Агенция CROSS I Юлия ТОРОМАНОВА I 2009-12-28
Независимо от моята болка и огорчение заради това, че колегите не могат да изпълняват своите основни задължения, независимо от това, аз разбира се съм благодарна на журналистите за това, че именно те успяват да съобщят една голяма част от новините за всичко, което става у нас. Това заяви в интервю за Информационна агенция КРОСС главният секретар на Съюза на българските журналисти (СБЖ) Снежана Тодорова.
Нека направим една равносметка върху изминалата година. Каква беше тя за българските журналисти?
Независимо от моята болка и огорчение заради това, че колегите не могат да изпълняват своите основни задължения, независимо от това, аз разбира се, съм благодарна на журналистите за това, че именно те успяват да съобщят една голяма част от новините за всичко, което става у нас, т.е. ако журналистите не са този посредник между обществото и властта, сигурно обикновените хора много по-тежко биха научили или не биха научили изобщо за една голяма част от решенията, които властващите осъществяват в страната ни. Но когато говорим за българските журналисти, имам предвид тези, които пишат по вътрешните събития. Не омаловажавам и международните журналисти. Би следвало цялото общество да е много благодарно за това, което правят журналистите, защото наистина благодарение на техния труд ние разбираме за всичко, което се е случило у нас и по света. Но моето огорчение за това, че парите диктуват, помрачава тази обща нагласа и желание да кажем, че журналистите си изпълняват задълженията както трябва. Аз зная, че в голяма степен това не зависи само от тяхната воля и желание.
Кое според вас е най-значимото събитие на тази година?
Знаете, че по всички проучвания, каквото и да кажа аз, обществото вече го е определило. За съжаление, то е кризата, която се усеща и при нас. В този смисъл всички посрещаме новата година без особен ентусиазъм и радост, защото очакваме 2010 в никакъв случай да не е по-добра. Според някои прогнози тя ще бъде по- тежка и по- лоша от 2009. В този смисъл не съм по различна от това, което казват хората в България, че кризата е основното събитие. А що се отнася до СБЖ бих казала, че основното събитие бе отбелязването на 115-годишнината от създаването на организираното журналистическо движение в България. Преди 115 години през далечната 1894 година се е състоял първият журналистическо-писателски събор, в който са участвали и видни представители на журналистите и писателите и този събор поставя началото на организирано журналистическо движение в България. Тази година ние се постарахме да го отбележим с няколко събития. Първото бе организирането на изложба по проект, спечелен по програма „Култура" на Столична община, съвместно с художника Христо Алексиев направихме изложбата под надслов „Страници и странници". Тя разказваше за важните славни моменти в развитието на журналистиката през тези 115 години. Освен това нашият съюз бе домакин на годишната среща на Европейската федерация на журналистите, която се проведе през май тази година във Варна. По повод на годишнината издадохме и история алманах, който е озаглавен „Никому в угода, на никого напук". Това е девизът на Йосиф Хербст, първият председател на дружеството на столичните журналисти. По повод на 110-годишнината издадохме първия алманах, който разказваше за нашата организация и за корените на журналистическото движение у нас, а сега във втория алманах наши колеги и членове на Съюза споделят свои лични и вълнуващи моменти от живота на организацията.
Следващата година какви планове има СБЖ?
Следващата година СБЖ посреща с една годишна среща, посветена на юбилея на Иван Богоров, който е издател на първия български вестник „Български орел". Така съвместно с нашето най-голямо дружество на журналистите на свободна практика, което обединява и голяма част от журналисти-ветерани, правим голяма конференция, посветена на юбилея на Богоров. За точната дата не мога да кажа, но ще бъде между 15 и 23 януари. Другото много важно събитие на нашия Съюз е отчетно- изборното събрание, което ще даде една равносметка на извършеното през последните 4 години, ще набележи програма за бъдещето на Съюза и ще избере ново ръководство на нашата организация. То ще състои на 23 януари. Така че оттук нататък вече през следващите месеци новото ръководство на Съюза ще посочи конкретни предложения за работа. Това, което ние ще им оставим, са исторически годишнини. Предстои ни да направим една наша инициатива, свързана с първия издател Константин Фотинов, който издава списание „Любословие" . Имахме една инициатива да сложим паметна плоча в негова чест и памет в град Измир, Турция. Там, където са били издавани първите няколко броя на списание „Любословие". Така че предстои ни да реализираме тази идея.
Направиха ли някакви грешки журналистите през тази година?
Казвам го с много обич към хората, които упражняват тази трудна и много отговорна професия – не бих искала журналистите да бъдат лесно манипулируеми хора. Въобще не искам да бъдат манипулируеми. Дълбоко вярвам, че журналистите трябва да съобщават истината. За съжаление обаче, в много случаи това не е така, първо заради тази несвобода, която все още царства в медийното пространство. Поради тази силна зависимост, вече не толкова от политически партии, колкото от икономически такива, срещу което аз се бунтувам, но зная, че моите лични усилия не могат да доведат до кой знае какви промени, защото за съжаление живеем в общество и във времена, когато парите са висшият наш Бог. Това е дълбоко неприемливо за мен и мисля за голяма част от българската интелигенция. Парите са важно нещо, но не са най-важното и не може ние всичко да подчиняваме на господството на този златен телец. За съжаление обаче, в днешно време това се случва. А когато това се случва, знаете какво става. Не винаги се съобщава истината поради такава икономическа зависимост, много често се нападат и бият едни за сметка на други, които им позволяваме да живеят в абсолютен медиен комфорт и да се къпят в изключително спокойствие от страна на хората, които са призвани да съобщават истината и да служат на това общество със своите пера, камери и микрофони.
Какво е вашето пожелание към журналистите?
В навечерието на празниците искам да им пожелая здраве, сили и спокойствие. Зная колко е трудно, но в днешно време да си журналист е особено отговорно, тъй като знаете колко много са пречките пред колегите, които не им позволяват да си изпълняват задълженията както трябва. Имам предвид тази зависимост, която голяма част от колегите изпитват от икономическата сила на съответните техни издатели. В този смисъл зная, че им е трудно, но им пожелавам здраве, сила и бодрост, за да могат да отразяват основния принцип в журналистиката: "Истината и само истината". В днешно време това звучи повече като романтично желание, отколкото като изпълнимо желание, но аз вярвам, че ще настъпят по- добри времена и искрено се надявам това да е през следващите години. Не зная дали 2010 година ще е такава, защото тази свършва много песимистично, поне според моите очаквания и прогнози.
