Би Би Си обяви, че се противопоставя на съкращенията на бюджета си, като се позовава на данните от изследване на Deloitte, според които корпорацията е увеличила своя принос за икономиката на страната с 5.6% за изминалата финансова година спрямо предходната, което се равнява на вливане в бюджета на сумата от над £8 млрд. За сравнение година по-рано обемът бе £7.7 млрд. Корпорацията, създадена пред 1922 г. като първата радиостанция в света, има специален статут, като се финансира самостоятелно от събирането на лицензионни такси, като отчислява автоматично от всяко плащане на потребител по £2 към бюджета.
Британският консерватор лорд Крис Патън, който се готви да поеме поста президент на корпорацията, декларира позицията си, че ще активизира своите усилия, за да отстоява нивата на лицензионната такса с аргумента, че тя не е непосилна за данъкоплатците, а е нужна за подкрепа на техническото обезпечаване на програмите и реализацията на творческите дейности, като успоредно с това допринася и за положителния нетен резултат.
Изследването на Deloitte която предоставя одиторски и консултантски услуги в областта на финансите и управлението на риска установява, че чистият приход от дейностите на радиотелевизионната компания са нараснали до £5 млрд., което е 14.9% ръст в сравнение с резултатите година порано. Приходите от събирането на лицензионни такси е около £3.6 млрд. годишно.
Независимо от усилията да разшири дейността си в посока юг-изток, Би Би Си остава силно ориентирана към столицата Лондон, посочват от Deloitte. 69% от общите приходи се реализират именно в столицата, независимо че се наблюдава и тенденция на нарастване на финансовите потоци от Шотландия, Уелс и Северна Ирландия.
За това Би Би Си планира да намали именно Югоизточния си фокус до 2016 г., като половината от разходите за телевизионните и радиопрограми се очаква да бъдат направени извън Лондон, като акцентът ще бъде изместен към няколко департамента в Салфорд, Манчестър.
Крис Патън, предупреди, че Би Би Си е изправена пред сериозни предизвикателства и опасността от огромни вълни на съкращения.
По силата на споразумение, съгласувано с министерството на финансите, Би Би Си обеща да предприеме 20%-тни съкращения, които ще обхванат всички департаменти през следващите четири години. Лицензионните такси трябва да бъдат замразени в продължение на шест години, като Би Би Си поема финансирането на Световната служба.
В Би Би Си работят 17 000 души. Според ръководния мениджмънт на новинарската служба бюджетът на корпорацията за чуждестранни новини е превишен до степен, че ресурсите за отразяването на ежегодни събития – в това число церемонията на "Оскар"-ите и кинофестивалът в Кан са били ограничени до минимум.

Стр. 15

През 2013 година да се забранят всички форми на пряка и непряка реклама на тютюневите изделия. Това предвижда проектът на Национална програма за ограничаване на тютюнопушенето в България за 2011-2015 г. на Министерството на здравеопзаването. За да станат програмата, както и планът за прилагането й факт, трябва да бъдат одобрени и от Министерския съвет, обясняват от здравното ведомство.

Сред набелязаните мерки са забраната за излагане на цигари или други подобни изделия, както и техни изображения в магазините и лавките. В плана се предвижда тютюневите изделия да започнат да се продават само в специализирани магазини.
Според здравното министерство от 2013 г. трябва да се ограничи пушенето в българските филми и предавания, които се правят. Производителите на цигари пък ще трябва да отчитат какви средства дават за реклама пред обществото, освен това няма да могат да спонсорират социални дейности.
Предвижда се и задържането на високи цени на цигарите у нас, както и редица дейности за популяризиране на вредата от тях за здравето на хората. Сред мерките за ограничаване на вредния навик е и въвеждането на забрана за слагането на допълнителни съставки за подобряване на аромата и вкуса на цигарите.
През 2012 г. ще се изготви и законодателството за въвеждане на пълната забрана за пушене на закрити обществени места. Целта е така да се намали и пасивното пушене. През следващата година ще се забрани производството на играчки, предмети, закуски и лакомства във формата на цигари или други тютюневи изделия.

В Европа парите от телевизиите връзват бюджета и на грандове, и на джуджета
Около темата с телевизионните права в последните дни се завъртя такава говорилня, че всички забравихме откъде тръгна всичко. А ключовата причина за притеснения е в това, че телевизията, която навремето изсипа два чувала с пари за противоречивите достойнства на родния шампионат, сега се мотае с поредния транш от плащането. Както впрочем се мота и през лятото и изплати дължимото с около два месеца закъснение. Клубове като Сливен, Академик, Пирин и Калиакра чакат парите на bTV като манна небесна, защото реално това са единствените гарантирани приходи, които имат да взимат – останалото е въпрос на догадки и смели планове за изгодни трансфери и пробиви в силни турнири. Имайки този силен довод наум, цялата армия от футболни хора започна на висок глас да обещава и обвинява – едни взели комисиона, пък не свършили работа, други свършили сезона, пък не взели онова, дето им се полага. Като важен говорител и защитник на онеправданите се намеси и ПФЛ – борейки се за своето място под слънцето след ерата Вальо Михов,
лигата реши да използва хитруването на телевизията
и да тропне по масата за повече правомощия. Даже управителният съвет приел нарочен "Правилник за реда за упражняване на търговските права на членовете на ПФЛ", който да регламентира как Капралов и подопечните му ще преговарят вместо Батков, Гигов, Цонев, Ганчев и останалите.
В повечето от големите първенства в Европа схемата е подобна – правата са поверени на лигата и с благословията на клубовете тя решава къде, на кого и за колко да продава. Пример като за учебниците е случващото се в английската Висша лига, където през миналата година бе подписан рекорден договор за телевизионни права. Общата сума, която Скай ще плати за възможността през следващите три години да излъчва Премиършип в пределите на Великобритания, е 1,2 милиарда паунда. Простите сметки след изваждането на отчисленията към националната футболна федерация и консултантите по сделката показват, че всеки клуб ще взима по поне 1,7 милиона паунда на месец. Според повечето участници в сделката основната заслуга за тези отлични параметри е на изпълнителния директор на английската Висша лига Ричард Скъдамор. "Борихме се за този договор цяла година преди подписването му и сега условията могат само да ни радват", коментира скромно Скъдамор и няма как да е иначе, когато само от телевизионни права клуб като
Нюкасъл може да се похвали с приход от рода на 40 млн. паунда
на сезон (за сезон 2008-2009 Свраките взимат 36,1 млн., нищо че са последни и изпадат). За грандове като Челси и Манчестър Юнайтед сумите са доста по-високи – за миналия сезон сините са взели 86 млн. паунда, а Червените дяволи са получили рекордните 104,8 милиона.
В Бундеслигата също могат да се похвалят с изгодни договори – миналото лято бе подписано споразумение, според което общата цена за правата на първенството и мачовете за купата е в размер на 1,6 млрд. евро за четири сезона. Естествено, част от сумата отива в немския футболен съюз като плащане за съдии, поддържане на аматьорски футбол, разходи за съоръжения и национален отбор. Останалото ще си поделят клубовете от Първа и Втора бундеслига – по над 400 млн. евро на година, като парите се разпределят в зависимост от представянето им. Максималната печалба от тв права за шампиона на Германия може да надмине 30 милиона евро. Интересен факт е, че немската футболна лига може да прави футболния си продукт съвсем сама, Бундеслигата притежава камери и подвижни телевизионни станции, с които да обезпечи преките предавания на мачовете. Това я поставя в много изгодно положение за преговори, тъй като предлага готова картина, която може да се продаде на практически всяка една телевизия.
Бундеслигата е третото по зрителски интерес първенство в света, излъчвано глобално в повече от 130 страни.
В класацията на зрителския интерес след лигата в Германия се нарежда тази в Италия, а преди тях са Англия и Испания. Всъщност Примера е единственият шампионат, където доскоро правата се продаваха по различна схема, а именно всеки за себе си – големите договарят големи пари, за малките остават дребните. Разликата между Реал, Барса и останалите е огромна, което до някаква степен предрешава битката за титлата и води до негативното "шотландизиране" на първенството (особено ако сметнем как разликата се натрупа за няколко сезона поред). Миналата година Sport+Markt публикува изследване, от което стана ясно, че
Реал и Барселона взимат 19 пъти повече пари
от тв права от най-малките клубове в Ла лига. Само за сравнение шампионът във Висшата лига на Англия обикновено получава под 2 пъти повече средства от последния. Което не позволява драстично превъзходство на големите поне откъм пари от тв права.
С идеята първенството да стане по-интересно наскоро Барса и Реал склониха на по-малки приходи и бе подписано първото колективно споразумение за телевизионни права. Президентът на Испанската футболна лига Хосе Луис Астиасаран коментира, че след влизането му в сила през 2015 то ще даде повече възможности на малките – ще има доста пари за отборите от Сегунда, опашкарите от Примера ще взимат поне два пъти повече от сега, а ще има и бонус "подкрепа" за изпадащите. Логично е това да направи първенството по-оспорвано, а конкурентите на грандовете – по-силни.

Стр. 21

Естествено 30% е много високо число, но предвид пазарния дял, който имат iphone и ipad, ще има издатели, които ще решат, че тази сделка им е изгодна. Причината е проста – аудиторията, която използва устройствата, не им е безразлична, те трябва да присъстват там.
Андроид телефоните вече набират скорост като пазарен дял и заедно с по-ниската комисиона от 10% би трябвало да доведе до по-голям интерес към платформата на Google. Аз обаче мисля, че 30% е стандартната такса за itunes модела. Но разликата между това да теглиш музика например и да теглиш съдържание е, че една песен има по-дълъг живот, а вестникарското съдържание умира бързо. От друга страна, тези модели копират дистрибуцията на бройка като при хартиените издания. Комисионата за дистрибуция на хартията също не е по-малка от 30%, така че не е толкова невероятно да се продава съдържание в дигитален формат по този начин. Разбира се, повечето издатели ще се ориентират към Google, ако пазарният дял на Apple не ги пресира прекалено много.
Изданията на "Икономедиа" се разпространяват на двете платформи – тази на Apple и тази на Google, но са безплатни за потребителите. Българинът като обобщено понятие не харесва да плаща за съдържание, но има категория потребители, които ценят определен тип съдържание и биха платили за него.
Но не съм убеден, че този модел е жизнеспособен. Не мисля, че той е бъдещето. Бихме го тествали. Това е пазар, изпробват се модели, докато се намери печелившият. Аз мисля, че той няма да е само един, а по-скоро микс от няколко.
В България съществува един основен проблем с тези услуги, че не съществува добър модел за разплащане. Хората у нас с регистрирани кредитни карти в itunes не са много. Google market все още не е отворен за България, така че да се очаква, че ще потекат пари от този модел у нас, не е реалистично.

Стр. 23

До месец-месец и половина ще бъде обявен новият конкурс за отдаването на общински терени за разполагането на рекламни елементи. Това каза вчера общинският съветник от ГЕРБ Елен Герджиков. Новината бе съобщена още преди няколко дни първо пред "Класа“от главния архитект на столицата Петър Диков. В новата документация ще има промяна в срока за наемането на тези терени – от 5 на 10 години,.
Междувременно Столичният инспекторат започва проверка на рекламите и рекламните елементи на алкохолни и тютюневи изделия. При нарушения се налагат глоби от 1000 до 5000 лева за физически лица и от 10 000 до 50 000 лева за юридически лица.

Стр. 4