КЛУБ Z I 2.06.2016

Експерти по ПР с петиция срещу практиката да не се споменават търговски марки в ефир

Шестима експерти в областта ПР и комуникациите написаха отворено писмо до българските медии, с което призовават да се прекрати практиката да не се споменават търговските марки на компаниите, които организират социални кампании. Участниците в журито на „ПР приз 2016“ организираха и петиция, която набира подписи в интернет.

"Време е да бъде въведена и насърчена практиката за кампании с обществена значимост, иницирани или подкрепени от бизнеса, да бъдат споменавани имената на ангажираните с тях компании“, призовават инициаторите.

ФАЛШИВОТО СИРЕНЕ СИ ИМА МАРКА. ЗАЩО НЕ ВИ Я КАЗВАТ?

Автори на петицията са председателят на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) Радина Ралчева, председателят на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА) Деница Сачева (от миналия петък тя вече е зам.-министър на труда и социалната политика – б.р.), проф. Иванка Мавродиева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, журналистката от „България Он Ер“ Доника Ризова, д-р Мария Николова от УНСС и Иванка Шалапатова, изпълнителен директор на фондация „За нашите деца“.

"За съжаление, за пореден път се сблъскахме с една съществена и постоянстваща пречка пред развитието на корпоративната ангажираност и инвестициите в обществено значими каузи, а именно липсата на отразяване на името на компаниите, които иницират и подкрепят каузи, дори и в ясни случаи на напълно благотворителни, обществено значими дейности. Това се случва, въпреки допустимостта на споменаване на стоки, услуги, наименования, търговски марки или дейности на производител (под формата на говор или изображение), когато това има информационна цел".

В петицията се припомня, че споменаването не противоречи на Закона за радиото и телевизията и на европейските директиви, а СЕМ дори има приети методически указания във връзка със забранените скрити търговски съобщения и позиционирането на продукти като форма на търговско съобщение от май 2012 г.

"Преодолявайки тази изкуствено съществуваща пречка, вие, медиите, ще дадете ясен знак, че осъзнавате и разбирате обществената отговорност, с която сте натоварени и имате видим и постоянен ангажимент за стимулиране на добрите практики, които водят към развитие на обществото", се казва още в петицията.

Ето и пълния текст:

Уважаеми дами и господа от медиите,

Уважаеми представители на СЕМ,

Уважаеми представители на българските институции,

В рамките на тазгодишното издание на конкурса за постижения в ПР професията „ПР Приз 2016“ ние, членовете на журито, имахме удоволствието и честта да се запознаем с ПР проекти, които целят да въздействат върху нагласите и ангажираността на нашето общество, както към най-наболелите проблеми, така и към най-ценните предпоставки за просперитета на България.

Докоснахме се до проекти, свързани с много лични истории, до корпоративни и граждански инициативи, които оказват значимо положително влияние върху уязвими социални групи, върху хора с тежки или нелечими заболявания, върху околната среда и устойчивото развитие на отделни региони и на цялото общество, върху насърчаването на изгубените социални връзки на Българите у нас и в чужбина.

Подобни кампании водят до положителна и трайна промяна в живота на изоставени деца, подкрепят семейства в бедност или жени с ракови заболявания, изграждат навици и отношение към природата, предизвикват обществената солидарност и заздравяват скъсаните социални връзки – все неща, които са фундаментални за здравето на обществото, за развитието и бъдещето на страната ни и за принадлежността ни към споделените ценности на съвременния свят.

За съжаление, за пореден път се сблъскахме с една съществена и постоянстваща пречка пред развитието на корпоративната ангажираност и инвестициите в обществено значими каузи, а именно липсата на отразяване на името на компаниите, които иницират и подкрепят каузи, дори и в ясни случаи на напълно благотворителни, обществено значими дейности. Това се случва, въпреки допустимостта на споменаване на стоки, услуги, наименования, търговски марки или дейности на производител (под формата на говор или изображение), когато това има информационна цел.

Споменаването не противоречи на разпоредбата на Закона за радиото и телевизията и на европейските директиви и е нормална практика, ако не съдържа характеристиките на скрито търговско съобщение и при условие, че неспоменаването може да въведе потребителите в заблуда. В този смисъл са приети и МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ във връзка със забранените скрити търговски съобщения и позиционирането на продукти като форма на търговско съобщение на СЕМ от май 2012 г.

Въпреки тази съществена пречка, в поредното издание на конкурса „ПР Приз” виждаме повишаване на активността и ангажираността на граждански организации и на бизнеса към провеждането на разнообразни социално отговорни инициативи. Това е ясен знак за разбирането от страна на бизнеса и на неправителствения сектор за нуждата от подобни дейности, както и за продължаващата необходимост чрез тях да бъдат компенсирани важни обществени дефицити. За обществената енергия граници няма и в България се радваме на повишена осъзнатост на това, че инвестирането в хората, в разбирането и осведомеността ни и мобилизирането на нашите ресурси и енергия са най-верния път за развитието ни и интеграцията ни като общество.

В същото време считаме, че сега е моментът тази енергия да бъде умножена, показана и подпомогната и за това огромен принос имате вие, медиите и отговорните институции. Време е да бъде въведена и насърчена практиката за кампании с обществена значимост, иницирани или подкрепени от бизнеса, да бъдат споменавани имената на ангажираните с тях компании. Всички условия това да се случи са налице, включително и нормативната регулация, и се надяваме, че нашият апел ще има резултат. Убедени сме, че споменаването на името на търговски марки ще съдейства за трайно преодоляване на множество трудности и ще има силен положителен ефект върху дарителството и инвестициите на компаниите в основните сфери на благосъстояние.

И не само това – преодолявайки тази изкуствено съществуваща пречка, вие, медиите, ще дадете ясен знак, че осъзнавате и разбирате обществената отговорност, с която сте натоварени и имате видим и постоянен ангажимент за стимулиране на добрите практики, които водят към развитие на обществото.

Като професионалисти и членове на обществото, ние вярваме, че е възможна промяна в отношението към проблема и оставаме на разположение да дискутираме най-добрите начини това да се случи максимално бързо.

С уважение,

Радина Ралчeва, председател на БДВО и председател на журито на „ПР Приз 2016”

Деница Сачева, председател на БАПРА и член на журито на „ПР Приз 2016”

професор, д.ф.н., д-р Иванка Мавродиева, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски” и член на журито на „ПР Приз 2016”

Доника Ризова, водещ на предаването „Медиите ON AIR“ и член на журито на „ПР Приз 2016”

Гергана Иванова, съсобственик и управител на рекламна агенция The Smarts и член на журито на „ПР Приз 2016”

Д-р Мария Николова, асистент в катедра „Медии и обществени комуникации“ на УНСС и член на журито на „ПР Приз 2016”

Иванка Шалапатова, изпълнителен директор на фондация „За Нашите Деца“ и член на журито на „ПР Приз 2016”

Оригинална публикация

СБЖ I Андрей ВЕЛЧЕВ I 2.01.2014

Празници, поздравления, послания, обръщения на президенти и политици…За тях, както и за красноречието на българската журналистика Андрей Велчев разговаря с проф. Иванка Мавродиева.

Проф. Мавродиева, как оценявате новогодишната реч на президента Росен Плевнелиев?

Тази реч на българския президент Плевнелиев остана в руслото на традиционните телевизионни обръщения, като се вземат предвид продължителността, посланията, пространственото оформление и дрес кодът.

Можете ли да откроите някоя друго, по-значимо и докосващо, автентично новогодишно или коледно обръщение?

Официалността на поводите – Коледа и Нова година, статусът на ораторите, функциите на отделните ораторски жанрове налагат следване на общоприети правила и следване на традиции. Институциите и политиците избягват оригиналността и недооценяват силата на словото при изпращане на послания, затова има доста абстрактни фрази в политическото говорене.

В телевизионни предавания по различни медии обаче хора на изкуството, писатели, учени, журналисти отправяха пожелания. Тези пожелания носят топлота и мъдрост, думите са искрени и са преминали през водовъртежите на емоциите; словата са рафинирани чрез осмисляне, за да изкристализират в кратки фрази. Именно тези привидно ежедневни, но отровени думи, достигат до сърцата на хората.

Смятате ли, че 2013 е годината на грешно изпратените послания, както от политици, така и от общественици и социално отговорни личности?

Слагането под общ знаменател на всички послания на популярни личности само по себе си е неуместен ораторски похват, учените също избягват такива генерализации. Грешките на посланията са породени от различни фактори: недооценени възможности на социалните мрежи като комуникационен канал; неяснота относно нагласите на аудиторията, особено на младежката; твърде често повтаряни фрази, които са лишени от съдържание; помпозни или скучни изрази. Тези и още много други фактори създават условия за неефективна комуникация.

Кое трябва да се промени в красноречието на българската журналистика?

Говорене по значими теми по интересен начин, разговори за актуални проблеми с участие на граждани и лица, които участват във вземането на решения, е едната възможна промяна.
Втората се отнася до баланса между аргументи и красиви словесни изрази, защото нито само чрез сухи факти, нито само чрез витиевати изрази ще се достигне до различните медийни аудитории.
Трето, използването на вербални, но и на визуални средства, отново в подходящи съчетания.
Четвърто, запазване неизменно на синхрона между езикови и неезикови средства, защото дори при перфектен дрес код и интериор информацията за важните неща „се облича” вербално.

Добри оратори ли са журналистите от родият радио и телевизионен ефир?

Журналистиката като професия изисква комплексни знания и умения, интердисциплинарна подготовка и част от нея включва реторични знания. Реторичната компетентност на част от журналистите не е достатъчна. Забелязва се дефицит на знания за медийната реторика. Освен това ораторството следва се осмисли като част от собствено усъвършенстване. Красноречието предполага подготовка, което изисква ангажименти от страна на медийния мениджмънт.

Дали и до колко красивото и убеждаващо говорене се осъзнава като важно качеството за успеха на всяка медия в конкурентна среда, е въпрос, чийто отговор не е еднозначен. Журналистите остават в руслото на тривиалното, поради това, че се налага бързо разпространение на новини. Освен това образният изказ предполага богат речник, знания, комбинативна мисъл, а и смелост да се кажат някои неща необичайно с цел привличане на вниманието върху теми и проблеми.

Има и добри оратори, сред които са Иво Христов, Константин Вълчев, които пишат говорят, анализират и направляват комуникацията интересно.

А другите колеги от печатните и онлайн медии?

Онлайн медиите поради динамиката и бързината на разпространение на новините залагат на краткостта, на лаконичния и дори телеграфен изказ. Онлайн писането и редактирането обаче предполагат и спазване на правилата на съвременния български език, а това донякъде се неглижира. Наблюдава се известен недостиг на лингвистична и реторична компетентност. На моменти има вербална агресия, чрез нея се привлича вниманието, но не се задържа дълго.

Според вас, вярно ли е твърдението, че всичко вече е PR и че е дошъл краят на пресконферциите и интервютата? Кой създава новини?

Подобни прогнози се правят от години, но те невинаги са обосновани и често приличат на бързо блеснали и също така бързо угаснали фойерверки. Има утвърдени ПР техники, инструменти и събития, към които се отнася пресконференцията и тя все още е приета като официален начин за предоставяне на информация към медиите.

Освен това пресконференцията също се модернизира и адаптира; вече се провежда по начини, така че да се достигне до журналисти в залата, но и до зрители и слушатели, до виртуална аудитория. Интервюто като начин на събиране на информация и като журналистически жанр има своето място в съвременната медийна среда.

Диалогът, динамиката в него, лично изразената позиция на интервюирания, чарът на словото и персонализацията на послания от лидери на мнение все още привличат интереса на читатели, зрители и слушатели. Има немалко хора, които харесват журналистическото интервю, независимо дали е на запис или на живо.

Думата „Селфи" – е и понятието, обявеното наскоро за дума на годината от Оксфордски речник на английския език. То добива все по-широка популярност. Оказа се, че дори световни лидери като Барак Обама и Дейвид Камерън са запалени по новата тенденция за правене на автопортрети с фотоапарати или телефони. Наблюдавате ли тази тенденция в и изявленията на лидерите на мнение?

Ще отговоря условно с две популярни фрази: „Нищо човешко не ми е чуждо.” и „Никой не е съвършен”.

С какво се промени медия светът?

С утвърждаване на онлайн медиите и социалните мрежи паралелно с утвърдените и традиционни медии като комуникационен канал, като ПР инструмент и като бързина на достигане на информацията до повече посетители на мрежата чрез споделяне.

Друга промяна е преосмислянето на популярността и до колко тя носи позитиви и дивиденти за отделната персона; дали и доколко личният живот трябва да остане съхранен от камери, микрофони и електронни платформи.

Някои медии продуцират предавания, като поставят въпроса дали не се преекспонират твърде много отделни личности, дали чрез дребнотемие и тривиални новини ще запазят мястото си на медийния пазар; дали и доколко участия в риалити шоу програми и псевдосъбития допринасят за градене на репутация или по-скоро за създаване или „ревитализиране” на популярност.

Кое е вашето любимо слово за 2014г?

Презентацията на Кен Робисън за образованието „Changing education paradigms” в сайта ted.com, която е от предишни години. Тя ме впечатли, както и предишните му презентации, тъй като в тях Кен Робинсън говори за ценности, тенденции, обучение в полза на обучаваните, за иновации. Презентирането му се разви във времето и от устно изложение достигна до съвременни технологични параметри.

Във всичките му прояви обаче той е компетентен, интересен, провокативен, с чувство са хумор и самоирония http://www.ted.com/talks/ken_robinson_changing_education_paradigms.html.

Каква послания да отправяме в новата година, за да сме правилно разбрани и за да достигаме до по-широка аудитория?

Важно е да се опрем на ценности, да говорим за каузи, но по разбираем начин. Важно е да спрем на общочовешки и значими теми, но и да поставим акцент и на онези привидно малки неща, които не просто изпълнят деня ни, но които ни трогват и ни карат да бъдем по-добри. Важно е да се избягва дисбалансът между темите, да няма ненужно фокусиране върху отделни проблеми.

И накрая, как да извлечем най-доброто интервю от наш събеседник, когато правим интервю?

Първо, да се създаде атмосфера, която да предразполага към смислен разговор.
Второ, сериозна предварителна подготовка за интервюто, не само формулиране на въпросите и подреждането им.
Трето, знания за личността, която ще бъде интервюирана.
И не на последно място, тези професионални качества да са съчетани с положително отношение към работата, темата и интервюирания.

Пожеланието Ви към читателите на сайта на СБЖ?

Да търсят информация от няколко източника, да я сравняват, да не се предоверяват нито на официозните медии, нито на социалните мрежи.

——————————————————————————————————————————————————————————————————–

Иванка Мавродиева, доцент, дфн, д-р, е преподавател в Софийския университет по реторика, бизнес комуникация, връзки с обществеността и академично писане. Автор е на книгите „Парламентарното красноречие в България в XVIII, XIX и XX ОНС” (2001), „Интервю за работа” (2002), „Как да презентираме успешно?” (2007), „Виртуална реторика: от блоговете до социалните мрежи” (2010), „Академично писане” (2005); „Академична комуникация” (2010) – в съавторство с Йовка Тишева, „Политическата реторика в България: от митингите до Web 2.0 (1989-2012)”. Автор на 80 статии в научни списания и сборници.
Съставител е на два сборника и една христоматия с ораторски речи: „Съвременни реторически практики” (2010), „Образци на съвременното красноречие” (2010), „Комуникации във виртуална среда” (2010).
Главен редактор на електронното научно списание „Реторика и комуникации” . Член на борда на Европейската асоциация по реторика.
Магистър по българска филология и връзки с обществеността. Преподавател, изследовател, блогър, обучител, приемащ реториката като древна и витална наука; комуникацията като реализираща се в различни области: от бизнеса до Web 3.0.

Оригинална публикация

Този курс включва балансирано представяне на теоретични знания и практически упражнения с цел формиране на умения за успешно използване на нормите и стандартите за бизнес етикет и протокол по време на делови срещи, преговори, реализиране на PR събития и кампании, комуникационни кампании, тържества, ТВ програми и други. Използват се образци, както и симулативни игри, индивидуална работа и работа в малки групи, анализ на видеоматериал, мултимедийни презентации и др. Правят се видеозаписи и се анализират постиженията на участниците в курса.

След обучението участниците в курса ще могат:
- да участват ефективно в делови и PR събития при спазване на основни норми, стандарти и правила на етикета и протокола;
- да участват ефективно в различни медийни предавания при спазване на основни норми, стандарти и правила на етикета и протокола;
- да реализират успешно комуникативни цели;
- да допринасят за изграждане и поддържане на доверие към организацията чрез спазване на основни норми, стандарти и правила на етикета и протокола;
- да допринасят да създаване и поддържане на положителна корпоративна и персонална репутация чрез публични участия и изяви при спазване на основни норми, стандарти и правила на етикета и протокола.

Програма на модула по теми и подтеми:
1. Етикет и протокол. Дефиниции. Особености. Приложение в бизнеса, дипломацията, публични и медийни изяви, PR събития.
2. Дрескодът като част от етикета и протокола. Джендър особености. Нови тенденции. Значение на облеклото, аксесоарите, бижутата и др. при спазване на изискванията на протокола и етикета.
3. Неезиковите средства и етикета.
4. Визитните картички, място и роля в деловите срещи, в публичната комуникация.
5. Поканите за официални, делови и PR събития. Стандарти, тенденции, новости.
6. Етикет и протокол при провеждане на пресконференции и брифинги.
7. Етикет и протокол при подготовка и участие в медийни предавания, интервюта и други. Поведение пред камера и микрофон. Особености на медийното поведение в радио- и телевизионно студио.
8. Корпоративна култура, фирмена култура, фирмен етикет и протокол. Етикет при общуване с вътрешни публики в бизнес организацията, институцията и НПО.
9. Етикет и протокол при организиране и провеждане на PR събитие.
10. Нетикет – етикет в интернет. Стандарти и изисквания при електронни писма, използване на социалните мрежи и медии, на уебинари, видеоконференции и други.
11. Етикет и протокол при писмената делова/бизнес кореспонденция.
12. Поведение по време на коктейли, тържества, официални събития.
13. Поведение по време на подписване на договори.
14. Интеркултурни различия в етикета.

Симулативни игри:
1. Връчване и получаване на награди.
2. Подписване на договори.
3. Участие в предавания в електронни медии.
4. Участие в PR събития: пресконференция, брифинг, тържества, юбилеи и други.
5. Делови срещи с корпоративни партньори.
6. Делови срещи с клиенти.
7. Как да задържим вниманието на аудиторията?
8. Анализ на презентации, видеозаписи и снимки с цел установяване на грешки, пропуски, гафове и интеркултурни различия.
9. Етикет и протокол по време на коктейли, тържества, празненства и други.

Информация за лектора:
Доц. д.ф.н. Иванка Мавродиева е завършила бакалавърска степен по българска филология и магистратура по връзки с обществеността в СУ „Св. Климент Охридски“. Защитила е дисертация за парламентарното красноречие в България.
Работила е като парламентарен репортер и редактор. Автор е на над 60 статии, доклади и студии в области като връзки с обществеността, политическа реторика, бизнес комуникации.
Доц. д-р Иванка Мавродиева е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ по публична реч, реторика, бизнес комуникация, PR и академично писане. През годините тя е обучавала не само студенти, а и депутати и бизнес лидери.

Формат:
Семинар

Лектор:
доц. д.ф.н. Иванка Мавродиева

Хорариум:
18 учебни часа

Допълнителни материали:
Материалите ще се получават на място и ще са съобразени с практическата насоченост на курса

Сертификат:
Всеки курс гарантира високо ниво на подготовка и удостоверение за професионална специализация.

Цена на курса:
180 лв.

Начин на плащане:
В брой и по банков път

Оригинална публикация

Тема: Политическата реч и медиите в изборната година
Гости: доц. Красимира Алексова, СУ, доц. Иванка Мавродиева, СУ, д-р Надежда Михайлова – Сталянова, СУ

Водеща: Прекрасно. След тази музикална пауза продължаваме да говорим тук в студиото. Ще си говорим за медиите, за комуникацията. Гости в нашето студио са доц. Красимира Алексова. Добро утро,добре дошли. Доц. Иванка Мавродиева, добро утро.
Доц. Иванка Мавродиева: Добро утро на а вас и вашите зрители.
Водеща: Добре дошли. И главен асистент, д-р Надежда Михайлова-Сталянова. Добро утро, добре дошли. Поводът да ви поканим е състоялата се в края на миналата седмица, конференция в СУ „Св. Климент Охридски”, „Шарена ли е медийната комуникация?” В тази конференция, доколкото научихме, има страшно много аспекти и начало на един разговор за медиите. Какво се случи на конференцията?
Доц. Красимира Алексова: На конференцията участваха множество изследователи, които искат да погледнат от различна гледна точка към медийната комуникация. Избрахме това име, „Шарена ли е медийната комуникация?”, защото смятаме, че тази хубава метафора представя действително разнопосочността на съвременното общуване в медиите и чрез медиите. Това е един етап само от проучванията ни върху това, как общува съвременните българи в различни сфери, в различни ситуации.
Водеща: То е въпрос с предизвестен отговор. Дали е шарена? Шарена е, да.
Водещ: Не. Между другото, има и страхотна закачка и в самото заглавие, защото виж само какви различни стилове внася шарена и думата комуникация? От тази гледна точка наистина, какво е шареното? Ако е шарена, не е ли всъщност няколко нюанса всъщност на един и същи цвят? До кой от двата случая стигнахте?
Д-р Надежда Михайлова-Сталянова: В никакъв случай не можем да кажем, нюансът е един или цветът е един. Центърът, който ръководя аз, центърът за изследване на политическата и журналистическата реч, отдавна сме стигнали до заключението, че няма такова нещо като медийна комуникация, по принцип. Това е все едно да кажем, че има човек, по принцип или зрител по принципи т.н. Поведението на журналистите, особено на телевизионните журналисти, хора като вас, е много важно, защото то задава тенденции, задава начини и кодове на общуване и е нормално в ситуация на различен тип предаване, да имаме различна комуникация, защото зрителите, към които се насочваме, са различни.
Водеща: Да не говорим само за у нас. Нека да изл4езем само от медията, от журналистиката. Ето, сега се намираме в година на избори. Референдумът, който се състоя вчера, е горещата тема. Какво забелязвате? Променя ли се и как в такива обстоятелства, в изборна година, езикът в медиите и на политическата реч?
Доц. Иванка Мавродиева: Променя се, разбира се. В началото на прехода навлязоха много партийни издания, поради стартирането, започването на многопартийната система. Съвсем естествено е да се появят нови идеологеми. Казано на много високо абстрактен, научен език ментални конструкти или на по-разбираем език, думи, с които политиците искат да достигнат до избирателите, да ги привлекат, да ги подкрепят, да пуснат в урната такава бюлетина, така че те да имат успех да влязат в парламента. Такива избори предстоят. От друга страна, ако говорят на един абстрактен език, с твърде дълги изречения, хората не биха ги разбрали. Имайки предвид и вече приключилият референдум, един експертен език, с много сложна терминология, от друга страна не е възможно да се съобщят такива термини, по един популярен начин. Тогава идват социалните мрежи. Хората се опитват да представят по един разбираем език, с по-кратки изречения, това, което искат да кажат, като експерти или специалисти. Те включват много визуални елементи. Това е новото в социалните мрежи и медии – хиперлинкове, видеоклипове. Няма вече чист текст, така, както го познаваме от уеб 1.0, уеб базираната информация, безкрайните текстове, които вървяха от уърд. Хората предпочитат този комбиниран, хибриден, мултимодален начин на възприемане на информацията. Те я верифицират. Тръгват през хиперлинка. Проверяват я. Не вярват на официалните, на официозните и на партийните медии.
Водеща: Това е много интересно, което казвате, за реакциите в официалните мрежи. След мъничко, ето и в нашите новини в 9 видяхме колко активни са били хората в интернет, за разлика пред урните колко бяха.
Доц. Иванка Мавродиева: Да.
Водеща: Но това, което вие казахте, за използването на експертен език, това повлия ли на резултата от референдума, според вас?
Доц. Иванка Мавродиева: От една страна повлия, за да се ориентират, евентуално да научат нещо повече. От друга страна, имаше дистанцираност. Нямаше този вид превод от експертния език към един обяснителен, разбираем език, така че всеки от нас да го проумее, но от друга страна, хората изразяваха своята позиция директно, в по-малък кръг.Опитваха се да се ориентират и да изградят своята позиция. То не винаги обаче води до активна политическа позиция, да отидат и да гласуват, но те го изразяват чрез своята виртуална трибуна – социалните мрежи. Те имат усещане за виртуална агора, за виртуална аудитория.
Водещ: Да. Добре де, това от известна гледна точка, бих казал, че психологията на хората от край време. Навремето са четели вестници и са отивали в Ганкиното кафене, където са обсъждали политиката, най-грубо казано, общо взето, така че от тази гледна точка, психологическа гледна точка, нищо не се е променило кой знае колко. Но според вас, обръщам се към трите ви, какво се промени в самите изразни, изказни средства на медиите, особено в последните десетина години, защото знаете, че преди това беше един нюанс на един цвят, общо взето?
Водеща: Доц. Алексова?
Доц. Красимира Алексова: Промените в говоренето в и чрез медиите в последните 20 г. претърпява същностно и защото вие самите наблюдавате този стремеж към сближаване до езика на тези, за които се говори, приближаване до езика, до начина на общуване на хората в една по-неофициална обстановка. Това, което наблюдаваме и в нашите политици е точно този стремеж, да говорят на езика, който хората биха искали и биха могли да разберат. Естествено, това е един капан, с който човек може много лошо да попадне в него и да бъде естествено оценен като неспециалист, като неспазващ правилата на официалното общуване, да получи образа на несериозния, да получи образа на безотговорния, така че говоренето с хората, с избирателите е много сложен и много деликатен проблем. Общо взето, политиците по света цял живот се занимават и с лингвисти, освен със специалисти по риторика.
Водещ: Да.
Доц. Красимира Алексова: Защото е изключително важно не само това какво казваш, а и това как го казваш, по какъв начин ще достигне до хората.
Водещ: Не ви ли прави впечатление, че „хашлашкият” език на някои политици всъщност ги прави много популярни?
Доц. Красимира Алексова: Това е капанът, защото за някои те са изключително популярни, а в крайна сметка, резултатът и целта, към която те се стремят, не се постига.
Д-р Надежда Михайлова-Сталянова: Аз само, ако може да кажа. Много внимателно наблюдавах вчера реакцията на политиците по време на гласуването на референдума и веднага след обявяването на резултатите.
Водеща: Пресконференциите?
Д-р Надежда Михайлова-Сталянова: Искам да ви кажа, че включвайки телевизора, аз, ако не знам, дали това са резултати от референдум, нямаше да знам за какво говорят точно те, избори, местни, ЕП…
Водещ: Първо, всички победиха, ако забелязахте?
Д-р Надежда Михайлова-Сталянова: Всички победиха. Това винаги е шамар срещу управляващите. Опозицията смята това за добър знак. Винаги това е нещо, което е положително в развитието на демокрацията на България. Така че за мен, за съжаление, политическият език и политическото говорене като цяло, не се променя.
Водеща: Интересно е обратното. Как това се приема от хората, които слушат и гледат?
Доц. Красимира Алексова: Естествено в социалните мрежи това, което аз видях като реакция, е множество басове, че в края на краищата, след изборите, всеки ще говори за своята победа. Всеки ще говори, че изборите и съответно реакцията на референдума е в тяхна полза. Така че никого не лъжат и никого не успяват да излъжат с този начин на говорене, така че това, към което се стремят, да представят изборите като своя победа, е само самозалъгване за тях самите.
Водещ: Добре. Ако се върнем към надслова на самата конференция, мен ме вълнува един друг въпрос. Не знам дали го засегнахте вие във вашите дебати. Въпросът, зависими/независими медии?
Доц. Иванка Мавродиева: Този въпрос не беше твърде…
Водещ: ….
Доц. Иванка Мавродиева: Нямаше акцент върху него. Какво означава независими медии? Беше поставен въпросът, дали един журналист може да е обективен и субективен и доколко субективното отношение е лошо или не.
Водещ: Да.
Доц. Иванка Мавродиева: Ще изразя моята позиция. Тогава, когато журналистът е ангажиран с кауза, с идея, с идеал, с благотворителна дейност, нещо стойностно и значимо, тогава той повлиява чрез своето поведение, по начина, по който отразява тези събития, благотворно. Той задава модел на поведение. В такъв смисъл, дори да не е независим, ако слагаме отрицателна конотация на зависим, той ангажира много хора, именно със статуса, който има и с професията, с която се занимава и упражнява, но ако той изразява политическа позиция директно, пристрастие или някакво отрицателно отношение към групи от обществото, ксенофобия, омраза, тогава този тип подход е далеч от журналистическата етика. Една медия не може тотално да бъде независима. Излъчват се реклами. Има продуктово позициониране. Всеки дълбоко в себе си има някакви симпатии и антипатии, но не би следвало да ги изразява директно.
Доц. Красимира Алексова: Дай, Боже, медиите да не бъдат независими, защото то това, което разбирам, да не изразяваш медиите, то що за медии и за какво служат те? Една журналистика никога не може да бъде независима, ако под независима разберем, да съобщава и информира, без да изразява мнение.
Водеща: Да се върнем набързо и накратко към реакциите в социалните мрежи, не само след референдума, последните събития. Имаше много реакции на покушението срещу Доган. Какво се забелязва в тези реакции?
Доц. Иванка Мавродиева: Поставят нови теми, нови гледни точки. Ако политикът зададе темата, журналистът зададе темата, това е част от тяхната мрежа. Хората в социалните мрежи вече не се притесняват да представят различна гледна точка, алтернативна гледна точка. Те искат активност.Да кажем, политикът в този сайт измерва достоверността на информацията, колко обещания са спазени, социалните мрежи изискват от политиците, от вас, журналистите, от нас, хората, които се занимават с наука, да бъдат отговорни, защото там си разпознаваем. Реакцията е много бърза. Трябва да казваш верни неща, проверени неща и да знаеш, че после те знаят мама, татко и глобалното село.
Водещ: Точно така. Сега ще се проявя абсолютно отговорно и ще кажа нещо, което е вярно. … Свърши.
Водеща: Факт.
Водещ: Благодаря ви много за този разговор.          

PRnew.info БЛОГ I 2012-01-23

В новия 43-ти брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.

Брой 43 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2012/01/PRaktiki_Newsletter_23_01_2012.pdf

Предишните броеве на изданието може да намерите тук:

http://prnew.info/?s=prактики

Изданието включва следните рубрики:

Редакционна

PR Новини

PR Събития

PR Лица

Новите членове

PR Забавление

и други

Редакционният екип за този брой е в състав:

Радина Ралчева, r.ralchevabdvo.org
Александър Христов, a.hristov@bdvo.org
Пламена Павлова, office@bdvo.org

Автори:

Александър Кръстев

Стоян Стоянов

Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:

Българско дружество за връзки с обществеността

София 1000

Ул. "Искър" №54, ет. 1, офис 4

Тел: 02/ 495 85 82 

Ел.поща: office@bdvo.org      

M3 Communications College I 4.11.2011

„Кампанията започна с една доста незряла заявка: „Ще уволня Бойко Борисов!“, така Жанета Дядовска, управляващ директор, Propaganda Public Communications, постави началото на ноемврийския PR Thursday и на разпалената дискусия по темата.

А приключи с много критики към организацията на самия изборен процес, към медиите и по-ниската избирателна активност (под 50%) в сравнение с 2009 г. (малко над 60%).

Дядовска постави акцент върху планирането в една кампания и проблема в България, че кампаниите започват много късно. Оскъдното време не позволява на PR специалистите да извадят най-добро.

Деница Сачева, изпълнителен директор, IntelDay Solutions, потвърди мнението на мнозина, че и тази година нямаше реална защита на политически тези, но определено тези избори бяха по-добри от 2009, когато шоуелементът беше силно застъпен, политиците танцуваха и какво ли не още.

Дискусията се разгорещи бързо, което красноречиво показа, че темата е много интересна за гостите и приятелите на M3 College. Всички бяха на мнение, че тези избори изобилстваха от гафове, нямаше реален сблъсък на политически идеи, а кандидатите за власт бяха по-ангажирани с частното, а не с цялото, както би трябвало да бъде. Стратегически неправилно е да се говори за конкретните неща. Нужно е да има повече политици с цялостна визия и идеи.

Предизборните телевизионни дебати бяха неуспешни както заради неефективното говорене на кандидатите, така и поради грешки в организацията им. Сачева конкретизира, че имаше прекалено малко дебати за кандидат-кметовете за столицата, по-точно само 3 – по радио К2 и по националните телевизии bTV и БНТ 1. Този по bTV трябваше да се състои в началото на изборната седмица, но по стечение на обстоятелствата бе преместен в петък, последния активен ден, което доведе до невъзможността той да бъде анализиран. Същото се случи и с дебата по БНТ 1 – в петък вечерта, непосредствено преди деня за размисъл.

„Предизборната кампания е сложна амалгама, която изисква много умения и качества“, обобщи доц. Иванка Мавродиева, преподавател по публична реч, убеждаваща комуникация и PR в СУ „Св. Климент Охридски“ и в M3 College. Според нея на първо място са личността, моралът и моделът на поведение и после умението да говорим ефективно в различни ситуации. Тя обясни, че на изминалите дебати бяха представени различни модели на противоборство. Дебата с кандидат-президентите по ТВ7 с Бареков беше по американски модел, наречен телевизионна демокрация. А в дебата по bTV, по модела с двама водещи, за съжаление не видяхме нужната стиковка между водещите. И в двата случая дебатите бяха неуспешни.

Доц. Мавродиева изтъкна също, че по време на кампаниите имаше плурализъм на монолози, отсъстваше обратната връзка с електората, нямаше и въздействащи контрааргументи. На тези избори категорично имаше дефицит на ефективно говорене.

Като цяло отразяването на предизборните кампании в медиите не беше достатъчно. Проблем се оказа ясно видимата практика да се плаща за това. Според Деница Сачева липсата на отразяване доведе до използването на социалните мрежи и блоговете, което има своя чар и принос, но не беше печелившо и не помогна.

Според доц. Мавродиева и в блоговете нямаше ясни послания. Според нея богатството на мисли води до богатството на думи. Тъй като политиците ги нямат, те използват заучени фрази. А така няма как да достигнат до младите хора, било то и чрез блоговете и социалните мрежи.

Основна техника на изборите и тази година бяха плакатите, които се отличиха с безинтересното си съдържание. В малките общини плакатите и листовките са изключително важни и работещи, но в големите градове плакатната война вече е абсолютно безсмислена и не е интересна.

БСП направи много, за да мотивира твърдите си избиратели да гласуват за нея. Участието на Стефан Данаилов в изборите определено спомогна за това. Посланието „Срам ме е“ говореше главно на възрастните хора, за които определени морални ценности означават много. Но това послание и образът на Данаилов нямаше как да привлекат гласоподаватели сред младите хора.

И специалистите, и гостите се обединиха около тъжната равносметка, че в кандидатпрезидентската кампания нямаше съдържание. Имаше само маркиране на опорни точки, но не и развити тези. Не се случи обществен дебат.

Изводите, направени по време на PR Thursday вчера, са за едни неуспешни в комуникационен аспект предизборни кампании. Има какво да си вземем като бележки за следващите избори.

„Илюзия е да смятаме, че избори се печелят с PR. Печелят се със съдържание. PR само помага“, каза още в началото на вечерта Деница Сачева.

Оригинална публикация 

Тема: Влиянието на социалните мрежи?
Гости: проф. Михаил Константинов, математик, доц. Иванка Мавродиева, преподавател по реторика, Димитър Ганчев от Интернет общество

Водещ: Добре дошли в студиото отново, дами и господа. Аз съм Емил Кошлуков, вие гледате ТВ7. Благодаря ви, че сме заедно. Тук при мен са Иванка Мавродиева, доцент в Софийския университет по реторика.
доц. Иванка Мавродиева: Да.
Водещ: Проф. Мишо Константинов. Няма нужда да ви представям, добре познат сте. Димитър Ганчев, който също е добре познат, от Интернет общество. Темата е за влиянието на социалните мрежи. Всички ги знаем, всички влизаме. Трябва да помислим обаче какво става – има ли нещо, което не долавяме все още, макар че ни е толкова приятно да седим и да ги ползваме. Трудно е понякога да си представим как се е променил животът ни през последните десетилетия, и дори през последните десет години. През това време тези мрежи, а и вероятно повече от всичко останало повлияха на огромната част от ежедневието ни. Предвиждането на размерите на глобалния разговор почти беше невъзможно. Разработките през последните няколко години станаха невероятни. Задачата на повечето хора през това десетилетие е да се справя с тези мрежи. Вижте какво са подготвили нашите редактори.
Социалните мрежи, с право наричани социални медии като средство за комуникации коренно промениха живота ни и взаимодействията ни един с друг и със света около нас. Нещо съвсем естествено е сутрин преди да отворим електронната си поща или новинарските сайтове, първо да погледнем историите, споделени от нашите приятели в социалните мрежи. Контактите ни във Фейсбук или Туитър все по-често стават доверени източници на информация, дори по-често и от търсачките. Блогъри споделят, че читателите им достигат до тях по-често чрез споделяне в социалните мрежи, отколкото чрез търсене в Гугъл. Благодарение на тях все по-лесно е и да започнем бизнес. Чрез социалните мрежи хора, които имат малко пари за реклама, имат шанс да привлекат внимание и да насърчат бизнеса си. Много онлайн магазини без рекламен бюджет вече използват Фейсбук и Туитър като единствен маркетинг инструмент. Хората със сигурност ще продължават да се срещат в клубове и на партита, но все по-лесно е да открием хора, които споделят интересите ни в социалните мрежи. Проучвания сочат, че само за миналата година времето, което прекарваме в тях се е утроило. Сайтовете за социални контакти все по-често се използват за намираме и поддържане на стари и потенциално нови приятелства и в това отношение са без конкуренция. И въпреки че в тях имаме възможност да решим кога, как и до къде да се разкрием, стараейки се да изглеждаме перфектни, те ни дават възможност за по-голяма лична прозрачност, като демонстрираме чисто човешките си емоции. Дори и да имаме само няколко последователи в Туитър или приятели във Фейсбук влиянието ни се увеличава неимоверно заради все по-отворените канали за комуникация. Мрежите за споделяне несъмнено засилват влиянието на обикновените потребители върху общественото мнение и политиката – нещо, което не му предоставя и най-масовите електронни медии. В резултат ние се чувстваме много по-малко като пасивни минувачи и много повече като участници, които имат право на глас в събитията в нашия свят.
Водещ: Обратно в студиото. Скоро четох една ваша статия, в която вие не сте голям фен на социалните мрежи.
проф. Михаил Константинов: Преди няколко години аз излязох от всички социални и професионални мрежи.
Водещ: Нямате профил във Фейсбук, другите.
проф. Михаил Константинов: Имах във всичко, но ги затрих и напуснах. Всеки ден по около пет – шест покани да се включа някъде. Направо като видях покана я дел-вам.
Водещ: Не ми казвайте, че някой ви следи в социалната мрежа и затова сте напуснали.
проф. Михаил Константинов: Не за това. Просто прецених, че трябва да се напусне, по много причини.
Водещ: Дайте важната – защо? Всички са вътре.
проф. Михаил Константинов: Е, аз не съм.
Водещ: Защо? Вие сте един от малкото.
проф. Михаил Константинов: Да. Аз между другото използвам непрекъснато в работата си виртуалния свят. Така че единственото, което не давам да ми се бърка, е личният живот, нито пък желая да бъркам в личния живот на някой друг. Този начин на комуникация на мен не ми харесва. Освен това смятам, че така създадохме един глобално-уязвим свят. Толкова неуязвим, че катастрофата, която ще ни се случи по съвсем естествени причини, ще бъде с невъобразими последствия.
Водещ: Каква катастрофа, проф. Константинов?
проф. Михаил Константинов: Ами, хайде за момент си представете, че изчезнат всички компютри. Не само глобалните комуникации, а и компютрите като такива.
Водещ: И?
проф. Михаил Константинов: И, колко часа след това ще съществува тази цивилизация? Ето пример.
Водещ: Интересен въпрос.
проф. Михаил Константинов: Колко часа след това? Около не повече от 10.
Димитър Ганчев: Аз мога да отговоря по друг начин – какво ще стане, ако спре токът. Кога ще изчезне цивилизацията? Ами, още по-бързо. Ако спре топлата вода. Пак ще спре цивилизацията. Ако спре петролът, ако спрат автомобилите, ако спрат хладилниците.
Водещ: Но професорът каза, че сме много зависими от компютрите.
Димитър Ганчев: Зависими сме от абсолютно всяка една придобивка на цивилизацията, включително и от компютрите. И от тока сме зависими, и от топлата вода, и от автомобилите.
проф. Михаил Константинов: Има една много принципна разлика. Нека да я видим. Преди 50 години това, което сега ни заплашва не представляваше никаква заплаха. Мощен протоберанс, опашка на комета и т.н. преди 50 години щеше да доведе до неприятности. Сега ще доведе до крах за часове. Не, защото…
Димитър Ганчев: И за електричеството, да.
проф. Михаил Константинов: Не, момент само. Първо ще изгорят 500 реактора. 500 реактора в действие ще изгърмят.
доц. Иванка Мавродиева: Проф. Константинов има право да бъде или да не бъде във виртуалното пространство. Други като мен избират умерено да присъстват в тази интернет.
Водещ: А защо умерено?
доц. Иванка Мавродиева: Първо, защото като преподавател, учен се опитвам да изследвам и добрите, и лошите страни. Това го има като факт.
Водещ: Добре, кажете…
доц. Иванка Мавродиева: Тогава, когато се опитах на мои колеги студенти да кажа нещо, те питат много, много. Предпочетох да си направя академичен блог. Те първо четат, концентрират се, след това питат. Постепенно започнаха да пишат в тези блогове.
Водещ: Ама професорът не спори с това. Той не каза, че може да ползва интернет, а социалните мрежи.
доц. Иванка Мавродиева: Социалните мрежи, ако приемем, че блогът е социална мрежа или социална медия, все още спори по това понятие. Но също студентите и не само студентите се обединяват във Фейсбук групи, Туитър, макар да няма това присъства каквото има извън България, то засилва присъствието си. Защо да не се обединяваме и да не споделяме. Това е УЕБ2.0. Ние споделяме информация с останалите, носим и отговорност за тази информация, която постваме.
Водещ: Ама това не променя ли света и как го променя по-скоро?
Димитър Ганчев: Разбира се, че го променя – прави го малък, от друга страна нашият собствен личен свят пък го прави голям, разширява го.
Водещ: Не е ли измамно това чувство – комуникираме с виртуални хора, създаваме си фалшиви представи, виждаме нещо в профила, което не харесваме, а човекът не е такъв на живо? Липсва личното общуване.
Димитър Ганчев: Какъв е човекът? Ти знаеш ли какъв е човекът? Ами, в личното общуване той е такъв, какъвто ти се представя на теб. Може би всъщност в интернет е истинският.
Водещ: В интернет…
Димитър Ганчев: Ако са му паднали задръжките там, ако не се съобразява с факти…
Водещ: Интересна тема.
доц. Иванка Мавродиева: Има едно изследване на Гюнтер Кресп, който проучва преминаването в четенето от хартия към получаване на комуникация в мрежата на екрана. Много от хората са по-освободени, дори по-спонтанни, колкото и парадоксално и странно да звучи.
Водещ: Професоре, разбиха ви всички. Казват, че е много по-добре да общуваме в интернет.
проф. Михаил Константинов:…
доц. Иванка Мавродиева: Не, не по-добре. Някои общуват в интернет…
Водещ: По-освободено отколкото…
доц. Иванка Мавродиева: … релевантния в реална среда, защо не.
Димитър Ганчев: По друг начин. Аз не давам характеристика дали е по-добре или по-зле.
проф. Михаил Константинов: На мен ми е много забавно това да го гледам. И действително и това е вярно, което те казват. Аз само ще се върна отново на това…
Водещ: Къде е минусът?
проф. Михаил Константинов: Минусът е, че създаваме такива умения, чисто виртуални, които няма да ни вършат работа, ако нещо ни се случи. На моите студенти, аз съм математик, както знаете, като започвам лекциите си по математика, им обяснявам минимума от знания, който трябва да отнесат от своето образование.
Водещ: Кой е той?
проф. Михаил Константинов: Той е следният – таблицата за умножение. Този, който знае таблицата за умножение, ще бъде шаман на племето, като падне кометата. А който знае и действието деление, ще бъде жрец и ще остави поколения жреци след себе си.
Водещ: Интересна гледна точка.
Димитър Ганчев: Аз не бих спорил с г-н професора, защото и аз съм математик, аз съм завършил националната математическа гимназия и Факултета по математика и информация. Така че аз съм минал по този път. Разбира се, не споделям чак дотолкова опасенията, че цивилизацията в един миг ще загине. Да, ако ни удари опашка на комета сигурно няма да ни е много приятно, ама не, защото ще ни спрат компютрите, вярвай.
Водещ: А по други причини. Добре. Не променят ли, да говорим, да забравим общуването, вижте как се промениха някои големи индустрии – мрежата, итнернет като цяло, но не само социалните мрежи. Например приходите от реклама в САЩ през 2010 година, мога да ви ги покажа, те са: за вестници – 22.8 млрд., близо 23, 22.8 млрд. долара. Намалява с 46% за четири години. Интернет – 25 млрд. долара. Увеличение с 13% за четири години. Вече интернет рекламите бият вестниците и медиите, просто защото читателите са там и рекламата върви след читателите.
доц. Иванка Мавродиева: Интерактивната реклама, импресиите, достиганията, модерното правене на реклама…
Водещ: Проблемът е друг, че умира една цяла индустрия – печатарската. Вижте читателите на печатни издания, искам още нещо да ви покажа. Печатни издания – 2.3 млрд. души, нали, това за 2010. Интернет – 1,9 млрд. души. В момента. И вижте книжарниците „Бордърс”, които фалираха през октомври 2011 година, приходите за 2009, година преди да фалират, 3 млрд. долара. Работници – 20 хил. души. Дял от пазара на книги – 10%. Огромна верига. В Америка, но и по света. Днес я няма, изчезна. Интернет разбива цели индустрии. Тези социални мрежи убиват журналистиката, такава каквато я познаваме.
доц. Иванка Мавродиева: Но и дава шанс да се усвоят нови умения за професионално уеб-писане. Онлайн журналистика – това е вече термин, така както имаше Амазон и се купува… Защо не се трансформират в посока – стъпваме на професионализма, базовите знания журналисти и усъвършенстване в тази посока.
Водещ: Знаете ли защо? Нека ви отговоря. Защото, според мен, в огромното море на информацията в интернет няма редакция.
доц. Иванка Мавродиева: Да.
Водещ: Аз мога да пусна в мрежата и да прочета какво е станало в Конго, в Тунис, навсякъде. Мога да видя всичко. Но тази информация не ми е подредена. Вестникът право това за мен или това предаване. Казва – ей това е важно, ей това е главното, ей това е значимо. Само тази страничка ти стига днес за света.
доц. Иванка Мавродиева: Така е, г-н Кошлуков.
Водещ: Е, как да се ориентираме в това море от информация?
доц. Иванка Мавродиева: Вие имате екип от редактори и продуценти.
Водещ: Не в интернет. В него всеки пише каквото си иска.
Димитър Ганчев: Ключовият елемент, ключовата дума е доверие. Това, което отличава вестника от морето от информация в момента в интернет, говоря за момента, това е доверието. Това, което ти казваш е, че спрямо информацията, публикувана във вестника ние имаме доверие, а спрямо тази в интернет – нямаме. Това обаче е детска болест. Рано или късно ще се намери решение на този проблем.
проф. Михаил Константинов: Всички сме чели 1984 година. А за които не са я чели и ни гледат в момента, това е един свят, в който можеш да променяш миналот, така че да владееш бъдещето, настоящето и бъдещето. В момена, за съжаление, има един факт, който изобщо тук не коментирахме, но е важен – свободният достъп до интернет, свободният достъп до информация, те моделира миналото по недопустим начин. По един и същи предмет вече на места в Уикипедия има шест или седем все по-нови статии, няма архив към старите, тоест последният, който е писал в Уикипедия, той е истината от последна инстанция. Много често тази истина не е такава.
Водещ: Ето един проблем.
проф. Михаил Константинов: Енциклопедия Британика не си позволява това нещо. А великата Уикипедия, с която аз ежедневно работя, ежечасно, тя си позволява да пуска шест варианта на една тема, другите ги няма на опашката.
Водещ: Какво казвате на това?
проф. Михаил Константинов: … и за него това е миналото.
Водещ: Какво казвате на това?
доц. Иванка Мавродиева: Уикитата дават възможност всеки да се опита да създава съдържание, но идват морално-етичните проблеми, които професорът поставя – дали да има един път професионално отношение, проверка на тези научни данни и да има окончателен вариант, който да казва – това е засега доказаното.
Водещ: … в интернет да го има. Всеки пише каквото си иска и поства каквото си иска.
доц. Иванка Мавродиева: Ето моралният… носи отговорност.
проф. Михаил Константинов: Няма я опашката.
Димитър Ганчев: Опашката я има, не е кой знае какъв проблем. А това, че има опашка не ни помага кой знае колко, защото ние нямаме доверие и на опашката, както казах и преди малко. Честно казано не знам как източниците на информацията трябва да се преборят за доверието на потребителите. Това в крайна сметка е техен проблем, не е проблем на технологията или на цивилизацията.
проф. Михаил Константинов: Ами, аз като искам да съм сигурен в нещо, отварям енциклопедия Британика. Това е. Малко по-скъпо е.
доц. Иванка Мавродиева: Тя също има онлайн версия. Енциклопедии, справочници, речници – всички ние като…
проф. Михаил Константинов: Ама ето, има разлика огромна. … в Уикипедия аз сядам и написвам статия.
доц. Иванка Мавродиева: Може да ползва информацията.
Водещ: Тук е само инструмент онлайн изданието. Но говорим за идеологията интернет, говорим за новите механизми. Вижте, това например не ви ли притеснява, че в цялата мрежа моментално се свързваш със стотици хиляди хора, тоест старото общуване трябва да отидеш в заведение, на гости при приятели, на село и ще срещнеш 20 човека. Тук са 2 000 в момента. Второ, има обратната връзка. Ако преди ти искаш да говориш нещо на старите, те ти говорят и на теб. Ако преди само ще си читател и четеш, сега и пишеш. Тези промени, не казвам, не давам оценъчна – хубаво или лошо, ама така променят общуването, че вече то е коренно различно. Не ви ли притеснява, че влизаме в нов свят, който не познаваме и не владеем.
проф. Михаил Константинов: Биологичен проблем в случая – дали скоростта на биологичната еволюция на нашите мозъци ще може да издържи на скоростта на комуникациите. Това е друг въпрос, който е също …
Димитър Ганчев: Добре, в някаква степен е вярно това. Аз не мисля, че е чак толкова страшно. Ще поживеем – ще видим. Също така не е много страшно, че се отварят и нови възможности. Човек никога не знае какво ще се случи. Аз в такива случаи…
Водещ: Г-н Ганчев, но рушат и стари. Ще ви кажа, че звукозаписната индустрия умря заради интернет, ще ви кажа, че холивудската индустрия също закъсва и телевизии заради интернет, ще ви кажа…
доц. Иванка Мавродиева: Това е въпрос на авторски права.
Водещ: Ще ви кажа, че цели бизнеси загинаха. Къде са видеотеките в София? Преди десет години помните ли, че имаше видеотека във всеки гараж – отиваш да вземеш диск да гледаш филм. Няма.
Димитър Ганчев: Заминават си определени бизнес модели, факт. Обаче се появяват и нови.
Водещ: Кои?
доц. Иванка Мавродиева: Погледнете на тези промени като на възможности за бизнес и нов тип общуване.
Димитър Ганчев: Да, всъщност в момента …
проф. Михаил Константинов: Извинявай. Не бих плакал толкова за тези бизнеси. Хубаво – идват нови, умират стари.
Водещ: Идете говорете с певците. Не могат да продадат един диск.
доц. Иванка Мавродиева: Ама ние продължаваме да твърдим, че имаме приятели колкото на пръстите на едната ръка, един поет беше казал и знаем, че тези наши приятели във Фейсбук не са ни онези същински, истински приятели.
Водещ: Чудесна тема. Променя се представата за приятелство. Кой е приятел – този, който ти е харесал във Фейсбук или този, с който …
Димитър Ганчев: Има още няколко думи за приятел.
Водещ: Ок.
доц. Иванка Мавродиева: … намерим синоними да ги назовем.
Водещ: Как си виждаме дружбата, приятелството?
Димитър Ганчев: Дава ни още възможности обаче, не ни отнема нищо.
доц. Иванка Мавродиева: Имаме по-близки, по-далечни приятели.
проф. Михаил Константинов: Емо, когато заставаш пред студенти и за да преподаваш, ти имаш лична отговорност към тези хора – за всяко нещо, което ще кажеш. Когато аз говоря с някого, дори и непознат, аз съм с лицето си и с личността си. В момента във виртуалното пространство се е набъкало с изратеняци, извинявай, които са замърсили пространството и е просто…
Димитър Ганчев: Затова казвам, че няма нищо лошо в избора. Аз примерно съм в мрежата от 20 години, но не съм написал една дума, която да не е подписана с моето име.
Водещ: Извън мрежата заставате с лицето си…
доц. Иванка Мавродиева: Нека г-н Ганчев да каже, то се проследява кой е с лицето си, кога си влязъл, какво си писал.
Димитър Ганчев: Разбира се. Въпрос на личен избор – както от моя страна дали ще се подпиша с името си… Въпрос на личен избор. Да, вярно, по-трудно е, когато трябва да правиш избор, отколкото когато не трябва да го правиш.
проф. Михаил Константинов: Дете родено върху клавиатурата няма, то е родено в този свят. И вие го заливате с…
доц. Иванка Мавродиева: … те се учат от малки на таблици и се ориентират много по-бързо отколкото ние.
Димитър Ганчев: … ние да монтираме бойлер в къщи, защото тя не можеше да приеме цивилизацията.
проф. Михаил Константинов: Моля ви, никой не поставя под въпрос цивилизацията. Значи, ако така примитивно ще разсъждаваме…
Димитър Ганчев: Не, не е примитивно. Единственото, което аз се опитвам да кажа, че това е развитие. Да, може би не винаги сме готови за…
проф. Михаил Константинов: Да сравнявам интернет с бойлер ли. С това не съм съгласен.
доц. Иванка Мавродиева: … поставим въпроса за лидерите на мнение във виртуалното пространство.
Водещ: Добре, да го поставим.
доц. Иванка Мавродиева: Има такива и журналисти, които имат собсвтени блогове и политици, и академични, представители на академичната общност. Ако позволите, блогът на проф. Нели Огнянова. Той се чете.
Водещ: Чудесно.
доц. Иванка Мавродиева: Това е една солидна медия, бих си позволила да кажа, социална онлайн медия. Нека да погледнем от тази гледна точка. Като професионалист, експерт там могат да бъдат намерени…
Водещ: Ние не спорим за това. Значи, това, че ще го напише …
проф. Михаил Константинов: То носи отговорност.
Водещ: Вижте, ако ще го напишете в интернет или на хартия, това е едно. Това е нейният блог, знае се, че публикува там. Говорим за социалните мрежи, за тази бърза комуникация, интерактивна – и вие към мен пишете, и аз към вас, където няма достоверност на информацията, няма система, сито, подредба на информацията. Има снимка от площада Тахир в Египет, ама има и снимка на някакъв умрял, не го знам дали е там, всичко това ме пали, излизам на революция, така станаха арабските. Ще ви кажа само, че в Китай, в Иран и до ден-днешен тоталитарните държави изолират това. Ние се сърдим, но може да се окаже, че не е чак толкова…
доц. Иванка Мавродиева: Социалните мрежи са механизъм за политическа мобилизация.
проф. Михаил Константинов: Между другото арабите си докараха шериата. Нали знаете сега в момента голямата работа в Либия, че щяло да има хареми. Това е радостта, затова подкрепят новото управление, защото ще има харем.
Водещ: Уж Фейсбук поде революция, а върна назадничавите средновековни закони. Как така стана, че Фейсбук….
Димитър Ганчев: Това е друга тема.
доц. Иванка Мавродиева: Това е друга тема.
Димитър Ганчев: Нямам против да я дискутираме.
доц. Иванка Мавродиева: Социалните мрежи са средство за политическа мобилизация, те са инструмент.
Димитър Ганчев: Това, което постигна социалната мрежа там е да предизвика промяна. А промяната към какво, вече не е отговорност на социалната мрежа, това е отговорност на онова общество там, което се опитва да се промени. Ако няма друга алтернатива, да, ще отиде към шериата, ще отиде към ислямизма. Но това не е проблем на социалната мрежа, това си е проблем на обществото.
Водещ: Е, как направиха революция, имат компютри, имат достъп, имат Фейсбук…
проф. Михаил Константинов: Обществата не са готови.
доц. Иванка Мавродиева: Това също е много сериозен проблем – колко са готови за тази промяна.
проф. Михаил Константинов: Знаете до какво доведе така наречения октомврийски преврат – всички си скубят косите в момента.
Водещ: Добре де, те може да не са готови, ама в ползите от социалните мрежи – аз да си намеря стари приятели, които не съм виждал от 20 години. Всички сме намирали такива.
Димитър Ганчев: Да. Приятели, роднини.
Водещ: Да се свържа по цял свят да пиша, иначе ми отнема една седмица с писмо. Извинявайте, може да не сме готови като общество, ама ми дава много привилегии.
доц. Иванка Мавродиева: В личен план.
Водещ: Да.
проф. Михаил Константинов: Виж какво, проблемът не е да отречем или да приемем тотално това.
доц. Иванка Мавродиева: А да изследваме…
проф. Михаил Константинов: Както никой не казва да спрем автомобилите, въпреки че се избиваме с тях. И то най-много убити има в България от автомобили. Просто го правим все по-безопасно.
Водещ: Как правим безопасна мрежата?
доц. Иванка Мавродиева: Ето едно рационално предложение.
проф. Михаил Константинов: Нали затова сме се събрали да говорим. Ето, по много начини. Единият начин го видяхме – тоталитарен контрол. Щом се види ключова дума за нещо такова, изключва всичко. И засега Китай са държи. Макар че като
Водещ: Иран.
проф. Михаил Константинов: Иран също държи.
Водещ: Сирия и така.
проф. Михаил Константинов: Ето виждаме. Макар че това как държат, е друг въпрос. Така, значи трябва да се търси разумният компромис и да знаем нещо друго, което в момента изпускаме. Всички на тази маса сме прекрасно защитени от тези опасности, за които говорим. Децата родени върху клавиатурата, те са родени там, те от първата си година са там. Те са беззащитни. Ето за тях трябва да мислим. Защото може да отгледаме нещо, което просто да се окаже последното поколение, не дай Боже.
Водещ: Г-н Ганчев.
Димитър Ганчев: Аз споделям този риск и в интерес на истината нямам отговор на него. Това е нашата отговорност, на нашето поколение – да се погрижим за децата си. Факт.
Водещ: Добре, ама как се грижим с този свободен достъп.
доц. Иванка Мавродиева: Да се създадат етични кодекси.
Водещ: Ама как ще се спазва този кодекс в интернет.
доц. Иванка Мавродиева: … медиен дебат – дали блоговете да бъдат обявени за медия. Ако се обявят като медия, те попадат под едни регулативни механизми и трябва да се промени законодателството. Този дебат беше доста активен в една от известните медии – в онлайн среда се проведе.
проф. Михаил Константинов: Така е. Обаче това е леко формално.
доц. Иванка Мавродиева: … дали той рефлектира, дали … Ако няма закони, професоре.
проф. Михаил Константинов: За България проблемът не е в законите, а в тяхното спазване.
доц. Иванка Мавродиева: Ако проучим как рефлектира промяната в поведението на младите хора постоянното присъствие във Фейсбук, колко време геймърите, помните ли какви споровете се водеха …
Водещ: Те продължават да са геймъри, те не са изчезнали.
доц. Иванка Мавродиева: .. от изключително лошо влияние върху младото поколение, не могат да пишат правилно.
Водещ: Ама те и сега не пишат правилно. Те не могат да пишат.
доц. Иванка Мавродиева: Студентите не могат да пишат елементарни думи, които нашето поколение и вашето …
проф. Михаил Константинов: Между другото моите студенти са инженери и 5% пишат 100 на 100 правилно. По-малко, три процента.
Водещ: Ако Хитлер имаше Фейсбук през 40-та година, питаме г-н …
Димитър Ганчев: Не мога да отговоря на този въпрос. Това, което трябва да отбележим е, че Хитлер е дошъл на власт, спечелвайки свободни и честни избори.
Водещ: Това е така.
проф. Михаил Константинов: И то на два пъти.
Водещ: Безспорен факт.
доц. Иванка Мавродиева: Говори се, че от ….
проф. Михаил Константинов: Хитлер е един от първите, които използва тогавашните супер медии. Той прави супер медии.
Водещ: И по кината.
проф. Михаил Константинов: И телевизии.
Водещ: Огромната пропагандна машина…
доц. Иванка Мавродиева: Реториката му е повлияна и от отчитане и на медиите, и на киното. Той говори не като ораторите от древен Рим, а като оратор модерно по онова време… Клипове на много политици, предизборни мрежи са в социалните мрежи – в youtube, във vbox. Ние ги търсим, гледаме ги. Ето ви една вторична виртуална аудитория. Ти не отиваш на митинга, не желаеш да го гледаш по телевизията, имаш време и го гледаш, когато пожелаеш.
Водещ: Трябва да свършваме.
Димитър Ганчев: Отиваш на митинга, сядайки пред компютъра. Това е, което се случва …
Водещ: Ама казвате две различни неща – вие казвате, че не отивате, а той казва, че отива, въпреки че е пред компютъра.
доц. Иванка Мавродиева: Това е вторичната виртуална аудитория.
Водещ: С по едно изречение да приключим този разговор. Естествено, че не може да кажем еднозначно – за или против, да или не.
Димитър Ганчев: Ние не се и опитваме.
Водещ: Но все пак, една препоръка. Какво, какво е най-доброто, което може да се случи, едно изречение, една дума. Какво да чакаме?
доц. Иванка Мавродиева: Да споделяме създаденото от нас съдържание, което е проверено и да носим отговорност.
проф. Михаил Константинов: Просто трябва да имаме предвид нещо, което звучи банално, но за първи път е вярно – това, което става е без прецедент. С такава скорост нараства обемът на информацията, не само, че никога не е имало, то просто се … стотици пъти от това, което познаваме. И ние сме точно на критичния момент и трябва да решим нещо.
Димитър Ганчев: Фарадей казва, че никой не знае каква е ползата от едно новородено. Това е едно новородено, ние не знаем каква ще е ползата. Ще поживеем и ще видим.
Водещ: Оставаме сравнително така. Оптимистично.