Бойният зов на Бареков или какво се крие зад скъсания в. „Труд”

e-vestnik.bg I 27.02.2012

Сега ли го разбрахте що за стока е този? Какво се правите на учудени?

Бареков с жена си, детето си и кмета на София Бойко Борисов, който го бракосъчета в кабинета си. Снимка: Булфото
Наистина ли е толкова възмутително, че водещият Николай Бареков, в едно предаване с оскъдни зрители, е скъсал вестник „Труд” в ефир и го е нарекъл парцал?
След като той го направи миналата седмица, последваха драматични коментари от политици, журналисти, учудване, изненада и т. н.
Ама какво се правят всички на изненадани?
Къде бяха довчера?
Бареков е емблематичен образ на най-отвратителното в българската журналистика. Години наред никой от онези, които сега са изненадани, не каза, че той извращава професията.
Години наред от националната телевизия бТВ той безскрупулно се занимаваше с политически интриги и пиар услуги. Тогава нито в. “Труд”, нито някой от неговия калибър не се осмели да напише за барековите издевателства с професията и със зрителите.
Главни негови клиенти, любимци и обслужвани бяха тогавашният президент Първанов и сегашният премиер Борисов, тогава кмет на София.
Бареков превърна сутрешния блок на бТВ в студио на Борисов. Той се появяваше там с повод и без повод, включваше се едва ли не всеки ден по телефона, водещият му нагласяше теми и подходящи събеседници, с които Борисов да си прокара политическите игри.
Това не беше тайна за никого.
След едно гостуване на Първанов като президент в сутрешния блок на бТВ, в. “Уикенд” излезе със заглавие “Ще забременее ли Бареков след интервюто с Първанов?” Да, по онова време „Уикенд” и ТВ7, със сегашния си водещ, още не бяха в приятелски отношения. По подобен начин Бареков интервюира и Васил Божков – Черепа, предпочел да се появи точно в неговото предаване и да си задоволи нуждите от пиар представяне (виж тук). Бареков демонстрира близост с т. нар. олигарси и от локално, и от национално значение, очевидно им е полезен.

Бареков се ожени в кабинета на кмета Борисов, бракосъчетан лично от него. 2 години по-късно направи църковна сватба в Пловдив, която се превърна в светското събитие на годината и напълни всички медии. Камбаните на всички църкви в града, по нареждане на местния митрополит и ортодоксален хардлайнер Николай, биха камбаните в един и същи час. Подобна традиция се изпълнява само за царски особи, изчурулика възторжено сайтът на бТВ тогава.

Сред гостите се беше събрал целият политически елит – и от управляващата Тройна коалици, и от опозицията. Вестниците, включително „Труд” и „24 часа”, се разлигавиха в репортажи от събитието, на което пели Весна Змиянац и други фолкзвезди. Целувки и подаръци от депутати, министри, главни редакторки и т. н.
Тогавашният президент Първанов изпрати на Бареков подарък инкрустирана със сребро икона.
Никой ли тогава не се усети, че с Дудука, както ядно наричаха раздразнение зрители Бареков по форумите в интернет, нещо не е наред?

Бареков показва иконата, подарена му от тогавашния президент Първанов в деня на църковната му сватба, венчан от владиката Николай. Снимка: Булфото
Политиците обичаха Дудука (и много от тях още го обичат). Удобен е. Могат да седнат спокойно срещу него и да си изрецитират важните “послания”, без да им бъде зададен нито един неудобен въпрос. На своите – като Борисов – Дудука сладко припява с глас меден, загорски. Дори когато се прави на настъпателен, въпросите му са леко закачливи, като на водеща от предаване за домакини.

Стана така, че сутрешният блок с Бареков в бТВ се наложи като лице на политическата журналистика у нас. Самата бТВ претендираше за това, и няколко вестника като „Труд” и „24 часа” припяваха на президенско-бойкоборисовата му песен. Всъщност това се оказа не лицето, а задникът на политическата журналистика. И сега той се е навря в в очите на същите тези вестници.

Логично изхвърлиха Бареков от бТВ, но нелогичното беше, че от телевизията не дадоха официално обяснение. Но се чу от политици, че той търгува с влияние и предлага сделки. За всички в медийните среди това беше ясно. Бареков веднага се прегърна с Делян Пеевски и направи клюкарски сайт, и стана шеф и водещ в свързаната с него ТВ 7.

Неговият жест със скъсването на ”Труд” е знаков. Това е нещо като боен зов за започваща битка. Каквото прави Бареков, това Борисов го мисли. Той е изразител на неговите идеи. Подтичва преди него да очертае посоката на удара. Така беше, когато заплаши, че ще реже гуми и ще подпали тракторите на протестиращите зърнопроизводители. Сега скъсването на вестника посочва друг враг – издателите му Любомир Павлов и Огнян Донев. Срещу тях е обявена война от групата на Пеевски, зад която седи премиерът Борисов и издържаната от държавата Корпоративна кредитна банка.

По всички етажи на държавната администрация започва война със „Софарма” – главен източник на капиталите на Донев и Павлов.
Двамата може да не са цвете, може да се спори какви издатели са, но на фона на останалите вестници и издатели те се превърнаха в опозиционни фигури, които са принудени да защитават свободата на словото.
Войната срещу тях е по много прости причини – очевидно са станали неудобни, че не обслужват достатъчно правителството и лично Борисов. Премиерът иска да му прислужват безпрекословно, вестниците да се превърнат в лайномети, които да цапат непрекъснато враговете на Борисов. Точно такива са вестниците на Пеевски. Тези на Павлов-Донев също прислужваха, но недостатъчно и Борисов ги разлюби. Той иска повече. Иска всички.

За пръв път ли се случва това? За пръв път ли Бареков прави политически интриги?
Не, разбира се. Дори номерът с вестника не е оригинален. Преди него го направи друга водеща от ТВ 7 – Люба Кулезич. Тя захвърли в ефир вестник „Галерия” и също го нарече парцал. Това стана преди две години, още преди тя да се появи в „меродавната” ТВ 7, обслужваща властта. Интересно, но тогава нито един вестник не реагира. Защо? Защо се направиха на ощипани? Защото „Галерия” се свързва с Алексей Петров? Дай да не защитаваме този вестник, да се оправят там. Ама сега що вдигате врява, като се случва същото? И този път ще се намери някой да каже, че сега пък това е вестникът на Любомир Павлов. Докато не остане нито един вестник, който да не е под контрол.
И още нещо се случи, което вестниците премълчаха, а беше скандално. На главната редакторка на „Галерия” Кристина Патрашкова в СДРВ й направиха криминална регистрация по абсолютно измислен повод. Тя не се състои само в унизителното взимане на отпечатъци и снимки в профил и анфас като наркодилър. С такава регистрация във всеки един момент полицията може да те задържи за 72 часа, може да те спре на границата да не заминеш за чужбина и др.
Да регистрираш един журналист като престъпник, по несъстоятелни причини, е скандал, за който в една Франция, например, ще скочат всички медии, независимо от какъв цвят и на кого са приближени. Тук – мълчание.

Защо „Труд” и „24 часа” замълчаха тогава? На кого ще плачат сега, като ги късат по телевизията и ги погнат пък тях? А може би ще е по-удобно да клекнат пред Борисов като в славните времена на одиозните главни редактори Тошев и Гочева.

Оригинална публикация 

Интервю със Светослав Терзиев, журналист от в. „Сега”

БНР, Нещо повече | 27.02.2012 

Водещ:Добър ден на колегата Светослав Терзиев от в. „Сега”. Колега Терзиев, днес конференция, мисля, че на фондация „Фридрих Еберт”, не знам и на кого друг…
Светослав Терзиев:…СБЖ.
Водещ:И на СБЖ, добре. „Професионалните стандарти в българската журналистика”, нали така, а не изобщо в журналистиката.
Светослав Терзиев:Да.
Водещ:Добре, първо, има ли я журналистиката у нас, има ли почва тя сега у нас? И второ, ако има журналистика, има ли професионални стандарти в нея?
Светослав Терзиев:Има я и журналистиката, тя съществува отдавна, има и богата история, но е на изчезване. Защото журналистиката по обективни причини, не само разбира се действащи в България, но и въобще, преживява тежък период на трансформация и на обща криза. Което е свързано с невъзможността и тя да се самофинансира пряко от своя пазар, от информационния пазар, т.е. от обществото. Журналистиката все повече се превръща в безплатна професия, в хоби и по тази причина тя олеква, тя става евтина, медиите стават лесни за купуване, защото отслабват, и съответно с тях се злоупотребява. Тъй като нямат опора в обществото, те и не носят толкова вече отговорност към него.
Водещ:Доста точно казано. Ти беше медиатор-анализатор на тази конференция, нали така?
Светослав Терзиев:Аз бях един от докладчиците.
Водещ:Докладчици. Добре и докъде стигнахте там на конференцията? Има ли наистина твърди, стабилни професионални стандарти, спазват ли се те?
Светослав Терзиев:Стандарти има, те са написани, но те са като законите, ако не се прилагат, си остават на хартия.
Водещ:Добре, аз съм казал, че нито един от законите в България не се спазва, включително Конституцията, така че ако са като законите…
Светослав Терзиев:Това е бедата. Всъщност стандартите са познати и журналистите много добре разбират каква трябва да бъде тяхната отговорност пред обществото, защото в крайна сметка журналистиката не е нищо друго, освен пазител на човешкото право на информация. Т.е. тя е защитник професионален на едно основно човешко право, което е гарантирано с други закони. Както да кажем лекарите са пазители на правото на здраве или…
Водещ:И на живот даже, да.
Светослав Терзиев:Но става така, че журналистите, вършейки своята работа, все повече я вършат доброволно. Защото обществото има нужда от техния труд, но няма как техният труд, не е измислен механизъм да се заплаща вече в ерата на интернет. Традиционните медии изчезват. И се превръщат в електронни издания, които много си приличат, защото са мултимедийни, които обаче не могат да се самофинансират. Какво обаче това означава? Това означава, че издатели, които имат друг бизнес, които се занимават с някаква друга търговия, могат да отделят средства да закупят медии заедно с целия им състав и да ги употребяват за свои цели.
Водещ:Това преобладава, така ли?
Светослав Терзиев:Ами всичките сериозни медии, които заслужават да бъдат наричани така, в момента са от т.нар. корпоративен тип. Т.е. те не се самоиздържат от това, че извършват журналистическа работа. Те са притежание на собственици, които имат друг бизнес и които могат да отделят средства, за да добавят недостигащите средства за издателска работа, за журналистическа работа, за медийна дейност. И това води до много условности. Защото онзи, който се е нагърбил с медии, си дава сметка, че навлиза в територии, които могат да го поставят в конфликт с влиятелни кръгове, в конфликт с властта, в конфликт с други търговски среди. Защото журналистите са призвани да защитават общият интерес на обществото да бъде информирано, да знае какво се случва в него. Докато всички онези кръгове, включително и властовите, имат интерес едно или друго да не достига до обществото, да не се знае, за да не бъдат контролирани, съответно да няма натиск върху тях.
Водещ:Стана ли днес дума за войните, които избухнаха в т.нар. медийни среди, в медиите тук?
Светослав Терзиев:Стана дума, защото те послужиха по-скоро като илюстрация, макар че съвпадението беше случайно. И амбицията да се създава нов съюз на издателите е много показателна, защото става дума за съревнование точно между такива корпоративни кръгове, които в крайна сметка виждаме, че борбата между тях не е за журналистическата етика и за медийните стандарти, въпреки че се провъзгласява и такава…
Водещ:Не е.
Светослав Терзиев:А по-скоро борбата е еднопосочна, кой да стои по-близо до властта, така да се каже до дясното коляно на властта, за да ползва облагите. И ако проследим, ще видим, че новоучреденият съюз е съставен главно от медии, които са близки или се финансират по някакъв начин от Корпоративна търговска банка, в която пък са концентрирани капиталите на държавните предприятия. И по този начин банката косвено фактически установява държавен контрол над въпросните медии и съответно неслучайно те са най-благосклонните към властта, най-хвалебствено е тяхното настроение към властта, и което е още по-важно – няма значение кой е на власт. Във всеки момент, в който се смени партията или лицето, което е на власт, те могат да сменят на 180 градуса своята политика, както се видя през лятото на 2009г. От другата страна са медии, които се издават главно на търговски принцип, т.е. от издатели, упражняващи друга дейност, които обаче имат интерес също да са близо до властта, за да не се пречи на другата тяхна дейност. Те са зависими от лицензии, зависими са от регламенти, от обществени поръчки. Имат притеснения понякога, когато се правят проверки за техните операции финансови и т.н. Т.е. те предпочитат да не са в конфликт с властта. И се оказва така, че и двете групи издатели на практика са заинтересовани от добри отношения с властта и много по-малко са заинтересовани да разобличават пред обществото онези безобразия, които се случват всекидневно.
Водещ:Добре, с едно изречение?
Светослав Терзиев:С едно изречение картината е много печална и перспективата не е за подобряване. Затова, за да се спаси по някакъв начин журналистическият образ и да не се превърнат журналистите в пиари, т.е. в платени пропагандисти…
Водещ:Това е ужасно, това е ужасно! Няма ли такава тенденция журналистите да стават пиари?
Светослав Терзиев:Това е много силна тенденция. Тя се вижда още от факултетите, където две трети вече от студентите изучават PR и само една трета журналистика. Но се наблюдава и в медиите, защото много от медиите се държат точно като пиари. И за да не се стига до това падение, което ще бъде много жалко и не само за журналистиката, не само за медиите, но и въобще за обществото, защото то ще бъде лишено от своето основно право да бъде информирано, би трябвало да се потърси и някакъв баланс, някаква контратежест, така че журналистите да не бъдат просто предмет на покупко-продажба, както става сега, а и самите те да имат своя глас. Може би чрез СБЖ, но чрез трансформиране на тази организация, която е творчески съюз в по-силна синдикална организация.
Водещ:Синдикална, това съм го искал преди 22 години. Благодаря!         

Петко Хубчев: Медиите са загубили статуса си на четвърта власт у нас

БНР I Светослава КУЗМАНОВА I 27.02.2012

Не за първи път Фондация "Фридрих Еберт" и Съюзът на българските журналисти дискутират състоянието на репортерската професия у нас и не за първи път констатират наличието на сериозни проблеми и ако през април миналата година координаторът на проекта от фондацията Петко Хубчев твърдеше, че медиите са загубили статуса си на четвърта власт у нас, то днес беше още по-критичен, назовавайки няколко проблема. Според него натискът върху медиите е в три посоки: извиване на ръце чрез парите за реклама, изпращане на есемеси до главните редактори и директно включване в ефир и даване указания на водещите как да водят предаването и за какво да говорят. Такава намеса в медиите е непозната в цял свят, каза той.

Снежана Тодорова, която е главен секретар на Съюза на българските журналисти, започна директно с една провокация, започнала преди дни и разделила гилдията за пореден път:

В една електронна медия бе разкъсан един от нашите вестници. Нещо, което е недопустимо и което нарушава грубо етичните права и норми в журналистиката. Мисля си, че на днешната среща би следвало не само да си отговорим на въпроса защо златният телец победи в много случаи моралните устои на този кодекс, защо журналисти се подават на политически, икономически и корпоративен натиск, защо една агресивна посредственост се представя като донкихотсво?

Според журналиста Светослав Терзиев журналистиката се превръща все повече в пиар услуга, а деформацията и извращенията са сполетели гилдията.

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.

Оригинална публикация