БНР, Преди всички | 20.09.2010
Водещ: От днес във факултета по журналистика и масови комуникации може да се види изложбата на участниците в конкурса за социална реклама „Рекламация 2010”. Конкурсът се организира от фондация „Оранжева луна” и факултетния съвет при журналистическия факултет с подкрепата на програма „Младежта в действие” на ЕК. За втора поредна година той показва, че рекламата не е насочена единствено към комерсиални интереси, а може да бъде значим канал за популяризирането на социални каузи и идеи. Темите в новото издание са опазване на природата, здравеопазване, човешки права и гражданско общество. Организаторите декларират, че инициативата е отворена за всички креативни натури със социална чувствителност към проблемите на обществото без ограничение на възрастта и професията.
Добър ден на Яна Станчева, председател на Студентския съвет при Факултета по журналистика и масови комуникации. Как можем да обобщим резултата от тазгодишната „Рекламация”?
Яна Станчева: Резултатът е (…), отколкото от миналогодишната. Тази година имаме 95 проекта от общо 51 участника. Повечето от тях са дали повече от един проект, а най-популярните теми са околна среда, здравеопазване, рециклиране. Има и по-нестандартни и по-непопулярни социални каузи като орязването на студентските стипендии, правата на гейовете, на равноправие, популяризиране на гласуването, както и на гражданското общество.
Водещ: А как са формулирани по-популярните каузи? Има ли в тях известна конкретика или те са общо за опазване на околната среда, или за достъпно здравеопазване?
Яна Станчева: по-популярните каузи са замърсяването на природата, недостига на питейна вода, липсата на достатъчно информация за рециклирането и за ползите от него. Това са по-популярни теми.
Водещ: Какви хора се изкушиха да участват във вашия конкурс тази година?
Яна Станчева: Ами предимно млади хора, има и студенти, има ученици, има и магистри, т.е. хора в средата на своите 20 години. Изобщо доста голям диапазон от хора са проявили интерес към нашия конкурс, което нас много ни радва.
Водещ: Кои са повече – аматьорите или тези, които са се занимавали и преди с правене на реклами?
Яна Станчева: Повечето са аматьори.
Водещ: Това е много интересно.
Яна Станчева: Да.
Водещ: Какви средства са използвали, какви са предпочитаните начини да се представи каузата?
Яна Станчева: Ами използвали са предимно снимков материал. Повечето са платна правени, не рисувани, т.е. използвали са дигитални средства. И така, поканвам всички да дойдете и да видите сами тази вечер на предпремиерата.
Водещ: Колко време ще остане във факултета тази изложба?
Яна Станчева: До 15 октомври включително всеки ден от 9 ч до 8 ч всички могат да дойдат и да разгледат проектите.
Водещ: А после какво се случва с тези проекти?
Яна Станчева: После ще ги свалим и ще ги сложим в нашия архив.
Водещ: И толкова?
Яна Станчева: Ами догодина можем да направим изложба с всички платна, които са получени във всички години.
Водещ: Струва ли си всички тези усилия и всички тези каузи да бъдат затворени просто в архива?
Яна Станчева: Е, някои от тях ще получат награди.
Водещ: Идеята е, че вероятно по този начин, запалвайки себе си и своите най-близки, младите хора разчитат все пак на една по-голяма популяризация.
Яна Станчева: Разбира се, най-добрите ще бъдат отпечатани в списание Sign Café. Освен това (…) ще могат да ги гледат много хора. Освен това „Актавис” (?) също ще изберат свой победител, на когото ще подарят чрез фен-кардс рекламна кампания в 200 000 картички в София, Пловдив и Варна. И „Метрореклама” също ще изберат свой победител и ще окачат неговия проект в софийското метро.
Водещ: Би било доста интересно да се видят тези пана. За вас лично има ли нещо изненадващо, предвид че вече може да направите сравнение с миналогодишния конкурс в избора на теми, в това кой как се включи?
Яна Станчева: Ами изненадващото за мен е, че тази година общо взето темите са много по-многообразни, отколкото бяха миналата година. Т.е. хората вече идентифицират като социален проблем не само околната среда, но и други проблеми на обществото като например развитие на гражданското общество, популяризиране на кръводаряването, равноправието на хомосексуалните, изобщо по-широк спектър от социални проблеми.
Водещ: Това модерни теми ли са за младите? Въпрос на мода ли е или наистина това са нещата, които ги вълнуват?
Яна Станчева: Мисля, че това са наистина нещата, които ги вълнуват.
Водещ: Присъства ли под някаква форма насилието в проектите?
Яна Станчева: Да, има и доста проекти за домашното насилие. Това е общо взето изненадата на този конкурс. Защото миналата година имаше един или два проекта, сега са доста повече точно на тази тема – за домашното насилие, над деца и над жени.
Водещ: Как са представени?
Яна Станчева: Ами креватчета, обърнати, направени като затвор. Някои са доста зловещи, но са интересни.
Водещ: Това е индикатор за проблеми, които вероятно по някакъв начин остават в ъгъла и имат нужда да бъдат обговорени и показани по този начин.
Яна Станчева: Именно това е целта на социалната реклама, да насочи вниманието на потребителите не към стока или услуга както обикновената реклама, а към някакъв социален проблем и да предизвика някакъв дебат върху него. Това беше нашата мотивация, за да направим такъв конкурс.
Водещ: Социалната реклама като тема е много голям повод за разговор и ние ще продължим в тази посока в оставащите минути на „Евранет”.
Елина Иванова е специалист по реклама, изкушена в темата социална реклама. Здравейте, г-жо Иванова! Как се случва социалната реклама в България? Предполагам, че ще ви бъде интересно да видите по какъв начин младите хора, повечето от тях аматьори, си представят социалната реклама и са обрисували своите каузи, но все пак що е то социална реклама на българска почва?
Елина Иванова: Социалната реклама винаги е била възприемана като черешката на тортата при рекламистите – не само от тези, които са професионалисти, но и от тези, които все още учат в университета или по някакъв начин имат досег, аматьорски, винаги се захващат като най-любимо нещо социалната реклама. Защото при нея нещата не стоят до намесване на определен рекламен бюджет. Целта им не е да се увеличат процентно продажбите на дадена стока, а целта е да се намери начин да се помогне. Дали ще е помощ към обществото или самопомощ, тя изкарва наяве наболели теми, които другите се правят, че не забелязват, т.е. на тези теми се мълчи. Жанрът е доста специфичен и изисква специален подход. Защото, например в България нещата не се възприемат, като народопсихология не се възприемат по същия начин, по който се възприемат например в Щатите. Т.е. начинът на правене на реклама тук и там, на такъв тип реклама е коренно различен. Много е хубаво, че младите се интересуват от това и че малко по малко, както каза жената, която говори преди мен, изскачат нови и нови теми, на които те вече спокойно говорят, т.е. творят и дебатират върху тези теми.
Водещ: Когато обаче се каже реклама, така или иначе зад тази дума застава думата пари, така че обикновено си представяме кампания, която събира пари за нещо. Извън това какво означава рекламата и популяризирането на кауза по този начин?
Елина Иванова: Социалната реклама изначално е създадена с идеята да възпитава или да мотивира определена целева група, и то да ги мотивира към позитивно действие, т.е. да учи на толерантност, да провокира доброто у всеки, и това, което споменахте като примерно набиране на средства, изпращане на sms-и, купуване на картички. Но в повечето случаи това е с някаква крайна безкористна цел. Т.е. нещата не опират винаги до пари. Имаше, ако си спомняте миналата година, няколко последователни кампании от типа, аз лично ги наричам „Накарай ме да говоря”, наричам ги така, защото засягат болни за обществото теми, които се възприемат като срамни и хората често са склонни да мълчат с години, за да не плащат високия данък на обществено мнение.
Водещ: Предимно тук става дума за домашното насилие.
Елина Иванова: Да, става дума за теми като домашно насилие, малтретиране на деца, сексуално насилие и подобни. Те почти винаги съдържат много цифри. Това е един определен подход, който се използва задължително. Те съдържат т.нар. черна статистика и в повечето случаи завършва с телефонен номер. Т.е тяхната цел не е събиране на пари за дадена кауза, тяхната цел е по някакъв начин да се опитат да излекуват обществото, т.е. да му предоставят например гореща линия, на която хората с такива проблеми могат да общуват и да поискат някакво решение на проблемите си. И от друга страна, разбира се, евентуално да успеят да предотвратят последващи такива случаи.
Водещ: Знак за какво е присъствието или неприсъствието на подобни реклами в публичното пространство? Очевидно, тъй като видим този разговор и в контекста на европейската тема, това е начин да се формират ценности, това е начин да се развива обществото, но все пак какво определя наситеността със социални реклами?
Елина Иванова: За съжаление, поне от наша гледна точка на рекламисти, това означава, че проблемите стават все повече. Винаги съм била на мнение, че това да си затвориш очите не означава, че проблемът не е там или че е решен. Когато започват да се появяват все повече и повече социални реклами, означава, че това общество има все повече и повече проблеми. Проблемът в България, основният, е, че социалните реклами вадят на показ неща моментно, т.е. хората не могат все още да осъзнаят, че с приключването на рекламната кампания този проблем не изчезва. Защото децата сираци не са самотни, гладни или необразовани само на Коледа, катастрофите не стават само поради една причина, замърсяването не е проблем само на съседа, който си изхвърля боклука през терасата. Въобще появяват се все повече и повече страни на един проблем, по който се е мълчало досега, една тема, по която се е мълчало досега.
Водещ: Така че усилията в тази посока със сигурност спомагат за това обществото да порасне.
Елина Иванова: Определено.
Водещ: Да узрее и да формулира много по-ясно проблемите си, което пък е определящо за намиране на решение. Благодаря!
