сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Таня ПЕТКОВА I 2009-12-24 

Димитринка Кирова е директор маркетинг и реклама в БНТ от септември 2009 г. Преди това е работила в GTV – първоначално като финансов директор, а в последствие става генерален директор на частната телевизия. Завършила е Икономическия университет във Варна и е с богат опит в сферата на финансовия мениджмънт.

След като сте работили в частна медиа, трудно ли взехте решение да поемете пост в държавната телевизия?

Не беше лесно. Естествено, първо се запитах, имам ли нужните познания в дълбочина, за да мога да се справя с тази работа. Националната телевизия като обществен оператор е едно много интересно място. Със сигурност не е гъвкава колкото са частните медии, но пък точно, защото е държавна и обществена медия, в нея със сигурност се отчитат много фактори и не се правят компромиси т.е. не всичко е пари. Виждайки какво е положението на медията отвън, аз прецених, че за мен тази работа ще бъде изключително интересна и същевременно много голямо предизвикателство. Интересна, защото все пак това е единствената обществена и третата по гледаемост национална телевизия, а предизвикателството е от гледна точка на това, какво още може да се направи за тази медия. Не обичам да поставям граници нито на работата, която върша, нито на хората, с които работя. Обичам да тествам възможностите и да измислям нови.

Поемайки тази длъжност в държавната телевизия, имате ли ограничения при вземането на решения в своя ресор?

Откровено казано, тежестта на структурата е дефинирана по закон. Въз основа на този закон, телевизията има определена административна структура, през която се взимат решенията. За трите месеца, откакто съм в телевизията, се убедих, че когато предложенията са ясни, точни и обосновани, решенията се взимат бързо. Приятно ми е да споделя, че управителният съвет и г-жа Пръмова оценяват моя устрем да постигнем целите, които сме си поставили и ми гласуват голямо доверие, което много ме улеснява да си върша работата добре.

Поемайки тази длъжност, респективно тази отговорност в националната телевизия, кое беше първото нещо, което от ваша гледна точка трябваше да промените?

Не бих искала да давам оценка, за това, което се е случвало преди мен. финансовите отчети на БНТ са публично достояние и са публикувани на уеб сайта на телевизията, факт беше, че през последните месеци имаше силно намаление на приходите на телевизията. За мен нещата бяха ясни от първия ден – наистина е бил пропуснат правилният момент, когато да се променят нещата. Сравнявайки цените за реклама на конкурентите и тези на националната телевизия, веднага става ясно, че БНТ е продавала пет пъти по-скъпо рекламното си време. Трябваше да убедя ръководството ни, че се налага да направим драстична промяна. Много фактори трябваше де се съобразят- гледаемост на предаванията, профил на аудиторията им, програмна схема. Не беше лесно. В БНТ има предавания, които имат обществена функция и от тях не може да се търси висок пазарен резултат, има обаче и предавания, където трябваше да се търси гледаемост и резултати съвсем съизмерими с тези, които постигат другите . две национални телевизии. След анализ на всичко това, трябваше да се промени ценовата рамка, така че да може да се получи точната пресечна точка и да се обърне тенденцията по отношение на приходите на медията от реклама. Така че, първото нещо, което трябваше да се промени е, всички да разберат, че БНТ не е тромавата структура, каквато я възприемат, че сме гъвкави и че имаме нова ценова политика, адекватна на пазарните условия. Това беше много важно за нас. И резултатът не закъсня. За кратко време успяхме да продадем 100% от рекламното време, отредено ни по закон. С гордост ще кажа, че това е прецедент в историята на телевизията.
Вярно е, че заради икономическата криза, тази година пазарът е много ценово ориентиран, .и все пак, освен промяната на ценовата ви политика, имаше ли други критично важни промени, които повлияха на рекламодателите да дойдат при вас?
В интерес на истината, понижението на цените беше ключово. Освен това, ние се постарахме максимално добре да промотираме факта, че цените на БНТ се образуват по нов начин, който е свързан с нов начин на продаването на рекламното време.

Бихте ли пояснили?

Продаването на рекламното време на БНТ вече е обвързано с т.нар. специфичен гарантиран рейтинг. Това означава, че идвайки при нас, рекламодателят има гаранция, че ще постигне това, за което си плаща. Това беше критично важно за телевизията, защото така се работи по цял свят – заплащането става спрямо постигнатото GRP. Освен адекватното понижение на цените, имаше и друг ключов момент – рекламните агенции и медиа агенциите ме познават от съвместната ни работа в телевизия GTV. Там се работеше изключително с клиента и за клиента! И аз много държах да пренеса този подход и в дирекция "Маркетинг и реклама" на БНТ. Откровено казано, коментарите от страна на рекламните и медиа агенциите, които чух, преди малко повече от 3 месеца, когато обявих, че ще заема този пост в БНТ, не бяха особено ласкави. Имаше едно разочарование от отношението на медната към тях за определен период от време. Имаше и недоволни клиенти, които в миналото са платили едно, а са получили друго и не са били компенсирани. Исках много да променим това статукво. Затова променихме начина, по който бяха структурирани нещата в телевизията, като правила и като действия и смятам, че сме на верен път. Печеленето на клиенти е много бавен процес. Моята практика показва, че един доволен клиент би довел, може би, още един клиент. Ако имаш, обаче, един недоволен клиент, той ще откаже още 10 други.
Ако мога да обобщя, адекватните пазарни цени и положителното отношение на рекламните и медиа агенциите, обърнаха нещата в полза на БНТ.

С цел по-доброто продаване на рекламното време, налагаха ли се промени в програмната схема?

С програмната ни директорка, Невена Андонова, работихме рамо до рамо през последните три месеца, за да изчистим разминаванията, които рефлектираха върху продажбите. В програмната схема имаше неща, които имат своята логика по отношение на обществения профил, но нямаха логика по отношение на пазарното поведение. Тези промени ще проличат съвсем скоро. В момента, програмната ни схема има ясна логика в подреждането на предаванията, спазва се и точния час, в който започват те, както и продължителността им. Нещо, което за БНТ дълго време е било пожелателно. Макар и доста трудно, успяхме да наложим практиката предаванията да бъдат прекъсвани за да се пусне рекламен блок.

Стана ясно, че издръжката на държавните медии ще бъде намалена за следващата година. При това положение, националната телевизия ще съумее ли да бъде адекватна на непрекъснато увеличаващите се изисквания на аудиторията, от гледна точка на създаване на нови предавания и Формати?

Това е съвсем уместен въпрос. Очевидно е, че след като се намали държавната субсидия нещата много се променят. Още повече, малко хора знаят, че като държавна телевизия, ние имаме право само на 15 минути рекламно време на ден и само 5 от тях са в prime time. Само за сравнение – търговските телевизии разполагат с 12 минути рекламно време на всеки час или с 288 минути дневно. Разликата е огромна – близо 20 пъти. При това положение, няма как да сме в състояние да предложим на аудиторията си скъпи танцувални и други реалити формати. Няма да скрия, че поради всички тези причини БНТ ще е принудена, не да се развива, а да оцелява. И горчивата истина е, че в медийния бизнес, ако си изправен на прага на оцеляването, всъщност се връщаш назад, защото през това време бизнесът се развива, средата се развива, а ти се връщаш много назад!

Какъв е изходът от тази ситуация?

Изходът е да се направят поправки в медийния закон. Да се разреши продуктовото позициониране, като допълнителен начин за рекламиране, при определени условия разбира се. Другото, което може да се направи е, да ни се разреши да използваме всичките 15 минути за реклама в prime time. Тези предложения са внесени в парламента. Би трябвало до 19 декември да мине първото четене на поправките в закона за радиото и телевизията. Така че, ще видим какво ще стане.

Какви, според вас, са предимствата, респективно недостатъците да се рекламира в държавната телевизия, от гледна точка на клиента?

Предимствата са много. Да започнем с това, че поради законовите ограничения, които разрешават на БНТ само 15 мин. реклама дневно, клиентът получава "добра видимост" на рекламата си. Второто е стабилната аудитория на телевизията по време на рекламния блок. Когато рекламата върви в рекламен блок с максимум 5-6 други реклами, зрителят остава на съответната програма, а не сменя телевизионния канал. В търговските телевизии рекламните блокове са с по 20 реклами, което в един момент започва да досажда и има по-скоро обратен ефект върху аудиторията.Трето, но не на последно място е, че клиентът получава абсолютно адекватна пазарна цена, при гаранция че ще се постигне, това, за което е заплатил. Сещам се за един основен недостатък, който няма как да бъде избегнат, имайки предвид естеството на телевизията – ако в парламента решат, че има нещо важно, което да се дискутира или пък ако има събитие от обществена значимост, то се пуска в ефир и нищо друго няма значение – нито продадени рекламни блокове, нито зрителски интерес, нито планирани предавания. Но такива прекъсвания все пак не се се случват много често.

Отказвали ли сте на клиент?

Да, случвало се е. Както и в началото казах, не всичко е пари. Отказвали сме заявки на клиенти за излъчване на реклами, които считаме, че по някакъв начин биха накърнили престижа на самата медиа или на такива, които излъчват подвеждащо за аудиторията послание.

Кой определя това?

При подаване на рекламата за излъчване, тя подлежи на мониторинг. Мониторингът се прави от член на дирекция "Маркетинг и реклама", юрист и ако съответно рекламата принадлежи към определени категории, присъства и специалист от съответната област. Юристът в тази комисия е задължителен, защото рекламата трябва да отговаря на редица изисквания, описани в закона за радиото и телевизията и които БНТ задължително спазва и не прави компромиси в това отношение.

Стр. 8, 9, 10, 11

в. Труд | Радомир ЧОЛАКОВ | 2009-12-14

Всеки път, когато започнат промени на закона за радиото и телевизията, съответното правителство има проблем. Всеки път, когато някой реши да пипа в закона за радиото и телевизията, БНТ има голям проблем. Правителството има проблем веднага, защото едни хора почват да му извиват ръцете за едни неща, свързани с медиите. БНТ малко по-късно, защото обикновено плаща сметката. Правителствата нямат памет. Всяко ново правителство настъпва мотиката, защото си мисли, че е по-умно от предишните. БНТ обаче има памет. Знае, че винаги тя плаща сметката.
Да ви кажа какво става в момента, за да не кажете, че не сте знаели. Тези дни парламентът ще приеме на първо четене проект за изменение на закона за радиото и телевизията, внесен от правителството. Нещо там, синхронизира се законът с някакви нови европейски директиви. Рутинна работа. Понеже в проекта не пише да махат СЕМ или генералните директори на БНР и БНТ, вероятно няма да има драма. Драмата ще дойде после. Защото в един параграф, омотан между десетки други, пише, че БНТ “има право” да направи нова телевизионна програма съвместно с друго физическо или юридическо лице. “Ко-програма”. “Има право” на езика на закона значи, че властта казва на БНТ: Нямаме нищо против да направите такава копрограма. Значи има зелена светлина работата да стане.
Като казахме “памет”. Когато през 1995 г. постъпих на работа в БНТ, заварих 27 ко-продукции. Отделни предавания, направени с други физически и юридически лица. Принципът на тези копродукции беше следният. Дошло едно физическо лице с гениална идея за ново предаване. Например токшоу с гости на диванче
Идея, каквато БНТ не може да роди, щото е държавна и като такава – тъпа по дефиниция. Договорите за копродукциите изглеждаха общо взето така: бъдещият копродуцент дава гениалната си идея, която не можеш плати с никакви пари. БНТ дава насреща камери, студиа, коли, бензин, ефирно време и всичко, каквото трябва, за да се направи едно предаване. Бъдещото съвместно предаване ще се излъчва и ще прибира постъпленията от реклама, демек ще печели. Печалбата ще се разпределя между партньорите според участието им. Дяловото участие на копродуцента (гениалната му идея) е безценно, но понеже той е човек, се разбират с ръководството на телевизията да делят 50:50. Телевизията плаща цялата сметка, а копродуцентът прибира 50% от приходите. Най-щедрите копродуценти даже бяха предложили за сметка на своята си част да плащат хонорари на щатните служители на БНТ, ангажирани в копродукциите.
През 1995-а БНТ беше приватизирана отвътре. Всичко читаво работеше за копродукциите. Получаваше заплата от БНТ, за да работи за копродукциите и да получава от тях хонорари. Копродуцентите бяха истинските чорбаджии на БНТ. Вършееха вътре като в Аврамов дом, а генералният директор им сервираше кафе. Наличната техника на БНТ се блъскаше и амортизираше по частни проекти, за да могат няколко души да прибират печалбата, с която да развращават служителите й. Схема за източване като всяка друга в държавата. Със специален бонус – трафик на влияние.
Три години отне на сетнешните ръководства да прекратяват копродуцентските договори и да вадят кърлежи от тялото на телевизията. Това (и това) костваше главите на четирима генерални директори, които бяха сменяни на период от по шест месеца като носни кърпи. Нямате идея каква съпротива беше! Здраве да е, това мина.
Не съм вярвал, че десет години по-късно някой ще иска да върне часовника. Този път обаче не става дума за копродукция, а за копрограма. Няма да си играем вече на предаванийца. Цяла програма. Всичко или нищо! Евала! Не можахме навремето да приватизираме БНТ предаване по предаване, не можахме да приватизираме Ефир 2 изотвътре, затова сега ще я поканим по своя инициатива да направи съвместна програма с лице, което да се имплантира в тялото й. Лицето ще даде гениална идея, то гениални идеи бол: за филмов канал, за детски канал, да не говорим за спортен канал, еха! БНТ вероятно ще дава всичко останало. Рекламата вероятно ще се дели 50:50. Лицето ще плаща хонорарите вече не на един екип, а на половината телевизия. Щото половината БНТ ще му работи ангария. Другата половина ще спре да работи. Това ще е краят на идеята за обществена телевизия в България.
Хора, за Бога, отговорете на следните въпроси. В коя европейска директива пише, че се насърчават обществените медии да правят съвместни програми с частни лица? Впрочем защо законът насърчава само БНТ, а не и БНР? Кое ще е това лице, което може да извади поне на книга ресурс да влезе в съдружие с БНТ за цяла нова програма? То друга телевизия ли ще бъде? Ако е друга телевизия, какво смятат да правят останалите други телевизии? Спокойно ли ще гледат как техен конкурент прави консорциум със субсидираната от държавата БНТ? Как може със закон да тикаш независима обществена медия да влиза в съдружие с частни медии? Ами ако не иска? Всъщност ръководството на БНТ иска ли?
Честно ви казвам, мъка ми е. Мъка ми е, защото винаги съм си мислел, че каквото и да става в тая проклета страна, БНТ трябва да остане. Нека да е скучна, нека да не я гледат, нека да я подиграват, но да остане
Да стои завряна в ъгъла, но да не я закачат. Защото ще дойде ден, в който ще потрябва. Да, ама не. Няма да мирясат, докато не я приватизират. Искам да гледам в очите ръководството на БНТ, когато ни съобщава кой ще е бъдещият частен партньор на БНТ, с който ще се направи най-прекрасната държавно-частна телевизионна програма. Искам да гледам!
Накрая да дадем на правителството, което е вносител на закона, един пример, белким разбере какви ги върши. БНТ е като завода за боклука на София. Кметът, който даде завода на частници, може да си пише оставката. Правителство, което даде БНТ да я яхат частници – също. И то, и следващите правителства. Дайте я. Но да не кажете после, че не сте били предупредени.
стр. 16

сп. Мениджър | Пепа ВИТАНОВА | 2009-11-01

Големите рекламодатели вече търсят имиджови проекти, казва управителката на обществената телевизия

УЛЯНА ПРЪМОВА е родена в София. Завършва френска гимназия, италианска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и гръцка филология в Атина. Владее също английски, немски, руски. Журналистическата си кариера стартира като международник. Работила е в Женева и Виена като кореспондент на БНТ и БНР. В България се завръща през 1992 г. и става водещ и редактор на новинарски блокове в БНТ. За кратко ръководи отдел "Вътрешна политика" на в. "Континент", а след това създава новините на телевизия "Ден", била е и управляващ директор в ВВТ. От 2004 г. е избрана за генерален директор на БНТ. На 26 юни 2007 г. СЕМ я преизбра отново за генерален директор с пълно мнозинство от 9 гласа.

- Когато през 2004 г. оглавихте БНТ, казахте, че имате амбиция да я превърнете в европейска телевизия с конкурентни новини и силна публицистика, която да е притегателна за младите. Успяхте ли?

- Мисля, че все пак успяхме да направим БНТ по-европейска. Проучванията сочат, че новите формати, които направихме – "Голямото четене", "Великите българи", "Големият избор", са привлекателни за младите хора, но получиха и широк обществен отзвук. Големите телевизии имат отделни програми за младите зрители. Миналата година Би Би Си пусна канал само за тийнейджъри. Ние все още нямаме такава възможност.

Но пък успяхме в другото, което исках, когато станах генерален директор: БНТ да бъде по-известна от генералния си директор. Преди винаги се завихряха скандали около 10. етаж на телевизията и фигурата на директора, днес вече това го няма.

Много ми се искаше развитието на телевизията в последните 5 години да бъде по-динамично. Но се оказва, че има обстоятелства, които не могат да се променят само с желание. Те са и нормативни, опират и до заварена база, до заварена конюнктура на телевизионния пазар.

Удовлетворена съм, че вече поне гласно няма изказвания както преди години, че БНТ трябва да се закрие, приватизира, продаде и да има само частни телевизии.

Шансът ни беше и членството в ЕС, където обществените телевизии са много силни, много поддържани от държавата и уважавани от цялото общество.

- БНТ е единствената телевизия у нас, която реално ще получи тази година държавна субсидия от 69 млн. лв. На пръв поглед изглежда, че сте облагодетелствани, но въпреки това периодично се появяват слухове за лошото ви финансово състояние. Защо?

- Финансови проблеми в момента всички имат, и ние включително. Държавната субсидия е крайно недостатъчна, с тези пари трябва да се захранят 4 регионални програми, една сателитна и една национална. И става дума не само за производството на предавания, а и за разпространението им – а то е 15 млн. лева годишно. Един домакински футболен мач на националния ни отбор струва на БНТ 110 хил. евро, купуването на един филм – 10 хил. лв. Рекламното ни време е ограничено и съответно не може да имаме рекламни приходи, съпоставими с тези в частните телевизии. Новите формати, които споменах, са направени със средства, десетократно по-малки, отколкото оригиналните. Ако сравним бюджетите на големите телевизии у нас, ще се окаже, че с 6-те си програми БНТ работи с три пъти по-малко пари, отколкото една голяма частна телевизия.

- Масовата практика на финансиране на обществените телевизии е чрез таксите на зрителите. Кога и при нас ще стане така?

- Не е ясно как точно ще се отчисляват таксите у нас. Получава се така, че държавата финансира нашите 6 програми, а печалбата отива в частните кабелни оператори. В целия свят плащаш само такса за инсталиране на кабела, а операторът е длъжен да ти пусне програмата, за която и на която си платил такса.

При около 70 млн. държавна субсидия за БНТ, ако приемем, че имаме 3,5 млн. данъкоплатци в България, излиза, че всеки данъкоплатец е платил по-малко от 1,80 лв. на месец такса за гледането на нашите програми. За мен това не е нормално. Минималната такса за обществената телевизия в Румъния е между 2 и 16 евро месечно, зависи дали си индивидуално домакинство или фирма. С идващата цифровизация нещата ще се променят и у нас. Въпросът е кога това ще стане. Изключително много се забавихме с изграждането на мултиплекса, цифровизацията е сложен процес на съвместяване, съпоставим с прехода от черно-бяла към цветна телевизия. Смятам, че за цифровизация у нас може да мислим чак през 2015 или дори през 2018 г. Добре е да побързаме все пак, защото след три години ще бъдем аут от европейското телевизионно пространство. Ние и сега не можем да подадем международен сигнал, съпоставим с новите стандарти. Скоро няма да можем да продадем дори един мач или концерт, тъй като част от света ще е преминал към хайдефинишън.

- Нашите рекламодатели приемат ли идеята, че не само комерсиалните формати носят възвращаемост на вложените пари?

- Някои вече – да. В БНТ рекламата е малко и затова всичко, което се покаже, се забелязва. Докато при пренасищане ефективността на рекламата е слаба. Големите рекламодатели вече търсят имиджови проекти, които фокусират обществено внимание за 3 или 6 месеца. Това е всъщност нашата ниша.

- Има ли напрежение между външните и вътрешните продукции в БНТ? Кои продукции са по-привлекателни за рекламодателите?

- В БНТ има наслоено мнение, че външните продукции, които при нас по закон трябва да са 10% от програмата, са скъпоструващи и източват бюджета ни. На пръв поглед е така. Но всъщност на конкурсите, чрез които ги пресяваме, те представят цена с калкулиране на всички разходи. Докато нашите вътрешни продукции калкулират основно само хонорарите на външните сътрудници. Ако се включат всичките разходи, ще се види, че и нашите предавания не са по-евтини, защото гълтат авторски права, такси за разпространение, командировъчни, телефонни сметки, абонаменти и пр.

- В БНТ на територията на София работят около 1300 души. Като добавим и още 400 служители в провинцията, броят на кадрите става десетина пъти повече, отколкото в bTV и Нова. Вярно ли е, че в БНТ има 6 или 7 синдиката? Как се уволняват некадърниците при толкова профсъюзни организации?

- За пет години намалихме с 300 души числеността на служителите си. Назначихме млади хора. При 6 програми и при амбиции за бъдещо многопрограмно развитие нашите служители не са много. Обществените телевизии имат голямо количество собствено производство, правим по 100 предавания седмично, за разлика от комерсиалните телевизии, които подготвят новини и по 1-2 публицистични предавания. Всичко останало при тях са външни продукции. Затова и щатът им е малък. Друг е въпросът дали всички в БНТ работят по начина, по който изисква съвременният стандарт. Много хора сякаш живеят в друго време. Но това не е само проблем на БНТ, а на цялата държава. Ние нямаме кадри, подготвени за промените днес, камо ли за утрешния ден.

Вярно е, че в БНТ има много профсъюзи. Некадърните хора винаги се уволняват много трудно, а кадърните сами напускат. Това е стара истина, в която се убедихме миналата година, когато направихме съкращения. Комисии преценяваха по критерии кой да остане и кой не.

Всички знаеха кой не работи, но се оказа, че хората, които не работят добре, са защитени по някакъв начин от закона. И трябваше да се съкращават онези, които работят. Слава Богу, не го направихме, но процесът беше мъчителен.

- Обществените телевизии навсякъде по света са смятани за по-казионни. Те отразяват новините и събитията малко протоколно, но пък са запазена ниша за добрата публицистика. Защо изчезнаха любими публицистични предавания и лица от екрана на БНТ?

- Вярно е, че сме в дълг към публицистиката. Въпреки че "Референдум" е публицистика в новия модерен формат. Ако трябва нещо да направим непременно, то е предаване за външна политика, защото ние
много се затворихме в нашите си само проблеми и не се оглеждаме къде сме в света. След Нова година смятаме да пуснем и едно зелено ограмотително предаване в помощ на гражданите.

- Кои предавания на конкурентните телевизии бихте искали да са направени от БНТ?

- Това, което на мен ми харесва в една наша частна телевизия, е спойката между отделните предавания. Всяко предаване рекламира следващото, зрителите бързо се ориентират какво следва. Това в БНТ още не сме го постигнали, но смятаме да го направим в близките седмици.

- Кое е специфичното в мениджмънта на държавните медии? По-трудно ли се управляват от частните?

- Доста по-трудно е управлението на една телевизия като БНТ в сравнение с частните. Мениджмънтът при нас трябва да се подчинява на всички нормативни актове в държавата. Всичко в телевизията се прави по Закона на обществените поръчки. За да купим 5 метра кабел, трябва да съберем оферти на 3 фирми. Частните телевизии могат да купят за една седмица камера директно от производителя, а ние правим конкурс за фирма и доставката се точи около 6 месеца. Праговете в Закона за обществените поръчки трябва да се диференцират според типа работа.

- Разредиха ли се опитите на политиците да търсят обяснения и да дават напътствия на генералния директор на БНТ?

- Политиците звънят, но не искат обяснения. Напътствия дават всички българи по принцип. В блока, в който живея, няма случай да срещна човек и той да не ми даде препоръки. Отминаха времената, когато имаше налагане на партийна цензура в БНТ. Днес проблемът е по-скоро в автоцензурата.

- Защо през годините намаля броят на желаещите да оглавят БНТ?

- Защото се разбра, че това не е лесна работа. Ако някой иска да свърши нещо тук, трябва да знае, че го чакат много труд и липса на каквото и да било лично време. Редки са дните, в които имам половин час, в който няма какво да правя.

- Какви са предимствата и недостатъците на една телевизия с 50-годишна история пред невръстните й конкуренти?

- Предимствата са опитът, мащабът, професионализмът и богатият архив. Недостатъците пак са продукт на възрастта: БНТ по-трудно и по-бавно се променя. Когато имаш минало, трудно се адаптираш към промените на телевизионния пазар.

По-лесно е да си работиш както си знаеш, отколкото да трупаш нов стрес. В Европа обществените телевизии се променят с помощта на държавата, а не чрез усилията на шепа хора.

- Кой е най-славният период на БНТ за тези 50 години? И кой е най-безпомощният?

- Много са различни периодите, за да може да се сравняват. Едно е да си единствена телевизия, друго -да си в конкуренция с още 400 частни телевизии в едно все още неро-дило се гражданско общество. Ако си вземем за максима английската поговорка, че животът започва след 50, най-славният период на БНТ тепърва предстои. Най-важното е, че следващият генерален директор ще наследи и приеме една стабилна, структурирана и подредена БНТ.

- Мечтата ви за БНТ?

- Краткосрочната ми мечта е да имаме още една национална програма в следващите две години. Новата национална програма трябва да е цифрова, това ни бавеше досега. Дългосрочната – мечтая новият генерален директор да бъде човек с много визия за нейното развитие, с много енергия, за да отстоява каузата на обществената телевизия и да знае по какъв път да я води, и с много морал.

стр. 130, 131, 132

Снимка: сп. Мениджър