Водещ: Помните ли стената? Тази, която падна в Берлин. Какви стени паднаха за 23 години у нас? Ако обърнем пирамидата, какво бихме казали за медийните следи от седмицата? Схемата на обърната пирамида най-просто представлява триъгълник, чиято основа сочи на горе, а върхът – нагоре. Основата на триъгълника е най-важното и интересното в информацията с едно две изречения. И разбира се отговаря на традиционните въпроси кой какво, къде и защо. Тази пирамида е с противоположна структура на класическия начин на писане на текст. Прилагането обаче на метода на обърната пирамида предоставя възможност на читателя да бъде максимално информиран, дори ако не прочете статията докрай. Не го интересуват подробностите. Няма точна информация кога е използвана на първи път обърната пирамида, но е популярно смятането, че се е развила по време на Гражданската война в САЩ. Особено популярна става във вестниците, тъй като е трябвало дължината на статията да може по-лесно да бъде подменяна, за да се събере в определеното и място. Обърната пирамида дава точно тази възможност като се премахва дадена информация отзад напред. Дали за нас не е полезен ориентир? Позагубихме ли се в подробностите? Не объркахме ли местата на подробностите и на главното? Чуйте версията на магистратите по международна журналистика – на д-р Светлана Станкова от факултета по журналистика, на хората около една вестникарска будка, коментарите на Росен Босев от в. „Капитал”, Петя Владимирова от сайта „Дневник”, Александър Пелев, от когото преди години научавахме телевизионните новини, а сега е адвокат, блогъра Борис Луканов в „Клубът на журналистите” – днес на 1 ноември. Няма да пропуснем разбира се и Вашите коментари, които ще напишете на стената ни във Фейсбук. Там може да видите и какво написахме на дъската във факултета по журналистите и да се опитате да отгатнете коментарите. Какви са медиите и какви им се позволява да бъдат на един уж свободен пазар, и какви могат да бъдат, ако има истинска конкуренция? Решаването на този въпрос ще ни доближи поне малко до класическия „да бъда или да не бъда”. Защото в момента май трудно може да бъде зададен точно този въпрос поради някои национални особености на медийната концентрация, защото в крайна сметка само с острови на свободното слово в някои медии не ни се получава различно от последното място по степен на свобода на словото. Нямаме много време за това веднага започваме с едно СРС. Своеобразна машина на времето. Тя ще ни върне назад в годините, когато нямаше социални мрежи, имаше острови на свободата за музика по радиото, която хората записваха и слушаха тайно заедно с придобитото незнайно как тайно отвън. Идеята е да подслушаме какво тайно слушахме, когато нямаше социални мрежи, обаче ще въртим копчето бързо, за да не ни чуе някой. Сега се отбиваме и до една вестникарска будка бързо. Стана традиция там да командироваме стажант – репортера Ивайло Пеев. Питаме хората за събитията и за следата им в медиите от седмицата.
Гражданин: Според мен, разбира се, преизбирането на Барак Обама е по-значимо събитие, а патриархът е свършил своите дела, защото все пак американската икономика оказва влияние и върху нас самите, както и върху целия свят.
Гражданин: Ами според мен избирането на Барак Обама безспорно.
Гражданин: Сутринта ли включих телевизора, видях Обама и бях много щастлива от това.
Гражданин: Аз не смятам, че за нас има чак толкова голямо значение кой от двамата трябваше да спечели. По-скоро въпрос за американците.
Гражданин: По никакъв начин България, по никакъв пряк начин. Начинът на живота на българите, които са в Америка – ще повлияе.
Гражданин: Да, но има значение и за нас, защото България има преки взаимоотношения със САЩ по различни въпроси.
Гражданин: Имам зелена карта и това прави нещата малко по-различни. Това, че Обама спечели, мен ме засягаше пряко.
Гражданин: Косвено ще повлияе, косвено.
Гражданин: Да, макар и косвено ни засяга, но не мисля, че ни засяга толкова. Прекалено много внимание.
Гражданин: Беше на всички първи страници на вестници.
Гражданин: Дори в България, страна далеч от Америка.
Гражданин: Дори това ще бъде събитието на годината, така че медиите не са прекалили в отразяването.
Гражданин: Това преекспониране според мен – два дни остават до изборите. Един ден остава до изборите. Все пак ние не гласуваме за български парламент.
Гражданин: Не вярвам, че при избора на канцлер в Германия ще отдели толкова много внимание.
Гражданин: Мисля, че масово българинът не се интересува от това кой ще управлява Америка.
Ивайло Пеев: Кое е другото събитие голямо тази седмица?
Гражданин: Бойко откри пречиствателна станция.
Гражданин: Но и смъртта на патриарх Максим не беше по-малко отразена в българските медии.
Гражданин: Нещата бяха много еднотипни. Дори имаше почти еднакви заглавия.
Гражданин: Влияние, както в живота на обикновения човек, така и между държавите. Това е важно събитие. Почти същото е като да умре държавен глава.
Гражданин: Както каза премиера „Давай, по-бързо.”
Гражданин: Все пак това е човек, който е направил доста за българската църква като развитие и не мисля, че това, че е бил член на ДС, не беше нужно.
Гражданин: Мисля, че това е събитието топ, което накара много хора да се върнат към религиозното.
Гражданин: Поне едно 80% от българите се сещаме за вярата ни само на Коледа или на Великден. Примерно.
Ивайло Пеев: Няма вярващи сред българите?
Гражданин: Ами да.
Гражданин: Аз съм вярваща.
Гражданин: Има вярващи, но са много малко.
Гражданин: А пише, че сме в някакъв национален траур и аз въобще се замислих поне 2 минути, докато се сетя в какъв траур сме.
Гражданин: По-добре беше отразена кончината на Патриарх Максим.
Водещ: Приликите и разликите на 10 ноември вчера коментирахме във факултета по журналистика и с магистратите на Светлана Станкова.
Гражданин: Аз съм Вероника Начева. Това са думи на мой близък, който на тази дата каза, влизайки в стаята „спете спокойно деца, идва новото време.” А дали новото време е дошло и как е дошло, вече всеки от нас може сам да прецени.
Гражданин: Казвам се Филип Манев. Може би много неща от тогава до ден днешен са се променили, но също може би толкова много неща може би са си останали същите.
Гражданин: Преди малко говорихме за случая с момчетата във Варна, който снима полицаите.
Гражданин: Аз се казвам Юлия Теофилова. Едно време, времето на Тодор Живков е било безпрецедентно. Хората са имали какво да ядат, имали са работа.
Гражданин: Казвам се Мария Цветкова. Аз смятам,ч е 23 години след прехода Българи се управлява от хора, които са свързани с олигархията. Медиите в България не са свободни. Това го доказва и фактът, че ние се намираме на 80-то място в света по свобода на медиите, което е последно в Европа. Именно това е нашата задача, някои като журналисти, други като бъдещи журналисти да променим това. Смятам, че моите спомени от онова време са само добри, защото съм била дете. Ходили сме всяко лято на море, по две-три седмици, всяко лято на Балкана по две-три седмици. Имаше работа за всички. Всички си имаха домове. Аз почти не познавах хора, които да живеят под наем. Но примерно, ако разкажеш виц за Тодор Живков, както сега има многобройни вицове за Бойко Борисов, тогава ще бъдеш примерно затворен в „Белене”. Всъщност отново виждаме по примера на политбюро на времето, се назначават хора. Това повтаря един вид историята. Но виждаме, че хората сега не са съгласни.
Гражданин: Казвам се Ирена Станева и основно дядо ми много пъти ми е казвал „преди никога не е имало изобщо такова нещо да видиш просяк” Сега просяците според мен са едни от най-богатите хора в света. Или по-скоро просяците, които работят за определена група хора. Такова нещо не е имало. Аз лично смятам, че нямаме общество, че имаме едно стадо, че сме едни такива хора с робско съзнание. Някой беше казал нещо много интересно, че няма нужда да възпитаваме децата си, защото децата в крайна сметка така или иначе ще приличат на нас. Важно е да възпитаваме всеки ден себе си.
Гражданин: Аз съм Деница Пеева. Медиите имат изключителна власт върху това какво ние мислим или посоката, в която ние можем да мислим и ако са малко по-целенасочени, изчерпателни, взаимствани от чужд опит, така наречените развити западни демокрации, могат да ни насочат към едно по-различно мислене.
Гражданин: Работя в телевизия „СКАТ” и ние сме известни с критичната си гледна точка. Примерно не ми харесва така наречената угодническа журналистика. Всичко се прави в услуга на премира – Слънце Бойко Борисов. Когато има някакъв проблем, той веднага трябва да го покани в студиото, за да изчистят нещата, за да потулят скандала, за да изчистят неговия имидж.
Гражданин: Ами днес медиите насочват вниманието и ни карат по някакъв начин като чуем траур един вид да скърбим за някого.
Гражданин: Смятам, че на Запад медиите не излъчват по този начин скръбта на хората, не само за патриарх Максим, ами по принцип. Не смятам, че журналистите на Запад навират по този начин микрофоните в лицата на хората, които са загубили близки. Докато ние имаме прайм тайм 40 минути, ако може да ги запълним само с това. Случва се нещо, ходи се по семействата.
Гражданин: Лично за мен скръбта си е наистина нещо лично и всеки сам по свой начин си го разбира. Едва ли медиите са хората, които ще покажат на другите как да скърбят.
Гражданин: Примерно президентът като минаваше през ковчега, то просто на мен… Аз с втрещих и ме хвана срам. То беше едно бързо кръстене, той се въртеше, не знаеше какво прави и като че ли искаше по-бързо да се измъкне оттам.
Гражданин: Трябваше всеки сам да помълчи със себе си без значение дали е вярващ, дали е атеист и т.н. И мисля, че медиите от смъртта на един човек започнаха да изваждат някакви съвсем други сензации.
Водещ: Сега се връщаме и към музикален мотив, пак в съпоставителен режим. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Владимир Тошев, Стаматина Никова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Добър ден и на гостите ми в студиото. Нека от началото да проверим събитията, използвайки обърнатата пирамида. Петя Владимирова от сайта „Дневник”. Добър ден.
Петя Владимирова: Добър ден.
Водещ: Първо да кажа, че има известна разлика между магистрати и магистри. Но понеже магистратите са главни действащи лица в медиите напоследък, за това стигнаха до този смислен лапцус понякога. Какво да сложим, ако обърнем пирамидата, какво да сложим в нейната основа на 10 ноември. Това, че ходихме на море и на планина, или нещо друго? Магистратите казаха, че… Магистрите казаха, че е много важно това, че сме ходили тогава на море. Много е трудно в две изречения да подредим пирамидата, но си заслужава опита.
Петя Владимирова: Ами беше приятно. Въпросът е друг. Понякога можехме да кажем повече, отколкото думите и…
Водещ: Обратно към джунглата хубаво изречение ли е? На 10 ноември. Сега, ако приемем zamunda като нещо по-различно.
Петя Владимирова: Обратно към джунглата просто не може да бъде хубаво изречение. Ако трябва да бъда директна.
Водещ: Събитието на седмицата?
Петя Владимирова: Аз мисля, че цялото това объркване, то не е и объркване, всичко, което ни заобикаля – средата, аурата е толкова тъжно, че няма как хората млади, имам в предвид по-младите да си дават ясни отговори. Самата аз вече започвам да /…/ от толкова много влияния, лицемерие, лъжа, липса на каквито и да било стожери, стопери.
Водещ: Може ли да направим тогава друга подредба? Кой е Георги Тонев Колев? Основата на пирамидата, поставен за тази седмица. Добре, помисли.
Петя Владимирова: Георги Тонев Колев е метафора на абсолютния произвол от страна на овластени институции със сила и правомощия от една страна, и на абсолютната безскрупулност на властта в лицето на мнозинство, парламентарно.
Водещ: Но пък от друга страна той говори от името на много хора. Добър ден и на Росен Босев от в. „Капитал”. В крайна сметка Вие сте двамата, които писахте най-много за националните кадрови особености при назначенията за съдебната система. Твоето изречение, Росене, за пирамидата? И дали Георги Тонев Колев можем да го обявим за събитие на седмицата?
Росен Босев: Събитие на седмицата, две седмици.
Водещ: Да, и понеже и тази седмица започна да говори все по-често и по-често.
Росен Босев: Някак си ми се иска във всеки от нас да има по малко от Георги Тонев Колев.
Водещ: Който и да е той.
Росен Босев: Който и да е той, защото това, което се случи след този сигнал, който бепе получен от правната комисия, изключително важно и благодарение на този сигнал всички ние говорим за проблема, който все още може да се случи.
Водещ: Защото Европа говори за него или защото Георги Тонев Колев, както си смениха във Фейсбук много хора името и се нарекоха така, между другото той е харесал снимката, качена във Фейсбук – един от Георги Тонев Колевците.
Росен Босев: Да, стигна до ЕК, която много пъти се опита да обясни, че няма нищо конкретно личността на госпожа Ваня Марковска, а по-скоро това, че Парламентът е напълно спокоен да изпрати човек с толкова много съмнения на толкова важен и отговорен пост.
Водещ: Добър ден и на Александър Пелев, от когото научавахме преди телевизионни новини, а днес е адвокат. Вашето изречение? Кой е Георги Тонев Колев?
Александър Пелев: Ами в случая по моите скромни наблюдения Георги Тонев Колев, който е този човек, да направя едно уточнение, което си го казахме в предварителния разговор, че такъв човек поне в търговския регистър не фигурира, значи със сигурност не е бизнесмен. Да подпомогнем малко работата на органите по този начин. Та този човек, който може да е истински или просто така се е нарекъл, той просто се яви един човек с малко по-продължителна, по-трайна памет, защото Росен е скромен тук в случая и го разбирам, да посочи, че Георги Тонев Колев напомни на всички един материал, който Росен беше изготвил още преди 2 години, но тогава някак мина между другото. Точно за съдия Марковска. Още тогава имаше странни работи в това, което се беше случило. Но пък Георги Тонев Колев просто напомни на правната комисия в Народното събрание, че има такава информация още от преди 2 години. И аз понеже следя в интернет пространството, за съжаление мнозинството са анонимни форумисти и някой от тях справедливо беше казал, че адресът е в.”Капитал” на Георги Тонев Колев. Та за това така го тълкувам аз. А иначе съвсем случайно без връзка със случващото се в последните две седмици, си препрочитам една книга на нашия колега Иво Инджев за една случка, която на него му се случи прди години в БТВ. Там пък човекът, задал въпросите относно имущественото състояние на президента Георги Първанов, се беше нарекъл Агент 007 и Джеймс Бонд. Така че това едва ли е много успокоително 6 години по-късно отново хората да се притесняват да излизат с истинските си имена.
Водещ:Добър ден и на Борис Луканов. Съизмерваме разбира се гласовете в медиите и тези от мрежата. Борис Луканов, блогър и активист по отношение на цифровите права. Защо се оказа, че преди 2 вечери всички в католичен статус публикуваха писмото на Георги Тонев Колев, а пък от вчера голяма част от хората и така са се кръстили?
Борис Луканов: Ами крайно време да си призная, че всъщност аз съм Георги Тонев Колев. Така че, ако някой ме търси, в радиото съм. Иначе имам много хубава дата, в която сме се събрали – 10 ноември, защото ти каза какви стени сме съборили, какви стени са останали. Много стени съборихме, тази стена, която остана обаче – милиционерщината. И между другото 10 ноември аз направих една справка, се оказа, че в СССР се чества като ден на Народната милиция, освен това тогава е роден сержант Михаил Калашников. Като се има в предвид събитията, които се случиха в България последните години, идеално ни пасва тази дата 10 ноември. А пък целият този казус с Георги Тонев Колев просто е черешката на тортата, на пирамидата да речем.
Водещ: Крайно време е думата да ни вземе съвсем за мъничко музикален коментар и Цвети Бахариева. Съвсем дисциплинирано вдигаме очи и тъй като стана ясно, че в студиото е и Георги Тонев Колев, да кажа на тези, които го търсят, да минат отзад по уличката на съда, защото се асфалтира и няма да могат да стигнат тук. Шегата на страна разбира се. Ще ми се да цитирам написаното от Николай Пенчев на Фейсбук стената ни. Той учи журналистика в Германия. „Къде се намираме точно в момента – от Западната или от Източната страна на стената? Този въпрос е един от често задаваните от туристите, посещаващи Берлин. Но защо пък не и от самите немци дори и днес. А какво ще кажем ние между Югоизточните вътрешни дилеми и Западните маркетингови изборни дни?” Трябва ли наистина да си говорим повече на 10 ноември за Георги Тонев Колев? Росене?
Росен Босев: Ами явно се налага за си говорим. Това, което ме учудва от началото на тази история с госпожа Марковска е, че ще ми се много добре да осъзнават управляващите лица кое е нормално и кое ненормално, а не просто да се правят на ударени. Но това, което никой от тях не иска да каже, е дали според тях е редно човек, към когото има съмнения преди те да са изчистени, да отива на такъв пост. И явно се налага. Смисъл това е елементарен демократичен рефлекс, когато изпращаш някого в толкова важен орган, какъвто е Конституционния съд, не са много институциите, които присъстват в конституцията. Не са и много постовете в държавата, които в конституцията е изрично изписано какви качества трябва да притежават техните представители. И мисля, че е елементарен демократичен рефлекс да направиш всичко възможно хората, които отиват там, да няма никакви съмнения около тях. Явно 23 години по-късно ще трябва да си говорим за Георги Тонев Колев.
Водещ: Господин Пелев, как да защитим Георги Тонев Колев, който е в студиото?
Александър Пелев:Ами може би на него ще му потрябва съдействие от колегите, които са специалисти в наказателния процес. Аз не се смятам за компетентен в областта, най-малкото в момента се наблюдават смущаващи неща по простата причина, че този случай изважда на повърхността едно… Аз наистина честно казано съжалявам хората в Брюксел, на които се налага да разгадават нашата енигма, защото аз съм абсолютно убеден, ние така или иначе винаги в нашата част на Европейския континент сме били енигма за западноевропейците, но аз съм абсолютно убеден, че тези хора там изобщо не могат да разберат какво се случва тук. Те няма как да ни разберат, но от нашата си камбанарийка, това което аз лично виждам е, че в момента се наблюдава едно недопустимо от всяка една гл.т. смесване на взаимодействие между иначе разделените по закон власти. Народното събрание изслушва съдии. То как ги изслушва е отделен въпрос, но някак си хората в Парламента е за мен лично казано странно да изслушват хората, които трябва да бъдат в Конституционния съд, който след това да контролира техните действия. От друга страна с цялото ми уважение, министър –председателят се среща с колега, избрана за член на Конституционния съд и обсъжда с нея въпросите относно нейното кадрово развитие. А именно дали да си подаде оставката или не. Но те са се срещнали, за да обсъдят решения, влязло в сила в Народното събрание. Просто това са едни меко казано странни неща и не виждам как хората в Брюксел от разстояние особено, и от височината на погледа, който те имат, защото Брюксел събира централизирано цялата информация от целия ЕС – това са 27 държави и те нямат нашата възможност по нещастие да влизат в детайлите на това, което се случва. За тях…
Водещ: Очевидно обаче са влезли.
Александър Пелев: Ами то след като и във вестниците го пише, а пък има представителство на ЕК в София, в което работят със сигурност интелигентни хора, тъй че и тъпчат и предават информация. И не е нужно човек да прочете цялата преса в България, след като получи един кратък бюлетин какви хора са предложени за кандидати за нови членове на Конституционния съд и хората със сигурност там ги смущава. Аз не мога да разбера защо повечето хора в България това не ги вълнува. Анкетата одеве ни каза, че хората ги занимава повече Барак Обама. Чест и почитания. Но ние тук си имаме нашите неща за решаване, а пък Барак Обама…
Водещ: Господин Луканов, заговориха ли, в една тоналност ли са медиите и социалните мрежи?
Борис Луканов: Обикновено, ако правим това съпоставяне между социалните мрежи в тяхната медийна функция и така наречените традиционни медии, голяма част от които собственик или собствениците всички знаем кои са, бих казал, че не само са в хармония, ами са в тотална дисхармония. Всъщност истинските проблеми, истинските, както беше модерно да се казва „дневният ред” на деня на обществото всъщност излизат именно в социалните медии. Точно там бих казал, че се формира мнение от така, една степен по-интелигентно да го наречем, отколкото доминиращата жълта журналистика, която е направена така естествено с определена цел. Всъщност мисълта ми беше да продължа думите на Александър. Той започна с абсурдите. Това, което е най-елементарното, което аз не мога да си го представя дори, че един съдия, който има толкова години стаж, ще направи такава издънка. Някой човек е писал някакъв донус, както го нарича, срещу нея. Тя дори не си прави труда да заведе гражданско дело за клевета или нещо такова. И се обажда, и казва на прокуратурата, на Цветан Цветанов или на който е там – издирете ми го този човек. И те започват да го търсят. Това е абсурдно.
Петя Владимирова: Това е нечувано. Няма нито едно основание – законово или каквото и да било друго. Просто… И вътрешният министър казва „да, да, в кратки срокове”. Казва го в Брюксел.
Борис Луканов: Аз за това като Георги Тонев Колев бих и казал „мила ми Венето, хващай си партакешите и просто си заминавай – в пенсия или където искаш. Просто недей да се срамиш. И без това достатъчното посрамена съдебна система”.
Водещ: Добре какво ще се случи, ако бъде намерен Георги Тонев Колев? Макар, че те сега са много.
Александър Пелев: Може би ще бъде профилактиран. За да използваме терминологията. Ами аз за съжаление ми е малко трудно да се отделя от професионалните ми изкривявания и бих поразсъждавал чисто формално, юридически. Първото, което е, че е процесуално недопустимо особено пък за такъв високо квалифициран съдия с 36 години съдийски стаж, както самата колега Марковска посочи за себе си, да сезира министъра на вътрешните работи и главния прокурор. Няма такъв процесуален ред, който да предполага директно сезиране на министъра на вътрешните работи, тъй като той няма процесуални правомощия да възлага и да се извършва, както самият министър Цветанов се изрази „проверка”. Не е известно на какво основание се извършва проверка, защото органите на досъдебното производство в лицето на органите на МВР извършват проверка по съответните законни поводи. Или на база указание от прокуратурата. Нито едното, нито другото от тези неща не е на лице в този конкретен случай. Частното лице в случая Венета Марковска сезира най-висшите органи на правоохранителните органи, както е прието да се казва още от времето на Йосиф /…/ Да, наистина този термин „правоохранителни органи” ни е измислен по времето на Андрей Висвишински. Така че това първо. Второ, както тук се каза – какво ще произтече от това, ако Георги Тонев Колев, който стои срещу мен, бъде намерен?
Водещ: Както е написал изпълняващият длъжността главен прокурор каза, че няма да търси Георги Тонев Колев, но не каза дали ще разследва сигнала му.
Александър Пелев: Ами то не е сигнал, това е най-парадоксалното. Че това не е сигнал, а е една паметна бележка, както също беше модерно преди тази дата, преди 23 години да се нарича това нещо.
Водещ: Росене, знаеш ли какво е паметна бележка?
Росен Босев: Да.
Александър Пелев: Паметната бележка, която Георги Тонев Колев предаде… Тук се сещам друго, което четох, че някой от коментиращите членове на Народното събрание случая, каза, че Георги Тонев Колев е лице, много добре запознато с това как работи администрацията на Народното събрание, защото иначе би било учудващо как толкова бързо се оказа неговият сигнал във всички парламентарни групи, за да може Иван Костов да го вдигне в ръка и да каже „ето, има сигнал”> Сигналът е паметна бележка, напомняща наличието на журналистическа информация от преди 2 години в mediapool.com и в. „Капитал”. Но дори да съществува такъв човек, в какво процесуално качество ние ще го търсим? Това е абсурд, защото ако всеки един от нас, тук присъстващите и нашите слушатели, и хората, които пишат на стената на предаването във Фейсбук, има някаква нужда. Аз си задавам за себе си чисто човешки въпрос – ами след като на мен преди няколко години ми откраднаха гумите на колата, мога ли аз да адресирам до министъра на вътрешните работи да ми ги намери? Или да намери човекът, който ми ги открадна? Да, но горе долу случаят е този. Ние в случая, другото, което е парадоксалното, ние търсим автора на нещо, а пък до 10 ноември преди 23 години търсихме авторите. А не търсихме какво пише вътре.
Петя Владимирова: Ами, че те и сега не търсят какво пише вътре.
Александър Пелев: Да, точно това е парадоксалното, че ние търсим какво пише вътре.
Водещ: Как реагираш, когато чуеш новина за някой криминално проявен? Тук влизаме в дебрите на така наречените полицейски регистрации, които всъщност нямат никаква юридическа стойност, но когато нещата бъдат представени по този начин какво се случва с хората, които не са юристи?
Александър Пелев: Ще се хвана за термина „криминално проявен”. Отзад напред значи тук в случая се има в предвид някаква проява, но тази проява е криминална. Криминалната проява на езика на наказателния кодекс се нарича престъпление. След като има извършено престъпление, за престъпление се счита такова деяние, което е формулирано и по него съдът се е произнесъл с влязла в сила присъда, неподлежаща на обжалване. Т.е. не може да има просто някакъв човек, който е криминално проявен, освен ако той не е извършител на престъпление и този човек трябва да бъде осъден и да е получил своето наказание. Така че просто такова животно „криминално проявен” не може да има.
Водещ: В медиите има.
Александър Пелев: Първото нещо, което на мен всеки път, когато го чуя от различни представители на правоохранителните органи. Това е меко казано дразнещо. Някак си то се е получило като част от фона. Едно време наричахме такива думи „клишета”.
Водещ: Росене, трябва ли да редактираме цитатите, които пускаме с оглед криминално проявените например, но не само това?
Росен Босев: Някак неусетно от Венета Марковска към криминално проявен. Трябва ли да редактираме цитатите? Според мен не, ако са цитати не би трябвало да ги редактираме.
Борис Луканов: Особено, ако се намира на посланика на федерална република Германия си мисля аз.
Водещ: Ама той е цитирал Оруел. Само че за мен е по-изненадващо, че цитира „Животинската ферма”, а не „1984”. Връща ни по спирала едно ниво надолу.
Росен Босев: Проблемът е дали след това следва „1984”, защото солно се надявах, че сме минали.
Водещ: Петя, хубаво 10 ноември, няма да спорим върху това. Постигнахме консенсус, ама коя година е?
Петя Владимирова: Когато 23 години след 10 ноември ние говори за това какво се случва днес и стигаме до извода, това е моят извод – абсолютно погазено върховенство на закона. Това са вече някакви клишета, които тук не могат въобще да бъдат приложени. Ние говорим за това какво ще каже Брюксел, за това, което се случва с избора на Конституционни съдии. При положение, че имаме ясен конституционен текст, в който пише какъв човек, какъв юрист може да бъде избран за конституционен съдия. С високи професионални и нравствени качества. В същото време самият този избран, госпожа Марковска, се обръща към прокуратурата, която да кажела за нейната невинност. След като говорим за нравствени качества, а прокуратурата работи само с данни за престъпления. В същото време в закона за конституционния съд пък е казано колко време след избора се прави клетвата. Значи всичко това се е обърнало на едно кълбо от взаимно противоречащи си неща, които нямат нищо общо със закона. В същото време господин вътрешният министър, намирайки се в Брюксел, казва „твърдо няма да има доклад”.
Водещ: Ами ние миналата седмица поспорихме, защото докладът беше готов.
Петя Владимирова: Той бил говорил с господин Джоузев/…/ и с господин Антонио Лопес. Какво ще каже господин Джоузеф Доун или господин Антонио Лопес с огромното ми уважение към тях, няма, би трябвало… В нормалната държава няма абсолютно никакво значение, след като тази държава си има конституция и тя казва ясно, че съдия Венета Марковска при тези съмнения не може да бъде член на Конституционния съд. Това е преводът, нормалният превод на конституционното условие. Значи това е държава в момента, 23 години след 10 ноември, в която всичко е възможно – вътрешният министър може да заяви, че ще издирва някого без абсолютно никакво законово основание, ще издирва някого, а в същото време никой не проверява. Парламент има, който мълчи. Гласува за конституционния съдия с най-голямо мнозинство. Извинявай, това показва, че отдолу бушуват, зад всичко това, че България се управлява от ѝжестоки и страшни олигархично, политически интереси и задколисие, което не се заявява. Това е.
Водещ: Но зад тази кандидатура застанаха доста дружно доста партии. В самите партии обаче, като че ли няма единоначалие. Смисъл раздвоиха се в неформалните си коментари самите хора. Това каква новина е?
Петя Владимирова: Това не е новина. Това е само потвърждение на твърдението, което е и мое, вътрешно дълбоко убеждение, че задколисните интереси нямат цвят. Става дума вероятно за огромни услуги, правени от към съдебната власт, администрирани от Върховният административен съд от съдия Марковска до голяма степен и отплата от към политическата власт за правени нечисти услуги, правосъдни в кавички в много дебели кавички.
Водещ: За сега няма данни някой да издирва /…/ След малко ще продължим да разсъждаваме по една друга тема – дали многото информация всъщност не е цензура? Останете с нас, продължаваме след малко. Нашите министри и кметове са предимно млади хора, завършили навън, с няколко езика, много добри експерти са, заедно с мен знаем 2-3 езика. Край на цитата. Обърнатата пирамида днес на 10 ноември според Стоян Нешев, както е написал на страницата на „Клубът на журналистите”. Всъщност, хайде да се опитаме да направим една такава хипотеза. Много информация не е ли всъщност вид цезнура? Губим ли се в многото информация? Петя? Успяваме ли да кажем кое е новина, кое не е новина?
Петя Владимирова: Ами това е голямата отговорност на медиите, само че те са в държава ненормална като нашата. Те са обслужващи във всеки случай не общественото мнение. Работа на медиите е някак си да изчистят и да покажат без да спестяват информация. Нали казано по-грубо и да помогнат на масовия читател, колкото и да не са съгласни, тъй като има много други тези по този въпрос, че просто трябва да се поднася информацията.
Водещ: Ако приемем цитатите от медиите в социалната мрежа като един вид критика, господин Луканов, каква е оценката на хората за новините и до колко многото новини ги ориентират?
Борис Луканов: Ами аз не бих правил някакво обобщение така…
Водещ: То не може. Когато става дума за социалните мрежи, разбира се, че няма как да се правят обобщения. Говорим за тенденции.
Борис Луканов: Така наречената гражданската журналистика, блогърите са точно това, което е обратното на обективната журналистика, но не с негативен смисъл, докато самата журналистика по закона трябва да бъде обективна, доброто на това, което се случва в социалните медии и въобще в блогосферата в България, че нещата са абсолютно силно субективни и те са субективни на базата на човека, който е написал, казал и съответно е разпространил дадената информация. Т.е. там съществуват хора, които не крият своите пристрастия, не крият своите идеи, не крият своите позиции и те по този начин подлагат на един критически анализ всичко това, което се поства, да го наречем – като новини, като информация от традиционните медии или от други уеб медии. Като всеки един от социалните медии, съобразно собствените си пристрастия и идеи, е свободен напълно да коментира и съответно той да създаде свой аналитичен материал. И това разбира се дава възможността да се видят и другите гл.т., каквито липсват в традиционните медии.
Водещ: Свободен да коментира, господин Пелев? Свободни ли са на 10 ноември 2012 година медиите да коментират?
Александър Пелев: Очевидно не са. Всеки един от нас тук, а пък съм сигурен, че и нашата аудитория, по някакъв начин продължава, налага ни се 23 години по-късно да пречупваме информацията от гл.т. на това знаейки и с ясното съзнание кое да речем е официалният собственик на дадената медия. Това, за което става въпрос е, че в интернет свободните журналисти, така да ги наречем, не се подчиняват на редакционна политика. А за съжаление в България и това ни го казаха и няколко комисари от ЕК в последните две седмици, но това мина между капките, в България редакционната политика обслужва определени цели, които обикновено са целите на собственика на медията или пък когато се налага да се прокара някаква генерална линия, тя се прокарва чрез редакционното съдържание. За съжаление, 23 години по-късно, макар че формално нямаме определените постулати, които трябва задължително да се спазват, официално разписани, сега това нещо вече го има неофициално. Всеки един журналист с ръка на сърцето, който работи в която и да било от официалните медии, аз съм убеден, че в частен разговор със сигурност ще признае кой му се е обаждал – главният редактор какво му е казал да не пише, ако става въпрос за някой рекламодател – за него само хубаво. Каквито и дивотии да се извършват. За съжаление това е факт 23 години по-късно.
Водещ: Росене, имаме ли някакви скрити оръжия в това отношение и първо да те питам – какъв е броят на продадените издания на пример, образно казано – повече ли са продадените издания с твоето разследване или са повече цитираните в социалните мрежи? Малко трудно се брои, но…
Росен Босев: Спомням си, когато с mediapool.com преди 2 години направихме тази история, че интересът беше основно в магистратските среди, защото около личността на госпожа Марковска имаше /…/
Петя Владимирова: На мълчанието.
Росен Босев: Дстолетни съдии по коридорите цъкаха и някак си може би това даде повече кураж да говорят.
Водещ: Да, ама какво се получава, когато се напише едно такова нещо? После трябва да се възпроизвеждаш ли при липса на реакция?
Росен Босев: Ами написаното остава в крайна сметка и изключително неприятно ми стана, когато Народното събрание абсолютно нищо не ми пречеше, нямаше нужда с препоръчано писмо да изпращаме разпечатка на писмото до Комисията, за да видят, че това нещо съществува, защото това са известни факти в Министерството на господин Цветанов. Има цялата комуникация във връзка с този случай. Има неща, които са известни.
Водещ: А как точно се случи? Както точно се случи?
Росен Босев: Не, аз не знам ние какво повече трябваше да направим като журналисти, за да обърнем правната комисия.
Петя Владимирова: Аз не знам, че сте изпратили до…
Росен Босев: Не, аз реторично питам дали това е трябвало така…
Водещ: Росен има въпроси към Георги Тонев Колев.
Росен Босев: И всъщност аз това, което се случва последната 1 седмица не мога да повярвам, но явно е в част от характера на госпожа Марковска, която преди 2 години е поискала лична среща преди да пусне нейните близки, както тя ги е нарекла, преди те да пуснат официална жалба за това, което твърдя, че се е случило – че съм обект… Преди да е изчерпана нормалната процедура, която е валидна за абсолютно всеки човек, независимо дали е зам.председател на Върховен съд, тя търси втория начин, за да си уреди нещата и явно успява, защото делото мигновено след нейната намеса се превръща от дело срещу нейния приятел, дело срещу полицай. И сега две години по-късно тя прави абсолютно същото. Тя се обръща към господин Цветанов и към прокуратурата. Прокуратурата, слава Богу прояви разум и каза, че не се занимава с такива неща.
Водещ: Да, но предстоят избори там. Така че и това е без значение.
Росен Босев: И господин Цветанов всъщност разпореди спешни оперативно издирвателни мероприятия на този човек, бе да каже, без да провери данните, които са в сигнал;а, защото между другото в сигнала има данни, които биха представлявали интерес за отдела, който се занимава с Борба с корупцията и системата към ГДБОБ например.
Водещ: Между другото как трябва да реагират медиите, когато хора власт, независимо дали политическа, икономическа, изпълнителна или всякаква друга, се опитват да ги редактират, Петя?
Петя Владимирова: Ами ето така трябва да реагират. Сега ще чуете как. „Възразявам най-сериозно, категорично и отговорно на вътрешния министър, когато твърди, когато пита реторично „защо до сега се е мълчало за госпожа Марковска и не е имало сигнали? А сега избира я Парламента и всички заговарят?” Просто не е вярно, господин министър. Ето, до сега говорим за това от юни 2010 години има две сериозни публикации, в които, както каза Росен, той е много мек, много дипломатичен, защото той си е свършил работата тогава, могат да се погледнат. Значи не се мълчало. По-точно след тези публикации бяха възстановени полицаите, защото ако не бяха тези публикации, те ей така щяха да си заминат. Те бяха първоначално уволнени. За това бих възразило до някъде и на зам.министрите, които казват на МВР, които казват „Да, тя дойде по този повод, ама не е упражнявала натиск” когато се яви един зам.председател на Върховния административен съд, т.е.в съда, който контролира актовете на правителството, нали на зам.министрите, се яви пред двама зам. Министри. Той дори няма нужда да говори. Достатъчно е да каже за какво е дошъл и толкоз.
Водещ: От друга страна пък какво лошо…
Петя Владимирова: Че уволниха полицаите. Хем няма натиск, хем ги уволниха. И сега има дело, т.е. то отдавна го има, но е върнато на съда, защото не е обяснено коя от двете страни как е действала, нали.
Александър Пелев: Абсурдното в тази цялата работа е, че може би за пръв път след избора на Георги Марков в Конституционния съд, аз се сещам, може би ми бяга информацията, но за пръв път се сещам за такъв проблем около човек, избран за член на Конституционния съд. И по отношение на колегата Марков, доколкото си спомням, проблемът беше тогава за това, че му намериха разби картончета за принадлежност, за сътрудничество и т.н, които казаха неговия морален облик, но сега четейки целия поток информация си припомних и аз, че всъщност тогава включително е сезиран Конституционния съд…Логиката на това решение на Конституционния съд е правилна, тъй като не може Конституционният съд сам да преразглежда актовете, които касаят попълването на неговия състав. Това означава, че Конституционният съд сам ще кадрува за себе си. Това би било абсурд. Но сега това, което, както ти каза Ирен за многото информация дали не се превръща във вид цензура, не – много информация, колкото повече информация, толкова по-добре. Но въпросът е, че в някакъв момент тази много информация, тя залива същественото. И там вече се превръща в тази обърната пирамида. Това, което е най-важното, остава най-отдолу, а пък хората виждат това, което е на повърхността и се получава един миш маш. И на хората вече почва да им се губи същественото. А същественото е това, което и Петя каза, изискванията за високите морални качества на членовете на Конституционният съд, защото те в крайна сметка, този съд е последната опора на демокрацията в една демократична държава. Там свършват всички закони. Ако някой закон не е в съответствие с основния закон в България, там свършват всички закони.
Водещ: Излиза, че имаме проблем обаче с неписаните правила. Ето, примерно шефът на ЦРУ подаде оставка. Казват, заради любовни афери. У нас президентът каза, че конституционните съдии трябва да се закълнат, без Венета Марковска, но от това нищо не следва, като че ли.
Александър Пелев: Ами те, за да се закълнат, както и Петя каза, има едноседмичен срок след провеждане на избора по закон.
Петя Владимирова: То всичко е погазено. Просто всичко е погазено, защото става дума… Да, ти си прав – за нравствени качества. За онова решение на Конституционния съд от 94-та година, за което ти Сашо напомняш, аз помня, че то отказа да допусне искането за тълкуване, тъй като става дума за нравствени качества. Това е работа на Парламента. Значи нравствените качества – те не се формулират. Те произтичат, за да може да говорим за нравствени качества, трябва да има и нравствени критерии. Това е понятие на етиката. Аз си спомням и друг случай. Ти говориш за шефа на ЦРУ. Японски министър преди 2 години просто подаде оставка, защото се изразил и то не от трибуна на парламента, не в строго формална обстановка, че било много лесно да се явяваш на парламентарен контрол, достатъчно е да имаш две заучени фрази. И обида на техния парламент, и той просто подаде оставка.
Водещ: Това е много на изток обаче. Журналистите добре ли е, на 10 ноември 2012 година, да бъдат Георги Тонев Колев, Росене? Хубаво име си имаш, но не е лошо.
Росен Босев: Това е бедата.
Водещ: Но пък е и спасението обикновено. Така се получава.
Росен Босев: Тъжно е, когато се казва истината, да се търсят права.
Водещ: Господин Пелев? Добре ли е журналистите да са като Георги Тонев Колев?
Александър Пелев: Ами преди 23 години имаше Самиздат. Просто нямаше интернет – имаше Самиздат. Сега нещо ме кара да си мисля, че свободата на словото в интернет, където действително е. За хубаво или за лошо – всеки си пише, каквото си иска. Това пак следствие от това, че няма тези морални етични, опорни точки, за които говореше Петя, защото не можеш просто ей така, защото си се качил на високо или защото никой не те вижда, и ти да си пишеш, каквото си искаш. Но пък от друга страна, някак си 23 години по-късно не ми харесва да има отново Самиздат. Едно време по стечение на обстоятелствата съм малко запознат. Имаше комитет по печата. Комитетът по печата казваше какво да се издава в Народна Република България. Какви книги могат да четат гражданите. Някак си сега едно време наказваха с глоби и уволняваха журналистите за една сгрешена дума в ефир. Сега поне можем да си говорим. На мен ми е лесно, защото не съм журналист.
Водещ: Не знам до къде можем да си говорим.
Александър Пелев: Но не е добре. Ами след последните събития става малко интересно, защото във всеки един момент някой може да реши, че може да сезира министъра на вътрешните работи, да му търси лице, срещу което по принцип трябва да води наказателно дело от частен характер за обида или клевета.
Водещ: Господин Луканов, занимава ли се Георги Тонев Колев със самоорганизацията по случая „АКТА”? Сигурно си спомняте, премиерът тогава каза „да протестират, колкото искат, аз подписвам”, но после нещата се промениха.
Борис Луканов: Той винаги така прави. Не знам дали това не му е единственото положително качество, ако може така. Излиза с някаква теза, удря по масата, след това се вдига огромен шум, той съответно заема точно противоположното решение и казва „аз се вслушах в народа”. Това е негова много интересна тактика. Относно предния ти въпрос, веднага ми напомни, че в момента тече не знам си кой конгрес на китайската комунистическа партия и по този случай е отрязан всякакъв достъп до всички услуги на Google. Та там дори…
Водещ: За да може по телевизора да се види това, което е правилно.
Борис Луканов: По интернет, това е малко във връзка с въпроса ти за трябва ли журналистите да с казват Георги Тонев Колев. Аз мисля, че не. Не е вече толкова страшно. Интернет дава трибуна на всеки един да се чуе достатъчно силно гласа му. Аз дори много често съм говорил с колеги, които работят в традиционните медии. С Петя сме работили още на времето. Че не е толкова сложно те, ако бъдат по някакъв начин неудовлетворени от работата си в традиционните медии, да направят тази крачка към своя уеб медия, към свое лично пространство, където да защитават своите лични тези. И колеги като Иво Инджев, и Иван Бедров се справят много добре. Мисля, че трябва да се обърнем в тази посока. И да се отървем от думичката страх.
Водещ: И може би да… самите ние журналистите, защото това е също един.
Петя Владимирова: Аз след малко ще цитирам колежка. Понеже говорим за изход евентуален от този казус или как да го нарека, от тази задънена улица – сред цялата тази джунгла от мнения, над които доминира мнението на вътрешния министър, колежката Мирела Веселинова от „Правен свят” написа вчера много точна статия „Анализ на казуса”, в който дава изход. Сам парламентът, ако съдия Марковска изобщо е решила да упорства и въпреки всичко няма да се оттегли, парламентът е органът, който може просто да си преразгледа решение, просто защото взетото решение за съдия Марковска за член на Конституционния съд, не само че не отговаря, а пряко гази конституционното изискване за високи професионални и нравствени качества.
Водещ: Ами да пожелаем на Георги Тонев Колев да е свободен. Да пожелаем на себе си и ние да сме свободни. Така се разделяме. Владимир Тошев, Цвети Бахариева, Стаматина Никова и аз, Ирен Филева.         

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 14.07.2012

Водещ:Към медиите често се отнасят като към обществен пазител или власт в демократичните общества. Обществен пазител, защото помага на хората да следят действията на земните действащи позиции. Било то държава, правителство, парламент, партии, но също икономическите и социалните актъори, като осигуряват на гражданите информация, за да могат те да преценят и да взимат своите решения. Медиите са четвърта власт и защото играят важна роля за формирането на общественото мнение. Но винаги рискуват властта да опита да злоупотреби с тяхната власт заради интересите на определена група. Обикновено тези, които са на власт. Това противопоставяне илюстрира по същество и положителната, и отрицателната роля, в която медиите могат да изпаднат. Тоталитарните и диктаторските режими обичайно установяват контрол върху медиите, за да получават. И критичните гласове в крайна сметка се превръщат в мегафони на режима. Изкушението да се контролират медиите, за да се редактират действията на властимащите и да се остави пространството на критични гласове, добре познато също и в демократичните общества. Неправителствените организации и асоциации за наблюдение на медиите, Съветът на Европа, Организацията на сигурност и сътрудничество на Европа, както и проучвания и резолюции на ЕП подробно за докладвали за заплахите на медиите, предизвикани от правителствата на държави, включително и в ЕС. В това число пряк или косвен политически контрол, или влияние чрез назначаване от правителството или парламентарното мнозинство на ръководителите на медиите или контролните органи. Забрана или ограничени на достъпа на някои медии до пазара чрез лицензиране или издаване на разрешително за излъчване, неправилно прилагане или злоупотреба на правилата на държавата – националната, военната сигурност, обществения ред, морал. Тези нарушение на свободата на медиите се случват в страните членки на ЕС, както е отразено в публикуваните през миналата година, през тази година доклади на неправителствени организации. Тази картина показва, че свободата на медиите все още е застрашена в Европа и че трябва да бъдат развити общи стандарти и действия, за да се гарантира свободата на медиите. Не, не се повтарям. Всичките тези неща сме ги говорили много пъти в „Клубът на журналистите”. А това е част от работен документ, наречен от докладчика Рената Вебер „Харта на ЕС, стандартни условия за свободата на медиите в ЕС”. Евродепутатът Рената Вебер е изготвила два работни документа с цел да ангажира ЕС с проблемите на медийната свобода в Европа и си поставя за цел на конбсолидира експертния потенциал. Крайният вариант на тези два работни документа се очаква да излезе до края на годината. Днес излезе и един друг доклад на Организацията на медиите в Югоизточна Европа СЕМО, които остро критикуват медиите в България, които прекалено много се съобразяват с финансовите интереси на собствениците. Защо камикадзетата носят каски? Може да прозвучи странно и нелепо въпросът, но дали не е странно, че за пореден път българските медии търсят информация отвън за нещото, случило се в България. В крайна сметка всеки съди за другите по себе си. Няма как да не очакват някой да се опитват да ги премахне преди да извършили пъкленото си дело камикадзетата. Защо обаче анализаторите ни нарекоха мека мишена? Стана ясно, че у нас камикадзетата идват с шапки. Едва ли не го правят и в други страни. Не съм сигурна обаче, че могат да влязат необезпокоявани с бомба в раницата на аерогарите. За сега не е ясно от къде е дошъл човекът, чиито видео запис МВР разпространи. Факт е обаче, че е влязъл на европейска територия, а една от целите на Шенген е това да не ни се случва. Разказите на пострадалите пък, излъчени в израелските медии, не казаха нищо добро за нас. Или поне го казаха много малко, защото най-нормалното нещо на света е да помогнеш на човек в беда. Защо обаче се налага пострадалите да си помагат сами? За България не е имало потвърждение за заплахата. В Кипър, Кения и Азербейджан обаче са били осуетени сходни атентати. Същото се отнася за един прост въпрос, който зададе снощи Поли Златарева в „Панорама”, който разгневи много вицепремиера Цветанов, който между впрочем в първото изречение отговори вярно. Въпросът беше на кого да вярват българите? На евро доклада за български ред и сигурност или на отчетите за многото успешни акции. И първото изречение беше „на европейските доклади”. Само че новините за евро доклада бяха захлупени от атентата. Разбира се опозицията се възползва макар оценките да се отнасят и за нея, тъй като докладът е за период от 5 години. А опозицията внесе вот за недоверие. Предстои ни ново политическо надговаряне и липса на време за анализи и коментари на доклада. Още по-малко време ще ни остане и за дискусия по внесени предложения за изборен кодекс, който е една също толкова травматична тема. Отговорите ще потърсим днес с колегите Ангелина Христова, новинар от програма „Хоризонт” на БНР и Росен Босев от вестник „Капитал”, Ася Пенчева, русенската ни колежка, за която всички най-вероятно се сещате, че съдът не допусна запис като доказателство и я осъди. Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда, която в неделя опита ролята и на водещ, и Стойчо Димитров, обичащ да представя себе си като политакнстващ блогър. Ще сравним гледните си точки и заради продължаващата сапунка – журналисти срещу блогъри, както и заради дежурните реакции в интернет срещу възпитанието на журналистите, които си позволяват лукса да прекъсват политиците, когато започват да се хвалят с успехите си. Има ли криза? Този кандидатстудентски бисер, който придоби популярност след кандидатстудентския изпит по журналистика в Университета по национално и световно стопанство, ще коментираме с преподавателя Стела Константинова. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Валя Новакова, Юлиян Бакалов, Стаматина Никова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте това, което Ви се струва важно на страницата ни във Фейсбук. Ще ни намерите като „Клубът на журналистите – БНР”. В „Клубът на журналистите” по традиция започваме с една класация на най-важните събития или медийни акценти. Добър ден първо на колегата новинар от програма „Хоризонт” Ангелина Христова.
Ангелина Христова: Добър ден и на нашите слушатели.
Водещ:Твоята класация.
Ангелина Христова:Ами предполагам не само моята, а при всичко положения топ събитието на седмицата, е атентатът в Бургас. Това едва ли някой от журналистите в България ще оспори, защото това е прецедент в историята на България въобще, така да го кажем. Като видим в интернет пространството се развиваше темата за атентата и в „Света Неделя” рез 25-та година, но според мен ситуациите са несравними. Второто по значимост събитие разбира се е европейският доклад и констатациите за състоянието на борбата срещу организираната престъпност и съдебната система. Значи от тук нататък струва ми се, че тези два акцента изместват всичко останало и аз лично се затруднявам да намеря някакво трето събитие, което мога да вкарам по значимост.
Водещ:Колегата Росен Босев от вестник „Капитал”.
Росен Босев: Аз абсолютно съм съгласен с двете събития, които бяха посочени.
Водещ:Няма трето.
Росен Босев:Няма трето, добре. Заедно с доклада нещо според мен е безпрецедентно, и получи много слабо медийно отразяване според мен. Изключително важно като събитие, 130 български съдии внесоха подписка в парламента и поискаха оставката на ВСС. Не знам защо тази новина така някак си се загуби, но според мен е…
Водещ:Може би, защото предишната седмица беше водеща.
Росен Босев:Но има факт, сега има такава подписка, която беше внесена в парламента.
Водещ:Изобщо от две седмици насам ни се случват все за първи път нещо. За първи път съдиите в България излязоха на протест. За съжаление за първи път ни се случи атентат. Събитията на Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда, добър ден.
Антоанета Цонева:Добър ден, здравейте. Няма как моите събития да следват друг ред. Разбира се атентатът и само атентата, който българското правителство си направи, така кръстих аз поста в моя блог. Без разбира се да подозирам, че ще има толкова зловещ и истински атентат. Само атентат да уволниш Мирослава Тодорова. Само атентат е да предизвикаш съдиите на протест, така че имаме два абсолютни безпрецедентни по своето значение събития. Пробивът в националната сигурност и пробивът в независимостта на съдебната власт, достигнал вече степен и дълбочина, в която докладът на ЕК всъщност категорично експлицитно извежда извода, че независимостта на българската съдебна система, фундаментална ценност, на практика е подложена под съмнение. Така че ние сме общество, което живее в състояние на терор истински и терор, който е предизвикан от липсата на разбиране в институциите за демократичен правов ред.
Водещ:Добър ден и на блогъра Стойчно Димитров.
Стойчо Димитров:Добър ден.
Водещ:Не знаех, че съществува /…/ или не. Защото Вие сте двама в бели байтове за черни дни с Комитата. Истински сте, да.
Стойчо Димитров:Има такава легенда в интернет, че не съществувам.
Водещ:Чува се. Вашите събития?
Стойчо Димитров: Безспорно е атентатът. Това е нещо, което първото, като най-важното събитие, безспорно е атентатът. Можем да поспорим дали докладът е по-важен или не. Според мен докладът по някакъв начин е в наша власт, докато атентатът е малко извън нашия контрол, така че можем да спорим за кое сме по-виновни и за кое сме по-малко, но атентатът със сигурност ще влезе в учебника по история някой ден. Докато докладът може би след 5 години ще отшуми.
Водещ:Добър ден и на колегата от Русе Ася Пенчева.
Ася Пенчева:Здравейте колеги в студиото и здравейте слушатели на „Христо Ботев”.
Водещ:Вашите, тук понеже има едно сътрудничество помежду ни и за това стават такива обърквания. Вашите събития?
Ася Пенчева:Няма как да са по някакъв друг начин разпределени. Нормално е за всеки здравомислещ и чувствителен към тези неща човек, че всъщност терористичният акт, който се случи в Бургас и жертвите, които Израел вчера погреба. Това са хора, млади хора, повечето от тях са на около 25-30 години, със семейства, с живот пред тях, който е свършил в Бургас на летището заради някой, който е бил просто хейтър или от онези хора, които незнайно защо просто жертват собствения си живот, за да унищожат някой друг. Какви са тези? Това е нечовешко за мен. Разбира се това е ясно. Второто събитие за мен е уволнението на съдия Мирослава Тодорова. И третото събитие, обаче аз имам и трето, това е арестуването на депутата Димитър Аврамов. Нещо бих искала само да Ви кажа в Клубът, че за мен и трите събития имат обща фигура и това е министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. И ако като терористичен акт, той е отговорен за националната сигурност на страната, така да кажем, за Мирослава Тодорова знаем неговото отношение лично към съда и натискът, който той е оказал на съдебната система. То за депутата Димитър Аврамов нещата са още по-ясни, тъй като всъщност той, министър Цветанов преди да стане министър, редеше листите в цялата страна на партия ГЕРБ. Така че аз смятам, че това е лично негова отговорност. Кой е този човек, как го е подбрал, какво е свършил той и кой го е закривал до сега.
Водещ:Много интересна гледна точка. Ще се върнем на нея, за да я коментираме малко по-късно. Сега добър ден и на Стела Константинова. Преподавател в УНСС. Вашите събития?
Стела Константинова:Да, здравейте!
Водещ:За по-късно ще оставим тезите на кандидат студентите, които тази година се представиха пред Вас. Тезите, че няма криза. Криза има.
Стела Константинова:Да. Първо да Ви кажа моите събития. Те горе долу се препокриват с това, което чух до момента. Така че на първо място безспорно е терористичният акт в Бургас, защото има много въпросителни и мисля, че още дълго време тази новина ще ни занимава. На второ място бих поставила докладът на ЕК, за това,което се случва у нас, техните критики. И на трето място уволнението на съдия Тодорова, което обаче според мен е във връзка с втората новина, която поставих за доклада на ЕК.
Водещ:Да, още повече, че там има и текст, посветен на нея.
Стела Константинова:Да.
Водещ:Ще се върнем малко по-късно и на тази новина обаче сега да минем към първата. Ангелина, ти благодари във Фейсбук на хората, които са ти помогнали да информираш хората, защото ние май пак се оказахме в обичайната ситуация на търсещи отвън информация за нещо, което се е случило тук, у нас. Макар че повечето медийни анализи казаха, че властта е давала отговори. Дали обаче беше така в първите моменти? На нас винаги първите моменти ни се губят.
Ангелина Христова: Да. Бих искала да кажа, че в случая аз имах шанс, тъй като моя приятелка още от ученическите години живее в Тел Авив и с нея имахме връзка през Фейзбук и тя през цялото време правеше нещо като превод от Тел Авив на това, което излъчват израелските медии, а което пък аз предавах на слушателите на „Хоризонт” и което попадаше в ефир в новинарските емисии, но наистина тук става въпрос за късмет. Колкото до реакциите на нашите институции – съжалявам, но не мога да кажа, че те са… Аз не мога да се съглася с тезата за адекватна реакция. Ние сме в една колективна система за сигурност от доста време, т.е. знае се, че тази колективна система за сигурност, както ни осигурява някаква закрила и някаква защита, носи след себе си рискове и този момент за рисковете, като че ли, беше пренебрегван, беше гледан иронично твърде дълго време. Не само от официалните институции, може би и от един по-широк кръг българи. Мисля, че така имаше и някои публикации на колеги, които определено приеха с насмешка предупреждението на израелските служби през януари, когато съвсем открито ни казаха, че да, има такава реална опасност, може да се случи или може би ние се успокоихме, че след като зимният период не се случи нищо, то от тук нататък едва ли не това ще ни подмине съвсем. И съответно този атентат ни свари неподготвени за пореден път, защото официалната реакция на самия премиер закъсня. Наистина закъсня. Премиерът излетя след полунощ за Бургас, при положение, че първите информации за този атентат излязоха в нашия вечерен бюлетин в 18 часа. А информация за него имаше още преди това – 17 и 30. Т.е. ние нямаме изработени механизми в една такава ситуация. Значи тук няма и съмнение каква трябва да бъде реакцията на премиера. Ако има някакви спешни неща, които трябва да се довършат в този момент, има екип, има хора,които трябва да бъдат може би извикани, но просто тук няма и съмнение каква трябва да бъде реакцията. Защо бяха загубени 6 часа преди да има такава стъпка от страна на премиера? Другото нещо, което според мен предизвиква някакво недоумение, е реакцията спрямо загиналия български мюсюлманин. Защо ние вчера не видяхме на погребението на този човек никой като представител на властта? Защо ние с тази пасивност залагаме не дай си Боже едно разделение, което никога не е съществувало в България.
Водещ:Имахме възможност обаче да направим много ясно разликата, защото видяхме това как израелците се отнесоха със своите жертви.
Ангелина Христова: Да. Именно. Видяхме посрещането на летището на ковчезите, видяхме как и нашият човек се изпраща. А нашият човек в крайна сметка е жертва, както всички тези хора, дошли да почиват, които бяха мишена на този атентат.
Водещ:Да, и може даже да се каже, че той е най-абсурдната жертва, защото всъщност неговият произход е такъв.
Ангелина Христова: Именно.
Водещ:Стойчо, как, има ли бял байт изобщо във всичко това? Да се заиграят с името на блога Ви. Защото много са черни дните.
Стойчо Димитров:Да, тези дни бяха действителни бяха запомнящи се и точно това, което подсети Тони, може би даже, защото точно никой не отиде на това погребение от официалните лица вчера, с чиста съвест мога да кажа, че в България е най-важното събитие в момента. Факт е, че никой не отиде. Ами, аз просто признавам си, аз последните няколко месеца общо взето, цяла зима бях в Турция и признавам си, че отношението ми към мохамеданите ми се промени в тотална положителна посока имам в предвид. И когато на един български мохамеданин българската държава не отдава уважението, което му дължи.
Водещ:Съчувствие, най-малкото съчувствие.
Стойчо Димитров:Уважението, той е жертва на война. Това си беше нападение. Беше редно поне, хайде не министър председателя, да не е министър, поне един зам.министър можеше да отиде, който, който отговаря. Поне един. Не става даже дума за личното уважение към човека. И за това става дума, но въпросът е, че българската държава беше подложена на нападение.
Водещ:Росене, не е тайна, че ние журналистите все по-често сравняваме нашите реакции и със социалните мрежи, защото в крайна сметка там е един от най-истинските ориентири за дневния ред на хората. Имаше ли разлика в първите часове след атентата според теб? Реакциите нашите, като журналисти, и на блогърите като такива?
Росен Босев:Мен това, което ми направи впечатление и силно ме успокои като го видях и ще първите часове, че в някои блогове имаше анализи, които гледаха напред и предупреждаваха за опасностите от една свръх реакция на българските власти към мюсюлманското общество в България. Защото ако подобно нещо се случи, щетата ще е много по-голяма от атентата, който се случи в Бургас.
Водещ:Определено.
Росен Босев:Защото през последните години не само ние станахме свидетели на много опити за активности на българските служби, насочени към тези общества, в които сякаш репресията беше водеща. Говори се, има и дела на Европейския съд за правата на човека по повод на такива операции. Хора, които са представени за терористи, като за тях има информация, че са черпили с курбан чорба някое българско село. Мен това, което ме успокои, че в първите часове се появиха такива анализи в блоговете. Нека да не свършва демокрацията в България, нека да гледаме трезво на ситуацията и да не се стига до крайности.
Водещ:А ние журналистите?
Росен Босев:Ние по-скоро бяхме фиксирани върху, поне аз така си мисля, върху събитията, които дойдоха, това, което се случи. Но все пак не трябва и да се пускаме на една такава плоскост, след като поради една или друга причина се наложи държава да разбира от земетресения, след това от горски пожари, сега и от атентати. Няколко пъти се хванахме дори с колегите да коментираме дали може бомбата така като гръмне да се счупят прозорците. Все пак си има хора, които са специалисти в това. И мисля, че ще е леко наивно да очакваме за 24 часа или 48 часа да се знае кой е атентаторът, как е дошъл и т.н. Факт е обаче, че имаше много пропуски. Мен това, което ми направи впечатление е, че именно блогъри извадиха предупрежденията от януари месец, които представители на българските власти са казали, че…
Водещ:Това са смешни работи.
Росен Босев:Че е изключително чувствително място и възможност за атентат са автобусите, които превозват израелските туристи от летищата към хотелите. Значи това е януари месец, специалист по сигурността на израелското транспортно министерство, го е казал, визирайки България и Гърция. Аз не знам, виждал съм по клиповете на операциите на МВР едни тежко въоръжени хора,които казват „падни”, „стани” и т.н. Насочват автомати срещу майки с деца, и т.н. възрастни хора. В европейските държави този тип полицейски сили ги виждам точно на такива места, където се случи атентатът. Тук не видях такива полицаи. Имаше клипчета от първите минути след взрива от летището, любителски, от които се виждат едни много объркани полицаи, които сигурно имат причина да са объркани, но сякаш…
Водещ:Ангелина понеже каза, че почти на живо си слушала едното ухо. Всъщност кой беше акцентът, който в началото се извади в Израел?
Росен Босев:Първият, един от първите акценти беше ръката на Хисбула и на Иран. Сега, аз лично бих била предпазлива, много предпазлива, заставайки зад едни подобни твърдения, защото има едно наслагване на събития от последно време, на събитията в Сирия, на това, което се случва в Ал Непо, въпросът за Сирия. Не мога да кажа дали това е постановка или не е постановка, защото ако хвърля, каквото и да е било твърдение в публичното пространство без да имам солидната подкрепа с документи, някак няма да е отговорно пред слушателя. Да, действително е така, но това бяха първите реакции, които продължават и до сега. Нещата се въртят около действията на Иран на Хисбула, което се повтаря и до ден днешен от властите на Израел.
Водещ:Тони, едно сравнение, защото става традиция в „Клубът на журналистите” заради дежурната сапунка, която по някакъв начин се легализира в обществото за войната между блогъри и журналисти. Едно сравнение и от теб. Ти опита и ролята на водещ миналата неделя.
Антоанета Цонева: Трудно ми е да правя сравнения, защото не мога да кажа, че за това кратко време съм проследила много внимателно реакцията в блого сферата и в мейнстирйма, но това, което на мен и аз това, което писах и коментирах с хора в интернет беше следното. Аз например очаквам и защо това мое очакване е толкова самотно някак си. А го намирам за много релевантно. Очаквам следното – Комисията по вътрешен ред и национална сигурност веднага да извика в следващите седмици на изслушване шефовете на български служби и да ги запитат неща. Да предоставят документите със заповеди и инструкции, свързани със специалния режим, условно да го наречем, при който трябва да бъдат опазвани израелски граждани, когато идват на почивка. Ако българските власти твърдят, че се намират в такава координация с израелските служби, значи това трябва да бъде обективирано по някакъв начин. Аз като гражданин не искам да знам това как е обикновено, аз искам да знам, че е обективирано и по веригата на субординация в звената на системата за национална сигурност тази заповед, инструкция е протекла и тя се изпълнява или не се изпълнява.
Водещ:Защото се чуха най-малкото гласове, че подобни искания е имало от израелска страна.
Антоанета Цонева: Да, и за да може тези, както ги нарича вътрешния министър „спекулации” да бъдат разсеяни или да бъдат потвърдени и за да може да се намери към е пробивът – не може да твърдиш, че няма пробив в националната сигурност, след като има атентат. Значи това е no sense. Второто, което госпожа Пискова каза. Значи в България има процедура, в службите има и аз знам, това са протекли обучения в тази посока през годините за реакция при такова събитие, каквото произходи. Очевидно за мен това, което видяхме в първите часове след атентата е, че такава процедура на практика отсъства. Какво имам в предвид? Не може целия Министерски съвет да се струпа на мястото на атентата. Това означава, че няма процедура или ако има, абсолютно в този момент всеки я е игнорирал и всъщност… Това струпване на цялото управление на върха на държавата на едно място след като се е случил атентат, това е абсолютен абсурд от гледна точка на каквато и да било национална сигурност.
Водещ:И тук може би за по-изразително и за по-ясно обяснение ще кажем, че престолонаследниците в монархиите никога не пътуват в един самолет. Както и вицепремиерът и президентът, и вицепрезидентът – да кажем на слушателите. Те просто не могат да пътуват заедно.
Антоанета Цонева:Комисията по национална сигурност, понеже вчера в интервюто в БНТ, „панорама”, Господин Цветанов пак каза, че те са добре подготвени, знаят какво правят. Нека да провери как е протекла изпълнението на тази процедура, която трябва да се спазва, когато има такова събитие, защото той казва „ние имаме парламентарен контрол над службите”. Ок, нека другата седмица българското общество се обеди, че има парламентарен контрол, а няма някаква волна самодейност, която на практика протича в тази система. Аз като гражданин, това е най-прякото ми очакване. И очаквам някак си в публичното пространство да се насити с такова изискване към българския парламент, защото това е единственият начин ние да се убедим, че…
Водещ:В българския парламент обаче предстоят дискусии на тема вот за недоверие, която мисля, че много далеч ще бъде от твоите очаквания. Но какво предстои.
Антоанета Цонева: Адекватни в такъв случай. И следващия път, когато не дай си Боже нещо подобно се случи, още повече, че сме наречени „мека мишена”, това означава, че ние сме открита за подобни акции, терор територия, не може да продължаваме като общество да се лашкаме в някакви хипотези, спекулации.
Водещ:Истината е, че всъщност това се случва за съжаление и в други европейски страни.
Антоанета Цонева: Водещ:За който след малко ще продължим.
Антоанета Цонева: Водещ:До колко грешките, които сега се отчитат в анализите за атентата, съвпадат с тези, които са описани в препоръките на доклада на ЕП за вътрешния ред и сигурност? Останете с нас, ще продължим след малко. В „Клубът на журналистите” продължаваме там, където спряхме, липсата на някакви правила и процедури, които да помагат в такива кризи. Стойчо, да започнем с теб.
Стойчо Димитров:За липсата на процедури при кризи?
Водещ: Да. Това ли е свързващото звено на атентата и на заметения малко под килима доклад. По-скоро коментарите за доклада.
Стойчо Димитров:Опасявам се, че има подобна връзка и връзката е в това, че в последно време,хайде да не казвам последните три години, но в последно време се забелязва липса или поне липса на спазването на писаните правила. Значи като не се спазват писаните правила, от там нататък и преставаме да пишем правила. От там нататък се вижда, че ако това, което си говорихме преди малко, че атентатът, първият, който си спомням, който беше дошъл, беше финансовият министър.
Водещ: Той е бил вероятно най-близо.
Стойчо Димитров:Той е бил вероятно на море, но във всеки случай е дошъл. Цветан Цветанов мисля, че дойде някъде, 10 часа ли беше, късно вечерта беше. И министър председателят дойде вече съвсем късно. Но се събраха министър председателя, двамата вицепремиери, плюс президента в един определен момент в една определена точка на страната.
Водещ: Където малко преди това беше станал атентат.
Стойчо Димитров:Плюс кметът на Бургас, плюс областният управител, плюс шефът на Военна болница, май че беше. Военна болница или Пирогов, не мога да си спомня.
Водещ: Военна болница.
Стойчо Димитров:Да, някой от важните управници беше. Ами, извинете хора, но аз ако съм истински сериозен терорист и ако, да не казвам по националното радио, но по-добра вторична цел, сега с извинение, нали. Винаги има теория на заговора, но…
Ангелина Христова:Това, което ни спасява е, че ние не сме цел.
Стойчо Димитров:Точно така.
Ангелина Христова:България не е цел.
Стойчо Димитров:Това, което ни спасява – ние не сме цел. Това, което ни спасява действително е, че ние не сме цел.
Ангелина Христова:Ние не бяхме може би цел в този конкретен случай, но сме част от една система, която ни прави уязвими в това отношение поне за в бъдеще.
Водещ: Да, ако някой се ядоса на външната политика на Европа, и то става.
Стойчо Димитров:Да, ако някой се ядоса на нашата външна политика…
Водещ: Защото ние все пак сме Европа.
Стойчо Димитров:Ако някой ни се ядоса на това, че имаме войски в Афганистан, между другото аз го одобрявам това, но въпросът е, че в една такава ситуация изведнъж получаваме цялото държавно ръководство на едно място и от там нататък…
Росен Босев:Аз само искам един приятел да цитирам, който каза, че ако Ал Кайда искат да направят атентат в България, ще изпратят стажант.
Стойчо Димитров:Ами те стажантите са за еднократна употреба.
Водещ: Ох, да. Какво не се каза за доклада? Госпожо Цонева?И то се вписва в тази логика на системните грешки?
Антоанета Цонева:Нашият блог Отворен парламент -= граждански гласове вчера пусна един блиц анализ на това какво се е случило между беловата и черновата за 12 часа.
Водещ: Направихте сравнение?
Антоанета Цонева:Направихме сравнение кои фрази за отпаднали и какви изречения са подмушнати, така да се каже, в текста. И между другото, ако погледнете, ще се обедите, че българските власти много са се борили за всяка една дума. Това е абсолютно показателно според мен.
Водещ: До колко са се огънали обаче евро чиновниците?
Антоанета Цонева:Ами значи според мен евро чиновниците не са се поддали особено. По-скоро, за да има премиера какво да каже, са сложили изречението за това, че в определени моменти е налице политическа воля. Сега, кои са тези определени моменти, ключови моменти – това е друг въпрос. Това е изречението, което всъщност трябва да въоръжи премиера с някакво послание за българската публика и това е направено заради това настояване. Какво всъщност се премълчава интерпретацията? Вярно е, че докладът беше потопен от терористичния акт. Това е разбираемо, но в понеделник ние ще имаме неправителствени организации и отново ще поставим въпроса какво пише в този доклад, в 9 и 30 в хотел „София” ще има представяне на нашето разбиране на организациите, които се застъпват за реформа в съдебната система. Така че ние ще се опитаме да насочим мнението на публиката към определени моменти. Но това, което този доклад прочетен в цялост, в неговата политическа част и техническата част, за мен основно води до един много тежък извод – образът на България на страна, в която има скрито управление, договорка между силите на деня и организираната престъпност, с тежко, много силно установено в разбирането на обществото – това е казано директно. Разбиране, че организираната престъпност има влияние върху живота на хората, върху икономическия живот и върху политическия живот. И ако говоря за премахнатите изречения – едно от тези изречения е именно това. Това е бавното действие на съдебната власт и договорки с организираната престъпност на местно ниво, това е официалната част на доклада, е на лице. И това, което е отпаднало, е това обществено разбиране всъщност за ролята, която организираната престъпност има и подчерта, което е отпаднало – особено ясно изразен е Черноморският регион на страната.
Водещ: И тук за яснота да кажем за ТИМ, Морската градина…
Антоанета Цонева:…е писано от хора, които са наясно със ситуацията и редактиран от други, които също са много наясно със ситуацията. Но този доклад на английски ще бъде четен на практика от целия свят. Това, което пише вътре за нас е потресаващо. Държава в ЕС, която е в клопката на организираната престъпност. С две думи е това. Няма независима съдебна система, няма честни избори. И третото, в което доклада не пише, но за което стана дума в твоето начално експозе, няма свободни медии. Това са три основни елемента на демократичното устройство. Ние сме ги разглобили.
Водещ: Ангелина, в националното радио разбира се, остана време и за доклада, но защо е важно тези неща наистина да се обясняват просто на хората?
Ангелина Христова:Обикновено когато нещата се завъртат сложно с един обтекаеми фрази или неразбираеми или с общи приказки, хората не би трябвало да разберат нещо, фактически зад всичко това стои една неяснота, или една информация, която не трябва да стигне до хората. От тази гл.т. наистина е много важно да се говори по същество и ясно, за да могат хората да се ориентират и сами да търсят правата си. А това нещо, аз смятам, че за това нещо им се пречи много отговорно и може би този механизъм да не стига истината до тях е сработен да върви така от началото на прехода. И може би вече сме стигнали до някаква финална, дай боже, наистина да е финална фаза, в която няма накъде повече.
Водещ: Всъщност прави ли ти впечатление, няма как да не ти прави впечатление, че все по-често критиките от Европа идват и към медиите. И това няма как да е различно, защото медиите наистина трябва да са кучето пазач на обществото.
Ангелина Христова:Да, точно това е работата на медиите, на четвъртата власт. Не да заиграват, не да бъдат партньори на първите три власти…
Водещ: …на натиск.
Ангелина Христова:На натиск, на ухажване, ако щете, защото често става един такъв момент, има политици, които много умело флиртуват с медиите, това, което също е опасно. Работата на медиите е да контролира тези хора.
Водещ: Не е въпрос на невъзпитание това да прекъснеш един политик, когато отказва да ти отговори на въпроса всъщност.
Ангелина Христова:Ни най-малко.
Водещ: Защото това пък да дежурните критики в…
Ангелина Христова:Не се изслушваме, да. Добре, но защо да изслушваме едни общи фрази, заучени, които са дошли до гуша на обществото, вместо аз да потърся реалния отговор, каквото биха искали да чуят и нашите слушатели. Ние знаем много добре…
Водещ: Те сигурно (…) по-често от чужбина, отколкото от нас.
Ангелина Христова:Именно, ето това е жалкото, че…
Водещ: И се върнахме там, откъдето започнахме.
Ангелина Христова:Аз съм го казвала и в блогосферата и в собствените си блогове, че хората не ни вярват отдавна и за съжаление, имат и право.
Антоанета Цонева:Мисля, че, извинявам се, ако прекъсвам някого, че след Орловия мост на съдиите идва Орловия мост на журналистите. Когато българските журналисти с ярка позиция излязат и кажат баста, тогава наистина вече точката на кипене очевидно е стигнала.
Водещ: Дали това не се е случило вече? Росене, преди да те накарам да направиш същото сравнение между доклада и всичко, което се изговори, изписа, изкоментира за атентата, трудно ли се оцелява в условия на натиск? Защото, да не се лъжем, навсякъде, във всички медии има натиск.
Росен Босев:Това, което аз мога да кажа от това, което виждам при нас е, че натискът предимно е насочен, може би манталитетът е такъв, към издателите. Защото никой явно не може да си помисли, че една статия излиза, защото гледната точка на журналиста е такава и тезата, която изнася значи, че той мисли така. Или се търси някакъв заден план на това нещо, интерес на издателя, който прави това нещо, отстоява независимостта на съдебната система, защото нещо става там. И според мен натискът е насочен към издателите предимно. Самите журналисти в България с изключение на провинцията според мен, където го отнасят директно, не е толкова изразен.
Стойчо Димитров:Натискът върху издателя е по-лесен…
Водещ: Стойчо, усещаш ли натиск върху блогърите?
Стойчо Димитров:На нищо не бих се учудил, но чак да го очаквам не. Не бих се учудил, но не их го очаквал. Въпреки че форми на натиск също би могло да има. Ласкателството си е парекселанс форма на натиск върху блогъри.
Ангелина Христова:Аз бих добавила друго, защото аз лично съм патила в блогосферата и когато реших да кажа някои неща за свободата в медиите, изведнъж се появиха хора, които бяха много добре информирани, включително и за потеклото ми. И казаха, директно имах заплашителни коментари с атаки: пусни го, защото ще те разгромя и ще ти извадя абсолютно цялото родословно дърво от до. Така че натиск в мрежата има.
Стойчо Димитров:Е възможно, да.
Антоанета Цонева:Аз разбрах, че има натиск, не ми е позволено да кажа нито името, нито на журналиста, но заплаха телефонна много груба. Журналист, който се ангажира с реформата в съдебната система. Много брутална при това.
Водещ: Изглежда, че личното мнение не е много добро нещо. Сега искам да чуем пак Ася Пенчева, колегата от Русе. Тук стигнахме до извод, че в София като че ли се атакуват издателите, докато в страната е по-лесно да се атакуват журналистите, една такава атака беше отношението на съда към теб,Ася. Как се издържа на такъв натиск?
Ася Пенчева:Той натискът продължава, искам да ви кажа.
Водещ: Как продължава?
Ася Пенчева:Ами винаги има някакъв натиск от страна на местната или държавната, пак представителство на държавната власт на местно ниво. Сега ще ви дам, тъй като чух много примери, но без конкретика, пазейки се от конкретика, но аз ще ви дам един много елементарен на пръв поглед пример от сряда в Русе. В сряда нашият вестник „УТро” излезе с голяма публикация относно лаймската болест. На пръв поглед действително е проблем, тъй като площите наистина са бедно обработвани, така да се каже, тази година от кърлежи и комари. Кой не е чувал за русенските комари?
Водещ: Кой не е гледал за тях?
Ася Пенчева:Вероятно да, големи са. Нашата проверка на вестника установи, че в инфекциозно отделение само за няколко месеца са преминали 53-ма случая,хора, болни от лаймска болест, отделно четирима с марсилска треска. Това са сериозни заболявания. Особено марсилската треска има пряка опасност за живота. Ние написахме това. Само няколко часа след като излезе вестникът от печат, вече имахме становище на общината.
Водещ: Становище в какъв смисъл, официално становище?
Ася Пенчева:Съвсем официално становище, разпратено до всички медии, в което се казва, изнасят се тука едни конкретни данни, че всъщност това било много малък процент от населението, от 170 хил.жители, какъвто е Русе, това е малък процент заболеваемост, изобщо нищо тревожно няма. Нещо повече, сега ви го цитирам дословно: „В този смисъл Община Русе апелира към всички медии да цитират и интерпретират коректно предоставената от компетентните институции информация. Необективното й поднасяне може да провокира неоснователна тревога у гражданите.” Т.е. общината размахва пръст към журналистите, внимавайте какво пишете. И тук колегите имахме, как да кажа, един разговор, ако ние бяхме написали, всичко е наред, няма никакъв проблем с кърлежите, какво щяха да си кажат читателите за нас? Тия са луди. Нещо повече, в това становище на общината към медиите се посочва, че едва пет случая, пет кърлежа са били извадени от… Това може да е за половин час, но общината твърди, че това е за целия период на лятото досега. Аз мога да ви посоча и поименно, тъй като петима мои приятели със сигурност са ходили там и са търсили лекарска помощ. Разбирате ли, това са манипулации. Този натиск и това размахване на пръст всъщност е знак, внимавайте, опичайте си акълите какво пишете…
Водещ: Защото пак ще ви осъдим във вашия случай.
Ася Пенчева:Да, в моя случай да, защото там също има един политически момент.п моята тъжителка е член на ГЕРБ, активист на ГЕРБ. Не исках досега да го намесвам изобщо като елемент, но е факт. Цялата система е ясна.
Водещ: Нека сега тук се върнем обратно в студиото и да поразсъждаваме, всъщност това, ако го вземем като пример, това ли е природата на натиска, Росене? Ние журналистите излизаме с дадена теза или коментар и отсреща от девет кладенеца ни се донася вода за това, че не сме прави.
Росен Босев:И тук ще направя един паралел с доклада на ЕК, колкото и странно да звучи, защото всяка една критика към властта се прави опит да се омаловажи по някакъв начин, че седи някакъв интерес друг, а вие критикувате това, защото…
Антоанета Цонева:Сте от мафията.
Росен Босев:Сте от мафията, както сам премиерът каза, докато докладът…
Водещ: Вицепремиерът.
Росен Босев:Докато докладът може би остана единственият документ, такъв, който не подлежи на съмнение. И критиките, които са в него, които съвпадат с критиките на голяма част от медиите и на неправителствения сектор, излиза, че един доклад, който е одобрен от колежа на комисарите казва същите неща.
Водещ: На практика разлика няма, да.
Росен Босев:Да, и си мисля, че това е новото оръжие на нашето правителство да се омаловажат нещата. Не се чува какво се казва, а кой го казва и защо, какъв е интересът му да го каже това.
Водещ: Ангелина, не е ли малко притеснително това, че непрекъснато някой говори лоши работи за журналистите, че ги поставя всички журналисти в крайна сметка в едно обществено говорене, излизат едни лоши хора, които имат едни задни мисли?
Ангелина Христова:Ами сега притеснително е, притеснително е, но за съжаление, трябва да отчета, че хората имат право в недоверието към информацията, която се излъчва от медиите. Не казвам конкретни журналисти, защото…
Водещ: Защо обаче охрата от Орлов мост имаха един много точен и верен поглед и не отсъдиха на едро, а властите някак не го забелязаха това? Това е пробив в отношението към журналистите.
Ангелина Христова:Защото е въпрос на преплитане на интереси, на различни интереси в случая. Но понеже стана дума за журналистите и за работата на журналистите, нека да си кажем, че методите на цензура съществуват и в момента. Може би не така преки, т.е. това ще кажеш или това няма да кажеш, както беше преди демократичните процеси, но са по друг начин. Или рязане на хонорари, или сваляне от ефир и слагане някъде в сянка. Или викане в кабинетите впоследствие, обяснение защо ти така говориш, или защо притискаш човека. Като на твое място пък слагат един доброжелателен… Има ги тези неща и тези неща се забелязват до голяма степен от хората.
Водещ: Ама те са описани в критиките към медиите в България, и то не критиките към медиите в България, а критиките към… Разбира се, това едва ли ще ни донесе много адмирации с теб, но това е друг случай. Нека сега да…
Антоанета Цонева:Искам само да вметна нещо. Докладът на Държавния департамент за човешките права в частта за свободата на словото и на свободата на изразяване беше написал много ясно, че следното нещо, че всъщност тази цензура минава, тя е някак си, така в скоби да кажем положителна. Има негласни списъци с хора, субекти, политически играчи и т.н., за които се говори добро. Там така е написано. И това е споделянето на самите журналисти, когато се е събирала информация за този доклад. Т.е. не очаквайте да има списъци на хора, за които се говори лошо, по-скоро има списъци на хора, партии и институции, за които трябва да се говори положително. Ето това е форма на цензура.
Водещ: И сега ще чуете прекия резултат от преподавателя по журналистика в УНСС Стела Константинова защо няма криза, така казаха кандидат-студентите по журналистика тази година. Отвъд бисера да идем?
Стела Константинова:На мен ми се иска първо да припомня едно златно правило на ВВС – никога не обобщавай. Така че сега на мен не ми се иска да обобщавам и да казвам, че всички кандидат-студенти са казали така. Факт е, че имаше доста, които наистина казаха, криза няма. Или поне в техните семейства, сред своите близки не я усещат. Но пък имаше други, които не само че казаха измеренията на кризата, но отидоха и по-далеч и говориха за криза на морала, който се наблюдава в нашето общество в последните години. За мене това беше много ценно. Да видя една такава гледна точка.
Водещ: Защото тя… за още едно друго доказателство за нещо положително, което се случва. Искам да кажа в няколко изречения. Трансформация на журналистическата професия. Това са, това е една книга, която е теория и практика в онлайн среда и разбира се, достъпът до нея е свободен онлайн. И завършили студенти са писали в нея как се отнасят към професията те. определено отвъд обобщението, че криза няма, и това е поредният бисер.
Стела Константинова:Нашите студенти са изключително критични към това, което се случва в журналистиката. И по време на час, когато говорим, и това, което написаха, техният поглед към тези промени, естествено, видяха добрите черти, видяха и негативните черти на тази трансформация…
Водещ: Те познават ли механизмите за оказване на натиск върху журналистите?
Стела Константинова:Това, което в лични разговори сме имали с тях, казаха, че… те все пак са млади, отскоро работят, две-три години да речем, но може би е от значение факта медиите, за които работят. Но казаха, че лично към тях не е имало натиск.
Водещ: Да, но към издателите им е имало.
Стела Константинова:Но пак казвам, че е от значение и медиите, в които работят. Сега да не ги цитирам.
Водещ: Благодаря! Аз се надявам наистина да предизвикаме една дискусия, ако искате, за тази книга и изобщо за тези изводи как се трансформира журналистическата професия, нещо, което да направим на Фейсбук страницата, мисля, че би било интересно. Нека да се върнем обаче обратно в студиото. Да поднесем ли тази новина, че голяма част от журналистите в България вече знаят как да реагират на натиск, Росене?
Росен Босев:Аз мога да говоря за себе си само. Но факт е, че…
Водещ: Да, но пък имаме много лични разговори с други колеги.
Росен Босев:Факт е, че интернет дава все пак някаква гаранция за това, че на човек, кога то му бъде забранено, ограничено правото да се изрази в медията, в която работи, може да го направи…
Водещ: Стига ли интернет само, Стойчо?
Стойчо Димитров:Интернет може да се ползва действително като…
Водещ: Информация, но едва ли са най-достоверни.
Стойчо Димитров:Не, в никакъв случай, това просто е страничен поглед.
Водещ: Липсващите коментари.
Стойчо Димитров:Това са, липсващите коментари са там. Те затова в последните години, говоря за последните 4,5,6 години, откакто горе-долу има блогове, нали, хората, които ги пишат са точно хората, които не виждат техните си коментари по вестниците. Т.е. този коментар, който аз искам да прочета някъде го няма и съответно ми идва да го напиша. Съответно и това което беше за натиска, в интернет е малко по-лесно, в смисъл не малко, а доста по-лесно да устоиш на натиск, защото примерно ако те заплашат по такъв начин, най-лесното е, просто прасни си го на първа страница в блога, то просто изчезва като натиск. В смисъл, заплахата, ако я сложиш и…
Водещ: Да.
Стойчо Димитров:Докато пределно ясно е, че за хора журналисти…
Водещ: Не знам дали това помага.
Стойчо Димитров:Помага, помага.
Водещ: Помага ли?
Стойчо Димитров:Помага.
Ангелина Христова:Пробвала съм, не помага.
Стойчо Димитров:Но пак е някакво нещо. Солженицин, една от любимите ми глави в „Архипелаг ГУЛАК” за доносниците, не знам дали сте го… но просто е фундаментално решение на въпроса има казано там. Нали, доносниците, които са вербувани в лагерите, са вербувани или защото човекът има деца и го заплашват с децата му, или му трябват допълнително цигари, или му трябва не знам си какво. В момента, в който вербуваният, или този, който е под натиск, каже на всички в бараката, или там както се казва: Момчета, така и така, тези ме натискат, край, натискът спира.
Водещ: Това обаче е действало там. Тони, действа ли това тук? Или това просто е класика, която няма нищо общо с нашите реалности.
Антоанета Цонева:Аз… с премиера и съм абсолютно убедена, че може би такава среща нямаше да има, ако в момента, в който се бяха обадили от пресцентъра на ГЕРБ и ми бяха казали, абе тук имаме едно питане, вие как ги мерите тези работи, и това не се беше появило веднага в интернет и цялата кореспонденция беше в интернет, цялата комуникация беше в интернет и т.н., това във всеки случай малко или много е променило формата, начина, по който протича срещата…
Водещ: Ангелина, едно по-масово издаване на натиска в блогосферата, в интернет би ли ви помогнало?
Ангелина Христова:Ами при всички случаи има отзвук и аз лично с две ръце подкрепям факта, че вече го има това пространство, тъй като наистина то дава някаква гаранция за по-голяма свобода на словото, което разбира се не означава, че управляващите или тези, които упражняват контрол върху медиите по един или друг начин няма да направят това, което са решили. Значи интернет е някакъв катализатор на обществени настроения, на обществени нагласи и за съжаление, това, което аз констатирам в по-голямата си част е една изключителна пасивност на българина срещу всичко, което не търпи толерантност, включително и собственото му положение.
Водещ: Това, което трябва да му кажем е да не замеря журналистите, те са негови и не те толкова могат, а толкова им позволяват.         

www.dnevnik.bg | Христо ХРИСТОВ | 28.09.2010

Журналистът от "Капитал" Росен Босев беше отличен с наградата "Златен ключ" за най-активен представител на медиите при използване на правото за достъп до обществена информация. Той получи наградата за упоритостта и последователността в използването на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и като един от авторите на поредицата от статии "Дом за техните деца", с които бяха направени разкрития за сериозни конфликти на интереси и нередности сред висши магистрати.
Росен Босев отстоява правото си на информация и в редица съдебни дела срещу институции, които отказват достъп до информация, негова е и битката за откритост на сделката на правителството с "Майкрософт" за пакети софтуер за държавната администрация. Босев получава наградата "Златен ключ" за втори път – първият е през 2008 г., а през 2007 г. е отличен с грамота.
Призовете се присъждат от жури, избрано от фондация "Програма достъп до информация". За осми пореден път неправителствената организация връчи своите награди на специална церемония на 28 септември, утвърден като международен ден на правото да знам.
Като най-активен гражданин беше отличен д-р Георги Литов от Пловдив за последователността и упоритостта в търсенето на информация за третирането на бездомните кучета в общините Пловдив, Перущица, Асеновград, Хисаря и Стамболийски.
Д-р Литов е използвал процедурите на Закона за достъп до обществена информация, за да получи данни за овладяване на популацията на бездомните кучета в периода февруари 2008 – май 2009. Той води съдебни дела срещу получените откази. Основанието за търсенето на информацията е, че са избити хиляди кучета в нарушение на Закона за защита на животните.
Асоциация на парковете в България беше наградена като неправителствената организация, използваща ЗДОИ за търсене на информация, свързана с околната среда, обжалване на откази за достъп до обществено значима информация и активно популяризиране на установените нередности.
Община Бургас получи приза за институция, организирала най-добре предоставянето на информация за граждани. Тя е изпълнява отлично задълженията за публикуване на обществена информация, а електронната й страница дава пълна и лесна възможност за ползване секция "Достъп до информация". От общината в морския град отговарят на заявления за достъп до информация по електронен път в срок.
Антинаградата "Златен катинар" за най-затворена институция за достъп до информация за 2010 г. беше присъдена на община Златица. Тя е една от двете общини в България без интернет страница. Местната администрация е отказала да предостави информация за проект, целящ постигане на прозрачност на общината, за което срещу нея се води дело.
"Срамота" в негативната категория получи Столичната община за мълчаливи откази на заявления за достъп до информация и лошата организация при отговори на заявления на граждани.
Антинаградата "Завързан ключ" за най-абсурден или смешен случай на достъп до информация беше присъдена на окръжна прокуратура във Варна.

Оригинална публикация