Сайтът на бранда – “Свобода, гъвкавост и възможност за обрабтна връзка”

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Маринела ИНЧОВСКА | 2010-02-13

70% от хората се допитват до интернет преди да направят покупка, а 90% от сърфиранията започват в някоя търсачка. Ако Facebook беше държава, тя щеше да е трета по големина в света по население. В тези условия брандовият сайт е жизненоважен – какво е съдържанието в него, каква е посещаемостта му, достъпен ли е за търсачките, какъв тип социални групи привлича…
Всекидневието ни среща с три типа екрани, потенциални носители на нашето брандово послание- телевизия, компютър и телефон. Повечето хора гледат телевизия и погледите на рекламистите и рекламодателите са насочени предимно към 30-секундния телевизионен спот. Но телевизията се променя все no-бързо: хората вече могат да гледат и в интернет, да не забравяме и 3D средата. Уебсайтовете съдържат все повече видеоматериали, залага се на интерактивни елементи, например игрови, голяма част от съдържанието се качва от потребителите. Телефоните, използвани като нов медиен канал, откриват неподозирани възможности – текст, видео и звук могат да бъдат събрани в едно послание до потребителя и то да бъде навсякъде с него, защото хората не се разделят с телефоните си.
Много е важно сайтът на бранда да бъде леснодостъпен, а контентът да отговаря на потенциалните въпроси на клиентите. Сайтът трябва да се превърне в място за срещи на клиентите на бранда, където те обсъждат продуктите и общуват помежду си. Безценна е възможността за обратна връзка – хората говорят директно с компанията без посредничеството на медиите, питат, оплакват се, изказват удовлетворението си, говорят за нуждите си.
За попътния вятър и подводните течения, с които се среща брандовият сайт в огромното море на интернет, разговаряхме с Норм Джонстън.
Норм Джонстън е завършил Чикагския северозападен университет през 1988 г. В Accenture е бил начело на тим, развил един от най-ранните интерактивни магазини за американски търговец на дребно. След завършването на магистърска степен в Duke University, той. се присъединява към първата дигитална агенция – Modem Media, които революционизират рекламната индустрия, създавайки първия интернет банер. Работил е за клиенти като Unilever, General Motors и Citibank, създал е първата вирал кампания. Присъединява се към Mindshare през 2007 г. и води дигиталните им операции в Европа, отговорен е за дигиталните услуги по света. Наричан е евангелистът на дигиталната индустрия и често е лектор на интерактивни конференции.

- Какво съдържание трябва да има в брандовия сайт и как да се появява на топ местата в търсачките, за да бъде ангажиран потребителят?

- Не трябва да се мисли за това как да се разпространяват съдържанието, а за това как да се създаде нещо уникално и харесвано. Често се създава съдържание, което вече съществува някъде другаде, затова трябва да се има предвид, че създавайки съдържание, вие се състезавате от една страна с другите брандове и от друга – с потребителите, които също качват в мрежата. Нужно е първо да се види какво вече съществува, а след това да се създаде нещо, което клиентите няма да намерят никъде другаде. След това е нужно да се намери търсачка с добра видимост и да се добавят подходящите тагове. Най-накрая може да се мисли за реклами в съдържанието.

- По какъв начин може да се открои уникалността на бранда в безбрежното море от информация в интернет?

- Най-важното, от което се нуждае брандът, е таргет, особено ако работи за много хора. Виждал съм много брандове, които се грижат само за създаването на някакво съдържание, без да се замислят, дали то е конкурентно. Например в много сайтове се говори за бебета, бебешки диети и малки деца. Трябва да си зададем въпроса: Защо да разпространяваме още бебешко съдържание, след като има толкова сайтове, където то може да се намери? Друга възможност е да въвлечем виртуалните общности като качим нещо, свързано с техните интереси – забавления, игри, онлайн видео.

- Има много социални групи в интернет. Как да ги увлечем да говорят за даден бранд?

- Използват се два подхода към групите. Единият е да намерим общества, които вече съществуват, но под друга форма. Те могат да бъдат "преобразувани", за да се свържат с бранда. По-лесният подход е да намерим общности, които вече съществуват, и да "вмъкнем" бранда в тях по подходящ начин, а после да дадем възможност на общността да социализира нашето съдържание, като говори за него. Това обикновено се прави по доста непохватен начин, излъчват се всякакви скучни реклами, но не и съдържание, което касае самата общност.

- Можем ли и трябва ли да контролираме информацията, поствана за бранда в интернет?

- Контролът е много труден. Единственото, което можем да направим, е да следим постовете и да реагираме навреме – така че тези групи да разберат, че предприемаме нещо. Има много примери за различни реакции на компании: недоволен клиент изпраща мейл до американската компания Dell. Компанията игнорира оплакването. В резултат, клиентът качва компроментиращо видео в интернет. 10 милиона души са гледали клипа, това е донесло огромна вреда на този бранд. От другата страна са компании като Apple. Онлайн групи се оплаквали от краткото време на действие на батериите на iPod. Те са реагирали веднага – първо са дали да се разбере, че този въпрос засяга компанията, след това по най-бързия възможен начин са въвели на пазара нова версия на iPod с по-дълъг живот на батерията. Първоначалният критицизъм на тези хора се е стопил и те са станали фенове на бранда, защото са усетили, че той ги слуша и мисли за тях.

- Много се говори за сериала "Ugly Betty" в Китай, специално създаден от Unilever като алтернатива на 30-секундния телевизионен спот. В кратки епизоди той разказва забавни случки с грозничкото момиче Бети, а продуктите на Unilever попадат в кадър или са тема на разговор (Законът за Product placement наскоро бе приет и в България – б.р.). Според Вас успешен ли е този начин на комуникация за повишаване на продажбите?

- Важно е да се измерва влиянието на рекламите върху продажбите, т.е. дали рекламата работи. Клиентите харесват агенции, които са склонни да изнасят данни за това, върху което работят и дали то има ефект. Правят се също и социологически проучвания за това, дали рекламата води до промяна на възприемането на бранда и реакциите към него, както и дали води до покупка. Скоро интернет ще ускори развитието на измерванията за влиянието на рекламата, защото ефективността на дигиталните медии може да бъде много по-лесно оценена.

- Рекламирането в интернет има доста специфики, които го отличават от другите медийни канали. Какви са те? Какви грешки трябва да се избягват при създаването на този вид реклама?

- Често пъти в интернет се срещат послания, които са просто преработени телевизионни реклами. Винаги подтиквам хората да не забравят предимствата на онлайн комуникацията. Смисълът на рекламата там е да се използва свободата, гъвкавостта и възможността за обратна връзка с аудиторията по интерактивен начин.

Стр. 24, 25

 

Leave a Reply