Информационна агенция КРОСС I Цветана ГЕОРГИЕВА I 19.10.2010
Регионалната преса те информира за твоя град, твоя кмет и твоята улица, независимо дали си в България или по света. За местните вестници, техните проблеми, кризата и свободата на словото Информационна агенция КРОСС разговаря с Иван Бунков.
В началото на месеца Българската асоциация на регионалните медии остро възрази срещу проекта за договор за абонаментна кампания с Български пощи. Какво се случи от тогава?
Постигнахме споразумение с Български пощи и големи отстъпки от тяхна страна по отношение на регионалните медии. Разговорът се проведе в петък в София. Става дума за всички регионални медии, а може би и централни ще получат същите условия. Намален е процентът за отстъпка към пощите. Той беше повишен на 35%, а сега максималният ще бъде 32%, тоест не повече от 32% от цената на абонамента да се дават на пощите за разпространение.
Става дума за коричната цена на вестника. Ако той струва 1 лв., 32 стотинки ще отидат за пощата. Другите пари идват в редакцията, които отиват за заплати и други.
Друго, те искаха да има забавено плащане до 90 дни, тоест три месеца след като се абонираме и им дадем първия брой, те да ни дадат парите. Чакаме този абонамент през зимата, за да оцелеем, а този срок за нас е неразумен. Постигнахме споразумение това да става за не повече от 30 дни.
За рекламните материали, които се слагат по поръчки на клиенти, те бяха разделили нещата на две категории- до 20 грама и от 20 грама нагоре. Бяха поставили доста високи цени, а също и да им плащаме един ден по-рано. Там се разбрахме да се върнем на старите цени и да няма авансово плащане.
Бяха планирали страхотни санкции при закъсняване с предаването на вестници за разпространение, например, ако има проблем с транспорта. Те бяха до 5000 лв., които са много пари за регионалните медии, даже и за централните. Пощите си взимат парите от абонамента.
Какъв е пазарът на регионалната преса спрямо централната?
Всички регионални вестници водят в своите региони пред централните по продажба. Регионалните медии конкурират централните по обем. Ние сме много повече. Има много малки вестници, които излизат веднъж седмично и са в малък тираж.
Как ви се отразява кризата?
Много зле. Голяма част от нашите колеги съкратиха хора и т.н. Всеки търси своя начин да се спаси. Това е голям проблем, който трябва да се постави. В тази държава всеки иска, но пред нас пътят е или съкращаване, или някакво помощ, която няма откъде да дойде.
Нашите хора работят за срамно малко пари. Правят го, защото обичат тази професия. Не може да си четвърта сила, а да нямаш стабилна заплата.
Ние получаваме пари от общините, но това става благодарение на общината и вестника. Ако вестникът критикува много, общината ще го отреже. Получава се тотална зависимост. Представете си в Кърджали, където управлява една партия, как може един журналист да реагира. Тази самостоятелност, за която пледираме- никой вестник не може да е тотално независим.
О къде може да дойде помощ? Търсите ли други държавни институции, правителството?
Тук може да дойде опитът на Гърция и Турция, където има централна политика по отношение на регионалните медии.
Ако съм на мястото на управляващите бих обърнал голямо внимание на регионалните вестници, защото те са силни. И рекламодателите трябва да пускат повече реклама.
Да не гледаме чак в Западна Европа или ги има, като Белгия с тираж от 50 000, или са ги загубили, като англичаните, които ни казват, че на всяка цена трябва да имаме регионални вестници, защото бе тях губи сила гражданското общество.
Защо е важна регионалната преса?
Без регионални медии трудно може да се води диалог, да има гражданско общество. Централните медии ще пуснат два-три реда за регион като Кърджали. А Хасан и Иван няма къде да спорят и да поставят проблеми, ако не е регионалната преса. Освен това, почти всички регионални медии имат и интернет-страници, в които това общуване става още по-лесно.
Можете ли да си представите тези 20 години преход в Кърджали, където се сблъскаха толкова интереси и имаше толкова напрежение, ако не бяха вестниците- да се изговорят тези неща. В регионалните вестници можеш да отсееш точно това, което ти е необходимо.
Регионалните вестници са страшно необходими. Ние поддържаме България в душите на всички българи по света. Всеки, който се е отделил от Кърджали, независимо къде се намира, влиза в „Скайпа”, отваря сайта и чете – за своята улица, за своя кмет. Това е невероятна връзка със света. По телевизията и по централните медии се говори едно и също. Но носталгията по родното място е съвсем друга. Имаме изселници от Турция по света и четат какво става в Кърджали. Да не говорим за отношенията между България и Гърция. Отварят се граници, контактите се засилват. Постоянно е необходима информация.
Няма бизнесмен от региона, който да не осъмва с нашия вестник на бюрото. Така ще види какви са новите тенденции, какъв търг има и т.н. А София занимава цялата страна с едни и същи неща, например парното.
Какво предстои от тук нататък?
Искахме дълго време среща с Бойко Борисов, но той не успя да ни приеме. Просто се отказваме. Идеи отдавна има. Имаме свои проблеми, но се отказахме да ги представяме пред Бойко Борисов и другите. Надяваме се занапред да се стабилизира положението. Ще имаме и нови срещи с ръководството Пощите. Ще обсъждаме нашите отношения за бъдещите пет години. Ние искаме да им помогнем да не са губещи. Трябва двете страни да си подадем ръцете, тъй като голяма част от парите за разпространение отиват в частници. Не искаме противници, а партньори.
Оригинална публикация
За осма година представители на 27 регионални вестника, членуващи в БАРМ /Българска асоциация на регионалните медии/ се състезаваха за статуетката "Св. Константин-Кирил философ" в категориите разследваща журналистика, коментар и анализ, очерк, интервю и репортаж. Журираха колеги от в. "Труд", "24 часа" и "Сега". На тържествената церемония в Грандхотел "Димят" кметът на морската столица Кирил Йорданов връчи най-голямата награда за разследваща журналистика на Весела Тодорова от в. "Хасковска Марица" – за материала "Адрес "2002" се нагушва от църковната градина". В останалите категории победители станаха пишещи братя от вестниците "Черно море", "Шуменска заря" и "Черноморски фар".
