БТВ, Тази събота | 23.01.2016 | 09:56

Тема: Ексклузивно: Тошо Тошев след „Труд” и „Преса”

Водещ: Но преди това едно ексклузивно интервю с човек, който е легенда в средите на журналистиката. Дългогодишен издател и дългогодишен редактор на вестник Труд Тошо Тошев. Вяра Деянова, която направи това интервю, е при мен в студиото. Добро утро, Вяра.
Репортер: Добро утро, Жени.
Водещ: Разказвай. Тошо Тошев не е говорил от много отдавна, нали така?
Репортер: Да, отдавна не е говорил. Особено не е давал такова голямо телевизионно интервю. Защото за това нещо се изисква време, искреност и нагласа. За което всъщност можем спокойно да му благодарим. Защото той е човек, който има какво да каже.
Водещ: О, със сигурност.
Репортер: Човек, за когото много хора могат да кажат много неща. Но той има какво да каже. Във време, в което журналистиката много се промени. Знаеш, тя вече стана бърза, стана по-скоро електронна, отколкото на хартиен носител, информацията идва бързо. Но може би като че ли повече може да бъде манипулативна. Много неща се промениха в нашата професия. Мисля, че и ние, журналистите, всички наши зрители, които със сигурност вече се информират по този, бързия начин има какво да научат от човек, който беше начело на най-тиражния вестник след промените. Тогава, когато журналистиката се правеше по друг начин. А това беше и човекът, който беше от нашите журналистически среди може би най-близо до политическия елит. И това е също една, така, интересна тема, която засягаме в интервюто.
Водещ: Кое ти беше най-любопитно да го питаш? Самата теб?
Репортер: Това, което винаги съм искала да го попитам от зората на журналистическата ми кариера, а може би и преди това винаги са ми правили впечатление и интервютата, и снимките, които съм виждала с него, особено от неговите, така, легендарни рождени дни, от рождените дни на вестник Труд. Той е журналистът, главният редактор, който винаги се е радвал на огромно внимание и нескрита близост …
Водещ: И рождени дни, които събират между впрочем наистина политическия елит.
Репортер: … целия политически елит. Винаги за мен е било интересно как се слага границата между това да си близък със силните на деня и да ги критикуваш. Защото нашата работа е това – да бъдем коректив на тези, които управляват държавата ни. Отговорите му са доста интересни. Имаше, така, една любопитство, борба на поколенията и игра на характери в това интервю. Надявам се да бъде интересно.
Водещ: Добре. Наистина много неща са интересни, свързани с неговата фигура. В две части е интервюто на Тошо Тошев. Така че вижте сега първата част от разговора на Вяра Деянова с него, а утре ще видите и втората.

Репортер: Интересна работа ще е това интервю.
Тошо Тошев: А, не знам. Ще видим.
Репортер: Няма да е назидателно, нали – по наше време как беше, преди се правеше истинска журналистика.
Тошо Тошев: Всичкото време все е наше. Все е наше всичкото време. Не знам ти как го мислиш това?
Репортер: Ами, сега ще видим. Какво прави Тошо Тошев сега, днес?
Тошо Тошев: Нямаш предвид интервюто, което давам в момента?
Репортер: Ами, извън интервюто. Преди да нахлуем с екипа в кабинета ви.
Тошо Тошев: Първо, това нахлуване беше планирано.
Репортер: Уговорено, да.
Тошо Тошев: Да. 52 години правя вестници, или по-точно участвам при правенето на вестници. В последните 25 години бих казал, че съм, така, между добрите вестникари в страната. За жалост, професията вестникар девалвира.
Репортер: Носталгия, болка, тъга – какво усещате…
Тошо Тошев: Носталгия от мен?
Репортер: Доколко беше най-златното време на тираж на Труд?
Тошо Тошев: Значи, тиражът на Труд… Не е въпросът в тиража, Вяра. Макар че е нещо много важно.
Репортер: Не е маловажно.
Тошо Тошев: Тиражът беше средството да се стигне до хората. Значи, всекидневният тираж беше около 400 хил., а в събота отиваше към 600 хил. Но една от причините е, че хората вярваха на вестника. А това означава, че журналистите бяха приучени, а и те самите го носеха в себе си, тези журналисти, които работеха тогава, да се опитват да са максимално близо до истината. Виж, не казвам да казват истината. Почти непостижимо е това. Но журналистът не можеше да си измисля, не можеше да обижда, не биваше да бъде агресивен и не биваше да бъде мърляч. Сега, един пример само ще дам. Гледах преди няколко дни в някакви сайтове, така се наричат носителите на съвременна журналистическа продукция, една бих казал груба порнография на един виден политик – гол. Порнографията е на Радан Кънев. Дали това е наистина негово дело, дали това е монтаж или някаква друга шашарма, но тази порнография, излязла в сайтове, съпроводена от едни гнусни, бездарни и обидни за българския език коментари не обижда толкова самия Радан Кънев… Не го защитавам, по дяволите. Ей, дори аз мисля, че той е от тази категория политици, които много трябва още да се учат, за да бъдат сериозни политици и да имат стремеж към върховете на политиката, какъвто той видимо има. Но аз защитавам моята професия. Аз съм вестникар. Използвам думата като синоним на понятието журналист.
Репортер: Стигането до читателя е и власт. Ако се върнем във времето Труд. Тази огромна власт, която имаше вестникът ви, тази огромна власт, която имахте вие, защото …
Тошо Тошев: Под вие разбираш Моя милост?
Репортер: И Ваша милост, защото сме виждали вашите рождени дни, на които присъстваше целия държавен елит…
Тошо Тошев: Виждала си ги на снимки само.
Репортер: На снимки съм ги виждала. Не съм била поканена.
Тошо Тошев: Не съм те канил, не съм те познавал. Може би, ако те познавах, бих те поканил. Ти си хубаво момиче.
Репортер: Ето, значи на следващия рожден ден най-вероятно ще получа покана. Тази власт обаче, убеден ли сте, че никога не сте злоупотребявали с нея?
Тошо Тошев: Е, ти ми задаваш глобален въпрос. Как мога да съм убеден? Значи, убеден съм в едно…
Репортер: Чиста ли ви е съвестта?
Тошо Тошев: … никога не съм направил нещо съзнателно грубо. Чиста ми е съвестта, да. Това ли ме попита?
Репортер: Да, чиста ли ви е съвестта?
Тошо Тошев: Да, чиста ми е съвестта. А съм грешал, да. Грешал съм в преценки. Примерно, аз много повярвах на един Иван Костов, когато стана министър-председател. Дори смея да кажа, че първите му примерно две години от управлението имахме относително близки, да не кажа другарски, но почти взаимоотношения. Всеки случай всеки момент той можеше да ми се обади по телефона, на личния, и аз можех да му се обадя. Бих казал по всяко време на деня и нощта. И това се е случвало. След което бях силно разочарован.
Репортер: А за какво сте се чували по всяко време на деня и нощта?
Тошо Тошев: За най-различно неща. По работа главно. Примерно, един Божи ден той ми се обажда, няколко месеца преди да се видим. И аз отговорих на въпроса му – да. А въпросът му беше следният – виж, казва, говорехме си на малки имена, имам намерение след два-три месеца да махна три нули от лева, деноминацията на лева. Тогава една заплата, примерно, репортерска беше да речем 1 млн. И с махането на трите нули от лева, тя щеше да стане 1 000. Ще ме подкрепи ли твоя вестник? И аз отговорих – да. Е, след което си поговорихме повече – как ще стане механизмът, как ще се отрази това на цените, въобще на стандарта и т.н. Имало е и други, по-лични случаи.
Репортер: Да, те са описани и в книга. Това, за което се чудя обаче, е близостта, говоренето на ти с политиците до каква степен може да бъде едно влияние върху един главен редактор на много влиятелен вестник? Тази близост …
Тошо Тошев: Ами, въпросът може да бъде и обратен – до каква степен може да бъде влиянието на този главен редактор върху политика. Ще ти дам един друг пример, 2009 г., съвсем по-свеж, нали, имаше един, бих казал, забележителен министър на финансите Симеон Дянков. Правителството на Бойко Борисов, първото правителство беше току-що създадено. И един ден аз съм на работа, в кабинета си, между впрочем този същият кабинет, но тогава беше в Полиграфическия комбинат Димитър Благоев, иначе бюрото, всичко е същото, ми звъни телефона и се обажда Симеон Дянков, джиесема. До този момент аз не се познавам с него. Той е министър на един месец. – Г-н Тошев. – Да. Той лично звъни, не секретарката. И казва – може ли да ме приемете в близките дни? Цитирам. Аз казвам – не, не мога. Тази дума не ми харесва. Но мога да се срещна с вас по всяко време, и още днес, ако искате. – Е, добре де. Аз така го казах. Викам – за какво ще си говорим. – Ами, вижте сега, Бойко Борисов ми каза, че трябва да ви се обадя и да се запозная с вас. Иначе, ако не се познавам с вас, няма да ми върви работата.
Репортер: Това е двояко.
Тошо Тошев: Ами, каквото и да е. Аз просто разказвам случка. И се разбрахме, и той дойде и си говорихме.
Репортер: Е, провървя ли му след срещата с вас?
Тошо Тошев: Не бих казал, че работата от това му е станала по-лесна, по-добра или по-качествена. Но той поиска да се запознаем и аз се запознах с него с удоволствие. Много срещи сме имали след това със Симеон Дянков.
Репортер: Какво означава – ако не се запозная с Тошо Тошев, няма да ми върви работата?
Тошо Тошев: Трябва да попиташ Симеон Дянков. Аз познавам всички. Е, всички? Основните играчи в политика в тези 20-ина години ги познавах лично.
Репортер: Когато един политик обаче ви търси за съвет…
Тошо Тошев: Ще ти се скара ли Гого?
Репортер: За Гого Лозанов?
Тошо Тошев: Гого Лозанов. Забравих и запалих.
Репортер: Ами, обърнете се към камерата и го помолете за толеранс.
Тошо Тошев: Гого, моля ти се, това момиче не е виновно. Ти знаеш, че аз те харесвам, ти си умен мъж, макар че не си прав. Защото повлия да бъде свалено предаването на Петър Волгин, което аз харесвам, независимо от това, че имам много несъгласие с него. Благодаря.
Репортер: Ето, с един куршум два заека.
Тошо Тошев: Това ще го махнеш ли?
Репортер: Не. Всичко ще остане.
Тошо Тошев: Благодаря.
Репортер: Винаги съм се чудила доколко, пак ще ви върна на това – близостта с политиците, говоренето на ти, защото…
Тошо Тошев: Как да си говорят хората, когато работят едно и също и са седнали на два стола и си говорят откровено за работа?
Репортер: Когато изпиеш някоя и друга чаша уиски с някой …
Тошо Тошев: Аз не пия.
Репортер: Сега.
Тошо Тошев: От 16 години.
Репортер: Добре, ама преди 16 години сте …
Тошо Тошев: Пиех, тогава пиех.
Репортер: Да.
Тошо Тошев: От 1999 г., значи вече 17-а година не пия.
Репортер: Добре де, но когато изпиете някоя и друга чаша уиски с някой политик, когато си говорите по-дълго време на ти, когато се появи личният елемент, той винаги се появява в един разговор, който продължи над 5 мин…
Тошо Тошев: Да, нормално е. Нормално е, да.
Репортер: … тогава не е ли по-трудно да бъдеш критичен към него?
Тошо Тошев: Не, не.
Репортер: Когато го поканиш …
Тошо Тошев: Винаги са знаели, че дружбата си е дружба, работата – работа.
Репортер: Това не е ли сугестирало журналистите, които …
Тошо Тошев: Чакай сега, като казвам дружба, примерно с така политиците, най-общо това понятие, моята близост е била преди всичко кабинетна, тя не е била кръчмарска. Честно.
Репортер: Но идваха на рождените ви дни, които бяха светско събитие номер 1.
Тошо Тошев: 1 000 души. Айде не 1 000, 700.
Репортер: Е, това не сугестираше ли репортерите, които работеха за вас?
Тошо Тошев: В смисъл?
Репортер: Че ви уважават толкова много политици, че идват при вас, че има добри отношения с вас?
Тошо Тошев: Не, това им даваше кураж. Според мен, те бяха доволни от това.
Репортер: Колко често е идвал при вас репортер с притеснението, че някой политик се е опитвал…
Тошо Тошев: … притеснявани от някого директно. Но сравнително и не толкова малко пъти.
Репортер: Книгите? Как решихте да ги пишете? Защото е много гръмко това – лъжата, след това имена на ключови политици от най-новата българска история.
Тошо Тошев: Е, как реших? Ами, реших.
Репортер: Тези книги, вие, те изобилстват от диалози между вас и ключови политически играчи.
Тошо Тошев: Да, те са само на база лични впечатления.
Репортер: Как запазвахте в главата си тези диалози? Пишете, водехте си записки след всяка среща…
Тошо Тошев: Е, това е мой патент.
Репортер: Какъв е вашият патент? Научете ме.
Тошо Тошев: Ами, едно от нещата е добра памет. Едно от нещата е добра памет. Но аз си водя бележки. За всяка среща…
Репортер: След всяка среща?
Тошо Тошев: За всяка среща, която ми се е сторила интересна. Не така.
Репортер: Излиза даденият политик от кабинета ви и вие по памет…
Тошо Тошев: Или аз от неговия, да. И като седна на масата после, на тази да речем или някоя друга, си записвам, да.
Репортер: Преболедувахте ли Труд? Тежка ли ви беше раздялата с него? Вие бяхте емоционално…
Тошо Тошев: Е, не. Не ми задавай този въпрос. Не е честно. Ти сега няма да ми дадеш време да говоря.
Репортер: Не, не. Ще дам.
Тошо Тошев: Защото времето ни изтече.
Репортер: Не е изтекло. Можем да го продължим.
Тошо Тошев: Е, как мога да съм преболедувал Труд, по дяволите, когато аз го създадох. Това е третият етап на един нов вестник, всъщност.
Репортер: Бяхте много откровен, когато си тръгнахте от Труд. Казахте – напуснаха ме.
Тошо Тошев: Да. Те ме уволниха чрез издигане – от главен редактор станах вицепрезидент на цялата компания. Което всъщност беше отстраняване от пряката вестникарска работа. И това направиха, бих казала, едни от двамата най-тежки, най-виновни убийци на вестникарството в последните пет години. Които никой не иска да спомене. Ето, преди, в началото на разговора ти говорих за някакви смехотворни жалки опити да се обяснят причините. Тия двамата искаш ли да ти ги кажа кои са.
Репортер: Говорите за Любомир Павлов и Огнян Донев, нали така?
Тошо Тошев: Точно така говоря. У, ти пък си куражлия. Любомир Павлов беше по-агресивния, беше по-мърляча в цялата работа, докато Огнян беше по-префинения. Но всъщност той беше в дъното на цялата работа. Те съсипаха, по-точно те досъсипаха вестникарството, почтеното вестникарство.
Репортер: Четете ли Труд сега? Четете ли …
Тошо Тошев: Не ми задавай този въпрос, няма да ти отговоря.
Репортер: Зададох го вече.
Тошо Тошев: Е, нищо. Аз няма да ти отговоря. Друг?
Репортер: Кога за последно…
Тошо Тошев: Май, че ти отговорих всъщност.
Репортер: Да, да. Отговорихте ми.
Тошо Тошев: След спирането на Преса почти не чета вестници. А Преса аз го спрях, аз го създадох и аз го спрях. На 30 юли миналата година.
Репортер: Какво написахте тогава – другари и господа, не е време за печатна журналистика.
Тошо Тошев: Написах каквото написах. Който го е прочел. Да, това време не се нуждае от добри вестници.
Репортер: Опитаха ли да ви пресират, докато списвахте вестника?
Тошо Тошев: Никой не смееше да се опитва да ме пресира. Харесва ли ти този отговор? И това е една от причините.
Репортер: Финансови затруднения не ни позволиха да продължите?
Тошо Тошев: Естествено, естествено.
Репортер: Това не е ли, всъщност вашите задължения не бяха ли именно към прословутата КТБ?
Тошо Тошев: Никога не съм имал нищо общо с КТБ.
Репортер: Но имаше много подобна информация в момента, в който спряхте…
Тошо Тошев: Това не е информация. Това е дезинформация.
Репортер: Може би, защото тогава не дадохте интервю, не говорехте.
Тошо Тошев: Аз не дадох интервю. И сега на тази тема не искам да говорим. Това ми е болна тема – вестник Преса.
Репортер: Липсва ви?
Тошо Тошев: Вестник Преса? Липсва ми, да. Имала ли си тежък случай, дано не си – да загубиш много близък човек в семейството си?
Репортер: Имала съм, разбира се.
Тошо Тошев: Добре.
Репортер: Подобно е?
Тошо Тошев: Ами, както искаш, така.
Репортер: Защото ме нарекохте преди малко куражлия. Аз ще ви спомена още едно име, защото то е ключово за вестникарския пазар и за вестникарството в наши дни – Делян Пеевски.
Тошо Тошев: Да, какво?
Репортер: Каква е неговата роля в жълтия океан?
Тошо Тошев: Е, не мога да знам.
Репортер: Капитан?
Тошо Тошев: Не, не. Виж, за Делян Пеевски, това е сериозна тема и можем да разговаряме. Но мисля, че и двамата не сме подготвени. Непрекъснато се сипят едни неща за Делян Пеевски. Един път се осмелих да му кажа в личен разговор, ей така на крак дето се вика – Делян, ти, ако отслабнеш 30-40 кг, ще започнат да не те забелязват. Защото аз нищо сериозно не съм чул или прочел като упрек срещу него. Кажи ми едно нещо, което той е направил злодейско.
Репортер: Приятел ли ви е?
Тошо Тошев: Не. Но го познавам.
Репортер: Имали ли сте от него предложения да оглавите някой вестник, защото човекът е влиятелен…
Тошо Тошев: Е, чакай сега, ти отиваш много, много встрани. Сега ще кажеш – имал ли съм предложения от Бриджита, защото ми е връстничка?
Репортер: Това също е интересно.
Тошо Тошев: Интересно е, да. Но няма да ти отговоря, ако ме попиташ, нали така. Аз съм имал много предложения от различни хора.
Репортер: Добре, не може да не ви се работи.
Тошо Тошев: Но това са… Виж сега, това са конфиденциални разговори, особено когато не са се случили.
Репортер: Не може да не ви се работи. Намирам ви в кабинета ви.
Тошо Тошев: Работи ми се.
Репортер: Не може да не ми се списва вестник.
Тошо Тошев: Защо мислиш, че аз не работя?
Репортер: Имам предвид вестникарство.
Тошо Тошев: Да, ама няма въздух за вестникарство. Никой не иска, никой не иска силни, свободни вестници. Никой. И Бойко Борисов не иска, и Симеон Сакскобургготски не искаше, макар че при него се работеше добре. Той не се опитваше да потиска вестниците. Не, никой. Ако ти ми кажеш, че някой от големите политици… Най-големият спонсор на вестници в момента, въобще на медиите е държавата. Което е отвратително. То е отвратително.
Репортер: Казвали ли сте го това нещо в очите на Бойко Борисов? Тук ми прави компания отдясно.
Тошо Тошев: Казвал съм му всичко на Бойко Борисов, което би могла да се сетиш.
Репортер: И той какво ви отговаря?
Тошо Тошев: Е, какво ми отговаря?
Репортер: И това е конфиденциално?
Тошо Тошев: Ами, разбира се. Ако има нещо, ще го напиша в книгата, която сега пиша. А, ето едно от нещата, които правя в момента. Ти каза – какво правя, нали, не се ли чувствам като без работа. Не, не се чувствам. Пиша.

 в. Преса | 06.12.2013 

Златна монета "Писменост", 24 карата, получи вчера шефката на отдел "Култура" във в. "Преса" Ива Йолова. Тя й бе присъдена от създадения преди 10 години у нас Съвет на европейската научна и културна общност за активна журналистическа дейност в духовната сфера. От едната страна на уникалния знак, изработен в Монетния двор, е изобразена книга, от другата – букви от глаголицата. Връчва се през 2013 г. по повод три юбилейни годишнини: 1150 години от началото на Велико моравската мисия на Кирил и Методий, 530 – от първата отпечатана книга на глаголица във Венеция, и 1120 – от свикването на Преславския събор, взел решение българският език да замени гръцкия в богослужението…
Това е втора награда на колежката ни от експертната общност след "Златна значка" за личен принос в развитието на българската култура преди шест години. Номинациите се правят от 180 изтъкнати учени и културни дейци, съобщи председателят на Съвета Росица Златанова. Сред призьорите са Райна Кабаиванска, Силви Вартан, Софийската опера, Театър 199 "Валентин Стойчев", Националният филмов център, академици, професори, изследователи от различни области на познанието, наши учени, които работят в прочутия център в Церн, Швейцария.

Стр. 8

в. Преса | 19.03.2013

Приятелката на Станишев гневна на ГЕРБ

Моника Йосифова поиска прокуратурата да провери нейната работа по случая "Хохегер". В писмо до медиите собственикът на "Актив груп" и приятелка на лидера на БСП Сергей Станишев съобщава, че е внесла искане до главния прокурор Сотир Цацаров за проверка на дейността й като подизпълнител на двата договора с Петер Хохегер.
"Правя това, защото нямам намерение да позволявам да се тиражират лъжи и манипулации, свързани с мен и моята дейност от страна на недобросъвестни политици, които вярват, че всичко им е позволено", мотивира решението си Йосифова. Тя припомня, че комисията "Хохегер" заседава седем месеца и написа заключителен доклад от 113 страници, в който няма нито един укор или обвинение за извършена от нея нередност или нарушение в дейността й. Въпреки това министри от подалото оставка правителство и политици от ГЕРБ продължавали да я атакуват. Йосифова иска прокурорска проверка и на дейността на комисията "Хохегер" и по-конкретно да бъде изяснено превишила ли е тя правомощията си в хода на своята работа, възлагайки на НАП да извърши проверка на нейната дейност. Законите в България трябва да важат за всички, казва приятелката на Сергей Станишев.
Скандалът "Хохегер" избухна, след като стана ясно, че по времето на тройната коалиция правителството е платило 1,5 милиона евро на австрийския лобист, за да лъска имиджа на
България в Европа. Изплува и фактът, че значителна част от тези суми обаче са се върнали у нас под формата на плащания към нашенски пиар и рекламни агенции. Немалка част от парите са минали през агенцията на Йосифова – "Актив груп". Заради това и тя беше разследвана от анкетна комисия в парламента, която проверяваше дали е имало конфликт на интереси при възлагането на поръчки с държавни пари към партньорката на тогавашния премиер Сергей Станишев. Самата Йосифова беше категорична, че към онази дата двамата с БСП лидера са имали само делови отношения.
В крайна сметка докладът, съставен от комисията "Хохегер", не уличи пиар специалистката в никакви злоупотреби.

Стр. 5 

в. Преса | Светослав СПАСОВ | 09.02.2013

Бившият водещ на сутрешния блок на Нова телевизия Евгени Генчев вече работи в Би Ти Ви. Той е новият продуцент на предаванията "В събота с Лора Крумова" и "В неделя с Лора Крумова". Генчев бе лице на "Здравей, България" по Нова тв до миналото лято, когато бе сменен от Христо Калоферов и независимия депутат Калина Крумова. След падането си от екран журналистът поработи още няколко месеца в Нова, преди да бъде поканен от Лора в Би Ти Ви. Самата тя също е бивш кадър на конкурентната медия.
В последните месеци двете телевизии си размениха и други журналисти. Неотдавна бившият репортер на Би Ти Ви Богомил Грозев стана водещ на късната новинарска емисия по Нова.

Стр. 24

в. Преса | 07.07.2012

- Лора, как оценяваш първата година в ефир на втората си авторска рубрика по Би Ти Ви – "Тази събота"?

- Когато започнах първото си предаване – "Тази неделя", идеята беше за едно по-бутиково предаване – пространство, в което си представях, че ще има любопитни, рядко срещани личности. Впоследствие Би Ти Ви поиска да направим и съботно предаване – "Тази събота". Това промени гледната точка на екипа и го вкара в новинарската машина. В предаването започнаха да влизат и актуални теми, и политически. Отначало имаше хора, които исках да бъдат табу – фолкпевиците, политиците. Впоследствие започнах да разговарям и с тях. До някаква степен сега дори се радвам, че се освободих от предразсъдъците си.

- Започна ли да харесваш фолкпевиците?

- Измежду тях има момичета, които заслужават уважение. Гледам да се отнасям непреднамерено и с респект към всеки гост. Едно момиче обаче роди изречението: "Паричките са щастие", и то пред детето си. Други ме изненадаха приятно, доказвайки биографията си на работещи жени. Радват ме разговорите, които не натоварват. Въпреки че съзнавам, че важните диалози понякога са други. Хората гледаха и коментираха гостуването на шефа на "Берета трейдинг", който всъщност бе тежък разговор. Явно посъветван от пиар специалист, за 17 минути той не отговори на нито един от двата или трите основни въпроса, които трябваше да му се зададат.
След срещата с този човек цял ден ме боля глава. Отначало живеех с мисълта, че в "Тази събота" и в "Тази неделя" ще се говори само за красиви и възвишени теми. Сега вече виждам, че няма как, защото и животът не е такъв. В този смисъл тийнейджърският период на "Тази събота" и "Тази неделя" свърши.

- Каква е историята с интервюто на Златко Баретата? Той говори рядко, а ти го разпита единствено за катастрофата, в която по случайност не загина синът му?

- Такова беше неговото условие, с което аз се съобразих. За мен беше важно да се види искрен ли е този човек, казвайки, че катастрофата, в която за малко не се е озова и синът му, наистина не е предизвикана от гонка. Да разкаже как се е чувствал в първите минути, преди да разбере, че момчето му е било в съседната, а не в катастрофиралата кола. Камерата е лупа, тя улавя всеки фалш. Затова исках този разговор.
Трудно е да оправдаеш очакванията на цялата аудитория. Отначало канехме интересни хора от миналото. В резултат част от зрителите ни обвиняваха, че реабилитираме соца. После почнахме да вадим богатите и веднага казаха – вижте ги тия, вземат им парите. Потърсихме Златомир Иванов-Баретата, след което получихме писма от майки, че не искали да гледат криминални типове на екран. Това е мислене с клишета, което се надявам постепенно да разчупим.

- Публиката знае, че си къмпингар, сърфист, че обичаш природата в автентичния й вид. Не ти ли е тъжно, че около дискусиите за Закона за горите природозащитниците обвиниха точно Би Ти Ви, и до известна степен теб, в защита на корпоративни интереси?

- Този въпрос ще го разделя на две. Първо – получи се добре, че обществото вече е напълно убедено как законите не трябва да се приемат на тъмно, без предварително обсъждане. Много се радвам и че гражданското общество вече не е само във фейсбук, а че се организира и защити позиция. Това беше важен момент и се надявам оттук нататък да е винаги така.
Що се отнася до Би Ти Ви – в определен момент имаше едно жестоко преиграване. Телевизията се извини, не помня друга медия да го е правила, независимо за какво става въпрос,
Би Ти Ви даде толкова различни гледни точки, че тезата за цензура направо ми е смешна. Откакто работя в Би Ти Ви, никой никога не ми е оказвал натиск. Гостите ги избирам с двамата си продуценти, тримата си репортери и главния продуцент на сутрешния блок. За съжаление отношението към медията ми заприлича на онзи момент в началото на 90-те години, когато по площадите викаха "кой не скача, е червен".

- Диана Найденова?

- Нямам навика да коментирам колеги.

- Как върви училището за млади телевизионни журналисти, което направи с Галя Щърбева от Нова телевизия?

- През септември започва обучението на първата група от магистърската ни програма. В момента набираме студентите, които ще влязат в нея. Осигурили сме стипендии за няколко. Не търсим само завършили журналистическия факултет. Дори предпочитаме юристи, икономисти. Когато са получили солидни познания в правото или във финансите, от тях може да стане добри журналисти с ресор криминален или финансов.

Стр. 23

БНР, 12+3 | 25.06.2012

Лабораторията за медиен мониторинг на фондация Медийна демокрация представи своя анализ на поведението на медиите. Става дума за анализ на медийната среда през последните 5 месеца. Ключовите въпроси в изследването са защо медиите продължават да губят свободата си, как изданията на основните участници в медийните войни пишат за премиера и правителството и кой е политикът №1 по брой публикации в пресата, то за това мисля, че няма нужда от изследване специално, че да разберете кой е политикът №1 по брой публикации в пресата. Но ето сега – репортажа на Светослава Кузманова.
Репортер: Че премиера Бойко Борисов е най-споменавания политик в медиите през последните 5 месеца едва ли е изненада за когото и да било. Той е може би най-споменавания в последните няколко години. Разликата обаче между неговото първо място и всички останали е станала толкова голяма, че :
Орлин Спасов: Бойко Борисов от началото на тази година присъства в наблюдаваните медии 4 пъти повече в количествено отношение от президента Росен Плевнелиев и така продължава много силно да доминира информационното пространство.
Репортер: Казва доц. Орлин Спасов от СУ, който е изп.директор на Фондация Медийна демокрация и ръководител на екипа, провел изследването. А то е на базата на пет вестника и едно онлайн издание. "24 часа", "Труд", "Телеграф", "Стандарт", "Сега", "Преса" и "Дневник". Повече от 30 000 са публикациите в тези медии, на чиято основа е анализа, а самото изследване е проведено в периода януари – май. И още от доц. Спасов.
Орлин Спасов: Бойко Борисов остава абсолютен лидер в дефинирането на това какво да се счита за важно в българското информационно пространство. Бойко Борисов до голяма степен е иззел инициативата и продължава доста лично да изговаря и формира поведението и отношението на партията си към ключови събития от дневния ред на страната. Той е централния, основен говорител на партията и там различаваме малко други хора, които изразяват отношение. Почти всички наблюдавани издания, с изключение на в. "Сега" имат подчертано позитивно отношение към премиера през този период от началото на тази година.
Репортер: И все пак – най-позитивен сред позитивните е в. "Телеграф". Изследването отчита, че той е най-близък до властта, защото най-положително отразява работата на кабинета. Но освен към Борисов, "Телеграф" ласкае и ДПС и в частност Ахмед Доган. За това, според Спасов, ако някой говори за коалиция между ГЕРБ и ДПС, то тя вече се е случила на страниците на това издание. Освен това:
Орлин Спасов: Може да се направи извода, че воюващите помежду си пресгрупи, едни събития, на които ставаме свидетели през последните месеци, всички тези пресгрупи без изключение, независимо от това, че воюват помежду си, пишат позитивно за премиера. Ето защо може да се каже, че битките им помежду им са в някаква форма битки за спечелване на благосклонното отношение на Бойко Борисов и сякаш медиите очакват изхода от битките помежду им да бъде решен еднолично от премиера и за това, както казах, почти без никакво изключение те пишат позитивно за него.
Репортер: Според Спасов, медиите помпат рейтинг и работят като PR-и на ключови фигури от политиката. В изследването е интересен образа на председателя на парламента Цецка Цачева. В медиите, присъствието ѝ е маргинално, твърди Николета Даскалова.
Николета Даскалова: Тя е с един медиен образ на политик с представителна функция и с колоритни лични качества. Разбираме, че отказва цигарите и край – фурор. Купува подарък на майка си. Този образ се поддържа най-вече от уеб изданията на печатните медии. Доминиращото отношение е позитивно. Медийния рейтинг на политическите лидери показва фаворизиране на представителите на властта, категорично при премиера Борисов и президента Плевнелиев и ограничено при председателя на НС Цецка Цачева. Сергей Станишев е опозиционния лидер с най-благоприятно медийно отразяване до този момент. А налице е негативен медиен контекст за останалите представители на опозицията.

www.dnevnik.bg | 10.06.2012

Публикации за посветени

Важно е случващото да се гледа и в по-дълъг контекст:

- Вестник "Преса" беше създаден от Тошо Тошев и излиза от началото на годината. Преди това Тошев дълги години беше главен редактор на "Труд" и притежаваше малък дял акции по времето, когато вестникът беше собственост на ВАЦ. След като германските издатели продадоха в края на 2010г. медийния си бизнес на "Медийна група България холдинг", новите издатели смениха главните редактори. Едно от изискванията при избора, повтаряно често от Любомир Павлов беше – кандидатите да не са били служители на ДС (Тошо Тошев беше осветлен като агент Бор преди години). Тошев беше назначен за вицепрезидент в издателския борд на компанията. Обиден от тази промяна, той напусна в края на август 2011 с официални мотиви: "несъгласие със стила на ръководство на пресгрупата".
- Междувременно от март 2011г. в "Медийна група България холдинг" започнаха скандали около промяната на дяловете на собствениците.
- През ноември 2011 г. Любомир Павлов смени Тошо Тошев и като председател на Съюза на издателите в България (СИБ). На Общото събрание, на което беше избран, част от издателите напуснаха несъгласни с промяната.
- През февруари тази година беше създаден алтернативният Български медиен съюз, в който влизат медиите на Ирена Кръстева (на учредителното събрание беше и синът й депутата от ДПС Делян Пеевски, който е председател на Съюз на вестникарите и разпространителите на печатни издания) и гравитиращи около тях издания.
- Новите издания на Тошо Тошев (той е съиздател и на "Тема") и медиите, контролирани от Ирена Кръстева, често атакуват собствениците на "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов и макар и неофициално застават на страната на бившия им партньор Христо Грозев. Сред най-драстичните примери беше разкъсването на вестник "Труд" в ефира на ТВ7 от Николай Бареков и заканата, че това ще е съдбата му и последната публикация от петък в "Преса" с разговора, за който се твърди, че е запис на Павлов. За този материал Бареков направи извънредно включване в сутрешния блок на ТВ7 и го определи като "нещо като СРС". Част от сблъсъка имаше и друго ниво – организирана медийна атака срещу Огнян Донев като съсобственик на "Софарма" и обвинения за цените на лекарствата.
В медиите, собственост на Павлов и Донев, публикациите срещу контролираните от Ирена Кръстева медии са свързани с монополизирането на разпространителския пазар, нелоялна конкуренция, разследвания за Делян Пеевски, държавните пари в Корпоративна търговска банка. "Аз ще му го кажа това на Цецо Цветанов и той може да го спре."
"Затова Бойко Найденов вече никога няма да стане главен прокурор, защото той е началник на Ангел Александров. Който приема поръчки срещу нас, това му коства главата, факт. Те трябва да го знаят това."
"Той просто трябва да направи определени неща. Например не трябва да прави трета експертиза, две експертизи вече са направени, ще станат за посмешище пред целия свят, ако направят трета експертиза. Аз ще му го кажа това на Цецо Цветанов. И той може да го спре."
"По-важно е да се въздейства на някой в Градска прокуратура."
"Те искат сегашния ВСС да избере новия главен прокурор."
Това са откъслечни фрази от разговори, публикувани в петък във вестник "Преса" под заглавието "Лакомниците може да се задавят". В материала се твърди, че редакцията е получила записи на съиздателя на "Труд" и "24 часа" Любомир Павлов с неизвестно лице и пуска част от тях. В разговора се обсъжда какво ще се случи с делото между вече бившите съдружници в "Медийна група България холдинг" Павлов и Огнян Донев (от една страна) и Христо Грозев и Карл Хабсбург (от друга), които купиха заедно изданията на ВАЦ в България, но после след скандали се разделиха и в съда спорят за прехвърлянето на контролния дял на Павлов и Донев.
Коментират се и възможности за влияние върху следователи, съдебната система и от кого зависят реформите и назначенията в нея, силата на медиите, връзки с управляващите. Очакването на Павлов според цитирания разговор е, че никой няма са се осмели да повдигне обвинение срещу него и Донев. Прогнозата на "Преса" е обратната – че това може да се случи през следващите дни.
Любомир Павлов определи в събота записа като "фалшификат и манипулация".
Реакциите през уикенда бяха малко. Но очевидно сблъсъкът между двете медийни групи е в нова фаза, а средствата стават все по-брутални. Каквато и да се окаже историята със записа – все е плашещо. Защото поставя въпросите – за подслушване на издатели, за влиянието върху/от медиите или за фалшифициране на материали и разпространяването им без проблем, за употребата на медиите, за разчистване на лични сметки…

"Публикуваният текст е пълна манипулация и фалшификат

Опитват се да попречат на това, което се случи в Брюксел, и да предотвратят последиците", лаконично коментира Любомир Павлов в съботния брой на "Труд", където публикуваният разговор е определен като "парчета от подслушан разговор".
"Дневник" потърси Павлов с допълнителни въпроси в опит да изясни има ли нещо автентично в разговора. "Казал съм всичко по случая, не знам защо трябва да се занимава някой с действията на една маргинална медия. Записът е фалшив и манипулиран", повтори издателят. Според него в разпространените записи има 2-3 изречения, които е казвал и върху тях са насложени останалите реплики.
Павлов не цитира точно, а обясни, че това за което е говорил е по темата, че ако "има хора в следствието и прокуратурата, които са корумпирани – ще ги извадим в нашите вестници". Той отказа подробности, но съобщи, че в понеделник ще депозира до отговорните институции, до вътрешния министър Цветан Цветанов и до главния прокурор Борис Велчев своите данни за записите, че са фалшиви.
Павлов обвърза публикациите в "Преса" със срещата за проблемите на медиите в България в европарламента, която се състоя в сряда. "Видяха какво ще направим в Брюксел и това много ги е стреснало. Уплашиха се – те искат пълен контрол върху медиите", коментира Павлов пред "Дневник".

Пет дни по-рано

В понеделник във вестниците "Монитор" и "Телеграф" излезе отворено писмо от Ирена Кръстева, в което твърди, че е разбрала, че са предвидени в програмата на срещата, организира в Европейския парламент от Алианса на либералите и демократите в Европа, но никой от Български медиен съюз не бил получил покана. Тя атакува и какви са поканените журналисти и експерти. В редакционен коментар в двата вестника предстоящата среща беше определена като "поредната безсмислена говорилня".
На срещата в сряда в Брюксел (за която споменава Любомир Павлов – бел.ред.) обаче сериозните оценки и притеснения за бълтарските медии дойдоха от чуждите представители. Еврокомисарят по цифровите технологии Нели Крус определи ситуацията като "тревожна" и каза, че става неин личен приоритет. Директорът на "Репортери без граници" Оливие Базил говори критично за финансирането на медите, от Асоциацията на европейските издатели на вестници съобщиха, че ще дойдат на посещение да се запознаят лично със случващото се. На следващия ден те излезнаха с изявление, че "Като член на Европейския съюз, ние изцяло очакваме от правителството на България да се вслуша в тревогите, изразени от местни медии, и да предприеме бързи и решителни мерки, нужни за гарантиране на това независимите медии да изпълняват важната си роля в демократичното общество".
В събота стана ясно, че в четвъртък и Съюзът на издателите в България (СИБ) е подал жалба в Европейската комисия за незаконна държавна помощ, предоставяна на Корпоративна търговска банка (КТБ) и чрез нея на "Нова българска медийна група". Такъв сигнал за банката има от 2010г., но финал на проверката по него още не е оповестен.

Странични реакции

В съботния брой на "Преса" истинността на записите и източника им отново не се коментират, но част от хората, които се споменават в тях, са търсени за реакция. Главният прокурор Борис Велчев и заместникът му Бойко Найденов коментират съответно среща с Любомир Павлов и поводът й и работата на следователите.
В тв предаването на БНТ "Григорови: животът и други неща" в същия ден бившият лидер на СДС Мартин Димитров, пък коментира фразата на Павлов "ние отрязахме главата на Иван Костов" от разговора, така: "Ако някой е мозъчният център на всички тия операции, той е Цветан Цветанов. Цветан Цветанов каза, че не иска да има никакви конкуренти в дясно-център и едно по едно взеха да се случват – на един му се разпадне групата, на друг му се разпадне коалицията, на трети му се разпадне семейството".
Сайтът "Бивол" също в събота публикува, че от прослушването на записите, които са качени и в интернет, на едно място в репликите на Любомир Павлов се чува – "както ми каза премиерът", фраза, която липсва в свалената стенограма във вестник "Преса".
Качеството на записите е много лошо и на моменти трудно се разбира какво се говори. Според "Бивол" "те не са официални СРС-та. В тях липсват напълно маркерите за автентичност (бипове), познати от записите на Ваньо Танов от скандала "Мишо Бирата".
Как ще се развие историята, ще стане ясно в следващите дни. От реакциите, проверката или липсата на такива ще стане ясно и дали медийната среда има шанс да се нормализира, или ще става още по-тревожно.
Записите, на разговорите, за които се твърди, че са на Любомир Павлов и неизвестно лице могат да бъдат чути тук.

Оригинална публикация

ТВ7, Добро утро, България | 08.06.2012

Водеща: В студиото е Николай Бареков със своя горещ коментар, който е извънреден днес.
Николай Бареков: За жалост, след тези трагични събития в Сливен и факта, че там семействата са разтревожени и продължават да са в неизвестност хората, които работиха във въпросния обект, който в никакъв случай не може да бъде наречен завод за утилизация, а просто един обект, който е изключително зле поддържан, се оказа, сега ние ще трябва да говорим, както каза ти, моралната разруха на прехода. Маските днес са свалени във вестник „Преса”, защото колегите там са намерили запис, от които запис Любомир Павлов, медийният бос и мастит издател, разговаря с неизвестно лице, както те са написали, сега, не знаем дали това лице наистина е неизвестно за тях, и след като очевидно ще започне някакво разследване по този запис, дали това лице ще остане неизвестно, но от този запис става ясно, че г-н Павлов плете заговори срещу българското правосъдие с цел и да избегне задаващата се съдебна гилотина срещу него. Това е днешният брой на вестника, който Павлов издава – „24 часа”. В този вестник явно Павлов, надушвайки, защото той е доста опитен манипулатор в това отношение, съдбата си, публикува следната предупредителна статия. „Нито прокуратурата трябва да е бухалка, нито медиите инструмент за натиск.” Това е един вид жълт картон, който той дава на прокуратурата през това заглавие. А кой използва медиите за натиск става ясно като погледнеш другия вестник в. „Преса”, където Любомир Павлов плаши зам.-главния прокурор на държавата Бойко Найденов, че ако си позволи да повдигне разследване срещу него, ще го изтипоса на първа страници на своя вестник със заглавие „Символ на корупцията”. Това ако не го направят, казва Павлов, ние един ден ще излезем със заглавие на първа страница „Символ на корупцията в България. Затова Бойко Найденов, директор на Националната следствена служба, вече никога няма да стане главен прокурор, защото той е началник”… и т.н. и т.н. Това се нарича падане на маските. Всъщност какво показва това СРС, което ти изчете сутринта най-важните моменти, аз ще припомня още два от тях. Две дела, припомня в. „Преса”, се водят в момента в прокуратурата срещу Павлов и неговия съдружник Огнян Донев. За жалост, то не е за източване на здравната каса и за цените на лекарствата, разследване, което ТВ7 направи. А едното е за кражба на акции от партньорите им в медийната група, а другото е за укриване на данъци при препродажбата на акции на „Софарма”. Първо, в това СРС, така наречено, г-н Павлов използва един изключително живописен език, който много подхожда на издател. И той казва следното: Аз съм човекът, отрязал главата на Иван Костов и Георги Първанов. Посредством своите вестници, разбира се, той за това говори. Второ, заплашва, и това вече се нарича търговия с влияние, хора от висшите магистратски среди, че ако си позволят да повдигнат или да водят разследване срещу него, ще ги изтипоса на първата си страница на вестника като символ на корупцията. Това подсказва именно с каква цел групата Павлов и Донев открадна акциите на своите партньори и инвестира доста крупна сума пари между другото в купуването на тези вестници. Пари, чиито произход трябва да бъде разследван при всички положения. Защо? За да се търгува с влияние. Това е описано в Наказателния кодекс. Търговията с влияние е едно изключително сериозно, фино, много мащабно, ако се прави в такива размери, каквито е тук, престъпление. И трето, което е вече най-страшното, Павлов очевидно е търсил ефекта да вкара в публичния скандал и вътрешния министър Цветан Цветанов. Защо? Защото той твърди пред своя, така, непознат събеседник, че едва ли не вътрешният министър ще влияе в негова полза, т.е. в полза на Павлов да няма дела срещу него, на следователи и магистрати. Сега разбира се, тук най-вероятно Цветан Цветанов разбира за всичките тези твърдения по свой адрес, четейки по вестника и аз въобще не допускам вътрешният министър, който по принцип е подложен на жесток натиск от опозицията, че едва ли не се меси в съдебната власт заради знаковите дела, които види той като острие на държавата срещу организираната престъпност, знаеш, Таки, Баретата, какви бяха другите, Братя Галеви, Алексей Петров и т.н. Малко му е това на Цветанов, че го обвиняват, че натиска съдебната система да си свърши работата, сега Павлов го вкара в скандал, че едва ли не той ще лобира за него пред съда. От него, казва Павлов, от Цветанов зависи кой ще остане в прокуратурата, кой ще напредне нагоре и кой ще си отиде. Това е твърдение на шефа на Съюза на издателите в България по повод вътрешния министър. „Знаеш, че сега се избира ВСС. От него зависи съдбата в професионалния живот. Нали предстои избиране на главен прокурор. Те ще променят закона сега, за да се избере по-рано главният прокурор.” Тук внушението, че едва ли не вътрешният министър, управляващата партия ще манипулират избора на прокурор, на главен прокурор, сега не знам тук американският посланик Джеймс Уорлик дали няма да се хване за главата, само и само с цел да се смачкат делата срещу Павлов. И още една грозна картинка. Как Павлов обяснява на своя непознат събеседник, че всъщност прави опит да влияе и да подкупи следователя, който му гледа делата. „Нали каза, че Петьо е човек разумен, разбран.” Това е следователят, който гледа делата. „Тогава защо не общувате с него? – пита неговият непознат събеседник. Ами моята адвокатка общува с него. Той просто трябва да направи определени неща.” Спекулация на гърба на вътрешния министър и опит за смачкване на правосъдието. Сега, винаги има опция да излезе г-н Павлов и да каже, и дано да е така, всъщност аз искам това да е така, да каже, че това е един фалшификат, че това е сглобено СРС, че не е автентичен, че това не е той, аз не съм го слушал, чета само какво пише тука, аз го познавам и мога да кажа, че в един период бяхме много близки с г-н Павлов и бях първият журналист, който му подаде ръка и му даде думата, когато той беше смачкан от предишния главен прокурор Филчев за кражбата на Общинска банка, даже има снимки днес негови с белезници. Той е разчитал на моята журналистическа съвест не един път. В интерес на истината това е обаче неговият език. Аз имах разговор с него преди известно време, на който той се държа с мен по подобен начин, като човек, който предстои да овладее държавата във всеки един момент и т.н. Както и да е, това са минали работи. Дано г-н Павлов успее да излезе от този скандал с чест и достойнство, и дано, пак казвам, държавата да реагира, защото вкарването на вътрешен министър по този толкова грозен и циничен начин в публичен скандал в тези условия в момента, в които наистина Цветанов води тежки битки на най-тежкия възможен фронт срещу тежката организирана престъпност в държавата, е абсолютно недопустимо. Да не говорим колко е недопустимо от морална гледна точка, начинът, по който разсъждава и говори най-маститият в момента медиен бос. Защото това е човекът, който посредством парите си управлява двата, както той обича да ги нарича, най-влиятелни вестници в България –„24 часа” и „Труд”. Това беше моят коментар. Между другото преходът е много интересен, защото ти сега си ангажирала Моника Гаджанова, която, всъщност Моника е лицето на това разследване, което ТВ7 направи със скъпите лекарства и страшно много се радвам, че на медийния фронт в България наред с хора като г-н Павлов има и хора като Моника Гаджанова. Хора, които достойно гледат на своята професия и за жалост, от това, което се вижда днес от публикацията във в. „Преса”, наистина си слагат главата в торбата, за да разследват подобни хора. Ти виждаш с каква власт разполага Любомир Павлов. Това разследване беше срещу него, срещу съдружника му Огнян Донев. Тези хора спокойно могат да смачкат всеки един журналист в България, ако медията, в случая ТВ7 застана зад гърба на Моника и тя оцеля. Може би това беше единствената причина. 

в. Преса | 08.06.2012

Прокурорската преписка за кражба на дялове от "Медийна група България" срещу Любомир Павлов и Огнян Донев е приключила

Вестник "Преса" получи информация, че преписката по делата, заведени от Христо Грозев и Карл Хабсбург срещу Огнян Донев и Любомир Павлов е приключила. Грозев и Хабсбург съдят бившите си съдружници в "Медийна група България холдинг", издател на вестниците "Труд" и "24 часа", за кражба на дялове от компанията. Чрез се~ рия препродажби помежду си Донев и Павлов успяха да намалят участието на дружеството "БГ Принтмедия", обявено за новия собственик на издателството през декември 2010 г., до 17%.
Жонглирането с дялове между Донев и Павлов, с което участието на "БГ Принтмедия" е на практика стопено, стават след мнимо общо събрание на фирмата, в което не участва Христо Грозев, въпреки че той е неин управител заедно с Любомир Павлов. Още повече че сделката е изповядана в неработен ден – неделя, от нотариус Вяра Янева. Това става повод 3а завеждането на делата от Грозев и Хабсбург, а драмата между съдружниците е придружена от шумни обществени скандали.
Въпреки това Любомир Павлов демонстрира убедеността си, че "нищо не може да му се случи". Твърде вероятно е обаче още в следващите няколко дни прокуратурата да повдигне обвинения на него и съдружника му Донев. Вестник "Преса" не знае дали наистина "нищо не може да се случи" на двамата бизнесмени, но разбираме откъде идва самоувереността на Любомир Павлов.
В редакцията се получиха записи от разговор на Любомир Павлов с неизвестно лице, с което обсъждат стратегията на Павлов да избегне повдигане на обвинение.
Любомир Павлов поставя задачи на неизвестния за събиране на информация и документи, които се намират в разпореждане на другата страна по спора.
Първият разговор се е провел след 29 май. По това, че периодически влиза секретарката на Павлов, можем да предположим, че срещата се провежда в кабинета му в Полиграфическия комбинат.
От беседата става ясно, че Павлов се чувства спокоен за изхода на делото защото смята, че нито един прокурор не би се осмелил да подпише обвинителен акт срещу него и Огнян Донев. В същото време Павлов се позовава на помощта, която очаква от главния прокурор Борис Велчев и от вътрешния министър Цветан Цветанов. Пред събеседника си Любомир Павлов изрично заявява, че позицията на шефа на следствието Бойко Найденов в хода на разследването му е коствала шанса да бъде допуснат като кандидат за бъдещ главен прокурор. Като пример за възможността си да влияе на обществено-политическите процеси Павлов съобщава, че негово дело е "отрязването на главата" на Иван Костов, визирайки очевидно разпадането на Синята коалиция.
По-долу предлагаме документални извадки на скандалния разговор:
Непознатият (Н): Значи, това за което те търсих. Любомир Павлов (Л. П.): Да
Н: На 29 май е дошло писмо от СГП, с което е одобрен докладът на Александров (зам.-шеф на следствието и дирентор на Икономически престъпления в НСлС – б.р.) и разрешават привличането ви като обвиняеми на тебе и на Донев.
Л.П.: Какъв доклад на Александров?
Н: За завършената проверка. Значи никой нищо не е казал на Петьо Петров (следователя по делото – б.р.). (Отваря се врата, страничен разговор – б.р.)… Ти ми беше казал, че главният (става дума за главния прокурор Борис Велчев – б.р.) се е разбрал с него (с Петьо Петров) и му е казал да прекрати това нещо.
Л.П.: Петьо Петров не може да прекрати нищо, аз…
Н: Значи, такова нещо няма. Който ти е казвал такова нещо, те лъже.
Л.П.: Какво?
Н: Че Петьо Петров трябва да прекрати това нещо (става дума за разследването – б.р.).
Л.П.: Ами трябва (да прекратят разследването – б.р.) Ако имат грам мозък в главата си, дали сега ще го направят, или не… Това, ако не го направят, ние един ден ще излезем със заглавие на първа страница… "символ на корупцията в България" (не се разбира – б.р.). Затова Бойко Найденов (директор на НСлС) вече никога няма да стане главен прокурор, защото той е началник на Ангел Александров. Който приема поръчки срещу нас, това му коства главата, факт. Те (прокурорите и политиците – б.р.) трябва да го знаят това. Според теб, ти искаш да кажеш, че не го знаят всички?
Н: Значи добре вървят нещата.
Л.П.: Аз си плащам дълговете! И на Иван Костов му пострада главата… (Не се разбира.) Ние отрязахме главата на Иван Костов и на Георги Първанов (в последните седмици "Труд" и "24 часа" направиха масирана кампания срещу Първанов в битката му за лидерския пост в БСП – б.р.)
Н: Това добре, ама в предишния разговор, който водихме с тебе – кой ще стане главен лидер на СДС?
Л.П.: Ти кой искаш да стане?
Н: Не, питам кой ще стане?
Л.П.: Аз мисля, че с това (с отстраняването на Костов – б.р.) се е изчерпал въпросът, мен не ме вълнува. (Шумно става, сяда,
говори със секретарката – б.р.).
***
В следващите минути двамата обсъждат друго следствено дело, образувано с постановление на Софийската апелативна прокуратура (вероятно става въпрос за разследването за укриване на данъци при сделки с акции на "Софарма", по което Софийската градска прокуратура също води разследване). В края на тази част от разговора се чува, че Павлов моли събеседника си да се сдобие с копие от документи, които вероятно са в другата страна по делата. Два мата се разбират събеседникът да направи този опит, като Павлов му заявява: "Ти нали имаш опит в тези неща." Дълго време обсъждат кой какви връзки има в градската прокуратура както и причината да бъде върнат първоначалният наблюдаващ прокурор по делото. (Наблюдаващ прокурор за няколко месеца е бил командирован от Пловдивската районна прокуратура, след което се връща първоначалният – Александър Павлов, който вероятно ще предяви иска Павлов и Донев да бъдат привлечени за обвиняеми – б.р.) Павлов излага хипотезата, че пловдивският прокурор е бил сменен, защото не е бил достатъчно агресивен, и че виновник за връщане на Александър Павлов е Бойко Найденов.
След това двамата обсъждат дълго кой би могъл да има влияние върху ръководителя на следствието. "По-важно е да се въздейства на някой в Градска прокуратура", казва Павлов. И добавя, че е по-трудно да се въздейства на Петьо Петров и на неговия шеф Ангел Александров.
Павлов обяснява, че само неколцина биха могли да въздействат на шефа на следствието. Л.П.: С Ангел Александров могат да говорят трима-четирима души. Единият е Ахмед Доган, той няма да се намеси. Вторият (не се чува) и Бойко Найденов. Павлов пита каква друга информация в негова полза може да
му намери събеседникът. След което се разбират да се срещнат отново.
***
Втори разговор, състоял се между неделя, 3 юни, след участието на Любомир Павлов в сутрешния блок на БНТ, където след него в ефир е Маргарита Попова, и вчера.
Павлов говори по телефона отново за Ангел Александров.
Л.П.: Аз действам (информира някого). Дай да видим какво става с разследването. (Уговаря си среща следобед – там ще бъде фактически и Стоян Николов – адвокатът му по сделката с прехвърлянето на 83% от дяловете на Огнян Донев.)
Л.П.: Нали каза, че Петьо е човек разумен, разбран.
Н. Тогава защо не общувате с него?
Л.П.: Моята адвокатка общува с него. Той просто трябва да направи определени неща. Например не трябва да прави трета експертиза (става въпрос за подписите по протоколите, които са спорни – б.р.), две експертизи вече са направени, ще станат за посмешище пред целия свят, ако направят трета експертиза. Аз ще му го кажа това на Цецо Цветанов. И той може да го спре.
Н: Но Цецо Цветанов не може да му въздейства на Петьо Петров.
Л.П.: Може, може! А, ти недей така! Нямам никакви съмнения в това! От него (от Цветанов – б.р.) зависи кой ще остане в прокуратурата, кой ще напредне нагоре и кой ще си отиде! Знаеш, че сега се избира ВСС. От него зависи съдбата им в професионалния живот. Нали предстои избиране на главен прокурор. Те ще променят закона сега, за да се избере по-рано главният прокурор.
Н: Аз слушам какво казва Маргарита (Попова), че този ВСС не може да избира главен прокурор.
Л.П.: Казва тя (става въпрос за Маргарита Попова – б.р.). Тя е вицепрезидент. От вицепрезидента нищо не зависи… (Звън на телефон.)
Н: Аз не вярвам Бойко и Цветанов да не съгласуват с нея.
Л.П.: Тя не знаеше в неделя за това (за промяната в съдебния закон – б.р.), те не я държат в течение, но те (от ГЕРБ – б.р.) ще си го гласуват в парламента, а на мен още в петък (7 юни – б.р.) ми казаха, че това ще се случи (приемането на закона, който депутатите гласуваха вчера – б.р). Те искат сегашния ВСС да избере новия главен прокурор.
Н: Аз не вярвам Цветанов да може да влияе на прокуратурата… мисля, че Бойко доста добре ръководи нещата, за да не позволи подобно нещо да се случи
Л.П.: Ами Бойко и Цецо са еднакви.
Н: Ама от Брюксел толкова много ще ги бият, ако направят подобно нещо.
Л.П.: Ще обяснят, че трябва да има плавен преход и затова трябва да се изтегли по-рано (избора на главен прокурор – б.р.)
Н: Ако не го направят по начина, по който…
Л.П.: Те ще обяснят следното нещо – че трябва да има плавен преход, че ще има три месеца избор. Шест месеца преди да изтече мандатът на сегашния, се избира новият. Както в САЩ – избира се президент, но не застъпва в деня на изборите, а минава време.
Н: Добре, щом така говорите, сигурно имате нещо предвид, нали тук си говорим реално аз и ти.
Л.П.: Аз си говоря с Цветан Цветанов. Ей сега ще дойде (обяснява нещо за Цветанов – б.р.) Мерси за информацията (която събеседникът му е донесъл – б.р.) Сега ще погледна. (Изпраща го – б.р.)
"Преса" още веднъж пояснява: Твърденията 3а каквито и да било действия на споменатите в стенограмата лица са само и единствено на г-н Павлов. Редакцията няма отношение към тези твърдения.

Стр. 2, 3 

в. Капитал Daily | Весислава АНТОНОВА | 15.05.2012

Presse-, Televisions- und Communications-Beteiligungs е с дял от 28% и във вестник "Труд" 

Издателят на вестник "Преса" и списание "Тема" – акционерното дружество "Обединени свободни медии", обяви, че има нов мажоритарен собственик. Това е швейцарската компания PTC- Presse-, Televisionsund Communications-Beteiligungs AG. Собственик на дружеството е Харалд фон Зеефрид. "Преса" го представя като швейцарски бизнесмен и консултант в областта на медиите. Зеефрид е също акционер и в дружеството, издател на вестник "Труд" – "Медиа холдинг", където в момента има дялово участие от 28%, показва проверка в Търговския регистър. Той влиза и в съвета на директорите на "Медиа холдинг". В списъка на акционерите на компанията швейцарският бизнесмен фигурира още от 1999 г. – времето, в което немската вестникарска компания ВАЦ притежаваше двата водещи всекидневника "Труд" и "24 часа". ВАЦ продаде българския си бизнес през 2010 г., но Харалд фон Зеефрид запазва своя дял. Въпреки че швейцарският инвеститор има участие в две медийни компании на българския пазар, за сделката с "Преса" не е искано разрешение за концентрация от КЗК.

Точните дялове все още не са известни

Преди да бъде обявена промяната в собствеността, акциите в дружеството "Обединени свободни медии" бяха поравно разпределени между Тошо Тошев и Валери Запрянов (50-50%). Днес те двамата остават миноритарни акционери, става ясно от публикуваната информация в "Преса". До редакционното приключване на "Капитал Daily" те не пожелаха да коментират какво е новото дялово разпределение в дружеството. В сектора се коментира, че новият мажоритарен собственик Presse-, Televisions-und Communications-Beteiligungs AG е придобил 70%, а останалите са разпределени между Тошев и Запрянов.
Какво е действителното дялово разпределение обаче ще стане ясно до седем дни. Такъв е законовият срок, в който издателите трябва да декларират пред Министерството на културата променената собственост. Това условие е заложено в Закона за задължително депозиране на екземпляри от печатни и други произведения. В карето на "Преса" (до вчера -понеделник, бел. ред.) не фигурираше името на новия собственик.

Защо се прави

Пред собствения си вестник главният редактор на "Преса" Тошо Тошев коментира: "Смятам, че подобна чужда инвестиция в българската преса е гаранция за професионална и свободна журналистика." Важна причина за решението ми бе дългогодишното познанство с г-н Тошо Тошев, с когото сме съдружници от 1999 г. в "Медиа холдинг", обоснова покупката си новият собственик Харалд фон Зеефрид. В интервю пред "Преса" той коментира още, че в бъдеще "ще се стигне до концентрация на медийния пазар и ще съществуват само няколко силни и мощни издателски групи. Кризисните тенденции все още не са преодолени, сами виждате какви трудности изпитват всички издания по отношение на рекламния пазар. Затова не мога да прогнозирам кой ще успее да оцелее в тези, бих казал, катастрофални за медиите условия", е мнението на новия мажоритарен собственик в "Преса".
PTC се занимава с "медийни консултации" в цяла Европа и е собственик и на популярното хърватско списание "Национал", пише "Преса". Информацията за дружеството в интернет обаче е оскъдна и няма информация за дейността му.
"Преса" излезе на пазара в началото на годината с амбицията да изостри конкуренцията в сегмента на всекидневните издания. Появата на изданието обаче съвпадна и с увеличаване на напрежението между издателите. След раздялата на Тошо Тошев с "Вестникарска група България" той оглави не само нов вестник, но и бе в основата на учредяването на нов медиен съюз, което засили разделението на вестникарския пазар.

Стр. 15