Интервю с Иван Радев, АЕЖ

БНР, Преди всички | 09.08.2016 | 10:41

Тема: Асоциацията на европейските журналисти в България настоя за разследване на потенциалните конфликти на интереси около сключването на договори с фирми и медии за комуникиране на предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС
Гост: Иван Радев, АЕЖ

Водещ: Асоциацията на европейските журналисти – България настоя със специална нарочна позиция за разследване на потенциалните конфликти на интереси около сключването на договори с фирми и медии за комуникиране на предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Знаете, че тази тема се нажежи през последните седмици след изнесени в медиите данни, които показват, че обществени пари са получили лица, свързани с министъра на културата Вежди Рашидов и с вицепремиера Меглена Кунева. „Изказваме недоумението си – пишат от Асоциацията на европейските журналисти – и от решението за изпълнител да бъдат избрани четири медии: „Стандарт”, Агенция „Стандарт нюз”, Агенция „Блиц” и Агенция ПИК.” Ще говорим за това с Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти. Здравейте!
Иван Радев: Здравейте!
Водещ: Какво е всъщност главното Ви притеснение около този сюжет?
Иван Радев: Да, притесненията са няколко. От една страна, разкритията за потенциален конфликт на интереси. Според публикации в медиите, се оказва, че пари за разяснителна кампания за председателството са достигнали до фирми, които по един или друг начин се свързват със сина на министър Вежди Рашидов. Това трябва да се провери от компетентните органи, според нас и ако е така, това би било недопустимо и трябва да се предприемат съответните мерки. Другото ни притеснение е свързано с медиите, които получават пари, публични средства за тази разяснителна кампания, за начина им на подбор. Тъй като ние нееднократно сме настоявали и правителството се е ангажирало в програмата си да работи за прозрачна и в крайна сметка по-добра медийна среда, считаме, че едни медии и част от медиите, които са получили пари, имат реномето на таблоидни медии, които не са подписали никакъв етичен кодекс и не са известни с това да спазват някакви етични стандарти. А смисълът изобщо да се разпределят пари, публични пари до частни медии е да се насърчи качествената журналистика.
Водещ: Да, впрочем имаше по едно време такова обществено усилие, говорене поне – подписването, присъединяването към етичния кодекс да бъде критерий при отпускането на каквито и да е обществени пари.
Иван Радев: Ами, да. Аз ще го обясня по по-друг начин. Използвам аналогията с Министерството – защо съществува Министерство на културата? Ако то съществува, това е, за да насърчава например симфоничните оркестри, които чисто пазарно не биха се преборили с други стилове, други жанрове музика. Като общество, сме преценили, че е важно за нас да имаме симфонични оркестри, затова сме създали специално министерство, което да разпределя някакви субсидии към тях. По същия начин и с медиите. Ако държавата разпределя обществени средства към медиите, то не трябва да ги разпределя към тези, които по една или друга причина получават огромна популярност благодарение на това, че работят на едно много ниско, много масово ниво. Тоест, тези пари трябва да се използват за контрапункт за една качествена, задълбочена журналистика, която да се създава. Виждаме, че в случая въобще не е спазено това изискване, а напротив – наливат се пари в медии, които се славят, освен с всичко друго, с черни кампании срещу определени лица, т. е. т. нар. медии-бухалки. И в нас остава усещането, че може би им се плаща, за да… с цел да се предотвратят атаки, т. е. тези медии да се настроят благосклонно към съответните министри. Виждаме и всъщност качеството на материалите, които са публикувани с… които съдържат т. нар. таг „#председателство”. … 40 материала отчете правителството. Това основно са PR прессъобщения, PR материали, които са изпратени от съответната държавна администрация. В част от агенциите открихме само това публикувано. А в друга част от материалите, вероятно това вече е след изтичането на договора, са определено… могат да се определят като черен PR срещу определени… срещу министри и то виждаме, че вицепремиерът Меглена Кунева е обект на такава атака през март месец.
Водещ: Колкото по-бързо има реакция и то ясна реакция по въпроса, толкова по-добре. Обаче защо пишете в позицията си, че искате премиерът да вземе отношение по въпроса вижда ли конфликт на интереси?
Иван Радев: Да, много е важно премиерът да вземе отношение дали това е политика на цялото правителство или някакво изолирано действие на Министерството на културата, което е разпределяло тези пари, поне на първоначалния етап. Видяхме, че вицепремиерът Меглена Кунева по един или друг начин сега се разграничи от това. Важно е да го направи доста ясно. И тъй като в крайна сметка това е записано в правителствената програма 2014 – 2020 г., нека премиерът и вицепремиерите, които бяха много активни при приемането на тази програма, да кажат тя продължава ли да е валидна и изобщо какво практически се прави по нея.
Водещ: Още повече, че оттук нататък ще има едни други пари да се разпределят, тъй като този сюжет по някакъв начин е затворен заради годината, в която се случва. Така че оттук нататък какво е важно да виждаме ние, като общество, около това председателство и парите, които се дават за него?
Иван Радев: Да, тези суми, за които сега говорим, всъщност са изключително дребни, някъде 10 – 20 000 евро, на фона на парите, които по принцип се разпределят за медиите и от които тепърва ще се разпределят, разбира се, за… във връзка с председателството. Много, много е важно да не продължава по начина, по който почва, да не продължава със скандал, а България да се опита да се възползва максимално от факта, че ще бъде председател на Европейския съюз, за да постигне, макар и малки, но лесно измерими цели, като качеството на медийната среда – би могла да бъде една от тези цели, която е много важна всъщност, тъй като виждаме, че България продължава и продължава да затъва във всякакви международни класации, което се отразява, като цяло, на цялостната среда и на начина, по който живеят българите. Аз съм убеден в това.
Водещ: Много е показателно какво ще бъде продължението. Благодаря! Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти. 

Прокуратурата тръгна срещу казанлъшки журналист

www.capital.bg I 03.04.2015г.

Редакторът от "ПресТВ" е получил призовка да се яви на разпит в полицията като обвиняем заради репортаж

На 1 февруари западната част на Казанлък е залята от наводнение, а местни предприятия в района собственоръчно се опитват да попречат на водата да стигне до сградите им. Логично, регионалните медии отразяват случилото се. Сред тях е журналистът Георги Манев, който прави репортаж за местната телевизия "ПресТВ".

Два месеца по-късно Манев получава призовка да се яви този петък в Районното полицейско управление в Казанлък, за да бъде привлечен като обвиняем по воденото досъдебно производство. Престъплението, което е извършил -  "всявал паника" с материала си. Следствието е започнало след като районният прокурор Кръстин Кацаров се самосезирал докато пиел бира и се чул по телефона с кмета на общината.

Казусът на Георги Манев беше разказан от сайта "КлубZ" в сряда и веднага предизвика остра реакция от страна на журналисти. Той за пореден път показа как прокуратурата влиза в роля на редактор в медиите и се опитва да сплашва журналисти.

Какво се случва в Казанлък

Обвинението на Георги Манев е по чл. 326 от Наказателния кодекс. В него е записано, че този "който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години".

Наводненията в Казанлък обаче са неоспорим факт, който най-малкото се вижда от телевизионните репортажи. Още повече, че свидетели на бедствието са не само журналистите, но и местните хора. Като всяка нормална медия "ПресТВ" отразява случващото се и прави опит да покаже реакцията на всички страни по казуса – пострадалите и общината. В репортажа обаче говорят само потърпевшите, защото според журналистите екипът им не успява да се свърже с представител на местната власт.

"От една година като медия имаме проблеми с кмета на града – г-жа Лина Стоянова, която отказва да дава каквато и да било информация. Пращали сме три молби по Закона за достъп до информация по различни казуси, но без резултат", коментира пред "Капитал" журналистът от "ПресТВ" Георги Манев. Потвърждава също, че местните медии трудно работят с властта. "Всеки журналист тук би ви потвърдил, че е преживял натиск от институциите, когато се опитва да си свърши работата", допълва Манев. Журналистът изрази недоумение как точно репортажът предизвиква паника и сподели, че намира квалификациите на прокуратурата за опит да се ограничи свободата на медиите.

В интервю за програма "Хоризонт" на БНР изпълнителният директор на телевизията и собственик на медийната група "Вис Виталис" Васил Самарски обясни, че с протокол от полицията е бил предупреден, медиата да спре да пише (в сайта – бел. ред.) и да говори за общината. "Вече от 23 години съм в медиите, бил съм член на комисията по етика в електронните медии, създател съм на една от първите радиостанции в България "Вис Виталис", едва сега доживях журналист от нашите медии да бъде викан от полицията и да ни се казва да спрем да говорим", каза пред БНР Васил Самарски. Освен собственик на медийната компания "Вис Виталис" той е и областен ръководител на БСП, бил е кандидат за кмет по време на предишните местни избори в Казанлък.

След като кметът на Казанлък и и.д. прокурорът Кръстин Кацаров изпаднаха в противоречия кой кого е сезирал за случая, в крайна сметка прокуратурата публикува официалната си позиция. В нея се казва, че "на 03.02.2015 г, прокуратурата в Казанлък се е самосезирала, като е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 326, ал.1 от НК – за разпространение на неверни данни за злополука по радио и по друг начин – чрез Интернет и по телевизия". В официалното съобщение се посочва, че неверните данни са за скъсана дига и опасност от наводнения, с които е предизвикана паника в населението. "Подобна дига не съществува и опасността от наводнение също е била нереална. Законният повод за самосезиране е разговор с кмета на Община – Казанлък и председателя на Общински съвет – гр. Казанлък", пише в прессъобщението. Делото е било възложено за разследване на разследващ полицай, разпитани са "множество свидетели". След като скандалът започва да набира сила прокуратурата решава да изземе досъдебното производство и да го възложи на следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Стара Загора, като удължава срока за разследването до трети юни.

В края на съобщението си, пропускайки факта, че Георги Манев е бил призован, за да бъде привлечен като обвиняем, прокуратурата заявява, че "категорично не отговарят на истината твърдения за осъществявана репресия срещу журналист и ограничаване на свободата на словото".

От "ПресТв" уточниха, че именно Кръстин Кацаров е прокурорът, който е дал указания на полицията да бъде призована изп. директор на медийната група "Вис Виталис" Славка Самарска да подпише полицейски протокол за предупреждение, че подчинените й журналисти няма да критикуват служители на общината и работата им. Самарска отказва да подпише протокола.

Именно ръководената от Кръстин Кацаров институция не успя да приведе в изпълнение присъдата на Илиян Здравков, който в края на февруари уби 23-годишната студентка във Велико Търново Вероника Здравкова. Присъдата на Районния съд в Казанлък влиза в сила на 29 януари. Очевидно ресурсът на Районната прокуратура е трябвало да бъде насочен към по-важни задачи, като преследването на медии.
Когато сплашването стане рутинна практика

Това е поредният случай от началото на мандата на главния прокурор Сотир Цацаров, в който ръководената от него институция се намесва в свободата на медиите. През април 2013 г., след като публикува документи, от които става ясно, че зам. градският прокурор Роман Василев е "подвел" тогавашния председател на Окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров, журналистът от Mediapool Борис Митов е привикан на два пъти от прокуратурата и притиснат да разкрие източниците си. От прочутия разговор от Банкя между Бойко Борисов и тогавашния градски прокурор Николай Кокинов щеше да стане ясно, че заръката за натиска срещу журналиста е дошла лично от Сотир Цацаров. След протест пред Съдебната палата делото е прекратено, но последици в прокуратурата няма.

Впоследствие прокуратурата разпореди проверка на редакторите от "Капитал" Николай Стоянов и Алексей Лазаров по подаден сигнал от свързаната с Делян Пеевски фирма "Водстрой 98". След протест пред Съдебната палата, проверката беше прекратена.

Пак под ръководството на Сотир Цацаров беше разпоредена и пълна данъчна проверка на Икономедиа АД, издател на вестниците "Капитал" и "Капитал Daily" и на сайта "Дневник".

Впоследствие по сигнал на агенция ПИК служител на Главна дирекция "Криминална полиция" дойде в редакцията и изиска договорите на издателството с  фондация "Америка за България". По сигнал на БНБ пък Софийска районна прокуратура разпореди нова проверка на журналисти от "Капитал", от които беше изискана информация за източници на публикациите им.

Според Иван Радев от "Асоциация на европейските журналисти" проблемът е, че медиите не се ползват с имунитет и могат да станат обект на наказателно преследване. "Правораздавателните органи обаче трябва да действат с повишено внимание, когато водят разследвания на журналисти, за да да гарантират пред обществото, че не извършват репресия срещу свободата на словото", каза Радев. Той изрази безпокойство от повдигането на обвинение на журналиста от "ПресТВ" Георги Манчев. "Известно е, че тази телевизия от години е критично настроена и дори в конфликт с местната власт в града. Фактът, че се намираме в период преди местните избори прави ситуацията още по-деликатна и прокуратурата е длъжна да докаже, че не е инструмент в политическата борба, нито че се опитва да запуши устата на критичните медийни гласове", е мнението на Иван Радев. Според него трябва да е ясно, че ниската ефективност на държавното обвинение в разследванията за корупция срещу високопоставени политици и медийни магнати не може да бъде компенсирана с дела срещу журналисти.

Между другото до този момент държавното обвинение не е успяло да предаде нито един човек на съд заради наводненията в Цар Калояново, Бисер, Бургас, Мизия и Аспарухово, в които загинаха десетки български граждани.
 

Оригинална публикация

Когато медиите не са на страната на хората

www.capital.bg I 21.03.2015г.

Отразяването на трагични случаи отново прекрачи границата на етичните норми

"Кога за последно видяхте дъщеря си? От колко време тя не живееше при вас? Колко често се чувахте, виждахте? Тоест вие със сигурност сте минали през мястото, където е била убита?" Не, това не са въпроси от полицейски разпит. А от журналистически репортаж, излъчен миналата неделя в предаването "Дикоff" по "Нова тв". Поводът – убийството на 23-годишна студентка от Велико Търново. Мястото – домът на скърбящото й семейство. Разговорът – за първите предположения на родителите след изчезването на детето им, за това "кой пръв е изгубил надежда", за смъртната присъда. Всичко това се случва на фона на лични снимки на момичето и кадри от следствен експеримент с възстановка на престъплението с участието на главния заподозрян. За финал бащата получава "поща от отвъдното", по заглавието в репортажа, и през сълзи разопакова подарък от дъщеря си, изпратен от нея приживе по куриер. Пред включена камера.

"Реквием за младостта", както редакторите на "Дикоff" решават да кръстят материала си, е само един от примерите от последната седмица за това как медиите могат да използват хората, когато са най-уязвими, и да се намесят грубо в личния им живот. Разбрахме също така подробности от ежедневието на майката, скочила от терасата на жилищен блок в Бургас, видяхме и снимки на пострадалото й четиригодишно дете в болничното легло. Чухме името и заболяването на убития от бой във варненски мол мъж, скоропостижно класифициран като клошар. Гледахме интервюта с майката на дете, накарано да пуши цигара. Информацията беше подплатена с вече обичайните разпити на съседи и роднини в стил "кажете като какъв го познавате"и "какво чувствате сега". И границата между допустимо и недопустимо при журналистическото отразяване на трагични случаи за пореден път беше прекрачена.

Стандарти на хартия

"Уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки; Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност; Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот." Това са принципи, записани в Етичния кодекс на българските медии. Много често обаче това, което го има на хартия като добро пожелание, е неприложимо в реалния медиен живот. И се тълкува по различен начин от журналистите.

Основната цел на медиите е да информират обществото и да му помогнат да си формира мнение като, му представят всички важни детайли. Не е ясно обаче какво постигаме, когато заснемем и предадем мъката на едно отчаяно семейство. Сензационният начин, по който се отразява сполетялото ги нещастие, не превръща МВР в по-резултатна и работеща структура, не прави и правосъдието по-ефективно. Всъщност институциите са тези, които трябва да преследваме за отговор, не роднините.

Иван Радев, член на УС на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), коментира, че членовете на организацията са разтревожени от тенденцията голям брой медии да не зачитат препоръките на Етичния кодекс на българските медии. "За съжаление трагедии се случват и медиите са длъжни да ги отразят. Онова, което ни притеснява обаче, е абсолютната безотговорност, с която някои подхождат към чуждото нещастие в името на привличане по-голяма аудитория за медията/предаването/рубриката си", каза Радев. Според него задълбочените анализи и коментари все по-често липсват, като са заменени от жестоки зрелища и внушения, които вредят на обществото и дори са в състояние да го тласнат в спирала от насилие. "Разбира се, че е недопустима цензура от какъвто и да било характер, но в същото време е очевидна нуждата от механизъм, който да стимулира медиите да спазват минимума от норми на поведение, за който сами са се договорили в Етичния кодекс. В новия си състав Комисията за журналистическа етика даде заявка, че ще се бори за по-етична среда, но усилията й без съмнение ще бъдат обречени, ако не получат по-широка обществена подкрепа", е мнението на Иван Радев.

По принцип всяка телевизия е приела да спазва Етичния кодекс на българските медии и Закона за радио и телевизия, които изискват зачитане на правото на личен живот. Респективно има законови и етични правила, които и предаването на "Нова тв" трябва да зачита, независимо че е външна продукция, реализирана от продуцентска компания "Телеман". От телевизията коментираха, че са сред медиите, първи подписали Етичния кодекс при приемането му през 2004 г., и застават зад принципите му. Те уточниха, че решението за излъчване на интервюто могат да коментират продуцентите.

Продуцентът в "Телеман" Николай Русакиев изрази недоумение от негативните реакциите в социалните мрежи по повод излъчения репортаж. "Съжаляваме, уважаеми потребители, че животът извън социалните мрежи не е анимирана картичка, преводен виц или интелектуална поза. Животът е такъв, какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са. Със съгласието, със съдействието и по желанието на хората, които снимахме", заяви Русакиев (целият му коментар е в карето след текста).

Дупките в правилата

Според Бойко Боев, старши експерт в британската неправителствена организация Article 19, която работи за защита на свободното слово, причината българските медии да забравят, че гражданите имат достойнство и право на личен живот, е в самите правила на медиите. "Те са оскъдни и неясни. Законът за радио и телевизия съдържа само една разпоредба за медиите и личния живот. Тя забранява на медиите да създават и разпространяват информация, свързана с личния живот на гражданите без тяхно съгласие", обяснява Боев. По думите му съответните етични правила на журналистите са малко повече – четири, но също така неясни.

"Трябват ясни и конкретни правила, ако искаме правата ни да бъдат спазвани. Липсата на правила или неясните правила позволяват медиите да действат по усмотрение", казва Бойко Боев. Той дава пример от Великобритания, където освен законовите разпоредби за защита на личния живот съществува цяла глава в Broadcasting Code (Кодекса за радио и телевизия) с двайсет разпоредби, отнасящи се конкретно до медиите и личния живот. В тях е казано кога и как може да се заснемат хора. Отделно обществената медия BBC има свои етични правила, които още по-детайлно регламентират кой кога и как може да заснема хора и как те могат да бъдат показани. "Тези правила определят как да се балансира между правото на личен живот и правото на медиите да събират и разпространяват информация в различни случаи", разказва още Боев и допълва, че "за журналистите тези правила са като правилата за движение по пътищата за шофьорите". Като идеята е, че разпоредбите не са само за защита на гражданите, но и в помощ на журналистите в различни ситуации. "Не може да очакваме много от българските телевизионни журналисти, ако имат едно-две неясни правила, гарантиращи защита на личния ни живот", обобщава Боев.

Проблем е също, че репортажи като този в "Дикоff" обикновено остават най-много с отзвук в социалните мрежи, но не стават повод за промяна на правилата на работа в медиите. Институции, които имат някакво отношение към спазването на журналистическите стандарти, като комисията за журналистическа етика нямат достатъчно правомощия и на практика не упражняват реален контрол.

А дали и малкото съществуващи в България етични норми се спазват, в крайна сметка е въпрос на професионална отговорност. И доза морал.

 

###

Продуцентът Николай Русакиев от "Телеман":

Животът е такъв какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са.

Истинско недоумение буди у нас фактът, че в социалните мрежи реакциите срещу излъчения материал изглежда превишават реакциите срещу няколко простички факта: едно 23-годишно момиче е убито; един рецидивист от ромски произход с влязла в сила присъда е на свобода и убива отново; отговор на въпроса защо това е възможно – няма. Реакция на социалните мрежи – няма. Тук те са повече мрежи, отколкото социални. Към убийства, към рецидиви и към беззаконие социалните мрежи са привикнали, загубили са чувствителност към тях, това е само фонов шум, който социалните мрежи регистрират, докато си разменят селфита, пухкави кученца и котенца или цитати-които-ни-правят-да-изглеждаме-умни. Към истинския живот, към непоправимата загуба, към бездната на скръбта социалните мрежи не са привикнали. Истинският живот ги плаши. Истинският живот – "озъбеното свирепо куче" на Вапцаров – е пълната противоположност на социалните мрежи с техния фалш и удобното алтер-его, зад което се крият "потребителите". Потребителите – тази дума не е случайна! – са възмутени. Потребителите са ужасени! Кой потребява това? Що за човек потребява това?!? Ще ви кажем, уважаеми потребители – истинските хора, не виртуалните. Истинските хора,Етични стандарти които сами – и то настойчиво – потърсиха медиите, за да не потъне в нищото случая с дъщеря им ("уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки" – както е записано в Етичния кодекс – но точно толкова уважаваме и поканата му). Истинските хора, които са изгубили истинско дете, а не прикачен файл. (и за тях това представлява колкото "особено важен обществен интерес", толкова и личен). Истинските хора, които – след като излъчихме видеото – ни потърсиха по телефона, за да благодарят. И за това че сме запалили свещичка на гроба на детето им – ей така, по човешки, без някой да ни е карал (за да не засилваме мъката им и "със съчувствие и сдържаност", както повелява Етичният кодекс). Забележете – след излъчването, не преди това! Съжаляваме, уважаеми потребители, че животът извън социалните мрежи не е анимирана картичка, преводен виц или интелектуална поза. Животът е такъв какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са. Със съгласието, със съдействието и по желанието на хората, които снимахме. Защото тези хора са истински – и те не искат тяхната трагедия да бъде вашия фонов шум.

P.S. Спонтанен въпрос: защо социалните мрежи са толкова шумни в случаите на насилие над животни и толкова мълчаливи в случаите, когато животни (кучета) умъртвяват хора – старци, майки с бебета, дори един професор? Не ни пишете – знаем отговора…


Оригинална публикация

Европа за мен: Състоянието на медиите в България

БНР, Преди всички | 04.10.2013

Водещ: Външният министър Кристиан Вигенин заяви онзи ден, че споделя тревогите на германския посланик Матияс Хьофнер за състоянието на медиите в България и дори го изпреварил като се заел да инициира обсъждане на общи правила за всички медии в ЕС, което обаче можело да стане в следващия ЕП. Вигенин обясни, че предложил в Брюксел да се помисли за правила, които да регулират концентрацията на медиите, тъй като не само България има проблеми в тази област. Външният министър смята, че без такива общи правила има риск предприемането на национално ниво на мерки да бъде критикувано като намеса в работата на медиите. Кристиан Вигенин коментира темата, ден след като посланик Матиас Хьофнер за пореден път ни каза, че олигархични кръгове владеят и влияят на медиите. Това стана на форум на тема „Свобода и многообразие на медиите. Къде е България?”, организиран от фондация „Конрад Аденауер” и „Пан Европа – България”. Свободата и плурализмът на медиите са основно право на всеки български гражданин на ЕС, напомни ни германският дипломат. Темата коментираме с Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти в България. Добър ден! Освен размислите, които всъщност не за първи път чуваме от посланик Хьофнер, и между другото шеговитият му коментар, че… по повод твърденията му, че такива изказвания са намеса във вътрешните работи на България, той отговаря, че ЕС почти няма вътрешни работи освен връчването на някои орден. Т.е. това вероятно е следващият посланик, който ще си отиде без орден. Хубаво е да изкоментираме и начинът, по който една стабилна медия като „Дойче веле” през седмицата реши един проблем, който провокира сериозно напрежение в България – прекратяването на отношения с Еми Барух и Иван Бедров, което беше коментирано едва ли не като цензура. Аз оттам искам да започнем, този жест, с който „Дойче веле” дойде в България, с ръководния си екип, за да се изясни и за да каже, че ще продължи отношенията си с двамата наши колеги възможен ли е в България?
Иван Радев: Аз се надявам да е възможен, въпреки че сме леко скептични на фона на това, което наблюдаваме. Но „Дойче веле” наистина намери начин да изясни решението, което може би беше взето прибързано. И самите те признаха, че са взели прибързано и без достатъчно да осмислят всички обстоятелства и без вероятно да познават в детайли медийната среда в България.
Водещ: Всъщност това е много важен избор, това беше избор между да признаеш, че си сгрешил и да решиш дали ако не го направиш, оттук нататък, поне за една малка държава като България и за част от нейните жители, вече „Дойче веле” няма да е символ на свободата на словото.
Иван Радев: Да, трудно е да признаеш грешката си, за всекиго е трудно. Но ето това е добрата новина, хубаво е, че започнахме с нея, че въпреки че когато говорим за медии, обикновено описваме една доста черна картина, каквато беше описана и от германския посланик, има добра новина, че не всичко може да бъде подчинено, въпреки усилията на някои хора да подчинят изцяло този сектор и да установят някакъв монопол. Видяхме и силната обществена реакция от началото на лятото, точно когато човек, свързан с този медиен монопол, когото всички свързват с този медиен монопол, беше назначен на важен, на важна държавна длъжност. Еми не се получава. Колкото и усилия оттук нататък да вложат тези хора и не само тези, и някой друг да дойде и да реши да установи пълен монопол върху медиите и върху медийния политически живот, няма да му се получи.
Водещ: Обаче имаше насрещна атака по отношение на последното изказване на посланик Хьофнер, видимо в залата от представителите на различните съюзи на издатели и на медии, от друга страна, имаше и коментари в социалната мрежа защо посланик Хьофнер не е казал всички тези неща и докато ГЕРБ са били на власт, въпреки че имаше опровержение, бяха цитирани доста негови изказвания от 2011 г. насам, които поставят този въпрос, но очевидно никой не го чуваше и тогава.
Иван Радев: Да, разбира се, че ще има насрещни атаки, разбира се, че има интерес, които това изказване и подобен тип из казвания и нашето говорене, откакто съществува нашата асоциация, всички позиции и проучвания, с които сме излизали, са предизвиквали такава насрещна реакция, просто защото засягат интересите на тези хора, част от които формално се водят дори собственици… Видях, че една издателка е (…) посланика, която се води всъщност собственик на два от най-големите вестници. Всички знаят, че не е част (…) и никой не знае кой стои зад нея.
Водещ: И в този смисъл тази предложена като помощ идея на посланик Хьофнер да проучим опита и да се възползваме от това, което Германия вече е направила през Комисията за разследване на концентрация на собствеността на медиите, колко ви се струва реалистично да бъде приложена сега или след време и нас?
Иван Радев: Трудно е да се приложи някакво законодателство в тази политическа обстановка, трудно…
Водещ: Така казва и Георги Лозанов, дано да има парламент, как беше, легитимен парламент, който да го направи.
Иван Радев: Да, за предишният парламент бяхме сигурни, че той няма да го направи, защото никой няма да посмее да го направи, да загуби популярност. Надявахме се след парламентарните избори това лято да дойде парламент, в който да се намери волята и с подкрепата на журналистите, не само на издателите, с подкрепата и на журналистите да се приемат някакви мерки. Но този парламент, който дойде, много бързо показа, че и той не е парламентът, който ще го направи. Просто е трудно да седнеш и да говориш с хора, невъзможно е за нас да седнем да говорим с хора, които предложиха Пеевски и които отказват, които гласуваха Пеевски, които отказват да кажат кой го е предложил. Ние не знаем дали говорим с тях или говорим с човека, който е предложил Пеевски.
Водещ: Да, един въпрос, който много дразни управляващите.
Иван Радев: Да.
Водещ: Странно защо.
Иван Радев: Странно защо и ето и от вчера имаме новина пак свързана с този въпрос, интересна е тенденцията журналисти, които го задават този въпрос, им се прекратяват трудовите правоотношения с работодателите…
Водещ: Имате предвид Лили Маринкова?
Иван Радев: Да, точно така.
Водещ: Да, нашата колега Лили Маринкова, която както стана ясно, вече няма отношения с Канал3. Макар че какво ви изненадва, Канал 3 не е това, което беше.
Иван Радев: Не, мен нищо не ме изненадва. Просто има някаква тенденция, която не е в интерес на управляващите.
Водещ: Ами може би те смятат, че когато овладеят медиите, всичко е наред, въпреки че, както се казва, години наред преди тях други са показвали, че това е проблем. Финално да ви попитам, ако приемем, че министър Вигенин е бил искрен като е казал, че той отдавна е говорил, че трябва да се реши този проблем с концентрацията на медиите, как ви се струва неговият размисъл в посока дали да има европейска политика в това отношение, или да има национални решения?
Иван Радев: Разбира се, европейска рамка е необходима. Но проблемът не е само български, но България в класациите за свобода на словото стои много по-зле в сравнение с всички други членки на ЕС. Т.е. ние имаме, спецификата при нас е доста по-голяма, трябват ни национални мерки. Няма да стане само с европейски мерки, нито пък, да довърша от предишния въпрос за законодателната инициатива, нито пък един закон ще реши всички проблеми на медиите в България. Нито една европейска мярка ще реши, примерно директива, всички проблеми. Много е комплексно, трябват усилия на доста повече нива, включително и журналистите…
Водещ: Най-вече журналистите…
Иван Радев: Също така най-вече и потребителите на медии, които…
Водещ: Да поискат да имат правото да получават достоверна информация. Да, това беше и другото послание за цензурата и пораждащата автоцензура. Може би само на финала да напомним нещо, което също е важно да бъде мислено върху него, защо всъщност сриването на България в класацията на свободата на словото започна с приемането ни в ЕС? Очакването ни беше точно тогава ние да се стабилизираме. Но явно тук текат други процеси.  

Разговор с Христо Монов и Иван Радев

БНТ, Денят започва | 29.05.2012

Тема: Стрес след бедствието и реакцията на медиите
Гости: Христо Монов, психолог, Иван Радев, член на УС на Асоциацията на европейските журналисти

Водещ: За реакцията ни като общество, за реакцията ни също като медии, след силното земетресение миналата седмица ще поговорим в следващите минути. Добро утро казвам на Христо Монов, ръководител на екип от психолози, които активно работят с учители и ученици от Перник след земетресението. Добро утро, г-н Монов.
Христо Монов: Добро утро.
Водещ: И Иван Радев, който е член на УС на асоциацията на европейските журналисти. Добро утро и на вас, г-н Радев.
Иван Радев: Добро утро.
Водещ: Г-н Монов, с вас да започнем. Зная, че работите в момента с учениците и учителите от Пернишко, от Перник, който най-сериозно беше пострадал от земетресението. Все още ли е силен стреса в тях или?
Христо Монов: Естествено е, че след преживяването на подобно бедствие, хората не са се оттърсили от шока. Бих искал да уточня, че работим с учителите и с училищните психолози, педагогически съветници, не само от Перник, но от цялата област. Целта ни беше да са подготвени, тъй като за краткото време, което имахме, не може да се проведе едно ефективно обучение по кризисно-психологическа интервенция. Един инструктаж, бих го нарекъл. Затова се подготвят и квесторите, за да могат да отреагират на начините, по които децата се държат в тази ситуация, тъй като към стреса от преживяното земетресение се прибавя напрежението от изпитите.
Водещ: Щях да ви питам, удачно ли е времето за провеждане на матури? Можеха ли тези матури с още малко да бъдат отложени?
Христо Монов: Не. Вижте, първият принцип на кризисно-психологическата интервенция е възможно най-бързо хората да се върнат към обичайната си дейност. Даже в някаква степен това, че се паднаха празници след земетресението, затрудни работата. Естественото място на децата е в училище и там те щяха да намерят много по-добра среда да отреагиерат на случилото се. Много по-лесно се говори с връстници за това, което си преживял, отколкото с родителите. Друг е въпросът, че такива важни житейски събития като изпити след 7 клас или матура, естествено е, че неудачно да се провеждат веднага след подобно бедствие, при това най-страшното бедствие, което въздейства комплексно върху психиката. Заради това ми е малко чудно, че трябваше да минат повече от 36 часа след земетресението, да се вземе решение да бъдат отменени матурите. Чудя се защо има психолози и цели отдели в това министерство, ако експертният им капацитет не е достатъчен да убедят министъра да вземе подобно решение. То трябва да го взема премиерът.
Водещ: Знаете ли обаче нещо друго ми направи впечатление вчера? В един от репортажите от Перник, гледах едно от момчетата, което се явяваше сутринта на матура, беше с такава жълта строителна каска. Шегуваше, че тя няма да му помогне да вземе по-добре матурата, но ако не дай си, Боже, ако се случи нещо, може да спаси главата му. Това добре ли е, че вече има някакъв хумор в децата, че вече отпускат напрежението и се присмиват по този начин на нещата?
Христо Монов: Естествено. Бих се позовал и на данните. 46 са неявилите се седмокласници. Днеска е матурата, а миналата година са били 60. Децата имат по-големи компесаторни възможности от нас възрастните и затова е нормално, когато попаднат в естествената среда, да реагират, но искам и да кажа нещо друго. Преди да се включим пряко, много е показателно това, което показахте от Чили. Там хората праят подготовка за подобни ситуации. Аз не си спомням, питах и моята дъщеря, която е втори клас днес, дали в нейното училище е имало нещо подобно, не. Вие да си спомняте тука в телевизия, в радио, да сте правили подобно нещо? Не си спомням и В университета от времето, когато учих организация на защитата на населението и народното стопанство в пети курс…
Водещ: Ние обичаме да лежим на лаврите,че сме си научени. Някога сме го тренирали и затова вероятно сме научени.
Христо Монов: Кои са тренирали? Тези, които не са ходили примерно в казармата, имат ли елементарни умения от мъжете да реагират в такава ситуация. Знаете ли примерно, че след земетресение се отделят електромагнитни импулси и е нормално цялата електроника, включително мобилните телефони, на които толкова разчитаме да излязат от строя? В тоя случай…
Водещ: Показвате, не сме подготвени за…
Христо Монов: Това е първото нещо, което трябва да направим. Неслучайно етапът на кризисната психологическа интервенция има предхождащ събитията етап. Когато човек е подготвен да действа при определени критични ситуации, в ежедневния живот, битов травматизъм и т.н., от психологическа гледна точка той е в друга ситуация. Не ситуацията владее него, а той владее ситуацията. Примери такива има много по света. Давал съм го винаги този с реакцията на японските деца по време на обгазяването на терористичните атаки в метрото в края на 90-те г., когато една секта атакува токийското метро с невропаралитичен газ. Тогава децата, тъй като са обучени да реагират на пожари и на други неща, знаят, че един от добрите начини за предпазване е да сложиш мокра маска на лицето си и тъй като те ходят с униформи, в които са включени хавлиени чорапи, някои от тях, които не са имали вода, просто са пишкали върху чорапчето и така са се спасили. Ето защо призовавам и МОМН и не знам сега кой точно отговаря, тъй като в една дирекция беше събрана и пожарната и „Гражданска защита” и телефон 112, стана един тюрлюгювеч, извинявам се за израза, от управленска гледна точка. Да вземат някакви мерки, за да помогнем поне децата, поне 2 пъти годишно да се провеждат такива учебни и ситуативни игри за най-различен тип бедствия, как да се реагира, за да имат елементарни навици. И другото, което бих искал да кажа, в присъствието и на колегите, има една адекватна реакция, от страна на медиите. Медиите действително са най-вече посредник между това, което се случва и аудиторията. В този случай проследих няколко пъти, че медиите създаваха информацията.
Водещ: Сега ще поговорим за това, защото ролята на медиите в такива случаи е много важна. Но само да довършим това, което вие казвате. Ще ви кажа, че ме учудвате, защото знаете ли, когато стана земетресението в Япония преди година и 4-5 месеца…
Христо Монов: И 2 месеца сега.
Водещ: … седмици наред, тук няма смисъл да споменавам, коментирахме с различни експерти. Тогава колко пъти? Всеки ден „Гражданска защита” са ни били на гости и включително тогава с тях говорихме и те говориха за това, че в училище провеждат такива, как да кажа,…
Христо Монов: По план сигурно са провеждани.
Водещ: Аз останах с впечатление, че по-скоро реално се провеждат такива часове по „Гражданска защита”, че се обучават децата как да реагират. Не знам. Би било жалко наистина, ако нищо не се прави на практика.
Христо Монов: На практика не се прави от хора-специалисти. Ние сме натоварили учителите с всичко, класния ръководител да е преподавател, приятел и експерт по безопасност на движението, по борба със СПИН, по борба с…
Водещ: Няма как да се получи?
Христо Монов: Всичко трябва да е професионализъм и да има, а всъщност е много просто. Да се разпишат едни точни правила да се спазват.
Водещ: Така е. Да не откриваме топлата вода. За медиите да поговорим, за да не скучае г-н Радев. Как се представихме, защото медиите в една такава ситуация имат огромна роля за сгъстяване на напрежението или за отпускане на напрежението и успокояване на хората? Как се представиха…
Иван Радев: Аз първо бих искал да разделя въпроса за медиите на две части. Едната част е реакцията на медиите веднага след подобно бедствие, в първите минути, когато те трябва по максимално бърз начин да доставят информация на хората. Това земетресение се случи в 3 часа през нощта и хвана неподготвени огромната част от българските медии, защото по това време почти никоя медия не поддържа ресурс за адекватна реакция. Единствено БНР е способно в такива ситуации да реагира и те го направиха добре, колегите. Аз съм уверен, че преди 89-а г., преди дигиталната епоха има добре разработени планове за реакция в такива случаи и как държавните институции да предоставят информация на медиите в условията, в които няма мобилни комуникации, няма интернет, няма дори стационарни телефони. Въпросът е дали тези планове се пазят и дали има готовност да се реагира по тях, защото сега видяхме, че по това земетресение остави незасегнати мобилните комуникации.
Водещ: Това беше хубава случайност.
Иван Радев: Хората се информираха. Може би беше случайност, но не можем да разчитаме, че при следващото земетресение ще стане точно така.
Водещ: Не можем да разчитаме на случайности. Така е.
Иван Радев: И се случи така, че властта, вместо да провери какви планове за комуникация има с медиите, тя излезе със съвсем екзотична идея: полицаи да заместят медиите в оповестяването на данни за земетресението, което просто е абсурдно. Полицаите могат да дават напътствия за евакуация, да насочват населението, но те не могат да обикалят и да съобщават какво…
Водещ: Аз тази идея по-скоро не я разбирам дотолкова в чист вид, както вие. По-скоро си представям, че ролята на медиите остава. Ще има обществена телевизия. Ще има други телевизии. Ще има БНР, което дай, Боже, в още такава кризисна ситуация да слушат, защото пък то пък е мобилно. Можеш да го слушаш, разбира се и в колата си, но в случай, че си навън, в случай, че нещо наистина не дай, Боже, е станало. Тогава полицията да дойде до теб и дати каже: Земетресението е еди къде си. Магнитудът му еди колко си. Медиите остават.
Иван Радев: Разбира се, но вчера обясниха, че земетресение над 4 полицаите ще тръгнат и ще съобщават…
Христо Монов: Какво над 4, след като примерно като бях в Перник, 2,5 се усеща и паника. Що пък точно 4? Вижте, има добри световни практики. Вие бяхте права. Да не измисляме топлата вода. По света, когато се случи нещо подобно, всички медии знаят, че има център, от който могат да почерпят информация. Това би трябвало да е оперативен, дежурен или нещо подобно по „Гражданска защита” и вместо да тичате в геофизичния институт на БАН медиите, просто да се знае, че винаги има място, при това място трябва да е добре обезопасено, защото не дай си, Боже, да е нещо по-голямо, не дай си, Боже, да е терористичен акт или нещо друго. Вместо да тичате на мястото на събитието, както беше примерно ужасната случка с погребите в Челопеч, когато една ваша колежка беше пробила кордона в захлас. Сега се прави на голяма разследваща журналистка, съобщаваше На аудиторията: Сега зад мен ще гръмнат 200 хиляди тона тротил. Ако поне малко е посветена, ще знае, че 200 хиляди тона тротил, това са 20 атомни бомби като тези при Хирошима. Ако гръмнат в оня край на София 20 такива атомни бомби, значи няма да остане нищо до Благоевград и действително трябва да има място, където…
Водещ: … лице на медиите!Не ме интересува за коя колега говорите и за коя телевизия!
Христо Монов: Не, не. Говоря за това, да има място, просто да има регламент. Никой не пристъпва натам, защото някъде могат и да ги набият вашите колеги журналисти, тъй като могат да ги помислят за мародери в такава ситуация. Има такива случаи в България. Затова да знаят, когато се случи нещо, ето там има една огромна сграда на бул. „Габровски”, която беше бившата на държавна агенция „Гражданска защита”. Нека да има един оборудван пресцентър. Той не струва скъпо, който да е на разположение и когато стане, дори и в 3 часа през нощта, в 3 и 10 вече да се знае, че оттам ще може да се черпи надежда информация, защото много е важно в такива случаи да не възниква паника, защото най-големият проблем сега в Перник е пускането на различни слухове.
Водещ: Ето, челото на в. „Труд”затова и днес с него започнахме прегледа на печата.”Перник в истерия, заради врачка”. Някаква врачка казала, че до дни пак ще удари земетресение със същия магнитуд и хората вчера са спукали телефоните на медиите да питат вярно ли е това и вярно ли е, че…
Иван Радев: Втората част от въпроса за медийното отразяване е какво правят медиите в следващите дни, седмици след подобно събитие? Дали те могат да допринесат за успокояване на напрежението или напротив, допълнително да нагнетяват напрежение. Асоциацията на европейските журналисти в България, която представлявам…
Водещ: Вие излязохте с кратко становище, да.
Иван Радев: Ние излязохме с кратко становище.
Водещ: Посочихте точно медиите, които са се изложили в случая.
Иван Радев: Във връзка с медии, които по най-груб начин се опитаха да се възползват от страховете на хората след това земетресение, тъй като много хора го преживяха тежко. Много хора все още изпитват страхове и тези медии разбраха, че могат да се възползват и да потърсят евтина популярност, когато пускат новини от типа „БАН предупреждава 7,5 по Рихтер удря Пловдив” или…
Христо Монов: Врачката на Берлускони…
Водещ: Това беше абсолютно възмутително. Това беше ден сряда. Няма да го забравя, когато част от вестниците и то сериозни вестници, не жълти вестници, преливаха от такива коментари.
Христо Монов: Още във вторник сутринта въпросната врачка на Берлускони се изказа по една национална телевизия, във вторник сутринта, 4-5 часа и това беше голямо журналистическо постижение.
Водещ: Попадение.
Христо Монов: Че някоя си. Чакай, бе!Коя си ти?Някой да е познавал досега тази жена?
Водещ: Не.
Иван Радев: Тези медии, въпросните, които вие цитирахте, дори не се позовават на врачки, както е въпросната врачка от Перник или врачката на Берлускони. Те слагат думи в устата на учени от БАН. Те казват: БАН предупреждава 7,5 по Рихтер, удря Пловдив, което после беше отречено, разбира се, от всички представители на БАН. Дори сериозни вестници…
Водещ: Добре. Какво да се прави, по отношение на такива … на такава ситуация?
Христо Монов: Имате етичен кодекс.
Водещ: Така е.
Иван Радев: Много е трудно. Много е трудно, защото тези медии, една голяма част от тях не са подписали етичния кодекс. Те не подлежат на каквито и да е било санкции, освен по наказателния кодекс, където има член за, най-общо казано, за фалшива тревога.
Водещ: Така е.
Иван Радев: Но е трудно да се търси отговорност…
Христо Монов: Така ще им направим само реклама.
Иван Радев: Да. …
Водещ: Емил Лещански, ако не се лъжа, преди години беше осъден, за дето беше предсказал едно изумително земетресение и тогава хората щяха да го линчуват в Хасково.
Христо Монов: Тогава… Хасково.
Водещ: Мисля, че той беше съден по един от тези членове в наказателния кодекс. Не знам каква, в крайна сметка, е била …
Иван Радев: Точно по този член му беше повдигнато обвинение. Ние се опитахме като асоциация, чрез една бърза реакция, да събудим съвестта, ако може да се говори за съвест в тези колеги и те да престанат с инсинуации, да призовем хората да не се поддават, да не четат тези медии, да ги бойкотират, защото всеки знае приказката за лъжливото овчарче. Лошото е, че постоянно излизат нови и нови сайтове, които…
Христо Монов: (…)
Водещ: Нали знаете, че на практика това е невъзможно. Ето и г-н Монов научно ще ни обясни защо е невъзможно да минеш покрай един куп вестници и да не грабнеш най-гадното, най-черното, най-грозното заглавие. Някак си това е изборът ни, за съжаление.
Христо Монов: За съжаление, в последните 20 г. това се наложи. Вярно, че там има един принцип, че новина е не куче, ухапало човек, а човек, куче, ама някак си взех,е да озверяваме. Последните 20 г. езикът на медиите стана отвратителен, по-лошо и от жаргона на улицата, но все пак аз съм научил и от личния си опит, че от всяка ситуация може да се извлече нещо положително. Мисля, че е добре вашата асоциация с нашата секция на дружеството на психолозите да покани, поне тези от журналистите, които са сериозни и сериозно се отнасят към професията си на едно обучение, защото много важно е какви думи се употребяват и как се описва едно събитие и кои думи пораждат тревога в българския език.Им такива изследвания и ако колегите са съгласни, журналисти, ние сме насреща.
Водещ: Аз съм абсолютно за. Така се работи в цял свят. Аз пак казвам, ние няма да открием топлата вода.
Христо Монов: Естествено.
Водещ: Колкото по-професионално се държим, толкова по-нормално, адекватно ще реагираме на всяка една ситуация и ще бъдем в полза на хората, които ни гледат. Спор няма за това.
Христо Монов: Естествено, защото винаги забравяме ние българите, това може би е част от народопсихологията ни, че ние можем да се окажем в ситуацията на жертва и тогава ще ми е много интересно подобни хора да се обърнат към въпросната врачка, тя да ги посъветва какво да правят и какво им предстои.
Водещ: Не дай си, Боже! Добре. Благодаря ви много за този разговор. Христо Монев и Иван Радев за това как реагираме като общество и като медия, разбира се, на критични ситуации, каквато беше тази от миналата седмица след земетресение 5,8 по Рихтер, което удари Перник и столицата ни.          

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 17.09.2011 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 17.09.2011

Водещ: Барак Обама, Дилма Русеф и Бойко Борисов умуват как гражданите да участват активно в управлението. Това е новина, която нито една медия днес не пропуска. Вестник „Труд” й слага заглавие „Заедно за народна власт”. Това заглавие ме подсеща да се замисля за властта и това, което тя прави за хората. И в рамките на тази мисъл ми хрумна следното – Жак е собственик на различни имоти, върху които отглежда генетично модифицирана царевица, Жан е любител-пчелар в близост до земите на Жак. Той произвежда мед, предназначен за продажба и собствена консумация, както и прашец. Прашецът може да попадне в меда, прашецът, но и в проби от меда, е установено наличие на ДНК от ГМО от царевицата. Въпросът е дали поради примесването на прашец от генетичномодицифицирана царевица медът и хранителните добавки на основата на този прашец стават подлежащи на разрешителен режим храни и дали е произведен от ГМО. Ами, според съда, на който разчитат Жан и Жак – да. Това е. А мотивът е – високо равнище на защита на човешкия живот и здраве. Жак е журналист в обществена медия, а Жан – в търговска. И двамата са нетърпими към следи от цензура, която е възможно да попадне в коментарите им и в репортажите. Георги е журналист в обществена медия, Петър – в търговска. И двамата се чудят как да обяснят с по-просто думи, че има трябва солидарността на обществото, за да няма следи от цензура, пряко свързана с икономически или властово-политически интереси. Тук обаче въпросите са повече от един – къде е по-вероятно да бъде срещната следа от цензура, която може да прелети и защо за ГМО има гражданска активност, а за цензура – не, след като основно човешко право е правото да бъдем информирани.
И още един случай. Георги е собственик на земи, в които отглежда царевица, Петър има наблизо кошери. Но нито Георги, нито Петър се интересуват от ГМО. Нито пък институциите, чиято работа е да прилагат законите.
Кой си поръчва журналисти, предавания и правила? И така може да зададем въпроса. Какви медийни дискусии се водят в Европейския парламент? По-близо ли сме до общностно медийно законодателство, което да ограничи икономическите зависимости? Какво могат и какво не преди избори медиите у нас и тези в Европа? Днес по темата ще коментират, темата ще коментираме с Огнян Златев от Центъра за изследване на медиите и евродепутатът Илияна Йотова. Свалят ли се предавания и водещи в предавания в български медии заради финансови интереси? Временните резултати от една анкета, която в момента провежда Асоциацията на европейските журналисти в България, ще обобщим с Иван Радев.
Доста регионални френски земеделски медии бяха изкупени от една банка, в Италия проблемите с медиите са безспорно много. Това са все теми, които от година насам, че и повече попадат за дискусии в Европейския парламент. Разбира се, фактът, че повечето европейски медии слизат все по-надолу по степен на свобода на словото има своите обяснения. Но като че ли за Франция, за Италия има доста факти, за България като че ли повече се мълчи. Надявам се съвсем скоро към нас в студиото да се присъедини евродепутатът Илияна Йотова, за да ни каже какво дискутират евродепутатите за медиите. Защото кризата се отразява страшно много на медиите. Но сега казвам добър ден на Огнян Златев от Центъра за развитие на медиите. Ако трябва да направим една съпоставка, да влезем в ролята на една от двете организации, които преценяват степента на свобода на словото, съпоставка на Балканите, България и Европа, какво би показала тази съпоставка?
Огнян Златев: Не особено лицеприятни неща за България. В двете най-авторитетни класации за степента на свобода на словото – едната, която е на „Репортери без граници” и другата на „Фрийдъм хаус”, ще видим, че и в двете, за съжаление, България заема последното място от всички страни-членки на ЕС и е на едно от ниските места, в долната част на таблицата, ако вземем за сравнение само страните от Югоизточна Европа, от Балканите, в която се намираме. Нали, тук има много въпроси, които могат да се поставят за изграждането, за самата методология, по която се правят тези класации, тези рейтинги. Но независимо от това, това са данните и те не могат да не ни притесняват.
Водещ: От години се занимавате с една мрежа за балканска журналистика, за разследващи журналисти. Правилно номер за разследващия журналист е да оцелее. Къде това правило е по-желязно – у нас, на Балканите или…?
Огнян Златев: Смятам, че у нас, на Балканите, значи пак е сложно да се правят някакви абсолютно сравнения между нашите разследващи журналисти и разследващата журналистика, която се прави в, да кажем, страните с по-дългогодишни традиции в демократичното си развитие, по простата причина, че мащабите и средствата, с които една медия, един журналист разполага при нас, на Балканите и в по-развитите страни, те са несъизмерими. И темите, с които нашите разследващи журналисти се занимават тук, са, нали, може би някак си по-съсредоточени върху това, което се случва при нас, отколкото да се търсят някакви взаимовръзки с да речем организираната престъпност, трансграничната организирана престъпност. Слава Богу, че в последните няколко години имаме добри вече примери, че такива вече примери започват да свързват разследващи журналисти от няколко държави едновременно, които работят по една и съща тема тук на Балканите и сега на предстоящата годишна среща, Световна среща да я наречем на разследващите журналисти, която ще се проведе в Украйна в средата на месец октомври, се надявам там да бъдат изнесени точно такива успешни примери. Но пак казвам, възможността за разследваща журналистика, за практикуване на разследваща журналистика и най-вече за публикуване на резултатите от нея, е един от важните критерии, по които се оценява степента на свобода на медиите и свобода на словото в дадена страна. За съжаление, тук при нас на Балканите, пък и особено напоследък в България нямаме много, просто всички го виждаме ежедневно, нямаме много примери за това, за едни добри разследвания. Напоследък виждам, че се появяват такива, свързани най-вече с опити или експониране на лоши практики или направо престъпни практики за закупуване на гласове, предвид предстоящите избори. Но теми, свързани с икономическа престъпност, със злоупотреби с еврофондове ги няма и разследвания по тези теми не се правят. Те са по-скоро инцидентни, отколкото практика. В края на краищата нас по това ни оценяват.
Водещ: Аз, докато говорите, се замислих за връзката между журналистите и обществото, защото тя в Италия, да кажем, е много пряка, във Франция също, във Великобритания напоследък имахме един пример, един пример, в който обществото се намеси тогава, когато стана ясно, че са подслушвани жертви, телефоните на жертви са подслушвани, за да могат да се правят материали, журналистически материали, които имат много висок рейтинг. Имаме ли чувствителност вече у нас на тази тема или е рано да се каже?
Огнян Златев: Имаше, така, периодични изследвания, които се правят за, така, къде са медиите в ценностната система и в степента на доверие на обществата, като такива проучвания се правят редовно навсякъде. И така смятам, че е налице една негативна, регресивна тенденция от последните, да кажа, четири-пет години насам, специално за България, тъй като смятам, че в началото на прехода, в началото имаше страшно висок кредит на доверие от страна на обществото към медиите, което, за съжаление, в последните години, така, доста стремглаво се спуска надолу. И това не е …
Водещ: Въпрос на рейтинг.
Огнян Златев: … точно така.
Водещ: А е въпрос на доверие.
Огнян Златев: И както виждате, това може да го разглеждаме и във връзка с падащите тиражи на печатните издания, с това, че телевизиите се напълниха с риалити програми, с шоу, а не със сериозна журналистика, аналитична журналистика. И това, че все по-голям брой читатели и хора, които искат да кажат нещо и да анализират нещо, или да коментират някаква тема, търсят като платформа за това интернет и новите медии.
Водещ: Добър ден сега и на евродепутата Илияна Йотова.
Илияна Йотова: Добър ден.
Водещ: Говорим за връзката между журналистиката и хората, и подкрепата на хората, разбира се. Тръгнахме от там, че зад френските журналисти застават хората, зад италианските също. В началото цитирахме един от многобройните примери, по-специално за купуването на регионални земеделски медии от една френска банка. Цитирахме, разбира се, и Берлускони, който успя да влезе и в днешния обеден осведомителен бюлетин на Националното радио. Та от доста време обаче това е повод за дискусии в Европарламента. Има ли българска фактология в тези дискусии, досега имало ли е и каква е била тя.
Илияна Йотова: Позволете ми първо да ви честитя празника, защото днес е наистина много хубав празник, на всички, които носят прекрасните имена на Вяра, Надежда, Любов и да пожелая много здраве на вас, на екипа, на слушателите на радио Христо Ботев. Тази дискусия в ЕП не е спряла. Аз бих казала, че с участието на няколко български журналисти на този семинар с фактите, които бяха изнесени от действителността в България, ние зададохме много теми, ние не бяхме в ситуация, нали, просто да констатираме известни факти, нито да коментираме вече до болка познати случаи, а зададохме нови теми, тъй като ситуацията с медиите в страната е може би най-тежка от цяла Европа, независимо от примерите, които дадоха френските колеги, независимо от това, което става в Италия, от този тотален монопол на Берлускони. Както виждате, в ситуацията, в която той в момента е попаднал, дори този монопол не го спасява. Но тук има нещо много сериозно, което за съжаление в България като че ли не само, че не може да се роди до край, да се развие, а сякаш в последните години се прави всичко възможно да бъде унищожено, и това е гражданското общество. Защото френските медии, френските журналисти са подкрепени в своята дейност, в своята работа от хората. И тъй като те имат тази подкрепа, имат този гръб, те са достатъчно смели да го правят. Докато виждате тук, че всяко посегателство над журналист, независимо в каква медия работи той, този колега просто е оставен да се оправя сам, никой не застава зад него. Дори в последните случаи, когато ставаше трансформацията и монополизацията на пресата в България, много кадърни журналисти, само за една нощ, се оказаха на улицата. И аз питам тогава – къде са старите структури на свободно слово, къде са синдикатите на българските журналисти. Това са отдавна изпразнени от съдържание понятия. В България просто те не съществуват. Но оставете тези чисто формални структури. Къде беше гражданската съвест, защо никой не застана на тяхна страна? Как така за една нощ любими за четене журналисти, които са търсени, чийто коментари, с тях се започваха сутрешните блокове на телевизиите и целият ден така минаваше като червена нишка, къде са тези хора? Те бяха оставени просто да се оправят кой както може.
Водещ: Проблемът може би е, че никой не забелязва това. Или малцина забелязаха. Но това в ценностната система на обществото е вероятно на доста заден план.
Илияна Йотова: Г-жо Филева, позволете ми да ви кажа, че това е един омагьосан кръг. Как да го забележат хората? Нали точно журналистите трябваше да застанат в подкрепа на своите колеги и да го напишат. Иначе хората как да се информират. Журналистиката е естественият посредник. Изведнъж всички колеги се свиха. Да, аз разбирам – криза е, трудно се намира работа. Когато останеш на улицата, не е ясно след колко време отново ще си на трудовия пазар. Но в случая всеки един политик, всяко едно управляващо мнозинство и въобще не говоря само и за управляващите, може да се разправя с един журналист по единично. Ето тук е големият проблем. Защото няма солидарност, защото няма професионални сдружения, защото няма елементарна човещина.
Водещ: Между другото, вие често политиците, депутатите казвате, че е важен и духът на закона. Сега, нека да поговорим малко и за духа на закона, онзи дух, който ограничава по един законодателен начин по време на предизборната кампания работата на двете обществени медии – БНР и БНТ. Дали този дух не е част от обяснението за подобни случаи?
Илияна Йотова: Да, аз много се надявах, че ще има промени в Закона за местните избори, който се отнася до тази част – за отразяване на кампанията. Направих си труда тези дни да го изчета отново с всичките поправки. Трябва да ви кажа, че този дух изобщо не е променен. Аз лично имам много тежки въпроси към тези, които са го правили и това мнозинство, което е гласувало този закон. Как е възможно в 21 век, след това огромно влияние на интернет, ти да затваряше една телевизия, едно радио в рамките на някакво изключително измислени диспути, където точно времетраене е казано, точно кой колко време ще има, точно всяка секунда кого след кого, да се върнем пак в началото на 90-те години с едни хронометри, което е смешно. Това не е журналистика, това е чиновническа история с всичките ми уважения към всички чиновници в тази държава. И едновременно с това ти да искаш тази медия да бъде интересна на хората. Извинявайте, но това е някакво раздвоение, което аз лично нямам обяснение как може да стане. И едновременно с това вижте какво се получава – всички частни медии казват „да, трябва да има министерски тарифи за Националното радио и Националната телевизия, защото те са с държавен бюджет”. А всъщност, когато се направи един баланс колко вие получавате от националния бюджет и колко не получавате заради орязаните ограничения и правила за рекламата при вас, всъщност се оказва, че още не знам как функционират Националното радио и Националната телевизия.
Водещ: Г-н Златев, как се работи в условията на този дух?
Огнян Златев: Сложно.
Водещ: Така добре описа.
Огнян Златев: Сложно. Ние самите се чудим как функционират националните медии – БНР и БНТ в, не само в годините на кризата, макар че това в последните две години е доста удобно обяснение за бюджетите, които се отпускат от държавата. Проблемът е в това, че всички много добре знаем всяко едно правителство в последните, от влизането в сила на Закона за радио и телевизия през 1998 година. Нали, председателят на СЕМ доц. Лозанов беше си направил труда да изброи, че има 28 поправки. Значи, мисля, че са 29 или 30 към настоящия момент. И различните правителства в някакъв етап от тяхното функциониране и парламентарно мнозинства съответно поемаха инициативата да направят промени или да пишат нови закони, които всеки един, всяка една от тези промени или всеки един нов закон, който би се написал да ни приближи още по-близо до добрите европейски практики. Защото единен европейски закон няма, нали, това е ясно. И какво се оказва, че ние минаваме само с някакви козметични поправки, вече 13-а година и нищо ново не се случва. Хубаво е, след като очевидно наблюдаваме няколко фактора – от една страна липса на гражданско общество, недостатъчна зрялост на гражданското общество, да го кажем и липса на такова, липса на, трябва ни нещо здраво, на което да стъпим, от което и с което да се сравняваме. Тоест нека да вземем закона. Законът е най-устойчивото и най-здравото нещо. Да стъпим на него и да започнем да градим.
Водещ: А може би не е зле да си дадем сметка, че един от критериите, по които ни оценяват организациите по степен на свобода на словото е именно възможността на държавата да оказва влияние върху медиите. А това е, как да кажа, доста прозрачно.
Огнян Златев: За съжаление, последните години при нас се наложи една, доста, бих казал, перфидна практика, чрез която държавата се намесва директно върху функционирането на медиите. Именно това са така наречените пари за комуникационни, информационни дейности по различните оперативни програми на ЕС. Тези пари се раздават на PR агенции, PR агенциите ги дават на медиите при определени условия.
Водещ: Логиката е – ако слушкаш, ще папкаш.
Илияна Йотова: Или ако правиш реклама, ще папкаш.
Водещ: Така де, да.
Огнян Златев: Искам да ви кажа, че поради естеството на работата си ми се налага доста често да пътувам в държави, които, нали, смятаме за недемократични и са още изостанали в своето развитие, демократично. И там например, особено в, да кажем Централна Азия, в бившите републики от Съветския съюз. Там като ми казаха за първи път понятието „гост заказ”, нали, някакъв вид държавна поръчка и аз тогава се изумих как може в 21 век такива практики да съществуват. Нали, държавата ти казва или правителството ти казва в началото на годината – тази година за медии имаме еди колко си пари, тоест внимавайте какво ще пишете и ще говорите, за да може да получите част от тези пари. В смисъл това се казва съвсем открито, не е нещо скрито, нали, покрито по някакъв начин тайно. Докато тук при нас за съжаление ние от едната крайност, която беше опиянението от свободата, която всички получихме след 89-а година, сега изведнъж отиваме точно в другата – това, че медията, че да може да функционира, трябва да се съобразява с реалностите, тоест, че няма пари и за да може да получи тези готови пари… Миналата седмица, ако сте чели в броя на вестник „Капитал” излезе една справка за най-големите рекламодатели в държавата. И се оказва, че държавата е вторият по обем рекламодател в медиите. Което за мен е скандално в една държава, която претендира да бъде демократична.
Илияна Йотова: Тук нещо много важно искам да кажа. Значи, ние трябва да избегнем от това изкушение да обвиняваме само едната страна. Защото аз бих попитала и много колеги в медиите, включително и в държавните медии – защо някак си доброволно се отказахме от това да имаме силни медии. И тъй като говорим сега за избори, за това как медиите се подготвят за тях, как ще се отразява кампанията, една година преди изборите във Франция например няма телевизия или радио във Франция, което от един определен момент нататък в денонощието да не се подготвя само темата избори – всевъзможни гледни точки, всевъзможни спорове на най-различните им, било то от седмицата, от деня, въобще по принцип свързани с изборите. А у нас ние се отказахме доброволно от публицистиката. Да, прав е колегата, като каза, че риалитито измести публицистиката. Сигурно ще има натиск от държавата. Но ако ние действително искаме като журналисти да бъдем коректив на това, което се случва, такива дискусии са необходими. И затова, когато ти вече си изгубил облика си на такава медия, много лесно след това ти казват “Ами, хайде законът е такъв, направи три диспута, от които в интерес на истината интересните политически играчи често се отказват, защото те в тези пет минути няма какво да кажат”. Само да се покажат на екрана. Това вече изобщо не е важно, това не е БНТ от 90-а година, когато беше единствената телевизия и е важно да те види баба и дядо на село, нали.
Водещ: Докато слушахме „Хиподил”, тук в студиото се обединихме около заключението, че това си беше един жив музикален коментар. Разбира се, шегата настрана. Обещахме преди да дадем думата на „Хиподил” да поговорим малко за собствеността, съда и гражданското общество. Г-жо Йотова, пак ще ви върна към дискусиите в Европарламента. Там стана дума за пряката връзка между изкупуването на френските земеделски медии. Ние знаем колко късно и някак изненадващо Комисията за защита на конкуренцията се самосезира относно монопола – теми, по които ние сме говорили нееднократно, разбира се. Каква може да бъде причината, според вас? И доколко можем да търсим тук обяснение на липсата на гражданско общество, що се отнася до солидарност към журналистите?
Илияна Йотова: Голямо усилие е било от страна на Комисията по конкуренция най-накрая да се самосезира, след като този проблем стои вече няколко години на дневен ред. Всъщност аз искам да ви задам един риторичен въпрос – какво се случи с онова голямо изследване, което беше поръчал г-н Дянков, финансовият министър, за собствеността на медиите в България и за това кой кой е, като собственик на медиите. Едно писмо, което трябваше да бъде публично достояние, в което медиите трябваше да бъдат разказани тези факти. И се оказа, че то някак си потъна така и никой повече не се заинтересува.
Водещ: Аз мога да ви отговоря. С пряка връзка със законодателството.
Илияна Йотова: Ами, добре. Тогава нека не е риторичен въпросът, отговорете ми. Защото аз наистина може би съм изпуснала.
Водещ: А как се установи връзката, как се установи собствеността по законодателен път на българските медии – чрез поправка в Закона за библиотечното право.
Илияна Йотова: Да, можеха със същия успех да го направят с поправка за биоорганизмите, нали, по същия начин, с поправка в този закона. Но вижте, нежеланието на политиците за прозрачност пряко рефлектира върху всички тези закони и върху всички тези действия. И тук искам да бъда разбрана съвсем точно – не е последното правителство, нито първото, вероятно няма да бъде и последното, точно защото няма гражданско общество, което да бди над тези процеси. Съвсем скоро се оплакахме с моите колеги французи, с които имаме сега, най-така допирни точки, защото и те правят кампания, и ние правим кампания. И този, тази вълна, това цунами, което заля тема „Плевнелиев” медиите само преди няколко дни, и то най-вече визирам печатните медии. Кажете ми кога в най-новата история двата най-тиражни вестника – Труд и 24 часа излизат с епично платно – интервю на един и същи човек. Аз, ако съм на мястото на г-н Плевнелиев, веднага бих уволнила PR-ите си, които му подготвят тези интервюта. Как е възможно в един ден в тези два вестника да излизат две интервюта, които са абсолютно написани под индиго, понеже се отнася…
Водещ: Има ли значение дали интервютата са две или едно? Защото пък аз си спомням големи интервюта със Сергей Станишев.
Илияна Йотова: И в двата вестника? Не, аз не си спомням такъв момент. И ще ви кажа защо – защото принцип в нашата работа винаги е бил, че това не е сериозно. Защото всякакъв елемент на достоверност отпада и си личи, че просто са нагласени фалшиви нещата. Аз смятам, че това не прави услуга и на г-н Плевнелиев в случая. Знаете ли, много хора го коментираха. Аз имах възможността това, с този факт да се запозная в самолета. И почти целият самолет коментираше „хайде стига толкова”, нали. Така че реакцията на хората… След 20 години много трудно българинът вече може да бъде заблуден.
Водещ: Как реагираха френските ви колеги?
Илияна Йотова: Ами, показаха ми техния закон, в който ясно е казано, че трябва да има равнопоставеност между политическите партии при отразяването в медиите. Много сериозен закон, със сериозни санкции, и то са санкции за собствениците на вестниците, за ред.-колегиите и т.н. Плюс, аз попитах „Добре, а това означава ли, че например тук е вестник, който е издание на френската компартия, знаете, може би един от последните вестници в Европа, дали и той се ползва със същата привилегия”. Тя каза „Нещо повече, имаме закон, в който правителството, държавата е задължена да подпомага издаването на вестници такива, като (…) само и само да има плурализъм на мненията”.
Водещ: Дискутирали ли сте някакви промени в законодателството, така че да не се различават толкова рязко българските медии от европейските медии?
Илияна Йотова: Не, защото няма обща такава регулация в ЕС по отношение на медиите.
Водещ: Много ли е далеч?
Илияна Йотова: Не, по-скоро, ако я има, тя ще бъде най-вече за електронните медии. Знаете ли, дискусиите в европейските институции вече се измества от тези проблеми. Тук при нас още е малко ориенталска историята на тази тема. Защото сега Европа отговаря повече на нови предизвикателства. Например, усилията ни са съсредоточени преди всичко в интернет. Опазването на хората вече от интернет – това е актуалната там, особено на децата. Тук говорим вече за защита на интелектуална собственост – на литература, на музика, на кино чрез интернет. Тук са най-вече усилията на европейските институции. И когато правим дискусия за свободата на медиите, такива каквито направихме в България или такава, каквато направихме в ЕП, това се счита още така като остатъчни проблеми, които просто трябва да се изживеят, разбирате ли. И затова, когато човек се върне в България и се сблъска тук с действителността, просто разбира, че ние живеем в два свята.
Водещ: Говорите ли с колегите си за промяна на българското законодателство?
Илияна Йотова: С кои колеги да говоря?
Водещ: Ами, с вашите колеги.
Илияна Йотова: С моите колеги от БСП – с г-н Курумбашев и г-н Кутев говорим, да, защото ние смятам, че ние сме колеги, журналисти и имаме своите виждания и сме ги имали през годините. А с управляващото мнозинство не мога да говоря. Опитала съм един-два пъти, срещам стена от мълчание. Може би, защото те не смятат за редно да говорят с никой друг, освен със себеподобните си. Аз по-скоро имам тежки съмнения, че става въпрос за изключително некомпетентен народ.
Водещ: Мислите ли, че ако беше тези избори внесена някаква промяна по отношение на така, белезниците, с които са вързани ръцете на двете обществени медии – Националното радио и Националната телевизия имаше шанс да мине една такава промяна?
Илияна Йотова: Ако бях на мястото на управляващите, веднага ви казвам – бих дала пълна свобода на двете обществени медии и бих направила конкуренцията в медиите по отношение на изборите действително реална.
Водещ: Но да кажем, че когато една политическа сила, една власт, тя няма мотив да го направи, но пък работа на опозицията е да внесе подобно нещо, подобна промяна.
Илияна Йотова: Първо, опозицията не може да събере гласовете, за да направи тази промяна. И второ, точно, ако си на мястото на управляващите трябва да го направиш това. Още повече нека да бъдем реалисти, в момента управляващото мнозинство извън конюнктурата се радва на едно, да речем разбиране в медиите и на бих казала, така, доста голяма липса на критика. По меко от това не мога да се изразя. Но националните медии – радиото и телевизията, наред с другите медии трябваше да има конкуренция кой, как по интересно да представи изборите. Защото в крайна сметка, вижте, това е парадоксално. Всички казват – много зависи от политиците, а ние от година на година избираме все по-малко познати хора. И след това казваме „въй, какво направихме, ами той не се оказа такъв, какъвто го мислехме”. Е, как да се окаже, когато ние този човек не го виждаме. Сега в момента било модерно, управляващото мнозинство казва така „ние нямаме нужда от дебат, в смисъл дебат в медиите, защото всичко, което ние правим, то се вижда от хората”. От тук стъпката към диктатурата е много малка. Когато ти лишиш гражданското общество от този спор, от този дебат, от представата, от сблъсъка на различни идеи, това много напомня времето преди 20 години. А съм сигурна, че в последните години преди 89-а година този диалог е бил доста по-разкрепостен.
Водещ: Ако можете днес да предложите някаква промяна, тя как би звучала в едно-две изречения?
Илияна Йотова: Би звучала така, както го направи ЦИК по отношение на останалите медии. Знаете, че те излязоха с едно решение пред няколко дни – всяка една медия, всяка една ред.-колегия да има възможността да представи пред политическите сили своята визия за отразяване на кампанията, да седнат политическите сили, сигурно ще има някои претенции, но всичко се решава въпрос в рамките на диалога и действително оттук-нататък … Аз мечтая, аз съм кръвно свързана с БНТ. Аз искам по време на тази кампания, в която те ме уверяват, че хората не се интересуват от политика. Това са глупости. Хората се интересуват от политика, просто няма къде да я гледат. По време на кампанията искам националната медия – БНТ да е онази предпочитаната медия, от която хората ще искат да разбират какво се случва за изборите точно от нея.
Водещ: Може и радиото.
Илияна Йотова: Да, и от радиото. Да, и от радиото. Знаете ли, аз съм се занимавала години наред с ПР-ската дейност на БСП. И тези диспути, на които е обречено БНР. Това, на първо място, е подигравка с журналистите в това радио, с тези написани въпросчета и предварително уточнени и този хронометър. А още по-голяма обида е към тези, които участват в диспутите, а най-вече обидата е за тези, които слушат.
Водещ: Асоциация на европейските журналисти провежда една анкета за свободата на словото този месец. Продължава до края на месеца. Тя е в два варианта – за журналисти и за медийните правни експерти. Досегашните данни очаквам да научим от г-н Иван Радев. Добър ден.
Иван Радев: Добър ден и честит празник на всички ваши слушатели и на всички жители на София.
Водещ: Честит празник. Имаме ли повод да си честитим празника – повече свобода на словото, по първите данни, които получавате?
Иван Радев: За да можем да кажем дали е повече или по-малко, ние трябва да разполагаме с данни от миналата година, за да имаме база за сравнение. А всъщност нашата асоциация е новоучредена и за първи път организира тази анкета. Тя е във връзка с един доклад, който всяка секция на Асоциацията на европейските журналисти, всяка национална секция, те са над 30 в цяла Европа, изпраща всяка година до централата на организацията и този доклад се предоставя на Съвета на Европа. И нашата идея е вместо ние да седнем и да напишем доклада на базата на собствените ни наблюдения върху свободата на словото, върху ситуацията със свободата на словото в България, да организираме една анкета, в която ще попитаме всеки един журналист или всеки един човек, който се занимава или е свързан по някакъв начин с медиите за неговото мнение – има ли свобода на словото в България и каква е нейната степен.
Водещ: И ще можете ли да го напишете този доклад по този начин или ще трябва сами да си го напишете? Досегашните събрани данни как…
Иван Радев: Имаме добри данни. Въпросите са няколко вида. Единият от въпросите е – всеки има възможност да оцени самостоятелно по 5-балната система степента на свобода на словото. Всеки е питан дали е оказван натиск върху него в работата му като журналист или дали медията, в която работи е подложена на вид натиск. А има и въпроси, които са оставени отворени като поле за коментари, в които всеки журналист може да разкаже за случаи на посегателство на свободата на словото и да сподели своите виждания.
Водещ: И каква е общата оценка? Около среден 3 ли е? Около среден 3 ли гравитира?
Иван Радев: Ще се въздържа в момента да я кажа. Анкетата продължава до края на септември, може да се промени. Но това, което прави впечатление, че почти няма участник, попълнил секцията, който да не е посочил, че някога в даден момент е ставал обект на натиск и е подложен на натиск в работата си – било на икономически, било на политически, било от друго естество.
Водещ: Ако в първата графа, ще уточняваме допълнително, дали гравитира оценката около среден 3 или някаква друга, в другите две графи преобладава датата, така ли да ви разбирам – натиск върху журналисти, натиск върху медии?
Иван Радев: Да. Определено всеки е ставал свидетел, почти всеки е ставал, да не генерализираме, тъй като … не са упоменати, медията, в която работят е свободна. Но огромното мнозинство някога в даден момент е било за съжаление.
Водещ: Кой проявява повече интерес към анкетата – журналистите или експертите? Защото казахме вече – два варианта са анкетите.
Иван Радев: Да, анкетите са в два варианта. Журналистите, разбира се. Но това е съвсем нормално, тъй като и журналистите са повече, отколкото експертите.
Водещ: Мислили ли сте да правите анкета в три варианта – и за хората? Защото е много важно зад журналистите да стоят и хората. Защото експертите са си експерти.
Иван Радев: … обикновените хора, тяхното мнение е много важно и сме мислили за такъв вариант. Въпросът е чисто организационен, тъй като трябва някакво по-представително социологическо проучване, за да се достигне наистина до цялата аудитория в България и да стане представително за страната.
Водещ: Кога да очакваме да научим точната оценка?
Иван Радев: Резултатите ще бъдат публикувани в началото на октомври, заедно ще бъдат изнесени и казусите, които ни са споделени от журналистите в рамките на това проучване.
Водещ: Предполагам, че после ще ги коментирате в „Клубът на журналистите”?
Иван Радев: Разбира се. Като каня всички…
Водещ: Получавате покана още от сега.
Иван Радев: Благодаря за което. Разбира се, че ще я уважим. Каня всички колеги да попълнят анкетата, тъй като мисля, че досега не е правен точно такава анкета в такъв вид…
Водещ: Добре, нека да ви попитам и нещо друго, на което вие най-вероятно няма да ми отговорите. Но пък аз съм длъжна да ви попитам. Поръчват ли се журналисти в България, поръчват ли се предавания и поръчват ли се правила?
Иван Радев: Ами, на базата на данните от анкетата – да. Поръчката е вид натиск. От наблюденията, които имаме в нашата организация в медиите, които, не само в медиите, в които сме работили, но и от колегите, с които общуваме, има такива случаи. Да, това е…
Водещ: Много ви благодаря. Ще очаквам с нетърпение гостуването ви и коментара ви за тези обобщени данни от тези анкети. Иван Радев от Асоциация на европейските журналисти в България ни разказа повече за продължаващата в момента анкета, която е достъпна до журналисти, до експерти. Дано догодина и до хората. Г-н Златев, обещах да направим една прогноза как ще изглеждат БНР и БНТ след по-малко от седмица, когато влизат законодателните ограничения на нашата дейност.
Огнян Златев: Ами, всичко зависи, тоест до голяма степен зависи от срещата, която ни предстои с политическите партии, парламентарнопредставените и извънпарламентарните, които ще участват на изборите. Тази среща предстои следващата седмица, на която ще се уточни програмата, реда на появяване, как точно ще се случват всички тези неща…
Водещ: И дали ще се дава обществена поръчка за доставка на хронометри.
Огнян Златев: Да. Иначе за съжаление, казвам за съжаление на нас като слушатели и зрители г-жа Йотова е права, че това с начина, по който досега са били организирани тези диспути вече едва ли интересува някого, тъй като слава Богу, благодарение на техническия прогрес информацията буквално ни залива от всички страни и смятам, че хората, които разсъждават, мислят и им пука за това какво ни чака, ще намерят достатъчно много, разнообразни източници на информация, за да вземат своето информирано решение на 23 октомври.
Водещ: Тези правила, по които сме длъжни да работим като обществени медии, законодателно регламентирани, не ни ли превръщат в едни, как да кажа, платформи на ПР послания?
Огнян Златев: Безспорно има такава опасност, тъй като до голяма степен в последните няколко години голямата част от материалите излизат, те са ПР материали, които излизат из медиите, за съжаление. Така че едва ли ще направим кой знае какво изключение, особено във време на избори. Аз по-скоро, така, искам да погледнем за след изборите и за това какво ще се случи тогава и действително как ще продължат да функционират БНТ и БНР, защото така моето мнение е, че това, което ни е необходимо, е едно действително ново законодателство, което да сложи някаква нова рамка и някакви нови правила на масата, за да е ясно как ние, как функционират обществените медии да не чуваме всеки ден обвинения и различни спекулации-манипулации за това как двете национални медии трошат едни пари на данъкоплатците, а пък отсреща няма нито качествена програма, нито е интересно, младите хора не слушат и т.н. Нали, неща, които няма как да се случат, няма как да се получи добро качество, след като то не е обезпечено материално и законно.
Водещ: Хубавото е, че все по-често и експерти, и колеги признават, че в крайна сметка все пак добре, че ги има националните медии, защото това е една територия на свобода, останала все още от икономически зависимости поне.
Огнян Златев: То е така. Неслучайно специално за БНР четохме тези изследвания за аудиторията и виждаме, че БНР действително се радва на една изключително висока аудитория. Хората слушат и предимно слушат БНР, като искат да се информират от радио. Нескромно мога да кажа, че за последната, така, година има някаква положителна тенденция и по отношение…
Водещ: Връщането…
Огнян Златев: … връщането авторитета на БНТ, особено що се отнася до новините и публицистиката.
Водещ: Така, върнат авторитетът сега преди изборите има всички законодателни шансове да се провали обаче с тези хронометри.
Тази седмица се разделихме с председателя на Съюза на българските журналисти г-н Милен Вълков. Разбира се, досега стана дума за солидарност. Това е една тема, по която той много работеше. Нека да си припомним, нека да си припомним неговите амбиции, които дай Боже някой да може да реализира, защото всички сме единодушни, че солидарност на хората с журналистите е необходимо.
Милен Вълков: Според мен, в България липсва така наречената журналистическа солидарност. Тя съществува в много държави. Но за това нито на този процес в България естествено има значение и икономическият фактор, и най-вече политическият фактор. Собствениците на медии, които диктуват условията принуждават журналистите да играят тази роля, тоест да работят по тяхната свирка. Аз много добре знам, че в цял свят собствениците диктуват условията на определени медии. Но тогава, когато концентрацията съществува, тогава вече и собствениците се обединяват, по един и същи начин влияят в една и съща насока върху работата. Погледнато нормативно от гледна точка на законите, ние имаме изключително в Конституцията заложени моменти, които фиксират и регламентират това нещо. Но това на практика не се използва. И знаете ли, аз тук ще кажа, че голяма е вината на властимащите, независимо от какво – дали са леви, десни, центристи и т.н. Тук веднага искам да ви кажа, че подобни явления съществуват и в доста европейски държави, тоест негативни явления, разбира се. Да вземем примерно Берлускони, във Франция и т.н. Но тук стигаме пак до солидарността. Всички ние сме свидетели какво става в Италия – постоянни журналистически акции срещу това нещо.
Водещ: … смея да гледаме и в Гърция какво се случва в момента.
Милен Вълков: Аз щях да кажа, вие ми взехте думите, да. В Гърция, във Франция има. При нас още сме далеч, за съжаление от тази масова проява на колегията.
Водещ: Имаше една автореклама на предаване в българска медия, която представляваше един хамстер, който се въртеше в една люлка и така текстът зад кадър беше „Има ли друг живот”. Та за Националното радио и Националната телевизия по време на избори има ли друг живот, г-н Златев>
Огнян Златев: Сигурно има и се надявам да сме живи да го видим. Пак казвам, когато очевидна е необходимостта от промяна на правилата, по които да действат двете национални медии, за да станат те действително и обществото да ги припознае като свои, да станат те обществени.
Водещ: А по отношение на солидарността – дали подобен клип би звучал обективно?
Огнян Златев: Значи, за солидарността, тя не може да бъде постигната с такъв тип инструменти, какъвто клипове и агитации. Солидарността е част от народопсихологията, бих казал. И в този смисъл нас са ни необходимо очевидно още дълги години някакви количествени натрупвания, за да се получи действително тази солидарност. Защото, нали, днес е празник, нека да не се връщаме към някакви мрачни страници в историята на държавата ни. Но не е вчера тази солидарност липсва.
Водещ: Ами, в повечето конституции, европейски конституции, във всички тоест европейски конституции е защитено правото на хората да бъдат информирани. Повечето европейци бранят това право. А ние като че ли доброволно се отказваме от него.
Огнян Златев: Защото е по-лесно да гледаш забавното предаване и да не мислиш, особено когато живеем във време на криза, да не мислиш за проблемите, с които се сблъскваш. Хората не си дават сметка за това, че са много по-податливи на различни внушения, идващи от различни политици, когато те не могат, нямат възможността да вземат информираното решение, не са информирани, нямат информация. По-лесно е, още римляните са го казали „Хляб и зрелище”.
Водещ: Обаче отвъд римляните има и други живот, така ми се ще да завършим днес, и този живот е в ръцете ни. Ние правим избора, правим го всеки ден. 

ПЪЛНА ПРОМЯНА

сп. OK! | Иво ПЕТРОВ | 23.12.2010

ЕМИЛ КОШЛУКОВ УМОРЕН ОТ ПОЛИТИКАТА

В no-миналия брой ти разказахме за Вили Сечкова и продуцентската й компания No Frame. Черешката на тортата оставихме за днес. Обещахме да ти разкрием кой е дясната ръка на Вили или на кого Вили е дясна ръка… Както и да бъде зададен въпросът, отговорът е един – Емил Кошлуков.
Бившият депутат се е захванал сериозно с телевизия и възнамерява да потъва във все по-дълбоките води на този бизнес. За съдружието му със Сечкова и за бъдещите планове – Емил Кошлуков отговаря изчерпателно пред ОК!

Какви са точно отношенията ти с Виолета Сечкова?

Изключително приятни. Познаваме се от много години, аз съм и кръстник. Когато решихме да създаваме продуиентската компания, беше най-естествено да се обърна към нея, Иван Радев и Стани. Не е тайна, че самата Вили беше копродуцент на "Градски легенди" заедно с Иван и Андрей. Така че тя има много опит в телевизията. Другите колеги съши имат добра биография. И двамата са работили в най-успешните и гледани телевизионни формати. За мен беше голямо предизвикателство след 20 години политика плюс пет в затвора да се захвана с нещо тотално ново и непознато.
Винаги съм се изкушавал да се занимавам с телевизия, но трябва да си призная, че ме е било страх. Въпреки че всичко живо вече прави телевизия и застава на екран… Хората в България забравят едно – това, че ходиш в ресторант, не те прави ресторантьор, а това, че си добър барман, не означава, че можеш да станеш кръчмар. Затова се чудех дали мога да се занимавам с телевизия. Приех предизвикателството и мисля, че се справяме към момента.

Година след началото?

По проекта работим от година, но реално доста по-късно започнахме да произвеждаме продукция. Вече имаме предавания по няколко телевизии. Работим успешно с TV7, в работни отношения сме и с bTV. Това не е никак малко и ни прави едни от най-работещите в момента. Има къщи с повече продукции от нас, но ние, както споменах, съществуваме по-малко от година, а постигнахме резултати, които други, работейки с години, нямат. За нас е голямо предизвикателство да се борим с големите. В кризата телевизиите режат предаванията, а ние създаваме нови.

Да уточним – ти ли си "баща" на фирмата?

Това е малко подвеждащ въпрос. Сега да не стане така, че кръщелницата (б.а. Вили Сечкова) да подскочи, като прочете това интервю. Съвместна идея е, говорим си го от много отдавна.

Да не е още от първото предаване на "Градски легенди"? Все пак Вили направи дебюта си с твоето гостуване…

Да, аз бях първият гост и видяхме как приключи цялата работа. {Смее се.) Виж, време е да уточним какви са моите функции във фирмата. Вили, Радев и Стани са по-творческата част, аз съм по преговорите. Договарям се с телевизиите за бюджети и всички подробности. Включвам се и към идеите, естествено. Смятам, че ме бива. Знаеш ли, ние правим много смели неща. Вкарахме чужденец за водещ – Лео с готварското предаване. Получи се много успешно. В екипа ни бачка режисьор от италианските "Господари на ефира". Заложихме на външен опит. Гледаме много американски предавания и черпим идеи. "Нашенци" е непознат формат за родния ефир. Смело е, но искаме да видим как ще го приеме пазарът. Утвърдена практика е да се купуват известни формати. Ние се опитваме да бъдем по-различни и по-успешни. Дори опитът ни с Камелия беше рисков. Тя е попфолк певица, известна със своята скандалност. Да, водила е предаване, но в него тя беше себе си – предизвикателна, секси, освободена. Тук образът е друг. Успяхме, предаването се радва на изключително висок рейтинг.

На кого е идеята тя да поеме това предаване?

Идеята пo-скоро е на Вили. Аз бях я гледал в "Голямата уста". Но предизвикателството да сложиш Камелия в някаква сериозна рамка беше голямо. Сега мога да си призная, че имах големи притеснения. Вили беше убедена, че ще се справи, и позна.

Да минем на твоето съботно-неделно предаване пo TV7. Как реши отново да водиш предаване, различно от "Таралежите"?

Трябва да уточним, че продукцията няма нищо общо с No Frame. Предаването е вътрешна продукция и предложението дойде от самата телевизия. Признавам си, че след като машината във фирмата заработи, това предложение дойде навреме. Опитът ми в политиката и новият стаж в телевизията ме привлякоха да правя публицистика.

Как ти се отразява ставането сутрин? Предаването започва в доста ранен час за събуждане през уикенда…

Изключително трудно ми е. Както казват старите хора – всичко се връща. След като 45 години съм ставал късно, сега е обратното, и то през най-тежкия период – уикендите. Няма как, сбогувах се с петък и събота вечер. Мисля да се оплача, чувствам се дискриминиран, смятам, че това е нарушение на човешките ми права. (Смее се.)

Казват че телевизията е "крастава болест". Ти си от двете страни на камерата. Разболя ли се вече?

Да, така е. Един път, като влезеш в този свят, той те поема изцяло. Досега винаги съм бил пред микрофона, никога не съм се интересувал дори как точно се случват нещата. Сега, когато вече знам, наистина ми стана интересно. Всеки ден ми е все по-любопитно. Оказа се, че не е страшно да започнеш нов живот, защото той е пълен с предизвикателства, които малко или много те променят и подхранват като човек. Освен като продуцент аз работя върху изявите си на екран. Не мога да си позволя да бъда един от многото. В България е много модерно водещият да бъде пионка и да не изказва мнение. Как така нямаш мнение? Какъв човек си тогава? Аз изразявам позицията си, защото имам такава! Интересно ми е как се вади новина от гост, как се монтира интервю, как се правят тийзърите – малките автореклами, които показват какво остава да се види до края на предаването, как може с едно изречение да накараш зрителя да те гледа. Много работя върху себе си и ще продължавам, защото ми харесва, надявам се да продължавам да печеля публика с работата си, защото това е най-голямата награда.

Мислиш ли обаче, че в събота и неделя сутрин на зрителя му е до публицистика? Тя изригва от екрана пет дни в седмицата.

Няма да крия, че аз черпя много опит и идеи от американските канали. Гледам и попивам. Всичките пет водещи телевизии в САЩ излъчват публицистика в събота и неделя сутрин. При нас тя е следобед – Цветанка Ризова, Росен Петров… Нека пробваме модела на по-успелите и да видим. Засега вървим напред, така показват рейтингите.

Приключи ли тотално с политиката?

Знаеш ли, докато си в играта, не знаеш какво е всъщност. Политиката беше целият ми свят. Но когато се отделих от нея, когато подадох оставка… осъзнах, че съм се уморил. Наистина! Всичко си оказва влияние един ден. Политиката е много негативно занятие. На този етап с нея ще бъдем само "колеги" пред камерата.

Стр. 74-75 

Без граници

сп. OK! | Иво ПЕТРОВ | 22.10.2010

В дебрите на телевизията

Думата продуцент от години е често използвана от телевизионните водещи. Едни споменават с добро продуцентите, други се оправдават с тях, трети ги хвалят. Всички сме чували: "Продуцентите така решиха", но кои са те? Повечето предпочитат да стоят в сянка, а други са лица на своите продукции. Пример за това е Слави Трифонов. С две думи "Продуцентът" е шефът! Той решава, той дава парите и той командва играта. Представяме ви едно ново продуцентско трио, което от тази пролет атакува тв ефира. Бившата телевизионна водеща Виолета Сечкова (предаването "Градски легенди") и нейният екип стоят зад най-успешните продукции, излъчвани no TV7. Готварското шоу на Лео, "Споделено с Камелия", комичното оригинално предаване "Нашенци" и неделното "5400" са само началото на про-дуцентската компания No Frame Media. Специално за ОК! Вили даде първото си интервю по повод новото й начинание в дебрите на телевизията. Нейните колеги проговарят също за първи път. Разбери още за това, как се прави предаване, защо тримата се разделиха с Иван и Андрей (след като започват кариерата си точно при тях) и какво се случва в професионалния и в личния живот на новите мускетари в телевизията?

Какво точно работиш в No Frame?

Вили: The Boss.

Стани: Нищо в правенето на телевизия не ми е чуждо: монтирам, режисирам и подготвям новите ни проекти, от опаковката до декора. С други думи, работата ми е свързана с всичко, което включва визуализацията на перфектното съдържание. Ние тримата заедно с целия екип от професионалисти сме идеално работеща машина.

Радев: И аз като Вили – работя Шеф!

С какво се занимаваш, когато не работиш?

Стани: Тук ще съм кратък – спя.

Вили: Всяка свободна минута прекарвам със сина ми.

Радев: Излизам с приятели по барове.

Кога не говориш за работа?

Вили: Когато съм с детето.

Радев: Аз по принцип не говоря за работа.
Все пак съм ШЕФ!

Стани: За добро или зло над 90% от приятелите ми са хора, занимаващи се с телевизия. Карма. Така че дори и извън офиса темата си е актуална. Трудно се бяга от нещо, което ангажира цялото ти ежедневие, още повече че никога не съм бил от хората, за които работното време свършва в 6 вечерта.

Какво гледаш по телевизията?

Вили: Музикални телевизии, новини, футбол – това се гледа вкъщи. Не ми остава време да съм насаме с телевизора.

Радев: Discovery.

Стани: Напоследък ми остава малко време за телевизия. Успявам да си открадна по няколко часа вечер, така че не подбирам, сменям каналите и гледам да наваксам от това, което се предлага в ефир.

Какво не искаш да гледаш?

Вили: Посредствени формати, които се опитват да ме убедят колко сме глупави.

Стани: Уважавам всичко, което гледам, все пак е нечий труд. Невинаги го разбирам. Не ми е приятно да гледам как се подиграват със слабостите на българина и с тежкото му финансово положение, лъжейки го, че ще спечели пари, като показва долните си гащи.

Радев: Не искам да натрапвам мнението си. Всеки има над 100 канала на телевизора си – би било тъпо, ако не може да си избере нещо сам.

Кога се раждат идеите?

Вили: Моята най-добра идея се роди на 1 септември 2009 г. в "Шейново".

Радев: Зависи от метаболизма – понякога сутрин, понякога вечер. Може и по два пъти!

Стани: Преди да се родят легендите… градските!

Откъде се познавате тримата?

Вили: Работили сме заедно в "Междинна Станция".

Радев: С Вили се познаваме от времето, когато тя беше асистент-водещ на "Сблъсък", а аз – сценарист. Със Стани – от "10-те най".

Стани: С Радев стана ясно, а с Вили съм обещал да не казвам. Ха-ха, сега сериозно – с нея се познаваме от "Градски легенди".

Кой никога не отстъпва?

Вили: И тримата отстъпваме, когато сме сигурни, че това е вярното решение.

Стани: Няма как да съществува такава голяма продуцентска къща, каквато е No Frame Media, ако никой от нас тримата не прави компромиси. Хубавото е, че при нас те не са с качеството на продукцията, а по-скоро лични. Всеки отстъпва, когато е за общото благо.

Радев: Разбираме се перфектно. Аз съм корав, Стани е пич, а Вили е комбинация от двете!

Как станахте екип? Кой направи първата крачка?

Стани: Всеки един от нас е професионалист и с годините сме си го доказали. Амбицията да се разбиваме ни събра в No Frame Media, a когато хора с общи идеи и големи цели се съберат, се получава качествен продукт. Идеята за компанията беше на Вили. Сподели я с мен и Радев, оттам нататък беше въпрос на време да стане реалност. Е, стана, и то, за жалост на злите езици, доста успешно.

Момчета, Вие израствате във фирмата на Иван и Андрей. Дълги години с тях ви е свързвало професионалното, но и личното. Все пак сте били приятели. Защо решихте да си тръгнете?

Радев: Човек достига до едно ниво, на което трябва да вземе решение. Не ми беше трудно.

Стани: Трудно… Израснал съм с Иван, познавам семейството му. Сестра му е сред най-близките ми хора, много я обичам, а майка му ми е като втора майка. Благодарен съм на Иван и Андрей, че повярваха в мен и ми дадоха възможност да се доказвам, с което мисля, че не сбъркаха. Никога няма да забравя първия път, когато влязох в апаратната на bTV За малкия ми опит тогава имах чувството, че се намирам в космически кораб. Когато работиш на едно място години наред, екипът ти става като второ семейство и е трудно да решиш да си тръгнеш. Но аз съм амбициозен и имам нужда да се развивам. Винаги искам още и още. Просто усетих, че те няма как да ми го предложат, и реших да си тръгна, без да знам какво ще стане след това. Просто скочих!

Съществува ли "ново начало" в живота?

Вили: В живота има едно начало и един край.

Радев: Не. Това е женска реплика след възглавница, напоена със сополи. При мен животът просто си върви.
Стани: Разбира се, – от утре, в понеделник, на първи, или в краен случай – от Нова година. И тримата поотделно имаме слабости, но заедно сме съвършени.

C какво се промени мисленето ти в рамките на тази твоя първа самостоятелна година?

Вили: Мисленето ми не се промени. Набелязах си нови цели.

Стани: Видях как стоят нещата и от другата страна. Досега съм изпълнявал задачи, а сега ми се налага аз да ги възлагам и да следя за изпълнението им. Майка ми винаги е казвала, че е трудно да ръководиш голям екип. Сега всекидневно си доказвам колко е права.

Какъв е проблемът на всеки от тримата?

Стани: Приел съм ги такива каквито са, с всичките им плюсове, а иначе Радев е… (с три букви е!)

Вили: Радев е твърде самоуверен, Стани твърде отзивчив, а аз съм твърде спокойна. И тримата поотделно имаме слабости, но заедно сме съвършени.

Радев: Аз имам малък пенис, Стани е дебел, а Вили привидно изглежда перфектно – сигурно е нещо в психиката.

За какво нямаш време?

Стани: Да не изброявам, списъкът е дълъг, по-добре е да не знам какво пропускам.

Вили: За всичко имам време.

Радев: Напоследък почти не се обличам в женски дрехи.

Кое е първото ти предаване?

Стани: Казваше се Expose. Дори бях водещ, но бързо разбрах, че трябва да не се показвам пред камера.

Вили: "Сблъсък".

Радев: "Сблъсък".

Кое е любимото ти предаване и защо?

Вили: Chelsea Lately на Челси Хендлър, защото е супер забавно.

Радев: "5400" и "Нашенци". В "5400" правим изключително освободени неща, без да преминаваме границата. "Нашенци" е ново шоу за България и световен прецедент от гледна точка на продуцентство. Никъде по света няма шоу, което да върви всеки ден!

Стани: В момента "5400" – уникално шоу, перфектен сценарий и водещи и страшно красив декор. Какво му трябва на човек.

Какво е да си шеф?

Вили: Страхотно е да знаеш, че работиш за себе си.

Радев: Всички са мили с теб.

Стани: Не искам да гледам на себе си като на шеф. По-скоро вярвам, че с целия екип работим заедно за една идея. Да направим продукт, който е с много нива по-висок от това, което правят другите.

Ще забогатееш ли с този бизнес?

Вили: О, да!

Радев: Не. Аз съм потомствен милионер и едва ли ще постигна нещо повече.

Стани: Откакто си купих замък, самолет и яхта, и аз си задавам същия въпрос.

Какво мисли конкуренцията за теб?

Вили: Мислят, че съм невероятна, неотразима и неповторима.

Радев: Предполагам – каквото аз за тях, само че те не са прави.

Стани: Смятам, че не ме познават. Аз съм геният в сянка.

Какво мислиш ти за конкуренцията?

Вили: Само хубави неща. Приятели сме с всички конкуренти.

Стани: Аз съм за лоялната конкуренция, въпреки че живеем в малка страна с неголям тв пазар. Има място за всички продуцентски къщи. Пресяването и доказването на компаниите трябва да става с произвеждането на качествена продукция. Нека по-добрите печелят. Така се създава истински конкурентен пазар. Има стимул за развитие.

Радев: Ако кажа, ще разваля магията на предишния отговор.

Страх ли те е от нещо?

Стани: Сигурно… Не искам да се замислям.

Вили: Да. Откакто имам дете, ме е страх от много неща.

Радев: От рак, СПИН, хепатит и други.

Вили, интересуваш ли се от писанията в жълтата преса?

Вили: Да, но не ме притесняват.

Как се разделихте с Иван и Андрей?

Вили: Те винаги са знаели какви цели имам и не мисля, че се изненадаха, когато ги осъществих. Винаги сме били приятели преди всичко, така че те се радват, че се развивам добре, както и аз се радвам на техните успехи.

Ти си силен човек и вдъхваш респект въпреки крехката си възраст. Случвало ли се е обаче да не погледнат на теб по сериозен начин?

Вили: Аз съм жена и изглеждам добре – естествено, че са ме подценявали. Но никой не се е опитвал да ме спре да създам No Frame.

Казват, че всичко е благодарение на мъжа до теб…

Вили: Естествено, че е вярно – той ме вдъхновява.

Кой ти помага в грижите за малкия Александър?

Вили: Майка ми и една фея – Жуци.

На кого прилича той?

Вили: На дядо си.

Как се виждаш след 10 години?

Вили: С още едно дете.

Какво би те върнало на екран?

Вили: "Градски легенди".
***
Иван Радев е на 29 години и е завършил стопанско управление. Всички го наричат Радев и за това понякога забравят имения му ден. Обича да пие и мрази мусака. Семейното си положение определя като "семеен". Първите му истински шефове са Иван и Андрей.
***
Станислав Христов е на 25 години и е завършил режисура. Всички го наричат Стани. В бизнеса е от седем години. Относно семейното си положение категорично заявява: "Мастурбацията е хубаво нещо!" Обича да се храни и се старае да не му личи. Първите му истински шефове са Иван и Андрей.
***
Виолета Сечкова е само на 24 години. Първото й предаване като водеща е "Градски легенди", което я превръща в звезда. Малко преди Втория рожден ден на светското шоу тя става майка за първи път. Няколко месеца след раждането на сина й Александър Вили започва и първия си бизнес.

Стр. 60 – 61, 62 – 63

Медийни еквилибристики

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Ани МИХАЙЛОВА | 04.12.2010

В тълковния речник срещу еквилибристика е написано следното – цирков жанр, при който се правят трудни упражнения, без да се губи равновесие. А преносното значение на думата е – хитруване или лавиране. Нещо подобно – независимо в кой от двата варианта се разиграва в медийното ни пространство, докато телевизиите и вестниците може би изчакват нещо глобално да ги връхлети. Какво обаче точно се случва?

ТЕЛЕВИЗИОННИ ПРЕЛИВАНИЯ

Малко преди края на годината телевизиите решиха да лавират като за последно в битката за рейтинги. И като нямат с какво точно да го направят, приложиха най-силното си оръжие – собствените си кадри. Последните обикновено са със статут на запазени марки на съответните медии. Така, за пореден път, най-големите тв канали у нас си размениха в неприятелски срещи някои от най-известните имена, които сами са си "отгледали". Например – Лора Крумова сменя Нова телевизия с Би Ти Ви. След като не й намериха място в новия формат на "Здравей, България", бившата телевизионна партньорка на Георги Коритаров и Милен Цветков, ще прави собствено предаване в най-големия конкурент на доскорошния си работодател. От началото на декември Крумова ще се изявява в ефир в неделния предиобед. Милен Цветков пък подготвя завръщането си в БНТ, откъдето преди години стартира кариерата му. При това в компанията на друго емблематично телевизионно име -Иван Гарелов. Те ще бъдат част от новото предаване "Екип 5". Идеята е новото начинание да продължи традициите на известното в миналото "Екип 4". То стартира преди 13 години и през него като водещи се изредиха Евгения Атанасова и Елена Йончева, Милена Милотинова и Светла Тадаръкова. Засега от "Сан Стефано" 29 не потвърждават официално новината, но по всяка вероятност ще стартира през декември и ще продължи три месеца. Ако покрие изискванията за рейтинг, най-вероятно ефирният му живот ще продължи. Предвижда се "Екип 5" да бъде всекидневно предаване преди "Лека нощ, деца" и да се фокусира върху темите от деня в политиката и обществения живот. Петорката ще бъде във формат от трима господа и две дами или още – Георги Кузмов, който през последните години правеше международния медиен фестивал в Албена, бившата водеща на сутрешния блок на ТВ7 Мартина Шопова и Мариета Федосиева от БНР. За местата им държавната телевизия избира между осем телевизионни персони. Това е причината и Милен Цветков в последния момент да откаже на Сашо Диков да се присъедини към екипа му в кабелната "Канал 3". Друг бивш вече кадър на Би Ти Ви – Николай Бареков пък отново се появи на екран. От 15-ти ноември той стана част от сутрешния блок на ТВ7 и прави своя рубрика "Бодилник". В нея Бареков пренася модела на "На барекадата" от Би Ти Ви. Опитите му да я пренесе и в другата частна ефирна медия, обаче, удариха на камък. Затова някогашният кадър на чалгата се спря на "БОдилник", тъй като щял и да боде, и да пробужда аудиторията. И на този фон, пловдивчанинът обеща че няма да прави ПР на политиците. Затова те отново започнаха да се изреждат пред неговия микрофон.
Мартин Карбовски пък затвърди позициите си в Нова телевизия като завзе още ефирно време. Новото му предаване "Директно" се излъчва два часа преди "Отечествен фронт". Журналистът, известен с острия си език, обеща (и изпълнява) да "поднася" нестандартни гости, предимно от Долната земя, а на питанията им да отговарят от Горната земя. За първи път у нас се прилага интернет-базирана технологична картина за пренос на броудкасткартина.
Вили Сечкова, която вече се изявява като продуцент на No Frame Media, заедно с Емил Кошлуков и Иван Радев, ще се завърне отново като водеща на "Градски легенди". Предаването бе част от програмната схема на ПРО. БГ, преди красавицата да излезе по майчинство. Сега No Frame Media стои зад гърба на няколко предавания и в ТВ7, сред които "Споделено с Камелия", "5400", "Нашенци", както и играта по ПРО. БГ "Големият Кеш" 2. Емил Кошулков пък се изявява в собственото си ефирно предаване "Уикенд с ТВ 7".
Във всичкото това лавиране насам-натам на журналисти и водещи нямаше да има нищо странно, защото по традиция медиите "пазаруват" лица от конкурентите си. И то не само преди Коледа. В случая обаче става въпрос за хаотично преливане на кадри, с което телевизиите рисковано се опитват да запазят равновесието на собствената си аудитория. Докато запазените марки на тв каналите скачат от телевизия в телевизия или пък се завръщат в тази, която ги е създала, маневрите по високите мениджърски етажи на Нова телевизия продължават.
От средата на ноември Светлана Василева вече е в редиците на медийната група, която официално ще поеме като СЕО от началото на 2011-та година. Бившата шефка на Би Ти Ви и на българските канали FOX ще смени на поста шведа Якоб Андерсон, на когото скандинавският концерн MTG възлага друг пост. Нова телевизия и останалите телевизии от българското й семейство обаче останаха (за втори път) без програмната си директорка Олга Лозанова. Телевизионната дама е "виновничката" у нас да се пренесат и наложат реалити формати като "Биг Брадър". Освен това, тя стои и зад други новаторски проекти като "Шоуто на Иван и Андрей", "Станция Нова", "Истината за вас". Олга Лозанова бе програмен директор на Нова тв и между 2001 и 2006 г., когато медията беше собственост на гръцката "Антена груп".

ПЕЧАТНИ УПРАЖНЕНИЯ

Ново издание ще "помете" вестникарския пазар. Идва седмичникът "Торнадо", който ще бъде на 88 страници. Един от издателите му е Огнян Стефанов, който стои зад информационния сайт Frognews. Главният редактор на политематичния продукт ще бъде бившият кадър на вестник "24 часа" Стойчо Стоянов. Стефанов, който през 2008 г. беше жестоко пребит, обяснява името на седмичника така: след торнадото всичко е спокойно, то е вид пречистване. В седмичника участие ще има и журналистът Васил Петев, който е син на шефа на Съюза на писателите Николай Петев. Преди торнадото да помете конкуренцията, у нас стъпи "форбс". В първия брой на български на популярното списание е публикуван списък с най-влиятелните предприемачи в страната. Те са 21 на брой. България е 11-тата страна в света, в която "Форбс" се появява. Засега списанието "произведе" един брой, а от пролетта обещава да се появява всеки месец. В интернет пък продължи сагата около продажбата на "24 часа" и "Труд". Този път те трябваше да станат притежание на руски олигарх, който стои зад австрийска компания. Така около сделката на двата вестника бяха забъркани имената на цяло съзвездие политици -Бойко Борисов, Владимир Путин до Ангела Меркел. Всички те участвали, според запознати, във въпросните преговори.Руският олигарх, бивш кагебеец и собственик на британския "Индипендънт", Александър Лебедев също бе замесен в случая. Появиха се и слухове, че и "Газпром" има интерес към изданията. До момента, обаче, те мълчат, а сделка – на практика няма. Междувременно Съюзът на издателите на вестници си раздаде за пореден път наградите"Черноризец Храбър", които някои от изданията бойкотираха, а "обичайните" заподозрени си поделиха отличията.

ЦИФРОВИЗАЦИЯ, АМА ДРУГ ПЪТ

Срокът за цифровизацията на ефира се отлага. С две години. Засега. Новата дата за преминаване от аналогов към дигитален радио и телевизионен сигнал е 1 януари 2015 г., вместо 31 декември 2012 г. Удължаването бе гласувано от правителството. Официалната причина е липсата на средства -Министерство на отбраната
трябва да осигури между 200 и 300 млн. лева за освобождаването на честоти. Още преди година експерти предупредиха, че за освобождаването им щели да са необходими към 500 млн. лева. До момента за тази задача пък били усвоени 100 млн. дева. Управляващите признаха, че нямат готовност за широката обществена кампания, която трябва надлежно да обясни какво става след идването на дигиталната ера, нито пък знаели колко ще струват декодерите (необходими за трансформирането на сигнала в цифров на старите телевизори), нито пък как точно ще се направи кампанията за социално слабите (в страни като Испания, например, декодерите се раздават безплатно). Това са все факти, които отдавна бяха известни като задължителна необходимост за да се случи цифровизацията. Още преди "Хану Про" и "Тауърком" да спечелят правото да изграждат мултиплексите. Решено е още, че до 31 януари отново ще се събира работна комисия, която отново ще изготвя план за цифровизацията, след като настоящият явно се оказа неефективен.
Вярно е, че и САЩ имаха проблеми с цифровизацията. И там се наложи да бъде отлагана. Безспорно е също така, че тя вече е факт в развити европейски икономики, като Германия и Холандия, на които им трябваха години, за да забравят аналоговия сигнал. Любопитно, обаче, ще стане, ако Брюксел реши да наложи глоба за забавянето на България. Така сумата за задължителната цифровизация със сигурност ще се увеличи. Затова, спорно е дали в крайна сметка с всичките тези еквилибристики медиите правят сложни упражнения, с които запазват равновесие или чисто и просто си погаждат циркаджийски номера.

Стр. 4 – 5, 6 – 7, 8 – 9

TV Наблюдател: 5400 = Иван и Андрей х 1.5

www.avtora.com | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 27.07.2010

Единият прилича на Вин Дизел с очила. Другият също е с цайси, но е повече тип басист от "Акага". Третият пък е нещо като българска версия на Едуард Нортън.

Сравненията в случая са полезни и необходими, защото спасяват тримата водещи на новото ток-шоу на TV7 от пълна анонимност. Тук се крие най-големият минус и същевременно най-голям потенциал на предаването “5400”, продуцирано от бившата “градска легенда” Виолета Сечкова и нейния режисьор Иван Радев.

Константин Лунгов, Ники Тодоров и Краси Москов са абсолютни дебютанти като водещи на скъпоструващо шоу с огромно студио, ефектен декор и солиден екип автори и организатори. Гладът за нови лица в тв пространството е по-силен отвсякога. Повечето телевизии и продуцентски компании са във видима финансова, а оттам и идейна криза. Изтърканите физиономии на повечето лица предизвикват все по-голямо раздразнение.

На този фон рискът, който TV7 поема с “5400”, е сериозен. От друга страна, това е единственият шанс телевизията да успее да се открои сред общото ниво от изтъркани тв жанрове, водещи, гости и прочие клишета.

Впрочем, навремето точно същите пълни новобранци бяха и Иван и Андрей, стартирали своя “Сблъсък” от невзрачната кабеларка “Ден” и постепенно еволюирали до едни от най-успешните и търсени продуценти в българския телевизионен бизнес.

Тримата водещи на “5400” – новите Иван и Андрей, умножени по 1.5

“5400” впечатлява с без съмнение най-добрата начална заставка, правена за тукашно шоу някога. Студиото е мащабно – до такава степен, че публиката чак се губи в него. Изглежда малко неуютно, а зрителите – недостатъчно. Декорът е модерен, дори леко футуристичен.

В един от най-свежите моменти (предшестващ коментарите на заглавия от печата) зрителите замерят тримата водещи с топки от вестници. Има и други попадения, които придават небрежен и алтернативен привкус на шоуто.

Как се справят Константин, Ники и Краси? Със сигурност по-добре, отколкото анонимността им предполага. Четенето на текста от аутокюто (стегнат и забавен, напълно в традициите на “Междинна станция” на Иван и Андрей и Old School на Нико Тупарев) им се удава доста повече, отколкото на Камелия, например, или пък на ранния Азис.

В разговорите със събеседници и тримата показват достатъчно бърза и адекватна реакция. Не се знае доколко това е заслуга на редакторите, които им говорят в ушите, но няма и значение – важното е, че диалозите вървят стегнато, без излишно губене на време, а от гостите се изтръгва максимална информация в минута.

Колкото до самите гости – на този етап те не са нещо качествено различно от до болка познатите муцуни, които се въртят в другите предавания. Наличието на трима водещи обаче осезаемо разнообразява комуникацията в студиото. Засега Косьо, Ники и Краси по-скоро се допълват, отколкото да се конкурират или да си пречат.

Репортажите извън студиото? Засега са по-скоро оригинални, отколкото интересни. Подборът на темите също не е такъв, че да привлича някакво по-специално внимание, открояващо предаването от общия поток.

Това обикновено са неща, които всяко предаване подобрява, набирайки скорост. Проблем пред “5400” по-скоро е слабият му PR, недостатъчното лансиране както в рамките на самата TV7, така и в информационни канали извън нея.

Какво например пречи всяко прекъсване на Формула 1, която се излъчва само по тази телевизия, да започва с кратък анонс за шоуто същия ден? Нима таргетът не е почти един и същ?

Програмата на всяка медия има достатъчно ресурси, за да наложи подобно амбициозно шоу, както и физиономиите, имената и личностите на водещите му. В това отношение TV7 – иначе без съмнение най-смелият и амбициозен канал в момента, търпи най-сериозна критика.

Дали “5400” ще стане новия “Сблъсък” или новите “Градски легенди” или няма да успее да се наложи в силната конкуренция на късния неделен следобед – това ще стане ясно най-рано наесен. Дотогава ще ни остане удоволствието да гледаме едно атрактивно шоу, направено с хъс и настроение. В момента то е сред редките примери ако не за надхвърлени, то поне за изравнени очаквания и липса на големи разочарования.

Оригинална публикация