в. Република | Бойко СТАНКУШЕВ | 09.07.2010
За първи път от много години в сегашния конкурс за генерален директор на БНТ участват доста силни кандидатури. Има юристи, има преподаватели от факултета по журналистика, има хора с голяма практика в БНТ.
Най-голямото качество, което трябва да притежава генералният директор на една обществена медия е да защити интересите на обществото. То има интерес да бъде информирано безпристрастно и обективно. В този смисъл една обществена медия може да прави това по-добре отколкото частните медии, защото в един или друг смисъл те по дефиниция са свързани с корпоративни интереси, а понякога и с политически.
Второ, генералният директор на БНТ трябва да осигури на обществото правото на култура – с акцент национална култура; на образование, на спорт. Директорът трябва да е почтен човек, също така. Защото – без да цитирам имена, имаме горчивия опит от корупционни практики с предишни генерални директори.
Важно е също така, директорът на БНТ да е комуникативен. Да може да общува с обществото, с властта, както и с колегите си вътре в самата телевизия.
Трудно ми е да преценя всички кандидати, но някои от тях вече са заемали високи управленски позиции и имат готовност за поста. Хубаво е тази готовност да бъде скрепена и с чисто практически опит. Също така – да не се пренебрегва възможността за обезпечаване на приемственост при предаване на властта.
Виждам обаче и един проблем в листата с кандидати. Става дума за един по-скоро морален, а не толкова юридически казус. Присъствието на г-н Радослав Чолаков, член на назначената от министър-председателя комисия за изготвяне на нов медиен закон, е доста странно, защото той се явява в две качества. От една страна като юрист – безспорно той е един добър юрист. Трябва да направи новия медиен закон. А от друга страна – кандидатства пред СЕМ за поста генерален директор. Няма да използвам по силни квалификации. Просто считам, че е недоразумение. Добрият изход от тази ситуация е, той или да напусне комисията, в която работи по новия медиен закон или да се откаже от състезанието за генерален директор на БНТ.
Най – сложното нещо обаче, пред което ще се изправи бъдещият директор на БНТ е следното: в момента законът за радио и телевизия практически не функционира. В членове 70, 93 и 94 той не може да обезпечи независимото финансиране на медията. Става въпрос за текстовете, които касаят създаването на "Фонд електронни медии". Там се набира една сума, която се разпределя между БНР, БНТ и ако има други обществени медии, така че те да не бъдат зависими само от държавната субсидия. Такъв фонд на практика няма. Той не съществува.
Така че обществените медии у нас са почти изцяло зависими от държавната субсидия, която всъщност се определя от правителството, със закона за държавния бюджет. В този смисъл БНТ е изцяло зависима от изпълнителната власт.
Ако " Фонд електронни медии" действаше, тя щеше да бъде много по-независима. Нямаше да има асиметрично финансиране. В момента БНТ на практика е държавна, защото зависи от изпълнителната власт и в частност от
министъра на финансите и неговата воля. Ако той прецени, че може да се даде по-голяма субсидия следващата финансова година – дава, ако не – не.
Най големия парадокс обаче, който го няма никъде в света, е следният: работодателят на телевизията е НС, защото ние сме парламентарна република по конституция. Парламентът възлага на генералния директор и на неговия управителен съвет обществена поръчка каква програма да правят. И там е записано: толкова и толкова новини; толкова и толкова култура; толкова и толкова образование; еди какъв си процент за лица в неравностойно положение – инвалиди и т.н. ; майчин език и прочие. Това е поръчката.
А в същото време медията трябва да изпълнява възложената поръчка съобразявайки се с годишния бюджет, който и дава финансовия министър.
Т.е. един поръчва музиката, а друг я плаща. Ето това е най-големият парадокс.
Поръчката се плаща от финансовия министър, бюджета, изпълнителната власт. А парламентът, законодателната власт я възлага.
В един бъдещ закон, защото това е много важно, тези неща трябва да бъдат оправени. Който и да е бъдещият директор той ще се изправи пред непосилната задача да синхронизира обществената поръчка такава каквато му я възлага парламента с бюджета, който му дава правителството за следващата финансова година. Така че, той е длъжен да окаже натиск чрез обществен дебат и да пледира всичките тези недоразумения да бъдат изчистени.
Най-важният проблем обаче, е да заработи този фонд с набирателна сметка за обществените електронни медии. В противен случай статутът на БНТ реално няма да е обществен, а държавен.
Стр. 8
