в. Сега | Светлана Георгиева | 26.02.2013
Кризата в момента показва, че трябва да се създадат детайлни правила за прозрачност на монополистите, казва Гергана Жулева, изпълнителен директор на "Програма Достъп до информация"
- Ваше миналогодишно изследване показа, че са много случаите, в които институциите не публикуват информация за обществените поръчки заради зле разбирана търговска тайна. Какво е положението сега?
- Има напредък в това отношение. При последното ни изследване на интернет страниците, което ще представим в близките дни, поискахме копие от договора за последната обществена поръчка за 2012 г. от 490 институции. Получихме информацията от 238 и частичен достъп до договорите на 47 от тях. Изричен отказ ни изпратиха 48 органа на власт, а изобщо не отговориха 131. Изключително разнообразна е практиката. В копията с частичен достъп са заличавани името на изпълнителя, цената на договора, датата му. Макар в регистъра на Агенцията за обществени поръчки, който е публичен, именно това са елементите, които се публикуват. Ясно определение, че тези елементи на договора не могат да бъдат търговска тайна, имаме и в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Има проблеми и при активното публикуване на задължителна информация. Нямаме уеднаквяване на дизайна, формата и съдържанието на интернет страниците. Така трудно можеш да намериш определена информация дори да е там. Трябва да има унифицирани изисквания за официалните страници. Според оперативния план на българското правителство във връзка с ангажиментите му инициативата "Партньорство за открито управление" предстои изменение на ЗДОИ по отношение на стандартите за активно публикуване. Министерството на правосъдието отговаря за внасяне на този проектозакон , срокът е първата половина на 2013 г. Няма още създадена работна група. Моят опит показва, че в България нещата се променят или под външен, или под граждански натиск.
- Доколко отворени са институциите, като се има предвид, че пресцентровете вече избягват устни отговори, изискват писмени въпроси, а много често и заявления за достъп до обществена информация?
- В закона ясно е казано, че гражданите имат право на информация и при устно запитване. Ако човек не е доволен от отговора или институциите не знаят къде е тази информация, тогава се подава писмено заявление. Всяка година се отчитат голямо количество устни запитвания, но друг е въпросът дали е предоставена информацията по тях. Не би трябвало да има проблем за бързо предоставяне на информация, когато вътрешноинформационната им система е направена, така че да е ориентирана към предоставянето на информация, а не към криенето й. Трябва да е ясно за всички служители кое е за публикуване, кое е за предоставяне, без да има проблем и без да се предава в юридическите отдели на институциите, където повечето юристи търсят основание за отказ.
- Защо се получава тази аномалия?
- Практиката в страни с по-дълга история на прилагане на закона показва, че всички са минали през тази аномалия. Съветът, който получихме навремето, беше да не се определят юристи за тази длъжност, защото юристът играе ролята на защитник. Добрите закони предполагат назначаването на специални служители в институциите, които да отговарят за предоставяне на информация, да бъдат специално обучени, да е ясна отговорността. Защото виждаме размиването й. Има служител, който е определен да отговаря и по ЗДОИ, това е част от длъжностната му характеристика. Той обаче не е този, който решава. Той приема и препраща заявлението. След това се намесват юристите, които очевидно разглеждат всяко заявление като търсене на чувствителна информация и след това го представят на ръководителя на институцията с предложение за решение – това забавя процеса и в много случаи води до търсене на основания за отказ. При създаването на информацията в институцията или при получаването й трябва още в началото да се отбелязва, че е за публикуване, за предоставяне без ограничения. Когато се определи, че информацията не е за предоставяне, това трябва да е ясно, включително основанията, сроковете на защита. Но презумпцията трябва да е, че цялата информация е обществена и само много тесен кръг документи може да бъдат ограничавани за достъп.
- ЕРП-тата са на мушката, защото никой не разбира какво пише във фактурите им и как се формира цената на тока. Същото е положението и с топлофикациите. Защо гражданите не получават достъп до тази важна информация?
- ЕРП-тата не са задължени по ЗДОИ, макар че, да речем, "ЧЕЗ Електро България" и "ЧЕЗ Разпределение България" са акционерни дружества, чиито финансови отчети са достъпни. В страницата на ЧЕЗ има качена обща информация, разяснителни текстове, но от друга страна, кризата в момента очевидно показва, че трябва да се създадат ясни и детайлни правила за прозрачност и на тези, така да се каже, монополисти. При "Топлофикация" нещата стоят по по-друг начин, защото тя е общинско дружество и е задължена по закон да предоставя информация. От това, което наблюдавам покрай протестите, се налага изводът, че доставчиците трябва да бъдат по-прозрачни. Да не говорим, че доброто предоставяне на информация е свързано и с разясняване и с по-добро комуникиране с клиентите. Сега обаче всичко излезе извън контрол и очевидно ще трябва да се инвестира много в разясняването и информирането. Но въпросът е и в контрола от страна на държавата. Държавният регулатор е този, който трябва да предоставя информация. Работата е там, че хората не могат да се занимават само с това да подават заявления, да искат разяснения, затова пътят е тази информация да бъде публикувана в интернет страниците на институциите, така че всички да могат да я прочетат, без да си губят времето. Ако те намират търсената информация в интернет, то броят на заявленията пада и вече е по 10-11 хиляди на година, преди 5-6 години бяха пет пъти повече. Нещата вървят напред, макар и бавно.
- Добър ли е Законът за достъп до информация?
- Законът може да се оценява от гледна точка на практиката, от гледна точка на доброто законодателство и от гледна точка на минималните международни стандарти в тази област. От гледна точка на практиката ПДИ отчита няколко недостатъка – липса на орган за контрол на изпълнението включително и за активното публикуване, разпръснати ограничения на правото на достъп, разпоредби за подпомагане на гражданите. От гледна точка на идеала на законодателство преди две години беше направен глобален индекс на законите за достъп до информация, като в основата му беше заложен един моделен закон. България е на 33-то място сред 93 държави. На първо място е Сърбия, нейният закон беше приет 2003 г., предполага създаване на информационен комисар, специални мерки за разясняване на правото на достъп до информация като задължение като органите на власт – нещо, което в българския закон го няма.
- Законно ли е, че гражданите не получават достъп до информация до общи и подробни устройствени планове (ОУП и ПУП). Точно в тази информационна мъгла минават всички незаконни или неправомерно узаконени строежи.
- Ние сме убедени, че тази информация трябва да се публикува – и ПУП, и разрешителните за строеж. Ето защо тази година включихме тези въпроси в своята оценка на интернeт страниците на общините. Само в 12 от 262 интернет страници са публикувани устройствените планове и в 16 страници намерихме регистри на разрешителните за строеж.
- Как оценявате изнасянето в медиите на досието "Буда" на Бойко Борисов? Обществена информация ли е това?
- Разбира се, че е обществена, тъй като няма институция, изключена от приложното поле на ЗДОИ, но очевидно е била ограничена за достъп. Според законодателството процедурите за разсекретяване са ясни и няма процедура за автоматично разсекретяване, но има срокове за класифицираната информация. Това не е първият случай на изтичане на информация. Спомнете си случая с публикуването на стенограмата от заседанието на МС за договора с "Краун Ейджънс". Съвършено друг въпрос е публикуването. Медиите, които разполагат с тази информация, правят своя преценка за контекста и обществения интерес от публикуването, след като разполагат с тази информация. Но не е тяхна работа да пазят класифицираната информация.
***
Фондация "Програма Достъп до информация" е готова с новото си изследване за информацията, качена на интернет страниците на българските институции. В контекста на протестите на гражданите, започнали като недоволство срещу електроразпределителните дружества заради неясно високите сметки, и нелепото мълчание на държавните органи разговаряме с Гергана Жулева, изпълнителен директор на организацията.
Стр. 12
