Призив към държавните институции за подкрепа на отговорната и етична журналистика

www.capital.bg I 26.11.2014г.

 

© Юлия Лазарова

Възстановяването на общественото доверие в медиите изисква активизиране на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата

Българските журналисти с отговорна обществена позиция, както и редица представители на академичната общност и гражданското общество са все по-разтревожени от влошаващата се медийна среда, масовото погазване на етичните правила в професията, незачитането на човешкото достойнство, редовното присъствие на езика на омразата и грубото поругаване на основни постижения на демокрацията и европейските ценности, в немалка част от медиите в България.

Възстановяването на доверието в медиите в полза на обществото, изисква активизиране на усилията на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата за разграничаване от медии, които отявлено нарушават законите на страната и европейските и национални ценности.

Разчитаме, че новото правителство ще реформира политиката на държавата, която да се разграничи от подобни медии, като създаде ясни правила за разпределение на публичните средства по комуникационните програми, медийните пакети за изборите, държавни поръчки и общински обявления в медиите.

Основополагащ принцип в случая трябва да бъде както спазването на закона, така и зачитането на утвърдени през годините единни професионални етични норми.

В тази връзка се обединихме около следните предложения:

1. За възлагане на поръчки, финансирани с публични средства, като изпълнители или подизпълнители да бъдат допускани единствено медии, подписали националния Етичнен кодекс на българските медии, приет през 2004 г. и единствен признат в Закона за радио и телевизия. Припомняме, че в изпълнение на препоръките на Европейската директива за аудио-визуални медийни услуги, през 2010 г. в Закона за радио и телевизия беше приет чл. 76, ал. (2), според който доставчиците на медийни услуги са задължени да спазват нормите на националния Етичен кодекс на българските медии, разработен от Фондация "Национален съвет за журналистическа етика", и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение "Национален съвет за саморегулация".

Разбира се, възможно е съществуването на други допълнителни браншови кодекси, които не противоречат на националния етичен кодекс и които се прилагат от медиите, които са ги приели, но за целите на ясните правила и единното третиране на всички медии в България, настояваме в правилата за разпределение на публични средства да бъде включен утвърдения национален Eтичен кодекс от 2004, който е създаден в сътрудничество с европейски специалисти и е записан и в Закона за радио и телевизия.

2. Публични средства да не бъдат пряко или косвено насочвани към медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП).

Предлагаме тези правила да бъдат въведени чрез постановление на Министерски съвет от всички държавни и общински структури, разпределящи публични средства.

Списък на подкрепилите призива:

Асоциация на европейските журналисти-България,
Александър Кашъмов, ръководител правен екип, Фондация "Програма достъп до информация",
Въпреки.com сайт за културата в изкуството и обществото – Зелма Алмалех, Стефан Джамбазов,
Димитрана Александрова, журналист,
Иван Димов, журналист,
Маргиналия – сайт за човешки права, Юлияна Методиева,
Нели Огнянова, преподавател,
Мрежа за свободно слово: Аделина Марини, журналист; Еми Барух, журналист; Емил Роберт Коен, правозащитник; Ирен Филева, журналист; Капка Тодорова, журналист; Лили Тодорова, журналист; Светла Енчева, блогър и журналист; Татяна Величкова, журналист; Марин Бодаков, преподавател; Митко Новков, медиен критик; Иван Бедров, журналист; Лора Филева, журналист; Ралица Ковачева, журналист; Весислава Антонова, журналист,
Ружа Смилова, програмен директор Център за либерални стратегии и преподавател, катедра Политология, СУ,
Руслан Трад, блогър,
Светослав Терзиев, журналист, преподавател по журналистическа деонтология в СУ "Св. Кл. Охридски",
Фондация "Медийна демокрация"
Move.bg

 

Оригинална публикация  

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 28.07.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 28.07.2012

Водещ: Хлябът скъп. Правосъдието с протекции и подсказки от МВР. А справедливостта с редовни вноски, на когото трябва, може би. И така, мога в едно изречение да бъдат обобщени медийните следи на седмицата, защото колкото информация и коментари имаше за номинуемото поскъпване на храните или особеностите на правораздаването и кадруването на системата у нас, толкова и министерски заявления имаше. Като това на финансовия министър например, че няма причини за поскъпване на основните храни и че има поводи да се помисли за доходите според премиера, или че са предотвратени около 15 опита за атентати у нас според вътрешния министър и вицепремиер. Относително по-ясните факти около хляба и цената му се заключават в следното – хлябът като бизнес в България е около 1,1 милиарда лева оборот каза наскоро Георги Попов, председател на асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите. 65% от този пазар е в сивия сектор. Сивото да стане бяло беше препоръката. Разбира се като едно на ум трябва да вземем в предвид и високите борсови цени заради природните неблагополучия извън пределите ни. До тук обаче с продоволствената тематика. От новинарската хроника научихме далеч по-интересни неща, като например това, че делата на съдия Мирослава Тодорова се описват, изтекоха коментари за междуличностна координация между шефа на ВСС и вътрешния министър Цветанов. Появиха се и хипотези. Дали няма да има скоро разяснение на написаното в Европейския доклад именно по повод уволнението на съдия Тодорова и механизмите, които карат правната система да се движи по един твърде своеобразен начин? Преди да излязат във ваканция на закрито заседание в Народното събрание депутатите от различни цветове казаха различни неща за случилото се въпросно закрито заседание. За правната система и тази седмица продължи да се говори в откъслечни подробности за не дотам редни неща. Всъщност какво трябва да бъде разбрано от обществото според съдиите? Най-важното според изпълнителния секретар на Съюза на съдиите Борислав Белазелков.
Борислав Белазелков:Хората не могат да защитят правата си, въобще правата на човека, без съд. В една държава, ако някой иска да защити правата си , той няма къде другаде да отиде освен пред съда. Това е последният шанс на всеки. В никакъв случай не бива да се разбива убеждението на хората, че все пак съд има и справедливост има. Ако това се случи, тогава ще се случи отчаяние. Има хора в обществото, които не искат да има справедлив и независим съд, за които е по-удобно нещата да се решава задколисно и под масата. Има и такива хора, но не трябва да им се позволи да успяват.
Водещ:Амбициозно започна тази седмица с една кръгла маса, озаглавена „Пожелателно restart на съдебната система”. И с не до там оптимистична пунктуация, с въпросителна накрая. Очаквайте разбира се малко по-късно да чуете и репортаж от това обсъждане на неправителствения сектор. Вестникарските четива по темата днес питат Цветанов „Трябва ли да бъде наказа и съдия Петя Крънчева?”. Той отговаря: „За всички с еднакъв аршим.” Това пише в часовото издание. Цветанов иска наказание за мудна съдийка – така пък е описано същото, само че в „Стандарт”. Разбира се има и прелюбопитни подробности за едно от забавените дела, което се отнася до една мощна трибуна на групировка. Става дума за забавеното 8 години и изтекла абсолютна давност. Загубени в подробностите, така може да се чувства всеки, който не чете всичко наред с лист и молив в ръка, за да си чертае схемите на интереси, прозиращи под непрестанните обвинения. Отговорът ще опитаме да намерим днес с колегите Петя Владимирова от вестник „Капитал”, Светослав Терзиев от вестник „Сега” и блогъра, но и изследовател Христо Панев. Една по-различна гледна точка пък ще потърсим с писателя Георги Лозев. Премиерата на чиято книга е днес след няколко часа в Пловдив, „По пътя на маите”. Дали по тази пътечка не върви и съдебната ни система. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Диана Люцканова, Поли Петкова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страницата във Фейсбук това, което мислите, че е важно за медиите и за това, което правят медиите за хората. Знаете как да ни намерите – „Клубът на журналистите – БНР”. В „Клубът на журналистите” започваме традиционно с подредба на медийните следи, медийните акценти на седмицата. Първо добър ден на колегата от вестник „Сега” Светослав Терзиев.
Светослав Терзиев: Добър ден.
Водещ:Ако трябва да класираш 1, 2, 3 – ще се запълнят ли местата?
Светослав Терзиев:А, винаги ще се намерят събития, разбира се, защото все пак и вестниците с епълнят, което означава, че след като сме слагали нещо на първа, втора, трета страница, винаги можем да кажем, че и така класираме събитията. Но по-важното е не какво се е случило за един кратък отрязък от време, а дали това, което се е случило, има значение за по-дълго време. И като се огледаме кои събития през седмицата, така биха могли да оставят по-трайна следа, като че ли чак толкова значими няма, но има продължения на събития, които се помнят. Както да кажем атентатът в Бургас, който продължи да бъде тема номер едно. Или да кажем докладът на ЕК, който оценява правосъдните решения на България.
Водещ:Всъщност впечатленията ти за този доклад, ние ще коментираме малко по-късно, но впечатлението ти – онзи абзац беше ли прочетен от когото трябва и беше ли разбран? Говоря за абзаца, който е посветен на уволнението на съдия Мирослава Тодорова.
Светослав Терзиев:Разбира се, той беше и забелязан. Даже предизвика някакви притеснения в управляващите, защото се е случило в неподходящ момент според тях. Иначе не биха имали сигурно нищо против в друго време, но точно преди излизането на доклада такова събитие да се случи и то да повлияе върху общата оценка, не беше никак приятно. Не беше подходящо според управляващите. Но по-важното е онова, което е извън конкретното събитие, т.е. общата оценка, защото този доклад не беше случаен. Той беше за петгодишен период, което означа, че е дал доста обобщена оценка на състоянието на България, откакто е влязла в ЕС.
Водещ:Което разбира се даде и поводи за еднопосочни коментари по отношение на количествения измерител на вината.
Светослав Терзиев:Ами те са разнопосочни заради разнопосочните интереси, но всъщност констатациите са много еднопосочни, защото и при предишното правителство, което започна петгодишния период и управлява през него две години и половина, и следеващото правителство на Бойко Борисов, което също управлява две години и половина, нещата са се развивали в една и съща посока. И за това докладът прави обобщение, в което няма никакво противоречие между двата периода – просто показва тяхната приемственост. А именно, че в България съдебната система и въобще правосъдието не функционират, както трябва, защото не дават резултатите, в една правова държава. А резултатите са наказание за виновниците.
Водещ:Добър ден и на Петя Владимирова от електронното издание на вестник „Дневник”. Твоите акценти Петя?
Петя Владимирова: Ами атентатът на летище „Сарафово” и най-вече коментарите от всички посоки и преди всичко коментарите на съответните отговорни фактори в България. Това ще бъде с дългосрочно значение, защото така, както ги чухме, включително и в парламентарната трибуна на закрито заседание според свидетелствата на депутатите, нашите служби за сигурност, оставам с впечатление, че изобщо не знаят какво точно правят. Констатацията ми може да изглежда крайна, но те сякаш са се наговорили да обясняват едно и също – как много добре работят, как всички мерки а взети. Разбира се това е сфера, за която…
Водещ:Говоренето е по-особено.
Светослав Терзиев: Петя Владимирова:Говоренето е по-особено и те не би трябвало да ни дават подробна информация. В нормалните, добре уредените държави, обществеността дори не изисква такава информация, тя изпитва доверие. И тъй като при нас, ако съдим по по-видимата част на сектора „сигурност”, а именно борбата с престъпността, която секретността не е толкова задължителна според самите полицейски служби, ако съдим по тези резултати, значи не можем да си представим да е по-ведро и по-професионално положението в другите служби.
Водещ:Всъщност има една известна секретност, смисъл такъв, че хората нямат особено желание да казват, че са станали обект на такава по-дребна, битова, както я наричат, престъпност. Добър ден и на блогъра Христо Панев, който междувременно е и… Който всъщност основно е изследовател.
Христо Панев:Точно така, междувременно само съм блогър.
Водещ:Опитваме се разбира се да сравним гледните точки между журналистите и блогърите, защото в „Клубът на журналистите” смятаме, че функцията ни е една и съща, просто методите ни са различни. Та, събитията на седмицата?
Христо Панев:Събитията на седмицата, аз съм напълно съгласен със Светослав Терзиев, че сякаш много важни събития тази седмица нямаше. Но пък за сметка на това имаше много показателни събития. На първо място аз лично поставям мистериозното изчезване на една предвидена промяна в кодекса, данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който предвиждаше задължително представяне на бележка от Здравната каса, че са платени здравните вноски. Показателно за това, че в България закони се приемат или не се приемат по някакъв мъгляв начин.
Водещ:Или просто се следят много зорко реакциите в социалните мрежи и те са един вид ориентир.
Христо Панев:Съмнявам се, но го допускам. На второ и трето място поставям две събития, които са сякаш под един знаменател. Като на второ поставям оплакването на властта пред ЕК от неправителствените организации.
Петя Владимирова:Абсолютно.
Христо Панев:Някак странно е. А също така под същия знаменател на трето място поставям и оплакването на, предстоящото оплакване на „Витоша ски” отново пред ЕК, но този път от Парламента.
Водещ:Декафто оплакване, мисля, че ще е справедливо на отбележим и оплакването на ВСС от журналистите, защото пак се оказа, че някакви хора ни плащали, за да ги критикуваме. Разбира се това го оставям в скоби и го подминавам без никакъв коментар. Добър ден и на писателя Георги Лозев.
Георги Лозев: Добър ден.
Водещ:Идвате от Никарагуа. Да не Ви питам за българските събития. Да Ви питам за никарагуанските. И така по метода на сравнението можем да се ориентираме.
Георги Лозев:Ами никарагуанските събития изведнъж се върнаха много години назад. Може би 79-та някъде, 19 юли беше празникът на тяхната революция, 33 годишнина. Съвсем наскоро. По принцип нещата са манифестации в червено и черно. Това са флаговете на сандивистите. Иначе в латино региона другите, голяма вест – президентът на Венецуела – Уго Чавес, който ни праща най-вече петрол от там и ни поддържа доста икономиката в Никарагуа. Който не се появява. Изглежда, че е болен.
Водещ:Само да уточня, че вие живеете в Никарагуа, за да не се объркат слушателите, че България праща писателите там.
Георги Лозев:Не, Никарагуа в момента в един блог, наречен алба, с Куба и Венецуела, и Венецуела е тази, която поддържа икономиката на страните от този блог.
Водещ:Как Ви прозвучаха тези събития, господин Терзиев? Ако трябва да се сравняваме?
Светослав Терзиев: Разбира се разстоянията са големи. Аз напълно съзнавам, че и проблемите са различни, макар че има разбира се и сходни. Мога да се търсят прилики и разлики, но ако обърнете внимание ние повече се интересувахме от Никарагуа, като че ли преди 20 години, преди 30 години. Сега рядко присъства тази държава, както и много други. Но това е проблем на приоритетите на българската външна политика. Като че ли ние излязохме от широкия си обзор към света и се втренчихме към онова, което най-пряко ни засяга. Затворихме се в своите проблеми, в своето всекидневие и сега, ако наистина нещо ни интересува, това е най-много какво се случва в Брюксел. Както виждате, даже Близкия Изток със своите изключително тежки и драматични събития, някак си почти периферно присъства в българските медии.
Водещ:А по отношение на журналистиката, като че ли външнополитическата тема се оказа недостатъчно рейтингова.
Светослав Терзиев: Ами това е характерно за политиката въобще, не само за България. Като в журналистиката важи един неписан закон за близостта, т.е. онова, което е по-близо до читателя, включително и в географски аспект, заслужава повече внимание. Но то се отнася не само за българската журналисти, но въобще за журналистиката по света. Ако погледнете големите държави, ще видите, че там журналистиката дори слиза по провинциализъм. Ние като че ли все още сме малко по-отворени към света. Но това не е някаква беда, това произтича просто от интересът, който съществува в обществото. В крайна сметка всеки се интересува най-много от това, което се случва около него.
Водещ: И понеже казахте нещо за близостта и ми се щеше да попитам достатъчно ли теми имаше, свързани с Румъния?
Светослав Терзиев:А Румъния определено заслужава специален интерес в България, защото случи се така, че ние с тях се оказахме твърде близки, свързани, съдбите ни се преплетоха без да очакваме.
Водещ:И на прага на един референдум. Румънците малко преди нас.
Светослав Терзиев:Всички проблеми в Румъния в някаква степен рефлектират и върху България. Не само, защото сме съседни държави, но защото се оказахме и с обща съдба и в ЕС. Ние не можем просто да бъдем разделени. Илюзия е, че тандемът ще се разпадне, защото една от двете държави ще се окаже толкова поправила се, че да бъде откроена от другата. Има и една друга особеност, че например по пътя ни към Шенген е безсмислено приемането на България, да кажем, без Румъния, защото ни е в крайна сметка търсим онази териториална връзка, която ще ни даде пътя към Европа. А знаете, че първият мост е през съседните държави. Тъй че дори да влезе само ние в Шенгенската зона, което аз не го вярвам, само към Гърция ще отворим границите, което е абсурдно.
Водещ:Петя, на теб този паралел между България и Никарагуа, който правим, как ти изглежда?
Петя Владимирова: Изглежда ми интересен, но как да Ви кажа? Струва ми се, че онези държави си решават проблемите съобразно собствените си интереси, те са малко различни от нашите в момента. Общото е, че всяка една държава трябва да търси това, което не го виждам в България, да търси плюсовете и минусите и нейните държавници да имат обективния ориентир. Ами имам в предвид абсолютно хладнокръвно, безстрастно преценяване на плюсове и минуси на всяко едно действие. Като под плюсове и минуси имам в предвид, ох, широко спектърния интерес на хората.
Водещ:Мислите ли, че PR на политическите кабинети не играят ролята на огледалото, което казва „ти си най-добрият”?
Петя Владимирова:Сега, аз имам … Моята позиция за пиарството е много субективна. Аз мисля, че PR-те не са просто мостът информационният към обществото на съответната институция, а те са това, така подадено, обаче самите институции, тъй като имат нужда да се оглеждат в приятно отразяващо ги огледало, са превърнали тъй наречените PR в изграждащи, в строителите.
Водещ:Редактори на общественото мнение.
Петя Владимирова:В строители на една паралелна реалност. И по този начин у нас за тези 20 години се изгражда института на пропагандата. Пропаганда за всяка институция, в която тя да се огледа, да изглежда по друг начин в очите на обществото. И в крайна сметка за тези 20 години един от белезите на нашия преход, е съществуването на две реалности. Едната е на фактите, която не винаги достига до всички. И другата е на желанието, което институциите изграждат чрез своите PR. Казвам това безстрастно и наблюдателски, старая се в него да няма негативна оценка. Просто това наблюдавам.
Водещ:Това е фактът, да. Господин Панев, как Ви се струва фактът, че години наред тези, които оценяват степента на свободата на словото у нас, винаги ни подреждат в една такава компания като Никарагуа? Това дали се отнася до блогърите?
Христо Панев:Ами всеки, разликата е, че…
Водещ:Още не се радвате на такава оценка.
Христо Панев:Разликата между блогърите и медиите е, че в собствения си блог, всеки си поставя границата, на която сам прецени. Първо, там, където сам прецени, че му стиска да стигне и там, където смята, че са правилата. И всеки преценява според… В крайна сметка блогът е място, кудето хората би трябвало да изразяват собственото си мнение. И точно личното мнение е корективът, който би трябвало да ги ръководи. Но при медиите все пак поне с такова впечатление съм останал, обществото смята, че медиите имат и носят, и би следвало да носят отговорност към обществото за това да бъде обективно и правилно формирано.
Водещ:По принцип тя и властта би трябвало да носи отговорност към обществото, но често това е доста пожелателно. Обаче нека направим още един паралел. Господин Лозев, Никарагуа беше на първо място, нали така? Да кажете преди, в предварителния разговор, в борба с корупцията, кога се случи това и как?
Георги Лозев:Това стана преди 10 години. 2002 година, когато президентът Алеман каза, че напуска властта и предава на новия президент Енрике Боляниус и изведнъж започва съдебно дело срещу бившия президент. Обявявайки,ч е са крадени държавни пари директно от хазната с доказателства. И го вкарва в затвора. Този случай Никарагуа се нареди на първо място по борба с корупцията. Но това беше преди 10 години. Днес същият този президент Алеман излезе от затвора и съвсем нагло се предложи отново за президент и участва в изборите.
Водещ:Ами приликите и разликите Вие си ги потърсете с комшийския съвет на север от нас. Останете с нас, ще продължим със съдебната тема и това, което се случи или по-скоро това, което не се случи – след малко. В началото на седмицата неправителственият сектор, съдии и юристи се събраха, за да разсъждават върху темата възможен ли е restart на съдебната реформа. От събитието откроявам три мнения. Ето чуйте ги.
Йонко Грозев:Българското общество не винаги проявява тази зрялост, не винаги има възможността да има детайлното експертно знание за това какво се е случвало. Все пак доста експертна област, каквато е правосъдието в днешно време. И може да бъде подведено и то съзнателно бива подвеждано за това какво се случва. Отговорът е това, което се случва, е зрял социализъм. Неслучайно Тодор Живков също беше реабилитиран на скоро от това правителство. Какъв е шансът това да бъде променено? Първо, така, както беше и със зрелия социализъм, да убие властта. Второто нещо, което за мен е важно в институционален план, да положим максимални усилия в процеса на избор на членове на ВСС и на главен прокурор да бъде в максимална степен отговарящ на демократични стандарти. Как се получават властнически правомощия в едно развито, модерно, демократично общество? Ами с ясно описание на това какви са проблемите.
Антоанета Цонева:Очевидно цялата тази ситуация, в която сме изпаднали като общество, трябва да я умножим по коефициент фактор страх. Страх в системата, страх от телефонното право, страх от СРС, страх от това, че Мишо Бирата отсъства от доклада. И в същото време предизвикателството пред това да преодолеем страха и да направим конкурентно състезание за един по-добър ВСС, който може да направи фундаментална реформа.
Борислав Белазелков:Да, ние не можем да наложим да се променят правилата. Правилата се пишат от законодателя. Каквито правила пише законодателят, такива ще бъдат. Това обаче не означава, че ние не бива да казваме къде е проблемът. Значи ние трябва да кажем къде е проблемът, ние трябва да участваме и да казваме „Ето, го, вижте какво става! Вижте какво става! Вижте какво става! Ако искате това да не става, дайте да опитаме нещо!” Защото дори законодателят да напише най-прекрасните правила, които сме му предложили, ако пък ние не си ги знаем и ние не знаем как да участваме, то на всяко правило ще му се намери колая, както го доказа настоящият ВСС. На всичко му намери колая. Целта на промените е реално участие на съдиите в организацията на работата на съда, което е компетентност на ВСС. Въобще никой да не си въобразява, че управлява съд. Отчитащо правото законно да се влияе участието на законодателната власт и на изпълнителната власт при формирането на съответните камари на ВСС, така че участието на другите власти да бъде адекватно на правата и на влиянието, което могат да осъществяват. За нещата трябва да се говори с истинските им имена, за да можем и ние да имаме очаквания, които не че ще се случат лесно и бързо. Ама поне да знаем какво чакаме!
Водещ: Дали се говори за нещата с истинските им имена, Петя? Зрял социализъм – като че ли това беше ключовата реплика на Йонко Грозев и всъщност трябва да се победи страха. Кое ражда страха?
Петя Владимирова:Аз не бих гои нарекла зрял социализъм. Бих го нарекла остър тоталитаризъм. Това, което става. Разликата е в – зрял социализъм е по-широко и разлято понятие, без да опонирам на господин Йонко Грозев, който е много по-добър.
Водещ:Всъщност този репортер – това е неговата гледна точка. Гледната точка на Антоанета Цонева и на Борислав Белазелков.
Петя Владимирова: Значи това,което прави, което твори този ВСС, който бих нарекла изключително ретроградна и агресивна управленска структура. ВСС е правителството на съдебната власт. ВСС, както впрочем и други ВСС, до сега, но особено този така е управлявал тази система и така я управлява, че тя е заслужила, тя се сдоби с най-негативните обществени оценки и у нас, и в чужбина, и в Брюксел. В същото време точно този ВСС и по-точно това ретроградно мнозинство вътре в него, не позволява никакъв пробив. И за да обобщя, за това трябва според това мнозинство всеки, който се опита да направи пробив в това статукво, да бъде ликвидиран. Смисъл неутрализиран. Както беше със съдийката. Смисъл уволнен. Т.е. уволнението на съдия Мирослава Тодорова се извършва от тези, които носят цялата отговорност съдебната система да бъде в това състояние, което я прави не просто лоша, мразена. В същото време този пропаганден бой срещу съда е много хитро нацелен, защото посочвайки виновника, цялата верига на процеса, на борбата с престъпността най-общо казано се оневинява. Тя остава зад завесата. Как полицията лови престъпниците? Как ги преследва? Дали прокурорът си отваря очите или за да има мир и спокойствие, за да не бъде посочена и прокуратурата случайно за грешник и виновник, си затваря очите и приема всичко? Докато се стигне до съда и там нещата почват да се разпадат.
Водещ:Между другото господин Панев има една много добра фраза, когато разговаряхме с него за старата фраза „ние ги хващаме, те ги пускат.” Се оказа, че сега няма кой да ги пуска, май. Няма да иска.
Христо Панев:Надеждата на всички юристи, които, защото аз съм убеден, че всеки един юрист в България изключително много държи на разбирането си за правова държава. Надеждата на всички юристи според мен е да има не кой да ги пуска, а да има съд, който да отсъжда справедливо.
Водещ:Да не ги пуска в резултат на умножаване в коефициента „страх”.
Христо Панев:При всички положения да пуска тези, които трябва да бъдат пуснати. Защото моите спомени от студентската скамейка е, че е много по-добре да има сто виновни извън затвора, отколкото един невинен в затвора. Последното е турпилиране на съдебната система и всички си спомняме случая с Максим Савов в Пловдив. За който пред всички, включително пред цялото общество бяха представени неуспорими доказателства, че не е бил на мястото на извършване на престъплението, но за хората, разследващи това престъпление, тези доказателства не означаваха нищо. И той стоя много дълго време задържан в ареста.
Петя Владимирова:За определени кръгове и по-специално за вътрешното министерство предварителният арест е всичко. На това се крепи пропагандата и аз ще употребявам тази дума натрапчиво, защото от там нататък, защото присъдата е произнесена тогава. Битката всъщност се води кой да посочва виновните. Това е, за това изглеждам толкова крайна, защото във всяка държава от 200 години насам е строго уредено ой прави това и кой е овластен да прави това, и това е съдът. А днес този център на тежестта е изместен и ние четем във вестниците всичко – вицепремиерът казва „да, разбира се трябва и тази съдийка да разгледат, да разбира се, трябва и да еди какво си. Да, съдът е направил това, съдът е направил онова.”
Водещ:По-паметливите сигурно си спомнят онзи незабравим момент, в който Цветанов чете и едно СРС от трибуната на Народното събрание.
Петя Владимирова:Ами просто прокурорът, който… Да, тя прокуратурата беше съзирана и прокурорът просто написа, че това няма данни за престъпление, защото преди това беше така измислено. Друг прокурор, великотърновски беше дал съвета как да се направи. Бяха спрени изведнъж ползването на СРС да бъдат превърнати във веществени доказателства, за да ги прибере в своето поле на компетенции прокурора. И тогава той по своя преценка може да говори. Той ги изнесе на пресконференция във Велико Търново, прокурорът и след това вътрешният министър от трибуната. Тази схема разбира се не може да я измисли вътрешният министър. Тя е измислена от интелигентен прокурор и този съвет му беше даден, поради което вътрешният министър нямаше как да бъде привлечен под отговорност. Не казвам нищо лошо. Казвам моя преценка. Тъй като не просто смятам, а знам, че схемата е измислена от великотърновски прокурор. Как да стане така да се говорят от трибуната неща, което е недопустимо, но да не попаднеш под ударите на закона?
Водещ:Излиза, че има координационни центрове, които измислят…
Петя Владимирова:Ами не координационни центрове, ами просто прокуратура, която не си е на мястото. Т.е. върховния надзирател на сигурността не си е на мястото, а свършва в онзи конкретен момент нещо противоположно.
Водещ:Господин Панев има ли дисбаланс в сегашния начин на конституиране на ВСС, защото там знаем – отсъстват адвокатите. Всъщност, като че ли на принципа разделяй и владей малко се подбират кандидатите?
Христо Панев: Ами аз лично не съм съгласен с виждането на много български юристи, че ако ВСС бъде избиран само от магистратите или само от магистратските среди пряко или чрез делегати, нещата ще се подобрят, защото не трябва да забравяме, че сред 19-те члена на ВСС гласували за уволнението на съдия Тодорова, са и тези, които са пряко избрани.
Петя Владимирова:Даже те носят флага на похода срещу всяка промяна в статуквото.
Водещ:Как Ви звучи, господин Лозев всичко това?
Георги Лозев:Ами да…
Водещ:Загубихте ли се в прехода.
Георги Лозев:Не, не съм се загубил. Следя с интерес.
Водещ:Повече Ви прилича на това, което виждате в Никарагуа или повече ви прилича на онзи път, по който искате да поведете читателя – по пътя на маите?
Георги Лозев:Не, повече ми прилича на този в Никарагуа. Никарагуа също има проблеми със съдебната система, само че там има и една друга саморазправа – системата на Линч. Тя от дребни престъпления, крадци на кокошки ги хващат или изнасилвачи ги убиват на улицата самите хора. Но не го казвам за пример. Не смятам,ч е трябва да се връщаме в тези средновековни методи. Но наистина, когато…
Водещ:Но това е естественият ход на нещата.
Георги Лозев:Когато една съдебна система не функционира, хората се надяват и си оправят сметките сами.
Водещ:Всъщност трябва ли да ни плаши пътят?
Георги Лозев:Ами трябва поне да ни накара да се замислим.
Петя Владимирова:Мисля, че няма да се стигне до там саморазправата да бъде оправдавана от властта, която и да е тази власт. Саморазправата няма да бъде толерирана за съжаление. Аз не виждам много лъчове на надежда. Даже и един почти не виждам. Просто в момента се води не битка, води се война да бъде запазено състоянието в съдебната система. То да остане такова. Да, и на мен ми е много странно как така съвпаднаха някак си интересите на МВР, което би трябвало да е заинтересовано от промяна, и на тези, които не искат промяна, защото за всички случаи, за които е критикувана съдебната система и около Красъо Черния и около високите магистрати на високи професионални нива, които , чиито деца и родители си купиха на безценица имоти край морето. Значи за всичко това именно в Съюза на съдиите и писмата, които лично подписваше съдия Мирослава Тодорова в качеството си на председател на тази организация, те летяха. Тези писма към ВСС, че аз следя ВСС – той нямаше намерение да се занимава с магистратите, които си бяха купили имоти край морето на безценица. Просто това е под натиск на Съюза на съдиите.
Водещ:Всъщност те казаха, че това е било грешка.
Петя Владимирова:Ние слушаме това мнозинство на съвета, което казва, че „аз не разбрах с какво едва ли не те са прегрешили”. Ами съжалявам, клишето „нямам думи” за този случай е напълно адекватно. Просто не мога да коментирам това.
Водещ:Господин Панев, от позицията Ви на блогър, опитайте се да направите една оценка на това успяхме ли журналистите да се ориентираме в тези дебри, защото някои неща са толкова странни като например тази стенограма, като например този случай с дадените ценни имоти на безценица по бедност? Ориентираме ли се и ориентираме ли читателите, зрителите, слушателите? Много трудно се обясняват такива неща.
Христо Панев:На мен ми се струва, че всъщност журналистите допускат една друга грешка. Ако по отношение на ориентацията в събитията работата е перфектна, но ако в съдебната система имаше ясни правила за работа, ясни правила за разпределяне на делата, ясни правила за кариерно развитие, ясни правила за влизане в системата – за нито един съдия в Градския съд нямаше да има значение кой е административният ръководител. Просто, защото щеше да има ясни правила за всяко едно нещо, за всяко едно решение, което той би могъл да вземе. За съжаление в момента липсата на правила превръща съдиите в едни изключителни уязвими професионалисти като най-… То даже не е изтънчен начинът за саморазправа със съдиите – претоварването им.
Водещ:Дава им се много работа и после те не могат да си напишат мотивите. Когато са неудобни ги уволняват.
Петя Владимирова:Не само това. Липсата на правила…
Водещ:Най-общо така изглежда формулировката.
Петя Владимирова:Да, липсата на правила /…/ председателя на едно съдилище с правомощия, които доста са спорни от конституционна гледна точка. Това е натиск над съдиите да можеш да командироваш, да върнеш и т.н. Ти го правиш уязвим. А по конституция съдията няма началници. Това не е прокуратура, която е йерархична изградена структура. Но съдът, бидейки безпристрастен и генерален арбитър по функция, там съдиите нямат началници.
Водещ:Нека да направим едно сравнение между Петя Крънчева и Мирослава Тодорова.
Петя Владимирова:Ами аз не мисля, че…
Водещ:Искам да кажа в прегрешенията, не като…
Петя Владимирова:Ами, ако ВСС, ако има единен стандарт, същото каза и пледира вътрешният министър. Тогава би трябвало тези, които говорят за единен стандарт да обърнат внимание, че зад вчера от няколко дни е разпоредено от председателката на Софийския градски съд да се опишат всички дела на Мирослава Тодорова от момента на влизането и в Софийския градски съд. Няма такъв опис на съдия Петя Крънчева,която е и заместник председател на Софийския градски съд. Сега, това, което го говори вътрешният министър – всички заглавия са министърът каза „единен стандарт”. „Министърът каза:..” И т.н. Аз не разбирам в качеството на какъв министърът казва какво да се прави там. Вярно, че правителството на съдебната власт, т.е. ВСС е под всякакво ниво на обсъждане в момента, но ако имаше правила, просто нямаше да се стигне до тук и аз не мисля, че сега, ако те са решили, за да неутрализират Мирослава Тодорова, тъй като тя е вредна, тя е опасна, защото тя иска да пробие статуквото, те могат да пожертват когото си щат. Но това само говори колко е голям залогът. Ето защо аз мисля, че ние тръгваме по една много грешна пътека, оценявайки именно бранителите на статуквото.
Водещ:Господин Лозев, така, както чувате действащите лица в този скандал, смятате ли, че могат да извървят този път на маите? И изобщо какво ще им се случи?
Георги Лозев:Ами не. Това вече е доста далеч1 от темата. Смисъл пътуването към маите е едно, пътуването към една древна, загубена цивилизация в търсене на някои истини за календарът, който стана повод на много манипулации за край на света и т.н. Аз случайно се срещнах с тях при моето пътуване в северната част. Пътуването към маите е повече свързано с мистика, тъй като повечето неща, свързани с маите са все още неизвестни за нас и за това дават място на много хипотези и теории. Много учени работят върху йероглифите, които започнаха да се разчитат. Има 70% от йероглифите вече разчетени. Именно благодарение на този град Копан, тъй като там няма кой знае колко забележителни сгради, пирамиди. Има съхранени над 2000 йероглифа и история на една династия, която е царувала в този град. Така че можем да кажем, че той е малко известен, но може би е най-важният от гледна точка на културата, която се е запазила там. Направих малко пауза….Да, истина е. Всички търсим истината и истината е на базата на справедливостта също. Тъй като, за да може да осъдим правилно, трябва да знаем истината.
Водещ:Ще продължим след малко. Останете с нас. Всъщност тази седмица доведе до едно забележително откритие – как на журналистите, които са критично настроени към начина, по който функционира правната ни система, някой плаща. Петя, как да го коментираме това?Или да не го коментираме?
Петя Владимирова: Аз вече употребих думата ретроградност. Не мога да намеря по-силна дума, която да не е /…/ и да не е клеветническа. Тъй като фактите са такива, че не е нужно човек да иска да клевети някого. Просто не може ей така да се говори. Това е говорено именно на заседанието на ВСС. Това е жалба, точно там поне да беше в политическото правителство, да се чуят такива неща. Дори там не се чуват така лесно. Чуват се, но при политиците е различно, а това са магистрати. Да, станало е онзи ден на заседанието на ВСС. Отсъствали са разбира се председателя на Върховния касационен съд, главния прокурор, представляващ и ВСС. Неслучайно споменавам така. Имам си своята надежда, че някой би репликирал от тях, че някой би изразил мнение за недопустимост да се говори така. Държана е реч като обвинителна реч срещу неправителствените организации и разбира се журналисти, които, забележете, обръщали истината, обръщали фактите, които там… Ние сме ги обръщали на 360 градуса. И за това си мисля, че не трябва да го коментираме.
Водещ: Може би някой трябва да им подскаже, че някои журналисти сме бягали от часовете по география и трудно разбираме тази сложна мисъл. До колко едно истинско разделение на властите, господин Панев, може да върне доверието на хората в правораздаването, защото това е много сериозен проблем и на фона на всичките тези скандали, дрязги и опасни връзки, като че ли не се говори за това недоверие?
Христо Панев: Всъщност доверието е в основата на проблемите на съдебната система. Но дали…
Водещ:А всъщност съдебната система е направена за хората. А не за политиците.
Христо Панев:Това е най-голямата спекулация със съдебната система и включително това неимоверно концентриране по докладите на ЕК. Всъщност всички оставаме с впечатлението, че съдебната система работи с ЕК и за управляващата класа всъщност. А реално предназначението е съвсем различно. Тя трябва да бъде коректив на политическата класа и на това, което се случва в останалите две власти. Много политолози и социолози в историята, пишещи по въпроса за разделението на властите, поставят въпроса има ли смисъл от разделение на властите, след като и трите власти са обладани от една политическа сила, защото реално няма. И една друга много съществена спекулация със съдебната система е съдебната независимост. Трудно е човек дори да разграничи нещо много съществено – независимостта на съдебната система по отношение на управлението и от ВСС и независимостта на съдиите, тъй като това са две съвсем различни неща. Едното гарантира вземането на решения само по вътрешни убеждения и факти, закони. Докато първото гарантира нормалното функционира, независимостта на съдебната система като система от останалите. Гарантира нормалното функциониране, изграждане, назначаване на хората, както развитието и тяхното допълнително обучение. И въпреки че тези неща са свързани, те са различни.
Водещ:И всъщност това е истинският път, по който трябва да мине тази система, за да върне доверието си, защото, нали чухме от съдия Белазелков, че ако няма доверие в правовата система, тогава идва отчаянието, а като дойде отчаянието – Георги Лозев ни каза какво идва. Мачете. Което не е много европейско, да не кажа и човешко.
Христо Панев:Колкото и абсурдно да звучи, в моите очи пътят, който трябва да бъде извървян, е не нова реформа, подобна на restart или преинсталиране на съдебната система, а въвеждането и в един приличен вид. В такъв вид, в който прокурорите няма да се срамуват от местата, от кабинетите, в които работят. Съдиите също.
Водещ:Няма да бъдат наказвани с повече работа.
Христо Панев:Да, в който този вид наказание няма да е допустимо. Във вид, в който хората, работещи там, ще имат нормалната възможност да четат спокойно делата и да мислят, а не просто да работят като на конвер.
Водещ:И да не са зависими от политическите интереси.
Христо Панев:Това ще бъде следствието от привеждането на съдебната система в приличен вид.
Петя Владимирова:За това е толкова ВСС, който да управлява, да създаде правилата, да направи стандартите и да я пази от политическо… А този ВСС беше в унисон с политическото … За това той пази статуквото и е странно, че властта, която хем иска промяна и създаване на правосъдие, което да бъде харесано най-сетне от гражданите и от Брюксел, нали се интересуваме какво мисли. Странно е, че тази власт върви в унисон, които не искат такава промяна. Аз това не го разбирам. Трябва да бъде смачкан онзи, който иска промяната. Това е белегът да се разбере кой какво иска. А не говоренето.
Водещ:Говоренето обикновено подвежда. Господин Лозев, медиите в България различават ли се от медиите в Никарагуа в истинския смисъл на думата? Защото Вие имате възможност да сравните и имате един малко по-външен поглед.
Георги Лозев:Да, определено се различават. Аз смятам, че нашите медии все пак работят на много по-високо ниво. Темите, които в момента виждам, че се разискват, наистина са теми много важни за бъдещето, не само на съдебната система, но и на България като цяло.
Водещ:Има ли време обаче съдебната система да извърви пътя до реформата си, защото сме 2012 година, а както знаем маите са казали едни важни неща? Не Ви карам сега последната страница на книгата да ни кажете какво пише там.
Георги Лозев:Ами аз пак го казах, фанатиците на тема Апокалипсис използват края на един календар, за да създадат тази паника, че ще има край на света. Самите маи там, където аз бях на срещата с хора, живеещи около градовете на пирамидите, нито един момент не споменават за край на света. Говори се, да, за край на един календар, много дълъг календар от 5125 години. Но все пак след един край на един календар, идва ново начало, така че повече чувах за едно ново начало, отколкото за един край. Разбира се разказаха ми вицове, че жрецът и владетелят чертаели точки и чертички, като камъкът свърши и тогава ще свърши светът, но това е в рамките на майтапа.
Водещ:Къде са маите? Къде са отишли?
Георги Лозев:Да, маите изчезват в 10 век. Има много различни хипотези. Някои по-абстрактни, че са се прехвърлили на друго ниво. Други по-реални, че заради наводнение или суша са напуснали градовете. Не са могли да се снабдяват с храна достатъчно, защото градовете са били до 100-200 хиляди жители в онези времена. Не знам дали селското стопанство е било достатъчно развито.
Водещ:И дали е имало разделение на властите. И къде са, де? Ще се връщат ли?
Георги Лозев:Ами има жреци техни в племената. Специално знам за района /…/ Гватемала, където един антрополог живял с тях и дори е признат за техен жрец. Той написа една книга. „Книгата на съдбата”. Много интересна. Не знам дали е преведената на български. Но ако някой се интересува повече от моите, го препоръчвам.
Водещ:Ами, остана време само, колкото да кажете от колко е премиерата днес и къде на книгата Ви.
Георги Лозев: Ами днес премиерата е от шест и половина в Пловдив, в мола, в книжарница на Сиела, така че и аз трябва да потеглям след малко натам.
Водещ:Но ни успокоявате – няма да дойде краят на света?Само календарът ще свърши.
Георги Лозев:Да, да, определено.
Водещ:Ще дойде ли краят, Петя? Песимизъм или оптимизъм? Ще дойде ли краят на доверието на използването на политически цели на съдебната система?
Светослав Терзиев:
Петя Владимирова:Аз съм… Хайде… Много искам да съм оптимист. Все пак, щом като има хора, които не се дават така лесно в опита си да противодействат, значи не всичко е загубено.
Водещ:Господин Панев, помагат ли журналистите на съдебната система като опитват да изчоплят някакви важни неща? Не защото някой им плаща, а просто защото така е редно?
Христо Панев: Ами определено вниманието, което е насочено в момента, е много полезно. Много е полезно, включително за обществото, за да види какво реално се случва в съдебната система. Но дали това ще помогне и дали има светлина в тунела – по-скоро не.
Водещ:Дано тази прогноза да не е мрачна. Хубав съботен следобед Ви желаем – Диана Люцканова, Поли Петрова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева.          

Интервю със Светослав Терзиев, журналист от в. „Сега”

БНР, Нещо повече | 27.02.2012 

Водещ:Добър ден на колегата Светослав Терзиев от в. „Сега”. Колега Терзиев, днес конференция, мисля, че на фондация „Фридрих Еберт”, не знам и на кого друг…
Светослав Терзиев:…СБЖ.
Водещ:И на СБЖ, добре. „Професионалните стандарти в българската журналистика”, нали така, а не изобщо в журналистиката.
Светослав Терзиев:Да.
Водещ:Добре, първо, има ли я журналистиката у нас, има ли почва тя сега у нас? И второ, ако има журналистика, има ли професионални стандарти в нея?
Светослав Терзиев:Има я и журналистиката, тя съществува отдавна, има и богата история, но е на изчезване. Защото журналистиката по обективни причини, не само разбира се действащи в България, но и въобще, преживява тежък период на трансформация и на обща криза. Което е свързано с невъзможността и тя да се самофинансира пряко от своя пазар, от информационния пазар, т.е. от обществото. Журналистиката все повече се превръща в безплатна професия, в хоби и по тази причина тя олеква, тя става евтина, медиите стават лесни за купуване, защото отслабват, и съответно с тях се злоупотребява. Тъй като нямат опора в обществото, те и не носят толкова вече отговорност към него.
Водещ:Доста точно казано. Ти беше медиатор-анализатор на тази конференция, нали така?
Светослав Терзиев:Аз бях един от докладчиците.
Водещ:Докладчици. Добре и докъде стигнахте там на конференцията? Има ли наистина твърди, стабилни професионални стандарти, спазват ли се те?
Светослав Терзиев:Стандарти има, те са написани, но те са като законите, ако не се прилагат, си остават на хартия.
Водещ:Добре, аз съм казал, че нито един от законите в България не се спазва, включително Конституцията, така че ако са като законите…
Светослав Терзиев:Това е бедата. Всъщност стандартите са познати и журналистите много добре разбират каква трябва да бъде тяхната отговорност пред обществото, защото в крайна сметка журналистиката не е нищо друго, освен пазител на човешкото право на информация. Т.е. тя е защитник професионален на едно основно човешко право, което е гарантирано с други закони. Както да кажем лекарите са пазители на правото на здраве или…
Водещ:И на живот даже, да.
Светослав Терзиев:Но става така, че журналистите, вършейки своята работа, все повече я вършат доброволно. Защото обществото има нужда от техния труд, но няма как техният труд, не е измислен механизъм да се заплаща вече в ерата на интернет. Традиционните медии изчезват. И се превръщат в електронни издания, които много си приличат, защото са мултимедийни, които обаче не могат да се самофинансират. Какво обаче това означава? Това означава, че издатели, които имат друг бизнес, които се занимават с някаква друга търговия, могат да отделят средства да закупят медии заедно с целия им състав и да ги употребяват за свои цели.
Водещ:Това преобладава, така ли?
Светослав Терзиев:Ами всичките сериозни медии, които заслужават да бъдат наричани така, в момента са от т.нар. корпоративен тип. Т.е. те не се самоиздържат от това, че извършват журналистическа работа. Те са притежание на собственици, които имат друг бизнес и които могат да отделят средства, за да добавят недостигащите средства за издателска работа, за журналистическа работа, за медийна дейност. И това води до много условности. Защото онзи, който се е нагърбил с медии, си дава сметка, че навлиза в територии, които могат да го поставят в конфликт с влиятелни кръгове, в конфликт с властта, в конфликт с други търговски среди. Защото журналистите са призвани да защитават общият интерес на обществото да бъде информирано, да знае какво се случва в него. Докато всички онези кръгове, включително и властовите, имат интерес едно или друго да не достига до обществото, да не се знае, за да не бъдат контролирани, съответно да няма натиск върху тях.
Водещ:Стана ли днес дума за войните, които избухнаха в т.нар. медийни среди, в медиите тук?
Светослав Терзиев:Стана дума, защото те послужиха по-скоро като илюстрация, макар че съвпадението беше случайно. И амбицията да се създава нов съюз на издателите е много показателна, защото става дума за съревнование точно между такива корпоративни кръгове, които в крайна сметка виждаме, че борбата между тях не е за журналистическата етика и за медийните стандарти, въпреки че се провъзгласява и такава…
Водещ:Не е.
Светослав Терзиев:А по-скоро борбата е еднопосочна, кой да стои по-близо до властта, така да се каже до дясното коляно на властта, за да ползва облагите. И ако проследим, ще видим, че новоучреденият съюз е съставен главно от медии, които са близки или се финансират по някакъв начин от Корпоративна търговска банка, в която пък са концентрирани капиталите на държавните предприятия. И по този начин банката косвено фактически установява държавен контрол над въпросните медии и съответно неслучайно те са най-благосклонните към властта, най-хвалебствено е тяхното настроение към властта, и което е още по-важно – няма значение кой е на власт. Във всеки момент, в който се смени партията или лицето, което е на власт, те могат да сменят на 180 градуса своята политика, както се видя през лятото на 2009г. От другата страна са медии, които се издават главно на търговски принцип, т.е. от издатели, упражняващи друга дейност, които обаче имат интерес също да са близо до властта, за да не се пречи на другата тяхна дейност. Те са зависими от лицензии, зависими са от регламенти, от обществени поръчки. Имат притеснения понякога, когато се правят проверки за техните операции финансови и т.н. Т.е. те предпочитат да не са в конфликт с властта. И се оказва така, че и двете групи издатели на практика са заинтересовани от добри отношения с властта и много по-малко са заинтересовани да разобличават пред обществото онези безобразия, които се случват всекидневно.
Водещ:Добре, с едно изречение?
Светослав Терзиев:С едно изречение картината е много печална и перспективата не е за подобряване. Затова, за да се спаси по някакъв начин журналистическият образ и да не се превърнат журналистите в пиари, т.е. в платени пропагандисти…
Водещ:Това е ужасно, това е ужасно! Няма ли такава тенденция журналистите да стават пиари?
Светослав Терзиев:Това е много силна тенденция. Тя се вижда още от факултетите, където две трети вече от студентите изучават PR и само една трета журналистика. Но се наблюдава и в медиите, защото много от медиите се държат точно като пиари. И за да не се стига до това падение, което ще бъде много жалко и не само за журналистиката, не само за медиите, но и въобще за обществото, защото то ще бъде лишено от своето основно право да бъде информирано, би трябвало да се потърси и някакъв баланс, някаква контратежест, така че журналистите да не бъдат просто предмет на покупко-продажба, както става сега, а и самите те да имат своя глас. Може би чрез СБЖ, но чрез трансформиране на тази организация, която е творчески съюз в по-силна синдикална организация.
Водещ:Синдикална, това съм го искал преди 22 години. Благодаря!         

Петко Хубчев: Медиите са загубили статуса си на четвърта власт у нас

БНР I Светослава КУЗМАНОВА I 27.02.2012

Не за първи път Фондация "Фридрих Еберт" и Съюзът на българските журналисти дискутират състоянието на репортерската професия у нас и не за първи път констатират наличието на сериозни проблеми и ако през април миналата година координаторът на проекта от фондацията Петко Хубчев твърдеше, че медиите са загубили статуса си на четвърта власт у нас, то днес беше още по-критичен, назовавайки няколко проблема. Според него натискът върху медиите е в три посоки: извиване на ръце чрез парите за реклама, изпращане на есемеси до главните редактори и директно включване в ефир и даване указания на водещите как да водят предаването и за какво да говорят. Такава намеса в медиите е непозната в цял свят, каза той.

Снежана Тодорова, която е главен секретар на Съюза на българските журналисти, започна директно с една провокация, започнала преди дни и разделила гилдията за пореден път:

В една електронна медия бе разкъсан един от нашите вестници. Нещо, което е недопустимо и което нарушава грубо етичните права и норми в журналистиката. Мисля си, че на днешната среща би следвало не само да си отговорим на въпроса защо златният телец победи в много случаи моралните устои на този кодекс, защо журналисти се подават на политически, икономически и корпоративен натиск, защо една агресивна посредственост се представя като донкихотсво?

Според журналиста Светослав Терзиев журналистиката се превръща все повече в пиар услуга, а деформацията и извращенията са сполетели гилдията.

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.

Оригинална публикация

 

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 18.02.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 18.02.2012

Водещ: Вашингтон – станция на метрото. Студена януарска сутрин през 2007 година. Мъжът с цигулка и изсвири шест пиеси на Бах за около 45 минути. За това време около 2000 души минаха през станцията, повечето от които на път за работа. След първите три минути мъж на средна възраст забеляза, че има музикант, който свири. Забави крачка и спря за няколко секунди. След това побърза, за да не закъснее. Четири минути по-късно музикантът получава първия си долар. Жена хвърля монета в шапката и продължава да върви без да спира. Шест минути по-късно млад мъж се обляга на стената, за да послуша. После поглежда часовника си и хуква нанякъде. 10 минути по-късно три годишно дете спира, но майка му започва да го дърпа. Детето отново спира, за да погледне към цигуларя, но майката отново го дърпа. 45 минути по-късно – музикантът продължава да свири. Само шестима бяха спрели, за да послушат за кратко. Около 20 му бяха дали пари, но продължиха да вървят без да забавят ход. Мъжът събра общо около 32 долара. За един час той беше спрял да свири и се простираше тишина. Никой не забеляза, никой не го аплодира, нямаше признание за него. Това е един уникален експеримент, който прави „Вашингтон пост” заедно със световно известния цигулар Джошуа Бел. Два дни преди това свирил в концертна зала с разпродадени билети със средна цена 100 долара. Един от изводите след експеримента – ако нямаме минутка да спрем, за да послушаме един от най-добрите музиканти на света, свирещ една от най-прекрасната музика, писана някога с един от най-скъпите инструменти, струващ 3 и половина милиона долара, то за какво друго бихме имали време. Историята не е непозната. Публикувана е в „Капитал”. Имам спомен, че и аз съм я разказвала, не това обаче е важното. Интересно е, че тази история е споделя 86 хиляди 525 пъти и едно от споделянията е именно на Филип Харманджиев. Историята стана известна. Той я припомни тази седмица във facebook.com. Което ме накара да се замисля, ами ако нямаме време да разлистваме многото вестници, които има на пазара с хилядите рейтингови новини, за да стигнем до истинските, какво ще направим? Защо Ви припомних тази история ли? Защото вчера беше създаден Български медиен съюз, но отговорите бяха по-малко от въпросите. Интересно беше да бъдат видени на едно място издатели като Валери Запрянов и Димитър Друмев от една страна, редом до тях Дилян Пеевски и Мартин Радославов, който освен с другите си издания, е свързан и с „Уикенд”. Рекламистът Красимир Гергов, който пък не се слави с особено ласкави отзиви за част от издателите. Стана ясно и че се пише нов Етичен кодекс. Тодор Батков коментира, че дори на мач не се е радвал на такъв репортерски интерес. Чуйте и оценката на Тошо Тошев преди самото учредяване.
Тошо Тошев: Събитието, което видимо е развълнувало прогресивната обществена среда. Докато трае нашето заседание, ще помоля репортерите да ни оставят на спокойствие. След като приключим, ще имате възможност да зададете всички въпроси на ръководството на новия съюз. А сега Ви моля да оставите шефовете и представителите на тези структури, издателства, които ще правят новия съюз. Това се отнася и за репортерката на…
Водещ: Само да уточня, че „България днес” и репортерката, която именно беше помолена да напусне, е издание на Делян Пеевски. И така. За председател на новия съюз на издателите малко по-късно бе избран Валери Запрянов. Ето и на кого ще разчита той.
Валери Запрянов: Колеги, учудвам се от този голям интерес. Никога не ми се е налагало да говоря срещу толкова много колеги, които ме гледат в укор с фотоапарати и камери. Пред Вас е новото ръководство на Българския медиен съюз. До мен седи Светлана Шаренкова, Мартин Радославов, Тошо Батков и Димитър Друмев. Знаете кой какъв издател е, с едно уточнение, че Мартин Радославов, прощавай, ще ти купя наистина риза, представлява изданието „Географ”. Съюзът сега има 35 членове и са поканени няколко асоциирани членове. Колективни членове, но трябва да се проведат общи събрания и на следващото общо събрание съюзът да приеме желаещите да членуват в него. За членове на Управителния съвет бяха избрани Тошо Тошев, Делян Пеевски, /…/, Васил Захариев, Красимир Узунов, Бистра Георгиева, Гриша Камбуров и Иван /…/. Беше избран и контролен съвет в състав Красимир Гергов – председател, членове – Милена Дяконова, Гергана Данова, /…/ и Николай Малинов – издателя на „Дума”. Залата е наета от нас – инициаторите и кафето е платено от нас.
Водещ: В същото време в Европа BBC предупреди, че съкращаването в разходите на новинарския канал на BBC не трябва да доведе до влошаване на качеството. Може да се наложи новинарският канал на BBC да се откаже от втория си водещ, освен при представянето на извънредни новини от голямо значение. В същото време BBC Trust изрази мнение, че вътрешните промени в BBC са едновременно предизвикателство и възможност за начина, по който медията отразява международни новини. Едно от заключенията на ръководството, е че BBC трябва да свърши по-добре работа по отношение на рекламирането на парламентарния канал. Евро комисар Нели Круз започна сразяваща вербална атака срещу медийните закони в Унгария, заклеймявайки ги като дълбоко тревожни. Комисар Круз за цифровия дневен ред каза, че… Описа законите като прекалено рестриктивни и принуждаващи пресата към авто цензура. Сигурно си спомняте – повечето европейски експерти не спират да припомнят, че всъщност свободата на словото в Европа зависи от оцеляването на вестниците. Специалисти, новинари и ръководни кадри от няколко водещи световни медии, представители на академичните среди, медийни правни експерти и представители на организацията за свободата на печата – последната седмица проучваха бъдещето на професионалната журналистика в цифрова среда по време на конференция на ЮНЕСКО. Съветът на медиите след „Wikileaks” и „News of the World”се организира от международната неправителствена организация „Комитет за свободата на пресата” в сътрудничество с ЮНЕСКО. Тема от седмицата продължи да бъде разбира се и ACTA заради леко объркващия край. Какво казаха медиите и как Иглика Трифонова и Алек Попов коментираха казаното ще чуем днес. Ще чуем и нещо повече за Гърция, защото темата бе доста подценена в медиите и се заключаваше по-скоро в хроника на подпаленото, отколкото в анализи и прогнози. Оценката не е моя, но ще я чуете малко по-късно. И на блогърите и медиите не се разминаха в оценката си за темите от седмицата. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Юлиян Бакалов, Никола Попов, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. И така – вчера бе основан Български медиен съюз. Ето как стана това.
: В момента се подготвя етичен кодекс, който да формулира рамката за членство и за поведение на изданията, които членуват в него. Някъде до 1 месец участниците на днешното събрание ще подпишат етичния кодекс и ще се задължат да го спазват. Не може да има много етични кодекси като не могат да се различават един от друг, защото принципите са ясни. Знае се какво означава морал, почтена журналистика, източници. Съюзът ще има свой етичен кодекс, който едва ли ще се различава коренно от етичния кодекс, който сме подписали. Но ще има – той ще бъде по-широк, защото тук ще членуват и Асоциацията на рекламните агенции, ще членуват разпространителите – те също трябва да имат свой етичен кодекс. Ще членува АБРО. Членуват всички, колеги забравих да Ви кажа, официално членове за българските медии в чужбина. Мисля да дам думата на Светлана Шаренкова. Тя говори по-добре от мен и ще обясни нещата.
Светлана Шаренкова: Като един от учредителите на Съюза на издателите в България на 16 ноември напуснах заедно с колегите си този съюз, който бяхме учредили преди 10 години и в момента в Съюза на издателите на България не членува нито един от учредителите. Единствено „24 часа” и „Труд” като издатели, но тогава, когато основавахме Съюза на издателите, Любо Павлов изобщо не е предполагал, че може да бъде издател на тези медии. Имахме намерение и в Съюза на издателите да тръгнем към едно обединяване на съюзите и разширяване на нашия издателски съюз, но това не се случи заради много голямата упоритост, с която Павлов реши, че трябва да оглави Издателския съюз. Поради тази причина ние напуснахме и сега създаваме Български медиен съюз. Надяваме се, че всички грешки, които сме имали, когато бяхме участници в другия съюз, ще ги избегнем.
:А сега давам думата на Димитър Друмев.
Димитър Друмев:Идеята на новия съюз е да обединява всички медии, защото много от проблемите са еднакви или сходни, въпреки че информацията е на различен носител. В новия съюз ще членуват и са поканени и интернет медиите, които стават все по-важни и чиято проблематика е сходна, но не е идентична с тази на печатните медии и на телевизиите например. Също така и компаниите за реклама, но те са също медия. Те също като разновидност на печатната медия също са поканени и някои от тези компании ще се включат. Едно от положителните развития е че учредителите на новия съюз се обединяваме около идеята да се създаде, най-вероятно в отделна организация, Одит бюро по тиражите, което въпреки че може би ще се казва „Одит бюро по тиражите”, тези организации съществуват във всички по-развити държави и те обикновено одитират читаемостта и посещаемостта, или гледаемостта на друг тип медии също, и това е една от пречките за развитието на българския медиен пазар – липсата на прозрачност. А това е една от целите на новия съюз. Така че надявам се да има скоро време и новини по този въпрос.
Водещ:И не само тиражи, а и продажби, колега, защото машината може да произведе много, особено когато е твоя. Въпросът е колко продаваш. Знаете, че напоследък най-тиражните издания са така наречените жълти издания.
Водещ:/…/ на собственик и управител на /…/ дружество, което създава списанията „Географ” и /…/ „Уикенд”, „Всеки ден” и други издания в тази група на този етап не са членове на съюза. Евентуално могат д абъдат присъединени при обсъждането на етичния кодекс. Казвам това пояснение, защото то е важно.
Делян Пеевски:Знаете, че в света, освен жълти издания, има и розови издания. Ако трябва да обяснявам цветово – където се казват същите любопитни неща, само дето не са измислени. Това е едно от условията – да няма измислена информация. Светлана Шаренкова беше човекът, който отговаряше при нас като зам.председател от предишния съюз – Съюза на издателите в България, за провеждане на „Черноризец храбър”. Разбира се цялото председателство се занимавахме с този конкурс и ако си спомняте, тази година тези колеги и издателства, които останаха в съюза, бойкотираха „Черноризец храбър”. Според мен те нямат никакво право да ползват тази марка. Морално право.
Аз не искам да прекъсвам, Господин Пеевски, но Господин Пеевски е председател на Съюза на вестникарите и разпространителите и в това качество беше поканен и беше избран съответно за член на управителния съвет.
Водещ: Освен това учредителите дадоха отговор и на въпроса защо се учредява Българският медиен съюз. В началото думата взе Тодор Батков.
Тодор Батков: Истината е, че нашият сектор – на медиите, независимо какви, е в тежка криза. Че в един момент съществуваха два издателски съюза на печатните издания. Все повече доминираща роля на пазара на печатните издания заемат жълтите издания. Факт е, че има сериозна криза в рекламния бизнес. Има тенденция на все по-голямо увеличение на относителни дял на рекламата в електронни медии за сметка на рекламата в печатни медии и т.н. Факт е – в тиражите и в продажбите цари пълна мъгла. Факт е, че когато ние медиите сме разединени, потънали в спорове или оттеглили се като нас в знак на протест от някого, няма това образование, това обединение, което да партнира на държавата по редица важни въпроси. Въпроси на законодателната власт, въпроси на изпълнителната власт. Пък вземете дори и ситуацията, която стана с ACTA. Виждате по какъв начин беше посрещната и виждате каква е реакцията на правителството. А ние медиите, които по дефиниция трябва да защитаваме свободата на словото, да гарантираме свободата на словото и да се борим срещу посегателства в какъвто смисъл отделни текстове на ACTA се явяват посегателства, ние мълчахме. Т.е. сайтовете и интернет, и улицата в добрия смисъл подтикнаха държавата да вземе това решение. Никой не реагира адекватно от страна на медиите, а най-малкото някакъв медиен съюз просто защото няма такъв. Или ако има – те да маргинални или спорят помежду си, или доминиращите издатели си решават бизнес спорове помежду си, клеветят се и т.н. Това не може да продължава. Ние сме демократична европейска държава в 2012 година, 21-Ви век. Няма аналог в Европа, сравнен с това, което е в момента в България – разединени издатели на печатни медии, почти никакво обединение на електронни медии. Нали така?
: Само на книга.
Тодор Батков: Да. Само на книга. Няма одит на тиражите. /…/
Журналист: Когато дадохте примера с ACTA – много колеги журналисти се изказахме за ACTA. Как си представяте официализиране от името на съюзна позиция на …?
Тодор Батков: Така, както сме бранили нашите права до сега и в другия съюз, така новият съюз ще брани правата на гилдията.
Журналист: А ще има ли етични комисии?
Тодор Батков: Естествено.
Журналист: А алтернативни?
Тодор Батков: В момента се пише етичният кодекс. Не мога да Ви отговоря.
: По същия начин стои въпросът и със защитата и грижата за подобаващо обществено отношение към журналистическия труд. Аз не съм журналист – аз съм издател. Вложил съм пари, нищо не печеля от това, че съм издател, но аз милея за журналистите, най-малкото защото аз съм син на журналист.
Водещ: Сега казвам добър ден на колегата от вестник „Сега” Светослав Терзиев. Здравейте.
Светослав Терзиев: Добър ден.
Водещ:Всъщност два дни преди това събитие, което Вие чухте как се случи и защо се случи, Вие написахте, че истинската журналистика е на път да изчезне като динозаврите. Смисъл, че тя изчезва като динозаврите без да си дава сметка за това. До колко този нов съюз би могъл да и помогне?
Светослав Терзиев: Ами аз се безпокоя, че единственото вярно от всичко, което чухме към момента и имаше отношение към същинския проблем е, че журналистиката наистина е в криза. Но тази криза по никакъв начин не се решава чрез подобни издателски обединения, защото последната грижа на тези обединения е журналистиката. Техният проблем всъщност са собствените им /…/ и за това си размножават. В този целия дебат журналистите ги няма. Ако Ви прави впечатление, вече имаме два издателски съюза, но нито един журналистически синдикат. Защото Съюзът на българските журналисти дори по устав не се определя като синдикат, а се определя като творчески съюз. Както искайте го разбирайте. Но няма кой да защитава правата на журналистите и докато издателите се наговарят помежду си да си делят пазара, който все по-тесен става и за това и толкова много се карат, журналистите просто ги продават на пазара като овце, купуват се редакции. С тях се купуват и журналистите. Не им се дава никаква възможност да изкажат собствената си позиция и собственото си мнение, защото просто ги уволняват.
Водещ: По какво се различава българският от европейския модел? Вие го припомнихте миналата седмица. Смисъл припомнихте съответни издания и неблагополучия с тях.
Светослав Терзиев: Аз говоря иначе в своята публикация за общата криза на журналистиката, която не произтича от наши специфични проблеми, а тя произтича от цялостната трансформация на медийното пространство, за което медиите не бяха готови. Става дума за това, че журналистиката, преминавайки в интернет пространството, губи приходи. Защото в интернет тя все повече се превръща в безплатна или много ниско платена журналистика, тъй като журналистите, противно на широко разпространеното мнение и това е една масова заблуда не само в България, но въобще по света, не продават информация. На информационният пазар те не могат да продават информация. Защото не я притежават – тя няма и цена. Те обаче продават медийни продукти, които стават и медийни услуги, все по-евтини в сферата на интернет. И най-важното – те могат много лесно да се копират тези продукти. И по тази причина след като няма и защита на авторското право на журналистиката, за разлика от авторското право в художественото творчество, естествено журналистите и в случая медиите са нерентабилни. Те не могат да спечелят, не могат да се самоиздържат. И по тази причина фалират, както големи, така и малки медии. Въобще това е един процес, който засяга цялата медийна среда. И бъдещето е много неясно, защото не е намерен механизъм за самофинансиране на медиите. А след като те не се самофинансират, те губят опората си в обществото и престават да му служат.
Водещ: Всъщност вчера възникна и поредната схизма по отношение на етичния кодекс. Кой според Вас трябва да пише етичен кодекс и какво ще се случи с два етични кодекса? Макар че бяха направени, разбира се, уговорките, че няма как да се различават особено един от друг.
Светослав Терзиев: Това е едно безполезно упражнение, което е плод на амбициите на отделни издатели, за да изглеждат и те оригинални. Аз не виждам какво оригинално могат да напишат. Дори съществуващият етичен кодекс в България, по който и аз съм се трудил, не е някакво откритие, нещо оригинално. Той е базиран върху етичния кодекс на BBC. В този смисъл нещо кой знае какво няма да открият. А пък съчетаването на етичен кодекс на журналистиката с етичен кодекс на рекламодателите не е нищо друго освен признание на водещата роля на PR. Т.е. на платената имитация на журналистика, което и всъщност е една платена пропаганда и агитация. И в крайна сметка ще се подменят някои основни принципи с подобия, което ще бъде доста позорно, защото ще видим какъв нов кодекс ще напишат. И мисля, че това ще принесе само за разединяване на журналистиката, а не за съединяването и.
Водещ: Нека да включим към нашия разговор и Ахилеас Лилов, добър ден.
Ахилеас Лилов: Здравейте.
Водещ:Всъщност ние искахме да си говорим като за начало за една малко по-подценена тема – какво се случва в Гърция, но петък следобед малко попромени нещата. Какво прави журналистите свободни? Нека да започнем от там.
Ахилеас Лилов: Ами какво ги прави свободни? Трябва да имат пари. Без пари нито журналистите, нито учителите, нито инженерите – никой не може да бъде свободен в днешно време. За съжаление, както каза Господин Терзиев, бизнесът в журналистиката – вече почти няма бизнес, както се казва. Журналистът се занимава с какво ли не, за да се изхранва, да изкарват насъщни – дето се казва. Така че за свободата първо, както се казва „Санчо, първо трябват парички.” Поне това е моето скромно мнение. Другото разбира се е една силна само организация, която в България липсва. Има много съюзи. Създадоха се още в началото на демокрацията. Имаше и стари от СБЖ-то, после „Подкрепа”, КНСБ и какво ли още не, но в крайна сметка в България няма една организация читава, която да каже, да тропне по масата и да се чуе нейният глас. Непрекъснато се появяват някакви декларации и някакви съюзи като този, който се появи, етични кодекси, но в крайна сметка не съм чул някой журналист да е бил уволнен, някой съюз или синдикална организация да се е появила и този журналист да е бил възстановен. Аз поне не се сещам за такова нещо.
Водещ:Е, има и някои изключения, но те са когато е имало прекалено груба политическа намеса. Историята помни тези случаи, но е безсмислено да се връщаме към тях. Господин Терзиев, кои са въпросите, които бихте искали да зададете по отношение на амбициите за написването на нов етичен кодекс?
Светослав Терзиев: Бих ги запитал дали ще включат една клауза, която не успяхме да включим в съществуващия в момента кодекс – например клаузата на съвестта. Тя е много важна, защото какво означава? Това означава, че не може издателят да упражнява насилие върху съвестта на журналиста и в случаите, когато една медия се продава или сменя ориентацията си, това е форма на насилие върху съвестта на журналиста. Той има право да напусне, както и сега му дават такова право, но това право е съчетано със задължението на издателя да го компенсира, защото принудително журналистът трябва да напусне медията, за да запази своята съвест. И тогава той трябва да получи обезщетение. Такава клауза съществува например във Франция. Т.е. ако искат да бъдат по-оригинални, да направят нещо повече – нека да включат такава клауза и тогава ще разберем какви са истинските намерения на издателите и дали са толкова загрижени за журналистите, както чухме от Господин Тодор Батков. Или са загрижени повече за управление на съвестта на журналистите.
Водещ:Истината е, че написването на новия етичен кодекс е възложено на Господин Димитър Друмев, който обеща другата седмица да гостува, за да поговорим малко по-подробно по този въпрос. Но като че ли ние имаме още въпроси, които да зададем. Останете с нас. Ще продължим след малко. Заедно с написването на нов етичен кодекс от вчера вече има и още промени. Те са свързани с разпространението. Чуйте ги от Тошо Тошев.
Тошо Тошев: Съюза на вестникарите и разпространителите се саморазпуска от днес. Направихме заедно и с тях този нов съюз.
Водещ:Всъщност достъпът до пазара е най-важният.
Тошо Тошев: Съюзът на издателите в България, в който до скоро много от нас членуваха, по същество не съществува. Съдът не признава и избора на негов председател.
Водещ:Отказва да го впише.
Тошо Тошев: Да. Там формално мен ме слагат за председател. Аз отдавна си дадох оставката,
Водещ:Кое ще направи словото ни по-свободно според Вас?
Тошо Тошев: Другите журналисти.
Водещ:Къде са те?
Тошо Тошев: В медиите.
:Какво означава редакционна политика?
Водещ:Шефът каза да не пишем за този – в превод.
:Аз мога да Ви кажа, че в моето издание няма такова нещо. Може би два или три пъти седмично аз звъня и се интересувам какво е челото, но от съдържанието никога. И с интерес го гледам преди полунощ, когато излиза в сайта. Не се меся, но какво означава редакционна политика? Това противоречи на етичен кодекс според мен.
Водещ:Така е. Аз за това Ви задавам този въпрос.
:Покойният ми баща в онези тежки години се стремеше, доколкото е възможно, да избягва такава редакционна политика. Те тогава си бяха регламентирани в член 1, нали така?
Водещ:Задното място по степен на свободата на словото какво Ви говори?
:Това е тревожно.
Водещ:Тревожно е, да.
:Тревожно е. Очевидно има цензура. Очевидно има редакционни политики, за които Вие споменахте. Очевидно има и – то е донякъде авто цензура, донякъде може би пряко влияние на най-високо ниво какво да се пише и как да се пише, което е тревожно. Това, което се случи с Мърдок в Англия, също е тревожно и това е недопустимо. Не може да бъде при нас.
Водещ:Смятате ли, че този съюз ще прекрати възхода на жълтите медии?
:Надявам се. Пазарът е свободно състезание, свободна конкуренция. Но надявам се поне, със създаването на съюза, да се възцарят някакви принципи на етичност между нас, уважение към истината и т.н. Това, което принципно отличава жълтите медии от сериозните медии.
Водещ:Всъщност при написването на предишния етичен кодекс участваха доста колеги журналисти. Сега как смятате да…?
:Сигурно по същия начин.
Водещ:Да конструирате…
:Сигурно ще бъде по същия начин.
Водещ:И така. Господин Терзиев, как според Вас можем да си обясним задното ни място по степен на свобода на словото? Ето, издателите нямат обяснения.
Светослав Терзиев:Ами би трябвало издателите да имат обяснение, защото те до голяма степен определят до колко медията ще има свободата да каже едно или друго, защото в момента обществото е позагубило тази възможност да влияе върху медиите, тъй като медиите не се финансират от обществото и съответно то няма и как да претендира какво да потребява от тях. Потребява, каквото му дадат. Тези, които решават, са всъщност издателите, които финансират медиите, защото медиите в България в момента, говоря за сериозните медии, за всекидневниците, от национално значение, не се самофинансират. Те не могат да се самоиздържат. И съответно някой трябва от друга дейност да отделя пари, за да ги финансира. След като той ги финансира, той може да определя и тяхната редакционна политика в зависимост от своите разбирания до колко свободата на медиите е полезна или не. Тъй че тези сдружения на издателите са още един показател всъщност какво е мястото на паричните фактори в нашата медийна среда. Не случайно, аз Ви казах, няма журналистически синдикат. Защото тяхната дума, на журналистите, не е толкова съществена, макар че се говори, че журналистите имат някаква роля и че щели да си пишат сами статиите и т.н. Това е просто едно хубаво пожелание, но няма как да се случи. Ако издателите наистина много се интересуваха от мнението на журналистите, нямаше да гледат така враждебно на всеки опит за тяхната само организация. Защото много добре знаем, че тези, които са новите учредители на сегашния втори медиен издателски съюз, има и такива, които дори гледаха зле на членството на своите колеги в безобидния Съюз на журналистите.
Водещ: Между другото може би по-различно ще се погледне на този въпрос, когато,дай Боже, се осъществи готвеното посещение на представители на „Репортери без граници”, защото тогава ще могат да бъдат задавани пряко въпроси към тях защо България е на това място. Нека сега да чуем обаче от Ахилеас Лилов как в Гърция се чувстват свободни журналистите, как си взаимодействат? Нека да излезем от репликата на Светлъо Терзиев – как си взаимодействат с хората? Едва ли само като пазарна мерна единица.
Ахилеас Лилов: По принцип в Гърция журналистиката има големи традиции, известни вестници от десетилетия излизат, които обаче вече започнаха и да фалират. Ето, един от най-големите вестници /…/ – символично в превод „Свободен печат” фалира. Което ще рече, че дори за свободните, известни, силни медии в Гърция вече е много трудно да преживяват, което се разпростира и върху самите журналисти. Разбира се свободата на словото в Гърция винаги е била доста ценена и винаги самите журналисти са се борили много активно и много успешно, за да защитават тази своя свобода.
Водещ:Какво я гарантира обаче тази свобода?
Ахилеас Лилов:Силната обществена подкрепа. Гръцкото общество, мога да кажа спокойно, че в Гърция има гражданско общество, винаги е подкрепяло справедливите протести, не само на журналистите, но и на да речем други отрасли или слоеве от населението. И винаги, когато да речем някой журналист или група от журналисти са поставяли някой наболял техен личен или професионален проблем, те винаги да намирали отклик сред хората, което неминуемо след това стига и до политическата класа и са се взимали някакви адекватни решения. Това мисля, че значи – гръцкото гражданско общество е един вид гарант за независимата журналистика в Гърция.
Водещ:Макар че ние би трябвало да сме скачени, като скачени съдове, медиите и гражданското общество, и до някъде липса на гражданско общество трябва да поемем като своя лична вина, като че ли.
Ахилеас Лилов:Не знам. Мен наистина ме радват тези млади хора, които виждам напоследък да излизат по улиците. Никой не ги организира. Някакви сайтове, както чух преди малко.
Водещ:Facebook.com е главната организация.
Ахилеас Лилов:Да, но се появява. Ето това е гражданско общество, може би.
Водещ:Господин Терзиев, дали ще ни подкрепят тези млади хора, ако ние се опитаме да защитим свободата на словото?
Светослав Терзиев: Ами тези млади хора живеят общо взето в друг медиен свят. Така да се каже само организиран и…
Водещ:А защо ние не сме част от този медиен свят?
Светослав Терзиев: Защото техните потребности са други вече. Не са вече тези, които традиционно са съществували. Средата е променена. Те имат възможност в много по-голяма степен и протестите им са такива – с пряка комуникация. А когато има пряка комуникация, няма нужда от посредник, т.е. от медии. И бедата е друга. Разбира се аз не искам да преиначавам нещата. Бедата е, че равнището на потребности вече е променено – може би не е това, което е било по-рано. В момента, колкото и да е странно, имаме едно не толкова образовано поколение, което търси повече развлечението, отколкото отговори на сериозните въпроси. И за него тази медийна среда е по-скоро една развлекателна среда. Т.е. променени са функциите, променено е предназначението. Разбира се това не означава, че младите хора не се информират и не разбират какво се случва в обществото. Не бива да ги упрекваме. На тях по начало им е присъщо влечение повече към забавления, към увеселения.
Водещ: За съжаление обаче няма да можем да си внесем гражданско общество в Гърция. Дори и тя да фалира.
Светослав Терзиев: Аз бях преди няколко години на конгрес на журналистите от северна Гърция и ми направи впечатление колко сериозно се отнасят към своите проблеми. Те имат същите впрочем проблеми, както о в България.
Водещ:И те в момента имат малко по-големи.
Светослав Терзиев:При тях в някаква степен даже се задълбочиха, защото наистина издръжката на медиите е един голям въпрос. Доколкото обществото потребява тази продукция, но не я заплаща, получава я безплатно, скъса нишката между обществото и медиите. Т.е. медиите нямат опора в обществото и съответно те престават да носят отговорност към него, защото друг има плаща. Знаете, който плаща, той поръчва музиката. И когато се получава една такава тенденция, нещата се обръщат тотално и в поколенчески аспект. Аз имам и наблюдения в средите на студентите, които се готвят за работа в медиите. Съотношението в момента е две към едно на подготвящи за PR спрямо подготвящи се за журналисти, защото въобще интересът към журналистиката е катастрофално намалял. Предпочитат да бъдат платени, така да се каже обществени коафъори, разкрасяващи образа на една или друга институция, на фирми, на партии.
Водещ:Едва ли обаче трябва да напомняме, че в повечето европейски конституции правото да бъдат информирани хората е именно защитено в тези конституции. Това едва ли е случайно. Благодаря на Светослав Терзиев от вестник „Сега”. След малко ще чуете една своеобразна класация на новините от седмицата от двама интересни събеседници – Иглика Трифонова и Алек Попов. Заради леко объркващия край през тази седмица ACTA продължи да бъде едно от водещите събития на седмицата. Какво казахме медиите и как Иглика Трифонова и Алек Попов коментираха казаното, ще чуем сега.
Иглика Трифонова:Опитах се да прозра какво точно значи ACTA, защото мен ме касае директно. Ние, които правим кино, в последните години сме теглили абсолютно безвъзмездно. Това се случи и в Европа, въпреки че там вече се слага ред на това нещо. Тук, у нас, кино показът направо е разбит, защото като качат филма ти, всеки предпочита да си го гледа вкъщи. Харесваха ми физиономиите на младите хора, които излязоха да се противопоставят на ACTA. Явно това далеч не е съвършенѝ документ. Доколкото аз успях да си дам сметка, той защитава повече правата на разпространителите, което е една тенденция в света, за жалост – а не на хората, които правят изкуство. И това има някакъв предел, защото едни неща не могат да бъдат дистрибутирани, предлагани без край, ако самите те не се създават. Има страшна агресия в начина, по който говорят тези хора за правото си да теглят безплатно изкуство. Това не може да с бъде вярно. Толкова далеч сме отишли в тези бурни години, в които киното започна да се случва през компютъра и всеки да може да си го тегли. Оставям на страна ниското качество, на което често се качва. Стръвта, с която бързат да го качат, което приличаѝ на някаква истерия и кражба много повече, отколкото желание този филм да се види в истинските му качества като картина и като звук. Но вече се е случило едно раздразнение към творците, че имат претенция да им бъде заплащано за труда им. И не знам кога се случи, но това не е красиво нещо., Това е някакъв естетически проблем и то няма да завърши добре. Притесних се вчера, когато Трайчо Трайков, министърът, който пое вината някак си, според мен малко артистично, че „да съм прочел по-добре” каза той, „оттегляме подписа си върху ACTA”. И върху обяснението му защо го правят имаше едно изречение, в което той каза „не може авторските права на някого да са по-важни от правата и свободите.” Това ме ужаси, защото авторските права на някого са част от същите тези права и свободи, за които става дума.
Водещ:Кой от всички, към които медиите се обърнаха, за да търсят различна гледна точка, беше чел ACTA според Вас?
Иглика Трифонова:Със сигурност един мой колега, който е написал в интернет един текст днес – Людмил Тодоров, защото той скоро има премиера и взе решението сам да разпространява филма си. Със сигурност той беше прочел ACTA.
Водещ:Да, но „Паламуда” го няма като торент качен.
Иглика Трифонова:Няма го и слава Богу. Това му дава някакъв шанс да опита и да видим какво ще се случи, ако един човек дръзне сам. Това е много приятен прецедент.
Водещ:А ако трябва да направите филм? Жанрът какъв ще бъде?
Иглика Трифонова:Жанрът – поетично комедиен жанр.
Алек Попов: Това са неща, с които е по-добре да не се спекулира. Най-добре е човек обективно и спокойно да разглежда. Това, което следя с интерес се случва в Гърция, защото това е близка страна и протестите са интересни.
Водещ:А какво се случва там?
Алек Попов:Всички знаем общо взето или по-скоро никой не знае.
Водещ:Ами ACTA започна като драма и май завършва като комедия. По оценката на Иглика Трифонова и Алек Попов. Обаче Алек Попов каза нещо много по-важно. Никой не знае какво се случва в Гърция. Какво се случва в Гърция, Ахилеас?
Ахилеас Лилов: Ами, ако очаквате аз да Ви кажа отговора, който ще остави всички с отворена уста, няма да е точно така. Според мен всичките оценки, анализи и коментари, които се правят за Гърция, са верни. Смисъл, че всеки един от тези коментари и оценки съдържа нещо ценно.
Водещ: Къде се къса обаче нишката? Гърция ни е съсед. Би трябвало това да е много важна тема, а се оказва не рейтингова.
Ахилеас Лилов:Ами аз виждам просто, че новините, които идват от Гърция, идват от международните агенции, чрез кореспондентите, които имат някои медии в Гърция. Видях и няколко филма, направени напоследък, излъчени по телевизията. Но не знам дали може да се усети точно духа и това, което се случва в Гърция с тези няколко реда или с тези няколко минути, които се дават по телевизията. Това, което ми прави впечатление, дори зад сухата статистика, която всеки ден тече по интернет, това са коментарите на българите, на нашите българи. 99% от тях са толкова негативно, злостно настроени към съседния гръцки народ, че направо не мога да разбера това нещо. В Гърция отиват стотици хиляди българи всяко лято да почиват. Стотици хиляди българи там работят, изваждат си насъщния, къде по-добре или къде по-лошо. Не мога да разбера защо така голяма част от хората, които коментират или възприемат новините от там, ги възприемат толкова отрицателно. Мисля си, че за това има, не казвам вина, отговорност и самият премиер. Неговата тайна и вечна рецепта, когато им станат заплатите като българските, тогава ще се оправят гърците. Ето това, ако е стремежът те да станат най-бедната страна в ЕС и ако това е рецептата, не мисля, че ще ги спаси това нещо.
Водещ:Между другото сега се сещам, че преди доста време Бойко Борисов беше казал в Брюксел, че нас много ни интересува какво се случва в Гърция, защото сме съседи. Как да примирим двете тези?
Ахилеас Лилов: Ами как? С това, че всъщност от една страна трябва да ни интересува, от друга страна може би си казваме „нека те да видят сега какво е криза. На нас толкова зле ни беше толкова години.” Но истината е, че те може би в най-тежката криза няма да стигнат това, което ние сме били, защото Гърция измина този тежък период, който измина България от 90-те години насам през 50-те години – след тежката Втора световна война. Гражданска война имаше в Гърция. Милиони гърци 50-те и 60-те години напуснаха страната и се установиха в цял свят. После в Гърция, знаете, имаше военна хунта. Гърция също е имала много трудни периоди и това, което е постигнала в последствие, наистина е плод на много голям труд. Това, че казваме, че гърците са мързеливи или че българите са мързеливи, не трябва по никакъв начин да се…
Водещ:Тези обобщения никога не са били верни.
Ахилеас Лилов:Не са верни, но мисля, че трябва да разберем, че обикновените хора там са обикновени хора като тук, като в България. По една или по друга причина получават повече пари, по-добри доходи, но да не забравяме че гръцкият брутен вътрешен продукт в няколко пъти по-голям от българския. Някой ще каже „да, защото взимат заеми”. Със заеми или без, те произвеждат много повече, отколкото произвежда България. Това е истината.
Водещ:Но ми се ще малко повече да коментираме завръзката между медиите и гражданското общество в Гърция. Тръгнахме, докато вървеше песента, да гледаме колко струват българските вестници. Съботно неделни – те са малко по-скъпи разбира се. Българските са между 70ст и 1 лев, докато в Гърция как стоят нещата?
Ахилеас Лилов:Ами в Гърция цените на вестниците през седмицата започват от евро, евро и половина, което ще рече 2-3 лева. Съботно-неделните вестници, които са с доста дебели приложения, стигат до 3-4-5 евро. Значи правете си сметка – 10 лева струва един вестник. За това по принцип в Гърция, не казвам, че не се четат вестници, но в сравнение с това, което е в България, не е. Дори гърци като идват в България ми прави впечатление, че четат или четяха доскоро много вестници. В Гърция се информират повече по електронните медии, по радио, по телевизия, които са да кажем безплатни. Там няма кабелни оператори. Всичко се излъчва безплатно по ефира и за това не им се налага, и не купуват толкова вестници, което си има плюсове и минуси.
Водещ: Къде кризата е по-голяма по отношение на медиите? В Гърция по отношение на печатните или на електронните медии?
Ахилеас Лилов: Ами тя е повсеместна. Защото самите електронни медии, Ви казах, в Гърция няма кабелни оператори. Те не могат да разчитат на друго освен на постъпления от реклама. Кризата удари и печатните, и електронните медии. Закриват се електронни медии, както Ви казах, и един от най-големите вестници беше закрит, фалира. Намаляват се непрекъснато щатовете и самите гръцки журналисти казват, че това удря косвено,вече дори и пряко, по свободата на словото. Всеки си пази хляба. Прави съответните компромиси, които е длъжен да прави.
Водещ:Тази съботна сутрин не бяхме в компанията на семейство Григовори по БНТ, но сега можем да чуем и тяхната версия за най-важното от седмицата и разбира се коментара им
Иглика Трендафилова:Това е тема, по която според мен много хора се само цензурират.
Асен: Абе, не е комедия.
Иглика Трендафилова:И на мен не ми звучи като комедия. Може да се окаже трагедия в края на краищата.
Асен: Не е екологична, а политическа трагедия. За екологична съм почти сигурен, че няма да се окаже.
Водещ:Добре, ако трябва да определим пък жанра на ACTA, той какъв ще бъде?
Асен: Срещнахме една известна певица в едно известно заведение. Седнахме, помолихме я да седне при нас и я питахме „Какво мислиш за ACTA”? Тя каза „Кой ACTA?” Беше шега и от нейна страна. Тя знаеше за какво става дума. Там жанрът е международна конспирация, граничеща с психо тероризъм. Хора се договарят срещу много други хора да продължат да печелят едни много пари по най-лесния начин, по който са ги печелили примерно последните 70 години. Просто не сме последните 70 години и много е различен светът. Много са различни усещанията за бизнес, колкото и тъпо да звучи – за морал в бизнеса. Колко пъти можеш да пострижеш една овца?
Имаше доброволец да поеме цялата вина през седмицата.
:Според мен заслужено трябваше да си я поеме вината.
Асен: Абсолютно. Това е негова отговорност. Къорав карти не играе и т.н.
:Искам да призная – един добър акт.
Асен: Защитихме наше мнение.
:Между другото малко е смущаващо, че хората ни обвиняват, че имаме мнение и не могат да приемат, че журналист може да има мнение. Особено… Примерно за шистовия газ.
Асен: /…/ После ни погват по социалните мрежи. Що сме казали това? Що сме казали онова?
Водещ:Имате ли различни мнения?
:Гледаме да ги уеднаквяваме.
Водещ:Как става тази работа?
:Поспорваме и накрая някъде се срещаме.
Водещ:Имаше през седмицата драматични репортажи на тема „високи сметки за ток, за парно, заплахи за…”
: Там има една новина и това е поскъпването на газа с 27%. Поправи ме, ако не е толкова, на която не се реагира. След това се реагира на сметките. Ама те сметките са функция от това.
Асен: Тези, дето подскачаха тук да се спряло проучването за шистов газ, сега защо не подскачат? 27% е една трета, по дяволите.
: Едно от най-големите клишета, с които съм се сблъсквала в тази професия е, че идва някой и ти казва „хората искат да видят това.” Ама от къде този човек знае какво искат да видят хората, така и не съм разбрала до ден днешен.
Асен: И кои са хората.
: За това аз имам едно правило. Гледам, че и Асен го има същото – „добрият журналист трябва да се интересува от всичко и той трябва да е радарът, а не хората, които не са професионалисти в тази сфера.”
Водещ: Всъщност това е може би вярната рецепта – Ахилеас, за да бъдем заедно с гражданското общество.
Ахилеас Лилов: А има ли такова в България? Продължавам да се питам толкова години.
Водещ: Усмихна се ти на моята версия, че ще си внесем от Гърция, ако фалират. Между другото, шегата настрана. Докато слушахме Асен, ти каза, че всъщност единствените издания, книжни, които в Гърция са добре, са партийните.
Ахилеас Лилов: Партийните, защото партиите, както в България, получават много солидни субсидии от държавата и ги влагат в свои печатни издания. Наистина много сериозни, силни вестници са партийните издания в Гърция. Там не се среща някой вестник да каже, че е издание на еди коя си партия. Както и в България се знае, че има доста партийни вестници, но зад тях седят други собственици. Но на практика защитават позициите на една или друга сила, или фактор.
Водещ: Всъщност Светослав Терзиев в началото направи една хипотеза дали ще влезе клаузата за съвест в новия етичен кодекс. Според теб има ли смисъл в това?
Ахилеас Лилов:Ами няма смисъл според мен, защото…
Водещ:На фона на това, че има издания, за които хората говорят, да използваме този легален изказ, са партийни, а пък не са партийни.
Ахилеас Лилов:Ами, значи и другото, което говорихме, че вече ще има нов етичен кодекс. Значи те сега ще станат два етични кодекса.
Водещ:Схизма. Поредната схизма.
Ахилеас Лилов:Да. Един журналист с кой етичен кодекс трябва да се съобразява? После коя комисия него ще разглежда? На единия съюз или на другия съюз? И аджеба, както се казва, тези хора, които ще напишат този етичен кодекс и тези имена, които седят отзад – те имат ли морала да съдят, да кажем журналистите? Те могат да смятат, че имат този морал, но поне в общественото съзнание по един или друг начин са компрометирани.
Водещ:Всъщност сега въпросите са по-малко от отговорите. Предстоят много отговори да дадат тези, които създадоха вчера Българския медиен съюз. Техните нагласи пък търпеливо изчакаха да научат какви са по отношение на една бъдеща законодателна мярка. По-простичко казано – закон за печата. Това се опитаха да разберат от фондация „Медийна демокрация”, а пък ние бяхме така търпеливи да изчакаме и тях, за да обобщят резултатите. И така – според създателите на новия Български медиен съюз закон за печата не е необходим, но ето подробностите от Юлия Роне.
Юлия Роне:Това, което успях да разбера от интервютата, които направихме е, че по-голямата част от тях разчитат на една само регулация на печатните издания. Т.е. мнозинството се обяви против специален закон, който да регулира тези издания с аргумента, че в крайна сметка пазарът трябва да реши това. Също така на мен ми се стори доста интересен аргументът за самото обучение на журналистите, които трябва да бъдат обучавани в крайна сметка, не само в етичния кодекс на професията, това е ясно, но и в развитието на съвременните технологии и новата медийна среда. И в крайна сметка наистина това, което аз мога да изтъкна като обобщение на всички отговори, беше първо опиране на вече съществуващото законодателство и неговото по-ефективно прилагане и второ – разчитане на свободата на пазара и на решението на потребителите да отсеят кое е вярно, кое не, коя медия е сериозна, коя медия не е. Това беше доминиращата нагласа. Имаше разбира се различни мнения, но мнозинството от хората, които интервюирах, отговориха това.
Водещ: Ами това беше от нас в днешното издание на „Клубът на журналистите”. Разчитаме следващия път да научим малко повече подробности от Господин Димитър Друмев, който ще се занимава с написването на новия етичен кодекс. Хубав съботен следобед Ви желаем Юлиян Бакалов, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева.          

Журналистите си отиват, посрещайте пиарите

в. Сега I Светослав Терзиев, д-р по журналистика I 14.02.2012

АCТА умря, преди да се излюпи. Гневът на народите смаза змийчето още в яйцето, снесено от властите в полога на свободния от контрол интернет. За какво беше борбата? За безплатния и безнаказан достъп до филми и музика, които иначе струват скъпо, както и за пресичане на мерака на властите да надничат в интимния свят на личната комуникация.

Филмите, музиката, литературата и другите художествени произведения са защитени с авторски права. Заедно с това те не попадат в сферата на основните човешки права. Ето два аргумента, които позволяват на властите да се чувстват с развързани ръце. АCТА не мина, но след нея ще има други опити. Все някой ще успее. Ще се намери благовидна форма, която да гарантира финансирането на художественото творчество. Иначе народите ще се върнат към народното творчество, т.е. към художествената самодейност.

Хората преживяват болезнено заплахата да им се отнеме правото на безплатно развлечение. В същото време те не забелязват как

губят нещо много по-важно,

от което зависи самото им съществуване – основното си човешко право на информация. То не е защитено с авторски права, но за сметка на това фигурира в конституциите на всички демократични държави, както и във важни международни конвенции. Мнозина си мислят, че го имат като някакво гарантирано обществено благо – като правото на здраве, на сигурност, на правна защита и пр., без които не само демокрацията, но и всяко общество би било обречено. За да бъдат гарантирани обаче основните права, някой трябва постоянно да бди за тях и съответно да му се заплаща за труда: за здравето – лекарят, за сигурността – полицаят, за правната защита – юристът и пр. Кой бди обаче за правото на информация?

Изглежда, че това е работа на журналистите, но е на отживяване. Самата професия е заплашена да изчезне, защото вече все по-малко потребители са склонни да плащат за нейните продукти. Не че нямат интерес към тях. Напротив, неслучайно живеем в ерата на информацията. Но липсата на механизъм за самофинансиране на медиите направо от обществото, както бе до появата на интернет, ги обрича на гибел.

В България вече няма вестници, които да се самоиздържат от продажби и реклами. Класическата журналистика изчезна само за няколко години и

бе заменена от корпоративна журналистика,

при която издатели с достатъчно приходи от друга дейност си позволяват да издържат и медии (или поне да им доплащат разликата, която не им достига за оцеляване от собствените приходи). Само от добрата воля на издателя и от неговата представа за обществена полза зависи какво издание ще се поднесе на обществото.

Най-лошото е, че зад частните издатели нерядко стоят държавни пари и фактически медиите скришом са одържавени. Нищо чудно, че значителна част от тях се грижи за безупречния образ на властта. С чувство на самодоволно превъзходство премиерът Бойко Борисов посъветва неотдавна журналистите да си направят свои вестници, щом не им харесва да работят за медии, зависими от властта. Това беше не просто цинизъм, а гавра с професията, която е изправена пред избора да изчезне или да приеме правилата на публичното коафьорство.

Каквито и етични правила да се внушават на журналистите, те няма как да ги спазват, лишени от пряката си опора в обществото. Заедно с това и обществото не може да бъде взискателно към тях, щом като не желае да ги подкрепя финансово. Всеки опит за въвеждане на абонамент и платени сайтове пресича интереса на широката аудитория към съответната медия в интернет. Изключение правят само специализираните икономически и научни издания, за които плащат професионалисти с мисълта, че използваната информация ще им служи самите те да си вършат работата и съответно да печелят от нея.

Не става дума за специфичен български проблем, а за

обща медийна криза,

която засяга както бедните, така и богатите държави, както малките, така и големите издания. Преди две седмици спря парижкият икономически всекидневник "Трибюн", уволни две трети от персонала си и се пренесе с остатъците от редакцията си в интернет. Месец преди това изчезна хартиеното издание на именития "Франс соар". Авторитетният "Монд" пожертва независимостта си и се превърна в корпоративно издание като българските си посестрими, купен от трима големи икономически играчи. На ръба на оцеляването са "Фигаро" и "Либерасион". На червено са даже влиятелният "Лез еко" и най-тиражният всекидневник във Франция – спортният "Екип". Въпрос на време е кога ще се понесат и те към виртуалното пространство.

Същото е положението и в други големи държави. Тази година в Италия се очаква да спрат поне стотина вестника, защото заради финансовата криза държавата им отказа някои помощи. В Испания от началото на януари всекидневникът "Публико" е спрял всякакви плащания. В Гърция изчезнаха два водещи всекидневника, сред които и големият "Елефтеротипия". Дори американският печат е в упадък. След 2007 г. в САЩ са закрити 13 000 работни места за журналисти. За шест години приходите от реклама са намалели двойно в печата. В интернет рекламата е евтина и осигурява само 9% от доходите на половината американски издания. Единственият вестник, който просперира в интернет, е икономическият флагман "Уолстрийт джърнъл", който има 1.3 млн. абонати. Не по-малко авторитетният "Ню Йорк таймс" обаче едва крета с 324 000 абонати в интернет, които му носят 14% от приходите. Във Великобритания пионерът на интернет журналистиката "Гардиън", чийто сайт е вторият по посещаемост в Европа, получава от мрежата само 15% от приходите си. На първо място е булевардният "Дейли мейл" с 15.7 млн. посетители, но и той изкарва от интернет само 37 млн. лири при оборот 221 млн. лири.

Медиите се държат като динозаврите,

изчезват масово и не осъзнават защо. Журналистите и досега си мислят, че информацията е стока, с която търгуват. В действителност информацията е основно човешко право, което няма цена и не може да се продава, а медиите търгуват с информационни продукти и информационни услуги. С появата на интернет информационната стойност на новините не намалява, а намалява стойността на информационните продукти, тъй като могат да се копират и тиражират много лесно. Медиите не притежават информациите, които произтичат от обществото и са предназначени за неговата собствена ориентация. Те притежават само своята запазена марка, която се носи от текстовете, така както са написани. Информацията обаче може лесно да се прехвърля върху различни носители (текстове) и да запазва стойността си. За разлика от художествените произведения, при които ценна е и уникалната им форма, в журналистическата продукция ценно е съдържанието, макар че то е невъзможно без своя носител (формата).

Медиите като посредници (за което говори и самото им название) обработват и пренасят информацията там, където е невъзможна пряката комуникация. Заплаща се само трудът им и материалните разходи, а не съдържанието на информацията. На село хората общуват безплатно и без медии, защото комуникацията е пряка. В световното село, създадено от интернет, има широки възможности за пряка комуникация. Всеки може да бъде източник и потребител на информация. По същия начин всеки може да хвърли послание в бутилка в морето и да се надява някой да го прочете. Поради изобилието от информация обаче няма как всеки да се занимава с нейното пресяване, издирване и обработка, защото няма да му остане време за друго. И в ерата на интернет са необходими специалисти, които да се посветят само на тази работа. Бедата е, че не е измислен начин за заплащане на труда им. Рекламата не е решение, защото поради огромната свобода на потребителя в мрежата да я игнорира тя е слабо ефективна и не струва много.

Какво е бъдещето?

Не е нужно да се гадае, трябва само да се наблюдава. Покрай академичните ми занимания се налага да посещавам журналистически факултети и катедри в България и навсякъде забелязвам ясна тенденция студентите да предпочитат пиар (съвременното название на платена пропаганда) вместо журналистика. Съотношението е две към едно в полза на пиара. Той е с гарантирани доходи, защото задачата му е да разкрасява образа на онзи, който плаща (правителство, фирма, партия и пр.). От журналистите обществото очаква да защитават неговите по-широки интереси и да му дават обективна картина (включително и негативна) за хора, събития и институции. Главната полза от медиите е да функционират като нервна система, която реагира, когато в някой от органите настъпят промени – добри или лоши. Тук се включва и усещането за болка, което може да бъде животоспасяващо, защото предупреждава да се вземат мерки (ето защо журналистите "обичат" лошите новини). Пиарът има дрогираща функция, защото трябва да излъчва постоянно оптимизъм, радост, удоволствие и пр., но никога не може да бъде носител на "лоши новини".

В момента обществото (в най-широк аспект) върви безгрижно към своето масово дрогиране. То ще има всички удоволствия, за които е готово да се бори в интернет, но няма да има представа за действителното си състояние. Най-важната информация ще циркулира по затворени канали само за кръгове, които ще имат интерес да я плащат и да я използват за управленски и други свои цели. Колко още време ни остава да се срещаме – журналисти и читатели? Не смея да прогнозирам, но медийният упадък е бърз и всичко ще се разбере в близките години.

Оригинална публикация

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 21.01.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 21.01.2012

Водещ: За по-постоянните ни слушатели едва ли е необходимо да припомням кой е проф. Енчо Герганов, професор по когнитивна психология, психолингвистика и психометрия. Какво разбраха медиите и анализаторите от речта на президента Росен Плевнелиев? Ето този анализ го помолихме да направи,а сега слушаме и резултатите.
Проф. Енчо Герганов: Това, което президентът каза, всички го чухме и всеки е открил послание за себе си, за цялата държава, за Европа и т.н., но интересното е, че когато се направи по-дълбок анализ на речта, например анализ на съдържанието, се виждат ключови думи, които се появяват с голяма честота, по-голяма честота и това, естествено, се отразява върху нашите възприятия.Например това, което излезе след анализа, мога да го обобщя в следните идеи: Първото интересно нещо е за идентификациите на президента. Както знаем, има множествена идентификация. Първо, егоидентичност, след това идентификация с народа, с обществото, с държавата с България. Друга идентификация може да бъде с Европа, трета със света и т.н. Какво се получи от анализа, който направих? На първо място, най-силната идентификация на президент е с България, българите, народа. 191 пъти, сумарно, се срещат тези думи като българи, българин, българите, наша, нашата, нашите. Ето това пък вече говори пряко изразена идентификация. Народът, нацията и т.н. Втората идентификация е към тази егоидентификация. Много по-малко, 10 пъти само мен, ме и ако сложим тука и президент, президента още 24 пъти, сумарно 34 пъти. Т.е. егоидентичност срещу идентификация с българите, с народа, огромна разлика в полза на идентификацията с народа. След това на второ място е идентификацията с ЕС. 29 пъти се среща ЕС, Европа, европейски, европейските, еврофондове и т.н. и на последно място, но все пак е отбелязано това в речта му, е идентификация със света, където са се получили около 12 повторения на думи като света, световно, световните и т.н. Това е едно от интересните неща в речта на президента, които правят силно впечатление при този анализ. Другото, което направи впечатление е отнесеност на всички действия във времето , които той заявява в речта си.Разбира се, напълно естествено е, че това става в бъдещето. Затова е много повишена много честотата на частицата ще, глагола бъда, бъдем и т.н., около 35 пъти. Има нещо интересно, че отнесеност в бъдещето става в два момента. Едното е периодът, в който той ще работи и другото е към 20-а година, какъв ще бъде резултатът от това, което ще прави нашата държава. Има доста повишена честота на такива глаголи като работим, създаваме, успяваме и п променяме и т.н. Сумарно някъде около 30 такива появи на тези глаголи, които вече са свързани изцяло с дейността на президента. Доста повишена е и честотата на думи, които се отнасят до сигурността на държавата, на хората, над 27 пъти. Интересно е и отношението между честотата на появата на страна и региони, държава и региони. Доста пъти са се срещнали думи като регион, региона, регионална, регионални и т.н., около 17 пъти. Значи той мисли не само за държавата като цяло, но и за развитието на регионите. Направи ми впечатление, че силно повишена е честотата на политик, политика, политици, около 30 пъти, което е естествено вече като имаме предвид, че цялата дейност на президента ще бъде свързана с политиката. Интересно е и съотношението на честотите на поява на такива думи, които са свързани с президента и президентството и правителството и правителствата. Президент-президентство 24 пъти срещу 10 пъти за правителството. Може да се продължи анализа и да се извадят послания, които не се улавят пряко в речта на президента, но те влизат чрез именно тази повишена честота на носителите, на думите, чрез които се изразяват тези идеи.
Водещ: Разбира се, у нас се появиха повече политически оценки на тази реч. Вашият анализ обаче показва друго. 24 пъти са употребени пъти за президентството, 10 пъти за правителството?
Проф. Енчо Герганов: Да. Това ми направи силно впечатление. И тук, ако някой е уловил, че нещо като повече правителство, няма такова нещо.
Водещ: Имаше и сравнение с речта при заклеването на Барак Обама. До колко могат да се търсят такива прилики?
Проф. Енчо Герганов: Би било интересно да се направи паралел точно, въз основа на един такъв анализ на съдържанието. Този анализ, който може дори да се задълбочи още, просто има нужда от време, има нужда ода се включат и други методи на анализ. Разкрива наистина искрените, дълбоко внедрените, така да се каже, в съзнанието и на неосъзнато равнище, намерения за действия на президента, а това не винаги може да се осъзнае от всички пряко, пък и дори от самия него.
Водещ: Кой печели от тези анализи, не в прекия смисъл на думата, разбира се?
Проф. Енчо Герганов: Печели обективността при оценката на различни обществени анализ…
Водещ: Но някой би казал…
Проф. Енчо Герганов: … и трябва да сме сигурни в това, което се случва, а не да го интерпретираме, според нашите възприятия и нашите нагласи и да го поднасяме на обществото, особено когато става дума за журналистиката, за политологията, да се проектират собствени оценки и очаквания върху това, което обективно съществува.
Водещ: Но някой би казал тези президентски речи не ги пишат самите президенти. Тогава тази обективност каква стойност има?
Проф. Енчо Герганов: Да. Тук и аз си помислих това, че там участват експерти, които подпомагат дейността на президента, но струва ми се, че в този случай, тъй като не знам , вече може би има екип, който да помага на новия президент, но дори и да е така, той я одобрява, а той в крайна сметка решава какво точно как да бъде редактирана и какво да бъде съдържанието на речта.
Водещ: И понеже вие няма как да не сте проследили медийните анализи, това, което научихте, след като направихте анализ на тази реч и това, което научихте от медиите, доколко се различава?
Проф. Енчо Герганов: Мисля, че има доста съществени разлики.
Водещ: (…)
Проф. Енчо Герганов: Дори аз самият съм изненадан от този анализ, който направих. Бях, до известна степен,повлиян от това, което съм чул. ТО не е много, но малкото, което съм чул, ме накара да си помисля, може би са прави хората, които анализират, но те анализират на равнище впечатление. Т.е. тези проекции, които имат собствени проекции върху речта.
Водещ: Аз се надявам, че ще ви бъде интересно да продължите този анализ, защото за нас определено ще ни бъде интересно да научим и още неща. Разбира се, ще има и още речи, които ще бъдат плод на този анализ.
Проф.Енчо Герганов: Да.
Водещ: Смятате ли, че си заслужава да се прави…
Проф. Енчо Герганов: Мисля, че си заслужава. Дори е интересно да се сравни с речите и на други президенти, политици и т.н. Тука например преди години аз правих подобен анализ на програмната реч на Симеон като се върна за първи път в България. Там имаше интересни неща също и се опитах да видя, дали и тук ги има. Забелязах, че и тук има подобно нещо само, че все още ми е трудно да преценя дали това е специфика на речта или специфика на българския език.Просто трябва…
Водещ: Припомнете ни кое беше водещата спецификация при…
Проф. Енчо Герганов: При речта на Симеон имаше изключително повишена честота на отрицателните думи, частицата не, ни, местоименията никой, никого, наречията никога, никъде и т.н. Тук обаче ги няма всичките тези отрицателни думи, но частицата не е с повишена честота.Аз се върнах след това в текста да видя къде. То е свързано с отрицание на някои отрицателни неща, което в последна сметка е положително послание като при Симеон. Например той използва много успешно двойното отрицание, за да отпрати като крайно послание положително послание. Ето тук например в речта на новия президент, частицата не е 41 пъти повторена, но това аз не го коментирам, защото вече започвам да мисля, че е специфика на българския език. Ако се направят такива анализи на повече речи на политици от всякакви цветове, може би ще се установи дали това е закон на езика или пък играе вече и нещо друго.
Водещ: Интересни ли са българските политици и българската политическа реч за анализ? И ако трябва да ги сравните с речта на чужди политици, кои са по-интересни?
Проф. Енчо Герганов: Малко ми е трудно да направя сравнение с речите на други политици, защото там не съм правил този анализ. Нещо повече. Аз виждам, че още по-дълбоко може да се навлезе. Има такива методи, които все още не мога да ги правя, защото нямаме този инструментариум, да се извлича мрежа от понятия и връзки между тези понятия, на базата на текста на речта, което би било много интересно и да се види в какво съотношение са. Тук все пак подобни идеи успях да извлека, но сигурно има и още много интересни неща.
Водещ: Приликите и разликите в анализите на речта на президента Росен Плевнелиев ще коментираме след малко с колегите Надежда Василева от БНТ Светослав Терзиев от в. „Сега”. После ще чуем коментара и на доц. Тотка Монова от факултета по журналистика на Софийския университет. Останете с нас.
Добър ден на Надежда Василева от БНТ .Различен ли беше коментарът на речта на президента РосенПлевнелиев в медиите? Всъщност той беше различен, но защпо?
Надежда Василева: Според мен, медиите анализират речта по различен начин. Според мен, речта на Росен Плевнелиев беше логично продължение и съдържаше елементи от всичко това, което той говореше и по време на предизборната си кампания. За медиите, в нея нямаше нещо особено, изненадващо, нещо особено, неочаквано.Едно от нещата, които обаче намен ми направиха впечатление, това беше периодът, за който той говореше. Какво, според него, трябва да се случи в България до 2020 г. и това, според мен, не е случайно, тъй като той през цялото време говореше за дългосрочнаа програма за икономически растеж на страната, за развитие, но 2020 г. излиза извън рамките на неговия президентски мандат и може би се съдържа и скрита заявка за нов мандат, а този период всъщност включва чисто математически и управлението на още 2 следващи правителства. Плевнелиев всъщност говореше много за приемственост и надпратийност. За това той говореше и по време на кампанията. Също така направи впечатление, че той не пропусна да благодари на тримата предишни президенти Желев, Стоянов, Първанов за това, че са изградили авторитета на институцията, за това, че са утвърдили демокрацията. Също така отбеляза и приноса на няколко правителства за това, че страната има финансова стабилност. Именно тази приемственост е едно от ключовите неща, които правеха впечатление в речта му.
Водещ: Това, което проф. Герганов каза, че е много силна идентичността с България, българите, нацията. Думите, употребени в цялата реч на Плевнелиев, според него, са 191?
Надежда Василева: Да. Интересно, че сякаш в речта му имаше някакъв опит за формиране на национална кауза. Разбира се, от опозицията видяха в неговото изказване зад чисто икономическите му акценти, зад целите, които той формулира, това, че според тях,тези думи са по-подходящи за представители на изпълнителната власт, отколкото за президентската институция. В тези анализи има известна логика, тъй като Плевнелиев навлезе в изключително много детайли за това какво трябва да бъде свършено в редица сектори и от пръв поглед е ясно, прави впечатление, честава дума за работа,която предстои да бъде извършена от изпълнителната власт. От друга страна, той обаче лансира много ясно тезата си, че президентската институция трябва да бъде място задиалог, за обществен дебат, за взимане на решения, които той смята да формулира, с помощта на представители на изпълнителната власт, депутати, гражданския сектор, учени, общественици, Тази негова цел и това намерение може би оправдаваи това влизане в експертното говорене и такива детайли. Всъщност Плевнелиев, според мен, говореше по-скоро експертно, отколкото политически, макар че думата политика действително много пъти се споменава …
Водещ: 30 пъти.
Надежда Василева: …в изказването му. Да. Не липсваха обаче и политические елементи, които са знакови, според мен. Той каза, че ще бъде по-различен политик, по-различен лидер, че ще отстоява тази надпартийност на президентската институция, че няма да участва в политически интриги. Също така той задочно отговори и на въпросите, дали ще критикува правителството с думите, че винаги има изкушение.Винаги има риск президентът да се превърне в критик, защото по този начин той може да спечели по-висок рейтинг, но неговата цел няма да бъде такава. Става ясно, че той няма да бъде самоцелен критик, а по-скоро ще следи дали институциите не подменят приоритетите на страната. Така той отговори и на това, дали ще се противопоставя на правителството. Може би има такива очаквания. Явно Плевнелиев ще бъде поставен в много ситуации, в които той ще трябва да вземе това решение, дали да бъде по-критичен или да бъде в по-добър диалог с ГЕРБ, с управляващите, с правителството.
Водещ: Със сигурност ни предстои още един анализ на поне още една реч, която предстои?
Надежда Василева: Да, така е, но това изказване, което предстои в неделя, се очаква да бъде много по-кратко. Всъщност тази реч, която беше произнесена пред парламента, това е неговата програмна реч, в която той формулира своите цели. Изказването в неделя, което предстои, се очаква да бъде по-скоро официално, по време на тази церемония, на която ще говори и досегашният държавен глава Георги Първанов. Именно това, което Плевнелиев формулира пред себе си за този мандат в тази реч, която не случайно продължи почти 40 минути,37 минути, което също така направи впечатление на медиите, че така това дълго говорене се конкурираше и с говоренето на президента Георги Първанов, макар че Първанов говори около 50 минути при първата си реч.
Водещ: Това е Надежда Василева от БНТ. Сега добър ден и на Светослав Терзиев от в.”Сега”.
Светослав Терзиев: Добър ден.
Водещ: Здравейте. Чухте проф. Герганов, чухте и Надежда. По-скоро политическа ли беше тази реч? По-скоро ппремиерска ли беше? Приличаше ли по нещо на Обама? Цитирам ви част от оценките в медиите, в крайна сметка.
Светослав Терзиев: Аз се забавлявам на лингвистичните анализи, защото те наистина са развлекателни. Колко думи и колко пъти са били употребени, колко минути и т.н., но всъщност трябва да знаем, че думите не са нищо друго, освен носител на някакво съдържание. Т.е. те са, така да се каже, превозните средства и ако се вгледаме точно върху думите и се взрем в тях, ние ще се взрем в превозното средство, но ще изпуснем полезния товар. Какво всъщност каза новоизбраният президент? Много бяха акцентите , върхукоито той привлече вниманието на обществото. На мен ми се струва, че най-важното отиде някакси назад. Може би на 20 място, където той каза така, че не иска България да бъде асоциирана с организирана престъпност и корупция и че народът на Ботев и Левски не бива да бъде сочен като пример за корумпирана нация в Европа. Това е много важно, защото, ако си спомним, всъщност няма друга тема, която да доминира толкова много, когато става дума за България в ЕС, като темата за организираната престъпност и корупцията, която…
Водещ: Истината е, че всъщност оценките за тази реч бяха по-скоро политически, а за политиците това не е любима тема.
Светослав Терзиев: Не е, защото…
Водещ: … защото в крайна сметка, от тях зависи как ще се говори за България.
Светослав Терзиев: Не само зависи от това как ще се говори, но и ги засяга много пряко…
Водещ: И какво ще се случва, разбира се.
Светослав Терзиев: Защото корупцията на високо равнище не е нищо друго, освен корупция във висшите среди, т.е. там, където са политиците и става дума на практика за тях. Те всъщност са сочените за тези негативни явления, които се лепят върху обрраза на България. Тъй, че няма как да … и няма как да съдействат за нейното решаване. Неслучайно толкова години не се решава, въпреки че в България е под много силен европейски натиск, въпреки че е обект на специален механизъм на наблюдение, който действа още от първия ден на нейното влизане в ЕС и който продължава може би, неизвестно колко дълго ще продължи да действа. Ето това е един акцент, който е изключително важен, защото става дума за същността на нашата държава, на нейното място в Европа. Тъй, че Плевнелиев, поставяйки го, показа, че всъщност не го е забравил, но оттук нататък е въпросът какво ще се случи, защото той очерта и някои съвсем практически стъпки, което аз приветствам, но дали наистина ще бъдат последвани. Например той каза така: Време е да спрем да решаваме проблемите единствено със законодателни и структурни промени. Какво означава това? Това означава, че на всички критики досега от ЕС, на целия натиск, ние сме отговаряли само с едно: събира се парламентът и променя някакъв закон.
Водещ: Който обикновено име има.
Светослав Терзиев: Променя се законът, но той не се прилага. За целта се казва: Ама знаавете ли, той не се прилага, защото структурите не са съобразени с този закон. Дайте сега да променим структурите и започват някакви структурни промени на административно или дори на равнище съдебна система. Както виждаме сега, дори се изгражда и специален съд и всъщност всичко се върви в тази област на подготовка, така да се каже, да се свърши работата, но самата работа не се свършва, защото онова, което искат от нас, е точно да се видят резултатите, а именно осъдени босове на организиранатапрестъпност и висши корумпирани лица. Това означава министри. ТОва означава политици, а защо да не си помислим и президенти, прикривали организираната престъпност. Те не са идеални, след като те са били на най-високия пост и са разполагали с разузнавателната информация от всички равнища и са можели да знаят какво се случва. Самото им мълчание е било съучастие. Ето тези въпроси са изключително важни и ако наистинаводят към някакви практически действия, ще бъде много полезно за държавата, защото онова, което се чака от нас, е не повече пред правене на законите. Ние направихме съвършеното законодателство. Просто аз не виждам докъде нататък ще се представят тези закони. И сегашните са много добри. Нищо не пречи разбойниците да бъдат поставяни на място.Да ви кажа, ако искате, нека да използват, както се казвт и скрижалите на Мойсей. И там е написано, че не трябва да се краде и пак могат да се предприемат действия срещу престъпниците. Въпросът е да има желание, а желание просто няма. Няма точно във висшите среди, от които зависси да задействат механизмите, които съществуват. ТОва означава да се задействат механизмите, които са на подчинение на изпълнителната власт, които са на подчинение на съдебната власт. Т.е. президентът може да послужи като един катализатор, защото той самият няма такава власт, но той може да бъде катализаторът, който да насочи вниманието на обществото в тази посока.
Водещ: Дали това ще се случи, предстои да видим. Факт обаче, различните оценки на онези, които анализират речта. И на журналистите,и на това, което цитират журналистите, защото, според мен, в медиите повече се цитираха политическите оценки, по повод тази реч, а не толкова други оценки. Поне аз така мисля. Не знам. Може би вие мислите по различен начин?
Свтослав Терзиев: Журналистите, какво да ви кажа, те са поставени също в различна среда, защото зависи техните медии под какъв натиск Има медии, които са под много пряк натиск на изпълнителната власт, които се финансират индиректно от държавни средства, чрез банка, която върти държавни пари и естественотези медии по никакъв начин не могат да бъдат критични към изпълнителната власт. Те просто ще й пригласят, тъй че…
Водещ: Между другото, накрая ще завършим с един конкретен пример за медиая, която е притискана пък от други власти, но това за накрая. Благодаря на Светослав Терзиев. Сега добър ден и на доц. Тотка Монева от факултета по журналистика на Софийския университет. Здравейте, доц. Монова.
Доц. Тотка Монова: Здравейте.
Водещ: Чухте всичко казано дотук. Къде бъркат журналистите, освен това, че те винаги са виновни?
Доц. Тотка Монова: Не. И аз съм съгласна в много голяма степен с това, което Светльо Терзиев каза. По принцип от един текст, малко по-обемен, каквато е речта на Росен Плевнелиев, според мен е рано да се прави портрет на политика Плевнелиев. Това тепърва ще видим, така че моите оценки са базирани само върху текста. Първият по-голям текст, какво той ни казва и какво не ни казва? Аз също имам резерви, особено, когато се анализират политически речи и политически послания да правим един чисто езиковедски анализ. Така че това, което аз кажа, е извлечено от анализ върху абзацни изречения.Първото ми впечатление, като … имам пред мене речта, освен слушането. Когато я слушах, без да имам още текста разпечатан, аз останах с впечатление за нещо скучно и неефективно, познато, макар и облечено в малко по-друга езикова форма. Сега пред мен е текстът и това, което ми прави впечатление, че това е поредното политическо изявление, което е неконкретно като послание и може би основната й характеристика, декларативност. 22 години слушаме какво трябва и какво ще е и тук съм съгласна с премиера, който забрани говоренето в бъдеще време, но….
Водещ: Тази забрана беше престъпена 35 пъти, ако трвябва да се върнем на цифрите.
Доц. Тотка Монова: Но аз искам да чуя поне от един политик, нов политик, Росен Плевнелиев го представят като нов политик , от младото поколение, политик, който е свързан повече с експеертното мнение и с компетентността. Но аз искам да чуя отговор на въпроса: Как? Давам ви конкретно тука моменти от речта. Целите са високи, но за да постигнем такава България, трябва да повярваме, че можем повече, да имаме дългосрочен план, който да мобилизира целия потенциал на нацията, интелектуален, духовен, физически. Това го знаем. Всъщност, ако той искаше нещо ново да ни каже, би трябвало да ни каже, как той смята, че може този потенциалда се мобилизира. По-нататък. Като казах, че първото ми впечатление беше за нещо много познато, казано с други думи, веднага ще ви кажа, че първата ми асоциацияе с любимата фрраза на Надежда Михайлова. Тя гласеше „нов цивилизационен избор”. Аз така и не разбрах дали тя самата може да каже подробно какво точно се включва? Какво е това нов цивилизационен избор? Защото ето тука сега се казва: Аз искам да бъда прагматичният президент на модерна България. Хубаво, но аз бих искала да чуя,според него, 1, 2,ц3, какви са характеристиките на прагматичния президент?Ако досега сме имали 20 години непрагматични президенти, то какво е прагматичен? Той какво ще направи? На България, модерна България, модерна ли е? Важното е да съм компетентен, да си върша работата.Такива изречения наистина са дразнещи за хората, които живеят много тежко и след като снощи им се каза, че едва ли не ги чака режим на тока, сега изречение от рода”Ще работя за националния интерес и благоденствието на всеки българиин.”, извинете! ТОва го слушахме на всички конгреси там до последния. Във всички документи, ако се извяадят, от резолюцията на БКП конгресите, това са ключови фрази. Мисля, че и той самия и хоррата, които пишат речите, да ги избягват. Те не са адекватни на 2012 г.
Водещ: Биха могли да се обърнат към лингвистите и към психолингвиситите да им изготвят един забрранителен списък за фрази-клишета.
Доц. Тотка Монова: … Ето, по-нататък. Съгласна съм с констатацията, констатация плюс декларративност. Няма пряк път към богатството. Богатството се изработва. Добре, но има пречки за честните хора да си изработват богатството. Каква е работатав тази посока да се елиминират тези пречки? Тази неработеща съдебна система, тази корупция и просто младите хора емигрират точно затова, защото те не виждат възможност тук да заработят, ако не богатството си, то поне един приличен стандарт, който да осигури тях и бъдещите им семейства. Ето, по-нататък. Важно е бизнесът, академичната общност и държавата да се обединят от целенасочена програма за иновации, приоритети… на икономиката. Това е абсурдно изреччение, в този вид поднесено. Затова казвам, че тя не е ефективна.Може ги тази реч е интересна помежду си нещо да разказват политиците, в парламента, Волен Сидеров да протестира. Но според мен, тази реч трябваше да бъде към гражданите, към обикновените хора, които наистина вече не искат да чуват какво ще стане в 2020 г. 22 години преход и още 10 са 32. Просто какви са, аз не мога да разбера, от нито едно послание на политик, не само от тази реч. Всъщносрт какви конкретни стъпки се правят, за да може малко да се види ефективно работеща политика, политическа система, ефективно работещи институции? Затова казвам, че лично на мен повече ми харесва говоренето на премиера. Не бих употребила чак определението „уникално”, това, което каза американския посланик Уорлик, че той говори уникално, но той говори конкретно и заповедите са му ууникални и поне е конкретен. Казва: това може, това не може. Това говорене повече стига до хората, а тази реч, така написана, с тези, ако влезем пак в езикознанието, такива сложни езикови конструкции, тези иновации, приоритетни области, това, извинете, и аз хванах всички тези неща. Когато вие ми се обадихте и аз принтирахречта. Това, ако само го слушаш, абсолютно пък не работи и не говори.Този текст е направен да се възприема като писмен текст, като публикуван, да го възприемаш чрез четене. Той не е направен така, че да работи… Реч на политик, който иска да е нов, модерен и да спечели аудитория с говорене. Т.е. няма ораторски умения, поне в тази реч…
Водещ:Това е на вниманието на тези, които помагат и работяат в екип.
Доц. Тотка Монова: Да.
Водещ: Благодаря на доц. Тотка Монова. Само да ви попитам.
Доц. Тотка Монова: Да.
Водещ: Смятате ли, че, понеже следващата тема, върху която ще обърнемвнимание в клуба на журналистите, американското законодателство, което предстои да ограничава свободите в интернет, да или не, една прогноза? Дали ще има такова законодателство или няма да има?
Доц. Тотка Монова: При нас дали може да има такова законодателство?
Водещ: Не, не. Дали в Америка ще бъде прието такова законодателство, което разбира се, отнася до целия свят в крайна сметка, защото това законодателство може да ни лиши от „Уикипедия”, от „Ютюб”, мрежи за видеоспподеляне?
Доц. Тотка Монова: Не съм чела материали подробно около въпроса, но не мисля, че при съвременните технически средства, това е възможно. Едно такова законодателство по-скоро ще насърчи нелегалното разпространение на мрежи и на съобщения.
Водещ: Благодаря ви за…
Доц. Тотка Монова: Не виждам технически как това може да бъде спряно.
Водещ: Благодаря ви за тази прогноза. Ние след малко ще продължим по темата…
Доц. Тотка Монова: Благодаря ви и аз.
Водещ: … с Юлия Роне. Останете с нас.

Когато започнаха революциите, които се състояха в „Туитър” и изобщо в интернет, тогава политиците бяха много доволни, защото ставаше дума за гласност. Сега обаче зад океана, в Америка готвят два закона, които според мнозинството от потребирелите, ще ограничат свободите в интернет.Затова и видяхме първата, един вид стачка, т. нар. затъмнение на антглоезичната уикипедия, която е застрашена от спиране. Освен български сайтове, ако тези закони бъдат одобрени, всякакви други сайтове по целия свят могат да бъдат спрени, в това число и „Ютюб”. Добър ден казвам на Юлия Роне.
Юлия Роне: Добър ден.
Водещ: Здравейте. Кой всъщност, ако тези закони бъдат приети, с какво си взимаме сбогом?
Юлия Роне: Ако тези закони бъдат приети, си взимаме сбогом със свободата на словото и казваме здравей на цензурата. Общо взето, това е ситуацията в момента. Това са закони, които трябва да минат през Сената в САЩ. Това е факт., но те наистина ще се отразят на целия свят, защото това е опит да се разшири влиянието на американското законодателствое и извън Америка.
Водещ: Извън Америка?
Юлия Роне: Просто, защото много от компаниите, които всичкие ние ползваме, са под тяхното законодателство. Това е много в момента критичен момент, който обаче, като че ли, няма засега да мине. Всички видяхме огромната съпротива по целия свят срещу този закон и за мен това, което беше интересно е, че наистина целият свят се намеси в нещо, което касае политиката на САЩ, е крайно показателно.
Водещ: И това е вярно. Нека сега чуем обаче как ние пък се включихме. Добър ден на Делян Делчев от „Електронна граница”. Здравейте.
Делян Делчев: Здравейте.
Водещ: Като, че ли ние се включихме много организирано, а по-индивидуален беше подходът, българският
Делян Делчев: Да. В интерес на исртината, в България този проблем не се следеше особено активно и повечето хора не знаех за него и за неговото съществуване, така че включванетов протестната акция беше индивидуално от отделни хора, които просто следят темата.
Водещ: И вие ли като г-жа Роне мислите, че това е законодателство, което на този етап няма да мине по-скоро?
Делян Делчев: Много е трудно да се каже. Факт е, че протестите и особено в навечерието , така да се каже, на избори в Щатите, в известен смисъл, забавят разглеждането на тези актове, но те не са спрени в никакъв случай. Основните им поддръжници и лобита продължават еда си стоят и самите закони просто преминаватот една бърза процедура на гласуване в по-забавена процедура с обсъждания, която теоретично не премахва самото законодателство. Просто позволява неговото модифициране и внасяне на по-късен етап.
Водещ: Нека да си говорим по-ясно. Пак ли за торенти става дума или тук вече става дума за по-сериозна лакомия, защото знаем, в мрежите за видеосподеляне също има авторски права, но има и авторство?
Делян Делчев: Всъщност основният проблем, койтодефакто правозащитните оррганизации виждат в това законодателство, предложено от нея, че на първо място, то е изрично насочено към оператори и посредници, които предоставят контент, извън пределите на Щатите и не са под американса юрисдикция.
Водещ: Тяхна юрисдикция.
Делян Делчев: И същевременно нямат ясна и точна дефиниция на това какво точно би предизвикало, активирало съответните актове срещу тези оператори. В частни случаи дефиницията е, че те крадат американска собственост, което е достатъчно широко твърдение и всеки собственик на права би могъл дефакто да обвини всеки един сайт и всеки един доставчик и телекомуникационен оператор, който оперира, където и да е по света, в кражба на интелектуална собственост например и следователно той да попадне подвластта на съответното законодателство.
Водещ: Всъщност това не е ли опит да бъде на практика платен вече интернет? Питам, реално, не формално?
Делян Делчев: Аз персонално принципно това, което искам да кажа е, че всяко едно действие винаги се оправдава сдобри намерения. Ние знаем, че пътят към ада е послан с добри намерения.
Водещ: Да, така е, да.
Делян Делчев: Но това, което всъщност е проблематично тук е, че това законодателство на първо място иззрично атакува оператори, които се на мират в чужбина, но също така и посредници за първи път, защото и до моментаMCA-законодателството в Щатите по принцип позволява да бъдат атакувани и да бъде търсена вина и загуби, предоставящи…
Водещ: Всъщност акцията с арестите в Нова Зеландия бяха точно това.
Делян Делчев: Точно така. Въпросът е, че новото законодателство всъщност прави няколко съществени модификации. Първото е, че процедурата вече е изключително скъсена и в нея не участва съдия и като оператор, който предоставя контент, си задължени моменталически, грубо казано, да го свалиш, в рамките на 5 дни, след като получиш нотификация или ако си посредник, което включва търсачки като „Гугъл”, сайтове,които предоставят линкове. Бо могло да включва всякакви сайтове, които позволяват публикуването на коментари. В някои от коментарите е бил публикуван текст, който е технически собственост на някой и…
Водещ: И много прилича технически на, да…
Делян Делчев: Фактически изместват се две неща. Измества се правото, защото дефакто неният трябва да защитава, че е невинен…
Водещ: Трябва да доказва, че е невинен, а не да го обвиняват.
Делян Делчев: Точно така.
Водещ: Да. Благодаря ви за този коментар. Делян Делчев от „Електронна граница”. Юлия, за торенти ли става дума или за по-голяма лакомия в случая?
Юлия Роне: Вижте! За мен, става дума преди всичко за битка на капитал. Не знам, дали сте чула този коментар, койтовсе пак за мен доста адекватно описва ситуацията. За това, че това е битката между Холивуд и силиконовата долина. ТОва е битката между производителите на съдържание и интернет бизнеса и за мен е крайно показателно, че се намесиха фирми като „Гугъл”, „Фейсбук” и пр. Това показва, че техните интереси са застрашени. Защо мисля, че Делян много ясно обясни много ясно, защото те наистина биха могли да бъдат жертви на съдебно преследване, дори да закрият определена частот своите услуги просто, заради наличието на линкк, който води към нерегламентирано съдържание, съдържание, което е обект на авторски права.Знаем, че самият начин на работа на „Ютюб”, на „Фейсбук”, той се базира, именно на споделянето на съдържание. Т.е. в случая ние имаме два икономически модела, които се борят, но в цялата тази борба, в крайна сметка се оказват нашите граждански свободи…
Водещ: Къде отива нашата гражданска свобода?
Юлия Роне: Така че в случая,напълно аз подкрепям действията на „Фейсбук”, на „Гугъл”, на „Уикипедия”, която в случая е организация, която не търси печалба категорично, защото нашите свободи и права някак се оказват въвлечени в тази битка. И не не мисля, че става дума в случая само за торенти. В случая става дума наистина за интереса на развлекателните индустрии, които не могат да оцелеят явно в така създалата се ситуация, но вместо да търсят алтернативни модели, те се насочват към доста тепресивни мерки, които се прокарват през закона.Това е нормалната реакция на тези индустрии, но въпросът е политически. Именно затова е толкова важно да се реагира с политически средства.
Водещ: Между другото, си говорихме неформално за това, че политиците ни поднасят различни зрелища, къде по-добри, къде по-лоши. Говорим за по света, не само у нас. Проблемът идва, като че ли от там, че хлябът намаля?
Юлия Роне: Да, категорично. И знаете лвъпросът за свободата е важен, защото някак, когато говорим за свобода, ние винаги имаме предвид гражданското ий измерение, свободата на словото, всичко това.
Водещ: Да.
Юлия Роне: Но има и друг тип свобода.Това е икономическата свобода и за мен също е крайно любопитно, когато говорим за интернет. Не знам дали ви е правило впечатление, но най-страшните монополи в момента са именно в интернет. Компании като „Гугъл”, като „Фейсбук”, като „Амазон”, те държат 95 и над % от пазара. Т.е. свободата в интернет трябва да се разглежда от гледна точка на това, доколко са способни нови хора да се появяват там, да развиват своя бизнес.
Водещ: В последните минути на „Клуба на журналистите” сега ще погледнем на една друга свобода, свободата на самите журналисти да описват това, което се случва и после да не имсе случват странни неща. Добър ден на Веселина Томова, собственик на сайта „Афера”.
Веселина Томова: Добър ден.
Водещ: Вие през седмицата сполучливо се пошегувахте, че като свалиха белезниците на Чочо и ги приготвиха за вас. По един стар случай,между другото, за който имаше и политическа санкция, на всичкото отгоре?
Веселина Томова: Да, точно така.
Водещ: Сплашиха ви, че с белезници ще ви докарат до София да свидетелствате?
Веселина Томова: Да. Това не си беше заплашване. Това си беше на косъм да се осъществи, тъй като имаше писмено разпореждане от дознател от столичната дирекция на МВР, за да бъда докарана принудително с белезници и полицейски комвой, качена на влака и на всичкото отгоре, върната на обратно, след разпита, за да се явя като свидетел по някакво дознание, което не ми беше обяснено точно и конкретно за какво става дума, свързано с депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов…
Водещ: Който…
Веселина Томова: И неговите прословути сключени консултантски договори Скандалът гръмна юни месец миналата година.
Водещ: И между другото, той получи и политическа санкция за всичко това.
Веселина Томова: Да, да.
Водещ: Въпросът е, защо сега?
Веселина Томова: За мен това, лично моето обяснение, без изобщо да влизам в някакви сфери на конспирации и параноя е просто елементарен психологичен натиск върху мен специално,защото аз очевидно не съм долюбвана от хората на МВР, тъй като остро критикувам техните действия. Ттъй като това, което те сътвориха, в случая това разпореждане за принудително довеждане в столицата с белезници, просто беше смешно и скандално и то само дни след безумните гафове, които сътвори МВР и ГДБОП по случая с Мирослава. Никакво основание нямаше за подобна санкция или за подобен натиск, тъй като аз бях разговаряла с този дознател. Бяхме се разбрали аз да дойда до София. Той излезе в отпуска. Не съм получила втора призовка, която примерно да не изпълня. Не съм обвиняема и изобщо някакви смешни, даже според мен, нескопосани действия на хора, които вместо да се занимават с фундаментални въпроси, свързание съссигурността и с престъпността, се занимават с елементарен психонатиск и терор, бих го нарекла, психотеро, срещу журналисти.Вероятно не съм само аз.
Водещ: Да, но пък това беше един поучителен разказ.
Веселина Томова: Да.
Водещ: Така или иначе, в понеделник ще пътувате до София не с белезници и не свлак …
Веселина Томова: Да. Слава Богу, успях да се свържа с въпросното лице, за да уведомя, че все пак ще дойда в София в понеделник, въпреки че лично трябва да кажа, че ако нямах майка, която е болна и която би се стресирала от цялата тази история и не бих могла на минутата да я оставя след като ми сложат белезниците, трябва да кажа, че с удоволствие нямаше да спра тази репресия и щях да си тръгна с белезниците и да дойда в София и да ме закарат под конвой, за да ме разпитват, заради един Лъчо Мозъка, който вместо него да разпитват, разпитват журналисти. Аз вероятно ще бъда разпитвана, от къде имам информация за тези консултантски договори. Така предполагам.
Водещ: В крайна сметка имаше политическа санкция за тези консултантски договори и след дъжд, качулка малко е работата.
Веселина Томова: Да, да.
Водещ: Благодаря на Веселина Томова. Аз накрая ще завърша с един цитат, един, политически цитат. „Има ниво на загубите, при което е по-изгодно гражданите да ги покриват, отколкото да се правят инвестиции”. Това е цитатът, който колегата Петьо Цеков вчера пусна във „Фейсбук”. Аз го чета дословно. Цитатът е на зам.-министър Добромир Симитчиев. Много дълбоко се съмнявам, че някой би искал изобщо да анализира подобен цитат, но подобни цитати много ми се иска да няма толкова откровени за цитирани в медиите. Хубав следобяд ви желаем. Целият екип – Ваня Новакова, Владимир Рошев, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз, Ирен Филева. 

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 27.08.2011 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 27.08.2011

Водещ: Бутонът „харесвам” в така наречените нови медии, станал по-популярен като like, има ли аналог в традиционните медии? Германия вече има коментари, че това нарушава германското право и най-вече правото на Европейския съюз. Техническият анализ показва, че използването на „харесвам” – “like” е свързано с трансфер на лични данни към съсрвъри в САЩ. По този повод Германия започна един разговор какви данни вижда facebook.com, в кой момент и за какво ги използва? Колко дни ги пази? Въпреки че въпросите по принцип си имат своята германска специфика, те имат и общоевропейско значение. Дали пък не му е дошло времето и ние да се заинтригуваме от това? Всъщност в Германия имаха и предишни сблъсъци с facebook.com и google.com. Понякога с успех, както и аферата на германски политик с непълнолетна, започнала във facebook.com и завършила с оставката на въпросния политик. Всъщност обвинението срещу facebook.com се гради върху схващането, че списъкът с адресите на електронната поща на един от потребителите на социалната мрежа е видим за хората, с които той контактува. Адресите, съхранени в мрежата, не се трият и вероятно се използват за маркетингови цели. Кой, ако не ние – журналистите, трябва да се запитаме какви са тези маркетингови цели? Разбира се, обществена тайна е, че тези маркетингови цели биха могли да бъдат използвани по време на избори и всъщност ние имаме доста спомени за това как се прави. Дали това е една успешна тактика или не е съвсем друг въпрос. Бутонът „харесвам” – до колко се използва от политиците пък и за това ще стане дума днес. Инак темите ще коментираме с Капка Тодорова от Германия. Светослав Терзиев, журналист от вестник „Сега” и с Найо Тицин, който беше в няколко роли напоследък. Първо беше журналист в обществена медия, след това беше PR на политици и на политически партии, а сега обещава… Какво обещава, ще чуете, ако останете с нас. Здравейте в „Клубът на журналистите” Ви казваме Дияна Люцканова, Мария Рачева, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. В „Клубът на журналистите” започнахме един разговор за бутона „харесвам”, по-популярен като „like” в новите медии и търсим аналога му в така наречените традиционни медии и връзките помежду това. Сега отиваме в Германия. В Германия около 7 милиона души използват facebook.com и са особено чувствителни към опазване на личните данни. Там не за първи пък има скандали около възможността да изтичат лични данни чрез така нар. Нови медии. Добър ден казвам на Капка Тодорова, специален кореспондент на „24 часа” в Есен. 
Капка Тодорова: Добър ден. 
Водещ: Всъщност от къде тръгна скандалът? Може би не е зле да си припомним защо тръгна скандалът и после да уточним как започна този разговор и до колко журналистите го предизвикаха.
Капка Тодорова: По принцип в Германия моментът със запазването на личните данни и непредоставянето, и неизползването на лица и фирми, неоторизирани от собственика на тези данни е голяма тема, много важна тема. За това обществото и властите реагират винаги много чувствително, когато има злоупотреба с лични данни и точно това смятат германските власти, че прави facebook.com с бутона „Like”. Бутонът “like” – това е синъото копченце с издигнат нагоре пръст, където се намира всеки, който използва пръст знае на сайта под всяка статия или страница. Според статистиката той се натиска 3 милиарда пъти на ден, но с тази функция всъщност всеки ползвател не просто показва, че харесва една статия или страница, или продукт, а неговите данни автоматично биват записвани от собственика на тази страница, сайт6, фирма. 
Водещ: Той оставя своя подпис, своя електронен адрес, своите данни. 
Капка Тодорова: Да. И според германските власти, и според защитниците на лични данни, има такава държавна институция тук, това нарушава закона, за това се предлага от септември всяка фирма или всеки сайт, който неправомерно записва тези данни, да плаща 50 хиляди евро глоба. Дали това ще стане? Все още не е ясно, макар че септември наближава, тъй като има и защитници на този бутон „like”, според които, чрез него интернет най-сетне става социален, според които това просто е един начин новият маркетинг, новият вид реклама, който не вреди на никого.
Водещ: Разбира се. Тук обаче не е зле да се замислим и върху нещо различно. В крайна сметка кой и как ползва тези данни, защото хубаво звучи обяснението за нов вид реклама, нов вид маркетинг, но пък каква е гаранцията за злоупотреба. И още нещо важно – как в Германия виждат това да бъде възможно да се налагат такива глоби? Има ли такъв спор, защото в България веднага това е първият въпрос, който би възникнал?
Капка Тодорова: Е, Германия по принцип – да. Когато държавата реши да налага и да взима глоби, това обикновено се случва. Да, всъщност тези данни – те са достижими и обществено видими за цялото общество. Не само данните на потребителите, а данните на фирмите, така че няма никакъв проблем да се види кои фирми, предприятия или сайтове използват този интегриран бутон „like” като вид реклама, като съхраняват или всъщност събират, правят цели каталози на свои потребители в профила или вкусовете им. Това разбира се е възможно да стане и ако хората се оплакват, имам в предвид да подават жалби или оплаквания, досипвания с така нар. Spam, т.е. нежелана реклама. В Германия обикновено подаването на жалби има резултат, така че хората го практикуват. Не е като в България, където знаеш, че така или иначе сигурно нищо няма да се случи и повечето хора вдигат ръце и не се занимават. Начини има много. 
Водещ: Какви са по-често журналистическите коментари по темата, защото не е тайна, че на нас журналистите ни харесва, когато някой натисне бутона „like” към наша статия или към наш материал?
Капка Тодорова: Това има две страни.
Водещ: Има. Даже три. 
Капка Тодорова:Да. От една страна всички големи медии също се интегрират към този бутон, така че те събират също свои последователи, както се казва във facebook.com или в социалните мрежи, като пращането на информация разбира се не е като пращането на рекламни продукти. Там вече трябва да се разграничават, да се направи ясно разграничение кое е информация и кое е реклама. Журналистите ползват facebook.com като нов вид медия. В момента точно се говори и се пише много по въпроса. Всъщност трябва ли да обръщаме гръб на новите медии и да продължаваме да упорстваме да работим само със старите или новите медии са бъдещето на журналистиката. 
Водещ: Има ли вече дискусия на тема лична facebook.com страница или корпоративна facebook.com страница що се отнася до журналистиката?
Капка Тодорова: Ами това има всъщност съвсем практически аспект. Личната facebook.com страница предоставя и се предполага, че на нея има лични данни, които всъщност не интересуват своите читатели, зрители или последователи. За това повечето журналисти или имат и двете във faceook.com, за да разделят…
Водещ: Личното мнение от редакционната политика да кажем така.
Капка Тодорова:Да, да. Така или иначе все още продължават и в Германия журналистите и медиите да написват как точно могат да използват новите медии. Тук вече говорим не само за социални мрежи, а за блогове, или за мрежи като twitter.com. Как могат да бъдат използвани с максимален ефект и минимално или никакви щети. Дават се много съвети. Също така те важат не само за журналистите, а и за всеки ползвател на facebook.com как точно можеш да си защитиш личните данни, да се защитиш от евентуални атаки в интернет. Разбира се, абсолютно задължително е, аз също винаги го правя, е във facebook.com, самият съвет е редовно да се проверява настройката за защита на профила. Има такава. Просто редовно да се проверява дали наистина е даден достъп на абсолютно всички в мрежата или има ограничение този достъп. Съветват също така родителите, това може би и за родителите на деца, които ползват редовно facebook.com и са винаги в интернет, да не пропускат този момент, защото приятелствата във facebook.com за може би по-опасни, отколкото тези на улицата, така че както една майка или един баща иска да зная с кого дружи детето на вън на улицата или в училище, така би трябвало да знае и какви са приятелите му във facebook.com. Съвети има много. Начини има много наистина да се защити и журналиста, и детето, и всеки ползвател. 
Водещ: И е важно тези неща да бъдат по-често повтаряни, защото определено има начин да бъдат атакувани особено децата. До колко ние журналистите се научихме да се съобразяваме, пишейки на личните си facebook.com страници, защото обществена тайна е, че работодателите наблюдават личните страници, както и корпоративните. Нещо, което са задължени. Колко от тези дискусии, които тръгнаха от Германия, стигнаха и до европейска територия? Останете с нас. Продължаваме след малко, когато ще включим в разговора и Светослав Терзиев от вестник „Сега” и ще продължим разбира се с Капка Тодорова, специален кореспондент на „24 часа” в Есен. През февруари 2004 година в една студентска стая трима млади американци създават facebook.com, който разбира се, се превръща в истински феномен, най-ползвания сайт за социални контакти и може би третия по-големина и род в света, защото амбицията е facebook.com да стане по-голям от Китай. Обаче тази монета има и друга страна. Другата страна е, че можем да кажем за facebook.com, че е като големият брат, който вижда всичко. А големият брат може да бъде всеки. Сега, в тази посока, нека започнем да коментираме по темата със Светослав Терзиев от вестник „Сега”. Здравейте!
Светослав Терзиев: Здравейте!
Водещ: От Капка Тодорова, специален кореспондент на вестник „24 часа” в Есен преди малко научихме повече, припомнихме си подробностите за скандалите в Германия по повод възможността, която дават повечето – „харесвам”, по-популярно като „like” изтичане на лични данни. До колко тази дискусия, която е особено оживена в Германия, на територия, на която хората са много чувствителни на тема лични данни, вече се пренася и в Европа? На европейска територия. До колко журналистиката е чувствителна по този въпрос?
Светослав Терзиев: Ами тук става дума за различни форми на комуникация и за, в крайна сметка, личния избор на потребителите на информация. Журналистиката е адресирана към възможно най-широки среди, до цялото общество, ако може така да се обобщи. Докато при съвременните, някои модерни форми на комуникация като facebook.com, те са по-скоро лични и приличат на комуникацията, която се води между хората пряко. Примерно в едно село. При такава комуникация естествено не е възможно да има анонимност и за това човек трябва да реши дали да участва в нея сам, защото представяйки себе си, разкривайки себе си, той дава достъп на други до своите лични данни. Знаете, в едно село всички се познават. Всички знаят къде какво се случва и общо взето информацията тече на един такъв битов фон. Може да бъде и клюкарска, може да бъде и зловредна. И естествено, че хората сами трябва да бъдат предпазливи и да знаят какво предоставят и искат те всъщност това да се знае за тях, което може би в един момент ще им навреди. 
Водещ: Но пък от друга страна, даваме си сметка, че страхът е най-древното човешко оръжие. В крайна сметка дали някой ще знае електронния адрес и ще те обстреля с рекламни послания е без значение, но тук има винаги и втори план и ние журналистите най-добре го знаем. 
Светослав Терзиев: Реклами, повтарям, може да получите не само в електронната си поща, но и в пощенската си кутия. Тъй че това не е най-голямата беда, защото ако погледнем в по-широк план, нежелани съобщения са също и всички реклами, защото хората не ги търсят. Когато Вие гледате един филм, Вие не го пускате заради рекламите, а те Ви се натрапват, но това е така да се каже възприето от обществото като форма за финансиране на медиите и те го понасят, защото пък получават безплатно другата информация, която те търсят, която желаят. И съответно тук има един баланс на интересите. Друг е въпросът, че когато Вие ползвате електронна поща и я ползвате безплатно, защото това е една безплатна услуга, въпросът е какъв договор сключвате с оператора, защото той би могъл да предостави достъп на Вашата поща на ето такива носители на нежелани послания. Ако толкова не ги харесвате, Вие може да ги блокирате, но трябва да промените може би и договора. Просто трябва да проверите какви са условията, когато Вие поемате някакви плюсове, сигурно ще има и някакви минуси. Но това е въпрос на Вашия личен избор и преценка. Човек не трябва да бъде в едно информационно общество неинформиран. Той трябва да се стреми на получи информация. 
Водещ: Разбира се. Точно ние журналистите сме тези хора, които трябва да информираме хората. Приемате ли образа на facebook.com за големия брат, който вижда всичко? Всъщност големият въпрос е не толкова колко на брой и какви рекламни съобщения, нежелани ще получим, а като че ли по-големият въпрос е кой ни наблюдава? За нежеланото наблюдение става дума. 
Светослав Терзиев: Ами, ако човек не иска да бъде наблюдаван, просто да не ползва facebook.com. Няма никакъв проблем. Facebook.com означава да си изложите лицето. Това е мястото, където Вие сами предлагате на вниманието на околните своето лице. И след като го предлагате, какво пречи на другите да знаят едно или друго за Вас? Съответно, ако Вие не желаете този вид комуникация, Вие просто можете да не я практикувате. 
Водещ: Искате да кажете, че това е една германска тема по-скоро, отколкото европейска тема, макар че в Германия говорят, че са нарушени общоевропейски правила, а не само немски правила. 
Светослав Терзиев: Над европейска, тя е световна, защото мрежата е световна…
Водещ: Все пак разбира се, да. 
Светослав Терзиев: Вие, общувайки, можете да имате приятели не само във физическите граници на своята държава, но и много по-далеч. Включително и българите. Те са пръснати къде ли не. Те могат да имат свои приятели и в други държави, т.е. мрежата не е ограничена чисто географски. Някак си границите тук са вече съвсем други, друга представа имаме, защото това е виртуално, не е географско пространство. И съответно един национален дебат няма да промени фундаментално нещата. Да, наистина в Германия са много чувствителни, но не само там. Защото подобни проблеми се появяват в цял свят и естествено тук много важен въпрос е този за личната отговорност на всеки дали той съзнава за какво става дума, защото за много хора тази комуникация е вид и забавление. Забавлявайки се, те не осъзнават, че се създават проблеми със себе си, защото информацията може да се използва освен доброжелателно, също и злонамерено и хората трябва да го разбират това нещо. Не бива да са наивни. Разбира се тези комуникации са нови и още не са достатъчно познати. Хората се заразяват и от мода, но смятайки, че другите, когато правят нещо, то е добро, защото просто го правят много хора. Това е вид конфронизъм и е най-лесният начин да се приспособиш и да си решават проблемите без да се замисляш над тях. Все пак мисленето иска усилие, но…
Водещ: Определено и то голямо. Всъщност от къде научихте повече за facebook.com, за изтичането на лични данни, за възможните рискове? От български журналистически материали или от чужди?
Светослав Терзиев: Първо от елементарната логика. След като Вие ще си направите профил и след като в този профил Вие вече няма да бъдете онзи анонимен участник, както става във форумите, а ще се представите със своето име, със своето лице, със своите предпочитания, със своите ако щете и недостатъци, защото онова, което смятате за предимство, може да се окаже недостатък в определен момент. Примерно, представяйки се за /…/ Вие може да имате проблем после, след като тръгнете да си търсите работа, защото там може би ще търсят по-сериозни хора. Вие смятате, че този начин на живот „бон виванството” Ви представя добре в една приятелска среда. Естествено, че всеки може да се възползва по някакъв начин от информацията и хората трябва да бъдат предупредени. Те не трябва да се сърдят само на другите. Те в такива случаи е по-добре да се замислят и по-добре да се сърдят на себе си. 
Водещ: Нека сега да включим и Капка Тодорова, специален кореспондент на „24 часа” в Есен. Капка, от къде научихте повече за големия брат и приемате ли това, че facebook.com може да се гледа като големия брат и че по-лошото е, че в ролята на големия брат може да бъде всеки? До колко това е важна за нас журналистите тема? В Германия, в България?
Капка Тодорова:Темата е много важна. Примерно аз бих допълнила, че в България е точно толкова важна, колкото и в Германия. Вие говорите за чувствителното германско общество заради миналото му в тоталитарна национално социалистическа държава. Подобно тоталитарно минало, макар и не национално социалистическо, има и България, така че с информацията всеки българин трябва да си даде сметка – с информацията може да се злоупотребява и може да се вреди. Но искам и да подкрепя колегата Терзиев, който през цялото време казва, че – да, човек трябва сам да решава дали и колко информация да дава от себе си, да показва, до каква степен да показва лицето си в интернет и точно това е основният момент. В крайна сметка всеки потребител е активен. Интернет – с или без facebook.com, човек трябва сам да се грижи и до голяма степен и за това, винаги да мисли какво точно показва, колко показва, какви последствия може да има. Също така, както при ползването на информация и не само при даването на информация, дали тази информация е реална, истинска, до каква степен е възможно да отговаря на истината. Просто няма как всеки да седи пред компютъра, да се ядосва и да обвинява другите, че всичко отива на зле и че новите медии са големия брат. Аз искам тук само да вметна, че facebook.com има и една друга страна, за която в момента не говорим и тя е много важна. Това са революциите в света, арабските революции, които станаха благодарение на facebook.com. 
Водещ: Twitter.com всъщност.
Капка Тодорова: И twitter.com също. И бунтовете. Или от facebook.com тръгнаха бунтовете в Англия основно, зависи от гледните точки, но това е бунт на едно младо поколение срещу проблемите на капитализма и на консуматорското общество. Facebook.com има и тази страна. Той успя там, където десетилетия наред нищо друго не успя. Така че аз не бих казала, че facebook.com е само едно голямо зло или голям брат.
Водещ: Разбира се. Аз просто питах дали и това определение му отива, защото в крайна сметка третият по големина народ в света си е facebook.com. 
Капка Тодорова: Отива му. Само разликата е такава, че там човек има до голяма степен възможност там да контролира това, което…
Водещ: И да опази себе си.
Капка Тодорова:Да.
Водещ: До колко в неформалните разговори сред немските колеги журналисти се говори, има ли страхове от това, че примерно работодателят наблюдава техните лични страници?
Капка Тодорова: Ами аз всъщност познавам и хора, които работят, не журналисти, а които работят в отдел „Персонал” на много големи фирми. Това е отдавна вече част от техните задължения. Когато кандидатстват хора, да проверят всичките им профили. Така че това вероятно става вече и в България в големи компании. Говорим за хора, които кандидатсват за големи позиции, искат много пари, след като им се плащат големи заплати, те трябва да бъдат и съответно перфектни за тази компания. Проверяват се профилите, така че всеки трябва да знае какво точно пуска, защо пуска. Колегите в Германия от друга страна, тъй като аз имам контакт с всички чужди кореспонденти, които са в Германия, така че аз разговарям на тази тема с хора от всякакви страни. Мога да кажа, че журналистите също не са така първите хора, които ползват новите медии. Те също са доста скептични и се делят на две групи. И доста от тях са в т.нар. абстиненции, които не желаят да използват нито новите социални медии, страхувайки се може би или имайки в предвид точно тези негативи, че нямаш право на лично мнение, тъй като, като журналист, става сложно наистина, когато хиляди хора могат да четат твоите мисли, които все пак не винаги представят мислите на редакцията. 
Водещ: Господин Терзиев, в коя от двете групи, докато слушахте Капка, се видяхте?
Светослав Терзиев: Ами аз мисля, че журналистите са в едно професионално привлигировано положение, защото те могат да изразяват себе си с името си и чрез най-традиционните медии, т.е. когато , ако журналистът е искрен разбира се, а не говорим за онези типове журналистика, които по-скоро я срамят, но когато той изразява себе си, той е пред обществото и би трябвало това да е неговото лице, това да са неговите мисли и хората да ги възприемат като убедителни. По-скоро twitter.com, facebook.com и други такива социални мрежи – те са предназначени за хората, които до сега журналистите смятаха, че те са потребители на информация, защото имаше даже и едни такива шеговити изрази, че светът се дели на две – на журналисти и други. Т.е. едните, които излъчват комуникацията и други, които я възприемат. В крайна сметка всеки може да излъчва комуникация благодарение на новите технически средства и те да стигат до широк кръг хора. Т.е. това е една възможност вече на онези, които традиционно са били потребители, те да се изразяват чрез въпросните нови медии. Докато журналистите, включени в аферата на интернет, имат своите издания, имат си своите електронни страници и те могат да продължат, както чрез блогове или чрез някакви други издания, да продължат да изразяват себе си. При тях този проблем толкова не стои. Повече става дума за другите хора, които и до голяма степен нямат този опит, професионален, как така да се изразява, че наистина да бъдат първо убедителни и второ – да бъдат възприети добре, тъй като те поемат много рискове, бъдейки неподготвени в тази среда. Журналистите все пак са професионално подготвени и при тях нещата стоят по-иначе. 
Водещ: Ние имаме професионални рефлекси разбира се. А до колко се опитваме да огласим всички тези неща на българска територия според Вас? Вашата оценка?
Светослав Терзиев: Ами достатъчно е да вземете последните телеграми, съкратени oт “Wikileaks”, от посолството на САЩ в България и да видите как са се разделили медиите. Например на въпроса за Либия. Когато САЩ признават в тези телеграми неволно, разбира се, защото те са разсъкратени без тяхното желание, признават, че те са били източникът на така наречената тиха дипломация, която в крайна сметка знаем, че се провали с медиците в Либия и благодарение на това, слава Богу, те бяха освободени, но медиите в България са били подложени на много силен натиск от правителството, угодничели на американската линия доста дълги години. За това се и проточи толкова този процес. 8 години. Те са упражнявали натиск върху българските медии да бъдат задържани, да не поставят остро въпроса, да не пречат така да се каже на тихата дипломация. И в една телеграма /…/ много ясно пише, че е поискал от правителството и то отговорило на това желание – да упражни натиск върху най-големите български медии, в случая се има в предвид двата най-големи тогава тиражни вестници, знаем ги кои са. И тези вестници са го послушали и са намалили така да се каже тонът. Докато противно на очакванията един вестник, и той го цитира поименно – вестник „Сега”, пише „Той пък взе да стреля от засада и вдигаше голям шум”, който на тях им е пречел така да се каже да си продължат тихата дипломация. Но благодарение виждаме, че на този филм, който не само на вестник „Сега”< но и на други разбира се издания, и не само в България, но и в чужбина, вдигнаха и упражниха голям ответен натиск, се наложи да се размърдат и политиците, и да излязат от тъмнината на своята комфортна тиха дипломация и да направят нещо, за да могат… 
Капка Тодорова: Само искам да вметна, ако може да вметна, политиците се размърдаха още, след като, понеже така атакувахте вестниците, просто „24 часа”…
Водещ: Беше първото интервю в интерес на истината.
Капка Тодорова:Да, беше първото интервю. Там се обадиха. Аз бях дежурна тогава тази вечер. Обадиха се роднини на арестуваните, съобщиха какво става и „24 часа” пръв започна да пише за това, така че медиите общо успяха. Аз лично не се наемам честно казано да коментирам дали тихата дипломация се е провалила и накрая просто на юруш последната година нещо различно се случило, не мога да коментирам. Защото тихата дипломация не беше само приоритет на САЩ, а и на Германия, която изнесе всъщност основната работа в освобождаването на медиците. Иначе, за да продължа и пак да го свържа с темата, интересно е как биха се развили нещата, ако тогава имаше facebook.com. 
Водещ: Да.
Капка Тодорова: Може би, не знам, щяха да бъдат освободени по-бързо, а може би не. 
Водещ: Макар че малко е рисковано да подозираме, че употребата на Facebook в Либия е особено позволена. Така си мисля. 
Капка Тодорова: Да, но тя не е позволена и в други арабски държави , пък в крайна сметка там имаше революция. Така че или Twitter или каквото и да е, имам предвид новите медии. 
Водещ: Достатъчно ли ние журналистите говорим за новите медии в един по-почтен план, защото в крайна сметка нашата работа е да информираме хората за това, което се случва и да им обясняваме защо това се случва, как се случва. Та достатъчно ли ги предупреждаваме за тези рискове, добре ли го правим? 
Светослав Терзиев: Журналистите самите те използват новите медии. Те са едни от първите, които се възползват. .. 
Водещ: Така де, имаме професионални рефлекси. Докато от хората не можем да изискваме такова нещо. и до колко това трябва да бъде наша тема и трябва да бъде важна тема? 
Светослав Терзиев: Темата е изключително важна, защото става дума за комуникации, а това ни засяга в най-голяма степен. Всъщност това е полето, в което ние работим. Но журналистите както се възползват от новите медии, така се и опасяват от тях. Ние не трябва да заблуждаваме обществото, защото новите медии всъщност в голяма степен изтласкаха от пазара старите медии и ги притиснаха в една пазарна ниша, която е доста тясна. Виждате какво се случва с вестниците като хартиени издания, постоянно са в криза. Такъв проблем вече започват да изпитват и телевизиите и радио станциите, защото всичко, което в момента се смята за традиционна медия може да се превърне в една мултимедия в интернет и всяко издание да бъде едновременно и телевизия и радио, да пусне и звук и картина… 
Водещ: Разбира се, тук трябва да кажем, да припомним един класически цитат на Марк Твен, че слуховете за смъртта са силно преувеличени. 
Светослав Терзиев: Така е. 
Водещ: Защото отдавна се правят. 
Светослав Терзиев: И както и театъра не изчезва след появата на киното, така няма да изчезнат и много от медиите, които в момента се чувстват застрашени. Но така или иначе журналистите имат големи тревоги, защото нашата криза в медийния сектор е много по-тежка от общата икономическа криза, която се наблюдава в целия свят. Общата криза най-вероятно ще свърши, колкото и мъчително да е, но нашата няма да свърши. Защото журналистите загубиха в голяма степен източниците си на финансиране, на самофинансиране от пазара, от обществото и по този начин губят онези корени, които им дават възможност да бъдат независими. До голяма степен медиите стават корпоративни, защото се финансират от определени източници, които имат интерес да влияят върху обществото. Иначе просто те трябва да спрат. Няма да излизат. 
Водещ: И всъщност то това е най-важния въпрос, като че ли, защото изборите минават, отминават, но пак идват. И в тези моменти, чрез тези нови медии може да бъде оказано влияние. А това вече безспорно е важна тема, защото в крайна сметка… 
Капка Тодорова: Това е важна тема. Аз искам само и аз да допълня, че ето този разговор сега с вас все пак е доказателство, че медиите все пак предупреждават за негативните страни на новите медии. Или тоест призовават хората да бъдат внимателни с тях. Искам също така и още да кажа, че голямо очакване от медиите в България, че те видиш ли са отговорни за всичко. Тоест медиите дори да предупредят, ако няма гражданско общество Или властта не желае да защитава личните данни на хората, медиите са само една част от обществото в България. а не цялото гражданско общество. 
Водещ: Но пък от друга страна вие казахте, че медиите в Германия предупреждават много и това е много сериозна тема в Германия и може би това обяснява защо протестите срещу нарушаването на личните данни и злоупотребата с тях предизвиква в Германия по-масова гражданска позиция, докато в България това не се случва. 
Светослав Терзиев: 
Капка Тодорова: Да, но има … трябва да се вметне, че в Германия има и Съюз за защита на личните данни, има и държавна институция, която се занимава със защита на личните данни. В смисъл тази тема се разглежда на много нива в обществото, а не само в медиите. Това исках да кажа. Че медиите имат важна роля в обществото, но не могат да бъдат цялото общество, не могат да свършат цялата работа. Включително и за избори и за предупреждения от нови медии. Твърде големи са очакванията според мен и за това може би някак си в България се усеща едно твърде голямо разочарование от медиите. Според мен неоправдано. 
Водещ: Така ли е, г-н Терзиев? 
Светослав Терзиев: Ами медиите винаги са били обект на критика, защото обществото е взискателно към тях. В крайна сметка то очаква от тях да научи онова, което му е полезно. И то по начин така, че да може да се ориентира възможно най-добре, а не да се подвежда. Винаги … и първия всъщност въпрос, който се поставя, когато става дума за медии, това е точността на информацията – до колко медиите са способни да дават точна информация. На второ място отива бързината на информацията, която общо взето вече не е проблем с новите технологии. Но точността е въпрос, който е свързан винаги с човешкия фактор. С онзи фактор, който решава какво да съобщи, какво не. Какво да забележи. Който има рефлексите да усети или да не усети някои важни процеси и явления. И за това взискателността е много голяма. Хората са изключително чувствителни, защото информацията влияе на тяхното поведение. Всъщност тя е техния ориентир, тя е тяхната програма за поведение. И ако те нямат информация, те просто са като слепци. Имедиите в този смисъл играят ролята на нервната система на обществото. Те пренасят онези сигнали, които подготвят организма за най-подходящите реакции, за да може той да се чувства добре. И за това ние не трябва да се сърдим, че хората са взискателни към медиите. Напротив, това е начина, който да ни покаже как ние самите ще оцелеем. Защото имат нужда от нас. Те са взискателни, защото имат нужда от нас. Но ние трябва да преценим наистина какво искат те. 
Водещ: Приключи ли ерата на анонимността в интернет с Facebook? 
Капка Тодорова: Не мисля. Тук последно заради бунтовете в Англия и тук в Германия има пък един специфичен проблем с Facebook – това е организирането на Facebook партита, които се превръщат в някакви масови демонстрации, може би вече е съобщено в българските медии за подобни случаи как 5-6000 души отиват на рожден ден на едно 12-годишно момиче. Това се превърна просто в модерен проблем на Лято 2011. 
Водещ: Е, това беше изкопирано веднага у нас. 
Капка Тодорова: Да. До такава степен, че вътрешния министър настоя анонимността във Facebook да бъде забранена, което веднага разбира се предизвика много остра реакция, тъй като в крайна сметка наистина интернет, Facebook, всички нови медии са личен избор. Дали аз там ще застана като Капка Тодорова или с псевдоним или изобщо няма да се появявам трябва да бъде оставено лично на мен. Докато не нарушавам някакви закони, разбира се. 
Водещ: Г-н Терзиев, и вас да ви попитам. Приключи ли ерата на анонимността в интернет с Facebook? 
Светослав Терзиев: Самата идея за защита на личните данни предполага, че човек може да не съобщава всичко за себе си и че не трябва да бъде непрекъснато на показ ако той това не го желае. Следователно тъй като интернет с всичките си форми е също едно виртуално подобие на човешкото общество, там се пренасят и правилата, които съществуват и в реалното общество. Ние не можем да искаме хората да дават информация за себе си, когато те смятат, че може да им навреди. Следователно анонимността, когато те преценят, е тяхно право. Разбира се, ако те зад нея се скриват, за да извършат престъпление или да посегнат на правата на другите хора – тя вече е недопустима и неприемлива. И може да бъде и разбита. Хората трябва да знаят, че анонимността в интернет не е абсолютна. Ето защо ако погледнем в малко по-широк план, даже примерно разговорите за електронно гласуване – при гласуването едно от изискванията е да има тайна на вота. А в интернет тайната на вота не може да се гарантира, защото заинтересовани лица винаги могат да разберат как е гласувано от определено място. И ето, от тук произтича най-големия проблем за трудностите за въвеждане на електронно гласуване, което е толкова популярно напоследък в дебатите. Когато … 
Водещ: По света такова гласуване има, като че ли .. 
Светослав Терзиев: Има. Правят се опити, практикува се… 
Капка Тодорова: Математически това е напълно възможно да бъде защитено, така че аз не смятам, че електронното гласуване е опасно. Тоест смятам, че това просто … 
Водещ: Би повишило.. 
Капка Тодорова: .. е начин да ограничиш голяма част от хората, които примерно не са близо до изборната си секция да гласуват. 
Водещ: Ето още една тема, по която е хубаво българските журналисти да говорят. Последно да ви попитам и двамата – колко дни можете да издържите без Facebook? Капка? И страдате ли? 
Капка Тодорова: Не, аз сега преди 2-3 седмици бях в отпуска и 10-тина дена нямах достъп до интернет, беше прекрасно, починах си наистина. Случвало ми се е като кореспондент да попадам в ситуации, в които нямам достъп до интернет, все по-рядко, просто това е с новите телефони и всичко, напълно невъзможно е човек да остане извън мрежата. Но ми се е случвало и тогава се налага с химикал, с тефтер и с телефон да работя така, както работех преди 10-15 години. Да, поулесняват новите медии, но … Улесняват, да. 
Водещ: Улесняват, но имаме нужда и от почивка от тях, 10 дни е твоя срок. Благодаря на Капка Тодорова, специален кореспондент на 24 часа в Ессен. И сега Светослав Терзиев, колко дни може да издържите без Facebook? 
Светослав Терзиев: Аз искам да кажа едно важно уточнение. Интернет и Facebook са различни неща. Интернет го ползваме всички, той може да върши работа в много посоки. Facebook е въпрос на лична и персонална комуникация. Аз например нямам нужда от Facebook и не го ползвам изобщо. Нямам и намерение да го ползвам. Но ползвам непрекъснато интернет в разните му модификации, в разните му варианти, във варианта включително електроНна поща, във варианта електронни издания. Тоест самия Facebook е един от многото продукти, които се появиха в интернет. И въпрос на избор е човек дали ще ползва Facebook, Twitter, обикновена електронна поща и т.н. Онова, което удовлетворява неговите потребности от комуникация. И точно тук е хубавото, че избора е достатъчно голям, никой не може да се оплаква, че му е наложено да ползва едно или друго и че от това е пострадал. Всеки трябва да разсъждава и да преценява какво му е необходимо и полезно и как да го използва. 
Водещ: Но неползването на Facebook при вас не е свързано със страховете от това, че големия брат следи и вижда всичко. 
Светослав Терзиев: Не, ни най-малко. Просто нямам потребност. За мен той е ненужен. 
Водещ: Да се надяваме, че този разговор е ориентирал нашите слушатели във важността на темата. Благодаря на Светослав Терзиев от в. Сега. 

Кой използва повече копчето Харесвам “Like” – журналистите или политиците? Кой надценява повече ролята на новите медии? Найо Тицин беше в няколко роли в последните години – от журналист в обществена медия до PR на политици. За него е далеч по-лесно да намери разликите. И така, кой използва повече копчето Харесвам – журналистите или политиците? 
Найо Тицин: Ами всички го ползват. Някои може би не се радват толкова, че … примерно политиците може би не се радват толкова, че някои техни гафове биват толкова много лайкнати – харесвани във Facebook. Но общо взето това си е техен проблем. 
Водещ: Аз имах предвид другите отношения, едната ръка разстояние като че ли. До колко в мрежата това може да се спазва? 
Найо Тицин: Ами аз мисля, че поне моите познати обкръжения са хора със заявена позиция и не се притесняват дали ще е във Facebook, дали ще е в интернет, дали ще е по телевизия, радио, вестник или в компания да си отстояват своите позиции. Това наистина много ярко и ясно си личи нагледно именно във Facebook. Тоест ти бързо разбираш кой с какви предпочитания е. И мисля, че това е ок. Тоест поне трябва да се грижим това да продължи да бъде така. тоест да не започне да има някакъв страх от това, че ако примерно харесаш някой гаф на някой управляваш това ще ти коства след това примерно работата или заплатата или обществената поръчка примерно. Това вече би било сбъркано. 
Водещ: Кой преувеличава обаче повече? Значението и тежестта на т.нар. нови медии, журналистите или политиците? 
Найо Тицин: Ами не, то не е до преувеличаване. То е до едно съобразяване все пак с една наистина модерна форма на комуникация. Аз мисля обаче, че не трябва толкова да фетишизираме и да обръщаме крайно концентрирано внимание само на новите медии, да кажем, и над това дали някой гаф на политик е станал повод за безкрайни коментари във Facebook или в други социални мрежи, защото в крайна сметка работата на политиците не е да гледат дали им се оценяват гафовете или не, а да правят всичко възможно да не правят гафове и в крайна сметка политиците са за това политици, защото тяхната професия е всички ние останалите хора, които имаме други професии, отстъпваме своето право на тези хора, които са се заявили като политици да управляват. Аз не мога да управлявам, примерно, лицето Х, лицето У казва – аз не мога да управлявам, аз не знам как се управлява държава, така че в крайна сметка политиците са продавачи на политика. Зарзаватчията е продавач на зарзават. Журналистите са продавачи на новини и на коментари. Политиците ако може първо да продават на хората, тоест на сергията си да сложат своите идеи за решение на проблемите, на големите проблеми, а после да ходят да пеят, да се крачат и да скачат във въздуха, защото в крайна сметка със скачане и с пеене в шоу програми държавата не се управлява. 
Водещ: А дали у нас някога ще стане такава обществена дискусия, каквато в момента върви в Германия, там са правени технически анализи, които показват, че използването на Like е свързано с трансфер на лични данни към сървъри в САЩ. По този повод там започна вече разговор какви данни вижда Facebook, в кой момент, за какво ги използва.
Найо Тицин: Ами вижте сега, в ерата на дигитализацията поне аз съм приел, че всичко вече е достъпно, иначе си оставам в пещерата и там никой няма да знае нищо какво мисля за никого. Но след като съм решил да говоря по телефона, да ползвам интернет, да гледам телевизия ако щете, това всичко аз приемам, че тази информация някъде се записва, тази информация някъде се отчита. В момента вие ми звъните по мобилния телефон, тази информация се записва на доста сървъри в момента. Но мен това не ме притеснява, защото би трябвало да не притеснява, когато нямаш злоупотреба с тази информация в крайна сметка, това е просто в такова време живеем. Не казвам, че се радвам, че е така. но това са фактите. Тази връзка в момента по телефона няма как да бъде осъществена без да бъде записана информацията, че се случва такава връзка. Чисто технологично. 
Водещ: Обаче пък от друга страна имаше случая Уикилийкс, имаше още страшно много други случаи на разкрития. Ние нищо не научихме за онази прословута "Галерия", в която бяха изложени, нека така да кажем, образи на журналисти, които са били подслушвани от политици. 
Найо Тицин: Ами това само идва да покаже може би, че нашите ченгета са по-големи професионалисти от американските ченгета. Това е кръга на шегата. Тоест по-добре си пазят тайните. 
Водещ: Нашето джудже е най-голямото джудже, другояче казано. 
Найо Тицин: Да. Вижте сега, при нас нещата се опитваме да вярваме, че се променят за добро. Но в крайна сметка много много, в тази сфера говоря, сигурността и защитите някакви на лични данни, но в същото време всички много добре знаем, че това не е точно така. знаете ли, в последните няколко години все повече ми се случва да чувам репликата по телефона – айде сега, че това не е за телефон. Дай да се видим да ти кажа. 
Водещ: Това обаче е една стара реплика. 
Найо Тицин: Това е една стара реплика, беше доста забравена, едно 15 години поне беше забравена. 
Водещ: Повече от 20 беше забравена. 
Найо Тицин: И последните година-две-три нещо изведнъж стана пак много модна. Което мен лично ми говори, че има някакво връщане към едни рефлекси, които по никакъв начин не могат да бъдат асоциирани с някаква демократична… 
Водещ: Среда. А може би именно това, че не успяхме да разгледаме отвътре галерията не ни дава възможност да повярваме, че има неща, които са за телефона, че всички неща са за телефона. 
Найо Тицин: Да, да. 
Водещ: Как се променя ролята на един журналист, когато е журналист в обществена медия, който пита колко е часа от една страна, и от друга страна – като човек, който подпомага политици по-късно и изобщо тази година, тази кампания за Найо Тицин ще бъде като за зрител или като за участник? 
Найо Тицин: Ами отзад напред. Тази година ще бъда такъв нередовен зрител дори бих казал. Тоест няма много да си давам зор да следя какво се случва. Чисто и просто защото не ми са интересни тези две… тоест тези избори, те са две в едно, не са ми интересни. Нямам с кого да се обвържа нито каузионно, нито персонално, така да го кажем. А според мен и винаги съм го защитавал, че особено в PR-а, политическия PR все пак трябва да имаш отношение към клиента си, най-грозно казано, но все пак този, на когото му правиш кампанията. Тоест да се отдадеш изцяло и да вярваш в това, което заедно в крайна сметка продавате. Тази политика, идеите, каузите. Тази година изборите за мен са доста скучни и вяли ще бъдат. Не че не се познавам, с много от кандидатите съм дори приятел, но това не е въпроса. Просто в момента не виждам идея, която да ме запали да тръгна и да подкрепям някакви … за това дори би ми било и лесно да не отида да гласувам, честно казано. 

Найо Тицин: Ами на мен честно казано ми беше лесно. Не знам, може би за различните хора е различно. Мене ми беше лесно, защото аз съм се старал да не се променям. Знаете ли, това много често се случва, колеги от журналистиката, преминаващи в PR-а изведнъж да станат много … да забравят, че са били журналисти и да се държат по начин все едно не разбират що е това журналистическа професия и как все пак журналиста трябва също да му се помогне да свърши работата. И почва един тон и едно високомерие от PR-ска гледна точка, което аз честно казано никак не си падам и съм се старал, когато съм бил в такава позиция винаги да продължавам да мисля и за журналистите и за това как се справя човек журналист с работата, как се добира до информацията и т.н. И съм се старал да помагам в това отношение. 
Водещ: Разбира се, няма бивш журналист. Днес Найо Тицин кого иска да попита колко е часа или нещо друго? 
Найо Тицин: Ами не, то няма вече такива ярки хора, знаете ли? Мога да попитам … не, дори няма нужда… знаете ли, доста вече се изхаби формата, за съжаление, това е работа на политиците, се изхаби формата – ние питаме, вие отговаряте. Тъй като в голяма степен това се превърна в един предварително уговорен мач, тези интервюта на политичи и управляващи, които аз като запаля телевизора, радиото или отворя вестника, аз знам какви ще са въпросите и какво ще бъде до края. Извинявайте много, но днес вътрешния министър каза в сутрешно предаване по БТВ каза – а, хубаво, че другия водещ го няма да можем спокойно да си проведем разговора. За какво говорим? Няма такова нещо. тоест ние с вас, нали те са двама водещи по принцип, но сега покрай летните схеми е останал един водещ, хубаво, че го няма другия. Така не се говори. 
Водещ: Това обаче не е ли комплимент? 
Найо Тицин: Ами не е комплимент. Напротив. Още по-лошо е ако от страна на другия, на интервюиращия, на журналиста няма реакция на такава реплика. Няма такова нещо. аз знам,ч е също съм бил проблемен за някои политици. Но това ни е работата. Работата на журналиста е да е проблемен за политиците. А не да е услужлив. 
Водещ: Това е така, да. За това започнах от едната ръка разстояние, която … 
Найо Тицин: Просто не може … а, да, знаем винаги го е имало това, особено по високите етажи на властта да се казва – не, този няма да ни отразява, защото не ни харесва. Пратете друг да го отразява. Аз съм бил също резултат на такова нещо, такова отношение се е падало и върху мен. Но съжалявам, няма харесвам, не харесвам. Има си работа. Напротив. Знаете ли, винаги от страната, когато съм бил политическия PR винаги съм съветвал хората, с които съм работил, че повече изгода имат да направят едно интервю с неудобен журналист, от колкото с удобен журналист. Защото неудобния журналист в крайна сметка дава много повече възможност, ако имаш изобщо такива, да се представиш по-добре. Да отстоиш много по-аргументирано и силно позицията си. Ако някой услужлив журналист те пита услужливите въпроси, на които ти си се подготвил или по-скоро твоите PR-и са ти подготвили отговорите, това е толкова фалшиво, че веднага се усеща в публиката и не достига до публиката и в крайна сметка не върши работа. 
Водещ: И в този смисъл да попитам – т.нар. нови медии не са ли в ролята на услужливите журналисти? 
Найо Тицин: В смисъл? 
Водещ: В смисъл, че там политиците биха могли да правят това, което считат за необходимо. Обществена тайна е, че има щабове, които обслужват интернет пространството с подхвърляне на съответни каузи, по форуми… 
Найо Тицин: А, да. Ама това си е част от играта, до колкото разбирам. И така се води. Тази мания покрай интернет тръгна от кампанията на Обама преди 3 години и някак си всички решиха, че след като той, използвайки социалните мрежи печели, всички използвайки по-нататък социалните мрежи ще спечелят. Това не е точно така. но в крайна сметка всички вече го ползват много активно. 

Водещ: Ами това е, чувствайте се предупредени. Но пък от друга страна имайте предвид, че Facebook не е големия брат, обаче може. За това е важно ние журналистите, които имаме професионални рефлекси да коментираме темата, за да може всички да сме еднакво подготвени и да знаем. Да знаем важно е какво ни чака по предизборна линия, защото и това е един от рисковете – дали ще получим рекламни съобщения или политически рекламни съобщения всъщност е без значение. Добре е да сме подготвени. 

Журналисти искат правила срещу медийните монополи

в. Труд | 09.04.2011

"Монополизмът в медиите – заплаха за свободното слово и демокрацията. "Над тази гореща тема разсъждаваха вчера журналисти от вестници, списания и електронни медии. На кръгла маса в БТА ги събра Съюзът на българските журналисти и фондация "Фридрих Еберт".

"Една медийна група държи 80% от вестниците. От началото на прехода не е имало толкова едностранно отразяване на политическите процеси", откри дискусията Пенчо Хубчев от фондацията.
По-късно журналистката Ива Николова (виж на съседната страница статия от нея) назова имената на монополистите – Ирена Кръстева и Делян Пеевски. Тя обаче уточни, че те са подставени лица на собственика на една банка.
"Монополите в медиите се появиха, защото изданията не могат да се финансират от собствената си дейност. Тиражите им падат, което означава, че са загубили финансовата подкрепа на обществото", тази теза разви коментаторът от вестник "Сега" Светослав Терзиев, който обобщи, че благодарение на тези нови икономически условия става възможно купуването на медии"на килограм".
"Унизително е да се работи в групата на Ирена Кръстева", допълни Терзиев. Корпоративна търговска банка финансира изкупуването на медиите чрез парите на държавните предприятия, фактически държавата има интерес да финансира монополизъм, защото тези медии стават удобни и послушни, разви тезата си журналистът.
В етичния кодекс на гилдията у нас няма "клауза на съвестта", каквато съществува във франция, даде пример Терзиев и обясни, че когато някой журналист не е съгласен с линията на новия си собственик,той е свободен да напусне, но следва да получи обезщетение, с което да се издържа, докато си търси работа.
Каква клауза на съвестта, като тези хора нямат съвест – възкликна Велислава Дърева. Според нея най-безопасно и лесно се правят стачки в държавните медии. "Аз лично съм организирала протест във в. "Дума", защото един от предишните собственици се опитваше да въведе цензура", спомни си тя. Резултатът – 17 уволнени журналисти. Самата Дърева е уволнявана 13 пъти.
Като хора с някакви остатъци от достойнство трябва веднага да предприемем действия, с които да принуждаваме, да притискаме власт, опозиция, политици и общество да се въведат стандарти, които няма да позволяват на тайни субекти под масата да протягат пипалата си към онова, което крепи демократичния статус на обществото – медиите, призова Ива Николова, която в момента е директор на студио "София" на Нова българска телевизия. Тя разказа, че медиите вече търгуват с влияние. Затова се появи и дежурната фраза, когато колеги журналисти обсъждат дадено събитие: "Това при нас няма да мине." Групировката на Ирена Кръстева и Делян Пеевски обаче не била виновна за господстващото си положение, то й било поднесено.
Според Ива Николова нашествието на медийния монопол все още може да бъде спряно. Инструментите за това обаче са в ръцете на държавата – проверка от Националната агенция по приходите, промени в закони, прозрачност в собствеността.
Радиожурналистката Розита Попова призова журналистическите колегии да настояват техните издатели да подпишат колективни трудови договори. Всички участници в дискусията се обединиха около мнението, че трябва да се възроди солидарността в журналистическата гилдия, защото сам човек се удря по-лесно.
***
Текст под снимка
Светослав Терзиев, коментатор на в. "Сега", Милен Вълков, председател на СБЖ, Снежана Тодорова, главен секретар на съюза, Пенчо Хубчев, програмен координатор на фондация "Фридрих Еберт" в България, и Ива Николова, директор на студио "София" на Нова българска телевизия (от ляво на дясно), се включиха в дискусията за монопола на медиите. Снимка Пламен Стоименов

Стр. 16

 

Журналисти: Медиен октопод пълзи към “Труд” и “24 часа”

в. 24 часа | Диана КЪНЧEВА | 09.04.2011

Журналистът Светослав Терзиев, шефът на СБЖ Милен Вълков, секретарят на съюза Снежана Тодорова, Пенчо Хубчев и Ива Николова (отляво надясно). Снимка БТА

Истински октопод е пропълзял в нашата медийна среда и се опитва да превземе и последния бастион – вестниците "Труд" и "24 часа", заяви журналистката Ива Николова. Тя бе един от лекторите на дискусия за монополизма в медиите като заплаха на свободното слово и демокрацията.
Форумът бе организиран от СБЖ и фондация "Фридрих Еберт". Идеята за него била доста отдавна, но събитията от последните две години ги убедили, че е необходимо да се говори повече за това, тъй като темата за монополизма в медиите излиза все повече на дневен ред, обясни Пенчо Хубчев, представител за България на фондация "Фридрих Еберт".
Според Николова скандалът в бившата пресгрупа в момента е точно заради това – че една медийна групировка прави подмолен опит да вземе част от собствеността на "Труд" и "24 часа" – това е групата на Ирен Кръстева и синът й Делян Пеевски. Николова обаче смята, че не е справедливо да се споменават само техните имена, тъй като те са подставени лица на една банка, в която повечето държавни фирми си държат парите.
Защо всеки от нас трябва да финансира този погром върху медиите, попита журналистката, която преди време напусна "Политика", веднага след като вестникът стана част от империята на Ирена Кръстева.
Според Николова медийната среда започнала да се извращава, когато собствениците решили, че не просто защитават обществения интерес, а творят действителността в България и преминали на страната на управляващите. Затова тази групировка, която в момента тъпче и бесува не е виновна, просто й го поднесоха на тепсия, добави Николова.
Според нея обаче собствениците не оправдали доверието, защото не могли да свършат работата – единият вестник е с тираж от 2000 бр., а в."Монитор" се преподавал във Факултета по журналистика като пример за антижурналистика.
Наш дълг е да почистим тази медийна октоподна среда и да принудим политиците и обществото да въведат стандарти, които да не позволяват на тайни субекти да протягат пипалата си към медиите, призова Николова, която сега е директор на софийския клон на Нова българска телевизия.
Медиите са загубили статута си на четвърта власт, констатира с тъга и Пенчо Хубчев от фондация "Фридрих Еберт". По думите му има два вида монопол в областта на медиите в България – на отразяването на управляващите и в разпространението на вестниците. Една групировка държала 80 на сто от разпространението в момента, даде пример той.
Журналистът от в. "Сега" Светослав Терзиев добави, че у нас има медиен монополизъм и върху рекламата, който е нарочно създаден, защото чрез нея се управляват медиите.
Според Терзиев днес се наблюдават слаби медии, защото не могат да се финансират от собствената си дейност. Живеем в информационно общество, има бум на информацията и в същото време медиите линеят, някои изчезват, журналистите стават лесни за купуване, отбеляза Терзиев.
Концентрацията на медиите е болест, която порази много държави, дори Италия и Франция, а у нас една банка, в която държавата държи парите си, финансира изкупуването на медии. Държавата има интерес от това, защото тези медии ще отстояват интересите на властта, каза Терзиев и веднага допълни, че това е заблуда и са хвърлени пари на вятъра, защото хората, които искат информация ще я намерят в интернет.

Стр. 4