Тайни обгърнаха цифровизацията на тв и радио ефира

www.banker.bg | 19.12.2012

Поредица от неясноти и тайни обгърнаха процеса на цифровизацията на телевизионния и радио сигнал. Това стана ясно, след като на пресконференция зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов отказа да съобщи пред медиите каква е точната сума за процеса, отпусната в бюджета за тази година.
„След доста динамичен диалог с министерство на финансите са ни отпуснати точно толкова, колкото имат да ни отпуснат“, обясни лаконично той, но не пожела да се ангажира с конкретни цифри.
До края на тази година няма да бъде изпълнена и поръчката за купуване на необходимите цифрови декодери. Не стана ясно обаче дали тази поръчка ще бъде продължена или прехвърлена за следващата година. Декодерите ще отидат при социално слабите българи, които ще бъдат избрани според енергийните помощи, които ще получават за този отоплителния сезон. Те ще получат ваучери за около 60 лв., с които могат да се закупят въпросните устройства, като цените им ще варират от 50 до 200 лв. в зависимост от моделите.
Транспортното министерство обаче все още не е избрало конкретен декодер. Парите, предвидени за тях през 2012 година – 7.5 млн. лв., ще бъдат прехвърлени за следващата и ще се използват за информационно-разяснителна кампания относно процеса на цифровизация, обясни Борисов.
От 21 декември започва информационна кампания, за която вече са дадени 8.3 млн. лв. без ДДС на консорциума „Ти Си Ти Ви“. Те ще трябва да разяснят на хората какво точно представлява преминаването от аналогов към цифров сигнал. Това ще се случва чрез телевизионни и радио клипове през следващите три месеца.
От консорциума обаче не пожелаха да съобщят кои са телевизиите или радиата, по които ще се излъчват рекламните клипове. Критериите за подбор на медии са били влияние и гледаемост, а целта е да се покрие максимално голяма аудитория.
От 1 март до 1 септември 2013 година ще бъде т. нар. преходен период, през който ще функционират както цифровият, така и аналоговият сигнал. През този етап ще има напомняща информационна кампания, която ще се засили непосредствено преди преминаването към цифров ефирен сигнал.

Оригинална публикация 

На 21 декември започва първият етап от информационната кампания за въвеждането на цифрова телевизия у нас

БНТ, Новини в 20.00 часа | 19.12.2012

На 21 декември започва първият етап от информационната кампания за въвеждането на цифрова телевизия у нас. Още със старта на този процес ще има специален интернет сайт и колцентър, където гражданите могат да задават всичките си въпроси за цифровизацията, която трябва да стане факт до края на 2013-та година.Експерти увериха, че клиповете и другите информационни материали ще бъдат много ясни и чрез печатните и електронни медии ще достигнат до максимален брой хора. Заместник-министърът на транспорта Валери Борисов подчерта, че след цифровизацията, качеството на сигнала ще се повиши чувствително. Кампанията е насочена и към хората с право на безплатен декодер – това са всички 260 хиляди души, които имат право на енергийни помощи. Те ще получат ваучер, с който да вземат своя декодер и да го монтират на телевизора си, за да имат свободен цифров сигнал.

Валери Борисов, заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Отлагане на цифровизацията може да има само с промени в закона

в. Капитал Daily | Весислава АНТОНОВА | 25.07.2012
 
Валери Борисов е заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Преди да заеме този пост, е бил директор на дирекция "Електронно управление" в същото министерство. Завършил е Висшия машинно-електротехнически институт, специалност "Електрически машини". Процесът на прехода от аналогово към цифрово излъчване в България от години е обрасъл с много проблеми, икономически и политически интереси. Работата по дигитализацията върви трудно и под строгия надзор на ЕК. В момента страната ни се намира във втора фаза на наказателна процедура от еврокомисията за начина, по който са проведени конкурсите за цифровите мултиплекси. Коментар по тези теми потърсихме от министър Борисов.

- На какъв етап са разговорите на правителството с ЕК по започналата наказателна процедура?

- Имаме изпратено така нареченото мотивирано становище от ЕК, на което трябва да отговорим като държава. Срокът за отговор е краят на този месец. Колегите ми в сектор "Съобщения" работят активно съвместно с експерти от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), за да подготвим едно наистина мотивирано становище пред Брюксел. Кръгът от въпроси, на които трябва да отговорим, е свързан със Закона за електронните съобщения и третия конкурс за изграждане на мрежа – мултиплекс оператор (въпросите са за обществения мултиплекс оператор, който ще разпространява програмите на БНТ и БНР – бел. ред.). Надявам се да отговорим ясно и категорично.

- Има ли опасност за нова наказатална процедура срещу България заради обществения мултиплекс?

- Теоретично наказателна процедура винаги може да се образува, защото ние си мислим, че даваме най-доброто от себе си, за да подготвим материалите и отговорите по най-добрия начин, но няма гаранция, че в този процес ние наистина можем да го постигнем и колегите от Брюксел ще ги удовлетвори това, което сме написали. На въпроса има ли реална опасност от наказателна процедура, ако кажа не, ще ви излъжа. В крайна сметка преценката е на хората от ЕК. Даваме всичко от себе си, за да се опитаме да ги убедим, че работим. Променихме закона, приехме плана за преход, ще обявим конкурс за седма мрежа, т.е. ще има и трети конкурс.

- Как ще коментирате изказването, че заради интернет базираната телевизия цифровизацията на излъчването се обезсмисля?

- Интернет базираната телевизия е една от технологиите, защо да акцентираме върху нея. Какво ще правим със сателитните телевизии, с кабелните? Колко струва едното, второто, третото? В този процес на преход към цифрово излъчване ние се фокусираме върху хората, които нямат възможност да си купят телевизор с цифров тунер. У нас не знам колко са. По данни на Министерството на труда и социалната политика хората, които получават енергийни помощи, ако вземем това като база, са около 200 хил. души. Какво да направим с тези хора? Да ги изолираме ли от 1 септември 2013 г., да нямат възможност да гледат телевизия? Ясно е, че бизнесът няма интерес, затова държавата се намесва и подпомага тези хора. Същото е и с широколентовия достъп до интернет. България е в първата петица в света по широколентов достъп до интернет в градовете, но на едно от последните места в ЕС в слабо населените райони. Затова държавата инвестира в тези райони, за да не бъдат изолирани хората, живеещи в тях.

Ще иска ли България ново отлагане на цифровизацията, така както поиска вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков?

- Не искам да коментирам думите на вицепремиер. Цифровизацията и срокът за нейното случване са разписани в последните изменения на Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Според този закон крайният срок за изключване на аналоговите предаватели е първи септември 2013 година. Дотолкова, доколкото законът е задължителен за всички, това е нашата дата. Ако някой инициира промени в ЗЕС в посока отлагане на датата първи септември, ние, разбира се, ще се съобразим с това. Дали сме готови? Искам да ви уверя, че екипът на транспортното министерство заедно с колегите от Министерството на отбраната работим много активно в посока освобождаване на честотния спектър, в момента зает от тях. Той е необходим, за да стартира вторият мултиплекс (той включва трите мрежи от втората фаза на цифровизацията, прехвърлени преди месец на неизвестната компания HD Media Services Ltd – бел. ред.) и да започне конкурсната процедура за трети.

Как може да се разреши казусът с тези 260 млн. лв., които военните искат, за да освободят честоти? Защо сумата е толкова висока?

- Сумата за цифровизацията категорично не е толкова голяма. По официални документи на Министерството на отбраната тя е около 120-130 млн. лв. МО има да извърши много конкретна работа по освобождаване на честотите, но сумата за освобождаване на спектъра, необходим за цифровото телевизионно излъчване, в никакъв случай не е 260 млн. лв. Парите не са необходими утре накуп, това е много важно да се отбележи.

- Има ли нужда от конкурс за седми мултиплекс? Рокадите постфактум не променят нарушенията.

- Едно от нещата, в които сега се опитваме да убедим Брюксел с нашите отговори на мотивираното им становище, е, че на този пазар има конкуренция и ще има реална такава. Ние сме окуражавани много настоятелно от колегите от Брюксел да създадем условия за реална конкуренция на пазара. В тази посока е и една от препоръките на ЕК, максимално бързо да се обяви конкурсът за третия мултиплекс, или седмата мрежа за цифрово излъчване.

- Може ли да се обяви тази процедура, при положение че още не сте се споразумели с Министерството на отбраната?

- Ние сме единомишленици с военното министерство. Заедно с тях знаем, че трябва да се освободят едни честоти. А нещата са прости, за да се освободят честотите, трябват пари. Процедурата за седмия мултиплекс може да започне паралелно с този относително труден процес по осигуряване на финансовите средства за началото на освобождаването на честотите. Т.е. не е нужно да се бави обявяването на конкурса. Може би в следващите три-четири месеца ще имаме такава процедура.

- Не ви ли притеснява фактът, че нищо не се знае за компанията HD Media Services Ltd, на която бяха прехвърлени лицензите за трите цифрови мрежи на "Хану про"?

- Със сигурност нито ние, нито колегите ни от КРС можем да се намесваме в чисто търговски отношения, каквито, предполагам, са тези, свързани с прехвърлянето на дейността от "Хану про" на новата компания. Това, което аз знам, е, че зад новата компания се крият сериозни финансови средства, което дава известна доза увереност, че ако те бъдат използвани в посока развитие на мрежата и инвестиции в нови технологии, това е гаранция за всички нас като крайни потребители за получаване на една абсолютно качествена услуга. Няма нищо особено в ситуацията – фирма А продава нещо на фирма Б. Ролята на регулатора в случая е да види дали в този процес на продажба, на прехвърляне са спазени всички законови изисквания за това. Нашата роля е с всички механизми на гражданското общество, медиите например, да контролираме крайния резултат от този процес. За мен като потребител е важно аз накрая да получа една висококачествена услуга на добра цена.

- Защо тогава доминира усещането, че много тесни интереси са взели тотален превес над цифровизацията и грубо са изместили принципите на честната конкуренция и обществения интерес?

- Не съм съгласен с това. В плана за преход от аналогово към цифрово излъчване, който Министерският съвет прие, държавата много ясно е показала как ще подпомогне най-слабите социални слоеве в процеса на цифровизация. В него е записано, че те (а кои са те ще каже Министерството на труда и социалната политика) ще получат подкрепа от държавата чрез субсидиране на крайните устройства за приемане на цифров ефирен сигнал. На МТИТС са отпуснати целеви средства от 17.5 млн. лв. за две неща. Едното е за информационна кампания. За нея са предвидени 10 млн. лв. Тръжната документация за провеждане на процедурата е готова и предполагам, че до края на месеца министерството ще бъде в състояние да обяви процедура по Закона за обществените поръчки за тази кампания. Втората част от сумата 7.5 млн. лв. е за купуване на крайните устройства на социално слабите.

Стр. 14 

Идва ли края на аналоговата ера?

БНР, 12+3 | 12.06.2012

Идва ли края на аналоговата ера? Ще стане ли факт цифровизацията на ефира от месец септември 2013г? все въпроси към Светослава Кузманова, която е в Албена на медийния фестивал там и в момента има дискусия точно по тези въпроси. Светла, слушаме те.
Репортер: Здравейте от Албена – и все въпроси, на които отговора би трябвало да е положителен. Ще кажа в началото, че цифровото телевизионно излъчване в България трябваше да започне от 1 март догодина и в продължение на половин година ще има и аналогов, и дигитален ефир, след това старата технология аналогова би трябвало да спре завинаги. Между другото според една резолюция на ЕС тази цифровизация трябваше да приключи тази година, 2012, и то в целия ЕС. България на няколко пъти изпуска сроковете по различни причини. Има разбира се и съдебни дела на неспечелилите за мултиплекси, от които ще се разпространява тази цифрова телевизия срещу спечелилите. Самата България изключително много се бави в етапите за въвеждането на тази цифровизация, така че на практика често изпускахме много сроковете през годините. Сега обаче няма повече накъде, както каза председателя на КРС буквално преди минути тук в една от залите в курорта Албена. Този процес просто трябва да се случи и от 1 септември 2013 в България просто трябва да бъде въведена цифровата телевизия. Ще бъде скандално, каза той, ако това не се случи, защото България ще бъде заплашена от жестоки глоби, които се налагат всеки ден и ще бъде изключително трудно страната ни да ги плаща. Както ви казах, според тази резолюция на ЕС всички страни членки трябва да цифровизират националния си ефир до 2012. Повечето вече го направиха, но има и такива като България, които не са. Всъщност тази резолюция има за цел да подобри качеството на телевизиите и да даде на потребителя една по-качествена услуга. Така хората ще могат да гледат безплатно повече ефирни канали. Аналоговата технология, само ще обясня лаично, позволява на една честота да се гледа един телевизионен канал. А с цифровизацията на една честота вече ще могат да се излъчват много повече канали – до 10 и то с доста по-добро качество на картината и с много други екстри като например потребителя сам да може да избира дали да си включва субтитри към даден филм или не. Всъщност цифровизацията на практика е повече канали с по-високо качество на картината. Ако обаче имаме стар телевизор, каквито всъщност са повечето в България на домакинствата, трябва да си купим едно специално устройство за приемане на тази цифрова картина. Устройство, което стурва около 50 лева. То се нарича set-top-box. На социално-слабите семейства в България разбира се такива устройства би трябвало да им бъдат раздадени безплатно или поне ЕС е отделил пари за това. Но останалите би трябвало да си закупят такова устройство, 50 лева както казах струва то, защото в противен случай няма как да приемат цифрова картина в дома си. След това обаче ще могат да гледат много повече телевизии с много добро качество. Сега, основен проблем продължава да стои в България, както каза и Веселин Божков, честотния ресурс, защото няма достатъчно освободен такъв. Трябва някой от силовите ведомства като МВР, като МО трябва да освободят част от своя честотен ресурс. За това обаче трябват пари, които държавата все още не е осигурила, за това и той каза, че ще бъде скандално ако до 2013 този ресурс не се освободи, защото България ще плаща много глоби. Друг голям проблем, който спъва цифровизаьията, освен този честотен ресурс е печалбата. Всичко разбира се опира до пари. Става дума за сумите, за които се договарят телевизиите и собствениците на мултиплекси. Тоест каква цена една телевизия ще плати, за да бъде качена нейната програма на мултиплекс. Между 8 и 12% по света е средната печалба. У нас обаче мултиплексите или поне собствениците на мултиплекси ще се опитат да изкарат повече пари от това. Трябва да се знае, че в страните, в които телевизионното разпространение вече е дигитализирано, таксите, плащани от телевизионните програми са паднали между 5 и 10 пъти. Поевтиняването има съвсем логично обяснение, чисто техническа обосновка. Става дума за това, че на една честота, както ви казах, аналогово може да се разпространява една програма, а при цифровия канал до 10. За България е предвидено на един мултиплекс да се разпространяват по 7 програми при положение, че на всеки от 6-те мултиплекса има по 7 програми, за повечето от тях няма да се плаща, то би трябвало българските граждани да гледат свободно и безплатно между 30 и 40 канала. От друга страна това пък ще окаже много сериозно влияние върху кабелните оператори, защото голяма част от тях, както се казва на жаргонен език, ще паднат в канала и техния бизнес ще умре, защото когато един човек вкъщи разполага безплатно с 30-40 канала, просто няма да иска по никакъв начин да плаща още една такса от 20 или 25 лева на кабелните оператори така, че да гледа допълнителни програми.
Водещ: Така че има предизвикателства и пред тях. Благодаря ти, Светослава. Чухме за цифровия календар на България от репортажа на Светослава Кузманова. Тя продължава да следи работата на медийния фестивал в Албена. Ще чуете от нея още информация в нашите новини и в предаванията ни.          

Доц. Георги Лозанов: Трябва да се търси икономически път, по който да се гарантира независимостта на медиите у нас

www.focus-news.net | Красимира ГЕОРГИЕВА | 07.05.2011

По повод Деня на радиото и телевизията, Агенция „Фокус” разговаря с медийния експерт доц. Георги Лозанов.

Фокус: Доц. Лозанов, днес е Денят на радиото и телевизията в България. Отбелязва ли се той по някакъв начин?
Георги Лозанов: Самата дата 7 май е спорна. Тя е свързана със стария съветски стремеж да са първи във всичко, което водеше на моменти до малко комедийни ситуации и преиначаване на историята. Съвсем не е сигурно, че Александър С. Попов е открил пръв радиото, което се използва като основание за този празник, тоест в него има малко повече идеология, отколкото обективна история в избора на датата, но това не е толкова важно. Добре е да има професионален празник за радиото и телевизията. Това са медии, като всички останали, които живеят в много ускорено време. Всеки ден тече поток от новини и те имат малко време да се самооогледат и да се замислят за себе си. Според мен, хубавото на тези празници е да бъде изпълнена една равносметка за това как се движат процесите в медиите. Интересното е, че през предишните години на прехода имаше по-малко интерес, тази година, като че ли повече от обикновено се акцентира на този празник, което показва, че медиите имат нужда от това самооглеждане и от този разговор за тях самите. Медиите сами да се погледнат в собствените си екрани и очи. Празникът е повод за един разговор за медиите.
Фокус: Българските телевизии и радия адекватни ли са на съвременния свят?
Георги Лозанов: В българските медии през последните 20 години има едно изключително развитие и по посока на професионализация – изключително и по посока на въвеждането на основни стандарти. Неадекватността на радиото и телевизията в известен план, която не е толкова българска, идва от новите технологии, които поставят понятието за традиционни медии под въпрос, макар че ние се развиваме по-бавно от много други европейски държави и особено Америка. Традиционните медии са на прага, когато трябва да извършат нещо много радикално със себе си, да почнат да сменят своите подходи, включително и начините си на разпространяване и на комуникация. Ако това най-напред се отразява на вестниците, сега и останалите са поставени пред това изпитание да търсят нов модел, ако щете и ново име за себе си. Разбира се, това не става лесно и предполагам, че ще бъде въпрос на десетилетия, но трябва да се тръгне по този път. Нашите вестници макар и бавно и трудно се изправят пред този проблем и почват да търсят нови изходи. Все още има една носталгия към старата хартиена епоха, но това е неизбежно. В електронните медии този технологичен скок ще дойде от цифровизацията. Известно е, че у нас се забави доста този процес от обективни обстоятелства. Цифровизацията е въпрос на пари, а у нас по време на криза беше трудно този ресурс да се генерира. Забавянето дойде до голяма степен от това. Цифровизацията се отразява и на съдържанието на медиите.
Фокус: Независими ли са българските медии?
Георги Лозанов: Що се отнася до независимостта и свободата на медиите оценката от гледна точка на външните организации, за съжаление, има една крива, от която не можем да излезем още. Тя слага България в тези класации в по-ниските редове. Този процес започна по времето на Тройната коалиция, както се вижда и от самите класации, както се вижда и от излезлия в „Уикилийкс” доклад на американската посланичка от 2009 година. Той говори за това, че в България няма медийна свобода, че има икономическа зависимост. Има и други класации, като тези на „Репортери без граници”, които показаха това движение надолу. Този процес е започнал по времето на Тройната коалиция, преди това имаше относителна устойчивост на свободата на словото, като че ли. Това се свързва с това, че се променя въобще представата за начина, по който трябва да се защитава независимостта на медиите. В началото на прехода, през първите десетилетия, свързвахме свободата на словото и нейната защита преди всичко с граждански процес и предпазване от политически натиск и от държавата. Сега все повече, включително и в тези изследвания, които се правят от външна гледан точка от чуждестранни наблюдатели за България и за медиите, се вижда, че проблемът на свободата на словото е все повече икономически и все по-малко граждански и политически. Но не там е акцентът. Трябва да се търси икономически път, по който да се гарантира независимостта на медиите. В България това е трудно. Нужни са икономически гаранции за независимостта. При нас това е сложен въпрос, защото самата медийна среда е много разширена, което е хубаво, но тя много трудно може да се издържа от традиционните форми на собственото си възпроизводство – рекламата, разпространението и продажните цени. Влизат и много капитали, които влияят по един или друг начин на медиите. Затова икономическата защита на свободата на словото е свързана с две неща, които са известни. Едното е реална прозрачност на собствеността на медиите, а не само по документи. И второто е прагове на концентрация на тази собственост, за да не може да се влиза в монополни или някакви парамонополни позиции. Много пъти съм давал пример, как това се отразява на свободата на словото. Въпросът е, че когато един журналист, а добрият журналист е винаги пред уволнение, един добър журналист го уволнят от една медия, когато похлопа на съседната врата, на съседната медия да не отвори там пак същия собственик макар и с друго лице. За това тия прагове на концентрация са много важни. Аз виждам в тази посока защитата на медиите. Аз бях инициатор да започне да се работи нов закон за електронните медии, в който тези теми – прозрачността на собствеността и праговете на концентрация да бъдат водещи.
Фокус: Как са се променили българските телевизионери и радио водещи през годините?
Георги Лозанов: При водещите много цялостно се е сменил моделът. Умберто Еко прави едно разграничение, че в предишния период е имало телевизия на говорителите, а днес телевизия на водещите. Това най-малкото означава, че има много по-голямо право на индивидуална свобода, на импровизация в ефира и от това зависи мястото му в професионалната среда. Професията на водещия в някаква степен се е отдалечила от журналистиката и се доближила до артистичните професии, свързани с импровизация, с бърза мисъл, с остроумие. В това отношение даже има една носталгия към старите традиционни социалистически коментатори, които са по-скоро част от музея на историята на медиите. Има едно приближаване на водещия, включително и на публицистиката, и на информационните и журналистическите предавания към шоуто. Това до голяма степен започна да определя поведението на водещия.
Фокус: Не е ли пренаселен българският радио и телевизионен ефир?
Георги Лозанов: Не бива този въпрос да се решава административно на някакво бюро или в някакъв кабинет. Развитието на медиите е според възможностите и желанието на пазара и бизнеса, а и на хората да слушат. Всичко, което може да се появи, стига да отговаря на регламентите на закона никой не може и не бива да го спира. Единственото, което трябва да се направи е в закона, действително да има такива условия, които да гарантират, че медиите ще бъдат независими и ще изпълняват своите професионални ангажименти, а няма да са механизми за рекет, или форма на продажба на влияние.
Фокус:Как интернет влияе на радиото и телевизията? Заплаха ли е за тях, може ли да ги измести?
Фокус: Засега прякото отражение на интернет е върху вестниците, но и върху радиото и телевизията предстои. В един следващ етап ролята на зрителя и слушателя, именно благодарение на тази технология и комуникативен интелект ще стане съвсем различна. Зрителите и слушателите ще диктуват до голяма степен програмното съдържание. Идеята, която сега имаме за програма, която някой друг нарежда, а ти само си неин пасивен консуматор все повече ще изчезва и това ще е част от твоята собствена информационна вселена, която ти сам ще си подреждаш и радиото и телевизията ще участват в тази твоя персонална информационна система. Ще се загуби класическата идея за масмедия, която през 60-те години, когато този празник е започнал да се чества, е имало. Масмедията, като някаква мощна институция за влияние върху хората, а сега самите хора до голяма степен ще са централните фигури в комуникацията. Например, започна блогърската журналистика – журналистика, която се прави от читателите и слушателите, тя няма как по обратен ред да не започне да влияе и върху професионалната журналистика. По този път ще започне тази промяна на медийната среда. Аз съм сигурен, че интернет е механизъм, който силно демотивира процесите. Там има един режим на свобода, който е много по-голям, отколкото на журналистите в традиционната медия, но тъй като това е общо пространство и това са скачени съдове, постепенно ще се прелее свобода и към традиционните медия, за да може тя да оцелее, ще трябва да влезе в този нов режим на свобода и на близост в комуникацията до зрителите и слушателите. Традиционната медия и блогърите ще започнат взаимно да се съобразяват, а това ще се отрази на гражданската роля на журналистиката позитивно, защото и сега на територията на интернет се развиват граждански процеси. Много пъти там те са свързани с фалшиви каузи, с безотговорно говорене, но с развитието на годините ще се професионализира и тази сфера и ще се въведат стандарти. Интернет ще повлияе за много по-голяма освободеност на традиционната медия, така и традиционната медия по обратен ред ще внесе в интернет минавайки през него, както вече се случва, собствените си професионални стандарти и изисквания. 

Оригинална публикация 

“Дарик” радио прави телевизия

в. Труд | Соня СПАСОВА | 07.03.2011

 

Компанията ще се мести в нова сграда

 

До няколко месеца може би ще гледаме "Дарик" радио по… телевизора.
Съветът за електронни медии издаде лицензия за цифрова телевизия на ,Дарик". Разрешението е за програма с наименование "Дарик радио и телевизия" и трябва да е с политематичен програмен профил, пише на сайта на медийния регулатор. Идеята е да се набляга на информационно-музикалните предавания.
В момента се прави ремонт на сградата, където ще се помещава новата радио и тв компания. Тя се намира на столичния бул. "Ситняково". Целта е студиата да станат подходящи и за поставянето на камери. От екипа разглеждали оферти за нова техника. На помощ ще се включат и двата новинарски хеликоптера, които "Дарик" купи преди 2 години.
Една от идеите, които се обмислят, е на екрана да се вижда онова, което става и в радиостудиата. Така водещият на следобедния блок на радиото Драго Симеонов, например, ще разпитва гостите си не само за слушателите, но и за зрителите си. За последните обаче ще има и информационни бонуси, които ще "текат1′ през екрана – за трафика, за времето и други "сервизни" данни, обясни програмният началник на "Дарик" Константин Вълков. Идеята е да има огромно количество информация, че дори да става и за гледане "на mute" (без звук), допълни той. Подобни проекти има в много страни в Европа, САЩ и Канада, разказа собственикът на "Дарик" Радосвет Радев пред "Труд". Плановете са новата радио-телевизия да стартира до края на годината. Първоначално ще върви по кабел и сателит, а след това вероятно ще бъде качена на т. нар. мултиплекс и ще се разпространява по ефир.

 

Стр. 7

Силва Зурлева: Не взехме “Шоуто на Слави” в Нова телевизия по политически причини

Blitz.bg I Ива НИКОЛОВА I 22.02.2011

Със Светлана Василева бяхме "с гол в ръката нож", но сега си партнираме чудесно

- Г-жо Зурлева, за пореден път през последните 20 г. се подготвя нов закон за електронните медии. Какво налага сегашната промяна?

- Мисля, че ще се пенсионирам, но нов закон няма да има. Натам отиват нещата. Истината е, че всички политици искат да са в добри отношения с медиите. Не се сещам за изключения от това „правило”. Но сега има воля за промяна. И честно мога да кажа, че аз съм един от медийните хора, които много желаят това да се случи, да се разчисти пътя за по-регулирана дейност на медиите. 

Като казвам регулирана, имам предвид не СЕМ, защото при нас саморегулацията е бъдещето. Имам предвид ясни правила за дейността ни, защото през изминалите десетина години много неща се извършваха на тъмно, с изключително по-силен втори план, отколкото първи. И в крайна сметка резултатът беше в това, че за целия период на прехода всъщност никой не знаеше кои са истинските собственици на медиите и как се управляваха те. Дано този закон проработи, защото го дължим на бъдещото поколение. 

Не искам да звучи песимистично, но ние сме обреченото поколение на прехода. За моята дъщеря, за нейните приятели и за тяхната генерация изобщо, вече няма да има значение как е стартирала първата частна телевизия в България, кой е бил собственикът, какви са били неговите игри с политиците, как са вземани решенията. Ще има значение пазарът, в който те ще навлизат и ще трябва да работят. И затова е хубаво да има правила. Дано този закон да съществува като нов факт, а не като закърпване на стария. Скоро четох едно интервю на Георги Лозанов, според когото най-вероятно ще се направят само поправки. Не смятам, че това е правилно.

- Така ще може ли наистина да се вдигне завесата пред собствеността на медиите, за да знаем не само кой ги притежава, а кой и защо защитава дадена политика?

- Според мен това е основното, защото когато гледам дадено публицистично предаване, зная кой стои зад темата му и кой е реалният инициатор на идеите, които се прокарват там. И това в никакъв случай не е журналистът. Напоследък си мисля нещо, което никак не е хубаво за нашия сектор – защо ние макар и с право непрекъснато се занимаваме с това, че има корупция в митниците, в съдебната система, в държавата, в прокуратурата, правим тежки разследвания за почти всички области на живота, но никой не обяснява как така медиите са един оазис на чистота и почтеност и всички сме с ангелски криле. Това просто не е вярно.

- Едно писмо „До Мадам В.”, която и да е тя, като че ли приповдигна завесата на тези процеси?

- Четох много внимателно това писмо. И за съжаление смятам, че то изобщо не е до Мадам В., а до много мадами В. А., Б., В., Г. и изобщо мога да изредя цялата азбука. Невъзможно е да се уреди със закон липсата на морал. Оттам нататък всичко опира до личната ценностна система на всеки от нас. Защото ако за един материал ти вземаш пари под масата, това е твой личен избор. Аз не мога да зная всичко, което става в Нова телевизия. Затова просто вярвам на журналистите – на тези, които отразяват обществено-политическия живот, защото това е моята отговорност в работата ми. И трябва да им вярвам и да се надявам на техния морал и тяхната коректност. 

Защото ако някой иска да подкупи журналист, в крайна сметка това остава въпрос на неговата съвест. Почти всеки може да бъде съблазнен. Имало е случаи, в които заради разследване са ми се обаждали с натиск, че това е платено, че сме поръчкови журналисти. Особено често са ме притискали след разследванията на Васил Иванов, които дори доведоха до бомбата в апартамента му, която без малко не уби майка му. Имало е голям натиск срещу мен за това, че някой е взел пари. Но аз никога не съм се съмнявала в разследващите журналисти. Защото разследващата журналистика сама по себе си е много опасна и, познавайки и Васил, и Диляна Гайтанджиева, и Даниела Тренчева, каквото и да са ми казвали, никога не съм вярвала, че техните материали може да са платени. 

- Твърди се също, че много от популярните особено политически лица или лица от шоу бизнеса, си плащат, за да се появяват в едно или друго предаване. Това вярно ли е?

- Не зная как е в БНТ, но не мисля, че в частните телевизии се плаща за участието на т.нар. постоянни заподозрени – нито при нас, нито другаде. Защото сред тях има хора, които сами по себе си са експерти и са интересни. Например един Владо Каролев, който участва във всевъзможни предавания, особено по икономически теми, ми звучи абсурдно да си плаща. Именно защото е един от малкото експерти и един от малкото, които говорят интересно. Вероятно има и по-добри специалисти от него, но той е цветен, атрактивен и може да обясни нещата така, че хората да го разберат. Защото ако на екрана се появи банкер, който говори със специфична терминология, никой няма да разбере нищо и зрителите веднага ще превключат. В края на краищата дистанционното е най-големият съдник и то е нашият дамоклиев меч. Защото в момента, в който не си интересен, заминаваш – няма земна сила, която да накара зрителя да те гледа, ако нищо не се случва, независимо от рейтинга.

- Дистанционното ли ви принуди да предприемете доста драстични промени във водещите на сутрешния блок например? С какво Ели Гигова и Вито Саръиванов не се вписаха в концепцията на Нова?

- Да, безспорно. Дистанционното винаги е в основата на всички решения в една телевизия. Дори ще кажа нещо, което сигурно няма да се хареса на много колеги. Всяка частна телевизия е едно търговско дружество с цел печалба. Тя предлага определен продукт и го оставя в ръцете на дистанционното. В един момент хората престават да гледат нещо, защото са пренасители, уморени са по хиляди причини. И затова най-гениалният съдник на телевизията и последната инстанция за нея си остава зрителят.

Не мога да кажа, че Ели и Вито не са се вписали в концепцията. Просто всяка телевизия иска да има по-добри резултати. Не искам да коментирам конкретни предавания и лица, защото изпълняващ функциите на програмен директор е Светлана Василева. Причината за смените, каквито и да са те, са резултатите, няма други.

- Подбрахте ли новите лица?

- Те са в процес на подбиране. Много се радвам, че аз и Светлана гледаме в една посока и се разбираме за това, че първо трябва да се даде шанс на хората от телевизията, които са работили години наред за нея и след това да се търсят външни лица. В България за съжаление няма много голямо богатство от личности, за които да се избиваме. Искам да ви кажа, че телевизиите не се бият за никого, няма фигура, за която да кажем: ето, това е Опра Уинфри и тя е незаменима. Аз поне засега не виждам Опра Уинфри у нас. Макар понякога нещата да изглеждат точно обратното.

- Съжалявате ли, че Милен Цветков напусна сутрешния ви блок? Той по-добри резултати ли имаше?

- Не може да се каже така. Понякога по-добър е бил Милен, понякога, особено през лятото – Ели и Вито. 

- А вярно ли е, че Милен се връща в Нова на мястото на Цветанка Ризова?

- Цветанка Ризова си остава там, където е. Не е вярно, че тя ще бъде местена. Има и много други неща, които ще се правят, но трябва да ги коментира Светлана Василева.

- Всъщност със Светлана Василева вие бяхте не просто конкуренти, докато тя оглавяваше БТВ, а дори враждувахте. Как се разбирате сега под един покрив?

- Между другото, хора, които познават по-добре нея, отколкото мен, са казвали в публичното пространство, че е невъзможно двете да се сработим, защото сме били основни конкуренти, когато тя беше начело на БТВ при появата й, а ние се борехме за лиценз. Тогава дори сме си разменяли доста остри реплики не само на различни дискусии, а по вестниците. Изобщо бяхме, както се казва, „с гол в ръката нож”. Но оттогава минаха много години и много неща се промениха в телевизионния свят. Тя има една стойностна кариера и е човек с изключителен опит, минал през огън и вода. И мисля, че избора й за изпълнителен директор беше успешен, защото ви уверявам, че не е толкова лесно да се намерят хора като нея. Изобщо не коментирам личните й качества, а професионалните. 

В крайна сметка всички собственици на телевизии рано или късно стигат до извода, че оперативният директор трябва да е българин и това е единственият вариант нещата да вървят. Но когато тръгнеш да го търсиш е изключително трудно. Изобщо на нашия пазар, когато тръгнеш да търсиш човек за определени позиции, се сблъскваш с огромни трудности. Уж е богат изборът, но не е така, също както и с телевизионните лица. Въртят се все едни и същи хора и за последните години не мога да се сетя за новоизгряла звезда, която да блести на екрана и да прикове всички пред него.

- От друга страна обаче вие работихте дълги години с Олга Лозанова, която напусна Нова след идването на Светлана Василева. Конфликт ли имаше между тях?

- Не-не. Излизането на Олга от телевизията и идването на Светла не са свързани по никакъв начин. Не зная защо Олга реши така.

- А защо прекъснахте „Биг Брадър”, който беше най-успешният ви проект? Окончателно ли е решението да не го излъчвате повече?

- Мисля, че всяко нещо в този живот си има време – време да се живее и време да се мре. Смятам, че има едно пренасищане от този формат. Възможно е след години той пак да се появи и да бъде много успешен, но никога няма да бъде това, което беше при първия „Биг Брадър”, когато дадохме голямата награда и улиците на София почти бяха опустели. Тогава просто нямаше човек, който да те говори за това. Второто и третото издание също бяха успешни, но интересът никога не можеше да бъде същият. Мисля, че публиката трябва да си почине.

- Чу се, че рушите Къщата в Нови хан. Вярно ли е?

-Там имаме други студиа, от които ще излъчваме различни продукции.

- А причината за прекратяването на „Биг Брадър” не беше ли пошлостта особено на последното издание с гробарите и проститутките?

- Това е продуцентско решение, което в крайна сметка го одобрява програмният директор на телевизията. Но искам много ясно да заявя нещо – понякога професионалните цели много силно се различават от моите лични. Аз не съм и не искам да се изкарвам моралист. Ако вярвам, че нещо е правилно за Нова, ще го защитавам, независимо че трябва да изляза срещу СЕМ и да се боря с тяхното мнение. Ние сме търговска телевизия и работим за рейтинга и рекламата, но тогава наистина ми беше много тежко, защото не разбирах с какво тези деца са важни за шоуто. Не разбирах какво печелиш от тяхното присъствие. Продуцентите бяха убедени в това, но аз лично имах спорове с тях. 

- Още едно предаване на вашата телевизия скандализира тежко обществото и това беше „Цената на истината”. Как го оценявате с днешна дата?

- Не бих искала да коментирам.

- Това развали ли отношенията ви с Нико Тупарев?

- Не. Аз никога не съм била приятел с него, за да си разваляме отношенията. Общуваме чисто професионално. Олга Лозанова беше казала в едно интервю, че няма земна сила, която да раздели нейното приятелство с него, защото се познават от много години. Това е тяхно право и аз го уважавам. В чисто професионален аспект той е много добър продуцент. И той, и Магърдич Халваджиян постигнаха тези и материални, и професионални успехи благодарение на двете телевизии. Помня ги много добре, когато дойдоха при мен. Още бяхме на пл. „Св. Неделя” и тогава пак Олга Лозанова беше програмен директор. Тя ги доведе заедно с Митовски. Никога няма да ги забравя – те бяха едни момчета, които още нямаха никакви реализирани проекти. И първият беше „Стани богат” – едно от моите любими предавания. 

По това време положението беше много тежко, защото ние все още нямахме национален лиценз и не се знаеше какво ще стане и дали изобщо ще го получим. Трябваше да се платят правата на „Ендемол”, които изобщо не бяха малко за една регионална медия. Тогавашните собственици в лицето на гръцката „Антена” отказаха и в един момент всички преговори увиснаха във въздуха. Собствениците бяха категорични, че без лиценз няма да влагат инвестиции в програми. Тогава аз се обадих на собственика г-н Киряку и му казах, че ако той не отпусне тези пари като инвестиция, не зная какво ще правим и как ще се доказваме, защото нищо не се случва и не може да се случи. Той каза, че ми вярва, че вярва, че ще успея и лично разреши това плащане. Така тръгна „Стани богат”.

По същия начин, когато Слави Трифонов дойде да преговаряме за „Шоуто на Слави” пак бяхме на пл. „Св. Неделя”. Тогава изпълнителен директор беше Стефан Димитров, а аз бях представител на „Антена” и преговарях за инвестициите. Спомням си, че Слави имаше съвсем друг вид – беше с опашката. По-късно в книгата, редактирана от Любен Дилов-син, има един момент, в който описва тази среща и казва: „Силва Зурлева ни гледаше с тъжните очи на ирландски сетер”. Точно така беше. Прав е. А аз гледах като ирландски сетер, защото харесвах това шоу и много го исках в Нова телевизия. Знаех, че ако това се случи, тя ще дръпне много напред, както стана с БТВ. Защото колкото и да се биехме тогава в съда, тези битки щяха да свършат, но ние вече щяхме да сме набрали популярност. Само че не го взехме по политически причини. И затова е написал, че гледам като тъжен ирландски сетер, защото знаех, че това е грешка от страна на Нова, но аз нищо не можех да променя.

- Какви бяха политическите причини?

- Има неща, които не искам да кажа, защото има давност. Тогава предаването беше политическа сатира, много остро. По това време бяха протестите, шествията, възрожденските песни, „Стани, стани, юнак балкански” и изобщо обстановката беше революционна. А ние се борехме в съда за лицензията, всички ни притискаха, искаха да ни удушат, никой не искаше да я има тази Нова телевизия и борбата всъщност бе да я няма. И си представете как ние се бием за национална лицензия и изведнъж пускаме едно шоу, което започва да громи властта от сутрин до вечер. Какво щях да правя тогава? Никога нямаше да получа тази лицензия. Може би някога ще разкажа как се случиха нещата, защото много ясно си спомням всичките ни срещи – къде съм ходила, с кого съм разговаряла.

Но искам да споделя нещо много откровено: абсолютен мит е и вече ми е дошло до гуша, когато се говори за свободата на словото, която наистина е основно благо и основна ценност, медийни шефове на вестници и телевизии да излизат и да казват: ние сме независими, ние се самоиздържаме, ние не правим компромиси. Няма медия, която да не прави компромиси, това е невъзможно да се случи поне в нашата страна. В такива случаи е по-добре медийните шефове да си мълчат, вместо да говорят глупости. Медията е независима, ако от нея нищо не зависи. Ако си направя един кабелен канал, по който ще ме гледат майка ми и сестра ми, там от сутрин до вечер мога да си говоря каквото си искам, нищо няма да зависи от мен, мога да се събера с проф. Юлиян Вучков и всичко ще е супер. 

- Изпуснахте не само шоуто на Слави, но и едно много гледано шоу, което стартира по Нова – „Господари на ефира”, което се излъчва пак по конкурентната ви БТВ. Защо стана така?

- Аз водех преговорите, когато пускахме шоуто и съм човекът, който е подписал първият му договор за национален ефир. Но когато то премина в БТВ не съм водила тези преговори и не е коректно да кажа как точно са се развили нещата.

- Тогава е имало политически причини да не вземете Слави, а сега премиерът Борисов похвали Нова за разследваща журналистика. Не е ли притеснително властта да хвали една медия? Как се почувствахте от тази похвала?

- Лично аз не съм се почувствала зле, защото нямам чувството за нещо лепкаво, за това, че сме получили комплимент, който не заслужаваме. Преди Бойко Борисов да стане премиер, в качеството му на главен секретар на МВР всички криминални репортери не само от Нова, а и от другите медии бяха в много тясна връзка с него, защото той просто е роден пиар. Той го носи в себе си и общува с медиите по начин, по който нито един друг политик не може да го прави. Няма друг такъв пример, въпреки че познавам сравнително добре всички. 

И той каза това за нашата разследваща журналистика по-скоро в качеството си на бивш главен секретар на МВР, отколкото на премиер, защото много добре познава криминалните репортери, познава обстановката, знае колко е трудно да се направи едно такова разследване. И в никакъв случай не съм се чувствала омерзена за това, че похвалата идва от властта. Напротив, радвам се за децата, както ги наричам, защото те много често си слагат главата в торбата. Имаме случаи не само на заплахи за побой, а чупене на камери и какво ли не. Това се случваше и заради разследването на затворите, и за корупцията в Централния затвор, и за незаконните селища, и за корупцията за европейските фондове. Затова една такава похвала е много важна най-вече за криминалните репортери. 

- От друга страна обаче тече една много неприятна история, свързана с вашата телевизия и шоуто „Байландо”. Обвиняват продуцентите, че хората, които защитаваха каузи, не са получили никакви пари и че всичко е било фарс, от който са печелили само авторите на шоуто. Как ще отговорите на обидените?

Бих желала да направя разяснения относно механизма за събиране на средства в предаването „Байландо”. Чрез sms-ите зрителите трябваше да изразят единствено подкрепата си „ЗА” участниците, т.е. бяха важни за класирането им, за да се реши кой остава и кой излиза от шоуто. Цената им бе 0.25 лв, а не 1.20 лв., както е обикновено в други програми. Това е най-ниската цена, на която постигнахме споразумение с операторите.

Бихме желали да подчертаем, че целта на създадения механизъм бе да даде възможност на повече зрители да дадат своя вот за каузите на участниците, без да бъдат натоварвани с висока добавена стойност. Мога да ви гарантирам, че в телевизията и при продуцентите не е влязла една стотинка от тези пари. Никога няма да си заложа името под една лъжа.

- Тогава на каква финансова помощ трябваше да разчитат участниците?

Разчиташе се на хора, които щяха да се развълнуват от каузата на съответния участник и биха му помогнали с пари в личните им сметки, които изписвахме на екран през цялото време. Ние изпълнихме ангажимента, който имахме, към победителя и помогнахме за осъществяването на неговата кауза. „Байландо” реално успя да допринесе за сбъдването на повече от една мечта, след като няколко участници по пътя към своята кауза получиха незаменима подкрепа за нея. 

- Как гледате на факта, че в един момент всички телевизии започнаха да правят шоу с благотворителна цел? Това не опорочава ли самата идея?

- За съжаление, както имахме два синода и изобщо всичко ни беше по две, и тук не можем да създадем един общ екип и общ фонд за благотворителна кауза и да обединим усилията си. В един момент, особено преди Нова година, когато е кампанията „Българската Коледа” се оказа, че се събират благотворително пари и за децата на загиналите полицаи, и „Великолепната шесторка” по БТВ, и „Байландо” при нас. Но аз все още вярвам, че когато хората искат да помогнат, те го правят. Ще припомня един трагичен случай – с Андрей Баташов. Той почина няколко дни след като направихме концерта за него, но тогава в рамките на един час събрахме над 40 000 лв., които предадохме на семейството, за да се покрият разходите в „Токуда” за лечението му. 

Смятам, че този тип благотворителни предавания никога няма да умрат, стига да се измисли достатъчно добра и трогваща кауза. Най-големият успех на Нова телевизия с най-много събрани пари – над 2,5 милиона лева, е „Вип Брадър”. Може различни хора да не харесва Нова телевизия, да говорят против нея и нейните лица, може голяма част от жълтата преса да се опитва да я дискредитира, но това, което никой не може да дискредитира, са над 20 чисто нови кувьоза, единствения лапароскопски апарат за детската хирургия в „Пирогов” – всичко това остава за години напред и ще помогне на много хора. То е направено с парите на нашите зрители. Занимавам се лично с този процес и много се ядосвам, когато прочета нещо негативно специално за тази благотворителна кампания на „ВИП Брадър”.

В момента разпределяме 265 000 лв. от благотворителното издание на „Стани богат”. Направихме обществен съвет със Стефка Костадинова като председател на Олимпийския комитет и Надя Шабани, която е председател на Агенцията за закрила на децата, и още няколко души, и решихме да не се купува оборудване за различните домове, а да дадем стипендии на деца от домове за сираци със спортни таланти, които учат и ще влязат тази година в спортни училища, за целия период на обучение от 4 години. Правим го заедно с ДСК, които ще им издадат карти.

- Преливането на шоупрограми от една телевизия в друга обаче вече ни обърква като зрители. Често не знаем коя точно телевизия гледаме. В какво се изразява конкуренцията между трите ефирни телевизии – в наддаване за едни и същи предавания ли? Защо не излиза нищо ново?

- От тази гледна точка нещата не изглеждат добре. Струва ми се, че липсата на креативност си личи навсякъде. Не зная защо се случи така, но като че ли има едно изчерпване, една умора у зрителите, един навик, гледат едно и също, клишета някакви. Доколкото познавам нещата, нито има бум, нито се очертава да има. В момента на телевизионния пазар няма проект, който да ни накара да се избием с БТВ за него. Всичко е добре забравено старо, както в модата. Надежда ми дават само новите книги, които чета, защото аз повече чета, отколкото гледам телевизия, че могат да се направят добри филми и сериали.

- За шоуто на Иван и Андрей също се говори, че търпи трансформации. За какво става дума?

- Иван и Андрей си остават при нас. Водят се преговори за оптимизиране на самото предаване, но тези преговори се водят от Светлана Василева. Лично на мен като зрител „Станция „Нова” много ми харесва, защото всеки може да си намери нещо в този формат. „Директно с Карбовски” също е успешен проект.

- Цветанка Ризова обаче като че ли иска да се харесва на всичките си събеседници и търпи доста критики заради това, особено от Кеворк Кеворкян?

- Кеворк Кеворкян рядко казва нещо добро за някого. Той пише прекрасно и има много строги преценки. За да каже нещо положително, то наистина трябва да е много силно. Сигурно не харесва начина, по който Цветанка води предаването си, но зрителите си го харесват. То е по-спокойно. Важни са въпросите, които тя задава, а не толкова тонът, с който ги задава. Тя е спокойна, когато разговаря, но от въпросите личи, че е много информирана и знае какво пита. Докато, когато гледах разговора между Мартин Карбовски и Кристина Патрашкова, направо ме заболя главата, защото беше бърз като пинг-понг и в един момент се задъхваш от поемането на информация. Но ние държим в нашата телевизия всеки да може да намери нещо за себе си, нещо оригинално и нетипично.

- Вие се самоиздържате като медия и се занимавате с благотворителност, докато БНТ получава бюджетни средства, за да работи и има право на реклама. Ще приключи ли някога битката между държавната и частните медии за рекламите, как и кога?

Не, няма воля да приключи. Аз от много години пея тази песен, но нищо не се случва, въпреки че много хора мислят като мен и ме подкрепят. И не зная кога тази битка ще да приключи, защото тя може да бъде решена само на политическо ниво. Но никой няма интерес от това. Първо, защото в БНТ има достатъчно проблеми, които трябва да се решават на управленско ниво и са свързани със съкращения. Една частна телевизия се прави с хора от порядъка на 250-300 души. Докато в БНТ са в пъти повече. И аз не зная коя е тази политическа сила, която ще си сложи ръката в огъня и то в предизборен период да взема непопулярни мерки. Много хора от нашия бранш са съгласни, че веднъж за винаги трябва да се вземе решението какво ще се прави с БНТ, защото парите, които се отпускат – 60 милиона лева, са на данъкоплатците, а не на някого, който просто им ги дава. Това са нашите пари. 

На последната дискусия за закона в Министерски съвет през есента моята теза беше следната: ние нямаме нищо против субсидията на БНТ да се вдигне дори на 80, на 100 милиона, да се направи структурната реформа, но те просто да правят или едното, или другото – или обществена телевизия с продукции с обществена значимост, които нямат комерсиална стойност и да излязат от рекламния пазар, или ако играят на рекламния пазар, субсидията им да бъде сведена до минимум. Както е в Гърция – гръцката обществена телевизия е равностоен играч на рекламния пазар и не получава субсидия. 

Но не мисля, че това ще се случи, защото има много разнопосочни интереси. В кризата нашият пазар много се сви и в него продуцентите и рекламните босове биха искали да имат още една телевизия, в която да реализират продукция. А ако се забрани рекламата, те няма да могат да правят нищо там, за да вземат пари.

- Освен рекламата за БНТ, коя е другата най-болезнена точка във въвеждането на новите правила за работа на електронните медии в промените на закона?

- Една от най-болезнените точки е дали офшорна компания има право да притежава медия. Аз съм се борила години наред това да не е така и мога да кажа, че тази моя борба не е успешна. Не можех да застана срещу всички. Това беше много наивно. Мога да кажа за себе си, че съм един старомоден романтик. За съжаление вече не е така. Настроена съм много по-песимистично, а може би реалистично, защото зная, че това няма да се случи. 

След толкова много години, в които си изяснявахме кой на кого е собственик, къде е регистриран и защо – заради данъчното законодателството, дори човекът, който е направил много за рекламата в България – Красимир Гергов, излезе в сутрешния блок на БТВ и каза, че телевизията е като плод и зеленчук, това някакви си отмина без адекватни реакции. Явно вече не прави впечатление на никого. 

Твърдя, че случващото се сега, след години ще бъде само една историческа справка. Също както първоначалното натрупване на капитала, в началото на миналия век. Всички знаем кой е Буров – голям банкер, един от основателите на банковото дело в България. Но ние изобщо не се интересуваме какво реално се е случвало в процеса на натрупването на неговия капитал. Същото е и в медиите сега, само реалното време е друго.

- Отложи се и цифровизацията за 2013 г. Какво е обяснението?

- Това е едно умно решение, защото ние не сме готови като държава. Като се започне с това, че нашите зрители не знаят какъв е този процес и защо трябва да си купуват устройствата, с които да преобразуват сигнала. Освен това има около 200 000 социално слаби домакинства, които трябва да получат безплатно тези устройства, чиято цена е между 50 и 100 лв. Трябва да се направи и изключително силна рекламна кампания. Това е един процес, който ни е наложен, и никой от нас – хората, които сме на пазара, не го приема еднозначно. Но това е перспективата на европейското развитие на България и тъй или иначе ние трябва да намерим компромисния вариант и да го направим.

Оригинална публикация

Има ли далавера с цифровия ефир

в. Труд | Светослав МЕТАНОВ | 21.02.2011

Ще си плащаме за телевизия дo 2015 година

Законно ли бе спечелен т. нар. обществен мултиплекс от компанията "Хану про"? Отговор на този въпрос се очаква даде тричленен състав на Върховния административен съд утре. Срещу избора на компанията, която сложи ръка на 4 от общо 6 парчета от цифровия ефир, са подадени жалби от две компании – класираната на второ място в търга с нищожна разлика от 0,345 точки "Ди Ви Би Ти" АД, и "Мобилтел". И от двете компании са категорични, че конкурсът за телевизионния пренос е бил манипулиран.
Двама от членовете на тръжната комисия в конкурса за обществения мултиплекс са готови да свидетелстват за оказван натиск от страна на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията Веселин Божков. Това е записано в искане до Върховния административен съд за допускане на свидетели по делото, заведено от Ли Ви Би Ти". "Труд" потърси за коментар председателя на КРС, но мобилният му телефон бе изключен.
Всъщност, въпреки че комисията за мултиплексите е междуведомствена, повечето й членове са назначени точно от КРС. Затова всяко вмешателство в картите на членовете на ведомството автоматично променя и крайния изход от конкурса.
"Върху членовете на конкурсната комисия е оказван груб натиск по време на подготовката на оценката на четиримата кандидати в процедурата. След изготвянето на всички индивидуални карти за оценяване и след сумирането на резултатите се е оказало, че конкурсът убедително се печели от "Ди Ви Би Ти". След това членовете на експертната комисия са били привиквани и заплашвани (включително и с уволнение), твърди Бойко Бочев, представител на загубилата компания. Според него в резултат именно на този натиск част от професионалистите са подменили вече попълнените карти с нови, в които оценките за кандидата "Хану про" са били значително завишени. Именно след "апликациите" в анкетите първият и вторият в конкурса се сменят. Печели "Хану про", която вече е спечелила други 3 мултиплекса. Останалите два са дадени на "Тауърком България", която купи от БТК половината от инфраструктурата за сегашния аналогов телевизионен пренос НУРТС.
Още преди конкурса за държавния мултиплекс медийни спекулации откриваха връзка между "Тауърком" и "Хану про", но чисто юридически такава няма.
Единственото обединяващо звено е фактът, че Корпоративна търговска банка е поела ангажимент да финансира изграждането на мрежата на "Хану про" с 10 млн. евро. В бизнес плана на спечелилия кандидат е записано, че ще ползва инфраструктура на "Тауърком" и на НУРТС, въпреки че тези компании би трябвало да са конкурентни.
В жалбата на "Ди Ви Би Ти" се твърди, че техническата оферта на "Хану про" е абсолютно неизпълнима. В нея е записано, че с 90 цифрови предавателя ще бъде осигурено покритие на 97 процента от населението, за което реално са необходими повече от 600. Въпрекитова "Хану про" е получила максимална оценка за техническо предложение от страна на междуведомствената комисия по избора.
От "Ди Ви Би Ти" са удивени и от факта, че бизнес планът им е получил ниски оценки, тъй като е "само" до края на 2024 г., докато според конкурсната документация трябва да представят разчети до 2025 г. Натрупалото повече точки предложение на "Хану про" е с бизнес план до 2015 година.
Основно изискване на Закона за електронните съобщения е да се насърчава конкуренцията. Сигурно затова КРС даде всички мултиплекси на една компания, коментира Бочев.
И докато съдебните спорове и съмненията за далавери са проблем на съдебната система, то отлагането на старта на цифровия ефир за 2015 г. пряко бърка в джоба на потребителите. Поне дотогава българите безалтернативно ще плащат на кабелни доставчици.

Стр. 16

Около 600 хил. домакинства у нас гледат цифрова телевизия

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 19.01.2011

51% от българите активно ползват интернет като източник на информация, а 52% от тях вече не четат вестници

С 13% за три години са се увеличили българите, които гледат цифрова телевизия. Това показва социологическото проучване на агенция MBMD за развитието на медийния пазар у нас. То е проведено в края на 2010 г. сред 1213 респонденти в цялата страна. Ако през 2007 г. едва 10% от населението са гледали цифрова телевизия, то през изминалата година те вече са нараснали на 23%. "Това означава, че вече около 600 хил. от домакинствата у нас предпочитат цифровата телевизия, макар тя да е по-скъпа", каза директорът на социологическата агенция Мира Радева. За сметка на това ползвателите на ефирна телевизия рязко спадат – от 32% през 2007 г. на едва 18% в края на 2010. "Само крайно бедните хора и тези, които не се интересуват от телевизия, вече ползват ефира", коментира Радева.
Кабелната телевизия също губи позиции спрямо цифровата, сочи проучването. 53% от българите в момента ползват кабела като средство за приемане на телевизионен канал. Преди три години те са били с 5% повече.
Възходът на нишовите канали
Още една любопитна тенденция се наблюдава в проучването на MBMD за развитието на медийния пазар в България. Свирепата конкуренция между две от най-големите телевизии у нас – bTV и Нова тв, вече се размива. "Предпочитанията на зрителите все по-осезаемо се насочват към специализираните филмови и спортни канали, както и тези, които излъчват документални научни поредици", коментира Мира Радева. Например телевизия "Диема" е предпочитана от 20% от зрителите. bTV Cinema също набира скорост. Тя е любима на 16% от българите.
И все пак най-гледаната телевизия си остава bTV. Тя е предпочитана от 91% от българите. "Профилът на аудиторията й обаче като че ли се промени през годините. Ако през 2007 г. я предпочитаха повече младите, сега тя е най-гледана сред хората над 60 години", коментира още директорът на MBMD. Според нея това се дължи преди всичко на турските сериали, които телевизията започна да излъчва. След bTV в класацията на най-предпочитани телевизии се нарежда Нова тв. Тя е любима на 70% от българите.
Инвазията на интернет
С 15% са се увеличили ползвателите на интернет, сочи още проучването на MBMD. Ако през 2007 г. те са били едва 34% от цялото население, в края на 2010 г. вече са се повишили на 51%. Проучването посочва още, че 91% от хората, които ползват интернет, сърфират в мрежата всеки ден или най-малко 2-3 пъти в седмицата. "Това означава, че хората, които веднъж започнат да ползват мрежата, се пристрастяват към нея и остават лоялни нейни клиенти", коментира Радева. За сметка на това процентът на хората, които не четат вестници, рязко се е покачил през последните три години. През 2007 г. 31% от българите не се интересуват от пресата, а в момента те са 52%. Въпреки че аудиторията на печатните медии намалява, вестниците "Труд" и "24 часа" остават най-предпочитаните всекидневници.

Стр. 14

Пълната цифровизация на телевизионния ефир се отлага с до две години

БТВ I 17.11.2010

Пълната цифровизация на телевизионния ефир се отлага с до две години. Според ангажиментите ни пред Европа, страната ни трябваше да се сбогува с аналоговия телевизионен ефир до края на 2012. Новият график предвижда това да стане най-късно до 1 януари 2015. Министър Александър Цветков мотивира отлагането с липсата на пари за освобождаване на военните честоти и купуването на цифрови приемници за социално слабите. За армията трябвали общо 200 – 300 милиона, а за социално слабите – по около 70 лева на приемник. Според кабинета, срокът на Еврокомисията е препоръчител и Брюксел няма да ни санкционира.
Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори-АБРО обяви, че приветства това решение на кабинета. Според АБРО, така наистина ще се осигури достатъчно време за планиране на информационната кампания, както и ще има достатъчно време за плавен преход от аналогово към цифрово телевизионно излъчване.