Започват 29-те Празници на изкуствата “Аполония”

 www.cross-bg.net | 31.08.2013 

/КРОСС/ Започнаха 29-те Празници на изкуствата "Аполония" в Созопол. Фестивалът беше открит от основателят му проф. Димо Димов и от кмета на Созопол Панайот Рейзи. Вицепрезидентът Маргарита Попова също присъстваше на церемонията. Тя припомни, че преди 29 години хора на изкуството – изтъкнати творци и представители на местната власт се събират в Града на спасението, озарени от идеята, жадуващи за празник.
„Никой от тях не е правил подобно нещо до този момент в живота си. И се питат: Докога ще ни стигне ентусиазмът? Отново през септември, 2004 г., когато отчитат своя 20-годишен път, по който разбира се нечии коси са побелели, хората от Екипа на „Аполония" си задават не въпроса докога ще им стигне ентусиазмът, а се питат – дали си струват мъките", продължи вицепрезидентът Попова.
И добави: „На вас, уважаеми професор Димов, сега, през 2013-та, 29 години след началото, в навечерието на 30-та година на „Аполония", ние ви казваме: Да, маестро, струва си! Струва си и мъките, и удовлетворението. Защото има смисъл!
„Аполония" след 29 години е марка. Тя има своя живот, през който се доказа и показа, че на крилете на творчеството и с творците можем да направим този свят още по-красив".
Празниците бяха открити с концерта „Вечната музика на Верди", по случай 200-годишнината от рождението на великия композитор.
Солистите Красимира Стоянова, Елена Чавдарова-Иса, Милен Божков и Крум Гълъбов в съпровод на оркестъра и хора на Бургаската опера с диригент Григор Паликаров изпълниха арии, ансамбли и хорове от оперите „Дон Карлос", „Травиата", „Трубадур", „Бал с маски", „Аида", „Луиза Милер", Набуко", „Силата на съдбата" и „Риголето".
Концертът беше предаван на живо от Българската национална телевизия – съорганизатор на „Аполония".
Преди това от името на генреалния спонсор ОББ специална награда за принос към българската култура беще връчена на актьора, драматург и режисьор Камен Донев. Тази вечер той ще представи в Созопол своя спектакъл „Лекция № 2 – За всеобщата просвета".
Красимира Стоянова е 17-ият лауреат на учредената през 1999 г. от Фондация „Аполония" награда „Аполон Токсофорос".
Тя е учила пеене и цигулка в музикалното училище в Русе и в Пловдивската консерватория. Започва кариерата си като цигуларка, а на 17 май 1995 г., дебютира в Софийската опера като Джилда в "Риголето".
Псле всичко тръгва като в приказките. След няколко роли в Софийската опера, през 1998 г., е поканена да пее във Виенската опера като Микаела в "Кармен". Веднага след това сключва постоянен договор с прочутия театър, където през 2009 г. бе удостоена с титлата "Камерзингерин" – най-високото отличие, което се присъжда в Австрия на оперни певци.
Световната й кариера преминава в Метрополитен опера в Ню Йорк, Националната опера в Хелзинки, Тел Авив, театър "Колон" в Буенос Айрес, оперите във Вашингтон, Торино, Хамбург, Кьолн, Рио де Жанейро, "Ковънт гардън" в Лондон, "Лисео" в Барселона, Баварската опера, на Залцбургския фестивал и пр.
Блестящи са отзивите за изпълненията й в "Сватбата на Фигаро", "Турандот", "Палячи", "Бохеми", "Фалстаф", "Симоне Боканегра", "Дон Жуан", "Отело", "Луиза Милер", "Евгений Онегин"… Най-големите диригенти я канят за солови партии в Реквиемите на Верди и Дворжак и в Деветата симфония на Бетховен.
През 2007 г. тя беше обявена за "Музикант на годината" от предаването "Алегро виваче" на БНР, а през 2012 г. получи отличието "Златен век" на министерството на културата.
Наградата "Аполон Токсофорос" се присъжда за изключителен принос в развитието на българската култура и представянето й зад граница. Носители на статуетката са: Людмил Ангелов, Ицхак Финци, Теодосий Спасов, Георги Данаилов, Мариус Куркински, град Созопол, Георги Господинов, Александър Морфов, Самуел Финци, продуцентската компания "Агитпроп", Иво Хаджимишев, Елица Тодорова и Стоян Янкулов, Васил Петров, Александрина Пендачанска, БНР, БНТ.

Оригинална публикация

 

Когато фестивалите говорят

сп. Мениджър | Иван ХАДЖИВЕЛИКОВ | 05.09.2010

ЕДИНСТВЕНИЯТ ПО-СЛОЖЕН МОМЕНТ от организирането на произволно избран фестивал е неговото комуникиране. Представете си колко усилия "похарч-ват" организаторите по привличането на звездни имена, стиковането на всяка една програма, та дори и внимателното селектиране на кетъринга за уж скромните кафепаузи. Много, много усилия. Дотук добре, но как да съобщят на най-съществената фестивална част – тълпата – да дойде до мястото на събитието, заделяйки минимум два-три дни от ценното си парипечелещо време? Афиш – къде? Радио -кога? Послание – какво? Въпроси, които не обезкуражават ентусиастите. А фестивалните хора са хора ентусиасти, обединени от идеи. Е, няма как в такъв случай да липсват идейни кампании, нали? По света, та дори и у нас добрата новина е, че ентусиазмът някак си там успява да се рекламира. Нека сега бръкнем в торбата с хрумките и да видим кой фестивал как се показва на хората.
***
Не плачи за мен, Аржентина! Ама някой друг път. "Плач" е заглавието на рекламата, пожънала овации в Кан по-рано това лято. Conill Saatchi & Saatchi, Torrance, California, захапа именно този израз на емоции. Мъж оставя телефонната слушалка и избухва в сълзи – естествено, на фона на декор, докато режисьорът го вдъхновява, че годината е лоша за аржентинския футбол. "Лоша година за футбола ни. Добра година за киното ни. Фестивал на новото аржентинско кино 2009." Нали не сте забравили, че именно аржентинската драма "Тайните на нейните очи" взе последния чуждоезичен "Оскар".
***
Labase, Mexico, търпи не една и две критики за преекспонираната тема с "очовечените" животни за фестивала за храна с морски произход на веригата ресторанти "Ла Вела". Факт е обаче, че този похват работи. Най-малкото е леко изненадващ. Текстът, съвсем в реда на нещата, е също не много оригинален: "Знаеш, че я обичаш". Морската храна, не женския пеликан.
***
Закъде сме без бирен фестивал, а? И за да избягаме далеч от европейската познатост, попадаме в Нова Зеландия. Тамошният бирен фестивал е в деня преди Св. Валентин. Местният офис на DDB съвсем невинно обединява двете неща с перфектно изпълнение и заглавие "Влюби се отново".
***
Международен кулинарен фестивал в Сидни – звучи много добре, нали? Е, тамошните рекламисти от Whybin/TBWA са се постарали нещата не само да звучат, а и да изглеждат добре – страните са представени от флаговете си, "овкусени" от традиционните им храни. Текстът е излишен.
***
Една от основните цели на всеки фестивал е поощряването на туризма. През ноември сред неземните красоти в Рамтек, Индия, се провежда музикално-танцовотеатралното джамбуре, кръстено на мистичния санскритски поет Калидас. От Mudra съвсем буквално са хванали спатиите на клиента си и са решили нещата, събирайки всичко, казано дотук, в едно цяло.
***
На рок фестивалите първо е шумно, после са всички други хубости. Немците ги знаят тези работи, а от BBDO решават визията на "Рок в гората" в град Нордхайм по смешен начин, показвайки ни раздразнените от шума (и боклуците) горски обитатели. Погледите им са достатъчно красноречиви и без умна фраза.
***
Барселонското метро трупа имидж сред ъндърграунд публиката е организирането на фестивал за късометражно кино. Там, на място, под земята. Годзила, акулата от "Челюсти" и Кинг Конг (като едни истински чудовища) се пробват да се вмъкнат, но от Ogilvy & Mather ги срязват с хедлайна: "Големите филми не стават за тук".

Стр. 107, 108, 109