www.karieri.bg I 15.04.2015г.

На интервюто идва… добре подготвен – знае кои сме и какво правим, кои са клиентите ни, какви награди сме спечелили. Ако не си е подготвил "домашното", кандидатът изглежда като турист, който минава през офиса за чаша кафе. Впечатлява ме, когато е ентусиазиран и мотивиран, но без да преиграва.

Облечен е… нито прекалено официално, нито прекалено неглиже. Умее да бъде адекватен, както по отношение на облекло и външен вид, така и като поведение.

Пита за… организацията на работата, структурата, екипите, възможностите, които би имал в компанията и всичко останало, което го интересува, но без да задълбава в прекалени детайли, ако говорим за първо интервю. Често кандидатите без опит не знаят какво да питат, защото не познават работата, но дори и в такъв случай е добре да сте проучили компанията и бранша и да сте си подготвили 1-2 въпроса. На мен лично не ми прави добро впечатление, когато кандидатът не пита за нищо, изглежда все едно не е особено заинтересуван.

И никога не казва… "Ами не знам/ нямам представа/вие ми предложете нещо" в отговор на моя въпрос за желаната заплата.

Интересува се от… бранша, бизнеса, пазара, технологии, комуникации, икономика, култура, политика, лайфстайл, здравеопазване, квантова физика, модерно изкуство + още от около 100 неща. Шегувам се, но само донякъде, защото в нашия бизнес човек трябва да е в час с почти всичко, което се случва около него. Затова и търсим естествено любопитни хора с неизчерпаем информационен глад.

В мотивационното си писмо пише… от свое име. За да ме грабне, едно мотивационно писмо трябва да е ясно, стегнато, да не е прекалено дълго, без излишни детайли и подробности, но едновременно с това да има личен почерк и стил, също така да си личи, че кандидатът го е написал именно за нашата компания, защото точно при нас иска да започне работа. Много е важно да е издържано граматически и стилистично. Не малка част от работата ни е свързана с писане, така че винаги обръщам внимание и на това.

Умее да… представя себе си, опита и уменията си уверено, но и с чувство за хумор. Знае цената си, но също така познава слабостите си и не се страхува да говори за тях, когато се повдигне този въпрос. Ако един кандидат се старае прекалено много да се представи като неуязвим и перфектен, започвам да се питам дали не му липсва емоционална зрялост и съответно как ще се справя с проблеми, кризи и всякакви други предизвикателства, пред които работата неизбежно ще го изправи.

Ще ме впечатли, ако… познава проектите и успехите на агенцията и като цяло бранша и пазара. Също ако е интересна и многоизмерна личност, на която й личи че се чувства добре в собствената си "шареност". Ще се впечатля, ако усетя че човекът има естествена потребност постоянно да се предизвиква сам, както и смелост да излиза от зоната си на комфорт, за да се учи.

В кариерата се стреми… да се развива и да не се страхува да трупа нови опитности, дори с риск някой специалист по подбор да прецени, че не е последователен в развитието си или достатъчно "благонадежден".

Дори и да има идеално CV, не бих го наела, ако… ценностите му са в конфликт с ценностите на "Юнайтед Партнърс". При нас са идвали кандидати със страхотни CV-та, но още на пръв поглед личи, че няма да се впишат в средата. Например, ако един човек е с много силно изразена склонност да води като се налага и доминира, без да зачита хората около себе си, колкото и невероятен професионалист да е, няма да пасне на нашата култура, в която толерантността, доверието и личната инициатива са много важни. Затова винаги проверявам дали има съвместимост на ценностите.

Въпросът, който винаги задавам на интервю за работа, е… разкажете ми за някой ваш неуспех.

И отговорът, който бих била доволна да чуя, е… няма правилен отговор на този въпрос. Обикновено обръщам внимание на естествената реакция на човек, когато му задам този ‚неудобен" въпрос, особено когато той няма много опит и не се е научил още как да се държи на интервюта. Наблюдавам доколко той си позволява да бъде уязвим, но и дали умее да пази границите си. От думите и невербалната комуникация може да се научи много за личността и да се прецени дали това е подходящата кандидатура, разбира се, в комбинация с други въпроси и проучване.

Грешките, които допускат кандидатите за работа най-често, са… представят се като прекалено уверени или прекалено неуверени. Отговарят едносрично, с по едно изречение или пък прекаляват с говоренето. Не знаят нищо за компанията. Бъркат връзки с обществеността с реклама. Не са направили проучване за заплащането за съответната позиция и не могат да отговорят адекватно на този въпрос. Не се усмихват изобщо и са прекалено сериозни. Избягват очен контакт.

На интервюто за работа, което никога няма да забравя… един кандидат подрани с повече от 30 мин. за интервюто и след като му обясних, че ще се наложи да почака, защото в момента имам друга работа, той ми каза "Е, нищо, тъкмо ще ми направиш кафенце". Разбира се, не беше сред извиканите на второ интервю.

На моето последно интервю за работа… много отдавна не съм седяла на стола на кандидата. Последното ми "истинско" интервю за работа беше преди около 8 години, тогава се занимавах с връзки с обществеността и кандидатствах в една медия. Тъкмо бях преживяла голяма криза в живота си и си спомням, че на интервюто споделих нещо за това. Мисля, че искреността ми спечели човека срещу мен, без изобщо да съм залагала на тази карта.

Оригинална публикация

www.manager.bg I 09.03.2015г.

Оригинална публикация

www.24chasa.bg I 08.01.2015г.

Oще докато е в майчинство и малко преди Нова година, Лора Крумова е подала молба за напускане в Би Ти Ви.

Известната журналистка си тръгва от медията доста изненадващо, тъй като колегите ѝ там я очакваха да се върне на екрана с ново предаване през януари.

Това наистина ще се случи, но ще е по-скоро в края на февруари и вече ще е по Нова тв.

Лора ще води заедно с приятелката си Галя Щърбева, която също ще се върне от майчинство. По щастливо стечение двете родиха почти по едно и също време и заедно гледаха децата си. Явор на Лора този месец ще навърши годинка и 4 м., а Калина на Галя става на годинка на 16 януари.

Двете журналистки заедно ще се върнат на екрана. Щърбева обаче вече няма да води новините на Нова тв.

Предаването им ще е магазинен дълъг блок, поне 3 часа и ще се излъчва в събота следобед. В него ще има многобройни рубрики и интервюта. Някои от известните гости ще бъдат предизвиквани да коментират теми, които не са в тяхната експертиза, но пък имат оригинална гледна точка. Предвидени са и много репортажи.

Още от лятото двете журналистки преговаряха с Би Ти Ви за свое токшоу. Желанието им беше те самите да го продуцират, но само Крумова щеше да е водеща. В крайна сметка телевизията не се е съгласила журналистката да става външен продуцент и вероятно затова са се разделили, казаха хора от медията.

Би Ти Ви прекрати и договора на Наталия Симеонова и предаването ѝ “Предай нататък”. Последното му издание беше на 27 декември. Водещата и медията обаче обсъждат нови проекти, които да правят заедно.

Оригинална публикация

www.manager.bg I 06.01.2015г.

Алън Стивънс, който е един от 10-те водещи медийни експерти на UK според The Independent идва в България на 22 януари за еднодневно обучение по създаване, налагане и запазване на положителен медиен имидж, репутация и управление на кризи.

Алън Стивънс притежава най-високото професионално признание – наградата The Professional Speaking Award of Excellence (PSAE) и е единственият акредитиран професионален лектор в Европа, който е и квалифициран специалист по Връзки с обществеността.

Сред темите на семинара, който е с ограничени места са:

Защо „без коментар“ не е опция?

Как да контролираме всяко интервю?

Как да комуникираме отговор „на изчакване“

Как да бъдете основния източник на информация?

10 неща, които не трябва да казвате пред репортери

Последващи действия и водене на документация

Повече за програмата и специалните оферти за ранна регистрация може да откриете тук.

Оригинална публикация

www.bgonair.bg I 26.09.2014г.

Numero zero ще бъде издаден през януари с английското заглавие That’s the Press, Baby…

"Готов съм с нов роман." – казва самият Еко в интервю, което ще бъде излъчено тази събота по националната телевизия "България он ер".

"Едно гротескно представяне на журналистиката. Историята на един вестник, който – може би изглежда малко ала Берлускони, макар че действието се развива през 1992г., преди Берлускони да влезе в политиката." – допълва писателят.

Действието се развива в Милано и разказва историята на журналист, който иска да разбули мистериите около смъртта на "усмихнатия папа" Йоан Павел Първи, около дейността на "Червените бригади", масонската ложа Propaganda Due…

Новият му роман ще бъде представен официално през януари следващата година във Франкфурт.

Освен над новия роман, Еко работи и върху сборник със събрани съчинения, който надхвърля 3000 страници и вече е в ръцете на неговите редактори.

Цялото интервю на проф. Кристиян Банков с Умберто Еко можете да видите ексклузивно за българския телевизионен ефир тази събота в 11 часа в предаването "Медиите ON AIR".

Оригинална публикация

www.luboslovie.bg  I 09.06.2014

Милена Атанасова е мениджър Връзки с обществеността в медийна група Investor. Работи в областта на публичните комуникации от 1999 г. През годините практикува в различни сфери – изкуство, реклама, търговия, интериор и дизайн, фармация, медии, лека промишленост, политика и др. Като мениджър комуникации работи от 2003 до 2010 г. в компаниите Хигия АД, Българска Радиокомпания (Ретро Радио), Communicorp. и Ficosota Syntez. От 2010 управлява агенция за комуникации и събитиен мениджмънт MAGICA events.

Г-жа Атанасова е магистър по българска и чешка филология към СУ „Св.Климент Охридски” (2001) и бакалавър по психология към „Св.св. Кирил и Методий” (2005). Има множество специализации в областта на лингвистиката, психологията и публичните комуникации.

Председател на Българско дружество за връзки с обществеността (2009/2011), Председател на Комисията по професионална етика (от 2011 до днес), член на Управителния съвет на Българска конфедерация за връзки с обществеността и член на European Association of communication directors (EACD). За тънкостите на Връзки с обществеността, също Пъблик рилейшънс, съкратено ПР и разговорно пиар (от английски Public Relations, PR) специално за Любословие тя разговоря с Андрей Велчев.

Ако Едуард Бернайс е бащата на манипулацията “публик рилейшънс”, коя е майката и въобще може ли да се твърди, че някой е родител на комуникациите или те просто са се само формирали според обстоятелствата?

- В действителност обстоятелствата са тези, които са развили публичната комуникация с времето. Естествено, първоначално предимно през медиите, но днес вече възможностите са много повече. Специално пъблик рилейшънс изначално е възникнала като консултантска функция на менидмънта. Но Връзките с обществеността стават изключително необходими и по-популярни като професия тогава, когато се развива масовото производство. Неслучайно самата професия се е обособила в Америка, където мащабът е огромен и там има реална необходимост от по-добра дистрибуция на информацията… Има и други причини според мен – една от тях е, че американците са прецизни и държат на доброто планиране, същевременно виждат голямата картина – визионери са. Това е много важно за връзките с обществеността, защото тази функция в организацията гони дългосрочен резултат – тя създава или променя нагласи. Като цяло пъблик рилейшънс е по-ефективен и видим тогава, когато мащабът е по-голям. Визирам всички измерения – както територия и население, така и време, средства… всичко. Затова, ако трябва „пъблик рилейшънс“ да има майка, то тя е нуждата – необходимостта от познание, от информираност на хората, на различните публики.

Коя комуникация е най-силна, най-красива, най-истинска?

Първо да споделя, че добрият пъблик рилейшънс не предполага неистинска комуникация (усмивка). Ако дадени твърдения, заявени публично, не са базирани на истината, те просто от само себе си умират. Като преди това обикновено увреждат репутацията на съответния човек или организация. Затова нека да не мислим за неистини, когато работим в тази сфера.

Иначе за силата и красотата… За мен все пак смисълът на тази професия си остават каузите. Ние, пиарите, не просто трябва да информираме публиките, но и да работим в полза на добрите каузи. Особено в днешна България често си мисля напоследък, че обществото има сериозна нужда от повече добри хора. Това важи и за пиарите – трябват ни не просто хора, които да правят връзки. Трябват ни хора, които да разказват добри истории. Всеки си избира своите каузи – професионални и човешки – и използвам тази трибуна, за да призова колегите, да не забравят, че сме преди всичко хора и трябва да бъдем човечни.

Дали ще си изберем да работим за здравето на обществото, дали неговата грамотност, образованост или култура, дали ще развиваме уменията и знанията на млади таланти или ще популяризираме страната ни като туристическа дестинация – важното е всеки да може да избере поне едно позитивно нещо, с което да помага и да се чувства полезен на по-голям кръг от хора. За да можем да изразим човечността си по различни начини. Иначе професията се обезсмисля, ако се използва единствено и само за търговски цели, за придобиване на влияние, за пропаганда или манипулация. Затова и се радвам, че сте направили един такъв позитивен портал – името му също е много красиво, ще си позволя да се заиграя с него – нужни са ни любословни пиари (усмивка).

Как “публик рилейшънс” намира място в нашият все по-открит социален свят и живот?

- Всъщност според мен именно тази откритост е условие пъблик рилейшънс да се развива добре и неговите функции да се увеличават с времето. Колкото по-открита става комуникацията между различните публики, толкова по-добре и ефективно могат да работят специалистите по връзки с обществеността. Лично аз изключително много се радвам, че и в България се развиват социалните медии и мрежи например. Ако не бяха те през последните две години, много малко щяха да бъдат традиционните медии, които могат обективно да възпроизвеждат фактите от българската действителност и да информират хората достоверно и безпристрастно.

Няма логика ПР специалистите да разчитат само и единствено на традиционните медии – средствата за публична комуникация се увеличават с всеки изминал ден, различните практики – също и ние би следвало да се възползваме от тях. Твърдо мога да кажа, че тази професия не просто има място в живота ни днес, но става все по-значима, защото хората осъзнават, че пъблик рилейшънс не прави само опаковки, а произвежда съдържание. Точно затова си обичам толкова много работата – възможностите и са неограничени.

Можем да започнем един проект от А, да го завършим до Я, като по време на изпълнението му въвличаме в него най-различни интересни и важни хора, организации, и извършваме много разнообразни дейности. Накрая освен, че се вижда резултатът от работата ни, се оказваме обогатени с още повече познания и познанства, а всички участници са доволни от свършеното и от факта, че са били част от проекта.

Веднага привеждам пример – в момента паралелно текат две чудесни инициативи при нас, отново като част от корпоративната политика на медийна група Investor – единият е „Забавното лятно четене“ (насочен към насърчаването на детското четене), а другият е традиционният детски велокрос, който стимулира спорта при децата и създава добри навици и здравословен начин на живот. Това са също мои лични каузи, което освен полезно, прави заниманието и приятно. Освен всичко, виждам в колегите и партньорите същия хъс, което е много вдъхновяващо – затова искам и тук да благодаря на ЧЕЗ – България, които подкрепят и двете.

Какъв кръст носят съвременните “публик рилейшънс” и реалният диалог между комуникационните мениджъри и журналистите в новата медийна реалност?# Хаш таг – променя ли посланията или ги шифрира за определени публики?

И по-горе намекнах, че не можем да разчитаме само на журналистите. Това е дълга и тягостна тема, която не ми се иска да подхващам… За съжаление реалността в България е такава, че и да искат, често колегите журналисти не могат да кажат онова, което мислят.

Защото ще си загубят работата. Няма какво да се лъжем, в момента ситуацията е много тежка – и международните доклади го доказват – ние сме на последните места по свобода на словото в Европа. Слава Богу, аз имам късмета да работя в независима медийна група и мога само да се гордея с това. Но не мисля, че проблемът за изкривяването на действителността се крие в комуникацията между журналисти и пиари, напротив. Често пиар специалистите помагат на журналистите да научат повече за даден случай/ проект/ кампания/ организация… и почти винаги те са благодарни за това.

Ние не искаме да отнемем авторството, а да допринесем за по-богатото представяне и по-качествения журналистически материал. Бих казала, че добрите професионалисти в нашата сфера ценят високо авторството даже и винаги го предпочитат пред копи-пейст от съобщението към медиите.

Вие сте и дългогодишен член и председател на Комисията по Етика към БДВО, има ли Етика и морал в “публик рилейшънс” и взаимовръзката между комуникации и медии?

- Не бива да обвързваме етиката в пиар с етиката в журналистиката. Най-малкото, защото органите, които отговарят за поведението на двете професии, са различни. Кодексите също са различни. Не казвам, че това е добре. По-ефективно би било да има един етичен кодекс за всички професии, свързани с публични комуникации, а неправителственият сектор да следи за саморегулацията. Това е идеалният вариант, защото тогава наистина ще се създаде професионална общност по естествен път. Ние, пиарите, не работим сами – работим с журналисти, маркетинг и бранд специалисти, рекламисти, социолози, маркетинголози, ивент мениджъри, ейчари… Да, професията има своите специфики, но трябва да имаме обща платформа, на която да стъпим.

Така мисля. Засега, обаче, не виждам начин това да се случи. Факт е, че различните професии имат по няколко професионални организации, на журналистите дори етичните им кодекси са два… В нашата сфера ситуацията е идентична. Докато не разберем, че на този малък пазар не можем да се дробим и да се делим, защото никой няма интерес от това, няма как етиката да просъществува и да има реална саморегулация. Тези неща ще бъдат възможни едва след като придобием чувство за общност. В момента, както казват много умни хора, е време разделно. И това не само на ниво професия – говоря за всички обществени слоеве.

Имате ли ярък спомен за казус който Ви е поучил?

- Ооо, да. Много са, не е само един и никак не се срамувам да ги споделям, защото не искам колегите да повтарят моите грешки. Хора сме – колкото и професионално да работим, всеки от нас греши. При това за малки неща, не за концептуални. Не бива да се мисли, че пиар специалистите са безгрешни, колкото и да са опитни. Не сме и фокусници, както се твърди – не можем да правим чудеса (усмивка). Затова и като имам стажанти, освен какво е добре да се прави, споделям постоянно какво не трябва да се прави. Съвсем пресен пример имам даже – отпреди месец, макар и плод на недоразумение.

За пръв път пробвах да извлека информация посредством инфографика и за тази цел поканихме агенция. И двете страни събирахме информация за инфографиката – за да се застраховаме, че няма да пропуснем нещо важно. Накрая я обобщихме и се получи чудесна като съдържание, но никой не я провери за правописни грешки. И инфографиката излезе с няколко грешчици. Изводът е – винаги проверявай поне по 2 пъти. Елементарно, нали? Но в забързаното ежедневие се случват такива неща… малките уроци на работното поле.

Колко често и въобще има ли случай “публик рилейшънс” да изглеждат несигурни и не достатъчно прозрачни за самата общественост?

Има такива случаи, те са най-често в определени сфери на дейност. Например това е причината аз да не се занимавам с политически комуникации – там правилата са други. Е, пробвах за една кампания, любопитството ми надделя, но бързо ми мина.

В КСО ли е новият инструмент на “публик рилейшънс” и комуникации?

Да, аз споделих, че за мен каузите са смисълът. Корпоративната социална отговорност също се гради върху каузи и добри практики. Не бих нарекла КСО инструмент. Защото ако една компания се опитва да използва КСО само като инструмент за публичност и изграждане на позитивен имидж/ репутация, то това си личи отдалече и създава обратен ефект – отблъсква широката общественост. Можете да питате Марина Стефанова, която води Глобалния договор за България, тя би била интересен събеседник в тази посока (усмивка).

Коя е най-интересната личност от попрището на комуникациите която сте срещали във вашата професия?

Това е много труден въпрос, защото ярките личности в нашата професия не са малко и имат много разнопосочна дейност. Възхищавам се както на интересни хора, които са положили основата на тази професия в България – като проф. Петев, Нери Терзиева, Любомир Стойков, Красимира Краева, така и на по-млади колеги, които са професионалисти като Нели Бенова, Деси Бошнакова, Деница Сачева… Да не забравяме колегите от БДВО, от които също съм научила немалко и повечето са професионалисти и ярки индивидуалности (усмивка). Веднага споменавам тук една Ралица Жикова. Със сигурност човекът не е един.

“Публик рилейшънс” не прилича все повече на selfy направено с мобилно устройство?

Аз съм на обратното мнение. Според мен ролята на тази професия става все по-голяма и считам, че в България хората също започнаха да го забелязват през последните години. Дори шоубизнесът разбра, че за професионалното популяризиране на техните продукти, са необходими професионалисти…

Коя е най-скъпата ви кампания – и като номинална и като емоционална стойност?

Номиналът за мен никога не е бил от такова значение, по-важна е споделената емоция и резултатът. Най-ценните кампании са тези, които правих в МАГИКА – например Fine Line я подванахме от самото начало, измислихме концептуално как може да се развива и компанията се разви пред очите ми. Което бе чудесно преживяване. Не по-малко скъпи са ми кампаниите за Arena Professional. Имали сме хубави кампании на тема киберсигурност… не са едно и две неща.

В годината на коня сме, не мога да не ви задам провокативен въпрос в тази посока: Държи ли някой юздите на “публик рилейшънс” и откритите, честни комуникации?

Не само един човек, няколко са. И те просто съсредоточават всички останали фактори, които определят публичните комуникации в България. Тук ще си позволя да цитирам Максим Бехар, който винаги е твърдял, че ПР е преди всичко бизнес. Може би наистина ще се окаже прав – всичко рано или късно опира до пари.

Нужни ли са мъжки момичета в света на корпоративните и институционални “публик рилейшънс”?

Определено. Една колежка сподели, че в нашата професия на жените също им трябват топки (извинете за езика, цитирам). Споделям мнението и.

Съжалявате ли, че се занимавате с “публик рилейшънс”?

- Не, вече 13 години вече практикувам тази професия и твърдо мога да кажа, че е нея намирам пълно удовлетворение. Наистина, в България не е лесно да се работи в тази сфера, но все се надявам, че ситуацията ще се промени.

Вашето пожелание към Любословие и нашата разрастваща се аудитория?

- Пожелавам ви времето да ви утвърди като качествена медиа, да ви четат все повече професионалисти и да се радвате на сериозно развитие. И не забравяйте свободата на словото и етичния кодекс на пиар специалистите в България!

Оригинална публикация

www.luboslovie.bg  I 06.06.2014

Мануела Дюлгерова-Тотева е мениджър „Комуникации” в Аурубис България от 2010 г., където отговаря за вътрешните и външните комуникации в компанията, информационните офиси, планирането и участието в социални проекти на местно и национално ниво, работа с неправителствения сектор.

Започва да работи в сферата на комуникациите преди 14 години като пресаташе в Българска търговско-промишлена палата. След период от 5 години се насочва към корпоративния сектор, където работи като Мениджър „Корпоративни комуникации” в МЕТРО Кеш енд Кери България, лидер в wholesaleбизнеса в страната за този период. В периода 2005-2007 работи като PR консултант за клиенти като Ideal Standard and Vidima, Grand Hotel Sofia, Mr. Bricolage, телевизионните канали HBO и Cinemax, представителните организации на Европейския съюз в България и др. До 2010 г. отговаря за корпоративните социални проекти и събитията в Пощенска банка.

Мануела Тотева е завършила „Връзки с обществеността“ във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийски университет, също тока има и диплома от Международния банков институт в София. Продължава своето образование в CharteredInstituteofPublicRelations (Лондон) и специализирани обучителни центрове по маркетинг, стратегическо планиране, кризисен мениджмънт в България, Сърбия, Чехия и Германия.

Мануела Дюлгерова-Тотева е била заместник-председател на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), член на Управителния съвет на Български дарителски форум (БДФ) и член на Европейската асоциация на комуникационните директори (EACD). В специално интервю за Любословие и Андрей Велчев тя разказва за професионалният си път като пресаташе, акаунт, мениджър на проект, експерт и мениджър в Българската търговско-промишлена палата, Apeiron Communication, Пощенска банка и “МЕТРО Кеш енд Кери България”. Както и за

Дюлгерова е завършила Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ “Св. Климент Охридски” със степен бакалавър по публични комуникации, както и Международния банков институт в София. Продължава образованието си в Британският институт по PR (CIPR). Преминала е специализирани обучения по маркетинг, стратегическо планиране и финанси в България, Сърбия, Чехия и Германия. Тя е заместник-председател на Българското дружество за връзки с обществеността.

Имате ли принципи в общуването с медии и журналисти?

Естествено, няма как без принципи. В своята практика следвам етичния кодекс на ПР специалистите в България, който може би за съжаление все още не е познат сред всички колеги, но според мен всеки уважаващ себе си ПР специалист следва да го е прочел. В този документ са залегнали професионалните ценности, от които вярвам, че следва да се ръководи нашата работа – във взаимоотношенията с медиите като медиатор и в непосредственото общуване със заинтересувани страни. Днес, при наличието на социални медии, когато в реално време се мултиплицира дадена новина или скандални разкрития за компания, организация или личност, един ПР специалист следва да е отворен, открит, прозрачен в своето общуване, защото неистината винаги създава редица проблеми. Аз ряботя в сектора на тежката индустрия и моето ежедневие е изпълнено с комуникация с колеги, медии, граждани, неправителствени организации, младежи, лидери на мнение. Макар тонът и подходът към тези различни групи, с които взаимодейства компанията, да е различен, се стремя винаги да поддържам обективен диалог. С журналистите сме колеги и трябва заедно да печелим общественото доверие.

Често ли те търсят медии?

Често ни търсят- да, може би заради компанията, заради това че структуроопределяща за икономиката на България. Има, разбира се, определена група журналисти, с които сме изградили партньорски отношения поради почти ежедневна комуникация и си имаме взаимно доверие. Винаги, когато имат нужда от информация, правя всичко възможно, за да реагирам бързо и адекватно, което е от полза за всички.

А PR има ли принципи?

Ако говорим глобално – доколкото имам поглед от международни ПР събития и конференция, да. Ако говорим за България за съжаление съм малко по-скептична. Мисля, че в корпоративния сектор у нас се спазват определени принципи и то не само на PR ниво, те предимно идват от централите на компаниите, от международния обхват на тази дейност. За съжаление обаче често във фейсбук или по-други канали разбирам как журналисти коментират поредния случай на PR гаф. Надявам се, че тази професия не звучи вече толкова модерно, а по-скоро всеки, който реши да се насочи към нея, да знае защо и каква отговорност носи.

Комуникациите могат да се оприличат на добре облечена бизнес дама?

Комуникациите не винаги са дама, но в крайна сметка това е професия, в която понятията „имидж“ и „репутация“ са от голямо значение. За мен ПР специалист, който представя дадена компания, организация или пък личност, не може да си позволи да изглежда неподходящо. Разбира се, не винаги това е правилно определение, например за арт средите, или ако си PR на Google.

Публичният облик не е ли суета?

По-скоро не. Не трябва да се залита прекалено в крайността да промотираме организацията или личността, която представляваме, защото за тази област си има други специалисти, а по-скоро трябва да се стремим да бъдем медиатор между към обществото, балансирайки между това да сме в полза и на обществото.

Аурубис е дългосрочно ангажиран ли е с корпоративна социална отговорност, мислите ли че това е бъдещето?

Не мисля, че е временна тенденция и по-скоро говорейки за корпоративна социална отговорност, при нас в Аурубис отиваме в по-широки граници, налагайки определението, което все по-често чувате – устойчиво развитие. На ниво Аурубис имаме разработена стратегия с дългосрочен аспект. Допълнително, комуникираме с неправителствения сектор, за да бъдем с по-точна и обективна преценка за приоритетите в тази област, оценката на ефекта от такива програми, дори изборът на подходяща кауза.

Каква е вашата дефиниция за корпоративна социална отговорност?

Това е ангажиментът и взаимодействието ни към заобикалящата среда. В Аурубис имаме няколко приоритетни области на корпоративна социална отговорност. образованието, което е бъдещето за всяко общество, младите хора. Спортът, който е непреходен, защото спортистите са хора, които символизират дисциплина, позитивно излъчване, енергия и ние искаме да се отъждествяваме именно с такива герои на днешния ден. Друга сфера, която подкрепяме, е културата и развитието на млади таланти.

Всеки танц си има край, идва ли танца на пр и медиите?

Не, по-скоро, може би по-развихрен ще бъде танца на PR-а със социалните медии в бъдеще. Скоро бях на конференция, на която стана ясно, че ежедневно изникват нови софтуерни възможности за комуникация, които позволяват непосредствения контакт с целевите ни групи. Това обаче определено не означава, че медиите ще останат на по-заден план. За мен тяхната роля е друга. Нека поживеем и ще видим.

Комуникациите на принципа на продажбата на бързооборотни стоки

Твърде силно твърдение, напротив, аз съм по скоро за стратегическите и устойчиви комуникаци. Чрез пр-а градиш репутация, устойчиво и дългосрочно, а не продаваш нещо, което днес е актуално, а утре не. Поне в корпоративния сектор мога да потвърдя е така.

Ако напишете книга за общуването, комуникациите и връзките, на какво ще я посветите основно?

На доверието и други ценности, важни за ефективна комуникация.

Вашите пожелания към читателите ни:

Да са увеличават, да отделят все повече време на четенето на интересни новини, които им предлагате. Любословие е много хубава инициатива на млади хора, така ви пожелавам все така обективно да информирате своите читатели и да ги зареждате с позитивни новини.

Оригинална публикация

www.kreativen.com  I 16.05.2014

Ако проактивността имаше собствено име, щеше да се казва Жасмина Гевезиева. С новия образователен и маркетинг мениджър на M3 College си поговорихме откровено за добавената стойност на бизнеса, рекламата и куп други неща.

Отскоро си мениджър образование и маркетинг в M3 College, какво е общото между едното и другото? Как се допълват, какво за теб е реално предизвикателството от цялата работа?

Като начало предизвикателството е, че съм на 22, и основното ми образование е журналистика; тя няма много общо с това, с което в момента се занимавам. Докато учех журналистика ходих на практики, но нещо ми липсваше. Винаги съм чела за мениджмънт, лидерство, представяла съм си в бъдеще как животът ми ще се развива и как ще съм се изградила професионално, ще ходя да преподавам или ще водя лекции и дискусии. В настоящата ми работа виждам как лекторите успяват да съчетават всичко това. Предизвикателство е цялата тази информация, която искам да усвоя, за бъда максимално полезна на компанията и същевременно да се надградя.

Имам възможността и свободата да правя готини проекти и да развивам колежа, а тази свобода е безценна.

Тъй като говориш за комуникацията и целия този процес, който е доста динамичен, плюс начален опит от твоя страна, кои са трите най-важни извода, които си си извадила за комуникацията?

Бъди честен, знай какво искаш, за да знаеш и как да го предадеш на останалите, и помагай.

Да помагаш?

Да, защото се връща! Когато гласуваш доверие, в повечето случаи то се връща. Ако това не стане, хората губят. Бъди добър с хората. С опита ми от НПО сектора в последните две години забелязах, че заедно с хората с подобно на твоето мислене и на твоята вълна, създавате неща, които си струват. Заедно се борите за каузи. Това е нещото, което мен ме вдъхновява. Работата в екип ме научи да искам да помагам и че това се оценява. Самият факт, че огромна част от курсистите ни тук след курсовете си казват „Уау, беше страхотно!”  и че това се забелязва, за мен е  изключително удовлетворяващо.

Веднага ме подсети за добавената стойност, която бизнесът трябва да прави.

Абсолютно! За да бъде един бизнес конкурентен и да се отличава, винаги трябва да има добавена стойност. При нас добавената стойност е, че освен качественото образование, ориентирано към практика, което предлагаме, например създаваме нови приятелства. Тук хората се чувстват наистина страхотно. Креативната обстановка, предразполагащата и приятна среда да учиш и да се забавляваш, да играеш, да създаваш brand experience.

Моята основна мисия е аз да създавам лоялни клиенти по всякакъв начин. Още от влизането на самия курсист, подаряването на книги, правенето на кафе, самото отношение.  Ние се опитваме да помагаме и да накараме всички да се чувстват добре. Искам да създам силна емоционална привързаност на клиентите ми към бранда М3 College. Засега успявам да го постигам донякъде. Миналата седмица за четири работни дни три клиентки ми казаха, че ме обичат. Е как да не съм щастлива?

Заговори за brand experience и няма как да не те попитам за световни успешни примери, от които можем да се учим.

Starbucks е типичен пример. Когато имаш даден бизнес, за да бъдеш креативен е добре да копираш и приспособяваш практики от други категории бизнеси в своят. В Starbucks идеята е, че кафето не е просто кафе. Кафето е наслада, кафето е усещане, преживяване. Посетителите отиват и се потапят в приятна атмосфера, лягат в креслото и докато четат любима за тях книга се наслаждават на кафето и обстановката около тях.  В Starbucks самите служители винаги са усмихнати. Дори има case study, в което се пита дали мениджмънтът ги обучава да бъдат усмихнати, или самите те са такива. Отговорът е, че те самите са такива, сплотени в мисията и визията на съответния бранд да създават този експириънс, да карат клиентите да се чувстват добре чрез усмивка. Доказано е, че усмивката увеличава със 70% възможността за продажба и е част от създаването  на лоялни клиенти. Щастието и усмивката привлича клиенти.

Как рекламата създава щастие и кои са твоите лични примери за такива реклами?

С рекламни техники.  Типичен пример е Coca-Cola и нейната комуникация на ценности във всеки един клип. В момента нейните ценности са щастието, семейството и как не може да седнеш на семейната трапеза, без да има Coca-Cola. Моят любим пример за щастие е реклама на T-mobile от 2010-та година, която е снимана на Heathrow. Рекламата се казва “Welcome back” и лично аз съм я гледала над 50 пъти. Препоръчвам на всеки да я изгледа, ако не е успял да я види.

Как се създава качествен PR в България?

С доверие, качествени кадри и качествено образование плюс много опит. Има голяма дупка между това, което се преподава в университета, и практиката.  Всичко така се постига. В допълнение може да се използва и много самообучение с качествена литература.

Говорейки си за образование, какво според теб държавата трябва да вземе от бизнеса, за да създаде по-добри кадри?

Трябва да има преподаватели, които не са си прекарали целия живот в университета, да са практици. Прекалено многото теория е неефективна. Хубаво е да се наблегне на презентациите заради визуалната комуникация. Тя те кара да запомняш заради това, че си привлечен от това, което виждаш. Би било готино голяма част от образованието да премине онлайн с достатъчно примери и въпроси от практиката.

Оригинална публикация

 БТВ, Тази сутрин | 19.12.2013

Водещ: Добро утро на председателя на СЕМ доц. Георги Лозанов. Ще си говорим за медийната година, която измина. България обаче съвсем скоро, преди три дни попада начелото на една класация в отрицателния смисъл отново за свобода на изразяване. Според международната организация „Индекс на цензурата” ние сме най-зле в ЕС.
Георги Лозанов: Да, това е трайна тенденция за съжаление, която продължава да се задържа. Тя е от доста години, от 2007. Малко парадоксално още (..) в ЕС. Като че ли решихме, че с медиите са решени проблемите, а те станаха все по, все повече се задълбочават. Свързани са с няколко неща, с разбира се, с прозрачност на собствеността и главно на финансирането, на собствеността и финансирането не е едно и също. С прозрачност на финансирането на медиите през държавните институции. Вие знаете тези фондове по комуникативни стратегии и т.н. Със спазването на професионални стандарти и с нивото на саморегулация. Много лична неприкосновеност и т.н. Много неща има, които дават тази картина със самочувствието на българския журналист, който все по-малко има усещането, че от него пряко зависи това, което той ще каже, (..) голямо влияние на собствените си и на други фактори върху журналистическото говорене и съзнание и мислене, заради което тези, понеже класации са резултат на анкети с журналисти и те отразяват така да се каже нашето собствено усещане за професията ни, ако се причисля към журналистите. Но заедно с това според мен има едни инерционен момент в тази класация, защото на мен ми се струва, че 2013 година поне, ако я отнесем към електронните медии и то към основните електронни медии, тези които формират в най-голяма степен обществено мнение в България, продължават да формират, е по-различна от тази инерционна тенденция все повече да падаме надолу и надолу.
Водещ: Какво се промени? С какво е различна?
Георги Лозанов: Ами какво се промени е трудно да се каже, но какво се случи може да се каже. Виждате ли 2013 прилича на 90-та година и на 97-ма. Години на голямо гражданско, сила на гражданските реакции и настроения, които излязоха на улицата още от зимата както знаете. От миналата зима, та до тази. И фактически медията постепенно, медиите постепенно, говоря за тези централни медии, се свързаха с тези граждански процеси и станаха част от тях, почнаха да им дават терен. Върнаха си критическия дух по отношение на политиката. И сега знаете ли, че всъщност, което една от, в медиен план от преките резултати от този процес, който виждат е, че няма вече за властта 100 дни медиен комфорт. И аз мисля, че оттук нататък например вече няма да има власт с 100 дни медиен комфорт. Влезе медията в едно друго отношение към властта, което впрочем е стимулирано и от присъствието и ролята, засилващата се роля на гражданската журналистика и на новите медии, на социалните мрежи. Вече не може да се прави журналистика някак си затворена само в собствената ти медия и в собствената ти медийна среда.
Водещ: Е (..) за нейния комфорт не е ли малко извратен от гледна точка на ролята на медиите.
Георги Лозанов: Винаги имаше такова очакване непрестанно, че първите 100 дни медиен комфорт и т.н. Даже почти неизречено правило. Вече няма това, да не говорим, че… Медията успя да влезе в духа на този процес, въпреки голямото подозрение, че може би няма го стори, защото имаше доста голямо напрежение между новите медии и техните аудитории и традиционната медия, говоря за телевизиите и говорещите радио програми. Едно раздалечение, което сега се сближиха и общо взето са в един общ граждански процес. Разбира се, това не значи, че няма маргинални медии, които по-странични, по-малки, които вървят в обратната посока и които пък силно се политизират. Това е една друга доста негативна тенденция бих я нарекъл за тази година.
Водещ: СЕМ съвсем колегиално е попитало своите колегиални органи ЕС има ли партийни телевизии в техните държави?
Георги Лозанов: Ами няма.
Водещ: Какво се оказа?
Георги Лозанов: Няма. Нормативно не е забранено на много места, както и при нас, но на практика това не се случва и много трудно се случва, защото вижте какво има един все пак стандарт, неписан, че медията трябва да поддържа различните гледни точки в обществото. Вярно, че това изискване е само за обществените медии, но една медия, която иска да стои централно, така да се каже да говори на цялата аудитория, няма как да се затвори в една гледна точка, а се забелязва такъв процес и даже не само в тези партийно обвързани медии или медии, които произвеждат партийни субекти, ами и в отделни водещи журналисти, които все повече се встрастяват в една гледна точка. Аз, включително и на територия на обществените медии даже. Аз не отричам това право, но много важно и другите гледни точки да звучат и затова една партийна медия по условие е екзотична птица е медийният свят особено на електронните медии. И в това отношение повече прилича на вестниците, които действително често са партийни и т.н. но електронните медии поддържат един вътрешен баланс и в това е тяхната, част от тяхната специфика, така че това също е странна тенденция, характерна. Тя е започнала в предишните години, но тази година доста се изяви.
Водещ: Има ли държави където са забранени партийните телевизии?
Георги Лозанов: Има където не са позволени. Мисля че Великобритания, отчасти Германия. Знаете ли не е въпросът и в партийните, тя, нищо че е партийна телевизия, тя една телевизия може да бъде политически ангажирана без по документи…
Водещ: Без да се финансира от субсидия например.
Георги Лозанов: да примерно или да принадлежи по документи.
Водещ: Кой ви мотивира да направите това запитване? Имате ли някакви намерения?
Георги Лозанов: Защото в това отношение сме странна, странна вече, така още един странен характеристика на нашата медийна среда и искахме да видим поне съпоставително спрямо другите държави. Вижте и освен това какво се получава, какво ни мотивира. Все повече медийната регулация не е национален, затворен национален процес и гледна точка. Например днес в Лондон се създава една група на европейските медийни регулатори, в която естествено участва и българският, която оттук нататък ще наблюдава състоянието на медийната среда въобще, не на национално ниво и ще може да реагира. Така че така да се каже от утре вече нашите национални медийни проблеми до голяма степен на ниво регулация престават да бъдат национални. И СЕМ в някакъв смисъл както пред закона, българският, така ще трябва да отговаря и пред европейските си партньори за състоянието на медиите и нашата реакция към това състояние. Така се движат процесите, но за мен е важно да кажа, че аз виждам една аналогия между тези три (..), които споменах. Между другото след 90-та година се освободи медийният пазар и започна свободното медийно развитие на страната. След 97-ма се създаде първият медиен закон, създадоха се обществени и търговски медии, разби се държавният монопол, започна нейната регулация и развитие. Струва ми се, че след 2013-та предстои също важна реорганизация на медийния свят в България.
Водеща: Традиционните медии затворена страница ли са?
Георги Лозанов: Не, не. Въобще не са затворена страница, но те именно ще влизат в по-сложни отношения с новите медии, все повече се говори за свързана телевизия, тя е свързана именно с тези нови форми на комуникация. Така че те вече.. Те не са затворена страница, а вече не са затворена система. Трябва непременно да са в отношение с новите медии и в тази посока ще са промените и в законодателството, и въобще в медийната среда, които за мен са оптимистични от гледна точка на свободата на словото.
Водещ: На финал само ни кажете, понеже ни питат много често по телефона, намалиха ли телевизиите звука на рекламата?
Георги Лозанов: Ами не всички и сега имаме едно устройство и вече, който не е намалил, но разбира се, в голямата си част намалиха, но който продължава да не е намалил ще бъде обект на санкция.
Водеща: Ще го глобявате.
Георги Лозанов: Да, най-просто казано.
Водеща: Добре.

 сп. Мениджър | 15.12.2013 

Експлоатираните формати и жанрове ще загубят зрители за сметка на новите и по-рядко излъчваните, казва Апостол Пенчев, програмен директор на bTV

Господин Пенчев, какви са плюсовете и минусите на факта, че турският сериал "Огледален свят" е най-гледаната ТВ програма? Как и колко това ще повлияе на решенията ви какви да са предаванията в праймтайма в бъдеще?

- Когато зрителите показват толкова категорично одобрение към една програма, трябва да се съобразим. Турските сериали са феномен, от който bTV успя да се възползва най-добре през последните години. Но стратегията на един устойчив пазарен лидер не трябва да се определя само от моментните предпочитания на публиката. След 13 години като водеща медия bTV носи по-голяма отговорност. Винаги сме били двигател на развитието на целия ТВ пазар. У нас има голям неразвит потенциал от творци и таланти. Ако ние като лидер не инвестираме в тях, никой друг няма да го направи. Всички очакват bTV да проходи пътеките – видяхте как БГ сериалите се появиха навсякъде едва след пробива на "Стъклен дом".
Вярвам, че водещата медия не трябва да се отказва от иновациите, които са грабнали интереса на зрителите, защото това е правилният начин за правене на телевизия. Той е по-труден, защото означава производство на голямо разнообразие от предавания, с висока себестойност на продукция на час. Изисква и постоянно създаване на нови лица нещо, което у нас се прави само от bTV. Много по-лесно е да заложиш на поредния сезон на един формат с голям брой епизоди с ниска себестойност и с вече познатите звезди. Лесният подход обаче, дори да донесе временни резултати, в дългосрочен план убива пазара.
Смятам, че всички програми, които вълнуват зрителя, имат място в ефира на най-гледаната медия. Искаме българската продукция да доминира в bTV, но няма да стане лесно, нито много бързо. Разчитаме на подкрепата на рекламодателите и останалите партньори в бранша като продуценти, кабелни оператори и др., защото залогът е създаването на истинска българска развлекателна индустрия, а не просто сглобяването на силен ТВ сезон.

- "Африка: звездите сигурно са полудели" е най-гледаното риалити – отразява ли това някакъв тренд за зрителския Вкус към тези формати?

- Тенденцията, която успехът на "Африка" показа, е, че зрителите са уморени от сходни предавания, както и от такива, които излизат с нови издания всеки сезон. Все повече ще се търси новото, смелото, неексплоатирано решение. Стратегията copypaste, която прилагат останалите медии, вече не работи. Това се вижда ясно сега, в края на есен 2013, когато с няколко новаторски предавания (без да са световноизвестни формати) и с три авторски сериала bTV показа много голяма преднина в резултатите за сезона пред прекия конкурент. Разликата между нас и "Нова" е дори по-голяма, отколкото е била в най-добрите години на конкурента ни. С повече свежест, иновация и нови лица постигнахме повече от колегите, инвестирали огромни суми в скъпи, но многократно експлоатирани в България формати и звезди.
Екзотичните предавания дълго време отсъстваха от ефира, затова сега отново има глад за тях. След "Африка" започваме работа по Survivor, който зрителите не са гледали от 2009 г. и очакват новия му сезон с нетърпение.

- В топ 50 на най-гледаните ТВ програми попадат най-вече риалити програми и сериали – как това ще се отрази на проекти за по-нишови предавания, например документални филми като рубриката "bTV Документите"? Лукс ли е подобно съдържание? И колко е важно една телевизия да има такова?

- Още от създаването на bTV сме надскочили статута на национален доставчик на забавления. Неслучайно в топ 50 попадат и новините, и актуалните ни предавания. "bTV Документите" също е журналистически проект, макар и не подчинен на ежедневните новини. За него със сигурност ще има място в програмата ни (както вече се утвърди и рубриката "Непознатите") и това е поредното предизвикателство пред зрителите извън комерсиалните проекти. Още повече че зад "bTV Документите" стои изключителен екип, с продуцент Венелин Петков.

- Каква промяна в тенденциите очаквате през следващата година – ще спрат ли определени формати да носят рейтинг и поради каква причина?

- Многократно експлоатираните формати и жанрове ще загубят зрители за сметка на новите и по-рядко излъчваните, както и за сметка на добрите авторски идеи. На идейно ниво голямата битка ще бъде в сферата на телевизионното кино. Българските сериали станаха задължителни за всяка национална телевизия, макар периодът на всеобща еуфория от тях да отмина. Един скъп и качествено заснет български сериал, но подчинен на скучна или далечна на зрителя история ще загуби битката с друг, който успее да грабне с драматургията си. Всъщност това е разковничето за успеха и на турските сериали – те печелят найвече със сюжета си.

- Американската телевизия MSNBC преобърна модела за правене на сутрешни блокове и публицистични предавания – вместо шумен сблъсък на мнения по злободневни теми тя разчита на смислени гости, които могат да говорят за идеи и не са задължително популярни. Може ли такъв формат да има успех на българския ТВ пазар?

- Американският модел на сутрешна телевизия е много различен от европейския, a MSNBC е сателитен канал с доста различна функция и аудитория от тази на bTV. В България се водим от дневния ред на нацията, който е свързан с политиката и бъдещето на държавата. Мястото за разговори за идеи е в предавания като "Преди обед", където темите са пречупени през призмата на гости извън политическата арена. То също се утвърди като най-гледано в своя слот, което показва, че прилагаме вярната формула.

- Какво ще спечели зрителят от конкуренцията между телевизиите?

- Конкуренцията е най-доброто, което може да се случи на частните телевизии. Този сезон например битката за зрители беше поожесточена и публиката получи по-голям избор. Всичко това обаче може да продължи само ако конкуренцията е лоялна. За съжаление, особено по време на криза конкуренти с доста по-слаби резултати прибягват до некоректни средства, за да се представят добре пред рекламодателите. Много пресен пример е изкуствено създадената полемика около системата за мерене на ТВ гледаемостта на ГАРБ, която най-накрая премина през независим одит. Колегите от "Нова" не подкрепиха одита, след това единствено те атакуваха системата чрез собствена интерпретация на резултатите, в същото време за Втори път се опитват да Въведат алтернативна пийпълметрия. В момента продължават да се позовават на ГАРБ, когато резултатите ги удовлетворяват, но ги отричат и цитират алтернативната система, когато не са доволни от ГАРБ. Отстрани това изглежда като незряло поведение на един изнервен играч на пазара. Но все пак "Нова" е втората по гледаемост медия у нас. Всяка нейна публична реакция може да създаде опасна неувереност на пазара. Сега може би някои рекламодатели са раздвоени, а без техните инвестиции е невъзможно да произвеждаме добро съдържание. От подобна "война" не може да спечели нито една телевизия, но сигурният губещ е зрителят.

- Цитирам ви Стив Джобс: "Когато си млад, гледаш телевизия и си мислиш: има конспирация. Информационните мрежи са се съюзили с цел да ни оглупят. Но когато поостарееш, осъзнаваш, че работата (и бизнесът) им е да дават на хората точно това, което искат. Това е много по-депресираща мисъл". Колко е депресираща за един програмен директор?

- Ако това е депресираща мисъл, нямаше да бъда програмен директор. Функцията ни е да предвиждаме, улавяме и Възпроизвеждаме желанията на зрителите. Ако всеки бизнес работеше на този принцип, нямаше да има губещи. Така че за мен това е предизвикателство, възможност, още повече че работя за многомилионна публика. Освен това програмният директор не е сам. Имам екип от 50 специалисти само в bTV, работим с минимум 200 души от външните продукции, зад които стоят още 2000 на свободна практика. Общото ни правило е, че за да се задържим на Върха, Винаги трябва да търсим неотъпканите пътеки, да изпреварваме тенденциите. Това е нашият начин да се възползваме от натрупаното доверие към bTV и виждам, че зрителите го оценяват.
***
АПОСТОЛ ПЕНЧЕВ е член на УС и директор "Телевизионни програми" в bTV Media Group, като отговаря за резултатите на шестте ТВ канала в групата (bTV, bTV Comedy, bTV Cinema, bTV Lady, bTV Action и RING.BG). Той е c повече от 13 години опит в телевизионното програмиране. Преди да се присъедини към bTV, е работил като ръководител "Международни програми и планиране" в "Нова телевизия" и БНТ, както и като директор на дирекция "филми" в БНТ. Автор е на редица публикации, посветени на филмовата индустрия. Завършил е Университета за национално и световно стопанство в София с магистърска степен по икономика, специалност "Международни отношения".

Стр. 68, 69