www.capital.bg I 03.04.2015г.

Редакторът от "ПресТВ" е получил призовка да се яви на разпит в полицията като обвиняем заради репортаж

На 1 февруари западната част на Казанлък е залята от наводнение, а местни предприятия в района собственоръчно се опитват да попречат на водата да стигне до сградите им. Логично, регионалните медии отразяват случилото се. Сред тях е журналистът Георги Манев, който прави репортаж за местната телевизия "ПресТВ".

Два месеца по-късно Манев получава призовка да се яви този петък в Районното полицейско управление в Казанлък, за да бъде привлечен като обвиняем по воденото досъдебно производство. Престъплението, което е извършил -  "всявал паника" с материала си. Следствието е започнало след като районният прокурор Кръстин Кацаров се самосезирал докато пиел бира и се чул по телефона с кмета на общината.

Казусът на Георги Манев беше разказан от сайта "КлубZ" в сряда и веднага предизвика остра реакция от страна на журналисти. Той за пореден път показа как прокуратурата влиза в роля на редактор в медиите и се опитва да сплашва журналисти.

Какво се случва в Казанлък

Обвинението на Георги Манев е по чл. 326 от Наказателния кодекс. В него е записано, че този "който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години".

Наводненията в Казанлък обаче са неоспорим факт, който най-малкото се вижда от телевизионните репортажи. Още повече, че свидетели на бедствието са не само журналистите, но и местните хора. Като всяка нормална медия "ПресТВ" отразява случващото се и прави опит да покаже реакцията на всички страни по казуса – пострадалите и общината. В репортажа обаче говорят само потърпевшите, защото според журналистите екипът им не успява да се свърже с представител на местната власт.

"От една година като медия имаме проблеми с кмета на града – г-жа Лина Стоянова, която отказва да дава каквато и да било информация. Пращали сме три молби по Закона за достъп до информация по различни казуси, но без резултат", коментира пред "Капитал" журналистът от "ПресТВ" Георги Манев. Потвърждава също, че местните медии трудно работят с властта. "Всеки журналист тук би ви потвърдил, че е преживял натиск от институциите, когато се опитва да си свърши работата", допълва Манев. Журналистът изрази недоумение как точно репортажът предизвиква паника и сподели, че намира квалификациите на прокуратурата за опит да се ограничи свободата на медиите.

В интервю за програма "Хоризонт" на БНР изпълнителният директор на телевизията и собственик на медийната група "Вис Виталис" Васил Самарски обясни, че с протокол от полицията е бил предупреден, медиата да спре да пише (в сайта – бел. ред.) и да говори за общината. "Вече от 23 години съм в медиите, бил съм член на комисията по етика в електронните медии, създател съм на една от първите радиостанции в България "Вис Виталис", едва сега доживях журналист от нашите медии да бъде викан от полицията и да ни се казва да спрем да говорим", каза пред БНР Васил Самарски. Освен собственик на медийната компания "Вис Виталис" той е и областен ръководител на БСП, бил е кандидат за кмет по време на предишните местни избори в Казанлък.

След като кметът на Казанлък и и.д. прокурорът Кръстин Кацаров изпаднаха в противоречия кой кого е сезирал за случая, в крайна сметка прокуратурата публикува официалната си позиция. В нея се казва, че "на 03.02.2015 г, прокуратурата в Казанлък се е самосезирала, като е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 326, ал.1 от НК – за разпространение на неверни данни за злополука по радио и по друг начин – чрез Интернет и по телевизия". В официалното съобщение се посочва, че неверните данни са за скъсана дига и опасност от наводнения, с които е предизвикана паника в населението. "Подобна дига не съществува и опасността от наводнение също е била нереална. Законният повод за самосезиране е разговор с кмета на Община – Казанлък и председателя на Общински съвет – гр. Казанлък", пише в прессъобщението. Делото е било възложено за разследване на разследващ полицай, разпитани са "множество свидетели". След като скандалът започва да набира сила прокуратурата решава да изземе досъдебното производство и да го възложи на следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Стара Загора, като удължава срока за разследването до трети юни.

В края на съобщението си, пропускайки факта, че Георги Манев е бил призован, за да бъде привлечен като обвиняем, прокуратурата заявява, че "категорично не отговарят на истината твърдения за осъществявана репресия срещу журналист и ограничаване на свободата на словото".

От "ПресТв" уточниха, че именно Кръстин Кацаров е прокурорът, който е дал указания на полицията да бъде призована изп. директор на медийната група "Вис Виталис" Славка Самарска да подпише полицейски протокол за предупреждение, че подчинените й журналисти няма да критикуват служители на общината и работата им. Самарска отказва да подпише протокола.

Именно ръководената от Кръстин Кацаров институция не успя да приведе в изпълнение присъдата на Илиян Здравков, който в края на февруари уби 23-годишната студентка във Велико Търново Вероника Здравкова. Присъдата на Районния съд в Казанлък влиза в сила на 29 януари. Очевидно ресурсът на Районната прокуратура е трябвало да бъде насочен към по-важни задачи, като преследването на медии.
Когато сплашването стане рутинна практика

Това е поредният случай от началото на мандата на главния прокурор Сотир Цацаров, в който ръководената от него институция се намесва в свободата на медиите. През април 2013 г., след като публикува документи, от които става ясно, че зам. градският прокурор Роман Василев е "подвел" тогавашния председател на Окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров, журналистът от Mediapool Борис Митов е привикан на два пъти от прокуратурата и притиснат да разкрие източниците си. От прочутия разговор от Банкя между Бойко Борисов и тогавашния градски прокурор Николай Кокинов щеше да стане ясно, че заръката за натиска срещу журналиста е дошла лично от Сотир Цацаров. След протест пред Съдебната палата делото е прекратено, но последици в прокуратурата няма.

Впоследствие прокуратурата разпореди проверка на редакторите от "Капитал" Николай Стоянов и Алексей Лазаров по подаден сигнал от свързаната с Делян Пеевски фирма "Водстрой 98". След протест пред Съдебната палата, проверката беше прекратена.

Пак под ръководството на Сотир Цацаров беше разпоредена и пълна данъчна проверка на Икономедиа АД, издател на вестниците "Капитал" и "Капитал Daily" и на сайта "Дневник".

Впоследствие по сигнал на агенция ПИК служител на Главна дирекция "Криминална полиция" дойде в редакцията и изиска договорите на издателството с  фондация "Америка за България". По сигнал на БНБ пък Софийска районна прокуратура разпореди нова проверка на журналисти от "Капитал", от които беше изискана информация за източници на публикациите им.

Според Иван Радев от "Асоциация на европейските журналисти" проблемът е, че медиите не се ползват с имунитет и могат да станат обект на наказателно преследване. "Правораздавателните органи обаче трябва да действат с повишено внимание, когато водят разследвания на журналисти, за да да гарантират пред обществото, че не извършват репресия срещу свободата на словото", каза Радев. Той изрази безпокойство от повдигането на обвинение на журналиста от "ПресТВ" Георги Манчев. "Известно е, че тази телевизия от години е критично настроена и дори в конфликт с местната власт в града. Фактът, че се намираме в период преди местните избори прави ситуацията още по-деликатна и прокуратурата е длъжна да докаже, че не е инструмент в политическата борба, нито че се опитва да запуши устата на критичните медийни гласове", е мнението на Иван Радев. Според него трябва да е ясно, че ниската ефективност на държавното обвинение в разследванията за корупция срещу високопоставени политици и медийни магнати не може да бъде компенсирана с дела срещу журналисти.

Между другото до този момент държавното обвинение не е успяло да предаде нито един човек на съд заради наводненията в Цар Калояново, Бисер, Бургас, Мизия и Аспарухово, в които загинаха десетки български граждани.
 

Оригинална публикация

www.mediapool.bg I 03.11.2014г. 

"България е лош пример по отношение на свободата на медиите, а в индекса за свободата на медиите за тази година тя заема 100-но място от 180 държави. Това е най-лошата позиция в Европа и ЕС", каза на пресконференция в София Жерар Чоп – председател на швейцарския офис на международната организация "Репортери без граници".

Пресконференцията бе на тема "Свободата на словото в България – къде сме в Европа? И как да си върнем независимостта?". Тя е част от проекта "Демокрацията е процес", реализиран от фондация "Дарик" с подкрепата на швейцарския "Фонд за партньорство и експертна помощ".

Според Жерар Чоп най-големите пречки пред медийната свобода в страната са голямата концентрация на собствеността в медиите, която е гарнирана с пълна липса на прозрачност по отношение на собствеността. Отделно медиите и отделните журналисти са подложени на силен политически, икономически и търговски натиск. Медиите функционират в среда на постоянна корупция, нездравословна политическа и обществена среда, допълва швейцарският експерт.

"В разговор с български журналисти, те съобщават, че има много цинизъм, много автоцензура и силна липса на надежда. Симптомите не са никак добри. Журналистиката е огледало на обществото, следователно има още много какво да се направи. Дали трябва да се губи надежда и да се примирим – убеден съм, че не бива, нещата могат и ще се подобрят. В това отношение много може да помогне журналистическата солидарност", каза Чоп. Самият той е бил дългогодишен главен редактор на швейцарското обществено радио, а сега е медиен консултант и се занимава с оценка на качеството на швейцарските медии.

Друг участник в пресконференция бе експертът Тереза Ходлер, която е прекарала седем години в Русия след падането на комунизма. Тя признава, че е наистина много трудно за медиите да превключат от комунистическата система на контролирана преса към свободна преса.

"Трудно е, трябва много години, има връщане назад. Елцин приемаше свободата на словото и критиката, за кратко време в средата на 90-те години бе постигнато много високо качество на пресата, бяхме учудени", каза г-жа Ходлер. Тя обаче споделя, че след идването на власт на Владимир Путин свободата на словото си е отишла.

"През първото лято на неговото управление се случи трагедията с подводницата "Курск" в Баренцово море и репортерите, дошли да отразяват, показаха как руските военни отказват чужда помощ, за да спасят хората. Само след няколко месеца независимата телевизия НТВ беше затворена, собственикът ѝ бе пратен в затвора, а след това – принуден да отиде в чужбина. Останаха някои независими медии, като "Независимая газета", но те са малко на брой, малки и оцеляват трудно. Над 20 журналисти са убити в този период, една от тях е Политковская", коментира Ходлер.

Според нея проблемите в България не са толкова тежки, колкото в Русия, но има някои сходства.

Журналистът Асен Йорданов от "Биволъ" напомни, че след влизането на България в ЕС е започнал организиран процес на изкупуване и монополизиране на медии. "Процесът беше финансиран от една конкретна банка, която в момента се срива и предизвика криза", каза Йорданов.

По думите му това е илюстрация за пагубните порочни процеси, които протичат в българското общество. "Сега обаче нещата са много по-ясни вследствие на тежкия провал на КТБ и публичната информация за това. В битката за свобода на словото България няма да получи помощ от управляващите, в продължение на години те демонстрират само стремеж за овладяване и пресиране на медиите", каза той.

Оригинална публикация 

www.dnes.dir.bg I 02.04.2014

Медиите в България през 2013 г. повече от всякога бяха ползвани като машини за манипулация, показва годишният доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК). Яна Бюрер Тавание от БХК обясни на пресконференция, че основните нарушения са в непрозрачната собственост и финансиране в медиите, ограничения плурализъм, намесата на собствениците в редакционната свобода, както и тежката автоцензура, предаде БТА.

Гледайки коментарите, става ясно, че хората в България не мислят. Не е важно, кой какво казва, важното е какво си мислят, че знаят. Значи според тези, които мразят БХК, медиите в БГ са едни обективни и чисти като планинска роса??

www.mediapool.bg I 12.03.2014

 България е част от кампанията, която настоява ЕК да се намесва в страни с концентрация на медийна собственост

БНР, Преди всички | 04.02.2014 | 10:40

Тема:Медийната независимост според доклада на ЕК
Гост:Доц. Орлин Спасов – Фондация „Медийна демокрация”

Водещ: Собствеността на медиите в България е все по-концентрирана в ръцете на едни и същи лица, което компрометира редакционната независимост. Това отчете вчера Европейската комисия в първия си доклад за борбата срещу корупцията в Европейския съюз в главата за България. Брюксел припомня, че еврокомисарят по цифровите технологии Нели Крус и посланиците на държавите членки в София неведнъж са изразявали безпокойство за прозрачността и концентрацията на собственост на български медии. В доклада, който се позовава и на различни доклади на международни неправителствени организации, Комисията посочва, че в отговор на безпокойството за медийната концентрация парламентът обмисля нови законови разпоредби за прозрачността на собствеността на медиите. Според Брюксел, статистиките навеждат на мисълта, че договорите за финансиране с евросредства може да са били използвани в ущърб на медийната независимост.
Днес в представителството на Европейската комисия в София ще бъде представен годишният доклад за състоянието на медийната среда у нас. Сега за него ще говорим с Орлин Спасов от Фондация „Медийна демокрация”. Здравейте, г-н Спасов!
Доц. Орлин Спасов: Здравейте! Добър ден!
Водещ: Някаква много разтърсваща, обнадеждаваща новина ще съобщите ли днес?
Доц. Орлин Спасов: Обнадеждаваща новина едва ли ще мога да съобщя, но за сметка на това ще има интересни новини за развитието на медийната среда през миналата година. Иначе, няма място за особен оптимизъм, защото знаете, че в момента България по отношение на свободата на медиите се намира между държави като Гвинея, Мадагаскар и Габон. Разбира се, без да имам нещо против тези държави – просто, искам да посоча, че като че ли това не е клубът, към който нашата страна би трябвало да принадлежи. Би трябвало да се стремим към един европейски клуб. Иначе, по отношение на…
Водещ: 2013 беше особена година.
Доц. Орлин Спасов: Точно така.
Водещ: Избори…
Доц. Орлин Спасов: Да, много неща се случиха.
Водещ: … служебно правителство, протести, всякакви видове контрапротести.
Доц. Орлин Спасов: Точно така.
Водещ: Как това мина през медиите?
Доц. Орлин Спасов: Ами, може да се каже, че в информационно отношение 2013 г. предложи един нов феномен – истинско пренасищане със събития и с информация. И основен източник на това информационно цунами, бих го нарекъл, бяха именно тези събития, които Вие споменахте и основно протестите, като медийната публика бе непрекъснато бомбардирана с новини и мнения и през традиционните медии и през социалните мрежи, като се случи нещо интересно – за първи път границите между традиционните и новите медии се разтвориха толкова широко и може би за първи път Facebook влезе в ролята на една истински важна информационна агенция. Бих нарекъл така социалната мрежа, защото политиците започнаха да използват много активно Facebook. Бойко Борисов например тържествено обяви през 2013 г. …
Водещ: Голям пробив.
Доц. Орлин Спасов: … влизам във Facebook и в Twitter. Така че тук и други политици много често правеха коментари, които след това бяха тиражирани и от традиционните медии. Така че Facebook се превърна в един, бих го нарекъл, първичен източник на информация не само за гражданското общество, но и за самите средства за масова информация. Така че това беше една голяма промяна. Иначе, нашият мониторинг, който осъществяваме заедно с Фондация „Конрад Аденауер” и който сме поръчали на Агенция “Market Links”, по-специално проследи периода от втората половина на миналата година и обхвана централните новинарски емисии на четири телевизии. Това са…
Водещ: От юни до края на годината, така ли? От юли дефакто.
Доц. Орлин Спасов: От юли до края на годината. Да, специално за телевизии.
Водещ: След Пеевски.
Доц. Орлин Спасов: А за преса имаме наблюдения от цялата година. Като следихме БНТ, BTV, „Нова телевизия” и TV7, а от националните всекидневници в обхвата на мониторинга влязоха „Труд”, „Телеграф”, в-к „Сега” и в-к „Преса”. Така че…
Водещ: Какво си спомням от предишните доклади? Много често констатирахте ярко присъствие – така по-евфемистично ще се изразя – на Бойко Борисов. Сега как изглеждат новините през медиите? Има ли доминиращ герой?
Доц. Орлин Спасов: Сега ние, разбира се, следим споменатите лица, чисто количественото им присъствие в медиите през 2013 г. и има известни промени, тъй като до началото на май миналата година бе налице именно това много забележително превъзходство на Бойко Борисов в медиите. Втори тогава беше Цветан Цветанов, а трети Сергей Станишев. Сега виждаме една нова класация, която, разбира се, отразява и променената политическа ситуация. На първо място с присъствие в медиите – общо: телевизии и вестници – е премиерът Пламен Орешарски. И ето тук стигам до отговора на вашия въпрос. Бойко Борисов запазва второто място, като цялостно присъствие, следван от Росен Плевнелиев, Сергей Станишев и Цветан Цветанов. Но бързам да кажа, че макар отразяването на фигури, като Бойко Борисов и Цветан Цветанов в количествено отношение да е силно, то е носител и на едно много добре изразено негативно отношение. Бойко Борисов започва да акумулира към себе си медийна критика. И тази година за първи път се случва нещо много интересно. Случва се за първи път това, че Бойко Борисов притежава по-нисък медиен рейтинг от Сергей Станишев.
Водещ: Е, да, но това се случва в същите медии, които преди му даваха високия рейтинг. Нали така?
Доц. Орлин Спасов: Не само. Това е общият му медиен рейтинг. Но разбира се, за формирането на този негативен медиен рейтинг много голям принос имат тези медии, които преобърнаха рязко отношението си около протестите през февруари миналата година и знаете, че от една рязка и много добре изразена подкрепа на тогавашното правителство на ГЕРБ, на премиера и на неговите министри, те промениха отношението си и сега в момента мониторингът много ясно идентифицира именно този кръг от медии. Специално ние наблюдаваме, както казах, „Телеграф” и TV7. Тези медии са най-критични към предишното управление на ГЕРБ и към лидера на най-голямата опозиционна партия Бойко Борисов. Разбира се, това е гарнирано със съответна подкрепа към правителството на Орешарски и към партиите, които сега формират властовата коалиция.
Водещ: как се разпределя съотношението между информация, компроматност, жълтенина в тези централни вестници?
Доц. Орлин Спасов: Това беше също нещо важно, което нашият мониторинг установи. Когато говорим за компромат, можем да кажем, че в медиите през 2013 г. се разгърна една наистина невиждана до момента война между някои медии. Разбира се, и по-рано имаше сблъсъци, но сега конфликтите се изостриха и в резултат на това именно компроматът, очернянето, ако щете, публичният донос, манипулираният факт и нерядко, дори бих казал, и откровената лъжа се превърнаха в ежедневие в много медии и редица публични фигури, в резултат на тази политика, компроматна, при това водещи публични фигури се оказаха мишена на ожесточени медийни атаки. И ако в предишни години също сме наблюдавали подобни развития, но те бяха концентрирани по-скоро някъде в периферията на медийната публичност, сега ги виждаме вече изнесени на сцената…
Водещ: На първа страница.
Доц. Орлин Спасов: … на някои от най-влиятелните медии.
Водещ: Едно изречение на финала. Общата Ви оценка за медийната среда през 2013, българската оценка? Европейската я чухме, на световните организации също непрекъснато. Вашата лична, като професионалист?
Доц. Орлин Спасов: Ами, българската оценка също е по-скоро песимистична, защото през 2013 г., според анализите на нашата Фондация „Медийна демокрация”, цензурата и автоцензурата се увеличиха. Редица парливи теми продължиха да бъдат табу за много журналисти. И може би най-лошият факт е в това, че много медии продължиха да изпълняват политически поръчки. Така че докато в известна степен собствеността на средствата за информация постепенно като че ли започна да се изяснява, то скритото влияние върху редакционните политики, с финансовия и много често и много често с властови инструменти, стана една широко разпространена практика. Това е цялостната картина.
Водещ: Да. Нищо обнадеждаващо. На Вас стига ли Ви един вестник или една телевизия, за да сте добре информиран?
Доц. Орлин Спасов: Съвсем не. Не е достатъчно.
Водещ: Ясно. Това също… това също е отговор.
Доц. Орлин Спасов: В днешно време човек трябва да следи много източници, за да се информира.
Водещ: Обективно. Благодаря Ви! Орлин Спасов.  

www.dnevnik.bg | 02.10.2013

Публикуваме едно към едно цялата реч на посланика на Германия в България Матиас Хьопфнер от дискусията "Свобода и многообразие на медиите – къде е България?", организирана на 1 октомври в София от фондация "Конрад Аденауер" и ПанЕвропа България. По време на речта той се пошегува, като коментира, че упреците за намеса във вътрешните работи на България към някои посланици са неуместни, защото в ЕС почти няма вътрешни работи, "като изключим решенията за връчването на някои ордени" (Хьопфнер заедно с бившия френски посланик Филип Отие подписаха писмо в подкрепа на протестите, след което Отие бе лишен от орден "Стара планина" – бел.ред.). Преводът, заглавието и вътрешните акценти са на "Дневник" по текста на речта, предоставен от посолството:
Уважаеми дами и господа,
Първо бих искал да благодаря сърдечно на организаторите на форума – Пан Европа България и фондация "Конрад Аденауер". Благодаря за това, че ми давате възможността да открия този форум с няколко встъпителни бележки.
Защо медийният сектор е толкова важен, че всички ние му обръщаме толкова внимание? Моят кратък отговор е:
Медийният сектор има огромно значение за демокрацията
Когато концентрацията на медиите е толкова висока, когато отношенията между собствениците са толкова непрозрачни, когато медиите са зависими от малцина икономически влиятелни и олигархично оплетени, тогава демокрацията е застрашена.
Бих искал да се върна малко назад, за да обясня.
Откакто демокрациите са по-големи от градовете държави в гръцката античност, те имат един проблем. Демокрацията означава, че държавният кораб не е управляван еднолично от един водач, или от група офицери на палубата. Демокрация означава, че всеки има право да участва във вземането на решения за курса на кораба.
Не всеки обаче има възможността, да си изгради пълна представа, какво се случва на палубата, как изглежда машинното отделение, как ще се развива времето, кой навигатор какви способности има или кой курс е правилният за кораба.
Който не може да е на място, трябва да може да разчита на посредници и това са – поне до известна степен – медиите. Човек трябва да може да разчита, че те отразяват събитията по съвест, позовавайки се на истината и знанията си, че не пропускат нищо с цел манипулация, че не добяват нищо и не представят тенденциозно, че осветяват "управлението на кораба" от различни ъгли.
Човек също трябва да знае
кои са хората, които му доставят информацията от палубата
И той трябва да може да бъда сигурен, че те пазят критична дистанция от актьорите на палубата и поставят действията им под въпрос.
Медиите са живителният еликсир на модерната демокрация. Само с подкрепата на медиите демокрацията може да функционира и да доказва големите си предимства.
Авторът на американската декларация за независимост, Томас Джеферсън, е описал това през 1787 г. така:
"Тъй като основата на нашата форма на управление е мнението на народа, нашата първа цел трябва да бъде, той да бъде информиран; и ако трябва аз да решавам, дали трябва да имаме правителство без вестници или вестници без правителство, няма да се колебая нито за миг да избера второто."
Когато предаването на политическите процеси чрез медиите фунционира правилно, една авторатична или олигархична политическа система все някога сама ще се демократизира. Когато обаче то не функционира, всяка държава ще продължава да губи своите демократични постижения, дори и демократичната фасада да е запазена.
Уважаеми дами и господа,
Нека от тази гледна точка да хвърлим заедно поглед към медийната ситуация в България.
Всъщност медийният пейзаж изглежда формално добре: На глава от населението има много повече телевизионни канали, радиостанции и вестници отколкото в Германия. За страна с население от около 7.5 милиона души броят на медиите е впечатляващ. Българската конституция гарантира свободата на мнение.
Теория и практика обаче не винаги са еднакви. Който гледа по-внимателно, открива някои развития, които не са толкова добри. Те ни дават повод за сериозни притеснения.
Бих искал преди всичко да подчертая следните проблеми, както съм правел и преди.
- Собствеността на медийните компании де факто е в ръцете на няколко бизнесмени. Зад пъстрата гора от издания обаче се крият малцина актьори, всеки един от които контролира шарен букет от вестници и други медии
- При това отношенията в собствеността често не са напълно прозрачни. Разбира се, има регистрация, но за външни хора не е ясно кой зад коя медия стои и преди всичко, кой упражнява фактическия контрол.
- В България има едно само привидно медийно разнообразие. Именно в близкото минало видяхме, как определена медия подхвана вълнуваща скандална история. Другите медии я поеха и също писаха за това.
Това всъщност е съвсем нормално развитие. Има го и в Германия всеки ден. Всичко изглежда съвсем нормално. Обаче, и тук идва уловката, редовно виждаме как едни скандали се отразяват подробно, а други истории отпадат от масата. Те въобще не се появяват в големите медии.
Защо става така? Когато човек погледне зад кулисите, може да разбере, че изданията, които единно отразяват определен скандал или заедно мълчат за друг, принадлежат на една и съща медийна група.
Очевидно редовно изборът на теми се определя, дирижира се, отгоре. Отделният журналист има малко влияние върху това. Това е лошо и изгражда една недобра картина на медийното разнообразие в страната.
Бих искал да приложа още един пример:
Човек може да чуе нерядко, че определен вестник е купен от бизнесмен, който няма никаквъ опит в медийния бизнес. След покупката му името му повече не се появява.
Освен това човек може да чуе, че
определен вестник или медия са купени от личности и никой не може да обясни откъде те имат парите за покупката
Дори само тези примери ясно показват заплахите за медийното разнообразие в България. Когато човек погледне зад фасадата, се натъква на малък брой актьори. Те де факто контролират медийния пазар по монополен начин. Те могат да поставят една история на обществения дневен ред и друга да заглушат. Те могат също категорично да подкрепят едно правителство, докато това им е изгодно и след това изведнъж да сменят курса, за да подкрепят управление от другия политичеси спектър.
* Това е реалността днес в България. Някои стават медийни предприемачи, някои го наричат медийни магнати, имат възможността значително да влияят на общественото мнение в България. По този начин те разполагат с голямо политическо влияние. Държавните институции трудно могат да се дистанцират от него. Така възниква опасността от "държава в държавата". За медийните бизнесмени собственият икономически интерес не е толкова важен, много повече става въпрос за увеличаването на благосъстоянието на специфичните групи от интереси.
Много малко качествени медии застават срещу тази тенденция на медийна концентрация, срещу непрозрачната собственост и
срещу изкуствено симулиране на критична медийна публичност
Дами и господа,
Медийният пейзаж в България не се познава единствено по влиянието на малък брой собственици или медийни магнати. Има и натиск от други актьори върху начина на отразяване в България. Може да се говори за "Култура на натиска" или по-добре "Некултура на натиска".
Каналите за това за установени. Едно обаждане на политик тук, едно посочвана на важен рекламодател там и вече се появяват забранени теми.
Вече видяхме, как определени скандални истории заемат челно място в медийното отразяване, защото са засегнати политически или икономически конкуренти. Не искам да казвам имена. Но това засяга високопоставени представители на държавата.
Това е вече знак, че системата отказва. Много журналисти знаят, че тази форма на натиск съществува. Те знаят кои личности имат особено голямо влияние в техните медии, могат да упражняват натиск. Те имат предвид това в своите размисли, когато решават, какво да отразят. Тук става дума за автоцензура, тя съществува и това е много жалко.
Това може да бъде потвърдено от тазгодишно проучване на Асоциацията на европейските журналисти на тема "Медийна свобода в България" сред 169 журналисти. 87% от запитаните смятат, че намесата в журналистическите материали е действаща практика в България. 30% признават, че редовно упражняват автоцензура.
Тези числа показват, колко широкоразпространен е този феномен.
Дами и господа,
Позволете ми да засегна още един проблем. Става въпрос за платените публикации.
Някои медии развиха практиката, да изискват пари за отразяването на определени организации или събития. Все по-често чуваме това от по-малките партии. Особено преди изборите те имат проблеми, да популяризират събитията си пред широката публика. Чуваме, че те трябва да плащат за всяко интервю. Често те не могат да си го позволят. И когато някой им предостави средствата за това, те стават зависими от дарителя. Това не е добре и впрочем беше разкритикувано от наблюдателите на ОССЕ.
Освен това някои частни фирми предпочитат формата на вестникарска статия и се отказват от традиционната реклама. Съответните статии се появяват в редакционната част на вестника и читатетелите придобиват грешната представа, че с темата обективно и непредубедено се е занимавал журналист, и след това е взел отношение по нея. Това разбира се няма нищо общо с обективно отразяване.
Потребителите на медиите в този случай са съвсем съзнателно заблудени
Затова в Германия и в много други страни тази практика чисто и просто е забранена. Нарушения на забраната са строго санкционирани.
Последниците от тези проблеми са очевидни: Случва се едно достойно за критикуване смесване на актьорите в политиката, икономиката и медиите. Така е засегнато разнообразието на мнения и малцина икономически влиятелни личности могат чрез заплащане да влияят на изграждането на мнение.
Гражданите на една демокрация трябва да могат да разчитат, че медиите са независими и критични за взаимодействието между политика и икономика.
Дами и господа,
В последно време по-често се чуват обвинения, че правилата за надзор на досега с право независимите национални радио и телевизия трябва да бъдат променени. Чува се все по-често предположението, че става въпрос за това, да се позволи по-силно политическото влияние над тези оператори. Критиката идва от редиците на парламента. А мишена на тази критика е също и Съветът за електронни медии.
Затова не бива да се учудваме, че тези изводи могат да бъдат намерени и в анализите на уважавани неправителствени организации. Те редовно сравняват медийната ситуация в различни държави.
В рейтинга на "Репортери без граници" от тази година България е паднала от 35 място през 2007 г., когато влиза в ЕС, до 87 място от общо 179 държави. С този резултат България е на последно място от всички държави в ЕС.
Докладът на Freedom House "Свобода на пресата" разделя ситуацията на пресата в 196 държави в три категории – свободни, частично свободни и несвободни. Българската медии са със статус "частично свободни".
Дами и господа,
Описаната картина не е особено положителна, без съмнение. Но все пак виждам светлина на хоризонта. Настоящите, в момента по-скоро в отлив, но
продължаващите от месеци протести са знак за постепенно заздравяване на гражданското общество
Това е добре – напълно независимо от повдигнатите там изисквания. Младите протестиращи, но и голяма част от българското население, изискват освен всичко независима, качествена информация.
Гражданите имат неоспоримо право на изискват това. Медийната свобода и разнообразие са основните ценности на ЕС и основно право на всеки гражданин на ЕС. Едно постепенно еманципиращо се, активно гражданско общество е тясно свързано със система на свободни и независими медии. В крайна сметка едното не върви без другото.
Дами и господа,
това ме навежда на въпроса: Кой какво може да направи, за да подобри актуалното състояние на българските медии?
От моята гледна точка държавата има категоричното задължение. Всяка страна членка на ЕС е задължена да гарантира разнообразния и независим медиен пейзаж. И това е в собствен интерес на всички нас. Редица обществени, политически и икономически проблеми като корупцията и пропуските в правосъдието,
всички това може да бъде решено, като една независима преса редовно и критично отразява тези събития
Само по този начин ще бъде изградено съзнанието за проблемите, за да сериозното справяне с тях.
И все пак трябва да сме наясно: Ролята на държавата в регулацията на пресата естествено трябва да бъде ограничена. Държавата, като гарант на свободната и разнообразна преса, трябва да се ограничи до поставянето на основополагащи правила.
Към тези правила принадлежат действащи закони срещу медийната концентрация, това означава закони срещу нелоялната конкуренция, антикартелни закони. Към тях принадлежат и правила за създаването на прозрачноста на собствеността, както и забрана на скритата реклама.
Бих искам да дам един пример за правилата за създаване на прозрачност на собствеността. В Германия собствениците на вестници трябва да се публикуват на всяка половин година. За промени трябва да се съобщава незабавно. Освен това издателството трябва да съобщи вида и размера на участието на всеки отделен собственик.Трябва да се декларира и ако издателството или неговите собственици по някакъв начин имат участие в други медии.
Така бързо става ясно, кои медийни компании са свързани и в Германия тази система функционира много добре.
И все пак какво се случва, когато един човек официално е собственик на една медия, но политиката всъщност се определя от съвсем различен човек?
Какво се случва в такава ситуация?
От конкурентното право са познати редица примери, как монополни структури или картели могат да бъдат прикрити. Това е естествен рефлекс на монополите. Може да се поставят официални собственици за пред обществото или да се създадат офшорни участия. В германското право такова нещо е нарушение срещу медийните закони. В зависимост от случая има глоби, които могат да достигнат до 50 000 евро.
Освен това нарушение на задължението за обявяване на издателите чрез регистрацията на формален собственик може да представлява и нарушение на правилата за конкуренцията и да бъде санкционирано по силата на закона за нелоялна конкуренция.
Смятам, че в България това трябва да бъде по-често практикувано отколкото досега. Събирането и публикуването на истински данни за пазарните дялове в медийния сектор в България би било стъпка, достойна за приветстване. Досега трудно можеше да се достигне до данни за пазарните дялове и тиражите. Как се е стигнало до такова разпределение също не е много ясно и прозрачно.
В Германия има допълнително създадена Комисия за разследване на концентрацията в медийната сфера. Тя е създадена през 1997 г. като допълнение на картелния контрол в телевизиите. Членовете на тази комисия са както експерти по икономика и радио и телевизионно разпространение, така и представители на медийните организации по провинции. Задачата им е да следят за разнообразието в телевизиите и да избягват големи концентрации. По този начин трябва да се предотврати случаи, в които една фирма или една група хора да постигне голямо влияние над мненията.
В Германия говорим за прекалено голяма концентрация, когато чрез излъчването на една програма едно предприятие има среден годишен дял на зрителите от 30%. Преди няколко години тази комисия предотврати придобиването на телевизионната група ProsSieben/Sat1 от влиятелното издателство "Аксел Шприндег" АД. Комисията проверява съвсем конкретно, кой стои зад съответните предприятия. Тя полага усилия да разкрие формалните собственици и съответно да реагира с глоби. Освен това на страницата на комисията е достъпна информация за дяловете на зрителите на отделните телевизии, както и собствеността на телевизионните канали.
Мисля, че това е модел, който може да е интересен и за България. Ние сме готови да споделим опита си от Германия и да предложим експерти.
Дами и господа,
Когато става дума за медийна свобода и разнообразие, освен държавата голяма отговорност имат на разбира се на първо място журналистите и гражданското общество. Досега в дебата за медийната свобода в България гражданското общество и журналистическите сдружения не са заемали изцяло ролята, която им се полага в другите държави членки на ЕС.
Наистина има журналистически етичен кодекс. Но след всичко, което човек чува, нарушенията на кодекса често не са особено ефективно санкционирани. Понякога те въобще не са регистрирани.
Саморегулацията на медиите не фукционира достатъчно добре
И все пак тук също име редица добри подходи и инициативи, както показа по-рано проучването на АЕЖ. Това са позитивни подходи и многообещаващи начини.
Всичките споменати обстоятелства и практики, будещи притеснения могат да бъдат отстранени, само когато журналистите станат активни участници.
Признавам, че за журналистите в България това не е просто. Който изкарва семейните доходи от журналистическа работа, трябва да взима трудни решения в екстремни случаи. Трябва да си зададе въпроса, дали ще участва в една странна игра или ще изложи на риск икономическото си бъдеще.
Още по-важно е, нито един журналист да не бъде оставен сам с това решение. Той трябва да може да разчита на една силна мрежа. В България има нужда от система за журналистическа солидарност, която да защитава отделните журналисти от политически и икономически натиск и да критикува тези, които налагат нелегитимен натиск над журналистите.
Не трябва да забравяме и властта на гражданското общество. Всеки може да използва властта си като потребител. За нормалните граждани наистина не винаги е лесно да намерят качеството в медийната джунгла и да разберат кой коя медия контролира. Но днес в ерата на интернет много неща са възможни. Мога само да препоръчам на гражданите да използват много различни медии и винаги да се отнасят критично към тяхното качество и съдържание. Онлайн медиите в това отношение днес имат безспорно нарастваща роля.
Дами и господа,
Позволете ми накрая да засегна и европейския аспект на темата за медийната свобода. Правилните решения на проблемите в медийния сектор трябва да се намерят разбира се на национално ниво и с помощта на гражданското общество. Но Европейската комисия и държавите членки не бива да се уморяват да засягат темата за състоянието на медиите и да предлагат съвети и подкрепа, за да се постигнат конкретни подобрения.
Еврокомисарите Нели Крус и Вивиан Рединг направиха добър пример с изказванията си за медийната ситуация в България.
В България има още един много специфичен аспект:
ЕК трябва да помисли за това, как да бъде увеличена прозрачността на използваните евросредства в медийния сектор
Често се чуват слухове за злоупотреби при средствата, предоставени от ЕС за публична употреба. Това е сфера, която според мен ЕК може да погледне още по-внимателно.
Дами и господа,
като германски посланик преставлявам една държава, която е тясно и приятелски свързана с този регион. Смятам го за мое задължение, да насочвам вниманието към съществуващите проблеми. Това не е замислено като поучаване, а като знак за тясната привързаност с приемащата страна България. Впрочем много мои колеги посланици от други страни от ЕС гледат на нещата по същия начин.
Германия има в миналото добър опит с една смесица от журналистическо саморегулиране и държавно регулиране.
В миналото сме правили много предложения за съвети, правили сме форуми по медийни теми, да могат решаващите актьори да си създадат добра представа.
Под "ние" имам предвид редица участници от Германия, не само държавните представители. Особено германските политически фондации в това отношение са имат големи заслуги.
Апелирам към тези групи и също към вас, скъпи гости, да направите усилията си още по-интензивни. Темата е наистина много важна. Дефицитите в медийните системи застрашават не само развитието на демокрацията, но и нашите общи европейски ценности.
Казах още в началото: олигархично оплетените кръгове имат естествен рефлекс, все по-силно да контролират медиите, за да могат да защитават икономическите си и политически интереси. Това обаче не може да продължава така.
Докато държавата приема това и дори до насърчава, тогава властва слободия. Тази дума произлиза от класическата дума "свобода". В системата на слободията свободата е превърната в анархично изглеждащ вакуум на правилата, при който важи правото на по-силния. Вече нямаме свобода, а слободия.
Настоящтата криза показва, че съдбите на страните членки са прекалено тясно свързани, за да игнорират подобно положение. Неоправдана снизходителност и управленски дефицити в отделна държава в крайна сметка се отразява на цялата общност.
Обвинението за "намеса във вътрешните работи", което се чува заради политическите изказвания на посланици от ЕС, е наистина прекалено краткотрайно. В ЕС има все по-малко вътрешни работи на страните членки (като изключим разбира са гарантирането на реда).
Все повече обаче има вътрешни работи на ЕС, за които всеки гражданин на ЕС трябва да може да си изгради мнение и да има позиция. Германската позиция към дефицитите в сферата на медийната свобода и независимпост са е ясна.
Позволете ми накрая, това считам за много важно, да засегна темата за отговорността на всеки от нас. Чрез вашето присъствие днес вие показвате, че подкрепяте свободата на медиите и сте наясно с отговорността си.
Бих искал да ви окуража. Не си затваряйте очите, съмнявайте се, дръжте темата свобода и независимост на дневен ред. Това служи на заздравяването на демокрацията в тази прекрасна страна България.
Благодаря.

Оригинална публикация

Водещ: Външният министър Кристиан Вигенин заяви онзи ден, че споделя тревогите на германския посланик Матияс Хьофнер за състоянието на медиите в България и дори го изпреварил като се заел да инициира обсъждане на общи правила за всички медии в ЕС, което обаче можело да стане в следващия ЕП. Вигенин обясни, че предложил в Брюксел да се помисли за правила, които да регулират концентрацията на медиите, тъй като не само България има проблеми в тази област. Външният министър смята, че без такива общи правила има риск предприемането на национално ниво на мерки да бъде критикувано като намеса в работата на медиите. Кристиан Вигенин коментира темата, ден след като посланик Матиас Хьофнер за пореден път ни каза, че олигархични кръгове владеят и влияят на медиите. Това стана на форум на тема „Свобода и многообразие на медиите. Къде е България?”, организиран от фондация „Конрад Аденауер” и „Пан Европа – България”. Свободата и плурализмът на медиите са основно право на всеки български гражданин на ЕС, напомни ни германският дипломат. Темата коментираме с Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти в България. Добър ден! Освен размислите, които всъщност не за първи път чуваме от посланик Хьофнер, и между другото шеговитият му коментар, че… по повод твърденията му, че такива изказвания са намеса във вътрешните работи на България, той отговаря, че ЕС почти няма вътрешни работи освен връчването на някои орден. Т.е. това вероятно е следващият посланик, който ще си отиде без орден. Хубаво е да изкоментираме и начинът, по който една стабилна медия като „Дойче веле” през седмицата реши един проблем, който провокира сериозно напрежение в България – прекратяването на отношения с Еми Барух и Иван Бедров, което беше коментирано едва ли не като цензура. Аз оттам искам да започнем, този жест, с който „Дойче веле” дойде в България, с ръководния си екип, за да се изясни и за да каже, че ще продължи отношенията си с двамата наши колеги възможен ли е в България?
Иван Радев: Аз се надявам да е възможен, въпреки че сме леко скептични на фона на това, което наблюдаваме. Но „Дойче веле” наистина намери начин да изясни решението, което може би беше взето прибързано. И самите те признаха, че са взели прибързано и без достатъчно да осмислят всички обстоятелства и без вероятно да познават в детайли медийната среда в България.
Водещ: Всъщност това е много важен избор, това беше избор между да признаеш, че си сгрешил и да решиш дали ако не го направиш, оттук нататък, поне за една малка държава като България и за част от нейните жители, вече „Дойче веле” няма да е символ на свободата на словото.
Иван Радев: Да, трудно е да признаеш грешката си, за всекиго е трудно. Но ето това е добрата новина, хубаво е, че започнахме с нея, че въпреки че когато говорим за медии, обикновено описваме една доста черна картина, каквато беше описана и от германския посланик, има добра новина, че не всичко може да бъде подчинено, въпреки усилията на някои хора да подчинят изцяло този сектор и да установят някакъв монопол. Видяхме и силната обществена реакция от началото на лятото, точно когато човек, свързан с този медиен монопол, когото всички свързват с този медиен монопол, беше назначен на важен, на важна държавна длъжност. Еми не се получава. Колкото и усилия оттук нататък да вложат тези хора и не само тези, и някой друг да дойде и да реши да установи пълен монопол върху медиите и върху медийния политически живот, няма да му се получи.
Водещ: Обаче имаше насрещна атака по отношение на последното изказване на посланик Хьофнер, видимо в залата от представителите на различните съюзи на издатели и на медии, от друга страна, имаше и коментари в социалната мрежа защо посланик Хьофнер не е казал всички тези неща и докато ГЕРБ са били на власт, въпреки че имаше опровержение, бяха цитирани доста негови изказвания от 2011 г. насам, които поставят този въпрос, но очевидно никой не го чуваше и тогава.
Иван Радев: Да, разбира се, че ще има насрещни атаки, разбира се, че има интерес, които това изказване и подобен тип из казвания и нашето говорене, откакто съществува нашата асоциация, всички позиции и проучвания, с които сме излизали, са предизвиквали такава насрещна реакция, просто защото засягат интересите на тези хора, част от които формално се водят дори собственици… Видях, че една издателка е (…) посланика, която се води всъщност собственик на два от най-големите вестници. Всички знаят, че не е част (…) и никой не знае кой стои зад нея.
Водещ: И в този смисъл тази предложена като помощ идея на посланик Хьофнер да проучим опита и да се възползваме от това, което Германия вече е направила през Комисията за разследване на концентрация на собствеността на медиите, колко ви се струва реалистично да бъде приложена сега или след време и нас?
Иван Радев: Трудно е да се приложи някакво законодателство в тази политическа обстановка, трудно…
Водещ: Така казва и Георги Лозанов, дано да има парламент, как беше, легитимен парламент, който да го направи.
Иван Радев: Да, за предишният парламент бяхме сигурни, че той няма да го направи, защото никой няма да посмее да го направи, да загуби популярност. Надявахме се след парламентарните избори това лято да дойде парламент, в който да се намери волята и с подкрепата на журналистите, не само на издателите, с подкрепата и на журналистите да се приемат някакви мерки. Но този парламент, който дойде, много бързо показа, че и той не е парламентът, който ще го направи. Просто е трудно да седнеш и да говориш с хора, невъзможно е за нас да седнем да говорим с хора, които предложиха Пеевски и които отказват, които гласуваха Пеевски, които отказват да кажат кой го е предложил. Ние не знаем дали говорим с тях или говорим с човека, който е предложил Пеевски.
Водещ: Да, един въпрос, който много дразни управляващите.
Иван Радев: Да.
Водещ: Странно защо.
Иван Радев: Странно защо и ето и от вчера имаме новина пак свързана с този въпрос, интересна е тенденцията журналисти, които го задават този въпрос, им се прекратяват трудовите правоотношения с работодателите…
Водещ: Имате предвид Лили Маринкова?
Иван Радев: Да, точно така.
Водещ: Да, нашата колега Лили Маринкова, която както стана ясно, вече няма отношения с Канал3. Макар че какво ви изненадва, Канал 3 не е това, което беше.
Иван Радев: Не, мен нищо не ме изненадва. Просто има някаква тенденция, която не е в интерес на управляващите.
Водещ: Ами може би те смятат, че когато овладеят медиите, всичко е наред, въпреки че, както се казва, години наред преди тях други са показвали, че това е проблем. Финално да ви попитам, ако приемем, че министър Вигенин е бил искрен като е казал, че той отдавна е говорил, че трябва да се реши този проблем с концентрацията на медиите, как ви се струва неговият размисъл в посока дали да има европейска политика в това отношение, или да има национални решения?
Иван Радев: Разбира се, европейска рамка е необходима. Но проблемът не е само български, но България в класациите за свобода на словото стои много по-зле в сравнение с всички други членки на ЕС. Т.е. ние имаме, спецификата при нас е доста по-голяма, трябват ни национални мерки. Няма да стане само с европейски мерки, нито пък, да довърша от предишния въпрос за законодателната инициатива, нито пък един закон ще реши всички проблеми на медиите в България. Нито една европейска мярка ще реши, примерно директива, всички проблеми. Много е комплексно, трябват усилия на доста повече нива, включително и журналистите…
Водещ: Най-вече журналистите…
Иван Радев: Също така най-вече и потребителите на медии, които…
Водещ: Да поискат да имат правото да получават достоверна информация. Да, това беше и другото послание за цензурата и пораждащата автоцензура. Може би само на финала да напомним нещо, което също е важно да бъде мислено върху него, защо всъщност сриването на България в класацията на свободата на словото започна с приемането ни в ЕС? Очакването ни беше точно тогава ние да се стабилизираме. Но явно тук текат други процеси.  

в. Капитал Daily | Весислава АНТОНОВА | 02.10.2013

Дискусия за пазара показа, че доверието в журналистиката е почти напълно загубено

Публични дискусии за състоянието на българските медии се водят от много години. Тъжната констатация е, че те почти не дават резултат. Българските медии сякаш не осъзнават, че се саморазрушават, като подкопават доверието на зрителите и читателите си. Поредната такава среща бе проведена във вторник в София, организирана от фондация "Конрад Аденауер" и "ПанЕвропа – България" под заглавие "Свобода и многообразие на медиите. Къде е България?". Както отбеляза в началото на изказването си един от гостите – посланикът на Германия в България Матиас Хьопфнер: "Ако медиите не работят добре, една държава би изгубила своя демократичен характер, дори и да запази демокрацията като фасада." (Акцентите от речта на Хьопфнер – на стр. 9.)
Германският опит
Един от сериозните проблеми, които открои Хьопфнер и които неведнъж са обсъждани публично, е този за концентрацията на медии в едни и същи ръце и непрозрачността на медийната собственост. Той посочи, че няколко медийни магнати в България имат възможността да влияят на общественото мнение и "от тяхното влияние не могат да избягат дори президентът, правителството и парламентът".
Посланикът даде пример с Германия, където практиката на подставените лица в медиите се санкционира с глоба от 50 хил. евро, а в страната има специална Комисия за разследване на концентрацията в медиите, която съществува от 1997 г. Посланикът предложи такава да бъде създадена и в България, като Германия е готова да сподели опита си и да изпрати експерти у нас. Там веднъж на всеки 6 месеца има правилото да се публикува собствеността в медиите, видът и размерът на участието на всеки съдружник, както и промените вътре в нея. Разбира се, по принцип може да се работи с подставени лица и с офшорни субекти, но в моята страна това е забранено, каза посланикът.
Друг основен механизъм за справяне е саморегулацията, но тя също не работи добре предвид честите нарушения на етичния кодекс. Посланик Хьопфнер напомни за практиката на платените публикации и за оплакването на по-малките партии, чиито членове са притискани да си плащат за всяко интервю, коментира и критиките, прозвучали от трибуната на парламента към работата на обществените медии БНТ и БНР и медийния регулатор СЕМ. Накрая той припомни, че всяка страна -членка на ЕС, е поела ангажимента да гарантира свободно медийно пространство.
Нужни са и законови промени
Председателят на СЕМ Георги Лозанов също беше доста критичен. По думите му българските политици си мислят, че със спечелените избори получават и право да се разпореждат и с медиите. Не може парламентът да разпределя парите на обществените медии и по някакъв начин да се намесва в тяхната работа, допълни Лозанов. По думите му трябва да чакаме парламент с авторитет, който да направи законова промяна по отношение на монополите в медиите и концентрацията на собствеността. "Трябват и сериозни регламенти в отношенията между журналистите и собствениците на медии", допълни Лозанов. И политиците, и бизнесът трябва да се пазят от медиите – сега всеки като че ли гледа да участва в разпределението на собствеността в тях, завърши изказването си той, но не даде примери с имена на конкретни собственици.
Казусът "Дойче веле"
Високата температура на дискусията от конференцията за състоянието на българския медиен пазар спадна на започналата час по-късно в същата зала пресконференция, дадена от "Дойче веле". От медията обясниха, че ще търсят компромисен вариант за стила на коментарите си за България, след като са установили, че имат принципни различия с начина на писане в България спрямо този в Германия. От началото на казуса с отстраняването на журналистите Иван Бедров и Еми Барух като коментатори в "Дойче веле", защото техни текстове не отговаряли на стандартите на германското държавно радио, в сайта на българската секция не се публикуват коментарни и аналитични текстове. Верица Спасовска , ръководител на програмите за Средна и Югоизточна Европа, потвърди, че е взела интервю от мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. "С това интервю мисля, че се изчистват въпроси за банката", лаконично каза тя.
Повече за конференцията можете да прочетете в capital.bg

Стр. 8 

в. Сега | Татяна Ваксберг, Дойче веле | 26.02.2013

Много правителства бяха посрещани със сервилност, но това на Борисов беше посрещнато с демонстративен разпад на журналистическата професия

За България в момента е най-важен не президентът, а "Репортери без граници". Все някой трябва да обясни този радикален и светкавичен завой, който направиха верните на Борисов медийни служители. До неделя следобед (17 февруари – б.р.) те бяха точно толкова сервилни, колкото и четири години подред, но в понеделник сутринта се събудиха с критично отношение към премиера.
В неделя, 17 февруари, когато в България се състояха първите истински мащабни митинги от години насам, новините трябваше да се научават от кабелния Канал 3, прославил се като "опозиционен", макар че не е много ясно какво точно значи това. Само три-четири дни по-късно, когато участието в митингите закономерно намаля заради работната седмица и оставката на правителството, водещите телевизии си промениха отношението към протеста: втурнаха се към извънредни емисии и преки включвания от всяко кръстовище, на което имаше поне двайсетина души. И дискусиите траеха часове.

Изпуснатият морал

Главни редактори и просто коментатори, които в продължение на четири години говореха насериозно за Борисов като за политик и за ГЕРБ като за партия, внезапно се озоваха в ефир, за да изразят съпричастност с протестиращите срещу бедността и дори да говорят за кризата на морала в политиката. Трябва да са изпуснали някъде по пътя морала на собствената си журналистика, която четири години подред потулваше истински новини, заглушаваше малкото разследвания в периферни издания и допускаше крайно инцидентно политически коментари по съществени въпроси.
Твърди се, че най-непоносим за гледане бил завоят на водещия Николай Бареков, който представяше Борисов като полубог в продължение на четири години, а в четвъртък се оказал критично настроен към него. Най-вероятно е така. Все пак правителството падна предишния ден.

За паметта и мускула

Това, което става в медиите, се нуждае първо от памет, а чак след това от анализ. Много правителства през последните 23 години бяха посрещани със сервилност, но това на Борисов беше изключение. То беше посрещнато не просто угоднически, а с демонстративен разпад на професията на журналиста.
За премиера Жан Виденов угоднически се казваше, че е победила лявата и социалната идея, за премиера Сакскобургготски с упоение се твърдеше, че е победила историческата справедливост и западната аристокрация, за премиера Станишев се казваше, че победили разумът и прагматичният подход. За Борисов обаче се казваше, че е победил мускулът. "Може ли да ви го пипна?" – тази фраза беше изречена от репортерки все пак, не от минувачки по Околовръстното. Как би следвало да се анализира такава журналистика? Много е спорно, че това изобщо трябва да се прави от хора, анализиращи именно медиите.

Медиите вървят с победителите

Това, което става в българските медии, не може да се дефинира като цензура, нито като автоцензура. Не защото двете определения са неточни, а защото са непълни. Драматично им липсва допълнителен индикатор, който да измери комбинацията от корупция, некомпетентност и умишлен отказ от свобода.
В завоя от последните дни има обаче и една добра новина. Тя е в пророческото определение на Асен Агов от далечната 1991 г.: "Медиите вървят с победителите, за съжаление", беше казал той. Времето показа, че е бил обидно и непростимо прав. Но пък ако вие сега сте объркани в политическата ситуация и не можете да разгадаете кой реално стои зад едно или друго политическо действие, просто включете някой централен телевизор. Там с поведението си ще ви подскажат кой се очертава да е победител.

Стр. 14

в. Капитал Daily | Весислава АНТОНОВА | 18.12.2012

Или защо секторът загърбва правилата за независимост и свобода

Имате ли усещането, че медиите сякаш са се превърнали в глашатаи на властта? Гръмогласно и самодоволно съобщават факти от една действителност, която не прилича на тази, в която живеем. По-често загърбват проблемите на хората и се крият зад карнавалната маска на забавлението и фриволността. Сякаш всички сме герои от риалити формат и живеем в два паралелни свята. Медиите престанаха да са онова криво огледало, в което се отразяват грешките и недостатъците на властта. Престанаха да са коректив и флагман за позитивна промяна. Все по-рядко са трибуна на гражданското общество. Тъкмо обратно, точно както в света на приказките, медиите позволяват на властта да се чувстват самодоволно и самовлюбено. А от това в крайна сметка губят всички – и хората, и политиците, и самите медии.
Заплахите пред свободата и независимостта на медиите в България са сред най-често дискутираните теми напоследък. Регулацията на медиите е загубила принципните си ориентири: от една страна, всички споделяме убеждението, че свободата на словото и независимостта на медиите са важни ценности, от друга, има конфликтни интерпретации за съдържанието на тези ценности, а какви политики са необходими за постигането им остава съвсем неясно.
До тези констатации са стигнали трима изследователи – Даниел Смилов, Георги Ганев и Ружа Смилова от Центъра за либерални стратегии. На базата на резултатите от международния изследователски проект МЕДИАДЕМ, който анализира медийната регулация в България и в още 13 членки и кандидат-членки на ЕС, екипът на Центъра за либерални стратегии е подготвил доклад с препоръки за насърчаване свободата и независимостта на медиите в България. Той се фокусира върху три основни теми: държавното финансиране на медии – частни и обществени, етични стандарти на професията, концентрацията и прозрачността на медийната собственост.

Политически влияния

Според авторите на доклада анализът на медийния пазар от началото на 2000 г. до днес показва, че политическите партии преминават през период на криза, която води до забележимо отслабване на прекия политически натиск над медиите. Той бива заменен от по-фини форми на влияние. Политическите партии се опитват да запазят близките си връзки с медиите не чрез пряк контрол върху обществените медии, а най-вече чрез финансиране и даване на лицензи на политически свързани бизнесмени.
За разлика от 90-те години, когато политическите играчи се опитват да доминират медиите, тясната връзка между медии и политика през последните няколко години става чрез взаимно привличане, сложни корпоративно-политически игри, а понякога и с открито сливане между политически играчи и медии – например партия "Атака" – тв предаването "Атака".
Според изследователите формулирането и прилагането на медийни политики е все по-зависимо от политически свързани корпоративни интереси. Това е добре илюстрирано от практиката по издаване на лицензи на медийните регулатори – независимият Съвет за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Тази тенденция продължава да се задълбочава и през противоречивия, оспорван и бавен процес на дигитализация, анализиран подробно от изследването в рамките на проекта МЕДИАДЕМ.

Корпоративна зависимост

Като главни структурни проблеми на медиите в България докладът на Центъра за либерални стратегии отчита медийната собственост, нейната непрозрачност и прекомерната й хоризонтална и вертикална концентрация. Авторите на изследването обръщат внимание, че по отношение на всички видове медии няма специални правила срещу прекомерна концентрация на медийния пазар, нито са въведени специални тестове за медиен плурализъм при определяне на злоупотребата с господстващо пазарно положение на медийния пазар. Такава злоупотреба се установява от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която има пълни права да решава, без да прилага никакви специални тестове, отнасящи се специално до медийните пазари, нито е длъжна да се ръководи от някакви специални изисквания към медийната пазарна среда.
Въпреки че медийният пазар в България се характеризира с присъствието на множество медийни компании, липсва истинско разнообразие на съдържание. Това само отчасти се дължи на нарастващата концентрация на медийна собственост и на влиянието на бизнеса и политическите партии върху медиите. Самите медии също имат своята роля в този процес – притиснати от падащите тиражи и от конкуренцията за пазарен дял, различните медийни компании започват все повече да произвеждат повтарящо се съдържание и идентични медийни формати. Нещо повече – то се характеризира и с растяща таблоидизация и с подмяна на сериозните анализи с т.нар инфотейнмънт – поднасянето на информация под формата на забавление.
Силната конкуренция, парадоскално, не повишава качеството на журналистическия продукт, нито е увеличила плурализма и разнообразието на медиите поради широко разпространените и още разрастващи се практики на автоцензура и търговия с влияние. Ниските стандарти оказват влияние не само върху журналистите, но и върху редакторите и издателите – заради спадащите печалби те често се поддават на корпоративен натиск от бизнес кръгове. По-нататъшен източник на натиск върху журналистите са нездравите връзки между пресата и електронните медии в България, от една страна, и ПР и рекламните агенции, от друга, се казва още в доклада.

ПРЕПОРЪКИТЕ ОТ ДОКЛАДА

1. Осигуряване на по-строг контрол върху информацията за собствеността на печатните медии, която ежегодно се подава в Регистъра на печатните издания, воден от Министерството на културата. Да бъдат въведени и прилагани градирани глоби и други административни санкции за неподаване, както и за подаване на неточна информация към този регистър. Да бъде помислено и за прехвърлянето на този регистър към Министерството на правосъдието, където подобни регистри се водят относително по-добре – с по-добър административен капацитет и експертиза.
2. Препоръчва се въвеждането и прилагането на разпоредби в Закона за защита на конкуренцията, които се отнасят специално за медийния пазар – като ясни прагове на хоризонтална и вертикална медийна концентрация, както и прагове за притежаване на различни видове медии от една компания. Също така да бъде въведен тест за медиен плурализъм, който задължително да бъде прилаган от КЗК при определяне на злоупотреба с господстващо положение, при купуване и сливане на медийни компании.
3.Правила за финансирането на медиите – един от най-проблемните въпроси в българските медии е тяхното финансиране. По отношение на пресата няма ограничения относно източниците или собствеността на капиталите, инвестирани в медийни компании, а непрозрачното финансиране на медиите излага сектора на опасност от навлизане на сенчести капитали, които използват медиите за прокарване на други свои и чужди бизнес интереси, като практикуват търговия с влияние, черен РR срещу конкуренти и т.н. Финансовата криза допълнително усложни ситуацията, като свали тиражите и печалбите, което постави пресата в зависимост от индиректно държавно финансиране (чрез финансирани от държавата реклами) и съмнителни капитали. В резултат на това в пресата се разпространяват практиките на търговия с влияние и все по-благосклонно отразяване на управляващите.
4. Авторите на изследването апелират за въвеждане и на ясна регулация на политическата реклама в медиите и гарантиране честното медийно отразяване на предизборните кампании. В България практически няма никакви ограничения за достъпа на партии и политици до пресата както по време, така и извън предизборни кампании. Частните електронни медии също не са регулирани и макар да има известни изисквания към съдържанието на програмите, те не касаят политическата реч. Това е задача на саморегулаторните механизми като Етичния кодекс на българските медии. Има само някои правила, които касаят политическите кампании, и те са идентични с тези за пресата: рекламата в пресата и ефирното време се предоставят при идентични и предварително заявени условия на всички партии и кандидати.

Стр. 6