Водещ: Любопитна информация за един от кандидатите за президент четем във вестниците днес, агенциите вчера. Кандидатът Павел Чернев, него вероятно го познавате, като бивш депутат от "Атака", националист. Та какво прави той? Търси си партньор за президентската кампания, кандидата му за вицепрезидент го търси, издирва във Facebook. И на въпрос, забележете, от колеги – защо във Facebook? Няма ли си достатъчно подходящи кадри в партията ? Чернев отговаря така – нова политика се прави не само с нови хора и идеи, но и с нови методи. За използването на новите методи в политиката разговор с PR-експерта Максим Бехар.
Максим Бехар: Добро утро!
Водещ: Добро утро! Одобрявате или не одобрявате този подход на г-н Чернев?
Максим Бехар: Малко странно решение, но от друга страна нека си търси човека. Може да намери и по-подходящ, отколкото е имал предвид досега. Факт е, че социалните медии, и не само Facebook, ще бъдат използвани много активно в предизборната кампания. Това се случи и преди две години. Случи се и преди четири години. Но сега има много повече потребители в България, много повече хора разбират как могат да си направят промоция, как могат да споделят своите идеи.
Водещ: Колко бяха потребителите в България? 2 млн.
Максим Бехар: В България са около 2 млн., може би малко над 2 млн. За Facebook говорим.
Водещ: Да.
Максим Бехар: Има много български социални медии. Има бизнес ориентирани, като Linked-in. Twitter, колкото и да е силен в България, за съжаление не можа да стане толкова силна и влиятелна медия, каквато е в Щатите или в Русия.
Водещ: А защо? Защото няма клюкарница в него?
Максим Бехар: Не. Има много, но това е по-особена медия. Може би един ден ще вземе превес в България. Защото това е по-скоро споделяне на новини, които са много кратки, отколкото разработване на теми, които по-задълбочено. Разбира се, може да се споделят и снимки, могат да се споделят и статии. Така или иначе много от кандидатите в момента разчитат на социалните медии, за да могат да си споделят своите платформи.
Водещ: А имат ли основания, според Вас, или се предоверяват малко повече?
Максим Бехар: Нито един не го прави. Ако някой си направи труда да разгледа профилите във Facebook на кандидатите за президент, обявили се като кандидати досега, много лесно може да види, че всъщност тези профили приличат на едни ведомствени стенд вестници, в които пише – кандидатът за президент ще посети…
Водещ: Ясно.
Максим Бехар: … площада на еди кое си село или ще беседва с еди кои си граждани и селяни – и нищо повече. И едни такива снимки в голяма част от тях, не искам сега точно конкретни имена да споменавам, но те са не повече от десетина кандидати и много лесно могат да бъдат проверени. Едни такива снимки в много патетичен стил – всички гледат нагоре, всички гледат…
Водещ: Професионални снимки.
Максим Бехар: … много оптимистично с едни такива искрящи очи. И малко смешно е това, малко комично е.
Водещ: Добре, как да подходят? Вие какво бихте ги посъветвали?
Максим Бехар: По принцип широкото участие на хора, които не са професионални политици, като че ли… без да издигам въобще тази професия на чак толкова високо ниво. Ние в България все пак от 20 години имаме политика. Но участието на хора, които понякога дори са комични, свежда, според мен, изборите на едно много ниско равнище. |Защото в един момент виждаш, че ами, да – той си е направил профил във Facebook, той си е избрал за вицепрезидент някоя красива жена или пък популярен човек или някой странен военен, такъв, строгогледащ. Това означава, че той може да свърши тази работа. Ами, президент може да бъде, според мен, човек, който е много подготвен, който е минал през много неща в този живот, включително и политиката. И затова социалните медии са платформа, в която всеки може да каже това, което иска да каже на своите избиратели и ми се струва, че в момента е един огромен гювеч от неща, които половината от тях не могат да ги изпълнят, а другата половина са неизпълними.
Водещ: А според Вас, социалните медии, мрежи, започват ли да се превръщат в по-силен фактор, така, от вестниците, от радиата, от телевизиите дори…
Максим Бехар: Те са. Те са.
Водещ: … при взимането на решение от страна на хората за кого да гласуват? И защо?
Максим Бехар: Не знам дали взимането на решение е стъпка, която ще бъде определена от социалните медии, отколкото от традиционните медии – телевизия, радио и вестници, печатните медии. Обаче те са по-влиятелни, те са по-посещаеми. Защо? Защото са интерактивни.
Водещ: Защото можеш да напишеш и да получиш отговор от кандидата лично.
Максим Бехар: Да. Можеш да беседваш с нон стоп със своите избиратели, критици, хора, които те хвалят, да им кажеш – стига сте ме хвалили, кажете ми моите недостатъци, защото за мен това е важно. Никой не го прави от това, което видях във всичките профили на всичките кандидати. Според мен, част от тези профили се поддържат от хора, които са…
Водещ: PR-и.
Максим Бехар: … платени. Дали са PR-и, дали са секретарки, дали са просто някой, който седи и пише. Никъде, с много малки изключения, не видях директен контакт или директна комуникация с избирателите.
Водещ: Аз видях. Светльо Витков, Светослав Витков, кандидата за президент и фронтмен на „Хиподил” и хора, които пишат там.т
Максим Бехар: Аз… умишлено не споменавам имена, но факт е, че има.
Водещ: Той си общува, той си общува с хората.
Максим Бехар: Истината е, че голяма част от кандидатите са си регистрирали т. нар. лични профили, които са затворени за външната публика и това еогромна грешка. Защото трябва да станеш т. нар. приятел или трябва да те добавят, за да можеш да прочетеш какво пише кандидата вътре. Ако той не направи това, това означава, че той е отворен само за своите почитатели, което не е целта на една кампания.
Водещ: Два риска от социалните мрежи. Единият е платените провокатори. Едва ли не оставаме с усещането, че някой като пише във форум или в социална медия, той представлява гражданството, народа, общественото мнение. А пък доколкото съм чул, Вие ме поправете дали бъркам, но много се използва това от политическите централи да се плаща на определени хора, които имат ангажимента да плюят по, да правят определено количество негативни коментари срещу техните опоненти в социалните мрежи. Този риск във Facebook как може да бъде избегнат?
Максим Бехар: Знаете ли, във Facebook това не е възможно. Възможно е не повече от 2-3, до 5% от профилите да са фалшиви и това моментално се разбира, че един профил, който е регистриран преди два дни и човек, скрит зад този профил, пише нещо лошо за един кандидат или това са т. нар. хейтъри.
Водещ: Хейтъри.
Максим Бехар: Хората, които мразят други хора. Във Facebook това не е възможно. И в социалните мрежи, които са по-персонализирани няма как това да се случи. Да, има форуми, в които вероятно има платени хора или…
Водещ: А има ли платено хейтърство точно, според Вас?
Максим Бехар: Аз не съм срещал, но вероятно има, както има всичко на този свят. Особено по време на избори. Така, както има и анонимни профили, така, както има и хора, които се крият зад някакви абсурдни никнейми или своите прозвища, които те си избират. Така че възможно е да има платени хейтъри, но не смятам, че това е основното. По-скоро най-важното е кандидатите да могат да превърнат своите страници, дали във Facebook, дали в някоя друга социална мрежа в средство, защото това е медия, в средство за комуникация със своите избиратели.
Водещ: Казвате, че е медия.
Максим Бехар: То е медия, това си е медия.
Водещ: Имаше една идея да бъдат регулирани тези медии преди време и ето, сега сме в условията на предизборна кампания. До 23, след 23-и кандидатите имат право да правят тази кампания по медиите, имат право да разполагат билбордове, а пък виждаме, че доста и преди 23-и, примерно във Facebook абсолютно рекламно се използва. Трябва ли да бъде наложено ограничение, според Вас?
Максим Бехар: Няма как да бъде регулирано. В света има много, многократно са правени опити социалните медии да бъдат регулирани и това, след като в държава като Съединените Щати…
Водещ: Не може да стане.
Максим Бехар: … това не може да се случи и в България не може да се случи. Но според мен и не бива да бъдат регулирани. Трябва да се види цялото многообразие от мнения, да се проведат спорове, да се излагат платформи, хората, ако трябва, да се карат, да се сдобряват, за да може в крайна сметка да се види кой кандидат е най-качественият. Истина е обаче, че в България има няколко хиляди блога от млади и интелигентни хора, които се поддържат на изключително високо равнище и нито един от кандидат президентите не може да стъпи на малкия пръст на тези хора. И ако някой иска да си води професионално своята страница във Facebook или в която и да е друга социална мрежа, трябва да прочете малко блогове, да се понаучи как се излагат тези и как се защитават, как се пише грамотно. Защото след като е медия, това не означава само да си сложиш снимката или да напишеш кога имаш среща с избиратели. Това означава тази медия да бъде управлявана професионално. Обявихте темата дали предизборната кампания от площадите ще се пренесе в социалните медии.
Водещ: Именно.
Максим Бехар: Тя не е на площадите. Тя в момента е в социалните медии и според мен, тази година, до края на кампанията, 30. октомври ли, когато се пада там, ще бъде в социалните медии всъщност.
Водещ: А от социалните мрежи защо много трудно се отива на площадите, според Вас? … направим аналогия – от социалните медии ще се отиде ли до урните?
Максим Бехар: До урните ще се отиде категорично, а до площадите не, защото няма какво да правим на площадите. Там можем да, какво, да викаме, да вдигаме някакви лозунги. Докато в интернет можеш да споделиш своите виждания, да ги отстояваш, да ги аргументираш. На площада това е много трудно. Ако се съберат 10 000 души, как ще се чуят 10 000 мнения? В интернет това е възможно. Разбира се, обменът на мнения, което се случваше на площадите навремето, обменът на емоция, ако щете, и на настроения е по-логично да се пренесе онлайн. Това се случва в България, но не се случва по възможно най-професионалния начин. Следващите избори сигурно ще бъде по-добре. При това следващите избори са след четири години – ще има по-силно развити социални медии, които вероятно голяма част от тях ще имат … връзка в реално време.
Водещ: Те и сега са достатъчно развити, но … кандидатите просто не ги използват, защото не са наясно със силата им все още.
Максим Бехар: Струва ми се, че всеки кандидат, ако иска да каже нещо на своите избиратели в социалните медии, трябва да го прави лично, персонално. Трябва да влезе, да си напише мнението, да спори с тях, да дискутира. Ще намери време. Както намира време да отиде на един митинг, както намира време да седне на една маса с избиратели и да спори с тях, така ще намери време да прекара един ли два часа на ден…
Водещ: Лично.
Максим Бехар : Да, за да може да им отговаря и да излага своите мнения и да излага своите мнения. И това много ясно се разбира дали е така.
Водещ: Обаче може би наистина те така разсъждават. Ето, протест срещу цените на горивата. 20 000, да кажем, са се присъединили към групата във Facebook за този протест. 100 души на площада.
Максим Бехар: Ами, да. Нормално.
Водещ: И по-същият начин този кандидат си казва – O. K. Аз имам 100 000 в моята група, които са се присъединили във Facebook.
Максим Бехар: И какво от това?
Водещ: И какво от това, като ще отидат да гласуват десет за мен?
Максим Бехар: Затова смятам, че след като е медия, тя трябва да бъде управлявана от професионалисти. Тоест, една медия не може да бъде управлявана само от аматьори. Разбира се, много хора правят опити за журналистика в своите профили във Facebook и това е добре. Една от промените, които Facebook аложи всъщност в модерния свят е, че много милиони хора, стотици милиони започнаха да се опитват да правят журналистика. Тъй като писането на твоята стена или писането в някоя медия, в крайна сметка е журналистика. Журналистиката, освен всичко друго, е и да има какво да кажеш и да има къде да го кажеш. Това социалните медии го предоставят и ти го дават. Трябва да се управлява обаче професионално. Разбира се, честно, почтено. Има много бъдеще в социалните медии. Твърдя, че те ще повлияят до голяма степен на изборите, ако могат обаче да бъдат управлявани професионално от кандидатите.
Водещ: Добре. Гледахте ли клиповете на Росен Плевнелиев и на Маргарита Попова дето Бойко Борисов им се скара за тях, че са клиширани.
Максим Бехар: Ами, аз не чух това как Бойко Борисов им се скара, обаче ги гледах и…
Водещ: Каза да се махнат.
Максим Бехар: … ми се струва, че наистина са направени в стил соцреализъм и наистина има голям патос, ненужен патос. Защото познавам Росен от много години, правили сме проекти заедно и знам, че той е нормален човек, може да се държи нормално. Няма смисъл от тези, такъв поглед към бъдещето. Пък едни хора минават, пък го поздравяват, пък едни ветрове, пък едни облаци…
Водещ: Как си го обяснявате, че така стана?
Максим Бехар: Ами, някой залитна малко повече. Защото в крайна сметка създаването на един клип е творческа дейност и в тази дейност никога не знаеш накъде ще те отведат идеите. Може би някой около него е искал именно създаването на такъв образ. Струва ми се, че вече и социалните медии са един от факторите това да се случи. Времената на този тип възприятия отминаха. Трябва да комуникираме нормално, човешки, директно. Да бъдем такива, каквито сме. А пък дали ще бъдат феновете във Facebook или нашите избиратели в урните на 23 октомври, в крайна сметка те ще преценят кой колко струва. Това е хубавото на социалните медии, че ни направиха прозрачни. Направиха света прозрачен и с това го направиха по-добър. Тъй като като имаш недостатъци и хората край теб ти кажат твоите недостатъци, шансът да си ги оправиш е много по-голям, отколкото ако имаш край себе си едни коакьори, които само ти свалят звезди и ти говорят глупости и ти се взимаш насериозно и мислиш, че си много велик.
Водещ: Добре. Благодаря Ви за този разговор! Беше ми приятно. Успешен ден Ви желая.
Максим Бехар: Приятен ден и на Вас!