сп. Мениджър | Пепа ВИТАНОВА | 2009-11-01

Големите рекламодатели вече търсят имиджови проекти, казва управителката на обществената телевизия

УЛЯНА ПРЪМОВА е родена в София. Завършва френска гимназия, италианска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и гръцка филология в Атина. Владее също английски, немски, руски. Журналистическата си кариера стартира като международник. Работила е в Женева и Виена като кореспондент на БНТ и БНР. В България се завръща през 1992 г. и става водещ и редактор на новинарски блокове в БНТ. За кратко ръководи отдел "Вътрешна политика" на в. "Континент", а след това създава новините на телевизия "Ден", била е и управляващ директор в ВВТ. От 2004 г. е избрана за генерален директор на БНТ. На 26 юни 2007 г. СЕМ я преизбра отново за генерален директор с пълно мнозинство от 9 гласа.

- Когато през 2004 г. оглавихте БНТ, казахте, че имате амбиция да я превърнете в европейска телевизия с конкурентни новини и силна публицистика, която да е притегателна за младите. Успяхте ли?

- Мисля, че все пак успяхме да направим БНТ по-европейска. Проучванията сочат, че новите формати, които направихме – "Голямото четене", "Великите българи", "Големият избор", са привлекателни за младите хора, но получиха и широк обществен отзвук. Големите телевизии имат отделни програми за младите зрители. Миналата година Би Би Си пусна канал само за тийнейджъри. Ние все още нямаме такава възможност.

Но пък успяхме в другото, което исках, когато станах генерален директор: БНТ да бъде по-известна от генералния си директор. Преди винаги се завихряха скандали около 10. етаж на телевизията и фигурата на директора, днес вече това го няма.

Много ми се искаше развитието на телевизията в последните 5 години да бъде по-динамично. Но се оказва, че има обстоятелства, които не могат да се променят само с желание. Те са и нормативни, опират и до заварена база, до заварена конюнктура на телевизионния пазар.

Удовлетворена съм, че вече поне гласно няма изказвания както преди години, че БНТ трябва да се закрие, приватизира, продаде и да има само частни телевизии.

Шансът ни беше и членството в ЕС, където обществените телевизии са много силни, много поддържани от държавата и уважавани от цялото общество.

- БНТ е единствената телевизия у нас, която реално ще получи тази година държавна субсидия от 69 млн. лв. На пръв поглед изглежда, че сте облагодетелствани, но въпреки това периодично се появяват слухове за лошото ви финансово състояние. Защо?

- Финансови проблеми в момента всички имат, и ние включително. Държавната субсидия е крайно недостатъчна, с тези пари трябва да се захранят 4 регионални програми, една сателитна и една национална. И става дума не само за производството на предавания, а и за разпространението им – а то е 15 млн. лева годишно. Един домакински футболен мач на националния ни отбор струва на БНТ 110 хил. евро, купуването на един филм – 10 хил. лв. Рекламното ни време е ограничено и съответно не може да имаме рекламни приходи, съпоставими с тези в частните телевизии. Новите формати, които споменах, са направени със средства, десетократно по-малки, отколкото оригиналните. Ако сравним бюджетите на големите телевизии у нас, ще се окаже, че с 6-те си програми БНТ работи с три пъти по-малко пари, отколкото една голяма частна телевизия.

- Масовата практика на финансиране на обществените телевизии е чрез таксите на зрителите. Кога и при нас ще стане така?

- Не е ясно как точно ще се отчисляват таксите у нас. Получава се така, че държавата финансира нашите 6 програми, а печалбата отива в частните кабелни оператори. В целия свят плащаш само такса за инсталиране на кабела, а операторът е длъжен да ти пусне програмата, за която и на която си платил такса.

При около 70 млн. държавна субсидия за БНТ, ако приемем, че имаме 3,5 млн. данъкоплатци в България, излиза, че всеки данъкоплатец е платил по-малко от 1,80 лв. на месец такса за гледането на нашите програми. За мен това не е нормално. Минималната такса за обществената телевизия в Румъния е между 2 и 16 евро месечно, зависи дали си индивидуално домакинство или фирма. С идващата цифровизация нещата ще се променят и у нас. Въпросът е кога това ще стане. Изключително много се забавихме с изграждането на мултиплекса, цифровизацията е сложен процес на съвместяване, съпоставим с прехода от черно-бяла към цветна телевизия. Смятам, че за цифровизация у нас може да мислим чак през 2015 или дори през 2018 г. Добре е да побързаме все пак, защото след три години ще бъдем аут от европейското телевизионно пространство. Ние и сега не можем да подадем международен сигнал, съпоставим с новите стандарти. Скоро няма да можем да продадем дори един мач или концерт, тъй като част от света ще е преминал към хайдефинишън.

- Нашите рекламодатели приемат ли идеята, че не само комерсиалните формати носят възвращаемост на вложените пари?

- Някои вече – да. В БНТ рекламата е малко и затова всичко, което се покаже, се забелязва. Докато при пренасищане ефективността на рекламата е слаба. Големите рекламодатели вече търсят имиджови проекти, които фокусират обществено внимание за 3 или 6 месеца. Това е всъщност нашата ниша.

- Има ли напрежение между външните и вътрешните продукции в БНТ? Кои продукции са по-привлекателни за рекламодателите?

- В БНТ има наслоено мнение, че външните продукции, които при нас по закон трябва да са 10% от програмата, са скъпоструващи и източват бюджета ни. На пръв поглед е така. Но всъщност на конкурсите, чрез които ги пресяваме, те представят цена с калкулиране на всички разходи. Докато нашите вътрешни продукции калкулират основно само хонорарите на външните сътрудници. Ако се включат всичките разходи, ще се види, че и нашите предавания не са по-евтини, защото гълтат авторски права, такси за разпространение, командировъчни, телефонни сметки, абонаменти и пр.

- В БНТ на територията на София работят около 1300 души. Като добавим и още 400 служители в провинцията, броят на кадрите става десетина пъти повече, отколкото в bTV и Нова. Вярно ли е, че в БНТ има 6 или 7 синдиката? Как се уволняват некадърниците при толкова профсъюзни организации?

- За пет години намалихме с 300 души числеността на служителите си. Назначихме млади хора. При 6 програми и при амбиции за бъдещо многопрограмно развитие нашите служители не са много. Обществените телевизии имат голямо количество собствено производство, правим по 100 предавания седмично, за разлика от комерсиалните телевизии, които подготвят новини и по 1-2 публицистични предавания. Всичко останало при тях са външни продукции. Затова и щатът им е малък. Друг е въпросът дали всички в БНТ работят по начина, по който изисква съвременният стандарт. Много хора сякаш живеят в друго време. Но това не е само проблем на БНТ, а на цялата държава. Ние нямаме кадри, подготвени за промените днес, камо ли за утрешния ден.

Вярно е, че в БНТ има много профсъюзи. Некадърните хора винаги се уволняват много трудно, а кадърните сами напускат. Това е стара истина, в която се убедихме миналата година, когато направихме съкращения. Комисии преценяваха по критерии кой да остане и кой не.

Всички знаеха кой не работи, но се оказа, че хората, които не работят добре, са защитени по някакъв начин от закона. И трябваше да се съкращават онези, които работят. Слава Богу, не го направихме, но процесът беше мъчителен.

- Обществените телевизии навсякъде по света са смятани за по-казионни. Те отразяват новините и събитията малко протоколно, но пък са запазена ниша за добрата публицистика. Защо изчезнаха любими публицистични предавания и лица от екрана на БНТ?

- Вярно е, че сме в дълг към публицистиката. Въпреки че "Референдум" е публицистика в новия модерен формат. Ако трябва нещо да направим непременно, то е предаване за външна политика, защото ние
много се затворихме в нашите си само проблеми и не се оглеждаме къде сме в света. След Нова година смятаме да пуснем и едно зелено ограмотително предаване в помощ на гражданите.

- Кои предавания на конкурентните телевизии бихте искали да са направени от БНТ?

- Това, което на мен ми харесва в една наша частна телевизия, е спойката между отделните предавания. Всяко предаване рекламира следващото, зрителите бързо се ориентират какво следва. Това в БНТ още не сме го постигнали, но смятаме да го направим в близките седмици.

- Кое е специфичното в мениджмънта на държавните медии? По-трудно ли се управляват от частните?

- Доста по-трудно е управлението на една телевизия като БНТ в сравнение с частните. Мениджмънтът при нас трябва да се подчинява на всички нормативни актове в държавата. Всичко в телевизията се прави по Закона на обществените поръчки. За да купим 5 метра кабел, трябва да съберем оферти на 3 фирми. Частните телевизии могат да купят за една седмица камера директно от производителя, а ние правим конкурс за фирма и доставката се точи около 6 месеца. Праговете в Закона за обществените поръчки трябва да се диференцират според типа работа.

- Разредиха ли се опитите на политиците да търсят обяснения и да дават напътствия на генералния директор на БНТ?

- Политиците звънят, но не искат обяснения. Напътствия дават всички българи по принцип. В блока, в който живея, няма случай да срещна човек и той да не ми даде препоръки. Отминаха времената, когато имаше налагане на партийна цензура в БНТ. Днес проблемът е по-скоро в автоцензурата.

- Защо през годините намаля броят на желаещите да оглавят БНТ?

- Защото се разбра, че това не е лесна работа. Ако някой иска да свърши нещо тук, трябва да знае, че го чакат много труд и липса на каквото и да било лично време. Редки са дните, в които имам половин час, в който няма какво да правя.

- Какви са предимствата и недостатъците на една телевизия с 50-годишна история пред невръстните й конкуренти?

- Предимствата са опитът, мащабът, професионализмът и богатият архив. Недостатъците пак са продукт на възрастта: БНТ по-трудно и по-бавно се променя. Когато имаш минало, трудно се адаптираш към промените на телевизионния пазар.

По-лесно е да си работиш както си знаеш, отколкото да трупаш нов стрес. В Европа обществените телевизии се променят с помощта на държавата, а не чрез усилията на шепа хора.

- Кой е най-славният период на БНТ за тези 50 години? И кой е най-безпомощният?

- Много са различни периодите, за да може да се сравняват. Едно е да си единствена телевизия, друго -да си в конкуренция с още 400 частни телевизии в едно все още неро-дило се гражданско общество. Ако си вземем за максима английската поговорка, че животът започва след 50, най-славният период на БНТ тепърва предстои. Най-важното е, че следващият генерален директор ще наследи и приеме една стабилна, структурирана и подредена БНТ.

- Мечтата ви за БНТ?

- Краткосрочната ми мечта е да имаме още една национална програма в следващите две години. Новата национална програма трябва да е цифрова, това ни бавеше досега. Дългосрочната – мечтая новият генерален директор да бъде човек с много визия за нейното развитие, с много енергия, за да отстоява каузата на обществената телевизия и да знае по какъв път да я води, и с много морал.

стр. 130, 131, 132

Снимка: сп. Мениджър