Екип от преподаватели и изследователи на Химическия факултет на Софийския утиверситет „Св. Климент Охридски” си постави амбициозната задача да привлече водещи изследователи от чужбина и да популяризира научните постижения на факултета в научната общност, индустрията и обществото. Проектът е финансиран от 7-ма Рамкова програма на Европейския съюз и е с красноречивото име Beyond Everest.

Методологията за нестандартно обучение в мултикултурна среда включва дейности за обучение на ученици между пети и седми клас за създаване на недискриминационна среда и за намаляване на престъпленията и противообществените прояви сред малолетни и непълнолетни.

26 септември 2011 г.: Днес с официално тържество и водосвет, отслужен от Митрополит Кирил, бе открита учебната 2011/2012 година в Икономически университет - Варна. На събитието присъстваха редица официални лица, сред които Кметът на Община Варна Кирил Йорданов, Заместник кметът Коста Базитов, Областният управител Данчо Симеонов и д-р Мария Фъртунова – Директор ВО в МОМН. Всички те лично отправиха поздравленията си за модернизацията на университета и пожелаха много успехи на студентите. Областният управител на Варненска Област дори заяви, че Община Варна предоставя 3 дка на Икономически Университет – Варна, където да бъде построено ново общежитие. Министър-председателят на Република България Бойко Борисов също не пропусна да поздрави преподавателите и студентите и бе изпратил поздравителен адрес. Новият ректор на университета – доц. д-р Пламен Илиев, първи изнесе своето тържествено слово и пожела на студентите спорна учебна година.

На днешната дата Л. Л. Заменхоф публикува първия учебник по есперанто

M3 College I Ралица ХРИСТОВА I 22.07.2011

Може би сте на море, на планина или все още само планирате отпуската си? Колкото и да ни се иска, не можем да ви помогнем с преодоляването на жегата, но поне можем да ви осигурим нещо интересно за четене. Екипът на M3 College е на ваше разположение, дори и през лятото, и винаги е готов да ви поднесе нещо ново, забавно, интересно.

Отправяме M3 College Summer Challenge към утвърдени експерти в областта на PR, маркетинга и бизнес комуникациите. Техните интересни отговори четете на нашия уеб сайт всеки петък.

1. Как бихте обяснили PR с 2 думи?

Мога и с една – комуникация. Напоследък непрекъснато ми се струва, че колкото повече думи използваш, за да обясниш тази дейност, толкова по-объркано става. Преди време една моя студентка ме попита какво представлява PR и на края на втората минута от моите обяснения си взе чантата и излезе от залата. Никога няма да я забравя.

2. Отскоро сте новият председател на БДВО. В какво се изразява дейността Ви?

Ето това вече не мога да го обясня с две думи, нито с една. В БДВО се стремим да реализираме проекти, които са от общ интерес за PR професията като цяло, да популяризираме ефективните и етични практики в комуникациите. Поел съм ангажимент, че ще провеждам последователна политика и ще работя за утвърждаване на имиджа на професията пред всички. По-конкретно: провеждаме семинари и дискусии по важни за бранша въпроси, организираме наградите PR приз и съпътстващия PR фестивал, които тази година бяха допълнени с M-Tel PR Challenge Contest за млади PR специалисти, подготвяме и разпространяваме различни издания и още много други дейности.

3. Преподавате в УНСС, Нов български университет и М3 College. Как решихте да започнете да преподавате?

А освен това преподавам и в СУ, пиша статии, превеждам книги. Как реших да преподавам – не помня, но със сигурност не е било спонтанно. Явно имам някакъв академичен тип мислене, който винаги ми е позволявал за всичко да търся причина и следствие и да дискутирам това с хората около мен. Още преди да защитя докторат, един ден Деси Бошнакова ми предложи да водя практикум в НБУ, много се зарадвах и приех. Благодаря й за това.

4. Често ли Ви изненадват студентите?

Непрекъснато. Най-хубавото е, когато имат мисли или хрумвания, които поставят под въпрос нещо уж добре установено, или правят неочаквани корелации. Всъщност значително по-важно и, предполагам, доста по-трудно е да направим така, че ние, преподавателите, да изненадваме студентите. С полезни и приятни неща, разбира се. Студентската аудитория е изключително мобилна и динамична и бързо губи интерес. Затова смятам, че част от работата на преподавателите е да комуникират с аудиторията така, че да задържат нейното внимание и ангажираност непрекъснато – особено в област като нашата.

5. Помага ли Ви опитът на журналист в сегашната Ви работа?

Категорично. Както наскоро някъде отбелязах, който е минал през казана на една редакция, той впоследствие много по-лесно ври и кипи в сферата на PR и много по-лесно и непосредствено общува с медиите, защото знае какво очакват. Важна е и специфичната писмовна култура, макар че тя може да бъде придобита не само в редакцията или в нюзрума. И все пак смятам, че не от всеки журналист става добър PR специалист, вероятно заради някои „професионални деформации”, които са получени – основно заради това, че журналистите мислят медийно, а не пазарно, което им пречи да „промотират” посланията на организацията.

6. Кое е най-важното качество, за да успее един PR специалист?

Не съм убеден, че е едно. Сред важните качества са комуникативността, позитивизмът, умението да разговаряш с всекиго за всичко, да убеждаваш. Помагат уменията да слушаш и събираш информация, да се изразяваш и да пишеш добре. А също и любопитството, и богатата обща култура. Иначе се шегувам, че ако от мен, потомък на люти шопи, които, както знаете, се характеризират с дебелокожие, мързел, инат и ретроградност, е станало добър PR специалист, значи има надежда за всекиго.

7. Какво прави курса в М3 College удоволствие?

От позицията на курсистите (които всъщност са най-важни) – не мога да кажа J От позицията на преподавателя искам специално да отбележа интересната и според мен градивна атмосфера в колежа – комбинация от интелектуална и неформална среда, с много дискусии, обратна връзка и възможност курсистите да насочват темите натам, накъдето смятат, че ще са им най-полезни. Тази „фина настройка” в обучителния процес е изключително важна, а и дава ценна обратна връзка на нас, преподавателите. И още едно лично удоволствие – стълбището към втория етаж, на което ми е много удобно да се облягам, докато говорим.

Оригинална публикация 

От 11 до 13 октомври 2011 година ще се проведе първото издание на Didacta International в София. Didacta International се организира от Съюз Didacta, Германия, съвместно с Министерството на образованието, младежта и науката и с подкрепата на Столична община и кмета на София Йорданка Фандъкова. Изложението ще бъде най-големият специализиран форум в областта на образованието за Югоизточна Европа. Паралелно с изложбата ще се проведе и конференция, която ще засегне актуални теми от сферата на образованието.

сп. Тема | Милена ДИМИТРОВА | 26.06.2011

Студентите по журналистика, които днес не знаят кой е Чърчил, утре ще насаждат на аудиторията ценности ала Елочка Шчукина за радост на политиците

Ако имаше откровен министър, който да се отбие на конференцията "Образованието на журналисти", организирана наскоро в София от Медийната програма на фондация "Конрад Аденауер", щеше да признае колко пречат на всяка власт грамотните репортери и коментатори. Само че в залата в "Арена ди Сердика" не се появиха държавници. А и надали днес има шанс да се срещне такъв разкрепостен политик, какъвто е бил сър Уинстън Чърчил. Когато навремето се запознал със Съмърсет Моъм, той веднага му предложил: "Виждам, че сте способен оратор и пишете добре. Хайде да се споразумеем: аз няма да ви преча, а вие няма да сте ми опозиция."
През последните десетина години въпросът за журналистическото образование у нас съзнателно е избягван. Кризи, избори и политически интереси оправдават пренебрегването му. Не е добър вкус медиите да излагат свой проблем, вместо да си вършат работата и да информират.
Образованието обаче остарява по-бързо, отколкото се развиват новите технологии и новите платформи за социална информация. Професията репортер все още е престижна, но, уви, ниско платена. Издателите са на сметка от по-слабо грамотна и поради това евтина и по-лесно заменяема смяна от държачи на микрофони, пишещи под диктовка, с понятиен и речников запас като на Елочка Шчукина (няма да им обяснявам тук коя е).
В Америка медийна теория и практика се учат в престижни университети. В Германия, както припомниха лекторите, издатели заедно със синдикатите откриват школи за наставничество при добри журналисти. В съседни страни в Югоизточна Европа преподаването на PR и комуникации върви в един "разряд" с философията, психологията и социалните науки. В Сърбия искат от абсолвентите по журналистика да са талантливи, да са натрупали теория и познания за световната медийна материя, вещо да пишат новини и да са убедени, че са журналисти само когато не си изкарват парите с друго – когато не го съвместяват с реклама или с каране на такси. В Хърватска пък журналисти стачкуват от трийсетина дни, само че издателите не се тревожат. Вестници излизат и с "карашък" съобщения: чист PR, преписани сензации. Ама и така се продават -винаги има глад за информация.
Да ограмотиш журналистите на което и да е общество е по-важна мисия, отколкото да обучиш политиците му. Във властта има мандати и колкото по-преходна е тя, толкова по-добре е имунизирана срещу корупция. В демокрациите журналистиката е призвана да опонира на всяка власт – докато не я опитомят, подчинят или подкупят. От древна Елада досега няма, не е измислен и не съществува по-добър социален механизъм от медиите за контрол върху властта между изборите. Ако, разбира се, новинарите имат условия и съвест да изпълняват призванието си. Затова са толкова важни професионалната етика и гаранциите за свобода на словото като "майка на всички свободи.
През март 1946 г. Чърчил отива в Америка. Връща се символично към корените си, тъй като майка му била красавица с индианска кръв, която прекосила Океана, в Париж си намерила британски аристократ за съпруг и му родила синове. В американския град Фултън в щата Мисури Чърчил произнася прочутата си реч за Желязната завеса, спусната след Втората световна война. Речта прозвучава в Уестминстърския колеж – в средата на "царевичака", където англичани преди стотина години са открили школа по образа на Уестминстър с мисия да образова американските политици. "Студентите по журналистика имаха да напишат текст по случай 65-годишнината от речта на Чърчил във Фултън. Само че нито един студент не знаеше кой е Чърчил. За Фултън не ги и питах", оплака се доц. Тотка Монова, декан на факултета по журналистика и масови комуникации, и повдигна булото на тъжната до срам реалност на академичното медийно образование. Под ключ и под охрана е студийният комплекс във ФЖМК, в който може да се записват и да се излъчват предавания за националния ефир. В него са инвестирани 3 млн. лв., но трябват още 200 хил. лв., за да завърши ремонтът и общината да позволи да се ползват и горните етажи на сградата на факултета. Нямало скоро да отворят библиотеката, която отдавна не работи.
Студентите също се оплакаха от академичното тяло: все по-дълбока пропаст ги разделя от професорите им, занимавали ги с контент-анализ на стари вестници, не обърнали внимание на студентския фестивал "Журналистика 6 1 калория", не уважавали усилията им… Според Орлин Спасов, който е асистент от ФЖМК и изпълнителен директор на фондация "Медийна демокрация", работодателите искали евтина работна сила и виновен за некачественото образование бил медийният пазар. Той корумпирал младите хора, бил изкривен и ги държал далеч от стандартите в професията.
Само че катастрофата има по-дълбоки корени. Доцентската заплата е 370 евро на месец и преподавателите са принудени да се издържат и с друго, вместо да се посветят на изковаването на таланти като Димитър Найденов, Йосиф Хербст или Опра Уинфри. Учебната програма е същата, каквато е била преди три години, а това е най-престижното и първо у нас висше образование по журналистика.

Немалко професори нямат интернет вкъщи

не си позволяват парно през зимата, нито да купуват нови книги. "На трима даже разписвам разрешителни да живеят в студентските общежития, не им стигат средствата за квартира", въздъхна деканът. Основната грижа на академичното ръководство е да осигури средства за заплати, каза още Монова.
Една добра школа по журналистика не само обучава следващата смяна в професията, а генерира и наука, отбеляза проф. Миролюб Радойкович от Белградския университет. В Софийския отдавна не се е чувало за професорски труд с истински полезни изследвания, а не със съчинен принос като за пред покойната ВАК, присмиват се студентите. Как обаче 1300 възпитаници и стотина преподаватели от ФЖМК да погребат ненужната вражда, подклаждана от безпаричието и от страха, че утре няма да има работа и за едните, и за другите? Как да се случи това, ако няма поне обществено признание за труда и на едните, и на другите? "Трябва да се презареди журналистиката," предложи Матиас Барнер, директор на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер", като се опря на модерния термин re-load.
Възпитаничката на ФЖМК Дарина Сарелска, която е изпълнителен продуцент на бTV, се удиви защо факултетът не се адаптира и защо не произвежда кадри за телевизионните занаяти – оператор, монтажист, продуцент. Дискусионно е дали във факултета да останат само магистърски програми, щом от гимназиите идва полуграмотно поколение, нечувало за Чърчил…
"Аз се питам кой е отговорен за това?", стресна се телевизионната водеща Добрина Чешмеджиева. Не е факултетът, по-скоро е средата, намира тя, убедена, че журналистиката продължава да е престижна професия у нас въпреки омагьосания кръг, в който мизерията я закопава. В департамента "Журналистика и масови комуникации" в Американския университет в България, където цената на образованието е над възможностите на средностатистическия българин, не се оплакват от стеснен кръгозор, нито от демодирана наука. "Поставени са ни високи цели, непрекъснато обновяваме академичния план и го изпълняваме", мотивира с интернет страницата на ДжейЕмСи ръководителката му Динка Спировска. По-различното в Благоевград е, че отглеждат лидерски качества у бъдещите журналисти независимо от коя родина идват. Доказано е, че коментаторите стигат до върховете на майсторството само в страната, в която са родени и израснали. По природа професията трудно се конвертира, макар да е голям плюс за журналистите, ако познават и чужда среда: така по-добре сверяват представите си с реалността.
Талант не стига, трябва много учене, защото медиите насаждат ценностите и техният труд рефлектира върху обществото и вкусовете му, синтезира Берхард Руде от частния Институт за обучение на журналисти в Германия. Което е още един аргумент защо "презареждането на журналистиката" не е академична грижа само на ФЖМК, а публичен проблем на държавниците, обсебили правото да диктуват как да се развива обществото.

Стр. 46-47

Общиня Бургас I Кристина ВЪЛЧЕВА I 13.06.2011

Споразумение за сътрудничество между Община Бурас и Бургаски свободен университет във връзка със стартирането на стажантска програма за студентите от специалност "Връзки с обществеността" подписаха днес кметът Димитър Николов и ректорът на университета проф. д-р Васил Янков.

На срещата присъстваха президентът на БСУ проф. Петко Чобанов, деканът на центъра по хуманитарни науки доц. д-р Евелина Динева, зам.-кметът по Образование и култура Йорданка Ананиева, студенти.

Само няколко месеца след старта на подобна стажантска програма за студентите от специалности "Публична администрация" и "Право", вече и бъдещите специалисти по ПР ще имат възможност да развиват практическите си умения, като участват активно в дейностите на общинска дирекция "Култура, маркетинг и връзки с обществеността". Стажът ще се осъществява по предварително изготвена комуникационна програма, под менторството едновременно на преподавател от университета и представител на дирекция «Култура, маркетинг и връзки с обществеността». Всеки студент, който се интересува от възможността за практическа подготовка, която общината и университета предоставят, следва да се обърне към студентската ПР агенция в БСУ.

Кметът Николов използва възможността да благодари на ръководството на БСУ за доверието и доброто партньорство. Той увери присъстващите на срещата, че след стажа в общината студентите ще бъдат още по-знаещи и по-можещи. Според Николов подобни стажантски програми са полезни и за двете страни, защото едновременно помагат за професионалното развитие на бъдещите млади специалисти, но и подпомагат работата на общинската администрация.

Оригинална публикация

На пресконференция на 6 юни 2011 г. (понеделник) от 12.00 ч. в 88 СОУ „Д. Попниколов” (София) ще бъде обявено официалното закриване на „Първата Национална Олимпиада по Здравословно Хранене”. В нея взеха участие ученици от над 130 училища в страната. Сред официалните гости на събитието ще бъде заместник-министърът на образованието г-жа Милена Дамянова, кметът на София, г-жа Йорданка Фандъкова, Ути Бъчваров и други. На пресконференцията ще бъдат обявени и победителите сред учениците, събрали най-много точки от олимпиадата.

На 09 и 10 май 2011 г. във ВСУ „Черноризец Храбър”, гр. Варна се проведе партньорска среща по двугодишен проект: Насърчаване на туризма: свързване на опит /RE:ACT/, в който ВСУ "Черноризец Храбър" участва като партньор. Проектът е съфинансиран по програма "Учене през целия живот", секторна програма "Леонардо да Винчи", Трансфер на иновации и възлиза на 301 929,39 евро. Водеща организация по проекта е Тринити Сейнт Дейвид Колидж, Кармартен, Уелс, Обединено кралство, а другите партньорски организации са Регионално партньорство за туризъм на югоизточен Уелс, Кармартен, Уелс; Европейски мрежи от общности, Упсала, Швеция и Академия по туризъм, Упсала, Швеция.