в. Политика | Людмила ГЕОРГИЕВА | 14.09.2012

Хората се съмняват в тях, защото голяма част от дейностите им се извършва на тъмно

Шийла Крумхолц е експерт в анализа на ролята на парите в политиката – прозрачност и отчетност на даренията и изразходваните средствата по време на изборни кампании, а също така и на вложените в лобизъм финанси, личните декларации за доходите на управляващите, ефекта от "въртящата се врата". За нея казват, че е от малкото хора във Вашингтон, запазили изключително чиста репутация. Завършила е Международни отношения и Политически науки в университета в Минесота.

- С какво точно се занимава watchdog организация като вашата?

- При нас в Щатите watchdog организациите имат дълга история, която датира някъде от началото на 1900 г. Тогава тези организации са възникнали като асоциации на журналисти, разследващи и отразяващи трагични инциденти и фатални грешки в индустриална Америка. Много от тези случаи, причинили страдания и довели хората до просешка тояга, са се дължали на злоупотреби от страна на мощни корпорации. Повратен момент за нашата организация беше аферата "Уотъргейт", която сложи началото и на внимателното изследване на влиянието на парите в политиката. Преди това, през 50-те и 60-те години рядко се е обръщало внимание на това откъде идват парите за политическите кампании, но с увеличаване на средствата влагани в политика и избори, и наелектризираната атмосфера на 70-те този проблем излезе на преден план. Скандалът "Уотъргеит" се превърна в център на общественото внимание, това беше шокиращо събитие, което поляризира Америка и накара всеки един да спре и да се замисли. Той свали Никсън от власт и доведе нови лица, а и нови етични правила във Вашингтон.

Двама сенатори Франк Чърч, демократ от Айдахо, и Хъг Скот, републиканец от Пенсилвания, след като се пенсионират, основават организацията, чиято цел в началото е била да се фокусира върху мерките, които биха направили Конгреса по-отговорен пред избирателите. Изследването на парите в политиката е било само част от програмата на новата организация. В началото на 80-те Лари Макенсън разследващ журналист от Аляска, се фокусира като лазерен лъч върху парите в политиката откъде идват, кой ги насочва към определени кандидати, интересите, които тези пари представляват, топ организациите и индустриите с техните дарителски кампании. Този си опит на щатско ниво той приложи и на федерално, разви и система за нас, чрез която да категоризираме парите, вложени в политика. Всъщност това беше началото на нашата работа, която вършим и до днес. Ние не разглеждаме само парите за изборни кампании, а политическото финансиране в много по-широк смисъл и разбира се парите, вложени в лобизъм, са само една част от тях. В миналото издавахме материалите си в 15 000 страници големи томове книги, наречени Енциклопедия на публичните тайни в политиката. Но разбрахме, че хората нямат търпение да четат енциклопедии. Оказа се, че уебсайтът е перфектен "брак" на платгрорма и съдържание и сега хората могат да правят различни справки, както и когато си поискат. Прилагаме подхода "Нарежи го на филийки, накълцай го на кубчета", т. е. засичаме информацията по всички възможни начини, така че хората да могат да достигнат и до обобщените данни, и до детайла. Те могат да намерят данни и за отделни конгресмени, и за всички комисии на Конгреса, и за партиите, а и да проследят отделни интереси, пари, вложени в лобизъм, в политики, лични финанси на политици, данни за техните пътувания и спонсори.

- Каква е законовата база, която ви дава възможност да събирате тази информация?

- Скандалите направиха нашата работа възможна. "Уотъргеит" беше най-големият и най-важният, който наистина ни осигури вече 30-годишен достъп до информация, какъвто преди това нямахме. Даваме си сметка, че този достъп не ни е гарантиран, че може да нямаме други такива 30 години. Затова искаме да дадем на хората чувството, че това е тяхната информация. През 70-те съдът се произнесе, че донорите трябва да разкриват имената си, бизнеса си, работодателя си, адреса си и че всички тези данни трябва да се описват l декларират от кандидатите и партиите. И че ще бъде създадена агенция или друг офис, отговорни за събиране на тази информация и предоставянето й на гражданите. Говорила съм с хора от различни държави от целия свят и знам, че това не е обичайна практика за много от тях. Но тази привилегия не е гарантирана и за нашата страна. Времето след "Уотъргеит" беше силен момент. Хората станаха много чувствителни на тази тема, те имат високи очаквания и искат да получават информация по всяко време на своя iPhone или iPad.

- Америка изглежда напълно прозрачна. Има ли какво още да се разкрива? Имате ли нужда от достъп до повече данни, липсва ли ви някаква специфична информация?

- Трябва ти информация, за да разбереш каква още ти липсва. Например, ние знаем, че се лобира, но никой не се заблуждава и че се лобира повече, отколкото се декларира. Особено сега лобистите са очерняли като лоши, опасни хора, които разбъркват сферите на влияние и които трябва да бъдат забранени. Забелязва се и определено отдръпване на някои от лобистите от предоставяне на информация за нас. Това, което не знаем, е за кого са лобирали и по какъв проблем. Например дебатът по здравната реформа. Съществуваше силна тревога, понеже голям брой бивши конгресмени и служители от изпълнителната власт бяха започнали работа и представляваха като лобисти големи здравноосигурителни компании. Имаше сериозни подозрения, че те ще успеят да повлияят силно върху вота и в крайна сметка ще бъдат обслужени бизнес интересите, а не тези на обикновения човек. Но въпреки всички мерки е трудно да се разбере с кого тези лобисти се срещат и за какво си говорят. Всичко, което ние знаем и можем да кажем, е: това са лобистите, които лобират по здравната реформа; толкова от тях са бивши управляващи, преминали през "въртящата се врата"; това са политиците, за чиито кампании са направили дарение; това са даренията, които клиентите на лобистите са направили, и политиците, които са ги получили. Така ние казваме: "Погледни и виж модела, това не е доказателство за "танго за танго" отношения или изобщо за непозволени такива, но да, определено тук се забелязват някакви взаимоотношения. Най-малкото очевидно е, че тези хора се познават, имат някакви отношения и е почти сигурно, че си говорят за закона за здравната реформа". Посочваме връзката между декларираните лобистки усилия, направените дарения, ключовите фигури в парламента, които имат властта да решават, и политиките, които лобистите целят да повлияят. Трябва да имаш достъп до всички парченца от пъзела, за да видиш къде си пасват. И да знаеш кое парченце ти липсва. И тогава публиката може да реши дали е важно и в обществен интерес ли е да поискаш липсващото парче от пъзела. Със сигурност това няма да бъде извършено от средния гражданин, но може да бъде направено от хора на науката, политически анализатори, организации като нашата, разследващи журналисти. Тези данни трябва да бъдат представени на обикновените граждани на разбираем език и така да им се даде потенциалната възможност да питат и изискват повече информация. Обикновено не политическите проблеми, а скандалите предизвикват силен политически натиск от гражданите, които настояват за промяна на модела. Понякога скандалът, политиката и различните изследвания на политическия занаят вървят ръка за ръка. Така публичният гняв и разследванията успяват да постигнат реформи в политиката.

- Правата на лобистите бяха твърде затегнати по време на сегашната президентска администрация, но оставам с впечатление, че ефектът от тези мерки е твърде противоречив.

- Съществува обяснимо безпокойство за това, което правят лобистите, заради характера на тяхната работа, а в някои случаи, свързани със здравната реформа, и поради прекомерното им влияние върху политиката. Политическите решения би трябвало да се базират на аргументи, а не на парите. Хората се интересуват, а и се съмняват, защото и голяма част от работата на лобистите се извършва на тъмно. Нашите данни показват, че една персона се интересува от дадена политика и харчи милиони, за да повлияе върху нея. Т. е. предупреждаваме, че има властови интерес и че кметът например може би не представлява интересите на своите избиратели. Не можем да кажем, че лобизмът е лошо нещо това е наше конституционно гарантирано право и аз мисля, че дебатът за лобизма, представителността и потенциално корумпиращата роля на парите в политиката е здравословен. Но ние очакваме хората да се страхуват от наказание, ако пресекат линията на допустимото. Не искаме те да си мислят, че могат да си позволят всичко безнаказано. Искаме да знаят, че има механизми за контрол и че осведомеността на гражданите е ключов елемент от тях.
Да, администрацията се фокусира върху лобизма. Всъщност това беше и ключов дебат за президентските избори през 2008-а. Според мен администрацията свърши добра работа, като намали "трафика" през " въртящата се врата". Още с първия си акт президентът 06ама наложи ограничения върху работата на лобистите с президентската администрация, лимитира и възможностите на бившите служители, които започват да работят като лобисти след напускането си. Опасявам се обаче, че последващите ограничителни мерки срещу лобистите предизвикаха антагонизъм, който беше нежелан и излишен.

- в Сенатския етичен кодекс има странни правила. Например, ако парламентарен служител получи букет цветя или ница, докато работи върху някакви мерки, регулиращи тези браншове, трябва да постави тези "развалящи се продукти" някъде на публично място. Други определят реда, по който приятелски семейства на лобист и депутат могат да прекарват заедно отпуската си или да си гостуват по вилите. Има ли нужда от още правила?

- Мисля, че подаръците, които управляващите могат да получават, са вече тотално регулирани и то на едно, бих казала, "номинално" ниво. Повече от това надали може да се желае. Разбира се и тук винаги има хора, които нарушават правилата и това ще продължава да се случва. Правилата имат "охлаждащ" и възпиращ ефект, но въпреки това има хора, които, макар и осведомени, не могат да откажат плика. Има разбира се някои смехотворни "сценарии". Не бива да се тревожим за това, че сме пили кафе с приятел или сме прекарали ваканцията си заедно. Но е добре да възпитаме чувството, че появите на публично място имат голямо значение. Това просто трябва да се декларира. И ако няма какво да крием, значи няма проблем да декларираме пред Комисията по етика и да направим тези наши срещи публични. Важното е лобисти и управляващи да поемат отговорност не само за това, което правят, но и затова как изглежда то в очите на хората, защото самите публични прояви могат да оставят съмнение за различни сценарии и някой да се възползва от тях. Аз не се притеснявам за регулацията на подаръците. Това е дреболия в сравнение с далеч по-сериозния и системен проблем финансирането на политиката с частни средства.

- Къде е здравословната граница между прозрачността и нормалните условия за функциониране на управлението? Понякога и прозрачността може да прикрие как са взети най-важните решения.

- Когато благодарение на правилата за прозрачност, получиш различни документи или стенограми и видиш, че в тях няма нищо, ти разбираш, че важният разговор не се е състоял тук. И ако искаш да го научиш, да получиш достъп до истинското решение, трябва да потърсиш и изискаш обяснение защо тази информация не е достъпна или защо няма да ти бъде предоставена. Разбира се, при презумпцията, че тази информация е публична. Хората имат право на лични разговори, но когато става дума за публични срещи, нещата са различни. Тук ш просто трябва да има запис и този запис да е публичен. Обстоятелствата къде се е състояла срещата, кои са участниците, какъв е контекстът, какви са аргументите и какви са решенията всичко това трябва да бъде публично. Ако не е, това означава, че някой не си е свършил работата и нее спазил правилата и изискванията за достъп до информация. Или пък, че са нарушили правилата, а може би просто няма достатъчно правила и тогава гражданите трябва да настояват такива да бъдат изработеъи. Съвсем нормално е да попитаме нашите избраници: "Защо взехте това решение, какви причини го налагат, какви бяха доводите на противниците му. Само така аз ще мога да реша дали вие сте свършили добра работа. Защото без да знам това, не мога да свърша моята работа на гражданин и да държа вас, избраниците си от-ЯИ говорни".

- Какви правила гарантират прозрачността на неправителствените организации?

- Ние декларираме работата си пред IRS (6. а. – данъчната служба). Попълваме формуляр за освободени от данъци организации. Този статус е бонус за нас, защото и нашите дарители също се ползват с данъчни облекчения това е атрактивна привилегия за донорите. Попълненият формуляр е публичен. Освен това се изготвят рейтинги на този тип организации, които ги класират според това дали са прозрачни в работата си, доколко пестеливо и разумно са харчили средствата си, дали са вложили повече в заплати или пък в програми. Така че има начин да прецениш организацията и да се информираш за източниците й на финансиране.

- Изготвянето и предоставянето на информации достатъчно ли е, за да се влияе върху управляващите?

- Ние не се опитваме да влияем върху политиките. Но организациите, които ползват нашата информация, могат да оказват натиск и да настояват за реформи, базирайки се на нашите данни. Не променяме числата, не манипулираме данните, не се фокусираме върху никоя от партиите. Опитваме се да бъдем максимално акуратни, така че данните да могат да бъдат използвани и конструктивно, и назидателно, съобразно целите на ползващия.

- Кои са най-чувствителни към провокираните от вас дебати – гражданите, организациите, медиите, управляващите?

- Мисля, че всички са чувствителни в някаква степен, но през последните 20 години ние се фокусираме главно върху медиите. Насочваме се към тях, защото сме малка организация, нямаме достатъчно средства, за да разпространяваме нашите изследвания, да рекламираме себе си, или да се занимаваме с маркетинг. Медиите от своя страна също ни търсят и разчитат на нас за информация, експертни мнения изобщо за проучвания, които биха им отнели много време и ресурси. Обичайна практика за нас е да предоставяме данни на медиите, но те също се променят. Става трудно, медиите затварят бизнеса, опитват се да монетаризират новините и информацията си и затова и ние напоследък се фокусираме по-непосредствено върху публиката организации, групи, граждани. Технологично това вече е много по-лесно, хората ползват интернет, мобилни телефони и ние вече не зависим така силно от медиите. Колкото до политиците, тук те винаги са били чувствителни. Не обичат да бъдат критикувани, затова и за тях е важно да знаят какво говори опозицията, какви проучвания и данни излизат.
Людмила Георгиева е председател на фондация " Обща кауза". Интервюто е от книгата й "За лобизма с любов ", която излезе наскоро.

Стр. 18,19