в. Искра, Казанлък | Петър МАРЧЕВ | 01.10.2010

Заканва се Екатерина Бончева от Комисията но досиетата на босовете, които саботират проверката

Екатерина Бончева е работила като журналист във вестник "АБВ", в първия екип на вестник
"Демокрация". След това по покана на самата Румяна Узунова работи за радио "Свободна Европа" като водещ на дискусионно предаване в софийското бюро на тази медия… По образование е философ и психолог. Нейният дядо Еньо Хаджибончев е бил известен розопроизводител в Казанлък. Реституираната розоварна В село Търничене е поета от нейния съпруг и сина и. Темата за досиетата отдавна интересува Екатерина Бончева – както поради нейния произход, така и защото винаги е искала да разбере истинската история на България. Която е твърде различна от официалната история, поднасяна ни преди 1989-а година. Предложена е за член на Комисията по досиетата от Българския народен съюз. От 2007-ма до днес комисията е проверила 100 000 български граждани, обявила е данни за принадлежност към службите на Държавна сигурност за около 3500 души.

В Комисията по досиетата е представен целият политически спектър. Успяхте ли да се сработите с колегите си, г-жо Бончева?

В Комисията сме 9 души и, макар че сме представители на различни политически сили, ние работим прекрасно като един отбор. Нямаме противоречия, обсъждаме сериозно всеки проблем. Заслугата за това е и на председателя Евтим Костадинов. До този момент от нашата комисия не е произлязъл нито един скандал, слава Богу… Разбира се, недоволни от нас има, вече са водени 35 съдебни дела срещу Комисията, но съдът досега не е отменил нито едно от решенията по обявяване на принадлежност.

Изминаха 3,5 години от създаването на вашата Комисия. На какъв етап от работата си се намирате понастоящем?

Постепенно целият архив, който се намираше в 9-те институции, изброени в закона, преминава във владение на Комисията. В момента събираме документите от регионалните структури на МВР, смятаме, че до края на годината 80 % от тези документи ще са при нас. От такива институции като МВР, където е най-големият масив, като Министерството на правосъдието, като Националната разузнавателна служба, като Военна информация сме получили голяма част от документите. Ще ви кажа, че от всички вътрешни министри, най-добре работим с министър Цветанов. Не е никакъв поклон към ГЕРБ, защото никой от нас не е политически обвързан с тази партия, а и никой от нас – членовете на Комисията – не показва политическите си пристрастия. Добре работим и с новото ръководство на ДАНС. Предстои ни да проверим до края на тази година Националната агенция по национална сигурност, както и Министерството на външните работи и да обявим принадлежност, ако има такава на посланици, генерални консули и заместник-ръководители на дипломатически мисии. Аз смятам, че и министърът на външните работи, когото лично познавам – Николай Младенов е човек, който иска да изчисти Външно министерство от служители с принадлежност. Защото тези хора, така или иначе, са получавали своите бонуси в миналото, били са на позиции, на които никой от нас, простосмъртните не е и мислил, че може да стигне. А сега получават своите високи пенсии. Нека те да се оттеглят встрани и да не се опитват да определят бъдещето на България. Защото не може до 1989-а година ти да си подписвал клетвен лист за вярност към БКП и КПСС и да осъмнеш на 1-ви януари 1990 година със симпатии към НАТО и Европейския съюз.

Как напредва работата по досиетата на журналистите от регионалните медии?

От 8 юли тази година сме разпратили 113 писма до регионални медии. За съжаление, до този момент сме получили отговори само от 78 редакции; това са списъци с номенклатурата, която трябва да проверим. До 15 октомври ние сме поели отговорност да обявим принадлежност, ако има такава, а аз не се съмнявам, че има такава – и В регионалните медии. Това ще стане, независимо, че. списъкът не е пълен. Но главните редактори и собствениците на тези медии, които не са отговорили на нашите писма този път ще ни принудят наистина да приложим административно наказание, т.е. глоба. Макар че до този момент не сме глобявали никого.

В едно интервю Евтим Костадинов заяви, че е въпрос на няколко месеца да бъде обявена принадлежност и за висшия клир на Българската православна църква. Кога ще стане това?

За да не ни обвинят в изпълняване на политически поръчки, защото душмани на Комисията все още има /макар и в латентно състояние/, ние следваме последователността на Закона за досиетата. Както са изредени публичните дейности в него, така се "движим" и ние. Затова и едни от първите, които проверихме, бяха президентите на България. Това бе и причината досието на президента Първанов – агент Гоце – да бъде едно от първите… Към Българската православна църква има изключителен интерес, но до края на тази година това не може да се случи, по простата причина, че тя е по-назад от изброените позиции в Закона. Освен това, събирането на документите, обработването им, произнасянето с решение – това е един много дълъг процес. Но така или иначе, дейността ни продължава. Едва ли до края на мандата ни ние ще можем да изпълним докрай Закона за обявяване на принадлежност. Защото този закон има две основни цели. Първата – обявяването на принадлежност, а втората – създаването на един специализиран архив, който да стане част от Държавния архивен фонд. Но да се надяваме, че Комисията ще има още един мандат…

Споменахте за латентен натиск върху Комисията?

Може да се каже, че в началото имахме не латентен, а доста сериозен натиск, дори от страна на правителството на Сергей Станишев. То не изпълни Закона, както беше записано – т.е. до 3 месеца трябваше да бъдем осигурени със сграда, за да започнем работа. Ние успяхме да получим тая сграда и да я ремонтираме, защото тя беше в ужасно състояние, едва в края на първата година. Заради орязания бюджет Все още не сме довършили двете сгради в Банкя, където трябва да се помести този архив. Друго – службите бавеха предаването на документи… Но тъй като хората от политиката се убедиха, че тая комисия върши работа, няма обструкции срещу нас. А най-големите ни поддръжници са медиите и гражданите. Получаваме по 300 писма месечно с молба за достъп до досиета, а напливът в читалнята ни се увеличи почти двойно…

Намаляха ли приятелите Ви, откакто влязохте в тази комисия?

Не, дори сякаш се увеличиха. И за моя голяма радост, сред тях не се намери нито един с принадлежност към ДС. Но най ми е приятно, когато хора, които не познавам, ме спират на улицата и ми казват, че Комисията върши прекрасна работа…

Стр. 3