Discovery Networks | 22.06.2016

 Discovery Communications и MTVA (Унгарската Национална Телевизия) обявиха днес сключването на дългосрочно партньорство. То ще позволи на унгарските потребители на различните медийни платформи на MTVA и Евроспорт пълноценно да се насладят на зимните олимпийски игри през 2018 г. и 2022 г. и летните олимпийски игри през 2020 г. и 2024 г.

Съгласно споразумението MTVA ще бъде сублицензирана от Discovery Communications за свободни за излъчване аудио-визуални и радио права на олимпийските игри за периода. С тази сделка Унгарската Национална Телевизия ще напише следващата страница в историята си, обединявайки нацията около най-добрите спортни изяви и ще почете унгарските атлети, които ще се борят за олимпийски медали.

Сублицензионният пакет на MTVA включва права за използване на кадри в новинарски предавания, отразяващи събитията на живо. Избрани дигитални права са предоставени на MTVA за съдържанието, което излъчва на аналогови телевизионни канали. Евроспорт ще държи правата за всеки старт от олимпийските игри на платени телевизионни канали и чрез дигиталните си услуги.

Каша Кели, президент на Discovery Networks Централна и Източна Европа, Близкия Изток и Африка (CEEMEA), коментира: „Споразумението ни с MTVA в Унгария ще направи олимпийските игри достъпни за възможно най-много зрители в страната, като същевременно ще продължи да поддържа отличния стандарт на отразяване, с който са свикнали зрителите. За нас е огромна радост, че почитателите на спорта в Унгария ще могат да се насладят на повече отразяване на Олимпиадата, което ще се случва на повече от всякога платформи.”

Миклош Васили, изпълняващ длъжността главен директор на MTVA, каза: „Унгария се счита за една от водещите държави в сферата на спорта, с дългогодишна история на големи спортни постижения. Националните, европейски и световни спортни събития са винаги основен фокус за нас. Радваме се, че благодарение на това споразумение, MTVA ще излъчва олимпийските игри, които ще се проведат между 2018 г. и 2024 г.  Фактът, че MTVA получи част от дигиталните права за излъчването на олимпийските игри, е важен аспект на тази сделка, защото това дава огромни възможности за медиите да засилят изживяването на потребителите.”

Жан-Тиери Огустан, президент „Спортно и олимпийско развитие“ в Discovery Networks International, допълва: „За нас е истинско удоволствие да сключим това ползотворно споразумение с MTVA, което гарантира широкоразпространеното излъчване на Игрите до 2024 г. включително. Знаем, че Унгария е страстен почитател на олимпийските игри и очаква с нетърпение да даде на зрителите си превъзходно отразяване на цялото действие.”

Виктория Дейвис, регионален мениджър за Централна и Източна Европа в Discovery Communications, заяви: „Това ново споразумение е огромен стимул за унгарските фенове и зрители, гарантирайки им шанса да се насладят на всяка минута от Игрите от 2018 г. до 2024 г. Новото споразумение ще им даде възможността да се насладят и на богатия опит на MTVA при отразяването на олимпийските игри през годините, комбиниран с изкусното разказване на историите на олимпийските спортове на различни платформи. През всички платформи сделката ще достави на феновете не само най-добрите моменти от събитията, но и всяка секунда от олимпийските игри.”

Олимпийските игри са силно ценени и изключително популярни сред унгарските зрители. Олимпийските игри в Лондон през 2012 г., например, са били гледани от повече от 7,6 милиона души (83% от населението) в Унгария, а 6 милиона души (66,6 % от населението) са гледали зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г. по телевизията, чрез унгарските обществени медийни канали.

Новините следват споразумение, обявено от Discovery Communications и Международния олимпийски комитет миналия юни, което включва ексклузивни мултимедийни права за 50 държави и територии в Европа за периода на олимпийските игри от 2018 г. до 2024 г. включително.

Discovery сключи осем сублицензионни споразумения за олимпийските игри с националните телевизионни оператори в Австрия (ORF), Хърватия (HRT), Чехия (CeskaTelevize), Финландия (YLE), Ирландия (RTE), Холандия (NOS) и Великобритания (BBC), като всички са индивидуално адаптирани към пазара на отделните държави.

 www.capital.bg | 6.09.2015г.

Българската компания Оntotext създава технологии, чрез които медиите могат да персонализират съдържание за читателите си

Пътуваш в автобуса и нямаш много време. Искаш обаче да разбереш най-интересните новини и коментари от деня. Зареждаш уебсайта на любимата си медиа, а началната й страница е персонализирана специално за теб и твоите интереси. След това сайтът ти предлага още материали, които са подбрани така, че да отговарят максимално на темите, които те вълнуват точно в този момент. Не, това не е реклама на нова услуга от голям технологичен играч като Apple или Google, а технология за т.нар. dynamic semantic publishing, разработена от българската компания Ontotext и използвана в редица от водещите световни медии.

Как работи

"Ние знаем определени неща за света. Знаем, че София е в България, знаем, че Бойко Борисов е премиер на тази страна, знаем, че това е политическа позиция и има кабинет, в който има определени министри, и т.н.", обяснява принципа на технологията Милена Янкова, маркетинг директор на Ontotext. "Искаме тези данни да са свързани и да имат свой уникален адрес, чрез който да бъдат достъпни", допълва тя. 

Това става чрез т.нар. smart data или semantic web"(тенденции в технологиите, които описват създаването на свързаност между информацията онлайн – бел. авт.). Зад тях застава инициативата Linked Open Data, подета от сър Тим Бърнърс-Ли, създател на уеб протокола http. Идеята е да се намери връзката между споменаванията на определени понятия, като по този начин се "начертае" семантична карта на онлайн пространството. Именно върху тези принципи стъпва и системата dynamic semantic publishing (DSP) на Ontotext. Какво обаче представлява тази технология и как работи?

Всъщност DSP анализира даден текст и открива определени понятия в него, като създава тагове (или "семантични анотации") за всяко от тях. "Не трябва просто да знаем, че има една подредба от букви, а да накараме компютъра да разбере, че те всъщност реферират към даден човек например", разказва Янкова. И допълва: "Трудността идва, когато става въпрос за две еднакви понятия, но с различни значения." Като пример за това тя дава възможната интерпретация на Парис Хилтън (Paris Hilton на английски). Тук системата за семантичен анализ трябва да "изчете" материала, за да разбере дали става въпрос за хотел "Хилтън" в Париж или за самата Парис Хилтън. Това става по сравнително лесен начин: ако текстът споменава например "тя", "нея" и т.н., то е ясно, че се говори за човек. След като се създаде този таг, системата компилира база данни със свързана с него информация, която после лесно може да бъде достигната и извадена за бъдещо използване.

Какви са ползите

"Виждали сме издателите да ползват технологията по различен начин", казва Милена Янкова. Като най-пресен пример тя дава работата на Оntotext с Financial Times, които използват системата, за да подредят съдържанието си съобразно интересите на конкретния читател. Медиата използва dynamic semantic publishing платформата на българската компания, която, комбинирана със събраните данни за всеки посетител, генерира автоматично начална страница с най-подходящите за него новини, подбрани измежду всички нови материали във Financial Times. "Можем да се запитаме защо го правят. Отговорът е "за да те задържат за по-дълго, да намериш това, което ти трябва, и да продължиш да четеш, а не да отвориш друга медиа за свързани по дадена интересна тема новини", обяснява Янкова. 

Това е и една от основните причини за представянето на технологията за семантичен анализ в медийната среда. Първата медиа, която приема новата система за "умни данни", е британската BBC по време на Световната купа по футбол през 2010 г. Проблемът, който срещат британците, е свързан с това, че създават ново съдържание на всеки 10 секунди. "Невъзможно е да има човек, който на такъв интервал да получава нов материал и да пренареди съответната страница в сайта", разказват от Ontotext и допълват: "Това, което те правиха, преди да въведат нашите технологии, беше да използват стандартна база данни с колони и редове, в които се търсят определени записи. В този мащаб обаче използването на този метод беше немислимо, защото обемът на данните беше прекалено голям."

BBC използват семантичната уеб технология и по друг пионерски начин – чрез т.нар. topic страници (тематични страници – бел. авт.). Това са отново автоматично генерирани страници, които обаче "издърпват" от базата данни най-важната, свързана и нова информация по дадена тема. "Ако става въпрос за Гърция например, дори не е необходимо показаните материали да съдържат тази дума. Достатъчно е да се споменава Ципрас например, защото ние знаем, че той е част от политическия живот в държавата", обяснява Милена Янкова.

Тя посочва още, че примерът с BBC е особено интересен, защото медиата държи всеки текст и неговите ключови думи и т.нар. metadata да са ръчно валидирани от журналист. По този начин се подсигурява това, че материалът ще е наистина релевантен на търсеното от потребителите съдържание. "При Financial Times това не е така. Те разчитат изцяло на автоматичния процес, дори той да е 90% сигурен", разказва маркетинг директорката.

Сред другите приложения на системата за dynamic semantic publishing е и възможността да се подпомогнат журналистически проучвания по дадена тема. По подобен начин на този, чрез който се извеждат релевантни статии за потребителите, технологията на Ontotext може да намери материали по дадената тема от други медии, за да се открие какво са писали те по нея например. "Би могло да има дори и приложение за автоматизиране на CMS (content management systems – бел. авт.) системите, но не е това фокусът ни", уточнява Милена Янкова. Всъщност от компанията разказват, че всяка медиа, с която работят, сама избира как да използва предлаганата от тях информация за свързаност на съдържанието, за да се увеличи читателският интерес. Така например данните, събрани чрез технологията, могат да послужат за създаването на интерактивни графики и нестандартна навигация, които да привлекат вниманието на потребителите и да ги задържат по-дълго. 

Освен BBC и Financial Times Ontotext работят по внедряването на технологията и в британските Euromoney и Press Association, както и в няколко американски издания. "Имаме и партньор в България, но проектът е във финалната си фаза и не можем да говорим официално за него", казва Янкова.

News On the Web

Това, че Ontotext работят предимно с някои от най-утвърдените медии, не е случайно. Според маркетинг директорката на компанията обяснението е, че все още е доста скъпо да се въведе такава система. "Това, че самото прилагане на системата е сложно, е онзи праг, който ни пречи да излезем на масовия пазар", допълва тя. Всъщност оскъпяването идва от два факта: самата технология е скъпа, но и изисква екип от поне 10 души от страна на медиата. От друга страна, проблемът идва и от дългото технически време, необходимо за въвеждането на dynamic semantic publishing – около година – година и половина.

За да направят продукта си по-масов обаче, от Ontotext са подготвили демонстративната платформа NOW (News On the Web). Тя агрегира свързани тематични новини от мрежата, като използва за основа същата технология, въведена в BBC и Financial Times. "Чрез NOW ние искаме да представим системата пред по-малки медии, които нямат претенцията да създават всяко технологично решение сами", разказва Милена Янкова. Готовата платформа е всъщност продукт, който може по модулен начин да се приложи във всяка медиа, стига тя да обучи своя IT отдел. "За да бъде успешен проектът, трябва да променим нагласата на техническите хора в медиите за това как се организират данните. Едва тогава те ще могат да използват нашите системи", обяснява трудностите пред NOW Янкова. От компанията обаче вярват в това начинание и уточняват, че амбицията им е да осигурят "технологично преимущество и на малките играчи".

Какво ново в медиите

Технологиите отдавна променят предимствата и тенденциите при медиите. "Американската вестникарска асоциация" например отчита през 2015 г., че потреблението на новини в дигитална среда е достигнало до близо 80%, като само при мобилните устройства се забелязва повишение от 53% в последната година. Това е основната тенденция, която отбелязва и Милена Янкова от Ontotext. "Това е най-голямата технологична революция в последните две години. Тя промени начина, по който хората потребяват медии", смята тя. Според маркетинг директорката медийните компании трябва да могат да предложат персонализирано съдържание на всеки читател в зависимост от това на какво устройство е той в момента. В допълнение към това се прибавя и тенденцията за интерактивността на материалите, т.е. начинът, по който потребителите взаимодействат със съдържанието. Това може да се случва чрез коментари и споделяния например. "Говори се много за това, че при millennium поколението (между 18 и 35 години – бел. авт.) обменната валута е именно присъствието в социалните мрежи. За да са адекватни на това, медиите трябва да са готови да предложат наистина подходящо съдържание", коментира Янкова и уточнява, че работата на Оntotext е да помогне именно за това.

Оригинална публикация

www.24chasa.bg I 12.06.2015г.

Комуникационният директор на ФИФА Валтер Ди Григорио е бил уволнен след публична шега с управляващото тяло на футболната федерация по швейцарската телевизия, предаде BBC, цитирана от "Фокус".

В популярно токшоу в четвъртък Григорио каза: „Президентът на ФИФА, генералният секретар и директорът по комуникациите пътуват с кола. Кой кара? Полицията.“

По-късно ФИФА разпространи декларация, че Ди Григорио е „освободил своя пост“.

Според информация на BBC обаче, той е бил помолен да напусне от президента Сеп Блатер.

ФИФА заяви, че Ди Григорио ще остане с организацията като консултант до края на годината.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 21.03.2015г.

Отразяването на трагични случаи отново прекрачи границата на етичните норми

"Кога за последно видяхте дъщеря си? От колко време тя не живееше при вас? Колко често се чувахте, виждахте? Тоест вие със сигурност сте минали през мястото, където е била убита?" Не, това не са въпроси от полицейски разпит. А от журналистически репортаж, излъчен миналата неделя в предаването "Дикоff" по "Нова тв". Поводът – убийството на 23-годишна студентка от Велико Търново. Мястото – домът на скърбящото й семейство. Разговорът – за първите предположения на родителите след изчезването на детето им, за това "кой пръв е изгубил надежда", за смъртната присъда. Всичко това се случва на фона на лични снимки на момичето и кадри от следствен експеримент с възстановка на престъплението с участието на главния заподозрян. За финал бащата получава "поща от отвъдното", по заглавието в репортажа, и през сълзи разопакова подарък от дъщеря си, изпратен от нея приживе по куриер. Пред включена камера.

"Реквием за младостта", както редакторите на "Дикоff" решават да кръстят материала си, е само един от примерите от последната седмица за това как медиите могат да използват хората, когато са най-уязвими, и да се намесят грубо в личния им живот. Разбрахме също така подробности от ежедневието на майката, скочила от терасата на жилищен блок в Бургас, видяхме и снимки на пострадалото й четиригодишно дете в болничното легло. Чухме името и заболяването на убития от бой във варненски мол мъж, скоропостижно класифициран като клошар. Гледахме интервюта с майката на дете, накарано да пуши цигара. Информацията беше подплатена с вече обичайните разпити на съседи и роднини в стил "кажете като какъв го познавате"и "какво чувствате сега". И границата между допустимо и недопустимо при журналистическото отразяване на трагични случаи за пореден път беше прекрачена.

Стандарти на хартия

"Уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки; Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност; Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот." Това са принципи, записани в Етичния кодекс на българските медии. Много често обаче това, което го има на хартия като добро пожелание, е неприложимо в реалния медиен живот. И се тълкува по различен начин от журналистите.

Основната цел на медиите е да информират обществото и да му помогнат да си формира мнение като, му представят всички важни детайли. Не е ясно обаче какво постигаме, когато заснемем и предадем мъката на едно отчаяно семейство. Сензационният начин, по който се отразява сполетялото ги нещастие, не превръща МВР в по-резултатна и работеща структура, не прави и правосъдието по-ефективно. Всъщност институциите са тези, които трябва да преследваме за отговор, не роднините.

Иван Радев, член на УС на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), коментира, че членовете на организацията са разтревожени от тенденцията голям брой медии да не зачитат препоръките на Етичния кодекс на българските медии. "За съжаление трагедии се случват и медиите са длъжни да ги отразят. Онова, което ни притеснява обаче, е абсолютната безотговорност, с която някои подхождат към чуждото нещастие в името на привличане по-голяма аудитория за медията/предаването/рубриката си", каза Радев. Според него задълбочените анализи и коментари все по-често липсват, като са заменени от жестоки зрелища и внушения, които вредят на обществото и дори са в състояние да го тласнат в спирала от насилие. "Разбира се, че е недопустима цензура от какъвто и да било характер, но в същото време е очевидна нуждата от механизъм, който да стимулира медиите да спазват минимума от норми на поведение, за който сами са се договорили в Етичния кодекс. В новия си състав Комисията за журналистическа етика даде заявка, че ще се бори за по-етична среда, но усилията й без съмнение ще бъдат обречени, ако не получат по-широка обществена подкрепа", е мнението на Иван Радев.

По принцип всяка телевизия е приела да спазва Етичния кодекс на българските медии и Закона за радио и телевизия, които изискват зачитане на правото на личен живот. Респективно има законови и етични правила, които и предаването на "Нова тв" трябва да зачита, независимо че е външна продукция, реализирана от продуцентска компания "Телеман". От телевизията коментираха, че са сред медиите, първи подписали Етичния кодекс при приемането му през 2004 г., и застават зад принципите му. Те уточниха, че решението за излъчване на интервюто могат да коментират продуцентите.

Продуцентът в "Телеман" Николай Русакиев изрази недоумение от негативните реакциите в социалните мрежи по повод излъчения репортаж. "Съжаляваме, уважаеми потребители, че животът извън социалните мрежи не е анимирана картичка, преводен виц или интелектуална поза. Животът е такъв, какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са. Със съгласието, със съдействието и по желанието на хората, които снимахме", заяви Русакиев (целият му коментар е в карето след текста).

Дупките в правилата

Според Бойко Боев, старши експерт в британската неправителствена организация Article 19, която работи за защита на свободното слово, причината българските медии да забравят, че гражданите имат достойнство и право на личен живот, е в самите правила на медиите. "Те са оскъдни и неясни. Законът за радио и телевизия съдържа само една разпоредба за медиите и личния живот. Тя забранява на медиите да създават и разпространяват информация, свързана с личния живот на гражданите без тяхно съгласие", обяснява Боев. По думите му съответните етични правила на журналистите са малко повече – четири, но също така неясни.

"Трябват ясни и конкретни правила, ако искаме правата ни да бъдат спазвани. Липсата на правила или неясните правила позволяват медиите да действат по усмотрение", казва Бойко Боев. Той дава пример от Великобритания, където освен законовите разпоредби за защита на личния живот съществува цяла глава в Broadcasting Code (Кодекса за радио и телевизия) с двайсет разпоредби, отнасящи се конкретно до медиите и личния живот. В тях е казано кога и как може да се заснемат хора. Отделно обществената медия BBC има свои етични правила, които още по-детайлно регламентират кой кога и как може да заснема хора и как те могат да бъдат показани. "Тези правила определят как да се балансира между правото на личен живот и правото на медиите да събират и разпространяват информация в различни случаи", разказва още Боев и допълва, че "за журналистите тези правила са като правилата за движение по пътищата за шофьорите". Като идеята е, че разпоредбите не са само за защита на гражданите, но и в помощ на журналистите в различни ситуации. "Не може да очакваме много от българските телевизионни журналисти, ако имат едно-две неясни правила, гарантиращи защита на личния ни живот", обобщава Боев.

Проблем е също, че репортажи като този в "Дикоff" обикновено остават най-много с отзвук в социалните мрежи, но не стават повод за промяна на правилата на работа в медиите. Институции, които имат някакво отношение към спазването на журналистическите стандарти, като комисията за журналистическа етика нямат достатъчно правомощия и на практика не упражняват реален контрол.

А дали и малкото съществуващи в България етични норми се спазват, в крайна сметка е въпрос на професионална отговорност. И доза морал.

###

Продуцентът Николай Русакиев от "Телеман":

Животът е такъв какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са.

Истинско недоумение буди у нас фактът, че в социалните мрежи реакциите срещу излъчения материал изглежда превишават реакциите срещу няколко простички факта: едно 23-годишно момиче е убито; един рецидивист от ромски произход с влязла в сила присъда е на свобода и убива отново; отговор на въпроса защо това е възможно – няма. Реакция на социалните мрежи – няма. Тук те са повече мрежи, отколкото социални. Към убийства, към рецидиви и към беззаконие социалните мрежи са привикнали, загубили са чувствителност към тях, това е само фонов шум, който социалните мрежи регистрират, докато си разменят селфита, пухкави кученца и котенца или цитати-които-ни-правят-да-изглеждаме-умни. Към истинския живот, към непоправимата загуба, към бездната на скръбта социалните мрежи не са привикнали. Истинският живот ги плаши. Истинският живот – "озъбеното свирепо куче" на Вапцаров – е пълната противоположност на социалните мрежи с техния фалш и удобното алтер-его, зад което се крият "потребителите". Потребителите – тази дума не е случайна! – са възмутени. Потребителите са ужасени! Кой потребява това? Що за човек потребява това?!? Ще ви кажем, уважаеми потребители – истинските хора, не виртуалните. Истинските хора,Етични стандарти които сами – и то настойчиво – потърсиха медиите, за да не потъне в нищото случая с дъщеря им ("уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки" – както е записано в Етичния кодекс – но точно толкова уважаваме и поканата му). Истинските хора, които са изгубили истинско дете, а не прикачен файл. (и за тях това представлява колкото "особено важен обществен интерес", толкова и личен). Истинските хора, които – след като излъчихме видеото – ни потърсиха по телефона, за да благодарят. И за това че сме запалили свещичка на гроба на детето им – ей така, по човешки, без някой да ни е карал (за да не засилваме мъката им и "със съчувствие и сдържаност", както повелява Етичният кодекс). Забележете – след излъчването, не преди това! Съжаляваме, уважаеми потребители, че животът извън социалните мрежи не е анимирана картичка, преводен виц или интелектуална поза. Животът е такъв какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са. Със съгласието, със съдействието и по желанието на хората, които снимахме. Защото тези хора са истински – и те не искат тяхната трагедия да бъде вашия фонов шум.

P.S. Спонтанен въпрос: защо социалните мрежи са толкова шумни в случаите на насилие над животни и толкова мълчаливи в случаите, когато животни (кучета) умъртвяват хора – старци, майки с бебета, дори един професор? Не ни пишете – знаем отговора…

Оригинална публикация

www.aej-bulgaria.org I 29.01.2015г. 

BBC стартира нова програма за журналисти, която включва едноседмичен тренинг по радио журналистика, ТВ журналистика и онлайн журналистика, както и допълнителен триседмичен курс по лингвистика.

Условието е кандидатите да владеят на високо ниво английски език плюс един от следните езици: арабски, азърбайджански, бенгалски, китайски, английски, френски, хинди, персийски, руски, испански, турски, украински и други. Обучението ще се проведе два пъти тази година в периодите 2-27 март и 22 юни-17 юли в седалището на медията в Лондон. Разходите за настаняване и престой се покриват от програмата.

Крайният срок за кандидатстване е 15 февруари. Повече информация за обучението ще намерите тук. 

Оригинална публикация 

www.manager.bg I 25.10.2014г. 

По всяко време на годината, във всяка епоха рекламодателите търсят оригинални начини да влияят и да убеждават.
Някои от тях ще успеят, други може би не. Но малцина ще са онези, които ще оставят отпечатък в световната рекламна история. Например, като колегите им през 20 век, които с рекламните си послания промениха света и повлияха на начина, по който поколения наред възприемат продукта им.
Това коментира в електронното издание на BBC Кейти Конъли. Авторката разказва за шестте съвременни суперпопулярни кампании на някои от глобалните марки, които успяват да променят мисленето на милиони.
В четири поредни дни ще ви представим любопитната история на фундаменталните кампании в областта на рекламата, които променят мисленето на хората и дори определят светогледа ни днес.
Започваме със следните две истории.

DeBeers с рекламното послание „Диамантът е завинаги“ (A diamond is forever). Дръзката реклама на диамантения гигант DeBeers прави нещо необикновено. Компанията успява да убеди поколения млади мъже, че единственият приемлив символ на годежа е диамантеният пръстен.
Преди кампанията „Диамантът е завинаги“ от 1948 г. пръстенът с диамант не е бил символ на брака и годежа. Той не се споменава като подходящ подарък и знак на обвързването в двойките никъде в литературата на 19 век.
Кампанията на DeBeers променя това. Според посланието й диамантите не са чак толкова рядко откриваеми, но са един от най-трудните за обработване материали. Затова те въплъщават качество, което може да трае вечно. Подчертавайки вечността като качество и проектирайки идеята за красотата и устойчивостта на диамантите върху романтичната връзка, DeBeers буквално променя западната култура и традициите, свързани с предлагането на брак..

Volkswagen с кампанията „Think small”. В края на 50-те и началото на 60-те години на 20 век рекламодателите в Америка „са хранили“ аудиторията със строга диета от традиционни национални стереотипи за половете, подчертана информация за ефикасността на продуктите и вдъхновяващи личности, въплъщение на американската мечта. Volkswagen идва на рекламния пазар и скромно разбива това мислене.
Когато през 50-те години компанията първоначално опитва да навлезе в Щатите, тя среща значителни трудности заради начина на мислене на аудиторията. Моделът Volkswagen Beetle, който автомобилният производител се опитва да рекламира, е кола, която американците не искат. Тя е правена от германци, отношението към които все още е доминирано от тъжната, зловеща сянка на Втората световна война. Освен това колата е дребна и се различава драстично от представите на американците за огромните, широки автомобили с мощни двигатели и силни светлини по големите US пътища.
Тогава през 1959 г. Volkswagen пуска кампанията „Think small”, подчертавайки преднамерено това, което не се харесва в автомобила, като по този начин го откроява като различен. В рекламата вече не присъства флиртуващото момиче, което гледа закачливо към колата. Няма го и напетия младеж зад волана. Визията е простичка, изчистена и най-вече изпълнена с ирония.
По думите на Боб Гарфийлд, рекламен консултант и бивш автор на AdvertisingAge, посланието осъжда себе си и като такова то става водещ пример в рекламата по времето на американската постмодерната епоха.
Очаквайте продължение!

Оригинална публикация 

www.karieri.bg I 03.06.2014 г.

BBC College of Journalism предоставя свободен достъп до видео обучения и наръчници, чиято цел до сега е била да обучи журналистите на щат в медията, съобщи Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ). Достъпът е безплатен за всички регистрирани потребители в продължение на период от 12 месеца.

Желаещите да се възползват могат да гледат видео тренинги на следните теми: сигурност на журналистите, социални медии, мултимедия техники, както и насоки по стил на писане. Цялата библиотека можете да намерите тук. Ресурсите са налични на 11 езика и покриват най-важните умения, от които журналистите на BBC се нуждаят в ежедневната си работа.

Оригинална статия

btvnews.bg I 9.02.2013

Най-известният кризисен експерт и бивш главен комуникационен съветник в BBC идва у нас

Световноизвестни PR експерти идват за Sofia Corporate Communication Experience. За първи път през тази година и България ще бъде домакин на глобалното събитие.
Отделно от интерактивните презентации на PR експерти от eBay, Philips, Goodyear/Dunlop и британското кралско семейство, събитието ще включва и целодневен интерактивен уъркшоп за кризисни комуникации, воден от Доналд Стийл. Той е най-известният кризисен експерт и бивш главен комуникационен съветник в BBC.

Предоставяме ви специално интервю със специалиста:

Работили сте за BBC повече от 20 години. По какво работата за медия се различава от тази за друг тип компания?

В медията част от нашата работа е да държим политиците отговорни пред обществото. Следователно, когато самите ние правим грешки, е редно да бъдем съдени по същите строги критерии. Опитът показва, че хората не одобряват, когато медията прилага различни критерии за собствената си работа. BBC е излъчвала много уличителни документални филми за себе си във времена на криза. Решението да се действа по този начин спечели много симпатии и похвали на телевизията по целия свят.

По какво се различават сегашните кризи от тези преди няколко години? Дали разликата идва само от появата на социалните медии?

След появата на социалните медии всичко се промени, но някои неща си остават същите. Принципите за честност, точност и почтенност например остават непроменени. Разликата е ,че социалните медии увеличиха скоростта, с която се развиват кризите. Също така е ясно, че новият тип медия дава на потребителите и гражданите по-голяма сила и ние ПР специалистите трябва да осъзнаем, че вече не притежаваме тотален контрол над ситуацията.

За скандал, какъвто беше този в BBC в края на 2012, коя според вас е успешната стратегия за действие? Смятате ли, че мерките, взети от медията тогава, бяха най-добрият начин да се реагира в такава ситуация?

BBC очаква да бъде оценявана по същите стандарти, които тя налага всеки ден в програмите си. Аудиторията не отсъди реакцията на медията, относно скандала с Джими Савил, като неадекватна. Новият Генерален директор подаде оставка едва 6 седмици, след като беше назначен. Това беше болезнен урок за BBC. Настоящият Генерален директор се опита бързо да възвърне общественото доверие в медията и за щастие успя, но истината е, че никога не можем да приемаме доверието на публиката за даденост. То е изключително ценно и трябва да се оценява.

Как виждате кариерата си след BBC?

След 11 години като главен говорител на медията и работа по 24 часа на ден, почувствах, че е време за нещо ново. В момента работя с компании и частни лица по въпросите за изграждане на имидж и разрешаване на кризисни ситуации в Европа и Близкия изток. Работих за BBC 24 години и през това време ми се е налагало да се справям с различни кризи като терористични атаки, отвличания, включително и убийството на най-популярния ни водещ. В BBC почувстваха,че ще е полезно да имат на разположение моя опит в настоящия им екип по комуникации. За мен е удоволствие, че мога да съм от полза и да помогна по този начин и на настоящия Генерален директор Тим Дейви. А относно моя нов живот, искам да споделя, че за мен е същинско удоволствие да се впускам в нови и различни преживявания, като това да посетя София за пръв път.

За повече информация относно Sofia Corporate Communication Experience, моля, посетете сайта на организаторите (www.thepworld.com)!

Оригинална публикация 

в. Телеграф | 14.07.2011

Би Би Си намали заплатите на журналистите си "звезди" и на ръководния си персонал заради драстични икономии в британския бюджет, съобщава медията в годишния си доклад. Само 19 водещи от Би Би Си получават много високи заплати (над 500 000 лири или 565 000 евро на година) срещу 21 предишната бюджетна година. "Звездите" са стрували на британския данъкоплатец 22 млн. миналата година и 26 милиона през 2010 г.

Стр. 17

в. Монитор | 13.06.2011

Британската телевизия Би Би Си планира да съкрати някои от предаванията си за страната, за да запази във възможно най-пълен обем световната си служба, смятана за важен инструмент за разпространение на британското влияние в чужбина. Това заяви в интервю за в. “Дейли телеграф" председателят на корпорацията лорд Кристофър (Крис) Патън.
Патън посочва, че възнамерява да съкрати разходите на Би Би Си с 20 процента, като за целта обмисля възможността за съкращаване на обема на спортните емисии, както и пълно спиране на трети или четвърти канал. Ден преди това стана известно, че в новинарския отдел на Би Би Си нюз ще бъдат съкратени 1500 работни места, отбелязва “Дейли телеграф".

Стр. 31