“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 7.01.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 7.01.2012

Водещ: Годината за медиите у нас започна с ново вестникарско издание. И докато в Европа и по света медийните общности дискутират свободата на словото в контекста на оцеляването на вестниците, у нас незнайно защо никой не се замисля над това. Доста пъти през миналата година медиите бяха обвинени в жълтост. Странно защо обаче все журналистите бяха виновни. В Европа все по-често става дума за редакционните политики, за това кой, как и защо ги прави такива, каквито са. У нас лицемерно се отбелязва разликата между така наречените традиционни или стари медии и така наречените нови медии. Само че, ако въпросът Уикилийкс медия ли е не е важен у нас, защо той е много важен по света? И защо у нас няма кой да попита има ли жълти сайтове? Седмичните поводи ни дават възможно вече да поговорим какво всъщност се случва и защо. И още нещо – какви прилики и разлики бихме намерили ние журналистите за случващото се с медиите у нас и в Унгария да кажем. По света заради кризата доста издания фалираха, а у нас бяхме свидетели на едно сливане. Дали това също не е повод за коментар? Гости днес са Николай Стоянов от в.”Преса”, Николай Станоев от БТА и доайенът на журналистиката Петко Бочаров, когото ще включим по телефона. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Станимир Иванов, Юлиян Бакалов, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Кралицата на сола, Арета Франклин, се сгоди по време на празниците. 69 годишната Франклин, която имаше сериозни здравословни проблеми в началото на миналата година, заради които бяха отменени всичките и концертни изяви за 6 месеца напред, по време на празниците обяви годежа си с Уилям, Уили Уилкерсън на шега.”Не, не съм бременна”. В плановете и влиза лятна церемония. Вероятно Маями, която ще бъде последвана от тържество на частна яхта. Посочени са даже дизайнерите, на които смята да възложи ушиването на сватбената ли рокля. През 1987 Арета беше една от първите жени, въведени в американската зала на славата на рокендрола. Според списание „Rolling stone” тя е една от най-великите вокалистки на всички времена. Арет е носител на 18 от най-престижните музикални награди на САЩ грами. На 25 март легендата на соло музиката ще навърши 70 години. Повод, достойно отбелязан в жълтеещите се медии и сайтове у нас по един доста различен начин. Повод пък за нас да поставим началото на една нова рубрика в „Клубът на журналистите” – „Задочен отговор”. Жълтите медии си пишат. Ние слушаме смисъл – верига от глупаци. Не даваме оценки. Просто това е заглавието на песента на Арета Франклин, която ще чуем сега. Медийната година у нас започна с едно ново издание. Какво се случи? Ако намерим верния отговор, няма да се налага да търсим отговор на въпроса „защо се случи”. А съвсем в началото добър ден на Николай Стоянов, заместник главен редактор на вестник „Преса”. Здравейте!
Николай Стоянов: Здравейте!
Водещ:Първите отзиви какви бяха за вестник „Преса”, освен че той свърши много бързо и всички заподозряха в това маркетингов номер?
Николай Стоянов: Една корекция. Той продължава да свършва и, слава Богу, от пазарна гледна точка продължава да свършва всеки ден. Това, което се оказа е, че дори ние, въпреки всички първоначални проучвания, които бяхме провели, не бяхме подготвени за голямото търсене на нашия вестник. Искрено се лаская, че това е заради съдържанието. Факт е, че…
Водещ: Как се отнесоха медиите към излизането на вашето издание?
Николай Стоянов:Ами в интерес на истината това, което забелязах на 3 януари, беше много интересно. Пак казвам, че се лаская, че е заради вестник „Преса”. Надявам се това да е една тенденция в българската журналистика. Но в първия работен ден на годината повечето вестници се бяха опитали и дори бяха успели да извадят много сериозни собствени новини на първата страница. Т.е. нямаше я онази вълна на, знаете, всяка нова година коя е основната тема на вестниците – колко заклани, колко бити, колко пострадали и колко в Пирогов. Слава Богу, вестниците бяха заложили на сериозни неща и на собствени разследвания, което означава, че може би, благодарение на нас медийната среда се променя. Вестниците става все по-сериозни.
Водещ: Така. Нека сега да цитирам „Вестник „Преса” предизвика възгласи на неодобрение още с първия си брой и започна своят живот с чутовен скандал”. Това са квалификациите, които дават част от сайтовете, за които е редно да се замислим в какъв свят са. Дали не са в жълт? Но това е маловажно. Добър ден на доайена на българската журналистика Петко Бочаров. За много години!
Петко Бочаров: За много години! Добър ден.
Водещ:Какво от двете коренно противоположни версии се – къде е истината според Вас?
Петко Бочаров:Аз не разбрах какъв е чутовният скандал.
Водещ:Ами чутовният скандал е, че имало е вестник „Преса” някога и името е откраднато или поне така се твърди. Разбира се от Вас очаквам да чуем като човек, който е работил в този вестник „Преса”, който го е имало преди 20 години, как точно стоят нещата.
Петко Бочаров: Ами, да, имаше го. Това беше 90 година, когато се опитахме да създадем нов вестник, нов ежедневник и не успяхме, разбира се. Просто, защото нямахме нужния опит. Но сега, че се появява отново този вестник, аз съм много доволен. На мен ми се обади преди да излезе, няколко дни, Валерия Велева. Очевидно искаше да разбере какво е моето отношение към това, че ще излезе нов вестник със същото име. Дали някой не държи права и т.н. Но разбра, че няма такова нещо. Напротив – аз съм много доволен. Поздравих я. И няма никакъв чутовен скандал.
Водещ:Ако има повод да създава такива настроения, защото това е интрига най-меко казано.
Петко Бочаров: Не, паяк повтарям – според мен, аз не виждам някой да има някакъв спор. Сега, може би човекът, който на времето, 90-та година, беше в основата да се създаде този вестник – казва се Август Мичев, може той да има някакви претенции. Аз не знам. Но мисля, че и той няма. Аз се видях с него. Не ми каза такова нещо. Така че няма никакъв скандал.
Водещ: Всъщност у нас журналистите успяваме ли да напипаме верния тон, така щото наистина да работим за хората, защото това ни е работата?
Петко Бочаров:Понякога.
Водещ:Какво ни пречи най-често?
Петко Бочаров:Ами най-често ни пречат собствените пристрастия.
Водещ:Нали не трябва да имаме пристрастия? Нашите пристрастия – само и единствено истината.
Петко Бочаров: Знаете ли? Аз съм твърдо против тази мисъл, която не знам кой я роди- майстор на журналистиката я е измислил, че журналистът трябва по начало да бъде контра на властта. Това е много смешно, защото това е дискриминация.
Водещ:Дискриминация, защо?
Петко Бочаров:Защото му е забранено да казва това, което е положително. Трябва само да търси отрицателните неща.
Водещ: Ами малко ли положителни неща се казват за властта от днешните медии според Вас?
Петко Бочаров: Ами това, което е положително, ако някой го каже, е много добре. Аз го приветствам.
Водещ:Ами всички медийни експерти твърдят все пак, че е доста преекспонирана властта.
Петко Бочаров:О, я оставете тази работа. Глупости! Преекспонирана! На някои хора просто не им отърва нито им харесва, че властта има симпатията на гласоподавателите. Това е истината.
Водещ: А какво да кажем за протестите?
Петко Бочаров:А, тези протести – те са даже много комични. Особено този протест за зърно производителите, който беше чисто подражателство на гръцките фермери.
Водещ:Какво бихте пожелали на журналистите, на нас журналистите, през новата година и да Ви попитам – ако в Европа е важно да оцелеят хартиените издания, у нас важно ли е това?
Петко Бочаров: Вие засягате един много важен въпрос, който мен много ме интересува и много ме боли от него – именно опростачването на младото поколение. И така, как да се изразя, залитането по електрониката, а не по хартията. Според мен човек без книга е един невежа. Така че…
Водещ:Да де, но по домовата книга ли да им ги раздаваме книгите и вестниците, когато хората не ги търсят, ако това е факт?
Петко Бочаров:Не. Разбира се. Като не ги търсят, вестниците ще фалират. Това е. Ако не го търсят. Ако има кой да налива пари, много добре.
Водещ: Това, че по света вестниците фалират, у нас не фалират. Ние бяхме свидетели само на едно сливане. Повод ли е за някакъв размисъл?
Петко Бочаров: Поводът е за размисъл за журналистиката в България въобще. За зависимостта, ако има някакви зависимости – това са грешки на развитието. Все още сме много далеч от някакъв много богат демократичен опит.
Водещ:Ами предстои ни да го натрупаме. Благодаря за коментара на Петко Бочаров. Връщаме се в студиото. Николай Станоев е колега от БТА. Нека сега да опитаме да направим един не плавен преход и да си отговорим на въпроса какво се случи в Унгария, защото от близо две години най-спорната тема на европейските медийни критици е именно унгарският закон, а там е факт вече и забраната на медиите.
Николай Станоев: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели. Ако ми позволите да се върна малко по-назад за това, за което се случи в Унгария, за да са по-наясно слушателите в какъв контекст и в каква обстановка беше приет този закон. Значи, преди да дойдат на власт сегашните консерватори, имаше два поредни мандата на социалистите, които може би чисто популистки повишиха значително пенсиите и за платите без да има основание за това. В резултат на това Унгария изпадна в доста тежка икономическа ситуация. Дори премиерът социалист Ференц Дюрчани прибегна до хитър ход, за да се опита да каже в по-смекчен вид и за какво става въпрос, като уж случайно изтече една негова реч пред партийни членове, в която той призна колко тежко състояние е държавата. И след това логично се получи една радикализация в унгарското общество, предвид и други проблеми. Хората масово гласуваха на парламентарните избори.
Водещ:Те веднага излязоха на улицата след това изтичане на тази реч.
Николай Станоев:Получи се в същото време и една радикализация, която доведе до рязко увеличение на подкрепата на крайната десница. И там имаше някакви проблеми, на които за съжаление станахме свидетели и тук през последните години и на последните избори хората гласуваха масово за консервативната опозиция, която дойде на власт именно с обещание за доста радикални политически промени. Но и консервативната опозиция Фидес, на Виктор Орбан – сегашният премиер на Унгария.
Водещ:И всъщност на радикалните промени, които предприеха е забраната на медиите.
Николай Станоев: Да, но ограниченията на медиите – те се вписват в цялостната политика на консерваторите, които от януари тази година – в Унгария влезе изцяло нова конституция в сила, която съдържа доста ограничения не само в медиите, но и в редица сфери на обществения живот. С две думи – затвърждава хватката над почти всички държавни институции.
Водещ: Както отбелязаха световните агенции по света „По света празнуват – в Унгария протестират.” Нека да направим, да влезем в една хипотеза. Господин Стоянов, ако бяхте в Унгария, щеше ли да има вестник „Преса”?
Николай Стоянов: Аз мисля, че все още няма закрит унгарски вестник и Слава Богу, защото предполагам , че това ще предизвика сериозна реакция в цяла Европа. Аз тук искам да вметна, че в крайна сметка и миналата година, до колкото аз си спомням, мисля, че беше 2010, министър председателят беше казал, че трябва да има закон за печата. Всъщност този white мотив върви от 90-та година. Ние, които си спомняме медиите от 92-ра, 93-та, 97-ма.
Водещ:Като че ли най-ясно го артикулира напоследък доцент Георги Лозанов, в това число и в „Клубът на журналистите” той каза, че много му се иска да има един закон, който определя правилата в медиите. Да е закон за медиите, а не да е закон за печата или закон само за електронните медии и всички знаят – в момента, подлежащи на регулация, са само електронните медии. За вестниците се смята, че е етично да се говори, че има закон. Но неговата позиция беше свързана с това, че щом едно предложение предизвиква напрежение, няма смисъл да се приема, защото би станало като в Унгария.
Николай Стоянов: Абсолютно съм съгласен с доцент Лозанов, още повече, че аз като журналист никога не съм бил привърженик на нещо да се регулира със закон. Всъщност медията е такава обществена дейност, която трябва да може да се саморегулира, като имам предвид саморегулация, а нямам в предвид саморегулация само вътре в медиите. Всъщност това, на което сме свидетели в момента, според мен не е свобода на словото а свободия, защото този разцвет на жълтите медии, за който с вас говорихме преди предаването и за който ще продължим да говорим, води според мен до ужасни изкривявания, както в обществото, така и в медиите, така и във въпросната медийна среда. В момента грубо казано, ако попаднете на страниците на няколко жълти вестници, защото и те гравират от леко жълти до към тъмно жълти, може би някои и към кафеникави. И ако попаднете на страниците на тези крайно жълти издания, значи аз не знам какви ужасяващи неща могат да изпишат срещу Вас, което какво означава? Че обществото дефакто е оставено без защита срещу една група медии, които, сега аз не бих нарекъл престъпници, но ако клеветата е престъпление, то да – те са престъпници. Т.е. от тази гледна точка трябва да има някакъв тип регулация. Тази регулация обаче не може да бъде постигната със закон. Ако искате можем да поговорим малко повече…
Водещ:Но не може да бъде постигната за съжаление само с етичен кодекс и с етичните комисии или поне фактите до момента говорят за това. Как може да бъде постигнато? Ще продължим след малко. В „Клубът на журналистите” продължаваме един разговор в началото на годината за това какви са медиите и на къде вървят. Николай Станоев, колегата от БТА, следи какво се случва в Унгария. Безспорно едва ли има европейска институция или медиен експерт, който да одобрява толкова коментираният медиен закон в Унгария, който беше и приет. Има ли в Унгария някой, който да защитава това, което се прави с медиите? Така познатата форма у нас – група интелектуалци.
Николай Станоев:Ами поне явно световните медии не са съобщавали да има такава група интелектуалци, които да защитават това, което се случва.
Водещ: А какво може да се случи с унгарските медии по правилата, които са приети?
Николай Станоев:Ами с две думи – новият закон, който влезе в сила на 1 януари 2011 година беше може би предвестник на конституцията и на серия от други закони, които бяха приети в последствие. Той задължава журналистите да разкриват източниците си на информация, ако това бъде искано, най-вече в случаи, свързани с националната сигурност и такава е формулировката. Но, както се сещате, това са доста разтегливи понятия, така че може да им бъде поискано при редица случаи. И другото, което е, което е също доста спорен момент – законът за медиите задължава те да съобщават балансирана информация, каквото и да означава това. И съответно законът в същото време не съдържа определение на това какво е това балансирана информация, така че, както се сещате, може да се тълкува доста разтегливо. Като предвижда сериозни глоби за медиите, които нарушат тези правила. В резултат на това бяха организирани протести. Много от тях спонтанно по facebook.com. Разбира се сериозна роля в тези протести има и лявата опозиция, както и неправителствени организация, но има и спонтанно организирани хора.
Водещ: Едва ли е без значение фактът, че журналистите не бива да накърняват моралния…
Николай Станоев: Човешкото достойнство.
Водещ:Човешкото достойнство, да.
Николай Станоев:Да. Значи могат да бъдат наказани медии, които дават не балансирана информация, които накърняват човешкото достойнство, особено това за балансираните информации определено е доста спорна формулировка, това за човешкото достойнство дори звучи доста добре, защото в крайна сметка медиите не трябва да унижават достойнството на хората, особено ако нямат основания.
Водещ:Но пък от друга страна опитът на много колеги журналисти по света през годините сочи, че те са влизали дори в затвора, за да защитят правото да не посочват своите източници. Това като че ли се оказва невъзможно по този закон.
Николай Станоев:Ами, според този закон се оказа невъзможно, но в крайна сметка знаете до какво водят такива закони. Човек започва да се автоцензурира.
Водещ:Подкрепят ли унгарците своите медии?
Николай Станоев:Ами унгарците като цяло е доста разтегливо понятие. Управляващата партия има доста сериозна подкрепа в обществото, което… Макар че според проучванията на общественото мнение спадат. Получава се малко една корекция. Партията чрез напълно законни и демократични средства – тя просто има мнозинство от две трети в парламента заедно с коалиционния си партнъор. Ако така мога да го кажа – няма нарушение на буквата на закон, защото всичко е в съответствие с демократичните правила. Никой не забранява на никого да протестира, но според мен се изопачава законът, защото те приемат такава нормативната уредба, която ограничава редица сфери на обществения живот. Дава доста голяма власт на управляващите.
Водещ:Как могат журналистите наистина да разчитат на свободата, която да им разрешава да работят нормално и добре?
Николай Станоев: Извинявайте само, ако мога нещо да добавя.
Водещ: Да.
Николай Станоев: Конкретно за Унгария. До сега имаше на практика едно опозиционно радио – Клуб радио, ако не се лъжа, което пак с разтеглива формулировка…
Водещ:Го закриха.
Николай Станоев:Го закриват на практика и от март тази година трябва да спре да излъчва, като неговата честота ще бъде дадена на никому неизвестното Ауто радио, което е собственост на дружество със собствен капитал 3000 евро. Стойността в унгарски флоринги, което забележете – щяло да наблегне в своите програми на автентична унгарска музика.
Водещ:Ние между другото чухме „Омега”. Нищо не разбрахме от този унгарски състав.
Николай Станоев:Много дълговидна формулировка.
Водещ:Да. Как журналистите биха могли да… По какъв начин да извоюват своята независимост да казват това, което мислят, Господин Стоянов? Обещахме се преди да чуем тази унгарска песен, една бунтарска унгарска група за опита по света. Очевидно не е достатъчен етичният кодекс за нас.
Николай Стоянов:Ами очевидно не е достатъчен. Сега, ние засягаме две теми едновременно. Може би на първата тема, ако искате…
Водещ:Да, но много си приличат, не знам защо.
Николай Стоянов: Да, определено. Първата и основната гаранция за това да имаш някаква свобода и някаква независимост, според мен е да направиш един добър пазарен продукт. Ако успяваш да правиш един добър пазарен продукт, този продукт се продава. В такава ситуация и печели. В такава ситуация ти си независим, защото можеш да си позволиш да издаваш въпросния вестник, да го продаваш, но това е, когато го поставиш на абсолютно пазарни правила. Това е нашият опит за вестник „Преса” Всъщност ние това се опитваме. Опитваме се да правим коректен национален всекидневник, който, пак повтарям, който е предназначен за пазара. Това не е продукт на… Зад нас не стоят някакви странни икономически групи, зад не стоят някакви анонимни издатели. И двамата мои издатели – Тошо Тошев и Валери Запрянов за утвърдени имена в журналистиката. Те са застанали с името си. Това се опитваме да правим. А как е регулацията по света?Аз щях да Ви кажа, че преди време работих в правителствена информационна служба. 4 години по времето на Костов. И имах щастието да отида на една специализация във Великобритания. И тогава ни показаха каква е регулацията там. Там има един орган, който включва представители на медиите, представители на бизнеса и представители на правителството. Всеки един човек, който има оплакване от дадена медия, може да отиде при въпросния орган, да се оплаче. Там са представители на третата власт – на държавата и забележете каква е санкцията, която могат да му наложат. Освен обществено порицание, което държава като Великобритания е много важно, те могат да му отнемат достъпа, условно казано пропуските до всички видове държавни учреждения – администерски съвет, парламент. Което всъщност го обрича буквално на информационна смърт, защото така е устроена системата, че той, ако няма достъп до там, няма и информация във вестника, респективно не е конкурентно способен. Може би това е начинът и в България да се раздвижи някакъв тип орган, в който всеки един засегнат да може да отиде да се оплаче и да получи някаква справедливост.
Водещ: Ама веднага биха Ви опонирали, че то и сега има етични комисии. Всеки, който е недоволен би могъл да отиде и да се оплаче.
Николай Стоянов:Има етична комисия, която е към Съюза на издателите, доколкото знам аз. А както знаете в Съюза на издателите останаха много малко издания. Повечето издания излязоха от Съюза на издателите. Визирам вестник „Стандарт” и новото ръководство на Съюза на издателите.
Водещ:А някакъв коментар да сте чели защо излязоха?
Николай Стоянов:Ами… Аз не съм издател. Не мога да коментирам.
Водещ:Защото всички, които излязоха, аз ги потърсих за коментар, но не искаха да говорят.
Николай Стоянов:Според мен медиите, колкото повече дигаха чаршафа, толкова повече нелицеприятни неща излизат отдолу. Може би пък е крайно време и ние да спрем да воюваме чисто по братски в гилдията. Но фактът е, че на няколко пъти Господин Запрянов и Господин Тошев, които бяха съответно председател и зам. Председател на Съюза, изтъкнаха позициите, че те не искат да участват в такъв Съюз, в който има някакъв тип корпоративни интереси.
Водещ: До колко обаче, казахте пазарен продукт, до колко пазарът би могъл да ни подведе нас, журналистите? Защото дали ще го наричаме пазарен продукт или редакционна политика – къде е разликата?
Николай Стоянов:Разликата е на сергията. Ако е само редакционна политика без мисъл за пазара, то този продукт няма да се продава. Ако е само пазарен, както са жълтите неща, без редакционна политика, той се продава, но няма обществена тежест. Според мен фокусът е по средата.
Водещ: Имат ли българските медии редакционни политики и кой ги формира?
Николай Стоянов:Формират ги издателите, както е по целия свят. Никой не може да каже, че една медия е независима. Дори обществената медия, която е уважаваната от мен БНР, също не може да каже, че има на 100% независимост, тъй като разчита на някакво финансиране. По същия начин е и вестникът. Видяхме стотици скандали. Колегата от международната редакция БТА може да припомни за /…/ Скандалите, които имаха преди това с Тачър във Великобритания.
Водещ:Да де, но това беше пак скандал с морален оттенък, като че ли.
Николай Стоянов:Ами с морален оттенък, но в крайна сметка издателят определя политиката на едно издание. Колкото по-ясни са тези издатели…
Водещ:Да де, но там правилата принудиха издателят да спре изданието, защото беше нарушил неписани морални правила. Такова нещо у нас може ли да се случи?
Николай Стоянов:Ами точно се връщаме на обратния фокус. Ако я има тази комбинация от редакционна политика и пазар – се случва това, което стана с „News of the world”. Може би може да се случи и в България. Да се надяваме, че пазарът се променя натам и обществото се променя натам, че да принуждава медии, които откровено лъжат да спрат.
Николай Станоев:Конкретно Великобритания просто на фона целия скандал, който се беше разразил, се създаде такава обществена атмосфера, че Мърдок, дори ако щете по пазарни причини реши да спре таблоид с много дългогодишна история, който е бил най-четеният вестник във Великобритания, но той просто е видял, че това издание от там нататък е загубило всякакъв авторитет или там, каквото…
Водещ: Защото там журналистите си бяха позволили да прекрачат границата, която би трябвало да ги възпре да подслушват…
Николай Станоев:Те сега тепърва излизат все повече и повече разкрития за практиките на „News of the world”. Там за връзките с полицията.
Водещ:Има ли такива неща у нас?
Николай Стоянов:Историята помни доста такива неща.
Водещ:Ама не помни такива скандали.
Николай Стоянов:Но чак такъв чутовен скандал аз поне не помня. Помня по-малки скандали. Твърдеше се, че някои вестници подслушват полицейски честоти. Говореше се, както си спомняте много добре, за един кръг от журналисти, които бяха подслушвани или не – така и не знам стана ли ясно.
Водещ: Ами то имаше и една „Галерия”, но не стана ясно кой е извършителят на тази „Галерия”.
Николай Стоянов:Имаше и едни хора с флашки и каскети, но както и да е. Това винаги е било…Сега, медиите естествено, че трябва да разчитат на някакви източници, които дали подземни, дали надземни са малко по-невидими за обществото. Иначе просто няма как наистина да изкараме кривите на обществото.
Водещ: Медия ли е Уикилийкс? Аз това казах в началото. В Европа това е важен въпрос и е много дискутиран. У нас не се говори за това. Но по повод флашките се сетих.
Николай Стоянов:За мен не е медия тази, в която журналистът се крие зад сайт, зад очила, зад флашки, зад каскети, зад каквото и да е.
Николай Станоев:За мен е по-скоро пошла медия Уикилийкс. Която изнесе на бял свят поверителни документи.
Николай Стоянов: И както се видя замлъкна с времето.
Водещ:И какво от тук насетне? Останете с нас. Продължаваме след малко. В „Клубът на журналистите” продължаваме разговора в студиото в първото издание за годината. За посоката, в която върви журналистиката, без да правим умишлен паралел. Той се налага от реалността с Унгария, където са най-големите неблагополучия в Европа по отношение на правилата, които регулират работата на журналистите. И понеже в началото на предаването Господин Бочаров каза, че ние журналистите не бива само да се чувстваме длъжни да критикуваме, да видим това пък как се случва в Унгария и случва ли се?Господин Станоев?
Николай Станоев:Ами случва се. Аз искам да дам един конкретен пример. Журналисти от местната национална информационна агенция започнаха гладна стачка с искане на уволнение на виновните за един скандал и в крайна сметка успяха да получат една оставка, въпреки че след това те казаха, че с две думи това е била изкупителна жертва, а истинските виновници, които стоят зад това, са останали ненаказани разбира се. С две думи става въпрос за следното. Директорът на службата в тяхната национална информационна агенция, който отговаря за предоставянето на кадри на обществените телевизии, в един репортаж е замазано лицето на бивш председател на върховния съд. Все пак това не е престъпник, нито някоя местна мутра с екзотичен прякор. Все пак е авторитетен човек. Като лицето му е било замазано, защото той си е позволил да бъде критичен към властта и в резултат на това няколко журналисти започват гладна стачка с искане шефът на този отдел, който си е позволил да направи такова нещо, да подаде оставка. Така и другите виновни за това. Успяват най-ниската брънка от веригата да накарат да подаде оставка, но за останалите така и не успяват и остават неудовлетворени, но все пак тази стачка е имала някакъв ефект въпреки всичко и най-малкото те привлякоха общественото внимание. И към края на миналата година, мисля че беше на 19-ти ноември, конституционният съд на Унгария отмени някои от най-спорните разпоредби на медийния закон, като решението на съда влиза в сила от май тази година. По-конкретно за тези неща, които ги изброих по-рано в предаването за задължението да разкриват източници на информация и за това да дават балансирани информации. Но в крайна сметка, както Ви казах, този закон е само част от системата Орбан, в която навлиза Унгария. И в новата конституция е записано, че националната информационна агенция и общественото радио и телевизия се обединяват в една обществена корпорация, която ще бъде под шапката на медиен съвет, в който влизат хора, назначени от правителството, който ще контролира информацията, която… Цялото съдържание на обществените медии на Унгария.
Водещ: Което разбира се звучи абсурдно. Това би ли могло да се случи у нас, Господин Стоянов?
Николай Стоянов:Аз само да припомня, че имаше две успешни стачки, доколкото си спомням на обществени медии. Едната, ние сме в дома на едната стачка – на радиото стачката си спомням аз.
Водещ:Мисля, че и двете бяха успешни и двете бяха тукашни.
Николай Стоянов:И имаше една в БТА, ако си спомням.
Водещ:А да, имаше една в БТА, да.
Николай Стоянов:Всъщност да, припомнихте ми, че стачките в радиото бяха две.
Водещ:Да, ставаше дума за един радио трансфер, който беше доста скандален, така че…
Николай Стоянов:Същата беше ситуацията и в БТА, доколкото си спомням.
Водещ:Да.
Николай Станоев: Тогава не съм работил, но тя е била против назначения генерален директор и в крайна сметка успешна.
Николай Стоянов:Шеговито казано май аз съм единственият човек, който не е стачкувал. Така ли излиза?
Водещ: Двама сте.
Николай Стоянов:Шегувам се.
Водещ:Разбира се. Ние се шегуваме, но имаме в предвид все пак фактът, че е добре да не въздишаме тежко и да не казваме, че в резултат на масовото пожълтяване на медиите, хората започват да променят вкусовете си.
Николай Стоянов:Не знам. За мен масовото пожълтяване на медиите води до, като че ли махалото се люшка в обратната посока. Защото те пожълтяваха, пожълтяваха, пожълтяваха до момента, в който бяха интересни и започнаха да вървят към отвратително. В момента забелязвам, поне по хората около мен едно така все по-нарастващо, все по-тъпнещо недоволство и отвращение към тези вестници, като включвам и тези сайтове, за които казахте Вие.
Водещ:Ами никой не говори за това, че медиен сайт също би могъл да бъде жълт.
Николай Стоянов:Абсолютно и той би могъл да бъде доста по-отвратителен от един вестник, защото във вестника можем да срещнете име, а в сайта няма име. И точно това, което си говорехме за Уикилийкс. Според мен огромният проблем – говорихме за нови и стари медии, за интернет и за печатните медии. Най-големият проблем на интернета е, че Вие не знаете кой стои зад компютъра. Ако си спомняте тези реклами. Анти педофилските реклами в интернет там представяха човека като едно момченце, а всъщност зад кмпютъра стоеше един 60 годишен, по потник, отвратителен. И всъщност това е големият проблем. Вие не знаете кой стои зад компютъра. Той няма лице и няма име. Докато всеки един… Това беше и стремежът в нашия вестник – ако обърнете някоя от страниците, ще видите, че всеки един по-голям материал е подписан с име, с мейл и с конкретно лице на журналиста. И този мейл е точно, за да му връщат хората обратна връзка по неговия материал. Т.е. всеки трябва да носи отговорност за това, което прави. Независимо дали е журналист, дали е хлебар. Ако е журналист, може би носи доста по-голяма отговорност от хлебаря, защото… И в крайна сметка резултатът е един и същ. Ако хлебарят Ви дава лош продукт и от него няма да си купите хляб, и от журналиста няма да си купите вестник. Така че отговорността, името и позицията са изключително важни, за да имаме качествена журналистика.
Водещ: А невидимата ръка на рекламата?
Николай Стоянов:Рекламата е една и съща навсякъде. Смисъл рекламата е нещо, с което се издържаме всички. Но в крайна сметка има морална реклама. Когато има една платена публикация, тя трябва да бъде обозначена като платена публикация. От там нататък няма нищо лошо да има реклама и колкото повече има, толкова по-добре. Мисля, че изданията по света също имат рекламодатели и също по някакъв начин се съобразяват с политиката на изданието.
Водещ:Да де, но биха могли да бъдат изброени доста случаи на собственици, недоволни от журналистите, които работят в техните издания, които пък отстояват правото си да имат своя собствена позиция извън тази на собственика. Такова нещо у нас май не може да се случи. Това се счита не само за проява на лош вкус, а за нещо страшно забранено. Личното мнение е нещо, което е забранено.
Николай Стоянов:Ами аз не мисля, че личното мнение е забранено. Факт е, че имаме осем коментара или десет коментара във вестник „Преса” означава, че всеки един има право да се изкаже с личното мнение. Аз се възползвам някой път да Ви поканя на /…/ на вестник „Преса”, за да видите колко е интересно.
Водещ:Между другото това не ми беше хрумвало, че може в „Клубът на журналистите” да направим и този експеримент. Директно от нечия планиорка.
Николай Стоянов: Да, предимството на това… Удоволствието да го правим този вестник е, че по някакъв начин ние сме съмишленици. Голяма част от хората работихме заедно в „Труд”.
Водещ: Всъщност проблемът, като че ли е, че вестникарското място е ограничено. Същият проблем, само че с друго име – време, важи и за електронните медии. С БТА как стоят нещата? Вие нямате ограничение по отношение. Има ли неща, които отпадат и за които спорите?
Николай Станоев: Ами, спорове винаги има. Точно коя информация е актуална и коя не е. Аз конкретно за моята редакция мога да говоря. Нашите основни източници на информация са световните агенции плюс, че следим в интернет за различни издания. Най-вече за България какво има. И редакторът, който е на смяна си носи отговорността за това, което пуска. Факт е, че при нас този проблем не стои в такава степен, просто защото знаете, че световните медии много рядко пишат за България. Нещо, ако може да произтича някакъв такъв спор, това би било, ако има някаква критична статия за България или нещо от този род. Но това много рядко се случва. Нашата работа по-скоро е отразяване на световните събития.
Водещ:Подвеждаме ли се по това какво ще кажат чужденците? Използвам тази шеговита фраза, но като че ли веднага, когато се появи някаква класация, на чието дъно сме или отрицателна класация, която пък водим, тя се превръща в първа вестникарска тема. Говорим по принцип разбира се.
Николай Станоев:По принцип това е старият спор коя новина е интересна – лошата новина или добрата, и дали хората не ги научихме за 20 години да търсят лошите новини. Може би ние, медиите, сме виновни, защото така или иначе през това развитие, което направихме, наистина научихме хората да търсят лошите новини. Научихме ги, че лошата новина е новина.
Водещ:Но определено пък трябва да си даваме сметка, че хората по света се разгневяват. Може би рано или късно и нас хората ще се разгневят.
Николай Стоянов: Те хората се разгневиха на няколко пъти. Смисъл стачката на БДЖ, от която мина един месец. Стачката, каквато и да е тя, за която отбеляза Господин Бочаров. Хората се гневят и новите медии като facebook.com много допринасят за това нещо, защото бързината вече на разнасяне на информацията, е много голяма. Във facebook.com се организират групи за един час. Сега. Въпросът е… Извинявайте, загубих си мисълта.
Водещ:Всъщност въпросът е, че тези нови медии – да, те са по-бързи, но дали са медии, защото, когато липсва отговорността, когато всичко е анонимно, то какво е?
Николай Стоянов:По-скоро трябваше да си говорим за това дали facebook.com е медия, защото за мен facebook.com е медия.
Николай Станоев:И според мен.
Николай Стоянов:Медията, с която всеки от нас започва деня. Медията, която ти поднася само информация от съмишленици. Това е един кръг от хора, който ти поднася информацията по друг начин.
Водещ: Ще го задам по друг начин – пощенска кутия или медия?
Николай Стоянов:За мен facebook.com е медия.
Николай Станоев:За мен е нещо по средата със своите плюсове и минуси. Плюсът е, че е много по-демократична медия, която от една страна много бързо се научават нещата и, както виждате, facebook.com спомогна за революциите в редица арабски страни. От друга страна обаче пък тази информация не е проверена. Тя минава през личните възгледи на човекът, който я публикува. Така че си има и плюсове и минуси.
Водещ:И ако старото определение беше „патица”, сега какво да кажем за новите медии? За лъжлива вестникарска информация се казваше „вестникарска патица”. Всъщност може би трябва да обясним на слушателите какво значи това. Това е една фалшива патица, която е вързана май в края на лодката. Как беше?
Николай Стоянов: Ами това беше патицата, която в превързана в края на лодката и която привличаше другите патици за ловците, доколкото си спомням, която лъже ятото да дойде по-близо до ловеца.
Водещ: Да. Тези, които останаха неразбиращите, да се върнат към Радичков.
Николай Станоев:Ако позволите само да кажа, малко да се върна назад. По мои наблюдения, когато има някаква новина, която е свързана с България, някои от които не са само отрицателни, винаги доста се ползва от медиите, но това е донякъде нормално, защото човек винаги иска да се сравни къде сме ние, къде е светът и не всички от тези информации са негативни. Има някои класации, които България е в средата, че и по – напред.
Водещ: Вашето лично усещане. Няколко години подред ние се смъкваме в скалата по степен на свобода на словото. Това обективно или субективно? И сме в африканска компания винаги.
Николай Стоянов: Ами за мен не виждам как може да бъде обективно, при положение че имаме сигурно най-голямата свобода на словото в цяла Европа. При нас словото няма абсолютно никакви ограничения. Всеки има право да издава, каквото си иска. Очевидно всеки има право да си пише, каквото си иска. Има нещо, което е притеснително за мен от последните години като тенденция, ако говорим за света и България. И това е, че докато преди десетина години или преди седем – осем години по времето на управлението на НДСВ, преди това на СДС някак си България беше по-интегрирана част от света. Много странно. Откакто влязохме в ЕС, аз лично като млад новоизлюпен европеец се чувствам все по-изолиран. Някак си и медийно, и обществено-политически, и икономически все повече се изолираме от тези процеси, които вървят в ЕС. И медиите за съжаление са по същия начин, както и всичко останало. Ние ставаме все повече провинция на Европа, отколкото част от Европа, каквато ни се иска да бъдем. Фактът, че сега в момента се говори за евро + и за пактът, международния в ЕС и това бе прието без абсолютно никакъв дебат, означава, че всъщност тази държава наистина разсъждава провинциално на тема европейските си ценности, европейската си категория.
Водещ: Господин Станоев, Вашето усещане?
Николай Станоев: Просто за съжаление е това, което се случва. Просто няма промяна на манталитета до голяма степен от, така да кажем, старото време. Просто все едно беше поставено като задача, че трябва да влезем в ЕС. Това непрекъснато се говореше и откакто влязохме, все едно задачата беше изпълнена и от там нататък ние нямаме нито права, нито задължения, нито дори интерес към това, което се случва. То е много важно, защото ние сме една от двадесет и седемте страни членки и съответно ние сме една европейска провинция, така че това, което става в нашата голяма държава Европа, е много важно за нас, защото определя и живота ни.
Водещ:Как ще коментирате метафората „този път телевизорът победи хладилника” на изборите? Това обвинение към медиите или нещо различно?
Николай Стоянов:Мисля, че това е една политическа класификация, че в общи линии.
Водещ:Че е политическа е повече от сигурно.
Николай Стоянов:В общи линии хората не са гласували за… Гласували са за някакви медийни внушения може би е идеята на тази реплика. Според мен това си е една обща тенденция в Европа… Това, което аз четох като тенденции по всички европейски избори напоследък е, че хората гласуват за познатото зло. Хората гласуват за тези, които познават и точно в тази ситуация на финансова криза, те не искат да правят експерименти. Те познават правителството на ГЕРБ по някакъв начин, все още има някакво доверие. Между другото ние в първия брой пуснахме интересно изследване на Гала на тема гнева на българина. Ако имаме една минута да разкажа.
Водещ:Днес имате коментар „По време на криза никой не клати лодката”.
Николай Стоянов: Ами факт е и се оказва, че българинът е гневен. Българинът е гневен на правителството. Българинът е гневен на ЕС. Българинът е гневен на високите цени на бензина, на храната и т.н. Но не облича този гняв в съответни имена и физиономии. Гневът е безадресен. Гневът е просто „ме е яд”. Той е без адресен и таен, което означава, че правителството на ГЕРБ за сега може да се ползва с някакво обществено доверие.
Николай Станоев: Аз също така смятам, че въпреки промените, хората не са толкова наивни, че ако по телевизора им кажат, че хладилникът е пълен, те ще отидат да видят.
Водещ:Те незабавно ще повярват.
Николай Станоев:Да. Просто в момента такива са настроенията, че все още хората не виждат алтернатива като цяло и съответно резултатите от изборите последните може би са логични, въпреки всички обвинения.
Водещ: Какво да си пожелаем ние медиите, така щото хората да ни вярват и да не чуваме толкова критични оценки за себе си? В началото на годината е нормално.
Николай Стоянов: Ами нашият колос, който стои над нашия вестник „Преса” е „Коректният вестник” Това, което искам да пожелая на колегите, е коректност и спокойствие.
Николай Станоев:Аз само ще добавя към коректност обективност и критичен дух, но в рамките на коректността.
Водещ:Аз продължавам да вярвам, че истината трябва да бъде наша основна ценност. Това беше за първото издание на „Клубът на журналистите” от нас. Станимир Иванов, Юлиян Бакалов, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева Ви желаем хубав съботен следобед.