БНР, Преди всички | 22.06.2010
Водещ: Новите медии влязоха в полезрението на законодателя. Депутатите, които работят по изготвянето на изборния кодекс, разбуниха духовете с идеята правилата, които важат за традиционните медии, да важат и за уеб пространството. Има ли логика в подобно решение и какви биха били работещите правила, можем ли да съзрем в подобна идея опит да бъдат преследвани и санкционирани мнения, изразени в блогове и социални мрежи? Добро утро казвам на Мария Попова, преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации. Изненада ли ви вас тази идея, която се оказа, че, честно казано, г-жа Искра Федосова, която е председател на тази работна група, не си спомня точно кой от колегите е поставил, но така или иначе въпросът е бил да се уеднаквят правилата на предизборната кампания в електронните и печатни медии с тези в интернет?
Мария Попова: Честно казано, не ме изненадва подобна позиция, тъй като през последните години в различни държави се върви към много по-строга регулация на интернет пространството, подобно на регулация, която се налага и спрямо традиционното медийно пространство. Но според мене лично тук се разминава разминаване между представите за това как действат традиционните медии и съответно каква е регулацията върху тях и това какво представлява интернет пространството и доколко е възможна подобна регулация, специално по отношение на журналистиката, на свобода на словото, на изразяването на някакви политически пристрастия.
Водещ: Т.е. смятате, че не могат да бъдат абсолютно наложени правилата, които важат за електронните и печатните медии, върху медии, които присъстват в интернет пространството?
Мария Попова: Поне това, което четох като информация в печата, се говори, че те искат да наложат правилата, които важат за традиционните медии спрямо т.нар. определение от тях „интернет сайт”. Явно е, че в интернет пространството не всеки интернет сайт е медия, и честно казано съществува голямо разминаване в теоретичните разработки какво точно представлява медията в интернет. Доколко примерно една дигитална версия на традиционна медия е различна медия от това, което е традиционната медия, т.е. примерно един вестник, който има интернет страница. Тъй като много често тази интернет страница предлага и допълнителна информация, предлага допълнително видео, снимки или някакви аудио файлов, които ги няма в хартиеното тяло и няма как да бъдат представени.
Водещ: Да не кажем, че много голяма част от, да речем печатните издания, пък и електронните имат такива.
Мария Попова: Хубаво е, че имат, и това тенденцията, която върви в световен аспект, възможност да се привлече допълнителна аудитория, която не потребява по никакъв начин традиционни медии, особено по отношение на печата.
Водещ: Да. Т.е. според вас ще възникне проблем, той е възникнал очевидно и за депутатите, заради това те са поискали дефиниция от страна на министерството на транспорта за това какво представлява интернет сайта. Доколкото разбрах оттам не са могли да дадат съвсем точна дефиниция, което какво означава, че по-скоро депутатите ще се откажат, или това е пробване общо взето на общественото мнение, за да видим как хората ще реагират? Защото доста бурна беше реакцията, особено в по-широкия вариант, в който се говореше, че това ще засегне блогъри, различни мнения, които се изразяват в популярните напоследък социални мрежи.
Мария Попова: Да, това беше свързано и с едно тълкуване, което те искаха за това какво представлява социалната мрежа. Разбира се, в медийната теория категорично е казано, че социалните мрежи, блоговете, форумите и мненията, които се изразявани там, не могат да бъдат определяни като медийна информация. Т.е. при всички положения те имат характер на медийна информация, един блог може да се приеме, че има характер на медия, но не е традиционна медия в класическия смисъл, който е един вестник или което е едно радио или една телевизия. Тъй като при традиционната медия при всички положения има ясно организирана професионална структура, има много ясно упоменат кой е собственик, има редакционна политика, редакционни правила. Има полагане на някакви много ясно обозначени финансови средства, има много добре оформена представа за това каква е целевата аудитория. Докато при един блогър това всичко като някакъв вид характеристики на медия липсват. По скоро то се родее с възможността на хората да излязат публично и да изкажат мнението си. Мисля, че опитът да бъдат включени блоговете и социалните мрежи като форма на някакъв вид медийна регулация не беше добре насочен, дотолкова доколкото в интернет съществува представата за анонимността, т.е., че ти си анонимен, че можеш да играеш със своята идентичност и в резултат на това да си много по-свободен в изразяването на мнение, което може и да не е твоето собствено мнение, или да не е мнението на това какъв си ти във физическото пространство, а по-скоро да се опитваш да играеш с някакъв вид позиция.
Водещ: Да, и тук идва всъщност тази идея, доколкото въобще е била идея, за отговорността при онлайн публикации, т.е. правото на отговор, включително се говореше като аргументация и обяснение около тази идея, защо тя и в какви аспекти се обсъжда. Как всъщност, кой носи отговорност при онлайн публикация, как се дава право на отговор онлайн?
Мария Попова: Когато става въпрос за онлайн медия, т.е. медия, която ясно е обозначила своето поведение като медийно, примерно сайтове с новини, сайтове, които са онлайн информационни агенции, при тях поведението е идентично на това на традиционните медии. Т.е. при тях има редакционна структура, има отношение към някаква онлайн аудитория и там разбира се биха могли да важат в някаква степен правилата, които важат и за традиционните медии. Но да се отнасят тези правила за всякакъв вид публикация в интернет според мене лично не е възможно. Още повече, че това отправя и темата за свободата на словото, по която българските медии през последните години са доста чувствителни, а още по-чувствителни са всички онези, които публикуват в интернет. Тъй като в интернет и в интернет комуникацията много по-ясно могат да бъдат забелязани някакви особености на организирано гражданско общество…
Водещ: Което видяхме и при последните избори…
Мария Попова: … нещо, към което според мене в нашето публично пространство много ясно се стремят да изградят такова. Виртуалното общество е много по-добре организирано и действа като гражданско общество. И може би това е и причината за тази бурна реакция в момента на всички онези, които изразяват мнението си онлайн, т.нар. блогъри.
Водещ: А може би пък това е и отговор на въпроса защо и законодатели и политици се насочиха към това пространство. Защото видяха силата му на последните избори. Имам предвид конкретно да речем партия „Зелените”, които общо взето присъстваха само и единствено в интернет, в това пространство успяха да спечелят своите привърженици.
Мария Попова: Да, примерите за добро използване на интернет като инструмент в политическата кампания са много като такива. Барак Обама винаги се посочва като ключов пример за това как един политик, първо от една страна, успява да си намери финансирането, което му трябва в политическата кампания, и от друга страна, именно чрез социалните мрежи успява да достигне до своята аудитория. В последната американска кандидат-президентска кампания това беше използвано от всички политици за някакъв вид политически пост. Забелязва се много добро развитие и в българското интернет пространство. Много политици, действащи министри имат свои блогове, имат свои профили във Фейсбук и по този начин се опитват да се свържат със своята аудитория, да общуват интензивно със своята аудитория. Така че интернет е едно хубаво пространство, което може да бъде успешно използвано в политическите кампании.
Водещ: Със сигурност, обаче не може да не направи впечатление, че част от тези политици престанаха да бъдат активни в блоговете си в интернет пространството, след като приключиха изборите, нали? Един не малък процент.
Мария Попова: Да, случва се и това нещо, за съжаление. Това вече е въпрос на политическа, по-скоро на PR преценка, доколко PR-екипите им са решили, че това общуване трябва да бъде прекратено. Поне според мене едно интензивно общуване с интернет аудиторията е добро, успешно влияе при изграждането на един политически имидж. Още повече, че съвременната медийна аудитория, особено виртуалната аудитория, е много по-активна в изразяването на своите преценки, в изразяването на своите очаквания спрямо публичните личности. И едно интензивно общуване, една интензивна комуникация с аудиторията би била успешна за всяка публична фигура, особено и за българските политици. В случая, ако трябва да говорим от PR гл.т. този ход, самото представяне в публичното пространство на такава тема не беше според мене удачно. Честно казано, на мене в този избирателен кодекс по-скоро ми липсва темата за електронното гласуване и мисля, че тя щеше много по-добре да бъде приета от обществото – и традиционно, и виртуално.
Водещ: Ами да, но остава загадка логиката на депутатите всъщност да се съсредоточат върху една такава идея, в която идея някои прозряха опит да бъде контролирано и това пространство, или опит да бъде контролирано това пространство по време на предизборната кампания, което към този момент на депутатите им се струва единствената свободна зона, в която нещата биха могли да не минават по каналния ред. Ще видим, доколкото разбирам, прогнозата ви е, че няма да се стигне до каквато и да било реламентация.
Мария Попова: Може би ще има някаква форма на регламентация, дотолкова доколкото и в сегашния избирателен кодекс, поне по отношение на президентските избори има опит за подобна регламентиране, т.е. казва се, че правилата, които важат за традиционните медии, се отнасят и за тези, които са в интернет. Прави се опит по-скоро за разширяването им във всякакъв вид политически кампании. Може би ще остане в същия вариант без някаква по-трайна промяна.
Водещ: Благодаря ви за мнението и коментара!