в. Класа I Диана ЙОСИФОВА I 25.01.2012
Георги Крумов има повече от 15 години опит като мениджър в компании като „Кейбъл енд уайърлес“, „Бурма Кастрол“ и „Бритиш петролиум“. В момента е управляващ директор на GBK Invest, компания, която управлява инвестиции в различни сфери, както и член на надзорния съвет на Uniqa Insurance. Притежава и лично портфолио от недвижими имоти и инвестиции, в т.ч. най-голямата българска компания за военни технологии за комуникация „Електрон прогрес”.
- Г-н Крумов, вие работите с чуждестранни инвеститори. Какви са нагласите към България? Доколко тя е привлекателна за чуждите компании и с какво?
- Само преди дни говорих с инвеститори от Лондон за привличането им по различни проекти в България и за съжаление в момента не бих казал, че страната ни е привлекателна за каквито и да е инвестиции. Причините са обективни и свързани най-вече със световната криза. Ако преди това България беше във вътрешна криза, но Европа вървеше добре, това не беше пречка за чуждите инвеститори, защото залагаха на доброто развитие в бъдеще. Но днес самите европейски страни имат тежки проблеми и търсят така наречените „убежища”, където да държат парите си и изобщо не считат нашия регион за привлекателен. Фактор е и ситуацията с Гърция, тъй като инвеститорите по принцип предпочитат да взимат под внимание по-голям регион, не само една държава, и южната ни съседка изпъква с огромните си проблеми. Когато се говори за България, се знае, че голяма част – над една-трета – от банковата ни система се държи от гръцки банки – това също спира инвеститорите. Австрийските банки, които работят тук, също имат ограничения по отношение на кредитирането, наложено наскоро от Австрийската централна банка. Всичко това прави България изключително непривлекателна за инвестиции. Освен това до момента няма никакви специални преференции за големи инвеститори. Така че, ако изобщо можем да говорим за капиталовложения – те са насочени към производство на стоки и на услуги или към разширяване на вече съществуващи бизнеси. Това в известен смисъл е хубаво, т.е. ако видим стабилизиране на икономиката за в бъдеще, предполагам, че ще дойдат и по-качествените инвеститори.
- В тази връзка какво може да направи държавата?
- Твърде много. Например да избере приоритетите си като част от дългосрочна стратегия и да определи съответните финансови стимули – като започнем от данъчни преференции, както е навсякъде по света, та до предлагане на допълнителни ресурси на тези фирми, които отговарят на определени критерии. Формално стимулите ги има и сега, но или не работят на практика, или изобщо не са достатъчно. Например в IT сектора, за който постоянно се повтаря, че бил приоритетен, държавата не е направила особено много. А там трябва да се обхванат много по-голям кръг от дейности – още от образованието на съответните кадри. И затова виждаме следния парадокс: българите, които традиционно сме силни в науки като информатика и математика, завършват образованието си тук и след това заминават за чужбина.
Не бива стремежът да е насочен към едно или две предприятия, а да се развива целият бранш. Когато произвеждаш, трябва да можеш да разчиташ на доставка на твой колега, той пък на друг и така нататък – т.е. няма я инфраструктурата, няма я логистиката за високите технологии, няма ги доставчиците. При износ на подобни продукти може да се помисли за насърчаване с по-широк кръг от мерки, които съвсем целенасочено правителството да определи. Самият аз притежавам компания, която работи в областта на високите технологии, и бих казал, че не само че не виждаме стимули, а и точно обратното – пречки от всякакво естество от бюрокрация до неразбиране какво се прави в дадена компания. Тук не броим, разбира се, стимулите или програмите за Европейския съюз, които по същество не са инициативи на правителството.
- Ако трябва да обобщим, кои сектори според вас имат потенциал да придвижат икономиката ни напред?
- Приоритетните сектори, които правителството преди време обяви, бяха правилно формулирани. Сега обаче от тях трябва да се изберат три до пет бранша, в които много ясно да бъдат обявени политиките. Очевидно това са земеделие и селско стопанство, туризъм – добър или лош, масов или не – вече е добил такива размери, че е станал приоритетен сам за себе си без особени действия на правителството. Освен това – високи технологии и като цяло химико-фармацевтична промишленост.
- Работите и с чужди инвестиционни фондове – защо като че ли все още имиджът на подобни компании в България е леко негативен?
- Няма разбиране за ролята на тези фондове – отстрани изглежда, че просто идват в България, купуват и после препродават в рамките на 1-2 години. В много от фондовете наистина това е концепция и те именно затова се казват „инвестиционни“ – т.е. инжектират пари и поемат определен риск. Но това, което се изпуска от общественото внимание, е, че развиват дадения отрасъл или предприятие, за да могат да извлекат печалба от него. Например фондовете за дялови инвестиции очевидно влагат пари там, където смятат, че ще могат да им се върнат. Ако имаме предприятие от хранително-вкусовата промишленост и то е ориентирано само за производство за България – идеята на такава дялова инвестиция е да се увеличи капиталът на дружеството, за да може то да си позволи да излезе на други пазари. Първата задача на инвестиционния фонд е да го направи финансово по-стабилно и след това да разшири производството и пазарите си. Много често обаче се пропуска и „добавената стойност“, която носят фондовете – те са инвестирали в други подобни предприятия из Европа или света и носят най-добрите практики оттам как се развива даденият сектор. В този смисъл помагат на иначе местно гледащите собственици да развият визията си. И ако мога да обобщя: инвестиционните фондове правят три неща: първо, осигуряват необходимия на предприятията капитал, особено във времена на криза; второ – носят добавена стойност, целия си опит, който са взели от други страни, и трето – това са „първите птички“, които дават сигнал, че тези сектори са интересни не от гледна точка само на българската икономика, а въобще. В този смисъл те водят след себе си след това и така наречените стратегически инвеститори. Да, вярно е, че търсят и печалба, но все пак тя е като възнаграждение именно на риска, който са поели, когато са решили да инвестират пари в бранш или в държава, в които никой не е искал да навлезе до този момент. Т.е. фондовете са тези, които вървят пред другите и отварят пътеката, полето за всички останали дългосрочни инвеститори.
- Предприятия от кои сектори в момента се виждат любопитни за подобни фондове?
- В момента е интересно всичко, което е свързано с производството и експорта, като тази тенденция ще продължи и през 2012-а най-вече заради евтината и сравнително образована ръка у нас. Проблемът е обаче, че с годините тя става все по-малко, а човешкият ресурс се е превърнал в най-големия проблем за развитието въобще. Други интересни браншове са земеделието и туризмът, както и високите технологии – най-общо казано там, където има добавена стойност.
- А има ли пари в пазара на недвижими имоти?
- Според мен дори и там има пари, но абсолютно не на нивата отпреди кризата. Хората все още живеят с миналото, но трябва да е ясно, че бумът от 2007-2008 г. няма да се върне, каквото и да е желанието и на брокерите, и на собствениците. Този сектор ще прави нормални печалби, както се прави навсякъде по света, и то само ако доставя необходимото качество за необходимата цена.
- Името ви е в основата на създаването, развитието и продажбата на "Авто Юнион холдинг“, реализацията на първия мол в България "Сити център София" и инвестицията в най-голямата верига за домашна техника в страната "Техномаркет". В момента в кои сфери разработвате проекти?
- Това бяха инвестиции, които се свързваха преди всичко с фонда Equest, който аз напуснах още есента на 2008 година, и оттогава се съсредоточих в други проекти с други инвеститори. Част от тях бяха с Държавния фонд на правителството на Оман, други партньори, започнах и мои собствени инвестиции. Съсредоточих усилията си в компанията „Електрон прогрес“, която оперира в областта на високите технологии. Днес можем да се похвалим с патенти, златни медали от изложения в Брюксел. Компанията е единствената все още в България, сертифицирана за работа по проекти на НАТО не само у нас, но и в други държави. Участвахме с наши инженери в операции на НАТО като подизпълнители на големи американски фирми. Ще дам и пример: при системата за наблюдение на морските ни граници, която изгради фирма Lockheed Martin, „Електрон прогрес“ беше подизпълнител. Работим и с Министерство на отбраната, с Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и по други големи граждански проекти. Правим собствени продукти, някои от които като „Комета“– антитерористично устройство, беше наградено с най-висока оценка в Брюксел.
- По какъв начин тежестта на кризата ще продължи да се усеща у нас?
- За съжаление според мен кризата ще се отрази тежко преди всичко по линия на доходите и потреблението на населението. Те категорично ще продължат да се свиват и тази година. Външните причини са свързани със случващото се в Европа и най-вече дълговата криза. Когато потреблението там се свива, това пряко се отразява на нашия износ, който основно е 80% за Европейския съюз. Ще намаляват и доходите на населението, нови работни места не се планира да се откриват заради липсата на чужди инвестиции. Безработицата, която виждаме, че се превърна в огромен проблем дори и за установени икономики като Франция и Англия, също ще ни се отрази. Преди дни излязоха данните за броя на хората без работа на Острова – най-високия процент, ако не се лъжа, от войната насам.
Слава Богу обаче се виждат и първи сигнали, че Гърция ще стигне до споразумение с частните си кредитори, така че може би няма да стигаме до второ дъно на кризата. Единственото хубаво за България е, че макроикономическите ни параметри са много стабилни и това е нещо, което поне в по-дългосрочен план със сигурност ще се отрази добре на страната.
- Еврото и еврозоната ще оцелеят ли?
- Лично според мен – категорично да, иначе последиците биха били изключително сериозни и няма човек, който да може да каже какво точно може да се случи.
