в. Уикенд | Любомира ТОНЕВА | 2009-10-30

 - На Коледа стават две години, откакто заедно с екипа си правиш „БНТ такси". Най-интересното, случило ти се за това време?

- Случиха ми се страшно много неща, наистина натрупах голям опит с това предаване. За мен то е огледалото на живота. От него разбрах, че любов наистина има, във всичките й форми. Всяко нещо, което се случва в колата, минава през сърцето ми.

- Ти самият ползваш ли таксита?

- Отдавна не, защото се придвижвам с моята копа. Понякога обаче се случва някой таксиметров шофьор да ме разпознае и да ме нарече „колега".

- Каза, че имаш кола. Каква е?

- Едно старо ауди, на 20 години. Стар и верен автомобил, нов не ми трябва!

- Спират ли те често от КАТ?

- Рядко, защото гледам да съм дисциплиниран. Наскоро обаче имах нарушение – ударих задния фар на колата пред мен. Понесох си последствията, защото бях виновен.

- Играеш баскетбол. Остава ли ти време за това?

- Опитвам се да тренирам поне два пъти седмично по няколко часа, обикновено между 9 и 11 вечерта. Това ме разтоварва страшно много от натрупания адреналин.

- Имаш ли травми от баскетбола?

- Не може без тях. Преда време ми бяха сцепили веждата, наложи се да не ходя на работа две седмици. Наскоро пък се появих в телевизията с голяма синина под окото, но гримьорите се справиха с нея и успяха да я прикрият с повече пудра.

- Родният ти град е Пазарджик. дошъл си в София в шести клас. Трудно ли ти беше да се адаптираш в новата среда?

- Разбира се, както на всяко дете и на мен ми беше трудно, все пак идвах в голям град. Първото, което ми направи впечатление, беше, че децата в София бяха много по-информирани, с по-богата обща култура. Аз обаче успях бързо да се адаптирам, бях примерен ученик, а и нямах диалект, който да издава, че съм от провинцията.

- Отличник ли беше?

- Да, в гимназията бях отличник, но после ме приеха в Университета, започнах работа и нещата малко се промениха.

- Какво работеше тогава?

- Бях охрана, а после станах чистач в един офис.

 - Не се срамуваш да го признаеш…

- Не. Срамен труд няма. Бях решил, че колкото по-рано започна работа, толкова по-добре. Един приятел беше в този офис и ми каза, че е много готино да се работи там.Така започна всичко.Честно казано, не съжалявам за това. Заплатата беше малка – 200 лева, но като за студент бях доволен и на тези пари.

- Имаш ли приятелка?

- Да, от три години.

- Мислиш ли за брак, за деца?

- Всеки човек, който има сериозна връзка, се замисля за тези неща. Животът ще покаже…

- Целият ти ден минава в телевизията, после си на баскетбол. Остава ли време за приятелката ти?

- Така е, зает съм и за съжаление рядко имаме възможност да прекараме дълго време заедно. Но моето момиче ми влиза в положението.

- Какъв е твоят тип жена?

- Това, което най-много ми харесва в една жена, е нейната естественост. Не харесвам момичета със силикон. Предпочитам да са максимално естествени, по възможност без или с много лек грим.

- Водиш „По света и у нас" заедно с Радина Червенова. Какво помниш от първата си среща с нея?

- Първата ни среща продължи около 5 минути. Всички новинари бяхме събрани заедно в нюзрума. С Радина само се запознахме, казахме си имената и нищо друго. Това беше.

- Освен за работа и новини, говорите ли си по някакви други теми?

- Понякога обсъждаме какво ни се е случило през деня, но обикновено нямаме време, заети сме с подготовката на емисията.

- Заедно ли сте по празниците?

- Само когато сме на работа.

Стр. 21, 22