Тема: Психологическа помощ след атентата в Бургас
Гост: Максим Бехар, PR експерт, Христо Монов, психолог, Румен Леонидов, писател

Водещ: Добро утро отново! Вие сте със сутрешния блок на Българската национална телевизия. Много хубав и много спокоен ден Ви пожелавам! Днес също ще е топло. Лято е все пак, последният месец от юли, но все пак не е толкова топло, колкото беше във вчерашния ден. Сега какво ще правим в следващите минути от "Денят започва"? Ще поговорим за не толкова видимите и не толкова кървавите поражения от атентата на летището в Бургас. Ще поговорим за пораженията върху психиката. Добро утро казвам на психолога Христо Монов, на поета Румен Леонидов и на PR експерта, PR специалиста Максим Бехар.
Христо Монов: Добро утро!
Водещ: Здравейте и на трима Ви! Радвам се да видя трима умни мъже около мен! Г-н Бехар, към Вас е първият ми въпрос. Какви са настроенията в еврейската общност у нас? Може ли да доловите, как да кажа, емоциите десетина дни след този кървав атентат?
Максим Бехар: Аз мисля, че емоциите отминаха. Ние винаги сме знаели, че има риск или има възможност еврейски или израелски граждани и хора от еврейски произход да бъдат обект на атентат, така че не е кой знае колко голяма драма. Разбира се, имаше малко по-силна охрана, но аз бях цялата минала седмица в Прага и четирите синагоги в центъра на Прага имаха много повече охрана, отколкото Софийската синагога, просто поради факта, ч в Чехия има също огромно количество израелски туристи. Струва ми се, че от една страна не трябва да изпадаме в някаква психоза или да гледаме или да очакваме всеки момент да се случи нещо лошо, още по-лошо или да треперим, но в крайна сметка трябва да си даваме и тази ясна представа да имаме, че вече живеем в друга България – България, в която е възможно да има тероризъм, в която е възможно да бъдат атакувани чужди граждани или хора само заради това, че имат някакъв произход, без значение какъвто и да е той – и да бъдем малко по-внимателни и по-разумни, да не се поддаваме чак толкова много на емоции, да не се успиваме. Просто, да знаем, че светът е друг. Както се пазим, когато пресичаме улицата.
Водещ: Добре. Ще Ви прекъсна за минута, за да дам думата на г-н Монов, защото веднага взимам повод от първата реплика, с която започнахте. Може ли да живееш постоянно с едно на ум, че нещо лошо може да ти се случи, че може да бъдеш атакуван, че може да бъдеш наранен по някакъв начин? Как се живее така всъщност?
Христо Монов: Ами, по-реалистично се живее така и си много по-подготвен, ако това нещо се случи, да го преживееш. Психичната травма всъщност е едно културно и социално явление. Неслучайно учението за психичната травма започва от Зигмунд Фройд в края на по-миналия и началото на този век, когато много от нещата, които се случват в света, вече се възприемат като неща, които застрашават нашия психичен комфорт, нараняват ни. Ако преди примерно е било нормално мъжете да отиват на война и да умират, след Първата световна война човечеството преосмисля това нещо. В ценностната система на хората човешкият живот заема вече действително подобаващото му се най-високо място. Така че светът, в който живеем, е рисков свят. В света, в който живеем, тероризмът е също факт. И така, както трябва да свикнем с факта, че живеем в земетръсна зона, така трябва да свикнем и с факта, че живеем в един свят, в който терористичните актове са явления, които се случват. И по-добре да сме готови за тях, както каза и г-н Бехар. Неслучайно по един начин това, което наблюдавах, израелските граждани приеха, случилото се, по друг ние.. На нас ни се случва за пръв път и затова е травмиращо събитие, но от тук нататък трябва да знаем, че такива посегателства върху нормалния ритъм на живота ни е много възможно да има.
Водещ: Как може да си готов за едно такова нещо? Сега ще дам съвсем личен пример. Спомням си, че когато за първи път отидох в Израел, в едно приятно кафене седнах да изпия чаша кафе. Пълно с млади хора, прекрасни, усмихнати, които си пият сутрешното кафе, четат вестника и с “Uzi” на пояса. Как се живее така наистина?
Христо Монов: Ами, слава Богу, у нас ситуацията не е чак такава. Но пак казвам, по-добре е, и моят опит, пък и всички изследвания в тази област на… много хубаво сте написали – психологическа помощ след атентата. За съжаление, такава нямаше към хората.
Водещ: Защо смятате, че такава нямаше?
Христо Монов: Ами, нямаше, защото психологическата помощ е нещо, което трябва да започне максимум 48 часа след настъпване на критично събитие. Това, което сега се прави тук и там е всъщност вече последваща терапия на хора, които действително са дълбоко в травмата и които може би преживяват пост-травматично стресово разстройство, което е сериозна модулогична болест на единица…
Водещ: Учудвате ме с това, което казвате, защото чисто информационно, чисто новинарски помня часове след атентата, може би ден след атентата, съобщенията, че психолози, психиатри работят с хората, които са пострадали и които са били свидетели на случилото се.
Христо Монов: Ами, знаете ли, ако действително сме държава, която принадлежи към ценностното пространство на Европа, би трябвало да държим на добрите социални практики. В България единственото звено, което разполага със специалисти, които могат да оказват качествена психологическа помощ и подкрепа за хора, преживели критични събития, това е Секцията по кризисна психологическа интервенция към Дружеството на психолозите в България. Нито един човек от тази секция не е работил. Кой е работил и какво е правил, пак някакво такова… лошо занаятчийство. Нещо българско. Може би някакви ведомствени, там, психолози, които са опитвали нещо да правят. Не знам.
Водещ: добре. Ще продължим разговора, само да не изолираме г-н Леонидов.
Румен Леонидов: Няма как.
Водещ: Здравейте и на Вас!
Румен Леонидов: Привет!
Водещ: Любопитно ми е погледа на поета, на публициста към това, което се случи в Бургас.
Румен Леонидов: Не знам колко е любопитно.
Водещ: Може ли да си подготвен наистина за нещо такова?
Румен Леонидов: Това е въпрос на психологическа настройка, на философия към живота. Може. Може. Този атентат ни приближи към света. От този атентат насетне ние не можем да бъдем само воайори. Там става нещо, някакви проблеми има, които въобще не ни пука. Но както човек смята така – мен не може да ме хване, българинът казва. Аз мога да карам пиян, обаче я ме хванат, я не ме хванат. Пуша, при това лоши контрабандни цигари – рак. Какъв рак за мен?
Водещ: Смятате ли, че случилото се в Бургас кърши тая наша … философия?
Румен Леонидов: Не. Това е прелом в психологията на човека. Манталитет не се променя, начин на мислене не се променя. Много трудно. И тук говорим за ценности, европейски. Да, ние принадлежим, но трябва още да драпаме дълго до тия ценности, а тия ценности минават през материално-битова култура. Аз започнах да се оглеждам, когато видя някой млад мъж с раница. Викам си на акъла – толкова ли се изплаши? Всъщност, ужасът, в който живеят хората на запад и особено в Израел, където на запад и в Израел всеки човек е важен, тук беше подчертано това, а не просто да спечели войната, да победи нашата партия. Разбира се, има и такива.
Водещ: Човешкият живот е важен.
Румен Леонидов: Човешкият живот. Това е новата философия на модерното време, която за съжаление също стана демодирано, но това е друга тема. Много ми се ще по-често да има такива земетресения, в които няма жертви, защото ние смятаме, че сме вечни и това ни позволява много големи компромиси. Ще излъжа сега, утре ще ми се размине, после ще има време да се оправя, ще открадна… Днеска съм на власт, правя всичко, каквото мога. Утре, няма ме – голяма работа. Бог няма, съд няма. Няма никакви причини да се притеснявам за това, че животът е кратък. И нещо повече. Щом животът е кратък, всичко трябва да изпускаме днес и сега. Това са непроменими, за съжаление, особено тук на Балканите, традиции, инерции. А когато говорим за цивилизованост, ние обикновено, и българите в това отношение, смятаме, че някой ни бърка в душата. Когато ни се посочват грешките, ние смятаме, че това е изключителна намеса в нашата автономия и тук ставаме изведнъж активни хипернационалисти или хиперчувствителни люде – те ще ни кажат. Нещо подобно в братска Румъния сега се случва – те ще ни кажат от Европа. След като си приел едни правила, трябва да ги спазваш. Но ние сме по правата предимно, а не по правилата. Жалко! Жалко! Този атентат за мен беше не толкова насочен към България. Той беше провокиран там в друг аспект. С две думи той трябваше да провокира война между Израел или Иран.
Водещ: Мислите ли, че това е целта?
Румен Леонидов: Това беше целта. И тъй като има проблем между Израел и вижданията, вижданията между Израел и Щатите, тъй като една такава война много неща ще реши, но много неща и ще… ще създаде нови проблеми. Аз съм против войната по принцип, но видях как в цял свят всички политици казаха – не е „Хисбула”. А защо да не е „Хисбула” или разклонение на „Хисбула”? Все пак трябва да вярваме и на специалистите.
Водещ: Г-н Бахар, мислите ли в посоката, в която разсъждава г-н Леонидов? Много се изписа и много се изговори в часовете и в дните след атентата за това, че наистина мъничка България би могла да се превърне в повода за война между големите, между Израел и Иран, между Съединените Американски Щати и Иран.
Максим Бехар: Аз лично не вярвам България да е в глобален аспект толкова важна, че от тук да започне война с Иран, защото ако Израел и Щатите искаха тя да бъде провокирана, вероятно биха могли да го направят по много по-атрактивен и много по-заслужаващ си начин. Всичко е възможно, разбира се. И съм далеч от мисълта да гадая какви да е тези. Важното е за нас да знаем, че това може да се случи в България, да ползваме опита от чужди страни. И така, както – без да правя елементарни сравнения, но така, както , когато вали дъжд, излизаме с чадър и се пазим от дъжда, по същия начин да се пазим от възможен терор и от хора, които биха могли да имат лоши мисли. В Израел това е ежедневие. Споменахте за това как младите хора носят автомати със себе си и как жените служат в армията три години или се пазят. Аз бях преди три години и половина по време на войната в Газа в един граничен град Ашкелон и докато вървяхме, изведнъж се включиха сирените и просто пред очите ми… това го описах в много вестници, когато се върнах – пред очите ми един етаж от къща с ракети излетя. Слава Богу децата бяха слезли от третия етаж в мазето, тъй като сирената беше задействана. И за секунди се появиха стотици хора, които бяха… просто, съвсем нормално си вършеха работата. Почнаха да чистят все едно нищо. Изведоха децата, родителите някъде с кола далеч. Случват се тези неща. Не трябва да внасяме паника. Не трябва да се притесняваме. В крайна сметка трябва да знаем, че България, както всяка една друга държава, може да бъде обект на терористична атака.
Водещ: Сега това исках да Ви попитам, г-н Монов, различна ли е психологичната травма, психическата травма от, да кажем, един терористичен акт и от, да кажем, след природно бедствие, каквото е наводнение, земетресение или нещо друго? Или напротив – еднакво си ранен, еднакво си наранен?
Христо Монов: Различна е поради това, че едното не зависи от теб. Природното бедствие не можеш да го предвидиш, да го контролираш, докато тук има нещо, причинено от зла човешка умисъл и ти имаш конкретен извършител, както в случая. Както видяхте, дори и най-засегнатите български граждани, семейството на загиналия шофьор, светла му памет, те казаха – ами, аз няма кого друг да виня, освен този, който направи това. И от тук нататък преработването на травмата е по друг начин. Когато можеш конкретен обект към него да насочиш своя гняв, своите емоции, това може от една страна да ти помогне по-бързо да преодолееш травмата, но може пък, ако не продължиш по-нататък в следващите етапи на скръбта, на преосмислянето, останеш само на един… на етапа на гнева, още повече да фокусира тази травма и тя да стане действително психично заболяване по-нататък.
Водещ: Това, което с Вас гледахме заедно в новините в 8 часа – Хаити само две години след унищожителното земетресение, карнавалът. Това ли е начинът да излезеш от травмата?
Христо Монов: Според културата на различните народи, и това е начинът.
Румен Леонидов: … нашето участие … щяхме да щракаме с пръсти.
Христо Монов: Примерно след цунамито, коледата на 2004 г., сред будистите и шинтуистите, които най-много жертви дадоха в това цунами, няма нито един случай на пост-травматично стресово разстройство, тъй като при тях смъртта не е загуба. Тя е…
Румен Леонидов: Другият живот.
Христо Монов: … продължение на живота.
Водещ: Г-н Леонидов, наистина вървим към финал, но как съпреживяхме това, като общество, тази трагедия? Знам, че отговорите могат да бъдат безкрайно различни, индивидуални, но според Вас?
Румен Леонидов: Имам едно, там, есе, в което казвам, че ние имаме нужда от събуждане, не от стряскане. Обаче, ето идва стряскането, т.ъй като ние дремем като общество. Аз съм голям максималист, може би прекалявам с тия изисквания, свръхизисквания към хора, които… нищо за тях – нито следва живот, нито настоящи ценности. Те гледат… много сме закопани в своята копанка, в своята чинийка. И когато се случи нещо такова, изведнъж виждаме, че има и друг вид страдание, че имаме вид, че… 5 секунди или 60 секунди солидарни. В същото време спасяваме у нас,пасяват деца мъже, удавят се, роднините на спасените деца бягат. Това също е част от манталитета ни.
Христо Монов: И … изказват съболезнования на спасителя.
Румен Леонидов: Това е атентат срещу нашата собствена българска човещина. Какво да говорим тогава за велики неща? Или че в Македония – тук е друга тема пак – българските, хората с българско самосъзнание се тероризират, вкарват ги в затворите. Нас не ни пука. Сякаш става дума за абсолютно някакви… Пак оттатък, атентат 2001 г.
Водещ: Дайте да питаме и г-н Бахар на финала. По-чувствителни или напротив, абсолютно безчувствени, останахме?
Максим Бехар: А, напротив. Цялото общество по много вълнуващ начин възприе трагедията. Но ние нямаме опит, ние няма откъде да го имаме този опит. Първо, че се случи за първи път в България.
Водещ: Е, може ли да имаш опит да бъдеш чувствителен? Очевидно не е въпрос на…
Максим Бехар: Нямаме опит в такива силни стресови ситуации. Примерно темата за шофьора е една от основните теми в цялата тази драма, която се случи. Шофьорът е единственият, който загина при изпълнение на служебните си задължения. Другите, разбира се, Бог да ги прости, нали, всички хора загинали, но те бяха дошли на курорт. Шофьорът загина при изпълнение на служебните си… но според мен, той трябваше да има държавно погребение, трябваше да има много хора на това погребение, трябваше да бъде почетена паметта на този човек.
Румен Леонидов: Точно така. Да получи нещо повече.
Максим Бехар: И по този начин обществото щеше да почувства първо грижата на държавата, второ щеше да бъде един голям урок. Но като нямаме опит. Нали, шофьорът беше погребан съвсем нормално, в неговото си село, така, между другото. В същото време загиналите туристи бяха погребани в присъствието на правителството, с държавни почести. Защо? Защото бяха жертви на един атентат. За голямо съжаление, учим се от тези неща и се учим по този начин. Аз се надявам, разбира се, да няма подобни инциденти никога повече в България, но когато те се случат, ние да знаем как да ги приемем…
Водещ: хубаво беше това, което казахте.
Максим Бехар: … максимална полза за държавата.
Водещ: Паралел между двете погребения. Наистина реплика само.
Христо Монов: Само една реплика. Неслучайно има този феномен на травматичното израстване. Винаги хората, преживели подобно нещо, по някакъв начин израстват личностно. От многото хора в Перник, с които говорих, те казаха следното: след земетресението вече гледам на света по друг начин. Това кола, това къща – толкова е временно. Има други неща. Нека да си мислим за тия други неща.
Водещ: Дано! Дано сте прав и дано сме израснали и след Перник и след атентата в Бургас! Безкрайно Ви благодаря за това, че бяхте тук!         

Тема: Стрес след бедствието и реакцията на медиите
Гости: Христо Монов, психолог, Иван Радев, член на УС на Асоциацията на европейските журналисти

Водещ: За реакцията ни като общество, за реакцията ни също като медии, след силното земетресение миналата седмица ще поговорим в следващите минути. Добро утро казвам на Христо Монов, ръководител на екип от психолози, които активно работят с учители и ученици от Перник след земетресението. Добро утро, г-н Монов.
Христо Монов: Добро утро.
Водещ: И Иван Радев, който е член на УС на асоциацията на европейските журналисти. Добро утро и на вас, г-н Радев.
Иван Радев: Добро утро.
Водещ: Г-н Монов, с вас да започнем. Зная, че работите в момента с учениците и учителите от Пернишко, от Перник, който най-сериозно беше пострадал от земетресението. Все още ли е силен стреса в тях или?
Христо Монов: Естествено е, че след преживяването на подобно бедствие, хората не са се оттърсили от шока. Бих искал да уточня, че работим с учителите и с училищните психолози, педагогически съветници, не само от Перник, но от цялата област. Целта ни беше да са подготвени, тъй като за краткото време, което имахме, не може да се проведе едно ефективно обучение по кризисно-психологическа интервенция. Един инструктаж, бих го нарекъл. Затова се подготвят и квесторите, за да могат да отреагират на начините, по които децата се държат в тази ситуация, тъй като към стреса от преживяното земетресение се прибавя напрежението от изпитите.
Водещ: Щях да ви питам, удачно ли е времето за провеждане на матури? Можеха ли тези матури с още малко да бъдат отложени?
Христо Монов: Не. Вижте, първият принцип на кризисно-психологическата интервенция е възможно най-бързо хората да се върнат към обичайната си дейност. Даже в някаква степен това, че се паднаха празници след земетресението, затрудни работата. Естественото място на децата е в училище и там те щяха да намерят много по-добра среда да отреагиерат на случилото се. Много по-лесно се говори с връстници за това, което си преживял, отколкото с родителите. Друг е въпросът, че такива важни житейски събития като изпити след 7 клас или матура, естествено е, че неудачно да се провеждат веднага след подобно бедствие, при това най-страшното бедствие, което въздейства комплексно върху психиката. Заради това ми е малко чудно, че трябваше да минат повече от 36 часа след земетресението, да се вземе решение да бъдат отменени матурите. Чудя се защо има психолози и цели отдели в това министерство, ако експертният им капацитет не е достатъчен да убедят министъра да вземе подобно решение. То трябва да го взема премиерът.
Водещ: Знаете ли обаче нещо друго ми направи впечатление вчера? В един от репортажите от Перник, гледах едно от момчетата, което се явяваше сутринта на матура, беше с такава жълта строителна каска. Шегуваше, че тя няма да му помогне да вземе по-добре матурата, но ако не дай си, Боже, ако се случи нещо, може да спаси главата му. Това добре ли е, че вече има някакъв хумор в децата, че вече отпускат напрежението и се присмиват по този начин на нещата?
Христо Монов: Естествено. Бих се позовал и на данните. 46 са неявилите се седмокласници. Днеска е матурата, а миналата година са били 60. Децата имат по-големи компесаторни възможности от нас възрастните и затова е нормално, когато попаднат в естествената среда, да реагират, но искам и да кажа нещо друго. Преди да се включим пряко, много е показателно това, което показахте от Чили. Там хората праят подготовка за подобни ситуации. Аз не си спомням, питах и моята дъщеря, която е втори клас днес, дали в нейното училище е имало нещо подобно, не. Вие да си спомняте тука в телевизия, в радио, да сте правили подобно нещо? Не си спомням и В университета от времето, когато учих организация на защитата на населението и народното стопанство в пети курс…
Водещ: Ние обичаме да лежим на лаврите,че сме си научени. Някога сме го тренирали и затова вероятно сме научени.
Христо Монов: Кои са тренирали? Тези, които не са ходили примерно в казармата, имат ли елементарни умения от мъжете да реагират в такава ситуация. Знаете ли примерно, че след земетресение се отделят електромагнитни импулси и е нормално цялата електроника, включително мобилните телефони, на които толкова разчитаме да излязат от строя? В тоя случай…
Водещ: Показвате, не сме подготвени за…
Христо Монов: Това е първото нещо, което трябва да направим. Неслучайно етапът на кризисната психологическа интервенция има предхождащ събитията етап. Когато човек е подготвен да действа при определени критични ситуации, в ежедневния живот, битов травматизъм и т.н., от психологическа гледна точка той е в друга ситуация. Не ситуацията владее него, а той владее ситуацията. Примери такива има много по света. Давал съм го винаги този с реакцията на японските деца по време на обгазяването на терористичните атаки в метрото в края на 90-те г., когато една секта атакува токийското метро с невропаралитичен газ. Тогава децата, тъй като са обучени да реагират на пожари и на други неща, знаят, че един от добрите начини за предпазване е да сложиш мокра маска на лицето си и тъй като те ходят с униформи, в които са включени хавлиени чорапи, някои от тях, които не са имали вода, просто са пишкали върху чорапчето и така са се спасили. Ето защо призовавам и МОМН и не знам сега кой точно отговаря, тъй като в една дирекция беше събрана и пожарната и „Гражданска защита” и телефон 112, стана един тюрлюгювеч, извинявам се за израза, от управленска гледна точка. Да вземат някакви мерки, за да помогнем поне децата, поне 2 пъти годишно да се провеждат такива учебни и ситуативни игри за най-различен тип бедствия, как да се реагира, за да имат елементарни навици. И другото, което бих искал да кажа, в присъствието и на колегите, има една адекватна реакция, от страна на медиите. Медиите действително са най-вече посредник между това, което се случва и аудиторията. В този случай проследих няколко пъти, че медиите създаваха информацията.
Водещ: Сега ще поговорим за това, защото ролята на медиите в такива случаи е много важна. Но само да довършим това, което вие казвате. Ще ви кажа, че ме учудвате, защото знаете ли, когато стана земетресението в Япония преди година и 4-5 месеца…
Христо Монов: И 2 месеца сега.
Водещ: … седмици наред, тук няма смисъл да споменавам, коментирахме с различни експерти. Тогава колко пъти? Всеки ден „Гражданска защита” са ни били на гости и включително тогава с тях говорихме и те говориха за това, че в училище провеждат такива, как да кажа,…
Христо Монов: По план сигурно са провеждани.
Водещ: Аз останах с впечатление, че по-скоро реално се провеждат такива часове по „Гражданска защита”, че се обучават децата как да реагират. Не знам. Би било жалко наистина, ако нищо не се прави на практика.
Христо Монов: На практика не се прави от хора-специалисти. Ние сме натоварили учителите с всичко, класния ръководител да е преподавател, приятел и експерт по безопасност на движението, по борба със СПИН, по борба с…
Водещ: Няма как да се получи?
Христо Монов: Всичко трябва да е професионализъм и да има, а всъщност е много просто. Да се разпишат едни точни правила да се спазват.
Водещ: Така е. Да не откриваме топлата вода. За медиите да поговорим, за да не скучае г-н Радев. Как се представихме, защото медиите в една такава ситуация имат огромна роля за сгъстяване на напрежението или за отпускане на напрежението и успокояване на хората? Как се представиха…
Иван Радев: Аз първо бих искал да разделя въпроса за медиите на две части. Едната част е реакцията на медиите веднага след подобно бедствие, в първите минути, когато те трябва по максимално бърз начин да доставят информация на хората. Това земетресение се случи в 3 часа през нощта и хвана неподготвени огромната част от българските медии, защото по това време почти никоя медия не поддържа ресурс за адекватна реакция. Единствено БНР е способно в такива ситуации да реагира и те го направиха добре, колегите. Аз съм уверен, че преди 89-а г., преди дигиталната епоха има добре разработени планове за реакция в такива случаи и как държавните институции да предоставят информация на медиите в условията, в които няма мобилни комуникации, няма интернет, няма дори стационарни телефони. Въпросът е дали тези планове се пазят и дали има готовност да се реагира по тях, защото сега видяхме, че по това земетресение остави незасегнати мобилните комуникации.
Водещ: Това беше хубава случайност.
Иван Радев: Хората се информираха. Може би беше случайност, но не можем да разчитаме, че при следващото земетресение ще стане точно така.
Водещ: Не можем да разчитаме на случайности. Така е.
Иван Радев: И се случи така, че властта, вместо да провери какви планове за комуникация има с медиите, тя излезе със съвсем екзотична идея: полицаи да заместят медиите в оповестяването на данни за земетресението, което просто е абсурдно. Полицаите могат да дават напътствия за евакуация, да насочват населението, но те не могат да обикалят и да съобщават какво…
Водещ: Аз тази идея по-скоро не я разбирам дотолкова в чист вид, както вие. По-скоро си представям, че ролята на медиите остава. Ще има обществена телевизия. Ще има други телевизии. Ще има БНР, което дай, Боже, в още такава кризисна ситуация да слушат, защото пък то пък е мобилно. Можеш да го слушаш, разбира се и в колата си, но в случай, че си навън, в случай, че нещо наистина не дай, Боже, е станало. Тогава полицията да дойде до теб и дати каже: Земетресението е еди къде си. Магнитудът му еди колко си. Медиите остават.
Иван Радев: Разбира се, но вчера обясниха, че земетресение над 4 полицаите ще тръгнат и ще съобщават…
Христо Монов: Какво над 4, след като примерно като бях в Перник, 2,5 се усеща и паника. Що пък точно 4? Вижте, има добри световни практики. Вие бяхте права. Да не измисляме топлата вода. По света, когато се случи нещо подобно, всички медии знаят, че има център, от който могат да почерпят информация. Това би трябвало да е оперативен, дежурен или нещо подобно по „Гражданска защита” и вместо да тичате в геофизичния институт на БАН медиите, просто да се знае, че винаги има място, при това място трябва да е добре обезопасено, защото не дай си, Боже, да е нещо по-голямо, не дай си, Боже, да е терористичен акт или нещо друго. Вместо да тичате на мястото на събитието, както беше примерно ужасната случка с погребите в Челопеч, когато една ваша колежка беше пробила кордона в захлас. Сега се прави на голяма разследваща журналистка, съобщаваше На аудиторията: Сега зад мен ще гръмнат 200 хиляди тона тротил. Ако поне малко е посветена, ще знае, че 200 хиляди тона тротил, това са 20 атомни бомби като тези при Хирошима. Ако гръмнат в оня край на София 20 такива атомни бомби, значи няма да остане нищо до Благоевград и действително трябва да има място, където…
Водещ: … лице на медиите!Не ме интересува за коя колега говорите и за коя телевизия!
Христо Монов: Не, не. Говоря за това, да има място, просто да има регламент. Никой не пристъпва натам, защото някъде могат и да ги набият вашите колеги журналисти, тъй като могат да ги помислят за мародери в такава ситуация. Има такива случаи в България. Затова да знаят, когато се случи нещо, ето там има една огромна сграда на бул. „Габровски”, която беше бившата на държавна агенция „Гражданска защита”. Нека да има един оборудван пресцентър. Той не струва скъпо, който да е на разположение и когато стане, дори и в 3 часа през нощта, в 3 и 10 вече да се знае, че оттам ще може да се черпи надежда информация, защото много е важно в такива случаи да не възниква паника, защото най-големият проблем сега в Перник е пускането на различни слухове.
Водещ: Ето, челото на в. „Труд”затова и днес с него започнахме прегледа на печата.”Перник в истерия, заради врачка”. Някаква врачка казала, че до дни пак ще удари земетресение със същия магнитуд и хората вчера са спукали телефоните на медиите да питат вярно ли е това и вярно ли е, че…
Иван Радев: Втората част от въпроса за медийното отразяване е какво правят медиите в следващите дни, седмици след подобно събитие? Дали те могат да допринесат за успокояване на напрежението или напротив, допълнително да нагнетяват напрежение. Асоциацията на европейските журналисти в България, която представлявам…
Водещ: Вие излязохте с кратко становище, да.
Иван Радев: Ние излязохме с кратко становище.
Водещ: Посочихте точно медиите, които са се изложили в случая.
Иван Радев: Във връзка с медии, които по най-груб начин се опитаха да се възползват от страховете на хората след това земетресение, тъй като много хора го преживяха тежко. Много хора все още изпитват страхове и тези медии разбраха, че могат да се възползват и да потърсят евтина популярност, когато пускат новини от типа „БАН предупреждава 7,5 по Рихтер удря Пловдив” или…
Христо Монов: Врачката на Берлускони…
Водещ: Това беше абсолютно възмутително. Това беше ден сряда. Няма да го забравя, когато част от вестниците и то сериозни вестници, не жълти вестници, преливаха от такива коментари.
Христо Монов: Още във вторник сутринта въпросната врачка на Берлускони се изказа по една национална телевизия, във вторник сутринта, 4-5 часа и това беше голямо журналистическо постижение.
Водещ: Попадение.
Христо Монов: Че някоя си. Чакай, бе!Коя си ти?Някой да е познавал досега тази жена?
Водещ: Не.
Иван Радев: Тези медии, въпросните, които вие цитирахте, дори не се позовават на врачки, както е въпросната врачка от Перник или врачката на Берлускони. Те слагат думи в устата на учени от БАН. Те казват: БАН предупреждава 7,5 по Рихтер, удря Пловдив, което после беше отречено, разбира се, от всички представители на БАН. Дори сериозни вестници…
Водещ: Добре. Какво да се прави, по отношение на такива … на такава ситуация?
Христо Монов: Имате етичен кодекс.
Водещ: Така е.
Иван Радев: Много е трудно. Много е трудно, защото тези медии, една голяма част от тях не са подписали етичния кодекс. Те не подлежат на каквито и да е било санкции, освен по наказателния кодекс, където има член за, най-общо казано, за фалшива тревога.
Водещ: Така е.
Иван Радев: Но е трудно да се търси отговорност…
Христо Монов: Така ще им направим само реклама.
Иван Радев: Да. …
Водещ: Емил Лещански, ако не се лъжа, преди години беше осъден, за дето беше предсказал едно изумително земетресение и тогава хората щяха да го линчуват в Хасково.
Христо Монов: Тогава… Хасково.
Водещ: Мисля, че той беше съден по един от тези членове в наказателния кодекс. Не знам каква, в крайна сметка, е била …
Иван Радев: Точно по този член му беше повдигнато обвинение. Ние се опитахме като асоциация, чрез една бърза реакция, да събудим съвестта, ако може да се говори за съвест в тези колеги и те да престанат с инсинуации, да призовем хората да не се поддават, да не четат тези медии, да ги бойкотират, защото всеки знае приказката за лъжливото овчарче. Лошото е, че постоянно излизат нови и нови сайтове, които…
Христо Монов: (…)
Водещ: Нали знаете, че на практика това е невъзможно. Ето и г-н Монов научно ще ни обясни защо е невъзможно да минеш покрай един куп вестници и да не грабнеш най-гадното, най-черното, най-грозното заглавие. Някак си това е изборът ни, за съжаление.
Христо Монов: За съжаление, в последните 20 г. това се наложи. Вярно, че там има един принцип, че новина е не куче, ухапало човек, а човек, куче, ама някак си взех,е да озверяваме. Последните 20 г. езикът на медиите стана отвратителен, по-лошо и от жаргона на улицата, но все пак аз съм научил и от личния си опит, че от всяка ситуация може да се извлече нещо положително. Мисля, че е добре вашата асоциация с нашата секция на дружеството на психолозите да покани, поне тези от журналистите, които са сериозни и сериозно се отнасят към професията си на едно обучение, защото много важно е какви думи се употребяват и как се описва едно събитие и кои думи пораждат тревога в българския език.Им такива изследвания и ако колегите са съгласни, журналисти, ние сме насреща.
Водещ: Аз съм абсолютно за. Така се работи в цял свят. Аз пак казвам, ние няма да открием топлата вода.
Христо Монов: Естествено.
Водещ: Колкото по-професионално се държим, толкова по-нормално, адекватно ще реагираме на всяка една ситуация и ще бъдем в полза на хората, които ни гледат. Спор няма за това.
Христо Монов: Естествено, защото винаги забравяме ние българите, това може би е част от народопсихологията ни, че ние можем да се окажем в ситуацията на жертва и тогава ще ми е много интересно подобни хора да се обърнат към въпросната врачка, тя да ги посъветва какво да правят и какво им предстои.
Водещ: Не дай си, Боже! Добре. Благодаря ви много за този разговор. Христо Монев и Иван Радев за това как реагираме като общество и като медия, разбира се, на критични ситуации, каквато беше тази от миналата седмица след земетресение 5,8 по Рихтер, което удари Перник и столицата ни.