Супер 19 минути | Борис АНГЕЛОВ | 30.01.2012
Не може да се направи прогноза за държава, чийто президент не може да управлява собствената си съпруга
Катя Касабова е най-известният бургаски журналист. Родена през 1964 г. в Тополовград, завършва инженерна химия, педагогика и право. С медии се занимава от 1992 г., кореспондент на в. Новинар 10 години, пише във всички бургаски печатни издания, зам.-главен редактор на в. Черноморски фар, създател и водещ журналист на първия безплатен вестник в България – Фактор, създател и главен редактор на в. Десант, от една година е собственик на сайта Бесове.бг.
През 2003 г. е осъдена за клевета от четирима експерти на МОН на близо 8 хил. лв. за разследване на корупция в бургаското образование. Съдия-докладчик по делото на втора инстанция е днешният зам. – министър на правосъдието Деница Петкова, която потвърждава тази присъда. През април м. г. Европейският съд за правата на човека в Страсбург отмени присъдата като несправедлива и обезщети Касабова с 11 600 лв., които България й плати от джоба на обикновения български данъкоплатец.
По ирония на съдбата съдийката с отменена от Европейския съд присъда стана заместник-министър на правосъдието по…европейските въпроси.
Госпожо Касабова, най коментираната тема при представянето на новия екип в Министерството на правосъдието беше вашият казус. Как си го обяснявате, при положение, че това е една стара история?
Живея и работя като журналист в Бургас и от вас чувам, че казусът "Катя Касабова срещу България" е бил най-обсъжданата тема по време на представянето на екипа на г-жа Ковачева. Вероятно в контекста с новата зам.-министьрка Деница Петкова, която бе съдия докладчик по осъдителното дело срещу мен. Правете си изводите колко рафинирана и излъскана информация достига до населението извън стените на това министерство, пък и извън МС като цяло. Видях обаче една интересна снимка, която едва ли случайно е направена от фотограф от голяма информационна агенция. Тя е от последното заседание на МС и акцентът е паднал върху красотата на зам.-министърката Деница Вълкова-Петкова. Седнала е в непосредствена близост до премиера Бойко Борисов – между Цветан Цветанов и Аню Ангелов. Нейният образ е фокусиран, а техните – в мъгла. Не зная защо в този ден Петкова е представлявала правосъдното ведомство, но местоположението й категорично подсказва колко важна е съдийката от Окръжен съд-Бургас при вземането на съдбовни за държавата решения. Все пак, личната и професионална биография на г-жа Петкова са достатъчно известни вече.
Сигурно първо сте прочели в интервю във вестник, свързан със здравния октопод, а после сте и чули как бившият съдия, сега заместник министър Деница Вълкова-Петкова обвини закона за некачествената присъда, която Ви е издала и заради която българският данъкоплатец после заплати немалка сума, когато спечелихте в Европейския съд? Това наглост ли е или е самозабравяне?
И двете, но има и трето – некомпетентност. Чух в ексклузивно интервю с нея по БНТ как за финал казва, че ще съдейства да се промени НК, за да нямало такива присъди като моята. Съветвам я да проследи промените в материалния закон именно в тази част и тогава да говори за каквото и да било синхронизиране с европейските норми, защото в повечето държави-членки отдавна е отпаднало наказателното правораздаване по журналистически публикации и делата се водят по гражданското право. У нас през март 2000 г. след тежки битки на правните експерти от Програма Достъп до информация и на Българската медийна коалиция като цяло, а по това време тя беше доста дейна и авторитетна организация, отпадна участието на прокурор в съдебни дела срещу журналисти за обида и клевета. Премахна се и триинстанционното производство. Този пробив трябваше да облекчи положението на стотици журналисти, които също като мен, бяха в постоянни разпити и разхождане между прокуратура и съд. Лошото бе, че не предвидихме, че в по-малките населени места ще настъпи феодално правораздаване. Съдят те в районния, окръжният го потвърждава и присъдата автоматически влиза в сила. Всеки, подал частна тъжба, може да те осъди в град като Бургас, където всички се познаваме. Такива градове се управляват от т.нар. "местен елит" от политици, магистрати и полицаи. Те допускат до себе си и около софрата си услужливите добронамерени медии, но заядливите са враг, който трябва да бъде преследван и унищожен.
Бихте ли припомнили случая, поради който се опитаха да Ви сложат на позорния стълб, вместо там да попаднат онези които са се възползвали от служебното си положение и са се подиграли със статута на болни деца?
Накратко, през 2000 г. с колегата Божидар Божков от в. Сега, проведохме добросъвестно разследване на корупционна практика в Бургаския инспекторат на МОН, където в продължение на 7 години една комисия с непроменен състав – четирима експерти и лекарка от френската гимназия, са приемали документите на деца с вродени или придобити тежки заболявания, за които нормативната уредба на здравното министерство дава предимство да бъдат приети в елитни училища според успеха им, без изпит. Точно тогава напливът за езиковите и някои професионални гимназии – по туризъм и икономика, бе огромен, родителите плащаха луди пари за частни уроци, кандидатстваха за едно място по осем-десет деца. Та тази комисия още през май месец е трябвало да настани във всички училища общо 152 болни деца без изпит, такава е била квотата. Само че те са настанявали напълно здрави с фалшиви диагнози. И това е било така години наред. Имало е родители на болни деца, които никога дотогава, не са подозирали за тази привилетя. Преди да публикуваме каквото и да било разговаряхме с многс родители, имахме и частична представа за извършена проверка от МОН, която е предадена на икономическа полиция. Казахме, че са уставени фалшиви документи на 78 деца и това бе факт. Тъй като това бяха все отрочета на големци, срещу нас се стовари съдебната система с цялата си мощ. Буквално ни смачкаха. Свидетели нямахме, защото бяхме обещали на родителите, че няма да ги издадем като източници. За получаване на подкуп знаете, че фактури не се издават. Имаше следствено дело и бяха разпитали някои уличени. Например дъщеричката на СДС-лидера Кольо Попов – Борянка, която се бе похвалила, че баща й дал на тази комисия 300 долара. Борянка бе приета в английската гимназия с фалшифицирана диагноза остър пиелонефрит, издадена от отделението на д-р Найденова – съпруга на председателя на Общинския съвет Прокоп Паскалев, който пък бе от БСП. Имаше и други такива абсурдни случаи. Мен ме уволниха от редакцията на местния вестник Компас, където бях изнесла всичко това и останах на улицата. Цената – главният редактор Красимир Кръстъовски получи една жалка сума за реклама от професионалната гимназия по туризъм, чиято директорка Златка Далева бе съпруга на единия от експертите, които ме съдиха – Генчо Далев.
Според Вас възможно ли е в друга страна някой, който е получил диплома по право от непризнат от държавата факултет в един момент, в следващ да стане заместник – министър на правосъдието?
Бившата свекърва на Деница Петкова – Дора Христова, която навремето бе зам.-председател на Окръжния съд, каза онзи ден в интервю, че именно благодарение на контактите си с тогавашния зам.-министър Златка Русева е успяла да уреди снахата с назначение в съдебната система. До 1 януари 1997 г. ВСС се гнусеше от Бургаския свободен университет и не признаваше дипломите му за легитимни. Деница е първият магистрат у нас, завършил този частен ВУЗ, назначен в магистратурата. За светкавичната кариера от Карловския районен съд през Поморийския до Окръжния съд в Бургас не е нужно да говорим. За назначението й като зам.- министър днес обаче аз съм сигурна, че е имало значение и принадлежността на втория й съпруг д-р Костадин Петков – той е сред основателите на партия ГЕРБ в Бургас.
Как коментирате абсурда, че жена, чиято присъда е била отменена като неправилна от Европейския съд, е назначена за заместник-министър… по Европейските въпроси и то в държава, чието правосъдие е обект на засилени критики точно от Европейския съюз? Да не би да се подиграваме с Брюксел или е само майтап?!
Какво да коментирам аз – самият премиер Бойко Борисов каза пред бургаските медии, че е трогнат и възхитен от биографията й – лична и професионална, че е добра и заслужила съдийка, това бяха думите му. Цял Бургас знае, че синът на Дора Христова – Тодор бе срещнал Деница като сервитьорка в свърталището за проститутки Ла пиаца през 1993 г., преди да му стане съпруга и да ползва всичките протекции на майка му. Която, впрочем, макар вече и на преклонна възраст, се грижи за внука Виктор. Петкова има още две деца от втория си съпруг д-р Петков, който живее в Лондон. При него е едното, при зам.- министърката е другото. А с днешна дата във фейсбук-профила й на статус семейно положение е написано: "Сложно е". Впрочем личният й живот е цял екшън сериал, далеч по-впечатляващ от този на министъра на правосъдието Диана Ковачева. Чудя се откъде ги намира Бойко Борисов тези кадри, толкова ли е зле съдебната система, че не можа да излъчи един министерски екип с добра репутация.
В програмната си реч новият президент на България не отрони и дума за свободата на словото и за защитата на журналисти от преследване – на кого можем да се опрем, за да защитава правата ни, освен на Европейския съд?
Много малко колеги са успявали да стигнат до ЕСПЧ, аз бях от редките изключения, защото когато бе произнесена присъдата ми пред Районния съд колегите направиха седяща стачка и така скандалът стигна до столицата, а зад мен застанаха най-влиятелните медии в България. Президентът Първанов излезе с обръщение към нацията в моя защита, надигна се световната правна организация Артикъл 19, станах първият извънстоличен журналист – носител на награда Паница именно за това резследване. Направиха фонд за подпомагане на несправедливо осъдени журналисти. Сега, ако колеги изпаднат в моето положение просто са загубени, защото многотиражните вестници и сайтове, част от големите национални телевизии обслужват корпоративни интереси. Медиите като вашата, които биха публикували подобно интервю, са твърде малки като влияние, за да се чуе от широката общественост за проблема, за да се зароди нетърпимост и обща кауза за борба. Затова няма и качествена разследваща журналистика, професията е в тежка криза.
В момента управлявате собствен сайт – как успявате да поддържате опозиционна медия?
Сайтът Бесове.бг е далеч от представите ми за ефективна опозиционна медия. Търговска реклама няма, защото местният бизнес е мъртъв, а големите пиар агенции никога не биха насочили реклама към регионална медия, тъй като тлъстите парчета се разпределят между големите играчи в София. Разчитам на приходи от мизерни договори за информационно обслужване на общини, което ми връзва ръцете да критикувам кметовете им. В омагьосан кръг съм. Управляващите в Бургас – тези, които държат парите и подхвърлят отвреме навреме на удобните медии по някоя троха, много добре знаят, че изпитвам неистова нужда от средства, но наблюдават докога мога да издържа. Това е картината.
Президентът Плевнелиев обеща България за няколко години да стане среднобогата европейска държава – какви са вашите собствени прогнози за развитието на страната и на нацията?
Не може да се направи прогноза за държава, чийто президент не може да управлява собствената си съпруга. ЕС е пред рецесия. България можеше да е сравнително спокоен остров за външни инвестиции поради евтината работна ръка, свободни промишлени площи и т.н., но от това правителство не виждам кой би изработил и следвал стратегия за привличането им. Всичко у нас трета година се управлява някакси на пожар и според настроението на Борисов.
В какво вярвате?
В себе си. Когато не ми достига вяра, се опирам на рамото на съпруга ми Валентин Касабов, който също е журналист. В него има повече мъдрост и воля, макар често да ме връща обратно в епицентъра на поредното земетресение и настоява да продължа битката, независимо от изхода. Винаги ме е водил по трудния път, който се е оказвал и верният. Защото усещам, че колкото по-твърдо се държиш, толкова повече те уважават. Около мен колегите изпитват неистов страх да зададат някой остър въпрос на силен на деня. Съжалявам ги.
За какво се борите?
Да дойде ден, в които като кажеш, че си журналист от регионална медия, да прозвучи гордо.
Какво значение имат парите за Вас?
Парите са енергия – привличат се и се множат в ръцете на този, който може да ги управлява. Всички се нуждаем от тях, зависи за какво ще бъдат употребени. Ако имам достатъчно пари, ще поканя най-добрите журналисти, а най-добрите са в Бургас, да пишат и говорят каквото мислят. Имаме страхотни журналисти, но те са смачкани до такава степен, че даже не осъзнават как за дреболии се самоцензурират и унижават, за да не загубят работата си. Има и колеги с остри пера, които са уволнени, защото не могат да се подчинят на работодател, който няма никаква представа какво е медия, но иска да си има.
Коя мисъл винаги повдига духа Ви в трудни моменти и Ви кара да продължавате напред?
По-добре геройска смърт, отколкото подъл триумф.
За кое няма прошка?
Досега не съм била в ситуация, при която да изпитам недостиг от вътрешна сила да простя. Дори и когато, неведнъж, са ми отказвали подкрепа в тежки моменти – при това хора, на които съм помагала, мислейки, че са откъм справедливата страна.
Кое е Вашето най-голямо прегрешение?
Няма такова, което да не съм си простила. Но съм вършила куп глупости поради вродената ми импулсивност. Годините, прекарани в ежедневниците, когато конкуренцията бе свирепа между кореспондентите, са ме научили да действам бързо. Нямаше време за изпипване на детайлите. Допускала съм грешки, някои от които бяха сериозни. Сега журналистиката е друга. Всъщност жива журналистика няма. Телевизии, радиостанции и сайтове въртят от сутрин до вечер една и съща обща новина. Рядко, ама много рядко, някой си мърда сивото вещество да създаде нещо свое, преди да го разпространи.
Коя е най-голямата Ви загуба? Кое е най-голямото Ви постижение?
Не мога да кажа, че съм губила нещо разтърсващо душата ми, но има нещо, което не бива да отлагам да изпълня. Не успях да родя собствено дете и ако продължавам да се оправдавам, че нямам време да отгледам друго, ще е съдбовният ми пропуск. Знам, че това няма да си го простя.
Сайтът Бесове.бг, който започнахме със съдружника ми Веселин Василев на 21 януари 2011 г, заедно с двама начинаещи репортери – Ивелина Дончева и Добромир Доскачаров. Мечтата ми бе да имаме 3-4 хиляди уникални посетители в денонощие, за да бием дотогавашните 21 бургаски сайтове. Сега уникалните са 10 хиляди, но аз искам 13-14 хиляди, за да се настаним трайно в топ 100. Тогава, може би, ще мирясам.
Коя книга промени живота Ви? "Кво вадис, домине" на Сенкевич. Когато се озовете пред Бог, какво ще му кажете?
Живях достойно, но ако ще ме разпределяте към пъкъла, не ме плашите: срещнах, удрях и убих достатъчно много адови сенки в земния си път.
Стр. 8 – 9
