Гергана Жулева, изпълнителен директор на “Програма Достъп до информация”: Цялата информация трябва да е обществена

в. Сега | Светлана Георгиева | 26.02.2013 

Кризата в момента показва, че трябва да се създадат детайлни правила за прозрачност на монополистите, казва Гергана Жулева, изпълнителен директор на "Програма Достъп до информация"

- Ваше миналогодишно изследване показа, че са много случаите, в които институциите не публикуват информация за обществените поръчки заради зле разбирана търговска тайна. Какво е положението сега?

- Има напредък в това отношение. При последното ни изследване на интернет страниците, което ще представим в близките дни, поискахме копие от договора за последната обществена поръчка за 2012 г. от 490 институции. Получихме информацията от 238 и частичен достъп до договорите на 47 от тях. Изричен отказ ни изпратиха 48 органа на власт, а изобщо не отговориха 131. Изключително разнообразна е практиката. В копията с частичен достъп са заличавани името на изпълнителя, цената на договора, датата му. Макар в регистъра на Агенцията за обществени поръчки, който е публичен, именно това са елементите, които се публикуват. Ясно определение, че тези елементи на договора не могат да бъдат търговска тайна, имаме и в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Има проблеми и при активното публикуване на задължителна информация. Нямаме уеднаквяване на дизайна, формата и съдържанието на интернет страниците. Така трудно можеш да намериш определена информация дори да е там. Трябва да има унифицирани изисквания за официалните страници. Според оперативния план на българското правителство във връзка с ангажиментите му инициативата "Партньорство за открито управление" предстои изменение на ЗДОИ по отношение на стандартите за активно публикуване. Министерството на правосъдието отговаря за внасяне на този проектозакон , срокът е първата половина на 2013 г. Няма още създадена работна група. Моят опит показва, че в България нещата се променят или под външен, или под граждански натиск.

- Доколко отворени са институциите, като се има предвид, че пресцентровете вече избягват устни отговори, изискват писмени въпроси, а много често и заявления за достъп до обществена информация?

- В закона ясно е казано, че гражданите имат право на информация и при устно запитване. Ако човек не е доволен от отговора или институциите не знаят къде е тази информация, тогава се подава писмено заявление. Всяка година се отчитат голямо количество устни запитвания, но друг е въпросът дали е предоставена информацията по тях. Не би трябвало да има проблем за бързо предоставяне на информация, когато вътрешноинформационната им система е направена, така че да е ориентирана към предоставянето на информация, а не към криенето й. Трябва да е ясно за всички служители кое е за публикуване, кое е за предоставяне, без да има проблем и без да се предава в юридическите отдели на институциите, където повечето юристи търсят основание за отказ.

- Защо се получава тази аномалия?

- Практиката в страни с по-дълга история на прилагане на закона показва, че всички са минали през тази аномалия. Съветът, който получихме навремето, беше да не се определят юристи за тази длъжност, защото юристът играе ролята на защитник. Добрите закони предполагат назначаването на специални служители в институциите, които да отговарят за предоставяне на информация, да бъдат специално обучени, да е ясна отговорността. Защото виждаме размиването й. Има служител, който е определен да отговаря и по ЗДОИ, това е част от длъжностната му характеристика. Той обаче не е този, който решава. Той приема и препраща заявлението. След това се намесват юристите, които очевидно разглеждат всяко заявление като търсене на чувствителна информация и след това го представят на ръководителя на институцията с предложение за решение – това забавя процеса и в много случаи води до търсене на основания за отказ. При създаването на информацията в институцията или при получаването й трябва още в началото да се отбелязва, че е за публикуване, за предоставяне без ограничения. Когато се определи, че информацията не е за предоставяне, това трябва да е ясно, включително основанията, сроковете на защита. Но презумпцията трябва да е, че цялата информация е обществена и само много тесен кръг документи може да бъдат ограничавани за достъп.

- ЕРП-тата са на мушката, защото никой не разбира какво пише във фактурите им и как се формира цената на тока. Същото е положението и с топлофикациите. Защо гражданите не получават достъп до тази важна информация?

- ЕРП-тата не са задължени по ЗДОИ, макар че, да речем, "ЧЕЗ Електро България" и "ЧЕЗ Разпределение България" са акционерни дружества, чиито финансови отчети са достъпни. В страницата на ЧЕЗ има качена обща информация, разяснителни текстове, но от друга страна, кризата в момента очевидно показва, че трябва да се създадат ясни и детайлни правила за прозрачност и на тези, така да се каже, монополисти. При "Топлофикация" нещата стоят по по-друг начин, защото тя е общинско дружество и е задължена по закон да предоставя информация. От това, което наблюдавам покрай протестите, се налага изводът, че доставчиците трябва да бъдат по-прозрачни. Да не говорим, че доброто предоставяне на информация е свързано и с разясняване и с по-добро комуникиране с клиентите. Сега обаче всичко излезе извън контрол и очевидно ще трябва да се инвестира много в разясняването и информирането. Но въпросът е и в контрола от страна на държавата. Държавният регулатор е този, който трябва да предоставя информация. Работата е там, че хората не могат да се занимават само с това да подават заявления, да искат разяснения, затова пътят е тази информация да бъде публикувана в интернет страниците на институциите, така че всички да могат да я прочетат, без да си губят времето. Ако те намират търсената информация в интернет, то броят на заявленията пада и вече е по 10-11 хиляди на година, преди 5-6 години бяха пет пъти повече. Нещата вървят напред, макар и бавно.

- Добър ли е Законът за достъп до информация?

- Законът може да се оценява от гледна точка на практиката, от гледна точка на доброто законодателство и от гледна точка на минималните международни стандарти в тази област. От гледна точка на практиката ПДИ отчита няколко недостатъка – липса на орган за контрол на изпълнението включително и за активното публикуване, разпръснати ограничения на правото на достъп, разпоредби за подпомагане на гражданите. От гледна точка на идеала на законодателство преди две години беше направен глобален индекс на законите за достъп до информация, като в основата му беше заложен един моделен закон. България е на 33-то място сред 93 държави. На първо място е Сърбия, нейният закон беше приет 2003 г., предполага създаване на информационен комисар, специални мерки за разясняване на правото на достъп до информация като задължение като органите на власт – нещо, което в българския закон го няма.

- Законно ли е, че гражданите не получават достъп до информация до общи и подробни устройствени планове (ОУП и ПУП). Точно в тази информационна мъгла минават всички незаконни или неправомерно узаконени строежи.

- Ние сме убедени, че тази информация трябва да се публикува – и ПУП, и разрешителните за строеж. Ето защо тази година включихме тези въпроси в своята оценка на интернeт страниците на общините. Само в 12 от 262 интернет страници са публикувани устройствените планове и в 16 страници намерихме регистри на разрешителните за строеж.

- Как оценявате изнасянето в медиите на досието "Буда" на Бойко Борисов? Обществена информация ли е това?

- Разбира се, че е обществена, тъй като няма институция, изключена от приложното поле на ЗДОИ, но очевидно е била ограничена за достъп. Според законодателството процедурите за разсекретяване са ясни и няма процедура за автоматично разсекретяване, но има срокове за класифицираната информация. Това не е първият случай на изтичане на информация. Спомнете си случая с публикуването на стенограмата от заседанието на МС за договора с "Краун Ейджънс". Съвършено друг въпрос е публикуването. Медиите, които разполагат с тази информация, правят своя преценка за контекста и обществения интерес от публикуването, след като разполагат с тази информация. Но не е тяхна работа да пазят класифицираната информация.
***
Фондация "Програма Достъп до информация" е готова с новото си изследване за информацията, качена на интернет страниците на българските институции. В контекста на протестите на гражданите, започнали като недоволство срещу електроразпределителните дружества заради неясно високите сметки, и нелепото мълчание на държавните органи разговаряме с Гергана Жулева, изпълнителен директор на организацията.

Стр. 12

И носителите на антинаградите са…

в. Капитал Daily | 29.01.2013

"Програма достъп до информация" "отличи" Министерския съвет и "Топлофикация – София" за нарушаване на личните данни.

Министерският съвет и "Топлофикация – София" са носителите на тазгодишните антинагради "Големият брат" за нарушаване на личните данни, които ежегодно раздава фондация "Програма достъп до информация" (ПДИ) в две категории – държавна институция и частна компания/структура, нарушавали най-грубо правото на неприкосновеност на личния живот през 2012 г. Церемонията се проведе в понеделник на Международния ден за защита на личните данни. Министерският съвет бе отличен в "конкуренция" от седем други институции, сред които Столичната дирекция на вътрешните работи, Столичния общински съвет, Комисията за защита на потребителите, министър Симеон Дянков, прокуратурата и др., заради бездействието му по въпроса с внасянето на промени в регламентацията на използване на специални разузнавателни средства (СРС) и достъпа до трафичните данни. В края на 2012 г. България беше вече осъдена от Европейския съд за правата на човека в Страсбург заради липса на контрол над послушването. "Надяваме се, че това е обица на ухото, защото правителството има този ангажимент", обясни адвокат Александър Кашъмов, председател на правния екип на фондацията.
Компания на "Топло – фикация – София" ЕАД в другата категория пък правеха също седем дружества, сред които и партиите СДС и ДСБ, "EVN България" и фирмите – събирачи на вземания от некоректни длъжници. Топлофикационното дружество обаче заслужи антинаградата заради неправомерното и непропорционално обработване на личните данни на абонатите на дружеството. "Има данни, че имат име, ЕГН, адрес, месторабота", коментира Красимир Димитров, който е член на Комисията за защита на личните данни. Той не можеше да си обясни как и защо дружеството е разполагало с тази информация, още по-малко откъде я е намерило.

Стр. 4 

Програма достъп до информация иска договорите за обществени поръчки да се публикуват в интернет

www.cross.bg | 14.05.2012

Програма достъп до информация (ПДИ) представя годишния си доклад – Състоянието на достъпа до информация в България 2011. Това ще стане на 17 май, четвъртък, 13 ч. в Пресклуб на БTA – бул. „Цариградско шосе” 49. „Бавното, понякога почти незабележимо отваряне на институциите дори след основните промени в ЗДОИ от 2008 се съпровожда с повтарящи се от години проблеми на прилагането им. Позитивните модели на отворени и отчетни институции не стават пример за другите. През 2011 българското правителство се присъедини към глобалната инициатива Партньорство за открито управление – ясен политически знак, че сме в клуба на правителствата, които застават зад принципите на откритост и прозрачност. Продължава обаче да стои въпросът кога България ще се присъедини към първия международен договор – Конвенцията за достъпа до официални документи на Съвета на Европа?”, констатира Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ. Какво съдържат вътрешните правила за достъп до информация на институциите и какво би следвало да съдържат ще представи Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ.
По кои обществени теми бе търсена най-много информаци и какви проблеми срещнаха търсещите информация, които през 2011 потърсиха правна помощ от ПДИ, ще представят Дарина Палова и Фани Давидова.
Какви бяха позитивните и негативни развития в съдебната практика през 2011 ще представи Кирил Терзийски.
Анализ на тези въпроси ще намерите в годишния доклад „Състоянието на достъпа до информация в България 2011” на Програма Достъп до информация.
Препоръките на ПДИ за улесняване на достъпа до информация и за постигане на по-голяма прозрачност и отчетност на институциите през 2012 са:
• Подписване и ратификация на Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа;
• Определен орган да отговаря за наблюдението и координирането на дейността по изпълнението на ЗДОИ;
• Да се засилят и прилагат санкциите за нарушения на ЗДОИ;
• Да се засили контролът на Главния инспекторат към Министерския съвет върху дейността на инспекторатите с цел ефективни разследвания на нарушенията по ЗДОИ;
• Да се публикуват договорите за обществени поръчки в Интернет;
• Постоянни обучения по ЗДОИ за служителите в администрацията;
• Да се публикува цялата необходима информация за обсъждане на проекти на нормативни актове.
С цел унифициране на практиките и подобряване прилагането на закона, ПДИ препоръчва вътрешните правила на институциите за работа по ЗДОИ да включват:
• Ред за приемане на заявления по електронен път и премахване на изискването за електронен подпис;
• Ред за предоставяне на достъп до информацията по електронен път;
• Определяне на място за преглед на получената информация;
• Задължение за подпомагане на заявителите;
• Прилагането на ограниченията на достъпа до информация да бъде съобразено със съдебната практика и принципа за надделяващ обществен интерес;
• Определяне на отговорно за активното публикуване на информация звено и на необходимата вътрешна координация в администрацията;
• Определяне на категориите информация, подлежащи на публикуване, реда за публикуване и осигуряване на навременността му.
• Определяне на звеното в администрацията, отговорно за осъществяването на контрол на работата по заявления и активното публикуване на информация.
Докладът се издава с финансовата подкрепа на Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа (CEE Trust) в рамките на проект „Граждански одит на активната прозрачност на управлението”.

Оригинална публикация

Катя Касабова: По-добре геройска смърт, отколкото подъл триумф

Супер 19 минути | Борис АНГЕЛОВ | 30.01.2012

Не може да се направи прогноза за държава, чийто президент не може да управлява собствената си съпруга

Катя Касабова е най-известният бургаски журналист. Родена през 1964 г. в Тополовград, завършва инженерна химия, педагогика и право. С медии се занимава от 1992 г., кореспондент на в. Новинар 10 години, пише във всички бургаски печатни издания, зам.-главен редактор на в. Черноморски фар, създател и водещ журналист на първия безплатен вестник в България – Фактор, създател и главен редактор на в. Десант, от една година е собственик на сайта Бесове.бг.
През 2003 г. е осъдена за клевета от четирима експерти на МОН на близо 8 хил. лв. за разследване на корупция в бургаското образование. Съдия-докладчик по делото на втора инстанция е днешният зам. – министър на правосъдието Деница Петкова, която потвърждава тази присъда. През април м. г. Европейският съд за правата на човека в Страсбург отмени присъдата като несправедлива и обезщети Касабова с 11 600 лв., които България й плати от джоба на обикновения български данъкоплатец.
По ирония на съдбата съдийката с отменена от Европейския съд присъда стана заместник-министър на правосъдието по…европейските въпроси.

Госпожо Касабова, най коментираната тема при представянето на новия екип в Министерството на правосъдието беше вашият казус. Как си го обяснявате, при положение, че това е една стара история?

Живея и работя като журналист в Бургас и от вас чувам, че казусът "Катя Касабова срещу България" е бил най-обсъжданата тема по време на представянето на екипа на г-жа Ковачева. Вероятно в контекста с новата зам.-министьрка Деница Петкова, която бе съдия докладчик по осъдителното дело срещу мен. Правете си изводите колко рафинирана и излъскана информация достига до населението извън стените на това министерство, пък и извън МС като цяло. Видях обаче една интересна снимка, която едва ли случайно е направена от фотограф от голяма информационна агенция. Тя е от последното заседание на МС и акцентът е паднал върху красотата на зам.-министърката Деница Вълкова-Петкова. Седнала е в непосредствена близост до премиера Бойко Борисов – между Цветан Цветанов и Аню Ангелов. Нейният образ е фокусиран, а техните – в мъгла. Не зная защо в този ден Петкова е представлявала правосъдното ведомство, но местоположението й категорично подсказва колко важна е съдийката от Окръжен съд-Бургас при вземането на съдбовни за държавата решения. Все пак, личната и професионална биография на г-жа Петкова са достатъчно известни вече.

Сигурно първо сте прочели в интервю във вестник, свързан със здравния октопод, а после сте и чули как бившият съдия, сега заместник министър Деница Вълкова-Петкова обвини закона за некачествената присъда, която Ви е издала и заради която българският данъкоплатец после заплати немалка сума, когато спечелихте в Европейския съд? Това наглост ли е или е самозабравяне?

И двете, но има и трето – некомпетентност. Чух в ексклузивно интервю с нея по БНТ как за финал казва, че ще съдейства да се промени НК, за да нямало такива присъди като моята. Съветвам я да проследи промените в материалния закон именно в тази част и тогава да говори за каквото и да било синхронизиране с европейските норми, защото в повечето държави-членки отдавна е отпаднало наказателното правораздаване по журналистически публикации и делата се водят по гражданското право. У нас през март 2000 г. след тежки битки на правните експерти от Програма Достъп до информация и на Българската медийна коалиция като цяло, а по това време тя беше доста дейна и авторитетна организация, отпадна участието на прокурор в съдебни дела срещу журналисти за обида и клевета. Премахна се и триинстанционното производство. Този пробив трябваше да облекчи положението на стотици журналисти, които също като мен, бяха в постоянни разпити и разхождане между прокуратура и съд. Лошото бе, че не предвидихме, че в по-малките населени места ще настъпи феодално правораздаване. Съдят те в районния, окръжният го потвърждава и присъдата автоматически влиза в сила. Всеки, подал частна тъжба, може да те осъди в град като Бургас, където всички се познаваме. Такива градове се управляват от т.нар. "местен елит" от политици, магистрати и полицаи. Те допускат до себе си и около софрата си услужливите добронамерени медии, но заядливите са враг, който трябва да бъде преследван и унищожен.

Бихте ли припомнили случая, поради който се опитаха да Ви сложат на позорния стълб, вместо там да попаднат онези които са се възползвали от служебното си положение и са се подиграли със статута на болни деца?

Накратко, през 2000 г. с колегата Божидар Божков от в. Сега, проведохме добросъвестно разследване на корупционна практика в Бургаския инспекторат на МОН, където в продължение на 7 години една комисия с непроменен състав – четирима експерти и лекарка от френската гимназия, са приемали документите на деца с вродени или придобити тежки заболявания, за които нормативната уредба на здравното министерство дава предимство да бъдат приети в елитни училища според успеха им, без изпит. Точно тогава напливът за езиковите и някои професионални гимназии – по туризъм и икономика, бе огромен, родителите плащаха луди пари за частни уроци, кандидатстваха за едно място по осем-десет деца. Та тази комисия още през май месец е трябвало да настани във всички училища общо 152 болни деца без изпит, такава е била квотата. Само че те са настанявали напълно здрави с фалшиви диагнози. И това е било така години наред. Имало е родители на болни деца, които никога дотогава, не са подозирали за тази привилетя. Преди да публикуваме каквото и да било разговаряхме с многс родители, имахме и частична представа за извършена проверка от МОН, която е предадена на икономическа полиция. Казахме, че са уставени фалшиви документи на 78 деца и това бе факт. Тъй като това бяха все отрочета на големци, срещу нас се стовари съдебната система с цялата си мощ. Буквално ни смачкаха. Свидетели нямахме, защото бяхме обещали на родителите, че няма да ги издадем като източници. За получаване на подкуп знаете, че фактури не се издават. Имаше следствено дело и бяха разпитали някои уличени. Например дъщеричката на СДС-лидера Кольо Попов – Борянка, която се бе похвалила, че баща й дал на тази комисия 300 долара. Борянка бе приета в английската гимназия с фалшифицирана диагноза остър пиелонефрит, издадена от отделението на д-р Найденова – съпруга на председателя на Общинския съвет Прокоп Паскалев, който пък бе от БСП. Имаше и други такива абсурдни случаи. Мен ме уволниха от редакцията на местния вестник Компас, където бях изнесла всичко това и останах на улицата. Цената – главният редактор Красимир Кръстъовски получи една жалка сума за реклама от професионалната гимназия по туризъм, чиято директорка Златка Далева бе съпруга на единия от експертите, които ме съдиха – Генчо Далев.

Според Вас възможно ли е в друга страна някой, който е получил диплома по право от непризнат от държавата факултет в един момент, в следващ да стане заместник – министър на правосъдието?

Бившата свекърва на Деница Петкова – Дора Христова, която навремето бе зам.-председател на Окръжния съд, каза онзи ден в интервю, че именно благодарение на контактите си с тогавашния зам.-министър Златка Русева е успяла да уреди снахата с назначение в съдебната система. До 1 януари 1997 г. ВСС се гнусеше от Бургаския свободен университет и не признаваше дипломите му за легитимни. Деница е първият магистрат у нас, завършил този частен ВУЗ, назначен в магистратурата. За светкавичната кариера от Карловския районен съд през Поморийския до Окръжния съд в Бургас не е нужно да говорим. За назначението й като зам.- министър днес обаче аз съм сигурна, че е имало значение и принадлежността на втория й съпруг д-р Костадин Петков – той е сред основателите на партия ГЕРБ в Бургас.

Как коментирате абсурда, че жена, чиято присъда е била отменена като неправилна от Европейския съд, е назначена за заместник-министър… по Европейските въпроси и то в държава, чието правосъдие е обект на засилени критики точно от Европейския съюз? Да не би да се подиграваме с Брюксел или е само майтап?!

Какво да коментирам аз – самият премиер Бойко Борисов каза пред бургаските медии, че е трогнат и възхитен от биографията й – лична и професионална, че е добра и заслужила съдийка, това бяха думите му. Цял Бургас знае, че синът на Дора Христова – Тодор бе срещнал Деница като сервитьорка в свърталището за проститутки Ла пиаца през 1993 г., преди да му стане съпруга и да ползва всичките протекции на майка му. Която, впрочем, макар вече и на преклонна възраст, се грижи за внука Виктор. Петкова има още две деца от втория си съпруг д-р Петков, който живее в Лондон. При него е едното, при зам.- министърката е другото. А с днешна дата във фейсбук-профила й на статус семейно положение е написано: "Сложно е". Впрочем личният й живот е цял екшън сериал, далеч по-впечатляващ от този на министъра на правосъдието Диана Ковачева. Чудя се откъде ги намира Бойко Борисов тези кадри, толкова ли е зле съдебната система, че не можа да излъчи един министерски екип с добра репутация.

В програмната си реч новият президент на България не отрони и дума за свободата на словото и за защитата на журналисти от преследване – на кого можем да се опрем, за да защитава правата ни, освен на Европейския съд?

Много малко колеги са успявали да стигнат до ЕСПЧ, аз бях от редките изключения, защото когато бе произнесена присъдата ми пред Районния съд колегите направиха седяща стачка и така скандалът стигна до столицата, а зад мен застанаха най-влиятелните медии в България. Президентът Първанов излезе с обръщение към нацията в моя защита, надигна се световната правна организация Артикъл 19, станах първият извънстоличен журналист – носител на награда Паница именно за това резследване. Направиха фонд за подпомагане на несправедливо осъдени журналисти. Сега, ако колеги изпаднат в моето положение просто са загубени, защото многотиражните вестници и сайтове, част от големите национални телевизии обслужват корпоративни интереси. Медиите като вашата, които биха публикували подобно интервю, са твърде малки като влияние, за да се чуе от широката общественост за проблема, за да се зароди нетърпимост и обща кауза за борба. Затова няма и качествена разследваща журналистика, професията е в тежка криза.

В момента управлявате собствен сайт – как успявате да поддържате опозиционна медия?

Сайтът Бесове.бг е далеч от представите ми за ефективна опозиционна медия. Търговска реклама няма, защото местният бизнес е мъртъв, а големите пиар агенции никога не биха насочили реклама към регионална медия, тъй като тлъстите парчета се разпределят между големите играчи в София. Разчитам на приходи от мизерни договори за информационно обслужване на общини, което ми връзва ръцете да критикувам кметовете им. В омагьосан кръг съм. Управляващите в Бургас – тези, които държат парите и подхвърлят отвреме навреме на удобните медии по някоя троха, много добре знаят, че изпитвам неистова нужда от средства, но наблюдават докога мога да издържа. Това е картината.

Президентът Плевнелиев обеща България за няколко години да стане среднобогата европейска държава – какви са вашите собствени прогнози за развитието на страната и на нацията?

Не може да се направи прогноза за държава, чийто президент не може да управлява собствената си съпруга. ЕС е пред рецесия. България можеше да е сравнително спокоен остров за външни инвестиции поради евтината работна ръка, свободни промишлени площи и т.н., но от това правителство не виждам кой би изработил и следвал стратегия за привличането им. Всичко у нас трета година се управлява някакси на пожар и според настроението на Борисов.

В какво вярвате?

В себе си. Когато не ми достига вяра, се опирам на рамото на съпруга ми Валентин Касабов, който също е журналист. В него има повече мъдрост и воля, макар често да ме връща обратно в епицентъра на поредното земетресение и настоява да продължа битката, независимо от изхода. Винаги ме е водил по трудния път, който се е оказвал и верният. Защото усещам, че колкото по-твърдо се държиш, толкова повече те уважават. Около мен колегите изпитват неистов страх да зададат някой остър въпрос на силен на деня. Съжалявам ги.

За какво се борите?

Да дойде ден, в които като кажеш, че си журналист от регионална медия, да прозвучи гордо.

Какво значение имат парите за Вас?

Парите са енергия – привличат се и се множат в ръцете на този, който може да ги управлява. Всички се нуждаем от тях, зависи за какво ще бъдат употребени. Ако имам достатъчно пари, ще поканя най-добрите журналисти, а най-добрите са в Бургас, да пишат и говорят каквото мислят. Имаме страхотни журналисти, но те са смачкани до такава степен, че даже не осъзнават как за дреболии се самоцензурират и унижават, за да не загубят работата си. Има и колеги с остри пера, които са уволнени, защото не могат да се подчинят на работодател, който няма никаква представа какво е медия, но иска да си има.

Коя мисъл винаги повдига духа Ви в трудни моменти и Ви кара да продължавате напред?

По-добре геройска смърт, отколкото подъл триумф.

За кое няма прошка?

Досега не съм била в ситуация, при която да изпитам недостиг от вътрешна сила да простя. Дори и когато, неведнъж, са ми отказвали подкрепа в тежки моменти – при това хора, на които съм помагала, мислейки, че са откъм справедливата страна.

Кое е Вашето най-голямо прегрешение?

Няма такова, което да не съм си простила. Но съм вършила куп глупости поради вродената ми импулсивност. Годините, прекарани в ежедневниците, когато конкуренцията бе свирепа между кореспондентите, са ме научили да действам бързо. Нямаше време за изпипване на детайлите. Допускала съм грешки, някои от които бяха сериозни. Сега журналистиката е друга. Всъщност жива журналистика няма. Телевизии, радиостанции и сайтове въртят от сутрин до вечер една и съща обща новина. Рядко, ама много рядко, някой си мърда сивото вещество да създаде нещо свое, преди да го разпространи.

Коя е най-голямата Ви загуба? Кое е най-голямото Ви постижение?

Не мога да кажа, че съм губила нещо разтърсващо душата ми, но има нещо, което не бива да отлагам да изпълня. Не успях да родя собствено дете и ако продължавам да се оправдавам, че нямам време да отгледам друго, ще е съдбовният ми пропуск. Знам, че това няма да си го простя.
Сайтът Бесове.бг, който започнахме със съдружника ми Веселин Василев на 21 януари 2011 г, заедно с двама начинаещи репортери – Ивелина Дончева и Добромир Доскачаров. Мечтата ми бе да имаме 3-4 хиляди уникални посетители в денонощие, за да бием дотогавашните 21 бургаски сайтове. Сега уникалните са 10 хиляди, но аз искам 13-14 хиляди, за да се настаним трайно в топ 100. Тогава, може би, ще мирясам.

Коя книга промени живота Ви? "Кво вадис, домине" на Сенкевич. Когато се озовете пред Бог, какво ще му кажете?

Живях достойно, но ако ще ме разпределяте към пъкъла, не ме плашите: срещнах, удрях и убих достатъчно много адови сенки в земния си път.

Стр. 8 – 9

Александър Кашъмов: Осем години се борихме за правата на журналистката Касабова

в. Новинар | 03.01.2012 

Александър Кашъмов е ръководител на правния екип на програма "Достъп до информация". Той бе избран за адвокат на 2008 година. Кашъмов е бил защитник на журналистката от Бургас Катя Касабова, срещу която са скочили инспектори, уличени от нея в това, че са престъпили закона, след като са позволили на десетки здрави деца да влязат без изпит в елитни гимназии от квотата на ученици с увреждания. Докладчик по делото е Деница Петкова, която осъдила в Бургаския окръжен съд Касабова за клевета. По-късно Съдът за защита правата на човека в Страсбург осъжда България заради тази присъда. Сега Петкова е предложена за зам.-министър на правосъдието.

- Адвокат Кашъмов, изненадан ли сте от избора на съдия Деница Петкова за заместник-министър на правосъдието?

- Нямам представа коя е тази жена. Аз не я познавам много. Един-единствен път съм я виждал по повод делото на журналистката Катя Касабова пред Бургаския окръжен съд. В този смисъл защо се е стигнало точно до този избор нямам представа.

- Какъв беше казусът с Катя Касабова?

- През 2001 година се появи скандал в Бургас, който включваше една наредба, според която деца с увреждания могат да бъдат приети без конкурс в елитни езикови гимназии. Комисията, която е извършила този прием, бе сътворила множество нарушения. Така деца на местни големци са били приети по този начин. Имаше и вътрешна проверка на Министерството на образованието. Публичност на всичко това даде всъщност първа журналистката Катя Касабова със статия в тогавашния местен вестник "Компас". Статията излезе буквално дни преди 15 септември с ясния зов към обществото, към засегнатите деца, които не са били приети, да бъде преразгледан целият прием на децата и да бъде възстановена справедливостта.

- Това, струва ми се, е един от първите големи корупционни скандали. Така ли е всъщност?

- Може би е един от първите. Той със сигурност е корупционен, поне в смисъла, в който става въпрос за множество нарушения, установени от проверка на Министерството на образованието, която обаче не е била оповестена. Четирима души от засегнатите от Инспектората на министерството завеждат дела, за изненада на обществото и на здравомислещите, и журналистката бива осъдена на първа инстанция, след което съдия Петкова от Окръжния съд в Бургас потвърди присъдата на втора инстанция.

- Бихте ли казали на какво се е позовала съдия Петкова, за да издаде тази присъда?

- Всъщност по това време в съдийския състав фигурира името Деница Вълкова, която е и докладчик по делото. Основните й мотиви са, че журналистката не е провела надлежно разследване и съдът е приел, че действително публикацията е в защита на обществения интерес, но това не премахва наказателната отговорност. Поради това санкцията срещу журналистката бе потвърдена. Другото, което приема съдът и което също е недопустимо и е коментирано от съда в Страсбург, е изискването към журналистката да е в състояние да докаже твърденията си в степен, в която би издържала една осъдителна присъда.

- Това какво ще рече?

- Това означава, че ако се приеме подобна теза, журналистите няма да могат да изразяват никакви съмнения за нередности и престъпления, защото трябва да чакат първо прокуратурата евентуално да благоволи да започне наказателно преследване, а след това ще трябва да чакат години наред, за да може да влезе в сила една осъдителна присъда. Подобна теза е абсурдна и тя точно така е възприета от Европейския съд по правата на човека. Този съд коментира, че това решение пряко противоречи на Европейската конвенция за защита правата на човека, на широтата и на смисъла на свободата на словото.

- Кога взехте решението да обжалвате в Страсбург?

- Трябва да се каже, че на първо място Окръжният съд в Бургас бе много добре запознат с практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. От една страна, защото аз специално бях подготвил заедно с моя колега адвокат Терзийски изложение на практиката на Европейския съд по правата на човека и освен това ние носехме и едно специално изготвено становище на Международната организация за защита на свободата на словото, която се намира в Лондон. Това становище бе специално подготвено и преведено на български за улеснение на съда, той обаче го отхвърли. Не пожела дори да се запознае с него. Беше заявено, че няма процесуален ред за представяне на такова становище.

- Колко години ви отне, докато обжалвахте решението на българския съд?

- Решението на Окръжния съд в Бургас, което бе всъщност и окончателно, бе взето на 17 януари 2003 година, а решението на Европейския съд по правата на човека бе взето на 21 април миналата година. Става дума за 8 години. Това наистина е голям период, но за съжаление Европейският съд по правата на човека е претоварен с дела и тогава, когато националните съдилища нямат възможност да гледат достатъчно задълбочено своите казуси, за съжаление се достига до такова пренатоварване на Европейския съд.

- Вие лично как реагирахте, когато разбрахте, че Катя е оправдана?

- Разбира се, с удовлетворение. Това беше една голяма битка, бих казал, че беше една битка България да стане по-европейска страна. Защото демокрация, в която липсва свобода на словото, в която критичното слово се потиска, властва цензурата и забраната да се говорят неудобни за държавните служители и властта истини, такова общество не може да бъде наречено демократично. В България продължават да се водят дела за клевета и обида, в това число от политици, от държавни служители срещу различни публикации спрямо тях – нещо, което само по себе си не е свидетелство за много висока култура на политиците, или пък търпимост към критика. Това при западните политици стои по различен начин. Затова това беше битка не само на Катя и на нейния колега Божидар Божков, който беше осъден по същия казус, на нас, адвокатите, които водехме тези дела, но и на неправителствените организации, които се занимават със свободата на словото и изпратиха становища пред Европейския съд в Страсбург. Той, за разлика от нашия съд, прие тези становища.

- Какво точно постанови Европейският съд, бихте ли припомнили?

- Разбира се! Това е едно огромно по обем решение. Най-важното е, че се намира категорично нарушение в свободата на изразяване на Катя Касабова. Подобни решения на съдилищата могат да доведат до така наречения Смразяващ ефект. Тоест да попречат на журналистите да пишат свободно нещата, които откриват в своите проучвания. Специално Европейският съд по правата на човека приема, че проблемът в дадения случай не е в българския закон. Имаше аргументи по делото, че и той не е достатъчно добър, но Европейският съд по правата на човека отхвърли тези аргументи и прие, че изцяло проблемът с посегателството над свободата на словото на журналистката Касабова се състои в действията на националните съдилища.

- Имаше ли значение средата, в която е работила Катя Касабова, все пак Бургас е по-малък в сравнение със София. Ако тя беше в столицата, щеше ли да има дело?

- Това не мога преценя, защото за съжаление дела срещу журналисти има навсякъде и в това число в София. Но смятам, че гаранциите в едно по-голямо място, каквото е София, плурализмът, множеството медии и тяхната сила, множеството политически субекти и тяхното влияние, голямото количество съдии, които са с най-различни възгледи, в столицата пречат на подобно капсулиране, това, което се получава на много места в страната и може би тогава се бе получило именно в Бургас – едно свързване на местния елит, едно чувство на симпатия и солидарност между политици, бизнесмени, държавни служители и магистрати. Журналистите в такива места се смятат за неудобни досадници, освен ако не са ласкатели на властниците. Това е много неудобно за самите журналисти, но и за гражданите по тези места, защото дава възможност чрез връзките между хората да се изкривява справедливостта.

Стр. 6 – 7

Съюзът на българските журналисти, съвместно с Фондация „Фридрих Еберт”, организира тема: “Журналисти – срещу корупцията, за правова държава”

СБЖ I 20.02.2011

Дискусията ще се проведе на 25 февруари (петък) от 09.30 ч. до 12.00 ч. в Пресклуба на БТА.

Срещата ще бъде открита от Марк Майнардус, зав. регионално бюро на Фондация "Фр. Еберт" в София и Милен Вълков, Председател на СБЖ.

Докладчици по темата са Алексения Димитрова, журналистка от в."24 часа" и Александър Кашъмов, юрист от Програма "Достъп до информация".

Предварителна програма

09.30 Регистрация на участниците

09.45 Откриване: Милен Вълков, председател на СБЖ; д-р Марк Майнардус, директор за България, Фондация „Фридрих Еберт”

10.00 Александър Кашъмов, юрист на програма „Достъп до информация”: Журналистите и достъпът до информацията”

10.20 Алексения Димитрова, журналист от в-к „24 часа”: „Ролята на разследващата журналистика в борбата срещу корупцията”

10.40 Дискусия

11.45 Обобщаване и заключителни думи

12.00 Бюфет

Оригинална публикация

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 8.01.2011 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 8.01.2011

Водещ: Новият закон в бързо променящата се медийна индустрия изглежда гласи – дигитален или губещ, след като яростната атака на цифровите технологии нанасят тежки поражения на традиционните медии. Новата година ще покаже ясно кои от традиционните медии ще успеят да излязат изпод развалините и да се приспособят към новата реалност, пише в анализ за медийния бизнес в „Уолстрийт Джърнъл”. Звучи ви странно и неразбрано? Има защо. Ние сме си все още със стария пачуърк, онези кръпки, които изпълниха стария медиен закон. Имаше работна група, която пишеше нов закон, но в края на миналата година стана ясно, че пише концепция за написване на нов закон. Кой и какво прави медиите зависими? Какво ново ще ни каже картата на зависимостите на медиите за миналата година, която ще представим в „Клуба на журналистите”. В студиото вече е доц. Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”. Защо периодично се появяват желания за контрол над медиите и как ще завърши унгарският медиен случай? Кой се страхува от подслушване на телефонната си линия – освен министри има ли и други интересни субекти и защо те са интересни – ще коментираме пък с Александър Кашъмов от „Програма достъп до информацията”. И докато в САЩ се стигна до временно спиране на програми заради липса на ясни правила, в Италия се заканиха да цензурират Ю Тюб и аналогични видео сайтове със съдържание, генерирано от потребителите. Ние пък доживяхме до сюжет с подслушвани министри. По този повод медийният експерт Нели Огнянова, освен цитати на подслушвани, уместно напомни и още един цитат, но от класиката. Луиск Карол, математик: „И реших да се изкача на хълма, на този хълм – продължи Алиса. Като каза хълм та се сетих – прекъсна я царицата – аз мога да ти покажа хълмове, в сравнение с които този изглежда като долина. Не, не е възможно, хълм не може да бъде долина, знаете, че това би било безсмислица. Черната царица поклати глава. Можеш да го наречеш безсмислица, ако искаш – каза тя, – но аз съм чувала такива безсмислици, в сравнение с които моите думи изглеждат пълни със смисъл като цял речник.”
В първото издание на „Клуба на журналистите” за годината започваме разбира се с това, което най-много пречи на журналистите – липсата на ясни правила, защото както няколко пъти сме отбелязвали, законът, който регулира дейността на електронните медии страшно наподобява пачуърк, той е предимно от съшити една до друга кръпки. Добър ден на гостите ни в студиото доц. Орлин Спасов и на Александър Кашъмов от „Програма достъп до информацията”. Доц. Спасов, както се сещате е от Фондация „Медийна демокрация”. Всъщност като че ли най-логичното нещо, което можем да предположим е, че на политиците някак им харесва журналистите да са зависими, а те няма как да не са зависими при липса на ясни правила. Дали това е само логично звучаща конструкция или има истина в нея?
Орлин Спасов: Е, разбира се, има истина в нея, но струва ми се, че тя звучи малко прекалено генерализирано, за да е изцяло вярна, тъй като, виждате, и българската медийна среда става много диференцирана, тя е сложна, има различни видове медии, които имат различно отношение, включително и политическо към властовите конюнктури. Така че аз бих бил по-предпазлив, когато правя подобни заключения и бих се опитал малко по-диференцирано да говоря. Защото едно са електронните медии, вътре на терена на електронните медии едно са БНР и БНТ, друго са…
Водещ: Обществените и търговските…
Орлин Спасов: Обществените и търговските. Вече на терена на пресата пък особено ясно се оформят няколко групи, които имат наистина своя доста добре изразена политика или критически ориентирана, или съответно подкрепяща по отношение на правителството. И във фондация „Медийна демокрация” се опитваме да анализираме именно тази дистанция между медиите и властта, по-специално през последната 2010 г., и като че ли засега установяваме, че тази дистанция се скъсява. Може би това е една тревожна тенденция, ако мога все пак да си позволя едно по-едро обобщение.
Водещ: Обаче едва ли само изборите, предстоящи, отминали, и изобщо винаги съществуващи са причина за подобно нещо?
Орлин Спасов: Е, разбира се, не са само изборите, защото, ако трябва да бъдем по-прецизни, вече като че ли има само избори. Това е според мен едно наблюдение, което все по-добре се потвърждава в последните месеци. Всъщност чрез медиите политиците навлязоха в една перманентна предизборна ситуация, ако мога така да кажа, и това до голяма степен променя въобще целия медиен пейзаж. Тъй като това напрежение, идващо от политическата класа, се пренася и към медиите и те все по-активно са използвани във всекидневната си работа по начин, по който обикновено се използват масирано за политическа интервенция в нормално ограничените периоди на избори. Така че струва ми се, че това е един от големите ефекти от това скъсяване на дистанцията между медиите и властта. Тази перманентна предизборна ситуация, в която като че ли започнахме да се намираме, се дължи на много причини, но съвсем накратко бих откроил две от тях. Едната е ролята на скандала, който започна наистина да доминира обществения живот в България и това истинско „цунами” от идващи откъм властта и откъм политическата сцена скандали не оставя на медиите никакво време да преработят добре тази информация, да я анализират и да подходят критически към нея. Вместо това те поради самата интензивност на производството на скандали са принудени да заемат една по-скоро пасивна позиция, в която трансмитират тези послания по-нататък към обществото, правейки това до голяма степен неутрално просто поради липсата на време да заемат една малко по-критична дистанция. Другият голям фактор, който доведе до установяването на този свръх интензивен период, разтягането на всекидневието до перманентна политическа кампания е много мощната, ако мога така да я нарека, „пиаризация” на политиката. Просто политиката започна да се прави много интензивно със средствата на PR. Политическият PR до голяма степен измести традиционните инструменти за правене на политика. А тогава, когато политикът започне да използва PR-а, той разбира се много бързо стига и до медиите, тъй като именно медиите са сцената, на която тези PR-акции, заменящи традиционните начини на правене на политика, се реализират най-лесно и най-бързо.
Водещ: Подобни аргументи ли накараха в Унгария да напишат такъв особен медиен закон? То е хубаво, че го написаха разбира се, защото предизвикаха общоевропейска дискусия, но дали това е причината?
Орлин Спасов: Разбира се, има и специфични неща, които определят тези развития, които са свързани със самия развой на унгарския политически живот през последната година, когато партията на Виктор Орбан спечели парламентарните избори с едно изключително убедително мнозинство и получи около две трети от парламентарните мандати. Това разбира се даде голямо самочувствие на тази партия, това е единият фактор, а другият фактор е, че тя се опитва да промени наследството на предишното управление на социалистите в Унгария, което се приема за доста тежко. Всичко това, съчетано с един популизъм и консерватизъм укрили до голяма степен това ново мнозинство да защити в кавички реформите, които то планира, те са доста радикални, с един много силен контрол, централизиран върху медиите. И затова беше наложен, бих казал доста силово, този нов медиен закон, независимо от това, че срещу него имаше много силни възражения от такива тежки и солидни институции като, да кажем Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Но тези възражения бяха доста категорично отхвърлени.
Водещ: Макар че от вчера вече има съвсем различни сигнали.
Орлин Спасов: Да, вероятно в Унгария си дават сметка, че медийното законодателство, макар и по дефиниция то да е прерогатив на национално решение, не може все пак в много голяма степен да се отклонява от европейските стандарти. И мисля, че този заден ход има разбира се и друг контекст. Това е фактът, че Унгария ще председателства на ротационен принцип…
Водещ: Тя вече председателства.
Орлин Спасов: Така че мисля, че…
Водещ: …доста некомфортно…
Орлин Спасов: Наистина ако не бъдат направени някакви отстъпки, просто публичната репутация на Унгария като една демократична страна вече пострада много, но струва ми се, че тук имаме кризисен PR в тези отстъпления от приетите норми. А те наистина са доста драстични и бихме могли да ги коментираме.
Водещ: Да, разбира се, нека обаче Александър Кашъмов да каже, всъщност какво е най-скандалното в този закон унгарският?
Александър Кашъмов: Не мога да кажа, че съм запознат в такава степен, че да мога да кажа точно кое е най-скандалното. Но към това, което се каза мисля, че има един друг много важен сегмент в културата, който докарва на дневен ред възможността да се предложи подобен закон. Унгария е част от бившата Австро-Унгарска империя, където не е имало голяма търпимост към свободата на словото, между другото, въпреки че империята в много други отношения си е била много добре. Но самата Австрия е една от най-осъжданите държави в европейския съд за правата на човека именно за нарушения по чл.10 и този класически случай за критично слово, каквито са делата „Лингенс” или „Обершлик”. Така че на мен ми се ще и се надявам, че България поне в това отношение има едно по-добро минало, което не би трябвало да подтиква опити към подобна ревизия. Всъщност за мен през тази седмица има две смущаващи събития в нашата собствена среда, които засягат медиите. Едното е опитът, някакъв депутат, който не е на толкова незначителен пост от управляващата партия да лансира идеята за приемане на закон за клеветата, и то с цел да има по-голяма отговорност.
Водещ: Всъщност рестрикция за журналистите само че не в медийния закон.
Александър Кашъмов: Точно така. Всъщност трябва да кажем тук няколко неща. Първо, че законодателството, свързано с клевета и обида традиционно, поне в България, се насочва срещу журналистите, а не срещу медиите. Факт, който за мене е много безпокоящ и за който нееднократно сме алармирали. Второто нещо е, че в България продължава да има наказателна отговорност за клевета и обида – нещо, което в някои по-развити демократични страни просто не съществува такава отговорност. Тя създава възможността да бъде стопиран общественият дебат и да бъде препятствана критиката, особено спрямо управляващите, което особено в една изборна година може да се окаже доста проблематично. И третото нещо е, че в България политиците все още нямат търпимост. Значи аз само в моя списък имам две-три дела за този и следващия месец срещу журналисти заведени за обида и клевета, някои от които са заведени от лидери на политически сили, поне две парламентарно представени. Така че смятам, че не е толкова незначително не само като демонстрация на поведението това нещо, но и като някаква опасност, защото утре може да се събудим и с някакъв проект написан набързо на коляно.
Водещ: И като нещо, което всъщност в крайна сметка прави медиите зависими.
Александър Кашъмов: Да. Ние точно за това говорим. Второто събитие за мене е решението на КЗК, с което едно по същество критично слово, което анализираше зависимостите в една група медии, известни условно като медиите на Ирена Кръстева, надявам се, защото го казвам това нещо, няма да има поредно дело пред КЗК, но наличието на едно подобно решение е прецедент в България и е също с потенциала да размаха пръст срещу собствениците и ръководителите на медиите, защото утре това може да се повтори и потрети, подесети, и това в условията на една политическа кампания, на един политически дебат не е никак здравословно. За мен това са двете конкретни плашещи събития от тази първа седмица на новата година.
Водещ: Продължават нашите коментари на тема кой и защо прави медиите, иска да направи медиите разбира се, зависими. Дали многото цитати напоследък от различни СРС не ангажират в грешна посока усилията на журналистите, г-н Кашъмов? Че много цитати ни се събраха тази година.
Александър Кашъмов: Да, действително всъщност сме свидетели на много особен сценарий на управление, какъвто досега не е имало, в чест на истината. Особено ние в програма „Достъп до информация” вече 14 години се борим за това гражданите и журналистите да имат повече достъп до документите на управлението. Сега за първи път имаме едно правителство, едно управление, което няма голям проблем с манталитета на прозрачност, в смисъл, те заявяват такъв манталитет, даже отвориха базата данни на МС, с решенията, със стенограмите, знаем го това. Не се свърши кой знае колко повече от това в сферата на прозрачността, но интересното е, че в последните месеци, и това особено се вижда последните две-три седмици, вече представата за прозрачност ескалира идеята за едно риалити шоу тип „Биг Брадър”, което да се осъществява пред очите на журналистите от една страна, и на обществото, от друга, дотолкова доколкото журналистите са медиаторът. Тук големият проблем е, че според мен липсва разделителната граница между това кои са обществените въпроси, които са от интерес за обществото и кои са личната интимна сфера на човека. Защото според основните документи, които гарантират основните човешки права, интимната сфера на хората е защитена. Така е и според нашата Конституция, чл.34, той беше нарочно приет с тази редакция, като един отговор на времето на следене от ДС, тя забранява отваряне на кореспонденция или следене на комуникациите, освен за разследване на тежки престъпления или защита на националната сигурност. И от тази гл.т. СРС, т.е. подслушвания могат да се ползват само за тези цели. Да не говорим, че България беше осъдена преди 2 години, единствената осъдена в ЕС държава за закон, законът за СРС, който противоречи на Европейската конвенция за правата на човека. Въпреки това, нещата, виждаме, че продължават, свръх употребата на тези средства продължава и дори получаваме изявления от премиера, че това било супер нормално министрите да бъдат перманентен обект на подслушване. Това преведено на рационален език означава, че в кабинета са вкарани хора, които застрашават националната сигурност и които са извършители или заподозрени в извършването на тежки престъпления. Това е много странно и за мен стои един релевантен въпрос, който може би пък медийната общност трябва да отправи към управлението. Кои хора са били поканени да бъдат министри?
Водещ: Аз един малко по-простичък въпрос бих искала да задам. Разбира се, кои журналисти сега биха искали да се обадят на Симеон Дянков, на Цветан Цветанов или на Вальо Танов?
Орлин Спасов: Е, когато всички знаят, че всичко се подслушва, никой не се притеснява особено от подслушването, защото важните неща няма да минат по тези канали. И повсеместното подслушване всъщност обезсмисля подслушването. Но във всеки случай тук наистина проблемът е много сериозен, защото според мен имаме контролирани течове на информация. Това не са просто случайни неща, които се появяват в медиите. И тези контролирани течове на информация се използват по един чисто политически натиск за решаване на определени проблеми между партии, между управляващи и опозиция, но и вътре в партиите. И сериозният проблем за мене е, че медиите на свой ред се оказват въвлечени чрез това, че се превръщат в канали, публикуват тази информация, в решаването на тези проблеми между отделните политически субекти повече или по-малко.
Водещ: Всъщност като че ли не в историята онази агенция, една жена в парка ми каза, просто тя вече има ново име – един мъж ми донесе флашката.
Орлин Спасов: Така е, да, но вижте, тук можем да направим един паралел с „Уикилийкс”, този сайт, който изключително много нашумя през последната година. И там също става дума за теч на информация, но в крайна сметка…
Водещ: Средствата са по-ясни. Там става дума откровено за хакерство.
Орлин Спасов: Точно така.
Водещ: Докато тук става дума за законно разрешено подслушване от… как да кажа, органи…
Орлин Спасов: Това ние не знаем всъщност, това ние не знаем дали то е официално разрешено. Защото посланията са хаотични, поне по моите наблюдения до момента. В един момент се казва, да, всичко е по закон, но в крайна сметка по закон всичко не би могло да бъде така, просто защото тогава излиза това, което г-н Кашъмов каза, че правителството е пълно с някакви хора, които са заподозрени в много тежки престъпления, в което аз лично се съмнявам. Е два ли е така. Така че, виждате колко сериозни са тези противоречия.
Водещ: И всъщност един журналист как може да се оправи в тази какафония, нека го наречем?
Орлин Спасов: Ами много трудно. Според мен само качествената журналистика, разследващата журналистика има сериозният ресурс да отдели време и усилия, за да разплете тези много сложни нишки и връзки и да се предпази от това в крайна сметка да бъде употребявана от един или друг субект. Но като знаем това е и най-големият дефицит на българската журналистика – сериозните, качествени разследвания. Така че аз съм по-скоро скептичен, мисля, че повечето медии гледат на тези скандали с течовете на информация просто като на още една възможност да публикуват нещо скандално, да предизвикат сензация и така да увеличат тиражите и в перспектива да привлекат повече реклама, т.е. да комерсиализират политическите скандали.
Водещ: Всъщност след като отмина първоначалната еуфория около това, което направи „Уикилийкс” започнаха да излизат и изявления на медиите, миналата седмица стана ясно, че „Гардиън” се е почувствал манипулиран от „Уикилийкс”. Можем ли и ние да кажем, че се чувстваме така в тази ситуация, защото те са доста близки и сходни?
Орлин Спасов: Ами точно това казвам, да, че медиите в много голяма степен са манипулирани и това е следствие точно от това скъсяване на дистанцията между медиите и властта, ситуация, в която медиите доста принудително бяха докарани чрез тази поредица от безкрайни скандали, на които те всъщност не могат по никакъв начин да се съпротивляват, правейки анализ на тази ситуация. Те просто не са оставени да имат времето да направят това. Така че…
Александър Кашъмов: Аз мисля нещо малко по-различно. Според мен има един такъв план, при който подобни скандали стимулират, точно както и вие казвате, добрата журналистика. А тя не е лишена от възможности да съществува. Така например в последно време има поне двама или трима журналисти, които сериозно се опитват да изяснят фактите около това, което се случи, подават заявления за достъп до информация, чрез които се цели да се разплетат някои основни въпроси от рода на това какво е било основанието за разрешаване на сересетата, какво е било основанието да се разреши тяхното оповестяване и т.н. Всъщност аз в известна степен се радвам, не се радвам, че има толкова глупави и проблематични хора, които да предизвикат тези скандали, но се радвам, че обществото се изправя пред тези въпроси, защото рано или късно то трябва да може да ги реши. Гражданинът и журналистът трябва да бъдат способни да се оправят в една такава ситуация, да решат кое е правилното, кое не е правилното…
Водещ: Обаче аз като се замисля, май, никой не влезе в тази изложба, галерията?
Александър Кашъмов: Ами аз мисля, че има още време, мисля, че има време да видим какво ще се случи, защото, нали,това е известно, че и законът за достъп до информацията не работи много бързо, защото все пак има технологични срокове за отговор.
Водещ: Нека да припомним на нашите слушатели, че в случай, че не са разбрали, ставаше дума за една разработка за подслушване на журналисти и тя се наричаше „Галерия”.
Александър Кашъмов: Сега, по въпроса за „Галерия” това е голям завещан въпрос от началото на това управление, тъй като аз си спомням, че имаше обещания да бъде разсекретена тази разработка, която включваше много журналисти. Всъщност това беше скандалното при нея. Такова разсекретяване до ден-днешен не сме видели. Това, което виждам, че се случва сега обаче покрай скандала със сересетата е, че се поставят отново някои въпроси. Единият въпрос, който може да се постави е какво става с разсекретяването на „Галерия”? Другият въпрос, който вече се поставя, и вчера разбрах от медиите, че председателят на подкомисията в НС за контрол на СРС ще се сезира и тази подкомисия ще провери случаите, за които става въпрос с цел да осъществи контрол. В крайна сметка обществото най-после трябва да се отърси от този Биг Брадър и това наблюдение, на което то е подложено, защото, нека да припомним още веднъж, оказа се, установи се, че за периода 99-а – 2000 година в България са били разрешени 10 хил. СРС, сравнени за предходното десетилетие средно годишно във Великобритания, която е девет пъти по-голяма по население от България – 400 пъти годишно. Значи виждаме за каква разлика става въпрос.
Водещ: Но пък ние сме отличници.
Александър Кашъмов: Да, ние сме отличници. Нека да си спомним и този дебат с разпечатките, който беше миналата година с т.нар. трафични данни, покрай които се оказа, че средно 330 хил. годишно за последните години е имало такива разпечатки на 40 хил. абоната. Което са доста сериозни цифри, които означават няколко неща. Първо, че много хора са под наблюдение без да са ясни основанията и целите за това. Второ, че някой има достъп до събраните данни за хората, който достъп може да използва в своя частна полза .Третото нещо е, че има много голямо количество хора, които работят по разни служби, които се занимават с осъществяването на тази работа и ние като данъкоплатци плащаме за съществуването на тези хора. И четвърто, властта не намира никакъв проблем в това, както виждаме в последните седмици, дори публично да казва, че това е съвсем нормално да бъде така. Тези въпроси се натрупаха някак си и според мен обществото се приближава до възможността да им се даде някакъв отговор.
Водещ: Дано да има повече журналисти, които да искат да си общуват с Дянков, Цветанов и Танов, въпреки че влизат директно в подслушването.
В „Клубът на журналистите” продължаваме с един европейски пример, който разбира се не даваме за пример, но италианският вестник „Република” съобщава, че „Ю Тюб” и аналогичните видеосайтове със съдържание, генерирано от потребителите занапред ще бъде регулирано подобно на телевизия. сигурно милиарди пъти е бил задаван въпросът регулация или саморегулация. Това дали е една нормална практика и дали би трябвало подобно нещо да се случва от юридическа гл.т., г-н Кашъмов?
Александър Кашъмов: Аз поначало съм много скептичен към всяка идея за регулация, особено на интернет. Още повече, че държавите в света се делят на два вида – такива, които регулацията, дори законовата е възникнала като саморегулация; и такива, в които регулацията е възникнала като волята на определени хора от горе. Общо взето демократичният маниер предполага саморегулация, в това число на интернет. Аз и като зам.-председател на комисията за етика в електронните медии разбира се в никакъв случай не мога да настоявам на регулация вместо саморегулация. Саморегулацията там, където работи, работи прекрасно. Регулацията там, където работи по един силен начин, работи ужасно. Все пак първите идеи за регулация на интернет дойдоха от Русия преди години. Разбира се, притеснително е, че и в страни като Франция например има привърженици на тази идея. Вярното е, че подобни сайтове като „Ю Тюб”, подобни инструменти на интернет са изключително мощни и имат много повече зрители, отколкото голяма част от младите телевизии, които функционират в България, от която гл.т. има някакъв резон да има регулация, доколкото това е една мощ, на която нещо трябва да опонира. И все пак аз смятам, че нещата трябва да се решат основно на нивото на саморегулацията, защото все пак не бива да забравяме, че самата причина да има медийни закони не се корени в това, че е необходимо някой чиновник да напише на медиите какво да правят, а се дължи на много простия исторически факт, че честотните спектри имат ограничен ресурс. Това е било причината, поради която се е наложило, и това е записано като изключение в чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, изключение от правилото да няма регулация на свободата на словото, че трябва в един момент да има състезание, за да се вземе този ограничен ресурс. Когато ресурсът е неограничен аз не виждам и основание за неговата чисто законова регулация. Извън това остават регулации от рода на законодателството за обида и клевета, нелоялна конкуренция и т.н., които те са си отделни сегменти от правото.
Водещ: Но от друга страна, нека да си припомним в навечерието н а 10 януари за това, че в крайна сметка много хора се самоорганизираха и влязоха в ролята на журналисти, публикувайки именно чрез „Ю Тюб” и аналогични видиа-сайтове със съдържание, генерирано от потребителите, както се наричат, за да информират останалите какво се случва.
Орлин Спасов: Това е т.нар. напоследък журналистика без журналисти, когато аматьорите взимат инициативата и понякога са по-бързи от професионалните журналисти в доставяне на информация, особено от протести, спонтанни действия и т.н. Но все пак струва ми се, че не можем да разчитаме все още като общество, ако говоря малко по-едро ,на тази аматьорска журналистика, защото тя е нещо, което би трябвало по-скоро да подпомага традиционните медии в тяхната работа, в тяхната интерпретация на събитията. Докато струва ми се все пак, че големите медийни институции такива, каквито ги познаваме, именно те трябва да останат гарантът на демократичните процеси, защото те продължават да играят централна роля в медирането на отношението между обществото и политиката.
Водещ: В крайна сметка кой най-често и най-шумно коментира факта, че старите традиционни медии ще залязват и ще дойдат едни нови медии? Дали там не прозира един финансово-рекламен интерес? Не само у нас, навсякъде.
Орлин Спасов: Е, в крайна сметка конвергенцията между традиционните и новите медии вече толкова е напреднала, че е трудно да правим големи разлики. Тъй като виждате, че най-популярните и най-посещаваните сайтове в интернет всъщност не случайно са сайтовете именно на традиционните медии. Друг е въпросът, че ако говорим за бизнес, накъдето и вие насочвате въпроса си, все пак интернет не се оказва това Елдорадо, за което толкова много се говореше. И ето, през изминалата 2010 г. обемът на инвестициите в реклама в българския интернет бяха много под очакванията. Което само по себе си е ясен знак за относително слабото влияние все още в България на нещата, които се случват в интернет и много по-силното влияние, което специално телевизията има върху българското общество. Телевизията остава абсолютно безспорният лидер на общественото мнение, но и в общественото доверие в България през последната година. Това са данни от няколко наблюдения. Така че ако трябва да сложим на кантара традиционните медии и интернет, засега тежестта, която имат традиционните медии е останала по-голяма, и затова е много по-важно именно те чрез регулацията да получат такъв контекст на действие, който им позволява да работят в една демократична среда. И тук са големите въпросителни какво се случи с регулацията. Защото ако говорим за регулацията сама по себе си като такава, то в крайна сметка тя също може да бъде коментирана като съдържаща две възможности, две перспективи. Едната е чрез регулацията да се гарантират повече свободи на журналистиката, а другата е, чрез регулацията да бъдат отнети повече възможности.
Водещ: В каква посока се разви в последните години, г-н Кашъмов, като юрист според вас?
Александър Кашъмов: В последните години няма кой знае какво развитие в регулацията всъщност. Има едно много протяжно вече окачване за развитие в регулацията, защото този проектозакон за радиото и телевизията, за изменение на закона за радиото и телевизията, който трябваше да се направи, като изключим онази странна промяна, при която отпадна забраната за конвергенция, реклама и медии, ако изключим това, кой знае какво не се случва в регулацията. Което не е непременно лошо. Там трябва общо взето да се отвори път за цифровизацията, това е основното нещо, което трябва да се случи. Но това се отлага. Т.е. това е необходимото нещо. Сега, другите въпроси са много интересни, защото наистина все още, при положение че все още стоят така нещата с това предимство на телевизиите, в същия момент увеличаването на процента на население, което има достъп до интернет пък, води до една може би по-бавна тенденция, но несъмнена тенденция, особено в големите градове, да се четат интернет медиите, и при това през интернет медиите да се гледат традиционните медии. Т.е. когато някой прочете, че по еди-коя си телевизия в сутрешния блок е имало еди-какво си интересно интервю… Така че интересни са тенденциите, но лично за мен това, което е притеснително в българското общество, но аз не виждам изход от този въпрос, въпреки че съм оптимист, има едно нещо, в което не виждам изход, е, че в традиционните демократични страни много се залага на това потребителите, т.е. читателите и зрителите да си плащат от джоба за медиите, защото това не е просто източник за доходи на медиите, а това е средство за тяхната независимост. Значи съществуването на медии, съществуват списания и вестници в Западна Европа, включително и в САЩ, които настояват на това, че те примерно не взимат въобще пари от реклама и се издържат само от читатели. Или дават процента, в който е даден този баланс, за да може те да не са зависими от съответните бизнес интереси, а оттук и от политически интереси и т.н. И те наистина по този начин обезпечават своята независимост. Това в България обаче аз не виждам никакъв изход да се случва.
Орлин Спасов: Има една много проста причина, поне една, поради която то не може да се случи. Защото тези медии, за които говорите, те са обикновено глобални по обхват затова защото са англоговорящи и разчитат на една огромна публика, която им дава възможност чрез закупуването на продукта да бъдат и финансово независими. Докато в България не случайно и тази толкова коментирана клауза в закона за радио и телевизия за въвеждането на телевизионните такси не можа да се приеме, но тя и не може да се приеме всъщност по чисто структурни причини, така да се каже, просто защото българският пазар е много малък. И дори да бъдат събрани тези такси, те пак няма да бъдат достатъчни за финансиране на обществените медии.
Водещ: Макар че би трябвало да бъде намерен някакъв друг начин да се осигурява независимостта, защото те не са кой знае колко много начините за финансиране, май.
Орлин Спасов: Наистина въпросът е много сложен. И тук виждаме как, и всъщност и затова българската медийна среда през миналата година беше толкова много критикувана за отстъпление от позицията на свободата. Българският медиен пазар беше дефиниран като „от части свободен” и т.н. от изключително авторитетни международни неправителствени организации, от ПАСЕ и т.н. Аз просто не помня друга година, в която да е имало толкова много критики към състоянието на свободата на медиите в България, както се случи това през 2010 г. Така че има една тревожна симптоматика и този въпрос е просто фундаментален, който вие задавате. Какво да гарантира независимостта на медиите тогава, когато пазарът е малък, финансовата независимост е под въпрос. Тогава, когато много силни влияние текат по линия на рекламата. Защото виждаме, че и това става. Имаме много силна консолидация на няколко…
Водещ: При условията на свръхпроизводство на сересета.
Орлин Спасов: Няколко основни рекламодатели, като сложите и тези зависимости, които идват по линия на властта. И всъщност се оказва, че българската медийна среда е изключително зависима. И струва ми се, че отговорът за това как да се намери изход от тази работа е професионализмът. Просто българската журналистика трябва да заеме най-сетне тази позиция на професионализъм, която ще й позволи да действа като една самостоятелна институция, която има свои ясни граници. Журналистиката не трябва да допуска нейните граници да бъдат толкова лесно разтваряни чрез нахлуването на различни интереси в нея. Просто тази професия трябва да стане малко по-затворена, малко по-консевративна и да отстоява този професионализъм, който впрочем във всяко друго поле, във всяка друга област е гаранция за независимост на съответното поле. Примерно, не знам професията на математика, нали, защо никой не може да се изказва свободно по въпроси, свързани с математиката? Защото математиците формират едно доста затворено поле, в което професионализмът е водещ, и те охраняват, така да се каже, този професионализъм. Струва ми се, че и журналистите трябва да направят нещо такова и да охраняват своя професионализъм, да охраняват качественото съдържание. И тогава струва ми се, че и независимостта им ще бъде по…
Водещ: Какво показва картата на зависимостите за миналата година на медиите? В „Клуба на журналистите” продължаваме да си говорим за това кой, как, защо прави, опитва да прави медиите зависими. Знаем, че Фондация „Медийна демокрация” прави карта на медийните зависимости. И така, първо в „Клуба на журналистите” основните тенденции, доц. Спасов, да очертаем за миналогодишните медийни зависимости? Какво показва картата?
Орлин Спасов: Има няколко вече години последователни извършваме този мониторинг. Тази изминала година наблюдавахме по-специално седем национални всекидневника. И всъщност изследването съчетава количествени данни с един качествен анализ, като в рамките на качествения анализ именно ние установяваме отношението на медиите към определени политически субекти или институции по една проста скала: негативно, неутрално и позитивно отношение. Като тенденциите за 2010 г. са, ако говорим за количествените изрази, в едно доста сериозно нарастване на присъствието специално на Бойко Борисов в медиите. Ние донякъде постоянно си казваме, че таванът е достигнат, но така се оказва, че няма таван, винаги има място, поне имаше през 2010 г. пространство за нарастване на присъствието на премиера в тези седем национални всекидневника, които наблюдавахме. Но интересната тенденция е, че отношението на тези вестници като цяло показва, от една страна, продължаващо позитивно отношение към премиера, и дори в много случаи нарастващо позитивно отношение към него, докато в същото време показва много ясно нарастваща критичност към правителството на Бойко Борисов. Така че ако мога да обобщя, то именно фигурата на Борисов, която така активно присъства в медиите е тази, която засега тегли след себе си правителството в медийното представяне и тази свръх представеност на премиера успява донякъде да балансира съвкупния образ на управлението, ако мога така да кажа. Но струва ми се, че все пак тук имаме индикация на известно добро развитие в медиите, които разбира се, все още не могат да преработят добре харизмата на самия Борисов, той продължава много да ги изкушава, да ги фасцинира, защото и друг път съм казвал във вашето предаване, той е интересен за медиите. Той има този талант да успява да ги провокира и да фокусира техния интерес към него. Това разбира се е опасно за медиите, те трудно се справят с нея и засега не могат. Но ако става дума за една по-стандартна политика като тази, която прави правителството, виждаме, че голяма част от тези всекидневници все пак са по-скоро критични, отколкото позитивно ориентирани. И това ми се струва едно добро развитие на терена на пресата в България през последната година.
Водещ: Ето оптимизъм, г-н Кашъмов, липсваше ви?
Александър Кашъмов: Да, има разбира се… За мен най-големият източник на оптимизъм са тези тенденции, които бих могъл да определя като трайни, това през призмата на програма „Достъп до информация” е все по-голямото ползване на закона за достъп до обществена информация от журналисти. Само през тази седмица ние имаме няколко такива консултации. Следващата седмица има две дела, които са на журналисти срещу отказ впрочем на това същото правителство, което обвиняваше предходното за определени неща. Става въпрос за отказ на един одит, одитът на БДЖ и отказ на един доклад на инспекторат, това е докладът за държавната комисия по информационните технологии и съобщенията ДАИТС, която впрочем беше един от инициаторите на интерфейса, чрез който да има пряк достъп до трафичните ни данни. Така че това са, специално в този случай това са двама журналисти от в. „Капитал”, но в много други случаи много журналисти от най-различни и разнообразни медии, повече печатни, отколкото електронни, но това е разбираемо, ползват закона. Ползват го за разследвания. Тези разследвания, както знаем започват да стават все по-сериозни, все по-интересни. Мога само да изразя надежда, че и собствениците на медии ще осъзнаят в дългосрочна представа, в дългосрочен план, перспектива важността на това да се правят истински разследвания, да се ползва този закон и по този начин да се подобрява цялостното състояние на демокрацията в страната. Защото рекламодателите си отиват, но медиите и ползата за обществото остава.
Водещ: Всъщност журналистиката е, как да кажа, функция на хората, а не на рекламодателите.
Александър Кашъмов: Ами всъщност то трябва да е обратното, всъщност рекламодателите, които искат да достигнат до потребителите, би трябвало да се водят от влиянието, от влиятелността на една медия, а не обратното, медията да се въздържа от критика на бизнеса на рекламодателя.
Орлин Спасов: Както най-често се случва.
Водещ: Всъщност как ние журналистите бихме могли да намалим производството на, как да кажа, публично огласявани сересета? Има ли начин това да се случи? Защото мисля, че това ще бъде полезно и за журналистите, и за политиците, и за обществото като цяло.
Орлин Спасов: Ами трудно ще се случи. Докато такива данни се огласяват, мисля че не можем да разчитаме медиите да престанат да ги тиражират по-нататък.
Водещ: Е, те не могат да престанат да ги тиражират, разбира се, защото това им е работата.
Орлин Спасов: Това са публични факти, но както казах, въпросът е в това как те ще ги коментират, какви анализи ще предложат на тези феномени в една критическа перспектива. И ако тези анализи, които медиите правят са достатъчно сериозни, в идеалния случай би трябвало да се стигне дотам, че тези, които изнасят подобна информация, ще престанат да бъдат заинтересовани да я изнасят, защото самото им изнасяне ще се обърне срещу тях. Ето, ако медиите съумеят да формират една такава критическа нагласа в обществото, това би било чудесно. Но трудно ще стане и това, защото както казахме малко са медиите, които са реално независими. И въобще самото понятие за независимост на медиите стана през последните години доста обтекаемо. Много медии започнаха да се етикират като независими без дефакто те да са такива. Защото просто това е част от авторекламата на медиите, да твърдят, че са независими. Но о това, че твърдиш, че си независим до истинската ти независимост разстоянието често е много голямо. Има фасадна независимост…
Александър Кашъмов: Както знаем, най-много епитети в смисъла на демократичен и народен има в названието на Корейската народна демократична република. … Една демократична държава не се нарича демократична сама себе си.
Орлин Спасов: Както и обикновено там, където най-много се говори за прозрачност, има най-голям проблем с прозрачността.
Водещ: Всъщност докато течеше класиката „Imagine”, ние тук си говорихме и се опитахме да изброим с г-н Кашъмов колко пъти миналата година си говорихме за желанието да бъдем подслушвани в интернет, а не само по телефона. Преброихме опитите до 6. Имахме един успех, в който формулирахме ясно един въпрос – какво разследване прави журналист, който разследва МВР, пък МВР го подслушва. Сега какъв въпрос да формулираме?
Александър Кашъмов: Ами той въпросът е същият. Сега само искам да уточня, че шест са опитите не само за миналата година, ами за целия този период от около две години и половина. Но да, големият проблем е, че разследващият журналист може да бъде следен по този начин и да се разкриват източниците му. А защитата на източниците е негово основно право по Европейската конвенция за правата на човека. Същото е с подслушванията разбира се. Същото е в крайна сметка и с един нов феномен, който също изникна в последните седмици преди новата година – опитът в търговския регистър да се въведе ограничен достъп, при който този, който получава достъпа да се идентифицира вътре, което ако е журналист, значи ние алармирахме много сериозно срещу това от програма „Достъп до информация”, тече дебат между първо и второ четене в парламента. Тъй като ако се задължат всички потребители на регистъра в интернет да се регистрират, много лесно ще може някоя голяма финансова групировка да прояви кой точно е проявявал интерес към нейните документи и т.н. Нещо, което е поредният префинен опит да бъдат следени журналистите вместо да им се даде възможност те да следят тези, за които трябва да пишат, а именно властта и бизнеса. Така че такива тенденции има. Как да ги спрем, аз смятам, че те просто трябва да се забелязват навреме, да има обществен дебат и борба срещу всичките подобни опити. Защото в крайна сметка, както е известно винаги във всяка страна управляващите преди да дойдат на власт много обича демокрацията, прозрачността, правата, а пък когато дойдат на власт, нещата се оказват различни.
Водещ: И няма откъде да си внесат журналисти, които предимно да ги цитират.
Орлин Спасов: Има обаче и една друга опасност, която е свързана с… която бих нарекъл публичната еротика на подслушването, еротиката на воайорството. Това да можеш да надникнеш зад вратата, да видиш през ключалката. И тук е възможно, страхувам се, ме може да се случи едно объркване на тази публична еротика от подслушването с една традиционна медийна практика, каквато е тази на папарака. Защото параракът в крайна сметка прави горе-долу същото, той по един нерегламентиран начин навлиза в личното пространство на някой.
Водещ: Изобщо да си пожелаем тази година по възможност политиците някак да дадат малко повече свобода на журналистите, хората да слушат журналистите по радиото,по телевизията, да ги четат във вестниците, а да не избират папарашките сюжети, ами да четат повече книги, може би така да завършим, с такова пожелание, макар че то е силно, как да кажа, утопично, даже не и оптимистично. Само да кажем накрая кога ще бъде представен, кога е конференцията на…
Орлин Спасов: Годишната конференция на фондация „Медийна демокрация” ще бъде на 17 януари понеделник от 10 до 13 час в Червената къща.

Кирил Терзийски от програмата “Достъп до информация”: Имената на държавния служител не са лични данни

в. Класа | 24.08.2010

Г-н Терзийски, редно ли е МП да отказва да съобщи имената на членове на комисия, които са държавни служители?

Не. След като конкурсът е приключил, съвсем не виждам основание да се отказват имената на членовете на комисията. Евентуално може да има отказ, ако комисията е в един и същи състав и за да не се оказва натиск върху членовете й, имената им не се съобщават. Но след като конкурсът е минал и спечелилите неправителствени организации са одобрени, не виждам никаква пречка да бъдат предоставени имената. Още повече, ако тази комисия не е постоянна и догодина ще има нова, в нов състав.

Имената на държавния служител лични данни ли са?

Не може имената на държавни служители да бъдат лични данни. Въпреки че Комисията за защита на личните данни има няколко решения в обратната посока. Ние категорично смятаме, че това е пълен абсурд. Какво значат две имена, например Иван Георгиев, служител в Министерството на правосъдието. Ходете и го намерете, да видим какво ще намерите. Нищо няма да откриете за него.

В самия закон за личните данни има текст, според който за журналистически материал може да се съобщи дори повече информация за дадено лице освен двете му имена.

Абсолютно. Това е още едно основание да бъде предоставена тази информация, а не да бъде отказвана. В закона е казано, че е допустимо да се предоставят такива данни за целите на журналистическа дейност, доколкото не се нарушава правото на личен живот на лицето, а това, да се знае, че някой е член на комисия в качеството си на държавен служител, по никакъв начин не нарушава правото му на личен живот. Личният живот е нещо различно от служебния живот.

Стр. 2

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 1.05.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-05-01 

Миналата година ни се наложи да опознаем Того. Тази година – Намибия. Там сме по скалата на свободата на словото. България е на 76-то място. Има и добра новина – изпреварихме съседите си. Румъния 25 места след нас, но пък се изравнихме с Индия. Неправителствената организация Фридъм Хаус всяка година изследва свободата на пресата сред 196 страни. Не само у нас, но и по света пресата е станала по-несвободна. Свободата на словото деградира за 8-ма поредна година, показва изследването. България има оценка 34, за миналата година 36, което я поставя сред страните с най-незадоволителни резултати в ЕС. Какво се оценява? Анализират се законови политически и икономически фактори, както и медийната регулация, натиска, който правителствата оказват на медиите, понижаването на журналисти и структурата на собствеността. Какво анализирахме напоследък в "Клубът на журналистите" ? критично близката дистанция между журналисти и хора от властта и кръгове със силни икономически интереси. Някои епистоларни изяви на политици, целящи да унизят колеги, неясната структура на собствеността и нуждата от повече независимост на редакционните политики от управлението на медиите. Независимо дали става дума за обществени или частни медии. На това реалити лошото му е, че не е така атрактивно, но пък е важно. Вече има политически заявки за оспорване на промени в медийното законодателство. От вчера започна и една епистоларна кореспонденция между ръководството на БНР и СЕМ с елементи на замесване на журналистите. Нещо крайно неприемливо според скалата на свободата на словото. Истината е, че подобни схеми ни смъкват надолу и ни правят по-несвободни. Нищо че днес „Труд” пише : „БНР и СЕМ се стрелят с писма заради дискусия”. Това, че го пише не променя нещата. Упражнява се влияние. А това със сигурност гарантира и нови действащи лица от политическия спектър. В крайна сметка ще загубим ние журналистите. Защото свободата на словото би трябвало да е единствената важна за нас. Очевидно все още е много важно какво казват хората в политиката, на власт и в опозиция. Едва ли някой от тях ще похвали медиите, че са станали по-критични – край на Утопия. До колко обаче е сериозно избора на генерален директор на БНР да се обзързва със законовите промени в медийното закнодателство и редукцията на членовте на СЕМ – ами не е. Да, за мнозина това е удобно, но за професията и доверието на хората съвсем не е. Редакционната политика не бива да се влияе от политически фактори. За това отличниците са от скандинавските страни. Там тези влияния са сведени до минимум. Тук все още ни харесва да претопляме вчерашните гозби. Като тежкия компромисен избор за генерален директор през 2001г. Това е добре да го припомняме само журналистите, които успяхме тогава да опазим протеста си от политиците и хората с властови и икономически интереси. Другото е компромис със свободата на словото, зараден с опит за влияние. Какви законодателни промени ще направят възможна редукцията на членовете на СЕМ очаквайте след минути един разговор с Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии. Прозрачни ли са институциите в България, защо сме на второ място в света по искане на достъп до информация. Как журналистите успяват да се доберат до информации, важни за хората ще коментираме с Кирил Терзийски от фондация Програма Достъп до информацията. Как във Великобритания медиите говорят за наука и какви дискусии се водят – очаквайте интервюто с Майкъл Мулаф, дългогодишен продуцент и водещ в BBC, днес комуникатор на науката. Защото е важно хората от науката да говорят разбираемо, за да не творят вицепремиери, вестникарски заглавия, тиражлийки. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

Водещ: Добър ден на г-жа Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, накратко медийната комисия. Здравейте.
Даниела Петрова: Здравейте.
Водещ: Как ще бъде редуциран състава на СЕМ и какви промени в законодателството ще бъдат приети, вече ги обсъдихте в комисията, моля ви за коментар?
Даниела Петрова: Предложението, което беше направено от народните представители , в общи линии това са колегите членове на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, постоянната комисия имах предвид, прощавайте за лапсуса, се състоят в следното. Състава да бъде редуциран от 9 на 5 човека, съответно като трима бъдат от квотата на парламента и двама от квотата на президента. И другата промяна, която се визира в (?) предложение се състои в намаляване съответно мандатността. Тоест липсата на два поредни мандата да бъдат заемани от членове на СЕМ.
Водещ: Един от медийните сюжети днес е, както го нарича Труд, обстрела с писма между ръководството на БНР и СЕМ. Подобни занимания обаче ни смъкват надолу в листата на свободата на словото. Да се опрем на класиката, какво да се прави? Вие виждате ли връзка между промяната в медийното законодателство и течащата в момента процедура за избор на генерален директор на БНР.
Даниела Петрова: Не бих коментирала, но винаги могат да се търсят някакви връзки или да се използва ситуацията, че тече конкурс и да се вкарват такива притеснения. Но считам,ч е дискусията, която всъщност е обявена от СЕМ по отношение на промяна работата в БНР по-скоро би създала напрежение, защото все пак в този конкурс всеки от бъдещите кандидати следва да престави своята концепция. Това обсъждане в непосредствена близост би следвало да разкрие участниците част от концепциите си. Тоест това по-скоро ми се струва, лично мое персонално становище изказвам, би опорочило този конкурс. Но това са моите опасения.
Водещ: Ще участвате ли в дискусията, която СЕМ организира на 4 май за бъдещето на БНР и възможността за повече независимост на редакционната политика от административното управление?
Даниела Петрова: Ангажиментите ако ми позволят бих присъствала, но не знам дали и в какъв формат бих изразила становище. Комисията е получила посмото, раздадено е на всички народни представители, като се има в предвид, че във вторник почти всички пътуват от регионите си, не мога по категоричен начин от сега да поема ангажимента, че ще бъда. Мисля, че дискусията ще се проведе между 13 и 16 часа, точно в този период има и парламентарна група,придвижват се хората. Така че надявам се да има представители от комисията, ако аз лично не мога да присъствам.
Водещ: Давате си сметка, че леда е много тънък. От една страна от вас зависи медийната регулация, от друга обаче сте политици и политическото влияние носи минуси по скалата на Фридъм Хаус. Къде ще търсите баланса?
Даниела Петрова: Ами баланса трябва да се търси в една разумност и в по-премерено говорене, защото действително напрежението в момента и в ситуация на реформа, и в ситуация на икономическа криза, и в редуциране на състав, течащи конкурси, изтичащи периоди и етапи, всъщност създава именно тази ситуация, която при неправилно използване на ситуацията действително може да доведе до много силно напрежение.
Водещ: Как ще коментирате постъпилите вече политически заявки, че една промяна в медийното законодателство ще бъде атакувана по съдебен ред и това какво щезабави, само редукцията на членовете на СЕМ или и избора на генерален директор на БНР?
Даниела Петрова: Ами смятам, че … по-скоро редукцията на членовете на СЕМ. След като органа така или иначе това е политика, която във всички регулаторни органи е започнала да се редуцира състава, тя ще се проведе с болезнени и съответно с много политическо говорене, но следва да се проведе, защото такава е ситуацията, такова е решението на МС и считам, че това може да се постигне. Но не трябва да се прави съответно такава връзка, че редуцирането на състава на СЕМ едва ли не следва да определи състава, който трябва да избере конкретното лице и по този начин да се вкарват думи, които не са така.
Водещ: Нека направим опит за прогноза. Колко члена на СЕМ ще изберат генералния директор на БНР?
Даниела Петрова: Трудно бих се включила в такава прогноза. Първо не знам колко са кандидатите и след това след като не знаем и състава на СЕМ и дали при този състав ще се избира директор на БНР или евентуално в редуцирания състав, трудно бих се ангажирала с такива прогнози.
Водещ: Очаквате ли закъснение в този избор в тази връзка?
Даниела Петрова: Ами не бих казала, тъй като ако съответно технологично промените не минат в закона в този период между първо, второ четене, респективно се запазят в този състав направените предложения, няма предложение между първо и второ четене, респективно имаме един срок след влизане по сега дадения текст на закона в сила, тогава да се прекратят мандатите на действащите членове на СЕМ, респективно президента в 10-дневен срок да посочи от своите трима оставащи членове в сегашния състав на СЕМ, тоест от сегашния състав на СЕМ в новия, кои двама да останат. Това технологично време просто не мога да прогнозирам как ще се развие, дали ще успее да мине преди конкурса и респективно след конкурса. Но така или иначе конкурса ще се проведе и той трябва да бъде проведен прозрачно, за да не се изпада в още по-голямо напрежение и дестабилизация на една медия, която смятам, че е добре работеща към настоящия момент.
Водещ: Благодаря ви за тази оценка. И накрая ще ви помоля да коментирате резултатите на Фридъм Хаус за това, че сме доста назад по рейтинга за свободата на словото по отношение на (?).
Даниела Петрова: За това, че България е на 76-то място? Ами в крайна сметка това е една оценка, която се прави през конкретни периоди, не съм … не мога като познавач да кажа до колко тя е коректна, справедлива, но това в крайна сметка е една оценка. Тя дава един поглед върху ситуацията на медийния пазар. И не знам дали 76-то място е мястото, което всъщност ни се полага. Но явно трябва много да се работи, за да може действително да говорим, че разполагаме с един медиен пазар, с една свобода на словото, която действително гарантира свобода и на изказ и респективно и на работа, не само на изказ, защото в крайна сметка това ограничава, свободата на словото създава и други възможности и други прегради.
Водещ: Смятате ли, че цифровата ера, в която влизат всички медии вече ще направи словото по-свободно? Ако вземем за пример интернет.
Даниела Петрова: Не бих могла да кажа, че цифровата ера ще го направи по-свободно, защото то е до толкова свободно, до колкото ние му разрешим. Законодателя, гражданите, регулацията, саморегулацията, самото общество. Но смятам, че с цифровизацията просто още медийния пазар ще мине на едно ново технически достъпно ниво и действително ще има промяна и по начина и на приемане, и по начина на възпроизвеждане. Но считам, че ще даде една по-голяма бързина и един нов поглед, по начина на представяне на информацията.
Водещ: И може би ще направи по-пряк контакта между хората и журналистите, за които всъщност те работят.
Даниела Петрова: Да, това действително и аз мислех нещо в подобен смисъл, което исках да кажа. Ще се доближи самата медия до потребителя и респективно ще има по-бърза реакция.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии пред "Клубът на журналистите".

Дойде ли краят на страшната приказка – институциите в България са непрозрачни за журналистите и гражданското общество. Какво показват данните от годишния доклад на фондация Достъп до информация. Добър ден на адвокат Кирил Терзийски.
Кирил Терзийски : Добър ден.
Водещ: Та, дойде ли този край или той е много далеч?
Кирил Терзийски : Ами доста трудно да кажем, че е дошъл края изведнъж институциите са станали напълно прозрачни и няма какво да се желае в тази посока. Но със сигурност има голям напредък, имам предвид от приемането на закона за достъп до обществена информация през 2000 до сега. Тоест подобриха се значително нещата.
Водещ: Добра новина ли е,ч е сме втори по света по искане на достъп до информация? Кирил Терзийски : Ами не знам дали е добра новина. Определно показва, че правото на достъп до информация се използва и се познава, не само от граждани, ами и все по-често напоследък от журналисти, от неправителствени организации, а е доста обяснимо защо е толкова голям броя на заявленията и то е защото твърде малко информаиця се публикува активно по собствена инициатива от страна на институциите. в повечето европейски държави се публикува значително количество информация от институциите, по тяхна инициатива диреквно в интернет, затова естествено и броя на заявленията е много по-малък, има и разни позитивни практики от сорта на това – като една информация се иска един, два или три пъти, очевидно тя представлява интерес за гражданите и тогава се публикува, докато при нас няма такив апрактики.
Водещ: В смисъл, че това е доста трудно решени еза вземане или просто ние живеем в една мания за тайнственост?
Кирил Терзийски : Ами не знам дали от мания за тайнственост или просто от липса на време или пък на ресурс, нямам представа.
Водещ: На желание?
Кирил Терзийски : Може би и на желание.
Водещ: За 10 години от както е приет закона какво се промени?
Кирил Терзийски : ами промениха се доста неща, институциите вече доста добре познават закона и изпълняват задълженията си по него. Тоест от началото мнгоо често имаше мълчаливи откази. При подаване на заявление за достъп до информация след това нищо не се случва, институциИте изобщо не се чувстваха длъжни да отговарят по този закон. Докато сега не е така. Вече повечето места има назначени служители, които отговарят специално за приемането на заявления за достъп до информация, горе долу се спазват сроковете и много често се предоставя информацията и не е нужно да се водят дела и т.н.
Водещ: Освен този доклад, вие връчвате и едни награди Големия брат. Сравнението следва с оригинала да се прави, разбира се, а не с реалити формата. До сега се случваше така,ч е нямаше много конкуренция при избора. Нещата далИ ще се променят в някаква посока?
Кирил Терзийски : Нямам представа. Имате предвид това, че МВР са традиционно абонирани за тази награда и горе долу те си взимат някак съвсем есетсвено. А дали това ще се промени – не знам, на фона на тази активност, която показва в момента МВР с всичките тези акции, се съмнявам.
Водещ: Пак имат огромни шансове да се доберат до статуетката.
Кирил Терзийски : Абсолютно. Имат още повече защото много се чуват гласове, че има настроения, отново за промяна на закона за електронните съобщения, пак да се връщаме към наболялата тема за следенето в интернет, с нови правила и такива неща.
Водещ: Всъщност очаквате ли, по-точно кога очаквате институциите да започнат лично да идват и да си получават антинаградите. Тогава ли достъпа до информация ще бъде по-лесен?
Кирил Терзийски : Знам ли, със сигурност ще е по-лесно ако институциите имат сили да признаят грешките си. Ние сме много доволни, защото освен наградите "Биг Брадър" раздаваме и едни други награди на 28 септември, когато отбелязваме междрународния ден на „Правото да знам”, там раздаваме позитивни награди, раздаваме и негативини награди. Миналата година за пръв път дойде служител от институцията, който получи негативна награда.
Водещ: Това беше събитие, всички журналисти се въодушевиха страшно.
Кирил Терзийски : Всички в залата ръкопляскаха, беше много изненадващо.
Водещ: Но факт е, че дошлия не си посипа главата с пепел, все пак. Институцията не пострада от това, искам да кажа, напротив, като че ли имаше позитивни коментари после от страна на журналистите?
Кирил Терзийски : Ами имаше нещо такова, но от друга страна вие виждате вече колко месеца минаха от управленеито на новото правителство, има един такъв момент, че се опитва да се направи PR акция от всяко събитие, дори от негативните.
Водещ: Доста успешно, защото има изявени таланти в това отношение.
Кирил Терзийски : Явно са добри съветниците на премиера.
Водещ: Дали съветниците, дали той самия – няма никакво значение. До колко може да се говори за прозрачност на новия МС. Знаем там още в самото начало се започна публикуване на стенограмите от заседанията. Как бихте коментирали тази практика?
Кирил Терзийски : Ами това беше чудесно, което направиха в началото на мандата си ГЕРБ, че направиха достъпни всички стенограми от заседанията на МС. Именно за това миналата година ги отличихме. Получиха грамота за принос в областта на достъпа до информация за това си действие. Трудно ми е да дам някаква по-глобална оценка, тъй като нямам на много случаи нови, в които граждани и журналисти да търсят информация от МС. Имаме само един такъв слуай в последните месеци на журналист от в. Дума, който търси информация за командировките на премиера в страната и има там леки проблеми с предоставянето на информацията в пълния и обем.
Водещ: Какво значи леки проблеми?
Кирил Терзийски : Ами в смисъл, че не дадоха в началото МС подробна информация за броя посетени места по дати къде е пътувал премиера в страната. Изпратиха пак един отговор в стил PR, в който обясняваха колко е готин премиера, той като пътува никога не взима пари за дневни или за квартирни, както се водят там, командировъчни разходи не правел, ползвал автомобили на НСО и за това нямало други разходи някакви по пътуванията му. Това беше отговора. Тоест имаше проблем с броя посетени места и за това какви са разходите по тези пътувания. Но за броя посетени места от премиера в период от 3 месеца от началото на стъпването в длъжност, имаме съдебно решение,с което беше отменена на административен съд – София град, този отказ и беше задължен съветника на министър-председателя, който е упълномощен да се произнася по заявления да предостави информация. По отношение на разходите, журналистката пусна ново заявление до НСО, от която търси тази информация. Имаме отказ от края на миналата седмица на основание държавна тайна, така че предстои още едно съдебно дело.
Водещ: В смисъл държавна тайна е на колко места е бил премиера ли?
Кирил Терзийски : Не, държавна тайна е какви са разходите, които прави НСО с автомобилите си за пътуванията на премиера.
Водещ: Не, защото иначе може да се направи един мониторинг на репортажите за тези посещения и нещата да си дойдат на местата може би.
Кирил Терзийски : Да. Смешно е, но не е като да нямаме в практиката и такива случаи, когато някоя информация е публикувана и институцията твърдяла, че е държавна тайна. Имахме случай такъв с гражданин от Варна преди няколко години. Той искаше технически характеристики на един радар, с който полицаите спират хората за превишена скорост. Беше се ядосал човека, че нещо неправомерно са го глобили, подозираше някаква измама и искаше техническите характеристики и му се наложи да води дело, тъй като министъра на вътрешните работи тогава отказа да предостави информация с мотив, че е държавна тайна. Класифицирана информация била тази техническите характеристики на радара. По самото дело съдията беше намерил случайно, докато се ровел човека в интернет, беше намерил публикувани техническите характеристики на въпросния радар.
Водещ: Тоест и съдиите карат кола, такъв ли е извода в този случай?
Кирил Терзийски : Да, може и така да се каже, да.
Водещ: Макар че раазбира се това е крайно несериозно. Защо се стига до такива ситуации?
Кирил Терзийски : Защо се стига до такива отказвания на информация ли? Ами за това вече е трудно да се отговори, някой път е просто субективното нежелание, тоест да се предостави информация, друг път се прикриват разни нередности може би като не се предоставя информация.
Водещ: Тоест има дефицит на правила, трябва кодекс на чиновника, може би, който отказва или как?
Кирил Терзийски : Ами не, не кодекс. Достатъчно е всички институции да имат вътрешни правила за предоставянето на достъп до информация, което е много добре, тъй като внася някаква яснота в процедурите по този закон, как да се изпълняват от служителите. А и (?) на служителите могат да се четат тези вътрешни правила и да се научават от служителя и започва всичко отначало. Защо има един такъв момент малко при смяната на правителството, всеки път институциите им трябват няколко месеца докато влязат в ритъм.
Водещ: Колко институции могат да се похвалят с истински такива правила?
Кирил Терзийски : Ами …
Водещ: Какво пише в доклада?
Кирил Терзийски : В нашето проучване има резултат за вътрешните правила, мисля, че повече от половината институции от 511 имаха вътрешни правила.
Водещ: В смисъл имат ги написани. А с приложението как стоят нещата?
Кирил Терзийски : В какъв смисъл с приложението как стоят нещата?
Водещ: Ами може да има написани правила, но те да не се спазват. Това е нашата ахилесова пета, навсякъде.
Кирил Терзийски : Така е, да. Случва се и това, да има вътрешни правила, но те да не се спазват. Все пак закона предвижда и възможност за обжалване на отказа да се предостви информация. Тогава тези неща се оправят в съда.
Водещ: Колко адвокати са нужни на програма Достъп до информация, за да може да реагира адекватно на колеги журналисти, на граждани?
Кирил Терзийски : Ами 5 човека е юридическия екип на програма Достъп до информация. Като трима от тях сме адвокати и се явяваме и по дела.
Водещ: Стига ли ви времето?
Кирил Терзийски : Ами стига ни, да. За миналата година сме се явили на 43 дела, което е горе долу нормално.
Водещ: Какво могат журналистите и гражданското общество заедно – останете с нас, за да научите след малко.

Какво могат журналистите и гражданското общество заедно – ето така продължаваме разговора в "Клубът на журналистите" с адвокат Кирил Терзийски от програма Достъп до информация. Става дума за годишния ви доклад. Не е тайна, че ние журналистите често когато имаме проблем се обръщаме към вас. Кога обаче тази ваша помощ ще отнема по-малко време?
Кирил Терзийски : Кога ще отнема по-малко време?
Водещ: Да, защото сега отнема доста време.
Кирил Терзийски : Ами то отнема доста време най-вече заради това, че ВАС е много натоварен и случаите, когато дело срещу отказ да се предостави информация е подсъдно на този съд може д амине повече време. И чрез създаването на административните си (?), новия административно процесуален кодекс доста сте подобриха нещата в сравнение с това, което беше преди в окръжния съд. Тоест доста по-бързо минават тези дела в административен съд София, от който Имам най-преки наблюдения от завеждането на делото до постановяването н съдебно решение обикновено минават не повече от 3 месеца.
Водещ: Което си е чист рекорд.
Кирил Терзийски : Да, лошото е след това ако институцията реши да обжалва решението на първа инстанция, защото в повечето случаи отказите биват отменяни и ако те решат да обжалват, след това отива делото на ВАС и тогава може да се проточи във времето.
Водещ: Кой е най-дългия ви случай в практиката?
Кирил Терзийски : Ами той най-дългия ни случай в практиката още продължава с Росен Босов от в. Капитал вече 4-та година водим дела в опит той да получи достъп до всички договори, сключени от правителството с Майкрософт за осигуряване на софтуер за нуждите на държавната администрация.
Водещ: Някакви изгледи това да приключи?
Кирил Терзийски : Ами има изгледи, сега трябва окончателно да се произнесе отново ВАС, за да стане вече ясно, че ще трябва правителството да пита лично Бил Гейтс съгласен ли е да бъдат предоставени тези договори или не е съгласен и след като той отговори ще видим какво ще направят.
Водещ: Влизаме обаче в хипотезата на едно по-литературно, по- кино занимание. Подобни случаи използват ли се като прецедент в нашите съдилища или по-скоро не?
Кирил Терзийски : Подобни случаи дали се използват като прецедент. Ами да, и зползват се. Тя практиката вече съдебната е доста богата по тези дела и например,.. а някои такива случаи направо правят нови пътеки,като например случая на Христо Христов, който успя да осъди дори Националната разузнавателна служба и да получи достъп до архивите на бившиата Държавна сигурност по случая Георги МАрков. А в резултат на това и да подготви книга.
Водещ: Да, макар че това … като се замисли човек защо е било толкова тайно няма логичен аргумент с отговор.
Кирил Терзийски : Ами няма логичен аргумент, тази информация е била класифицирана като секретна, но от онези служби, по онова време, но все пак и сега има правила за класифицираната информация и ние там случихме на много добър съдия от градския съд, който прецени, че естествено по отншение на тази информация са изтекли всички срокове за защита и тя трябв да бъде разсекретена и предоставена.
Водещ: Добре, ами ако съдията не е добър, ако съдията не кара кола, тогава какво се случва? Защото сериозно е влиянието на субективния фактор, очевидно.
Кирил Терзийски : Ами знам ли, според мен по тези дела не чак толкова, защото най-вече защото няма материален интерес по тези дела. Така че мисля, че това е избегнато. Но естествено има и случаи, когато губим дела и то се създава лоша практика, потвърждават се някои безумни откази на администрацията. Но какво да правим, такъв е живота.
Водещ: Да кажем най-изразителния пример в това отношение? Или този, който се сещате, разбира се?
Кирил Терзийски : Ами трудно ми е в момента да се сетя за такъв пример. Спомням си преди време, че беше доста скандално потвърден един отказ на ВСС да предостави достъп отново на журналист, не помня от коя медия, до едни доклади на прокуратурата. И тогава просто много строго погледнаха буквата на закона магистратите и прецениха, че щом не били създадени от самия ВСС тези доклади, а само се съхранявали там, и то не по закон, защото случайно били изпратени по някакъв сигнал, те не били длъжни да ги предоставят. Което … това са такива случаи, които са някакви необясними.
Водещ: Със средствата на медиите в средата на интернет в последните месеци гражданското общество отвоюва няколко свои малки революции. И така можем да наречем тази активност. Обаче можем ли да кажем, че това е трайна тенденция, медии и гражданско общество да воюват заедно за прозрачност от институциите?
Кирил Терзийски : Трудно мога да направя такова обобщение, че е традиция..
Водещ: Тази новина е прекалено преувеличена.
Кирил Терзийски : Да. Абсолютно. И определено поне от това, което излезе от нашите случаи са доста различнинещата,от които се интресуват журналистите и от които се интересуват гражданите. Гражданите обикновено се интересуват от нещо по-лично, което ги касае по-пряко тях, докато журналистите обикновено по обществено важни теми чоплят и търсят информация.
Водещ: Какви хитрини използват институциите, за да скрият информация от медиите и от активните граждани. Има ли някакъв нов челен опит, така да кажем?
Кирил Терзийски : Ами не, няма някакъв нов челен опит. Те няма нужда да използват хитрини. Достатъчно е да отказвта информация, даже и когато няма основания за това, те много често си позволяват да го правят. Лошото е, че за тази година отбелязваме тенденция за увеличаване броя на мълчаливитеоткази, тоест от 34 (?) жалби, които сме изготвили през годината, 12 са били срещу мълчаливи откази, което е 2 пъти повече в сравнение с миналата година, когато сме изготвили само 8. Но пък това е обяснимо със смяната на… винаги става така в година, когато се сменя правителството. Тоест старата администрация, която си отива е прекалено заета да се бори как ще се представи на новите избори, а след това новите като дойдат пък са прекалено заети да правят стрктурни промени и да разчистват и се получават такива неща.
Водещ: Това ли е основния извод от тези факти? Или има и някаква друга тенденция.
Кирил Терзийски : Има и други, позитивни тенденции все пак, да не звучи толкова негативно. Имаме значително подобрение от страна на институциите по отношение изпълнение на съдебните решения. Тоест много често преди се случваше дори след като е спечелено дело и бъде отменен отказ да бъде предоставена информация, институцията да откаже отново, на друго основание. И отново трябва да се води дело. Сега много по-рядко се случва това. Имаме няколко много добри случая, когато след постановяване на съдебното решение веднага беше предоставена преди това отказваната информация. Например на главен редактор на един вестник от Ловеч, който търсеше информация за това какви суми е изразходвала общината за публикация на обяви и наредби в пресата или пък случая на Павлина Трифонова от 24 часа, която търсеше информация за ремонта в кабинета на премиера Станишев през лятото на 2007г. Много интересен случай имахме на Световния фонд за дивата природа, срещу ДАМС, те искаха информация за всички финансирани юридически лица и спортни фондации за период от 2 години. И в началото беше постановен мълчалив отказ, трябваше да бъде отменен от съда мълчаливия отказ, да бъде предоставена информацията, но там поне прави чест на държавната агенция, че веднага след като излиза решението, те публикуваха цялата информация в интернет. Направиха ги достъпни тези списъци на финансираните от тях лица.
Водещ: Това е все пак хубаво. Значи има и добри неща, които са се случили за последните 10 години.
Кирил Терзийски : Определено.
Водещ: Има ли повече критичност по отношение на прозрачността на институциите от стран на ажурналистите?
Кирил Терзийски : Повече критичност? Не знам. Но е хубаво да има повече критичност от страна на журналистите, защото трудно ми е да кажа дали има Или няма такава критичност, но определено колкото по-критични са журналистите спрямо институцията, и не само те, цялото гражданско общество, мисля че това е начина да се постигне прозрачност на тези институции.
Водещ: По отношение на свободата на словото в печатните медии сме на 76-то място. Пак доста назад. Какво ще кажете за прозрачността на новата власт? Тя дойде със заявка, много силна заявка за много прозрачност и яснота.
Кирил Терзийски : Така е, да, и ние в момента, когато се смени властта имахме няколко дела срещу институции на изпълнителната власт, централни. И много се надявахме, че след тези заявки за прозрачност и откритост в управлението, например по тези текущи дела ще ни бъде предоставена информацията И няма да има нужда да ги водим до край, но не е така. Всичките ни дела си продължиха. Имахме само един случай с министъра на околната среда и водите, Който предостави определена информация при смяната на правителствата. Тоест ако те бяха толкова открити и прозрачни можеха , тези дела ние отправихме искания да бъдат прекратени и да се споразумеем да ни бъде предоставена информацията, но по никое от тези дела, които са ни текущи, не се случи това.
Водещ: Каква е причината, че става дума за чиновници, които не смеят да вземат решение или става дума за една трайна тенденция да са ясни границите межуд институциите, хората и журналистите?
Кирил Терзийски : Отново ми е трудно да отговоря. За едно от двете неща става въпрос явно. Или за много добре смазана машина и чиновниците си движат нещата без значение това, че се е сменила властта. Или пък става въпрос за една трайна тенденция, без значение какъв е политическия цвят или сила, на непрозрачност в управлението.
Водещ: Ако трябва да прибегнем до народната мъдрост – гарвана гарвану око не вади. Чиновник чиновнику око не вади. Така ли ще се окаже?
Кирил Терзийски : Така, да.
Водещ: Засили ли се активността на нас журналистите по отношение на желанието за достъп до най-различно обществено важна информация?
Кирил Терзийски : Определено се е засилило, поне това излиза от нашата работа, тъй като случаите, които консултираме на журналисти и случаите, в които журналисти използват закона и подават заявления са се увеличили страшно много в последните години. От началото беше много трудно, журналистите изобщо не искаха да прилагат, да използват закона, тъй като казваха – ама как така, на нас информацията ни трябва тук и веднага, аз не мога да подавам заявления, пък да чакам 14 дни, пък после я ми дадат, я не ми дадат. Новина няма. Но естествено той закона не е това идеята на закона, да се правят с него новини. Журналистите се научиха, че в резултат на използването на закона може да се получава достъп до конкретни документи и да се правят по-задълбочени разследвания във времето.
Водещ: Тогава се достига именно до журналистическите разследвания, които променят по-лесно нещата от новините, да кажем.
Кирил Терзийски : Така е, да. И отразяването на работата, която вършат журналистите в тази посока също е много важно, защото има възпитателен ефект.
Водещ: Това ли направи желанието на гражданите да търсят прозрачност, по-голям, защото отчитаха, че и самите граждани са по-инициативни вече. Независимо, че търсят информация за неща, които лично ги интересуват.
Кирил Терзийски : По-скоро активността на гражданите по-скоро може да се обясни с това, че все повече от тях знаят вече за това, че Има такъв закон. Но не знам дали го знаят добре. Но журналистите го знаят, благодарение на нашата дейност, тъй като ние пък сме много активни в тази посока именно да научат все повече и повече хора закона и да го използват, за да се увеличава прозрачността.
Водещ: Ние пък с удоволствие ви цитираме от друга страна. Така че връзката би могла да е по-пряка. Какво бихте пожелали да пише в доклада ви догодина по отношение на взаимоотношенията по-близките между гражданите и журналистите? В борбата им с институциите, нека така го наречем.
Кирил Терзийски : Ами иска ми се да пише в доклада, че сме имали много по-малко случаи, в които сме консултирали откази да бъде предоставена информация. Че сме водили много по-малко дела, което ще означава, че институциите са станали по-прозрачни, но дали ще стане ще видим.
Водещ: И че тези дела са траели по-малко време може би.
Кирил Терзийски : Да, със сигурност.
Водещ: Основния извод от тазгодишния доклад?
Кирил Терзийски : Основния извод от тазгодишния доклад. Ами то целта на нашия доклад е да отправим препоръки на основа на изводите, които правим, така че може би по-добре да кажа кои са основните препоръки в доклада. Една от най-основните ни препоръки е МС, МВнР да предприемат стъпки за подписване на ратификация на конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа, която беше приета миналата година и стана факт. Много ще е добре да подпишем този международен акт. По отношение на прилагането на закона, имаме доста препоръки към ръководителите на органи на изпълнителната власт и не само на изпълнителната власт, а именно за публикуването на информация в интернет, активно (?) на инициативата, като имаше изменение в закона от края на 2008 в тази посока. Институциите бяха задължени да публикуват определена категория информация в интернет. Нашето проучване показа, че това не се изпълнява добре и това е една от основните ни препоръки да бъде спазено изискването на закона и данните, които той обявява за публични и казва, че трябва да се публикуват в интернет да почнат да се публикуват там.
Водещ: До колко тази все още сериозна непрозрачност на нашите институции според вас влияе на свободата на словото у нас и на факта, че ние сме на 76-то място, едно незавидно място.
Кирил Терзийски : Не знам дали влияе, но мога да ви кажа какво казва един колега от Холандия, който се занимава със същото, което ние правим тук. Според него, той му казва на това, че медиите са в реакционен режим. Тоест че много често те се изживяват като продължение на PR-ите на институциите, а не търсят сами новините. Тоест журналистите са станали мързеливи, така казва той. Седят на компютъра, получават прес съобщения от едни PR-и, които бълват непрестанно прессъобщения. И по системата copy-paste произвеждат новини. Дали е вярно – надявам се, че не е.
Водещ: Как преценявате дистанцията между журналистите и хората във властта и тези със сериозни икономически интереси?
Кирил Терзийски : Ами то е хубаво да има дистанция, да няма скрити връзки между тези хора. Би било по-лошо.
Водещ: Евентуално, да. Е, лошото на скритите връзки е, че те винаги оставта скрити. Освен ако не се появи някакво писание да кажем, изненадващо. Кога според вас ще напреднем по отношение на свободата на словото на печатните медии у нас? Когато има яснота на собствеността или по някаква друга причина?
Кирил Терзийски : Трудно ми е да изразявам мнение по въпроси, по които не се чувствам много компетентен, но определено мисля, че да, със сигурност когато има яснота по отношение на собствеността, но би трябвало и сега да има тази яснота…
Водещ: Би трябвало обаче е ключова дума. Мисля, че може да се използва под много поводи.
Кирил Терзийски : Не знам. Хубаво е да станат медиите по-независими, но нямам идея как може да се постигне това.
Водещ: Ами може би пък да кажете как институциите да станат по-прозрачни.
Кирил Терзийски : Институциите как да станат по-прозрачни… ами…
Водещ: Като четат закона и го прилагат?
Кирил Терзийски : Да, това ясно, че като четат закона и го прилагат. Но най-вече, както споменах, като изпълняват задълженията си за активно публикуване на информация. Да публикуват информация по собствена инициатива в интернет, да не чакат да им я поискат.
Водещ: Могат да се ориентират по запитванията на колеги журналисти и на гражданите. Това със сигурност ще им помогне.
Кирил Терзийски : Не, аз имам предвид информация, която те са длъжни да публикуват по закона, а пък това вече е много добро пожелание, да, да публикуват и такава информация, ктъм която знаят,ч е има интерес.
Водещ: Благодаря ви за този разговор. Адвокат Кирил Терзийски от фондация Достъп до информация в "Клубът на журналистите".
Водещ: Как политиците да пишат по-малко заглавия. Това зависи не само от нас журналистите. Спомнете си репликата за синодалните старци, още се коментира. Ами ако учените говорят по-ясно, вчера и днес се провежда майсторския клас за финалистите в конкурса за разбираемо говорене, за наука, Феймлаб, лаборатория за слава. Специален гост за този майсторски клас, тази година е Малкълм Лав, професионален обучител по комуникационни умения с дългогодишен опит като журналист и продуцент в BBC. Защо е важно за наука да се говори ясно?
Малкълм Лав: Защото говорим за това да се комуникира с публиката, да се слуша какво иска публиката да чуе. И причината, няколко са причините всъщност. Едната причина е, че науката е част от културата и тъй като изкуствата някак си доминират в областта на науката толкова дълго време вече. Много е важно да се, отново да се внедри науката в културата. Ако не разбираш за нищо в областта на науката, ако не можеш да оцениш фактите от науката, всъщност си откъснат от част от нашата култура. Друга причина е, че самите учени имат задължението да разкажат, да обяснят на данъкоплатеца, какво правят с техните пари. Ето това е една много добра причина, науката да бъде комуникирана пред публика. Да говориш с хора за науката, т.е. да говориш с широката аудитория, дава възможност за възникването на публичен диалог, това е много добре за демократичното общество, публиката да научи нещо повече за науката, която се случва. И вероятно едно от най-важните причини е, че ние самите имаме нужда от учените да ни помогнат в разрешаване на някои от най-големите проблеми. Нужни са ни учените, за да ни помогнат да си развием икономическите системи. Това са много важни причини за комуникацията на наука.
Репортер: Какво значи комуникатор на науката?
Малкълм Лав: Особено в Обединеното кралство съществуват хора, има хора която професия е комуникация на науката. Много често това са хора, които работят в университети, не винаги обаче, някои са на свободна практика, все още те не са твърде много. Всъщност ние не сме много заинтересовани от професионалните, не ни интересуват особено професионалните комуникатори на науката. В Лаборатория за слава Феймлаб, по-скоро става въпрос за насърчаване на самите учени да получат основните умения, за да комуникират своята наука пред широката аудитория или да говорят за науката си по определен начин.
Репортер: Това не подценява ли техните познания?
Малкълм Лав: Не, всъщност става въпрос за това, че помагаме на учените да се замислят за това, как да разкажат, как да говорят за науката си. Това по никакъв начин не подценява или не поставя на по-ниско стъпало научната им дейност. А когато говориш за популярно за наука, просто означава, че комуникираш онова което умееш, своите умения пред хора, които нямат специализирани /…/, познания. Но едно от ключовите, едно от ключовите елементи, които се опитвам да насърча учените да мислят е много сериозно да се отнасят към своята аудитория. И да започнат от въпроса къде се намират техните публики всъщност.
Репортер: Грях ли е в Обединеното кралство, учен да даде интервю за по-популярно издание?
Малкълм Лав: Абсолютно не, в Обединеното кралство, поне що се отнася до самите медии. Не е и никакъв грях и що се отнася до публиката. Има някои академични учени, учените от академичните среди, които изпитват завист и често обичат други техни колеги да станат по-известни, но това няма нищо общо с концепцията за това, че изява пред медиите е някакъв грях, по-скоро е ги дразни.
Репортер: Имат ли медиите във Великобритания изисквания към начина на говорене към учените?
Малкълм Лав: Винаги настояват за това да се говори по-популярно. Учените биват интервюирани по различни причини. Разбира се една от най-общите причини когато възникне някаква криза, някаква болест или някаква катастрофа, или някакъв феномен в космоса, затъмнение или нещо подобно. Винаги ще се опитат да намерят учен който разбира от тази област, за да коментира. Но биха предпочели да винаги да има учен който умее да говори по-популярно. За съжаление много малко са тези хора, дори в днешно време. Така, че едни и същи хора се появяват по медиите, редовно във всички медии до степен в която един човек специализира, е специалист по биология например, много често може да коментира физични явления или медицински, или астрономически явления. Защото медиите считат учения просто като учен.
Репортер: Колко научни термини е допустимо да употреби учения в едно интервю?
Малкълм Лав: Ако питате мен като човек занимаващ се с медии, бих казал, много е важно тези термини да бъдат абсолютен минимум, не мога да ви кажа колко са на брой и този минимум. Но ако използваш научен термин, винаги трябва да обясниш какво точно означава той. И всъщност единствената причина учените да използват терминология, научна терминология в своите интервюта е притеснението им, че някой техен колега от научните среди ще слуша това интервю.
Водещ: Науката е част от културата, ако се откъснат от науката, се откъсват от културата. Важно е как се харчат парите за наука. Ако това е прозрачно, дори най-талантливият вицепремиер няма да може да напише заглавие в медия. Ще ги пишат самите журналисти, в крайна сметка това ние работата. Досегашните оценки за свободата на словото на Фрийдъм Хаус ни накара да опознаем добре земите от третия свят. По-малко политическо влияние в медиите, ще ни даде възможност и да стигнем до всички европейски страни. Хубав ден от екипа ни, Любомир Пашев, Астра Челавиева, Галя Траянова, Цвети Николова и от мен Ирен Филева. 

Образът на България пред света в докладите за корупция и свобода на медиите

БНР, Събота 150 | 2009-12-19 

Александър КашъмовВодещ: Следващата тема, на която спираме вниманието ви в предаването „Събота 150”, е свързана с това какъв образ има страната ни през 2009 година по отношение на корупцията и свободата на словото. Ще спомена два относителни измерителя – Корупционният индекс на организацията „Прозрачност без граници”, според който България остава най-корумпираната в ЕС и класацията на „Репортери без граници”, която ни постави пак на последно място в годишния си доклад за свободата на медиите след Сърбия, Танзания и Того. Наш събеседник сега е Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на организацията Програма „Достъп до информация”. Добър ден.
Александър Кашъмов: Добър ден.
Водещ: Неслучайно ви поканихме днес, защото освен външнополитическите фактори и поведението на българското правителство на международната сцена, също така е изключително важно, смятаме целият екип, е това как България се представя пред света именно с тези доклади на неправителствените организации. Вие като представител на неправителствения сектор как видяхте тази година по отношение на корупцията?
Александър Кашъмов: Ами ние не се занимаваме с това да мерим възприятието за корупция, което правят от „Прозрачност без граници”. Общо взето тяхното мерене е всъщност меренето на това какво смятат хората.
Водещ: Какво смята бизнесът, медиите, хората.
Александър Кашъмов: Да. Това, което ние можем да кажем, няма никакво съмнение, че предишното правителство беше едно от най-корумпираните или може би най-корумпираното в смисъл такъв не че хората вътре са взимали пари, а че това управление беше характеризирано с една голяма експанзия на корупция, съмнения за корупция. Това доведе до спиране на еврофондове, както знаем и най-вече имаше огромна непрозрачност и лоша работа по достъпа до информация. Това, което все пак се промени обаче още по време на предишното правителство, през декември 2008 година беше изменен Законът за достъп до обществена информация и беше въведен т.нар. надделяващ обществен интерес. Това означава, че дори в случаите, когато даден търговец, който има договор с държавата, смята, че неговият договор си е негова търговска тайна, дори в тези случаи поради надделяващ обществен интерес, тази информация трябва да бъде дадена. По нашите данни има огромно търсене на информация, особено от журналисти. Журналистите в България са втората най-активна група, търсеща информация, след гражданите, според данните от 2008 година на Министерството на държавната администрация. Тези договори бяха много дълго време отказвани. Измени се законът, но въпреки това през тази година ние не виждаме кой знае каква промяна.
Водещ: В смисъла на прилагане на закона ли?
Александър Кашъмов: Да, това, което трябва да се случи, е може би трябва и време, за да започне прилагането на закона. Тук можем да разделим изминалата година на две. Едната е краят на миналото правителство, когато почти нищо не се случи. И другата е сега, когато имаме вече ново правителство, когато има поне два ясни факта. Единият е, че беше осигурен достъп до решенията на Министерски съвет за първи път в България чрез Интернет – директно гледахме достъп до базата данни. И второто е, че се публикуваха протоколите от заседанията на Министерски съвет. Това бяха много положителни стъпки. Но достъпът до информация не свършва до тук. Той започва от тук.
Водещ: Какво мислите за декларациите, които министрите и депутатите попълват за липса на конфликт на интереси? И въобще тази публичност достатъчна ли е по отношение на това всеки един гражданин да знае неговият управляващ какви са неговите интереси и интересите на неговите роднини.
Александър Кашъмов: От гледна точка на публичност тази информация не е малко. Между другото, за първи път тя се публикува. Това беше приемането на Закона за предотвратяване на конфликт на интереси. Това беше пак при предишното управление. Само че нямаше време да се приложи този закон. Сега вече той се прилага. България е една от четирите или петте страни в Европа, в която има такава публичност на декларациите в Интернет. В останалите страни има други механизми да се осигури публичност. Тук не трябва да подценяваме и ролята на медиите, които би трябвало да правят и своите разследвания. Така да се каже публичните регистри са от помощ за тези, които разследват – това са медии и неправителствени организации. Но всъщност те дават по-добри възможности. Значи, имаме един Регистър на декларациите, имаме Търговски регистър, който е също достъпен в Интернет. И оттук нататък вече трябва да се рови сериозно, трябва да има достъпност и на други документи, което още не се е случило.
Водещ: Кои? Какви документи?
Александър Кашъмов: Ами значи аз мога да кажа какви в момента дела Програма „Достъп до информация” продължава да води. Това са дела на ваши колеги журналисти, на граждани, на неправителствени организации, които за съжаление, въпреки смяната на властта, ние не видяхме промяна. Това са дела, свързани с договори например. Ето конкретен случай. Понеделник тази седмица беше последната инстанция по делото за достъп до не каква да е друга информация, а просто имената на двете фирми, които са участвали, двете останали фирми, освен спечелилата, които са участвали в поръчката за Военното НДК. Помните, преди колко години беше това, колко скандална беше тази случка.
Водещ: И все още не се знаят кои са останалите участници.
Александър Кашъмов: Не се знае кои са останалите участници, какви са офертите. И по това дело така упорито се отказва информация и аз се чудя защо новият управленски екип не взима никакви мерки. А вместо това се явява юрисконсулт този понеделник, която с нокти и зъби брани тази секретност. Има и други дела, свързани с договори. В момента, още от миналия мандат, се натрупа обществен интерес към договорите, свързани с енергетиката, свързани с електроснабдяването. Имаме така два казуса, свързани с ядрената централа АЕЦ „Козлодуй”. Единият казус е: Искаме да разберем, т.е. това го иска неправителствената организация, която подаде заявлението, „Екогласност”, иска да разбере какви документи са свързани си инцидента, уникалния инцидент, който си спомняте, от 1 март 2006 година, който тогава правителството се опита да скрие от обществото. И неправителствената организация иска просто да разбере дали има план за действие при такива случаи. Вместо това се оказва, че това било търговска тайна на руската фирма. Агенцията за ядрено регулиране беше осъдена да предостави тази информация и до момента тя мълчи. И всичко това става при новото управление.
Водещ: Когато говорим за енергийни договори, смятате ли, че това, че търговските ни отношения по отношение на енергетиката са почти изцяло свързани с Русия, когато говорим за ядрена енергетика, за ядрени доставки, за петрол или за газ. Дали факта ,че тук става въпрос именно за руски фирми, е такава сериозна пречка да не знаем за какви пари става въпрос, какъв ни е договорът за доставка на газ, например.
Александър Кашъмов: Категорично, категорично. И аз тука не си позволявам лична оценка. Говоря просто за факти. Две дела има в момента, които се водят за достъп до информация, свързана с АЕЦ „Козлодуй”. Едното го казах – за инцидента там отказът е на основание търговската тайна на руската фирма. Второто дело е за подмяната на ядрено гориво по сигнал на бившия служител от АЕЦ „Козлодуй” Георги Котев. По този случай за подмяна на ядрено гориво отново е отказана информацията заради търговска тайна на руската фирма, която се занимава с доставката. Оказва се, че двустранните отношения с руски фирми по повод енергетиката, се основават на тайни, тайни, за които не мога да разбера защо българската централа, която все пак е държавна собственост и българската държава се е съгласила да пази тайни. Това е в нарушение на собствения ни Закон за достъп до обществена информация. И все пак очевидно е, че от тази страна, значи откъм руските фирми идва една секретност и това не може да продължава така.
Водещ: Другият аспект. Вие работите с колеги, с много медии. Обаче тази година пак ни поставят на последно място в Европа по свобода на медиите. Какво още липсва? Къде е проблемът? Когато говорим за достъп до информация, преди имаше проблеми за достъп до досиетата на много хора. Сега обаче имаме комисия, която работи за разкриване на хората, които са били с принадлежност към бившата ДС. Съвсем тези дни излязоха имената на главни редактори и представители на печатни медии. Това като положителен факт ли го възприемате или като…
Александър Кашъмов: Категорично. Програма „Достъп до информация”винаги е била за правото на хората на достъп до информацията за нашето минало.ние смятаме, че излишно този дебат беше политизиран през годините. Но 2006 година имаше национално съгласие за приемане на този закон. Комисията заработи от 2007 година и тя наистина работи. Това е една от малкото институции може би в страната, която е съставена от хора от абсолютно различни и противоположни политически сили. Но тези хора работят и то работят единодушно. Те дебатират помежду си, но това е една много работеща институция и ние оценяваме много високо нейната работа. Публикуването на тези списъци… Сега ще се публикува и още информация. Даването на достъп на разследващи журналисти и граждани за проучване на досиетата, бяха написани няколко книги последните две години именно благодарение на достъпът на тези документи. Тази комисия работи. Нашата пък комисия по етика на електронните медии, тъй като аз съм член и на тази комисия, прие през месец септември становище, според което ние смятаме, че не е допустимо и конфликт на интереси един журналист да има принадлежност към службите за сигурност по начало, все едно дали в миналото и в настоящето. Аз имах удоволствието да бъде докладчик по този случай. Така че, мисля че оттук е ясно и каква е и оценката за тази публичност. Тя е положителна. Това трябва да бъде горчивината, доколкото я има, да бъде преглътната, но ние трябва да знаем историята си, защото това е много по-важно за обществения интерес.
Водещ: Като цяло, според вас, как ни виждат хората навън? Вие контактувате с колеги от чуждестранни организации предполагам от доста държави, особено напоследък проблемите, които възникват и политическите дебати, например за закриването на новините на турски език по националната телевизия или за референдум, тези сигнали…
Александър Кашъмов: За най-последните събития не мога да каже какво е все още настроението. Иначе между другото аз пътувам и други колеги от Програма „Достъп на информация”, ние имаме световна известност и ни канят на много форуми. Това, което аз мога да кажа е, че ние като неправителствена организация вършим може би много сериозна работа, която се забеляза и в Европа и в света. Едновременно с това България по класацията на един холандски експерт за достъпа на информация излезе наскоро, че на второ място по брой на искания на информация на глава от населението след САЩ. Това означава, че тук гражданите са будни, журналистите са будни, те търсят информация…
Водещ: Искат, обаче, получават ли я?
Александър Кашъмов: Да, друг е въпросът какво правят институциите и точно тук е голямата й уязвимост. В същият момент през първата половина на тази година аз смятам, че имиджа на нашата страна удари дъното. Това е първият случай, в който аз разговаряйки с колеги на различни форуми видях, че нашите постижения не се гледат много сериозно дори в някакви моменти, защото хората смятат, че това е едно друго общество, една друга ситуация, която няма общо с примерно другите европейски страни. Това е много тъжно. Аз искам да кажа ясно, че и в момента се правят опити от страна на управляващите…
Водещ: На новите управляващи?
Александър Кашъмов: На новите управляващи, да не се подобри този имидж в някои сфери, по специално човешките права. И това е поредният нов най-нов опит да се осигури директен пряк достъп на МВР до данни свързани с електронните съобщения.
Водещ: Това е следващото, което щях да ви попитам.
Александър Кашъмов: Вие знаете, че Програма „Достъп до информация” оглави една кампания против този проект. Има и разбира се много други неправителствени организации, които също активно критикуват проекта…
Водещ: Да, този дебат между другото не е само в наша държава. Във Франция на скоро също имаше ожесточени дебати, във Великобритания, в САЩ до колко трябва да се намери баланса между спазването на човешките права, на правото на личен живот, на лични контакти и доколко държавата трябва да ни пази като такава от престъпниците.
Александър Кашъмов: Такива дебати има навсякъде, но само в България има дебат за това дали закона да позволи на МВР да има пряк достъп. Такъв дебат няма в нито една страна-членка на ЕС. Там има много дебати. Има конституционни дела в Германия, Унгария, Чехия, Румъния. В Румъния Конституционния съд миналия месец обяви за противоконституционна тази промяна, която въвежда директивата. Въпросът е в друго. Въпросът е, че те се борят срещу една европейска директива, която задължава интернет доставчиците и мобилните оператори да пазят в срок от между 6 и 24 месеца данни за съобщенията. В България тази директива е въведена. В България интернет доставчиците и мобилните оператори са длъжни да пазят данните за период от 12 месеца. Въпросът е, че в момента се прави друг опит да има пряка база данни, техническа връзка между една дирекция в МВР и тези бази данни на интернет доставчиците и мобилните оператори. Ето това няма аналог в европейските страни и затова никой не се бори срещу това, защото никой не се опитва да го въвежда. Там депутатите не се опитват да сложат подписите си и да узаконят опитите на техните МВР-та и полиции, колкото и тези опити да са активни, няма такъв дебат там, не се опитват да въведат този достъп.
Водещ: И за да завършим – каква е прогнозата ви по този казус, 2010 как ще се развие? Ще продължите ли с обществения натиск?
Александър Кашъмов: Разбира се, че ние ще продължим с натиска. Това, което мога да кажа е, че в сегашното управление се вижда една сериозна чувствителност към обществените дебати и към това, което в медиите се дебатира. Аз съм оптимист. Ние смятаме, че е много трудно да има по-лошо управление от предходното. Въпреки това ние ще отстояваме до край нашите позиции, ако трябва ще се отиде до конституционен съд, ако трябва ще се отиде до Европейския съд за правата на човека. Ние искаме хората в България, българите да са истински европейци и да са свободни хора в една демокрация, която може и да се защитава срещу престъпността адекватно, но в същия момент пази правата и свободите на своите хора.
Водещ: Благодаря за коментара на г-н Александър Кашъмов от Програма „Достъп на информация”.

Снимка: Вестник "Дневник"