www.topnovini.bg | 17.01.2013

Демокрацията в нито една страна не е автоматизъм, тя трябва непрекъснато да се развива и поддържа в демократичното ежедневие. Никоя страна обаче не е защитена от появата на авторитарни сили, които биха се опитали да оспорят демокрацията или да я застрашат, да я подложат на опасности.
Това се отнася и за Германия. Ето защо е толкова важно да има функциониращо гражданско общество, да съществува непрекъснат гражданско-обществен мониторинг. Радостно е, че развитието на българското гражданско общество в последно време е все по-динамично и не се страхува да надигне глас в много оспорвани дебати. Силното и будно гражданско общество, комбинирано със силните и независими медии са вече гарант за жизнена и здрава демокрация и обратното, всеки един дефицит в тези области отслабва демокрацията. Това заяви в интервю за БГНЕС посланикът на Федерална република Германия у нас Матиас Хьопфнер.

Миналата година вие станахте обект на цензура в български вестник. Какво говори този случай за свободата и плурализма в българските медии? Какъв е начинът за разрешаване на проблемите в медийната среда – промяна в законодателството или саморегулация?

Първо по конкретния случай, който споменахте, за мен въпросът е приключен. И двете страни изразиха позициите си. За моите 3,5 години като посланик в София това е единичен случай, на който не бих искал да отдавам прекалено голямо значение. В структурно отношение наистина се забелязват сериозни дефицити в българския медиен ландшафт. Това бе установено от различни изследвания, особено открояващо се от тях е изследването на Репортери без граници, които в годишната си ранглиста за свобода на медиите за пореден път понижиха мястото на България. И ако малко преди присъединяването на България към ЕС (през 2007 г. – бел. ред.) тя беше поставена на 35-то място, сега страната е на 80-то място в тази класация. Европейската комисия също се обърна чрез писмо на еврокомисар Нели Крус към българското правителство по този въпрос. Някои мои колеги, посланички и посланици, също взеха отношение. Следователно очевидно не става дума само за мнението на германския посланик. Ако трябва да обобщя, ми се струва, че на преден план стои въпросът за прозрачността и концентрацията на структурите на собственост на медиите в страната, както и индикациите за автоцензура на журналисти и много купени публикации. Така че със сигурност не съществува една-единствена мярка, която би могла да реши всичко това. В повечето държави с независима, многопластова преса има комбинация от законова регулация и саморегулация на медиите. В Германия например имаме добър опит с резервирано държавно регулиране, което се ограничава само върху централните параметри на осигуряването свободата на медиите, то задава рамката. А акцентът е поставен върху саморегулацията на медиите. Германските политически фондации в София работят от доста време съвместно със своите български партньори и се опитват да предложат примери за деликатна законова регулация. Разбира се, много е важно да има и силно изразена професионална етика и морал и ясни стандарти за качеството на журналистите, чието спазване да се контролира от ефективна институция за саморегулация. Без такива общовалидни правила медиите не могат да изпълняват пълноценно своята важна функция за демокрацията като т. нар. Четвърта власт.

Според някои наблюдатели и журналисти свободата на вестникарския пазар в България е приключила с оттеглянето на ВАЦ от страната ни. Вие споделяте ли това мнение?

Докато медийната група ВАЦ беше тук, не всичко беше идеално. Но след оттеглянето й при независимото сравнение на страните във вече споменатия индекс за свобода на печата на Репортери без граници България още малко е слязла надолу в класацията – от 70-то на 80-то място. Аз мисля, че ВАЦ допринесе за многообразието на българския медиен пейзаж и икономическите интереси на германския инвеститор се ограничаваха единствено и само върху медийния бизнес.

Известният германски социолог Клаус Офе предупреди неотдавна за опасност от възраждане на авторитаризма в някои страни от Източна и Южна Европа, включително в България. Виждате ли подобна опасност за страната ни?

След политическите промени през 1990 г. България преживя наистина тежък период, тъй като никак не е лесно да се преработи цялото наследство на комунистическото минало и дълго време след това просъществува силна приемственост на стария елит. Ние самите с обединението на Германия преживяхме това. Видяхме колко големи усилия са необходими за преодоляването на миналото. Но поради икономическата мощ, институционалната стабилност и гражданското общество на федералната република ние бяхме в сравнително по-добра изходна позиция. Обстоятелството, че българското гражданско общество все още е относително слабо развито, слабо активно, се отразява особено неблагоприятно на развитието като цяло. Въпреки началните трудности обаче България за радост можа да изгради функционираща парламентарна демокрация. Но демокрацията в нито една страна не е автоматизъм, тя трябва непрекъснато да се развива и поддържа в демократичното ежедневие. Никоя страна обаче не е защитена от появата на авторитарни сили, които биха се опитали да оспорят демокрацията или да я застрашат, да я подложат на опасности. Това се отнася и за Германия. Ето защо е толкова важно да има функциониращо гражданско общество, да съществува непрекъснат гражданско-обществен мониторинг. Според мен радостно е, че развитието на българското гражданско общество в последно време е все по-динамично и не се страхува да надигне глас в много оспорвани дебати. Силното и будно гражданско общество, комбинирано със силните и независими медии са вече гарант за жизнена и здрава демокрация и обратното, всеки един дефицит в тези области отслабва демокрацията.

България е страна, която се нуждае от значителни чуждестранни инвестиции, за да модернизира икономиката си. Но в последните години се забелязва точно обратното. Големи германски компании се изтеглиха от страната ни – RWE през 2009 г., ВАЦ през 2010 г., E.ON през 2011 г. Какво трябва да направят властите, за да подобрят имиджа на България пред германския бизнес?

Всяка от изброените три фирми имаше много специфични причини за оттеглянето си. За сметка на това други фирми разширяват присъствието си тук. Ще дам само няколко примера – Фесто, АББ, Луфтханза Техник, големи търговски вериги като Била, Хит, Практикер, Баухаус, Лидл, Метро – надявам се да не съм пропуснал накого – разширяват не само филиалите си, но и инвестират системно в обучението и усъвършенстването на своите служители. И все пак едно е ясно, за германските фирми България означава не само ниски данъци и ниски цени на труда. Известни са и някои сенчести страни от българската действителност. Все още германските инвеститори считат дефицитите в съдебната система, в правната сигурност и функционирането на администрацията, както и непрозрачността при възлагането на обществените проекти за слабости на страната като място за инвестиции. Ако към това се прибави впечатлението за прекалено мудно и селективно разследване на икономически престъпления в ущърб на отделни инвеститори, това вече изпраща доста негативен сигнал към инвеститорите. Според едно скорошно проучване германски предприятия наблюдават дори влошаване на борбата с корупцията. Една трета от запитаните германски инвеститори по-скоро не биха инвестирали повторно в България, ако днес трябваше да вземат това решение. Докато в предишно подобно запитване само една пета от анкетираните са били на такова мнение. Това е повод за загриженост. И германци, и българи имат общ интерес да продължат да се подобряват рамковите условия на икономиката в страната и това според мен се отнася в специална степен за малките и средни предприятия, които при нас в Германия традиционно са мощен двигател за растеж и иновации.

Какво конкретно бихте препоръчали да се направи за разрешаване на съществуващите проблеми?

Ако трябва в детайли да разгледам въпроса, прекалено дълго трябва да говоря. Ще кажа най-общо, че структурните реформи, които се извършват, трябва да продължат действително да се извършват, имам предвид в правосъдната система, вътрешните работи, административната реформа, електронното правителство. И тези реформи трябва да създават впечатлението в обществото, че има динамика в тях, а не че съществува стагнация, тъй като в такъв случай това би било контрапродуктивно като цяло за развитието и респективно за отношението на инвеститорите към страната ви. Искам да кажа и нещо положително. Доброто развитие на инфраструктурата в последно време е позитивен сигнал за инвеститорите, то се отразява благоприятно за техните решения да инвестират в страната ви.

На последните избори през 2011 г. имаше критики, включително от чуждестранни наблюдатели, за нередности по време на избирателния процес. Опозицията вече изрази притесненията си, че нередности се очакват и на изборите тази година. Как се отнасяте към факта, че в държава членка на ЕС честността на избирателния процес се поставя под съмнение?

Когато се изразяват съмнения, критики, това е признак за жива и жизнена демокрация. Но обективно погледнато ние следим законодателните промени. На 23 януари всички посланици на държави членки на ЕС ще имат брифинг в парламента. ОССЕ остави много предписания и препоръки и смятам, че действително ще се обърне внимание дали тези препоръки са отчетени и дали са взети необходимите мерки и съответно това ще бъде по някакъв начин контролирано.
В европейските страни се чуват все повече гласове за реформирането на ЕС предвид трудното икономическо положение. Каква според вас трябва да бъде насоката на реформите – Европа на две скорости или задълбочаване на икономическата и политическата интеграция между държавите членки?
Всички ние имаме много голям интерес Европа да е силна. Ето защо би трябвало с пълна енергия да продължим съвместно работата по европейското единение. Изречението да няма Европа на две скорости беше актуално, още когато ЕС се състоеше от шест, а по-късно и от 12 члена. Сега обаче ЕС наброява 27 страни членки, така че е съвсем естествено една или друга държава членка поради основателни собствени интереси в определени области да не иска те да преминат в компетенциите на съюза или все още да не е готова това да се случи. Това обаче за мен не е катастрофа. В момента европейският проект е изправен пред сериозно изпитание. Дълговата криза се превърна за Европа в криза на доверието. Германия се застъпва и опитва да се премахнат причините за тази криза. Една от тях е намаляване на прекалено високите държавни дългове. България представлява изключение по отношение на дълговете в обществения сектор и на фискалната дисциплина, което е достойно за похвала. Също така трябва да се изгладят и икономическите дисбаланси в рамките на ЕС и да се засили конкурентноспособността на някои членове в еврозоната. Всичко това прави необходима една още по-дълбока интеграция. Такава по-дълбока интеграция предполага, че ЕС трябва да бъде разглеждан като общност на ценностната система и тези ценности трябва да бъдат ежедневно живени и доказвани. И когато възникнат дефицити, трябва да се намери политическа воля, за да се направят необходимите структурни промени, които да дадат възможност ценностите, обединяващи нашия съюз, да бъдат отново на дневен ред. Освен това би трябвало да разширим и възможностите за демократичното право на глас на европейско ниво.

На последния Европейски съвет държавите членки не се споразумяха по Многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г. Какви ще бъдат последиците от този неуспех за процеса на европейска интеграция на държавите от Западните Балкани? Има ли опасност този процес да бъде прекъснат?

Аз лично не виждам такава опасност. На извънредния Европейски съвет в края на ноември 2012 г. държавните и правителствените ръководители за първи път обсъдиха финансовата рамка на ЕС за периода 2014-2020 г. Така че дори щеше да е изненада, ако се беше постигнал веднага консенсус по всички финансови въпроси. Искаме повелята за бюджетна дисциплина във време на обща бюджетна консолидация да е в сила и на европейско ниво. От решаващо значение е наличните средства да се използват по-интелигентно, по-целенасочено там, където ще създадат растеж и заетост. Интеграционният процес обаче няма да се забави от това, че до този момент не е постигнато единство по финансовата рамка, това дори може да ускори реформите. В текущия период до 2013 г. България успя да усвои ефективно едва една трета от договорените средства. В началото административните структури в страната не бяха в състояние да сключват необходимите договорености, да осигурят контролните механизми за прозрачно движение на средствата. Трябва обаче да се оцени позитивно и по достойнство фактът, че българското правителство навакса много бързо и силно в последните три години и до края на 2013 г. се очертава относително висока квота на усвояване на средствата. Като цяло наблюдавам добър напредък и подобрение в тази област и това ме карат да бъда оптимист, че европейските средства за България ще достигат още по-добре до целевите групи и ще водят до още по-големи резултати.

В последните месеци се наблюдава напрежение в отношенията между България и Македония. Какво е мнението на Берлин за това положение?

Следим много внимателно политическото развитие между България и Македония, критичните забележки и от двете страни не ни убягват. Имам обаче впечатлението, че правителствата на двете страни водят конструктивни разговори на високо ниво, за да изчистят съществуващите недоразумения. На последното заседание на Европейския съвет държавните и правителствените ръководители на ЕС гласуваха единодушно, включително с гласа на Германия, едва тази година да се реши кога да започнат преговорите за присъединяване на Македония към ЕС. Очакваме ЕС да вземе решение по въпроса тази година.

При посещението си в Турция миналата година българският президент Росен Плевнелиев изрази категоричната подкрепа на България за европейската перспектива на страната. Как се възприема тази категорична позиция на фона на противоречията между европейските страни относно кандидатурата на Анкара?

Преговорите за присъединяване на Турция към ЕС стартираха още през 2005 г. и то след силното застъпничество на Германия. Германия има специален интерес от приобщаването на Турция към ЕС. Турция има важен принос за стабилността на някои съседни страни на ЕС, както и за сигурността на енергоснабдяването на съюза. Освен това тя играе важна роля в междукултурния диалог между Европа и нашите съседни страни от Близкия и Средния Изток и от Северна Африка. Ето защо ние се застъпваме за продължаване на тези преговори. Присъединяването на Турция обаче ще е възможно, само ако тя продължи да осъществява реформите, ако изпълни т. нар. критерии от Копенхаген, които са предпоставка за присъединяването й, затвори всички преговорни глави.

БГНЕС

Оригинална публикация

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 05.02.2011

Председателят на СЕМ Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 година. През 1982-а г. завършва философия в Софийския университет. Сега преподава в неговия факултет по журналистика и масови комуникации, в Но8 български университет и в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". През миналата година Лозанов оглави работна група за създаването на проект за нов Закон за радиото и телевизията. В нея участваха още експертите Радомир Чолаков, който преди дни стана юрисконсулт на Българския футболен съюз, Хачо Бояджиев, продуцентът Нико Тупарев, председателят на УС на Асоциацията на частните радиа и телевизии Атанас Генов и други.

- Господин Лозанов, работна група, на която вие сте председател, приключи работа по създаването на проект за нов медиен закон, за нов Закон за радиото и телевизията. Дискусиите около този закон винаги са били толкова разгорещени и крайни, колкото са били и около държавния бюджет например. Преди време казахте, че многобройните поправки в сега действащия са го лишили от основна цел. Намирате ли я в проекта, който работната група писа от миналото лято досега?

- Нека най-напред да кажа, че все още не става дума за проект, а за концепция за нов закон, която очертава проблемното му поле и трасира възможни маршрути из него. Често разминаващи се. Интригата на това ниво е кой какво подкрепя и в крайна сметка се получи нещо като карта на експертни идеи. От такава гледна точка е по-коректно да се говори не за единна цел на проекта, а за общи принципи на групата. Те са поне три.
Първо, защита на съдържателното многообразие. То само на пръв поглед е голямо в нашата медийна среда. Ако се вгледаме по-внимателно в нея, ще открием тавтологичност на профили, подходи, собственици. Ще открием и до голяма степен изключени аудитории на възрастов, интелектуален или географски принцип.
Второ, либерализация на регулацията. Тя даже не е въпрос на воля, а се налага от самото развитие на технологиите – много по-голямата свобода в интернет неизбежно се отразява и върху традиционните медии, "развращава" ги по законите на конкуренцията. Разбира се, неизбежен е и обратният процес, но той принадлежи на бъдещето. Засега продължава да е валиден лозунгът "Долу ръцете от интернет!".
Трето, технологична неутралност на регулацията на съдържанието. С отпадането на аналоговия ефир все повече ще стават формите на пренос, по които едно и също съдържание ще стига до крайния потребител, и все по-малко значение ще има по коя точно стига. Нито има смисъл, нито е справедливо информационните емисии например да се подчиняват на различни разпоредби в зависимост от това дали ги гледаш на екрана на телевизора или на дисплея на телефона си.

- В работната група участваха представители на БНТ, на БНР, на частните медии, на кабелните оператори, на независимите продуценти и експерти. Кои от тях ще останат най-доволни от новия законопроект?

- Надявам се никой, защото равната отдалеченост от всеки интерес, вън от обществения, е гаранция за "морала на закона". Това обаче прави работата напрегната и бавна, минаваща през шума на скандала и мишите крачки на компромиса. А медиите със своите сдружения по условие са в привилегирована позиция, защото могат да защитават интересите си освен в експертни спорове и в пряк диалог с аудиторията.

- Вече разбираме, че един от големите спорове е бил около това дали да се създаде отделен закон за БНТ и БНР. Когато станахте председател на СЕМ миналата година, се говореше и те да бъдат поставени под една обща управленска "шапка". Какви са дободите "за" и "против" тази идея и това ли наистина беше най-сериозно дискутираната тема?

- От групата фактически май само аз останах категоричен защитник на общ закон. Защото така е хармонизирано нашето законодателство в преговорния процес с ЕС. Защото обществените медии имат дуалистичен модел на финансиране и играят на един и същ пазар с търговските. Защото са едни и същи принципите и съответно механизмът за контрол по спазването им и за едните, и за другите. Защото затварянето на БНР и БНТ в нормативен анклав по предпоставка им дава ведомствен характер и ги маргинализира. Защото това е връщане назад в развитието на медийната система у нас -към далечната 1997 г., когато за тях наистина имаше специален закон, наричаха го "гордостта на Клара". Защото… Иначе за съжаление най-страстно дискутираната тема действително беше съобразената с европейските практики идея за институционално обединение на БНР и БНТ. Изглежда че аз направих грешка, като я лансирах твърде рано и парата веднага отиде в свирката – дебатът се политизира, преди да е започнал по същество. А няма никакво съмнение – това е един от устойчивите консенсуси и в работната група, че обществените медии у нас се нуждаят от радикална реформа. И тя във всички случаи ще трябва да включи превръщането на управлението им от пирамидална структура в административна услуга, пък дали тя ще стане обща за двете медии – това е въпрос на проучване на ефекта в числа, а не 6 патоси и заклинания .

- В хода на работата казахте, че основна задача на закона ще бъде да се бори с концентрацията и монопола в медиите и с непрозрачната им собственост като гаранция за защита на плурализма и на свободата на словото. Имаше ли съпротива и постигнахте ли целта си?

- Имаше и вероятно продължава да има. Това е нормално за собствениците, тъй като нашият пазар е малък и оцеляването или поне просперитетът им зависи от разширяването на собствеността им. Така че те не искат по-големи рестрикции, отколкото в която и да е друга сфера. Но няма да се уморя да повтарям, че информацията освен стока е и право. Конституционно защитено. Общото антимонополно право не стига. Според него е достатъчно да има трима играчи на един пазар. Ясно е, че за да се гарантира медийният плурализъм, те трябва да са много повече. Мисля обаче, че тук позициите ни се сближиха и затова много помогна експертното становище на КЗК, която приема, че може да се въведат специализирани прагове на концентрация за медиите.

- По традиция един от най-спорните въпроси е за финансирането на БНТ и БНР. Оттам постоянно се оплакват, че държавата им връзва ръцете за ефективно участие на рекламния пазар с ограничения. Частните медии пък са недоволни, че всяка година БНТ и БНР тръгват с десетки милиони левове напред заради субсидия от държавния бюджет. Как изглежда решаването на проблема в новите текстове?

- Както се казва, и едните са прави, и другите. Което прави възела много затегнат, и то от самото начало на века, когато се появи първата национална частна телевизия. Развързването му обаче трябва да започне от обратния край, като най-после заработи осигуреният чрез държавния бюджет фонд "Радио и телевизия", който частично да бъде отворен и за обществени проекти на търговските оператори. В защитата на последното се чувствам малко самотен в работната група, но така ще се балансира правото на двойно финансиране на БНР и БНТ и ще е основание да се помисли за увеличаване на рекламното им време или поне за разрешаване на продуктовото позициониране. За мен то е по-актуалната и по-перспективна форма за набиране на собствени приходи, която при това стимулира творческото въображение.
И още нещо – трябва да има предварително разписани критерии (мисия) и ясна публична отчетност за изразходването на държавната помощ само за програмни продукти, които доказано изпълняват обществени функции. Иначе според изискванията на ЕС тя не е допустима.

- Мислихте ли над въпроса как да помогнете на БНТ и БНР да станат по-динамични, да навлязат по-дълбоко в медийния микс? В определени моменти днес двете медии изглеждат като застинали във времето, далеч от новата визия, от новите технологии…

- Това не е толкова предмет на закон, колкото на програмни решения. Но ако постъпим както в другите европейски държави и дадем конкретно измерение – по точки на мисията им, отговаряща на внимателно проучените потребности на обществото, убеден съм, че те ще се приближат до зрителските очаквания. Още повече че мисията на обществените медии задължително включва водеща роля в технологичното обновление. Двойното финансиране от своя страна пък е стимул да се създават, макар и не на всяка цена, висококомуникативни продукти, които да влизат в пряка конкуренция с тези на търговските медии и да носят приходи.

- Междувременно депутатът от ГЕРБ Красимир Велчев поиска да се създаде и нов закон за клеветата, в който да се засилят наказанията за обида и клевета. Да очакваме ли работна група и по тази тема и какво мислите за идеята?

- Не знам дали ще има такава група, но приемам, че е необходимо модернизиране на тези разпоредби, защото много хора у нас се чувстват обидени и наклеветени особено от медиите в по-жълтата част на спектъра, без голям шанс да се защитят. Не съм сигурен обаче, че пътят е в увеличаване на наказанията, а по-скоро в прецизното разграничаване на клеветата и обидата от критическата функция на журналистиката, така че хем тя да не бъде ограничена от предвижданите законови промени, хем те да повишат цената на човешкото достойнство в днешна България.

- В последните дни Европа доста дискутира темата за защита свободата на изразяване и на правото на информация заради новия медиен закон в Унгария? Има ли България причини да се притеснява, че след време може също да попадне във фокуса на европейското внимание?

- Според резултатите от работата на нашата група няма такъв риск. Стига обаче да не пробие една периферно прокрадваща се тенденция за пряко определяне на ръководните тела на обществените медии от политическите институции, както беше едно време, когато парламентът назначаваше шефовете на БНР и БНТ.
Иначе унгарският казус не е само унгарски. Ако ЕС не успее да предизвика поне частична отмяна на техния закон, рестриктивната вълна ще мине и през другите европейски държави, защото и на властта апетитът й идва с яденето.

 - И в крайна сметка със свито сърце ли ще дадете резултата от неколкомесечния си труд за обсъждане и за понататъшно решаване от – Министерския съвет и от Народното събрание?

- В този план за мен е особено важно публичното обсъждане на предложената концепция, което предстои. Ако представителите на колегията успеят да се освободят от тесните си интереси и суетата "непременно да стане моето" и заявят авторитетни и аргументирани позиции, това във всички случаи ще зададе тона на политическите решения и ще дисциплинира партийните пристрастия.

- През 2010-а на медийния пазар у нас се случиха важни неща – Рупърт Мърдок продаде най-голямата телевизия у нас на друг американец, ВАЦ също се изтегли от България. Какво следва оттук нататък?

- Писах, че с оттеглянето на първите големи чужди инвеститори като Мърдок, Киряку и ВАЦ сякаш завърши една епоха в медиите – на синонимичното сближаване между пазар и демокрация. На сензационните ходове, на програмните удари, на маркетинговото съблазняване… На "Биг Брадър", на хартиената преса, на компроматите… Оттук нататък, макар и бавно, ще се сменят комуникативните репертоари под диктовката на интернет и медийните миксове, които той ще предложи. Ще печели този, който невидимо и анонимно ви предостави в точното време на точното място точно информацията, от която се нуждаете. Минава времето на медиите и техните собственици и шефове, които се разхождат като господари из публичността. Идва времето на услугите и на ловките младежи с дъвка в устата, които ги изпълняват далеч от погледа на потребителите си.

- И накрая въпрос като към преподавател по масови комуникации. По-лесно или по-трудно е да си журналист в среда, 6 която най-любопитният източник на информация става флашката?

- Мога да кажа само, че получаването и оповестяването на флашки не принадлежи на журналистическата героика, а по-скоро минава през задния вход на професията. Това съвсем не значи да не изнесеш цялата обществено значима информация (не кой от какво е болен), която се съдържа във флашката, и да не окажеш журналистически натиск върху засегнатите от нея. Значи обаче да направиш и журналистическо разследване откъде се е появила флашката и чии интереси обслужва нейният незаконен маршрут. Иначе представите ни за свобода и истина ще остават затворени между хората с пагоните и хората с каскетите.

Стр. 32, 33, 34, 35  

www.vsekiden.com | Мария ФИЛЕВА | 03.01.2011

в. Банкер | Ади Ангелова | 31.12.2010

Трагедията на журналистиката е, че задава отговори

В средата на декември българските издания на германския концерн ВАЦ (сред тях вестниците "24 часа", "Труд" и "168 часа") бяха продадени на "БТ приватинвест ГмБХ". Така ерата на ВАЦ, която наложи огледалната реклама във вестникарския бизнес у нас, свърши. Последиците от присъствието на германците, както и съдбата на вестникарството след тяхното оттегляне тепърва ще се анализират. "БАНКЕРЪ" потърси мнението на създателя на брандо-вете "24 часа" и "168 часа" – Петьо Блъсков.

Г-н Блъсков, защо малко преди оттеглянето си от България, някъде през лятото на тази година, ВАЦ заявиха, че не свързват страната ни с пазара на бъдещето?

- Защото ВАЦ са едни некадърници. За тях пазар е само този, в който могат да мачкат и да обират благодарение на осигуряваното им от правителствата монополно положение. Такова те имат в своята провинция Северен Рейн-Вестфалия. Те си представят всяка една държава като някаква германска провинция. Не са никакви вестникари и това го доказаха и в България, и в Румъния, навсякъде, където оцапаха вестникарския пейзаж. Те са просто едни смукачи на пари чрез вестниците, които притежават. На правителствения комфорт те се отблагодаряват също с комфорт. Изобщо развратът в българската журналистика е 100% дирижиран, внесен и филтриран от ВАЦ. Те донесоха в България и влас-топоклонничеството, и под-лизурщината в професията. Противно на всичките си приказки за европейски стандарти, за плурализъм на мненията, за уважение към истината и читателя те докараха своето и заразиха и разсипаха българската журналистика.

Те обаче твърдят, че…

- Всичко, което ВАЦ твърдят, не е вярно. Те твърдят онова, което искат да твърдят, фактите обаче са други.

Защо? С огледалната реклама, с монопола не им ли беше удобно?

- Да, но не можеш десет години да лъжеш. Политиците, рекламодателите и всичко останало можеш да ги метнеш, но Негово величество читателя – не. Лъжеш го една година, втора, трета, но на четвъртата, петата той разбира, че си го излъгал. Затова от 350 000 хиляди тираж преди години "24 часа" е с 55 000 в момента, от които продава 25 000. Това е истината за журналистиката на ВАЦ и за техните регионални изпълнители.

Как се стигна до това свиване на тиражите?

- Има един вестник, който се казва "Телеграф". Е, от него тръгнаха печалните тиражи на ВАЦ-овите вестници. Изобщо всичките идеи на ВАЦ светят от глупост. Една от тях например беше, че в двата вестника – "24 часа" и "Труд", ще има редакционна конкуренция. Глупости! Двата вестника се надпреварваха да изглеждат един като друг, да се преписват един друг, да се надпреварват в примитивността си. И ето го резултатът – на един хал са, въпреки че социологическите агенции, на които се плаща, продължават да си ги слагат в рейтингите най-отпред.

Това ли са най-влиятелните вестници?

И аз твърдя, че съм Брад Пит, но какво от това, като го твърдя, да виждаш до мен Ангел инка? Няма я. Тя си е при Брад Пит, не при мен. Читателите и тях ги няма при ВАЦ-овите вестници.

Съгласен ли сте с тезата на германците, че няма реална конкуренция на вестникарския пазар у нас?

- Така ли? Ето, пак лъжат! Нямаше свободна конкуренция на вестникарския пазар, когато на пазара бяха само те. Но пропуснаха един много интересен факт, че все още съм жив и че все още съм на пазара. Не бива да го забравят не само ВАЦ.

Има ли алтернатива ВАЦ-овата журналистика?

- Няма какво да обсъждаме ВАЦ.

Но нали твърдите, че те са причината за нивото на вестниците в момента, че те са ги съсипали?

- Да, съсипаха ги. Ако не бяха изсмукали рекламата преди години с пожелание на правителството и на Виденов, и на Костов, вестникарската игра в България щеше да се развие по друг начин.

По какъв например?

- Вестниците щяха да имат икономическа свобода. Нямаше да ги издава този или онзи. Инфекцията ВАЦ е зловеща, тя е неличима. Вижте какво направиха в Румъния и в Сърбия. Докъде ги пуснаха? Доникъде. Като ги видяха какви са и ги изгониха! Не бил интересен пазарът у нас! Те са изгонени, защото си служат само с измислици. В историята на ВАЦ има един интересен факт – те са двулична група, защото издават и социалдемократически, и християндемократически вестник. С други думи, и на тези да взимаме парите, и на онези.

Не беше ли такова поведението им и у нас?

- Не, ако беше такова, нямаше положението им да е толкова трагично. Те имаха друга схема – който стане президент или премиер, отиват при него, целуват му ръка и не мърдат от килимчето. Въпреки че се бият в гърдите, че са независими. Ми то като не зависи нищо от тях… Един от представителите на собствениците във ВАЦ, социалдемократът, който преди седем-осем години почина, беше в управата на социалдемократическата партия на Германия. Оказа се, че по същото време е дал 80 млн. марки за предизборната програма на християндемократа Хелмут Кол. Това е истинското лице на ВАЦ. След като скандалът гръмна, този човек беше изгонен от социалдемократическата партия. Шефката на партията нарече това "позор".

И какво ще стане, все пак има ли някакво лечение за вестникарството?

- Може би има някакво лечение, но то ще се прилага трудно и бавно. Най-важното е да се прави журналистика. Нищо друго не трябва да се случи. Всичко зависи от хората, които управляват вестниците. Ако те са професионалисти, ако са почтени, ако вярват в себе си и вестникарския пазар, то той ще започне да се развива, ще се балансира.

Ще се вдигнат ли тиражите?

- Ами, когато една лимонада е хубава, хората си я купуват.

Да, но потребителите може да предпочитат друго питие, дори и да не им харесва, ако има масирана и ефективна реклама…

- Аз знам едно лекарство и то се нарича журналистика.

Правителството наложи със законови мерки на издателите да се обозначават кои са в първия за годината брой на вестника или на списанието си. Това ли е начинът за разрешаване на вестникарските неволи?

- Това са глупости. Само да се вдига гюрултия. Е, и?

Мотивите са, че по този начин читателят по-лесно ще се ориентира за политиката на съответното издание…

- Това са пълни административни простотии. Хората не си купуват вестника заради този или заради онзи, а за това, какво пише и как е написано. Какво означава в днешния свят да напишеш едно име? Аз ще напиша Гошо Иванов. И ще го регистрирам в търговския регистър. Какво следва от това? Никой не задава истинските въпроси. Защо на пресконференции журналистите мълчат? Защо ако задават въпроси, задават обслужващи въпроси? Това е трагедията на днешните журналисти и репортери – разнасят напредна-зад микрофоните и химикалките и задават отговори. И пренасят отговорите на чиновника във вестника. Е, така ли ще се прави журналистика?

Това и аз питам – как ще се прави журналистика при този "материал"?

- Няма да се обслужва чиновникът, а ще се служи на интересите на читателя. Вестникът не е на чиновника! Министър еди-кой си казал… И какво като казал? Чиновниците трябва да ни обслужват, а не ние – тях.

А кадри? Няма ли криза за кадри?

- Не, хора има, но проблемът на българските журналисти в момента е, че са дълбоко некомпетентни, неграмотни и неподготвени.

Защо издателите предпочитат да наемат некомпетентни, отколкото тези с бекграунда?

- Къде са тези с бекграунда, че нещо не се сещам и не ги виждам? По-добре да са без бекграунд, защото идват едни с такъв бекграунд, че се чудиш после как да им го изчегърташ. По-добре да дойдат студенти, да ги научиш, да им обясниш за какво става въпрос, а пък те – ако искат така да работят – да работят. Ако не – тяхна си работа. Един такъв с бекграунд навремето го изгоних от "168 часа", пък той взе, че стана министър; председател. За Сергей Станишев говоря.

Явно неуспелите журналисти дотам стигат…

- Точно така, жалко само за изгубеното време от ВАЦ-овото управление на журналистиката. "24 часа"
и част от пресгрупата бяха една страхотна школа, която за съжаление залезе през това време.

Как ще коментирате тенденцията хора, които не са професионални журналисти и вестникари, да управляват вестници?

- Разбира се, издателската дейност има специфика. Всеки един обаче, който добре познава вестникарския пейзаж или опитващ се да го опознае, би могъл чудесно да се справи.

Не са ли много вестникарските заглавия?

- Да, ужасно много са, но това си е българска традиция. Всеки иска да си издава вестник. Този въпрос най-добре е описал Алеко Константинов.

А Съюзът на издателите на вестници пази ли реално интересите на издателите?

- Това не е съюз на издателите, а съюз на ВАЦ. Така беше създаден и така се разви. Едно смешно сдружение, което не работи за интересите на своите членове, а за тези на ВАЦ. Поддържа спокойствието им да не бъдат обвинявани в монополизиране и в разни други лоши неща. Въпреки че за една такава организация има място в обществото.

Една или повече, защото и тази организация има своята алтернатива?

- Да, на вестниците на Ирена Кръстева. Няма лошо да се множат. Въпросът е какво се случва. Какво правят. Ама нищо не правят.

Изданията в групата на Ирена Кръстева няма ли също да станат монополисти?

- Те не ползват такава техника, а пък са и с различни аудитории. Те са така моделирани, че няма да конвергират монопол.

От какво са зависими повече медиите в България – от политическия натиск или от икономическия?

- За съжаление в България властта успява да дирижира голяма част от вестниците по много канали. Финансовият е с държавните поръчки, с участието в проекти – от такива техники доста пари падат. Да не навлизам в подробности и да не цитирам, но и днес в министерствата си имат любим вестник или вестници. Като ги отворите, ще видите кои са тези, които са пълни със съобщенията на министерствата. Не се знае как са проведени конкурсите за тези обяви, измислят се хиляди ходчета тези медии да си вземат парите от държавата, а те не са малко. И защо тогава да не обслужват властта? Защо тя да не им дава пари? Няма лошо. Заедно си цапаме в блатцето и ни е хубаво.

Хубаво ли ви е?

- Аз не участвам в тези игри, слава Богу, което, разбира се, ми носи само неприятности. Но пред съвестта и пред децата си съм чист.

Стр. 36

glasove.com I Явор ДАЧКОВ I 15.12.2010

Новината за продажбата на българските издания на ВАЦ е важна поне от няколко гледни точки. Аз ще се спра само на две от тях, които се отнасят до миналото и бъдещето. С ВАЦ си отива една епоха на журналистиката на прехода, което означава, че някакъв етап от този преход със сигурност е завършен. Друг е въпросът как ще оценим тази епоха и приноса на вестниците “Труд” и “24 часа” за развитието на България. Предполагам, че тези дни отвсякъде ще чуем суперлативи. Моят отговор е по-скоро негативен. Вестниците “Труд” и “24 часа” имаха сериозен принос за това преходът днес да изглежда такъв, какъвто го преживяват повечето българи – отвратителен. Двете издания на ВАЦ имаха чудесната възможност да наложат стандартите на честната и свободна журналистика, но не го направиха. Точно обратното – до голяма степен те изиграха роля за развитието на медиите такива, каквито ги познаваме днес. Конюнктурни, винаги със силните на деня и непременно пошли.

„Труд” и 24 часа всъщност бяха жълти вестници, които имат наглата претенция да са ужасно сериозни и именно този фалш и това тяхно лицемерие отвориха огромната ниша за днешните най-масови вестници в България като “Уикенд”, “Шоу” и “Галерия”.

Същевременно тиражът на ВАЦ-овите издания се срина, и то не само заради световната конюнктура и икономическата криза, а заради реалния отлив на читатели, които са направили съзнателен избор и са предпочели повече да не плащат, за да ги лъжат. Казвам, че “Труд” и “24 часа” имаха много добра възможност, защото техни издатели бяха чужденци, чийто бизнес не е така радикално зависим от българските политици, колкото българския, а двете издания дълго време се радваха на рекламен монопол в България. Така че можеха да си позволят далеч по-смело и принципно поведение предвид финансовата си независимост. Но както вече казах, не се случи нито едното, нито другото. Двете медии наложиха журналистически стил, който се оказа изключително заразителен: в началото на всяко управление неговите политически лидери се хвалят безкритично, в края на първата година се появяват критични публикации, в средата на втората започва обстрел на отделни членове на кабинета или на цели групи по интереси, които са се оформили в управляващото мнозинство, а към края на мандата излизат много смели журналистически разследвания за скандали в управлението, което се изкарва по-черно от самия дявол, както се изразяваше Тодор Живков. Без никакъв свян медиите, които държат подобно поведение, се втурват към новия победител на поредните избори и машината се завърта отново.

Въпреки че беше германски издател, ВАЦ не наложи принципите на немската журналистика, а заложи на комунистическия модел на управление, който сигурно е изглеждал най-сигурен. Преди няколко години имах възможност да посетя редакцията на “Берлинер Цайтунг”, едно от най-големите издания на социалистически Берлин, което след обединението на Германия бе попаднало в ръцете на западногермански мениджъри. Първата им работа била да уволнят журналистите, доносници на ЩАЗИ, които съставлявали около 70% от редакционния екип. У нас за шеф на едното издание на ВАЦ бе оставен Тошо Тошев, който има агентурен псевдоним от ДС, а начело на “24 часа” беше сложена изключително посредствена журналистка с големи амбиции, каквато е Венелина Гочева, и моделът на поведение на журналистите в медиите бе предопределен. ВАЦ-овите издания бяха такива, каквито са и техните главни редактори. С повече вкус и усет към интригата и слагачеството и много далеч от професионализма на журналиста. Между другото, и Тошо Тошев, и Венелина Гочева пишат изключително слаби текстове. Двамата са точно толкова отговорни за безобразията, които се случиха в даден период от време, колкото и политиците, защото те имаха не по-малка власт от тях. И нещо повече, бяха призвани да бъдат коректив на политиците. Вместо това се превърнаха в техен обслужващ персонал и нека да подсетя – тяхното поведение се оказа изключително заразително. Сега големите фирми и телевизии се държат така, както се държаха преди десет години ВАЦ, но има една съществена разлика – плурализмът днес е много по-голям и човек може все пак да прави макар и малък избор и да се добира до повече информация, благодарение най-вече на интернет. Преди десет години ВАЦ бяха вездесъщи и участваха активно в политическото инженерство в България, от чиито резултати всички сме потърпевши. Тогава тиражите им бяха многократно по-високи, а влиянието огромно. Десет години по-късно продажбата им бе неизбежна след плачевните резултати от катастрофални тиражи, които до голяма степен се дължат и на разочарованието на техните читатели.

Друг е въпросът дали ВАЦ бяха най-добрият образец на западен инвеститор. Моят отговор е отрицателен, и то не само защото името на Бодо Хомбах, бивш политик социалдемократ от Германия и настоящ изпълнителен директор на групировката, бе замесено в грандиозни корупционни скандали. Самите ВАЦ не се ползват с добро име в Германия. Във времето има редица публикации, които ги изобличават в нечистоплътни отношения със съмнителни бизнесмени и дори с КГБ. Новината, че ВАЦ вече не е в България, е добра. Дори много добра.

И тук следват няколко изречения за другия аспект на това събитие, свързан с настоящето и бъдещето. Засега и тук има добра новина. Купувачите са бизнесмените Огнян Донев и Любомир Павлов. Това прозвуча изненадващо дори и за най-посветените в медийните клюки в България, както и за мнозина политически играчи, които са си правили различни сметки около предстоящата продажба на вестниците. За купувачи бяха спрягани най-различни личности и фирми, като се започне от „Газпром”, мине се през медийния олигарх Красимир Гергов и се свърши с една нова медийна и твърде амбициозна групировка, свързана с ДПС. Добрата новина е, че “Труд” и “24 часа” не попаднаха в тези ръце, което силно би нарушило и без това много крехкия баланс на силите в медиите. Имаше риск да се създаде опасен медиен монопол, който би се превърнал в мощно оръжие за груба политическа намеса.

Сега това не е така, силите не са съсредоточени в една посока, а сред споменатите кандидат-купувачи имената на двамата бизнесмени като че ли звучат най-добре в днешния български контекст. Друго предимство е, че тук собствеността е напълно прозрачна и ясна, а единият от двамата нови издатели има опит в медийния бизнес. Остава да им пожелаем да направят това, което техните предшественици не успяха, защото и в двата вестника има много добри журналисти, които просто трябва да бъдат мотивирани и освободени да упражняват професията си. Да се надяваме, че това ще се случи.

Коментарът е публикуван във в. "Галерия"

Оригинална публикация

сп. Тема | Светослав СПАСОВ, Калин ПЪРВАНОВ | 18.12.2010 

Авторитетните всекидневници "Труд" и "24 часа" минаха в ръцете на "медийни инвеститори", за чиито инвестиции не може да се каже почти нищо сигурно

Според новите собственици на вестниците "24 часа" и "Труд" в събирането им пръст е имала и случайността. Българинът Христо Грозев се срещнал с Карл Хабсбург пряк наследник на трона на Австро-Унгарската империя, ако тази държава все още съществуваше. От 2004 г. двамата работели заедно с Даниел Руц – инвестиционен банкер с богат опит в Централна и Източна Европа, който им помагал при купуването на нови медии. Самият Карл Хабсбург се запознал със ситуацията в България през 90-те години, бидейки "част от една българска делегация" в качеството си на евродепутат. Това му дало възможност да опознае медийната среда, а също и това "колко важно е да се постига плурализъм на мненията" в новите демокрации.
Когато решили да придобият изданията на ВАЦ у нас, тримата се огледали за български партньори. Първият човек, с когото се свързали, логично се оказал Любомир Павлов, с когото преди време преговаряли за придобиване на пакет от телевизионния му канал TV7 и който оставил у тях прекрасни впечатления със своите познания и професионализъм. Павлов пък довел своя приятел от детинството Огнян Донев – мажоритарен собственик на "Софарма" (фармацевтичният гигант бе приватизиран при управлението "Софиянски", за чийто идеолог бе считан тъкмо Павлов). Така се сглобила великолепната петорка която пое контрола върху двата най-големи всекидневника в България.
Че немската издателска компания "ВАЦ Медиа Груп" продава всичките си активи в България, съобщиха едновременно на 13 декември онлайн изданията на вестниците "Труд" и "24 часа". В сделката влизат още русенският всекидневник "Утро", седмичниците "168 часа,, "Седмичен Труд", "Всичко за семейството", "Здраве", "Български фермер", Доби фермер" и "Тук", списанията "Хай клуб", "Всичко за жената", Auto bild, Auto bild 4×4, "Имам имот", "Идеален дом", "Идеален дом декор", GEO и "Съвременник", печатницата на ВАЦ, както и фирмата за разпространение на печата "Стрела".
Купувачът "БГ Приватинвест медия" ООД е дъщерна фирма на базираното във Виена дружество "БГ Приватинвест ГмбХ". Учредители на "БГ Приватинвест ГмбХ" са австрийският гражданин Карл Хабсбург, живеещият в Лондон германец Даниел Руц и българинът Христо Грозев. Като партньори в покупката на "Труд" и "24 часа" тримата са привлекли председателя на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Огнян Донев u бившия шеф на Надзорния съвет на Общинска банка и екссобственик на телевизия TV7 Любомир Павлов. Миналата седмица австрийският вестник "Виртшафтсблат" съобщи за намеренията на Хабсбург да се включи 6 проект с печатни медии в България, цитирайки неговия пълномощник – адвокат Александър Грубер. Грубер отбелязва, че за сделката все още е рано да се говори в детайли, тъй като тя трябва да бъде разгледана и от Комисията за защита на конкуренцията в България. "Виртшафтсблат" все пак допълва, че "БГ Приватинвест ГмбХ" е била вписана в австрийския търговски регистър дни преди Хабсбург да заговори за намеренията си и че собствеността в нея е разпределена в съотношение 34 на сто за Христо Грозев и по 33% за Хабсбург и Руц. Все още обаче не е ясно кой по колко държи в българската фирма, която ще е собственикът на "Труд" и "24 часа". На пресконференция през седмицата петимата нови издатели се задоволиха да кажат, че групата от Австрия ще има по-голям дял от българските инвеститори и по-този начин ще притежава контрола над медиите
Така стълбовете на информацията в България "Труд" и "24 часа" минават в ръцете на "медийни инвеститори", за чиито инвестиции всъщност не се знае почти нищо. Според официалното съобщение хората, идващи от Австрия, "имат дълъг инвестиционен опит в медии в различни европейски страни, като в момента притежават електронни и печатни медии в Холандия". В сряда Грозев поясни, че там става дума за "едно от най-бързо развиващите си национални радиа" и за "едно от най-бързо развиващите се списания". По-кьсно пред "ТЕМА" той уточни, че говори за националната станция "100%NL" и за едноименното списание. В сайта на електронната медия, която представлява нещо като холандски еквивалент на "БГ радио", липсва каквато и да е информация за фирмата собственик и за органите на управление на радиото. Според холандската Уикипедия обаче "100%NL", което е в национален ефир от 2006-а, е изцяло в ръцете на финландската компания Mediasales Oy. В нейния сайт също няма данни потомъкът на последната династия, управлявала Австро-Унгария, или някой от неговите партньори да са акционери или представители на акционерите в "100%NL" .
Според друг холандски сайт радиото наистина е най-динамично развиващото се в Холандия с около 1 500 000 слушатели седмично. Въпреки това то все още е извън Топ 5 на най-рейтинговите радиомедии. В интернет пространството липсват каквито и да е други данни за инвестиции на Хабсбург, Руц или Грозев в електронни медии извън България. Що се отнася до месечното списание "100%NL" – според публикация на medianieuws.nl от миналата година идеята за него принадлежи на 35-годишна домакиня от град Волендам. През юни 2009-а тя я реализира с помощта на волендамска звукозаписна компания и на едноименното радио. И холандските журналисти обаче мълчат за участие в него на австрийския благородник, на германеца, живеещ в Лондон, или пък на Грозев.
Мистерията, която цари около инвестиционната дейност на тримата зад граница, вече даде основания на част от българските наблюдатели да се усъмнят, че те действително представляват само себе си в сделката с "Труд" и "24 часа".
Преди седмица австрийският вестник "Виртшафтсблат" съобщи, че интерес към "Труд" и "24 часа" са проявявали общо три компании. Знае се, че един от кандидатите е бил Спас Русев, който е участвал заедно с французина от български произход Владимир Моллов, работещ за "Ашет филипики". Като друг участник слуховете замесват "вечния заподозрян" Красимир Гергов.
Карл Хабсбург е роден на 11 януари 1961 година, пише в официалния му сайт. Като млад завършва училище за военни пилоти и работи като такъв. Следват политическа кариера в Консервативната християндемократическа партия и място в Европейския парламент в периода 1996-1999 г., след което се отдава на бизнес. За кратко е и водещ на тв играта Who is who no австрийската обществена телевизия ORF.
До 2008-а Христо Грозев беше директор по развитието на ирландската медийна Communicorp Group (в България собственик на БГ радио, Радио 1, Радио Нова и др). През 2004 г. компанията се сля с радиогрупата Metromedia International Inc. Името на Грозев се завъртя по-сериозно в публичното пространство в началото на 2009-а, когато бе консултант и кандидат за покупката на ВВТ и като консултант на Re:TV
За третия външен инвеститор – германеца Даниел Руц, засега се знае най-малко. В официалното съобщение за него пише единствено, че живее в Лондон и че вече има няколко успешни медийни проекта. Какви са те – колегите му и публично достъпната информация мълчат.
Хабсбург, Руц и Грозев се замесват за пръв път в сделка от подобен мащаб у нас, но на местния медиен пазар те съвсем не са perfect strangers. Миналата година друга тяхна фирма – Stevia communications, направи опит да купи 50% от кабелната информационна телевизия "Европа". Тримата трябваше да откупят дела на създателя й Емил Стоянов, в момента евродепутат от ГЕРБ. Според Грозев обаче до покупко-продажба не се е стигнало, защото на "Европа" несправедливо бил отказан ефир (през юни 2009-а Комисията за регулиране на съобщенията избра кабелният канал да започне да се разпространява ефирно над градовете Бургас и Стара Загора, но по-късно "Европа" изненадващо се отказа от двете предоставени й честоти).
Новите собственици на "Труд" и "24 часа" няма да сменят заглавията на изданията и екипите, нито да закриват вестници и списания или да се месят в редакционната политика, съобщи управителят на "БГ Приватинвест" Христо Грозев. Основните им усилия щели да бъдат към разширяване на рекламата и развитието на двете марки в интернет.
"Именно качествата на изданията – като обективност и независимост и на екипите, утвърдените марки "Труд" и "24 часа" привлякоха интереса ни, затова няма причина да ги променяме", обобщи ситуацията Грозев. Освен придобитите издания като пример за високи стандарти в българската журналистика той посочи "Икономедия" (издател на вестниците "Капитал" и "Дневник"), където основен съакционер е бившият председател на работодателите от КРИБ Иво Прокопиев. Относно редакционната политика на "24 часа" и "Труд" Грозев посочи, че единствено ще настояват за още по-високи журналистически стандарти и за недопускане на популшъм който въздейства спрямо "слабите, да ги наречем така – непривилегированите слоеве от населението". Какво разбират под популшъм новите собственици, тепърва ще проличи. Но е факт, че изданията се приближават още повече до работодателските среди.
В началото на пресконференцията Грозев съобщи, че при запознанството на новите собственици с българския им партньор Огнян Донев те дори не знаели, че собственикът на "Софарма" отскоро е и председател на КРИБ. По-късно обаче Грозев изпусна репликата, че във всички други страни партньорите му са постигали успехи "чрез привличането на индустриални и секторни организации". Новите български съсобственици бяха запитани и дали не се опасяват, че инвестицията им може да се окаже като купуването на фабрика на 9 септември 1944 година? "Що се касае до фабриките, една повече или по-малко няма значение", гласеше лаконичният отговор на Огнян Донев.

Стр. 18, 19

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 18.12.2010

Нямаме телевизор вкъщи, трите ми деца са малки, но се справят с компютъра добре

- Г-н Руц, вие сте най-неизвестният сред петимата собственици на "24 часа" и "Труд". Кой сте вие?

- Германец съм. От 6-7 години живея в Лондон. Последните 4 години тясно работя съвместно с Христо Грозев и Карл Хабсбург. Ние тримата всъщност заедно се занимаваме с всички инвестиции, които правим в Европа. Познавам Христо Грозев от 8-9 години вече. Навремето, когато той беше шеф в "Метромедия радио", аз бях инвестиционен банкер. Започнахме да работим съвместно в тази връзка, докато той беше в тази компания. Стилът и на тримата е да сме много упорити и честни. Ние сме приятели, така че ще работим заедно, тъй като винаги сме се разбирали чудесно. Еднакви стойности са важни за нас.

- С какво точно се занимавате?

До 2007 г. бях инвестиционен банкер. Работил съм в различни международни банки. Но винаги фокусът ми е бил върху медии и телекомуникации. Грижил съм се за много трансакции на радиа, вестници, издателства, външна реклама, телевизия. Става дума за сливане или придобиване на различни компании. Всякакви транзакции в размер до 300400 млн. евро. С това съм се занимавал 15 години. Започнах от 1995 г. и сега продължавам. Всъщност ние тримата се занимаваме с отделни проекти, в които сме консултанти. Фокусът ни е върху инвестициите, но същевременно сме и консултанти на различни международни медийни предприятия. Единствено сега тази сделка е наш собствен инвестиционен проект.

- Какво знаехте за нашите вестници, преди да започнете да преговаряте за тях?

- От три години се опитваме да инвестираме в медии в България. Разгледахме всички телевизии, но до сделка не се стигна. Познавам ВАЦ отдавна и ми беше интересно, когато разбрахме, че тук имат инвестиция. Всъщност единственото, което знаех, е, че двата всекидневника са лидери на пазара. Знаех, че вестникарският пазар в България е като във всички други държави. Но има смисъл да се инвестира само в лидера на пазара, а не в някакви други вестници.

- Цял свят говори, че вестниците вече са старомодно занимание. Какви са вашите планове да развивате този бизнес?

- При вестниците тенденцията е наистина да падат тиражите и това ще се запази. Не може да се отрече, че има поколение читатели, което застарява. Следващото поколение вече не чете така вестници. Затова трябва да се намери начин да се покаже на новото поколение, че вестниците са идеална платформа, нещо, което и сега е така. От друга страна, трябва да му предложим платформа, която то да възприеме. Затова моят фокус е върху онлайн изданията. Мисля, че точно в тези онлайн медии е много важно да се прави същата разследваща журналистика, както при печатните издания. В интернет изданията прекалено бързо се публикува информация, която е повърхностна. А в мрежата има нужда да се предлагат новини и информации, които са добре проверени и отговарят на истината – нещо, което е факт при вестниците. Това е по отношение на съдържанието. Естествено, това води до промени в определени структури.
Интернет не спи. Там не можеш да кажеш, че чак сутринта ще излезе новото издание.

- Какви промени ще настъпят за хартиените издания заради интернет?

- Всички, които работят във вестници, знаят, че са нужни някакви промени, особено когато чуват разни изказвания, че след 20-30 години може да няма вестници. Просто трябва да се нагодим към промените. Все още в световен план няма концепция какво да правим Мисля, че вестниците, които са заели много добра позиция като лидери на пазара, за България могат да бъдат източник на информация. Естествено, че не можем да принудим хората да купуват вестници. Това е невъзможно в днешно време. Хората всъщност имат нужда, искат информация, а не конкретно вестника, тоест те не се нуждаят от хартия, а от информация.

- Възрастта ви подсказва, че вие сте от поколението, което чете повече в интернет. Четете ли хартиени вестници?

- Да. Аз съм израснал с вестници и продължавам да ги чета. Съвсем друго е да седнеш да четеш нещо на хартия в сравнение с това да погледнеш на монитора нещо набързо, което е публикувано в интернет. Всеки ден чета по няколко различни вестника.

- Имате ли деца и те четат ли вестници?

- Имаме 3 деца и всичките са под 4 години, но четат книги. Вкъщи всъщност нямаме телевизор.

- Така ли? Защо?

- Не е нужно. Не съм фен на телевизията. При нея имаш малка възможност да избираш, а получаваш нещо. което просто трябва да го консумираш, докато във вестника можеш да си избереш какво да четеш. По телевизията трябва да чакаш, докато дойде нещо, което те интересува. Има и още нещо. Не знам как е в България, защото не съм гледал българска телевизия, а и не разбирам езика. Но в други държави съм забелязал, че има сериозно влошаване на тв качеството като съдържание.

- Но компютър имате и децата ви вероятно го използват вече?

- Най-голямото ми дете на 3,5 години и го използва. Следващият е на 2, но боравят с айпада толкова добре, колкото и аз.

Стр. 21

в. Капитал | 18.12.2010 

Австрийците спечелиха в надпревара с фирма на Максим Димов

По информация на "Капитал" преговорите за покупката на "ВАЦ-Вестникарска група България" са продължили близо година. Преговори са били водени с около десет потенциални кандидата, поканени да подадат оферти с посредничеството на инвестиционната банка "Ротшийлд". В самото начало е станало ясно, че ВАЦ не желаят да продадат на фирми, свързани с "Нова българска медийна група" (издател на "Телеграф" и "Монитор"), за не бъдат обвинени, че са спомогнали за монополизиране на българския медиен пазар.
Споразумение по договора за продажба е имало още в средата на ноември. Последната пречка пред сделката е било получаването на одобрение на купувачите от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която е миноритарен акционер в Ost Holding (структурата, чрез която ВАЦ притежаваше медиите си в региона на Балканите). Източници от ВАЦ твърдят, че към този момент изборът е бил сведен до две оферти. Едната е била тази на австрийско-българската група, а другата е била на "МакКап" АД, собственост на Максим Димов, бивш депутат от ДПС и ковчежник на царската партия, който в последните години разви мащабен бизнес в областта на енергетиката.
Димов има няколко проекта за ветрени и соларни паркове, за които е ползвал кредити от Корпоративна търговска банка, според отчета на дружеството в търговския регистър. Освен това той е съучредител и бивш съдружник в "Бромак" – фирмата, която е мажоритарен собственик в момента на Корпоративна банка. Познанството му от този период с банкера Цветан Василев (сегашен собственик на "Бромак" и Корпоративна банка) са дали основание на продавачите да смятат, че Димов играе в полза на "Нова българска медийна група".Според същите източници офертата на "Маккап" е била на стойност 50 млн. евро, докато офертата на австрийската група от инвеститори е била с няколко милиона евро по-ниска. Тези информации не бяха потвърдени официално от страните по сделката, които се оправдаха с подписаните клаузи за конфиденциалност. Сигурно е само, че ВАЦ и партньорът й ЕБВР са предпочели офертата с по-ниска цена, като условието е било продажбата да се финализира незабавно. Новите собственици са имали седмица или две, за да платят договорената цена и да получат акциите. Те дори не са извършили задължителния в такива случаи финансов и правен анализ (due diligence) на придобиваните дружества.
Купувачът "БГ Принтмедиа" е компания, създадена специално за целта на придобиването. Мажоритарен собственик в нея с 53% е регистрираната във Виена компания BG Printinvest GmbH, притежавана от Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев. Според германския вестник "Виртшафтсблат" Грозев има 34% от компанията, а другите двама собственици притежават по 33% от дяловете. Тримата съдружници имат съвместни медийни инвестиции и в други страни. Те притежават дялове в радиостанция и списание в Холандия. Тримата бяха на път да придобият през компанията STEVIA Communications преди две години 50% от българската "ТВ Европа", но сделката се провали в последния момент заради неполучения лиценз за ефирно излъчване.
Партньори с 47% в "БГ Принтмедиа" са бизнесмените Любомир Павлов и Огнян Донев. Първият е познат от миналото му на банкер и медиен инвеститор (Павлов беше собственик на ТВ-7 и вестник "Експрес", които продаде на свързани с Цветан Василев компании). Вторият е собственик на едно от най-големите публични дружества – фармацевтичната компания "Софарма", чиято пазарна капитализация в момента е 515 млн. лева. Компанията има 12 завода в страната и 3 в чужбина, като в групата влизат още дружества, специализирани в аптеки, дистрибуция, офисни площи и др. Отскоро Огнян Донев е председател и на най-голямата работодателска организация КРИБ. Участието му в сделката за пресгрупата е първата му медийна инвестиция.
Пред "Капитал" Любомир Павлов заяви, че всички участници в консорциума са участвали с лични средства в закупуването на вестниците. Той потвърди информацията, че е бил изтеглен и голям банков заем от Уникредит Булбанк, но не пожела да коментира сумата и срока на погасяване.
След сделката станаха известни и няколко любопитни детайла. Настояването на ВАЦ за бързо финализиране на сделката не е позволило на българско-австрийския консорциум да регистрира изцяло нова фирма. Наложило се е да бъде използвана една от фирмите на Любомир Павлов за целта. Става дума за "Дриймхаус пропърти" ООД, която е регистрирана преди два месеца и до тази седмица е била еднолична собственост на Павлов. Пред "Капитал" Любомир Павлов обясни, че е създал дружеството с идеята чрез него да управлява закупени от него имоти във френската Ривиера – Монако, Кан и Монте Карло. В навечерието на сделката той е прехвърлил дялове от нея на австрийските си партньори, а фирмата е била прекръстена на "БГ принтмедия".
Интересно е също, че Любомир Павлов ще бъде едноличен управител на закупената фирма "ВАЦ-Вестникарска група България-холдинг" – дружеството, което притежава вестниците, сградата и печатницата. Причината вероятно е, че нито един от представители на австрийската група не живее постоянно в България. В компанията-майка "БГ принтмедия" управители ще бъдат съответно Любомир Павлов и Христо Грозев.

Стр. 34, 35

www.vsekiden.com | Марина ЧЕРТОВА | 16.12.2010