в. 24 часа | Пенчо КОВАЧЕВ | 08.01.2011
Нашата Анджелина Джоли се казва Калина и е бременна
Росен Петров е роден на 24 юли 1970 г. в София. Завършил е НГДЕК "Константин-Кирил философ" и академията на МВР със специалности "Право" и "Сигурност и борба с престъпността". Работил е около година в Криминална полиция на Столичната дирекция на МВР като оперативен работник разузнавач първа степен.
8 години е главен сценарист на "Шоуто на Слави" и съдружник в "Седем-осми". Заедно с Любен Дилов-син и Слави е един от основателите на Движение "Гергьовден" и член на неговото ръководство. През 2005 г. напуска организацията. Автор на идеите и обществените инициативи "Българската Коледа" и "Свобода за българските медици в Либия". През есента на 2006 г. напуска "Шоуто на Слави и през 2008 г. Създава продуцентската компания "Медиа тайм". Сега е водещ на предаването по Би Ти ВИ "Нека говорят с… Росен Петров".
- Росене, би ли поканил Слави Трифонов за гост в предаването си?
- Разбира се.
- Народът казва "Нова година – нов късмет". Какъв късмет ти донесе 2011 г.?
- Късметът ми донесе работа. Трябваше да успеем да наложим предаването в неделя, да се създаде навик у зрителя, че в неделя ще види нещо интересно, нещо, което го кара понякога да се замисли, друг път да се усмихне.
У нас това не е лека битка, особено ако се стремиш да избягваш пошлото. Радвам се, че и хората, с които работим, и продуцентите Евтим Милошев и Любо Нейков стояха твърдо зад идеята да сме интересни, но не жълти. Мисля, че успяхме в една добра степен. Средно един милион българи избират да ни гледат – самият факт че Би Ти Ви ни се довери и ни дава още повече време, вече три часа на живо, също ме радва.
- Какво ново в новия формат на " Нека говорят с. Росен Петров "?
- Повече истории, повече съдби. У нас има маса забравени хора, които заслужават да говорят. Има и много проблеми, за които трябва да се говори. Понякога медиите отделят повече внимание на краткотрайното, на скандала, а не на истински важните неща.
Сигурно някъде някой учен е направил епохално откритие или някой е спасил живот, но в у нас огромна новина ще е новото гадже на Николета Лозанова
Не съм нито консерватор, нито пуритан или съдник, но е жалко. Медиите трябва да излязат от затворения кръг – хората искат зрелища и простотии и затова ние им ги даваме.
- Как реагираш, когато сравняват предаването ти с "Всяка неделя"?
- Мога само да се радвам, но нямам амбициите да съм някой друг.
- А когато коментари за телевизиите изписват името ти с инициали – Р. П.?
- Е, това е интересен въпрос. Никога не съм си го задавал. Като се замисля, ние сме си страна на инициалите – Р. Овч. дал бележка на някого, Б .Б. казал нещо. Няма лошо – даже живеехме в страна, която наричахме НРБ, а пръв приятел ни беше СССР, и си купувахме вестници от РЕП, звучи ми почти като РП. (Смее се)
- Тв шоу или тв риалити?
- Няма такава борба. И двете форми си имат предимствата и слабостите. Моят любим формат е "Сървайвър", защото изважда от хората качества, за които не са и подозирали.
Трудностите показват истинското лице на хората, като в "Редник Райън", където командирът на взвода, суров воин, беше бивш учител по литература. Иначе като цяло мисля, че в телевизионната мода идва времето на българските сериали. Успехът на "Стъклен дом" не е случаен.
- Михаил Вешим, главен редактор на в. "Стършел", твърди, че в България вече има толкова много телевизионни шоута, че не достига хумористичен капацитет за тях, няма достатъчно добри сценаристи. При теб как е?
- Еми прав е г-н Вешим. Да си сценарист е сложна работа. Само който не е сядал пред един тъп бял лист, на който трябва да напише нещо сносно, и то бързо, може да го подценява.
При нас сценарият е в драматургията и реакцията при разговорите. Как да погледнеш към един човек, когото зрителите са гледали вече доста пъти по друг начин.
И тук е силата на един водещ, но може и да закопа труда на екипа. Трябва бързо да усетиш емоцията на госта в конкретния момент. Може да си направил супер подготовка, а гостът ти просто да не е в настроение, да мисли за друго.
Ето например вече прословутото интервю с Бойко Борисов – беше много по-ярко, когато говори за детството си, за майка си, отколкото когато говореше за досиетата и АЕЦ
Него го отключи едно видео със сестра му.
- Какви са предпочитанията на зрителите за твои събеседници – политици, интелектуалци, спортисти, фолкпевици, плейметки?
- Всеки човек има някаква интересна история. Важното е да се намери подходът. В кръга на шегата – най важното за водещия е гостът да е приказлив, без да страда от логорея.
- У нас се нароиха много плеймейтки. Те какво работят всъщност?
- Еми "плейват" нещо. (Смее се.) Чувал съм различни версии за заниманията им, но като цяло аз не обичам да обобщавам. И плеймейтките са различни. Някоя тръгнала от малко градче да
докаже нещо, друга търси принца на белия кон.
Сигурно в екстремална ситуация някоя напомпана плеймейтка може да се окаже жената, която ще направи нещо изключително, а пък някой интелектуалец ще се окаже негодник. И Мария Магдалена е била грешница, пък виж в каква важна книга е от основните герои.
- Политиците казват ли ти предварително за какво не искат да ги питаш?
- Не. Тази практика в телевизиите отдавна поприключи. Съзнавам, че на вестникарите им е по-трудно, тъй като по-лесно се упражнява контрол над едно интервю. Дай го да го види пиарът, ала-бала… Това с нагласените интервюта си личи от сто километра. Той, българинът, като цяло е мнителен човек, така че за самите политици нагласените въпроси и отговори не са от полза.
- След срещите си с толкова много хора можеш ли да направиш портрет на българина за 2010 г.?
- Не мога. Българинът има много лица. Има един народо психолог Шейтанов, писал е през 30-те години на миналия век, той говори за нещо важно – че у нас властта е един духна отрицание. Повече сме по бутането, а не по градежите.
- Ако беше министър на вътрешните работи, акции с какви кодови имена щеше да проведеш? Все пак си възпитаник на МВР школата в Симеоново…
- Акция "Тишина". Ако МВР не е централният медиен герой, ще е по-добре. По принцип мисля, че полицейската работа е една от най-трудните. Много жертви се изискват.
Представи си само младия оперативен служител с 800 лв., който работи по някой Компир, дето харчи по 5 бона на вечер за кеф и който може да ти зачерни живота за отрицателно време. В тези органи винаги е имало корумпирани, но да знаеш, че ги има и другите – идеалистите или просто свестни хора, които се опитват да си вършат работата. Имахме едно такова момче в школата, беше и заможен, обаче искаше да е полицай. Точно като от филмите, да служи и пази. Натресоха му убийство на един крадец, май 12 години го осъдиха. Така че опасна е тази професия и заслужава само уважение.
- Спокойно ли разговаряш по телефона, или си имаш едно наум, че може би те подслушват?
- По-добре да гледат. И да слушат, по-различно няма да чуят.
- Как ще коментираш думите на Бойко Борисов, че хората във властта трябва да се подслушват?
- Одобрявам ги. Власт без контрол става безконтролна. Само по-малко сересета по вестниците, че вече и Щирлиц сигурно ни завижда на размаха
- Сергей Станишев каза, че с управлението си Борисов възродил времето на вицовете у нас Това истина ли е или виц?
- Вицове се раждат, когато някой е интересен на хората, независимо дали ги дразни, или го харесват. По-скоро Борисов е колоритен, а не управлението. Вицове е имало и за Тодор Живков, и за Костов, сега и за Борисов. Шарл дьо Гол, един изключителен политик, имал хоби да събира карикатурите за себе си.
Политиците ни трябва вече да са свикнали, че те са истинските звезди у нас. Живеят изолирано, слуховете ги правят неприлично богати. Нашата Анджелина Джо-ли се казва Калина и е бременна.
- Построени магистрали или пълни хладилници?
- Не може да има такава дилема. Това е като баналния виц за кокошката и яйцето.
- "За" или "против" тунинга?
- На колите или на жените? (Смее се.) От коли не разбирам много, при жените го одобрявам в разумни граници.
- Знаеш ли какво е БОР КОР?
- Май някаква нова служба беше, за борба с корупцията.
- БОР КОР ще пребори ли корупцията?
- А ФБР дали пребори корупцията в САЩ, или пък дали ФСБ пребори корупцията в Русия? Няма как корупцията да се пребори.
Това, което е дразнещото по нашите ширини, е, че тя е прекалено явна и навсякъде. Имаше един бисер ученически, че Априлското въстание било" масово и повсеместно", то става и за определение на корупцията. У нас тя е като пушенето на цигарите, толкова е масова, че вече я приемаме за нещо обичайно.
Даже ако някой чиновник не се корумпира, получава неодобрение. Често може да се чуе " еди кой си беше зам.-министър, обаче нищо не можа да направи. Пълен глупак."
Между другото, като споменахме ФБР и Щатите, там подслушването често е официална административна или корпоративна политика. Почваш работа и подписваш едно споразумение, че знаеш и си съгласен, че телефоните ти, компютрите – всичко се контролира.
- Как образно си представяш излизането ни от кризата?
- Морален пример от върха и заедно работа на всички. Ние сме малка страна и проблемите ни са малки, важно е да си направим приоритетите.
Изразът "българска работа" е от XI век, представяш ли си? От нас си зависи да променим значението на този израз.
Бях в Йордания наскоро, по-зле са от нас доста, обаче бачкат като луди. В Акаба строят комплекси, разширение на пристанището за 3 милиарда долара. След 10 години, ако продължаваме да се туткаме, те с голите пустинни планини, в които няма и едно стръкче, и грам петрол, ще живеят по-добре от нас.
На Нова година гледах празнествата в Дубай, кулата, зарята -като от научно фантастичната
перпродукция А през 60-те години това е било едно бедно рибарско селище. Не най-високата кула в света, ами и бенгалски огън и конфети не са имали, но са успели.
- С кого беше в Йордания?
- С Мадона бяхме. Много приятна жена. По едно време Гай Ричи дойде, вдига скандали, ужас… А тя, жената, какво да направи, видяла ме, харесала ме, сега се колебае дали да се оженим, или да ме осинови. (Смее се.) Бях с приятелката си за 4-5 дни на Нова година.
- Дай още данни. За приятелката, не за Мадона…
- Какви данни да ти дам? От София е, на 28 години.
- Ники Кънчев проплака, че певици и манекенки станали водещи и ще има глад за работа в телевизиите. Каква е реалната ситуация, големи ли са съкращенията?
- Нямам представа в какъв конкретен контекст го е казал. По принцип имаше една деградация на журналистиката като цяло. Тя беше станала нещо като таксиджийството на неудовлетворения човек с интелектуални претенции. Един вид "за друго не станах, ама поне един журналист ще стана" Както беше казал Рачко Пръдлето от "Под игото", "за едното красно име живеем". Времето ще изчисти всичко. За съжаление у нас времето тече бавно, яваш-яваш.
- Ти боиш ли се от конкуренцията на манекенките?
- Това е най-големият ми страх. (Смее се.) Често имам кошмари, че ме преследват маникенки. Събуждам се облян в пот и плача.
- Разкажи най-смешния си гаф като водещ. Българинът обича да се кефи на чужди грешки и гафове.
- Има всякакви ситуации. Веднъж, като водех навремето "Шоуто на Слави", беше дошъл един музикант и аз упорито го наричах с друго име. Човекът сяда и ми казва: "Ама, г-н Петров, аз не се казвам така." И аз отговарям: "Нищо де, аз така ти викам." В " Нека говорят" пък ми беше гост Румен Овчаров и аз почвам: "Вие, като вицепремиер на Сергей Станишев, направихте еди-какво си…" Човекът отговаря:" Въпреки разпространеното мнение аз никога не съм бил вицепремиер."
- Как ти звучи изразът " Господ е българин!"?
- Еми, ако живеехме в Испания през XTV век, бих казал ,че ми звучи "еретически". (Смеесе.) Да определиш Господ по националност е било по-грешно, и от това да твърдиш, че Земята се върти. И все пак да не забравяме кога беше казан този израз – в един велик мач, който даде повече гордост на хората от всички политици накуп.
Стр. 12 – 13