в. Класа | Маруся ПАНКОВСКА | 13.08.2010

- Честито, г-н Станкушев! Какво ново да очакваме от БНТ след, образно казано, смяната на караула в ръководството на държавната телевизия?

- В момента аз не съм легитимен, тъй като още не съм си подписал договора със СЕМ. Естествено, следя програмата, откакто се помня. В интерес на истината трябва да отбележа, че през последните години тази програма доста се подобри, замириса на европейска, замириса на обществена програма. Трябва да продължава в тази посока. Телевизията има творчески потенциал за това, но за съжаление разполага с доста ограничен финансов ресурс. Това, което трябва да се направи, е да се разгледат задълженията, които Съветът за електронни медии ни е вменил чрез лицензията, която е издадена на БНТ. Да се обсъдят няколко неща: първо – дали не може да се предложи на СЕМ да оптимизира тази лицензия, защото 10 години тя не е и поглеждана и е леко архаична. Лицензията трябва да се промени така, че програмите на БНТ да бъдат в унисон с обществения интерес. Може да се направят много сериозни промени. Първите от тях ще бъдат забелязани вероятно напролет, защото програмата е нещо изключително тромаво, бавно, тя не трябва да бъде подлагана на сътресения.
На мен лично в досегашната програма ми липсва просвещението в най-широкия смисъл на думата. Аз съм бил програмен директор и на двете програми в един труден период, в който се сваляха старите идеологически програми, всичко се променяше, нямаше специален закон за телевизията и радиото, известно време работихме в беззаконие. После бяха приети първите закони, които и досега непрекъснато се ремонтират. Национално бедствие е, че сегашният закон за радиото и телевизията не е никакъв закон, защото той е повече кръпки, отколкото тяло. Това е смешно, обидно и според мен вина за това носи законодателят през всичките тези години.

- Трудно ли се решихте от един печеливш бизнес в "Хелт медия груп“ да отидете в държавната телевизия?

- Трудно, защото работата ми беше интересна. "Хелт медия груп“ е първата и най-голяма специализирана медийна група за здраве и медицина. Аз съм от лекарско семейство, имам доста сериозна подготовка и в тази посока. Но се надявам към края на мандата на г-жа Анкова тя да може да се изправи пред вас на последната си пресконференция и да каже "Телевизията няма задължения и е печеливша.“ Искам да успеем да й направим този подарък.

- Много хора спряха да гледат телевизия и да четат вестници, защото медиите твърде много се политизираха. Имате ли идея как да ги привлечете отново?

- В България има един неуспешен преход в сравнение с други бивши комунистически страни, които успяха да намерят оптималното съчетание от социално и капитализъм. В България се окопа и все още е много силна една върхушка, както й казвахме навремето, а сега по-съвременните колеги и социолозите я наричат олигархия. В България има много тежка сива икономика. Все още има организирана престъпност, виждаме каква битка се води в момента за нейното редуциране. Всичко това изморява хората и естественият отлив на аудиторията от традиционно поднасяните новини е резонен. Ценностната система на хората се измества към неща, които са им по-близки на сърцето, това са нещата от живота – здравето, семейството, сплотяването между поколенията. Естествено, промените в общественото и индивидуалното съзнание изискват промени и в медиите.

- Ще запазите ли емисията новини на турски език?

- Текстът в закона е, че в програмата на БНТ трябва да има определен процент или предавания, които да са предназначени за лицата, на които българският език не е майчин. И въз основа на този текст аз искам да получа тълкувание, защото в България има няколко общности, за които майчиният език не е български. Това означава ли, че оттук нататък аз трябва да мисля да правя предавания за всички, или да не правя за никого. Българските турци, българските гърци, българските арменци, българските евреи, руснаците, които вече също не са малко, какви различия имат помежду си, че трябва на едни да давам предимство, а на други – не? В случая това, че някои има парламентарно представителство, не би трябвало да има значение, защото противоречи на конституцията. На всичко ще се преразглежда съдбата, ако трябва, и на "Сънчо“.

- Вяра Анкова твърди, че ще бъдете гарант за една независима журналистика. Какво конкретно смятате да направите, за да оправдаете очакванията й?

- Това, което ще правя всеки ден, е да не допусна да се оказва натиск – било външен или вътрешен, върху колегите. Върху мен е оказван страшно много натиск за моите 30 и нещо години журналистическа практика и съм се научил как да връщам топката, а когато е много сериозен натискът, как, като ме ударят, и аз да ударя. Хората трябва да имат абсолютната свобода по подходящия и приет от колегията със съответните етични норми начин да си поднасят мислите и вижданията.

- БНТ е почти изцяло зависима от държавната субсидия. Това не е ли пречка за нейната независимост и свободно развитие? И какво стана с "Фонд електронни медии"?

- Пречка е, разбира се. Телевизията и всичките нейни управления отсега назад за нищо не са виновни, защото в закона черно на бяло в чл. 70, чл. 93 и т.н. пише за тоя фонд и даже е описана методиката, по която да се събират тези суми, но той не съществува. Нито едно управление не си мръдна пръста, поне от кумова срама да конституира фонда и тогава да кажат: "Ние го направихме, но той не действа.“ И, естествено, като не работи фондът, нещата опират до субсидия и до реклама. Понеже в България, макар и със затихващи функции, има един монопол на рекламата и голяма част от добрите договори се раздават по "втория начин“, а, от друга страна, пък правителството намали субсидията с 18 милиона лева, явно, че финансовото състояние в момента не може да бъде друго освен това, което всички виждаме, т.е. лошо. Малко хора си дават сметка, че все пак БНТ върви напред. Всъщност картината е следната.
2005 г. сателитният канал на БНТ е имал 12 часа програма на денонощие, от 2 години има 24-часова програма. Четирите регионални центъра са имали преди 5 години по 4 часа програма на ден, от две години имат по 8 часа програма на ден. Всичко това е с намалена субсидия, с неработещ фонд и, бих казал, с едно враждебно отношение на големите рекламодатели към БНТ.

- Да очакваме ли някакви сериозни промени в БНТ, доколкото зависи от вас?

- Ако Управителният съвет и г-жа Анкова не тръгнат към наистина сериозни промени, които да започнат с пълна прозрачност на всичко досега, пълна прозрачност на движението на наличните, макар и оскъдни, средства, с плавно оптимизиране на програмата, аз ще си отида. В една организация, в която има 8 синдиката и много творчески съюзи, винаги е сложно. Те ще си поставят исканията, които са разумни, ще се разглеждат и ще се търси решение, които не са, ще бъдат оставяни без последствия. Имайте предвид, че тук са завещани страшно много последователи на предишни ръководства, които се отнасят ревниво към всяко следващо. Те говорят по по-различен начин и там съзирам в последните часове известно вероломство, опити за интриги, но в тези географски ширини това никого не може да учуди.

ВИЗИТКА

Бойко Станкушев бе избран за член на новия Управителен съвет на БНТ. Завършил е философия и социология в Софийския университет. От 1979 г. работи в Българската национална телевизия (БНТ) като репортер, редактор и отговорен редактор в предаванията "Новини“, "Светът в действие“, "Панорама“. От 1990 до 1992 г. е водещ на актуалното седмично предаване "Панорама“ и програмен директор на Първа и Втора програма на БНТ. Основател и пръв председател на синдикат "Подкрепа“ в БНТ през 1989 г.

Стр. 15

в. Република | Бойко СТАНКУШЕВ | 09.07.2010

За първи път от много години в сегашния конкурс за генерален директор на БНТ участват доста силни кандидатури. Има юристи, има преподаватели от факултета по журналистика, има хора с голяма практика в БНТ.
Най-голямото качество, което трябва да притежава генералният директор на една обществена медия е да защити интересите на обществото. То има интерес да бъде информирано безпристрастно и обективно. В този смисъл една обществена медия може да прави това по-добре отколкото частните медии, защото в един или друг смисъл те по дефиниция са свързани с корпоративни интереси, а понякога и с политически.
Второ, генералният директор на БНТ трябва да осигури на обществото правото на култура – с акцент национална култура; на образование, на спорт. Директорът трябва да е почтен човек, също така. Защото – без да цитирам имена, имаме горчивия опит от корупционни практики с предишни генерални директори.
Важно е също така, директорът на БНТ да е комуникативен. Да може да общува с обществото, с властта, както и с колегите си вътре в самата телевизия.
Трудно ми е да преценя всички кандидати, но някои от тях вече са заемали високи управленски позиции и имат готовност за поста. Хубаво е тази готовност да бъде скрепена и с чисто практически опит. Също така – да не се пренебрегва възможността за обезпечаване на приемственост при предаване на властта.
Виждам обаче и един проблем в листата с кандидати. Става дума за един по-скоро морален, а не толкова юридически казус. Присъствието на г-н Радослав Чолаков, член на назначената от министър-председателя комисия за изготвяне на нов медиен закон, е доста странно, защото той се явява в две качества. От една страна като юрист – безспорно той е един добър юрист. Трябва да направи новия медиен закон. А от друга страна – кандидатства пред СЕМ за поста генерален директор. Няма да използвам по силни квалификации. Просто считам, че е недоразумение. Добрият изход от тази ситуация е, той или да напусне комисията, в която работи по новия медиен закон или да се откаже от състезанието за генерален директор на БНТ.
Най – сложното нещо обаче, пред което ще се изправи бъдещият директор на БНТ е следното: в момента законът за радио и телевизия практически не функционира. В членове 70, 93 и 94 той не може да обезпечи независимото финансиране на медията. Става въпрос за текстовете, които касаят създаването на "Фонд електронни медии". Там се набира една сума, която се разпределя между БНР, БНТ и ако има други обществени медии, така че те да не бъдат зависими само от държавната субсидия. Такъв фонд на практика няма. Той не съществува.
Така че обществените медии у нас са почти изцяло зависими от държавната субсидия, която всъщност се определя от правителството, със закона за държавния бюджет. В този смисъл БНТ е изцяло зависима от изпълнителната власт.
Ако " Фонд електронни медии" действаше, тя щеше да бъде много по-независима. Нямаше да има асиметрично финансиране. В момента БНТ на практика е държавна, защото зависи от изпълнителната власт и в частност от
министъра на финансите и неговата воля. Ако той прецени, че може да се даде по-голяма субсидия следващата финансова година – дава, ако не – не.
Най големия парадокс обаче, който го няма никъде в света, е следният: работодателят на телевизията е НС, защото ние сме парламентарна република по конституция. Парламентът възлага на генералния директор и на неговия управителен съвет обществена поръчка каква програма да правят. И там е записано: толкова и толкова новини; толкова и толкова култура; толкова и толкова образование; еди какъв си процент за лица в неравностойно положение – инвалиди и т.н. ; майчин език и прочие. Това е поръчката.
А в същото време медията трябва да изпълнява възложената поръчка съобразявайки се с годишния бюджет, който и дава финансовия министър.
Т.е. един поръчва музиката, а друг я плаща. Ето това е най-големият парадокс.
Поръчката се плаща от финансовия министър, бюджета, изпълнителната власт. А парламентът, законодателната власт я възлага.
В един бъдещ закон, защото това е много важно, тези неща трябва да бъдат оправени. Който и да е бъдещият директор той ще се изправи пред непосилната задача да синхронизира обществената поръчка такава каквато му я възлага парламента с бюджета, който му дава правителството за следващата финансова година. Така че, той е длъжен да окаже натиск чрез обществен дебат и да пледира всичките тези недоразумения да бъдат изчистени.
Най-важният проблем обаче, е да заработи този фонд с набирателна сметка за обществените електронни медии. В противен случай статутът на БНТ реално няма да е обществен, а държавен.

Стр. 8