Силата на блога

сп. Тема | Елица ДИМОВА | 2010-04-25

За три години онлайн дневникът на Еми – TableHopper, се превърна в ценен критик, е който се съобразяват и лъскавите ресторанти, и кварталните капанчета

Историята й е като взета от филм. Прилича на тази от ,Джули и Джулия", в която никому неизвестна блогьрка в продължение на година сготви всичките 524 рецепти от книгата на Джулия Чайлд "Усъвършенстване изкуството на френската кухня". Ястията момичето описа във виртуалния си дневник и една сутрин се събуди знаменитост.
филмът, с който Мерил Стрийп подобри собствения си рекорд по брой номинации за "Оскар" -16, разказва истинските истории на известната щатска готвачка и на депресираната офис служителка Джули Пауъл. Затова и тази на Еми Попова не звучи невероятно. Само че когато сяда пред компютъра през 2007 г., момичето е твърдо решено да не пише поредния модерен food blog (онлайн дневник за готвене и рецепти, бел.ред.), а нещо далеч по-приятно – да обикаля ресторанти и капанчета и да пише за плюсовете и минусите им. Прави го за удоволствие – между грижите за две момчета и домакинските задачи, без да
предполага, че много скоро ще диктува вкуса в големия град.
"Никога не съм имала претенции, че моят вкус и предпочитанията ми са най-верни и правилни, но обичам да хапвам навън, да откривам нови места и приятелите ми непрекъснато ме търсеха за съвет – какво ще кажеш за този или онзи ресторант, къде да празнувам рождения си ден, да вечерям с родителите си… И започнах заради тях", споделя блогърката. Първия си пост пише за конкретно семейство, без да очаква кой знае какви реакции, но след второто ревю в онлайн дневника й TableHopper се появили двадесет коментара. "Бях изумена! Името взех назаем от Щатите – това е жаргон за хора, които "скачат" от маса на маса и хапват по нещо. И аз правя точно това. Зад Океана има много блогове като моя, но у нас се оказа, че съм само аз."
Всеки път Емилия си има свой план за действие – избира ресторант по препоръка на приятели, заради реклама или произволно от някой онлайн гид, слага в чантата си фотоапарат и поръчва. Прави го три пъти седмично – сама или с приятели. За да напише ревю като истински кулинарен
критик обаче, Еми посещава мястото поне два пъти, за да опита от всичко и да подложи на тест обслужването. "Не повтарям само ако наистина е много зле. Има скъпи, модерни ресторанти с претенции, в които сервитьорът е кисел, и евтини капанчета, в които всичко е страхотно", допълва блогърката.
За три години TableHopper си спечели славата на уважаван кулинарен критик, а най-големите му фенове днес го наричат институция. Ревютата на Еми станали толкова популярни, че на имейла й след всяка забележка пристигало писмо от готвач или собственик на ресторант, който я кани да тества кухнята отново. Веднъж дори й предложили да сготвят специално за нея. "Винаги отказвам! Те не разбират, че не в това е идеята. Всичко ще е много хубаво, но по-важното е да ме обслужат като всеки друг клиент", обяснява тя. Затова и махнала снимката си от блога. Това обаче не й спестява главоболията в заведенията, когато и днес реши да щракне храната. Най-често я питали от кое списание е, а два-три пъти направо й се накарали, че смущава гостите, които били все отбрани хора. "Беше обяд и в ресторанта нямаше никой!", недоумява отношението им Емилия.
Наред с писмата на готвачи, решени да си върнат доброто име, в пощата си домакинята открила и няколко предложения за работа. Едното било за телевизионно предаване, в което трябвало със скрита камера да обикаля ресторантите у нас, а много скоро се появили и една след друга оферти от списания да води своя рубрика. "Отказах на всички. По света много блогърки така започват работа, но аз съм щастлива, че не ми се налага да го правя и точно затова блогьт се получава. В момента, в който започна да завися от срокове, чуждо мнение и пари, оценката ми ще стане
субективна", категорична е блогърката. Свободата, която има, пък й дава правото да се въздържа от негативни ревюта и винаги да търси доброто в местата, които посещава. Приема го като лична мисия, но
не и когато в един ресторант й сервирали с ръкавици. "Всичко останало им куцаше, а те с бели ръкавици!", възмущава се тя. Не държи и всичко да е по етикет, но скъп ресторант, който предлага виното в евтина чаша, е комбинация, която ще му спечели няколко критични думи в TableHopper.
Досега популярният онлайн дневник спечелил на собственичката си само една почерпка. Случило се в затънтено заведение на морето, с пластмасови столчета, но с разкошна прясна риба. "Прекарвам цялото лято със семейството си на морето и ги похвалих за отношението и качеството.
След няколко седмици отново посетихме мястото с приятели и когато сервитьорката донесе сметката, добави: "Калканите са за наша сметка заради хубавото ревю, което сте написали за нас." Онемях! ; Не съм вярвала, че някой точно там е чел моя блог", радва се Еми.
Много скоро обаче момичето ще заживее в Индия и TableHopper ще трябва да спре. Затова сьздателката му е готова да предостави правата му на друг чревоугодник: "Трябва му обаче свободно време, постоянство и финанси…", съмнява се, че ще го открие Емилия. ИЗА НАЧИНАЕЩИ
Добрата рецензия за ресторант е добра журналистика, твърдят от американската Асоциация на журналистите – кулинарни критици. Оттам апелират всички, които професионално оценяват храна и заведения, да се присъединят към общоприетите стандарти за отговорност и към Етичния кодекс на журналистите. Правилата им изискват "оценителите" да останат анонимни, както и преди да пишат, да посетят ресторанта няколко пъти. Причината е, че често има разлики в обслужването, качеството на храната и атмосферата в зависимост от деня. Важно правило е да се поръча максимално много от менюто – от предястията до десерта, и задължително да се опита всичко, за което се пише. Ако ресторантът пък е известен с конкретно ястие, то трябва задължително да се пробва. Добра идея е също два пъти да бъде поръчано едно и също кулинарно изкушение. Само така се формира добрата оценка, твърдят от асоциацията. Не на последно място е и правилото за посещение на новите ресторанти -втората визита трябва да е поне един месец преди оценката.
Важно: Негативните рецензии са допустими, стига да са точни и справедливи. Всеки трябва да бъде внимателен, защото мнението му се отразява върху прехраната и съдбата на много хора. Отрицателните материали трябва да се правят след многократно посещение на заведението, както и след дегустация на максимален брой ястия от менюто, категорични са журналистите.

Стр. 52 – 53

Leave a Reply