сп. BusinessWeek | Брендан ГРИЙЛИ и Марк ДРАЖЕМ | 11.06.2011
Цензурата възпрепятства достъпа до китайските онлайн пазари
От 2009 насам в Китай е блокиран достъпът до най-голямата социална мрежа на света Facebook. Тази година Renren, една от най-големите социални мрежи на Китай, планира да набере $500 млн. на Fflouopkckama фондова борса. Значи китайската социална мрежа може да навлезе на американските капиталови пазари, докато американските социални мрежи нямат право да навлизат на китайските потребителски пазари. Честно ли е това?
Ако Facebook отглеждаше царевица или правеше коли, щеше да се вдигне шум, че Китай ограничава търговията. Това обаче не се случва, тъй като американските служебни лица и политици по принцип разглеждат интернет цензурата в Китай като проблем, засягащ човешките права, а не търговията. Това обаче се променя, макар и бавно. Службата за търговската политика на САЩ US Trade Representative (USTR), която се занимава с договарянето на търговски сделки, разглежда идеята за интернет цензурата като търговска бариера още от 2007. Част от все още нератифицираното споразумение за свободна търговия между Корея и САЩ е именно необвързваща клауза за защита на "презграничното преминаване на информационни потоци". На 7 март търговската служба заяви пред Bloomberg Businessweek, че "обмисля предложения" за по-категорични формулировки в "презокеанското партньорство" – споразумение, по което в момента се водят преговори със страните от Азиатско-тихоокеанския регион, като например Виетнам, Австралия и Малайзия (не и Китай).
Ето какъв е проблемът – докато търговската служба тихомълком вмъква нови фрази в търговските споразумения, вероятно за да може да ги цитира като прецеденти при бъдещите си преговори е Китай, тя играе доста рискова игра. Интернет потребителите в Китай, наброяващи около 400 милиона, представляват най-мащабният интернет пазар в света, на който американските социални мрежи не могат да се съревновават. Ако обаче САЩ предприемат по-агресивни действия и привлекат този търговски казус на вниманието на Световната търговска организация, страната рискува да отчужди Китай и да засегне търговията на други свои продукти, и то при несигурен краен резултат. "Това категорично са търговски бариери – казва Джеймс Бакхус, адвокат във вашингтонската Greenberg Traurig u бивш апелативен съдия в СТО. – Дали обаче те са незаконни по силата на търговските закони на СТО, е отделен въпрос."
Андрю Маклафлин, на времето шеф на световните политики на Google, първи представя проблема пред представителство на търговската служба през 2007. Renren, която тогава все още работи в Китай, има съмнения, че трафикът на китайските потребители към чуждестранните уебсайтове бива забавян. Освен това китайските студенти трябва да плащат, за да посещават чуждестранни сайтове. Търговската служба проявява интерес и моли Google за доказателства.
Две години по-късно Хосук Ли-Макияма, по това време търговски посредник за Швеция, пише студия, според която всички страни членки на СТО, вкл. Китай, са задължени по закон да разрешават на интернет услугите да пресичат границите им без каквито и да било ограничения. От тогава до днес той е подал молби за допълнителна информация към правителствата "и от двете страни на дебата". Google се обръща към търговската служба още веднъж, когато президентът Барак Обама започва да събира търговския си екип през 2009. На 7 март Службата за търговската политика на САЩ описа в свой имейл бариерите за търговията пред социалните мрежи като "сложен проблем, към който насочваме вниманието си".
Докато Google се опитва многократно да привлича вниманието към проблема, търговските чиновници тепърва се насочват към него. Междувременно обаче през 2010 Google напусна китайския пазар. Twitter и Facebook, които отказаха коментар, все още не са изразили открито недоволство от липсата на достъп. Дори говорителката на Google Ники фенуик писа в имейл, че цензурата е преди всичко проблем, свързан с човешките права.
Американските финансисти и инвеститори са привидно незаинтересовани от ограниченията в Китай. Освен Renren няколко други китайски компании, предлагащи услуги подобни на тези на забранените американски социални мрежи, са регистрирани на различни американски стокови борси или смятат да го направят. Brookside Capital, отдел на Bain Capital, и инвестиционната компания от Лос Анджелис TCW Group, например, са най-големите институционални инвеститори в Youku.
В САЩ няма почти никакъв натиск от заинтересовани организации от страната, които да я накарат да поеме по-твърда политика. Стандартното споразумение за прием в СТО, подписано и от Китай, включва изключения при налагането на национални ценности и защита на обществената сигурност, затова ако САЩ се оплаче на СТО, Китай най-вероятно ще се позове на тези клаузи. Ли-Макияма, който в момента работи в Европейския център за международна политическа икономика, твърди, че Китай често прилага различни стандарти спрямо чуждестранните компании, което представлява нарушение на споразумението със СТО. Китай отвръща, че чуждите сайтове съдържат порнографски материали. Същото се отнася и за китайската търсачка Baidu, твърди Ли-Макияма. Въпреки че "СТО не може да премахне цензурата – казва той, – предприемането на мерки от страна на СТО може да накара Китай да прекрати най-зловредните си практики, като например пълното блокиране на сайтове без предупреждение или компенсация и липсата на прозрачност относно правилата за цензуриране. Маклафлин, бившият служител на Google, се чуди защо Конгресът не изисква повече от американските директори на китайските компании, регистрирани на американските борси. САЩ може съвсем скоро да ускорят действията си. Рон Уайдън, председател на подкомисията за международна търговия в Сената, накара търговския представител Рон Кърк да превърне в приоритетна задача въвеждането на "обвързващи и изпълними споразумения относно потоците данни". "Смятам, че интернет ще се превърне в най-голямата търговска улица в света -казва Уайдън. – Затова вярвам, че интернет трябва да остане отворен. А именно на това не сме отделяли достатъчно внимание."
Стр. 58, 59
Водещи световни списания нарочно предоставят на своите потребители абонамент за iPAD. Тази тенденция вече се налага и в Европа, и в САЩ на фона на хладните отношения между издателската индустрия и Apple Inc. Bloomberg Businessweek обяви, че ще започне да продава абонамент за iPAD версията на списанието срещу $ 2,99 на месец от началото на седмицата, следвайки решението и на Elle и Maxim, които са сред нарастващия брой на изданията, твърдо решени на такава договореност с Apple, на фона на загрижеността и учудването от страна на индустрията да бъде подготвена и създадена обща база данна за клиентите.
