БТВ, Тази събота | 23.01.2016 | 09:56

Тема: Ексклузивно: Тошо Тошев след „Труд” и „Преса”

Водещ: Но преди това едно ексклузивно интервю с човек, който е легенда в средите на журналистиката. Дългогодишен издател и дългогодишен редактор на вестник Труд Тошо Тошев. Вяра Деянова, която направи това интервю, е при мен в студиото. Добро утро, Вяра.
Репортер: Добро утро, Жени.
Водещ: Разказвай. Тошо Тошев не е говорил от много отдавна, нали така?
Репортер: Да, отдавна не е говорил. Особено не е давал такова голямо телевизионно интервю. Защото за това нещо се изисква време, искреност и нагласа. За което всъщност можем спокойно да му благодарим. Защото той е човек, който има какво да каже.
Водещ: О, със сигурност.
Репортер: Човек, за когото много хора могат да кажат много неща. Но той има какво да каже. Във време, в което журналистиката много се промени. Знаеш, тя вече стана бърза, стана по-скоро електронна, отколкото на хартиен носител, информацията идва бързо. Но може би като че ли повече може да бъде манипулативна. Много неща се промениха в нашата професия. Мисля, че и ние, журналистите, всички наши зрители, които със сигурност вече се информират по този, бързия начин има какво да научат от човек, който беше начело на най-тиражния вестник след промените. Тогава, когато журналистиката се правеше по друг начин. А това беше и човекът, който беше от нашите журналистически среди може би най-близо до политическия елит. И това е също една, така, интересна тема, която засягаме в интервюто.
Водещ: Кое ти беше най-любопитно да го питаш? Самата теб?
Репортер: Това, което винаги съм искала да го попитам от зората на журналистическата ми кариера, а може би и преди това винаги са ми правили впечатление и интервютата, и снимките, които съм виждала с него, особено от неговите, така, легендарни рождени дни, от рождените дни на вестник Труд. Той е журналистът, главният редактор, който винаги се е радвал на огромно внимание и нескрита близост …
Водещ: И рождени дни, които събират между впрочем наистина политическия елит.
Репортер: … целия политически елит. Винаги за мен е било интересно как се слага границата между това да си близък със силните на деня и да ги критикуваш. Защото нашата работа е това – да бъдем коректив на тези, които управляват държавата ни. Отговорите му са доста интересни. Имаше, така, една любопитство, борба на поколенията и игра на характери в това интервю. Надявам се да бъде интересно.
Водещ: Добре. Наистина много неща са интересни, свързани с неговата фигура. В две части е интервюто на Тошо Тошев. Така че вижте сега първата част от разговора на Вяра Деянова с него, а утре ще видите и втората.

Репортер: Интересна работа ще е това интервю.
Тошо Тошев: А, не знам. Ще видим.
Репортер: Няма да е назидателно, нали – по наше време как беше, преди се правеше истинска журналистика.
Тошо Тошев: Всичкото време все е наше. Все е наше всичкото време. Не знам ти как го мислиш това?
Репортер: Ами, сега ще видим. Какво прави Тошо Тошев сега, днес?
Тошо Тошев: Нямаш предвид интервюто, което давам в момента?
Репортер: Ами, извън интервюто. Преди да нахлуем с екипа в кабинета ви.
Тошо Тошев: Първо, това нахлуване беше планирано.
Репортер: Уговорено, да.
Тошо Тошев: Да. 52 години правя вестници, или по-точно участвам при правенето на вестници. В последните 25 години бих казал, че съм, така, между добрите вестникари в страната. За жалост, професията вестникар девалвира.
Репортер: Носталгия, болка, тъга – какво усещате…
Тошо Тошев: Носталгия от мен?
Репортер: Доколко беше най-златното време на тираж на Труд?
Тошо Тошев: Значи, тиражът на Труд… Не е въпросът в тиража, Вяра. Макар че е нещо много важно.
Репортер: Не е маловажно.
Тошо Тошев: Тиражът беше средството да се стигне до хората. Значи, всекидневният тираж беше около 400 хил., а в събота отиваше към 600 хил. Но една от причините е, че хората вярваха на вестника. А това означава, че журналистите бяха приучени, а и те самите го носеха в себе си, тези журналисти, които работеха тогава, да се опитват да са максимално близо до истината. Виж, не казвам да казват истината. Почти непостижимо е това. Но журналистът не можеше да си измисля, не можеше да обижда, не биваше да бъде агресивен и не биваше да бъде мърляч. Сега, един пример само ще дам. Гледах преди няколко дни в някакви сайтове, така се наричат носителите на съвременна журналистическа продукция, една бих казал груба порнография на един виден политик – гол. Порнографията е на Радан Кънев. Дали това е наистина негово дело, дали това е монтаж или някаква друга шашарма, но тази порнография, излязла в сайтове, съпроводена от едни гнусни, бездарни и обидни за българския език коментари не обижда толкова самия Радан Кънев… Не го защитавам, по дяволите. Ей, дори аз мисля, че той е от тази категория политици, които много трябва още да се учат, за да бъдат сериозни политици и да имат стремеж към върховете на политиката, какъвто той видимо има. Но аз защитавам моята професия. Аз съм вестникар. Използвам думата като синоним на понятието журналист.
Репортер: Стигането до читателя е и власт. Ако се върнем във времето Труд. Тази огромна власт, която имаше вестникът ви, тази огромна власт, която имахте вие, защото …
Тошо Тошев: Под вие разбираш Моя милост?
Репортер: И Ваша милост, защото сме виждали вашите рождени дни, на които присъстваше целия държавен елит…
Тошо Тошев: Виждала си ги на снимки само.
Репортер: На снимки съм ги виждала. Не съм била поканена.
Тошо Тошев: Не съм те канил, не съм те познавал. Може би, ако те познавах, бих те поканил. Ти си хубаво момиче.
Репортер: Ето, значи на следващия рожден ден най-вероятно ще получа покана. Тази власт обаче, убеден ли сте, че никога не сте злоупотребявали с нея?
Тошо Тошев: Е, ти ми задаваш глобален въпрос. Как мога да съм убеден? Значи, убеден съм в едно…
Репортер: Чиста ли ви е съвестта?
Тошо Тошев: … никога не съм направил нещо съзнателно грубо. Чиста ми е съвестта, да. Това ли ме попита?
Репортер: Да, чиста ли ви е съвестта?
Тошо Тошев: Да, чиста ми е съвестта. А съм грешал, да. Грешал съм в преценки. Примерно, аз много повярвах на един Иван Костов, когато стана министър-председател. Дори смея да кажа, че първите му примерно две години от управлението имахме относително близки, да не кажа другарски, но почти взаимоотношения. Всеки случай всеки момент той можеше да ми се обади по телефона, на личния, и аз можех да му се обадя. Бих казал по всяко време на деня и нощта. И това се е случвало. След което бях силно разочарован.
Репортер: А за какво сте се чували по всяко време на деня и нощта?
Тошо Тошев: За най-различно неща. По работа главно. Примерно, един Божи ден той ми се обажда, няколко месеца преди да се видим. И аз отговорих на въпроса му – да. А въпросът му беше следният – виж, казва, говорехме си на малки имена, имам намерение след два-три месеца да махна три нули от лева, деноминацията на лева. Тогава една заплата, примерно, репортерска беше да речем 1 млн. И с махането на трите нули от лева, тя щеше да стане 1 000. Ще ме подкрепи ли твоя вестник? И аз отговорих – да. Е, след което си поговорихме повече – как ще стане механизмът, как ще се отрази това на цените, въобще на стандарта и т.н. Имало е и други, по-лични случаи.
Репортер: Да, те са описани и в книга. Това, за което се чудя обаче, е близостта, говоренето на ти с политиците до каква степен може да бъде едно влияние върху един главен редактор на много влиятелен вестник? Тази близост …
Тошо Тошев: Ами, въпросът може да бъде и обратен – до каква степен може да бъде влиянието на този главен редактор върху политика. Ще ти дам един друг пример, 2009 г., съвсем по-свеж, нали, имаше един, бих казал, забележителен министър на финансите Симеон Дянков. Правителството на Бойко Борисов, първото правителство беше току-що създадено. И един ден аз съм на работа, в кабинета си, между впрочем този същият кабинет, но тогава беше в Полиграфическия комбинат Димитър Благоев, иначе бюрото, всичко е същото, ми звъни телефона и се обажда Симеон Дянков, джиесема. До този момент аз не се познавам с него. Той е министър на един месец. – Г-н Тошев. – Да. Той лично звъни, не секретарката. И казва – може ли да ме приемете в близките дни? Цитирам. Аз казвам – не, не мога. Тази дума не ми харесва. Но мога да се срещна с вас по всяко време, и още днес, ако искате. – Е, добре де. Аз така го казах. Викам – за какво ще си говорим. – Ами, вижте сега, Бойко Борисов ми каза, че трябва да ви се обадя и да се запозная с вас. Иначе, ако не се познавам с вас, няма да ми върви работата.
Репортер: Това е двояко.
Тошо Тошев: Ами, каквото и да е. Аз просто разказвам случка. И се разбрахме, и той дойде и си говорихме.
Репортер: Е, провървя ли му след срещата с вас?
Тошо Тошев: Не бих казал, че работата от това му е станала по-лесна, по-добра или по-качествена. Но той поиска да се запознаем и аз се запознах с него с удоволствие. Много срещи сме имали след това със Симеон Дянков.
Репортер: Какво означава – ако не се запозная с Тошо Тошев, няма да ми върви работата?
Тошо Тошев: Трябва да попиташ Симеон Дянков. Аз познавам всички. Е, всички? Основните играчи в политика в тези 20-ина години ги познавах лично.
Репортер: Когато един политик обаче ви търси за съвет…
Тошо Тошев: Ще ти се скара ли Гого?
Репортер: За Гого Лозанов?
Тошо Тошев: Гого Лозанов. Забравих и запалих.
Репортер: Ами, обърнете се към камерата и го помолете за толеранс.
Тошо Тошев: Гого, моля ти се, това момиче не е виновно. Ти знаеш, че аз те харесвам, ти си умен мъж, макар че не си прав. Защото повлия да бъде свалено предаването на Петър Волгин, което аз харесвам, независимо от това, че имам много несъгласие с него. Благодаря.
Репортер: Ето, с един куршум два заека.
Тошо Тошев: Това ще го махнеш ли?
Репортер: Не. Всичко ще остане.
Тошо Тошев: Благодаря.
Репортер: Винаги съм се чудила доколко, пак ще ви върна на това – близостта с политиците, говоренето на ти, защото…
Тошо Тошев: Как да си говорят хората, когато работят едно и също и са седнали на два стола и си говорят откровено за работа?
Репортер: Когато изпиеш някоя и друга чаша уиски с някой …
Тошо Тошев: Аз не пия.
Репортер: Сега.
Тошо Тошев: От 16 години.
Репортер: Добре, ама преди 16 години сте …
Тошо Тошев: Пиех, тогава пиех.
Репортер: Да.
Тошо Тошев: От 1999 г., значи вече 17-а година не пия.
Репортер: Добре де, но когато изпиете някоя и друга чаша уиски с някой политик, когато си говорите по-дълго време на ти, когато се появи личният елемент, той винаги се появява в един разговор, който продължи над 5 мин…
Тошо Тошев: Да, нормално е. Нормално е, да.
Репортер: … тогава не е ли по-трудно да бъдеш критичен към него?
Тошо Тошев: Не, не.
Репортер: Когато го поканиш …
Тошо Тошев: Винаги са знаели, че дружбата си е дружба, работата – работа.
Репортер: Това не е ли сугестирало журналистите, които …
Тошо Тошев: Чакай сега, като казвам дружба, примерно с така политиците, най-общо това понятие, моята близост е била преди всичко кабинетна, тя не е била кръчмарска. Честно.
Репортер: Но идваха на рождените ви дни, които бяха светско събитие номер 1.
Тошо Тошев: 1 000 души. Айде не 1 000, 700.
Репортер: Е, това не сугестираше ли репортерите, които работеха за вас?
Тошо Тошев: В смисъл?
Репортер: Че ви уважават толкова много политици, че идват при вас, че има добри отношения с вас?
Тошо Тошев: Не, това им даваше кураж. Според мен, те бяха доволни от това.
Репортер: Колко често е идвал при вас репортер с притеснението, че някой политик се е опитвал…
Тошо Тошев: … притеснявани от някого директно. Но сравнително и не толкова малко пъти.
Репортер: Книгите? Как решихте да ги пишете? Защото е много гръмко това – лъжата, след това имена на ключови политици от най-новата българска история.
Тошо Тошев: Е, как реших? Ами, реших.
Репортер: Тези книги, вие, те изобилстват от диалози между вас и ключови политически играчи.
Тошо Тошев: Да, те са само на база лични впечатления.
Репортер: Как запазвахте в главата си тези диалози? Пишете, водехте си записки след всяка среща…
Тошо Тошев: Е, това е мой патент.
Репортер: Какъв е вашият патент? Научете ме.
Тошо Тошев: Ами, едно от нещата е добра памет. Едно от нещата е добра памет. Но аз си водя бележки. За всяка среща…
Репортер: След всяка среща?
Тошо Тошев: За всяка среща, която ми се е сторила интересна. Не така.
Репортер: Излиза даденият политик от кабинета ви и вие по памет…
Тошо Тошев: Или аз от неговия, да. И като седна на масата после, на тази да речем или някоя друга, си записвам, да.
Репортер: Преболедувахте ли Труд? Тежка ли ви беше раздялата с него? Вие бяхте емоционално…
Тошо Тошев: Е, не. Не ми задавай този въпрос. Не е честно. Ти сега няма да ми дадеш време да говоря.
Репортер: Не, не. Ще дам.
Тошо Тошев: Защото времето ни изтече.
Репортер: Не е изтекло. Можем да го продължим.
Тошо Тошев: Е, как мога да съм преболедувал Труд, по дяволите, когато аз го създадох. Това е третият етап на един нов вестник, всъщност.
Репортер: Бяхте много откровен, когато си тръгнахте от Труд. Казахте – напуснаха ме.
Тошо Тошев: Да. Те ме уволниха чрез издигане – от главен редактор станах вицепрезидент на цялата компания. Което всъщност беше отстраняване от пряката вестникарска работа. И това направиха, бих казала, едни от двамата най-тежки, най-виновни убийци на вестникарството в последните пет години. Които никой не иска да спомене. Ето, преди, в началото на разговора ти говорих за някакви смехотворни жалки опити да се обяснят причините. Тия двамата искаш ли да ти ги кажа кои са.
Репортер: Говорите за Любомир Павлов и Огнян Донев, нали така?
Тошо Тошев: Точно така говоря. У, ти пък си куражлия. Любомир Павлов беше по-агресивния, беше по-мърляча в цялата работа, докато Огнян беше по-префинения. Но всъщност той беше в дъното на цялата работа. Те съсипаха, по-точно те досъсипаха вестникарството, почтеното вестникарство.
Репортер: Четете ли Труд сега? Четете ли …
Тошо Тошев: Не ми задавай този въпрос, няма да ти отговоря.
Репортер: Зададох го вече.
Тошо Тошев: Е, нищо. Аз няма да ти отговоря. Друг?
Репортер: Кога за последно…
Тошо Тошев: Май, че ти отговорих всъщност.
Репортер: Да, да. Отговорихте ми.
Тошо Тошев: След спирането на Преса почти не чета вестници. А Преса аз го спрях, аз го създадох и аз го спрях. На 30 юли миналата година.
Репортер: Какво написахте тогава – другари и господа, не е време за печатна журналистика.
Тошо Тошев: Написах каквото написах. Който го е прочел. Да, това време не се нуждае от добри вестници.
Репортер: Опитаха ли да ви пресират, докато списвахте вестника?
Тошо Тошев: Никой не смееше да се опитва да ме пресира. Харесва ли ти този отговор? И това е една от причините.
Репортер: Финансови затруднения не ни позволиха да продължите?
Тошо Тошев: Естествено, естествено.
Репортер: Това не е ли, всъщност вашите задължения не бяха ли именно към прословутата КТБ?
Тошо Тошев: Никога не съм имал нищо общо с КТБ.
Репортер: Но имаше много подобна информация в момента, в който спряхте…
Тошо Тошев: Това не е информация. Това е дезинформация.
Репортер: Може би, защото тогава не дадохте интервю, не говорехте.
Тошо Тошев: Аз не дадох интервю. И сега на тази тема не искам да говорим. Това ми е болна тема – вестник Преса.
Репортер: Липсва ви?
Тошо Тошев: Вестник Преса? Липсва ми, да. Имала ли си тежък случай, дано не си – да загубиш много близък човек в семейството си?
Репортер: Имала съм, разбира се.
Тошо Тошев: Добре.
Репортер: Подобно е?
Тошо Тошев: Ами, както искаш, така.
Репортер: Защото ме нарекохте преди малко куражлия. Аз ще ви спомена още едно име, защото то е ключово за вестникарския пазар и за вестникарството в наши дни – Делян Пеевски.
Тошо Тошев: Да, какво?
Репортер: Каква е неговата роля в жълтия океан?
Тошо Тошев: Е, не мога да знам.
Репортер: Капитан?
Тошо Тошев: Не, не. Виж, за Делян Пеевски, това е сериозна тема и можем да разговаряме. Но мисля, че и двамата не сме подготвени. Непрекъснато се сипят едни неща за Делян Пеевски. Един път се осмелих да му кажа в личен разговор, ей така на крак дето се вика – Делян, ти, ако отслабнеш 30-40 кг, ще започнат да не те забелязват. Защото аз нищо сериозно не съм чул или прочел като упрек срещу него. Кажи ми едно нещо, което той е направил злодейско.
Репортер: Приятел ли ви е?
Тошо Тошев: Не. Но го познавам.
Репортер: Имали ли сте от него предложения да оглавите някой вестник, защото човекът е влиятелен…
Тошо Тошев: Е, чакай сега, ти отиваш много, много встрани. Сега ще кажеш – имал ли съм предложения от Бриджита, защото ми е връстничка?
Репортер: Това също е интересно.
Тошо Тошев: Интересно е, да. Но няма да ти отговоря, ако ме попиташ, нали така. Аз съм имал много предложения от различни хора.
Репортер: Добре, не може да не ви се работи.
Тошо Тошев: Но това са… Виж сега, това са конфиденциални разговори, особено когато не са се случили.
Репортер: Не може да не ви се работи. Намирам ви в кабинета ви.
Тошо Тошев: Работи ми се.
Репортер: Не може да не ми се списва вестник.
Тошо Тошев: Защо мислиш, че аз не работя?
Репортер: Имам предвид вестникарство.
Тошо Тошев: Да, ама няма въздух за вестникарство. Никой не иска, никой не иска силни, свободни вестници. Никой. И Бойко Борисов не иска, и Симеон Сакскобургготски не искаше, макар че при него се работеше добре. Той не се опитваше да потиска вестниците. Не, никой. Ако ти ми кажеш, че някой от големите политици… Най-големият спонсор на вестници в момента, въобще на медиите е държавата. Което е отвратително. То е отвратително.
Репортер: Казвали ли сте го това нещо в очите на Бойко Борисов? Тук ми прави компания отдясно.
Тошо Тошев: Казвал съм му всичко на Бойко Борисов, което би могла да се сетиш.
Репортер: И той какво ви отговаря?
Тошо Тошев: Е, какво ми отговаря?
Репортер: И това е конфиденциално?
Тошо Тошев: Ами, разбира се. Ако има нещо, ще го напиша в книгата, която сега пиша. А, ето едно от нещата, които правя в момента. Ти каза – какво правя, нали, не се ли чувствам като без работа. Не, не се чувствам. Пиша.

Capital.bg I Весислава АНТОНОВА I 19.12.2015

Близо две години след като обяви, че купува вестника, Петьо Блъсков намери финансиране и финализира сделката Разделянето с "24 часа" обаче няма да е пълно

След близо 18 години съвместно съществуване в рамките на една медийна група "Труд" и "24 часа" се превърнаха в устойчиво словосъчетание на вестникарския пазар. И както подобава на едно такова дълго съжителство, раздялата е трудна. Близо две години на медийния пазар се коментираше, че Петьо Блъсков иска да стане собственик на вестниците "Труд" и "Жълт Труд". През пролетта на 2014 г. той обяви, че ги придобива от настоящия собственик на групата Венелина Гочева, през лятото стана главен редактор на вестника, а сега на границата между есента и зимата на 2015 г. става и реалното прехвърляне срещу 3.6 млн. евро.

Според публикация на Club Z през седмицата Блъсков е обявил пред екипа си, че финализира сделката и че редакцията на "Труд" се изнася от Полиграфическия комбинат. Петьо Блъсков потвърди тази информация, като каза, че новата ще е в неговите офиси до КАТ. "Цял живот съм в Полиграфическия комбинат и с радост ще се изместя на ново място", заяви той.

Разделянето обаче явно няма да е пълно, като според Венелина Гочева двете издания ще продължат да си партнират и да предлагат рекламни пакети заедно. Което означава и че фундаментална промяна от настоящата ситуация няма да има – след поемането на "Труд" от Блъсков реално споделеното редакционно съдържание между двете издания доста намаля.

Една дълга сделка

Публикуваният в Търговския регистър договор потвърждава, че Блъсков придобива специално създаденото за целта "Труд медиа" чрез "Блъсков медиа" – и двете са регистрирани през април 2014 г., дни преди той да обяви, че е договорил с Гочева покупката. Самата тя пък от дългогодишен журналист и главен редактор на "24 часа" се превърна в издател година по-рано, като купи "Медийна група България холдинг" от Огнян Донев и Любомир Павлов.

Преди продажбата на участието в "Труд медиа", което става по номиналните 5 хил. лв., сделката предвижда собственикът на изданията "Медиа холдинг" да му продаде срещу 3.6 млн. евро марките "Труд", "Дневен Труд", "Жълт Труд", "Седмичен Труд", "Нощен Труд", "Нощен труд – вестникът, който не спи" и домейна trud.bg. От тях в момента на пазара излизат само "Труд" и "Жълт Труд", както и сайтът им. Парите за това пък трябва да дойдат от заем от новия собственик "Блъсков медиа".

Откъде се финансира самият Блъсков не е официално известно и той не пожела да навлиза в детайли. Според източник, близък до сделката, тя е финансирана със заем от Първа инвестиционна банка. Това е и логично, доколкото според Имотния регистър през последните девет години Петьо Блъсков, фирмите и семейството му са получили от ПИБ ипотечни кредити за 3.5 млн. лв. Същевременно и редакционната политика на вестника в последните месеци върви неотменно по линията на интересите на фирми около банката, опериращи ски съоръженията в Банско и Витоша, и единия от големите й акционери Цеко Минев, който е председател на Българската федерация по ски.

Очевидно трансферът не става на секундата, тъй като е предвидено и обезпечение за плащане на пълната цена. От документите около събранието на директорите на "Медиа холдинг" става ясно, че "Труд медиа" учредява в полза на "Медиа холдинг" първи по ред особен залог върху своя данъчен кредит за вземания в размер на 720 хил. евро по повод плащането на ДДС на цената от 3.6 млн. евро. А също така и трети поред залог върху самите прехвърлени марки на стойност 4.32 млн. евро. Предишните два вероятно са в полза на Инвестбанк, която през 2012 г. финансира придобиването на медийната група от Венелина Гочева. Самото дружество "Медиа холдинг" също е заложено в полза на Инвестбанк срещу 15 млн. евро.

Продавачът "Медиа холдинг" е декларирал, че към момента на сделката и вписването на промяната в собствеността дружеството "Труд медиа" няма непогасени данъчни задължения, както и такива към доставчици. След януари 2016 г. всички бъдещи задължения на "Труд медиа" се поемат от "Блъсков медиа".

Полуразвод

"Това е формално финализиране на сделка, която започна преди година. Имаше много въпроси от технологично и финансово естество по нея. Все пак двете компании са работили заедно близо 18 години. Важно е, че ще продължим да предлагаме обща реклама на клиенти, защото "Труд" и "24 часа, както и интернет изданията им са рекламна платформа с традиция", коментира пред "Капитал" Венелина Гочева. Тя потвърди, че издателството за книги "Труд" ще се управлява от нея и не е включено в сделката. Решението за обща рекламна политика гарантира по-голяма стабилност на изданията в и без това свитите рекламни инвестиции в хартиени издания.

Петьо Блъсков обясни, че има отделни споразумения относно рекламната политика. "Заедно двете издания са по-атрактивни за рекламодателите. Надявам се "Труд" да се развива добре като ново юридическо лице", каза новият издател, който може да се похвали с опит на пазара. Още в началото на 90-те години на миналия век Блъсков е съосновател на "Пресгрупа 168 часа", с която създаде "24 часа" и "168 часа". След това започна да издава вестниците "Монитор", "Политика" и "Телеграф", които продаде на Ирена Кръстева през 2007 г., а сега издава вестник "Република".

В последните години при спадащи тиражи "Медиа холдинг" е неизменно на оперативна загуба. В ерата на КТБ те, както и други конкурентни издатели, бяха индиректно финансирани с пари от банката през дружества бушони, което впоследствие доведе и до искове за несъстоятелност. Конкретно "Про нюз България" – дружеството, през което Гочева придоби контрола над медийната група, беше получило 6.5 млн. евро от "Сайга консулт" и в момента е в процедура по несъстоятелност, а дяловете в някои негови дружества са запорирани.

Така чисто бизнес ъгълът на сделката и как ще се изплаща заемът за покупката на "Труд" остават под въпрос.

Оригинална публикация

в. 24 часа | 02.12.2015

Двете водещи издания на групата – "24 часа" и "Труд", осигуряват достъп до 52,3% от читателите

"Медийна група България" събра на едно място най-добрите рекламни агенции и рекламните и маркетинг директори на най-големите компании рекламодатели.
Това се случва за първи път, поздравяваме ви, коментираха участници в срещата в нашумелия клуб "Перото" на НДК.
"Медийна група България" (МГБ), издател на най-влиятелните вестници "24 часа" и "Труд", представи пред рекламния бранш новите си продукти и проекти за 2016 г.
Мото на събитието бе Reestabhshing Connection ("Възстановяване на връзката с потребителите"). "В интензивния поток от информация и реклами клиентите са затрупани от много послания. Те невинаги са точно таргетирани. В резултат посланията се размиват. Освен това клиентите променят навиците си. Затова е нужно да се реагира динамично", посочи в презентацията си Иван Михалев, търговски директор на МГБ.
За да бъде ефективна рекламата, са нужни три неща – да открие точките на пресичане с клиентите, да открие клиентите на точното място в точния момент и да им поднесе правилното съдържание.
За съдържанието отговарят рекламните агенции, за прецизното таргетиране – агенциите за медийно планиране, а за точките на пресичане отговарят медиите.
"Ние знаем кога, къде и какво прави вашият клиент. Затова е лесно да създадем точки на пресичане между него и вас", посочи Иван Михалев.
МГБ предлага широко портфолио от издания, ориентирани към разнообразни потребителски групи. Сред тях са водещите всекидневници "24 часа" и "Труд", масовият "България днес", разследващият "168 часа", специализираният за агробизнес "Български фермер". Плюс още дузина издания, ориентирани към нишови читателски групи, като "Идеален дом", "Всичко за семейството", "Авто Труд", "Рецепти за здраве", "Клуб 100", както и най-новото списание TREND.
Двете водещи издания на групата "24 часа" и "Труд" осигуряват достъп до 52,3 % от всички читатели на всекидневници и близо 25% от пълнолетното население в България според данните на маркетинговата агенция "Прогрес консулт;.
Онлайн изданията на МГБ също са предпочитан партньор от рекламодателите, тъй като са едни от най-четените и покриват всички потребителски групи в интернет. Двата водещи сайта 24chasa.bg и Trud.bg са в топ 10 на новинарските сайтове, като генерират годишно близо 14 милиона импресии месечно и покриват 17,5 % от активните онлайн потребители (1.25 млн. души).
В портфолиото на групата влизат също развлекателният сайт bgdnes.bg, земеделският bgfermer.bg, разследващият 168chasa.bg, ориентираният към младите hiclub.bg. Най-новият "член на семейството" е женският сайт mila.bg, създаден от журналистите на сп. "Всичко за жената".
Групата разполага и с обновени мобилни версии, както и с приложения за Android и iOs. МГБ предлага на рекламодателите интегрирани кампании по модела ,3 в 1", които включват присъствие както в печатните и онлайн изданията на МГБ, така и в много обществени събития, които групата организира всяка година.

Снимки:
Людмил Каравасилев, мениджър "Корпоративни комуникации" в "Метро" – България, и Венелина Гочева, управител на "Медийна група България"
Пепа Гроздева, управител на агенция Ди енд Ди, и Даниел Дудов, директор "Реклама и връзки с обществеността" на "Кауфланд" – България
Веселка Вуткова (вляво), директор "Корпоративни комуникации" във "Виваком", и Елена Вълчева, управител на пиар агенцията "Янев и Янев"
Виктория Блажева, директор "Връзки с обществеността", и Ясен Димитров, мениджър реклама в УниКредит Булбанк
Елица Пенова, мениджър "Публични комуникации" в "Евробет", и Мила Иванова, главен редактор на сп. "Всичко за жената"
Росен Кутелов, управител на маркетинговата агенция "Прогрес консулт"
Владимир Денев, управител на медия агенция "Аргент", и Десислава Олованова, управител на рекламна агенция "Реформа"
Томислав Цолов, управител на агенция АПРА (вляво), и Александър Дурчев, управител на агенция "Ол ченълс"
Биляна Дякова, управител на "Кауза", Денка Василева, управител на MDV Advertising, Пепа Гроздева от "Ди енд Ди" и Ия Петкова-Гурбалова, ръководител "Маркетинг и реклама" в НДК
Иван Михалев, търговски директор на МГБ, и Росана Лаво, управител на "Пиеро 97"
Магдалена Котупова, директор "Визия за клиента" на "Мосю Бриколаж", Севдалина Василева и Веселина Маркова от Алфа банк (от ляво на дясно)
"Медийна група България" събра топрекламодатели и представители на най-големите рекламни агенции.

Стр. 14

Dnevnik.bg I 17.04.2014

Петьо Блъсков е подписал предварително споразумение с Венелина Гочева за покупката на всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд", съобщи trud.bg. По-късно "Дневник" научи, че Блъсков ще бъде и главен редактор на вестника, а синът му – управител.

Пред "Дневник" Блъсков отказа да коментира

финансиране, промени и т. н. и заяви, че има само една дума да каже за читателите ни: "вярно е". И че ще изнесе повече подробности за сделката след празниците.

"Дневник" се опита да се свърже с Гочева, но на мобилния й телефон отговори жена, която поясни, че тя е в среща.

Журналистите от "Труд" са били събрани за среща с издателя в четвъртък вечер. На нея е било съобщено

за сделката, която е изненадваща

за работещите в групата и за промяната в редакционното ръководство. Венелина Гочева е представила новия издател и след това Блъсков е говорил пред журналистите. Той заявил, че ще съживи вестника и ще го направи по-динамичен, като ще се използва потенциала на марката. Казал е, че няма да прави промени в екипа. Тепърва ще се изяснява и как ще бъдат разделени рекламните продажби и други операции на "Труд" и "24 часа", които от времето когато бяха собственост на немската ВАЦ са комбинирани.

Досега изпълнителен директор и главен редактор беше Иван Михалев, който остава в екипа.

За да бъде осъществена сделката, трябва да се произнесе Комисията за защита на конкуренцията.

Венелина Гочева купи двата вестника с марка "Труд" и други издания от предишните им собственици Огнян Донев и Любомир Павлов, след като срещу двамата собственици започна атака през прокуратурата и медиите на Ирена Кръстева. Сделката предизвика много въпроси, а финансирането й беше обяснено с кредитиране.

В карето на "Труд" Гочева е посочена като председател на журналистическия борд.

Това е втора медийна сделка, която се обявява в рамките на седмица, след като миналата седмица издателят на "Телеграф" и "Монитор" Ирена Кръстева съобщи, че продава "Нова Българска Медийна Група Холдинг" ЕАД на ирландското дружество Мedia Maker Limited.

Петьо Блъсков е основател на "Пресгрупа 168 часа", с която създаде "24 часа" и "168 часа". След това започна да издава вестниците "Монитор", "Политика" и "Телеграф", които продаде на Ирена Кръстева през 2007 г., а сега издава вестник "Република".

Блъсков е член на учредената през 2012 г. организация "Български медиен съюз", в която членове са също Ирена Кръстева, издателят на "Преса" Тошо Тошев, на списание "Тема" Валери Запрянов.

Оригинална публикация

 в. Труд | 28.06.2013 

Сайтът Trud.bg спечели най-престижната българска награда за web. Обновената интернет страница на вестника бе отличена в категорията "Новини, бизнес, анализи" в конкуренция с предизборния подсайт на "Дневник" и "Преса дейли".
Новият дизайн на сайта на Друд" бе пуснат на 20 май т.г. и вече доведе до значително разширяване на аудиторията ни.
Най-важното и интересно от деня е изнесено в секцията "Водещи новини", където с един поглед читателят може да се информира за актуалните събития. В рубриката "Мнения" са анализите и коментарите на наблюдатели и журналисти по актуални теми.
За хората с повече свободно време е предвиден удобен филтър, който може да се открие в дясната колона на сайта.
Тъй като животът не е само новини и скандали, са добавени няколко нови рубрики, чрез които читателят може да се забавлява и да получава идеи за свободното време. Предвидени е и много справочна информация като прогнозата за времето, хороскопа за деня, програмите на телевизиите и рождените дни.
В сайта има и специален инструмент за връзка с редакцията. Чрез него можете да съобщавате за интересни събития, да пращате снимки и видео, да предлагате теми за репортажи, да предлагате теми за разследвания…

Стр. 6

www.trud.bg | 08.04.2013

Определянето на фиксирани или минимални цени за предоставяне на авторски права, които се ползват в рекламите, ще ограничи конкуренцията между рекламодателите и между комуникационните агенции. Това смятат от асоциациите на рекламодателите (БАР) и на комуникационните агенции (БАКА). Двете организации са подали жалба в Комисията за защита на конкуренцията и от ведомството започват разследване на сигнала.
При изработване на реклама, в която участват актьори, възнаграждението за предоставяне на авторските права оформя значителна част от общата цена, обясняват от БАР и БАКА. Когато се адаптира чужд клип и се дублира на български език от роден актьор например на него му се плаща до 30% от цената за изработка на рекламното видео, пише в сигнала.
В закона за авторското право е записано, че организациите за колективно управление на авторски права събират възнаграждения в размери, които са предложени от самите тях и след това са утвърдени със заповед на министъра на културата.
От асоциациите на рекламодателите и на комуникационните агенции са поискали от КЗК да се произнесе дали текстовете в закона за авторското право съответстват на правилата за конкуренцията. Различните артисти имат различна популярност и затова пазарът трябва да определя тарифите, а не административна разпоредба, обясни Росен Мисов, шеф на БАР.

Оригинална публикация

www.pik.bg | 12.03.2013

Софийската градска прокуратура прекрати разследването за “пране на пари” срещу мажоритарните собственици на „Медийна група България Холдинг“ Любомир Павлов и Огнян Донев в края на миналата седмица. На 15 януари тази година Христо Грозев е депозирал молба, с която се отрича, че той и неговите съдружници са ощетени от Любомир Павлов и дори прилага сключено помежду им споразумение, пише прокурор Димитър Младенов, цитиран от Би Ти Ви. ПИК потърси мнението на бившия съдружник на “Медийна група България”, за да разберем отрича ли се от твърденията си за пране на пари на Донев и Павлов.

- Г-н Грозев, на 15 януари сте подписали търговско споразумение с бившите си съдружници Любомир Павлов и Огнян Донев, а според Би Ти Ви сте депозирали и молба, с която се отричате от обвиненията срещу тях. Как ще коментирате?

- Не мога да намеря пълният текст на прокурорското решение. Но трябва да ви кажа, че никога не съм се отричал от обвиненията и дори не мога да си обясня как един прокурор може да напише неистина. Няма правна форма, по която да се отрека от думите си. Второ – никога не бих го направил. Трето – не само не съм се отричал от обвиненията, но няколко дни след 15 януари при разпит пред Националната Следствена служба повторих, че категорично потвърждавам всички показания. Дори не мога да повярвам, че един прокурор е написал неистини.

- Колко са делата за пране на пари срещу бившите ви съдружници Донев и Павлов?

- Делата, които са заведени по мои сигнали, са две. Едното е за данъчни измами и пране на пари в особено големи размери срещу българската фирма на Огнян Донев, участвала в покупката на медийните дялове. По това дело има повдигнати обвинения срещу Огнян Донев и финансовия директор на “Софарма” Борис Борисов (бел. ред. – фармацевтичният бос е обвинен, че през 2006 г. управляваното от него дружество „Елфарма” е сключило с 4 свързани фирми 7 сделки за продажба на акции на „Софарма”). Делото си продължава и тези обвинения си стоят. Прекратено е само делото за дяловете на “Медийна група България”.

- Да уточним за широката публика – какво все пак е споразумението, което подписахте на 15 януари?

- Това е споразумение между мен и адвокатите на г-жа Венелина Гочева, което включва обещания ние с Карл фон Хабсбург да си получим това, което сме инвестирали. След като се запознаем с финансовите резултати и получим своя дял, и двете страни да прекратим търговските дела – изрично повтарям: търговските, а не наказателните дела.

- Ако не могат да ви изплатят дяловете, има ли опция, според която да ви поканят в Пресгрупата? Съществува слух, че ще замените Светлана Джамджиева като главен редактор в “Труд”?

- Не мога да се похваля, че това е факт. Първо това трябва да ми бъде оформено като предложение, защото все още е опция, която виси във въздуха. Второ, за да приема подобно предложение трябва да съм наясно с финансовите дела на “Труд” в настоящия момент, защото може да се окаже абсолютно неизгодно. За момента нямам никаква информация за това. Надявам се при приключване на сделката до седмица да ми бъдат предоставени документите, а ние с Хабсбург да седнем и да решим струва ли си да влизаме в Пресгрупата. Вярно е, че това е моето огромно желание, но ако се окаже, че “Труд” е черна дупка, ще е безсмислено.

- Кога ще пресечете финала на сагата за сделката на “Медийна група България”?

- Нямам официална информация. Предполагам, в рамките на седмица да паднат запорите на Огнян Донев и Любомир Павлов и ще се финализира сделката.

Оригинална публикация 

в. Труд, Второ издание | Соня СПАСОВА | 18.01.2013

Би Ти Ви е загубила до 300 000 зрители в най-гледаното време от януари 2012 г. досега, сочат данни на ГАРБ.

В т.нар. праймтайм през януари 2012 г. медията е била гледана средно от над 1,21 млн. души, показват данните на агенция ГАРБ. По онова време зрителите въздишаха по последните епизоди на сагата с Али Ръза в "Листопад" и точно навлизаха в сюжета на друга турска драма – "Пепел от рози".
Според данните на ГАРБ на 7 януари т.г., понеделник, аудиторията на Би Ти Ви между 19 и 23 ч е била средно от 900 000 души. По това време Би Ти Ви излъчва новините, турската продукция "Времето лети" и половината от "Шоуто на Слави". На следващия понеделник, 14 януари, аудиторията на Би Ти Ви в т.нар. праймтайм се е покачила и е минала 1 млн. души. Увеличение има не само сред хората, които гледат медията чрез сателитен доставчик, но и сред аудиторията, която приема Би Ти Ви по друг начин, отчитат данните от ГАРБ.
Вече две седмици каналите на "Би Ти Ви медия груп" не се излъчват от "Булсатком", който по неофициални данни има 750 000 абонати, сред които е и премиерът Бойко Борисов.
"Имаше спад на аудиторията, което е нормално, но междувременно нашите зрители се ориентираха към алтернативни начини на приемане на сигнала, което води до постепенно подобряване на резултата, казаха от Би Ти Ви на въпрос на "Труд" как се променя публиката им след старта на кризата.
Според телевизията голяма част от абонатите на "Булсатком" са започнали да гледат Би Ти Ви ефирно.
"Имаме информация, че много домакинства се ориентират към смяна на доставчика поради липсата на достъп до каналите на Би Ти Ви", добавиха от медията. Тези сигнали се потвърждавали и от тяхно експресно количествено телефонно изследване на "Маркет Линкс".
Според резултатите от проучването не малка част от абонатите на сателитния оператор декларират, че търсят алтернатива за приемане на сигнала на каналите от групата на Би Ти Ви. Оттам обясниха, че интересът към телевизията се повишил и заради старта на новия им сериал "Огледален свят", чиято рекламна кампания тръгнала отдавна.
Между 7 и 14 януари се отчита леко намаление и на аудиторията на основните конкуренти на Би Ти Ви -Нова и БНТ (вит таблицата горе).
В същото време Би Ти Ви Комеди, която се приема само по кабелен или сателитен път, е повишила аудиторията си. На 7 януари средно 21 000 души са се забавлявали с комедиите "Лепнат за теб" и "Приятели", докато седмица по-късно те вече са били почти 36 000 души.
От "Булсатком" обявиха, че абонатите им са платили таксите си за януари и на практика в момента точни данни за това колко хора се отказват от техните услуги няма. Обобщена статистика ще има след 10 февруари. За нас всеки клиент е важен, защото сме се борили за него и защото правим легален бизнес, казаха от оператора. Седмица след спирането на сигнала на Би Ти Ви, в интервю за "Труд" съсобственикът на сателитния доставчик Пламен Генчев обяви, че отказалите се абонати са около 300 души.
В същото време вчера от Комисията за защита на конкуренцията обявиха, че са образували производство по сигнал на сателитния оператор срещу Би Ти Ви за злоупотреба с монополно положение.
Най-добрите постижения на Би Ти Ви през миналата година в най-гледаното време са били през март, когато аудиторията е минавала 1,3 млн. души, показват данните на агенция ГАРБ.
Есенният сезон обаче явно беше времето на Нова, защото през октомври, ноември и декември хората, избрали да се забавляват с нейния праймтайм, постепенно се увеличават и стават половин милион българи. Тогава обаче вървяха "ВИП брадър" и "Биг брадър ол старс". За сравнение, през януари 2012 г. Нова е имала средно по 377 000 души пред екрана между 19 и 23 ч. През последните 12 месеца разликата между рейтингите на новините на Нова и на Би Ти Ви се стопяваше, като през изминалата седмица дори ги минавахме, казаха от втората частна национална тв вчера.
"Черешката на тортата" за 2012 г. за БНТ пък е била през юни, когато вървеше Европейското първенство по футбол. Тогава в най-гледаното време пред екрана на държавната телевизия са сядали средно по 359 000 души. За сравнение, през януари м.г. медията е привличала по 222 000 души в праймтайм.

Стр. 19

в. Дума | 10.01.2013

С административни хватки "Инвестбанк", оглавявана от Петя Славова, успя тихомълком да придобие собствеността върху "Медийна група България Холдинг", под чиято шапка са вестниците "24 часа" и "Труд", съобщи "Галерия". На 21 декември, в последния работен ден на 2012 г., "Инвестбанк" и медийната група, представлявана от Любомир Павлов и Венелина Гочева, сключват договор, с който банката отпуска на медийната група кредит в размер на 15 млн. евро. По този начин Славова изкупува дълга на вестникарското издателство към "Уникредит Булбанк" срещу залог от дружествените дялове на "Медийна група България холдинг" в изданията на холдинга. Според договора "Инвестбанк" получава право върху настоящи и бъдещи вземания по сключени договори от и над 100 хил. лв.
До схемата за промяна на собствеността се стигна след поредица от скандали, свързани с бившите издания на ВАЦ. Любомир Павлов и Огнян Донев влязоха в остри пререкания с бившия си съдружник Христо Грозев, който дори наложи временен запор върху собствеността на издателската група. Заваляха поредица дела около неизясненото преразпределение на дяловете в медийната група. Разследване за пране на пари срещу Донев и Павлов, инициирано от материали в конкурентни медии, доведе до запориране на имотите им. Появиха се и информации, че премиерът Бойко Борисов се е срещнал с бизнесмените и ги е убедил да се откажат от медийния бизнес. Бившата главна редакторка на "24 часа" Венелина Гочева стана изпълнителен директор на холдинга, а в изданията на "Труд" и "24 часа" започна поредната вълна съкращения и рокади в ръководните постове.

Стр. 4 

в. Труд | 09.01.2013

- Госпожо Димова, как кризата с "Булсатком" ще се отрази на развитието на "Би Ти Ви медиа груп"?
- Смятам, че това не е битка само на Би Ти Ви, но и на целия тв пазар. Като най-голямата и отговорна медия в България, върху нас се пада и тежестта за отстояване на интереса на зрителя. Дълги години бяхме потърпевши от наложеното ни статукво, но във време на криза не можем да толерираме част от разпространителите да укриват абонати, особено когато по-малко от 20% от приходите от абонатите се инвестират в тв съдържание. Именно съдържанието е това, за което абонатите плащат такса. Вярвам, че в дългосрочен план успешният изход от тази криза ще бъде ползотворен най-вече за зрителите и българските творци в областта на тв производството. Очакваме не само за нас, но и за всички телевизии тази битка да доведе до положителен развой и се радваме, че голяма част от операторите у нас осъзнават това.