Комисията по журналистическа етика избра Александър Кашъмов за свой председател

www.capital.bg I 22.01.2015г.

Органът ще разглежда и ще се произнася по сигнали срещу всички медии, независимо в коя организация членуват и дали не са подписали и друг етичен кодекс.

Адвокатът Александър Кашъмов е новият председател на Националната комисия по журналистическа етика. Той бе избран единодушно от членовете на Комисията по журналистическа етика. Негови заместници са Петя Миронова от комисията по етика към Съюза на българските журналисти (СБЖ) и журналистът от "Капитал" Весислава Антонова. Първото заседание, на което ще бъдат разгледани постъпилите жалби в организацията, ще се проведе през следващата седмица.

Комисията ще разглежда и ще се произнася по сигнали за всички медии, независимо в коя организация членуват и дали не са подписали и друг етичен кодекс. В обхвата й вече ще влизат и онлайн медиите. Становищата на комисията ще се основават на Етичния кодекс на българските медии, приет през 2004 г. Чрез тях тя ще отправя принципни препоръки за добрите професионални стандарти и ще бъде посредник между медиите и гражданското общество.

Александър Кашъмов ръководи правния екип на "Програма достъп до информация". В практиката му има редица дела в защита на журналисти, включително и пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. От години помага на медиите – централни и регионални в битките им за достъп до информация и защита на източниците. Работи в областта на човешките права и по-специално правото на достъп до информация от 1997 г. Носител е на наградата "Адвокат на годината" за 2008 г., връчвана от списание "Правен свят".

Останалите членове на комисията са проф. Нели Огнянова от Софийския университет, доц. Райна Николова от Нов български университет и журналистите Бойко Василев (БНТ), Гена Трайкова (bTV), Даниела Тренчева (Нова телевизия), Невена Праматарова (БНР), Илия Вълков (Дарик радио), Ивайло "Нойзи" Цветков (OFFnews) и Иван Бедров (Clubz.bg).

Членовете на комисията бяха избрани от Съвета на учредителите на фондация "Национален съвет по журналистическа етика", в която влизат Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО, Съюзът на издателите в България, Съюза на българските журналисти, Центърът за развитие на медиите. Създадена е през 2005 г. и досега работеха две комисии – по етика в печатните и по етика в електронните медии. От тази година всички жалби ще бъдат разглеждани от една комисия.

 

Оригинална публикация

Държавни юзди за медиите слага кабинетът

www.trud.bg I 22.01.2015г.

Управляващите готвят контрол върху собствеността на медиите. Правителството планира да създаде административно „звено”, което да казва кой може да си купува или слива медии. Целта била да не се допуска значително влияние върху медийната среда. В момента с тази дейност е натоварена Комисията за защита на конкуренцията.

Идеята е заложена в програмата за управление на кабинета, която бе приета от министрите в сряда. Текстовете за „Подобряване на публичната среда” са в глава 18 на проектодокумента, с който „Труд” разполага. Окончателният му вариант не бе обявен след заседанието на Министерски съвет, откъдето още в сряда обясниха, че той ще стане публичен този петък (б.ред. -днес). Екипът ни се опита вчера да получи ясен отговор от пресцентъра на правителството дали въпросните текстове за контрол над медиите фигурират в окончателната програма. Но без успех. От пресслужбата обясниха, че са изненадани от появилата се информация, но отказаха да кажат дали тя е истинска или има промяна в първоначалния вариант. „Ще я видите в петък”, казаха от „Дондуков”1. Отговорникът за изпълнението на управленската правителствена програма в тази й част е вицепремиерът Румяна Бъчварова. В сряда тя обяви, че документът е окончателен и в него ще бъдат правени само граматически корекции, преди да бъде оповестен.

Пред „Труд” шефката на медийната комисия Полина Карастоянова (Патриотичен фронт) обясни, че не е запозната с текста и заради това не може да коментира.

Зам.-шефът на парламента от Реформаторския блок Иван Иванов, който е член на медийната комисия, обяви, че „идеите в правителствената програма не са лоши”. "Хубаво е да има механизми и рамки, който да регулират процеса", каза Иванов. Според него по принцип трябва да се внимава за две неща – от една страна, държавата да не минава от регулация към цензура, а от друга – от опити медиите да създадат новина да не минават границите на етичните стандарти. Депутатът от ДПС Хюсеин Хафъзов, който също е член на медийната комисия, каза пред ”Труд”, че въпросът е много сериозен и трябва да се запознае подробно с предложенията, за да ги коментира.

От БСП също не познавали документа, но неофициално коментираха, че в идеята за контролиране на придобиванията на медии от държавната администрация „може да се търси елемент за опит за намеса”.

От документа

В документа е записано още, че ще се разработят „норми по отношение на сливанията и/или придобиванията на медии, които да гарантират, че определен собственик (едно лице или свързани лица по смисъла на Търговския закон) на медии не може да има „значително влияние” върху медийната среда, включително по отношение на отпечатването и разпространението”.

Освен това се въвежда и изискване за участие в обществени поръчки да се допускат като изпълнители или подизпълнители само медии, които са декларирали, че спазват Етичния кодекс на българските медии и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация. В документа е предвидено да се забрани публични средства (от бюджета или по европейски средства) да се отпускат пряко или косвено на медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, както и на електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен достъп до информация за действителния си собственик.

Коментари

Оценката дали и как се изпълнява Етичният кодекс от медиите, трябва да се прави или от професионално сдружение, или от независим регулатор, какъвто е Съветът за електронни медии (СЕМ), коментира шефът на медийните надзорници доц. Георги Лозанов. Според него при сделки с медии Комисията за защита на конкуренцията по правило трябва да действа в „обвързана компетентност” със СЕМ. Потърсихме и мнението на Александър Кашъмов, който е новият шеф на Националната комисия по журналистическа етика и ръководи програма „Достъп до информация”, но телефонът му бе изключен.

Според Асен Величков от Центъра за развитие на медиите има нужда от подобни промени.Той подкрепи идеята медии, които не са подписали и не спазват Етичния кодекс на медиите, да не бъдат допускани за участие в обществени поръчки.
Предстои да видим дали тези мерки ще се използват реално, каза Величков.
На прима виста тези идеи са много полезни, смята изпълнителният директор на Асоциацията на радио и тв операторите Мехти Меликов. Според него оценките в Комисията за защита от конкуренцията (КЗК), които се правят сега при купуване на медии, са по-скоро икономически и не засягат понятието плурализъм. Много е важно когато някой ти говори през медията, да знаеш кой говори, допълни Меликов.

 

Оригинална публикация

 

Призив към държавните институции за подкрепа на отговорната и етична журналистика

www.capital.bg I 26.11.2014г.

 

© Юлия Лазарова

Възстановяването на общественото доверие в медиите изисква активизиране на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата

Българските журналисти с отговорна обществена позиция, както и редица представители на академичната общност и гражданското общество са все по-разтревожени от влошаващата се медийна среда, масовото погазване на етичните правила в професията, незачитането на човешкото достойнство, редовното присъствие на езика на омразата и грубото поругаване на основни постижения на демокрацията и европейските ценности, в немалка част от медиите в България.

Възстановяването на доверието в медиите в полза на обществото, изисква активизиране на усилията на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата за разграничаване от медии, които отявлено нарушават законите на страната и европейските и национални ценности.

Разчитаме, че новото правителство ще реформира политиката на държавата, която да се разграничи от подобни медии, като създаде ясни правила за разпределение на публичните средства по комуникационните програми, медийните пакети за изборите, държавни поръчки и общински обявления в медиите.

Основополагащ принцип в случая трябва да бъде както спазването на закона, така и зачитането на утвърдени през годините единни професионални етични норми.

В тази връзка се обединихме около следните предложения:

1. За възлагане на поръчки, финансирани с публични средства, като изпълнители или подизпълнители да бъдат допускани единствено медии, подписали националния Етичнен кодекс на българските медии, приет през 2004 г. и единствен признат в Закона за радио и телевизия. Припомняме, че в изпълнение на препоръките на Европейската директива за аудио-визуални медийни услуги, през 2010 г. в Закона за радио и телевизия беше приет чл. 76, ал. (2), според който доставчиците на медийни услуги са задължени да спазват нормите на националния Етичен кодекс на българските медии, разработен от Фондация "Национален съвет за журналистическа етика", и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение "Национален съвет за саморегулация".

Разбира се, възможно е съществуването на други допълнителни браншови кодекси, които не противоречат на националния етичен кодекс и които се прилагат от медиите, които са ги приели, но за целите на ясните правила и единното третиране на всички медии в България, настояваме в правилата за разпределение на публични средства да бъде включен утвърдения национален Eтичен кодекс от 2004, който е създаден в сътрудничество с европейски специалисти и е записан и в Закона за радио и телевизия.

2. Публични средства да не бъдат пряко или косвено насочвани към медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП).

Предлагаме тези правила да бъдат въведени чрез постановление на Министерски съвет от всички държавни и общински структури, разпределящи публични средства.

Списък на подкрепилите призива:

Асоциация на европейските журналисти-България,
Александър Кашъмов, ръководител правен екип, Фондация "Програма достъп до информация",
Въпреки.com сайт за културата в изкуството и обществото – Зелма Алмалех, Стефан Джамбазов,
Димитрана Александрова, журналист,
Иван Димов, журналист,
Маргиналия – сайт за човешки права, Юлияна Методиева,
Нели Огнянова, преподавател,
Мрежа за свободно слово: Аделина Марини, журналист; Еми Барух, журналист; Емил Роберт Коен, правозащитник; Ирен Филева, журналист; Капка Тодорова, журналист; Лили Тодорова, журналист; Светла Енчева, блогър и журналист; Татяна Величкова, журналист; Марин Бодаков, преподавател; Митко Новков, медиен критик; Иван Бедров, журналист; Лора Филева, журналист; Ралица Ковачева, журналист; Весислава Антонова, журналист,
Ружа Смилова, програмен директор Център за либерални стратегии и преподавател, катедра Политология, СУ,
Руслан Трад, блогър,
Светослав Терзиев, журналист, преподавател по журналистическа деонтология в СУ "Св. Кл. Охридски",
Фондация "Медийна демокрация"
Move.bg

 

Оригинална публикация  

Кой е следващият?

в. Капитал | Димитър ПЕЕВ | 12.01.2013
 
Скандалът с "Булсатком" отново показа злокобната матрица за лов на бизнес вещици в България

Няколко месеца преди изборите Икономическа полиция нахлува в офисите на телевизионна станция с обвинения в укриване на данъци.
Властите обясняват, че медиите са като всички останали фирми и носят еднаква отговорност за нарушаване на законите. Това се случи миналата седмица с близката до "Булсатком" телевизия TV+, но истината е, че този филм вече са го давали и по други канали.
През 2000 г. икономическа полиция нахлува в редакцията на руската NTV, придружавана от прокуратурата, която повдига обвинения за данъчни престъпления. По това време телевизията е една от малкото опозиционни медии в началото на първия мандат на Пу-тин. След още няколко подобни акции тя се влива в общия послушен тон.
През 2010 г. същото се случва в Македония. Данъчни, придружени от спецчасти на полицията, нахлуват в редакцията на опозиционната телевизия A1 и я претърсват, след което повдигат обвинения в данъчни злоупотреби.
През 2012 г., три месеца преди парламентарните избори в Украйна, в офиса на критичния към властта тв канал TVi влиза данъчна полиция и после се повдигат обвинение на собственика за избягване на данъци.
Естествено, че на този фон претърсването от Икономическа полиция в редакцията на TV+ изглежда мракобесно. В българския си вариант обаче този сюжет има различни нюанси. Той изглежда не толкова като акция на държавата да се справи с независима и критична към нея медия, колкото че държавата (в случая прокуратурата и полицията) се използва, за да се окаже натиск на бизнес конкурент. Образуването на проверката идва в момент, когато неявният собственик на TV+ "Булсатком" се намира в сериозен спор с bTV и TV7. Последният канал е част от орбитата компании около мажоритарния собственик в Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев. Той от своя страна е показвал поне в един публично известен случай (със собствениците на "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов),
че има начин да използва прокуратурата като средство за натиск над неудобни конкуренти. Съвпадението във времето, както и изключително експедитивните действия на прокуратурата предизвикаха сериозни съмнения, че обвинението е взело страна в един търговски спор. Заради скорошното купуване на БТК кръгът около КТБ има и друга полза от натиска над "Булсатком". Сателитният оператор е най-големият телевизионен разпространител в България. През последните години те-лекомите се опитват да компенсират спада в ръста на печалбите си с предлагане на пакетни услуги и да купуват доставчици на интернет и телевизия. "Булсатком" обаче избра друга стратегия – вместо да се продаде на някой от телекомите, той реши сам да стане такъв и получи лиценз за мобилен оператор. Това го превръща в заплаха за плановете на големите оператори и най-вече на БТК, която на етапа догонва "Глобул" и "Мобилтел".
Поставена в този контекст, акцията на прокуратурата и Икономическа полиция трудно може да изглежда като

Обикновено рутинно действие

Според изнесената от държавното обвинение информация до МВР е бил подаден сигнал от служител на TV+. Икономическа полиция е извършила проверка и е изпратила резултатите от прокуратурата, която на 3 януари е образувала досъдебно производство. Пред съдия е бил разпитан служител на телевизията, а след като магистрат от Софийския градски съд е дал разрешение, в сряда -шест дни след образуването на делото, полицията отива на претърсване и изземване на доказателства в офиса на TV+. Досъ-ебното производство е за укриване на данъчни задължения. Според говорителя на СГП Румяна Арнаудова разследващите са имали информация, че служителите на телевизията получават по трудов договор сума, по-ниска от реалната им заплата, което означавало, че има доходи на дружеството, които не са декларирани.
"Предвид прекомерната натовареност на колегите в градската прокуратура подобни срокове на проверката и процесуално-следствени действия показват, че към производството е имало специално отношение", коментира прокурор от Върховната касационна прокуратура, пожелал анонимност поради естеството на темата. "Колегите сами признаха, че са имали информация за разминаване между заплатите по трудов договор и реално получаваните пари във фирмата. Не познавам преписката, но това не е информация, заради която влизаш на претърсване, още повече в медия. Ако ще преследваме тази практика, а обществена тайна е, че е масова, нека направим както с предишните акции – летя се с хеликоптери, снимаха се лимузини, но поне външно изглеждаше, че проверката е за всички", казва обвинителят. Той коментира още, че е интересно защо не е наредена данъчна ревизия, преди да се премине към подобно действие.
Според статистиката на СГП обвиненията по чл. 255 (по който е образувано делото), които са внесени в съда през 2011 г., са общо 102. Зам. градският прокурор на София и ръководител на звеното за данъчни престъпления Роман Василев отрече всякаква тенденциозност в операцията и каза, че става дума за рутинни действия.
Но когато подобни акции се случват точно по време на една търговска война, съвпаденията стават твърде много, за да се говори за рутинна проверка. Наскоро бившият главен прокурор Борис Велчев беше заявил, че "знае лекотата", с която едно лице може да бъде привлечено към наказателна отговорност, и как "бизнес конкуренти могат да разчистят сметката чрез "услугата" на някой прокурор да започне наказателно преследване и скоро след това да го прекрати поради необоснованост".
"Принципно посегателствата по този начин са повече от смущаващи. Но качеството "медия" не може да дава имунитет срещу наказателно преследване. Най-опасното обаче е, когато подобни действия са свързани с журналисти", коментира случая след клетвата си и новият главен прокурор Сотир Цацаров. Според него проблемът е наказателното преследване само по себе си да не се превръща в средство за натиск върху медия, която и да е тя, защото примерно е изразила неудобни позиции или в "даден момент е била неудобна финансово на медийния пазар".

Теория и практика на конспирацията

Причините "Булсатком" в момента да е в окото на ураган от интереси са няколко. От една страна, собствениците на bTV (американската Central European Media Enterprises, CME) изпитват спад на приходите и печалбата и заради това българското й дружество настоява за драстично увеличение на таксите, плащани от тв доставчиците. Най-големият от тях е "Булсатком" и е нормално той да бъде най-силно притиснат. От друга, предстои цифровизация на ефира и това принуждава телевизиите да поискат по-силни позиции пред разпространителите на съдържание.
И може би най-важното – българската част. "Булсатком" опитва да навлезе на пазара на мобилни комуникации, при това имайки вече солиден тв бизнес. Това няма как да се хареса на съществуващите оператори, които от доста време инвестират сериозни ресурси, за да вземат дял именно от телевизионния и интернет сектор. В позицията на напредващ, но все още догонващ и на мобилния, и на телевизионния пазар, е БТК. Която пък наскоро беше купена от собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев в тандем с руската VTB. С кръга пак на Василев се свързва TV7. По неофициална информация от няколко източника търговската война между самата bTV и "Булсатком" също не е стартирала без подкрепата на този кръг.
"Булсатком" вероятно е стратегически интересен за компаниите в орбитата на Цветан Василев и по друга причина. Начинът, по който тази група влезе на вестникарския пазар, показва, че тя не се интересува само от медиите, а иска да контролира и дистрибуцията им. Според малкото останали независими разпространители на печатни издания тя упражнява влияние върху почти целия разпространителски пазар. Когато контролираш дистрибуцията, това ти дава власт и върху останалите участници на него, без да е
нужно да ги притежаваш. На телевизионния пазар започва да се случва нещо подобно. Освен инвестициите в медии близки до Цветан Василев компании притежават НУРТС – която разпространява тв сигнала в ефира. Групата контролира и мултиплексите – платформите, чрез които ще се излъчва след цифровизацията. По-голямата и по-платежоспособна част от тв зрителите в България обаче са свързали телевизорите си с кабел или сателит и така контролът върху ефирното излъчване не е достатъчно ефективен.
Ако се съди обаче по думите на единия от собствениците на "Булсатком" – Пламен Генчев, в стратегията му не влиза нито продажба, нито спиране на някой от проектите (вижте повече в другия текст).
Извън бизнес конкретиката не без значение е и това, че когато преди изборите се нуждаеш от политическа реклама, какъвто е случаят с ГЕРБ, всеки нов канал към публиката е важен. Защото колкото наближава вотът, "приятелските" медии като TV7 и bTV стават баласт, който по-скоро ще пречи на управляващите, отколкото ще им помага. Така че освен за пазара мръсната битка е и за избирателите.
В политически план обаче акцията в офиса на TV+ може да донесе и негативи на властта. Управлението на ГЕРБ вероятно не е предизвикало директно проверката на прокуратурата, но със сигурност ще понесе последствията от нея. Тази схема за натиск може и да е сработвала в други случаи, но сегашният придоби от началото огромна публичност. Това вреди сериозно на ГЕРБ. До момента управляващите не правят нищо, за да опровергаят съмненията, че действията на прокуратурата са станали без тяхната санкция. В същото време с грубата си намеса и кадруване в съдебната система ГЕРБ показаха, че по-скоро толерират използването на прокуратурата за разчистване на сметки. Но сега дори и да опитат да намалят щетите, трудно ще могат да избягат от обвиненията, че са създали среда, която позволява на държавни чиновници от ниско ниво да злоупотребяват с власт.
И така вчера бяха вестниците, после пазарът на цигари, а днес е ред на телевизионния пазар. Утре може и да сте вие. Ако имате сравнително печеливш бизнес с добра перспектива, изградени взаимоотношения с партньори (доставчици, кредитори, ключови клиенти), ако бизнесът ви е включен във вертикална структура с възможност за проникване по цялата верига, вече знаете какво може да ви се случи. Накратко, ще получите предложение, на което ще ви е трудно да откажете. Защото, ако го направите, срещу вас ще е прокуратурата, Икономическа полиция, данъчните, общинските власти… С две думи – срещу вас е държавата.
***
Мнение
■ Александър Кашъмов, адвокат във фондация "Програма достъп до информация": "По принцип всяка форма на претърсване и изземване има отношение към свободата на словото в медиите. Показността в подобни случаи е неуместна. Да, медиите подлежат на проверка, но утре всеки може да е на мястото на TV+. Затова техният казус трябва да се следи изключително внимателно. Когато се правят данъчни проверки, е добре да се знае, че всяка медия подлежи на тях и не трябва да има усещане за привилегированост на една медия за сметка на друга. Но не може злоупотреби, които могат да се докажат с документи, да са повод за показни акции."

Стр. 14 – 15 

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 3.11.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 3.11.2012

Водещ: Седмицата, в която отбелязваме Деня на народните бутидели, се оказа, че народните будители са ни еврокомисари, посланици и неколцина други. И нямаше как положението да не стане международно, както често казваме полушеговито, полунаистина. В пощенската кутия на властта пристигнаха две притеснителни пратки. Първата беше от ЕК с информацията, че е възможно за България да има нов извънреден доклад, заради скандалния избор на свързаната със съмнения за корупция конфликт на интереси Венета Марковска за конституционен съдия. Президентът коментира, че е обезпокоен и призова българските институции да възприемат изключително сериозно посланието. Външният министър коментира, че подобни изказвания, цитирам, не са коректни и разпространяват слухове. Коментарът по темата на вицепрезидента Попова „важно е да предлагаме и избираме по ясно определени хора с безупречна обществена репутация и без да има нужда от допълнителни доказателства. Това се иска от нас и то е лесно, и просто да работят верните хора на верните места“. Край на цитата. Редно е Венета Марковска да изчисти съмнението около себе си, коментира и министърът на правосъдието Диана Ковачева. Какво разбрахме от тези малко разнопосочни коментари и какво мислят в Брюксел ще коментираме след малко с кореспондента на БНР там Диана Чепишева. За втори път през последния месец и половина немският посланик намери медиен повод да цитира Джордж Оруел. „Не е добре, че тази новина е новина“. Критиката за медиите у нас от посланика Хъопфнер не намериха място в изданието, за което беше дадено интервюто. Сега пак цитирам „като гражданин на ЕС и с това член на ценностна общност, която категорично се застъпва и ангажира за свободата на медиите, не мога да толелирам опити за подтискане на критика“. Тук споделям мисълта на Джордж Оруел. Ако изобщо свободата означава нещо, то тя означава правото да кажеш на хората нещо, което те не искат да чуят. Съществува подозрението, че в случая това съкращение е целенасочено, за да се избегне дискусия по темата. Негово превъзходителство посланика на Германия у нас припомни и директива 2-4 от германския медиен кодекс, която гласи „устно интервю е журналистически коректно, ако предава вярно казаното. Съкращения, които променят смисъла, не са допустими според моралното самозадължение на германските медии“. Ключовата дума е немските медии. Написаха ли нещо по тозаи повод немските медии какво би се случило, ако немска медия изпадне в положението да получи такава кореспонденция, ще чуем от Александър Андреев от „Дойче веле“. Как се убиват муха и банка? Имаше една такава стара шега и отговорът беше с вестник. Сега въпросът е нов и репетиран макар и не така шумно, както този за референдума в Народнотос събрание. Въпросът е как се убиват медии. И май отговорът е – със специфични закони и асоциации. Правото на свободно изразяване трябва ли да е функция от опазването на доброто име на някого? Това пък е въпрос без смислен отговор за сега. Темата, която коментирахме на 20 октомври очевидно е била интересна и за други хора. През седмицата в медиите беше получено писмо, подписано от председателя на Асоциация на ТБ, в което са цитирани няколко медии, в това число и „Клубът на журналистите“, в които адвокат Веска Волева е коментирала, цитирам „Отркито и без никакво притеснение, уронвайки престижа на банките“. На кого да се оплачат негово превъзходителство немския посланик и други потърсили за коментар експерти освен на Етичната комисия? Работи ли Етичната комисия пък беше тема на една дискусия през отиващата си седмица. Тези отговори ще потърсим с членовете на Етичната комисия Алексения Димитрова от „ 24 часа“ и Алесандър Кашъмов, който освен, че помага на журналистите и пише активно за медиите. Вчера път чрез средствата за масово осведомяване друг събеседник на „Клубът на журналистите“ поиска от управителя на БНБ господин Иван Искров цитирам „донасям с настоящата жалба едно много тежко административно нарушение. Извършено с подадената дисциплинарна жалба срешу адвокат Веска Волева. Бягайки от публичен дебат всъщност родните ни банки поддържат съмненията на населението в техните незаконни методи на неоснователно обогатяване за сметка на потребителите на банковите им услуги“. Следва посочен член 152 а, който сигурна съм вече, и Вие научихте наизуст, който коментирахме, че едно извънредно законодателство, което е може би пречка за свободно изразяване и коментиране. Интересни са и данните, които адвокат Кирелов цитира „25% годишна печалба на банките в България при 7-8% в Германия“. Какво и колко може да се говори за банките? Явно е въпрос, ако не за 1 милион, то поне е въпрос с особена трудност. Създава ли проблем за журналистите това извънредно законодателство? И за това ще поговорим днес. Защо така необяснимо говоренето за банките се оказа рискова дейност? Вярно е, че демокрацията не е нещо съвършено, но по-добро от нея наистина още не е измислено. Демокрацията обаче не изключва коментарите с аргументи или поне не би трябвало. Аз лично напълно се обърках. Даже и на Алиса и е по-лесно в огледалния свят. Защото във властовия ни нещата са различни, обаче малко трудно им се получава понякога вълшебното, истинското и справедливото. Сега ще Ви цитирам още един медиен странен случай от седмицата. Лицата французи и мистериите, които им се случват в страната, в която всеки се опитва да се маскира на нещо, не само на Хелоуин. Сюжетът също не беше подминат в социалните мрежи, където по навик се разгоря и спорът редно ли е да се празнува Хелоуин? На фронта на аргументите нищо ново. Празникът не е наш. По този повод някой се сетиха и за българската филмова класика. За кучета и котки може, за кокошки не. И направиха сравнението с отворената европейска територия. Предполагам, че ще ни трябва време да се научим да приемаме с малко повече спокойствие чуждите празници и още повече, че темата със забраните е особено травматична. Днес е Архангелова задушница, нарича се мъжка, защото се почитат загиналите български бойци. Традиция, която е била забранена през 1946 година и възстановена след промените. Добре дошли Ви казваме в „Клубът на журналистите“ Николай Великов, Снежа Спасова, Стаматина Никова и аз Ирен Филева. На първи ноември Ви помолих да напишете цитат, за който се сещате без помощта на книга или интернет. Ето какво написахте „Помниш ли като ти казах онази нощ, когато нямаше луна, а звездите бяха два пъти повече, да дойдеш с мен до извора, та да си налея менците. И те държах за ръката, а ти ми думаше не бой се, не бой се.“ „Викай ми сега, Елице, защото след неделя ще ми викаш мамо“. Това ми написа Юлиян Петров. Професор Инсулинка /…/ е написала „Стани Сивушке, че Белчо ти се смее! Хайде стани да видиш колко е мека земята.“ Цитат от Владимир Дойчинов : „Щем доказано необратимо, защото ние сме първите и най-старите жители в Европа“ – Г.С.Раковски. Пламен Иванов пък сутринта на 1 ноември се бил сетил за „Стани, стани юнак балкански.“ Капитан Богдан Христов ни е припомнил, че „не се гаси, туй що не гасне“ на Вазов. Нина Стефанова „ Човек и добре да живее няма време да търси смисъл в живота. Като живее лошо пък не е убеден, че има някакъв смисъл. В общи линии, ако сме живи, си живеем ей така! Собственият ми живот е кълбо от спомени и без всякаква връзка купчина амбиции“. Госпожа Стефанова е цитирала Боян Гъолчев. Разбира се нататък има още много неща, които сте написали, наистина Ви препоръчвам да ги прочетете на фейсбук страницата ни. Знаете как да ни намирате. Написвате на кирилица „Клубът на журналистите – БНР“ и сме заедно. Няколко разнопосочни коментари и един липсващ дойдоха през седмицата по повод кореспонденцията и притенсителните пратки, които се получиха в пощенската кутия на властта. Първата беше от ЕК с информация, че е възможно за България да има нов извънреден доклад заради скандалния избор на свързаната със съмнения за корупция и конфликт на интереси Венета Марковска за конституционен съдия. Днес професор Нели Огнянова коментира така казуса „Налагаше ли се а се изпрати до ЕК преразказ, който издържа една нощ? Сега ще трябва нов преразказ.“ Всъщност става дума за противоречието по повод срещата на госпожа Марковска със зам.,министър Вучков, който пък признава, че в началото на 2010 година е имало такава среща. Разбира се това са подробности. По-важно е обаче да знаем дали може да има такъв нов доклад или не, макар че в Брюксел не са почивни дни. Добър ден казвам сега на колегат акореспондент на БНР в Брюксел Диана Чепишева.
Диана Чепишева: Здравей Ирен, добър ден, уважаеми слушатели.
Водещ: Здравей Диана. Всъщност, като че ли липсващият коментар, за който аз казах в началото, имайки в предвид, че пемиерът не се е изказал по този въпрос, е заради многото почивни дни, които се събраха в Брюксел. От там да започнем може би.
Диана Чепишева: Всъщност аз не знам до колко това има отношение към протеста, за който си говорим, но да, факт. В четвъртък, когато беше празникът „Вси Светий“, така че по традицията е да бъдат събирани почивните дни. Четвъртък и петък бяха неработни дни за европейските институции. Събота и неделя знаете, по дефиниция са такива. Така че логично е по-скоро по технически причини от Брюксел нямаше продължение на това, което толкова ясно и категорично се каза в сряда. Друг въпрос е дали всъщност има нужда от такова продължение, защото позицията е изразена от Комисията тогава беше достатъчно чиста, силна и категорична. Аз честно казано не мисля, че тя се нуждае от допълнителни уточнения, разяснения и т.н., и т.н. Защото в крайна сметка от тук насетне топката е в българско поле. България трябва да я отиграе и личното ми мнение е, че е добре това да стане с един чист и убедителен удар, а не с някакви странни хаотични движения.
Водещ: И със странни цитати, които имат обидно кратък срок на годност все пак. Всъщност защо ЕК има правото да направи нов извънреден доклад за България? Казвам го по повод коментара на външния министър, който чухме, че това са, цитирам – „некоректни неща и се разпространяват слухове“.
Диана Чепишева: Аз съм склонна да приема, че този коментар, как да кажа, е бил някаква първоначална емоционална реакция, защото българският външен министър достатъчно добре познава процедурите. Достатъчно добре познава и основанията за този мониторингов механизъм, от който не можем да се отървем вече толкова години. Ще Ви припомня – той беше учреден през декември 2006, точно в навечерито на членството ни. И в него много ясно е разписано, че Комисията има право да изисква информация, да изпраща експертни мисии, да проследява и проверява определени факти във всеки един момент в областите правосъдие и вътрешни работи. Разписано е много ясно също така, че Комисията трябва да изготвя редовно доклади до съвета, поне 2 пъти в годината. Казано с други думи, когато през юли ЕК един вид ни раздели от Румъния като обяви, че за нас няма да има следващ доклад преди края на 2013, тя по-скоро направи известно изключение за България. Да кажем, за да даде глътка въздух на българските власти, да могат да проведат реформите, които се налагат, да направят избоите в съдебната система и т.н., и т.н. Разбира се има една друга теория, която ходи тук. Тя е, че солидарността в рамките на ЕНП, към която страната принадлежи е до някъде причината България да получи този бонус и правителството на България да получи този бонус на фона на това, което правят социалистите в Румъния. Все едно обаче. Важното не е това. Важното е, че сега само някакви 3 месеца по-късно Комисията е готова да преосмисли това решение. А Комисията е една консервативна институция. Тя не обича да прави стъпка напред, две назад, да прави колебливи движения и т.н. И самият факт, че след като сама реши да не пише други доклади за България преди декември 2013, сега пак сама казва „извинете, може и да не е така, може да се наложи да пишем доклад.“ Та този факт показва, че действително има някакво разколебаване. Дали е доверието, което е гласувано на България не е било заслужено.
Водещ: Между другото Комисията не се слави с много бъзите си реакции, особено когато става дума за нещо написано. В случая почти в реално време, като че ли имаше коментар.
Диана Чепишева: Определено е така. Комисията, както казах, е консервативна институция, която съобразява страшно много фактори – икономически, политически, вътрешно, външно политически и т.н., и т.н. и която много рядко реагира прибързано. В интерес на истината този коментар беше очакван още от понеделник, преди изборът да бъде направен. Комисията тогава не беше готова. Така или иначе той дойде два дни по-късно. Но пък беше много убедителен и е факт, че казаното тогава от ЕК, не беше импровизация – вербална или друга на някой от нейните говорители. Такива случаи, макар и много рядко, е имало преди. Това беше една официална, съгласувана позиция, която след като получи въпрос от залата, говорителят на ЕК изчете от специално подготвена за тази цел папка.
Водещ: Което значи, че всичко се следи доста зорко и наистина в реално време. От тук насетне да чакаме ли и други коментари от Брюксел и всъщност да те попитам- колегите задават ли ти въпроси?
Диана Чепишева: Ако имаш в предвид чуждите колеги – отговорът е не. Причините за това са две. Едната разбира се е, че Европа в момента има много, много по-сериозни проблеми за решаване. Ще Ви припомня само тук съвсем неотдавна беше принуден да напусне един от еврокомисарите. Малтийският комисар Джон Дави, който отговаряше за здравеопазването и защитата на потребителите, си тръгна от ЕК заради сериозни съмнения заради участие, макар и индиректно в търговия с влияние, конфликт на интереси и т.н. Това от една страна е скандал само по себе си. Скандален обаче се оказа и начинът, по който той е бил принуден да напусне от председателя на ЕК Жозе Боразу. Този скандал тук не е стихнал нито за миг. Въпросите, отговорите и т.н. продължават. Продължават и вече някакви последващи действия. В ОЛАФ вече имаше оставки. Така че това е едно от нещата, с които много повече се занимава гилдията в Брюксел. Другото много по-сериозно нещо е, че тук в момента в един вид заключителен етап влизат преговорите по дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2014-2020 година. Преговори, които се очертават като изключително тежки и които според някои могат да доведат дори до излизане на страни от ЕС – Великобритания вече съвсем директно споменава, че може да стигне до такъв сценарий. Така че на този фон образно казано, когато селото гори, не са много тези, които ще се трогнат кой знае колко, че в България е бил назначен по някакъв споредн начин един член на конституционния съд. Между другото тук между скоби искам да кажа, че през всичките години, в които съм в Брюксел и в които следя тези ежедневни брифинги в ЕК, това е първият случай, в който се говори за едно конкретно назначение на такава позиция в една държава членка, защото в крайна сметка това е частен случай, това е детайл. ЕК е една изпълнителна политическа институция, която прави политиката на ЕС. Която не се намесва пряко в избора било то на членове на конституционния съд, било то на членове на ВСС и т.н., и т.н. България и Румъния са някакъв своеобразен феномен като изключение и бих казала, че чуждите колеги по-скоро оставят детайлите на страна. За тях остава основното послание, че нещо продължава дълбоко да не е наред в двете най-нови членки на ЕС.
Водещ: Една тъжна тема за размисъл за нас. Благодаря на Диана Чепишева – кореспондент на БНР в Брюксел. Добър ден и на гостите ми в студиото. Алексения Димитрова от „24 часа“ Добър ден. И Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информацията“, но иначе бих казала и коледа, защото освен, че помагате на много журналисти, и активно пишете. Здравейте и на Вас!
Александър Кашъмов: Здравейте!
Водещ: Всъщност и двамата сте членове на Етичната комисия. Тази кореспонденция, която вече цитирахме, коментирахме, част от нея с Диана, не е ли доволно притеснителна, защото през седмицата в пощенската кутия на властта дойде и писмото на Нели Круз до Бойко Борисов по отношение на медиите, концентрацията. Изобщо едни стари неща, които ние само си говорим май и нищо не произлиза от тях. Алексения?
Алексения Димитрова: Ами да, притеснително е, само в интерес на истината за точността само да кажа, че аз 4 години бях член на Етичната комисия, вече не съм, но два мандата бях. Така че е истина до половината, но да не заблуждаваме читателите, зрителите…
Водещ: Слушателите последно.
Алексения Димитрова: Да, а иначе да, притеснително е, но пък от друга страна аз наистина виждам, точно така, както и Диана вижда нещата. Че Европа така се е забатачила. Тя посочи два сериозни проблема, които в момента се занимава ЕК и те не са маловажни. Но и те са бял кахър на фона на това, което, на големите батали, в които се хвърли Европа в последните години – световната криза и нестабилността на еврото, нестабилността на институциите, икономическите драми, които…Така че действително на този фон аз мисля, че нашето положение е почти розово, да не кажа, че никой не го и вълнува. А и в интерес на истината, глобално погледнато, не че съм защитник на Марковска, но ми се струва, че това е един много дребен детайл на фона на всичко, което трябва да се гледа в Бългрия от една страна, а от друга страна крайното очерняне в българската политическа, икономическа и всякаква практика в последните 20 години продължава в моята глава да седи съмнението дали за пореден път не става за такова политическо омаскаряване, защото аз не съм съдия. Не мога да бъда съдник на фактите. Има си органи, които ще го кажат. Но все пак да не забравяме, че идват избори. Да не забравяме, че влизаме в една по-рано, както може да се очаква, предизборна ситуация. И почват да се вадят всякакви кирливи ризи, всякакви удари под кръста и т.н.
Водещ: Да де, но сравнението с принудения по странен начин да напусне евродепутат заради съмнение в конфликт на интереси. Господин Кашъмов, какъв белег е това? Че подобни неща не бива да бъдат допускани или?
Александър Кашъмов: Сега, очевидно е, че в България има една централна тема от доста години. И това е съдебната власт и нейната независимост. Според мен въпросът за конкретния избор на ВСС трябва да се гледа в този контекст.
Водещ: Както и на конституционни съдии.
Александър Кашъмов: Както и на конституционни съдии. Да, в случая всъщност става въпрос за конституционни съдии, да. Друг е въпросът, че на мен ми се струва някак си, че ние дебатиаме по наще си проблеми тогава, когато ни кажат от Европа, а в останалите случаи, като че ли ние не дебатираме в същата степен по своите си проблеми.
Водещ: Колко журналисти защитавахте напоследък, последните няколко месеца заради такива коментари или им помагахте да търсят информация за това?
Александър Кашъмов: Ами разбира се и по линия на закона на достъп до обществена информация се искат много интересни категории информация. Даже в понеделник ще има едно дело, свързано с достъп до вътрешните правина на БНБ.
Водещ: Ще стигнем и до там, защото е много интересна темата, да.
Александър Кашъмов: Има и доста необичайни дела, свързани с, не само с обида и клевета, а в последно време всъщност виждам едни нови форми на опит да се ограничи свободата на словото, както случаите с говоренето за банките, така и мога да цитирам от съдебната практика случай с публикуване на така наречените лични данни. Но тогава, когато имаме журналистическо разследване, е напълно нормално да кажем нещо за личността, която е предмет на разследването. Имаме случаи със снимки, които са доста интересни. Някой е бил сниман на определено място и се оплаква. Имаме случаи с представяне на книга, в която фигурира един политик, поради което той даже на първа инстанция осъди на много висока сума един вестник. Имаме доста нетипични бих казал нови разнообразни случаи. И един от последните вече случаи, който даже и мен ме изненада. Във връзка с тази болница в Девин, която също беше предмет на публикации през седмицата. Там пък е заведено дело за клевета срещу одитора, който прави проверките.
Водещ: Изобщо журналистите са удобни за съдене.
Александър Кашъмов: И журналистите, и другите хора, които говорят на обществото за това, което се случва – какви нередности се случват.
Водещ: Всъщност ние минаваме на малко по-нов етап. Значи до сега бяха виновни само журналистите, а сега вече и част от събеседниците ще понасят солидарно с нас тази вина. Само да Ви попитам как ще коментирате при положение, че цикълът магистрати в нужда на колегата от „Капитал“ и до днес е достъпен, защо се стига до това да се пише нов преразказ по повод това назначение, широко коментирано и от ЕК на Венета Марковска?
Александър Кашъмов: Така, по конституирането на ВСС е, че назначенията, изборите на хора на тези всиши позиции, както в съдебната власт, както и в един конституционен съд, трябва да бъдат максимално прозрачни, публични. Аз мисля, че българското общество направи крачка напред между другото, за което изборът на ВСС беше свидетелство.
Водещ: Властта обаче ще научи ли този урок, че прозрачността и осигурява повече легитимност?
Александър Кашъмов: Ами вижте, аз ако няма натиск върху гражданското общество, властта никога на нищо няма да се научи. Защото всяка демокрация, е домекорация само тогава, когато има натиск от страна на гражданите, на неправителствените организации, на медиите, които се явяват едно своеобарзно куче пазач, както Ви нарича европейският съд по правата на човека.
Водещ: Да, а тук доста критично някои път ни наричат куче –касичка на властта, но това е една друга тема, по която ще продължим да говорим след малко, когато ще Ви попитам, както Вас, така и колегата от „Дойче веле“ Александър Андреев, на кого да се оплаче немският посланик, когато се почувства в ролята на цензуриран? Останете с нас, продължаваме след малко. Следващото писмо, което ще коментираме, защото днес коментираме препълнената пощенска кутия на властта с коментари, следващата пратка не знам в коя пощенска кутия трябва да бъде съотнесена и всъщност аз нямам отговор на въпроса, ако посланикът, немският посланик негово превъзходителство немския посланик трябва да се оплаче на някого, на кого да се оплаче, може би на Етичната комисия? Първо обаче да изясним какво би се случило в Германия, ако някой посланик се оплаче от това, че вестник е подменил на дадено от него интервю? Добър ден на коледата от „Дойче веле“ Александър Андреев.
Александър Андреев: Добър ден на Вас и на слушателите.
Водещ: Немските медии дали на писаха нещо по този случай или това им е маловажен случай?
Александър Андреев: Ами на случая бяха отделени точно 10 реда в кореспонденцията на Агенция /…/, които се появиха и в берлинския весекидневник „Дивелт“ оня ден. Това е всичко, на което аз се натъкнах. Повече не можеше и да се очаква, защото първо историята може да се разкаже наистина много кратко и второ – медийната свобода в България все пак не е централната тема, която вълнува германското общество.
Водещ: Със сигурно да, но какво би се случило, как биха коментирали немските медии, ако чужд посланик два пъти в рамките на месец и половина цитира Оруел по повод свободите?
Александър Андреев: Разбирам Ви много добре. Всъщност дискусията за действието върху медиите тук е изключителноь актуална, марещо актуална даже. Поради един пресен скандал, но този скандал за съжаление не е единствен. Имаше подобни случаи в миналото. Само с две думи ще го преразкажа. Говорителят на управляващия /…/, съюз, управляващ в Бавария и част от управляващата коалиция в Берлин, та говорителят на тази партия се беше обадил във втора германска телевизия, втората обществена телевизия преди няколко седмици с изричното настояване да не се потготвя репортаж от баварския конгрес на баварско-австрийската партия. Т.е. на техните най-големи противници. Това разбира се веднага изтече по медиите, т.е. самите хора от телевизията – главният редактор протестираха. Оказа се, че този говорител се е опитвал и върху други медии да влияе по същия начин. Той мигом си подаде оставката, просто не минаха и 15 часа преди да си подаде оставката. Имаше, ако си спомняте, преди година или малко повече подобен случай с тогавашния германски президент Кристиян Вулф, който пък се беше опитвал в /…/ да спира публикации, засягащи неговия личен живот и по-точно някои не съвсем чисти финансови операции от този личен живот. Тогава също гръмна скандал. По-късно този президент също си подаде оставката. Не само поради това, но това беше част от причините. Т.е. описвам как се развиват подобни сходни скандали в Германия. А конкретно на въпроса ви, който е всъщност най-релевантният – тукашните органи или организации, или сдружения, които са подобни на българската Етична комисия, получават месечно десетки, ако не и стотици сигнали. Като доброволни, недържавни образования без ипълнителна власт, те не могат да направят кой знае какво, но те пускат мъмрения в различна степен. Може да се стигне и до изключване на медията, която е допуснала някакво тежко нарушение от това сдружение. На тези мъмрения в професионалната журналистическа гилдия се обръща много сериозно внимание и се знае, че е изключително лошо да си навлечеш такова мъмрене. Само за пример от големите и сериозните медии, както електронни, така и печатни много рядко се случва някоя да получи такова мъмрене, докато вестници като /…/, шестмилионният, най-тиражният вестник в цяла Европа или пък „Ескпрес“ – друг булеварден вестник, те сигурно месечно получават по едно-две.
Водещ: Направо обаче чувам мислите на нашите слушатели, които ни слушат сега и си казват – ние получаваме мъмрения от ЕК, та на една Етична комисия някой би обърнал внимание. Между другото, понеже споменахте и за финансовия скандал, свързан с бившия президент, някой позволи ли си да критикува журналистите за това, че говорят за банки? Това забранена тема ли е в Германия?
Александър Андреев: Имате в предвид по повод скандала с Кристиян Вулф, че говорят за банки или изобщо дали журналистите бива да говорят за банки?
Водещ: И изобщо дали журналистите бива да говоят за банки, защото ние сме изпаднали в една такава дилема напоследък?
Александър Андреев: Естествено, че журналистите говорят и пишат за банки и против банки. Темата е много актуална от година – две, три даже. Най-малко от краха на „Лемон Брадърс“ насам. Властта на банките и по тема на властта на рейтинговите агенции техният монопол върху парите и върху говоренето за пари все по-често се оспорва и в момента е силно разклатен. Знаете, не само леви политици – включително и либерално настроени или центрийски настроени политици оспорват огромната власт и мощ на банките точно в момента. Значи от вчера или от онзи ден забелязвам тук как лека по лека много предпазливо се надига една дискусия, защото ако тази дискусия действително се окаже със сериозни причини и сериозни подмоли, това ще гръмне като бомба в медийното пространство. А именно дали „Дойче банк“ е най-голямата частна банка и една от най-големите банки в света, дали „Дойче банк“ не е застрашена от това, което се случи на редица други банки, т.е. дали няма прекалено много отровни акции и книжа в „Дойче банк“? Отново, както на няколко пъти в други случаи се каза, че „Дойче банк“ е една от онези, които са “too big to fail”, значи прекалено големи, за да бъдат оставени да се срутят, но ако Германия, МВФ, Световната банка и световната общност тръгнат да спасяват и „Дойче банк“, това със сигурност ще струва десетки милиарди.
Водещ: Сигурно трябва да се говори много внимателно за банките, но не бива да бъде забранено. Това исках да коментираме, но Вие ми отговорихте на този въпрос. Благодаря на Сашо Андреев от „Дойче веле“. Ние се връщаме в студиото. Господин Кашъмов, през седмицата, богата на медийни събития, едно от тях беше и представянето на сборника „Съдебни практики по закона за достъп до обществената информация“. Всъщност там има ли някаква практика как журналистите да говорвят за банките?
Александър Кашъмов: Всъщност до известна степен има. Трябва да кажем, да припомним, че всъщност тази книга се явява след като през 2008 година Законът за достъп до обществена информация беше съществено изменен и подобрен, като се въведе този европейски стандарт на надделяващ обществен интерес. Това означава, че когато се подаде искане за достъп до обществена информация, до документи на властта, тези документи не могат да бъдат отказвани и дори да е на лице някакво законово ограничение, когато има надделяващ обществен интерес.
Водещ: Ако обаче влезем в хипотезата на член 152 а, който е заплаха за журналистите, тема, която коментираме не за първи път, тогава какъв е въпросът с достъпа до тази информация?
Александър Кашъмов: Ами значи аз само това исках първо да кажа, че един от типичните примери за прилагане на надделяващия обществен интерес, това е търговската тайна. Част от която е именно тази тайна, която е свързана с информация за банките. Сега, тук ние говорим за истинска информация. Чл. 152 от Закона за кредитните институции говори за невярна инормация. В този смисъл аз коментирах и във Вашето предаване и по-рано, и миналата седмица на страницата на в.“Капитал“ аз не виждам юридически проблем във формулировката на текства в закона. Но както каза и Европейския съд по правата на човека в делото Касабова срещу България миналата година, по което имах удоволствието да съм адвокат, проблемът изглежда у нас не е в закона, а в начина, по който този закон се прилага. В този смисъл трябва да бъде абсолютно ясно, че един подобен текст може да бъде прилаган единствено и само за случаи, в които някой злонамерено излага невярна информация за състоянието на дадена банка.
Водещ: Но не и за цитиране на инфомация, която е достоверна.
Александър Кашъмов: Първо, цитиране на информация няма как да бъде подведен под отговорност. Второ – тази информация сама по себе си се съдържа в официални източници и знаем тук по-скоро, че въпросът е „Уикилийкс“. Трето – в тази инфомация, в тези грами не се съдържа никаква претенция, че това, което посланикът казва, е абсолютната истина. Това са съвсем различни неща, които правят абсолютно неприложим един подобен текст от закона за кредитните институции. Трябва да е пределно ясно, че всеки подобен текст, който съдържа възможност за репресия спрямо свободата на словото, трябва да бъде тълкуван стеснително. Това го е казал и Конституционният ни съд, това го е казал и европейският съд по правата на човека.
Водещ: Как да коментираме тогава молбата, отправена до софийската адвокатска колегия с копие до висшия адвокатския съвет, в който адвокат Веска Волева, нейните изяви в медиите са старателно проследени и цитирани, и най-общо се обвинява във волнодумство? Един вид, разбира се, аз вече казах – цитира ни „Клубът на журналистите“. По-интересното е, че тогава участие взеха двама адвокати, Веска Волева от една страна и господин Георги Кирелов от Франция, но той е адвокат, практукуващ във Франция и вероятно това обяснява липсата на неговото име в този документ.
Александър Кашъмов: Лично за мен това е абсурдно. Аз разбирам, че банките искат да защитят своите интереси, обаче има неща, които са позволени и неща, които не са позволени в едно демократично общество. Нека да цитираме европейския съд по правата на човека. Той казва, че свободата на изразяване и на разпространение на информацията не е само за тези идеи и информации, които намират благоприятен прием, но и за тези, които шокират, смущават или разстройват държавата или определени слоеве на обществото. Трябва да е пределно ясно, че широтата на разбирането и толерантността, спрямо изразяването, трябва да бъде максимално широка. Да не говорим, че тук първо става въпрос за коментари, а не за информация. Адвокатите на основата на своя опит по съдебни дела…
Водещ: Ако зависи от банкерите, вие абсолютно оставате без работа?
Александър Кашъмов: Ама това е пълен абсурд. Това именно са хората, които могат да коментират в обществото състоянието и това какво се случва по съдебните зали. Тука аз прочетох, че има критики, спрямо, да речем, един текст като член417 от ГПК. Какво, сега банките смятат, че няма такъв текст ли или той не създава проблеми за хората? Абсолютно е недопустимо. Когато се говори за коментар и това е казано ясно от европейския съд по правата на човека, когато става въпрос за коментар, е абсолютно недопустимо да има ограничение на свободата на хората да коментират и то през призмата на своите професионални умения, способност и знания. Да не говорим, че съдебният процес е публичен, а това е информация, свързана със съдебните процеси. Съдебните процеси могат да бъдат коментирани в обществото. Това също е хубаво да се знае, защото не винаги се познава у нас и то не само от представители на банките,но даже понякога и от представители на съдебната власт.
Водещ: Алексения, трябва ли да сме юристи, за да можем да работим? То май така се оказва?
Алексения Димитрова: Не. ТО е хубаво, според мен…
Водещ: То е хубаво да сме грамотни, но май трябва да сме и юристи?
Алексения Димитрова: Честно казано, аз това казвам на магистрите, които сега водя. Във факултета по журналистика им водя лекции по разследваща журналистика. Мили хора, вие трябва да имате едно сериозно икономическо или юридическо образование, за да можете да упражнявате тази професия. Т.е. аз наистина намирам, че трябва да сме юристи, да познаваме добре закона, но да не го прилагаме по този начин сляпо и някак си тенденциозно дори ми се струва, защото прочетох това нещо. Освен това, да, мисля си, как бихме могли да излезем от тази ситуация? Ами, би ли имало същия проблем, ако някой просто каже в ефир или напише във вестника, ето в този сайт, уважаеми зрители и слушатели, читатели, са публикувани всички грами на „Уикилийкс”. Прочетете ги и си направете изводите, в коя банка си давате парите. Аз например го чета като роман този сайт и съм си ги разпечатала, с извинение към екозащитниците, защото то е невъзможно да се изчетат грамите на „Уикилийкс” на компютъра. Те са публични са.
Водещ: Публични са, да.
Алексения Димитрова: При тях всеки може да влезе, макар че един сайт прогласява, че той е, как да кажа, партньор на „Уикилийкс” и т.н.
Водещ: То няма лошо…
Алексения Димитрова: Хубаво е, искам да кажа сега, че те са в световен сайт, достъпни до всеки и аз съм изчела всички грами за България и съм си направила съответните изводи. Т.е. всеки може да го направи това и тогава вероятно нямаше да има основание за това писмо. Не знам. Някак си, то правото се тълкува Някак си, да ме извини Сашо, той е юрист и ще каже, че не е така.Обаче го тълкуват, както е изгодно на всеки.
Водещ: Има известна тайнственост. Ще продължим обаче с този коментар след малко. Кое да е тайна и кое да не е тайна? Разбира се, с известна доза шега, но и доста сериозно, г-н Кашъмов, искам да ви питам, цитирайки г-н Гарелов. Ако сега аз кажа в ефир, примерно направя това сравнение, за което той се е постарал, чрез достоверни международни източници, да намери тази информация, та ако сега аз кажа, че 25 % от годишната печалба на банките в България, при положение, че е 7-8 % в България, рискувам ли някой банкер да ми се разсърди и да ми уреди среща с адвокатите си в съда?
Александър Кашъмов: Аз смятам, че категорично не би следвало да рискувате.
Водещ: Аз казвам, банките. Не казвам някоя конкретна банка?Александър Кашъмов: БИ било много тъжно, ако…
Алексения Димитрова: То се разбира за всички.
Александър Кашъмов: … ако 2012 г. се връщаме към Езоповския език на 70-те г., това би било много тъжен сигнал за нашето общество. В съвремието все пак ние като една демократична страна, в центъра на всичко е гражданинът, а гражданинът трябва да има винаги информиран избор. За да е информиран този избор, той трябва да разполага с пълната информация.Да не говорим, че информацията, че 25 % е печалбата на българските банки, е много добра информация, защото тя показва една стабилност на банковата система. Единствената информация, чието разгласяване би създало реални проблеми, е тази, която би създала необоснована паника, по отношение на тази система и наистина такива ситуации, тъй като България е преживявала това, това е разбираемо, да има подобни съображения. Оттук нататък всяка критика за това по какъв начин се защитават правата на силния в едно търговско правоотношение, както се казва на правен език, с обикновения потребител, това е легитимен дебат във всяко едно общество. Самото право, самото и търговското право и банковото, то е насочено към това, да даде повече сили на слабия, за да може той да се защити от по-силния икономически играч. Съвсем друг въпрос е, доколко правото и законодателството успява да отговори на тази задача и точно това са коментирали адвокатите, за които говорим.
Водещ: Да.
Александър Кашъмов: Подобни легитимни, болезнени, важни за обществения интерес въпроси, да се подвеждат под някакви, какво се било коментирало за този, за онзи, това ми се вижда несъответно на необходимата култура на толерантност и на цивилизованост и на европейщина, ако щете, която вече трябва да е установена в България.
Водещ: Предполагам, че все пак е доволно ясно, че не само новините са новини? Коментарите също влизат в този информиран избор, защото не всичко може да бъде новина?
Александър Кашъмов: Разбира се. Вижте, точно тогава, когато информираният гражданин е свикнал не само да слуша някаква информация, която идва и да я чете, но да вижда различните коментари и то противоположни коментари на едни и същи факти и събития, той едва тогава може да си направи извод за себе си как стоят нещата, да си направи своята преценка. Затова именно в демократичните общества, никога съществуването на противоположна, друга позиция, особено пък, ако е позиция на малцинството, която няма силен глас в обществото, точно тези позиции са най-тачени и най-голям интерес имат и защита в демократични общества.
Водещ: Между другото, всеки опит да бъде потисната свободата на изразяване, се следи от всички неправителствени международни организации, които за съжаление, ни класират доста назад. Какво да кажат за етиката на този фон, Алексения? Доколко е възможно това, гласът на етичната комисия да бъде чуван, доколко е достоверно това, че примерно журналистите биха искали да се съобразяват с този кодекс, независимо дали работят в медия, припознала и подписала етичния кодекс или не?
Алексения Димитрова: За съжаление, мога да кажа, че не е възможно. Гласът на тази комисия не се чува. Аз тръгнах с голям апломб, защото бях един от така да се каже, авторите на този етичен кодекс. Участвах активно в създаването му. Това беше един грандиозен и много амбициозен проект на BBC, който в продължение на 2-3 г. вървя, който завърши със самия етичен кодекс, написването на етичен кодекс, но той беше предшестван от обучения на 200 или 300 журналисти из цяла България/ Аз и мои колеги сме обикаляли, за да обучаваме тези хора, не на етичен кодекс, а как да се пише по определени проблеми. Примерно аз водих разследваща журналистика. Други мои колеги водиха криминална, трети избори. Т.е. разглеждахме как да се пише за всичко, в атмосферата на етичност и какви правила да се прилагат и аз бях изключително ентусиазирана. А сега си казвам, това беше 2005-а, мисля, че се прие кодекса, а сега си казвам каква свещена наивничка съм била и ме е срам малко от това, защото всъщност сега като слушах Сашо от Германия да казва, как си подават разни хора оставката, как веднага тези жалби биха отишли в органите за саморегулация. Ами, знаете ли откъде идва трагедията? От това, че може да има саморегулация и ние да се саморегулираме, когато има самофинансиране, а в случая медиите не могат да се самофинансират, а те чакат някой да ги финансира. И когато ти чакаш да те финансира някой, ти не можеш да си свободен да говориш. Не можеш да спазваш определени правила. Ти непрекъснато ги нарушаваш, защото си зависим от различни хора.
Водещ: Какво написа, между другото, Нели Крус до министър-председателя, защото това също е едно писмо от пощенската кутия на властта от седмицата?
Алексения Димитрова: Аз го изчетох много внимателно няколко пъти. За съжаление, не установих нещо ново от това, което тя каза като дойде тука. Всъщност дори съм малко изненадана, да не кажа подразнена, защото за какво беше това идване тука? Аз очаквах някакви по, да не кажа думата крупни мерки. Защото не живеем в сталинистко общество и слава, Богу. Но очаквах един малко по-задълбочен подход в цялата работа.
Водещ: Г-н Кашъмов, какво написа министър-председателя?
Алексения Димитрова: На мен ми звуча повърхностно. Четох го и се чудих какво ще произтече всъщност. Това ми беше големият въпрос от себе си, какво ще произтече от това писмо?
Водещ: Г-н Кашъмов?
Александър Кашъмов: Аз първо към това, което Алексения каза, аз искам да влея малко оптимизъм. Аз лично пък се гордея от това, че през всичките тези комисии бях в етичната комисия. В комисията за етика в електронните медии, работиха хора, които години наред съвсем доброволно отдаваха от времето, от усилията си. Пишехме решения, някои, от които са по-дълги от съдебни решения.
Водещ: Да де, ама в онези години ние бяхме доста по-нагоре в класацията по степен на свободата на словото?
Александър Кашъмов: Класацията…
Алексения Димитрова: Сашо, това щях да ти кажа. Аз бях член на етичната комисия 2 мандата, от 2005-а, от самото й създаване, говоря за печатната комисия…
Александър Кашъмов: Е и аз.
Алексения Димитрова: … до 2009-а. Тогава чуваемостта не беше по-голяма, отколкото сега, но действително ние бяхме много по-напред в класациите, световните на пълна свобода на изразяване, а сега сме на 78-о място. Аз мисля, че…
Водещ: На 80-о.
Алексения Димитрова: Вече 80-о ли сме?
Водещ: Да.
Алексения Димитрова: Защото последно бяхме 78-о.
Водещ: Мисля, че 80-о.
Алексения Димитрова: 78-о, това помня на „Репортери без граници”. Тогава бяхме много по-напред. Тогава нямаше разделението, гигантското разделение на два медийни съюза, каквото има сега, макар че някой би ме репликирал и би казал. Да де, но се въведе примерно регистъра за собствеността, който от 2010-а мисля, че съществува.
Александър Кашъмов: 2010-а и между другото, който виждаме, че също така не се познава, нито в България, нито извън нея, че съществува.
Алексения Димитрова: Да. Аз искам да те накарам, ако ти аз го имам в компютъра си, специално сложен в 2010 и 2011-а. Първо, ключови медии 2011-а не са си декларирали собствеността и второ…
Александър Кашъмов: Не е така вече, Алексения. Аз се подготвих днес сутринта по друг въпрос.
Алексения Димитрова: Може би… Така ли? А, добре. Преди един месец не бяха си я декларирали, но друго искам да попитам…
Александър Кашъмов: Да, сега вече са я декларирали. 108 медии, печатни медии за 2012 г.
Алексения Димитрова: Добре. Сега ще ми дадеш списъка, за да видя за тези, които съм…
Водещ: Тука ще се разменят списъци. Гарантирам, че…
Алексения Димитрова: Аз искам да те попитам, щом си се подготвил тая сутрин. Ти намери ли го на достъпно място, защото, ако аз не бях го получила като …
Водещ: Като линк, като пътечка?
Алексения Димитрова: Ако не бях го получила от колеги, защото съм член на УС на няколко медийни такива организации, ако не бях го получила, аз не можах по смъртно да го намеря в сайта на комитета по култура, където трябва да се води.
Александър Кашъмов:
Алексения Димитрова: Да. Писах ключови думи медии, писах, ключови думи регистър писах. Ключова дума собственост. Е, не можах да го намеря.
Александър Кашъмов: Точно това е проблемът. Значи аз…
Алексения Димитрова: Излезе ли ти на тебе? Ти как го намери? Ти си…
Александър Кашъмов Изключително трудно. Аз искам съвсем конкретно да кажа, тъй като началната…
Алексения Димитрова: Ако някой иска от нашите слушатели да го намери, абсурдно да го намери.
Александър Кашъмов: Главната страница на МК се състои от 5 страници дребен шрифт. Едва на трета страница най-долу намираме една секция, която никой няма да се сети, защото тя се нарича документ по закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения.
Алексения Димитрова: Ето виж, няма думата регистър, няма думата собственост, няма…
Александър Кашъмов: Няма. Точно така, точно така. И едва, когато се влезе тук, се отваря този списък.
Водещ: Всъщност ние можем да го сложим на страницата на Фейсбук страницата на „Клуба на журналистите”., за да бъде по-ясна пътечката.
Александър Кашъмов: Аз с удоволствие ще ви изпратя линка.
Водещ: Да.
Александър Кашъмов: Искам, между другото да кажа, че имаше една публикация във в. „Капитал” по-рано тази година, която може би е стимулирала част от колегите да си подадат декларациите, но пълна е собствеността и е пълна картината на собствеността на медиите в България. Проблеми с концентрацията има. Има също така и проблеми, които са свързани с връзки, евентуално между групи медии и властта.Има проблеми, свързани с взаимоотношения работодатели и служители, т.е. журналисти в медиите. Т.нар. нека да назоваваме проблемите с техните названия.
Водещ: Истински имена.
Александър Кашъмов: От друга страна, когато се говори за етичните комисии, етичните комисии създадоха някаква практика през тези години. Тази практика изобщо не е толкова беззъба, колкото се смята, защото съдебните състави…
Водещ: „Клубът на журналистите” се е обръщал към вас. Вие сте реагирали.
Александър Кашъмов:Точно така. Благодарение на вашето предаване, ние сме приемали становища по важни въпроси, свързани със саморегулацията.
Водещ: Саморегулацията.
Александър Кашъмов: Саморегулацията. Съдилищата се интересуват от практиката и от това как се тълкува етичния кодекс. Дори това, което германският посланик е цитирал в нашия етичен кодекс, има аналогична разпоредба, така че това не е чак такава драма. За да се случат етични медии, това са практики, които трябва да се развиват. Абсолютно съм съгласен с Алексения, че трябва да се осигурят и финансови средства, защото не може с един, единствен платен служител, който да се занимава с двете комисии, да се върши някаква работа. Трябва да се възстанови сайта, защото сайтът по някакви причини изчезна наскоро, но това са неща, които трябва да се развиват. Другите проблеми, те са много сериозни проблеми. Аз обаче не знам как могат да бъдат решени. Има КЗК, защо проблемите, свързани с медийната концентрация, не се поставят там, както беше 90-те г.?
Водещ: Те се самосезираха, но от тогава няма никакъв резултат, разбира се. Изненадващо се самосезираха в един особен контекст.
Алексения Димитрова: Освен това, нека слушателите, вашите, да не се самозалъгват, че всички медии в България са обект на комисията за етика. Ами не са! Тези, които не са подписали етичния кодекс, а те никак не са малко. Те никак не са малко.
Водещ: Всъщност аз тук…
Алексения Димитрова: Тогава за каква етика говорим? Аз като медия или ние като медии сме подписали етичния кодекс и сме длъжни да го спазваме. Ами една голяма група медии, които не са го подписали, те какво, те извън времето и пространството ли са? Обаче вижте, зрителят и слушателят не го интересува да знае дали е подписал този кодекс.
Водещ:Ама той не може да си прави таблички и да отмята с чавки, кой какво е подписали какво не е подписал.
Алексения Димитрова: И не го интересува, да. Т.е. и това е един огромен проблем.
Водещ: Лошото е, че това прави средата непрозрачна до степен, в която даже немският посланик няма на кой да се оплаче, ако трябва така да го кажем.
Алексения Димитрова: Точно така, да.
Александър Кашъмов: Може би той не е лошо да се оплаче, та да може все пак да…
Водещ: На кого да се оплаче?
Александър Кашъмов: На комисията за етика в печатните медии.
Алексения Димитрова: Аз си мисля, че изданието, за което той говори, мисля, че е от тези, които не е подписало…
Водещ: … няма как …
Александър Кашъмов: Тези, които не са подписали действително.
Алексения Димитрова: Така че…
Водещ: Няма как да се оплаче немският посланик.
Александър Кашъмов: Това е проблем, но разбира е,… не коментирам този случай. Той, разбира се, е единичен, сам по себе си.
Водещ: Да, да, разбира се, разбира се, че е единичен.
Алексения Димитрова: Аз затова повдигнах този въпрос, че не всички са подписали, защото ето, в този случай параграф 22 имаме и това е очевидно.
Водещ: Истински и достоверен, да.
Алексения Димитрова: Сашо, аз разбирам твоя оптимизъм. Аз самата бях огромна оптимистка, защото примерно по моя идея и заедно с твоя колега Радо Чолаков, ние двамата станахме автори на две препоръки и то, за да бъдат слушателите вярно информирани, към колегията и една от препоръките например беше, когато критикуваш някого, пишеш например за разследване, някой ти задължително трябва да вземеш мнението на засегнатата страна, защото практика, порочна, особено в малките регионални медии, е да се пускат едни упреци, едни слухове, без да се вземе засегнатата страна. Аз вече трета, четвърта година подред съм вече член на журито за годишните награди на съюза на регионалните медии. Тази година, когато връчихме пак, една прекрасна инициатива, когато връчвахме наградите за разследване през май месец, за пореден път казах на колегите: Четвърта година стоя пред вас и ви казвам, че съм изумена. Имаше страшно много кандидатури да дадем награда за разследваща журналистика и отново имаме, колеги, този проблем. Вие не отразявате мнението на засегнатата страна. Т.е. и ние журналистите, понякога сме за бой, защото ние не чуваме другите хора. Ние смятаме, че сме всьо и вся. Т.е. искам да кажа, че проблемите са двустранни. От една страна , хората са прави, че..
Водещ: Разбира се, че са двустранни, но е…
Александър Кашъмов: Само…
Водещ: … възмутително. Между другото, Сашо, надявам се, че тази част от кореспонденцията, която коментирахме днес, по отношение на адвокат Веска Волева, ще я проследите как ще се развие, защото за мен лично е притеснително, не само медиите да бъдат повод за критики и за репресия, но и събеседниците, които са компетентни да коментират в тях.
Александър Кашъмов: Разбира се. Абсолютно това трябва да се проследи. Само, по отношение на това, което каза Алексения, исках да кажа, че местните медии, всичките са членове на етичния кодекс. Всички са го подписали. Т.е. всъщност проблемите, за които говорим, ще бъдат решени с, какво беше, с … на няколко торби сол и с изтичане на определено време, защото всъщност тук механизмите са създадени. Въпросът е те да се развиват и да не се премахват, защото аз чувам опасни гласове, саморегулацията да бъде заменена…
Водещ: Заменена с регулация.
Александър Кашъмов: … заменена с регулация. Европейски съд по правата на човека ясно е казал, че в Европа трябва да се развива саморегулацията.
Водещ: Саморегулацията винаги е за предпочитане. Свободни сме да ядем торби със сол и ако можем да ги изядем по-бързо, преди да е рухнало окончателно доверието към нас. Хубав съботен следобед от екипа ни, както винаги ви казвам, бъдете свободни. 

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 13.10.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 13.10.2012

Водещ: Данъчни игри – така може да се опише отиващата си седмица. Само че медийните следи не са оставени някак по патриотично му от Харисън Форд, а от самоуприличаващият се в кабинета като Брат Пит, което пък води кино спомена ни другаде. Към странния случай на Бенджамин Бътън. Сигурно си спомняте обаче, че през 2009 година той загуби титлата големият победител в надпреварата за статуетките оскар от бедняка милионер. Подобни прогнози направиха и социолозите през седмицата за спадащото доверие към кабинета. Ако сте позабравили тези два филма, може да си ги припомните на кратко от трейлърите им на страницата на предаването „Клубът на журналистите – БНР”. Работят ли сапъори на не новини? На новини, за които се говори, но често след това не се случва. Редно ли е да създадем термин, описващ това, след като имаме вестникарска патица, дали не е редно да имаме и да кажем политическа патица? Защото морето се използва в предизборно време за други цели. Референдум, ще пита народът, какъв ще е въпросът за истинския референдум или когато не новините звучат по-реално от истинските новини. Прилича на заглавие от някое комедия, само дето не става дума за комедия. С такива диалози в мрежата става възможно да се обясни рейтингите, за които вече стана дума. Важно е въпросът да не бъде подвеждащ. Ние искаме нещо от типа на „да строим ли АЕЦ или да умрем от студ в спрял асансъор?” Най-добре е да се проведат 14 референдума относно питането за питането на това какъв да бъде въпросът за въпроса за начина на поставяне на запитването. Така ще има шанс да поправим грешките в първите референдуми и да свикнем с демокрацията, обявиха от ЦИК визията си за това какво би било най-добре. Същевременно някакъв човек хвана и дострои АЕЦ „Белене”, тъй като имал излишна вар в мазето. Такива са не новините. Новините знаем всички какви са. А иначе това е задочният диалог, който се получи между обещаното от властта пред медиите и мрежата през седмицата. Това обаче ще бъде сюжет от бъдещето, когато депутатите ще се споразумяват какво точно да ни питат, докато ние се съмняваме има ли смисъл да се харчат пари за да ни питат нещо, за което нямаме пари. До края на годината може да обложат и печалбите от хазартните игри и от фондовата борса, заяви днес финансовият министър Симеон Дянков. В момента се работи по тези текстове, като най-вероятно те ще бъдат предложени между двете четения на бюджета в Народното събрание. Симеон Дянков смята, че трябва да се облагат и парите от земеделската аренда, но това е тема за следващ мандат. Трябва да има равнопоставеност, в противен случай към изключенията се насочват спекулативни капитали. Което пък ни облекчава точно днес да не изчисляваме колко олио ще трябва да отмерим, за да сме чисти в бъдеще. Упражнения в лихварство очевидно ще продължат и тук без да търсим идва образът на един друг филм „Игрите на глада”. Резултатът може би ще бъде обобщен в повечето предстоящи коментари. „Игрите на рейтинга”. На този филм, на този фон ми се ще да цитирам написаното днес от финансиста Димитър Ашиков. „Като европейци имаме нобел за мир, а не за икономика”. Иначе в изданието днес седмицата на бюджетните страсти ще коментираме с Асен Григоров, Таня Петрова и Виктория Стойчева. В Европа облагат лихвите по депозитите, но какви възможности дават за други вложения на хората и какво ще се случва с доходите от Бюджет 2013? Какво послание е преизбирането на шефа на федерацията по волейбол Данчо Лазаров, ще коментира Веселина Матакиева. Ще започнем обаче с една друга, не по-малко важна медийна тема, наистина ли имаме право да знаем, ако журналистите дори когато цитират източниците си, са преследвани или заплашвани за разкритията си? Какъв е шансът защитеното от Конституцията право на информираност, да го има? Липсата на достоверна информация в крайна сметка ражда слуховете, а те са известни в качеството си да не се подават на управление. И с това, че техен родител е манипулацията. Когато се приемат правила, ограничаващи права, това носи риск и така наречените защитени. Има ли текстове в закона за кредитните институции, които застрашават свободата на словото? И дали БНБ ще повика, както повика колегите от бивол и колегите от френския вестник „MONDE”, защото са писали, позовавайки се на грамите, изтекли в „Уикилийкс”? Ще създаде ли прецедент този текст, чуйте какво мислят двамата юристи Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информацията” и Георги Кирелов, който работи във Франция, но следи българския прецедент. Добре дошли Ви казваме Валя Момчилова, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се продължавайте да коментирате на страницата ни във Фейсбук „ Клубът на журналистите – БНР”, както вече правите. Днес с Цвети Бахариева решихме и музикалният избор да е подвластен на парите. Кой ще спечели най-много тази година, още е рано да се каже, но фаворитите вече са на лице. Сега даваме думата на Адел, защото албумът и „21” е на път да се превърне в най-продаваният. Тази седмица БНБ покани на среща журналисти, публикували данни на български банки, позовавайки се на грамите на „Уикилийкс”. Срещата не се състоя поради късното пристигане на официалната покана от бивол, но пък стана повод да открием едни текстове в Закона за кредитните институции. Става дума за член 152, алинея 2 и 3. Алинея 2 гласи „който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което уронва доброто име на банката и доверието към нея, ако деанието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 2000 до 5000, а при повторно нарушение – от 3000 до 10000. Алинея 3 „ако нарушението по алинея 2 е извършено чрез средство за масово осведомяване, глобата от 5000 до 10000, а при повторно нарушение – от 8000 до 20000 лева.” Добър ден на зам.председателя на етичната комисия на медиите Александър Кашъмов и адвокат разбира се от Програма „Достъп до информацията”.Здравейте господин Кашъмов. 
Александър Кашъмов:Здравейте.
Водещ:Малко късничко, като че ли открихме този текст. 
Александър Кашъмов: Не, не знам до колко е късно, само искам с точност да отбележа, че в сегашната редакция това е член 152 а, но така или иначе е факт, че той съществува. Ясно е какъв е смисълът от съществуването на подобжен текст, за да не се извършва нелоялна конкуренция, за да не се създава паника по отношение на банка, която не е основана на никакви действителни факти. Много е странен обаче казусът по повод, на който се говори за този текст, защото сега аз нямам представа така и от Вас научавам за тази акция на БНБ, но няма никакво съмнение, че публикуването на информация, тъй като вероятно става дума за информацията, разпространена в електронното издание бивол, е свързана с доклад на американския посланик. 
Водещ:Това са изтеклите грами, по-известни като изтеклите грами. 
Александър Кашъмов:Изтеклите грами. То става въпрос за четири търговски банки, които са коментирани в този доклад. Значи на първо място трябва да кажем, защото в тази страна това за съжаление понякога се забравя, а през последно време започвам да се чудя дали не се забравя все повече, че говорим тук за свобода на изразяване, за свобода на всеки да търси, получава и разпространява информация. Това е една свобода, която може да бъде ограничавана само по изключение. В случая става въпрос за официални документи, които са дадени в рамките на дейността на американското правителство, на американската дипломатическа служба и категорично не може да се говори въобще за невярна информация. Единственият въпрос, който се поставя във връзка с „Уикилийкс”, защото това е част от известната поредица „Уикилийкс”, която така от няколко години вече постави въпроси на международните медии, единственият въпрос, който там стои е дали това не е класифицирана информация по смисъла на американското законодателство, но за България това не създава никакви …
Водещ:Мен ме притеснява, че един друг текст, пак ще цитирам „ако деянието не съставлява престъпление”, т.е. няма значение дали е престъпление или не. Първо не се знае кой го доказва, кой показва дали е престъпление или не, пак се дължи глоба. 
Александър Кашъмов:Значи…
Водещ:Това да не е имуществен ценз за свобода на словото?
Александър Кашъмов:Не, смисълът е в това, че ако е престъпление естествено, това ще бъде гледано по наказателния кодекс, което в случая не виждам как би могло да стане. Но въпросът е, че всъщност тези случаи, в които се разпространява невярна информация според текст от Закона за кредитните институции, всъщност се налага глоба, която е с доста високи размери. Между другото това не е изолиран случай. През последните години аз констатирам и „Достъп до информация” една тенденция към едни нови и търсене на нови и нетрадиционни методи за ограничаване на свободата на словото. То не беше дело пред комисията за Защита на конкуренцията от преди 1-2 години срещу медиите на „Иконо медия” заради това, че са коментирали връзката на властта с определена медийна групировка. То не беше това, че Комисията за защита на личните данни налага глоби на малки местни медии заради това, че било написано ЕГН на някого в нотариален акт. То в нотариалните актове всички знаем, че има ЕГН и просто един журналистически материал прави разследване и така полага нотариалния акт. Няма как това да не е там. То не бяха в последно време има и опити да се реализира…
Водещ:Колкото по-сложно, толкова по-лесно и толкова по-малко свободно. 
Виктория Стойчева:Може ли аз да попитам нещо? 
Водещ:Добър ден и сега на гостите в студиото. Пак казвам – Виктория Стойчева, Асен Григоров и Таня Петрова. Виктория иска да Ви попита нещо.
Виктория Стойчева:Да аз искам, здравен Сашо, да попитам, ние се познаваме, съученици сме даже. 
Водещ:Ама не е това връзката.
Виктория Стойчева:Не, не. Сашо, теб не те ли притеснява, че БНБ вика медия? Значи според мен законът и този член специално предвижда, ако има невярна информация, съответните банки да пратят опровержение в съответната медия, в случая бивол. Ако тя откаже да го публикува, тогава да сезират Вас, т.е. от Етичната комисия и Вие да ги извикате. Значи за мен от юридическа гледна точка без да съм юрист това е абсолютно нелепо. БНБ вика медия, за да иска обяснение или да налага глоба. 
Александър Кашъмов: Сега, естествено според мен най-нормалният начин и това би трябвало все повече да се случва, е подобни случаи въобще да бъдат отнасяни до Етичната комисия. Истината обаче е, че законът не е много ясен в това отношение. Нищо не пречи чисто формално юридически БНБ да си провежда процедури, освен това нека да кажем съвсем ясно, че поканата на журналисти за разговора, който се случи, изобщо не е някакво неформално действие. Това може да бъде считано за етап от една процедура, която е открита от този текст и която може да приключи със санкция. В този смисъл аз намирам, че изобщо не са безобидни действията, които са предприети. 
Водещ:Мислите ли, че БНБ ще покани представители на вестник „Monde” защото там е излязла същата информация, цитирана от същия източник?
Александър Кашъмов:Ами много ми е трудно да се сетя как това би могло изобщо да стане, но…
Водещ:Ами става лесно по отношение на българска медия, както виждаме.
Александър Кашъмов:Ами очевидно е. Това трябва да ни показва за това каква е чувствителността на държавните институции към ценността на свободата на изразяване, както казах. За мен това е просто един абсурден случай, който не му е мястото на този континент, на който ние се намираме. Такива казуси могат да бъдат срещани на по-други континенти, но за съжаление пак казвам, не е изолиран очевидно случай. Смятам,че просто властта в лицето на различните институции, които я олицетворяват, трябва да се замисли все пак как се упражнява власт, каква е ролята на медиите, тъй като ролята на медиите е те да говорят за това, което се случва, което институциите и длъжностните лица говорят, коментират, обсъждат. В това число длъжностни лица на други държави, които са коментирали и наши реалности.
Водещ:Добър ден сега да кажа и на Асен Григоров. Спомняш ли си как се убиват муха и банка?
Асен Григоров:С вестник. 
Водещ:С какво се убиват?
Асен Григоров:Аз сега влизам и малко не съм в час какво…
Водещ:Ние разсъждаваме върху един текст в закона за кредитните институции, който няма невинен, дължиш глоба, ако оронваш доброто име на банка.
Асен Григоров:Ами би трябвало да има една дума – „необоснован”. Ако оронваш необосновано…
Виктория Стойчева:Ами там е разковничето. Този член казва „разпространяваш невярна информация”. В случая става дума за информация от изтекли грами. Значи ние всъщност не знаем дали е вярна или невярна и този, който твърди, че е невярна, би трябвало да докаже, че е невярна, нали така?
Асен Григоров:Да, те грамите са особен случай в журналистическата практика, нали прецедент са. Така наречените кейбъли, които „Уикилийкс” изсипва. И са предизвикателство и за журналисти и политици. Преди две седмици в предаването мисля, че беше Богомил Манчев, покрай цялата истерия около подновяването на проекта „Белене” и аз му цитирах в началото неща, които са писани в тези грами за него. Той се вбеси, нарече тези хора драскачи, нали аз му казах, че това е подписано от посланик Джон…Но е факт, че е прецедент, защото това е информация, която се твърди, че е изтекла от някъде. Има вид на достоверна, но никой не я е потвърдил. 
Виктория Стойчева:Обаче тя се цитира.
Асен Григоров:Каквото и ние да си мислим за нея, това е информация…
Виктория Стойчева:Въпросът е обаче, че в случая се цитира източник. Т.е. и усилията на БНБ не са насочени към грамата, а към медията, която я е публикувала. 
Водещ:Господин Кашъмов, как да постъпят колегите от бивол? Те предполагам също ще направят своите консултации, но вашата позиция каква е?
Александър Кашъмов:Ами за мен е категорично ясно, да публикуването на грамите по линията „Уикилийкс” може да поражда някакви въпроси, но това категорично не са въпроси свързани с разпространяване на невярна информация. Нека да сме пределно ясни по този въпрос. 
Асен Григоров:Не, Сашо, извинявай, ако информацията е вярна, отговорността не е пряко в медията в случай, когато я разпространява.
Александър Кашъмов: Именно. Освен това, когато ние говорим за официални доклади, ние коментираме вече информацията от социалните доклади. Т.е. вярно е, че в официалният доклад пише такова нещо. В този смисъл това, което бивол публикува, е вярна информация, а именно информацията, че в докладите на американския посланик пише това нещо. От тук нататък вече естествено отговорността дали пък това, което е отразено в тези доклади, какво е и т.н. се премества безспорно. Да не говорим, че след като има ясно цитиране, тъй като става въпрос за това, че е мнение на някакво длъжностно лице, от тук нататък никак всъщност не стои въпросът, че това ли не е е някакъв опит на сайта бивол да представи четири банки в някакво трагично положение. Напротив. Цитира се източник, цитира се, че това са някакви данни. Това дава възможност на един образован издател да си състави мнение без непременно това да означава създаване на невярна представа за състояние на банките. 
Водещ: И всъщност те да не ходят на тази среща, може би?Защото тя не се е състояла на датата, на която са били…
Александър Кашъмов:Мога да посъветвам абсолютно всички, които попаднат в подобни положения, е задължително трябва да бъде потърсена връзка с адвокат, защото това не са прости неща и значи журналистите трябва да са наясно, че е хубаво, когато виждат, че се задават подобни особено неясни процедури, по които не е имало и прецедент до момента у нас, задължително трябва чрез юристка консултация да се действа, защото както казах вече – подобни покани, разговори и т.н. не са с неформално значение. Напротив, те могат да доведат до налагане на санкции. За един сайт е голяма тежест. 
Водещ:Между другото доста адвокати са се намесили. На страницата на предаването Мария /…/ е писала, че при всички случаи подобна среща би била грешка от страна на биволите. Петър…
Александър Кашъмов:Най-малкото, че подобен вид кореспонденция, която е открита в рамките на едно, как да го нарека, на езика на правото административно-наказателно производство, кореспонденцията би следвало да бъде в писмен вид, защото такива разни разговори, в които не е много ясно какво ще бъде отразено, какво ще бъде записано. След това могат да бъдат използвани срещу този, които участва в такъв разговор. Това вече, още един път казвам, значи хубаво е да се знае – журналистиката е една много благородна професия и заедно с това тя е свързана със сериозни отговорности в някои моменти, сериозни рискове. Тези рискове трябва добре да се познават. 
Асен Григоров:И отговорностите, тук да кажа, също трябва да се познават добре. 
Водещ:Хубаво е добре да се познават и отговорностите. Но и рисковете не са за подценяване, защото това обяснява 80-то ни място по степен на свобода на словото. Благодаря на Александър Кашъмов. Има ли пряка връзка, Асен, 80-то място с непознаването на рисковете?
Асен Григоров: Ами по отношение на „Уикилийкс”, грамите…
Водещ:Ние сме царе винаги да си намираме оправдание. 
Асен Григоров:И нали сайтовете, които ги разпространяват, аз все пак имам едно на ум. Работата в медия, тя предполага наистина права, предполага и отговорности, които знаеш ти, в радиото има нива на редакционна…
Водещ:Нито веднъж не споменахме кои са четирите банки. 
Асен Григоров:Не, мисълта ми е, когато в една голяма медия се стига до публикуване на определени неща, то минава през няколко нива на отговорност, обсъждане, може да се стигне до едно решение, може да се стигне до друго решение. Може да се стигне до решение да се публикува или не. Докато изтекли и непотвърдени грами или публикувани в сайт, който мога да предполагам, че пишат 2 или 3 души, все пак едно на ум около недостоверността на информация, защото предполагам, че те добросъвестно там копират, публикуват и превеждат нещата, но точно въпросът с отговорността е важен. Пак казвам, без да влизам в конкретния случай, това, доколкото виждам тук от екрана ти БНБ са ги викнали на разговор, което ми се струва доста глупаво от страна на БНБ. 
Виктория Стойчева:То си е вид някакво сплашващо според мен. Това е вече друга тема обаче.
Асен Григоров:Това е като случая с Мишо Шамара в… И нали, така че тук няма как да се изкажа в полза на това, което БНБ са направили, но все пак оставям с известни резерви. 
:Може ли аз да кажа също и за „Уикилийкс”. Значи това е нещо много особено. Тя самата „Уикилийкс” общо взето знаете, че човекът, който изнесе грамите е преследван, съден от няколко държави, търсят го, опитват се да го арестуват. 
Водещ:За последно го видяхме като Жулиета на един балкон.
Да. Така че аз даже не бих казала, че това има връзка със свободата на медиите. Това за мен е нещо изолирано. Значи „Уикилийкс” е нещо изолирано. Разбира се това има общо с..
Асен Григоров:Не е медия.
Виктория Стойчева:И не е медия. Да. Това има връзка със свободата на словото, но това изнасяне все пак на секретна информация, на секретни документи, които между другото по цял свят се преследват. Ето, американците си го преследват Асандж. Бивол препечатва някакви неща, които се отнасят до България. Аз също тук не мисля, че случаят е типичен за нашите медии. Би бил типичен, ако всичките ни медии в един момент, бяха хванали тази информация за въпросните банки, бяха я интерпретирали по собствен начин, бяха разследвали и така. 
Асен Григоров:Ако бяха дали различни гледни точки, тогава е ок, защото информация изобщо, обществено мнение може да се манипулира не само с достоверност или недостоверност, а например с подбора на момента, в който публикуваш нещо.
Виктория Стойчева:Или когато не го публикуваш, да.
Водещ:Така обаче стана много сложно. 
Асен Григоров:Ако примерно качат всички грами. Защо не качат всички грами? Наведнъж или в рамките на седмица, на месец да кажат „ние започваме”.
Водещ:Факт е обаче от друга страна, че доста западни медии бяха се изключили съвсем официално споразумение с „Уикилийкс” и това…
Асен Григоров:И какво стана?
Водещ:Ами нищо не стана. Искам да кажа, че…
Асен Григоров:Публикуват ли западните медии, да. Ако не се лъжа…
Водещ:Публикуваха и спряха, да. 
Асен Григоров:Ами спряха.
Водещ:Това е друга гледна точка, за това казвам.
Асен Григоров:Големите медии със силна редакционна политика спряха там публикуването, излъчването. 
Виктория Стойчева: Което пак казвам, не пречи поведението на БНБ да е абсурдно в случая. 
Водещ:Не пречи. 
Виктория Стойчева:Защото в случая освен това, понеже някой спомена за държавата, в случая БНБ защитава интереса на четири търговски банки, които са частни. Да, вярно, те са част от банковата система, като общо взето ги обвинява в невярна информация, публикувана в „Уикилийкс”. Това е просто толкова абсурдно.
Водещ:Не, БНБ се набутва в казус, който не е неин. 
Асен Григоров:Влиза в ролята на един СЕМ за…
Виктория Стойчева:Не е нейна работа. Това нещо не е нейна работа. 
Водещ:Таня Петрова от в.”Сега”. Какви са начините напоследък за сплашване на журналисти?
Таня Петрова:Ами то даже не е нужно да се плашат. То такава е медийната среда в момента по линия на собственост, че няма никакво плашене.
Водещ:Всички го знаем. 
Таня Петрова:Да, то е доста грозна история. Публична тайна е. Не знам на кого му е нужно да плаши. Аз не виждам да се правят чак толкова сериозни неща, включително и от опозиционни медии не сме тръгнали да правим чак толкова сериозни разследвания, че да се стига до плашене. За съжаление се случват в провинцията мисля, че е доста по-грозно положението. Там се случват и плашене и може би и по-груби навлизания в частното пространство на журналистите. Но средата е ужасна. Няма нужда толкова да се плаши. 
Водещ:Игра на лихви. Ще продължим след малко. Останете с нас. Какво си казват вестникарските заглавия и хората в мрежата? Това решихме да проверим със стажант –репортера Ивайло Пеев под особен надзор. Поставихме заглавията и коментарите. Питахме и хората около вестникарските павилъони, но ще ги цитираме само заради спецификата и емоционалният заряд на стилистиката в отговора им. Чуйте резултата.
Ивайло Пеев:Говорейки за пресата се чуват толкова мнения, че те са еднакви и че пишат едно и също. Решихме да проследим в 5 дни заглавията от българските ежедневници. И верни на това да показваме гледната точка на обикновените хора, този път ще обърнем поглед към online потребителите. Много ги наричат хейтъри, защото те не биха написали коментар, ако той не е негативен. Нека видим дали е така. В първият ден от седмицата българските ежедневници са доста разнопосочни в челните си заглавия. Не намираме нито една обща тема. „Труд” съобщава, че общини връщат 17 милиона лева. Парите горят заради нередности с евро проекти. Вестник „Сега” ни информира, че българите боледуват по-малко, но по-често. Гарантирано от ГЕРБ, се шегува някой в коментарите. А друг допълва „животът ще е черен, но кратък”. Висшето изветрява за 5 години и след този срок знанията не били адекватни на пазара. Това ни информира вестник „Монитор”. За колко ли време изветрява марковият алкохол от телата на студентите, питат се хаджии и на алкохолна вълна вестник „Новинар” и „Телеграф” ни информират, че д-р лекува с шише ракия. А вестник „Репортер”, че половин София е за затвора. Оказва се, че всички са престъпници. Консултирайте се с адвокат, съветва един читател и добавя автора на статията с псевдоним „психиатър”. Вторник вестник „19 минути” изненадва със заглавието „Дянков реже зърнарите”. „Новинар” излиза с челното си заглавие, че англичани искат да строят Бургас-ленд. Вестник „Репортер” твърди, че българите са брутални убийци. Това ставало ясно след конференция на Българския хелзинкски комитет. Вестник „Стандарт” настоява, че 228 милиона горят с цигарите. „Телеграф” пък информира, че червен депутат лъже КАТ, след като са го спрели за превишена скорост. Сряда „Труд” излиза със заглавие „Фалшив Борисов във Фейсбук”. От министерски съвет информират, че премиерът говори само от официални сайтове. Явно датата 10.10 не е късметлийска за него, защото вестник „Земя” твърди, че народът е разлютил премиера. „Дума” уточнява, че рейтингът на кабинета се е сринал с 18%. Вестник „Телеграф” излиза със заглавие на първа страница – „Личните карти стават 3 в 1”.Ще съдържат 3 компонента – електронна здравна карта, електронно ЕГН и електронен документ за самоличност. Дали тогава следенето ще става и по-лесно? Два дни преди вестник „Сега” да изчисли, че през следващата година ще похарчим 18 милиона за разузнаване, и 34 милиона лева за охрана на властта. Зевзеци коментират, че все пак трябва да се пази богатството на нацията. Интересно е как всеки вестник поглежда от различен ъгъл коя е водещата новина за деня. За сега нямаме попадение на единомислие. Дали това е така, защото я няма голямата новина, заради която всички ще гръмнат. Четвъртък тази новина се появи. Дянков предлага 10% данък върхуѝ лихвите от влогове. Резултатът е на лице. „Труд”, „24 часа”, Капитал Дейли”, „Класа”, „Преса”, Сега”, „Стандарт” и дори „Земя”. Ето, че можело българските медии да са единни или поне в избора си на челно заглавие. В тази връзка един потребител съветва „купувайте инвестиционно злато и диаманти, както казва Бонд – диамантите са вечни”. „Монитор” пък залага на друго ударно заглавие – проститутки налазиха ученици в междучасието. Пресата в петък също има своя лайт мотив. Ето една снимка ни гледа от всички български ежедневници Борисов рамо до рамо с Робърт де Ниро и Джон Траволта. „Труд” даде свобода на читателите си да напишат най-оригиналното заглавие. Зоро е написал, че ясно се вижда, че премиерът прави предложение на Де Ниро, на което не може да откаже. Друг потребител пита „филмът с happy end ли е?” И му отговарят „не, с Бойко Борисов и Вежди Рашидов”. Какво доказва нашето ровене из първите страници на българския печат? Колкото и да казват, че всички пишат едно и също, се оказва, че не е точно така. И все пак, когато рибата е голяма, всички я захапват и не я пускат. Зрителите на националната телевизия открояват с 54% вестта за новия данък като новина на седмицата. А кои бяха за Вас темите от отминалата седмица, които откроявате за значими?
Водещ:И така. „Игри на лихви”. Странният случай на облагането на лихвите по депозитите или друго да е заглавието? Асене, ти какво заглавие постави днес сутринта?Аз си го записах, забравих го. 
Асен Григоров:Няма да е политически коректно да кажа. Не, аз поставих заглавия в кавички „лошият Дянков и кой кара влака”. Тук е известна заблуда. 
Водещ:Да не стигнем до класиката влакът беглец?
Асен Григоров:Смятам, че при изобщо тълкуването на цялото поведение на Дянков от началото на мандата дори, те го изкарват лошият човек. Не казвам, че е добър, нали, в случая не давам оценка за него,а за това как медиите гледат към неговата личност. Дянков направил това, онова, предложил, приел. Той може да предложи, не може да приеме. Приема министър, приема Министерски съвет определени решения, които са в правомощията на Министерски съвет. И Народното събрание, както в случая Закона за бюджета. Т.е. Дянков може да е лош, може и да е добър, но не е той, който носи крайната отговорност за това решение. Крайната отговорност е на управляващото мнозинство. Това трябва да е ясно и на всички колеги от медиите. Би трябвало да са наясно. И за това ми е много странно, че него го дъвчат и търкалят в цялата работа. 
Виктория Стойчева:Ами Асене, извинявай, че те прекъсвам, но аз в момента съм от другата страна, на ПР, това си е много хитър ПР ход. Абсолютно всички…На правителството. 
Асен Григоров:Така. 
Виктория Стойчева:Лошото ченге Дянков ще обере абсолютно всички негативи. Аз имам една прогноза, че на края ще се появи доброто ченге Борисов примерно. Че ще отмени данъка, както се е случвало многократно. Значи винаги се изтиква някой министър. 
Водещ:Таня, а твоята версия за този сценарий?
Таня Петрова: И двамата са прави, само че обществото в тази игра на лоши ченгета и на добри ченгета и на не знам как да я наричаме, абсолютно се побърква и всъщност прегледът на печата на мен ми звучи като някакъв… Ние подлагаме на това… Даже имаше едно заглавие, не ние, посредници – те подлагат обществото на някакъв… Все едно живеем в някакъв театър на абсурда. Стрес. Всеки ден. Това е просто безумие. Иначе Асен е прав, че има, даже то се вижда, че не решава Дянков, защото ако Дянков решаваше това нещо щеше да си се пусне по нормалния начин, да се обсъди на предварително обсъждане и няма да го крият до последния момент. То се разбра след заседание на кабинета, когато той – министър председателят Бойко Борисов е казал „да”. Т.е. дори това криене и опити на игри не знам за кой го правят, но в крайна сметка резултатът е едно общество, което всеки ден се чуди какво ще му сервира властта. 
Виктория Стойчева:Значи, ако трябва да бъдем честни по въпроса с лихвите…
Асен Григоров:Проблемът е…
Виктория Стойчева:Се дъвче отдавна от Борисов. 
Асен Григоров:Говоря го от гл.т… Това е проблем за медиите. Медиите трябва да имат достатъчната компетентност и достатъчната съвест, за да обяснят на своите читатели, зрители, слушатели и потребители изобщо, да приемем, че Конституцията не им е любимото четиво, законите също не са им любимото четиво, трябва да е ясно кой какво извършва и каква отговорност носи. И защо го извършва.
Водещ:И какъв ефект очаква да получи.
Асен Григоров:Точно така. Иначе, както ти казваш от ПР-ка гл.т.е прекрасно. /…/
Виктория Стойчева:Значи това, което е притеснително извън темата за бюджета, е поведението на медиите, които от моя гл.т.повечето от тях много лесно се поддават на правителствен ПР. Значи те чакат само да им се пусне едно прессъобщение и никога не четат между редовете, това не е сериозно за една медия и говори зле за нивото на журналиста вътре, на не всички разбира се. Значи ето сега Дянков, та Дянков. Никой не ги кара вестниците и сайтовете да слагат заглавия „Дянков еди какво си”. Ами сложи „правителството”. Ако искаш да си коректен. Така че медиите са не по-малко виновни. 
Водещ: Има ли обаче проблеми с крайния резултат на това уравнение, защото за да сме справедливи ще облагаме лихвите по депозитите? Но в крайна сметка май ще платим повече, за да ги облагаме, отколкото ще се получи. Има ли смисъл от това упражнение или това ниво на доходите, на които сме, при тази прогноза, която чертая за доходите ни Бюджет 2013, Асене?
Асен Григоров: Не бих се наел да кажа правилно или не е правилно.
Водещ: Хубаво е да се опитваме да намерим този отговор. 
Асен Григоров: Значи заемането на мнение по този въпрос е сложен процес. Аз не съм чул достатъчно аргументи нито от страна на правителството, нито от страна на организатори. Тук новината е на два дни, грубо казано. В тези два дни нещо съм чул. Чух какво каза Георги Ангелов от „Отворено общество”. Чух горе долу какво казва Симеон Дянков. Но е много сложна материята за бюджет, за въвеждане на нов данък, за да можем ей така да кажем „сега, тези са лоши и не са прави”. На пръв поглед изглежда, че ще отнесат дървото, грубо казано. 
Водещ: По отношение на рейтинга. 
Асен Григоров: По отношение на рейтинга. Значи, ако разсъждаваме по тази плоскост, след като те много добре знаят какво ще им се случи с рейтинга, ако те приемат това да им се случи, очевидно че нуждата от тези 120 милиона е много голяма. Няма друго обяснение. Но това пак ще е някакво бедилетанско обяснение на четене. Не знаем истината. 
Виктория Стойчева:Може ли аз да кажа моята версия за това?
Водещ: Може да. 
Виктория Стойчева:Значи, както Асен каза, аз също доста четох. Ефектът ще е около 120-150 милиона, които са абсолютно нищожни на фона на, примерно милиард и 700 за МВР. Не се знае дали ще съберат толкова, защото тези, които са с по-големите влогове нали, те ще ги трансформират в нещо друго. Те даже и в интернет се появиха някакви начини как да се избегне това, къде да си преместиш сметката. 
Асен Григоров: Банкови инструменти, инвестиционни. Ще се избегне от богатите. 
Виктория Стойчева:Има също една друга подробност, която общо взето не се забелязва от медиите. Значи забелязаха я само няколко икономисти и така си потънаха. Това е нов вид данък. Тази сутрин Дянков също взе да говори за данък върху хазарта, данък върху не знам си какво, върху печалбите от борсата. 
Водещ: И за следващия мандат на арендата. 
Виктория Стойчева:Тези данъци трябва да бъдат гласувани от парламента. Значи те не могат просто да бъдат заложени в бюджета. За такова нещо не се говори. Няма в програмата Народно събрание „ние утре ще гласуваме новия данък върху данък лихви”. Или утре ще гласуваме. Това са само предложения. Т.е. аз почвам да се питам наистина ли имат сериозно намерение да въвеждат този данък или това пак е някаква ПР игра. Т.е. Дянков сега ще стане лошият, накрая ще се появи Бойко Борисов. Той ще каже „няма, аз слушам гласа на хората, няма да има такъв данък”. И после какво ще последва. Тя Ненда Стоянова си го каза „преразглеждане на бюджета”. Няма да увеличаваме пенсиите, ще намалим бюджета за здравеопазване, ще намалим бюджета за образование, защото ето те не ни позволиха да сложим данък върху лихвите. Значи и на мен нещо такова ми се върти, че ще се случи.
Водещ:Няма как. 120 милиона все пак. Около 120 милиона става дума.
Таня Петрова: Не, аз не мисля, че ще има сериозно преработването на проекто-бюджета. Това въобще не са много пари на фона на разходите на държавата. По-скоро може да се използва евентуалният отказ от този данък, може да се използва като лот за поемане на натиск за допълнителни разходи между 1 и 2 четене. Да кажат „не можем нищо да приемем като предложение, защото тук Вие не искате да въведем новия данък”. Мен това, което ми се струва безумно в цялата тази работа е, че начинът, по който ти всъщност, слепотата, с която въвеждаш едно ново данъчно бреме и по /…/ начин, по който се опитваш да аргументираш това решение и да си измисляш вече нови данъци, които трябва да въведеш, за да е справедливо. Това е абсолютно несериозно. Данъците са фундаментална част от обществения договор, въобще какво правят те не мога да разбера.
Асен Григоров: Данъците са едни от най-силните…
Виктория Стойчева:Да де, ама не виждате ли колеги какво се случва? Значи ние всички говорим и всички медии говорят за този данък, никой обаче не пита защо бюджетът на МВР е увеличен толкова? Той е увеличен с 30%. Защо бюджетът за здравеопазване е намален… Ами не се пита. Всички пишат „данъка, данъка, данъка”. Значи тук общо взето това пак е хитро. Всички говорим за данъка и никой не се сеща да пише, да пита защо образованието е в такова състояние, защо бюджетът на МВР… Какво налага да е толкова?
Водещ:Ето, в.”Сега”, цитирам Ви прегледът на печата, който заедно направихме с Ивайло Пеев. 18 милиона са разходите, увеличението на разходите в МВР, бюджетът на МВР и 34 милиона отиват за опазване на властта. Ето пита се. 
Виктория Стойчева:Да, и в същото време всички важни сектори…
Водещ:Таня какво Ви се отговаря като питате?
Таня Петрова: Това всъщност не се пита. 
Виктория Стойчева:Ето, не се пита.
Таня Петрова: Няма кой да питаш. Виждат се някакви неща.
Водещ:Не, няма кой да се пита. Има разлика…
Таня Петрова: Да, наистина е така. Потресаващо е това правителство като медийна политика и като ПР. Ние там, когато има заседание на Министерски съвет, то е някакво едва ли не им се молим да ги попитаме нещо, за да може да кажем, че те работят. Това е някакъв пълен no sense. А това е най-приказващото правителство иначе, а то приказва по друг начин. То не обяснява политики. И всъщност Дянков си го отнася, защото един от малкото хора в кабинета, който все пак е в състояние да аргументира политически решения. И той е един от малкото хора, който се опитва да се аргументира и ние постоянно го разнасяме по медиите, че Дянков това, Дянков онова. Другите не говорят.
Водещ:Асене, да направим разлика между – ето, журналистите имат достъп до политиците, питат обаче няма кой да им отговори. Каква е разликата с едни други времена, в които пък журналистите седяха в мазето и чинно чакаха някое благоволение да слезе някой да им отговори? 

Следва продължение! 

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 23.06.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 23.06.2012

Водещ: Да си добре приспособен към болно общество не е признак на добро здраве. Когато журналистическите коментари се появяват като графити, работата на медиите как е свършена? Снимка с този графит върху ЖП вагон предизвика доста дискусии във facebook.com. Цитатът е на Кришна, уточни в дискусия Филип Харманлиев, за да потвърди правилото, че няма бивши журналисти. А като журналисти трябва да предоставяме на обществото точна и проверена информация и не бива преднамерено да я скриваме или изопачаваме фактите. Не бива да публикуваме информация, за която знаем, че е невярна. Не бива да подвеждаме обществото и за това сме длъжни ясно да посочваме къде са използвани манипулативни текстове, документи, образи или звуци. Трябва да разграничаваме фактите от коментарите и предположенията, коментарите и анализите. Да се стремим да представяме разнообразни мнения и гледни точки. При отразяването на спорове сме длъжни да се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция. Има още много пожелания в Етичния кодекс. Има ли изненадани? Помните ли случая с една партийна книжка? Тогава нямаше Етичен кодекс, но резултатите бяха същите. Хората спряха да гласуват сутрин със стотинките си за вестник, който публикува фалшификата. Кого обаче наказаха няколкото почтени журналисти, които показаха какво мислят? В нашия занаят за съжаление често цената на манипулацията плащат и тези хора. Останалите са дялани камъни и веднага пасват другаде, когато лъж веришът с рейтинга върви. За тях доверието не е ценност. Важно е да се ядат печени животни с победителите, да се тича след тях, баница да им се прави и куп други още деятелности. А приемливата за занаята близост е поне една ръка разстояние от политици и всички с икономическа или друга власт. Единственото, което не проумяваме – кой реши, че сред толкова много хора поне един няма да улови на кадър истината? Не виждам кой е започнал първи, но се вижда, че протестиращи и оператор се бият. Задавам въпроса, не защото скиорите, сноубордистите и всички останали спортисти, посещаващи „Орлов мост” държат отговорни всички журналисти. Задавам го, защото в последните дни мнозина от нас използвахме във facebook.com бутона „харесва ми”, за да коментираме, за да одобрим коментара на колегата Христо Комар/…/ „какви времена настанаха? Човек да се чувства неудобно, че работи в медия!” Вярно е, че хората, които излязоха с идеята да опазят гората, не ни вмениха на едро този грях, но е добре да си дадем сметка, че в уравнението доверие има и морална компонента и не нали се сещате, че не я плащат дяланите камъни сред нас, а всички останали. Нищо, че нямаме нищо общо. Разбира се има и добра новина – за първи път едно организирано в мрежата общество посочи авторите на манипулацията, а не отсъди на едро. Има истина в твърдението, че обичащите планината, са добри хора и за това е редно да им благодарим ние – журналистите. Защото е срамота заради двама, търсещи бой сред хората, всеки да застава срещу всеки. Бях сигурна, че някой ще сподели статус „не замеряйте журналистите! Те толкова могат”. Поне аз не го видях и това наистина е добра новина. Какви с а останалите новини от седмицата? Разбира се протестите и някои медии напълно обсъдиха социалните мрежи. Любителският запис ясно показа, че просто сред протестиращите и отразяващите има двама, които се сбиха. Не искам да кажа, че оправдавам боя. Нито над оператори и журналисти, нито обаче и над хората, защото кой, ако не ние журналистите най-добре знаем, че на един протест идват всякакви хора. Случката за съжаление доведе до пълна мистификация на случващото се на „Орлов мост”. Във facebook.com страницата на „Клубът на журналистите” Ви попитах трябва ли Етичната комисия да вземе отношение по случая Диана Найденова. 28 отговориха – да, 3-ма отбелязахте, че не сте гледали дуела – водещ-еколог. 3-ма добавихте отговор – „еколозите са вид вампири”. Двама коментираха с различни гледни точки и тъй като спазваме традицията в „Клубът на журналистите” да търсим гледната точка на младите колеги, те са днес гости в студиото. Още от седмицата – можем спокойно да очертаем бойното поле медии и властта. Съдът осъди Ася Пенчева от русенския вестник „Утро”, защото си свърши работата. Архонти и властност – ако може да ги има, но тайно, а журналистите да очакват скоро и сценариите да идват с параф от Светия синод. Следното се отнася до колегата Горан Благоев. Актуално от днес – Бойко метърът отчете – на 10 обещания се изпълнява едно. Водеща определя темата часовото издание. Във всички останали издания пък можем да прочетем подробности за изследването, което даде повод на Цветелина Бориславова да не коментира, че се преструваме на нещастни. Разбира се коментарите във facebook.com са по-различни от медиите. Какво предстои да анализира в понеделник фондация „Медийна демокрация?” Може би случващото се в медиите. Ще научим само след малко от доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”. Има ли конфликт с Етичния кодекс след като журналистите вземат страна в един спор? Полина Паунова от mediapool.bg е също в студиото. Ние сме информационните бедняци, написа на страницата ни във facebook.com Стоян Нешев, опонира от Георги Марчев. На двамата ще разчитам да подредят събитията. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Велина Йорданова, Слави Близнаков, Цвета Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте това, което бихте искали на страницата ни във facebook.com „Клубът на журналистите” БНР. Сам съм с вятъра, може би си мисли всеки журналист, принуден да пише в мрежата по-активно, отколкото в медията си. Ще започна с добавените отговори в анкетата, която пуснах на facebook.com страницата „трябва ли Етичната комисия да се самосезира по случая Диана Найденова. Разбира се мнозинството застават зад отговора „да”. Трима са отговорили, че не са гледали въпросното интервю, а трима са добавили отговор „еколозите са вид вампири”. Добър ден казвам на гостите в студиото и ми се ще да дам предимство на Стоян Марчев, Стоян Нешев и Георги Марчев. Защото Вие коментирахте на страницата ни във facebook.com, че сме информационни бедняци. Фразата е на Стоян. Добър ден!
Стоян Нешев:Добър ден!
Водещ:Защо сме информационни бедняци?
Стоян Нешев: Да, като цяло това е една моя публикация в нашия студентски блок. Информационните бедняци дойде в следствие от това, което се случи в последните седмици. Твърдя, че младите хора сме винаги четящи, но същевременно не сме прочели нещата така, както трябва или все не сме прочели правилното четиво. А все четем. В крайна сметка се получава един парадокс.
Водещ:От много четене. Загубени в четенето.
Стоян Нешев: От много четене. Загубени в четенето, за губени в превода.
Водещ:Георги Марчев пък ви опонира, че е почти съгласен, но не съвсем. Добър ден.
Георги Марчев:Добър ден и от мен. Ами аз съм съгласен с твърдението на Стоян иу публикацията му изобщо, но по-скоро бях несъгласен в медиите, които беше изброил. Т.е. тези медии, които беше изброил естествено, че са независими според мен, но има и други. Не можем така… Това ми беше единствената забележка, но вече като цяло съм съгласен с твърдението му.
Водещ: Двамата учите медии, журналистика в университета за Национално и световно стопанство. И се уговорихме да подредите събитията. Вие сте. Какво се случи през седмицата и каква е Вашата класацията.
Стоян Нешев:Ами хайде, аз ще започна първи.
Водещ:Стоян, да?
Стоян Нешев:Започвам с нещо много слабо, за слабия успех на матурите през последните 5 години. Аз като вече завършил 12 клас и т.е. една година след като съм завършил, наблюдаваме страшни резултати. Най-слабият випуск – средна оценка по БЕЛ 4.18, според мен това е едно от събитията, да свързано е с образованието, но аз го подреждам на първо място, защото образованието трябва да е по-напред от медийните скандали. И не може учениците да… Другите събития – за мен ужасяващо е писмото от „Пирогов” от пресцентъра на „Пирогов”, което вчера гръмна във всички медии. Дори вулгарно мога да го нарека.
Водещ:А един PR е изпратен до медиите сам да обясни за какво става дума, защото, ако човек прочете текста, наистина може да реши, че е злоупотребил със седенето на слънце или PR на „Пирогов” е изпратил една, нещо като сатира до журналистите, с цел да ги осмее, че ровят в „Пирогов”, както…И после, третото събитие?
Стоян Нешев:После третото събитие, това са разбира се еко протестите и медийните страсти около тях, но Георги Марчев мисля, че също…
Водещ:Твоите събития, Георги?
Георги Марчев:Аз сутринта се замислих как да подредя моите събития. И реших да погледна, да дам по едно събитие от гледна точка на това, че съм студент на това, че съм студент и от гледна точка на това, че съм журналист, защото съм и в двете роли. Едновременно съм и дете на прехода. Като студент посочвам много хубавия текст на Георги Деянов, мисля, че се казва „Студентът”,българския студент, който мисли, че учи в Англия. Той се казваше „добро утро, ние сме децата на прехода” Който обиколи страхотно много и социалните мрежи, беше препечатван и в интернет, online медии.
Водещ:Което ти даде повод днес да го пуснеш на стената си с допълнителен текст – ние сме новите олигарси.
Георги Марчев:Това е вторият текст, който той е дал на „Дневник” и е бил препечатан и в други медии. Като журналист обаче не мога да остана безразличен към реакциите след интервюто на Диана Найденова. То беше в разрез с всички журналистически норми. Изобщо с отношението към…
Водещ:Една добра и една лоша новина до тук. Да видим с третата на къде ще се наклони везната.
Георги Марчев: Третата новина, която аз си отделих, е карикатура на Малински, който аз много уважавам. Тя е от „Днес” и нея кметът на София Йорданка Фандъкова е нарисувана като върколак по повод бездомните кучета в София. Мисля, че тази тема остана малко по на заден план тази седмица, въпреки че в неделя почина втори човек за тази година…
Водещ:Който беше нападнат.
Георги Марчев:Да. Беше нападнат в Редута. Тъй като аз следя темата в „Дневник”, където работя, остана малко по на заден план. Мисля, че нормалността на едно общество се показва и с реакцията и при такива ситуации. Не е нормално в европейска столица да умират хора, нахапани от кучета.
Водещ: Също толкова ненормално е да искаме да унищожаваме кучетата, защото това не е решение. Няма да го коментираме. Добър ден на Поли Паунова от mediapool.bg
Полина Паунова: Добър ден.
Водещ:В грях ли е журналистите в такива ситуации като протестите или като кучетата, темата за кучетата да показват страна?
Полина Паунова:Бих започнала с едно друго изречение. Това, което Жоро каза току що, че си е избрал новина карикатура. Всички новини към този един момент са карикатури. Което е голямата тъга в случая.
Водещ:А този, който ги рисува, пък каза, че е срамота.
Полина Паунова:А този, който ги рисува каза още няколко много хубави неща.
Водещ:Когато карикатуристите започнат да говорят и да коментират, нещата не са много нормални.
Полина Паунова: Но да се върнем на въпроса за греха на личното мнение. Не е грях да имаш лично мнение. Грях е личното ти мнение да бъде истерично. Тъй като медиите в момента се занимават много повече едни с други, тъй като те не могат… Смисълът на журналистиката е тя да е опозиция. А поне така ги разбирам аз нещата. И понеже в момента повечето медии, хайде да не слагаме всички в един общ кюп, но повечето медии не изпълняват тази си функция, за това решават, че все пак трябва да има нещо опозиционно и то е насочено срещу други медии, с които се сблъскват в любовта си към управлението. И именно по тази причина се получават нещата, за които говорим. Това от една страна, а от друга страна личното мнение е много хубаво нещо. Стига то да бъде нюанс, а да не бъде основа. Значи ние трябва да отразяваме, не трябва да бъдем в центъра на отразяването.
Водещ:По възможност да не подминем събитието.
Полина Паунова:Разбира се.
Водещ:Както се получи в един момент, но това ще коментираме малко по-късно. Ще се върнем на тази тема. Добър ден на доцент Орлин Спасов.
Орлин Спасов:Здравейте!
Водещ:Така ли ги виждате и Вие медиите, когато ги наблюдавате? Спазват ли препоръката, добрата препоръка да са на поне една ръка разстояние от властта, хората във властта, няма значение дали тя е икономическа, политическа или всякаква друга?
Орлин Спасов:Ами тези медии, които наблюдаваме, доста трудно спазват дистанция към властта. Знаете, че фондация „Медийна демокрация” следи редовно именно отношението на някои водещи печатни издания към ключови политически фигури и към политически институции. И последните данни, които имаме, които са ни предоставени от агенция „Маркетинг”, с която работим вече няколко години, показват, че отново имаме много силна доминация на познатите ключови фигури, най-вече на министър-председателя Бойко Борисов в медиите. Само бих могъл да кажа предварително някои данни, които са интересни за нашите слушатели. Вече на пресконференцията в понеделник ще огласим подробно картата на медийните зависимости в България, но във всеки случай в този период, който ние наблюдаваме, следим няколко всекидневника „24 часа”, „Труд”, „Телеграф”, „Сега”, „Стандарт”, „Преса” и „Дневник”, който излиза вече само online. В тези няколко издания за периода от началото на тази година, отново познатата картина виждаме – Бойко Борисов с 3670 информационни единици присъства. На второ място е Цветан Цветанов, отново човек от правителството – 1653. Доста по-назад остават представителите на опозицията. Но интересно е, че доста по-назад е и новият президент Росен Плевнелиев, който има присъствие в 983 информационни единици в тези издания. Следователно простата сметка показва, че Бойко Борисов присъства в медиите 4 пъти повече, отколкото президента на Републиката. Що се отнася до субектите, които изразяват отношение в медиите, отново имаме много силна доминация на Борисов, който има 2 пъти и повече дори превъзходство пред Сергей Станишев, като субект, който изразява отношение по различни теми от дневния ред на обществото. Като само това ще кажа сега, без да навлизам в много проблемни детайли, че прави впечатление, че представителите на ГЕРБ и на самата партия ГЕРБ изразяват сравнително в по-малка степен отношение. По-малко дори и от БСП, което показва, че Борисов е иззел инициативата и продължава доста еднолично да изговаря и формира отношението и на партията си в медиите. И всичко това резултира и в медийните рейтинги. Ние измерваме и този вид рейтинг. Никой друг не го прави. Тези рейтинги са положителни и отрицателни, като положителните стойности – примерно медия рейтинг +2 показва, че за съответното лице или за съответната институция в наблюдаваните медии в пъти по-често се съобщава в позитивна светлина, отколкото в негативна. Така че, ето само някои данни, за месец май ще кажа. Бойко Борисов има рейтинг, който се движи между 4 и 4.50 следователно медиите съобщават около 4, 4 пъти и половина по-често за министър-председателя в положителна светлина, отколкото са критични към него. Росен Плевнелиев има рейтинг +5. Значи той се радва на още по-голям медиен комфорт. Цецка Цачева достига през май =9. Значи почти 10 пъти по-положително отношение, което рязко контрастира на някои данни от социаологическите проучвания, които показват много нисък рейтинг на парламента. Общо взето точно обратната е картината при представителите на опозицията. При Сергей Станишев например рейтингът през тази година като цяло е отрицателен. В най-лошите моменти достига до -2 и дори малко по-надолу. Но през май има известно подобряване. Така се движи и около неутралното и дори на моменти малко по-нагоре до +1, което означава, че в някои моменти той успява да постигне един незначителен превез над положителните оценки. Но като цяло казах, че доста по-назад остава в негативната ччаст на спектъра.
Водещ: Може би гражданското общество ще включите в това наблюдение, защото то мисля, че си извоюва главна роля напоследък.
Орлин Спасов:Ами гражданското общество разбира се, че трябва да го коментираме също, тъй като то излезе сега на сцената именно във връзка с тези протести, с които започна днешният ни разговор. И това е една голяма промяна според мен и в отношението към медиите. Защото Вие знаете, че през последната година и последните месеци към българската медийна среда бяха отправени многобройни критики, за които много пъти сме говорили и тук, и във вашето предаване, както от външни авторитетни организации, така и от български неправителствени организации. Така че аз няма да повтарям всичко това. То е до болка вече познато. Но само искам да кажа, че тези протести дадоха една неочаквана видимост на проблема за липсата на достатъчно свобода в доминиращите български медии. Това беше може би централното послание, което една част от не конформистко станалото младо поколение отправи и към българските медии, защото това послание показа, че българските традиционни медии до голяма степен се възприемат вече като част от по-скоро от самат политическа система. Като част от политическото статукво. Ето това е може би и най-важният и голям проблем. Те загубиха, може да се каже през гледната точка на тези протести, статуса си на четвърта власт.
Водещ:Казваме езика на социалните медии – куче касичка или куче пазач на обществото. Ще продължим с коментар само след малко. В „Клубът на журналистите” продължаваме да разсъждаваме около отношението на медиите към властта. Чухме какви са данните. Ами сега да ги коментирате, ако искате. Да започнем от студентите. Това ли са медиите?
Георги Марчев:Медиите явно са това, но аз да кажа, че най-голямо впечатление ми направи рейтингът на Цецка Цачева. Мога да я поздравя за това +9, което има като отношение към нея. Наистина впечатляващо.
Водещ:Вероятно снимката…
Георги Марчев:Бойко Борисов – който е 4.50 по данните, които виждам. Наистина впечатляващ резултат. Това мога да кажа аз.
Стоян Нешев:Аз не чух данни за Искра Фидосова или е имало такива. Според мен тя също има добър рейтинг. Спомням си, да има снимки с червената слушалка, но мисля, че това може да е положително за нейния рейтинг. Но като цяло, ако медиите имат някаква роля , за да направят информационни бедняци след тези протести, след тези събития, мисля, че успяват.
Водещ:Всъщност медиите на едро отсъдено чрез методите на социологията, са доста любезни към властта. И може би това кара властта да има все повече претенции към медиите. Така, един отговор на въпроса, който постави вицепремиерът към протестиращите – „вие къде сте били, когато застрояваха Черноморието”? Отговорът, който всички цитираха, е „на…” Полина?
Полина Паунова: Значи ситуацията може би трябва да я разкажем с две думи, за да внесем яснота. Няколко дни, след като министър Цветанов попита всички протестиращи къде са били през 18 годишния преход, докато се е презастроявал Слънчев бряг, та той тогава изгря в парламента няколко дни по-късно. И на пресконференция аз го попитах той къде е бил през тези 20 години. На което Цветанов отново насочи въпроса към мен. Попита ме аз къде съм била. С оглед на моята възраст съм била в детската градина, поясних му това и го попитах той къде е бил. Пак върнах въпроса към него. И се оказа, че той е бил гражданин на България, което е някаква изключително важна информация за всички нас. Изразявал активна гражданска позиция. На въпроса как я е изразявал, той каза, че е гласувал, когато се е налагало. Така че наложителността…
Водещ:Когато е имало избори.
Полина Паунова: Ами сложна е министерската мисъл, както знаеш. Много, и това, което доцент Спасов казва за данните за медиите, не знам дали всички Вие забелязахте – много малко медии по време на тези протести, отразиха протестите през погледа на протестиращите. Всички те ги отразиха през погледа на властта. Аз не знам дали в демократичния нормален свят това нещо може да се случи. Това се случва и във всяка една политическа новина. Може би доцент Спасов го е забелязал това нещо, когато примерно има раздор в СДС и ДСБ, когато има конгрес на БСП, винаги основната информация от изказвания на Бойко Борисов, който е коментар на даденото събитие. Сещам се например в новина във вестник „Монитор” премиерът: „не се меся във вътрешните неща на десните партии” и от дописката по-надолу се разбира, че всъщност новината е за това, че няма да има Синя коалиция. Но същото беше и с конгреса на БСП, когато коментарът, че Станишев бил Първанов. Разбирате ли? Това е някаква шизофрения. Променя се абсолютно смисълът на новините.
Водещ:Между другото заглавието, което цитира, ме върна към стари коментари в „Клубът на журналистите”. Доцент Спасов, ние сме си задавали така този въпрос – кой пише заглавията във вестниците?
Орлин Спасов: Ами там е проблем, че…
Водещ:То е толкова образно, че чак радиото, което няма образ, излъчи образ в този случай.
Орлин Спасов:Да, ами там е въпросът, че ние престанахме да знаем кой пише заглавията и въобще това е един от големите проблеми на българската медийна среда, че ние все по-малко разбираме кой, кой е. Има и още нещо. Сега ще си полсужа с едно сравнение със заглавието на един класически уестърн „Добрият, лошият и грозният”. Като че ли няма добър, иначе така останаха само лошият и грозният и ние трудно разбираме има ли въобще добър, кой е той.
Полина Паунова:И кой е по-добър от лошият и грозният.
Водещ:
Орлин Спасов:Така че наистина не е много ясно. Всеки път ние трябва да си задаваме този въпрос и това е една тревожност.
Водещ:Дали не е добре да си го задаваме преди да напишем нещо.
Орлин Спасов:Да,но, аз малко бих искал да се върна към това, което все пак сега се случва и с тези протести, които коментирахме в студиото, защото наистина мисля, че се достигна до една линия, много важна, в която като че ли много категорично медиите започнаха да се разделят на нашите медии и на нашите медии. И Вие тук чухте тези млади хора, току що, да използват едни специфични думи. Те казват „моите събития са” и ги подреждат или „нашите събития са” и ги подреждат по един определен ред. Това вече не са просто събитията, които медиите отнякъде изпускат и които всички ние трябва да приемем.
Водещ:Т.е. има промяна на дневния ред?
Орлин Спасов:Така че има различни дневни редове, които стават видими и така да се каже алтернативният дневен ред вече не е така подтиснат, както той дълго време беше. И този алтернативен дневен ред има вече своите собствени информационни канали, които са независими от каналите на традиционните медии. За това аз мисля, че това, което каза Стоян разбира се донякъде е вярно, че младите са информационно бедни, но по-важно е да се каже, че те не са информационно всеядни. Просто свърши тази информационна всеядност, поне в една част от младото поколение.
Водещ:Притеснителен ли е за Вас фактът, че по-скоро PR-те по-скоро реагираха, може би въпросът ми е към Стоян, защото той подреди това събитие, с писмото, което беше изпратено към медиите с цел подиграване.
Стоян Нешев:С цел подиграване и то точно…
Водещ:Точно PR-те реагираха и поискаха шефът на „Пирогов” да държи PR-а си далеч от успокоителните. Така да го кажа.
Стоян Нешев:Това всичко е следствие от една нормална проверка. Но в случая PR-те, те не могат да бъдат журналисти.
Водещ:Сигурно ли е това?
Стоян Нешев:Ами поне според мен те не могат да бъдат журналисти. Могат да бъдат…
Водещ:Не могат и не трябва. Да направим разликата.
Стоян Нешев:Те не знаят и не трябва да бъдат. Но цялата подигравка в този текст мисля, че е обидна не към интелектуалния, защото те съветват и журналистите, че уважават интелектуалния труд, не към журналистите, а по-скоро към хората, пациентите на такава болница, номер едно в България.
Георги Марчев:Всъщност това писмо беше отговор на едни писания по определени вестници, които излязоха даже имаше един от тях, видях вчера, на първа страница „Пироговски октопод” или нещо такова видях. „Здравен октопод” – точно така, „здравен октопод”. И реакцията на PR беше във връзка с тези публикации. Във връзка с необективното отразяване на болницата.
Водещ:За това е . Разбира се тръгваме от малкото към голямото. Един PR решава, че може да учи журналистите. Една съдийка пък от Русе помисли, че може да ги откаже да работят например. Ася Пенчева, колежката от русенския вестник „Утро” също беше много цитирана в социалните мрежи, защото си зададе резонния въпрос „трябва ли да си зареждаме батериите на касетофоните”, тъй като съдийката не допусна нейния запис, тъй като не било официално СРС и така тя излезе виновна. Всъщност как бихте коментирали? Поли?
Полина Паунова:Бих коментирала по следния начин. Това, което Жоро каза преди малко – „октопод” е най-често употребяваната дума от медиите около това правителство и от това правителство. Ние създаваме гласно или негласно, т.е. мълчейки или взимайки някакво отношение, по-скоро положително към властта, тези, които го взимат, ние създаваме условия да не можем да си вършим работата и наистина да няма смисъл да си зареждаме диктофоните, защото знаем… Т.е. ако въпросът е неудобен, тогава следва осъдителна присъда. Дано това е първият и последен такъв случай.
Водещ:Ами той не първият, но за съжаление няма да бъде последният.
Полина Паунова:Да, не е първият, но дано бъде последният.
Водещ:Сега ще Ви помоля да си сложите слушалките, за да можете да чуете и Вие Александър Кашъмов. Добър ден!
Александър Кашъмов:Добър ден.
Водещ:Тръгнахме от един PR, който се опитваше подигравателно да учи журналистите как да си вършат работата, отразявайки „Пирогов”. Стигнахме и до съдийката от Русе, която прецени, че записът на журналистка не е СРС и заради това не може да бъде доказателство. Разбира се Вие схващате, че става дума за Ася Пенчева от русенския вестник „Утро”. Как да коментираме този случай?
Александър Кашъмов: Ами разбира се едва ли може да бъде коментиран случая в пълни детайли без да ги познаваме, но все пак някои неща са доста драстични и очевидни дори на пръв прочит.
Водещ:И всъщност говорят за онази картина, която ние много пъти с Вас сме коментирали тук, че ако има натиск върху медиите, които са базирани в София, какво остава за тези, които са извън София.
Александър Кашъмов:Абсолютно вярно. Медиите в страната между другото са от много години подложени на сериозен натиск, тъй като тогава, когато те си позволяват критични публикации срещу държавни служители, срещу хора, които са на високите етажи във властта, срещат много сериозен отпор. Знаете, че ние коментирахме с Вас този случай по повод решението на Европейския съд по правата на човека по случая Касабова, който аз имах удоволствието на представлявам и случая Бошков от миналата година. Всъщност отново виждаме неща, които не са сериозно съобразени. Първо не е съобразено, че свободата на словото е основно човешко право и по Конституцията и по Европейската конвенция за правата на човека, че в дадения случай става въпрос за публикация от обществен интерес, защото виждаме, че все пак се касае за събития, които се случват в дом за деца. Отношението към тези деца. Въпросът дали персоналът си върши работата в интерес на тези деца и в интерес на обществото. Това е една тема от обществен интерес и то особено при положение, че журналистката е отишла и на място е проверила фактите. Т.е. тук налагането на санкция глоба в размер на 1000 лева например, нещата отиват и към компенсация, която ще бъде изплатена, поне от това, което успях да прочета в интернет. Нямам представа дали е присъдено обезщетение, но ако не е присъдено сега, то може да бъде присъдено отделно в гражданско дело, което отново ще създаде големи проблеми пред свободата на словото, защото ще играе ролята на една предварителна цензура. Има смразяващ ефект, както го е нарекъл Европейския съд по правата на човека. По отношение на всички журналисти, които за в бъдеще биха искали да разкриват нередности в обществото. Още на този етап е видна не пропорционалност. И вторият голям проблем, който очевидно съществува – е не приемането на записа като доказателство и доказателствено средство. Отново си позволявам да цитирам решението на съда в Страсбург по делото Касабова, където той каза много ясно в този конкретен случай, че не винаги е виновен законът, а понякога въпросът е как съдиите прилагат този закон.
Водещ:И какво си мислят, прилагайки го по този доста превратен начин.
Александър Кашъмов:Да. Отново проблемът с използването на запис като доказателствено средство е свързан с това как съдиите прилагат закона, а не толкова с това какъв е законът, защото разбира се един журналистически запис представлява веществено доказателствено средство, както всяка една вещ, която може да бъде приета и представена по делото, така и този запис може да бъде приет и представен по делото. След това няма никаква пречка да бъде назначена експертиза, която да разкрие съдържанието на записа.
Водещ:Разбира се сега ще взривя с един коментар юриста у Вас, но в крайна сметка разчитам на журналист у Вас. Всъщност това е една бакалска сметка, която най-вероятно е имала съдийката, вземайки това безумно решение. Медията е по-богата и тя ще плати.
Александър Кашъмов:Ами аз не зная какво точно е имала в предвид съдийката, не мога да коментирам. Разшири се в общественото пространство становището, включително и в магистратски среди, че записът не може да бъде доказателствено средство. Това е свързано с една поредица от текстове в Наказателно процесуалния кодекс, в която се казва, че записи се правят по специален ред, нали, говорим за СРС, но тук идеята е съвсем различно. Идеята е, че прокуратурата, когато иска да повдигне обвинение, не може да се основава на друг вид запис, освен на такъв, който е изготвен по надеждния начин. Т.е. смисълът на тази норма в НПК е защита на справедливия процес, защита на евентуалните подсъдими, така че те да не могат да бъдат обект на манипулативен процес от страна на прокуратурата. Никъде обаче не е казано, че същият стандарт се прилага спрямо защитата. Точно обратното. Един човек трябва да може да се защити с всички възможни средства. Обратното – това да се откаже защитата от всички възможни средства представлява нарушение на правото на защита, което е част от член 6 на Европейската конвенция за правата на човека. Т.е. тук не само говорим за накърняване на свободата на словото, но и за накърняване на правата на защита.
Водещ: Стана традиция „Клубът на журналистите” да Ви моли като представител на Етичната комисия да вземете отношение, между другото разсъждавали ли сте по случая Диана Найденова, който събуди…?
Александър Кашъмов:Ами все още не сме разсъждавали. Интересното в случая е, че има няколко предложения за обсъждания във връзка с протестите и отразяването им от страна на Електронните медии. Очевидно е, че на следващото заседание ще се занимаваме с тази тематика. То ще бъде през месец юли. Така че вече имаме сигнали, подадени. За случая специално с Диана Найденова нямаме, но очаква се, че до тогава може да имаме конкретно сезиране. Така че любопитно е…
Водещ:До колко е вярна информацията, която излезе в медиите, че само набеденият за вампир еколог има право да подаде такъв сигнал до Етичната комисия?
Александър Кашъмов:По начало това е така. Етичната комисия не се самосезира по конкретни казуси. Тя се самосъзира по принципни въпроси, по които дава общи препоръки. Разбира се, ако ние не получим жалба от конкретния еколог, няма пречка да се произнесем с една обща препоръка или становище за това какви стандарти следва да се прилагат в случай, когато подобен формат…
Водещ:И до колко Етичният кодекс трябва да се спазва, може би.
Александър Кашъмов:Ами да. Определено, но също така трябва да се види кои са релевантните текстове в Етичния кодекс, защото случаят не е прост, не е просто, тъй като всъщност поне моето лично мнение е, че зрителите можаха да си съставят мнение за обществения дебат и неговите страни. Дори Вие по един парадоксален начин този доста агресивен материал всъщност допринесе за това зрителите да получат достатъчно точна информация и да се настроят срещу репортажа.
Водещ:Е, хубаво би било, това да не влиза в арсенала от журналистически средства, защото подходът е много особен. Благодаря за този…
Александър Кашъмов: Тук въпросът не е за обективността толкова, колкото въпросът е за арсенала на журналистиката и до колко тя все пак трябва по един обективен и спокоен начин да ръководи и да моделира обществения дебат.
Водещ:И да оставим сатирата на сатириците, както се казва. Играта за актъорите. Ние да бъдем просто журналисти.
Александър Кашъмов: Точно така. Всеки си има своя роля и това също е въпрос на професионалната етика.
Водещ:Благодаря на Александър Кашъмов за този коментар. Да продължим ние около този случай. Трябва ли според Вас Етичната комисия да каже нещо или вече би било късно? Поли?
Полина Паунова: Аз смятам на първо място, че екологът вампир, набеденият еколог вампир трябва да сезира Етичната комисия и това един много принципен въпрос, защото ако ние като общество не искаме да ни се нарушават правата, не искаме да бъдем осмивани, не искаме да бъдем използвани за някакви цели, ние трябва да защитаваме тези свои права. Т.е. трябва пътя от протеста и крясъците „Долу БТВ” да бъде изминат до край със сезиране на Етичната комисия. Това е моето мнение.
Водещ: Във Вашите учебници по журналистика какво пише?
Стоян Нешев:Да, в моя учебник по журналистика пише за Диана Найденова. Аз мисля, че случаят Диана Найденова, освен всички противоречия с журналистическата етика, доказа и нещо положително, че събуди се една гражданска позиция, една гражданска оценка. И обществото реагира. И реагираха по адекватен начин, сега остава да се предприемат и съответните мерки от Комисията. Но според мен, както един нормален българин, пускащ си вечер съответните новини, както не взима никакво отношение, защото един нормален българин няма как да се интересува от медийните страсти, коя е Диана Найденова и какви са тези задколисни игри. Това не е така. Но ето, че сега този случай и самото интервю с еколога, събудиха човека от дома му, който натиска и гледа новините. Събудиха го и този човек си даде своята оценка.
Полина Паунова: Само една вметка да направя още, извинявам се. Аз не знам дали точно това е събудило зрителя. Мисля, че по-скоро зрителят се събуди от друго – от двойния стандарт. От това, че когато гласува министър-председателят на България, Диана Найденова го изчаква, за да каже, че има да гледа много важен мач и за това тя да обича по-бързо с въпросите или да не го прекъсва, когато той говори за неговите магистрали и употребява „неговите”, защото както доцент Спасов каза – всеки има собствен дневен ред. А т.е. двойният стандарт в журналистиката, двойният стандарт, когато насреща е властта и ти искаш някак да те гушне, за да се смърсиш с нея. Това са някакви човешки страсти, които всеки решава дали да им се поддаде или не. И когато срещу теб стои един обикновен човек, един протестиращ, върху който можеш да излееш цялата си агресия, която е всъщност неосъществена агресия към властта според мен. Това исках да добавя.
Водещ:И малко щеѝ се затрудня, ако трябва да поканя Фройд. Нека да направим нещо друго. Обедните емисии от онзи ден да сравним между две телевизии. Няма да ги назоваваме, защото е важен принципът. Георги, бяхме го говорили това в предварителния разговор. Когато имаше протест и така наречен контра протест, защото…
Да, аз си направих един експеримент. Не гледах новините, а проследих реакциите във facebook.com спрямо тях, които бяха със скрийншотове и всичко възможно, за да ме ориентират в това какво са излъчили телевизиите. Е, реакциите бяха еднозначни. Едната телевизия, по-голямата да кажа, излъчи стари кадри, което изключително много ме вбеси. Те бяха на живоѝ, много манипулативно. Имали са жива връзка с гост.
Водещ:На половината екран. На другата половина екран беше написано „протест в подкрепа на Закона за горите” само ,че на картината бяха тези, които протестират срещу Закона за горите.
Георги Марчев:Точно така. Същевременно за другата телевизия реакциите бяха по-така, умерени и според моите приятели във facebook.com, които твърдя, че са най-различни, те оценяват като по-добро представянето на…
Водещ:Всъщност, ако трябва в едно изречение да формулираме някакви препоръки от социалните медии като относително по-свободни, то те биха били журналистите да са по-критични към властта и ако обичат да не използват особен инструмент „интервю с вампир.”
Георги Марчев: Точно така. И само да кажа две изречения за Диана Найденова. Интервюто е ясно, че Етичната комисия трябва да вземе отношение, безспорно. Но друг въпрос седи – трябва ли медиите в такива ситуации да взимат отношение и да покажат своята позиция и как да я покажат. Т.е. БТВ или Диана Найденова, или „Нека говорят”, или продуцентите на предаването имат ли ясна позиция – нека да я изразят и да кажат „да, ние подкрепяме новия закон за горите”. Например ние в „Дневник”, тактично, без да нападаме никой, просто използвахме нашата facebook.com страница. Сложихме една снимка на протестите срещу поправките и по този начин ние показахме по най-всеобхватния начин и едновременно с това без да нападаме никой позицията на медията.
Орлин Спасов:Все пак, ако мога и аз да добавя нещо около това прословуто интервю на Диана Найденова. Наистина така беше провал това, което се случи. Това интервю може да бъде преподавано на студенти като един пример за това как не трябва да се прави интервю в някои негови аспекти и водещата не беше достатъчно добре подготвена. Тя си изпусна и нервите просто. Реагира афектирано в един момент и т.н. Но все пак нека да не забравяме, че Диана Найденова след това интервю има сили да се извини за това, което е направила. И аз мисля, че това е един много силен жест от нейна страна, който трябва да бъде ценен и лично аз бих приел това извинение, защото колко примера…Да, знам, но въпреки това този жест би трябвало да бъде ценен на фона на това, че просто такива жестове, правени от български журналисти, практически липсват. Колко примера можем да дадем ние за журналист, който през последните години се е извинил. А знаете колко много скандали, тежки гафове и какво ли не се получи в българските медии, но обикновено не следва извинение.
Водещ:Винаги в лошата новина може да се намери и нещо позитивно. Ето, сега ще го подкрепим с музикален коментар със Снежа Спасова. Колко е трудно да кажеш „съжалявам” със средствата на радио журналистиката. Замесихме и Чикаго в нашия коментар. И нека да продължим да разсъждаваме върху темата за криво разбраната солидарност и за това с кого всъщност трябва да бъдат солидарни журналистите. Доцент Спасов?
Орлин Спасов:Ами…
Водещ:Криво е огледалото. Просто Вашите данни показаха доста криво огледало.
Орлин Спасов:Да, наистина трудно, но вижте, като говорим за солидарност, за мен един от най-тревожните симптоми е, че журналистите първо загубиха солидарността помежду си като професионална група. И от тук произлязоха страшно много проблеми и всъщност това може би е една от основните причини, заради която ние имаме такава слава и не свободна медийна среда в България. Просто, защото липсата на професионална солидарност позволи на други интереси да нахлуят в медиите и да подчинят професията не на интересите на публиката, а на интересите на собственици, на редактори, на политици, на различни икономически кръгове и т.н. И за това ние все по-често ще имаме и имаме такива случаи като този, който коментирахме за Ася Пенчева от вестник „Утро” и за който говорихме и с господин Кашъмов. Защото, връщам се малко към тази тема, за да подчертая още един важен проблем, и той е не добре работещото правосъдие и липсата на справедливост, защото това също се оказа един от ключовите проблеми в медиите.
Водещ:То от формална гледна точка съдийката би казала, че така е справедливо.
Орлин Спасов:Да, но… Знаем каква е тази справедливост и на каква справедливост се радват журналистите в България. Особено, както беше подчертано в провинциалните медии. Просто има драстични случаи на физическо насилие, на подпалени коли на журналисти, на побой над децата им и т.н. Те са коментирани с вестници, тези, които искат да знаят това.
Водещ:Имахте между другото една амбиция за „Репортери без граници” и малко повече яснота около тези критерии, защото, както властта обича да казва „няма натиск върху медиите”. Това дали е така? Дали ние журналистите ходим и се оплакваме пред чужденците, за да ги излагаме, макар че вчера имаше и един такъв коментар за българите по принцип, че се преструваме на нещастни?
Орлин Спасов:Има такива мнения. Те могат да се чуят и от български журналисти, че примерно оценката на „Репортери без граници” за България в никакъв случай не е обективна, че не мкожем като страна да сме на една позиция на равно с Унгария, където има много сериозен натиск върху медиите, но в крайна сметка се оказа, че можем да сме на една позиция с Унгария, защото това беше потвърдено и от много други източници. Ние можем да допуснем чисто теоретично, че един източник поради някакви методически причини, свързани с начина, по който се набавят тези данни, може да сгреши, но когато тази информация се повтори от много източници, няма никакво съмнение в нея. Друг е въпросът, че тази не свобода се постига по различен начин в различните страни и има една съществена разлика между България и Унгария в това отношение. В Унгария правителството на Виктор Орбан упражнява много мощен натиск с инструментите на регулацията, от една страна, и второ с поставяне на наморник на обществените медии. То при нас не е такъв случаят. Тук регулацията общо взето е оставена на спокойствие. До голяма степен е омаловажена. Обществените медии, Ви знаете, че също така са до голяма степен оставени на произвола на съдбата, на доизживяване с едно постепенно намаляващо финансиране. Така че големите форми на натиск се осъществяват чрез ползване на корпоративни инструменти и всъщност това е интересното в България, че частните медии се оказаха по-сериозната зона, в която не свободата има важна тема.
Водещ:Между другото през седмицата стана ясно и че много политици по света отправят искания към google.com да сваля техни цитати от мрежата. Български нямаше сред тях. Може би става дума или за типичната българската леност, или за не до там добро познаване на тези технологии. Вашата прогноза, кратка? Или да започнем от студентите, че те са по-наясно с чичо гугъл.
Георги Марчев:Ами, ако се погледне новината, нали хубаво е, че няма български цитати. Но от друга гледна точка много от българските медии нямат сайтове, така че какво да свалят там, смисъл, властта едва ли наблюдава точно интернет базираните медии с най-голямо внимание. В мен е останало впечатлението, че по-скоро други медии гледат и например Вежди Рашидов преди малко, преди да влезем, прочетох, че има изказване, че властта винаги била виновна за всичко. Едва ли не погледите винаги критично били насочени към….
Водещ:Значи става за журналист.
Георги Марчев:Да. Това имах в предвид.
Водещ:Поли?
Полина Паунова:Властта обича да чете в България без значение дали цитатът е в online медия, offline медия или каквато и да било медия. Властта обича да се гледа по телевизора, да сменя каналите. И искам само нещо да добавя към това, което доцент Спасов казва. Освен икономическият натиск, който с това и започнахме, че всъщност настройва журналисти срещу журналисти и за сметка на всеобща любов към тази власт с огледалата. Не знам дали си спомняте. Преди две години мисли господин премиерът изпрати едно писмо към българските медии, в което ги попита дали те са независими. Това е абсолютно красноречиво за начина на управление.
Водещ: Стоян, какъв въпрос да зададе премиерът, след като напише едно-две заглавия?
Стоян Нешев:Ами той премиерът може да зададе само позитивни въпроси към журналистите, защото той е ухажван от тях в, говорим в повечето медии. Но аз искам да допълня за журналистическата солидарност. Според мен тя не може да съществува и няма да съществува, защото такава солидарност е обречена на провал. С това стана ясно и с Диана Найденова.
Водещ:Всъщност солидарността трябва да бъде по отношение на почтеността и на правилата в професията, а не…
По груб начин.
Водещ:Хубав съботен следобед. Това ми остана време да Ви пожелая от всички ни – Велина Йорданова, Слави Бошнаков, Цвета Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Едно общество, в което всеки си казва мнението и то е истинско, би било по-добро.          

Програма достъп до информация иска договорите за обществени поръчки да се публикуват в интернет

www.cross.bg | 14.05.2012

Програма достъп до информация (ПДИ) представя годишния си доклад – Състоянието на достъпа до информация в България 2011. Това ще стане на 17 май, четвъртък, 13 ч. в Пресклуб на БTA – бул. „Цариградско шосе” 49. „Бавното, понякога почти незабележимо отваряне на институциите дори след основните промени в ЗДОИ от 2008 се съпровожда с повтарящи се от години проблеми на прилагането им. Позитивните модели на отворени и отчетни институции не стават пример за другите. През 2011 българското правителство се присъедини към глобалната инициатива Партньорство за открито управление – ясен политически знак, че сме в клуба на правителствата, които застават зад принципите на откритост и прозрачност. Продължава обаче да стои въпросът кога България ще се присъедини към първия международен договор – Конвенцията за достъпа до официални документи на Съвета на Европа?”, констатира Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ. Какво съдържат вътрешните правила за достъп до информация на институциите и какво би следвало да съдържат ще представи Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ.
По кои обществени теми бе търсена най-много информаци и какви проблеми срещнаха търсещите информация, които през 2011 потърсиха правна помощ от ПДИ, ще представят Дарина Палова и Фани Давидова.
Какви бяха позитивните и негативни развития в съдебната практика през 2011 ще представи Кирил Терзийски.
Анализ на тези въпроси ще намерите в годишния доклад „Състоянието на достъпа до информация в България 2011” на Програма Достъп до информация.
Препоръките на ПДИ за улесняване на достъпа до информация и за постигане на по-голяма прозрачност и отчетност на институциите през 2012 са:
• Подписване и ратификация на Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа;
• Определен орган да отговаря за наблюдението и координирането на дейността по изпълнението на ЗДОИ;
• Да се засилят и прилагат санкциите за нарушения на ЗДОИ;
• Да се засили контролът на Главния инспекторат към Министерския съвет върху дейността на инспекторатите с цел ефективни разследвания на нарушенията по ЗДОИ;
• Да се публикуват договорите за обществени поръчки в Интернет;
• Постоянни обучения по ЗДОИ за служителите в администрацията;
• Да се публикува цялата необходима информация за обсъждане на проекти на нормативни актове.
С цел унифициране на практиките и подобряване прилагането на закона, ПДИ препоръчва вътрешните правила на институциите за работа по ЗДОИ да включват:
• Ред за приемане на заявления по електронен път и премахване на изискването за електронен подпис;
• Ред за предоставяне на достъп до информацията по електронен път;
• Определяне на място за преглед на получената информация;
• Задължение за подпомагане на заявителите;
• Прилагането на ограниченията на достъпа до информация да бъде съобразено със съдебната практика и принципа за надделяващ обществен интерес;
• Определяне на отговорно за активното публикуване на информация звено и на необходимата вътрешна координация в администрацията;
• Определяне на категориите информация, подлежащи на публикуване, реда за публикуване и осигуряване на навременността му.
• Определяне на звеното в администрацията, отговорно за осъществяването на контрол на работата по заявления и активното публикуване на информация.
Докладът се издава с финансовата подкрепа на Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа (CEE Trust) в рамките на проект „Граждански одит на активната прозрачност на управлението”.

Оригинална публикация

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 25.02.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 25.02.2012

Водещ: Съветът на Европа предприема мерки за гарантиране на независимостта на обществените медии, а обществената медийна седмица у нас ни дари с ярки примери за редакционни зависимости. И ако миналата седмица търсехме отговор на въпроса заявеното намерение от страна на ново учредения Български медиен съюз за писани на нов етичен кодекс дали е поредната схизма у нас, из медиите като вирус и заболяване се появи практиката късане на вестници пред камера. Сами по себе си тези прояви изглеждат добре заредени с рейтинг и безспорно отпушиха коментарите в социалните мрежи. Днес няколко вестникарски първи страници са решени в квалификации. И каквото повикало, това отговорило. Разбира се и това е позиция. Дали обаче не е редно да си зададем въпроса колко е часа например? В едно общество, което уважава чуждото мнение и държи на истината, не е особено добре политиците да пишат заглавията или собствениците да определят посоката на коментарите и разследванията. Вярно е, че етичният кодекс, който мнозина журналисти спазват, е доброволен обаче никак не е редно да има дни, в които го спазваме и такива,в които не го правим. Много сложно се изписва този график – не за друго. До колко бонусите, за които и тази седмица се говори, писа и показа много, щяха да видят бял свят, ако не бяха медийните войни? Това също е един важен аспект. Какво да правят обаче във всичкото това време журналистите? Никак не е случаен фактът, че правото на информация е записано в повечето европейски конституции. Не само за частта на професията, но и заради човешките права е добре поводите да бъдат поставени журналистите под общ знаменател, като част от онази крилата фраза как всички са маскари, е редно поне да бъде поставен под въпрос. Защото медийните скандали са още един аргумент, който ще ни потопи надолу по степен на свобода на словото. После разбира се ще оспорим методиката, но какво от това? След вчерашното късане на вестници, по една телевизия, днес и по една друга иронизираха късането на вестници пред камера също с късане на вестници. Стана ясно още, че потърсената позиция от Светла Петрова не е стигнала до хартиеното издание, а само до електронното, защото позицията е била принципна. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Александър Райчев, Валя Момчилова, Светла Милчева, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Бонуси, оставки, високите цени на лекарствата, как журналистите коментираха темите и какво ще се промени освен няколкото лица във властта, до колко властта е склонна да споделя информация с медии? Как ще се развие поредният спор за достъпа до информация? Темите ще коментираме с колегите Весислава Антонова от „Капитал”, Александър Кашъмов – член на Етичната комисия за електронни медии и разбира се предполагам, че вече се сетихте и Найо Тицин, чиито интерес е извън България. Воюват ли медиите и какво да правят журналистите в това време? Каквото и да си говорим, винаги става дума за пари. Така мислят и Pink Floyd. Една от основните ценности на журналистите е отношението им към дискриминацията и по-точно срещу дискриминацията. Тази позиция и практика се опитва да наложи и ЕК с ежегодна награда. И така на национално ниво Даниела Горчева вчера стана ясно, че печели и ще ходи в Европа да се конкурира с колеги. Добър ден на Даниела Горчева.
Даниела Горчева: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ:Става дума за съдбата на един човек, който всички администратори се опитват да кажат, че го няма.
Даниела Горчева:Да, този случай е наистина абсурден, но за съжаление не е единствен. Това е големият проблем. Става дума за съдбата на един човек, едно създание, който е от 32 години в България. Тук е завършил Висшето си образование – МЕИ, тук е работил като инженер в продължение на години. Работил е като предприемач на малка фирма за продажбата на кафе. След това е работил в други фирми. В един момент, след като 17 години живее в България, той иска от емиграционните български служби да му предоставят право на българско гражданство. Той има това право. Служба Емиграция отказва без никакви аргументи. Предполагам поради две причини. Едната е, че все още има от миналото наследено милиционерско мислене и манталитет, тъй като те са длъжни да се аргументират. Те нямат никакви мотиви да му откажат. Другата е според мен, че вероятно Господин /…/ не се е сетил да даде рушвет, където трябва. И освен това и дискриминационно мислене, и нагласи, защото той разбира се е от /…/. По-късно нещата се развиват така, че на него му изтича този паспорт, той вече веднъж го е подновявал, и отива, както предишния път в посолството на Танзания, за да си поднови документа за самоличност. Оказва се, че в Танзания има някакви нови разпоредби. Искат му акт за раждане, какъвто никога не са му искали. Той вече живее 20 години в България. Родителите му в Танзания са починали. Аз не мога да намеря от къде може да е този акт за раждане. И в един момент се оказва, че той дефакто не съществува за бюрокрацията. Танзания не му издава нов документ за самоличност. Българската власт го обявява за нелегален и го тиква в затвора в Бусманци, където е по-страшно от обикновен затвор. От там го измъква с много усилия и самоотверженост адвокат, която се занимава с него безкористно и с тези случаи. В крайна сметка той е извън Бусманци, но без право на дом. Трябва да се подписва всеки ден в полицията. Няма право на здравно осигуряване. Няма право да работи и ние предложихме на парламентарната комисия в…Ало?
Водещ:Да, чувам Ви.
Даниела Горчева:Предложихме на парламентарната комисия към парламента, която се занимаваше с това, да изработят нов закон за чужденците. Тези хора, като /…/, те са около 1200 мисля че – да им бъде признато българското гражданство и да бъдат решени техните проблеми. Но отново за съжаление нямаше…
Водещ:Какво ще направи тази Ваша публикация освен че, Дай Боже, да Ви донесе и европейска награда освен на национално ниво?
Даниела Горчева: Ами аз много се надявам българското общество да успее да разбере чрез медиите всичките тези случаи – те действително нарушават националната сигурност, защото от една страна има хора, които са почтени, имат право на българско гражданство и които не го получават. По този начин те са насилствено маргилизирани. Те с какво трябва да се прехранват? България не може да ги изхвърли, няма право. А не им дава право на нормално съществуване – да работят, да си плащат данъците, да се издържат. А от друга страна в България са създадени на 200 000 души българско гражданство. Повечето от тях са руснаци с много пари, които кракът им не е стъпвал в България. Те не знаят българския език, тъй като много добре знаете, че Русия е по-бандитска, за съжаление, държава и от България и че много малко възможно е човек От Русия да си е спечелил богатството по почтен път. Т.е. ние сме си поканили тук руската мафия, дали сме и възможност да си купува жилища по морето и да живее тук, а на хора като /…/ – почтени хора, които работят години, им отказваме българско гражданство.
Водещ: Как видяхте българската журналистика, когато дойдохте от Холандия тук? Вие сте тук заради наградата разбира се.
Даниела Горчева:Ами аз смятам, че все пак, тъй като аз отдавна наблюдавам този процес, вече има наистина много талантливи, мнодо ерудирани, много задълбочени журналисти. Те стават все повече, Слава Богу, но продължава средата да е все още много лоша. Най-вече, защото хората се страхуват от уволнение, страхуват се. Много журналисти нямат работа. Те са безработни и освен това за съжаление демократичната преса няма частно издание. Няма също, за съжаление това, което много ми липсва в България, са смислени и задълбочени, публицистични телевизионни предавания.
Водещ:Казахте буквално – демократичната преса няма издание.
Даниела Горчева:Да. Демократичната преса няма издания. Знаете, още преди време беше отворен вестник „Демокрация” и всичките му кусури. Това беше един приличен вестник. Изчезна. Вестник „Седем”. Напоследък и вестник „ Дневник” няма печатно издание. Единствено остана може би вестник „Сега”. Това е. За мен вестници, които се афишира цинизъм, уличен език, неглижират се граждански проблеми…
Водещ:В Холандия късат ли се вестници пред камерата?
Даниела Горчева: Моля?
Водещ:В Холандия късат ли вестници пред камерата? Без значение от целта – дали да изразят позиция или да иронизират изразената позиция?
Даниела Горчева:Не. Смятам, че това не е начин да се протестира, защото късане на вестници, на книги и т.н. независимо от това дали хората са имали право да бъдат сърдити заради едно или друго нещо и гневни, и дали са прави – това не е начинът да се протестира. Би трябвало да се назоват конкретно проблемите. Аз смятам, че много български вестници демонстрират липса на чувствителност към случаите на явна несправедливост към такива граждански случаи и мога да си представя – за съжаление липсва ни демократична култура и хората за съжаление не знаят как да протестират. Все още ни липсва демократична култура, макар че има прогрес, напредък и в това отношение.
Водещ: Благодаря на Даниела Горчева за този коментар. Успех Ви желаем на европейска територия с тази танзанинска съдба, която сте описали, тази човешка история. Разбира се ще следим какво ще се случи там. Сега добър ден и на гостите ни в студиото – Весислава Антонова от вестник „Капитал”, добър ден.
Весислава Антонова: Добър ден.
Водещ: На Господин Александър Кашъмов от програма „Достъп до информацията”. Добър ден.
Александър Кашъмов: Добър ден.
Водещ:И от етичната комисия за електронни медии и колко е часа – добър ден и на Найо Тицин.
Найо Тицин: Добър ден.
Водещ: Колко е часът?
Найо Тицин: Точно един без двадесет и две.
Водещ:За българската журналистика обаче колко е? Имаш ли отговор и на този въпрос?
Найо Тицин: Ами аз мисля, че часовникът е спрял за българската журналистика. С крайно съжаление го казвам. И знаете ли? В последно време, особено печатните медии – те са две, три основни групи, които издават някакви вестници у нас. Аз ги опреличавам като онези хубавци, които искат да се сложат на булката на селото, да кажем, или на царя. Всички се борят за дърцето на булката.
Водещ:Ябълката?
Найо Тицин:Булката естествено е Бойко Борисов. С извинение за ефинизма, но те всички искат да му се харесат и пред него да покажат колко са му по-роболепни, а в същото време помежду си се ритат по кокалчетата. Мен тази игра и този сценарий ми е безинтересен.
Водещ: Веси? Спрял е часовникът – съгласи се.
Весислава Антонова: Съгласих се, че е спрял часовникът. Все пак разбира се има и журналисти, които отговарят колко е часа, разбира се завиди в какво време – в централно европейско време, защото все повече са далеч от централно европейското време медиите в България. Или по някакво друго местно време, изкривено време.
Водещ:Ако те върна към онова твое проучване по време на изборите, когато ти изследва политическата реклама…
Весислава Антонова: Колко процента е платената политическа реклама и въобще има ли неплатени такива.
Водещ: И ако се върнем към това твое разследване, то ще даде ли един малко по-ясен и смислен отговор за вестникарските войни, защото те са факт?
Весислава Антонова: Няма да се връщам към това изследване. Това мое разследване – няма избори, няма кой да плаща за тези публикации. Тук по-генералният проблем и по-отчайващият и страшният проблем е функцията на медиите като такива, защото основната функция на медиите е публичността. Публичността, през която е близо до хората, интересува се от проблемите на гражданите и е посредник един вид между гражданите и властта, и упражнява натиск върху властта, когато обаче са засегнати проблеми на гражданите и на обществото. За жалост обаче тази функция е абсолютно неглижирана на медиите според мен и те се използват съвсем други – корпоративни цели, защото това са другите цели. Проблемът на българските медии е, че през последните години зад тях стоят не хора, които имат желание да развиват медийния бизнес като истински бизнес – така, както знаем се прави на развитите пазари. За жалост аз тук не мога да дам пример с българска медия, но примерно мога да дам пример за един вестник като „Guardian”, за който всички можем да си стиснем ръцете, че е дин сериозен вестник и в годините е защитил името си на сериозен вестник, и всички сме се учили от него. За жалост тук ще използвам един цитат на рекламния бос Красимир Гергов, който в едно интервю, последно, когато бях вземала от него, беше казал „Аз такива каубойци колко съм ги виждал!” Беше се изразил за собствениците от новата Българска медийна група.
Водещ: Да де,но преди 8 дни заедно с тях създаде Български медиен съюз.
Весислава Антонова: Вземам тази метафора, защото просто ми хареса на заем от него, въпреки че тя е в съвсем друг контекст. В българските медии влязоха страшно много каубойци наистина. Хора, които изобщо нямат желание са защитават професионални стандарти. За жалост напоследък те са все по-многобройни и влияят на малкото останали сериозни медии.
Найо Тицин: Тук само една скоба – нека да си представим Делян Пеевски като каубоец.
Водещ:Ами ние можем да опишем хората, които се движат с него – преди 8 дни, вече се срещнахме и те тогава много искаха като журналисти да ни изпратят отвън на плочника да чакаме.
Весислава Антонова: Те като каубойци навредиха много и на нашата фотографка Надежда Чипева, която беше дошла няколко минути по-рано, нека кажем 15 минути преди събитието и си беше позволила да снима Делян Пеевски пред хотел „Радисън” на жълтите плочки в София и тогава неговата охрана я беше блъснал в един ъгъл, бяха я заградили и изобщо не и даваха тя да мръдне от мястото си. Тя беше изключително изплашена, когато се обади в редакцията и на нас щеше да ни се наложи да викам полиция, ако не я бяха пуснали и не бяха отишли мои колеги мъже да се застъпят за нея и да видят какво става. В една свободна държава за какво става дума. Но аз исках само да кажа, че тук основният акцент не е това дали е скъсан един вестник или не е скъсан един вестник, защото всички ние в личния си живот знаем, че може би си белим картофите на вестниците. Тук проблемът е, че се нарича журналист един човек, който изобщо не е журналист. Той дори не е и водещ. Може би е водещ единствено на собствената си глупост и простотия. Проблемът е на хората, които са му дали достъп до ефира и честно казано, гледайки го, се сещам за една много интересна реклама, вървеше по българските медии. Рекламираше се шпеков салам и там основните персонажи бяха Дон Киход и Санчо Панса. Дон Киход казваше „свободата, свободата”, „салама” – казваше Санчо Панса. И този човек, който е един слуга просто, той е слуга на своите господари, които седят за него и са му дали достъп до ефира, прави… Смисъл слугата до това може да направи – -неговите възможности стигат до тук. Той няма други възможности. Неговият капацитет е такъв. Културата му е такава.
Водещ:Нека да се върнем обаче до нещо малко по-основно. Господин Кашъмов, защо в повечето европейски конституции правото за информация е защитено? И всъщност каква е работата на журналистите? Да информират, коментират, да дават оценки вярно?
Александър Кашъмов: Ние разбира се трябва да кажем, че има два аспекта. Първият аспект е правото на всеки да получава и разпространява информация. Свободата на изразяване – това е класическата роля на медиите. Това право за пръв път е записано в международен документ във Всеобщата декларация за правата на човека. Естествено то фигурира и в нашата конституция – член 41. И отделно от него има едно по-специално право. Това е правото на достъп до документите, които съхранява държавата. Разбира се тези права са изключително важни. Те са гръбнакът на съвременната демокрация, в която всъщност все по-голяма част от света започва да пребивава, слава Богу. Това е така, защото просто – демокрацията – по-добра система от нея не е измислена. Обикновеният човек взима участие в процеса на вземането на решения. Той няма как да взема участие в процеса на вземането на решения, ако не знае дебатите, ако не знае документите и ако няма всестранна информация. Особено за това, което правят тези, на които е дал мандат да управляват.
Водещ:И ние тук всъщност нека да бъдем разбирани погрешно – не става дума за някаква журналистическа солидарност, а за правила. Между другото, ако трябва по този случай да се произнесе някоя етична комисия, коя ще се произнесе? По електронните медии или по печатните?
Александър Кашъмов: Ами няма съмнение, че ще се произнесе Комисията по етика за електронните медии. Там, където аз съм зам.председател. Защото става въпрос за нещо, което е извършено в ефира на телевизионно предаване.
Водещ:Но това е формалната страна.
Александър Кашъмов:Тя обаче е много важна, защото ако пък вече се развие казусът и някой иска на публикацията във вестник „Труд” да я представи и да се оплаче от нея като не етична, тогава ще отиде в другата комисия по печат. Това е едно формално разделение, но ние сме различни хора.
Водещ:Между другото смятате ли да разгледате този случай, защото малко вирусно плъзна късането на вестници пред камера?
Александър Кашъмов: Ами…
Водещ:Пак ще кажа – независимо то целта днес беше иронизирана тази практика, която пък видяхме вчера.
Весислава Антонова: Проблемът е, че няма да произлезе нищо от това, Ирен, защото етичният кодекс на българските медии първо не е подписан от всички медии. Второ – като се създаде новият, вторият Медиен съюз, ще се пише втори етичен кодекс. Това, което – то чест им правя на комисията, тя няма как да не се захване с това, но единственото нещо, което може да направи, е да порицае медията, която го е направила това. То така е записано.
Александър Кашъмов: Да и то при положение, че тя не е член на кодекса, това вече създава формална пречка. Друг е въпросът, че комисията по начало има право, комисиите имат право по начало да формират становища по въпроси, които са от значение за функционирането на медиите и спазването на етичните стандарти. Дали, по какъв начин ние бихме се произнесли, аз не мога предварително да кажа, но ние имаме заседание във вторник, така че много е вероятно този въпрос да бъде поставен. Още повече, че и Светла Петрова, която цитирахте преди малко, също е член на Комисията за електронните медии.
Водещ: Ами тя вчера, потърсена е нейната позиция от една телевизия. Каза, че тя не е стигнала до хартиеното издание, защото е била принципна.
Александър Кашъмов:За мен има един важен момент. Тук разбира се вероятно ще говорим за много аспекти, но проблемът има един основен момент. Естествено няма особен проблем в това като символичен жест някой да скъса някакъв документ. Да тръгнем от Мартин Лутер, който е скъсал документ.
Водещ: /…/
Александър Кашъмов: Това беше съвсем различно в случая, защото когато един… Аз все пак бих казала журналист, защото важното е за какъв се представя някой. Смисъл това е важно, за да можем да оценим неговите действия. Когато един журналист всъщност къса труда на друг журналист – това ми се струва, че е едно изключително…
Водещ:За да защити човек с властови позиции?
Александър Кашъмов:Ами аз изобщо смятам, че това е едно изключително нездравословно отношение. Това означава всъщност, че тези отделни хора, тези журналисти тогава, когато бъдат изправени пред общ проблем, а те всекидневно са изправени пред общ проблем, защото истинския опонент на журналистите е властта, тогава, когато те са изправени пред общ проблем, те няма да имат силата да го решат. А точно обратното – техният естествен опонент в един образен смисъл ще може да ползва едни журналисти срещу други и това ще доведе до раково образование в цялото общество, защото в крайна сметка…Медиите служат на гражданите и на хората.
Весислава Антонова: Служат в момента на корпоративни интереси за жалост. Много повече на търговски корпоративни интереси.
Водещ:За това има нужда да кажем, че правото на информация на хората е защитено в повечето европейски институции. Ами аз Ви предлагам след мъничко да поразсъждаваме по въпроса понеже темите от седмицата бяха бонусите, оставките – ако обаче не беше тази вестникарска война, ние дали щяхме да научим нещо за тях? Отговорете ми с да или не и по-късно ще разсъждаваме за аргументите. Според теб, Деси?
Весислава Антонова: Ами ето, нали говорим за корпоративни интереси, които стоят зад вестниците. Според мен дори обикновените граждани, ако бяхте си направили труд да разпитате хората по улиците знаят ли за какво са тези оставки, за лекарствата ли – те нямаше нищо да знаят, защото този казус има доста задколисия в него, доста трудно се обяснява. Но пък засяга много неврологична за хората тема, много важна, защото всеки един от нас е потребител на лекарства и когато видиш заглавие, че лекарствата за онкоболни скачат три пъти, тук се задейства, натиска се едно червено копче и се отприщтва…
Водещ:Да де, ама е малко странно, когато видиш, че лекарствата за онкоболни в единия вестник, че са поскъпнали три пъти, в други, че саѝ поевтинели с 400 или 500 лева.
Весислава Антонова: Ами хората просто не си купуват вестника.
Водещ: Какво си записахте, Господин Тицин?
Найо Тицин:Записах си за общият проблем, че е властта, ама аз поне разбирам така тази подмяна, за която говорим, че е подменен проблемът, т.е. никой не се занимава с проблемите на властта истински. Т.е. това, че излязоха тези бонуси не е заради несправяне или заради някакви проблеми във властта, а защото едните ритат по кокалчето другите, защото искат да се покажат колко са по-добри пред булката. А на въпроса щеше ли да излезе, ако нямаше такива медийни войни, щеше да излезе, ако имаше истински журналистически разследвания.А това не е резултат на истински журналистически разследвания.
Водещ:Какъв е резултатът – ще продължим след малко. Преди да стане ясно как ще се пише този заявен втори етичен кодекс, докато течеше песента тук протече един оживен диспут на тема „Защо не работи етичният кодекс?” Найо, ти каза, че всъщност, откакто е приет този етичен кодекс, като че ли правилата в журналистиката, в професията по-малко се спазват. Веси, твоята теза беше, че това е едно външно тяло.
Весислава Антонова: Да едно неорганично.
Водещ:Господин Кашъмов каза, че е хубаво, че все пак го има. Къде е истината?
Весислава Антонова: Не, безспорно трябва да има етичен кодекс. Въпросът е до колко медиите в България имат желание да участват в истинското създаване и прилагане на такъв документ. До колко не е фалшиво това, което Георги Лозанов е припомнил от етичния кодекс. Трябва да има взаимно уважение и лоялна конкуренция между медиите. Звучи доста изкуствено написано като се има в предвид пазара.
Найо Тицин:Ако си спомняте, етичният кодекс 2001-2002 година се написа. Нали?
Александър Кашъмов:2005.
Найо Тицин:Добре. Под /…/ на управляващите естествено, защото те са гаранция в кавички, за свободата на медиите, като че ли. Но аз си спомням от по-ранните години на демокрацията, когато по-активно бях в журналистиката, в телевизията – ние тогава нямахме етичен кодекс през 90-те години. Нямахме и вестниците нямаха. И смея да кажа, че тогава по-прилично се държаха медиите. И веднага трябва да кажа, че наистина „Капитал” прави едно голямо изключение от всички други вестници, но в случая за електронните ще говоря. Като че ли най-прилични медии все пак останаха обществените. Без да правя четка на радиото, в което сме,но някак си дори вчера водих с едни приятели този разговор. Те казаха „Добре де, ама те обществените нали са държавни. Как така се случва, че държавата и управляващите не са се разпасали спрямо обществените медии, както са се разпасали спрямо частните медии, които всъщност…?” Я на един ще му оправят, я на друг… Все ми едно, не ме интересуват корпоративните им зависимости на управляващите и издаващите тези вестници. Някак си обществените медии случиха и си само създадоха един имунитет, който да не допуска такова разпасване на властта.
Весислава Антонова: С извинение това си има свое обяснение, защото власт имащите са достатъчно умни и проницателни да знаят коя медия има голямо влияние и през коя медия може да се търгува с влияние. Един така по-наложен през годините модел на констатация за търговията с влияние. Обществените медии през годините първо, че основният лост на управляващите ги натискаха през бюджета им – да го намаляват, свиват и съответно да го увеличават и да дават подаръци някакви. Вижте какво е тяхното влияние, колко хора ги слушат, колко ги гледат.
Найо Тицин: Те са доста маргинализирани.
Весислава Антонова: Това някак си се запазва, защото властта вижда, че няма смисъл да води битките си там, а по-скоро през тези най-гръмогласните и най-влиятелните медии.
Водещ:Разбира се тук аз ще си позволя да направя едно уточнение, че все пак националното радио има много програми. Една от програмите му е „Лидер” в радио ефира, така че и това е от значение, но пък на Найо исках да кажа, че последно едни 7 милиона бяха оценката и цената на тази свобода извън бюджета. Да се върнем обаче пак на бонусите и на…
Весислава Антонова: Аз визирах, Ирен, телевизиите.
Водещ:Разбрах. Но ако не бяха тези медийни войни наистина, Господин Кашъмов, щяхме ли да научим за бонусите и ако го бяхме научили по друг начин, нямаше ли да бъде по смислено?
Александър Кашъмов:Между другото това са различни въпроси. Аз първо не съм на мнение, че през миналото десетилетие медиите са били по-лоши, отколкото бяха през 90-те години. Напротив. Аз смятам, че през миналото десетилетие медиите категорично се развиха много и всъщност се появи разследващата журналистика, която я нямаше през 90-те години.
Водещ:А сега тя къде е?
Александър Кашъмов:Това, което в момента се случва, е много странно, но зад него всъщност се виждат някои според мен и обективни тенденции, освен че има субективни. Първото нещо е , че медиите станаха силни в България. Те станаха силни, те са в състояние да формират обществено мнение. И това е така особено много през последните години, защото всъщност тук има един хубав факт – политиката вече зависи от избори. Не случайно се ходи и се купуват избори, защото тя зависи и от медиите и за това има медийни войни, защото медиите се оказва, че са важни. Едно време те не бяха толкова важни. Това според мен е една от истините, която стои зад този скандал. Тя сама по себе си е хубава, но не води до хубави неща, както виждаме. Разбира се аз смятам също така, че не е проблем да има корпоративни интереси, защото медиите, голяма част от тях са фирми. Проблемът е когато предметът на публикуване не е този, за който те не си вадят хляба с продаване на медийния продукт, т.е. с разкриване на истината, с критика на управлението, с писане на темите, които са важни за хората, а когато започват да си вадят хляба с нещо съвсем друго. Аз не знам в каква сфера е техният бизнес в момента, но този бизнес не е в медийната сфера. Това е истината.
Весислава Антонова: Пак до подмяната стигнахме, Сашо. Има разследващи журналисти, но те не правят разследванията, които са в полза на обществото, а правят разследвания, които са в полза на издателя или на собственика.
Александър Кашъмов:Тук има обаче едно голямо „но”. Значи…
Весислава Антонова: Пак са добри в ровенето на факти.
Александър Кашъмов:Освен това разследванията винаги са добри, когато в тях има истински факти. Значи аз например не бих казал, че сам по себе си дебатът за бонусите е лош дебат или че обстоятелствата, които са го извадили на яве са чак толкова важни, когато все пак обществото получава информация.
Водещ: Има ли го все пак този дебат, защото всъщност може би трябваше да спорим за това колко да е морковът и колко тоягата, а не да оценяваме броя на оставките – приети, неприети и да ги преброяваме?
Александър Кашъмов:Между другото искам да кажа, че този дебат започна всъщност доста по-рано. Той сега се поде от тези групи медии, които започнаха да го експлоатират, а всъщност този дебат се появи за първи път според моето знание като ръководител на правния екип на програма „Достъп до информация” през лятото на миналата година, когато в.”Сега” за първи път поиска тези бонуси за първите две тримесечия за миналата година. Тогава това не беше свързано с никакъв особен шум. Мина незабелязано, но има съдебно дело. Има решение на административния съд София-град, което се приема, че не са лични данни тази информация и обществото има право на нея, но тъй като беше обжалвано това решение, предстои произнасяне на Върховния административен съд. Това е за мен автентичната история на този дебат. Разбира се един от проблемите е, че някои политици много умело започнаха да го експлоатират, което пък е нормално, защото те са опозиция. Но за мен това, което е вече мое персонално мнение, лично мнение, то не е свързано с медиите как го отразяват и т.н. – аз смятам,ч е все пак не бива дебатът за публичните разходи да се замества с едно сиромашийство, с което ние да не искаме изобщо да не получават заплащане хора, които са отишли в държавната администрация и вършат важна работа все пак.
Водещ:Всъщност истинският спор е за мярката, може би за важността да се уточнят някакви правила, а не правилата да бъдат – ето, тук се сещам веднага за една крилата фраза „Не да има хора, които да разпределят дажбите.”
Александър Кашъмов:Ами спорът е малко като при помилванията. Значи…
Водещ:Между другото и помилванията са тема от седмицата.
Весислава Антонова: Наистина тук проблемът е как възникна темата. Логично тя е от миналото лято, но защо медиите не продължиха с тази настойчивост да я развиват и следят нали?
Александър Кашъмов: Точно така. Ами с помилванията се получи нещо подобно.
Весислава Антонова: Да, действително въпросът е правилен. Дали биха разбрали за този важен проблем, ако не беше всъщност настъпване по кокалчетата между две враждуващи вестникарски групи?
Александър Кашъмов: Но това пък има някакъв положителен ефект, но това не е заради настъпването, а заради това, че в демокрацията медиите живеят в конкуренция. И това е хубаво. Лошо е когато конкуренцията не е честна, когато играта не е честна. Това е един стар наш балкански проблем. Малко хора, особено от тези големите собственици, малко хора знаят как се яде с вилица и нож. Като се отиде малко по на запад се вижда, че е обратното. Този е проблемът всъщност. Този е проблемът.
Найо Тицин:Това как се яде с нож и вилица някак си аз си го обяснявам по един много драстичен начин. Знаеш ли защо? Защото когато бащите на американската демокрация и на френската революция са писали Харта за правата на човека и Декларацията за независимостта в Щатите в края на 18 век, ние за първи път – един достоен монах е написал Българската история. Ето това е. Когато едни хора, едни умове са ги занимавали проблемите, които сега тепърва ги откриваме, че има такива проблеми, те са се занимавали преди 200 години, ние тогава още не сме си знаели историята.
Водещ:Аз обаче ще направя една реплика. Венета Шопова, която е председателка на комисията за защита на личните данни, твърди, че бонусите са лични данни. Заплатите и бонусите, които получават държавни служители са лична информация, защото издават икономическата им идентичност. Край на цитата.
Александър Кашъмов: Аз тук бих казал следното – няма съмнение, че те са лични данни, защото според Закона за защита на личните данни, той се основава на директива и конвенция, всяка информация, свързана с едно лице, представлява лични данни. Само че когато говорим за Достъп до обществена информация, тук има един баланс, който се прави. Определени лични данни стават публични заради надделяващия обществен интерес на обществото.
Водещ: Всъщност тези данни ги има в декларациите, които тези политици или администратори, висши администратори са длъжни да подават към Сметната палата.
Александър Кашъмов: Ами значи да, това пък е една друга тема. Ако си спомняте имаше тема и то по това също има съдебно дело, което Административният съд София –град спечели. Това беше Декларацията на независимите народни представители, които министър Симеон Дянков не искаше да даде информация кой за коя партия е предназначил полагащата му се бюджетна субсидия. Всичките тези данни от подобен характер – те стават публични при наличието на надделяващ обществен интерес. Това е и смисъла, в който се произнесе и съдът по тези казуси. Това е хубаво да го вземе в предвид и Комисията за защита на лични данни. Между другото има по този повод един хубав текст в блога на Програма „Достъп до информация” от колегата Ани Давидова, която посочва, че има и още по-стара практика на съдилищата, които ясно казват, че подобен вид информация е обществена. Ние наистина , както каза и Найо, малко вървим след събитията в някои други по-западни краища. Не е лошо в този смисъл да забързаме малко крачката си, защото иначе ще си останем да вървим след събитията.
Весислава Антонова: И часовникът ще е спрян.
Водещ:И часовникът ще е спрян, да.
Найо Тицин: И освен това аз ще рефлектирам Сашо, който каза наистина медиите на все по-важни, не станаха, ами по-скоро се правят, защото когато те наистина те бяха важни за публиката, те имаха много по-висок тираж. В момента тиражите на тези вестници са слезли до своя минимум, което означава – сега пък в потвърждение на твоите думи, че те не се изхранват вече от журналистическия си продукт, за да бъдат купувани, а се хранят от някакъв корпоративен продукт, който им плаща рекламите, или който ги финансира и т.н. Но това дали е добра или лоша новина няма да го коментираме, но вестници вече не се купуват в България. И това до някъде дори според мен за у нас е добра тенденция.
Водещ:Да. Ами то на този фон аз пък да кажа, че на 16 февруари Съветът на Европа призова официално държавите членки да засилят редакционната и оперативната независимост на обществените електронни медии. Всъщност защо обществените? Защото за тях могат да вземат позиция от Съвета на Европа. Другите са си самостоятелни търговски обекти, но в крайна сметка обществените медии, като че ли формират общия фон.
Весислава Антонова: Ама лошото е, че не го формират. Те са все пак някакъв стожер, нали, тук говорихме за достъп на аудиторията, но тъй като през годините все пак са оставали стожер някаква добра, качествена журналистика.
Водещ: Искам да Ви кажа, че „Разделяй и владей” обяснява всичко като логика на събитията.
Весислава Антонова: Аз пак казах, има по-гръмогласни медии, не го разбирайте само през тиражи или през слушаемостта, или през гледаемостта. Но просто по-гръмоглансите медии заглушават гласа на обществените, Става въпрос като едно класическо изпълнение, оперно. То си остава чисто, но това не означава, че около него няма някакви нови, млади попълнения, които се опитват да теглят това класическо изкуство, било оперно или журналистика, и т.н. Някакви поп културни явления и да се намесят с някакви поп културни явления. Да обясня някак си.
Найо Тицин: А пък в журналистиката са и субкултурни.
Весислава Антонова: Точно така, но тук е много лошо това. Смисъл много ретроградно е всичко това, което се случва.
Водещ:До колко от този лабиринт има изход? Останете с нас. Ще продължим след малко. Ще започнем сега с едно отклонение, ще продължим т.е. сега с едно отклонение. Как държавите се отнасят към жертвите на тероризма? Това е настоящият интерес на Найо Тицин. Но понеже няма бивш журналист, за това в началото пък започнахме с уточняване на колко е часа. Аналогии могат ли да се правят?
Найо Тицин: Значи това е тема, която ме интересува от известно време. С една журналистка в Париж работим над този документален проект за документален филм. Мен ме привлича да се занимавам с теми, които са доста отвъд Калотина, с извинение. В смисъл такъв, защото това са важните теми за света. Тук дали Бареков е скъсал вестник или дали в. „Труд” е написал неговата борба въобще не ме интересува, защото първо българските вестници като почнеш да ги разлистваш повечето, особено ежедневниците, те имат една международна страница, в която обикновено в половината от тях е изпълнена с това дали някой българин е хванат някъде или български цигани са изгонени от някъде, т.е. всичко е свързано с нашата провинциалност. С голямо съжаление говоря. Когато отвориш „Guardian financial times” или който и да е друг вестник, ти ставаш част от света. Разбираш какви са общите теми, които вълнуват света и как се движи светът. Българските вестници като ги отвориш, не разбираш как се движи светът, не разбираш и как България се движи. Общо взето. Или разбираш с голямо съжаление как се движи. Темата за жертвите на тероризма е една общо взето нова тема в законодателството и за всички страни в цивилизования свят, да го кажем, защото тази тема започна да набира скорост след 11 септември 2001 година, защото се оказа, че броят на хората, които засягат тази тема се увеличава. Поради увеличаващият се тероризъм по света. И е любопитно да се види, че дори в ЕС различни страни по различен начин третират тази тема. Например в Италия жертвите на тероризъм, в смисъл хора, които по един или друг начин са осакатени от терористичен акт, държавата поема доживотна тяхна пенсия. Защото презумцията, от която са изходили в италианското законодателство е, че всъщност терористичната атака е винаги атака срещу държавата. А хората, които са потърпевши, те всъщност са странични жертви. Те са жертва на това, че държавата не е успяла да ги опази. З а това в последствие поне държавата иска по някакъв начин да ги увъзмезди или как да кажа? Някак си да поема някаква отговорност, да ги компенсира. В англо-санксонския свят е пък съвсем друго. Там са ги оставили хората сами да се оправят. Но има различни държави и по различен начин разсъждават над това нещо и мен ми е интересно да видя как съвременната и законодателна, и някак си политологична мисъл се занимава с такива актуални неща, с които може би ние ще се занимаваме след 15-20 години, ако изобщо се занимаваме.
Водещ: Защото в момента сме заети, а пък например да разсъждаваме как да се ограничат броят на жертвите на ПТП на пешеходна пътека, защото това беше темата.
Найо Тицин: Но примерно дори България може да се включи в дебата за жервтите на тероризма, защото ние имаме също жертви на тероризма. Преди 2-3, 2006 или и 2005 мисля година, двама български шофъори бяха публично обезглавени в youtube.com в Ирак. Какво стана с техните семейства? Как стана? Помня, че нещо Бойко Борисов беше отишъл до Турция, едва ли не самоотвержено да види, да ги спасява като главен секретар. Имаше някаква такава героична поза. Не знам какво стана, но все едно, няма значение. Въпросът е държавата има ли отношение към семействата на тези хора или няма отношение? Според мен няма отношение и такъв дебат не може да се повдигне тук, защото се занимаваме с всъщност много по-безсмислени неща.
Водещ:Господин Кашъмов, как Ви изглежда един такъв дебат? Възможен, невъзможен в България?
Александър Кашъмов: Дебат за тероризма? Ами разбира се това, което…
Водещ:Има ли медиен тероризъм?
Александър Кашъмов:Това разбира се по образен начин може да бъде възприето. Ами разбира се, ако говорим вече за тероризма в тесния смисъл на думата, разбира се това е интересна тема и разбира се темата за двамата шофъори е важна. Между другото аз си спомням, че тогава водихме едно дело за достъп на информация и връзка, защото беше много интересно в каква степен и какво е преговаряло тогава Министерството на външните работи. Информацията беше отказана и отказът беше потвърден от Административния върховен съд. Но всъщност истината за това подготвена ли е държавата например за подобни ситуации? Как се реагира и каква е степента на подготвеност, и какви са последиците? Това е важно. Това е важно разбира се, както и всичко друго. Всъщност това, за което говорим е, че медиите би трябвало, поне мисля, че е в полза на гражданите, да поставят такива въпроси – дали управляващите с аподготвени за една или друга ситуация, която засяга съдбите на хората, дали управляват добре парите, които данъкоплатците им дават, дали развиват бизнеса, т.е. дават възможност за условия, дали става по-добър животът за обикновения човек? Това са темите.
Водещ:Но това не става с етичен кодекс май. Това става по друг начин.
Александър Кашъмов:Ами етичният кодекс е едно от средствата. Ако си представим, че все пак медийното слово тече като река, какво представлява етичният кодекс? Той е просто един бент, защото реката трябва да има корито. Не знам.
Водещ:Кой къса дигите тогава?
Весислава Антонова: Според мен всичко става с професионална журналистика, с качествена журналистика и с хора с характер. Защото не може основният аргумент да е, че ще уволнят от вестника, ако ти си добър с качествена журналистика. Те ще уволняват, ще уволняват и в един момента нали, то няма да може. Има някакъв предел на уволнения. Не може пазарът да е само от слуги и изплашени хора, защото има много качествени журналисти във всички медии и въпросът е кой колко е направил някакъв компромис, дали е направил и защо го е направил.
Водещ:Ами накрая да си зададем пак въпроса колко е часа? Имаме ли шанс да се движим по точното време, Господин Тицин? Изобщо кого да попитаме колко е часът днес?
Весислава Антонова: Себе си.
Найо Тицин: Ами да, първо себе си да се погледнем наистина и да… Знаете ли? Когато се прави избор, хората много повече се двоумят за Коледа дали да си купятр пуйка или прасе, примерно, отколкото мислят какво да изберат на избори, което общо взето им се случва, нали? На 4 години. И после много се учудват и започват на втория ден след изборите да се казват „Ох, ами сега какво стана?” Не си мислел достатъчно или си гласувал напук, против нещо, а не за нещо и не си мислел като си правил това нещо. Вчера ми попадна на повод часа – наистина от Калотина на Изток часовникът все повече се забавя, направо е спрял. Когато вчера гледах в youtube.com предизборните клипове в подкрепа на Путин, аз доста се шашнах. Те са под на слова – „Русия без Путин? Апокалипсисът е утре!” Където ти обясняват, че ако не е Путин, всичко отива по дяволите. Как Русия ще предостави ядреното си куфарче на Обама директно. Как целият Запад е доволен от „демократизацията” на Русия. И т.н.
Водещ:И това е един медиен член 1-ви.
Найо Тицин:Да. И как без Путин всичко е загинало и само с него могат да оцелеят и да се радват на това, което в момента си се радват. Така че на мен ми е любопитно догодина да видим до каква степен някои партии ще ползват същата фразиология и лекция, как без това всичко е загинало. Въпреки че преди 5 години имаше зачатък на някакви такива простотии. Имаше зачатък на такова спиране на часовника.
Водещ:За всичко е виновен Жак /…/, който на времето дойде и направи онази карта с черепчетата. Тази рекламна лекция той я създаде.
Найо Тицин:Да, но тези автори на путиновите клипове са го минали десетократно. Просто страхотно.
Водещ:Господин Кашъмов, които дела ще дадат някакъв отговор на въпросите, чиито отговори търсим днес?
Александър Кашъмов:Ами тук може да се каже, като стана дума за избори – слава Богу в България около избори се разглеждат по-интересни и по-важни въпроси, свързани с управлението, свързани с публичността на кандидатите, а не с ядреното куфарче.
Водещ:Добре, че нямаме ядрено куфарче.
Александър Кашъмов:В това отношение всъщност и това, което забелязвам като тенденция в последните години е, че властта и политиците все повече се интересуват от конкретното обществено мнение. Съответно взимат и някакви управленски решения. В тази връзка обаче в ден днешен е на общественото внимание един много важен казус пред Конституционния съд, защото преди 2-3 седмици беше атакуван един текст от закона за досиетата от страна на тричленният състав на Върховния административен съд. Това е текстът, според който се обявява принадлежност към Службите за сигурност на съответните хора само на основата на документи, които те не са подписали. Там картончета, посочени данни в регистрационни дневници и т.н. Това е доста притеснително, защото обществото все пак за последните години свикна, 5 години вече има едно постепенно разкриване на тези лица от Комисията, която е съставена от представители на различни политически партии. Знаем – действа независимо, има съдебен контрол. И хората свикнаха, когато дойдат избори, да преценяват кандидатите си и през тази призма и това е редно, защото това е свързано с морала на обществото.
Водещ:Това е част от разбирането на даден човек към живота, към околните.
Александър Кашъмов:Точно така и за това е важно ние да знаем в крайна сметка за кого гласуваме, кой ще ни управлява. Важно е да се разкрият зависимостите, свързани с нашата ДС. Важното е обществото да прочете историята си, за да може да върви напред и именно в този момент това конституционно дело, по което разбира се Конституционният съд ще се произнесе, се оказва един доста важен момент в нашето общество тук и сега, защото то ще определи постигнатият консенсус през 2006 година и последвалото отваряне на тези документи дали ще продължи или ще бъде сериозно разтърсен и обществото по някакъв начин ще се върне назад.
Водещ:А особено за журналистите това поне е много важно, защото аз си мисля, че е важно кой говори, нали така Веси?
Весислава Антонова: Важно е разбира се.
Водещ:Найо?
Найо Тицин:О, да.
Весислава Антонова: Според мен е много важно дали действително е важно това усещане, което имат хората, че има някакъв двоен стандарт при отваряне на досиетата, че има хора, чиито досиета се отварят и такива, на които това им се спестява.
Водещ:Свободна територия за разследващата журналистика. Ами аз накрая да пожелая от екипа ни хубав съботен следобед. Александър Райчев, Снежа Спасова, Светла Милчева и от мен Ирен Филева.         

Александър Кашъмов: Осем години се борихме за правата на журналистката Касабова

в. Новинар | 03.01.2012 

Александър Кашъмов е ръководител на правния екип на програма "Достъп до информация". Той бе избран за адвокат на 2008 година. Кашъмов е бил защитник на журналистката от Бургас Катя Касабова, срещу която са скочили инспектори, уличени от нея в това, че са престъпили закона, след като са позволили на десетки здрави деца да влязат без изпит в елитни гимназии от квотата на ученици с увреждания. Докладчик по делото е Деница Петкова, която осъдила в Бургаския окръжен съд Касабова за клевета. По-късно Съдът за защита правата на човека в Страсбург осъжда България заради тази присъда. Сега Петкова е предложена за зам.-министър на правосъдието.

- Адвокат Кашъмов, изненадан ли сте от избора на съдия Деница Петкова за заместник-министър на правосъдието?

- Нямам представа коя е тази жена. Аз не я познавам много. Един-единствен път съм я виждал по повод делото на журналистката Катя Касабова пред Бургаския окръжен съд. В този смисъл защо се е стигнало точно до този избор нямам представа.

- Какъв беше казусът с Катя Касабова?

- През 2001 година се появи скандал в Бургас, който включваше една наредба, според която деца с увреждания могат да бъдат приети без конкурс в елитни езикови гимназии. Комисията, която е извършила този прием, бе сътворила множество нарушения. Така деца на местни големци са били приети по този начин. Имаше и вътрешна проверка на Министерството на образованието. Публичност на всичко това даде всъщност първа журналистката Катя Касабова със статия в тогавашния местен вестник "Компас". Статията излезе буквално дни преди 15 септември с ясния зов към обществото, към засегнатите деца, които не са били приети, да бъде преразгледан целият прием на децата и да бъде възстановена справедливостта.

- Това, струва ми се, е един от първите големи корупционни скандали. Така ли е всъщност?

- Може би е един от първите. Той със сигурност е корупционен, поне в смисъла, в който става въпрос за множество нарушения, установени от проверка на Министерството на образованието, която обаче не е била оповестена. Четирима души от засегнатите от Инспектората на министерството завеждат дела, за изненада на обществото и на здравомислещите, и журналистката бива осъдена на първа инстанция, след което съдия Петкова от Окръжния съд в Бургас потвърди присъдата на втора инстанция.

- Бихте ли казали на какво се е позовала съдия Петкова, за да издаде тази присъда?

- Всъщност по това време в съдийския състав фигурира името Деница Вълкова, която е и докладчик по делото. Основните й мотиви са, че журналистката не е провела надлежно разследване и съдът е приел, че действително публикацията е в защита на обществения интерес, но това не премахва наказателната отговорност. Поради това санкцията срещу журналистката бе потвърдена. Другото, което приема съдът и което също е недопустимо и е коментирано от съда в Страсбург, е изискването към журналистката да е в състояние да докаже твърденията си в степен, в която би издържала една осъдителна присъда.

- Това какво ще рече?

- Това означава, че ако се приеме подобна теза, журналистите няма да могат да изразяват никакви съмнения за нередности и престъпления, защото трябва да чакат първо прокуратурата евентуално да благоволи да започне наказателно преследване, а след това ще трябва да чакат години наред, за да може да влезе в сила една осъдителна присъда. Подобна теза е абсурдна и тя точно така е възприета от Европейския съд по правата на човека. Този съд коментира, че това решение пряко противоречи на Европейската конвенция за защита правата на човека, на широтата и на смисъла на свободата на словото.

- Кога взехте решението да обжалвате в Страсбург?

- Трябва да се каже, че на първо място Окръжният съд в Бургас бе много добре запознат с практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. От една страна, защото аз специално бях подготвил заедно с моя колега адвокат Терзийски изложение на практиката на Европейския съд по правата на човека и освен това ние носехме и едно специално изготвено становище на Международната организация за защита на свободата на словото, която се намира в Лондон. Това становище бе специално подготвено и преведено на български за улеснение на съда, той обаче го отхвърли. Не пожела дори да се запознае с него. Беше заявено, че няма процесуален ред за представяне на такова становище.

- Колко години ви отне, докато обжалвахте решението на българския съд?

- Решението на Окръжния съд в Бургас, което бе всъщност и окончателно, бе взето на 17 януари 2003 година, а решението на Европейския съд по правата на човека бе взето на 21 април миналата година. Става дума за 8 години. Това наистина е голям период, но за съжаление Европейският съд по правата на човека е претоварен с дела и тогава, когато националните съдилища нямат възможност да гледат достатъчно задълбочено своите казуси, за съжаление се достига до такова пренатоварване на Европейския съд.

- Вие лично как реагирахте, когато разбрахте, че Катя е оправдана?

- Разбира се, с удовлетворение. Това беше една голяма битка, бих казал, че беше една битка България да стане по-европейска страна. Защото демокрация, в която липсва свобода на словото, в която критичното слово се потиска, властва цензурата и забраната да се говорят неудобни за държавните служители и властта истини, такова общество не може да бъде наречено демократично. В България продължават да се водят дела за клевета и обида, в това число от политици, от държавни служители срещу различни публикации спрямо тях – нещо, което само по себе си не е свидетелство за много висока култура на политиците, или пък търпимост към критика. Това при западните политици стои по различен начин. Затова това беше битка не само на Катя и на нейния колега Божидар Божков, който беше осъден по същия казус, на нас, адвокатите, които водехме тези дела, но и на неправителствените организации, които се занимават със свободата на словото и изпратиха становища пред Европейския съд в Страсбург. Той, за разлика от нашия съд, прие тези становища.

- Какво точно постанови Европейският съд, бихте ли припомнили?

- Разбира се! Това е едно огромно по обем решение. Най-важното е, че се намира категорично нарушение в свободата на изразяване на Катя Касабова. Подобни решения на съдилищата могат да доведат до така наречения Смразяващ ефект. Тоест да попречат на журналистите да пишат свободно нещата, които откриват в своите проучвания. Специално Европейският съд по правата на човека приема, че проблемът в дадения случай не е в българския закон. Имаше аргументи по делото, че и той не е достатъчно добър, но Европейският съд по правата на човека отхвърли тези аргументи и прие, че изцяло проблемът с посегателството над свободата на словото на журналистката Касабова се състои в действията на националните съдилища.

- Имаше ли значение средата, в която е работила Катя Касабова, все пак Бургас е по-малък в сравнение със София. Ако тя беше в столицата, щеше ли да има дело?

- Това не мога преценя, защото за съжаление дела срещу журналисти има навсякъде и в това число в София. Но смятам, че гаранциите в едно по-голямо място, каквото е София, плурализмът, множеството медии и тяхната сила, множеството политически субекти и тяхното влияние, голямото количество съдии, които са с най-различни възгледи, в столицата пречат на подобно капсулиране, това, което се получава на много места в страната и може би тогава се бе получило именно в Бургас – едно свързване на местния елит, едно чувство на симпатия и солидарност между политици, бизнесмени, държавни служители и магистрати. Журналистите в такива места се смятат за неудобни досадници, освен ако не са ласкатели на властниците. Това е много неудобно за самите журналисти, но и за гражданите по тези места, защото дава възможност чрез връзките между хората да се изкривява справедливостта.

Стр. 6 – 7