Стъпка встрани

в. Капитал, Кариери | Александър ДУРЧЕВ* | 2010-01-23

През 2005 г. All Channels Communication – тогава малка, но амбициозна агенция за PR и организиране на събития, пое няколко немедийни рекламни активности по проект на верига бензиностанции – раздавахме подаръци на всички консуматори, заредили над определено количество гориво. Тъй като тези проекти бяха по-близо до нещо, в което бяхме добри – организирането на събития, успяхме да се справим добре и да привлечем още. Така в структурата на компанията ни започна да се появява ноу-хау, характерно за рекламните агенции. Обемът на работата не изискваше откриването на специализирани позиции, затова част от PR експертите ни започнаха да развиват умения в областта на медиапланирането, рекламния copywriting, дори в продуктовия мениджмънт. С дизайна се справяхме чрез приятели и познати, които ни помагаха да посрещаме нуждите на клиента.
Тази ситуация имаше двояко влияние върху агенцията. От една страна, екипът ни разшири виждането си за комуникация и започна все по-често да използва разнообразни комуникационни техники, заимствани от рекламата, във всичките ни PR кампании. Това имаше положителен ефект. От друга страна обаче, това положение объркваше екипа, който нямаше ясна дефиниция на ролята и задачите си – дали са рекламисти или специалисти по връзки с обществеността. Точно тогава дойде и голямото предизвикателство – веригата бензиностанции ни покани да участваме в конкурс за цялостен проект за медийна и немедийна реклама.
Стояхме пред дилемата – да продължим фокусирано да развиваме нашата PR експертиза или да откликнем на естественото ни желание за ръст. Вторият случай означаваше рязко да наемем хора, от чиито професионални умения разбирахме малко – дизайнер, творчески директор, продуктов специалист… или да преквалифицираме тези, които вече бяха тръгнали в тази посока, без обаче да знаем как да ги обучим. Но така щяхме да оголим другия фронт и да застрашим нашите PR клиенти. Освен това предварителното финансиране на една рекламна кампания от самата агенция, каквато е практиката в бранша, би било също сериозно предизвикателство за компания като нашата. Времето ни притискаше и трябваше да вземем решение. Да или не? Да вземем участие в конкурс, който имаше голяма вероятност да спечелим и така да задействаме лавина от промени в All Channels, или да откажем и да чакаме PR пиленцето да кацне на рамото ни?
Какво направихме
Рискувахме. Активирахме целия ресурс, с който разполагахме – вътрешен и външен, и спечелихме…. Трябваше да се прегрупираме и да търсим начин да отговорим на очакванията на клиента, като изпълним нашите обещания. Затова започнахме структурна и концептуална промяна в компанията.
Към нас се присъедини първият ни дизайнер, в движение "доквалифицирахме" един от PR експертите ни в продуктов специалист, а една от колежките ни, обслужваща част от нашите PR клиенти, започна постепенно да развива умения в областта на медиа планирането и да съвместява двете длъжности. Наехме двама нови PR експерта, които обучавахме в движение. Бяхме в извънредно положение и не можехме да си позволим това да навреди на клиентите ни. Издържахме на първоначалния удар и през следващите години постепенно започнахме да разделяме екипите и да задълбочаваме експертизата на всеки от тях. Днес главните действащи лица в тази история са основните мениджъри в двете структури на All Channels Communication – All Channels – PR и All Channels – Advertising. Процесът на развитие и промяна продължава и днес.

* Авторът е управител на PR aгенцията All Channels Communication

***

ВАШИТЕ РЕШЕНИЯ
Re:

% Наличието на сигурен клиент наклонява везните към поемане на риска и разрастване в новата посока. Една фирма обаче расте, когато може да си го позволи – като финансиране и като човешки ресурс. Тъй като става дума за 2005 г., допускам, че не сте имали проблем с осигуряването на финансиране. По-трудното е било сигурно да наемете подходящите хора и да направите такава структура на компанията, че новите дейности да не пречат на работата ви като FR агенция. Аз лично не бих обучавала за новата
дейност наличните хора, ако те са достатъчно натоварени с другите си задължения, а бих наела нови, вече подготвени. Стига да има достатъчно подготвени на пазара, разбира се.
кет

% Наемате нови хора, много ясно. Това, че шефовете не разбират от дизайн, не означава, че и дизайнерът, който ще наемат, също няма да си разбира от работата. А старият екип, който се бил обърквал… ще се обърка, пък все някога ще се
освести…
дЕзайнер

% Ако сте имали средства да наемете дизайнер и творчески екип, не виждам причина да не се опитате да участвате в конкурса. Така ще си проправите път към още една ниша на пазара. Ако обаче сте нямали възможност да финансирате подобен ход, то по-добре да се откажете, отколкото да искате от хората си да са хем ПР-и, хем рекламисти, накрая нищо…
Анонимен

Стр. 3

Leave a Reply