Идва ли края на аналоговата ера? Ще стане ли факт цифровизацията на ефира от месец септември 2013г? все въпроси към Светослава Кузманова, която е в Албена на медийния фестивал там и в момента има дискусия точно по тези въпроси. Светла, слушаме те.
Репортер: Здравейте от Албена – и все въпроси, на които отговора би трябвало да е положителен. Ще кажа в началото, че цифровото телевизионно излъчване в България трябваше да започне от 1 март догодина и в продължение на половин година ще има и аналогов, и дигитален ефир, след това старата технология аналогова би трябвало да спре завинаги. Между другото според една резолюция на ЕС тази цифровизация трябваше да приключи тази година, 2012, и то в целия ЕС. България на няколко пъти изпуска сроковете по различни причини. Има разбира се и съдебни дела на неспечелилите за мултиплекси, от които ще се разпространява тази цифрова телевизия срещу спечелилите. Самата България изключително много се бави в етапите за въвеждането на тази цифровизация, така че на практика често изпускахме много сроковете през годините. Сега обаче няма повече накъде, както каза председателя на КРС буквално преди минути тук в една от залите в курорта Албена. Този процес просто трябва да се случи и от 1 септември 2013 в България просто трябва да бъде въведена цифровата телевизия. Ще бъде скандално, каза той, ако това не се случи, защото България ще бъде заплашена от жестоки глоби, които се налагат всеки ден и ще бъде изключително трудно страната ни да ги плаща. Както ви казах, според тази резолюция на ЕС всички страни членки трябва да цифровизират националния си ефир до 2012. Повечето вече го направиха, но има и такива като България, които не са. Всъщност тази резолюция има за цел да подобри качеството на телевизиите и да даде на потребителя една по-качествена услуга. Така хората ще могат да гледат безплатно повече ефирни канали. Аналоговата технология, само ще обясня лаично, позволява на една честота да се гледа един телевизионен канал. А с цифровизацията на една честота вече ще могат да се излъчват много повече канали – до 10 и то с доста по-добро качество на картината и с много други екстри като например потребителя сам да може да избира дали да си включва субтитри към даден филм или не. Всъщност цифровизацията на практика е повече канали с по-високо качество на картината. Ако обаче имаме стар телевизор, каквито всъщност са повечето в България на домакинствата, трябва да си купим едно специално устройство за приемане на тази цифрова картина. Устройство, което стурва около 50 лева. То се нарича set-top-box. На социално-слабите семейства в България разбира се такива устройства би трябвало да им бъдат раздадени безплатно или поне ЕС е отделил пари за това. Но останалите би трябвало да си закупят такова устройство, 50 лева както казах струва то, защото в противен случай няма как да приемат цифрова картина в дома си. След това обаче ще могат да гледат много повече телевизии с много добро качество. Сега, основен проблем продължава да стои в България, както каза и Веселин Божков, честотния ресурс, защото няма достатъчно освободен такъв. Трябва някой от силовите ведомства като МВР, като МО трябва да освободят част от своя честотен ресурс. За това обаче трябват пари, които държавата все още не е осигурила, за това и той каза, че ще бъде скандално ако до 2013 този ресурс не се освободи, защото България ще плаща много глоби. Друг голям проблем, който спъва цифровизаьията, освен този честотен ресурс е печалбата. Всичко разбира се опира до пари. Става дума за сумите, за които се договарят телевизиите и собствениците на мултиплекси. Тоест каква цена една телевизия ще плати, за да бъде качена нейната програма на мултиплекс. Между 8 и 12% по света е средната печалба. У нас обаче мултиплексите или поне собствениците на мултиплекси ще се опитат да изкарат повече пари от това. Трябва да се знае, че в страните, в които телевизионното разпространение вече е дигитализирано, таксите, плащани от телевизионните програми са паднали между 5 и 10 пъти. Поевтиняването има съвсем логично обяснение, чисто техническа обосновка. Става дума за това, че на една честота, както ви казах, аналогово може да се разпространява една програма, а при цифровия канал до 10. За България е предвидено на един мултиплекс да се разпространяват по 7 програми при положение, че на всеки от 6-те мултиплекса има по 7 програми, за повечето от тях няма да се плаща, то би трябвало българските граждани да гледат свободно и безплатно между 30 и 40 канала. От друга страна това пък ще окаже много сериозно влияние върху кабелните оператори, защото голяма част от тях, както се казва на жаргонен език, ще паднат в канала и техния бизнес ще умре, защото когато един човек вкъщи разполага безплатно с 30-40 канала, просто няма да иска по никакъв начин да плаща още една такса от 20 или 25 лева на кабелните оператори така, че да гледа допълнителни програми.
Водещ: Така че има предизвикателства и пред тях. Благодаря ти, Светослава. Чухме за цифровия календар на България от репортажа на Светослава Кузманова. Тя продължава да следи работата на медийния фестивал в Албена. Ще чуете от нея още информация в нашите новини и в предаванията ни.          

ТВ7, Новини в 12.00 часа | 10.06.2012

В курорта Албена започва 18-ят международен медиен форум „Медиямикс”. Тази година събитието ще има състезателен характер. Ще бъдат организирани два нови фестивала – за крос медия и с награди за български телевизионни сериали. Що е то крос медия и още за „Медиямикс” ще научим от Моника Гаджанова, която е край морето в Албена.
Репортер: Виждате плажната ивица, чудесните хотели. Албена е домакин на медийния фестивал за 18-та поредна година. Интересното е, че днес след като се регистрират, след като официално отново тук се съберат представителите на медиите, утре започва деловата, конгресната част на медийния фестивал по един много интересен начин. Първата дискусия е „Медийни войни”. Малко стряскащо дори и за мене. Директорът на „Новини и актуални предавания” Николай Бареков ще участва в този конгресен панел като ще представи най-интересното от разследванията на ТВ7 от тази година. Знаете, и за цените на лекарствата, и за имоти, и за хора от подземния свят. Така че утре очаквайте новини от нас. Но сега до мене е Поли Карастоянова, която е конгресен директор именно на „Медиямикс”. По интересен начин започва. Просто веднага медиите се хващат за работа, аз с такова усещане останах, след като прочетох каталога.
Поли Карастоянова:След по-малко от 24 часа започва най-големият медиен форум за 2012 г. Започваме в откриващата сесия с най-голямата тема, която вълнува медиите, а именно за това дали обществото въздейства върху политиците посредством медиите или управляващите контролират обществото посредством медиите. За нас е важно да намерим баланса между старата школа и провокацията на дигиталното поколение, важно е да намерим баланса между таланта на главния редактор и…
Репортер: Парите на собственика.
Поли Карастоянова: …и парите на собственика. Но веднага ми се иска да кажа, че в 10:30 ч на голямата медийна сцена всъщност ще застанат за откриващата сесия председателят на СЕМ Георги Лозанов, Валерия Велева, Радосвет Радев, Николай Бареков и Н.Пр. посланик Джеймс Уорлик, за да намерят пресечната точка в медийните войни и в изхода от тях между обществото, бизнеса и политиката.
Репортер: Т.е. медиите да не търсят арбитър в лицето на политиците, а просто да могат да говорят открито един с друг относно това, което разследват и начина, по който те воюват за територията, така да ви разбирам?
Поли Карастоянова: Създадохме конгресът на „Медиямикс” като възможност да съберем опоненти, конкуренти, различните гл.т. на една професионална и етична платформа. Вярвам, че медиите нямат нужда от съдия, който е извън сферата на това широко поле. Вярвам, че медиите могат да говорят помежду си на един елегантен тон за важните въпроси, които вълнуват обществото.
Репортер: Вашите очаквания от тази дискусия, ще се намери ли именно този общ език, защото освен да са конкуренти, медиите трябва да решават проблемите на обществото? И ако не могат да говорят помежду си, какво да говорим за тези проблеми.
Поли Карастоянова: От опита досега, който имам, аз мога да ви уверя, че непримиримите опоненти, които пристигат в Албена, се разделят с едни по-различни нагласи един към друг, понякога си тръгват и като приятели.
Репортер: Аз, честно да ви кажа, малко съм изненадана от въпроса в студиото за крос медията, който ми зададе моята колежка. Всъщност това е използването на различните платформи и интернет, няколко канала телевизионни, за да може по-бързо медията да стигне до аудиторията. Първо, както се казва, да се прочете в интернет страницата на медията едно събитие, след това да се види…
Поли Карастоянова: Знаете ли, кросмедията е концепция, с която ние особено се гордеем в „Медиямикс”, защото тя започна от нас като тема и продължава всяка година в конгресната програма. А какво всъщност е най-важното? Благодарение на кросмедията, посоката на движение на новините е променена. Сега новината се ражда в реално време, чете се в интернет, след това се вижда по телевизията, на другата сутрин интерпретацията й във вестника. Това е съвсем различно от годините, когато новината се прочита във вестника и се предава от уста на уста. Сега една медийна група, за да бъде конкурентна, има нужда не само от таланта на журналистите, има нужда от финансовата технологична инфраструктура, за да стига първа до вниманието на зрителя, на слушателя. И знаете ли, личностите всъщност, личностите, как да кажа, не са просто част от този процес, те са, заради тях се случва процесът.
Репортер: Благодаря ви много, г-жо Карастоянова. Вярвам, че отговорихме точно на въпроса какво е това кросмедия и как примерно и ТВ7 успешно от една година вече я използва, за да стигне по-бързо до публиката, която ни гледа, чете и разбира се която разчита на нас, за да й решаваме проблемите.

Водещ: От 10-ти до 13-ти юни в курорта Албена ще се проведе 13-тото издание на международния медиен форум „Медия микс”. Тази година „Медия микс” ще бъде със състезателен характер, вместо познатите фестивални форми, ще бъдат организирани два съвсем нови фестивала – фестивал за крос медии и фестивал за български телевизионни сериали. Повече сега ще ни разкаже Мартин Кадинов, който е специализиран във фестивала на крос медия, защото вчера в предаването на Емил Кошлуков стана дума за сериалите и за това, че сега наистина те са хит в българските медии. Кажете ни за крос медийния фестивал. Първо да обясним на хората, така съвсем с две-три думи, какво точно означава това.
Мартин Кадинов: Ами аз по-много различни начини се опитвам да дефинирам крос медията. За мен крос медията е най-ефективният инструмент за създаване на лоялна аудитория. Това е, когато се генерира един интелектуален продукт – било то предаване, филм, музика или някакво съдържание, което си комуникира по различните медийни канали, съобразявайки тяхната специфика. Т.е. ако имаме едно телевизионно предаване като Вашето, съдържанието от него да се развие в web сайт на базата на генерираната обратна връзка от зрителите, да се доразвие темата. Т.е. това е една постоянна ангажираност с аудиторията, която води до…
Водещ:Т.е. както преди малко говорихме, докато текоха рекламите, не просто да се репликира, буквално да се пренесе едно съдържание от една медия в друга, от да кажем телевизия в интернет буквално, а да се добави…
Мартин Кадинов:До голяма степен това не е ефективно. Т.е. не познавайки спецификата на един медиен канал, не може да бъде постигнат търсеният ефект. За мен едно от най-важните неща е достатъчна ангажираност на зрителя и на потребителя. Да го наречем медиен продукт и една лоялност, т.е. да се създаде едно крайно усещане за нужди и за потребност от негова страна да консумира дадения медиен продукт.
Водещ:И да участва вероятно.
Мартин Кадинов:И да участва, да. Което при едно просто репликиране на съдържанието, то не е интересно. Т.е. ти няма чувайки го веднъж или виждайки го веднъж по телевизията, ако то не е доразвито, ти няма да прочетеш информация. Т.е. ти искаш доразвита темата.
Водещ:Добре, а В България случва ли се това нещо на такова ниво, защото аз така, откакто ние сме заговорили, си мисля за примери, които да са добри в тази област?
Мартин Кадинов:Ами то това е интересното, само да разкажа малко повече за самия фестивал. Има 5 основни категории, т.е. 5 категории, 4 са примерно телевизионен продукт, който успешно се комуникира по други медийни програми и същата логика се запазва, както за телевизионни, така и за радио, печатни и интернет. И има една малко по-широка категория за медийни продукти, използваща крос медията като комуникационен инструмент, което вече включва на практика всяка една комуникация на идеи. Било то събитие, фестивал, форум, реклама. Горе долу всяко едно послание се опитва да се комуникира по повече от един канал, защото използването само на един канал в крайна сметка не е ефективно. Особено в днешния океан от комуникационни средства, повечето от тях безплатни и ставащи все по-популярни като социални мрежи, интернет, портали за видео споделяне.
Водещ:Та, въпросът ми беше има ли в България вече традиция в тази област? Има ли компании, които да отговарят на световни изисквания?
Мартин Кадинов:Ами ние в момента все още набираме участници до 31 май. И има, има интерес определено към крос медийния фестивал. Това, което до голяма степен всеки използва крос медията, но не всеки се съобразява със спецификите и си го слага в основата на планирането. Със сигурност има какво много още да научим и да продължим. Т.е. има примери като BBC, които са наистина… Гениално управляват съдържанието си. Защото в крайна сметка за крос медията това, което е отварянето на медийния пазар, така да го наречем, със социалните медии, с дистрибуцията на информация, всеки става автор и това, което се търси, е качественото съдържание. Т.е. хората повече от всякога имат…
Водещ:И добрия начин, по който той е поднесен. Аз сега се замислям, не знам дали има пък и достатъчно добри специалисти в тази област вече.
Мартин Кадинов:Ами те се създават такива. Това по-скоро са екипи. Каквото е и журито всъщност на фестивала. Ние сме избрали журито, така че да има експертна гледна точка от почти всеки един аспект на медийния бизнес. Имаме си печат, телевизия, web, медия планиране, PR имаме, наистина експерти, които да могат да оценят от всеки ъгъл във всеки един проект, за да може да получим една цялостна оценка колко добре е планиран и респективно изпълнен проектът на всеки един участник.
Водещ:А това, че пък има състезателен характер този фестивал, ще го развие ли в по-сериозен или?
Мартин Кадинов:Според мен, да. Това е едно… Ефективното използване на крос медията е едно огромно предизвикателство и може да донесе наистина голям успех. И в голяма част от случаите може да намали много разхода за усилването на аудитория. И това е един сложен процес, който на индивидуално ниво не би могъл да бъде лесен. По-скоро на екипно, експертно ниво с една добра симбиоза и действително познаване на спецификите на всяка една медия. Има десетки примери, които витаят в интернет пространството с непознаване и неправилно използване на това. Не знам до колко е удачно да цитирам Вашите колеги по тези проекти.
Водещ:Не, по-добре недейте. Но пък има и много добри примери на медии, които наистина успяват адекватно да се държат.
Мартин Кадинов:Да, така е. Имаме един от, това лично мен много ме зарадва, БНР си диктализират музикалния хит, който е най-богатият музикален хит в България – публикува в модерните дистрибуционни канали като AbbStore, Android market или Market place на Microsoft. Което е един изключително удобен начин за достигането на това съдържание до хора, които искат да го чуят по една или друга причина. Било то българи в България или българи в чужбина, което предполагам, че ще са основната част от потребителите. Дефакто за тях ще се открие едно огромно богатство в тяхната длан, с едно натискане ще могат да се сдобият с нещо, което е реално един много естествен и смислен ход, и дори аз приветствам и съм изключително доволен от това, но то не е кой знае колко иновативно само по себе си. То е иновативно за България и просто тази…
Водещ:Самата изненада. И не на последно място това може да генерира много средства за медиите, което е винаги от полза.
Мартин Кадинов:Все повече и повече от всякога съдържанието и крайният потребител са царете на медийния бизнес и в общи линии от една страна нещата технологично са така, че крайният потребител има абсолютно всичко в дланта си и в момента, в който го пожелае, в общи линии, буквално по начина, по който го пожелае. Трябва и съдържанието да стигне до него.
Водещ:Така е. Много Ви благодаря. Пожелаваме Ви наистина да е много ползотворен този морски фестивал. Да не е само купон, а наистина да се свърши сериозна работа. Благодарим на Мартин Кадинов. Останете с нас. Продължаваме след малко със спортните новини.