в. Стандарт | 23.12.2015 | Стр. 28

Германският автомобилен гигант "Фолксваген" ще се опита да промени имиджа си след скандала с манипулирането на вредните емисии на автомобилите си, съобщи Ройтерс. Първата жертва на новия имидж ще стане популярният рекламен девиз "Das Auto", който компанията използва от 2007 г. Говорител на "Фолксваген" заявил пред агенцията, че девизът вече няма да придружава прочутия знак на компанията при следващите рекламни кампании. Според новия маркетингов директор на групата Херберт Дийс фирмата вече не може да си позволи да използва девиза, който предполага, че само "Фолксваген" може самостоятелно да определя какво представлява един модерен автомобил. Такъв образ на царственa арогантност не се вписвал в днешната реалност на "Фолксваген", обясняват запознати с компанията.

Стр. 28

www.actionprgroup.com I 27.08.2015г.

Action Global Communications България ще подпомага Siemens България в осъществяването на цялостната ПР и комуникационна стратегия на компанията. Агенцията бе избрана след конкурс, в който участваха още пет водещи ПР агенции.
“Изборът на Action Global Communications България е част от стратегията на Siemens за още по-активно присъствие в медиите и обществения живот у нас. Сътрудничеството с ПР агенция като Action Global Communications, която има зад гърба си множество проекти за различни големи клиенти у нас и по света, ще ни позволи да продължим да налагаме успешно имиджа на Siemens като инкубатор за иновации и социално отговорен член на обществото”, заяви Румяна Парушева, ръководител „Комуникации и връзки с институциите” на Siemens България.
Action Global Communications е международна верига, с повече от 44 години опит в комуникациите. Компанията разполага със своя собствена мрежа от клонове в над 46 държави и пазари в региона на Централна и Източна Евро-па, Средиземноморието, Централна Азия, Близкия изток и Северна Африка. Веригата присъства в България със собствен офис от 1998 г., като е представител за страната и на една от най-големите световни ПР компании – Weber Shandwick.
Агенцията има дългогодишен опит в интегрираните комуникации и в обслужването на редица международни компании и организации от индустрии като: банки и финанси, IT&C, авиация, нефт и газ, фармация, бързооборотни стоки, тежка промишленост и други.

Siemens AG (с централи в Берлин и Мюнхен) е глобален технологичен лидер, чието име е символ на технологично съвършенство, новаторство, качество, надеждност и глобално присъствие в продължение на повече от 165 години. Компанията развива дейност в над 200 страни, предимно в сферата на електрификацията, автоматизацията и цифровизацията и е един от най-големите световни доставчици на енергийно-ефективни технологии. Siemens е водещ доставчик на офшорни вятърни турбини, турбини с комбиниран цикъл за производство на електроенергия и решения за пренос на мощности, както и пионер в областта на инфраструктурните решения, автоматизацията и софтуерните решения за промишлеността. Компанията е и водещ доставчик на медицинско оборудване за образна диагностика – в т.ч. системи за компютърна томография и магнитен резонанс – и лидер в сферата на лабораторната диагностика и клиничните информационни системи. През фискалната 2014 г., която приключи на 30 септември 2014 г., общият обем на приходите от продължаващи дейности възлиза на 71,9 млрд. евро, а нетната печалба – на 5,5 млрд. евро. Към края на септември 2014 г. Siemens има около 357 000 служители в цял свят. За повече информация:www.siemens.com.

Siemens България е част от Siemens AG – световен лидер в производството на иновативни про-дукти,
технологии и решения в сферата на електрификацията, автоматизацията и дигитализацията. Компанията
е водещ доставчик на турбини с комбиниран цикъл за производство на електроенергия и решения за пренос на мощности, вятърни турбини, пионер в областта на инфраструктурните решения, автоматизацията и софтуерни решения за индустрията, както и на медицинско оборудване за образна диагностика и в сферата на лабораторната диагностика и клиничните информационни системи. В България компанията присъства вече 136 години. Част от структурата на Siemens в България е и фабрика за измервателна апаратура за продукти високо напрежение в гр. Правец. За повече информация: www.siemens.bg.

Siemens AG (с централи в Берлин и Мюнхен) е глобален технологичен лидер, чието име е символ на технологично съвършенство, новаторство, качество, надеждност и глобално присъствие в продължение на повече от 165 години. Компанията развива дейност в над 200 страни, предимно в сферата на електрификацията, автоматизацията и цифровизацията и е един от най-големите световни доставчици на енергийно-ефективни технологии. Siemens е водещ доставчик на офшорни вятърни турбини, турбини с комбиниран цикъл за производство на електроенергия и решения за пренос на мощности, както и пионер в областта на инфраструктурните решения, автоматизацията и софтуерните решения за промишлеността. Компанията е и водещ доставчик на медицинско оборудване за образна диагностика – в т.ч. системи за компютърна томография и магнитен резонанс – и лидер в сферата на лабораторната диагностика и клиничните информационни системи. През фискалната 2014 г., която приключи на 30 септември 2014 г., общият обем на приходите от продължаващи дейности възлиза на 71,9 млрд. евро, а нетната печалба – на 5,5 млрд. евро. Към края на септември 2014 г. Siemens има около 357 000 служители в цял свят. За повече информация:www.siemens.com.

Siemens България е част от Siemens AG – световен лидер в производството на иновативни про-дукти,
технологии и решения в сферата на електрификацията, автоматизацията и дигитализацията. Компанията
е водещ доставчик на турбини с комбиниран цикъл за производство на електроенергия и решения за пренос на мощности, вятърни турбини, пионер в областта на инфраструктурните решения, автоматизацията и софтуерни решения за индустрията, както и на медицинско оборудване за образна диагностика и в сферата на лабораторната диагностика и клиничните информационни системи. В България компанията присъства вече 136 години. Част от структурата на Siemens в България е и фабрика за измервателна апаратура за продукти високо напрежение в гр. Правец. За повече информация: www.siemens.bg.

Автор:
Action Global Communications Bulgaria

www.dnevnik.bg I 22.07.2015г.

    "Всеки, който иска да постига професионални успехи, трябва да има базови познания в областта на комуникацията. За това не е задължително академично образование, защото пиарът е амалгама от много качества и професии – може да си добър психолог, филолог, може и да си просто добър актьор".

"Дневник" разговаря с Деница Сачева – новоизбрания председател на Българската асоциация на пиар агенциите (БАПРА), която на 7 юли заедно с още 5 професионални организации отпразнува десетата  годишнина от приемането на Етичния кодекс на ПР специалистите у нас . Сачева има четири висши образования в специалностите управление на туризма, социална педагогика, здравен мениджъмънт и връзки с обществеността и е основател на агенция "Интелдей солюшънс".

Освен в частния бизнес тя има дългогодишен опит с политиката и властта. На последните избори Деница Сачева беше кандидат за народен представител като част от гражданската квота на Коалиция "Десните", но без успех. Преди това е работила в Министерството на труда и социалната политика, Националната здравноосигурителна каса и е била началник на кабинета на здравния министър Илко Семерджиев в правителството на ОДС от 1999 до 2001 г. 

Какво означава пиар по принцип и какво означава пиар в България? Как се измени за последните 10 години?
 
- В пиара в България, като във всичко останало, могат да се видят всякакви примери. За съжаление, както всички разбират от футбол, така и всички разбират от това. Много често неща, които нямат нищо общо с ПР, се приписват на нашата професия.

Голямата разлика, която не се прави у нас, е, че пиарът всъщност е управленска функция. Той не се занимава с това просто медиите да отразят нещо, а с цялостна комуникационна кампания, стратегия, послания, целеви аудитории. Всъщност работата с медиите би трябвало да е една много малка част от всичко друго.

Като цяло мога да кажа, че през последните 10 години в България в бизнеса има еволюция и той разбира какво означава пиар, но за съжаление в политиката няма такова разбиране.

Има и много професионални компании и хора. Голяма част от членовете на БАПРА например са получавали международни отличия. От друга страна, има и много хора просто с добри контакти в медиите, които са решили, че това им е напълно достатъчно. Дори има много журналисти с  агенции, които влизат в директен конфликт на интереси и ги използват, за да вкарат нерегламентирано пари в медиите си. Журналистите в момента са най-големите конкуренти на пиара в България.
 
Как се противодейства на това? В момента и имиджът на медиите е много занижен, и пиарът е изкривен и като функция, и в общественото разбиране.

- Противодействие в тия неща няма, поне такова, че да ни удовлетвори като бизнес. Компаниите в БАПРА  започнахме да ползваме много по-малко медии и много повече социални мрежи, търсим директен контакт с целевите аудитории.

Много трудно се противодейства, защото цялостната пазарна среда в България е много лоша, поради което и самите бизнеси търсят по-малко пиар услуги от типа на организация на събития и пресконференции. От друга страна пък, лошата пазарна среда даде възможност да се търсят много повече стратегически консултации за кризисни комуникации. Например нашата агенция е увеличила оборотите си от кризисни стратегии почти два пъти само за 3 години.

Това обаче е индикатор за  много повече проблеми на територията на бизнеса, които трябва да бъдат решавани – както междуфирмени проблеми при нелоялна конкуренция, така и  проблеми, свързани с държавните институции, с различни закони и наредби, които се подготвят или приемат.
 
Тук не се ли влиза малко в полето на лобизма, който в България не е регламентиран и ясен?

- Донякъде се влиза, защото работата с институциите започна да става съществена част от работата на бизнеса. В последно време в държавата се продуцират множество заплахи за бизнеса от най-различен характер и вече много често ние сме търсени не от конкретна компания, а по-скоро от цели браншове, за да се защитят от поредната заплаха. Ние се занимаваме с търсене на разнородна и обективна информация, идентифициране на ключови хора, потенциални партньори, конструираме стратегии за многопластова комуникация.

Аз съм и в гражданския, и в бизнес сектора едновременно и това, което ми прави впечатление вече пет години, е, че и гражданските организации, и бизнесът организират постоянно  кампании, за да се пазят от държавата. Това е ненормално. Абсурдно е и бизнесът, и гражданите да се пазят от държавата, да се страхуват, че тя всеки момент ще измисли нещо, което ще влоши положението.

Кризисният пиар доколко е навлязъл в културата на компаниите? Бизнесът научил ли се е да се подготвя превантивно за нещо такова, или все още действа чак когато се запали фитилът?
 
- Част от по-големите компании, повечето международни, със сигурност го имат предвид. Но и доста от, така да кажем, "битите" български фирми също, след като са се опарили, започват да имат по-активна политика.

Има сериозен бум на търсене на анализи на публикации в традиционните и социалните медии, защото това е някакъв тип инструмент за ранно предупреждение – да могат да се ориентират за тенденции в своята сфера, конкуренцията и т.н. Прави се вече редовен медиен мониторинг. Преди той се използваше основно от пиар агенциите за отчет, а сега много повече се използва за планиране.

Социалните медии как повлияха на начина ви на работа?
 
- Социалните медии са като всеки друг инструмент. От една страна, много положителни, от друга – не толкова, най-вече заради троловете и възможността масирано да публикуваш измишльотини, които по някакъв начин да сугестират хората. Но все пак може да се каже, че са повлияли положително, особено що се отнася до работата с медиите, защото имаше един момент, в който тя беше стигнала до невъзможни нива на нормално общуване.

Беше необходимо или да имаш много силни връзки, или много големи бюджети, за да можеш да прокараш нещо, което дори не е непременно политически оцветено или корпоративно обвързано, а просто нещо, което би било от обществен интерес. Затова в момента, в който стана отварянето на българските граждани към социалните медии, ние веднага се втурнахме там.

След това обаче и тази среда започна да се замърсява, да се появяват сайтове с неясен произход, със странни имена, с множество манипулации. Може би ще стигнем до един друг повратен момент, защото хората вече спират да четат толкова много социалните медии и коментарите в тях. Четат коментари там, където по някакъв начин са сигурни, че те са от реални хора – форумът на "Дневник" е такова място, също и на "Сега", но на много други места – не.

Належащо е да има много по-голяма медийна грамотност сред хората, защото те трябва да се научат, като четат, да знаят откъде, какво, как. Защото това е информация, с която не само взимат ежедневни решения, но и защото невярната информация може да агресира ненужно и да вкарва енергията им в грешни коловози.
 
Проблемът е, че медиите невинаги са честни за това "откъде, какво и как".
 
- Да, въпросът с абсолютната истина в медиите е много сложен и философски и трудно можем да твърдим, че има медия в България, която казва абсолютната истина. Проблемът е, когато нямаш никаква представа кой седи зад това, което получаваш – една бомбастична информация, в която ти се сервират най-различни нелепи неща, и хората, като нямат представа кой и защо го е написал, почват да споделят измислици. От друга страна, уклонът към конспирациите така е завладял медийните потребители, че истината няма пробив. Където и да се появи, почват разсъждения и съмнения.

В каква степен работи етичният кодекс на пиарите?
 
- Смея да твърдя, че той работи в значителна степен при компаниите, които искат да изграждат образ на истински пиар компании, а не да са просто касички или пък временно да се занимават с това, защото е изпаднала такава възможност.

Споровете обаче в гилдията са много големи още от самото създаване на кодекса за това дали трябва да имаме комисия подобно на журналистическите или на Националния съвет по саморегулация на рекламата. Като цяло има много две много полярни мнения. Има хора, които твърдят, че трябва да има комисия и че иначе няма смисъл, защото няма кой да санкционира и контролира приложението на кодекса. И има други, които смятат, че е много трудно да направиш оценка на една пиар кампания, защото за разлика от рекламата при пиара нямаш нормативни правила, които да регламентират определена комуникация.

Има множество казуси, в които действително човек си задава въпроси и подлага под въпрос етиката.
Предложих да направим професионален форум, на който да се обсъждат подобни казуси, без, разбира се, да се прекрачва границата на конфиденциалност. Но една етична комисия при тези обстоятелства по-скоро би ни разединила и би създала повече проблеми, отколкото решения.

Един от начините на манипулиране на информацията, с които ние се сблъскваме, е компания да се опита да спре публикация или да бави информация дълго време. Това също ли е работа на пиара?
 
- Да, наша работа е и една информация да не стигне до медиите. Ние правим всичко необходимо, за да запазим репутацията на клиентите си, а когато подаваме информация, наш ангажимент е тя да е точна и проверена. 90% от т.нар. спиране или пускане на информация обаче е в ръцете на редакторите и собствениците на медиите у нас. Те са тези, които имат и други интереси, далеч не само медийни, и тяхното срастване с политиката на практика маргинализира професионалния ПР.   

Другото е, че за съжаление медиите в България не са измислили все още някакъв устойчив и независим модел на финансиране, който наистина да отделя рекламата от съдържанието. Защото в огромна част от случаите медиите сами си налагат автоцензура, когато става въпрос за голям рекламодател.

Например телекомуникационните компании са абсолютно "имунизирани" и в много малко медии може да излезе някаква информация, която да не е захаросана или просто дежурна. Ето в този случай голяма част от негативните кампании преминават основно през интернет сайтове и социални медии, макар че там пък не може да си сигурен каква част от хората са тролове и дали не тече тежка конкурентна битка.  

Сега навлизаме в поредната предизборна кампания. Партиите подписаха споразумение, че няма да използват платени агенции, което приемаме със скептицизъм, трудно и ще се докаже обратното. И в това ли участва пиарът, или се прави от самите структури на партиите и техните връзки в медиите?
 
- И по тази тема пак се отиде в крайности. Получи се някакво абсолютно отрицание на възможността да информираш членовете на своята партия или на симпатизантите си за някакви гледни точки, които партията  има и защитава За мен от комуникационна гледна точка изобщо не е укоримо да информираш съпартийците и симпатизантите си с т.нар. опорни точки, защото не можеш да очакваш цялостно ниво на компетентност сред тях по всички теми.

Укоримо е обаче, ако целенасочено плащаш на агенция, която да изкривява действителността и да пише неща, които са измислица. Това вече и от бизнес гледна точка,  и от етична за мен е абсолютно неприемливо.

Мога да кажа, че то вече не е и работещо, тъй като целият този бум около троловете доведе до това, че хората вече не четат толкова много форуми и не вярват на това, което четат в тях.

По-големите партии вече правят по-професионално кампаниите си, измислят послания, създават планове за събития за регионални и национални срещи. Може да се каже, че има професионален политически пиар у нас, но друг е въпросът, че като цяло се разчита на отделни хора, а не на професионални агенции.

Да очакваме ли мръсни номера преди изборите?
 
- Да, очаквам, че ще има черен пиар, защото тези избори са много сериозен залог за бъдещето – от тях зависи дали ще има сериозен ремонт в кабинета, дали ще има някакъв вид преформатиране на коалицията, а и зависи каква ще бъде конфигурацията за президентските избори. Според мен резултатът от местните избори ще предопредели дали догодина ще има две в едно – президентски и парламентарни.
 
Така че битката ще бъде ожесточена. Обикновено битката не е на територията на пиара и най-сериозните неща не се случват точно чрез него, а чрез манипулации на самите избори по места. Аз лично не подкрепям възможността за референдум по време на предстоящите избори, защото това ще създаде много възможности за манипулация в изборния ден – имам предвид объркване на хората, множество бюлетини, затруднение при преброяването след това и т.н.
 
Негативни информации ще има разнообразни, обаче на хората вече малко им дойде до гуша от  отрицанието и хората вече не вярват толкова лесно. Отвращението им от политиката е стигнало невероятни размери и заради това мисля, че ще дойде един момент, в който няма да вярват и на негативните кампании. Те направо ще започнат да имат обратен ефект – като пресолиш манджата с негативизми, хората ще почнат да си казват, че "щом този толкова го плюят, значи той нещо върши". И така попадат понякога в поредната заблуда.

Актуален такъв пример е със здравния министър Петър Москов. За него много хора мислят, че е страшно полезен единствено защото ДПС говори срещу него. И на тази плоскост – че щом ДПС го плюе, значи той е върхът, ние всъщност приемаме неща, които са абсолютно неправилни за здравеопазването в стратегически план. Но тази ситуация може да се пренесе за много други образи и за много други хора, това е също част от публичната манипулация. По същия начин конфликтите с ромите изграждат образа едновременно на националистическите партии и на ДПС. Просто в комуникациите едно плюс едно рядко прави точно две.

За конфликта в Гърмен ли говорите? Имаше ли манипулация там?

- Според това, което аз имам като информация, действително не е просто битов инцидент, а е имало активна провокация. Но това не е пиар, а политическа манипулация – опит да наклониш везните в една или друга посока. Нашата професия се занимава с изграждане на доверие, не с деструкция, макар че правилата на комуникацията не важат при нас, защото средата е много увредена. Прекалено много са скандалите, прекалено. Дори аз, която професионално трябва да ги следя, се задъхвам. Скачаш от скандал в скандал и вече или го приемаш като нещо нормално, или се алиенираш напълно и спираш да следиш.

Споменахте настървяването срещу лекарите и учителите – две огромни групи хора, които би трябвало да са на почит в обществото, а са в ужасна имиджова криза. Как може да се върне доверието в тях?

- Трябва да се намерят положителните примери. Навсякъде можеш да намериш положителни примери, дори в съдебната система. Може би това е основната разлика между работата на ПР-а и на журналиста – ако вие имате един организъм и в него има някаква малка пъпка, журналистът ще се фокусира върху тази малка пъпка и докато не я направи на цирей, няма да спре. Докато моята работа е дори да имам организъм, пълен с метастази и с една-единствена здрава клетка, аз да я намеря и да започна чрез тази здрава клетка да оздравявам останалите.

Така че според мен първо трябва да се намерят тези неща, които могат да действат мотивиращо и да показват другата гледна точка. След това вече трябва да се направи диагностиката на проблема – откъде идва този лош имидж, къде е главата, откъдето се вмирисва рибата.  

Ролята на рекарския съюз за образа на българските лекари например е много съществена. Когато общество вижда един съюз, който постоянно се лашка спрямо политиката, постоянно си стиска ръцете с политиците, кляка пред тях, обществото си казва "аха, тези нещо са се разбрали, разделили са си баницата, само ние винаги плащаме".

Но ние трябва да си даваме сметка като общество, че това, което стана с лекарите, беше разтоварване от отговорност на политиците от първия кабинет на Борисов. Голямата кампания, която направи ГЕРБ при първото си управление, срещу лекарите беше, за да се отклони вниманието от липсата на добър кандидат за здравен министър и на каквато и да било концепция за здравна реформа. И това имаше пагубни ефекти – то вдигна нивото на саморазправа на пациентите с лекарите дотук. Цветан Цветанов направи същото и по отношение на ромите – организира шумни проверки, сложи под обстрел неправителствените организации и създаде мараня, че уж решава някакви проблеми, а всички знаем, че проблемите на и с ромите се задълбочиха и влошиха драстично.
 
Вие самата имахте амбиции в политиката, приключихте ли с тях?
 
- Не съм. Но няма да участвам на предстоящите избори като кандидат. Аз съм от хората, които не биха се занимавали с политика, ако всичко беше наред. Но всичко е безкрайно неуредено във всяко едно отношение, постоянно трябва нещо да се прави, за нещо да се протестира, да се обясняваш на някого, да ограмотяваш. Като гражданин буквално си на бойното поле, защото политиците раждат заплахи ежедневно. А когато си натрупал опит и знания, носиш отговорност да предлагаш решения. Търся точния начин за участие в политиката, по който реално мога да постигна промяна. Нямам никакво желание да влизам в политиката само заради идеята да съм вътре.

Оригинална публикация 

 www.24chasa.bg I 9.07.2015г.

Етичният кодекс на пиарите стана на 10 години

“Пиарът е бизнес. Да правим прозрачна печалба – това означава етичният бизнес за мен”, обяви Максим Бехар, шеф на една от най-големите и успешни пиар агенции “М3 комюникейшънс”, на дискусия за етичния кодекс на пиарите във вторник, 7 юли. С това предизвика колегите си, събрали се по повод 10-годишнината на документа, който обяснява на всички в професията кое е правилното поведение.

“Аз съм подписвал сигурно десетина такива кодекса по цял свят. И какво от това? А и разделението на колеги, подписали и неподписали етичния кодекс, само

вреди на бизнеса

За 10 години нашият бизнес се обърна с краката нагоре или с главата надолу. Дори вече не се казва пъблик рилейшънс (от англ. public relations ,PR – връзки с обществеността – б.а.), защото всичко вече е пъблик (т.е. публично, обществено)”, продължи Бехар.

Въпреки неговите думи колегите му пиари продължават да приемат етичния си кодекс като 10-те божи заповеди. Според някои от тях той дори няма нужда от промяна, въпреки че и средата, и технологиите, и комуникационните канали – както те наричат всяко средство, чрез което стигат до аудиторията, вече са други.

В този дух и ИПРА, международната асоциация на пиарите, е преразгледала етичния си кодекс през 2011 г. по отношение на неприкосновеността на личния живот и онлайн, обясни Мария Гергова, която е представител на сдружението за България. Международните пиари дори имат

етичен кодекс

съвместно с

Уикипедия,

след като преди 1-2 години избухва скандал заради информация, редактирана в интернет енциклопедията от някаква компания. Тогава ИПРА се обединява с Уикипедия в усилията си всички пиари да спазват етични правила, когато пишат в нея.

За да са абсолютно честни с аудиторията си, в САЩ дори платените информации в нечий блог се обозначават, обясни още Гергова. Според нея етичният кодекс е важен, за да се сведат до минимум неетичните практики и да се говори за професията с респект.

Именно заради това е нужен форум, в който да се споделят добрите и лошите практики, предложи Деница Сачева, председател на Българската асоциация на пиар агенциите (БАПРА). Той от своя страна ще позволи да се създаде портфейл с различни казуси и начин на поведение на пиарите, който да се изучава от студентите, каза проф. д-р Минка Златева, която преподава връзки с обществеността във Факултета по журналистика към Софийския университет “Св. Климент Охридски” и в УНСС.

Въпреки празника си, с който честваха годишнината, пиарите не скриха, че имат проблеми. Според Любомир Аламанов от агенция АПРА лошият имидж на пиарите се прави по-скоро от журналистите. Елена Вълчева от “Янев и Янев” обаче видя положителна промяна в изминалите 10 години. По онова време, разказа тя, медиите изобщо не обръщали внимание на прессъобщенията, пращани от агенциите. Днес те ги публикуват, което показва, че знаят, че информациите са достоверни. Според Вълчева именно кодексът е една от причините за изграждането на доверието между журналисти и пиари.

Тя е на мнение, че пиарът може да съществува и да помага на обществото само когато предлага сериозно съдържание. “Днес почти липсва такова съдържание за сметка на визия и шоу.

Всичко е

външни ефекти”,

каза Вълчева.

Максим Бехар посочи един от големите проблеми за пиара изобщо. Според него от 10 години е забранено да се съобщават брандове по медиите. Самите медии възприемат това като реклама, но според Бехар има компании, които инвестират милиони за обществото под формата на социални или благотворителни каузи и няма лошо то да знае това.

Освен проблеми със съдържанието се оказа, че има проблеми и с един от комуникационните канали – фейсбук. В момента социалната мрежа е почти на пиедестал сред пиарите, защото кампаниите им там често пъти са доста успешни. Според българското законодателство обаче фейсбук не е медийна услуга, каза Аня Павлова, председател на асоциацията на имиджмейкъри и специалисти по връзки с обществеността ИМАГИНЕС. При подобно определение това ще означава, че там може да се пускат резултати как минава изборният ден, докато за медиите това е забранено. Подобни двусмислици според Павлова не би трябвало да съществуват. Отживелица според нея е и денят за размисъл преди изборите, тъй като едва ли точно той може да промени нещо. “В САЩ и Великобритания няма такъв ден, но в Русия има”, каза Павлова.

Организатори на кръглата маса за етичния кодекс бяха 7 организации – БАПРА, ИПРА – България, Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), ИМАГИНЕС, Асоциацията на специалистите по комуникации в общините (АСКО), Българската академична асоциация по комуникации (БААК) и Сдуржението на пиарите към Съюза на българските журналисти.

Оригинална публикация 

www.bapra.bg I 26.05.2015г.

За заместник-председател бе избрана Екатерина Димитрова, която ще бъде следващият председател на Асоциацията през 2017 г.

София, 26 май 2015 г. – На годишното Общо събрание на Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА) г-жа Деница Сачева, основател на ПР агенция Интелдей Солушънс, пое председателството на Сдружението за периода 2015-2017 г. Г-жа Сачева прие поста от досегашния председател на Управителния съвет – Николай Неделчев, изпълнителен директор на Publicis Groupe Bulgaria. За заместник-председател и следващ председател на БАПРА бе избрана г-жа Екатерина Димитрова, изпълнителен директор на ПР агенция ИнтерИмидж.

За първи път в историята на Асоциацията жена поема председателския пост. Всеки председател управлява за период от две години, като преди това е работил за Сдружението в качеството си на заместник-председател, избран според Устава от всички членове на Общо събрание. През годините председатели на БАПРА са били утвърдени лидери в местната ПР индустрия, сред които: Максим Бехар, Любомир Аламанов, Александър Дурчев и Николай Неделчев.

Седемчленният състав на Управителния съвет на БАПРА, който ще развива и управлява дейността на Асоциацията за периода юни 2015 – юни 2017 г., е както следва:

Деница Сачева – председател на УС;
Екатерина Димитрова – заместник-председател на УС;
Александър Дурчев – член на УС;
Камелия Димитрова – член на УС;
Мария Гергова-Бенгтссон – член на УС;
Николай Неделчев – член на УС;
Ружа Загорска – член на УС.

Общото събрание единодушно реши г-н Максим Бехар да бъде представител на БАПРА в Световната ПР огранизация (ICCO). Сега той е вицепрезидент на ICCO и член на Изпълнителния комитет, бивш неин ковчежник, както и бивш председател и дългогодишен член на УС на БАПРА. По този начин г-н Бехар ще продължи активната си работа и ценна подкрепа за Асоциацията в дългосрочен план.

“На българския ПР пазар има компании, които съществуват вече 20 години. Хората рядко си дават сметка за истинската същност на нашата професия, но през цялото това време благодарение на нашите усилия се случиха стотици кампании, които доведоха до промяна в начина на мислене и в модели на поведение, донесоха знание и информация за нови теми, идеи, стоки, услуги. Нашата професия е свързана с градивната промяна. Това работим ние. Като председател на БАПРА, искам да работя за добрия имидж на нашата професия, за това непрекъснато да усъвършенстваме качеството на услугите, които предлагаме чрез иновации и честна конкуренция.“, сподели Деница Сачева, председател на УС на БАПРА за 2015-2017 г.

Деница Сачева е родена на 2 ноември 1973 г. в гр. София. Има 4 висши образования в специалностите управление на туризма, социална педагогика, здравен мениджъмънт и връзки с обществеността. Магистър cum laude по ПР e на СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е в Министерството на труда и социалната политика (МТСП), един от първите служители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), била е началник на кабинета на здравния министър д-р Илко Семерджиев в правителството на ОДС. От 2001 г. е основател и собственик на ПР агенция Intelday Solutions, която е двукратен носител на Световна златна награда за отлични постижения в ПР (2007 и 2012 г.), с номиниция за най-добра кампания за Източна Европа в престижния ПР конкурс SABRE (2009) и с номинация на ООН за комуникационна кампания на годината (2012 г.)  Има два мандата като член на борда на Международната асоциация на ПР агенциите (IPRA), била е и председател на IPRA – България. Хоноруван преподавател по политически комуникации в Нов български университет.

***
За БАПРА
Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА) е създадена през 2001 г. като независима и доброволна организация с нестопанска цел да подпомага и утвърждава ПР-а като дейност в полза на развитието на съвременното общество. БАПРА работи за подобряване партньорството на ПР бизнеса у нас с държавната и местната власт, академичните среди, бизнеса, граждански организации и медиите. Членове на БАПРА са най-авторитетните компании за комуникационни услуги на българския пазар. Всички членуващи компании в асоциацията приемат Етичния кодекс на ПР специалистите в България, гарантират прозрачна и почтена дейност, висок професионализъм и лоялно отношение, както към клиентите, така и към своите колеги. Всяка година БАПРА организира единствения конкурс в областта на маркетинговите комуникации с изцяло международно жури – BAPRA Bright Awards, а от 2014 г. провежда и регионалния ПР форум – Sofia PR Summit. БАПРА е гласът на българския ПР бизнес.

Twitter: @BAPRABulgaria 
Facebook: https://www.facebook.com/BAPRA.Bulgaria?ref=hl
Web-site: www.bapra.bg 

За допълнителна информация:
Илиана Джамбазова
БАПРА
Тел. 02/ 43 40 781
Мобилен: 0896 786 735
Имейл: i.djambazova@bapra.bg
      
 

www.manifesto.bg I 17.03.2015г.

Оригинална публикация

Luboslovie.bg I Мария ТОДОРОВА I 13.03.2015

Подхождам към интервютата, по които работя, с всеотдайността на лаик. На пионер. Който се вглъбява с търпение и страст в малко познати територии не от тщеславие и скука. А да ги изследва и открие ползите за взискателни читатели с веднъж завинаги установени вкусове. Съвсем не в духа на днешния фатален тринадесети петък ме обогати диалогът с една наистина интересна личност.
Че името отваря и затваря врати, че прагматичните ползи от качественото общуване надрастват дребнотемието, че митовете се нуждаят от актуален прочит в нетърпящото митове информационно общество, знаех, колкото всеки експерт по PR. Това, което трябваше да съумея, за да не се получи разговор по периферията на митовете, бе да постигна непредубедеността на лаик.
Да потърся какво в съвременното тълкуване на аристократичните традиции би могло да препоръча устойчиво едно модерно общество – в глобален план – на висотата,на която му се полага всъщност.
Как и защо дейността на Симеон II носи добавена стойност за имиджа на България, попитахме неговия консултант по PR.

Цветелина Узунова се дипломира по журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1991 г. Специализира „Мениджмънт на телевизионни новини“ във Великобритания. Във визитката й се открояват и курсовете по „Журналистика и политическа власт“ към ЕС, които завършва през 1998 г. Била е директор на Правителствената информационна служба в правителството на Н.В.Симеон ІІ. Цветелина днес е PR консултант, управител на VIPART.

Г-жо Узунова, за опитния имиджмейкър е по-скоро нетипично да се представя като прелюдия към разговор за своите професионални партньорства. И това не е самоцелна скромност, а е в интерес на мита, който трябва да създаде. Вие обаче сте от малцината PR експерти, които са се намерили пред един готов мит. Представете ни се в светлината на този опит.

Първо бих поспорила с Вас относно определението „мит”. Смятам, че нашата работа не се състои в това да създаваме илюзорни представи или митове. Изграждането на един публичен образ е сложна дейност, комплекс от много усилия, креативност, използване на различни инструменти на PR-а, подходи и информационни канали. За мен митът звучи по-скоро като пропаганда, като рисуване на перфектен образ, а знаете, че такива трудно се срещат. От друга страна, това често има и обратен ефект. Публиката е чувствителна, вече има достъп до много информация. Затова обективността, коректността, почтеното отношение към нея е ключово.
Но сте права, че Н.В.Цар Симеон II се завърна в България с един утвърден позитивен имидж в международен план. А тук завари митове за себе си, създавани и поддържани умишлено от пропагандната машина на тоталитарния режим, които бяха продължени от определени кръгове и в периода на прехода. Повечето от тези митове са негативни по обясними причини. В доста случаи даже се е стигало до изкривяване на исторически факти или прикриването им. Спомнете си например какво са ви преподавали в училище за ролята на царското семейство в българската история и ще си дадете сметка за това.
Да работиш с личност като Царя е голямо предизвикателство и привилегия. Често казвам, че за мен това е втори университет – не само в професионален, но и в житейски план. През годините се наложи да се изправяме доста често срещу мощната пропагандна машина, за която споменах, и да й противодействаме с най-силното оръжие- истината. За съжаление, повечето хора у нас са склонни да вярват предимно на негативни митове, отколкото да помислят разумно, да прочетат повече източници и да приемат фактите. В този смисъл работата по неговия имидж извън България винаги е била удоволствие и много лесна задача, докато във вътрешен план това се оказа минно поле. Да не говорим колко политици се опитаха да градят своя публичен имидж, охулвайки Царя, колко медии правиха рейтинг и тиражи с кампании срещу него. Радвам се, че все повече хора се осъзнават как са били манипулирани и променят отношението си към Негово Величество.

Благодаря ви, че откликнахте да си поговорим за дългогодишния ви опит като съветник по комуникациите на г-н Симеон Сакскобургготски, и в частност – потенциала и предизвикателствата пред една новооповестена инициатива. Наскоро Инициативен комитет оповести подписка-обръщение да бъде признат приносът на Симеон II за развитието на България. Как статутът на един формално нефункциониращ монарх може да препоръча страната ни от гледна точка репутация?

Обръщението, за което говорите, набира скорост. Доста хора се интересуват от подписката и се присъединяват. Първоначално бяха 113 души, сега вече са много повече. Тя бе започната във връзка с 20-годишнината от известното писмо – покана на 101 интелектуалци през 90-те години за връщане на Царя в България. Призивът сега е да се направи обективна оценка за неговата роля за съвременното развитие на страната ни, да спрат медийните кампании срещу него и най-вече да бъде даден адекватен статут на царското семейство.Вариантите за това са много. Един от тях, който бе лансиран на пресконференцията на Инициативния комитет, бе за определяне на статут на Царя като специален представител на България пред света. Това ще подпомогне неговата дейност и ще й придаде нужния формален облик.
След излизането му от изпълнителната власт, той не е прекъсвал нито за ден активната си работа по теми, свързани с България. Както, между впрочем, е било винаги и преди да се завърне тук. Тези дни български дипломат, който заминава като посланик в една нелека държава в Близкия Изток, помоли за среща, за да получи контакти, съвети. И това не е единственият пример. От друга страна, членовете на дипломатическия корпус постоянно го търсят и той ги приема. Не е имало случай делегация от чужбина да не поиска и среща във „Врана”, извън протоколната програма в институциите. Царят често е канен на различни международни форуми, на срещи в Брюксел с лидерите на ЕС. Всичко това се случва, но в частно качество, което не говори добре за нашите институции. Официализирането на неговата дейност ще улесни и нашите дипломати навън, когато е на посещение в дадена страна. Няма да се чудят дали и как да му съдействат, каквито примери има. За разлика от нас, в Румъния отдавна решиха този въпрос. Тяхното кралско семейство е търсено от държавните институции,подпомага ги във външната политика. Ще ви дам и още една илюстрация- на диамантения юбилей на Кралица Елизабет II Цар Симеон II бе специален гост, дори кралският протокол го постави до кралицата на официалните снимки и вечери. Това са знаци в дипломацията, които не остават незабелязани от света. Както неотдавна бившият евродепутат Станимир Илчев подчерта, нямаме друга личност, която в рамките само на един ден да се срещне с лидерите на всички европейски партии в Брюксел и после да е гост на вечеря при краля на Белгия. Нямаме друг такъв държавник. Била съм свидетел на много подобни случаи и съм убедена, че този потенциал трябва да се използва така, както беше в премиерския мандат на Царя.България в момента определено има нужда от по- добър имидж пред света.

В кои насоки националният имидж има нужда от прагматични корекции според вас?

Има достатъчно голямо поле за действие. Необходимо е да се засилят редица контакти във външно-политически план и то във всички посоки- и на Запад, и на Изток. От доста време тук не са идвали президенти, крале… А те водят след себе си инвеститори, медии.Всички помнят, че когато Царят беше в изпълнителната власт, това беше ежедневие.

Кои среди все още имат нужда от допълнителни гаранции, що се отнася до впечатленията за инвестиционния потенциал на България? Ако можем да перифразираме известна крилата препоръка на г-н Симеон Сакскобургготски, в какво трябва да постоянстваме, за да се промени „чипът” спрямо нас?

Промяната започва от нас самите. Първо трябва да осъвременим националния чип и това естествено ще промени и отношението към страната. Обидно е да ни разпознават само като черноработниците на Европа или най-бедната нация.

Беше отбелязано, че Симеон II би могъл да лобира по много важни за страната ни въпроси, скорошното ни присъединяване към Шенген например. Какво българите трябва да очакват от понятието „лобиране” на такова равнище?

Личните контакти в дипломацията са нещо особено важно. Когато името на страната ни се свързва с авторитети, които вдъхват доверие и уважение, лобирането в най-добрия смисъл на думата, дава плодове. В този ред на мисли мога да кажа, че кампанията по популяризиране на автобиографичната книга на Цар Симеон II „Една необикновена съдба” е много полезна за България. След Париж, предстоят премиери на книгата в много други европейски столици, интересът е голям. Чрез нея хората по света ще научат много не само за личността на Царя, но и за страната.

България се смята за класически геополитически възел, без в същото време да е съществен геополитически ключ. Нямаме стратегически излази на външни басейни, нито сериозни собствени находища от суровини, заедно с това – и традиции в експлоатацията им. Едновременно с това попадаме в центъра на известно невралгично пространство. Как личната репутация може да навакса в известен смисъл положение, което не ни е географска даденост?

Ако се върнем назад в историята, ще видим, че разположението на България винаги е било важно, независимо, че сме малка страна. Така е и днес.Достатъчно е да проследите събитията около нас и ще си дадете отговор защо е така. В една такава напрегната обстановка, за държавата е от значение да впрегне целия наличен ресурс, за да води адекватна политика, следвайки националните интереси на първо място. Авторитетът на личностите, които олицетворяват тази политика, тяхната разпознаваемост извън пределите на страната, е ключово условие за успеха.Била съм свидетел на международни форуми на най-високо ниво, когато лидерите на съседни държави е трябвало да се представят как се казват, кои са… В същото време всички очакваха с интерес появата на цар Симеон от България, знаейки много добре кой е той. Това е огромно предимство за страната ни.

Как се комуникира със Симеон II? С какво според вас е убедителен събеседник извън елитните среди, към които по произход принадлежи?

Царят си е цар, той е възпитаван от малък за тази длъжност. Умее да разговаря еднакво добре и с европейския аристократичен кръг, и с обикновените хора. Ще Ви дам следния пример – преди години един германски журналист беше написал статия, базирайки се на наши медии. Тя беше негативна. Колегата поиска среща, беше доста скептично настроен, но дойде тук, Царят го прие. След повече от час журналистът излезе от кабинета му въодушевен. Извини се за статията си с думите „Царят е невероятна личност, направих грешка и писах, без да го познавам”. Негово Величество е интересен събеседник, защото много е пътувал, много е чел, познанствата му по цял свят са безбройни.За него няма затворени врати, еднакво добре е приет на всички нива и по всички географски ширини. И това е не само, заради произхода. През живота си той се е доказал със своята дейност и с това е спечелил много приятелства и уважение.

Кои слабости откроявате в двустранния процес по комуникация на титулувана личност с останалите в съвремието? Как може да бъде преодоляна рамката?

Не виждам слабости в тази комуникация. Царят има по-модерно мислене дори и от доста млади хора. Фактът, че толкова го търсят за срещи, му дава богата информация за различни сфери и процеси в обществото. Няма ограничителна рамка в това общуване. Съвременните монархии и техните представители са много по-различни от представите ни от приказките да кажем.Все пак живеем в двадесет и първи век.

Както при измерването на ефектите от всяко вложение на доверие, и тук става дума з ROI, return of investment, възвръщаемост. Как световният опит черпи практически ползи от този процес?

Ами да вземем Великобритания – там туристическата индустрия печели много именно заради короната. Сами виждате колко голям интерес има към страната след сватбата на принц Уилям и Кейт Мидълтън, какво влияние оказва тази млада симпатична двойка върху британското общество, а и извън него. Ние също имаме това богатство- голямо царско семейство с богата история. Би следвало да се възползваме от този исторически шанс, а не да го игнорираме. Ще ви дам отново пример – сватбата на Княгиня Калина и Китин Муньос на Боровец. За събитието работих с близо 100 медии от цял свят. Наред с репортажите за венчавката, те излъчиха и материали за туристическите предимства на курорта, което доведе до увеличаване на гостите през целия сезон тогава. В многото ми разговори с чужденци винаги усещам това учудване -защо България не използва този шанс, който съдбата й е дала с царското семейство.

Всеки Ваш колега в областта на комуникациите и медиите в известен смисъл е ангажиран с „кралска особа”. Такова поне би трябвало да е отношението към клиента и аудиторията. Ако споделите в три думи препоръките си към начинаещите, тези три думи ще са?

Така е. Всеки клиент има това самочувствие, и правилно. Когато си на пазара в условия на жестока конкуренция, самочувствието е от значение. Но е трудно да се дават препоръки, защото клиентите имат различни потребности за изграждане на позитивен имидж. Все пак бих откроила три неща- добър екип, качествен продукт и професионален PR. Ако са налице и трите, успехът не закъснява.

Любовта към словото задължава към искреност и скромност. На какво още, според собствената ви практика?

Ние, журналистите и пиар експертите, работим със словото. То е наш основен инструмент. Затова ценя употребата на правилен български език, добрия стил. Уважението към думите е особено важно е в днешно време. Това се отнася в най-голяма степен за политиците- кога и какво говорят. Много пъти една неправилно изпусната фраза наранява имиджа, може да срине усилия, полагани с години. Да не говорим, че езикът на омразата, който отново се върна в публичното пространство, е крайно вреден за атмосферата в обществото ни въобще, не само за авторитета на говорещия или институцията, която представлява.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 05.01.2015г. 

Веригата за бързо хранене експериментира с нови концепции, за да върне младите клиенти

Веригата за бързо хранене McDonald’s започва да прибягва до все по-радикални експерименти в опит да преодолее тенденцията на спад на клиентите, особено от по-младите поколения. Досега компанията е опитала редица мерки като разнообразяване на менютата в различните държави според локалните особености и ПР кампания на основни пазари като САЩ, Канада и Австралия, с която да отговори на притесненията на клиентите за качеството и здравословните ефекти на храните й. В края на миналата година McDonald’s се е обърнала към няколко ПР агенции и медийни компании в търсене на идеи как да подобри връзките си с клиентите от т.нар. милениум поколение, което все повече се обръща към конкурентни марки.

Ново лице на бързото хранене

В края на миналата година стратегията на McDonald’s пое в друга посока – да прилича по-малко на McDonald’s, отбелязва Business Insider Australia. Пилотен проект в това отношение е ребрандирането на един обект от веригата McCafe в центъра на Сидни. Заведението носи новото име The Corner и почти по нищо не личи, че е част от групата на McDonald’s, освен по малките лога на униформите на персонала. The Corner е една от първите "клиентски лаборатории" на компанията, като в началото на 2015 г. трябва да бъдат отворени още 10, в които ще се експериментира с нови менюта.

В The Corner не само се предлагат по-здравословни храни, но и клиентите имат възможност сами да създават свои ястия на станциите за супа и салати. Менюто, което се разнообразява всеки ден, включва и висококачествени видове кафе. Клиентите също така могат да "приготвят" свои сандвичи, като избират между различни видове хляб, сирена и сосове на дигитални устройства за самообслужване. Друга голяма промяна е, че за разлика от традиционните вериги за бързо хранене в The Corner има обслужване по масите. McDonald’s също така обяви, че работи по възможности за доставки по домовете.

Говорителят на компанията Скай Окенхам коментира пред Business Insider Australia, че проектът показва ангажимента на фирмата към "наистина забележима промяна". McDonald’s определено се нуждае от смяна на имиджа, тъй като кампаниите срещу затлъстяването в САЩ и други държави водят до устойчиво влошаване на резултатите й.

Влошаващи се резултати

През третото тримесечие на миналата година веригата отчете глобален спад на продажбите с 3.3%. Компанията предупреди, че негативната тенденция се запазва и през четвъртото, като през ноември беше обявен спад на продажбите на месечна база с 2.2%. Особено притеснителни са резултатите от основния пазар на веригата за бързо хранене – САЩ, където се намират 40% от над 35 хил. заведения на групата. Там спадът на продажбите през ноември е достигнал 4.6%, което е най-силният спад от 14 години и показва усилване на тенденцията на спад от последните пет години на фона на усилващата се конкуренция от вериги като Chipotle Mexican Grill и Five Guys Holdings.

Според проучване на фирма Technomic посетителите на McDonald’s на възраст 19 – 21 години са намалели с почти 13% от 2011 г. насам, а във възрастовата група 22 – 37 години няма промяна. При последното представяне на финансови резултати ръководството на веригата увери инвеститорите, че "работи усърдно" в посока разрастване на пазара, опростяване на менютата и въвеждане на по-децентрализирана организационна структура, която да осигури по-голяма адекватност спрямо потребителите. Все още няма яснота дали експерименталната концепция на The Corner ще бъде прилагана и на други места.

Оригинална публикация 

www.manager.bg I 16.12.2014г. 

Пресконференциите не са лесно за организиране събитие. Освен това не са и евтино. Затова не бива да са случайни.
Важно е когато се свикват, да има повод. Ако дадена компания провежда пресконференции всяка седмица, скоро инициативите й за медиите ще се изчерпят от съдържание и ще станат напълно безсмислени.
Кога си струва да се поканят журналистите на среща? Този въпрос често си задават както пиар отделите в компаниите, така и обслужващите агенции.
Ето няколко точни ориентира:
Ако се питате това, значи най-вероятно няма нужда. Пресконференция трябва да се организира когато има наистина голяма новина, съветва MarketingAbout. Медийните събития на всяка уважаваща се компания или държавна служба се провокират единствено, когато има да се оповести нещо голямо, нещо, към което ръководството би искало да привлече вниманието на масмедиите. В политиката това най-често е кандидатурата на представител на дадена партия за местен държавен пост или за парламента. (Въпреки, че съчетаването на политиката с шоуто по света в последните години доведе до ефект по-често да се появяват поводи за пресконференции.) В бизнеса – големите сливания или фалитите са новините, които наистина заслужават организирането на среща с медиите. Както и социалните инициативи.
Когато новината е гореща. Трябва да става дума за нещо, случило се току-що, напомнят още американските пиар специалисти. И внимавайте, преди пресконференцията не бива да има изтичане на информация, което да я обезсмисли и подхрани слухове.
Когато телефонът не спира да звъни. Ако репортерите ви търсят цял ден по някакъв повод и се чудят кога ще направите изявление, това е най-подходящият момент да организирате пресконференция. Очевидно има нужда и сте в ситуация, в която събитието ще ви помогне да изясните имиджа си, няма да е просто поредната рекламна акция за набиране на внимание.
Винаги имайте предвид кога правите срещата. Внимавайте, ако я свиквате в хода на активни политически събития, например докато в страната предстоят избори. Тогава пресконференцията на компания или организация, свързана с тема извън политиката, би била значително засенчена. Или би се асоциирала с предизборната кампания на някоя от партиите.

Оригинална публикация

www.manager.bg  I 25.11.2014г. 

От корпоративна гледна точка слуховете, освен ощетяващ фактор , са и инструмент.
Някои от големите компании ги използват многократно. Чрез тях може да се снижават цените на акциите на конкуренти. Те карат мениджмънта да променя фирмената си политика, да финансира мащабни пиар инициативи и да влага в разработването на нови продукти. Иначе се е случвало дори спортните отбори да извършват трансфери заради слухове. Актьори и режисьори са губили работата си и дългогодишната си кариера.
Честа грешка на тези, за които се разпространяват неприятни слухове, е да повтарят на глас самия слух, като го отричат. Например като казват "Не, не съм изневерил на жена си“ няколко пъти или “Не, не съм я удрял“, а също и “Не съм карал в нетрезво състояние“/“Не съм укривал данъци“. Подобно поведение се възприема като израз на паника и по-скоро затвърждава подозренията, че слухът е верен.
Това разказва в MarketingAbout Гай Бергстром. Авторът дава няколко пиар съвета на публичните личности и мениджърите, на които се налага да се борят с лоши слухове:
Старайте си винаги да изглеждате спокойни, независимо колко се притеснявате и колко ужасяващи са слуховете за вас. Някои от атаките срещу публичните личности и хората с управленски правомощия са толкова скандални и жестоки, че ги карат да загубят контрол и да избухват пред медиите. Агресивното поведение не в полза на засегнатата страна.
Игнорирайте ежедневните злонамерени клюки. Те са дезинформация и риск. Ако опитвате да се преборите с всяко подобно твърдение, ще загубите огромна част от ценното си време и ще съсипете нервите си.
Позволете на другите да ви защитават. Не се изправяйте срещу публичното очерняне сами. Особено в случай, че все още се чувствате силно разстроени. Ако вредните слухове засегнат репутацията ви, много пиар агенции ще научат за това и ще предложат услугите си. Понякога обаче е по-добре да се доверите на колегата или собственика, които се ползват с доверие и смятат, че искат и могат да се застъпят за вас.
Отречете големите слухове бързо, преди да са се разпространили и превърнали в невъобразими, провокиращи въображението твърдения. Класическо правило в пиара е, че мълчанието се приема като знак за вина, в случай че се е разпространила вредна за имиджа информация. Преди време имаше новинарски цикъл от 24 часа заради традиционните медии. Той позволяваше на публичните личности, например президентите, да се подготвят добре за отговор. Това време мина. Новините се разпространяват в целия свят за минути. Реагирайте веднага. Щом сте разбрали, че слухът се разпространява и обхваща повече медии, по-добре коментирайте.
Не можете просто да раните слуха, трябва да го убиете. В противен случай Цар Слух ще продължи да живее под някаква форма. Ще надиграете неговия ефект само, ако го отречете категорично. Най-добре е да предоставите и разпространите алтернативно обяснение. Ефектът ще е силен, ако неутрализирате възможната достоверност на слуха, като потвърдите с доказателства обяснението си за случилото се – чрез документи, видео, аудио записи, копия от билети, писма.

Оригинална публикация