в. Стандарт, Weekend | Иваничка ТОДОРОВА | 21.05.2011 | 00:53 | Стр. 4, 5

- Ти си един нещастен човек.

- Ама аз съм адски щастлив.

- Нещастен си, защото не можеш да свириш на китара. Не си свободен. Заводът за захар чака. Утре не можеш да кажеш майната му на завода за захар и да идеш на екскурзия.

Преди години именно този кратък разговор е провел басистът на група "Ахат" Денис Ризов с покойния Илия Павлов. В няколкото прости изречения е събрано цялото разбиране на рокаджията за света. "Милионер е този, който си прави, каквото си иска, а не този, който има 1 милион в банката. Никога не съм имал един милион в банката и никога няма да имам", просто кратко и ясно. Не че не е бил милионер. Парите са средство, а не цел за Денис. "С тях мога да си купя меденка например", съвсем сериозно заявява той. Затова музикантът е работил какво ли не през живота си – от печатар в Полиграфическия, до снабдител на армията на Индонезия. Сега е водещ на телевизионно предаване по БНТ1 – "Денис и приятели". Поредното ново "аз", в което влиза, защото му се струва интересно. Телевизията го привлича, тъй като отговаря на трите му основни принципа в живота:

1. Не трябва да имам началник.
2. Не трябва да съм с къса коса.
3. Трябва да се наспивам и да не ставам рано.

И всичко това за свободата. От нея започва всичко и с нея ще свърши. Поне за Денис. Сам казва за себе си, че е изпълнил твърде много от мечтите си. Живее бързо и интересно. Сблъсквал се е няколко пъти със смъртта – двама от най-добрите му приятели са се самоубили, баща му и дядо му са издъхнали в ръцете му, а баба му в колата му. "Така разбрах, че животът е един много кратък период от време, в което човек трябва да направи или нещо велико, което да остане в историята, или да се забавлява прекрасно. Аз правя и двете. Знам, че много след като умра, някой ще слуша "Черната овца" или "Монолог".
***
Ходил в училището на Фандъкова
Ризов е плод на студентска любов. Затова на година и половина е пратен на седмична ясла. Тръгва на училище на 6. Записват го в първия полуинтернат, експеримент на образователната система – известното 37-мо в кв. "Гоце Делчев", чиято директорка по-късно е самата Йорданка Фандъкова. "Бях написал "Марика носи сасика" без "й".
От 1-ви клас съм бил по-практичен. Защо като можеш да напишеш само една буква, да пишеш две?", чуди се Денис и признава, че до 5-и клас бил на такъв режим, че само спял вкъщи. И до днес е запазил две ценни приятелства от това време – с Любо и Камен. Може би защото са били като герои на Джером Джером от "Трима мъже в една лодка", само че на сал от стиропор и нямали куче. Юнаците намерили едно голямо парче и се пуснали в езерото, което се образувало на кръстовището на бул. "България" и бул. "Гоце Делчев". "Тогава строяха бул. "България" и имаше една огромна дупка, която се пълнеше с вода", спомня си басистът. В 6-и клас се мести в 5-о училище, защото заживяват в кв. "Бъкстон".
***
Намалили му поведението, Египет го вкарал в учкома
"Винаги съм бил среден ученик – четворкаджия", признава бунтарят. "Не обичам да уча. То насилва и ограничава свободата", категоричен е Денис, който постоянно захваща нещо ново и цял живот учи, но само това, което му е интересно. Спомня си класния – другаря Митев. "Много ограничен и глупав човек, с който ми беше много лесно да се оправям", ласкаво го описва той. Почти не е ходил на училище. Последната година я се вясне един път седмично, я не. Затова му намалили поведението. Скоро обаче му се наложило да изнесе лекция пред всички съученици за кризата в Близкия изток, за войната между Египет и Израел. Толкова сочно я разказал, че го избрали в учкома. Ама там с намалено поведение не може, така че набързо му го повишили.
***
Бил с жена чак на 18
Като един истински спортист в гимназията му били непознати алкохолът и цигарите. Пък и жените. "Само спорт. Първата ми жена беше, когато бях на 18, година след завършването. Казваше се Марияна. Момиче от квартала. Събирахме се в една градинка между блоковете и просто стана. Аз нямах голямо участие", спомня си Денис. Днес обаче има славата на мъж, който много обича жените. "Всички ги обичат, просто някои имат тази слава, други не. А моята е оправдана. Колкото повече, толкова повече, казал Мечо Пух", с ехидна усмивка заключава рокаджията. И не спира да цитира детската книжка: "Колкото повече Мечо надникваше в хралупата, толкова повече Прасчо го нямаше там". Все пак Денис е предвиждал и вариант да уседне – ако се появи жена като медийния образ на Сандра Бълок.
***
Ритал е в “Левски"
След преместването решил, че иска да тренира футбол. Отишъл на най-близкия стадион – този на "Славия". "Исках да ритам, в квартала нямаше с кого, а стадионът на "Славия" беше най-близо", така започнало всичко. Сменя отбора, когато сменя училището. В 8-и клас влиза в СПТУ по полиграфия, до стадион "Раковски". Веднага отишъл и се записал в "Левски", където откарал до завършването. "Според мен не бях добър футболист. Винаги съм бил защитник. Още тогава имаше конюнктура в тези работа. Идва един човек в четвъртък, в петък го картотекират, в неделя титуляр. Разни други тренират по три години и стоят на скамейката. Аз бях от "разните други", честен е Денис. Вече не рита, защото има две хернии – на диафрагмата и на гръбначния стълб. Гърбът го боли от години "24 часа, седем дни в седмицата, но се свиква". За футбола е предприемал и презокеански авантюри. На световното в САЩ, след като видял победата на България над Мексико, си купил билет и заминал да догледа срещите с Германия и Италия. "Даже давах интервю за Би Би Си пред "Джайънт стейдиъм". Видяха ме с българското знаме след мача с Италия. Казах им, че съм горд, защото отборът се представи над всички очаквания", спомня си музикантът.
***
Напечатал “Квартеронката" на Майн Рид
Взел позволение от профсъюзите и започнал работа на 17 в печатница "Георги Димитров". "Напечатал съм "Квартеронката" на Майн Рид, кола по кола, цялата", информира Ризов. След казармата сменя професията и става технически секретар на вестник "Строител". "Лепих заглавия, защото за тях плащаха по 6 лв.". После всичко се завърта около музиката. Заминават с "Ахат" в Холандия, но в мига, когато осъзнал, че не е отишъл да записва, а на гурбет, си хванал куфара и се прибрал сам. "Тогава с Иван и Фънки създадохме София мюзик ентърпрайсиз. Искахме да видим нашите кумири на живо. Имахме един приятел в Германия, който познаваше Sodom и ни ги прати. Направихме концерт и видяхме как става", така като на шега Денис създава първата и една от най-силните в момента фирми организатори на концерти, която докара дори Мадона, а сега ще ни доведат Стинг и Roxette. Той обаче вече няма дялове в СМЕ. "Отказах се след концерта на Scorpions на стадион "Васил Левски". Не бях спал три дни. Накрая басистът, който не може да свири въобще на бас китара, ми хвърли един пешкир и ми каза: "Дай ми чиста кърпа". Не съм човек, който подава пешкир на някой, който не може да свири на бас", кратко и ясно, без много условности Ризов влиза и излиза от поне дузина успешни начинания, които обаче не му доставят удоволствие. След Холандия започнал да внася телевизори от Германия и направил
първия специализиран магазин за техника у нас
Създал верига, а по времето на Виденов затворил всичко. Продавал е конфитюр в Щатите. "Дадоха на баща ми да стопанисва едни живарници, но риба не беше останала. Реших, че може да сложа 40 тона зеле, взех една помпа за 1000 лв., сложих няколко чувала сол и Боби – осветителят на "Ахат", да претака зелето. Купих 200 варела, напълних ги с готовото зеле и ги продадохме по пазари и ресторанти", кратка история на на вид екстравагантно занимание за един рокаджия. Имал е баничарница. Произвеждал е руска салата.
Продавал пирони в Албания
където нямали пари да ги купят и му платиха в пресни маслини. Продавал е копринени пашкули в Силистра. Взимал е дори лиценз за снабдяване на армията на Индонезия с хранителни стоки. Построил е първото селище от затворен тип. През 2006-а обаче Денис се разболял от хълцане
Отишъл да се лекува в Германия, където му обяснили, че всичко е от стрес. "Тогава работех на 4 континента, имах 700-800 души служители. Отървах се от всички фирми – половината продадох, които не можах, подарих", казва категорично Ризов. Купува си една яхта. Изкарва капитански курсове и 7 месеца в САЩ плава. След 2,5 години пенсия решава, че не може да си бърка до края на живота в носа. Просветлението му дошло под един мост – Съншайн Скайуей Бридж близо до Сарасота във Флорида. Този път го повлякла телевизията, защото има творчество в нея, пък е и забавна. Връща се и започва да продуцира предаването "Търси се". Прави си студио "Хабър Айлънд", а за да го захранва, подхваща и още проект. За да стигне до днес и най-новата диня под мишницата му – водещ и изпълнителен продуцент на късното толк шоу на БНТ 1.
"Денис и приятели"
"За мен беше важно да съм с групата, а това беше единственият ни шанс през телевизионно предаване да сме по цял ден заедно", откровен е той. Споделя, че целта му е "да притъпя унищожителния ефект на чалга мисленето на българския народ". И въпреки че нещата бързо му писват и той се отървава от тях, този проект скоро няма да зареже. Защо? Защото все още не е успял да направи от предаването това, което иска. "Нямам свобода, защото това е занаят и аз още не съм го овладял. Повече време изгубвам да следя на коя минута сме, отколкото какво си говоря с човека срещу мен. Имам много още преди тази работа да ми стане забавна, тогава предаването е добро", категоричен е Ризов.
***
Кариерата му започнала от “Син Сити"
Денис станал музикант заради една лепенка на "Щурците", която Кирил Маричков му подарил вместо картичка с автограф. Чудил се къде да я лепне, влязъл в ЦУМ и с парите от лятната практика си купил най-евтината китара – "Орфей" за 86 лв. Оказала се бас. Дошла казармата – граничното поделение в Кюстендил, където се запознал със Звезди и още куп хора, записали консерваторията. След уволнението тръгнал да прави групи и събирал таланти от консерваторията. Никога не е учил там, само е обядвал в стола, защото супа, основно и десерт били 20 ст. Няколко експеримента, докато се стигне до началото на 1987-а. "Ахат" съществували от три месеца и му се обадили да запълни мястото на проблемния басист. "Единственият ми шанс да свиря с такива музиканти беше да уредя апаратурата. Успях с културния дом, където сега е "Син Сити", забавлява се с парадокса рокаджията. Първите пари обаче изкарал като барабанист. 20 лв. за 2 часа. Не можел изобщо да свири на барабани, но дует "Шанс", които го поканили, не разбрали това. Придружил ги на миньорския празник. За първите две години на "Ахат" имали 520 концерта. Само се прибирали да се изперат. "Бяхме като Азис, но не пеехме по ресторанти, а по стадиони. Бяхме много известни", продължава с хумора той. В крайна сметка още по комунизма ги назначават в дирекция "Музика", парадоскално предвид, че им е спрян ефирът. И започват да пътуват в чужбина.
***
Арестували го 25 пъти
Колкото и невероятно да изглежда, Денис не пие. Втората бира в живота си изпил декември 2006-а. В последните две години започнал да съгрешава с алкохол, но за да бори напрежението. "Не обичам да пия, но обичам да съм пиян. Пия като студент – 300-400 грама за 10 минути, забавлявам се един час и си лягам. Това го правя три пъти в годината с бърбън с кола и лед". Наркотиците също не са му изкушение. Сблъскал се с тях в Холандия, където опитал марихуана и хашиш. В Корея един канадец му дал да пробва опиум и толкоз. Колкото да разбере, че не му е интересно. "Аз живея толкова бърз и интересен живот, че не са ми нужни", доста логично обяснява водещият. Купоните били само с мацки и пиене. Ама на него и мацките не му били интересни, защото били лесни. "Тогава музикант с джинси беше точно толкова популярно, колкото сега футболист", смее се той. Преди падането на режима е имал доста проблеми с властта. Задържан е поне 25 пъти, но все за външния си вид. Я за дълга коса, я за къси панталони. Я за значка на "Ван Ейлън", която му иззели след малко бой в районното. Но той отишъл и си купил нова. Непукист!
***
Щели да свирят с Queen и Майкъл Джексън
В Чехия за пръв път се почувствали като звезди, като след втория им концерт трябвало да ги придружава охрана с кордон, защото 5000 човека искали да се докопат до тях. Балгодарение на фестивалите на мира стигнали до Русия и Корея, че дори и в Австрия. Там свирят в зала, в която предния ден била Чака Хан, а на следващия – Майлс Дейвис. 1991-а заминават за Холандия. Участвали в един конкурс за неизвестни групи. Спечелили сред 500 други. За награда трябвало да свирят с Queen и Майкъл Джексън в Япония. "Като разбраха, че сме българи, просто казаха: Съжаляваме, но вие не може да отидете, защото ще заемете мястото на някоя група от Бенелюкс", това разочарование му показва, че е ужасно важно къде си роден, и още повече – световният шоубизнес не е за всеки.

Стр. 4-5