www.dnevnik.bg | 02.10.2013

Публикуваме едно към едно цялата реч на посланика на Германия в България Матиас Хьопфнер от дискусията "Свобода и многообразие на медиите – къде е България?", организирана на 1 октомври в София от фондация "Конрад Аденауер" и ПанЕвропа България. По време на речта той се пошегува, като коментира, че упреците за намеса във вътрешните работи на България към някои посланици са неуместни, защото в ЕС почти няма вътрешни работи, "като изключим решенията за връчването на някои ордени" (Хьопфнер заедно с бившия френски посланик Филип Отие подписаха писмо в подкрепа на протестите, след което Отие бе лишен от орден "Стара планина" – бел.ред.). Преводът, заглавието и вътрешните акценти са на "Дневник" по текста на речта, предоставен от посолството:
Уважаеми дами и господа,
Първо бих искал да благодаря сърдечно на организаторите на форума – Пан Европа България и фондация "Конрад Аденауер". Благодаря за това, че ми давате възможността да открия този форум с няколко встъпителни бележки.
Защо медийният сектор е толкова важен, че всички ние му обръщаме толкова внимание? Моят кратък отговор е:
Медийният сектор има огромно значение за демокрацията
Когато концентрацията на медиите е толкова висока, когато отношенията между собствениците са толкова непрозрачни, когато медиите са зависими от малцина икономически влиятелни и олигархично оплетени, тогава демокрацията е застрашена.
Бих искал да се върна малко назад, за да обясня.
Откакто демокрациите са по-големи от градовете държави в гръцката античност, те имат един проблем. Демокрацията означава, че държавният кораб не е управляван еднолично от един водач, или от група офицери на палубата. Демокрация означава, че всеки има право да участва във вземането на решения за курса на кораба.
Не всеки обаче има възможността, да си изгради пълна представа, какво се случва на палубата, как изглежда машинното отделение, как ще се развива времето, кой навигатор какви способности има или кой курс е правилният за кораба.
Който не може да е на място, трябва да може да разчита на посредници и това са – поне до известна степен – медиите. Човек трябва да може да разчита, че те отразяват събитията по съвест, позовавайки се на истината и знанията си, че не пропускат нищо с цел манипулация, че не добяват нищо и не представят тенденциозно, че осветяват "управлението на кораба" от различни ъгли.
Човек също трябва да знае
кои са хората, които му доставят информацията от палубата
И той трябва да може да бъда сигурен, че те пазят критична дистанция от актьорите на палубата и поставят действията им под въпрос.
Медиите са живителният еликсир на модерната демокрация. Само с подкрепата на медиите демокрацията може да функционира и да доказва големите си предимства.
Авторът на американската декларация за независимост, Томас Джеферсън, е описал това през 1787 г. така:
"Тъй като основата на нашата форма на управление е мнението на народа, нашата първа цел трябва да бъде, той да бъде информиран; и ако трябва аз да решавам, дали трябва да имаме правителство без вестници или вестници без правителство, няма да се колебая нито за миг да избера второто."
Когато предаването на политическите процеси чрез медиите фунционира правилно, една авторатична или олигархична политическа система все някога сама ще се демократизира. Когато обаче то не функционира, всяка държава ще продължава да губи своите демократични постижения, дори и демократичната фасада да е запазена.
Уважаеми дами и господа,
Нека от тази гледна точка да хвърлим заедно поглед към медийната ситуация в България.
Всъщност медийният пейзаж изглежда формално добре: На глава от населението има много повече телевизионни канали, радиостанции и вестници отколкото в Германия. За страна с население от около 7.5 милиона души броят на медиите е впечатляващ. Българската конституция гарантира свободата на мнение.
Теория и практика обаче не винаги са еднакви. Който гледа по-внимателно, открива някои развития, които не са толкова добри. Те ни дават повод за сериозни притеснения.
Бих искал преди всичко да подчертая следните проблеми, както съм правел и преди.
- Собствеността на медийните компании де факто е в ръцете на няколко бизнесмени. Зад пъстрата гора от издания обаче се крият малцина актьори, всеки един от които контролира шарен букет от вестници и други медии
- При това отношенията в собствеността често не са напълно прозрачни. Разбира се, има регистрация, но за външни хора не е ясно кой зад коя медия стои и преди всичко, кой упражнява фактическия контрол.
- В България има едно само привидно медийно разнообразие. Именно в близкото минало видяхме, как определена медия подхвана вълнуваща скандална история. Другите медии я поеха и също писаха за това.
Това всъщност е съвсем нормално развитие. Има го и в Германия всеки ден. Всичко изглежда съвсем нормално. Обаче, и тук идва уловката, редовно виждаме как едни скандали се отразяват подробно, а други истории отпадат от масата. Те въобще не се появяват в големите медии.
Защо става така? Когато човек погледне зад кулисите, може да разбере, че изданията, които единно отразяват определен скандал или заедно мълчат за друг, принадлежат на една и съща медийна група.
Очевидно редовно изборът на теми се определя, дирижира се, отгоре. Отделният журналист има малко влияние върху това. Това е лошо и изгражда една недобра картина на медийното разнообразие в страната.
Бих искал да приложа още един пример:
Човек може да чуе нерядко, че определен вестник е купен от бизнесмен, който няма никаквъ опит в медийния бизнес. След покупката му името му повече не се появява.
Освен това човек може да чуе, че
определен вестник или медия са купени от личности и никой не може да обясни откъде те имат парите за покупката
Дори само тези примери ясно показват заплахите за медийното разнообразие в България. Когато човек погледне зад фасадата, се натъква на малък брой актьори. Те де факто контролират медийния пазар по монополен начин. Те могат да поставят една история на обществения дневен ред и друга да заглушат. Те могат също категорично да подкрепят едно правителство, докато това им е изгодно и след това изведнъж да сменят курса, за да подкрепят управление от другия политичеси спектър.
* Това е реалността днес в България. Някои стават медийни предприемачи, някои го наричат медийни магнати, имат възможността значително да влияят на общественото мнение в България. По този начин те разполагат с голямо политическо влияние. Държавните институции трудно могат да се дистанцират от него. Така възниква опасността от "държава в държавата". За медийните бизнесмени собственият икономически интерес не е толкова важен, много повече става въпрос за увеличаването на благосъстоянието на специфичните групи от интереси.
Много малко качествени медии застават срещу тази тенденция на медийна концентрация, срещу непрозрачната собственост и
срещу изкуствено симулиране на критична медийна публичност
Дами и господа,
Медийният пейзаж в България не се познава единствено по влиянието на малък брой собственици или медийни магнати. Има и натиск от други актьори върху начина на отразяване в България. Може да се говори за "Култура на натиска" или по-добре "Некултура на натиска".
Каналите за това за установени. Едно обаждане на политик тук, едно посочвана на важен рекламодател там и вече се появяват забранени теми.
Вече видяхме, как определени скандални истории заемат челно място в медийното отразяване, защото са засегнати политически или икономически конкуренти. Не искам да казвам имена. Но това засяга високопоставени представители на държавата.
Това е вече знак, че системата отказва. Много журналисти знаят, че тази форма на натиск съществува. Те знаят кои личности имат особено голямо влияние в техните медии, могат да упражняват натиск. Те имат предвид това в своите размисли, когато решават, какво да отразят. Тук става дума за автоцензура, тя съществува и това е много жалко.
Това може да бъде потвърдено от тазгодишно проучване на Асоциацията на европейските журналисти на тема "Медийна свобода в България" сред 169 журналисти. 87% от запитаните смятат, че намесата в журналистическите материали е действаща практика в България. 30% признават, че редовно упражняват автоцензура.
Тези числа показват, колко широкоразпространен е този феномен.
Дами и господа,
Позволете ми да засегна още един проблем. Става въпрос за платените публикации.
Някои медии развиха практиката, да изискват пари за отразяването на определени организации или събития. Все по-често чуваме това от по-малките партии. Особено преди изборите те имат проблеми, да популяризират събитията си пред широката публика. Чуваме, че те трябва да плащат за всяко интервю. Често те не могат да си го позволят. И когато някой им предостави средствата за това, те стават зависими от дарителя. Това не е добре и впрочем беше разкритикувано от наблюдателите на ОССЕ.
Освен това някои частни фирми предпочитат формата на вестникарска статия и се отказват от традиционната реклама. Съответните статии се появяват в редакционната част на вестника и читатетелите придобиват грешната представа, че с темата обективно и непредубедено се е занимавал журналист, и след това е взел отношение по нея. Това разбира се няма нищо общо с обективно отразяване.
Потребителите на медиите в този случай са съвсем съзнателно заблудени
Затова в Германия и в много други страни тази практика чисто и просто е забранена. Нарушения на забраната са строго санкционирани.
Последниците от тези проблеми са очевидни: Случва се едно достойно за критикуване смесване на актьорите в политиката, икономиката и медиите. Така е засегнато разнообразието на мнения и малцина икономически влиятелни личности могат чрез заплащане да влияят на изграждането на мнение.
Гражданите на една демокрация трябва да могат да разчитат, че медиите са независими и критични за взаимодействието между политика и икономика.
Дами и господа,
В последно време по-често се чуват обвинения, че правилата за надзор на досега с право независимите национални радио и телевизия трябва да бъдат променени. Чува се все по-често предположението, че става въпрос за това, да се позволи по-силно политическото влияние над тези оператори. Критиката идва от редиците на парламента. А мишена на тази критика е също и Съветът за електронни медии.
Затова не бива да се учудваме, че тези изводи могат да бъдат намерени и в анализите на уважавани неправителствени организации. Те редовно сравняват медийната ситуация в различни държави.
В рейтинга на "Репортери без граници" от тази година България е паднала от 35 място през 2007 г., когато влиза в ЕС, до 87 място от общо 179 държави. С този резултат България е на последно място от всички държави в ЕС.
Докладът на Freedom House "Свобода на пресата" разделя ситуацията на пресата в 196 държави в три категории – свободни, частично свободни и несвободни. Българската медии са със статус "частично свободни".
Дами и господа,
Описаната картина не е особено положителна, без съмнение. Но все пак виждам светлина на хоризонта. Настоящите, в момента по-скоро в отлив, но
продължаващите от месеци протести са знак за постепенно заздравяване на гражданското общество
Това е добре – напълно независимо от повдигнатите там изисквания. Младите протестиращи, но и голяма част от българското население, изискват освен всичко независима, качествена информация.
Гражданите имат неоспоримо право на изискват това. Медийната свобода и разнообразие са основните ценности на ЕС и основно право на всеки гражданин на ЕС. Едно постепенно еманципиращо се, активно гражданско общество е тясно свързано със система на свободни и независими медии. В крайна сметка едното не върви без другото.
Дами и господа,
това ме навежда на въпроса: Кой какво може да направи, за да подобри актуалното състояние на българските медии?
От моята гледна точка държавата има категоричното задължение. Всяка страна членка на ЕС е задължена да гарантира разнообразния и независим медиен пейзаж. И това е в собствен интерес на всички нас. Редица обществени, политически и икономически проблеми като корупцията и пропуските в правосъдието,
всички това може да бъде решено, като една независима преса редовно и критично отразява тези събития
Само по този начин ще бъде изградено съзнанието за проблемите, за да сериозното справяне с тях.
И все пак трябва да сме наясно: Ролята на държавата в регулацията на пресата естествено трябва да бъде ограничена. Държавата, като гарант на свободната и разнообразна преса, трябва да се ограничи до поставянето на основополагащи правила.
Към тези правила принадлежат действащи закони срещу медийната концентрация, това означава закони срещу нелоялната конкуренция, антикартелни закони. Към тях принадлежат и правила за създаването на прозрачноста на собствеността, както и забрана на скритата реклама.
Бих искам да дам един пример за правилата за създаване на прозрачност на собствеността. В Германия собствениците на вестници трябва да се публикуват на всяка половин година. За промени трябва да се съобщава незабавно. Освен това издателството трябва да съобщи вида и размера на участието на всеки отделен собственик.Трябва да се декларира и ако издателството или неговите собственици по някакъв начин имат участие в други медии.
Така бързо става ясно, кои медийни компании са свързани и в Германия тази система функционира много добре.
И все пак какво се случва, когато един човек официално е собственик на една медия, но политиката всъщност се определя от съвсем различен човек?
Какво се случва в такава ситуация?
От конкурентното право са познати редица примери, как монополни структури или картели могат да бъдат прикрити. Това е естествен рефлекс на монополите. Може да се поставят официални собственици за пред обществото или да се създадат офшорни участия. В германското право такова нещо е нарушение срещу медийните закони. В зависимост от случая има глоби, които могат да достигнат до 50 000 евро.
Освен това нарушение на задължението за обявяване на издателите чрез регистрацията на формален собственик може да представлява и нарушение на правилата за конкуренцията и да бъде санкционирано по силата на закона за нелоялна конкуренция.
Смятам, че в България това трябва да бъде по-често практикувано отколкото досега. Събирането и публикуването на истински данни за пазарните дялове в медийния сектор в България би било стъпка, достойна за приветстване. Досега трудно можеше да се достигне до данни за пазарните дялове и тиражите. Как се е стигнало до такова разпределение също не е много ясно и прозрачно.
В Германия има допълнително създадена Комисия за разследване на концентрацията в медийната сфера. Тя е създадена през 1997 г. като допълнение на картелния контрол в телевизиите. Членовете на тази комисия са както експерти по икономика и радио и телевизионно разпространение, така и представители на медийните организации по провинции. Задачата им е да следят за разнообразието в телевизиите и да избягват големи концентрации. По този начин трябва да се предотврати случаи, в които една фирма или една група хора да постигне голямо влияние над мненията.
В Германия говорим за прекалено голяма концентрация, когато чрез излъчването на една програма едно предприятие има среден годишен дял на зрителите от 30%. Преди няколко години тази комисия предотврати придобиването на телевизионната група ProsSieben/Sat1 от влиятелното издателство "Аксел Шприндег" АД. Комисията проверява съвсем конкретно, кой стои зад съответните предприятия. Тя полага усилия да разкрие формалните собственици и съответно да реагира с глоби. Освен това на страницата на комисията е достъпна информация за дяловете на зрителите на отделните телевизии, както и собствеността на телевизионните канали.
Мисля, че това е модел, който може да е интересен и за България. Ние сме готови да споделим опита си от Германия и да предложим експерти.
Дами и господа,
Когато става дума за медийна свобода и разнообразие, освен държавата голяма отговорност имат на разбира се на първо място журналистите и гражданското общество. Досега в дебата за медийната свобода в България гражданското общество и журналистическите сдружения не са заемали изцяло ролята, която им се полага в другите държави членки на ЕС.
Наистина има журналистически етичен кодекс. Но след всичко, което човек чува, нарушенията на кодекса често не са особено ефективно санкционирани. Понякога те въобще не са регистрирани.
Саморегулацията на медиите не фукционира достатъчно добре
И все пак тук също име редица добри подходи и инициативи, както показа по-рано проучването на АЕЖ. Това са позитивни подходи и многообещаващи начини.
Всичките споменати обстоятелства и практики, будещи притеснения могат да бъдат отстранени, само когато журналистите станат активни участници.
Признавам, че за журналистите в България това не е просто. Който изкарва семейните доходи от журналистическа работа, трябва да взима трудни решения в екстремни случаи. Трябва да си зададе въпроса, дали ще участва в една странна игра или ще изложи на риск икономическото си бъдеще.
Още по-важно е, нито един журналист да не бъде оставен сам с това решение. Той трябва да може да разчита на една силна мрежа. В България има нужда от система за журналистическа солидарност, която да защитава отделните журналисти от политически и икономически натиск и да критикува тези, които налагат нелегитимен натиск над журналистите.
Не трябва да забравяме и властта на гражданското общество. Всеки може да използва властта си като потребител. За нормалните граждани наистина не винаги е лесно да намерят качеството в медийната джунгла и да разберат кой коя медия контролира. Но днес в ерата на интернет много неща са възможни. Мога само да препоръчам на гражданите да използват много различни медии и винаги да се отнасят критично към тяхното качество и съдържание. Онлайн медиите в това отношение днес имат безспорно нарастваща роля.
Дами и господа,
Позволете ми накрая да засегна и европейския аспект на темата за медийната свобода. Правилните решения на проблемите в медийния сектор трябва да се намерят разбира се на национално ниво и с помощта на гражданското общество. Но Европейската комисия и държавите членки не бива да се уморяват да засягат темата за състоянието на медиите и да предлагат съвети и подкрепа, за да се постигнат конкретни подобрения.
Еврокомисарите Нели Крус и Вивиан Рединг направиха добър пример с изказванията си за медийната ситуация в България.
В България има още един много специфичен аспект:
ЕК трябва да помисли за това, как да бъде увеличена прозрачността на използваните евросредства в медийния сектор
Често се чуват слухове за злоупотреби при средствата, предоставени от ЕС за публична употреба. Това е сфера, която според мен ЕК може да погледне още по-внимателно.
Дами и господа,
като германски посланик преставлявам една държава, която е тясно и приятелски свързана с този регион. Смятам го за мое задължение, да насочвам вниманието към съществуващите проблеми. Това не е замислено като поучаване, а като знак за тясната привързаност с приемащата страна България. Впрочем много мои колеги посланици от други страни от ЕС гледат на нещата по същия начин.
Германия има в миналото добър опит с една смесица от журналистическо саморегулиране и държавно регулиране.
В миналото сме правили много предложения за съвети, правили сме форуми по медийни теми, да могат решаващите актьори да си създадат добра представа.
Под "ние" имам предвид редица участници от Германия, не само държавните представители. Особено германските политически фондации в това отношение са имат големи заслуги.
Апелирам към тези групи и също към вас, скъпи гости, да направите усилията си още по-интензивни. Темата е наистина много важна. Дефицитите в медийните системи застрашават не само развитието на демокрацията, но и нашите общи европейски ценности.
Казах още в началото: олигархично оплетените кръгове имат естествен рефлекс, все по-силно да контролират медиите, за да могат да защитават икономическите си и политически интереси. Това обаче не може да продължава така.
Докато държавата приема това и дори до насърчава, тогава властва слободия. Тази дума произлиза от класическата дума "свобода". В системата на слободията свободата е превърната в анархично изглеждащ вакуум на правилата, при който важи правото на по-силния. Вече нямаме свобода, а слободия.
Настоящтата криза показва, че съдбите на страните членки са прекалено тясно свързани, за да игнорират подобно положение. Неоправдана снизходителност и управленски дефицити в отделна държава в крайна сметка се отразява на цялата общност.
Обвинението за "намеса във вътрешните работи", което се чува заради политическите изказвания на посланици от ЕС, е наистина прекалено краткотрайно. В ЕС има все по-малко вътрешни работи на страните членки (като изключим разбира са гарантирането на реда).
Все повече обаче има вътрешни работи на ЕС, за които всеки гражданин на ЕС трябва да може да си изгради мнение и да има позиция. Германската позиция към дефицитите в сферата на медийната свобода и независимпост са е ясна.
Позволете ми накрая, това считам за много важно, да засегна темата за отговорността на всеки от нас. Чрез вашето присъствие днес вие показвате, че подкрепяте свободата на медиите и сте наясно с отговорността си.
Бих искал да ви окуража. Не си затваряйте очите, съмнявайте се, дръжте темата свобода и независимост на дневен ред. Това служи на заздравяването на демокрацията в тази прекрасна страна България.
Благодаря.

Оригинална публикация

в. Капитал Daily | Весислава АНТОНОВА | 02.10.2013

Дискусия за пазара показа, че доверието в журналистиката е почти напълно загубено

Публични дискусии за състоянието на българските медии се водят от много години. Тъжната констатация е, че те почти не дават резултат. Българските медии сякаш не осъзнават, че се саморазрушават, като подкопават доверието на зрителите и читателите си. Поредната такава среща бе проведена във вторник в София, организирана от фондация "Конрад Аденауер" и "ПанЕвропа – България" под заглавие "Свобода и многообразие на медиите. Къде е България?". Както отбеляза в началото на изказването си един от гостите – посланикът на Германия в България Матиас Хьопфнер: "Ако медиите не работят добре, една държава би изгубила своя демократичен характер, дори и да запази демокрацията като фасада." (Акцентите от речта на Хьопфнер – на стр. 9.)
Германският опит
Един от сериозните проблеми, които открои Хьопфнер и които неведнъж са обсъждани публично, е този за концентрацията на медии в едни и същи ръце и непрозрачността на медийната собственост. Той посочи, че няколко медийни магнати в България имат възможността да влияят на общественото мнение и "от тяхното влияние не могат да избягат дори президентът, правителството и парламентът".
Посланикът даде пример с Германия, където практиката на подставените лица в медиите се санкционира с глоба от 50 хил. евро, а в страната има специална Комисия за разследване на концентрацията в медиите, която съществува от 1997 г. Посланикът предложи такава да бъде създадена и в България, като Германия е готова да сподели опита си и да изпрати експерти у нас. Там веднъж на всеки 6 месеца има правилото да се публикува собствеността в медиите, видът и размерът на участието на всеки съдружник, както и промените вътре в нея. Разбира се, по принцип може да се работи с подставени лица и с офшорни субекти, но в моята страна това е забранено, каза посланикът.
Друг основен механизъм за справяне е саморегулацията, но тя също не работи добре предвид честите нарушения на етичния кодекс. Посланик Хьопфнер напомни за практиката на платените публикации и за оплакването на по-малките партии, чиито членове са притискани да си плащат за всяко интервю, коментира и критиките, прозвучали от трибуната на парламента към работата на обществените медии БНТ и БНР и медийния регулатор СЕМ. Накрая той припомни, че всяка страна -членка на ЕС, е поела ангажимента да гарантира свободно медийно пространство.
Нужни са и законови промени
Председателят на СЕМ Георги Лозанов също беше доста критичен. По думите му българските политици си мислят, че със спечелените избори получават и право да се разпореждат и с медиите. Не може парламентът да разпределя парите на обществените медии и по някакъв начин да се намесва в тяхната работа, допълни Лозанов. По думите му трябва да чакаме парламент с авторитет, който да направи законова промяна по отношение на монополите в медиите и концентрацията на собствеността. "Трябват и сериозни регламенти в отношенията между журналистите и собствениците на медии", допълни Лозанов. И политиците, и бизнесът трябва да се пазят от медиите – сега всеки като че ли гледа да участва в разпределението на собствеността в тях, завърши изказването си той, но не даде примери с имена на конкретни собственици.
Казусът "Дойче веле"
Високата температура на дискусията от конференцията за състоянието на българския медиен пазар спадна на започналата час по-късно в същата зала пресконференция, дадена от "Дойче веле". От медията обясниха, че ще търсят компромисен вариант за стила на коментарите си за България, след като са установили, че имат принципни различия с начина на писане в България спрямо този в Германия. От началото на казуса с отстраняването на журналистите Иван Бедров и Еми Барух като коментатори в "Дойче веле", защото техни текстове не отговаряли на стандартите на германското държавно радио, в сайта на българската секция не се публикуват коментарни и аналитични текстове. Верица Спасовска , ръководител на програмите за Средна и Югоизточна Европа, потвърди, че е взела интервю от мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. "С това интервю мисля, че се изчистват въпроси за банката", лаконично каза тя.
Повече за конференцията можете да прочетете в capital.bg

Стр. 8 

www.novini.dir.bg | 01.10.2013

Посланикът на Германия у нас Матиас Хьопфнер разкритикува остро българските медии и даде препоръки за подобряване на медийната среда. Дипломатът направи това на конференция за свободата и многообразието на медиите. Три проблема в българските медии открои немският дипломат – собствеността, политическия натиск и платените публикации. Според Хьопфнер понякога медийната собственост е неясна, а водещо място заемат определени скандали за сметка на други важни теми. От време на време чуваме, че медии се купуват от хора, за които се чудим от къде имат пари, каза посланикът и обърна внимание на платените публикации. Според него някои медии са развили практиката да пишат срещу пари за дадена организация. Така една платена публикация е поднесена под формата на статия, а не е обозначена като платено съобщение. Матиас Хьопфнер препоръча държавата да наложи правила чрез приемане на законодателство срещу нелоялната конкуренция, срещу концентрацията на капитали и забрана за необозначената реклама. Дипломатът даде за пример съществуващата в Германия комисия за разследване на капиталите в медиите и препоръча и у нас да се създаде подобна. Кристиян Мир от “Репортери без граници“ заяви по време на дискусията, че в България има опити за сплашване на журналисти, а според председателя на СЕМ доц. Георги Лозанов свободата на словото е проблем.

Оригинална публикация 

www.topnovini.bg | 17.01.2013

Демокрацията в нито една страна не е автоматизъм, тя трябва непрекъснато да се развива и поддържа в демократичното ежедневие. Никоя страна обаче не е защитена от появата на авторитарни сили, които биха се опитали да оспорят демокрацията или да я застрашат, да я подложат на опасности.
Това се отнася и за Германия. Ето защо е толкова важно да има функциониращо гражданско общество, да съществува непрекъснат гражданско-обществен мониторинг. Радостно е, че развитието на българското гражданско общество в последно време е все по-динамично и не се страхува да надигне глас в много оспорвани дебати. Силното и будно гражданско общество, комбинирано със силните и независими медии са вече гарант за жизнена и здрава демокрация и обратното, всеки един дефицит в тези области отслабва демокрацията. Това заяви в интервю за БГНЕС посланикът на Федерална република Германия у нас Матиас Хьопфнер.

Миналата година вие станахте обект на цензура в български вестник. Какво говори този случай за свободата и плурализма в българските медии? Какъв е начинът за разрешаване на проблемите в медийната среда – промяна в законодателството или саморегулация?

Първо по конкретния случай, който споменахте, за мен въпросът е приключен. И двете страни изразиха позициите си. За моите 3,5 години като посланик в София това е единичен случай, на който не бих искал да отдавам прекалено голямо значение. В структурно отношение наистина се забелязват сериозни дефицити в българския медиен ландшафт. Това бе установено от различни изследвания, особено открояващо се от тях е изследването на Репортери без граници, които в годишната си ранглиста за свобода на медиите за пореден път понижиха мястото на България. И ако малко преди присъединяването на България към ЕС (през 2007 г. – бел. ред.) тя беше поставена на 35-то място, сега страната е на 80-то място в тази класация. Европейската комисия също се обърна чрез писмо на еврокомисар Нели Крус към българското правителство по този въпрос. Някои мои колеги, посланички и посланици, също взеха отношение. Следователно очевидно не става дума само за мнението на германския посланик. Ако трябва да обобщя, ми се струва, че на преден план стои въпросът за прозрачността и концентрацията на структурите на собственост на медиите в страната, както и индикациите за автоцензура на журналисти и много купени публикации. Така че със сигурност не съществува една-единствена мярка, която би могла да реши всичко това. В повечето държави с независима, многопластова преса има комбинация от законова регулация и саморегулация на медиите. В Германия например имаме добър опит с резервирано държавно регулиране, което се ограничава само върху централните параметри на осигуряването свободата на медиите, то задава рамката. А акцентът е поставен върху саморегулацията на медиите. Германските политически фондации в София работят от доста време съвместно със своите български партньори и се опитват да предложат примери за деликатна законова регулация. Разбира се, много е важно да има и силно изразена професионална етика и морал и ясни стандарти за качеството на журналистите, чието спазване да се контролира от ефективна институция за саморегулация. Без такива общовалидни правила медиите не могат да изпълняват пълноценно своята важна функция за демокрацията като т. нар. Четвърта власт.

Според някои наблюдатели и журналисти свободата на вестникарския пазар в България е приключила с оттеглянето на ВАЦ от страната ни. Вие споделяте ли това мнение?

Докато медийната група ВАЦ беше тук, не всичко беше идеално. Но след оттеглянето й при независимото сравнение на страните във вече споменатия индекс за свобода на печата на Репортери без граници България още малко е слязла надолу в класацията – от 70-то на 80-то място. Аз мисля, че ВАЦ допринесе за многообразието на българския медиен пейзаж и икономическите интереси на германския инвеститор се ограничаваха единствено и само върху медийния бизнес.

Известният германски социолог Клаус Офе предупреди неотдавна за опасност от възраждане на авторитаризма в някои страни от Източна и Южна Европа, включително в България. Виждате ли подобна опасност за страната ни?

След политическите промени през 1990 г. България преживя наистина тежък период, тъй като никак не е лесно да се преработи цялото наследство на комунистическото минало и дълго време след това просъществува силна приемственост на стария елит. Ние самите с обединението на Германия преживяхме това. Видяхме колко големи усилия са необходими за преодоляването на миналото. Но поради икономическата мощ, институционалната стабилност и гражданското общество на федералната република ние бяхме в сравнително по-добра изходна позиция. Обстоятелството, че българското гражданско общество все още е относително слабо развито, слабо активно, се отразява особено неблагоприятно на развитието като цяло. Въпреки началните трудности обаче България за радост можа да изгради функционираща парламентарна демокрация. Но демокрацията в нито една страна не е автоматизъм, тя трябва непрекъснато да се развива и поддържа в демократичното ежедневие. Никоя страна обаче не е защитена от появата на авторитарни сили, които биха се опитали да оспорят демокрацията или да я застрашат, да я подложат на опасности. Това се отнася и за Германия. Ето защо е толкова важно да има функциониращо гражданско общество, да съществува непрекъснат гражданско-обществен мониторинг. Според мен радостно е, че развитието на българското гражданско общество в последно време е все по-динамично и не се страхува да надигне глас в много оспорвани дебати. Силното и будно гражданско общество, комбинирано със силните и независими медии са вече гарант за жизнена и здрава демокрация и обратното, всеки един дефицит в тези области отслабва демокрацията.

България е страна, която се нуждае от значителни чуждестранни инвестиции, за да модернизира икономиката си. Но в последните години се забелязва точно обратното. Големи германски компании се изтеглиха от страната ни – RWE през 2009 г., ВАЦ през 2010 г., E.ON през 2011 г. Какво трябва да направят властите, за да подобрят имиджа на България пред германския бизнес?

Всяка от изброените три фирми имаше много специфични причини за оттеглянето си. За сметка на това други фирми разширяват присъствието си тук. Ще дам само няколко примера – Фесто, АББ, Луфтханза Техник, големи търговски вериги като Била, Хит, Практикер, Баухаус, Лидл, Метро – надявам се да не съм пропуснал накого – разширяват не само филиалите си, но и инвестират системно в обучението и усъвършенстването на своите служители. И все пак едно е ясно, за германските фирми България означава не само ниски данъци и ниски цени на труда. Известни са и някои сенчести страни от българската действителност. Все още германските инвеститори считат дефицитите в съдебната система, в правната сигурност и функционирането на администрацията, както и непрозрачността при възлагането на обществените проекти за слабости на страната като място за инвестиции. Ако към това се прибави впечатлението за прекалено мудно и селективно разследване на икономически престъпления в ущърб на отделни инвеститори, това вече изпраща доста негативен сигнал към инвеститорите. Според едно скорошно проучване германски предприятия наблюдават дори влошаване на борбата с корупцията. Една трета от запитаните германски инвеститори по-скоро не биха инвестирали повторно в България, ако днес трябваше да вземат това решение. Докато в предишно подобно запитване само една пета от анкетираните са били на такова мнение. Това е повод за загриженост. И германци, и българи имат общ интерес да продължат да се подобряват рамковите условия на икономиката в страната и това според мен се отнася в специална степен за малките и средни предприятия, които при нас в Германия традиционно са мощен двигател за растеж и иновации.

Какво конкретно бихте препоръчали да се направи за разрешаване на съществуващите проблеми?

Ако трябва в детайли да разгледам въпроса, прекалено дълго трябва да говоря. Ще кажа най-общо, че структурните реформи, които се извършват, трябва да продължат действително да се извършват, имам предвид в правосъдната система, вътрешните работи, административната реформа, електронното правителство. И тези реформи трябва да създават впечатлението в обществото, че има динамика в тях, а не че съществува стагнация, тъй като в такъв случай това би било контрапродуктивно като цяло за развитието и респективно за отношението на инвеститорите към страната ви. Искам да кажа и нещо положително. Доброто развитие на инфраструктурата в последно време е позитивен сигнал за инвеститорите, то се отразява благоприятно за техните решения да инвестират в страната ви.

На последните избори през 2011 г. имаше критики, включително от чуждестранни наблюдатели, за нередности по време на избирателния процес. Опозицията вече изрази притесненията си, че нередности се очакват и на изборите тази година. Как се отнасяте към факта, че в държава членка на ЕС честността на избирателния процес се поставя под съмнение?

Когато се изразяват съмнения, критики, това е признак за жива и жизнена демокрация. Но обективно погледнато ние следим законодателните промени. На 23 януари всички посланици на държави членки на ЕС ще имат брифинг в парламента. ОССЕ остави много предписания и препоръки и смятам, че действително ще се обърне внимание дали тези препоръки са отчетени и дали са взети необходимите мерки и съответно това ще бъде по някакъв начин контролирано.
В европейските страни се чуват все повече гласове за реформирането на ЕС предвид трудното икономическо положение. Каква според вас трябва да бъде насоката на реформите – Европа на две скорости или задълбочаване на икономическата и политическата интеграция между държавите членки?
Всички ние имаме много голям интерес Европа да е силна. Ето защо би трябвало с пълна енергия да продължим съвместно работата по европейското единение. Изречението да няма Европа на две скорости беше актуално, още когато ЕС се състоеше от шест, а по-късно и от 12 члена. Сега обаче ЕС наброява 27 страни членки, така че е съвсем естествено една или друга държава членка поради основателни собствени интереси в определени области да не иска те да преминат в компетенциите на съюза или все още да не е готова това да се случи. Това обаче за мен не е катастрофа. В момента европейският проект е изправен пред сериозно изпитание. Дълговата криза се превърна за Европа в криза на доверието. Германия се застъпва и опитва да се премахнат причините за тази криза. Една от тях е намаляване на прекалено високите държавни дългове. България представлява изключение по отношение на дълговете в обществения сектор и на фискалната дисциплина, което е достойно за похвала. Също така трябва да се изгладят и икономическите дисбаланси в рамките на ЕС и да се засили конкурентноспособността на някои членове в еврозоната. Всичко това прави необходима една още по-дълбока интеграция. Такава по-дълбока интеграция предполага, че ЕС трябва да бъде разглеждан като общност на ценностната система и тези ценности трябва да бъдат ежедневно живени и доказвани. И когато възникнат дефицити, трябва да се намери политическа воля, за да се направят необходимите структурни промени, които да дадат възможност ценностите, обединяващи нашия съюз, да бъдат отново на дневен ред. Освен това би трябвало да разширим и възможностите за демократичното право на глас на европейско ниво.

На последния Европейски съвет държавите членки не се споразумяха по Многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г. Какви ще бъдат последиците от този неуспех за процеса на европейска интеграция на държавите от Западните Балкани? Има ли опасност този процес да бъде прекъснат?

Аз лично не виждам такава опасност. На извънредния Европейски съвет в края на ноември 2012 г. държавните и правителствените ръководители за първи път обсъдиха финансовата рамка на ЕС за периода 2014-2020 г. Така че дори щеше да е изненада, ако се беше постигнал веднага консенсус по всички финансови въпроси. Искаме повелята за бюджетна дисциплина във време на обща бюджетна консолидация да е в сила и на европейско ниво. От решаващо значение е наличните средства да се използват по-интелигентно, по-целенасочено там, където ще създадат растеж и заетост. Интеграционният процес обаче няма да се забави от това, че до този момент не е постигнато единство по финансовата рамка, това дори може да ускори реформите. В текущия период до 2013 г. България успя да усвои ефективно едва една трета от договорените средства. В началото административните структури в страната не бяха в състояние да сключват необходимите договорености, да осигурят контролните механизми за прозрачно движение на средствата. Трябва обаче да се оцени позитивно и по достойнство фактът, че българското правителство навакса много бързо и силно в последните три години и до края на 2013 г. се очертава относително висока квота на усвояване на средствата. Като цяло наблюдавам добър напредък и подобрение в тази област и това ме карат да бъда оптимист, че европейските средства за България ще достигат още по-добре до целевите групи и ще водят до още по-големи резултати.

В последните месеци се наблюдава напрежение в отношенията между България и Македония. Какво е мнението на Берлин за това положение?

Следим много внимателно политическото развитие между България и Македония, критичните забележки и от двете страни не ни убягват. Имам обаче впечатлението, че правителствата на двете страни водят конструктивни разговори на високо ниво, за да изчистят съществуващите недоразумения. На последното заседание на Европейския съвет държавните и правителствените ръководители на ЕС гласуваха единодушно, включително с гласа на Германия, едва тази година да се реши кога да започнат преговорите за присъединяване на Македония към ЕС. Очакваме ЕС да вземе решение по въпроса тази година.

При посещението си в Турция миналата година българският президент Росен Плевнелиев изрази категоричната подкрепа на България за европейската перспектива на страната. Как се възприема тази категорична позиция на фона на противоречията между европейските страни относно кандидатурата на Анкара?

Преговорите за присъединяване на Турция към ЕС стартираха още през 2005 г. и то след силното застъпничество на Германия. Германия има специален интерес от приобщаването на Турция към ЕС. Турция има важен принос за стабилността на някои съседни страни на ЕС, както и за сигурността на енергоснабдяването на съюза. Освен това тя играе важна роля в междукултурния диалог между Европа и нашите съседни страни от Близкия и Средния Изток и от Северна Африка. Ето защо ние се застъпваме за продължаване на тези преговори. Присъединяването на Турция обаче ще е възможно, само ако тя продължи да осъществява реформите, ако изпълни т. нар. критерии от Копенхаген, които са предпоставка за присъединяването й, затвори всички преговорни глави.

БГНЕС

Оригинална публикация