СБЖ I Андрей ВЕЛЧЕВ I 2.01.2014
Празници, поздравления, послания, обръщения на президенти и политици…За тях, както и за красноречието на българската журналистика Андрей Велчев разговаря с проф. Иванка Мавродиева.
Проф. Мавродиева, как оценявате новогодишната реч на президента Росен Плевнелиев?
Тази реч на българския президент Плевнелиев остана в руслото на традиционните телевизионни обръщения, като се вземат предвид продължителността, посланията, пространственото оформление и дрес кодът.
Можете ли да откроите някоя друго, по-значимо и докосващо, автентично новогодишно или коледно обръщение?
Официалността на поводите – Коледа и Нова година, статусът на ораторите, функциите на отделните ораторски жанрове налагат следване на общоприети правила и следване на традиции. Институциите и политиците избягват оригиналността и недооценяват силата на словото при изпращане на послания, затова има доста абстрактни фрази в политическото говорене.
В телевизионни предавания по различни медии обаче хора на изкуството, писатели, учени, журналисти отправяха пожелания. Тези пожелания носят топлота и мъдрост, думите са искрени и са преминали през водовъртежите на емоциите; словата са рафинирани чрез осмисляне, за да изкристализират в кратки фрази. Именно тези привидно ежедневни, но отровени думи, достигат до сърцата на хората.
Смятате ли, че 2013 е годината на грешно изпратените послания, както от политици, така и от общественици и социално отговорни личности?
Слагането под общ знаменател на всички послания на популярни личности само по себе си е неуместен ораторски похват, учените също избягват такива генерализации. Грешките на посланията са породени от различни фактори: недооценени възможности на социалните мрежи като комуникационен канал; неяснота относно нагласите на аудиторията, особено на младежката; твърде често повтаряни фрази, които са лишени от съдържание; помпозни или скучни изрази. Тези и още много други фактори създават условия за неефективна комуникация.
Кое трябва да се промени в красноречието на българската журналистика?
Говорене по значими теми по интересен начин, разговори за актуални проблеми с участие на граждани и лица, които участват във вземането на решения, е едната възможна промяна.
Втората се отнася до баланса между аргументи и красиви словесни изрази, защото нито само чрез сухи факти, нито само чрез витиевати изрази ще се достигне до различните медийни аудитории.
Трето, използването на вербални, но и на визуални средства, отново в подходящи съчетания.
Четвърто, запазване неизменно на синхрона между езикови и неезикови средства, защото дори при перфектен дрес код и интериор информацията за важните неща „се облича” вербално.
Добри оратори ли са журналистите от родият радио и телевизионен ефир?
Журналистиката като професия изисква комплексни знания и умения, интердисциплинарна подготовка и част от нея включва реторични знания. Реторичната компетентност на част от журналистите не е достатъчна. Забелязва се дефицит на знания за медийната реторика. Освен това ораторството следва се осмисли като част от собствено усъвършенстване. Красноречието предполага подготовка, което изисква ангажименти от страна на медийния мениджмънт.
Дали и до колко красивото и убеждаващо говорене се осъзнава като важно качеството за успеха на всяка медия в конкурентна среда, е въпрос, чийто отговор не е еднозначен. Журналистите остават в руслото на тривиалното, поради това, че се налага бързо разпространение на новини. Освен това образният изказ предполага богат речник, знания, комбинативна мисъл, а и смелост да се кажат някои неща необичайно с цел привличане на вниманието върху теми и проблеми.
Има и добри оратори, сред които са Иво Христов, Константин Вълчев, които пишат говорят, анализират и направляват комуникацията интересно.
А другите колеги от печатните и онлайн медии?
Онлайн медиите поради динамиката и бързината на разпространение на новините залагат на краткостта, на лаконичния и дори телеграфен изказ. Онлайн писането и редактирането обаче предполагат и спазване на правилата на съвременния български език, а това донякъде се неглижира. Наблюдава се известен недостиг на лингвистична и реторична компетентност. На моменти има вербална агресия, чрез нея се привлича вниманието, но не се задържа дълго.
Според вас, вярно ли е твърдението, че всичко вече е PR и че е дошъл краят на пресконферциите и интервютата? Кой създава новини?
Подобни прогнози се правят от години, но те невинаги са обосновани и често приличат на бързо блеснали и също така бързо угаснали фойерверки. Има утвърдени ПР техники, инструменти и събития, към които се отнася пресконференцията и тя все още е приета като официален начин за предоставяне на информация към медиите.
Освен това пресконференцията също се модернизира и адаптира; вече се провежда по начини, така че да се достигне до журналисти в залата, но и до зрители и слушатели, до виртуална аудитория. Интервюто като начин на събиране на информация и като журналистически жанр има своето място в съвременната медийна среда.
Диалогът, динамиката в него, лично изразената позиция на интервюирания, чарът на словото и персонализацията на послания от лидери на мнение все още привличат интереса на читатели, зрители и слушатели. Има немалко хора, които харесват журналистическото интервю, независимо дали е на запис или на живо.
Думата „Селфи" – е и понятието, обявеното наскоро за дума на годината от Оксфордски речник на английския език. То добива все по-широка популярност. Оказа се, че дори световни лидери като Барак Обама и Дейвид Камерън са запалени по новата тенденция за правене на автопортрети с фотоапарати или телефони. Наблюдавате ли тази тенденция в и изявленията на лидерите на мнение?
Ще отговоря условно с две популярни фрази: „Нищо човешко не ми е чуждо.” и „Никой не е съвършен”.
С какво се промени медия светът?
С утвърждаване на онлайн медиите и социалните мрежи паралелно с утвърдените и традиционни медии като комуникационен канал, като ПР инструмент и като бързина на достигане на информацията до повече посетители на мрежата чрез споделяне.
Друга промяна е преосмислянето на популярността и до колко тя носи позитиви и дивиденти за отделната персона; дали и доколко личният живот трябва да остане съхранен от камери, микрофони и електронни платформи.
Някои медии продуцират предавания, като поставят въпроса дали не се преекспонират твърде много отделни личности, дали чрез дребнотемие и тривиални новини ще запазят мястото си на медийния пазар; дали и доколко участия в риалити шоу програми и псевдосъбития допринасят за градене на репутация или по-скоро за създаване или „ревитализиране” на популярност.
Кое е вашето любимо слово за 2014г?
Презентацията на Кен Робисън за образованието „Changing education paradigms” в сайта ted.com, която е от предишни години. Тя ме впечатли, както и предишните му презентации, тъй като в тях Кен Робинсън говори за ценности, тенденции, обучение в полза на обучаваните, за иновации. Презентирането му се разви във времето и от устно изложение достигна до съвременни технологични параметри.
Във всичките му прояви обаче той е компетентен, интересен, провокативен, с чувство са хумор и самоирония http://www.ted.com/talks/ken_robinson_changing_education_paradigms.html.
Каква послания да отправяме в новата година, за да сме правилно разбрани и за да достигаме до по-широка аудитория?
Важно е да се опрем на ценности, да говорим за каузи, но по разбираем начин. Важно е да спрем на общочовешки и значими теми, но и да поставим акцент и на онези привидно малки неща, които не просто изпълнят деня ни, но които ни трогват и ни карат да бъдем по-добри. Важно е да се избягва дисбалансът между темите, да няма ненужно фокусиране върху отделни проблеми.
И накрая, как да извлечем най-доброто интервю от наш събеседник, когато правим интервю?
Първо, да се създаде атмосфера, която да предразполага към смислен разговор.
Второ, сериозна предварителна подготовка за интервюто, не само формулиране на въпросите и подреждането им.
Трето, знания за личността, която ще бъде интервюирана.
И не на последно място, тези професионални качества да са съчетани с положително отношение към работата, темата и интервюирания.
Пожеланието Ви към читателите на сайта на СБЖ?
Да търсят информация от няколко източника, да я сравняват, да не се предоверяват нито на официозните медии, нито на социалните мрежи.
——————————————————————————————————————————————————————————————————–
Иванка Мавродиева, доцент, дфн, д-р, е преподавател в Софийския университет по реторика, бизнес комуникация, връзки с обществеността и академично писане. Автор е на книгите „Парламентарното красноречие в България в XVIII, XIX и XX ОНС” (2001), „Интервю за работа” (2002), „Как да презентираме успешно?” (2007), „Виртуална реторика: от блоговете до социалните мрежи” (2010), „Академично писане” (2005); „Академична комуникация” (2010) – в съавторство с Йовка Тишева, „Политическата реторика в България: от митингите до Web 2.0 (1989-2012)”. Автор на 80 статии в научни списания и сборници.
Съставител е на два сборника и една христоматия с ораторски речи: „Съвременни реторически практики” (2010), „Образци на съвременното красноречие” (2010), „Комуникации във виртуална среда” (2010).
Главен редактор на електронното научно списание „Реторика и комуникации” . Член на борда на Европейската асоциация по реторика.
Магистър по българска филология и връзки с обществеността. Преподавател, изследовател, блогър, обучител, приемащ реториката като древна и витална наука; комуникацията като реализираща се в различни области: от бизнеса до Web 3.0.
Оригинална публикация
