www.frognews.bg | 07.01.2013

Вяра Анкова, генералния директор на БНТ, събира днес подчинените си, за да бъдат обсъдени бъдещите действия на националната телевизия относно обвинението на президента Росен Плевнелиев, че отговорност за гафа със сбърканата снимка в новогодишното му обръщение носи БНТ.
Това каза за frognews.bg Бойко Станкушев, член на Управителния съвет на БНТ. „На мен ми е малко странно, тъй като екипът на Плевнелиев, както и на всички предишни президенти, си правят цялостен план и сценарий, а от нас се изисква да предоставим снимачна техника, оператор и да заредим аутокюто с подготвения вече материал. Днес започваме разследване”, коментира Станкушев.
Той недоумява как може БНТ да бъде сочен за съавтор и да му бъде търсена отговорност за нещо подобно. „Това не е наш продукт, а е продукт на пиара на президента. Те от нас даже не наемат, а им се предоставя безвъзмездно снимачна техника.” Аз лично не съм притеснен, каза Станкушев, но се очакват официални данни след края на разследването.
Мен не ми е ясно защо след като 23 години президентите си отправяха приветствията изправени, той е седнал на един стол с кръстосани крака, коментира още Станкушев.

Оригинална публикация 

БНР, Програма "Христо Ботев", Клубът на журналистите | 1.12.2012

Водещ: В древността хората около моретата винаги са били изкушавани от хоризонта да завладяват нови територии. Така започнало основаването на колонии, които по един eестествен начин приобщавали към себе си нови и нови територии. Ако поставим тази матрица върху непокорните според политиците на власт медии, лесно ще можем да си обясним как несметния брой през последните години нови медии, така и естественият начин, по който те приобщават към себе си други медии. Разпознавате още един много коментиран проблем- концентрацията на собственост в медиите. След това приобщаване на собствеността възниква и душната редакционна прегръдка. Имаме ли промяна, която има за цел да спести време за придобиване преди изборите, когато борбата за рейтингите става особено кръвожадна? Дали хората с икономическа власт не опитват да въведат един нов метод за придобиване на медии? За 23 години Преход публиката претръпна на гръмки фрази до степен, в която често липсата на свобода на медиите се бърка с автоцензурата. Едва ли обаче натискът, който капиталът оказва на медиите, е редно да се вменява като вина на журналистите. Обяснението е съвсем просто – едно от класическите определения за цензура е „намеса в съдържанието на медиите от външни лица” А както за всички става ясно – собствениците никак, ама никак не са външни лица. Още повече, че собствениците не еднократно са се изказвали за медиите си като например за зарзавати. А както сочи един прочит на пазарната икономика за зарзаватите е важно да стават за продаване, а не за ядене. Каквито и да са подробностите по случая „Икономедия” „Алфа банк”ѝ, медиите са една специфична част от обществото. Обявяването на придобиване на собственост няма как да не буди въпроси. Да очакваме ли ново писмо от Нели Круз или това ще бъде представено като сделка отвъд натиска? Ден след поредната знаменита реплика пък на премиера към журналистите „показвайте, не коментирайте!” Или може би пак ще бъдат обвинени журналистите, че се оплакват и излагат страната ни пред чужденците? Ситуацията много прилича на поредния римейк, само че с по-груби средства и не е прав Адам Смит по отношение на медиите. Ръката на пазара никак не е невидима. Нито ръката, нито картелите. И когато евро чиновниците започват да ни дават за пример, без да ни посочват за пример, не трябва да има изненадани. В крайна сметка в конституцията е гарантирано правото на обществото да бъде информирано. Не забавлявано и осведомявано за броя на прерязаните ленти. Последното е тегава материя, нямаща нищо общо нито с журналистиката, нито дори с истината. Кой произвежда наморници за медиите? – е въпрос, на който е редно да се търси смислен отговор. Безспорно обаче медийният спор на седмицата, потънал в мълчание, е този за „Икономедия”. Издателят Теодор Захов след малко ще коментира за „Клубът на журналистите”. какви медийни модели за финансиране да очакваме от САЩ пък ще ни подскаже Рената Велчева, която преди години работеше в програма „Христо Ботев”. Какво прави журналистите свободни, ще коментираме с Лили Маринкова от БНР, Бойко Станкушев и Бойко Василев от БНТ, Радомир Чолаков от Етичната Комисия, Тома Томов, Найо Тицин и колегите, учещи за журналисти в Университета за национално и световно стопанство. Как се опазва свободата в обществените медии, след като много колеги признаха, че БНР е свободна територия, кой още трябва да го признае? И какво още трябва да дава на хората една обществена медия, освен умни коментари и публицистика? Очакваме в студиото генералният директор на БНР господин Валери Тодоров. Днес е и един малко по-особен ден за предаването. Точно преди 5 години беше първият му брой. Ивайло Пеев не само учи журналистика в Университета за национално и световно стопанство, но и е автор в „Клубът на журналистите”. Та той днес ни подготви изненада. До сега все аз влизах в ролята на човека, който опитва да овладее желанието за казване на много неща. Днес обаче съм категорично уволнена. Ивайло просто е сложил издайнически музикален поздрав, както става ясно той е гаранция за ненамеса от моя страна. Благодаря и на преподавателите, и на журналистите в Университета за национално стопанство Петко Тодоров и Стела Константинова. За мен това са минутите на домата, на изчервяване и за радост.
Гражданин: Радвам се, че младото поколение взе да слуша радио и то точно заради такива предавания като „Клубът на журналистите”.
Гражданин: От петте години на пред, за много 5.
Гражданин: Честита 5 годишнина на „Клубът на журналистите”. Това е сериозна медийна възраст и поздравявам екипа на предаването, че толкова време създава сериозни теми, коментира в аудиторията и се отнася критично към случващото се у нас.
Гражданин: Да бъде все така обективна най-вече, да бъде свободно, защото това е един от основните принципи в журналистиката. Свобода и независимост.
Гражданин: Успява да кара необходимото за хората, да кара добродетелите, да вкара ценностите, без да ги лишава от подробната информация.
Гражданин: Аз пожелава още 50 пъти по 5 на предаването, много творческо и лично вдъхновение на целия екип и търсене на истината в дълбочина, което мисля, че предаването го постига.
Гражданин: Истината да я показват чрез глас, който умее да дава повече прозрачност на словото, обективност на човешките истории.
Гражданин: Пожелавам един голям облак от възможности, който винаги да обхваща изцяло предаването.
Гражданин: И на Ирен пожелавам още много пъти по 5 години да работи със същия план и да пази честта на журналистическата професия.
Гражданин: Ирен да е жива и здрава и мотивирана да продължава това, което прави до момента, и да и носи много щастие, защото съм сигурна, че е така.
Гражданин: И най-вече всички да бъдете много здрави, защото това е важно.
Гражданин: Поздравявам ги!
Гражданин: Дано да стане хубаво. Няма за какво! За Ирен винаги!
Водещ: Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Юлиян Бакалов, Марина Димова, Снежа Спасова, Стаматина Никова и аз Ирен Филева. Как се опазва свободата на словото в обществените медии, добър ден на генералния директор на БНР господин Валери Тодоров?
Валери Тодоров: Изглежда лесно, но не е толкова лесно, колкото изглежда отстрани, защото това понятие засяга и колегите вътре, засяга и онези, които биха посегнали отвън. Свободата на словото аз разбирам като един достоен процес на свободата да бъдеш отговорен, от страна на колегите – да бъдеш обективен, честен, открит, да търсиш всички гледни точки и същевременно да защитаваш тази възможност на всеки от колегите. За съжаление ние станахме свидетели на различни видове медийни войни през годините, в които една група журналисти се опитваше да изолира гласа на друга група. Самите ние като общност платихме и продължаваме да плащаме много скъп данък на този лукс, който си позволиха някои колеги. От друга тежест, която беше прикачена, е чувството на някои от колегите, че една истина е по-голяма, друга по-малка. И една партия е по-права, друга – по-малко. И обслужването на партии, правителства, ситуации също създаде силно недоверие към онова, което е журналистика. Трети фактор беше навлизането на много случайни хора, които се нарекоха свободни журналисти и никой от гилдията не се осмели да попита „защо вие се нарекохте журналисти?” Защото и аз мога да се нарека професор академик, но Вие знаете, че не съм.
Водещ: Има много хора, които вече се кичат с тези титли. Всъщност това е времето, в което става ясна и оценката, като че ли на финансовия министър, как сме с бюджета тази година? Да се шегуваме ли с това или не? Или не е много за шега?
Валери Тодоров: Да.
Водещ: Защото предишните години се прощавахме с едни милиони, сега как стоят нещата?
Валери Тодоров: Ами бюджетът следващата година, поне от това, което мина първо четене, се съчетава с рамките на тази година, която лично мен като мениджър ме тревожи, защото нашият бюджет в момента е на нивото на 2007 година. Цените са нараснали с 30-40%, инфлацията също. Едновременно с това ние сме с 4 програми повече. Със 79 предавателя повече, защото не можем да си позволим лукса да се чуваме само там, където ще ни харесат. Ние трябва да се чуваме във всички райони. Крайгранични, трудно достъпни. Петима жители да има едно селище, те трябва да получават програмите на обществения оператор. Един въпрос, който не се разбира. Някои от политиците смятат, че те ни хранят през бюджета. Смятам за една много голяма грешка по отношение на електронните медии бяха допуснати стратегически две големи грешки. Едната е, когато бяха свалени таксите за радио и телевизия, а това е най-чистата проба, която да позволи на данъкоплатеца да изрази отношението си към двете медии и техните програми. И втората голяма грешка – когато предавателната мрежа изцяло беше предадена на частен оператор. Това не се случи в нито една от източноевропейските страни.
Водещ: Лошото е, че имаше предупреждение, че това се случва, но никой не пожела като че ли да чуе.
Валери Тодоров: Или някой като реши, че това ще ти е бюджетът примерно и той си кара така, и не признава никакви други аргументи. Радиото е една изключително гъвкава медия. Ние като обществена медия коренно се различаваме от търговските медии. Разликата е в това, че търговската медия използва създаден дивидент, за да създаде дивидент за себе си. Докато ние създаваме от себе си този културен дивидент. Ние сме най-големият процент на музика , драматургия. Ние сме единствената медия, която подава информация на чужди езици – 11 чужди езика. Благодарение на нашите музикални формации, които са водещи в своя жанр, формации с биографии от 50-70 години, се създава един солиден пласт култура, който в момента вече влиза, запълва тази празнота в периода на Прехода. Да не говорим, че ние сме единствената медия, която записва, съхранява всички най-културни и обществени събития и ако не го правим ние, ако не го записваме, съхраняваме и възпроизвеждаме – ще изчезне тази част от историята.
Водещ: Всъщност това е част от обществената функция в крайна сметка на една обществена медия. Защото ние не само трябва да информираме, не само трябва да коментираме, може би с извинение трябва да го кажа това, но трябва все пак и други неща да правим.
Валери Тодоров: Знаете ли? У нас се създаде една изключително неграмотна политическа класа през последните години, смея да го твърдя. Защото смятам, че имам някаква грамотност в своята професия и така, не проявявам излишно самочувствие – която идва на власт за известно време, натроши съдовете и след това си отива без дори да е разбрала какво е направила. И за това отношенията, които взимат политиците, трябва да бъде изключително висока от наша страна. Неразбирането за ролята на обществените медии, за мен е една тотална грешка и това неразбиране, за съжаление, се проявява от някои от медиите регулатори. И често пъти от медиите регулатори също произтичат доста нелепи съждения, които показват, че органите, които трябва да извършат регулация, трябва да достигнат нивото на компетентност, за да водят диалог с обществените медиите, казвам го най-отговорно.
Водещ: Ако трябва да сравните проблемите на обществените медии в Европа, защото разбира се Вие следите тези неща, и у нас – какво би било това сравнение? Кои са проблемите на обществените медии в Европа и кои са у нас?
Валери Тодоров: В повечето от страните, от европейските страни обществените медии изпитаха изключителен проблем именно със свободата на словото и независимостта на медиите. На много места правителствата, възползвайки се от икономическата ситуация, от кризата просто прегазиха обществените медии, поставиха удобни свои хора. Мога да кажа най-отговорно, че въпреки упреците, които имам по отношение на финансирането на БНР, у нас беше запазено едно високо ниво на политическа толерантност и правителството, политическите структури нито веднъж не посегнаха към независимостта на обществените медии. И това се цени много високо в Европа. Ето, ще Ви кажа – на последната генерална асамблея на радио комитета беше предложено опитът на БНР, опитът в България да бъде изучен и да бъде включен в трейнингите в програмите за обучение, които извършват на EBU – ЕС за радио и телевизия. Има се в предвид също така и опитът на БНР, което се смята за една от водещите медии в рамките на Съюза. В Съюза се говори много за телевизията, но ще Ви дам един такъв пример. На генералната асамблея на EBU през лятото, една трета от постиженията на организацията бяха с адрес БНР. За това ние имаме причини да имаме високо самочувствие. Още повече, че последното допитване до общественото мнение за рейтинга на България към институциите показа, че БНР се ползва с най-високото доверие сред всички институции. Обърнете внимание – публиката ни оценява като институция, защото ние не сме просто медия. Когато някой се конкурира с нас, трябва да има в предвид, че той се конкурира с нас не като медия, а като институция.
Водещ: За мен е много важна и оценката все пак на колегите. Много колеги тук гласуваха и казаха, когато имат да казвам нещо, идвам в БНР. Това обаче какво значи? Защото става дума за една и съща добра оценка, но пък от друга страна по отношението на финансовия министър към медията, това не се разбира май.
Валери Тодоров: Вижте сега, ние не можем да претендираме за цялата любов. Не можем да искаме да бъдем харесвани от всички. По-важното е да бъдем харесвани от своята аудитория, а не от финансовия министър и аз не бих искал да прехвърляме адреса директно към финансовия министър. Може би той има свои съображения, може би също има свои пристрастия. Може би механично се пренася едно отношение, тъй като може би министърът е работил, не може би – той е работил и живял повече време в САЩ. Там ролята на радиото е много ниска. Особено пък на общественото радио. Докато в Европа, знаете – съвършено обратно. А и България е една уникална страна. В България се слуша страшно много радио. Значи ние сме една, може би водеща страна. В нито една страна от ЕС радиото не е толкова популярно, колкото у нас.
Водещ: Какво направи конкуренцията за радиото? Тя ли направи толкова слушаемо радиото, защото ясно е – раздържавяването тръгна точно от радиото що се отнася до електронните медии.
Валери Тодоров: Колкото и да е неудобно да говорим, много от колегите ползваха и фондовете, и опита, и технологията, и школата, и кадрите на БНР. И за това беше много некрасиво, когато с лекота някои от тях, съжалявам за израза, плюха в кладенеца. И казаха, че това е една консервативна институция, това е… Аз си спомням даже, когато ние представяхме най-новата ни платформа „Бинар”. Това е интернет радио, телевизионна платформа. Един от младежите така естествено каза „ама аз не съм предполагал, че една консервативна институция като радиото може да направи един продукт”. Аз тогава казах „защо решихте, че ние сме консервативна медийна институция?”
Водещ: Клишетата са много…
Валери Тодоров: Да, хора с кратка биография, със скромен опит изведнъж решили, че трябва да дават оценка, че те са първи, най-добрите, най, а ние тук стоим някакви динозаври и не знаем за какво става дума.
Водещ: Нека да включим към разговора и Лили Маринкова. Добър ден, Лили.
Лили Маринкова: Добър ден.
Водещ: Кое е основното предизвикателство пред журналистите днес? Общият знаменател – всички журналисти са маскари? Икономическата криза? Или особеното поведение на политиците, които предпочитат да режат ленти и да дават напътствия? Само да показваме, а не да коментираме.
Лили Маринкова: Оставам с впечатлението, че професията е деградирала, тъй като тази класация, която осигуриха „Репортери без граница” и „Freedom house” действително говори за изпадане в дъното на класацията. От към критериите, които те развиват. Това е как се усеща самата общност. Вие знаете, че това е асоциация за журналисти, които сами са стигнали за това признание.
Водещ: Това от една страна, но от друга страна тези критерии са еднакви за всички и не са правени, така че ние да се изложим пред чужденците.
Лили Маринкова: Да, допускам, че е така. От друга страна в България се съставя представата, че основният проблем е в посоката на… В това взаимоотношение журналисти-премиер. Като причина за това е разбира се самият факт Борисов, който премина през медиите в един фон, който беше да ги завоюва, да ги ухажва и той беше медиен любимец години наред, до своето издигане като министър-председател. И тук вече нещата започнаха да стават по-сложни, тъй като, въпреки че той е най-любимият за интервю, за първи брой, за откриването на някоя рубрика, това не е достатъчно. Най-вече причината се дължи на факта, че Борисов като министър-председател твърде много надделя в личностен, в един авторитарен стил като подцени и изолира множество институции. А да не говорим за тази голяма печалба, която е на практика на вотовете на доверие на правителството или пък грубиянското отношение към тези депутатски питания, които са типични за петъчния преди обед.
Водещ: Аз си мисля, че обаче тази реплика-препоръка към журналистите „показвайте, не коментирайте” е на път все пак да се превърне в препоръка на годината. Между другото тя ме предизвика и да попитам слушателите във Фейсбук какво да правим ние журналистите? И отговорите трябва да кажа, че звучат като коментар. „Овчари се търсят” 10 отговора. „Да работят в кухнята” 7 отговора. „Да копаят” 11 отговора.Тук няма данни за окопаване на картофи ли става дума или за по-обща дейност. „Не цитирайте, не коментирайте, пълна тишина” препоръчват трима. „Къде видяхте журналисти?” питат 2. Останалите отговори препоръчват само да цитираме, да ходим за гъби, да пеем в единен хор и да отразяваме правилно. Обикновено на такива въпроси социалната мрежа отговарят по-активните хора. Може ли да прочетем обаче между редовете и желанието на тези по-активни хора все пак журналистите да коментират?
Лили Маринкова: Разбира се множество от неговите реплики, почти всички се превръщат в тема на обсъждане. Не мога да преценя дали това е едно от най… Тази, която ще спечели палмата на първенството. И това няма особено значение. Дори, ако проблемът е в това ехо на обсъжданите реплики, но колкото и Вие да се радвате на форумите и на реакцията в интернет, би трябвало да кажем, че журналистиката в съвременен план в България има качеството на безобидност, на един хор, който в никакъв случай не може да смути управлението в тези схеми, които уви – съдържат елементи на корупция.
Водещ: Даваме ли си сметка, че сме скачени съдове, защото вчера липсата на…
Лили Маринкова: Не сме скачени, но защото има доброволно служене от страна на журналистите, някои, от които съвършено прилежно се прислагват в хора на това правителство, което е типично за користните бракове. Също така можем да кажем, че един от ужасите на съвременната демокрация тъкмо в това множество на медиите, които представляват – предполагам за слушателите, за зрителите, за читателите нещо много противоречиво и объркващо.
Водещ: Каква трябваше да бъде реакцията ни на вчерашната особена новина за това как една банка ще придобие собственост върху една медийна група? Имам в предвид колегиалната.
Лили Маринкова: Уви не съм запозната дали има въобще такава реакция.
Водещ: Ами няма. Няма. То това за мен това е проблем. За това и питам. Защото неслучайно казах нещо за скачените съдове. Да, ние просто независимо какъв тип медия сме, ние сме скачените съдове в крайна сметка.
Лили Маринкова: Да, така е.
Водещ: Несвободата прелита.
Лили Маринкова: Като си помислите, че самата четвърта власт е символна.
Водещ: Да.
Лили Маринкова: От друга страна би трябвало да кажем, че никой не се дава тази свобода. Тя винаги е въпрос на конкретно отвоюване.
Водещ: И на ограничения и на борба с тези ограничения. Благодаря на Лили Маринкова. Какви журналисти са удобни за политиците, господин Тодоров? Така с известна ирония Ви питам, защото предполагам, че разполагате с такава информация.
Валери Тодоров: Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Вие кажете кои са удобни. Лично аз смятам, че журналистиката е неудобна професия. Тя трябва да задава неудобните въпроси, защото има кой да задава удобните. Винаги около всяка власт има приближен кръг, който задава удобните въпроси, предлага удобните отговори. Докато журналистиката предполага да се дават онези въпроси, които няма да ги зададат, няма да бъдат зададени в домашна среда или пък няма да служат в угода на една или друга теза. Смятам, че в този съвременен етап на Прехода, той премина през различни обрати – сега изведнъж журналистиката, която пренесе най-големите тежести, сега понася и най-тежките удари. Застрашена е не свободата на словото, ами е застрашена известността на някои медии. Аз съм съгласен с това, което каза Лили Маринкова. Най-лошото това, което се случи, е доброволното служете. Защото принудителното някак си може да бъде оправдано, въпреки че не бих го оправдал, но доброволното е нещо страшно. И не бих искал това да се случва от нашите микрофони, микрофоните на БНР, защото има някои колеги, които имат приятели, други, които се чувстват по –близки към една теза или към една власт. Ние трябва да създаваме дистанция, да поддържаме тази дистанция, за да се уважаваме самите ние. За онова, което правим. Смятам, че радиото през последните години успя да докаже това доверие, което има към него. Надявам се да го развива и вярвам, че личната свобода и личният кураж на журналиста не могат да бъдат заменени с никоя външна свобода. Вътрешната свобода е най-силният мотив и ако тя присъства, ето – казвал съм го – радиото е най-директната медия. Тук нямате екипи, нямате осветител, нямате оператор, нямате режисъор. Между нас и аудиторията стои един микрофон. Микрофонът показва всичко, което гласът издава – страх, неувереност, неубеденост, предпазливост, колебливост.
Водещ: Дано това по някакъв начин да влезе като оценка, защото 80-то място по степен на свободата на словото е доста, как да кажа?
Валери Тодоров: Вижте, все пак нека да разграничим нещата. 80-то място, то е мястото за целия медиен спектър, за всички медии в България.
Водещ: Да, разбира се.
Валери Тодоров: Но Вие ме питате за обществените медии. Аз смятам,ч е обществените медии, въпреки твърденията…
Водещ: Точно това казвам. Дано това да натежи и да отлепим малко от това 80-то място, защото то наистина звучи обидно.
Валери Тодоров: Да, защото имаше медийни експерти, които твърдяха, че два ли не най-застрашена е свободата в т.нар.държавни медии. Ние получаваме само бюджетна субсидия, но не сме държавни медии. В последствие се оказа, че всъщност най-застрашени са частните медии.
Водещ: Аз мисля, че се промени тази тенденция и изобщо този коментар вече не е толкова актуален.
Валери Тодоров: А дали той имаше основание е въпросът? Ето това е създаването от предпоставени тези, развиването им – те също деформираха медийната среда, защото позволиха под това прикритие да се случва това, което се случи в частния сектор.
Водещ: За съжаление в частния сектор продължава да се случват все лоши неща. Понеже бърза за среща господин Теодор Захов, който е един от издателите на „Икономедия”, нека сега да му кажа на него добър ден и какво се случва, господин Захов?
Теодор Захов: Добър ден. Ами какво се случва? Имаме спор с Алфа банк.
Водещ: Говорите ли си изобщо? С банката?
Теодор Захов: До някаква степен все още, но доста ограничено.
Водещ: Казахте, че сте научили заедно с всички останали. Обикновено взаимоотношението между банка и клиент предполага все пак някаква степен на общуване.
Теодор Захов: Принципно е така, но последните действия на банката са голяма изненада за нас. Още повече, че те идват след действия от наша страна, които би трябвало да доведат по-скоро до радост и благосклонно отношение, а ние имаме втвърдяване и то до крайна степен.
Водещ: Последно длъжници ли сте или не сте?
Теодор Захов: Не според нашето мнение и оценка на юристи също така, не сме длъжници към настоящия момент. Но тук големият въпрос, разбира се стои защо се случва всичко това и защо точно по този начин?
Водещ: Да, каква е вашата теза?
Теодор Захов: Поне ние сме положили огромни усилия, които в края на краищата са сериозни и въпреки това се стига до тук. Като теза на банката е, че тя ще потърси купувач на медията на свободния пазар, така да се каже.
Водещ: Ще потърси или е намерила?
Теодор Захов: Ами…
Водещ: Понеже ви питах за хипотези.
Теодор Захов: Ами хипотеза, според мен да, имат нещо в предвид.
Водещ: Нека сега да чуем в рамките на една минута какви тенденции идват от САЩ, защото както знаете, навсякъде журналистиката и финансовият модел на медиите е проблем, особено по време на икономическа криза. Та какви решения търсят зад океана? Обикновено тези решения по-късно се облагородяват, стъпвайки на европейска земя. Нека сега да чуем заедно от Рената Велчева, колега в програма „Христо Ботев” до преди няколко години, а сега е вече зад океана. Та какви са финансовите решения, които търсят собственици на медии зад океана?
Рената Велчева: Всичките собственици на средства за масова информация – дали ще бъдат телевизии, радио или вестници, особено вестниците са много засегнати, и когато много от вестниците започнаха да правят този модел, да ти дават примерно заглавията на интернет без пари да ги видиш, обаче цялото съдържание – трябва да платиш, това беше един голям риск, който те поеха, защото не бяха сигурни дали читателят ще бъде готов да плати, но се оказа, че ако съдържанието е добро и ако аз намеря информацията полезна, съм готоваѝ да платя за нея. Другото, от което те се самоиздържат, това са разбира се рекламите. Но много големи компании вече предпочитат нещо друго – журналистика на корпорацията или журналистика на бизнеса. Това е една нова тенденция. Но те издават собствени списания или собствени предавания имат, в които те наемат журналисти професионалисти, които да пишат конкретно за техния продукт. Те изпращат тези вестници и тази информация до хора, които биха били техен потенциален клиент. По този начин те смятат, че парите, които са вкарали в една такава дейност, са много по-добре похарчени, отколкото да дават пари на вестници и списания да рекламират до всички. Дали този модел ще успее и дали това ще бъде журналистиката на финансирането на бъдещето не се знае, защото това в момента всички се опитват да разберат кой е най-добрият начин. Но едно нещо е със сигурност, че старият модел няма да работи.
Водещ: Имате ли какво да коментирате? Да не се окаже „Икономедия” собственост на, как да кажа, по тази схема да заработи?
Теодор Захов: Ами правим всичко възможно това да не стане така. Борим се с всички сили и възможности медията да остане свободна и независима, тъй като съзнаваме обществената отговорност, която Капитал и Дневник носят.
Водещ: Между другото вчера сред колегията много се коментираше как може да бъде поставен като особен залог за кредит пред банка редакционната политика?
Теодор Захов: Да, това е наистина забавно. Вижте, тя очевидно ще осигури /…/ по времето на учредяване на кредита в счетоводните записи на фирмата като нематериален дълготраен актив и от там най-вероятно просто е преписвано, за да се свържат всичките активи. И това е леко като анекдот звучи. Не мисля, че е така.
Водещ: Дали ще имате среща с банката и кога да очаквам развитие?
Теодор Захов: Не мога да кажа. Те са задействали процедури. Ние разбира се също сме дали съответните отговори. Не мога да преценя. Не мога да дам прогноза.
Водещ: Благодаря.
Теодор Захов: Но пак казвам, нашият стремеж и усилията са насочени към опазване на независимия глас на медията. И ще бъде жалко, ако това бъде похабено. Ще бъде жалко не само за нас. Ние сме най-малкият проблем. Проблемът е българското общество.
Водещ: Разбира се, че това е проблемът. Благодаря на Теодор Захов, един от издателите на „Икономедия”. Тежък е натискът, господин Тодоров. Не само за нас, но и за всички медии.
Валери Тодоров: Знаете ли, ние в началото, средата на прехода ние само се плашехме от политическия натиск. Той съществуваше, той се прилагаше. Знаете, аз съм си подал оставката като противодействие на този натиск. Но за съжаление нещата сега се изместиха в една по-жестока логика – икономическата. Тъй като не бяха въведени правила, които да определят начина на закупуване и управление на обществените активи, каквито са медиите, сега изведнъж всяка от медиите се превръща в търговска стока, съответно и може да бъде употребена за всякакви цели. За това като примерно започне една война, като тези между двете големи групи, за да разбереш горе долу какво се случва, трябва да си купиш изданията на едната група, изданията на другата група. Ако си разбрал, нали, дано да се почувстваш информиран. Мисля, че, за това Ви казах, че проблем в момента в обществото не е свободата на медиите само или свободата на журналиста, а независимостта на самите медии. И не бива, аз съм го казвал и на колегите, да упрекваме колеги, които работят в една или друга група медии, чиято политика можем да не одобряваме, да прехвърляме върху тях вината за това, което се случва. Необходимо е да бъдат създадени спешно механизми за регулация, които да позволят пълна прозрачност на публичните активи, каквито са и медиите. И тогава, когато знаете кой е собственикът и каква политика би могла да произтече от този собственик, и като познавате самия собственик, тогава вече лесно ще разпознаете един или друг акцент. А така имаше, знаете имаше едно време, бяха много популярни такива телевизионни предавания, когато зад екрана стои един силует и Вие трябва да го познаете. И ние в момента медиите много често изпадаме в тази ситуация да познаем кой стои отзад и не познаваме в повечето случаи.
Водещ: Значи можем да напомняме на политиците по-често, че конституцията защитава правото на хората да бъдат информирани, а не да бъдат забавлявани и това не е лошо да се повтаря по-често. Останете с нас, продължаваме след малко. Добър ден на Бойко Станкушев.
Бойко Станкушев: Добър ден и честит празник Ви желая!
Водещ: Много благодаря. Как успяхте да имате звук от знаменитата реплика, поредна на премиера – „показвайте, но не коментирайте!”
Бойко Станкушев: Защо? Това учудва ли Ви? Мисля, че специално за новинарския екип на БНТ това е нормална практика. Не ни подценявайте, моля Ви се!
Водещ: Как обаче да гледаме на тази реплика? Как да я разбираме?
Бойко Станкушев: 23 години човешката сензорика така се притъпява в едни не напълно нормални условия, че огромната част от аудиторията въобще не си е задава този въпрос, който Вие ми задавате. Това е диагнозата. Много хора се чудят тези дни например как е станало, че фондация Валя Крушкина наградила точно тези хора, които награди. Почти магистрално противоположно на наградите, които да речем „Черноризец храбър” даваше. Проблемна точка на стандартния зрител и слушател – наградените са едва ли не някакви маргинали, защото не са топ лицата от екрана, не са скандални. Това е втората диагноза. Забележете голямата награда получават хора, които в никакъв случай не биха могли да бъдат причислени към статуквото, към слугинажа в журналистиката, а напротив. Блогърите Асен Генов и Косъо Павлов – Комитата. Голямата награда. Другата интересна награда пак за блогър – Иван Бедров. Самата изненада издава болестното състояние на социума. Една държава, член на ЕС, която обаче стремително пропада надолу в класациите, във всички класации, които се правят в света от най-авторитетни организации по отношение на свободата на словото. Не е новина например, че някой в Страсбург спечелил дело за това, че му пречат да говори свободно. Това е ужасното. Не случайно съм сложил във Фейсбук на моя профил снимка на Аристотел и една негова мисъл, която страшно много харесвам, че човешката общност се простира до там, докъдето стига обикновения човешки глас.
Водещ: Ако по традиция в края на годината се сблъскваме за пореден пък с класациите как българинът е най-нещастният в цяла Европа, какво да кажем са самочувствието на журналистите днес?
Бойко Станкушев: Ами те журналистите са българи. Автоцензурата води до материално облагодетелстване.
Водещ: Няма как да не попитам кога звънеше телефонът на Бойко Станкушев повече – сега, когато е на ръководна позиция или преди, когато беше журналист и когато го преследваха, съдиха?
Бойко Станкушев: Честно да ти кажа, тогава,когато ме съдиха. Това продължи 3 години и 3 месеца. Звъняха нормални, загрижени хора и аз тогава, като че ли бях повече оптимист, защото си казах „брей, тези хора н се притесняват, че някой може да подслушва тези разговори, в които те правиха техните квалификации на системата, на така нар. Преход, на това, че очевидно олигарсите не подбират средства, когато трябва да затворят устата на някого”. Сега съм, като че ли малко по-песимист. Ако един човек не иска да го натискат, няма как да го натиснат. За щастие в България сме свидетели на морални победи на колеги, които в съвсем малки, в периферията са си запазили хляба и въпреки това заради куража, заради доблестта, която са проявявали, заради това, че са казвали „не”, са постигали морални победи. Лошото е, че България е на едно от първите места по съдени или преследвани журналисти. От друга страна пък голяма част от тях успяват, слава Богу, в края на краищата да извадят истината на бял свят. И им свалям шапка.
Водещ: Всъщност заслужава ли си по-често да си припомняме, че конституцията защитава правото ни да сме информирани, а не да се забавляваме, като журналисти?
Бойко Станкушев: Ще се върна години назад и ще се сетим кои бяха първите създатели на първите частни медии и ще видите, че те са доминирани от хора, свързани с бившите Специални служби. Говоря и за радио и за телевизия, и т.н. И за печат…
Водещ: Добър ден на Бойко Василев от „Панорама”.
Бойко Василев: Добър ден.
Водещ: Как да коментираме даденото указание от премиера към нас журналистите – „показвайте, не коментирайте”?
Бойко Василев: Да не го коментираме като указание, това е част от политическата риторика и който журналист го разбере като указание за работа, дълбоко ще сбърка. В крайна сметка поведението на журналиста зависи от самия него, начина, по който той се отнася към политиците, е в собствената му глава. От тук нататък всичко останало зависи от него самия.
Водещ: общият знаменател обаче винаги ни подвежда. Като че ли все по-често се случва да казват за нас журналистите, че не си вършим добре работата. Как се излиза от тази мъртва хватка?
Бойко Василев: Винаги трябва да знаем, че не си вършим добре работата. От тази гл.т. искам да честитя юбилея на Вашето предаване.
Водещ: Много благодаря.
Бойко Василев: Което е изключително полезно от тази гл.т. защото то залага на съмнението. Съмнението на журналиста към собствената му работа, съмнението на журналиста към това, което произвежда, старанието му да стигне до истината, съзнанието му, че истината не е окончателна. На това съмнение трябва да наблегнем. То е особено нужно на всички журналисти, но особено липса при българските.
Водещ: Хубаво е понякога даже да си признаваме, че не харесваме домати по медиите или други акции, защото това на практика е външен натиск?
Бойко Василев: Не харесваме домати, защото доматите не са аргумент. Доматите също са политическа реплика. Както репликата за „показвайте, не коментирайте”, така репликата с доматите е част от предизборната кампания. Тя е част от политическата реторика. Това е друг начин да се изрази политическа позиция. Когато обаче за журналисти се говори на едро „тези са такива, онези са такива”, без конкретика, а всъщност с тайно закодираното желание да отразиш някакво партийно мероприятие, ето тук не става. За това аз съм за журналистика, която защитава себе си и собственото си достойнство. Както и от към управляващите, така и от към опозицията.
Водещ: В края на годината по традиция излизат обобщения, класации, разбира се няма изненада – вече не е новина, че българите са най-нещастните европейци. Как са с усещането за щастие и нещастие журналистите?
Бойко Василев: В България винаги нещата изглеждат доста по-лошо, отколкото са в действителност. Част от това е и нашата работа, журналистическата работа.
Водещ: И със свободата на словото ли е така?
Бойко Василев: В свободата на словото не е така. В свободата на словото всички лоши новини са верни. Но от тук нататък въпросът е какво се прави всеки ден в страни от гръмките декларации. Аз смятам, че едно достойно поведение на екран, в ефир, пред вестника, то говори само за себе си. Без гръмките декларации. Но освен това, пак повтарям, важно е съмнението. Важно е желанието ни, волята ни да се погледнем от страни и да кажем по нещо самокритично за журналистиката като започнем от себе си.
Водещ: За последния месец колко политици зад кадър се усъмниха в репортажите от България, които както аз казвам „ги въдворяваш” да гледат „Панорама”?
Бойко Василев: Не се усъмняват. Аргументът – това говори народът, работи чудесно.
Водещ: Което значи, че са пораснали може би.
Бойко Василев: Според мен политиците виждаме в тях неща, които не искаме да виждаме в себе си, виждаме в тях. Всичко е въпрос на сравнение. Виждал съм и доста по-лоши политици от нашите.
Водещ: Нека да включим сега към коментарите и колегата Иван Михалев до скоро в „Капитал”, вече колега на свободна практика.
Иван Михалев: Това е поредната според мен, недопустима намеса на министър-председателя в работата на журналистите. Да, наистина ние имаме свобода на словото, но проблемът е, че нямаме свобода на медиите. Медиите като цяло в България стават все по-зависими от свиващия се рекламен пазар, а пък на него държавата става все по-голям играч. Наскоро пак имаше напътствия към журналистите кого да питат и какво да питат, което не е европейско. Министър-председателят по такъв начин да слогистира журналистите, защото журналистиката е коректив на властта и всяка намеса, дори и с най-добронамерени, дори изречени с чувство за хумор реплики, създава у колегите журналисти усещането за намеса и то за намеса от първия човек в държавата, нали защото в него е концентрирана най-голямата власт. Така че аз да Ви честитя първата петилетка, мисля, че има нужда от такъв тип предаване. То е едно от малкото, може би единственото специализирано предаване за проблемите на медиите, на журналистиката в България. През последните години точно, докато Вие сте правили това предаване, сме свидетели на това как отслабва ролята на медиите като институция. Те все повече се превръщат в обслужващ придатък и все по-малко изпълняват другата си функция да служат на обществото като кучето пазач, както сме го учили едно време във факултета по журналистика.
Водещ: Как е батко?
Иван Михалев: Делото тече. То три пъти имаше фал старт, както се казва. В общи линии има на първо квадратче още, дето се казва „след 5 години може би ще си говорим в по-конкретен план”.
Водещ: Ами батко е добре, както стана ясно. Медиите не са добре. Да напомня – „батко” стана крилата фраза на разследването на Иван Михалев за пътните фондове някога. Да кажа добър ден и на Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Добър ден. Честит рожден ден!
Водещ: Благодаря Ви. Да Ви питам прилича ли Ви по нещо атаката срещу „Икономедия” на, как да кажа, неблагополучията, през които и Вие минавате?
Радомир Чолаков: Ами не. Може да изглежда така, но останах с впечатление, че става дума за бизнес въпрос. За някакви неуредени финансови взаимоотношения. Предполагам ,че и банките в момента са нервни, както всички стопански субекти.
Водещ: Но медиите са нещо по-особено все пак.
Радомир Чолаков: За съжалени, както каза господин Тодоров одеве, с когото разговаряхте. Той каза няколко умни неща между другото. Едното, от които е, че за съжаление ние в началото на Прехода и в целия Преход пропуснахме възможността да дефинираме медиите като нещо различно от тока. С изключение на обществените.
Водещ: И така, собственици на медии да не се подвеждат, да ги сравняват със зеленчуци например.
Радомир Чолаков: Много свободен, либерален подход възприехме ние към медиите, включително журналистите и в момента берем плодовете. Значи, ако медията е стока, то медията произволно се търгува и свободно се продава, и се купува. И в момента просто виждаме резултатите на една идеологическа наша индоктринация, на която за съжаление не можахме да намерим сили да се противопоставим. И да ги дефинираме като нещо друго.
Водещ: Ами значи тепърва трябва да ги търсим тези неща. Благодаря на Радомир Чолаков. Последно и от Румен Леонидов очаквам някакъв отговор. Как да станем по-свободни, господин Леонидов?
Румен Леонидов: Ами или човек се ражда свободен, или не. Скоро ми се наложи да цепя дърва и виждам, че някои дървета по рождение са неразцепваеми. Така е и когато хленчим и когато плачем върху нашите журналисти, трябва да знаем, че това се прави от личности като Вас, като Лили Маринкова, като Петър Волгин и въпреки че сигурно репликата на министър-председателя е доста нелепа, аз я виждам по-скоро като предупреждение към собствениците на медиите. „Потвърждавайте моите успехи, недейте да карате журналистите да ме плюят”. И самият факт, че най-свободната медия е БНР.
Водещ: Много подтекст намерихте в тази реплика.
Румен Леонидов: Ами гледам да схвана психологията на характера. И не ми се струва, че е толкова важно какво ще ми препоръча министър-председателя, ако аз имам страховете на мишок, който при тропване с крак веднага се разбягва. Така че браво на радиото, браво и на телевизията, националните, защото ако имаше наистина това правителство желание да ни затвори устата, това щеше да стане чрез генералните директори. Слава Богу вашият генерален директор има един доста успешен мандат според мен. Аз съм се учудвал на храбростта Ви да говорите нещата в прав текст, да не заобикаляте проблема, да не го завоалирате, да не бъдете слуги, да не бъдете обслужващ персонал.
Водещ: Ами някак си явно…
Румен Леонидов: Много наши колеги работят с медии, където си вадят хляба, никой не ги запомня и никой не ги знае. Това е друг проблем. Но има, тези, които са в опозиция във в”Сега” да кажем, в бивол, в някои други медии – там има чудесни журналисти, които са толкова аргументирани, че аз, ако съм на власт, ще бъда страшно щастлив те да ми бъдат приятели, защото тяхната безкомпромисност е по-важна, отколкото слагачеството и хвалбите.
Водещ: Благодаря и на Румен Леонидов. Ами господин Тодоров, ето чухте голяма част от оценките за БНР. Да вземем да изнасяме свобода от тук, шегувам се разбира се. Наистина мисля, че трябва по някакъв начин по-често да повтаряме това, че медиите са особена част от обществото и наистина са пазач на обществото, не куче касичка.
Валери Тодоров: Аз бих предложил друг вариант. Нека да не изпадаме в такъв виц, да гледаме вогледалото. Виждаме, че сме най-красивите и най-свободните.
Водещ: и ние искаме да продължим да бъдем.
Валери Тодоров: Това е една неприятна тенденция, ако ние продължим така да казваме „ние сме най-свободните”, защото винаги ще се намери някой, който ще поиска да Ви отнеме тази свобода. Въпросът е не ние непрекъснато да го афишираме, въпросът е да го забелязват другите. Виждам, че те го забелязват, че те го оценяват. За това не е необходимо и ние да го афишираме. Просто свободата е относително понятие. Лично аз смятам в нашата професия е далеч по-важно като аргумент да развиваме професионалните стандарти, когато ние работим по професионалните стандарти – свободата се превръща в един от тези стандарти. Свобода, независимост, обективност, съпоставяне на всички гледни точки, анализ, разполагането им във времето и според обществените настроения, защото ние сме един посредник и ние не бива да прекаляваме също с тази роля от посредник да се превърнем в учител или поучител и т.н. Много е тънка понякога дистанцията в оценката и самооценката.
Водещ: Но за това пък имаме коректива на социалните мрежи. Как виждате социалните мрежи като важна част от радиото?
Валери Тодоров: Радиото е най-близко до социалните мрежи. Радиото е една пресечна точка между традиционната медия и социалните медии. Така че това ни дава много големи възможности и радиото като една изключително гъвкава институция, която позволява прехвърляне върху различни платформи, със сравнително не голяма инвестиция, аз смятам, че това е един изключително важен за нас аргумент да търсим нови средства, нови изразни възможности. Най-важното според мен е, че за щастие радиото се превърна в най-големият защитник на езика, на българския език. Много се промениха изразните средства. В тях навлезе много свободна лексика. И ако ние не защитим езика, правоговора, дори правописа, нищо, че сме електронна медия, смятам, че ще загубим много.
Водещ: Това е важно и за музиката да го кажем, защото ние в това предаване сме коментирали, например в Румъния няма радия, които са с, как да кажа, с извинение за публиката – които нямат чалга формати. Нямат лицензирани такива. При нас има доста. А това са важни неща все пак.
Валери Тодоров: Не е опасна самата чалга, дори като музика. Има е хора, които я харесват. Опасна е чалга културата, защото лекотата, с която може да се измести един автентичен жанр, по същия начин се измества политическата същност.
Водещ: В един момент се превръща в униформа.
Валери Тодоров: Да и когато се променя професионалната идентичност, когато липсата на стандарти се обяснява с липса на средства или с липса на свобода или с Бог знае какви липси, тогава вече става страшно, защото Вие можете да оправдаете всичко. Няма и не бива да има оправдания, когато има дефицит в професионализма. За мен това е изключително важно, а свободата идва като естествен, произтичащ фактор от наличието на стандарти. За това аз бих искал, призовавам колегите – пазете професионализма като гарант на всички останали свободи.
Водещ: И по-често да си припомняме, че свободата е нещо, за което се борим всеки ден. Благодаря Ви за този разговор. Благодаря на всички, които се включиха с мили поздрави. На Фейсбук страницата ни днес говорихме много, молим да ни извините. И се разделяме по традиция с пожеланието „бъдете свободни”.     

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 9.06.2012

Бойко Станкушев: Да се съберем хора, които просто да си съберат мисли, да нахвърляме един драфт и да го внесем, където трябва. В края на краищата все пак в момента има врати, ако по-силно похлопаш, ще се отворят и ще се влезе в някакъв диалог. И какви претенции за авторски права ще има медията, като всъщност тя просто качва, каквото е казал съответният обществено значим субект. Нищо друго. Къде са правата? Те да не са писали 40-та симфония, че да имат права?
Водещ:Кой има авторство върху политическите изявления, дадени пред медиите? Речено, сторено. Какво би помогнало да гражданската журналистика да бъде по- активна и по-защитена, описахме в три точки. Какви са те? Ще чуем заедно днес. А после, до колко са изрядни юридически, ще коментираме с професор Нели Огнянова. Още една лиминисценция в началото. Сигурно си спомняте, че новината за откриването на 8-та регионална радиостанция на БНР в Бургас бе изместена в новинарския поток на колегите от спрения от премиера симбек на Тони Димитрова. С Мартин Минков го коментирахме ето така.
Мартин Минков:Новината, която мисля, засяга не само радиото БНР, но и българските медии, е оценката на Бойко Борисов, че БНР вероятно е най-независимата медия в България. И смятам, че тази оценка заслужава малко повече размисъл, както от наша страна, така и от страна на тези, които някак си виждат сензацията в това, че бил прекъснат симбека на Тони Димитрова.
Водещ:Със сигурност за свободата трябва да се мисли всеки ден. За свободата трябва да се борим всеки ден. Това се чу през седмицата и в ЕП на организираната дискусия от групата на либералите. Към нея изненадващо се присъедини Нели Крус, която обяви свободата на медиите за свой личен приоритет и още.”Реших да променя програмата си за днес и да се обърна лично към Вас. Въпросът за свободата на медиите в България е личен приоритет за мен. Поздравявам групата на либералите за тази важна инициатива, защитата на фундаменталните ценности като свободата на медиите в България и всички членки на ЕС. За съжаление тази свобода не е даденост. За нея трябва да се борим всеки ден. Познавате ме като някой, който говори направо и действа в случаи като този за свободата на медиите в Унгария. Между другото правителството на Унгария все още не успява са изпълни европейските норми и последният доклад на Съвета на Европа показва ясно това. Аз следя ставащото във всички други членки на ЕС отблизо” каза Нели Крус. И продължи : „Когато националното развитие може да наруши законите в ЕС и общите ценности, не се страхувам да казвам нещата открито. Готова съм да приложа целия политически натиск, който е необходим. Случаят с България изглежда много тревожещ”. Казаното на дискусията днес ще коментираме с евродепутатите Станимир Илчев, Илияна Йотова и новият член на СЕМ Мария Стоянова. Скъпи ми Бароне, когато ми е трудно, си спомням за теб как сам си се издърпал за косата от блатото, барабар в коня. Щом ти си го направил, значи и аз мога сам. Благодаря ти. Този статус много прилича на символа верею в днешните facebook.com времена. Но тъй като е доказано, че има живот и извън мрежата, за съжаление трябва да отбележим, че нещата са сложни, много сложни. Фаталното при блатото е, че колкото повече шаваш, толкова повече затъваш. Правилото обаче е добре да няма такава безспорна валидност и това важи в еднаква степен, както за медиите, така и за други неща в живота ни. Как ние като запалянковци, бихме могли да изискваме парите от данъците ни, дадени за спорта, да не бъдат прахосвани и да отиват наистина за спорт? Знаете, в момента освен европейското първенство по футбол, където блестим с отсъствието си, е и последният шанс за олимпийска виза на отбора на народа, както по традиция наричаме волейболните ни национали. Отборът не ще Данчо Лазаров, феновете не го искат, премиерът символно не го кани. Той търси нов тренъор. Александро Филипини написа за предишната квалификация „Имаше българи, които също не желаеха България да успее.” Цветана Божурина и Сандро Филипини ще бъдат гости днес в „Клубът на журналистите”. Добре дошли Ви казваме Ралица Неделчева, Поли Петрова, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте това, което считате за важно на стената ни във facebook.com, където може да ни намерите като „Клубът на журналистите – БНР”. Обикновено в началото започваме с музикално колебание, раздвоение. Този път със Снежа Спасова решихме друго. Решихме да започнем с музикална реплика с послеслов. Цензурата и автоцензурата в медиите в България беше дискутирана през седмицата в ЕП. Една дискусия, организирана от групата на либералите. Добър ден на евродепутата Станимир Илчев.
Станимир Илчев: Добър ден.
Водещ:Всъщност изненада ли Ви необявеното предварително присъствие на Нели Крус?
Станимир Илчев:Имаше колебания дали тя ще присъства, но имаше и абсолютно убеденост в това, което тя каза, че при първа възможност ще се включи в семинара. За съжаление в този ден, обикновено в сряда е така, има по няколко събития. Слава Богу, тя се появи и между другото изненада и нас в някаква степен, защото беше доста…
Водещ:Тук май загубихме връзката. Разбира се, ще се опитаме да вя възстановим. Аз ще се възползвам от тази техническа неуредица, з ада поздравя с добър ден новия член на СЕМ госпожа Мария Стоянова, здравейте!
Мария Стоянова: Здравейте!
Водещ:Предполагам, че следихте какво се случва в ЕП, какво се дискутира.
Мария Стоянова:Разбира се.
Водещ:И всъщност предполагам , че и Ви също имате коментар за силното политическо, силния политически коментар на Нели Крус за българските медии.
Мария Стоянова:Аз съм далеч от мисълта да коментирам позицията на еврокомисаря Крус. Трябва да кажа, че съм много приятно изненадата. Радвам се, че едно такова високо място, каквото е Брюксел и един еврокомисар се ангажира с темата България. За съжаление не е приятно това, което се говори в ЕП нито за нашата публика, нито за нас самите, които се занимаваме с медии. Но това пък е един шанс за нас да се концентрираме задължително в истинските проблеми, които имаме с свободата на словото в страната ни. Защото когато те ни се случват ежедневно, когато ежедневно сме притискани, когато ежедневно сами себе си притискаме, ние като че ли сме склонни да си затворим очите пред проблемите. И може би основният смисъл на дискусията в ЕП сега е именно това обръщане отново към вниманието на нашите собствени грижи. Но аз съм категорично против да чакаме Брюксел да ни решава драмите. Категорично съм против да смятаме, че отвън може да дойде някаква помощ. Категорично съм против да се еманципираме от отговорност. И съм категорично против да чакаме. Смятам, че проблемите, ако всички сме съгласни, че ги има, трябва да ги решаваме ние тук в България.
Водещ: Ето сега възстановихме връзката с евродепутат Станимир Илчев. И така, а имаме много сериозно проблеми днес с телефоните.
Мария Стоянова:Сами се убеждавате, Брюксел е далеч. Проблемите трябва да си ги решаваме в България.
Водещ:Въпросът е дали умеем да ги решаваме в България, защото, Мария, ние с теб на тази територия сме го коментирали много пъти. Ето го Станимир Илчев. Бързо да продължим с него, преди отново връзката да ни е изиграла лощша шега. И така, гоисподин Илчев, кое е по-страшното – цензурата или автоцензурата? Или поне какво се коментира в Брюксел разбира се?
Станимир Илчев:А трудно е да се каже кое е по-страшно. Когато има цензура, като че ли е по-ясна ситуацията. Хората са наясно и в позицията си на консуматори на информация като зрители, читатели, граждани на страната и като сътворяващи тази информация. Наясно са, че някой институционално оторизиран или пък овластен по стечение на обстоятелствата в рамките на една политическа конюктура възпрепятства диалога между тях. Но автоцензурата според мен е по-неприятно явление. Тя означава, че някой не си е свършил работата, а някакви обстоятелства го принуждават да измени на някой от фактите, да омекоти някой от… Да конструира една действителност, която е приемлива в очите на неговите политически ментори или началници, или работодатели, обаче тази корелация е подвеждаща за читателя и зрителя. За това без да абсолютизираме, според мен би могло да се каже, че автоцензурата като че ли е по-опасна и по-неприятна. Да не говорим, че тя деморализира самия журналист, ако му е налагана силово и ако той бива държан в състояние на автоцензура прекалено дълго време.
Водещ: Това ли беше основната идея на презентацията, която направи Асен Йорданов там? Нека да кажем на нашите слушатели, че става дума за едно изследване колко български медии приеха за новина факта за попадението, намерено от немски вестник, че зад абревиатурата СИМО се крие ЦРУ, пък СИМО в „Уикилийкс”, в грамите обяснява не до там светлото минало на нашия премиер.
Станимир Илчев:Донякъде Асен Йорданов отправи такъв упрек, но не е кой знае колко категорично, защото Асен Йорданов първо е наш и Ваш колега, който отдавна работи в български условия и който е в България. Той не живее в някакви илюзии. Заслужава един по-внимателен прочит друга гледна точка от това, което той изнесе и коментира, че всъщност тези теми от една страна не са абсолютно табу. Дори само един източник да лансира такава тема. Тя вече не е тема табу. По-голяма загриженост предизвиква фактът, че на такива важни теми се отделя маргинално внимание или след като се отдаде едно първоначално внимание, т.е. темите биват маркирани един вид „да написахме, говорихме по този въпрос” настъпва едно заглъхване. Ехото в тези случаи трябва много да ни притеснява. Заглъхващото ехо, защото част от темите, включително и тази на Асен Йорданов, предизвикват необходимост от отговори, да се търсят отговори и да се дават отговори, не само от журналистите, но и от неправителствени организации, от институциите в страната, от българските специални служби. Да се търсят също така аналози в изтичането на информация у нас и навън. Да се задава фундаменталния въпрос някому изгодно ли е това да се прави уж случайно или самите служби да пробити поради някакви центробежни вътрешни техни сили, което също е опасно. Но за да се разбере истината в рамките на такава сложна проблематика, трябва преди всичко да се говори. И Асен каза, че не се говори по тези въпроси. Ето, той говори, но дори не се подема този разговор.
Водещ: Е, едва ли чак не се подема, но повече от ефектни заглавия, като че ли не се случват.
Станимир Илчев: Да и вече се връщаме по този начин, както казвате и Вие, ефектни заглавия. Т.е. ние се връщаме в една база, която ни беше до болка позната на езоповски език „на досещането на интелигентния читател, че това, което е между редовете, а не е в самите редове”. Но аз искам да подчертая, че това беше една от темите на семинара. Не е единствената обаче. Ние там говорихме и за симбиозата между субекти, които не би трябвало да са в симбиоза. Например редакция-банка-рекламна агенция плюс статут в политиката на един или на няколко от собствениците. Такава симбиоза съществува и на други места, но не бива да ни утешава. Там, където тя съществува, я критикуват много тежко. Критикуват такива явления в момента в Сърбия. Ако вземат доклада за напредъка на Сърбия, имат тежки такива критики. Но въпросът тук е със Сърбия ли да се сравняваме? Ние сме пета година в ЕС. С Македония и с Албания, които имат доста сериозни задачи пред себе си да решат. С Турция ли, която е тежко критикувана за арести на журналисти? За инкриминиране на книги. Ние не можем да се сравняваме с тези държави и не бива да се сравняваме с тях, което не означава, че не бива и да мълчим, че у нас има точно такава симбиоза.
Водещ:Безспорно сигурно в залата е станало ясно, че в България има два издателски съюза, които воюват помежду си, не до там възпитано. Позволявайки си епитети, които първите 7 години хората трябва да се научат, че не бива да се употребяват, но да оставим това на страна. Това как беше коментирано в Брюксел? Всъщност това не е ли проблем за самите журналисти, защото тези войни са нещо наистина изумително?
Станимир Илчев: Изумителни са, да, защото те фракционират цялото пространство. Достатъчно е двама собственици на медии да са във война или конкурентни отношения. Настъпва тотална мобилизация на всичко, с което те разполагат. Ако в рамките на ресурса на тези двама враждуващи хора има медии, това означава, че и тези медии са във война. Това е една много изкривена ситуация. Аз лично нямам рецепта за излизане от такава ситуация, като че ли това, което става да я коментираме в критичен аспект и да апелираме, че в законодателни и във всевъзможни други мерки, тази ситуация да се редуцира, защото тя вече е толкова ескалирала, че като че ли, ако неутрален, независим, коректен, дори да речем сдържан, когато те нападнат, се смята за смешно, излишно и пораженческо. Като че ли се води една безалтернативна война, не само война, а безалтернативна война, в която не се допуска дори, че ще има примирие, прекратяване на огъня и един ден мир. А се смята, че тази война е за унищожението на единия. Не се вижда в ролята на победен и непрекъснато по знамената се свикват нови и нови контингенти – не само журналистически. Търсят се финанси и в тези трудни времена се хвърлят според мен огромни пари, за да се продължава войната с противника. Хвърлят се огромни пари, за да се правят едни разследвания, които не са умишлени разследвания, които чакат. И за това си позволих в моето собствено изказване да кажа, че пред очите ми се разпилява медийният ресурс на България. Веднъж допуснахме в агро стопанството да се разпилее ресурса. Той се възстанови бавно и мъчително. И сега страната изнася 1 милион тона зърно, догодина отново. Допуснахме тежки удари върху такива области като литературата, киното и театъра. Те стъпиха на краката вече и тръгнаха напред. Допуснахме тежко разпиляване на ресурс по време на приватизацията. Най-неочаквано, и за това е толкова горчива тази оценка, най-неочаквано в 22 година от прехода, пред очите ни се разпада медийната ни система.
Водещ:Мария, ако трябва да опишем не свободата, ние като журналисти и трите кита, образно казано, те биха били икономическа заплаха, вината на медиите и мутренските заплахи, така на кратко да ги наречем тези, които се случват.
Мария Стоянова:Да.
Водещ:Такива неща могат ли да се случат в Германия? Изобщо как се противопоставят немските колеги?
Мария Стоянова:Искам да използвам възможността да благодаря на господин Илчев от разстояние. Искам да го поздравя за инициативата за форума, който е проведен в Брюксел, макар че аз бих си пожелала такъв форум да проведем в София с високопоставено участие. Много бих се радвала, ако комисар Крус поеме поканата и дойде в София със съдействието на господин Илчев и неговите колеги, защото дълбоко съм убедена, че спектърът и в София може би бил по-голям и тогава може би няма да имаме само заглавия, а ще стигнем много зад заглавията, зад онези ефектни заглавия, за които стана дума. От господин Илчев ме познава, знае кажа ли нещо – правя го. Може да разчитате изцяло на моята подкрепа в новата ми роля като член на СЕМ за организацията на такъв форум в София. Ще се радвам да го направим. Имаме нужда. И смятам, че ефектът наистина ще бъде още по-значителен.
Станимир Илчев: Благодаря ти. Браво! Това е чудесно.
Водещ:Може да се обединим около нея, защото важно е да се говори, важно е…
Мария Стоянова:Не е вслучая дори важно само да се говори. Когато в София дойдат хора като Нели Крус, като председатели на ЕП, които за съжаление не идват толкова често, когато отделят един-два дни. Когато те самите гарантират и покажат на нашето общество, че те се интересуват, че на тях не им е все едно какво се случва тук с нашите медии, с нашите журналисти, с нашите редакции, тогава ефектът е много по-голям, много по-осезаем. Отколкото когато това се случва само в Брюксел. Защото господин Илчев е абсолютно прав – нашата страна вече 5 година е член на ЕС. Вместо Сърбия, Турция и останалите край нас да се сравняват с нас, ние се сравняваме с тях. За това аз призовавам господин Илчев да обединим усилия, да направим така че да доведем тези хора в София и всички заедно в София, заедно с колеги, заедно с Васѝ да направим един форум, в който да си кажем проблемите, да си сферим часовниците, както се казва, и да тръгнем в една крачка. Защото аз съм убедена, че целта е всъщност една и съща. Ако това е целта – искаме на първо място качество. Как ще постигнем качество? С усилия, с работа, разбира се и с пари. Когато стигнем въпроса вече за парите, тогава вече имаме проблем. При нас в България казвам имаме проблем, до ден днешен.
Водещ:Едва ли само при нас.
Мария Стоянова:Сещате се и за друга държава членка на ЕС?
Водещ:Да, за Гърция.
Мария Стоянова:Където има също проблем със собствеността на медиите?
Водещ:Ами има, да. Има.
Мария Стоянова:Кое точно имате в предвид?
Водещ:Там също колегите стачкуват, ако си спомняте, да, може би не е съвсем copy-paste примера.
Мария Стоянова: Точно така. И за това аз съм против ние непрекъснато да се сравняваме с някой, защото всъщност това ни е ползата от този ЕС, че всички сме индивидуални и сме толкова различни. Нашия случай си е наш случай и за това ние трябва да гледаме как да решим нашия случай. А можем да го решим с подкрепа. Можем да го решим със съдействие, можем дори и със съвет да го решим. Тогава,когато, пак се връщам на тази идея, доведем тези хора в София, поговорим с тях за нашите проблеми открито и честно.
Водещ:Господин Илчев, в ЕП се говори и за медиите на други страни. По какво си приличат и по какво се различават дискусиите?
Станимир Илчев:Приличат си по това, което до този момент ние коментирахме в нашия разговор. А се различават по установяването на наличие на причини, които се и анализират и тези причини, от друго естество. Например в Унгария, дори когато има такъв подобен краен резултат като нас, причината не съвпада с причините в България. В Унгария имаме силната, консервативна воля на едно правителство, което промени, аз бих казал дори неузнаваемо преобрази, план шафта на унгарската държава. Едно правителство, което промени състава и мандата на регулаторния орган. Промени текстове в конституцията и между тях има и такива драстични текстове, които описват смазващи глоби на журналисти за клевета, без да има прецизно и изчерпателно нормиране на понятието „клевета” и неговото съдържание. В Унгария има натиск буквално закриване на предавания и програми и за поощряване и открито популяризиране на поправителствени. Т.е. функционирането на унгарското общество, там обхвана медиите, засегна медиите и по законодателен, и по констиционален път. И нас, слава Богу, това поне още не е станало и като че ли не е хрумнало на някакви гении, да прибягнат до промени на сега съществуващото законодателство, за намеса в работата на СЕМ и на независимите съвети и съюзи. Но това поне съществува като система от съдове, като система от структури.
Водещ:Замислих се да намеря един пример, който да подхожда, да кажем на нашия случай. Преди година може би и няколко месеца в ЕП френските колеги се оплакваха, че регионалната земеделска преса е изкупена от една банка. Всъщност има ли развитие по този въпрос, ако сте проследявали?
Станимир Илчев:Ами не, не съм го проследил напоследък, защото основните ми функции са други. Не са и сега само в медийната сфера. Имам много силен ангажимент към Западните Балкани. И напоследък бях там в много чести командировки – в Косово, Албания, Македония. Специално с докладчика по Сърбия /…/ бяхме на мисия в /…/ и се пооткъснах от медийната тема в най-силния и възможен обхват. Но регионалната преса между другото, моето намерение беше да се коментира чрез участието и изказването на Ваша колежка от регионален вестник, която поради онази суматоха добре известна у нас не дойде. От начало искаше да дойде и потвърди. Мисля, че при една следваща стъпка регионалният печат и регионалните медии по принцип трябва да са равнопоставени.
Водещ:Жалко, че в момента тече гласуване на „Позитано” 20, аз разчитах за това повече информация да даде евродепутатът Илияна Йотова, но както и да е. Всъщност за окрупняването е думата и понеже Нели Крус каза за общоевропейски правила, дали окрупняването на собствеността на медиите ще бъде засегната или коментирана по някакъв начин в тези общоевропейски правила за медии?
Станимир Илчев:Ще бъде засегната. Мога да се обзаложа. Има толкова силен натиск в тази посока, че тя ще бъде засегната и отвъд засягането на темата и дълбочинното и развитие, мисля, че ще има предложение за промени от законодателен характер. И не изглежда толкова трудно и невъзможно, както някои се опитват да изкарат нещата и не демократично, ако се каже простичко, обяснено, да се каже какъв дял от медийния пазар като максимум може да се притежава от едно юридическо лице. Или как сдружаването на няколко юридически лица може да им даде възможност да увеличат своя дял на пазара, но също до някакви лимити. Останалото би било експанзия, която вероятно в един хипотетичен бъдещ план завършва с един собственик на медиите, както имаме един собственик на някои енергии или един собственик на някакви други неща.
Водещ:Изобщо окрупняването не е…
Станимир Илчев:Не е здравословно.
Водещ: Не е здравословно за свободата на медиите. Много Ви благодаря господин Илчев. На края и Мария, как си представяш една такава среща?
Мария Стоянова: Представям си я много интересна, представям си я много полезна и си я представям много активна. Ние имаме нужда от това. Абсолютно съм категорична, че ефектът ще бъде гигантски различен. На светлинни години различен, ако тази среща я направим в София. Представят си я с, ако трябва дори, със същите участници, но си я представям с колеги от други медии от Европа, които не е нужно да имат подчертан интерес към България, но от които бихме могли да почерпим пример именно по въпросите, които ни притесняват. Това, за което Вие питахте. Може ли това да стане в Германия? Може ли това да стане в Полша? Може ли това да стане някъде другаде? С тези колеги да се съберем, да седнем заедно, да поговорим за тези неща. Това е важно, не само за нас в България, това е важно за всички нас в ЕС, защото какво излиза? Че ние живеем в една общност заедно, а понякога имаме общи проблеми или и различни проблеми, обичаме да се критикуваме един друг и да се сочим с пръсти, но когато става въпрос за решаването на проблемите, като че ли стоим на разстояние и се срещаме в Брюксел, откъдето си пращаме послания. Това абсолютно съм убедена, че имаме нужда от такъв форум. Даже не говорим вече за среща.
Водещ:Ние сме различни и проблемите ни разбира се са различни. Но трябва да се намират конкретни решения на конкретните проблеми, защото едва ли едни общоевропейски медийни правила биха ни помогнали.
Мария Стоянова:Аз смятам, че тези общоевропейски медийни правила всъщност не са толкова лишени от смисъл, защото ето виждаме, че в други области, които са далеч от медиите, те имат ефект. Общоевропейските правила. И ще дам един пример с нещо много практично, а именно ролмингите. Там също бяха наложени общоевропейски правила, въпреки че пазарът на мобилните оператори в различните европейски държави е съвършено различен. Оборотът, който правят германските мобилни оператори, е много по-различен от този в България, но въпреки това тези правила дадоха ефект, имаха полза и дори за нас, крайните потребители в България. За това съм убедена, че има смисъл. Но абсолютно сте права, че трябв ДА ДИФЕРЕНЦИРАМЕ.
Водещ:Вярвате ли, че ако гражданската журналистика е свободна, това ще помогне и на другата журналистика да е свободна?
Мария Стоянова:Аз вярвам и съм дълбоко убедена, че първото, от което имаме нужда, е може би изостряне на чувствителността на обществото в най-широк спектър. Когато имаме гражданско общество, което е безкомпромисно, което задава въпроси, което пита, което се интересува, което дори, ако искате протестира, което изразява несъгласието си, тогава ние медиите… Имам чувството, че сме заспали някакъв сън, ще се разтърсим.
Водещ:Ами разчитам и последващата тема, която ще дискутираме след малко, в близко време да вземете някакво отношение и от СЕМ. Става дума за това, че когато гражданската журналистика цитира политическата реч пред медиите, много често се случва юристите на медиите да вземат мерки това да не се случва. Би могло да има някакво развитие по този въпрос. Членът на управителният съвет Бойко Станкушев миналия път каза да се съберем и да напишем едни точки. И ние се събрахме, написахме ги. След малко ще чуем какво сме написали и разбира се ще се консултираме до колко това е юридически коректно в професор Нели Огнянова. Благодаря на Мария Стоянова и ще разчитаме на Вас и в бъдеще. Не сте забравили и няма да забравите журналистическите си рефлекси. Важно е гражданската журналистика да бъде активна. Важно е гражданската журналистика да бъде свободна и е много важно да не бъде преследвана, когато цитира казаното от политиците пред телевизиите или пред радиата, да няма юристи, които да преследват и да свалят това съдържание, защото това е съдържание, което се разпространява с некомерсиална цел. Казах в началото, хора, които много държат да не бъде ограничавано политическото цитиране, като Асен, като Комитата се събраха заедно с мен и написахме едни три точки, едни три точки, които ето сега ще чуете какви са.
Комитата:Сведох нещата до няколко основни точки, които според нас е разумно да бъдат приети от Националните електронни медии и те са свързани с правата на гражданите, на гражданското общество да цитира и възпроизвежда политическата реч. Фактите, че цитати, които гражданите ползват или други дори, ако щеш и други медии – в социалните медии, в интернет и т.н., те под натиск на телевизиите, обсъждахме го това при теб минали път, те биват сваляни от социалните мрежи от една страна. А от друга страна често изчезват от архивите на самите телевизии, самите електронни медии. Което се обединихме около разбирането, че е форма на цензура и това нещо е неприемливо. И в този смисъл тези три точки, които обсъдихме, които според нас са разумни и ще се обърнем с молба към медиите да ги приемат, електронните медии, националните, това е да се въведат стандарти за свободните лицензии, които са за разпространение на цитати на политическа реч за некомерсиални цели без ограничения във времето. Второто нещо, което обсъдихме е, че цитатите извън политическата реч, които са свързани с илюстративна или с постилюстративна, или образователна цел, до 180 секунди да бъдат също така със свободни лицензии за некомерсиална употреба. И третото нещо- споделянето на тези два вида цитати – политическа реч без ограничение във времето и останалите цитати в сферата на културата, в сферата на образованието и т.н., да бъде разрешено споделянето им в интернет пространството.
Асен:Това, което аз искам да кажа специално за блоговете е, че те са много важен елемент от упражняването на нашата контитуционна свобода на словото и не бива да бъдат поставяни в, как да кажа, не бива да им се налагат рестрикции, не бива да бъдат поставяни във второстепенно положение спрямо другите медии. И от изключителна важност е гражданите да могат да обсъждат и да имат достъп до политическият дебат – online.
Водещ:Смятате ли, че електронните медии биха имали полза от една такава възможност за цитиране, защото това при всички случаи ще осигури повече гледни точки?
Комитата:Аз смятам, че електронните медии в България по принцип имат проблем с разбирането на интернет и неговото значение за техния бизнес. По принцип аз смятам, че споделянето в интернет ще бъде в близко бъдеще най-важния инструмент за споделяне и популяризиране на съдържанието на съществуващите медии. Те не трябва да водят война, медиите не трябва да водят война с интернет пространството, а точно обратното. Трябва да го използват за своите цели, така че надявам се този урок да бъде бързо научен и да не се налага пак да кретаме след останалите държави, да го въведем възможно най-бързо.
Водещ:Свободна ли е гражданската журналистика у нас?
Асен:Аз лично смятам,че няма никакви ограничения сериозни извън рисковете примерно да влезеш в полезрението на някой политик или на да речем някоя медия да предяви някакви претенции към, ако говорим в контекста на това, което обсъждаме в момента. Да предяви претенции към съдържание, което ти си цитирал, публикувал, споделил в своя блог или на сайта, който поддържаш и т.н. Даже лично аз вярвам, че в момента при гражданската журналистика свободата на словото в интернет изпреварва като че ли своя по-голям брат електронните медии. Така ми се струва на мен. Вчера или оня ден дадох примера със събитието, което беше в Брюксел, организираната конференция, разговор, среща на тема свободата в медиите. За мен най-бързата и обективна информация, която получавах, беше информацията, която споделяха един-двама мои приятели журналисти в twitter.com и следвайки по това как реагираха традиционните медии, нека го наречем и в частност някои от медиите, които и в интернет поддържат сайтове, имаше дори тези, които аз ги определям като по-свободни и по-независими, дори те бяха притъпили остротата на посланието. И в заключение пък да развия тезата на Комитата. Аз лично смятам,ч е електронните медии – те не само, че трябва да се научат да оцелеят и да се развият правилно нали, казвам образно, да се научат да използват този маркетингов инструмент – споделянето в интернет, а смятам, че ако го възприемат това нещо. Нали колкото по-бързо го възприемат, толкова по-добре за тях, защото ще скъсят инстанцията между тях и потребителите, първо. И второ – ще качат една стъпка нагоре доверието на интернет потребителите към тях. Има ли я тази дистанция – той краде от нас, аз не крада от тях. Аз не съм изкарвал и една стотинка от това, че съм взел тази или от онази телевизия две минути видео и съм ги публикувал в блога си или в своя канал в youtube.com. Мен това отношение ме обижда и ако те разберат, че аз не крада от тях, а че аз се старая да популяризирам по този начин тяхното предаване, защото то ми е направило впечатление, имало е нещо, което ми е харесало, взел съм го и съм го цитирал. Ето – тази телевизия, този политик при този водещ, нали, това ще допринесе. Това ще им помогне на тях.
Водещ: Отзад написаните три точки и коментарът към тях – стоят блогърите Асен Генов, Комитата, както и Антоанета Цонева от института за развитие на публичната среда. Спомняте си, преди 7 дни, Бойко Станкушев каза, че така трябва да се развият нещата. До колко юридически коректни са всичките тези формулировки? Заедно ги слушахме с професор Нели Огнянова, добър ден.
Нели Огнянова:Здравейте!
Водещ:Успели ли да се справим с не особено леката юридическа терминология?
Нели Огнянова: Аз разбрах за какво се отнася инициативата. Всъщност става дума за свободата на политическото слово. Напълно подкрепям идеята за това, че политическото слово трябва да бъде, доколкото е възможно свободно, и гражданите трябва свободно да участват в политическите дебати. Това е задължителен елемент за всяка демокрация. А тъй като имаме казус и знаем какво се е случвало миналата седмица, предаване, в което се отразява изказване на политик, е свалено по искане от една телевизия от сайт за видео споделяне, струва ми се, че предмет на обсъждане е до колко интелектуалната собственост може да се използва за ограничаване на политическото слово и до колко в България може да се извърши нещо, за да не се използва защитата на авторското право или по-общо защитата на интелектуалната собственост като бариера пред участието на гражданите в политически дебати. Т.е. от една страна имаме правата на радио и телевизионните оператори в случая, от друга страна имаме правото на информация на гражданите и трябва да бъде намерен един баланс, който е най-добър в обществото.
Водещ:До колко полезен би бил опитът от предишните президентски избори в САЩ?
Нели Огнянова:Струва ми се, че решения могат да се търсят по две линии, доколкото виждам Вашия разговор, Вие предлагате решение по линията на споразумение на националните електронни медии. Т.е. националните електронни медии сами да кажат, че няма да предприемат мерки за санкциониране на граждани или други оператори, които използват цитати от техни предавания. Това е едното възможно решение. Другата възможност е законова. Законът да каже там, където предвижда някакви изключения от правата на радио и телевизионните организации, там да предвиди и такава възможност, и аз бих искала да кажа, че в момента в България такава възможност има. Това, за което Вие казвате, разбира се вече се е случвало и в други държави. В САЩ интелектуалната собственост беше използвана като повод, по-скоро като претекст, някои изказвания на политици да бъдат сваляни от сайта за видео споделяне. Тогава професор Лесинг излезе с една идея дебатите, които вървят в големите телевизионни мрежи, да бъдат свободно достъпни. Т.е. телевизиите да се съгласят, че специално тези дебати и цитати от тях могат да бъдат свободно разпространявани от гражданите, защото това е абсолютно необходимо за тяхното информиране и техния информиран избор преди те да гласуват за определен кандидат. Ако се върнем към България и тези три точки, които предлагате за обсъждане, бих искала да кажа, че правата на радио и телевизионните организации, разбира се са уредени в закона за авторското право и сродните му права. Но в закона за радиото и телевизията има една възможност, която бих искала да спомена. Може до 90 секунди от предаване на телевизионен оператор по аналогия и радио оператор да бъде използвана в предавания на други оператори. Сега, очевидно може да се мисли за някакво разширяване на тази възможност. Законът на радиото и телевизията казва 90 секунди, а Вие предлагате по-голяма продължителност.
Водещ:180.
Нели Огнянова:180 секунди.
Водещ:Ами политиците ни не се славят с особена краткост на лекциите си.
Нели Огнянова:Да, но Вие имате едно още по-радикално предложение. Тогава,когато става дума за политическо слово, цитирането да бъде без ограничение по продължителност. Т.е. фактически едната възможност е националните електронни медии да се съгласят, а тази разпоредба, която съществува в закона за радиото и телевизията да я прилагат така да се каже по-широко, с по-голяма продължителност. Гражданите, не само телевизионните оператори, но и гражданите да имат възможност да използват тези материали. Благодарение на добрата воля на телевизии и радио станции, които биха им разрешили. Може би трябва да се маркира и една друга линия, по която може да се мисли, законовата. И да се помисли дали пък в самия закон за авторското право и сродните му права не може да се предвиди една възможност политически изказвания, речи, доклади и т.н. да могат да бъдат използвани тогава, когато са на видео или пък на аудио запис. В момента такава възможност за свободно използване има при авторските права. Член 24-ти предвижда един каталог от хипотези, в които има така нареченото свободно използване на защитени авторски произведения. Но когато четем по-нататък закона и отидем до сродните права на радио и телевизионните организации, ще забележим, че свободното използване по отношение на телевизионните предавания е по-ограничено. Само част от произведенията, които могат да се използват по член 24-ти, могат да се използват, когато става дума за аудио или видео записи. Т.е. без да влизам в подробности искам да кажа, че съществува тази паралелна линия да се обсъди дали не може по законов път, както е направено сега с текуща информация в периодичния печат или други средства за масово осведомяване, за речи, отчети, доклади и т.н. по същия начин аудио и видео записи да могат да бъдат достъпни за свободно използване.
Водещ:Значи към дискусията трябва да включим и депутатите, както разбирам, защото това е посоката.
Нели Огнянова: Струва ми се преди това експерти в областта на авторското право, които по-точно да огледат съществуващите права на радио и телевизионните организации и също така разбира се самите радио и телевизионни организации трябва да се включат, защото така или иначе това е една област, в която те имат права. И аз смятам, че има бъдеще едно такова обсъждане и те биха могли да поемат ангажимент в името на по-голямата свобода на политическото слово, да подкрепят в по-редактиран вид предложенията, за които Вашите…
Водещ:Много Ви благодаря, професор Огнянова, за този коментар. Да се надяваме, че телевизиите ще разберат,че биха имали полза от това, а и изобщо операторите, защото трябва да бъдат… Тоналността на /…/ към Цветана Божурина и Сандро Филипини, и българския волейбол случайно съвпадна, но приличат ли си по нещо българската журналистика и италианската журналистика, Сандро Филипини, слуша и българските журналисти слушат националното радио и разбира, но с говоренето има малки проблеми.
Сандро Филипини: По-добре да говоря на италиански и тя да превежда. Няма много разлика. Най-големият проблем е проблемът за качеството. Мисля, че ние трябва да следим качеството на информацията. Ние, журналистите. В Италия има две-три ситуации, два-три вестника, които преследват това качество и го защитават това изисквано качество. Това е благодарение на желанието и на упоритостта на журналисти, които работят в тези вестници.
Водещ:Защо обществото обаче подкрепя италианските журналисти? Спомняте си натиска на Берлускони, но си спомняте и натиска на хората, които Ви защитиха.
Сандро Филипини: Проблемът с демокрацията на журналистите в Италия е собствеността на самите вестници, на кого принадлежат вестниците. В Италия показва на света какъв е истинският проблем, защото и в България и във всички други държави – в Америка, в Щатите, проблем е кой е собственик на тази информация. В ръцете на Берлускони с правителството си, заедно то беше в ръцете му и всички най-основни национални телевизионни канали бяха в ръцете му. 6 от 6 официални. Това не е демокрация. Не може да бъде дори журналистите да се опитваха да устояват в някои ситуации, не във всички ситуации, но в някои ситуации се опитваха да устоят. Това е същото, което става в Унгария например. Само че в Унгария се вижда, защото правителството го прави съвсем открито. Изгони журналистите. Независимите журналисти бяха изгонени. Като че ли бяха някакви чужденци, някакви за изхвърляне от държавата. Берлускони го направи по много по-фин начин, по-перверзно общо взето. Трябва да се види какво направи Берлускони, за да защитим демокрацията в журналистиката. Да не се прави така, както правеше Берлускони.
Водещ:Цветана, твоят поглед за журналистиката? Ти разбира се следиш спортната журналистика. Различава ли се това, което Сандро пише в най-големия италиански спортен вестник в защита на българския национален отбор по волейбол и това, което тук в България в медиите се пише?
Цветана Божурина:Естествено. Аз съм пристрастна и за мен Сандро е голям журналист. Най-големият за мен.
Водещ:Истината е, че facebook.com е абсолютно превзет от негови цитати.
Сандро Филипини:
Цветана Божурина:Да, така е, защото – не само във facebook.com, а и в залата по София хора ни срещат и непрекъснато го поздравяват за това, което пише във facebook.com, а не поздравяват мен, че аз толкова… Той по-лесно го написа, аз по-трудно го преведох. Но искам да кажа, че просто няма сравнение, не с цялата журналистика разбира се, има и в България добри журналисти, за това слушам националното радио и специално програма „Христо Ботев”, но в Италия не мога да срещна журналисти, които… Няма такива статии. Не знам дали слушателите на тази програма са чели, това беше някаква невъзможна статия. И не само една, няколко. Така че има разлика между спортния журнализъм в Италия и в България.
Водещ:Сандро, как мислиш, че ще се разреши този проблем с българския волейбол? Ти почти го осинови.
Сандро Филипини: Аз имам много приятели в националния български отбор. И само заради това съм толкова близо до волейбол и не само заради мен – Матей, преди Христо Цветанов. Аз нямам представа, не знам как ще свърши този проблем. Това, което написах днес, е най-важното, което мисля. Че българите, не волейболистите, българите показаха пред света, че когато имат една идея и вярват в тази идея, не позволяват да им се подиграват.
Водещ:Е, да, ама Данчо Лазаров се чувства предполагам добре. Той търси нов тренъор, доколкото прочетох.
Сандро Филипини:Той може да търси, може да прави, каквото иска. Той ги е направил тези правила, тези закони той ги е създал. И следва ги тези правила. Той е президент. Тези закони – той е законен президент. Върнахме се на проблема на Берлускони. Ако този, който прави законите, ги прави в своя полза, значи няма демокрация.
Водещ:Да потърсим приликите и разликите с италианската федерация по волейбол, защото и такива се оказа, че има.
Сандро Филипини:Ситуацията в Италия е много подобна, много приличаща си, защото шефовете на федерацията са избрани. Шефовете не са, както тук. Шефовете не са на съответните клубове. Какво става в такъв случай? Който има власт, задоволява масата, а тази маса е може би за хора, които не правят, нямат активност. Нямат. Те представляват един клуб. Те са направили клуб и те представляват, те са един глас, както един глас, ако има десет отбора в един клуб, пак е един глас и само един човек, който претендира да бъде един клуб – пак е един глас. Същата работа, както в България. И така властта се поддържа сама.
Водещ:Ако обаче феновете в Италия излязат с тези плакати, с които излизат нашите фенове, защото от една страна момчетата не искат този президент, публиката не го иска. Това са нашите данъци. Те отиват за този спорт. Всъщност какво ще се случи в Италия?
Сандро Филипини: Аз не вярвам, че можеше да се случи в Италия. Способността хората да се сберат по този начин, както са се събрали в България. Не вярвам, че можеше да стане. Но това е много интересно по повод на предишните ни разсъждения. Ето, и това са новите начини на комуникация, които позволиха да се случи това нещо. Сегашните медии. В този момент България показва какво може да се случи в бъдеще на останалия спортен свят. С новите средства, може да си има силата, за да опитаме, да се опитаме да разрушим една власт, която на практика по закон не може да бъде разрушена. Но с тези нови средства може би ще докажем, че и това може да стане. Сега политиците, които дават нашите пари, успяха да видят, че голямото множество от българския народ, от хората, които обичат волейбола и самите политици знаят, че федерацията не се ръководи по най-добрия начин, както би трябвало да бъде. Наистина всеки, който се опитва да прави нещо, бърка. Не че абсолютно цялата вина е на точно на тези личности, на тези хора. Всеки, който се опитва да прави нещо, бърка. Този път те много грешки направиха, които се повтарят и които са и фатални понякога. И нахални, и…
Водещ:Дай Боже да се класираме. Аз съм сигурна, че ако Данчо Лазаров остане, мисля че до последния момент момчетата ще си чакат екипите. Това е класика.
Цветана Божурина:И ние мислим така.
Сандро Филипини: Това, което е най-важно в момента е, че всички трябва да разберат, че на игрището е важна победата и силата, силата на състезателите, техниката. До сега отборите, с които България игра, бяха силни и показаха, че са силни. В модерния волейбол има малко мачове, на които се знае изходът. Както вчерашната например с Пакистан. Нивото на волейбол е много пораснало, много е различно и самият спорт е различен.
Водещ:Каза нещо много важно. Всъщност активната гражданска може да променя и дневния ред на журналистиката като става събитие. Може да променя май и правила. Ние говорим тук за това, че ако гражданската журналистика има правото да цитира политическата реч в социалните медии, то това би било и в полза за самите журналисти, и за самите медии.
Сандро Филипини: Това са разговори, много трудни и дълбоки. Проблемът е, ако информацията може да бъде независима, тогава може да насочи в правилната насока. Ама как можем да бъдем сигурни, че ще работим по независим начин. Пои какъв начин да сме сигурни, че сме независими, защото отзад, зад нас винаги стои мотивът, икономическият мотив само с пари, стоят всички медии.
Водещ:А парите имат навика да бъдат невидими и по един невидим начин да мотивират.
Сандро Филипини:Точно така. Важно е журналистите да бъдат ѝинформирани, да знаят за своята професия, да бъдат професионалисти. Преди да започнат да работят, преди да започнат да дават информацията. Това, което ме притеснява тук, в България, не е липсата на независимост, от която нямаш доказателства, че нямаш информация. Но вижда се, че журналистите са много млади хора, младежи. Общо взето това, което той вижда, че всички са много млади, без опит става въпрос. Това в никакъв случай не е отрицателно нещо, но може да бъде отрицателно, ако те не са имали възможност да пораснат професионално.
Водещ: Иначе казано липсват коментари, защото младите хора не винаги имат достатъчно подготовка за това.
Сандро Филипини:Ако не са имали време да разберат какво значи да си журналист и те отиват на фронта с извинението, сега най-важното нещо е информацията да бъде много бърза. Да изпревари всички други. А всъщност това, което е най-важно, е съдържанието, а не бързината. А те бързат, бързат да бъдат първи. На тях…
Водещ:Но само със заглавие не се живее. Все пак трябва и анализ. Със съжаление поглеждам към часовника и виждам, че времето ни изтича. Остава ми само да Ви пожелая хубав съботен следобед и българи юнаци!
Цветана Божурина:Много е трудно за превеждане „българи юнаци” на италиански. Но все пак и ние казваме „стискаме палци”.          

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2.06.2012

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 24.03.2012 

Водещ: Тази седмица експертите дискутираха отново бъдещето на медийното законодателство у нас. Идеята за един общ закон за медиите, която доцент Георги Лозанов представи миналата събота пред “Клубът на журналистите” намери неочаквани поддръжници и още по-неочаквани киртици. Доцент Райна Николова – преподавател в Нов български университет и бивш член на СЕМ коментира, че закон за печата в каквато и да било форма би бил противоконституционен заради тълкувателно решение номер 7 от 1996 година на Конституционния съд и защото „Понеже се занимавам с медии от 15 години насам и наблюдавам една непрекъсната тенденция всяко ново политическо мнозинство в определен период от време след като започне да се занимава със законодателна дейност, преминава към идеята да се изготви закон за печата. Трябва да кажа, че тези идеи постепенно всяко мнозинство се убеждава, че не следва да се изпълняват и да намират, каквото и да било развитие.” Изненадващо или не Петъо Блъсков обяви, че приема представения от немкси медийни експерти закон за печата, регламентиращ дейността на вестникарите в провинция Бранденбург. Всъщност 16-те провинции си имат свои закони за печата, които се отнасят и до online медиите. Те обаче не са ограничения, а даващи и свобода. Очертавайки рамката на свободите, описани в конституцията и в Хартата за правата на човека. На дискусията най-често употребяваната дума беше „уникално.” Махалото обаче описваше широко колебливо движение между да и не. Докато експертите за пореден път дискутираха не трябва ли регулацията, не като ограничения, а като правила да важи за всички стари, нови, електронни или хартиени медии, по-изнервената част от публиката дава за пример не спазващите правилата, сочейки това за проява на свобода. Дали това не е оксиморон или примерът, че регулация няма как да значи друго освен по-малко свобода. Дали невидимата ръка на пазара е единствената регулираща хартиените и интернет медии, наистина изпълнява функциите си на регулатор? Дали тази уж невидима ръка не дружи с амбиции за влияние? И какво правят свръх регулираните медии в това време? Има една пирамида за добрите храни за хората. На нея много прилича една друга пирамида – тази за разли1ниуте свободи, които са разрешени на различните медии. Заглавието хареса на члена на управителния съвет на БНТ Бойко Станкушев.
Бойко Станкушев: Според действащото статукво, хора, колеги, български граждани, които уж и по конституция и по силата на всички останали действащи закони трябва да са равнопоставени, всъщност в медийното пространство не са. Пример – ако да речем господин Кеворкян каже или напише нещо на страниците на един вестник, макар и не жълт, обикновено нищо няма да последва. Ако го каже същото нещо в ефира на БНТ или на БНР, със сигурност ще има поне опит за репресия и съдебно одиране. Разбира се, ако същото това нещо е казано, било от господин Кеворкян, било от господин Георги Лозанов или господин Бойко Василев, на страниците на жълт вестник, просто нищо няма да последва. Всичко това означава, че практически българските журналисти са поставени в изключително неравностойно положение по отношение на свободата. И тази вертикала в единия край на която има безбрежна свобода и свободия, и безнаказаност, а в другата десетки регулационни правила и норми, част от които изключително глупави и съвсем недемократични, просто трябва да се пресече, да се скърши. За това и една от най-използваните думи беше „радикално”, „радикален”. Очевидно, че в известна степен ние сме задържани в пространството, в което виреем по някакъв начин и оцеляваме, на къса каишка и в паничка с постна храна, за да бъдем обърнати само към този вид ценности на екзистенца и нищо друго. И след 22 години духовен геноцид, който не се дължи на демокрацията, той се дължи на методологията, която успяха да ни излъжат да ни наложат, просто ще изчезнем и тогава и самият разговор за това какви да бъдат медиите и дали да ги има или да ги няма ще стане безпредметен, тъй като няма нито да има хора, които да ги гледат, четат и слушат, т.е. истински граждани, нито пък ще има достойни просветени хора със способността на оправят полезни и почтени послания към тези, които ги слушат. Поредна вълна и плеяда управляващи очевидно нямат желание да сторят нещо в посока, правилна за наистина освобождаване на медийното пространство, с една изключителна забележка разбира се пред скоби – на върха на тази пък друга пирамида да стои една чисто човешка, чисто хуманитарна, чисто етическа регулация и нищо друго.
Водещ: Колкото по-малко тези могат да обединят журналистите и най-вече собствениците, толкова по-радостни ще са всички политици, икономически субекти, рекламисти и други явни и неявни общности с непреодолимо желание за контрол и влияние над медиите. Дали отдавна цензурата не смени дрехите си? Едва ли би рискувала да бъде уличена с натиск върху регулаторните органи? Дали цензурата трайно не мигрира в собствеността например? В рекламните парчета баница до елегантната програма на евро пари по проекти. Днес в студиото не сме на къса каишка, нямаме мисъл за съдържанието на паницата. За пореден път, слушайки спорещите страни, си спомних, че страхът е най-древното човешко оръжие. Дали този страх не кара аудиторията да изпада в рестриктивни блянове за медиите, спазващи етичния кодекс, давайки за пример тези, които не го спазват? Отговорите имаме време да намерим заедно до 13 и 30. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Александър Райчев, Ваня Новакова, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страниците ни в интернет – във facebook.com и google+.com – „Клубът на журналистите” БНР. Какви бяха коментарите на кръглата маса с международно участие, организирана от фондация „Конрад аденауер” и фондация „Медийна демокрация”, ще обобщи днес доцент Орлин Спасов, доцент Райна Николова – преподавател в Нов български университет, чухме, че е против закон за печата, но пък прокуристът на вестникарска група „България” Радомир Чолаков твърди, че това е добро решение. Какви са медийните реалности според коментарите на експерти и медийни хора? Има ли теми табу и защо? Институтът по модерна икономика започва изследване „Темите табу в печатните медии”. Проектът за този граждански мониторинг е на д-р Иво Инджов. От него ще научим подробностите. Шефът на борда на директорите на Нова телевизия се чуди как с молби, лични познанства да опази разследващите си репортери от жълтата преса. Защо се случва така? Александър Кашъмов, за.председател на етичната комисия за електронни медии твърди пък, че решенията на комисията дори само препоръчителни, могат да бъдат уважени от съда и така да бъде получена съдебна санкция например за правото на отговор в медиите. Това е една от малкото кандидатури от днешните ни събеседници за оптимистичен поглед в развитието на българските медии в навечерието на „Благовещение”. Протоколно първо с коментар се включва музикалният редактор Цвети Бахариева. Тя избира „Деградация” на Щурците. 700% лихва по бързи кредити- пестим ударно по 10 милиона всеки ден. Надига се лавина от фалити според /…/ три членки ще решават кои роми имат право на лична карта, Азис бил герой за нкои деца, учени чакат вълни убийци в Черно море и Камата стана Боримечка. Да не си мислите, че съм си рязала специално заглавия от днешните вестници. Прочетох водещите. Ще Ви прочета и датата – събота 24 март. Страхът е най-древното човешко оръжие. Най-ловко с него винаги са жонглирали хората на власт без значение – икономическа, политическа или и двете. Чухме в началото на днешното издание доводите против закон на печата на доцент Райна Николова. Добър ден на прокуристът на вестникарска група „България” Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков:Здравейте.
Водещ: Ами аз не знам подлежи ли на коментар прочетеното, но като че ли вестниците са принудени да се правят на… Не знам на какво.
Радомир Чолаков:А, може би това, което прочетохте, просто означава, че днеска няма новина. Всеки си изсмуква нещо от пръстите, което му се е сторило интересно. Като казахте за закона за печата обаче, Райна Николова е принципно права и тя е права, защото има една тенденция. Тук напоследък проблемите в медиите, решаването на проблемите в медиите да се търси в административната им регулация, поставянето им под обща шапка. Аз не знам защо ние сме решили, че за да се реши един проблем, трябва да има орган и понеже съветът за електронни медии очевидно губи функции напоследък и се чуди какво да прави, започва да играе върху обществените настроение на недоволство от съдържанието на вестниците и като че ли се опитва да си разшири функциите с регулация в сферата на вестниците. То няма как да стане разбира се, но защо пък да не се опита?
Водещ: Другата гледна точка обаче – свободни ли са вестниците в 16-те германски провинции?
Радомир Чолаков:Вижте, ние когато говорим за регулация, ние хората в медиите, винаги си представяме инстинктивно, усещаме инстинктивно, че става дума за регулация на съдържанието. Ние, като кажем регулация, си представяме, че сега някой от Big Brother слуша този разговор и след това ще ни привиква един по един и ще ни набива канчетата, защо сме казали това или онова. Значи, ние самите хора в медиите така си го представяме. Вероятно има политици, които точно така си я представят и затова идва тази параноя от регулация. Същинската регулация в цивилизования свят никога не е регулация на съдържанието, тя е регулация на медийната инфраструктура и ние се провалихме в регулацията на медийната инфраструктура, защото през цялото време се страхувахме и правихме предпазни действия да не би да има регулация върху съдържанията. Заради маловажното, заради това, което няма как да се случи в демократичното общество, ние пропускахме да си регулираме важните неща, като например разпространението на медиите. Вижте, хайде да го кажем в прав текст. В сферата на електронните медии и в сферата на печатните медии в момента най-важният въпрос е как те се разпространяват. Каналите за разпространенията на медиите в момента са монополизирани. И ако има заплаха за свободата на медиите, тя идва през каналите за разпространение. Никой няма да седне и да ни казва какво да говорим днеска в това студио.
Водещ:Е, Слава Богу.
Радомир Чолаков:Латентният страх, за който Вие говорите, идва от това, че една група хора в момента могат да контролират ще се разпространяваме или няма да се разпространяваме, дали ще бъдем чути.
Водещ:И ако дилемата на вестникарите на някой може да му се стори хамлетовска, какво се случва при свръх регулираните медии и как свободно тълкуващи правилата в занаята печелят лъжейки? Добър ден на председателя на борда на директорите на Нова телевизия Госпожа Силва Зурлева.
Силва Зурлева:Добър ден.
Водещ:Безспорно най-интересни герои в главна роля за жълтата преса са разследващите журналисти. Какво да се прави? Всъщност Хамлет е подходящ образ за вестникарите. Ние да се насочим към по-класическия въпрос.
Силва Зурлева:Да, мисля, че е подходящ образ не само за вестникарите, а въобще за журналистите. За съжаление, малко се натъжих, но в текста имаше много препрадки за сегашната ситуация, в която ние се опитваме да се развиваме. Аз искам да се върна малко назад и да кажа на слушателите, че всъщност фондация „Конрад Аденауер” ни представи законът, който действа за печатните медии за различните провинции в Германия и аз съм много доволна от това, че можах да прочета две неща, които ме вълнуват от 12 години, откогато се занимавам с това, защото моята лична борба и борбата на Нова телевизия като цяла, беше да се сдобие с национален лиценз и да се утвърди като втора телевизия, защото най-хубавото нещо в България, както е известно, е да и монополист и за това преживяхме доста тежки моменти. В този смисъл аз не разбирам колегите от печатните медии, които са категорично против една такава регулация, защото за мен регулация в никакъв случай не означава ограничаване нито на свободата на словото, нито на правата на журналистите. За мен тази дума има по-друго значение и то е правила. Аз искам да има правила, защото в момента цари пълен хаос. Съжалявам, ще бъда много откровена. Наистина е невъзможно да се защитиш от написаното в различни печатни издания, които за съжаление, доколкото знам имат голям тираж. Те не са пренебрежими, те определят по някакъв начин общественото мнение и ако не го предопределят – най-малкото влияят на близките на хората, за които се пише и то се стига до едни такива почи трагични ситуации, в които могат да причинят болест на хората с това, което се случва. Пример, за да не съм голословна, след разследването на Васил Иванов за това пият ли или не пият някои представители на съдебната власт, наистина изпаднахме в една доста затруднена ситуация и имаше в няколко издания, които претендират да бъдат сериозни, публикации на тази тема, но един от вестниците излезе с огромно заглавие „Убиват Васил Иванов” с червени букви, снимката на Васил. И се оказва, че телевизията по какъв начин би могла да го защити. Това е реторичен въпрос. Какво да кажем на тази майка? Коя е тази майка, която ще види това заглавие и снимката на детето си и ще остане спокойна? Ние говорим за много сериозни неща. Тази свободия, защото това не е свобода. Това е не преведимо на никой език. Демокрацията какво означава? Свободия – да можеш да се гавриш, да правиш каквото си пожелаеш. И това е за всички наши водещи. Какво не се изписва? И това, което е на дискусията, която имахме по този повод мисля, че Александър Кашъмов каза, че нашата съдебна система позволява да се защитиш, но ти ще водиш един процес 6-7 години. Всички ще забравят за какво, защо трябва такъв процес. Между другото наскоро пак собствениците на НТВ, групировката на MTG поикаха да зададем няколко съдебни дела срещу такива публикации и аз , колкото ми е тъжно, ги убедих, че няма никакъв смисъл. Ние ще похарчим средства за нещо, което абсолютно няма смисъл. И какво се получава? Започва да се моля на главни редактори, които познавам по някаква линия, защото все пак съм 12 години в тази работа. Понякога даже е унизително, защото се засягат човешки съдби и тук искам да попитам защо се страхувате, колеги в печатните медии, от това да имате правила? Защо в телевизията аз съм длъжна да дам право на отговор, и телевизията, и радиото са длъжни. В рамките на засегнатото лице, то може да поиска право на отговор и да го получи в същото предаване, в същите рамки, в които е нанесена тази обида или е засегната нечия чест. А в печатните издания всичко може да се напише и ти няма как да се защитиш. И само искам да Ви кажа, че в немския закон, който ни предоставиха, ясно е казано, че в печатните медии отговорът трябва да бъде публикуван след подаването му в първия следващ не приключен брой на изданието, на същото място и със същия шрифт, както оспорвания текст – без съкращения или добавки. Правото на отговор не може да се публикува под формата на читателско писмо. Отпечатването е безплатно. Коментарите в същия брой трябва да се ограничат до фактологични забележки. Ето това искам. Искам просто да има правила за печатните медии и ако е възможно по някакъв начин таблоидите или както е прието в България да се наричат жълтите вестници да бъдат по-разграничими от така наречените сериозни. Другото, което бих искала да кажа, с прискърбие го казвам, но наистина хамлетовски звучи това, с песента беше изключително подходящи. Понякога за съжаление трябва да призная, че не мога да намеря точната разлика между сериозния и жълтия вестник, в някои публикации, защото там пък се отива в едни лобиостки войни, които мисля, че доникъде няма да доведат.
Водещ:Поне заради тези вестникарски войни научихме, че има едни бонуси, които пълниха медийното пространство известно време. Има ли теми табу в българските вестници? Това е един проект на граждански мониторинг на д-р Инджов от Института за модерна политика. Добър ден.
Иво Инджов:Здравейте.
Водещ:Да Ви попитам от началото.
Иво Инджов:Институтът за модерна политика на фондация …
Водещ:Дали след този мониторинг ще може да имате например мобилен телефон?
Иво Инджов:Ами аз обмислям още от преди този мониторинг да се откажа от мобилните телефони, интернет, защото съм прецакан от един от големите мобилни оператори, но да не навлизам в частни случаи. Но такива неща много рядко се появяват във вестниците за проблемите с преносимостта на номерата, със злоупотреби с лични данни на клиентите, дискусия обективна за вредите от GSM антените. Появяват се лобистки текстове в ползата на големите мобилни оператори. Появяват се откровени PR публикации, маскирани като журналистически текстове. Т.е. много рядко излизат проблемите на големите рекламодатели, но да не забравяме, че тези рекламодатели инвестират не само в пресата. Инвестират във всички видове медии, така че проблемът за забранените теми е на само за печатните медии, но въобще за медиите в България, но ние понеже правим пилотен проект и искаме да използваме една методология, сме се спрели на основните печатни медии в страната.
Водещ:Доцент Спасов, след края на дискусията обещахте обобщение. Разчитам обаче сега на най-основното. Чухте, че между Хамлет и Чернишевски са българските медии, защото са в много неравнопоставена среда, като че ли. Едните са свръх регулирани, другите са регулирани, третите се радват на свободия.
Орлин Спасов:Ами тъкмо тези дисбаланси бяха и в основата на нашата идея да инициираме една подобна дискусия. Аз отново бих подчертал, че двете фондации и „Конрад аденауер”, и „Медийна демокрация” в никакъв случай не тръгват с идеята да налагат, каквото и да било на българската медийна среда, тъй като и по време на дискусията бяхме попитани едва ли не дали сме делегирани от страна на актуалната власт да стартираме такава дискусия, дали имаме мандат. Разбира се, че няма такова нещо. Не бихме си и помислили да искаме такъв мандат. Още повече, че ясно се вижда, че в момента, като че ли няма достатъчно политическа воля за промяна в съществуващото медийно законодателство, камо ли да се прави нещо ново и по-радикално. Така че това беше една инициатива, която стартира изцяло от терена на гражданското общество, отдолу. И тя има една единствена цел да направи диагностика на мненията в медийната сфера, ключовите фигури – дали подкрепят или отхвърлят една такава идея, защото ние сме водени от убеждението, че развитието на българската медийна среда в момента има изключително много проблеми и смятаме, че съществуващите инструменти в момента не водят до добро решаване на тези проблеми. Разбира се, както каза и Господин Кашъмов, има възможност в рамките на съда и т.н. Разбира се имаме и саморегулация, но въпреки това ми се струва, че тези средства са до голяма степен изчерпани или не се прилагат достатъчно ефективно. И за това ние решихме да предложим на обсъждане един опит на една страна като Германия, която има дълъг опит в медийната регулация. Тя е страната поне в Европа с най-добре развито медийно право от години. Така че просто за мен би било любопитно да разиграем една хипотеза, да си представим, че този закон, който ни беше даден за обсъждане, закон за пресата вече е гласуват от Българското народно събрание и в сила. И дали тогава би се намерил някой, който да посочи някакъв конкретен текст от този закон, който ограничава по някакъв начин св3ободата на словото на печатните медии?
Водещ:Намери ли се?
Орлин Спасов:Намерили ли са вече такива ограничения? Ами да.
Водещ:Не, дали се намериха?
Орлин Спасов:Не, но повечето го отхвърлят. Според мен…За това създавам тази хипотеза. Много трудно е този закон да бъде атакуван сериозно. И аз впрочем след като приключи дискусията разговарях с професор /…/’, който е немски известен специалист по медийно право как му е прозвучала нашата дискусия. Дали той е бил изненадан, че такава голяма съпротива имаше срещу идеята? И той ми каза „Ами виж какво, изобщо не съм изненадан, защото същото нещо се случи 90-те години във Бранденбург, когато ние искахме да /…/ този закон. Отново имаше много тежки възражения срещу него дали няма да се ограничи свободата на словото и т.н.” Но той каза „това пък от друга страна насърчи и авторите на закона да го направят наистина перфектен и специално този закон, който важи за Бранденбург, е според професор/…/ най-добрият от законите. Така че той каза, че е изключително добре балансиран, добре написан, обиращ всички възможни напрежения. И за това мисля, че този закон е добра основа за дискусия. Даже някои български печатни медии вече го и публикуваха в части, което също е знак, че вероятно има желание за дискусия по-сериозна по него. Едно от тези издания беше вестник „Република” на Господин Бъзков, който…
Водещ:Обяви, че е твърдо зад този закон.
Орлин Спасов:Подкрепи тази идея. Но така или иначе, вижте, когато говорим за регулация, разбира се, че има две перспективи и едната е свързана с това, че регулацията може хипотетично, а и на практика да бъде използвана за натиск върху медиите. И за съжаление има и такива примери. Да речем организацията „Прозрачност без граници” миналата година публикува един доклад, който обобщава именно такива примери и на такива случаи за използването на медийното законодателство за ограничаване на словото. Но примерите, които се дават с този доклад, са свързани с Уганда, Пакистан, Южна Африка.
Водещ:Но ние не сме далеч от тази компания, за съжаление по степен на свободата на словото. Аз говоря за цифри все пак.
Орлин Спасов:Защо давам този пример. В Европа също имаше илюстрации на това как медийното законодателство може да бъде използвано за ограничаване на медиите и това разбира се е случаят на България. Но ние всички видяхме на какъв мощен натиск беше подложена Унгария, за да промени своето медийно законодателство. Така че, както и Вие самата казахте във въвеждащите си думи, днес цензурата, ограничението на свободата на словото мигрира, да Ви цитирам, в други посоки. В страни от законодателството. То не е най-голямата опасност. По-голямата опасност са политически влияния, влиянията по линия на собствеността, по линията на разпространенията и т.н.
Водещ:Преди да продължим. След малко ще се опитаме да нарисуваме картината как изглежда цензурата днес и ще поговорим за това, ако един вестник може да е купен, а една телевизия не може да бъде гледана, едно радио не може да бъде слушано – това дали е цензура. Преди това обаче Господин Инджов имаше реплика.
Иво Инджов:Аз така като проследих дискусията по време на самата конференция и след това отговорите, ми направиха впечатление следното – че колегите от печатните медии по принцип отхвърлят идеята за закон за печата без много, много да се задълбочават върху съдържанието на един такъв закон. Могат да бъдат изброени поне 5 области, ако се позова на превода на закона за печата на германската провинция Бранденбург, срещу която нито един издател, пък и журналист, не би възразил, но за сметка на това те отхвърлят въобще идеята за закон на печата. Кои са тези 5 области? Априори отхвърлят и след това казват…Значи първото важно нещо, което би следвало да има такъв закон, е както каза господин Чолаков, да се уреди въпроса с равен достъп до разпространение, т.е. да няма монопол, да няма диктат.
:Със сигурност има печатни издания, които ще са против.
Иво Инджов:Но те ще бъдат малцинство.
Водещ:Искате ли да Ви разсмея? Дали някой може да каже ще има ли скоро решение на Комисията за защита на конкуренцията, която се само сезира в един особен момент за монополно състояние, господстващо влияние на…
/…/
Орлин Спасов:Може би срещу тях ще има съпротива и тя е разбираема, но поне половината от вестникарите би трябвало да са за пълно осветяване на собствеността на вестниците. Примерът е, че там се публикува периодично, два пъти в годината, цялата структура на собствеността на дадена печатна медия, включително участието в други телевизии, радия, други вестници. Защо пък обществото да няма правото да знае кой притежава даден вестник или дадено списание, което формира една част от общественото мнение? След това – регулирането на правото на отговор, което в момента не е по отношение на печатните медии, което не е законодателно уредено. Мисля, че Господин Чолаков ще ме подкрепи. Освен това ясно и силно разграничаване на задачите и на функциите и задълженията между редакторите и издателите. В момента, в българската медийна практика интересите на медиите се разглеждат като едно цяло и журналистите припяват, ако използвам този израз, на собствениците на медиите. А така не би следвало да бъде. В техните кодекси или закони трябва да е написано, че журналистите преди всичко трябва да се съобразяват с обществените интереси, с интересите на обществото, защото те невинаги съвпадат с интересите на медийните собственици, които са преди всичко комерасиални. В България това е тема табу и аз се сещам, че тази тема беше изпусната.
Водещ:Тя е тема табу, защото в България вестниците се свенят да обявят, както в други страни, своите пристрастия. И може би има и ред други причини. Не знам какъв коментар ще избере сега Цвети Бахариева. За системната грешка у нас, за отчаянието – ето за това си говорихме, докато не ни чувахте. Господин Чолаков, издадох Ви.
Радомир Чолаков:За системната грешка?
Водещ:Да.
Радомир Чолаков: Понеже Силва Зурлева е почтен човек и искрен, и аз я разбирам в това, което оказа одеве, че има вестници, които си позволяват малко повече, то ние ги знаем кои са тези вестници.
Водещ:Това са много сериозни неща и в едно общество, което уважава хората по принцип, би трябвало да има санкции в такива случаи. Нека да върнем малко лентата назад и да си спомним, че блокът, в който живее колегата, беше взривен. И тогава медията застана зад гърба му и не само зад неговия, ами и зад всичките хора, които покрай него останаха без прозорци.
Радомир Чолаков:Ама Госпожо Филева, въпросът всъщност, около който се въртим, е кой да я наложи тази санкция. Това е въпросът. Кой и в какъв срок? Значи, разберете, кажете на печатните медии, че няма да има СЕМ за печатните медии, ама много ясно им го артикулирайте и този германски закон може да бъде приет утре.
Водещ:Господин Спасов, можем ли да кажем така?
Радомир Чолаков:Притеснението на германските медии… Лошото е, че то не зависи от Господин Спасов.
Силва Зурлева:Ако зависеше от нас…
Радомир Чолаков:Разберете, притеснението на вестниците в Българи е, че този прекрасен германски закон в момента, в който влезе в българския парламент, в него две неща ще бъдат променени, две алинеи и ще появи един член, който ще се казва СЕМ. Разбирате ли? Това ще се случи.
Водещ: Т.е. този закон идва със съответния артикулиращ орган.
Радомир Чолаков:И тогава ние трябва да ходим да целуваме ръка на някакви хора, които са наши колеги, за да ни санкционират или да не ни санкционират. Значи не желаем това нещо да продължава повече. Така, в Германия този въпрос е регулиран в съда. Ако примерно госпожа Зурлева или Господин Инджов имат проблем с някаква публикация, се обръщат към съда и единствената разлика между Германия и нас – това, което Господин Кашъмов е казал, е правилно. И там делата се гледат от нормалният съд, само че има много бързо срокове, защото медиите са бързи и там, в германския граждански процесуален кодекс специално за медийни дела, са сложени едни кратки срокове от 1 седмица до 2 седмици, до 1 месец, за да се изчерпи въпросът. Това ни е проблемът, разбирате ли?
Силва Зурлева: Извинявай, че те прекъсвам, само че тук пише, че решението се взима от съда в закрито заседание, съдебно производство не се предвижда, т.е. това е написано в член 4. Няма 6 години, 7 години.
Радомир Чолаков: Точно така.
Водещ:Може би тук е уместно и малко английски опит да цитирам. Там собствениците на вестници са длъжни да плащат на един човек, който да играя ролята на медиатор между засегнатите и между…
Радомир Чолаков:Това е вече извън правна форма. Вижте, Госпожо Филева, много Ви моля, ние смесваме модели, смесваме принципи. Може би това решение, може би онова решение, може би това е по-добро, може би онова е най-добро и най-накрая нямаме решение, разбирате ли? Това, което казах одеве в разговора между нас, че агонизирам, е защо ние не сме в състояние да произведем конструктивно решение? Защо не сме в състояние? Извинявах, само завършвам. Значи, за да се реши проблемът, за който говорихме одеве с, как да кажа, подобряване на качеството на медийното писане във вестниците, е необходимо да се каже, че делата се решават от съда в закрито заседание, еднообразно, веднага. И проблемът отпада, разбирате ли? Защо не можем да се обединим около това решение? Английски модел, френски модел, китайски модел? Два закона, един закон, общ закон? Нямате ли усещането, завършвам с това, че някой си играе с нас като с калинки и непрекъснато отлагаме – дай сега един нов медиен закон, който сега една нова работна група ще го направи, за да се отлага, за да може през това време да продължава бардакът.
Водещ:Едно време писахте закон, а после писахте концепция за закон и накрая…
Радомир Чолаков:Ама ние я направихме концепцията и някой я скри тази концепция, защото тя въвеждаше ред. И аз от тогава живея с много силното усещане, че още известно време трябва да продължи хаосът, за да се създадат едни свършени факти, след това, ако щете пишете закон. Те ще бъдат узаконени.
Орлин Спасов: Аз само това бих казал, че наистина няма общо решение, това е големият проблем. И това обаче, за разлика от Господин Чолаков, според мен не се дължи само на факта, че някой някъде, както той каза, ни третира по някакъв начин, а до голяма степен се дължи и на самата медийна среда, която в една значима своя част предпочита да продължи дълго време да работи в ситуацията на неуреденост на самите проблеми, защото тя просто е заинтересована тази ситуация да продължи. Така че имаме удвояване на проблема. От една страна някой някъде горе не е заинтересован , но от друга страна и много медии също така нямат интерес от регулация и от една нормална европейска модерна работа.
Водещ:Значи съвременната медия не мечтая за Солунската митница, а мечтая за монопол.
Силва Зурлева:Детска мечта на всички.
Орлин Спасов: И дискусията около тази идея на кръглата маса всъщност по-голямата част от опасенията бяха свързани не толкова със самото бъдещо евентуално медийно законодателство, колкото с възможностите за неговото побългаряване. И наистина, ако ние ще тръгнем в тази посока, която тук очерта господин Чолаков, по-добре да не тръгваме. Ако ще сложим един-два допълнителни члена, които ще преобърнат смисълът на подобно законодателство, аз не бих подкрепил дори самата идея.
Водещ:Нека да очертаем обаче как изглежда съвременната цензура или поне да опитаме. Господин Инджов, смятате ли, че този Ваш граждански мониторинг ще намери място, давайки информационен повод разбира се на изданията, които подозирате, че за тях има теми табу?
Иво Инджов: Ами значи този проект за темите табу сработи като една тема табу на следващия ден след представянето на резултатите. Той беше широко отразен от трите основни информационни агенции, трите радия национални, от много интернет качествени медии, сайтове, телевизиите не проявиха интерес, предполагам , защото не могат да се покажат картинки. Но от десетте вестника, които ще бъдат обект на мониторинг, седем не публикуваха нито един ред. Два си спестиха част от най-/…/теми и ни цитираха и фактически само един вестник разказа подробно за този проект. Вярно – той е на етап номинации на теми, но все пак идеята до сега не е работена в България.
Водещ:В процентно отношение табуто важи повече за политика или повече за икономика?
Иво Инджов: Ами те са горе долу една трета, на една трета, на една трета по отношение на политика, икономика, но също така и /…/ национални теми, свързани с малцинствени групи, хора в неравностойно положение, които не са пазарно конвертируеми за медиите. И тук въпросът е дали на по-късен етап ние ще изследваме дали става въпрос за цензурирани теми, дали те са резултат от автоцензура или просто обикновен журналистически не професионализъм.
Водещ: Футболен рефер топи Стоичков. Познайте в кое издание може да излезе днес такова издание. Ама не го назовавайте, защото нямаме представител.
Орлин Спасов : Почти всички всекидневници с изключение на един-два. Не бива да преувеличаваме и ролята на заглавията. Вчера излезе един списък с подобни заглавия за миналата година в немската преса, където едно от заглавията беше „Тони чака трамвай на спирката”.
Силва Зурлева:”Тони чака трамвай на спирката” е много по-елегантно, отколкото „Баба изяде внуче” примерно или „Внучето изяде бабата”.
/…/
Водещ: Как изглежда цензурата днес?
Орлин Спасов : Да, но аз бих… Това е много интересна инициатива по темите табута. Имам един въпрос към Господин Инджов и той е свързан с това, дали изследването ще ограничи табутата, които са преднамерено налагани в медиите от табутата, които по един „естествен” начин се появяват там под формата на едно непреднамерено филтриране, тъй като пазарът налага теми, които са по-интересни, предизвикват по-голяма любопитство, именно като „Тони чака трамвай на спирка” или някакви други подобни примери? Тогава за социалните теми просто няма място или просто изданията нямат време да правят сериозни разследвания и т.н., защото залагат на подобен тип журналистика.
Водещ: И да допълня, може ли да разграничите дали това табу е различно от автоцензура?
Иво Инджов: Значи благодаря за двата въпроса. Аз се опитах в началото, когато преди малко навлязох по-подробно за този проект, да кажа действително, че ние ще се опитаме във втория етап от проекта да разграничим кои теми са цензурирани, кои са резултат на автоцензура и кои са просто на журналистически непрофесионализъм, когато не става въпрос за автоцензура, а просто недостатъчна подготовка на журналистите и пропускат определена тема. А темите табу сме го формулирали, за да бъде по-атрактивно, разбира се. Не всички са наложени, ограничени с всички теми или не всички са автоцензурирани. Но това ще стане след като все пак селектираме основните теми и видим какъв техният характер, към коя група принадлежат, защото освен цензурирани теми и пренебрегнати теми, има и цензурирани личности и автоцензурирани личности – те вървят ръка за ръка.
Водещ: Господин Спасов, спомням си,че след последните избори няколко пъти Ваши експерти коментираха това, че политиците и то по-точно един политик много често пише заглавията във вестниците. Като че ли сега се клонира тази практика. Един от най-изразителните примери от последните дни е „Щастливите кокошки направиха хората нещастни, че не могат да си купят яйца”. Това в скалата на цензурата как бихте го описали?
Орлин Спасов:Е, липсата на достатъчно критичност в българските медии, твърде голямата им пропускливост за послания, които идват от властта и се излъчват нататък към аудиториите без да бъдат подложени на един сериозен коментар. И именно, струва ми се, че липсата на подобни коментари и на анализи, понякога кара и политиците да бъдат твърде непредпазливи и да казват и такива неща, които звучат като кюриози. Но когато няма критика, когато медията е просто един канал, който препредава това, което политиците казват, не може и резултатът да бъде друг. Аз наблюдавам обаче и една тенденция нова през последните няколко месеца, която е доста любопитна и струва ми се, че също може да бъде разглеждана в плана на контрола върху медиите, макар че на пръв поглед, като че ли няма нищо общо с него. Имам в предвид зачестилите напоследък опити на ключови политически лица, не само опити, но и директни намеси, включвания в предавания, които си вървят по телевизии най-вече. Някакви хора са се събрали, нещо дискутират, обсъждат и изведнъж звъни телефонът, и се обажда една изключително важна политическа фигура, влязла в ролята на зрител, и взима думата, и казва „ама Вие защо така?” Но за мен това е силно проблематично и аз наистина се безпокоя, че се превръща в практика.
Водещ:Много често политиците гледат телевизия. Това искате да кажете.
Силва Зурлва:Те гледат телевизия повече от нас. Аз даже се учудвам понякога. Кога го гледахте това нещо? Как стана?
Водещ:Да Ви припомня ли, че веднъж Господин Борисов беше закъснял, заради телевизията. После се оплака, че е гледал два телевизора едновременно и т.н.
Орлин Спасов:Нека да гледат. Не е това въпросът. И е хубаво, че гледат, защото телевизията дава една обратна връзка, която е важна, но можем ли да си представим, че госпожа Меркел вдига телефона и звъни в едно предаване.
Значи, германският президент падна заради тази работа, защото се беше обадил на един вестник. Просто го свалиха за това.
Силва Зурлва:Но сигурно не е било за цената на яйцата, защото нашите политици ходят по пазарите. Това им е основната дейност.
Знаете.
Силва Зурлва:Знам, но просто иронизирам.
Водещ: Аз да кажа, понеже ме гледат много лошото, защото радиото е освен всичко друго и музика. Да кажа някак инкогнито, че цензурата е забулена, но не от религиозни съображения и да дадем думата на Цвети Бахариева за малко. Журналистите са откровено неравнопоставени в зависимост от медията, в която работят. Мисля, че се обединихме около тази теза, както около другата, че всъщност този закон е много хубав, ако има гаранция, Господин Чолаков, че към него не върви регулаторен орган и промяна на два члена.
Радомир Чолаков:Да. Точно така е. Ама защо да са неравнопоставени журналистите във видовете медии. Смисъл кое им е неравнопоставено?
Водещ:Ами едните са свръх регулирани, другите изобщо не са регилирани.
Радомир Чолаков:Вижте сега, значи сериозните вестници – вестниците, които са сериозни, които се подчиняват на правилата от комисиите за журналистическа етика, общо взето струва ми се спазват приличие. Изпълняват правото на отговор без да е необходим закон. Аз поне нямам случаи в Комисията за журналистическа етика…
Водещ:Искате ли да кажете процентно колко от тези медии са приели етичния кодекс и колко не са?
Радомир Чолаков:Ами ще Ви кажа веднага. „Стандарт” – да, „Монитор” – не. „Новинар” – да, „Сега” –да, „Дума” – да, „24 часа” –да и „Труд” –да. /…/
Силва Зурлва:А защо е необходимо това? Защо трябва да има два етични кодекса, два синода? Всичко в България по две.
Водещ:За да има схизма.
Силва Зурлва:Абсолютно не е необходимо да има нов етичен кодекс.
Радомир Чолаков:Споделям напълно, че не трябва. Не само, че не трябва, но би било и пасно и даже би създало прецеденти нови. Противно обаче на някои мнения, които бяха тиражирани, когато се създаде вторият съюз на издателите, аз не мисля, че самото /…/ на тези професионални организации е проблематично. Нека да има и два, и три, ако трябва съюза.
Водещ:Ама на издателите не е професионална организация.
Радомир Чолаков:Да, именно. Това все пак показва известен плурализъм на интересите. Не е лошо да има.
Силва Зурлва:На кои интереси?
Радомир Чолаков:На различни групи.
Силва Зурлва:Не, на интересите на журналистите. В никакъв случай.
Радомир Чолаков:Не, на журналистите не.
Силва Зурлва:Това са интересите на издателите, на хората с пари, на собствениците.
Радомир Чолаков:Именно.
Силва Зурлва:Много е важно да го уточним, защото в медиите се вкараха пари, които нямат нищо общо с журналистиката.
Радомир Чолаков:Това го знам, но не мисля, че тук трябва да настояваме да има една единствена организация на собствениците на медии. Това не е реалистично.
/…/
Започват да се роят и интересите на журналистите.
Силва Зурлва:Защото ги следват заради тази прословута автоцензура. Те са свързани. Ние говорим за едни и също неща, но това, което аз искам да вметна във Вашето изказване, че гледайки от страната на човек практик, защото аз се занимавам всеки ден с телевизия и отчитайки мнението на зрителите, които са и читатели на вестници, смятам, че все повече и повече професията девалвира, все повече и повече журналистите не стоят добре в очите на обществото образно казано, все повече и повече хората, които са наши зрители и читатели смятат, че ние сме подкупени и се носим по течението на собствениците. Говоря общо в момента. Но като цяло журналистическата професия олеква. Това го казвам с болка обаче съм убедена, че е така, защото го виждам по обратната интерактивна връзка, която имам с нашите…
Водещ:Може ли да си позволя един образ, защото незнайно кой ни научи, че всъщност като правим сутрин преглед на печата задължително трябва да коментираме, а пък стандартът е, че за коментар си има място, за преглед на печата си има място. И като че ли трудно се цитираме. Господин Инджов, Вие искахте да кажете нещо.
Иво Инджов:Да, аз бих искал да кажа за това, което каза госпожа Зурлева. Действително има девалвация на журналистическата професия. Журналистите са притиснати от обстоятелствата, ниски заплащания, свит рекламен пазар, страх да не бъдат уволнени и според мен проблемът не е, че има два Съюза на издателите, макар че и това в известен смисъл е проблем. Проблемът е, че двата съюза на журналистите на практика не демонстрират самостоятелен живот. Журналистите в България следват интересите на издателите. Това е големият проблем. Те не са партнъори.
Водещ:И сериозните теми изпадат в състояние на маргиналност. Господин Чолаков, едно изречение.
Радомир Чолаков:Проблемът на печатните медии – а той става все по-голям, проблемът на електронните медии е, че второ поредно правителство, чрез индиректна държавна помощ, регулира медийния пазар. Не по начина, по който ние тук говорим, а по един друг начин.
Водещ:Това е елегантната невидима ръка на пазара – евро пари по евро проекти.
Радомир Чолаков:Елегантната невидима ръка на пазара се оказва една много видима ръка на правителството, което, пак Ви казвам, започва да подрежда медиите и ясно е усещането на медийния пазар, че някой от правителството започва да реди „тази медия ще живее, тази медия няма да живее.”
Водещ:Ами може би е крайно време да преодолеем…
Радомир Чолаков:Разберете, в такава ситуация всички имат право, всички, които се чувстват засегнати, имат право на закон на самоотбрана. Или правителството ще намери начини, ето, например с този немски закон, ако медиите подкрепят да няма в него СЕМ за печатните медии…Да влезе точно в същия вид – ние сме за. От правителството зависи да направи един такъв жест на добра воля.
Водещ:Понеже…
Силва Зурлева:Абсолютно съм съгласна.
Радомир Чолаков:Ако правителството не иска да направи такъв жест на добра воля, значи правителството има интерес да няма решения на проблемите, с което се връщаме на първоначалната ми теза. Съжалявам.
Водещ:Ако съумеем да се обединим, ето, аз веднага ще пусна на facebook.com страницата една анкета, ако ние съумеем да се обединим и да създадем информационен повод, така щото правителството да бъде длъжно да се изкаже, може би бихме постигнали нещо. Да или не?
Радомир Чолаков:Ами надяваме се и това беше идеята зад думичката радикална промяна, защото това е един тест и за готовността на правителството да отговори на търсенето на условия за нормализиране на медийната среда.
Водещ:Госпожо Зурлева, ще се промени ли тази пирамидалност на правата в журналистиката, които са законодателно скрепени някак?
Силва Зурлева: Аз много вярвам в това, че нещо ще се промени и по-младите колеги, които идват и които носят може би по-демократичен дух, който не е толкова подвластен на автоцензурата или на някакви интереси, но смятам, че ако има обединение на професията по някакъв начин, бихме могли да принудим, който и да е управляващ, да застане на страната наистина на свободата и наистина на демокрацията, защото това е бъдещето. И не можем да останем в рамките на клишетата, защото всяко правителство идва с идеята, че анти монополът ще бъде развит, след което той се затвърждава все повече и повече, а пък сега сме свидетели в печатните медии специално, аз съм твърде убедена, че абсолютно съзнателно се създава нов монопол. Абсолютно съзнателно и то е по чисто бизнес причини. Тук не става дума за никаква журналистика, да извиняват всичките колеги.
Водещ:И много случайно…
/…/
Ние ще продължим този разговор отвъд ефира, а по-интересно очаквайте да го пише на facebook.com страницата „Клубът на журналистите” БНР. Хубав съботен следобед от всички ни.    

в. 168 часа | 31.12.2010

ПРЕДАВАНЕТО "Кино по ноти", дело на съпругата на члена на Управителния съвет на БНТ Бойко Станкушев – Боряна Димитрова, е намерило място и в новата програмна схема на телевизията.

Досега то е "завоювало" рейтинг от 1,1%. Вървеше в събота от 18,00 ч. Сега вече ще се излъчва в сряда от 23,00 часа. Единият парадокс по тази линия е планираното за това време ново вечерно токшоу. Другият е рейтингът, който е заложен за "Кино по ноти" – 3%! Неясно кой как е преценил, че точно по това време, в което върви "Шоуто на Слави" и късните новини на БНТ, предаване като това на съпругата на шефа Станкушев ще достигне такъв рейтинг-праг!

Стр. 39

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 28.08.2010

И тази седмица мина под знака на акция със звучни имена. И докато повтаряхме в унес името на една от акциите – Дупетата, не знам защо май забравихме да попитаме какво става с другата част от саламите. Очевидно е, че крайчетата са за нас, а средата? Тя къде отива? Някой ден и това ще разберем. Сега обаче трябва някак администрацията да затвори пътя на крайчетата. После задължително и за средата е добре да се замислим, защото разликата не е особено голяма. А и мъдрите българи са казали, че всеки иска на баницата мекото. Крачката до средата на салама е малка. Но все става дума за брак. Никакво значение няма дали са крайчета или средата, а брак на цената на филе Елена – съвсем не европейска практика. Не че самолетите, превозващи роми от Франция са най-европейската практика, но нали все пак общественото мнение следва да се уважава. А хората трябва да знаят какво се случва, за да имат мнение. За първи път от промените насам смяната на ръководството на Сан Стефано не доведе до трусове и скандали. Даже се чу и за намеренията на медията да стане по-прозрачна, и се видя разбира се, как чрез прозрачност се върви към по-голяма обществена функция. Как ще се случи това? В студиото вече е Бойко Станкушев, член на УС на БНТ. Какви сюжети избиране, за да видим през обектива и така да запечатаме спомена на лятото. Да ги видим ще ни помогне Кристина Христова от в. Дневник. какви истории ни кара да разказваме лятото и дали искаме да ги споделяме с другите – очаквам да научим от Исак Гозес от в. Стандарт. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

Водещ: Вече няколко пъти бе заявено желанието от новото ръководство на Сан Стефано 29 БНТ да стане по-прозрачна и това да бъде крачката към по-добре изпълняваната обществена функция, която е вменена и на БНР и на БНТ. Добър ден на членът на УС на БНТ Бойко Станкушев.
Бойко Станкушев: Добър ден, добър ден на слушателите и на колегите.
Водещ: Да тръгнем от там – що е обществена медия. Защото най-вероятно към това се стремите, но как го дефинирате?
/…/
Бойко Станкушев: … да имат пазарно поведение, защото хората, които са инвестирали в тях все пак колкото и да са едни добри и благочестиви, благородни граждани, искат да им се връщат парите и да имат някаква печалба. Работейки в тая посока те разбира се не умишлено и не злонамерено, но няма как да не пренебрегнат един друг вид потребности на аудиторията, които ние наричаме така да се каже обществени и чисто на бизнес език този вид дейности в медийното пространство не биха били доходоносни или достатъчно доходоносни. В този чисто материален аспект, това е едната разлика, че генерирането на програми и на медийни продукти, които задоволяват обществени потребности е нещо, което не е от материална гледна точка доходоносно. Не връща пари, не е печелившо. А в другия аспект това са общо взето програми, чрез които една медия се опитва да удовлетворява потребностите на определени, не на всички обаче, членове на общежитието, като това е специфична потребност от култура, в частност национална култура, от образование, от полезна информация от всякакво естество, било такава свързана с грижата за здравето, било такава, която би подпомогнала семейството да регулира вътрешните си отношения. Даже и от бизнес информация, до толкова, до колкото можеш да подпомогнеш чрез едно радио или телевизионно предаване хората…
Водещ: Ориентация в конюнктурата.
Бойко Станкушев: Ориентация в конюнктурата, как да си разпределят семейния бюджет, как да инвестират в нещо, съвети ако например се изправим пред казус, свързан с неправомерно раздути сметки за отопление, за електроенергия, за вода и т.н. Неща, които са чисто пак в тоя ред на мисли практически, поведението на пътя за водачите на МПС, за хората в неравностойно положение, инвалиди, хора, които не чуват, предаване за хора, които имат намален или нямат никакъв слух, хора за които майчин език не е българския. Ей такива работи, те са полезни и ние вместо да си блъскаме главите трябва ли, не трябва ли да има обществени медии просто трябва да погледнем по-напредналите, по-развитите цивилизации на запад, пък и на изток, да видим как го правят, да разберем защо го правят, да анализираме какъв е ефекта върху обществото и да си намерим такъв разбира се малко по-специфичен, ашладисан по балкански модус, така че и ние да го правим това нещо.
Водещ: Дискусиите за новия медиен закон започнаха, но като че ли те се съсредоточиха около идеята обединението на БНР и БНТ, а далеч по-важни неща има.
Бойко Станкушев: Това е изкуствено изместване на същината на проблема. Това въобще не е приоритетен въпрос. Просто считам, че донякъде умишлено в тая посока се изтеглят нещата. Проблемите както на БНР, така и на БНТ в голяма степен са идентични. Може би от втори порядък по важност е проблема за обединението. Първостепенните проблеми е да се изчисти, да се дефинира облИка на тези медии като обществени. В противен случай те просто не трябва да съществуват. Което също не би имало голяма драма. Има държави, в които няма такива.
Водещ: Но при всички случаи…
Бойко Станкушев: Но в повечето има. В най-развитите има силно, включително САЩ. Скоро спорих с едни колеги, които казват – абе Станкушев, ето в Америка няма закон за медиите, няма даже и обществени, което не е верно. Имам PBS например, силни канали, обществени, които се финансират и от обществото и от правителството, има такива фондове, и от много силни фондации, които правят дарения. Това просто е национално движение в известен смисъл, защото американеца, който ние по времето на комунизма сме учени да възприемаме като някакво тъпо същество некултурно или малокултурно…
Водещ: Което се напива с Кока Кола…
Бойко Станкушев: Да, то се напива с Кока Кола и не знае колко е дълга река Волга, той е разбрал, че не може да остане празна тази ниша в медийното пространство, защото обществото има такава потребност.
Водещ: Кога обаче обществото ще разбере, че въпроса да различи рейтинг от доверие е много важен и ние ли някъде бъркаме като някак не можем да го ангажираме?
Бойко Станкушев: Живеейки в епоха на засилваща се деморализация индивидуална и обществена и апатия, поради разочарованията на това, дето му викат преход, което непрекъснато се разтяга и доразтяга и то .. може би както казва и моя приятел строителния инженер – Бате, прехода ще свърши когато построим магистралите. Това е неговия критерий, защото това му е работата на човека. Не, има корелация.
Водещ: Няма оптимизъм обаче.
Бойко Станкушев: Няма обществото в близко бъдеще да разбере повече от това, което разбира в момента. Защото потребността на обществото от такива послания медийни, тя е подсъзнателна, а понякога направо неосъзната, за съжаление в много случаи ругана и отхвърляна като ненужна, но не е така. Обществото изправено пред ежедневната грижа за храна, отглеждане на деца,…
Водещ: Плащане на сметки…
Бойко Станкушев: Всичкото това, да, то някак си не му остава на горкото общество ментален ресурс да ги осмисли тея неща, за което ние не можем да го виним. Това сме ние, това е нашия народ, това са нашите майки и бащи…
Водещ: Но пък можем да виним себе си, че не сме ясни в посланията си.
Бойко Станкушев: Тука първопроблема е, че сме така затиснати от икономически проблеми като много бедни на фона на нашите европейски братя, че реално не остават бих казал калории за тоя вид дейност в много от случаите. Истината е, нека да не звучи цинично, че може би някакъв пренебрежително малък процент от действително граждански мислещите хора осъзнават това. Но те винаги са малцинство. Понякога са в един минимистичен абсурд, свободните и разсъждаващи смело пред аудитория гласове.
Водещ: Които за съжаление са и тихи.
Бойко Станкушев: Да, ами те така са насметени или насмитани от време на време, че ги е страх. Голяма драма се съдържа в следната елементарна констатация. Все повече хора пренбрегват, неглижират правото си да говорят свободно. Дори за очевидни, за бих казал за ненуждаещи се аксиоматични, ненуждаещи се от доказателство факти, не смеят да говорят. Защото това е свързано с последваща някаква малка, средна, понякога и тежка репресия. Това се отнася и за журналистите, отнася се и за служителите в държавните структури, отнася се и за тези в чисто частните структури. Системата не дава право да имаш свободно поведение, независимо мнение и да го изказваш. Те са три неща.
Водещ: Аз лично бях изумена тази седмица, когато изказването пред медия на доктор доведе до неговото уволнение.
Бойко Станкушев: Да, така е, но такива случаи има много повече, но просто понякога не достигат до медиите, а пък в повечето случаи никога не могат да достигнат до централните медии, където все пак нали ние, вие, се чувстваме някак си защитени, най-малкото защото тука има някакви колективи, има гилдия и се предполага, че ако ти посегнат ще има реакция. Което се е случвало често, но не винаги. Ние сме на първо място в Европа по съдени, осъждани, репресирани, бити и малтретирани и изтезавани журналисти. В провинцията е ужасно.
Водещ: Така е, да, и заради това индекса на свободата на словото е толкова нисък и това е повод да се …
Бойко Станкушев: той е принизен горе долу до индекса за частна инициатива. Как ще станеш частен предприемач в една страна, в която реално фундаментални принципи, движещи на свободната пазарна икономика не съществуват. Страна, в която има монополи във всичко почти, страна в която някак си няма от къде да вземеш, за да инвестираш в иначе умна идея, да се бъхташ по 20 часа и да станеш макар и малък, но независим собственик на нещо.
Водещ: Но независимо от всичко не трябва да има монопол по отношение на влиянието на медиите и това да бъдат търговските медии. До колко това е една възможна кауза – останете с нас, ще поговорим по темата след малко.

В "Клубът на журналистите" продължаваме разговора с члена на УС на БНТ Бойко Станкушев по темата – що е обществена медия. И сега нека опитаме да направим тази разлика по-релефна. През седмицата стана ясно, че ще бъдете прозрачни като изслушванията на намеренията на кандидатите за шефове ще бъдат не само видими за хората, работещи в телевизията, но и за останалите медии. Та след такова едно преслушване излезе търговския прочит. Сънчо ще стане 15 минути. Хайде да направим обществен прочит на тази новина. Да е ясна разликата.
Бойко Станкушев: това първо едва ли трябва да е ачик във фокуса на вниманието, но действително е едно намерение на Севда Шишманова, новия програмен директор, което е добре, защото истината, ако трябва да говорим с ръка на сърцето, че медиите, които трябва д абъдат обществени произвеждат и излъчват сравнително малко продукт, ориентиран към децата. Децата са си граждани, те си имат своите права. Първо за тези, които мислят че е много аз бих казал, че е малко. Защото къде е това място в ефира, където ние обръщаме сериозно внимание с опит за влизане при това в диалог с нашите деца?
Водещ: И да става дума все пак за собствен продукт, а не за Том и Джери.
Бойко Станкушев: Обикновено посланията са еднопосочни. Обикновено се отбива номера. Не казвам винаги, но много често. Да, Том и Джери – хубав пример, нищо лошо няма в Том и Джери, обаче ти с Том и Джери разказваш приказки и всъщност това е нещо като бибероните за бебета. Като близалки, като залъгалки, като хвърляне на играчките в кошарата. То реве, протяга ръчички, иска нещо на неговия си език да ти каже, ти да го разбереш и да се опиташ на неговия език да му отговориш. А не просто отбиване на номера. Аз си представям един нов и добър човешки формат на предавания за деца преди всичко изградн на основата на сериозни проучвания, на техните душички, на техния вътрешен свят, на всичко това, което те се опитват да открият като отговор, това което ги тревожи. Те си имат своите кошмари, те имат големите си въпросителни. Те разбират, че ние все по-малко им отделяме време, че душите ни някак си се отдалечават от тях. Човек си казва – аз трябв ада работя на две места, боже колко съм изморен, имам право на 5 минутки спокойствие. През това време то те гледа, иска да ти каже нещо. Но като цяло дистанцията между поколенията и особено между родители-деца много ужасно се е увеличила, което е престъпление.
Водещ: Но тук..
Бойко Станкушев: Аз не оневинявам никой. Самия аз ще си отида от тоя свят с чувството за вина, че не съм се опитал достатъчно добре да разбера децата си.
Водещ: Ето тук биха могли обществените медии да подпомогнат намереният ана тази…
Бойко Станкушев: Това е ясно. То е проблем за свободата, защото както ти го възпиташ или не възпиташ, така и ще живее после то. И даже важното в случая е не как ще ти го върне, защото всичко се връща, както в оная песен на Щурците, ами дали ще бъде щастлив човек. Майната ми на мене като ме няма. Дали те ще бъдат в състояние да говорят за важните неща, както примерно сега се опитваме с теб да си говорим.
Водещ: И дали ще отстояват лично мнение…
Бойко Станкушев: Няма нищо, то вече си личи, че не отстояват. Защото квотата на конформистите расте,. Вместо да намалява. На мен тоя вид демокрация не ми върши работа. Това е много важна мисия на обществените медии. Не е достатъчно да отидеш да се снимаш с децата на входа на новата детска градина и да срежеш лентата. Не е достатъчно да организираш кампания, в която се събират парички за болните дечица, да се снимаш с тях и да чакаш следващите 364 дни.
Водещ: Но пък в това време, докато това се организира и не е лошо да се организира…
Бойко Станкушев: Има общества, в които децата са богове. Главно на изток.
Водещ: Не е лошо да се пита тези, пък, които даряват всеки месец защо някой си позволява да променя вота им. Имаше такъв прецедент с фонда за лечение на деца в чужбина.
Бойко Станкушев: О, такива прецеденти има много.
Водещ: Да, но на фона на тази подменена воля на дарителите някак си трябваше да има журналистически…
Бойко Станкушев: Тука прескачаме в една съседна писта. Може ли, как и до колко да осъществява обществената медия контрол. ефективен, в такива случаи. Отговора е – задължително. Аз не мога да се появя в цялото си великолепие в тоалетна Версаче с часовник за 30 000 евро, да агитирам хората да пускат SMS-и, да се съберат някакви пари, които няма да отидат по предназначение, както се случва често. След което да отида след 1 седмица и да си взема хонорара от 10 000, понеже съм бил водещ на кампания за набиране на средства за болни деца. На върха на езика ми е да започна да говоря с имена.
Водещ: Да. Ами може би трябва да започнем.
Бойко Станкушев: Сега спираме до един съществен момент. Че все пак много, достатъчно много зависи от управлението, от мениджмънта на една обществена медия и не само на една обществена медия.
Водещ: Как може управлението и мениджмънта да помагат на журналистите да задават въпросите на хората, да им подсказват какви въпроси те да задават в живота си?
Бойко Станкушев: Обществото как да подсказва? Не чух в началото.
Водещ: Как мениджмънта ще даде свобода на журналистите да го правят? В обществените медии. Защото дискутира се безспорно въпроса да има разлика между…
Бойко Станкушев: Както ние имаме намерение, започвам малко от преди да променим структурата на БНТ, което означава да се променят и длъжностните характеристики, продължавам, трябва в разбира се в условията на много широк дебат, който ще бъде мъчителен, защото интересите са най-различни, противоречиви, не винаги говорещите са искрени, трябва да се направи поредното усилие сред много правени до сега, просто да се изгради един етичен кодекс, ама истински, котйо просто да бъде символ на всеки, който иска да бъде журналист.
Водещ: Доближаваме до някаква новина. Може би БНР и БНТ ще бъдат инициатори на подобна идея.
Бойко Станкушев: Нищо не пречи. Между другото имаше вече контакти на ниво управителни тела между новото ръководство на БНР и на БНТ. Предстои много скоро пак такъв … там ще обсъждаме и тези въпроси. Основното разбира се ще бъде как да изглежда новия медиен закон, защото закона регулира. И върховенството на закона наистина то трябва да бъде нещо свещено в дейността и на управляващи и на бих казал по-ниските нива, журналисти и не само, и служители, защото медиите не са само журналисти, разбира се. Цялото това нещо е възможно да се направи и има прекрасни примери в западна Европа, в по принцип англо-саксонската традиция много е направила в тая посока, но…
Водещ: И скандинавската не бива да бъде пропускана.
Бойко Станкушев: Скандинавската още повече. Благодаря. Но там хората някак си първо по дефиниция получават първите си 7 години. Те растат с мисълта и с упованието, че са част от обществото и че колкото то им е задължено, толкова и те са му задължени. Има един друг вид хармония, която започва с една отговорност, в която на най-ниското стъпало стои червената лампичка, че не се хвърлят мазни книжки по улицата и нагоре вече върви до казуси, в които човек се изправя сам срещу себе си и разсъждава тогава, когато се налага може би що е това саможертва. Къде е тука това нещо?
Водещ: Този въпрос не се поставя.
Бойко Станкушев: Няма го, но ще го има. Просто ние сляпо вярвахме преди години, че по-бързо ще дойде тоя момент, но той ще дойде много бавно. Ние в момента сме в средата на пустинята, въртим се, може би още толко ще се въртим горе долу. Качествени промени ще започнат да настъпват след 3-4 години, като много важна предпоставка за духовната еволюция и наченки на пробуждане на всички е да се погребат илюзиите. Докато не започнат всички или почти всички да подлагат на съмнение своите псевдо идеали, своите представи за спокоен и щастлив модел на съществуване, докато не спрат да се прекланят пред идоли, няма да започне този процес на освобождаване на човешката душа. В момента … нямам предвид само в т.нар. политическа сфера. Аз съм от тея, ти си от онея, поради което ти си ми враг. Ние сме леви, вие сте десни и средни и бембени и пипитани. Нямам предвид само това. Имам предвид това, което човек трябв ада осъзнае и да носи под сърцето си като морална норма.
Водещ: Категорично броя на първите копки трябва да отговаря на броя на прерязаните ленти.
Бойко Станкушев: Когато някой лъже и той е известен и публичен и е облечен във власт, критичните гласове да се чуват не на другия ден, а веднага. Телефоните да звънят, да го замерват с домати… Не, не, това е важно.
Водещ: Важно е, разбира се, че е важно, но …
Бойко Станкушев: Това го имаше в първите няколко месеца или може би 1-2 години о тначалото на тия неща, които започнаха с един невинен преврат на някакъв (?), но това умря.
Водещ: Липсата на оставки направи…
Бойко Станкушев: Той умря поради невъзможността на обикновените хора, от които ние не можем да искаме да са мегаинтелектуалци, да се позиционират в тази координатна система и да знаят няколко основни неща, които общо взето са десетте божи заповеди.
Водещ: Да, за да дам пример и да бъдем по-ясни – броя на първите копки трябва да отговаря на броя на прерязаните ленти. Но това ще стане само когато журналистите успеят да променят неписаните правила на политиците да се показват на подобни събития.
Бойко Станкушев: Знаеш ли кога ще ги променят? Когато спрат да се страхуват, когато станат общност, когато гилдията наистина стане гилдия. Когато не е само един списък с хора, които работят в тая или оная редакция, в една или друга медия. Когато станат общност.
Водещ: Но за целта наистина трябва да бъде …
Бойко Станкушев: Такава общност, каквато давам … в технологично отношение, иначе лош пример, каквито са сектите. Когато има вяра и когато има обща ценностна система и когато тя не е егоистична, тогава нещата могат да станат.
Водещ: Как обаче това може да бъде вписано в един закон и до колко това е една възможност – останете с нас, продължаваме след малко.

Как прозрачността в ръководството на БНТ ще я направи по-обществена. Първите стъпки, за които се чу са антикризисни. Шефовете слизат от колите.
Бойко Станкушев: Да, ние … може би беше не първия, втория управителен съвет решихме да нямаме персонални автомобили, да нямаме шофьори, което все някаква икономия. Наложили сме си едни такива ясни рамки какво може да се харчи и какво не. Намеренията в чист вид ще се видят когато бъде готова нашата нова структура и започне структурната реформа. Това ще бъде един болезнен процес, защото БНТ все още е като манталитет, като нагласа и като отношение към труда едно доста изостанало предприятие.
Водещ: Да, това е…
Бойко Станкушев: Хората имат самочувствие, колегите, че са стари служители, че са в руслото на една традиция, че тая телевизия понеже е първата, че от нея са произлезли другите. Образно казано, ако Адам беше дал повече от 1 ребро, щеше да има много жени, това са другите телевизии. Така е, в голяма степен. Това предстои…
Водещ: Как ще изглежда тази структура?
Бойко Станкушев: Много ни натискат, много ни критикуват, и от вънка и от вътре, има 8 синдиката, има политически сили, които действат по различни начини. Едните казват ние може да сме в опозиция ама еди какво си. Другите казват – ама ние сме управляващи, не може така. Многообразието е от А до Я. Опити не сериозни, но и за някакво вменяване в чисто корпоративни интереси на нещо си или на друго си. Но това не е интересно. Взехме решение и вече има един пример, направихме публично изслушването на в последствие избраната от УС за програмен директор Севда Шишманова пред колегията, не само пред колектива, а и пред представители на всички медии, които пожелаха. Публикуваме на сайта на БНТ в рамките на до 12 часа време необходимо да бъдат стилистично редактирани, да минат и през коректор решения на УС. Това се чете практически в реално време. Вратите са отворени. 2 седмици приемаме и хора, които всъщност не съм длъжен по длъжностна характеристика да приемам. Всички равнища за всичко. По този начин си възстановявам бих казал някои празноти, пукнатини в телевизионната глава. Повечето от хората са много искрени, с които … с колегите, с които се срещам. Около 2/3 от тях са хора, с които съм работил и преди.
Водещ: Всъщност едно от пожеланията на СЕМ към новите ръководства е да има повече дистанция между административното ръководство и между журналистите. Това как се постига? За да могат зжурналситите да бъдат свободни. Това е крайната цел.
Бойко Станкушев: Ами аз ще ти отговоря с пример, който е мое дълбоко убеждение, категорично. Аз твърдя, че през последните години и при предишното ръководство, специално колегите в дирекция Информация, там където са и новините и публицистиката, са имали по-голяма индивидуална и редакционна свобода от колкото в комерсиалните медии. Сигурен съм в това. Просто тази тенденция трябва да се запази и по някакъв начин да се разшири. Не до свободия, разбира се, защото си има процедури, правила, статути, графици и т.н. Но това се оказа, че е възможно и съм убеден, че може действително да еволюира до една степен достатъчна. Каква точ1но не знам, защото аз не съм гений на медийната теория и никога това не ми е било под сърцето.
Водещ: Кое е най-липсващото предаване за БНТ в момента?
Бойко Станкушев: Не е едно.
Водещ: добре де, поне едно?
Бойко Станкушев: Много ми липсва предаване, в което да можем да ръчкаме и да се караме и да размахваме пръст на тези институции, които трябва да полагат повече грижа за тежко болните хора, за инвалидите. Познавам доста такива хора. Имам близки такива хора. Това, за което говорихме. Пренебрежително отношение към децата, имитация на внимание. Това може да не е така. От тук насетне считам, че сме длъжници на националната култура. Много големи длъжници на новия прочит на историята. Най-малко сме длъжници на феновете на спорта. Но и тук ми се иска много неща да се направят, защото независимо от глобалната криза, тарифите за получаване на права за важни, и национални и европейски и световни спортни срещи се увеличават. Там става все по-скъпо, а ние ставаме все по-бедни. И обществото, и държавата…
Водещ: Един ден се събуждат и установяват, че трябва да гледат световното първенство по друга телевизия.
Бойко Станкушев: Телевизията в момента, не искам да хленча, но телевизията в момента е много по-зле финансирана, о тколкото е била да речем преди 5 години. Субсидията намалена от 78 млн., на 60, понеже е криза, няма.
Водещ: За кога предвиждате …
Бойко Станкушев: Извинявай, но къде е отговорността на законодателя, който след като е приел тоя … целия в кръпки и дупки медиен закон, къде е отговорността на закнодателя, който като е приел тоя закон не се е сетил повече от 10 години, че т.нар. Фонд Радио и телевизия не съществува, той дори не е конституиран. От там на вход Пари нещо трябваше да влиза през тея години…
Водещ: Дори няма дефинирани национални събития.
Бойко Станкушев: Ако бяхме САЩ пък щеше да се намери сила, воля и да се издигне глас, Който да произнесе ясно и отчетливо, че България има монопол в рекламата, както има и много други монополи. И в енергетиката има, и не знам си къде. Че извинявай, не е ли монопол парното? Същото е и тука. Те що не си поемат вината и да се изправят и да отговорят?
Водещ: Ами може би не ги питаме.
Бойко Станкушев: В същото време, сега аз си защитавам институцията, но я защитавам защото искам тя да се изправи на крака и да работи за гражданите, в същото време все пак тази телевизия си е увеличила ефирното време на денонощие много. Втория канал, сателитния, е увеличил от 12 на 24 часа програмата си. Регионалните центрове, които са много зле, с остаряла техника, да не изброявам, са увеличили от 4 на 8 часа дневната програма.
Водещ: Може ли да бъде счупено клишето на разделението…
Бойко Станкушев: Може ли да стане без пари това нещо? Ето Бойко Борисов казва – ако има пари ще направим до 3 години всички магистрали. Ама няма. Добре че народа е разумен и казва – абе верно е, че няма. Сега, защо няма и кога са изчезнали и кой ги е взел – те трябва да си се разберат.
Водещ: До колко този монопол на политиците да разделят медиите на търговски и обществени може да бъде счупен и вярвате ли, че една такава дискусия, провокирана от БНТ и БНР за намиране на най-доброто определение в законодателен текст що е обществена медия е възможна кауза.
Бойко Станкушев: То… виж сега, според мен нагласите на обществото са ясни и потребностите. Очевидно, че подобен сложен ребус може да се реши от хора с достатъчна експертиза и просто както вече се направиха опити да се организират и се проведоха такива дискусии, това трябва да продължи, но много по-интензивно и напълно прозрачно. Както кардиналите ги заключват и стоят затворени на хляб и вода, докато не изберат кардинал, така трябва да се постъпи и тука. В България хора, които биха могли да решат това уравнение, не са чак толкова много. Те трябва да бъдат теоретици, практици, но трябва да има и такива, които съчетават и едното и другото.
Водещ: И имат експертиза.
Бойко Станкушев: Да, имат експертиза. Но не само в една или в друга посока, защото до сега се получаваше едно механично слепване и преписване на съществуващи практики, модели и формулировки. Било външни, било нкой някъде бил, чул, видял. Не може ти да сложиш на една маса специалист по маркетинг, специалист по реклама, специалист по програмиране, финансист и т.н. и те да направят едно функциониращо творение, каквото е медийния закон. Не може. Трябва да има едно припокриване, трябва да се мине през една преизподня, ако трябва да се бият и да се карат и по студиата и по дискусиите, Но в края на краищата трябва да се излезе на едно равнище, в което да се осмислят, разпишат и приемат формулировки, текстове в един бъдещ закон, които да бъдат реалистични, да са съобразени с потребностите на това общество, с цялта му беднотия, но и нагласи на тази държава, с всичките и кусури има и някакви, бих казал, предимства. И така. Най-важното е да се отстрайкира мафията, нарочно казвам тая дума. Винаги до сега при взимането на окончателните решения в ключовите текстове, там където са парите са се намесвали външни тъмни и често невидими за обикновения човек сили. Защото така се правят много лесно пари. От разместването на словореда или на една запетайка или от една невинна уж поправка се правят много пари. И за това обществените медии са винаги били второ качество от гледна точка на законодателя, който няма да си признае това никога, но аз предпочитам вместо да си посипват главите в пепел и да си признават, поне да спрат да пречат.
Водещ: И това би могло да стане наистина чрез обществена дискусия…
Бойко Станкушев: Не, то може да стане. В момента горе долу има консолидиране на експертиза. Въпроса е да се приеме едно разумно решение. То го има, вече има варианти и подварианти, които бих казал, че са достатъчно добри.
Водещ: Кога да очакваме една обществена диксуия? Предизвикана от Сан Стефано и Драган Цанков 4?
Бойко Станкушев: Ами не, ние между другото сме в така добра комуникация с работната група, която между другото работи по този закон, не имитират че работят само, работят. Естествено там има хора с различна опитност, различни нагласи, различни интереси, нормално е това нещо. То всичко е различно, и естетически хората по различен начин възприемат едно и също нещо. Но не е невъзможно, ние изчакваме, доц.Лозанов обеща, че скоро ще има ново издание на тази дискусия, която вече се състоя. Аз все пак си пожелавам да бъде отворено малко ветрилото и да се вкарат още експерти, като под експерти не разбирам хора, които са се самообявили за експерти, както някои бизнесмени…
Водещ: А признатите от общността.
Бойко Станкушев: Признатите от общността, и под общността разбирам всъщност вашата гилдия, нашата гилдия и да речем от информационните агенции, защото това е ценно. Вероятно ако направим една съвестна анкета, в коридорите на радиото и в коридорите на телевизията, отговорите ще си излезнат едно към едно и няма защо да си блъскаме главите. Защото аз вярвам в добросъвестността на колегите си. Те осъзнават, че съществуват заради интересите на обществото, но са деморализирани и снишени, защото не вярват, че може да се създаде координатна система, в която това, в което те вярват може да се случи. Кураж повече трябва.
Водещ: Дай боже да имат повече кураж.

За да чуем какво мислят хората, ние журналистите трябва да ги попитаме. Ето сега тръгваме в тази посока. Какви сюжети избираме да видим през обектива и така да запечатаме спомена за лятото. Ето това сега ще ни помогне да видим Кристина Христова от в.Дневник, всъщност продължават да идват сигурно спомени за лятото. Как изглеждат те? Добър ден.
Кристина Христова: Здравейте. Ами как изглеждат –това са най-вече истории за пътувания извън най-познатите туристически дестинации и хората обичат да бъдат изследователи дори в градове като Лондон и Париж, да виждат някакви неща, които не са в туристическите справочници и да разказват за това, което са видяли, да го споделят като писатели.
Водещ: Кое беше най-интересното, което видяхте през погледа на хората и тяхната инициатива, разбира се, да търсят, да изследват и да запечатват?
Кристина Христова: Ами например днес видях една галерия, която участва в категорията за купонджиите. Беше за планина и това става странно, че такава галерия може да участва в такава категория. Обаче се оказа, че наистина дори за планината може да се разказва по смешен и забавен начин. Много са, не мога просто да ги изброя и да кажа кое е най-интересното. Във всяка категория има невероятни неща, просто аз се влюбих в тая фотоистория на лятото.
Водещ: Интересно ли е да питаме хроата какво ги вълнува и какво ги интересува? Вече натрупахте материали…
Кристина Христова: Ами мисля, че това е нещо, което в момента е най-актуалното в медиите. Да питаме хората и те да създават съдържание. Това е една тенденция, която е отвсякъде видима в момента.
Водещ: И понеже така вдъхновено разказахте за изненадата си, да кажем накрая и до кога продължава конкурса.
Кристина Христова: Конкурса ще бъде до 30 септември и на 15 октомври ще изберем победител.
Водещ: Ще бъде интересно да поговорим в "Клубът на журналистите" малко по-подробно след оценката, която получи всичко получено. Благодаря на Кристина Христова от в.Дневник. а сега да попитам Исак Гозес от в.Стандарт какви истории ни кара да разказваме лятото и дали без конкурс хората пращат своите истории и искат да ги разказват на журналистите. Добър ден.
Исак Гозес: Добър ден. Ами сега, какви истории, лятото е пълно с истории. Обикновено зимата е времето, в което пишещи, композиращи, събират и анализират така да се каже (?) тези истории и ги превръщат в някакво четиво или песен. Според мен лятото е време з апочивка, тъй да се каже, за любов и за събиране на впечатления.
Водещ: Които да топлят през зимата.
Исак Гозес: Които да топлят през зимата. Ако някой има някакъв талант да се опита да материализира туй, дето е преживял през лятото.
Водещ: Караме ли хората да разказват истории? Умеем ли да ги караме?
Исак Гозес: Ами умеем. Ние не знам дали умеем, ама те умеят да ги разказват. Защо ние трябав да ги караме… аз имам впечатления от моята работа като журналист, че всеки човек, дори и най-скучния на вид, дори най-необразования, дори най-възрастния носи в себе си някаква история. Някои носят повече истории, други по-малко, но всеки носи поне една съкровена история. И идва един момент, в който той дори да я е криел много време, да я пази в дълбока тайна, му се иска да я разкаже. И когато реши да го направи, го прави с особен талант. И в това отношение професионалните писатели много могат да завиждат на някой, тъй да се каже, необладан от тая страст да пишат (?) и да разказват.
Водещ: Но със сигурност ние журналистите трябва да вярваме в историите на хората и да ги питаме, защото това е прекия път към едно по-зряло гражданско общество.
Исак Гозес: Ние журналистите трябва да намалим да измисляме нашите истории, пък историите на хората не само сме длъжни да им вярваме, ами да се учим от тях как се правят автентични истории. Ние малко си обичаме да ги украсяваме, да ги поизмисляме малко, но това е част от занаята. Не само, че за хората, целия живот, и което значи цялата журналистика, защото журналистиката е живота, е (?) между хората, туй което те са преживели. Не което ние сме измислили.
Водещ: Много благодаря за този коментар на Исак Гозес от в.Стандарт. сега накрая да обобщим чутото за интересите на хората и как то би могло да бъде много ясноотговорено от обществените медии. Бойко Станкушев питам.
Бойко Станкушев: Ирен, българина е една много странна разновидност на хомо сапиенса. Българина от този рядко срещащ се в цивилизацията човешки вид, който дори много беден, ограничен във възможностите си поради материални причини да се придвижва в пространството и да вижда красиви, непознати, екзотични места, той е запазил способността си въображението му да самоеволюира. Ние за това имаме такова народно творчество, за това имаме такива страхотни поети. Аз познавам хора, които никъде не са били освен в родното си село, окръжния град, обаче имат такава фантазия и такива красиви мисли и видения, че просто това е парадоксално от гледна точка на човешкото съзнание. И това е много голяма сила. Въпроса е тази сила да се насочи към доброто. И много добра инициативата на колегите, защото те правейки тези акции катализират и отварят тая чакра, която малко е позатворена от стъписването от битовите проблеми на хората. Това е хубаво. Това е двигател към свобода. И знаеш ли кое друго е много важно? Че българина като все пак трезво мислещ човек може, съумява и това е полезно да разграничава тези най-развинтени видения във въображението си от чисто човешките си мечти. Той прави разлика. При други видове, не тук на балканите, това се припокрива и води понякога до грешки, води до мегаломания, води до абсурдни желания, до нереалистични искания. До много неща. До мутации на съзнанието и до престъпления, до тежки престъпления. При нашия човек това е някак си в два различни , макар и паралелни класификатора.
Водещ: Но тук мястото на обществените медии…
Бойко Станкушев: Най-възрастния селянин, който реално не е ходил на по-далеч от 30 километра от селото си притежава тази дарба. Тя е уникална. Това е основополагаща част от народопсихологията на българина и то от тия най-добри неща, които носи.
Водещ: Ами дай боже законодателя да направи така щото обществените медии да можем да …
Бойко Станкушев: Българина може да пътува без физически тялото му да се премества. Важно е това.
Водещ: А пък обществените медии могат да го покажат. Дано това влезе в новото законодателство. Тук с това пожелание приключва днешното издание на "Клубът на журналистите".

в. Класа | Маруся ПАНКОВСКА | 13.08.2010

- Честито, г-н Станкушев! Какво ново да очакваме от БНТ след, образно казано, смяната на караула в ръководството на държавната телевизия?

- В момента аз не съм легитимен, тъй като още не съм си подписал договора със СЕМ. Естествено, следя програмата, откакто се помня. В интерес на истината трябва да отбележа, че през последните години тази програма доста се подобри, замириса на европейска, замириса на обществена програма. Трябва да продължава в тази посока. Телевизията има творчески потенциал за това, но за съжаление разполага с доста ограничен финансов ресурс. Това, което трябва да се направи, е да се разгледат задълженията, които Съветът за електронни медии ни е вменил чрез лицензията, която е издадена на БНТ. Да се обсъдят няколко неща: първо – дали не може да се предложи на СЕМ да оптимизира тази лицензия, защото 10 години тя не е и поглеждана и е леко архаична. Лицензията трябва да се промени така, че програмите на БНТ да бъдат в унисон с обществения интерес. Може да се направят много сериозни промени. Първите от тях ще бъдат забелязани вероятно напролет, защото програмата е нещо изключително тромаво, бавно, тя не трябва да бъде подлагана на сътресения.
На мен лично в досегашната програма ми липсва просвещението в най-широкия смисъл на думата. Аз съм бил програмен директор и на двете програми в един труден период, в който се сваляха старите идеологически програми, всичко се променяше, нямаше специален закон за телевизията и радиото, известно време работихме в беззаконие. После бяха приети първите закони, които и досега непрекъснато се ремонтират. Национално бедствие е, че сегашният закон за радиото и телевизията не е никакъв закон, защото той е повече кръпки, отколкото тяло. Това е смешно, обидно и според мен вина за това носи законодателят през всичките тези години.

- Трудно ли се решихте от един печеливш бизнес в "Хелт медия груп“ да отидете в държавната телевизия?

- Трудно, защото работата ми беше интересна. "Хелт медия груп“ е първата и най-голяма специализирана медийна група за здраве и медицина. Аз съм от лекарско семейство, имам доста сериозна подготовка и в тази посока. Но се надявам към края на мандата на г-жа Анкова тя да може да се изправи пред вас на последната си пресконференция и да каже "Телевизията няма задължения и е печеливша.“ Искам да успеем да й направим този подарък.

- Много хора спряха да гледат телевизия и да четат вестници, защото медиите твърде много се политизираха. Имате ли идея как да ги привлечете отново?

- В България има един неуспешен преход в сравнение с други бивши комунистически страни, които успяха да намерят оптималното съчетание от социално и капитализъм. В България се окопа и все още е много силна една върхушка, както й казвахме навремето, а сега по-съвременните колеги и социолозите я наричат олигархия. В България има много тежка сива икономика. Все още има организирана престъпност, виждаме каква битка се води в момента за нейното редуциране. Всичко това изморява хората и естественият отлив на аудиторията от традиционно поднасяните новини е резонен. Ценностната система на хората се измества към неща, които са им по-близки на сърцето, това са нещата от живота – здравето, семейството, сплотяването между поколенията. Естествено, промените в общественото и индивидуалното съзнание изискват промени и в медиите.

- Ще запазите ли емисията новини на турски език?

- Текстът в закона е, че в програмата на БНТ трябва да има определен процент или предавания, които да са предназначени за лицата, на които българският език не е майчин. И въз основа на този текст аз искам да получа тълкувание, защото в България има няколко общности, за които майчиният език не е български. Това означава ли, че оттук нататък аз трябва да мисля да правя предавания за всички, или да не правя за никого. Българските турци, българските гърци, българските арменци, българските евреи, руснаците, които вече също не са малко, какви различия имат помежду си, че трябва на едни да давам предимство, а на други – не? В случая това, че някои има парламентарно представителство, не би трябвало да има значение, защото противоречи на конституцията. На всичко ще се преразглежда съдбата, ако трябва, и на "Сънчо“.

- Вяра Анкова твърди, че ще бъдете гарант за една независима журналистика. Какво конкретно смятате да направите, за да оправдаете очакванията й?

- Това, което ще правя всеки ден, е да не допусна да се оказва натиск – било външен или вътрешен, върху колегите. Върху мен е оказван страшно много натиск за моите 30 и нещо години журналистическа практика и съм се научил как да връщам топката, а когато е много сериозен натискът, как, като ме ударят, и аз да ударя. Хората трябва да имат абсолютната свобода по подходящия и приет от колегията със съответните етични норми начин да си поднасят мислите и вижданията.

- БНТ е почти изцяло зависима от държавната субсидия. Това не е ли пречка за нейната независимост и свободно развитие? И какво стана с "Фонд електронни медии"?

- Пречка е, разбира се. Телевизията и всичките нейни управления отсега назад за нищо не са виновни, защото в закона черно на бяло в чл. 70, чл. 93 и т.н. пише за тоя фонд и даже е описана методиката, по която да се събират тези суми, но той не съществува. Нито едно управление не си мръдна пръста, поне от кумова срама да конституира фонда и тогава да кажат: "Ние го направихме, но той не действа.“ И, естествено, като не работи фондът, нещата опират до субсидия и до реклама. Понеже в България, макар и със затихващи функции, има един монопол на рекламата и голяма част от добрите договори се раздават по "втория начин“, а, от друга страна, пък правителството намали субсидията с 18 милиона лева, явно, че финансовото състояние в момента не може да бъде друго освен това, което всички виждаме, т.е. лошо. Малко хора си дават сметка, че все пак БНТ върви напред. Всъщност картината е следната.
2005 г. сателитният канал на БНТ е имал 12 часа програма на денонощие, от 2 години има 24-часова програма. Четирите регионални центъра са имали преди 5 години по 4 часа програма на ден, от две години имат по 8 часа програма на ден. Всичко това е с намалена субсидия, с неработещ фонд и, бих казал, с едно враждебно отношение на големите рекламодатели към БНТ.

- Да очакваме ли някакви сериозни промени в БНТ, доколкото зависи от вас?

- Ако Управителният съвет и г-жа Анкова не тръгнат към наистина сериозни промени, които да започнат с пълна прозрачност на всичко досега, пълна прозрачност на движението на наличните, макар и оскъдни, средства, с плавно оптимизиране на програмата, аз ще си отида. В една организация, в която има 8 синдиката и много творчески съюзи, винаги е сложно. Те ще си поставят исканията, които са разумни, ще се разглеждат и ще се търси решение, които не са, ще бъдат оставяни без последствия. Имайте предвид, че тук са завещани страшно много последователи на предишни ръководства, които се отнасят ревниво към всяко следващо. Те говорят по по-различен начин и там съзирам в последните часове известно вероломство, опити за интриги, но в тези географски ширини това никого не може да учуди.

ВИЗИТКА

Бойко Станкушев бе избран за член на новия Управителен съвет на БНТ. Завършил е философия и социология в Софийския университет. От 1979 г. работи в Българската национална телевизия (БНТ) като репортер, редактор и отговорен редактор в предаванията "Новини“, "Светът в действие“, "Панорама“. От 1990 до 1992 г. е водещ на актуалното седмично предаване "Панорама“ и програмен директор на Първа и Втора програма на БНТ. Основател и пръв председател на синдикат "Подкрепа“ в БНТ през 1989 г.

Стр. 15

Capital.bg I Весислава АНТОНОВА I 11.08.2010

Бившият заместник финансов министър Атанас Кацарчев ще отговаря за финансите и администрацията в телевизията
Весислава Антонова

Освен нов генерален директор – Вяра Анкова, БНТ си има и нов Управителен съвет (УС).

Бившият заместник финансов министър в кабинета на Симеон Сакскобурготски – Атанас Кацарчев ще отговаря за финансите и администрацията в Българската национална телевизия (БНТ). Той вече е част от новия управителен съвет на медиата, който днес Съветът за електронни медии (СЕМ) одобри. В него влизат още Огнян Златев, директор на Центъра за развитие на медиите, журналистът Бойко Станкушев и Анастас Гьоков.

Те бяха предложени от новия генерален директор на БНТ Вяра Анкова и единодушно подкрепени от членовете на СЕМ. Председателят Георги Лозанов коментира, че единственото, което му липсва, е юридическата експертиза, като според него е важно да има такава фигура, но извън управителния съвет. "Важно е програмното ръководство да създаде мощно програмно дело, тъй като това беше дефицит на предишното управление", каза още Лозанов.

Бойко Станкушев ще отговаря за програмното развитие на телевизията и ще бъде гарант за "една независима журналистика". При представянето му Анкова обясни, че той е с голям опит в обществените и частните медии, което ще е изключително полезно съчетание за новата визия на БНТ.

Огнян Златев е избран като представител на гражданското общество в България. Разработил е практиката за използването на европейски и международни програми в медиите, а Центърът за развитие на медиите е обучил над 7 хил. журналисти от различни държави, обясни пред СЕМ Анкова.

Тя мотивира предложението си за Атанас Кацарчев с опитът му. Според нея в условията на криза не може в управителния съвет да няма човек, който да разбира от финанси. Кацарчев ще носи отговорност за анализа на финансовото състояние на БНТ и преструктурирането на телевизията. Кацарчев напуска поста заместник-министър през 2002 г. После той бе съветник на Пламен Орешарски, финансов министър в кабинета на Станишев.

Анастас Гьоков ще ръководи ресор "Цифровизация" заради големия опит, който има в тази сфера. повече информация за членовете на УС на БНТ може да прочетете на сайта на БНТ.

"Нито едно взето решение няма да бъде недискутирано с управителния съвет. Подкрепата носи отговорност", каза Анкова. На 30 септември трябва да бъде представен анализът за причините за лошото финансово състояние на БНТ, обясни генералният директор на БНТ и допълни: "Нямаме време, защото ни е ясно, че очакванията на обществото са за промени. Но си даваме сметка, че реформи и имидж на една медия не се прави за дни или месеци", каза Анкова.

Според изискванията на медийния закон членовете на УС са четирима и се избират с мандат от 3 години. Всеки един от тях ще участва в цялостното управление на БНТ и отговаря за определен ресор.

От тук нататък от управляващите зависи да дадат шанс на новия екип в БНТ да реализира добрите си намерения през новия медиен закон. Ако очаквания нов текст на закона не гарантира през текстове стабилността на държавната телевизия, тя отново ще е в изходна позиция без шанс да се затвърди на пазара като обществена.

Още по темата очаквайте в новия брой на "Капитал".

Оригинална публикация

в. Седем | Бойко СТАНКУШЕВ | 14.07.2010

Чл. 93. (1) За финансиране на обществената радио- и телевизионна дейност се заплаща месечна такса въз основа на всеки регистриран електромер.
(Закон за радиото и телевизията)

Поредният избор за генерален директор на Българската национална телевизия премина, както и повечето предишни, под знака на плювни и компромати, къде подписани, къде анонимни, които затвърдиха невъзможността на родното медийно братство да се държи цивилизовано поне тогава, когато има перспектива за консолидиране около нещо позитивно и в обществена полза. А с малко повече контрол на емоциите и по-възпитан тон можехме да се придвижим към сътворяване на модус, който да гарантира нормалното съществуване на обществените медии у нас. Е, не се получи за пореден път, независимо че на дискусиите, посветени на тази проблематика, буквално гъмжеше от медийни звезди и представящи се за експерти. Така всички опити за конструктивно говорене по посока на едно ясно и работещо медийно законодателство бяха заглушени от вувузелите на некадърно замаскирани бизнес интереси, от една страна, както и от комплексарщината на бивши телевизионни величия, от друга. Ламтежът за лесни обществени поръчки и сектата на доносниците провалиха чудесната възможност за стопиране на хаоса в медийното законодателство. Така последният шанс остава в ръцете на работната група за нов закон. Тя обаче трудно ще избегне външния натиск и едва ли очакваната наесен радио-телевизионна творба ще реши досегашните проблеми. Бих се учудил, ако това се случи… Лошо е също така, че по-горните тъжни констатации съвсем ще бъдат забравени след текущия сега избор на директор, а журналистиката ще го удари на далеч по-продаваемите клюки и интриги. Диагнозата е проста -колкото и да се мислим за европейци, все още доминират нагласите от миналото, а изводът е жалък – няма истинска гражданска съвест в днешна България.

Германски поглед и пример

Това се забелязва и откъм самата Европа – не случайно в коментар за "Дойче веле" Маринела Липчева-Вайспише: "Странно, че не този проблем за обществения контрол застана в центъра на все още неофициално стартиралата дискусия за новия медиен закон в България. Много по-важен се оказа въпросът дали БНТ и БНР могат да се обединят. Да, могат, сочи германският модел, но само ако се запази независимостта на редакциите и програмите една от друга и най-вече от политиката." От Политиката! Големият кусур на кьопавия модел на обществено-правни медии се крие именно в тази взаимовръзка – те да бъдат на хартия едно, но на практика да са друго. Вместо независими -държавни! А и как да бъде иначе, след като БНТ зависи почти изцяло от субсидията от държавния бюджет, разписана като Чл. 70 (3), 2 от ЗРТ. Ами да не би питираният под заглавието текст да работи? Естествено че не. А ако си мислите, че става дума за пропуск, много се лъжете – нарочно е. Целта е максимално да се играе по гайдата на управляващите, което в ситуация на бюджетно финасиране е фасулска задача!

Предизвикателствата пред новия директор

За него, който и да е той, трябва да бъде ясно:

- Настоящият бюджет на БНТ е колкото през 2005 година, но тогава сателитният канал беше само 12 часа, а сега излъчва 24. Регионалните програми също са се увеличили двойно – от 4 на 8 часа.
- Ако новият закон не реши проблема с набирането на средства от потребителите (Фонд "Радио и телевизия"), в касата на телевизията ще зейне дупка от поне 20 милиона – толкова още приблизително е нужно, за да се поддържа днешният програмен пакет. Но това е непопулярна, особено по време на криза, задача. Малко вероятно е премиерът и неговите съветници да се решат на допълнителен данък… И затова:
- Остава вариантът с падането на ограниченията за рекламата. В момента БНТ има само 5 минути за трите часа праймтайм – най-скъпото и гледано време. Разумното решение е да се разшири до 6 минути на час. Това плюс държавната субсидия от 60 милиона лева би направило възможно стабилизирането на институцията. В противен случай ще катастрофира и то скоро. В Испания например избегнали черния вариант, като отчитайки ниската събираемост на лицензионните такси, са се отказали от тях, но за сметка на това вдигнали дневните минути реклама до 140. Напълно достатъчно.
- Латентен проблем пред всички досегашни директори бе комуникацията със синдикати и творчески съюзи. Да, те имат законови права, но имат и задължения. Знам десетки случаи на служители, получаващи цели заплати срещу половин час реална работа дневно. Това е недопустимо независимо от биографията на конкретното лице и би било абсолютно недопустимо в частния сектор. Никаква тайна не е, че синдикатите извиват ръце. Но телевизията не е РМД и не може да се управлява от широките народни маси.

Ако няма БНТ?

Към днешна дата Българската национална телевизия е единствената, която отделя средства за родно филмопроизводство. Това са 10% от държавната субсидия. Други 10% отиват за външни продукции, а за 6-те си програми плаща по 4 милиона за авторски права. В това отношение е уникална като единствена опора на значителна част от националната култура и това няма как да бъде пренебрегнато. Но съхранението и развитието на българската памет и родова идентичност не е всичко. През 2012 година например предстои европейското първенство по футбол, което вече е договорено, така както това се направи и за приключилото преди три дни световно. Не искам да си представям физиономиите на запалянковците, когато им бъде съобщено, че повече няма да гледат качествен футбол…

Препоръки и прогнози

Новият шеф на БНТ не трябва да забравя: кризата за него е двойна – един път поради глобалния срив, а втори – вследствие осакатените в зародиш законови възможности за достатъчен рекламен приход. Затова натискът над властта трябва да бъде приоритет.
Управляващите, както и тези, които ги подкрепят, трябва да проявят повечко кураж и действайки като патриоти, а не само като лобисти и комисионери на медийния картел, да разширят рекламната квота, блокирана навремето, за да се угоди на чисто частни интереси. В съседна Румъния примерно са допустими до 8 минути реклама на час, а в гръцката обществена телевизия изобщо няма ограничения.

Учете се от чуждия опит, господа управляващи!

Фондът "Радио и телевизия" или да заработи, или пък съвсем да отпадне от новия закон. И в двете възможни решения има риск за имиджа на ГЕРБ, но трябва да го направят независимо от това, че не са дори съществували навремето. Сегашното положение е не само смехотворно, но и подло спрямо медийните хора. Ако ставаше въпрос за финансирането на политическите партии, със сигурност нямаше да е така!

Стр. 13