Разговор с доц. Красимира Алексова, доц. Иванка Мавродиева, СУ и Надежда Михайлова – Сталянова

БНТ, Денят започва | 28.01.2013

Тема: Политическата реч и медиите в изборната година
Гости: доц. Красимира Алексова, СУ, доц. Иванка Мавродиева, СУ, д-р Надежда Михайлова – Сталянова, СУ

Водеща: Прекрасно. След тази музикална пауза продължаваме да говорим тук в студиото. Ще си говорим за медиите, за комуникацията. Гости в нашето студио са доц. Красимира Алексова. Добро утро,добре дошли. Доц. Иванка Мавродиева, добро утро.
Доц. Иванка Мавродиева: Добро утро на а вас и вашите зрители.
Водеща: Добре дошли. И главен асистент, д-р Надежда Михайлова-Сталянова. Добро утро, добре дошли. Поводът да ви поканим е състоялата се в края на миналата седмица, конференция в СУ „Св. Климент Охридски”, „Шарена ли е медийната комуникация?” В тази конференция, доколкото научихме, има страшно много аспекти и начало на един разговор за медиите. Какво се случи на конференцията?
Доц. Красимира Алексова: На конференцията участваха множество изследователи, които искат да погледнат от различна гледна точка към медийната комуникация. Избрахме това име, „Шарена ли е медийната комуникация?”, защото смятаме, че тази хубава метафора представя действително разнопосочността на съвременното общуване в медиите и чрез медиите. Това е един етап само от проучванията ни върху това, как общува съвременните българи в различни сфери, в различни ситуации.
Водеща: То е въпрос с предизвестен отговор. Дали е шарена? Шарена е, да.
Водещ: Не. Между другото, има и страхотна закачка и в самото заглавие, защото виж само какви различни стилове внася шарена и думата комуникация? От тази гледна точка наистина, какво е шареното? Ако е шарена, не е ли всъщност няколко нюанса всъщност на един и същи цвят? До кой от двата случая стигнахте?
Д-р Надежда Михайлова-Сталянова: В никакъв случай не можем да кажем, нюансът е един или цветът е един. Центърът, който ръководя аз, центърът за изследване на политическата и журналистическата реч, отдавна сме стигнали до заключението, че няма такова нещо като медийна комуникация, по принцип. Това е все едно да кажем, че има човек, по принцип или зрител по принципи т.н. Поведението на журналистите, особено на телевизионните журналисти, хора като вас, е много важно, защото то задава тенденции, задава начини и кодове на общуване и е нормално в ситуация на различен тип предаване, да имаме различна комуникация, защото зрителите, към които се насочваме, са различни.
Водеща: Да не говорим само за у нас. Нека да изл4езем само от медията, от журналистиката. Ето, сега се намираме в година на избори. Референдумът, който се състоя вчера, е горещата тема. Какво забелязвате? Променя ли се и как в такива обстоятелства, в изборна година, езикът в медиите и на политическата реч?
Доц. Иванка Мавродиева: Променя се, разбира се. В началото на прехода навлязоха много партийни издания, поради стартирането, започването на многопартийната система. Съвсем естествено е да се появят нови идеологеми. Казано на много високо абстрактен, научен език ментални конструкти или на по-разбираем език, думи, с които политиците искат да достигнат до избирателите, да ги привлекат, да ги подкрепят, да пуснат в урната такава бюлетина, така че те да имат успех да влязат в парламента. Такива избори предстоят. От друга страна, ако говорят на един абстрактен език, с твърде дълги изречения, хората не биха ги разбрали. Имайки предвид и вече приключилият референдум, един експертен език, с много сложна терминология, от друга страна не е възможно да се съобщят такива термини, по един популярен начин. Тогава идват социалните мрежи. Хората се опитват да представят по един разбираем език, с по-кратки изречения, това, което искат да кажат, като експерти или специалисти. Те включват много визуални елементи. Това е новото в социалните мрежи и медии – хиперлинкове, видеоклипове. Няма вече чист текст, така, както го познаваме от уеб 1.0, уеб базираната информация, безкрайните текстове, които вървяха от уърд. Хората предпочитат този комбиниран, хибриден, мултимодален начин на възприемане на информацията. Те я верифицират. Тръгват през хиперлинка. Проверяват я. Не вярват на официалните, на официозните и на партийните медии.
Водеща: Това е много интересно, което казвате, за реакциите в официалните мрежи. След мъничко, ето и в нашите новини в 9 видяхме колко активни са били хората в интернет, за разлика пред урните колко бяха.
Доц. Иванка Мавродиева: Да.
Водеща: Но това, което вие казахте, за използването на експертен език, това повлия ли на резултата от референдума, според вас?
Доц. Иванка Мавродиева: От една страна повлия, за да се ориентират, евентуално да научат нещо повече. От друга страна, имаше дистанцираност. Нямаше този вид превод от експертния език към един обяснителен, разбираем език, така че всеки от нас да го проумее, но от друга страна, хората изразяваха своята позиция директно, в по-малък кръг.Опитваха се да се ориентират и да изградят своята позиция. То не винаги обаче води до активна политическа позиция, да отидат и да гласуват, но те го изразяват чрез своята виртуална трибуна – социалните мрежи. Те имат усещане за виртуална агора, за виртуална аудитория.
Водещ: Да. Добре де, това от известна гледна точка, бих казал, че психологията на хората от край време. Навремето са четели вестници и са отивали в Ганкиното кафене, където са обсъждали политиката, най-грубо казано, общо взето, така че от тази гледна точка, психологическа гледна точка, нищо не се е променило кой знае колко. Но според вас, обръщам се към трите ви, какво се промени в самите изразни, изказни средства на медиите, особено в последните десетина години, защото знаете, че преди това беше един нюанс на един цвят, общо взето?
Водеща: Доц. Алексова?
Доц. Красимира Алексова: Промените в говоренето в и чрез медиите в последните 20 г. претърпява същностно и защото вие самите наблюдавате този стремеж към сближаване до езика на тези, за които се говори, приближаване до езика, до начина на общуване на хората в една по-неофициална обстановка. Това, което наблюдаваме и в нашите политици е точно този стремеж, да говорят на езика, който хората биха искали и биха могли да разберат. Естествено, това е един капан, с който човек може много лошо да попадне в него и да бъде естествено оценен като неспециалист, като неспазващ правилата на официалното общуване, да получи образа на несериозния, да получи образа на безотговорния, така че говоренето с хората, с избирателите е много сложен и много деликатен проблем. Общо взето, политиците по света цял живот се занимават и с лингвисти, освен със специалисти по риторика.
Водещ: Да.
Доц. Красимира Алексова: Защото е изключително важно не само това какво казваш, а и това как го казваш, по какъв начин ще достигне до хората.
Водещ: Не ви ли прави впечатление, че „хашлашкият” език на някои политици всъщност ги прави много популярни?
Доц. Красимира Алексова: Това е капанът, защото за някои те са изключително популярни, а в крайна сметка, резултатът и целта, към която те се стремят, не се постига.
Д-р Надежда Михайлова-Сталянова: Аз само, ако може да кажа. Много внимателно наблюдавах вчера реакцията на политиците по време на гласуването на референдума и веднага след обявяването на резултатите.
Водеща: Пресконференциите?
Д-р Надежда Михайлова-Сталянова: Искам да ви кажа, че включвайки телевизора, аз, ако не знам, дали това са резултати от референдум, нямаше да знам за какво говорят точно те, избори, местни, ЕП…
Водещ: Първо, всички победиха, ако забелязахте?
Д-р Надежда Михайлова-Сталянова: Всички победиха. Това винаги е шамар срещу управляващите. Опозицията смята това за добър знак. Винаги това е нещо, което е положително в развитието на демокрацията на България. Така че за мен, за съжаление, политическият език и политическото говорене като цяло, не се променя.
Водеща: Интересно е обратното. Как това се приема от хората, които слушат и гледат?
Доц. Красимира Алексова: Естествено в социалните мрежи това, което аз видях като реакция, е множество басове, че в края на краищата, след изборите, всеки ще говори за своята победа. Всеки ще говори, че изборите и съответно реакцията на референдума е в тяхна полза. Така че никого не лъжат и никого не успяват да излъжат с този начин на говорене, така че това, към което се стремят, да представят изборите като своя победа, е само самозалъгване за тях самите.
Водещ: Добре. Ако се върнем към надслова на самата конференция, мен ме вълнува един друг въпрос. Не знам дали го засегнахте вие във вашите дебати. Въпросът, зависими/независими медии?
Доц. Иванка Мавродиева: Този въпрос не беше твърде…
Водещ: ….
Доц. Иванка Мавродиева: Нямаше акцент върху него. Какво означава независими медии? Беше поставен въпросът, дали един журналист може да е обективен и субективен и доколко субективното отношение е лошо или не.
Водещ: Да.
Доц. Иванка Мавродиева: Ще изразя моята позиция. Тогава, когато журналистът е ангажиран с кауза, с идея, с идеал, с благотворителна дейност, нещо стойностно и значимо, тогава той повлиява чрез своето поведение, по начина, по който отразява тези събития, благотворно. Той задава модел на поведение. В такъв смисъл, дори да не е независим, ако слагаме отрицателна конотация на зависим, той ангажира много хора, именно със статуса, който има и с професията, с която се занимава и упражнява, но ако той изразява политическа позиция директно, пристрастие или някакво отрицателно отношение към групи от обществото, ксенофобия, омраза, тогава този тип подход е далеч от журналистическата етика. Една медия не може тотално да бъде независима. Излъчват се реклами. Има продуктово позициониране. Всеки дълбоко в себе си има някакви симпатии и антипатии, но не би следвало да ги изразява директно.
Доц. Красимира Алексова: Дай, Боже, медиите да не бъдат независими, защото то това, което разбирам, да не изразяваш медиите, то що за медии и за какво служат те? Една журналистика никога не може да бъде независима, ако под независима разберем, да съобщава и информира, без да изразява мнение.
Водеща: Да се върнем набързо и накратко към реакциите в социалните мрежи, не само след референдума, последните събития. Имаше много реакции на покушението срещу Доган. Какво се забелязва в тези реакции?
Доц. Иванка Мавродиева: Поставят нови теми, нови гледни точки. Ако политикът зададе темата, журналистът зададе темата, това е част от тяхната мрежа. Хората в социалните мрежи вече не се притесняват да представят различна гледна точка, алтернативна гледна точка. Те искат активност.Да кажем, политикът в този сайт измерва достоверността на информацията, колко обещания са спазени, социалните мрежи изискват от политиците, от вас, журналистите, от нас, хората, които се занимават с наука, да бъдат отговорни, защото там си разпознаваем. Реакцията е много бърза. Трябва да казваш верни неща, проверени неща и да знаеш, че после те знаят мама, татко и глобалното село.
Водещ: Точно така. Сега ще се проявя абсолютно отговорно и ще кажа нещо, което е вярно. … Свърши.
Водеща: Факт.
Водещ: Благодаря ви много за този разговор.