сп. Business Lady | Гергана КОСТАДИНОВА | 24.03.2011
Соня Колтуклиева е известен български журналист и PR. През февруари 2009 г. стартира неин собствен проект -информационно-аналитичният сайт bulgaria-news.bg. Завършила е Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и е била най-младият член на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти. Колтуклиева е първият български журналист, успял да получи разрешение за снимки на Нюйоркската фондова борса, при това да предава от студиото на CNN. Вила е продуцент и водещ на култовото предаване "Партньорство за бизнес" по БНТ и автор на телевизионни филми за валутния борд в Аржентина, за империята "Газпром" за компютърния гигант "Майкрософт", за бизнеса в Хонг конг, Сингапур, Китай, Южна Корея и Япония, за плана "Реал" в Бразилия, за българските общности в Роке Саенс Пеня, Монтевидео, Лае Вегас, Лос Анджелис, Ню Йорк, Ванкувър, Торонто, Монреал, Франкфурт, Берлин. Автор е на документални филми за туризма в Испания, Австрия, Швейцария, Лихтенщайн, Гърция, Турция. Досега само две блондинки са успявали да убедят властите на Аржентина да отворят за тях недостъпния президентски дворец "Каса Росада" в Буенос Ай рее – Мадона и Колтуклиева. Соня Колтуклиева е и главен секретар на Съюза на инвеститорите в туризма (СИТ). Член е на координационния комитет на проекта "Черноморският регион и партньорството в туризма" – нейна е идеята за изграждане на Регионален борд по туризъм – превърнала се в една от главните цели на комитета. Тя е медиен консултант на едни от най-известните имена в туристическия бранш и познава в детайли този сектор.
Вие от дълги години се занимавате с журналистика. Как се вижда туристическият бранш през очите на един журналист, на един PR и член на туристически комитет?
Туризмът е шампанско с ягоди, розов изгрев над океана, слънчев лъч над заснежен връх, мелодия край брега на морето: създава настроение, отваря душата за красотата, осмисля напрежението на ежедневието. Туризмът е наркотикът на XXI век. Човекът на ретото хилядолетие все повече ще се интересува от качеството на живота и ще търси най-добрия начин за възстановяване и релакс.
Какви са проблемите на българския туризъм?
Какви ли?! Тягостни, дългогодишни, драматични… Бих ги подредила така: лоши пътища, лошо обслужване, лош имидж.
От години държавата се лута като слепец без път и посока: заменя комитети с министерства, държавни агенции с държавни предприятия и все не успява да открие най-ефективния начин за осъществяване на държавната политика в този толкова важен и доходоносен бранш. По официални данни туристическата индустрия на България дава 15% от Брутния вътрешен продукт. Но какво от това? Парите, отпускани от републиканския бюджет за маркетинг и реклама, са обидно малки, чак да те е срам да ги споменеш пред колеги от Турция, Испания, Хърватска, Израел… Добре, че отскоро идват пари от еврофондовете, та да се закърпи един приличен бюджет за национална реклама. Печалното е, че милиони бяха хвърлени нахалост и не свършиха никаква работа за промотиране на страната ни като туристическа дестинация. Срам ме е да гледам рекламните клипове по паневропейските телевизии: старомодни, постни, неубедителни, безадресни, без послание. Когато Анелия Крушкова беше шеф на ДАТ, започна кампания за привличане на българските туристи, Съюзът на инвеститорите в туризма обяви 2008 година за година на българския турист, но опитът за връщане на българите към родните курорти не беше мениджиран по-нататък от държавата. Уви, България е непозната дестинация.
Какви са вашите варианти за решаването на тези проблеми?
Силна държавна политика, силни браншови организации, силно партньорство между институциите и инвеститорите. Повече пари за национална реклама, повече инвестиции в обучението на кадрите, no-добро заплащане на хората, по адекватни цени. И много повече отговорност към природата.
Ваша е идеята за изграждане на Регионален борд по туризъм, разкажете повече за нея. През декември 2010 г. бях поканена да представлявам АВШЕТ- българската секция на FIJET, на първия международен конгрес на неправителствените организации от Черноморския регион в турския курорт Ризе. Попитах защо да не създадем общ Туристически борд на страните от Черноморския регион?! Така както има Черноморска банка на държавите от Черноморското икономическо сътрудничество с централа в Солун, защо да не изградим обща институция за маркетинг и реклама на региона? Всички участници харесаха идеята, създадохме координационен комитет, който да изработи правилата за изграждането на туристическия борд, за промотирането на 100-те най-привлекателни туристически дестинации на региона и за размяна на ноу-хау между нашите страни.
Туристическата индустрия е призната за най-конкурентната индустрия в света, но в XXI век конкуренцията не е просто между хотели, ресторанти и SPA центрове. Днес конкуренцията е на чувства и задоволство. Състезанието е всяка дестинация да предложи на туриста много повече приятни преживявания, които той да сподели с приятелите си, връщайки се у дома. Следващите поколения няма да ни простят, ако се фокусираме само в конкуренцията помежду си и пропуснем шанса да се сближим и да бъдем партньори.
Защо избрахте да се развивате в туризма – вие сте и много силен политически анализатор, добър корпоративен PR – кое ви привлече в туризма?
Аз се смятам за журналист по призвание и пътешественик по дух. През 2006 г. споделих усилията и стремежа на много хора за консолидиране на туристическия бранш – извървяхме доста трънлив път, но все пак постигнахме немислимото – многобройните различни сдружения да се обединяваме, когато е необходимо, за общи действия в интерес на туристическия бранш и туристите. Туризмът е вълнуващо приключение.
Какво е мнението ви за новите рекламни клипове, представящи България пред света?
На последното заседание на Националния съвет по туризъм се конфронтирах с министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков – нарекох тези клипове "вредни", той отговори, че не им бил фен, ама чак вредни не са, добре било да се появява нещо за България. Това е дълбоко погрешно. Старомодната визия, сгрешеното послание, нескопосаният и недомислен медиамикс не допринасят за разпознаваемостта на бранда България и за постигане на крайната цел – увеличаване на броя на туристите, предпочели България за ваканцията си. Нямаме цялостна национална концепция: всичко се прави по системата"на час по лъжичка"и"кръпка по кръпка – одеяло". Предложих да се създаде рекламно-маркетингов комитет от специалисти – е, уж се прие възторжено, ама досега – нищо, пак всичко е оставено в ръцете на неколцина чиновници.
Според вас правилно ли са избрани каналите за комуникация на рекламната кампания на страната ни? Не, не са. Споделям мнението на един доказан професионалист в туризма – заместник-председателя на СИТ Валентин Йосифов (който от 18 години е управляващ директор на ТУИ – България), че трябва да се промотира България например в провинциите на Германия, в регионите на Русия, да се публикуват реклами в местни вестници, да се поддържа връзка с турагентите. Смятам организирането на опознавателни журналистически турове у нас за по-ефективни, отколкото излъчването на клипове. Рекламата отдавна не е това, което беше. Хората искат да чуят мнения на очевидци, да получат убедителни коментари, четат внимателно отзивите в интернет страниците на хотелите. В големите телевизионни канали си заслужава да се броят тези сериозни пари само ако в България се организира значимо международно събитие като ски състезания, кинофестивали, музикални конкурси, конференции, към които да се привлекат посетители от цял свят. Но на чиновниците така им е по-лесно и удобно, нали?! Да следват инерцията – да организират едни конкурси, да раздават едни пари, да се командироват до международните туристически изложения. Специално съм изучавала работата на Switzerland Tourism, даже водих десетина журналисти (с подкрепата на Съюза на инвеститорите в туризма) в Швейцария, за да видят как се прави destination management и как се привличат туристи от нови пазари. Ще ви кажа само един пример: когато се изкачвахме към Jungfraujoch, видяхме екип на Боливуд да снима комедия на фона на Алпите – след като я излъчили в Индия, индийските туристи скочили с 40%. Филмът е съфинансиран от Switzerland Tourism.
За какви съвети ви търсят най-често големите инвеститори в туризма? Кои са задължителните правила, които трябва да се спазват от инвеститорите в бранша?
Много деликатни са отношенията между инвеститорите и медиите. Предприемачите мислят, че журналистите не обръщат достатъчно внимание на добрите новини, а репортерите настояват, че не може да подминават лошите неща. Моята роля е да помогна да се опознаят, да си имат доверие и да си партнират, така че и двете страни да бъдат коректни към истината и към интересите на България.
Кое е най-ценното, което сте научили досега благодарение на богатия си професионален опит?
За журналистиката: заслужава си да платиш висока цена, но да си независим, необвързан, да не слугинстваш никому и да си почтен към аудиторията. За PR-a: да убедиш клиентите си, че публичният образ е алфата и омегата във века на комуникациите и заради това трябва да са много внимателни и дисциплинирани, да излъчват премислени послания и да опровергават всяка неистина – презрителното: "А, бе, я не им обръщай внимание!" е нелепо и се обръща като бумеранг срещу самите тях. Живеем в интернет село – всяка дума оставя следи. Солидните бизнесмени и банкери трябва да бъдат консервативни, да не се подлъгват да ги окарикатуряват с очерци в стил "Учителят Мао", да не допускат да ги вадят от официалния костюм и да ги обличат в анцунг, препасан с кухненска престилка. Те трябва да говорят малко, но да казват много и важни неща за икономиката и финансите. Недопустимо е да се превръщат в "отчаяни съпрузи" на Женския пазар.
Казват, че вие сте един от журналисите, оказали реално въздействие върху политическите и бизнес процесите в България. Как го постигнахте? Кога за първи път усетихте това ваше влияние?
Благодаря ви за комплимента. Не се изживявам като "институция", ни най-малко. Аз съм просто репортерка, която не се страхува да пита. И да изразява публично мнението си. На няколко пъти съм усещала силно влиянието на четвъртата власт: когато конфронтирах Андрей Луканов и Иван Костов и ги накарах да проговорят за външния дълг, когато направих тв филм за обединението на едрия капитал "ПЗ", когато успях да интервюирам краля на стоманата Марк Рич дали е подкупвал български министри, когато разкрих далавери, свързани с фондации и синдикални лидери (заради което ме напръскаха с отровен спрей пред дома ми), когато спрях гласуването на второ четене на един нескопосан закон за туризма, когато предизвиках държавата да си поиска обратно Пловдивския панаир… Изпитвам респект към "белия лист" – срамувам се, когато напиша нещо нелрецизно, когато се оставя да ме подведат, тежи ми дълго време, ако загубя доверието на читател или зрител, защото съм била неподготвена. Успех е, когато ме похвали вътрешният ми глас. Не го прави често. Успялата жена е щастлива, успелият мъж е доволен. Успялата жена си е самодостатъчна. Успелият мъж иска целият свят да го признае. Само защото съм жена ли? Не. В бизнеса важен е характерът, а не полът.
Каква според вас е тайната на успеха?
А какво е успех да си най-богатата българка, да си най-силният банкер, да си шефка на парламента, да си Мис България, да управляваш телевизия, да си метреса на рекламен монополист, да си майка на четири деца, да оцеляваш в мизерията, да изплуваш от блатото, си царят на боклука… А?!
Да се уважават. Да отстояват достойнството си. Да не се уморяват да учат. Да бъдат любопитни към света.
Стр. 35, 36, 37, 38
