БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 26.11.2011

Водещ: Кой се страхува да стачкува? Страхува ли се някой от стачкуващите или може би чии са тези стачки и протести? С липсващите отговори на тези въпроси изпращаме отиващата си седмица. Какъв диалог проведоха власти, синдикати и имаше ли диалог? До колко в една стачка трябва да се търсят само изчисления? Отвъд границите ни протестиращите имат не само финансови искания. Къде сме ние? Очаквайте коментарите на Валентина Попова от вестник „Труд” и Весела Смилец от БНТ 1. В началото обаче ще проверим движи ли се един влак. Ако не с движи – кой го е спрял? Името на локомотивния машинист ще спестим, но е важно да си припомним една друга стачка от 1998 година, защото светът не започва нито с тази стачка, нито с тези управляващи, нито ще свърши с тях, но във влаковете ще трябва да има машинист, както и пилот в самолета. Независимо дали излита с делегация или без. Два медийни образа от света оставиха следа тази седмица. Двама световни лидери бяха освиркани. Зад океана не само видяхме какво се случва, но и ни напомниха защо представители на „Окупирай „Уолстрийт”” освиркаха Обама. В руските медии освиркването на Путин блесна с присъствието си. Но пък водеща показа среден пръст, съобщавайки вести за Обама и после беше уволнена. Не знам защо се сетих за един виц, който идваше заедно с руски медии, доста по-свободни тогава. Малко преди промените у нас, когато американец и руснак спорили къде има повече свобода на изразяването. Американецът казал „Аз мога да освиркам Клинтън пред Белия дом и никой нищо няма да ми каже.” На свой ред руснакът отвърнал „Аз също съм свободен да освиркам Клинтън, колкото си искам на Червения площад и никой нищо няма да направи”. Как световните лидери приемаха освиркванията? Как и защо медиите коментират или не случващото се? И не само това, изобщо какво се случва по света и до колко ние разбираме какво се случва? За това ще говорим с журналиста Тома Томов и разбира се за новия му филм, който все още не се знае къде ще бъде излъчен. Но пък в замяна на това е готов. Разбира се ще потърсим приликите и разликите на протестите по света, защото у нас повече от скромни и главно анонимни са протестите. В момента хора с различни идеи и професии са се събрали в „Модерен театър”, за да потърсят общото в идеите си за промяна в обществото – земеделие, образованието, в законите, в правата ни. До колко медиите, които обичат да отбелязват липсата на гражданско общество у нас, ще маргинализират това събитие, ще опитаме да прогнозираме пък с колегата Асен Асенов. В началото обаче – ето, най-важното от медийните новини, които по-късно ще прегледаме по-подробно. Шокиращ доклад за състоянието на португалската телевизия и решение да бъдат спрени повечето канали на обществената телевизия и радио, и да останат само по един. Финландското правителство пък в това време обмисля директно финансиране на обществената медия, тъй като финландците отказват да си плащат лицензионните такси. Вече е публикуван докладът на ЕК от изследването „Индикатори за независимостта и ефективното функциониране на регулаторните органи за аудио визуални медийни услуги”. Свободата на медиите е в дневния ред на Европа. Международна комисия не одобрява унгарския медиен закон. Законопроект застрашава свободата на Интернет в Турция. В Северна Америка е възможно част от радио честотния спектър, използван от електронни медии, да отиде на търг за мобилните оператори. Очаквайте подробностите по –късно. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Станимир Иванов, Снежа Спасова, Цвети Николова и аз Ирен Филева. Седмицата запомнихме със стачката на БДЖ. Запомнихме я с повече протестиращи, подкрепящи стачката, отколкото протестиращи, работещи в БДЖ. Чия е тази стачка? Обещах Ви по-необичайно да потърсим отговора на въпроса кой и защо спира влаковете. В крайна сметка най-логично е да потърсим машиниста. Може би трябва да спестим името. Добър ден.
Машинист : Добър ден.
Водещ:Къде Ви намираме?
Машинист :Ами намирате ме в Горна Оряховица.
Водещ:Има ли машинист във влака?
Машинист :Машинистите не стачкуват. Оперативният персонал е в локомотивите в очакване за потегляне.
Водещ:А кой спира влаковете тогава?
Машинист : Ами по информация превозен персонал – началник влакове, кондуктори.
Водещ:Но заради изискванията за сигурност просто спират влака.
Машинист :Поради изискванията за сигурност влакът спира и ние не можем да тръгнем без да има ред и процедура, за да се гарантира безопасността на движението. Ние не можем да тръгнем без сигналите, които трябва да получим от тях.
Водещ:И всъщност сега се налага да Ви бъде спряно работното време, за да можете да върнете влака?
Машинист : Ами ние ще изчакаме да свърши стачката и тогава вече ще тръгне.
Водещ:Добре ли е да си припомним стачката от 1998 година, за която говорехме с Вас в предварителния разговор?
Машинист :Да. Ами през 1998 година синдикатът на локомотивния персонал в България тогава предприе стачни действия с цел подобряване условията на труд, подобряване на техническото състояние на целия подвижен състав, за едно по-справедливо възнаграждение трудово. Стачката беше едночасова като спирахме част в определени гари. Инициативата ни беше подета обаче от другите поделения. Действията ни бяха обявени като незаконни, тъй като синдикатът ни беше млад тогава и не беше под шапката на нито един от двата по-големи синдиката.
Водещ:То и сега ще се случи така.
Машинист :Медиите не представиха цялата истина тогава на обществото. Те скриха част от исканията. Представиха невярна информация за размера на заплатите, които искахме – 2000 марки тогава пуснаха съобщение, настроиха хората против нас. КНСБ и „Подкрепа” мълчаха. Спряхме. Съгласихме се на преговори. И тогава вече започнаха гоненията. Значи голяма част от локомотивния персонал – една част беше уволнена, останалата част бяха понижени – от локомотивни машинисти понижени в помощник локомотивни машинисти. Има още хора, които останаха като такива с по-ниски възнаграждения.
Водещ:Значими санкции. Всъщност тогава…
Машинист :И правителството на Иван Костов тогава отказа преговори. Ако се беше състояла тогава стачката, ако бяхме седнали на преговори- може би състоянието на железницата в момента щеше да бъде съвсем различно. Но виждате – минаха, няколко прав2ителства се изредиха. Промените в БДЖ бяха по-скоро козметични в резултат, на което се натрупаха огромни дългове. Обемът на работата намаля значително.
Водещ:И заради това се предлага сега редуциране на състава.
Машинист :И се стигна до там, че просто трябва да се редуцира съставът, трябва да се промени структурата на железницата и това е първото правителство, което предлага някакви реформи. Аз очаквах, че синдикатите ще седнат, ще дебатират, ще предложат алтернатива при предприети стачни действия.
Водещ:Нека да Ви попитам така – вредно ли е да се стачкува днес и до колко желанието да се стачкува трябва да бъде само въпрос на някакви сметки и изчисления? Все пак, ако погледнем малко по-далеч от границите си, ще видим, че има и едни други протести, в които се протестира за управлението на парите, а не за повече пари. Разликата е сериозна.
Машинист : Икономическото състояние на страната, виждате какво е. Мисля, че преди стачните действия е редно да се седне и да се помисли за бъдещето на железницата. Ако имат алтернатива синдикатите, някой да я предложи. Ако милеят искрено за членския внос ,който ще остане не събран със състоянието на тези железничари, това не е решение на нещата. Но аз смятам, че диалогът на този етап е най-добрият вариант. Нека да се седне около масата за преговорите и да се обсъдят нещата според конюктурата икономическа. Вие виждате какво е състоянието и в останалите страни от ЕС.
Водещ:Вече стана дума за това, че и предишната стачка, и сегашната стачка не е добре отразена от медиите или поне се чуват такива коментари. Какво не попитахме за сегшната стачка?
Машинист : Не попитахте какво е състоянието. Значи можеше да се качите в някой подвижен състав да видите при какви условия работят машинистите.
Водещ:То се чува. Чува се.
Машинист :Вижте състоянието на вагоните. Просто имайте в предвид, че ние трябва да гарантираме безопасността на хората, които возим, на пътниците.
Водещ:Смятате ли, че това са неща, които не са ясни?
Машинист :Това са неща, които пътниците ги виждат, но някак си примирено мълчат и всичко това е за тях. По-добре един по-малък обем на влакове, но пък влакове с един сигурен железен транспорт. Един сигурен железен транспорт. И аз смятам, че това е едно от основните желания на правителството.
Водещ:Мислите, че някой не е наясно с условията за трус, със състоянието на влаковете?
Машинист : Ами аз виждам Ваши колеги журналисти, които стоят долу, показват лица, една част, от които не са от железниците. Не чухме ясно зададени въпроси към синдикалните лидери – какво предлагат те в крайна сметка. Какво предлагат? Нека да се изяснят позициите, нека медиите да помогнат просто да се изяснят позициите и да се вземе някакво разумни решение. Нека да има диалог. Нека да се видят всички аспекти на проблема.
Водещ:Всъщност сега има спрени влакове, има подкрепящи стачкуващите, а стачкуващите ги няма. Медиите няма как да покажат някого, когото го няма на перона в крайна сметка. Едва ли за това са виновни медиите обаче.
Машинист : Може би, но трябва повече информация за естеството на работа – как протича един трудов ден на железничарите. На тези железничари, които водят влаковете, за да се разбере защо искаме реформа.
Водещ:Ясно. Има машинист във влака. На Вас не Ви харесва обаче, че някой друг спира влака.
Машинист :Ами не ни харесва, защото надали това е начинът. Вие виждате, ако продължи дни нататък – гарата е нечовешки пуста. Ако това продължи дни напред, ще настъпи хаос. Има нужда от диалог.
Водещ: Има нужда от диалог. Много Ви благодаря за този коментар. Добър ден сега на Весела Смилец от БНТ.
Весела Смилец: Добър ден.
Водещ: Всъщност ние винаги сме виновни, но приемаш ли критиката? Да я приемем ли ?
Весела Смилец:Не напълно. Има едно залитане безспорно от страна на медиите, ако говоря от името на цялата гилдия, че позовавайки се на двете страни в конфликта – да кажем Министерство на транспорта с ръководство на БДЖ и от друга страна със синдикални лидери, ние малко изпадаме наистина в едно заблуждение наше да броим колко са стачкуващите, колко са движещите влакове, описвайки хода на стачката. И на фона на всичко това наистина забравяме сериозният проблем, затлачван от години наред, за модела на железницата, който ни е нужен. В крайна сметка в България все още оперира модел на железница от времето на социализма. Той е правен за други условия, за една друга държава, с други приоритети. Знаете, едно време искахме да бъдем развита индустриална държава. В последствие се оказа това една огромна заблуда. Минаха 20 години преход и за тези 20 години за съжаление всички правителства се задоволиха с малко или повече наистина козметични промени. И дойде 2007 година, когато влязохме в ЕС и от тогава сме в един постоянен “side not” спрямо европейските изисквания. Защото, влизайки в тази общност, искаш всъщност един общ европейски пазар. И вече трябва да изпълняваш други изисквания и да спазваш други закони. А ние влязохме абсолютно неподготвени за тази нова действителност и съответно по спиралата надолу се затлачихме във все по-големи дългове и сега сме изправени пред един фалит.
Водещ: Добър ден на Валентина Петрова от „Труд”.
Валентина Петрова: Добър ден.
Водещ:Ние, медиите, разбрахме ли кой стачкува в БДЖ?
Валентина Петрова:Ами не е много ясно кой стачкува в БДЖ. Поставят едни аутиматуми от шефовете на БДЖ. Някак си е много мътна и неясна ситуацията. Има известен страх и сред стачкуващите. Опитват се да им извиват ръцете и аз честно казано не знам как ще приключи стачката в БДЖ.
Водещ: Дали успяхме да очертаем поне картината и да представим гледните точки? Дали няма хора, които мълчат от БДЖ все още.
Валентина Петрова:Вероятно има хора, които се страхуват. Няма как да няма хора, които са изправени пред неясно бъдеще, не знаят какво ще стане, хранят някакви надежди,че може би работата и заплатата им ще бъде запазена поне по някакъв начин, макар че на мен ми се струва, че това вече е невъзможно. Макар че днес не би трябвало никой да се страхува, но това е толкова необяснимо обяснение и нищо чудно някои хора наистина да не смеят да кажат това, което мислят.
Водещ: Не превърнахме ли реакциите по повод различните стачки в едно голямо изчисление. По принцип една стачка не е само изчисления. Би трябвало вътре да има и други искания, не само финансови. Ако погледнем отвъд границите си, има достатъчно много движения, които всъщност изразяват недоволство не заради финанси, а заради начина на управление на финансите.
Валентина Петрова:Ами това е една следваща стъпка. Това е липсващото у нас гражданско общество, което гледа малко по-напред в бъдещето, чиито искания са по-социални, по-широки, отправени по-напред в перспектива. Аз мисля, че тук е въпрос на оцеляване и наистина спасяването на всеки един, и материалното, и финансовото излиза на преден план и някак си замъглява другите неща.
Водещ:Какъв диалог проведоха през седмицата власти, синдикати, защото не само БДЖ е повод за спорове помежду им?
Валентина Петрова: Ами неуспешен. Даже не знам този диалог – всъщност на практика нямаше. А пък и това, което се случи вчера – парламентарната група на ГЕРБ внесе този законопроект, който едва ли не предрешава нещата за увеличаване на пенсионната възраст с една година още от 2012. За какъв диалог става дума? Диалог няма. Има едно извиване на ръцете и едно притискане в ъгъла и на синдикатите, и според мен не е добре това, което става. Особено по отношение на пенсионната система. Особено, че миналата година се обещаваха едни неща, а вече се говоря2т съвсем други. Така че тази седмица и предстоящите седмици вероятно вече трябва да има диалог и трябва да бъдат уважени и синдикатите от моя гледна точка, и исканията на хората.
Водещ: Всъщност може и да има машинист в локомотива обаче в локомотива на диалога има ли машинист, Весела?
Весела Смилец: В диалога дали има машинист?
Водещ:Да – в локомотива на диалога.
Весела Смилец: Няма. Никакъв машинист. Има едно нелепо поведение. Може би и от двете страни. Определено то е такова обаче от страната на мениджърския екип на БДЖ, защото не може един изпълнителен директор да влиза с думите на пресконференция по време на стачка „Има две новини – една добра и една лоша. Лошата е, че не реализирахме печалба от стачката, както аз очаквах. Добрата е, че стачкуващите са по-малко от това, което сочеха моите разчети.” Не може шефът на борда на директорите да казва „Нас стачката не ни касае. Касае ни да спасим БДЖ от фалит. Тази стачка няма кауза. БДЖ е бизнес – не е политика.” Всичко това втвърдява позицията на ответната страна. От вчера встъпиха в борда сплашвания към онези, които са в стачката. Исковата молба, която е за законност на стачката. Сигурно има основания, че тази стачка е незаконна. Синдикатите казват обратното. Те също имат своето основание. Съдът ще си каже думата. Но не може да се заявява, че исковата молба за незаконност на стачката ще бъде предявена към стачкуващите лично. Защото има степени на отговорност и тук на предна линия са синдикатите като организатори на стачката. Не можеш да плашиш всеки един от стачкуващите, че на него ще му бъде предявена имуществена отговорност. От вчера заради лошото състояние на дружеството и за това, че безспорно се трупат още загуби по време на стачка шефът на борда на директорите каза „Няма да има може би и заплати. Не се знае кога ще дойдат следващите заплати.” Синдикатите и те се държат много странно. Те не разясняват достатъчно своята гледна точка. Казват за един колективен трудов договор, който сигурно в тази обстановка се явява единствената матрица, която урежда правата на работника, но не се разбира с какво ще бъде запълнена тази матрица. Изобщо и едните, и другите спорят между себе си задочно чрез медиите без да има разяснителни разговори сред хората, които провеждат стачката.
Водещ:Всъщност ние вече изброихме, че повече са тези, които са външни на стачката хора. Нека да направим една прогноза за 30-ти. Кои ще са повече – журналистите или тези, които имат нещо против увеличаването на пенсионната възраст и странния начин, по който това се прави – чрез промяна в бюджета на НОИ?
Весела Смилец: Говорим за всеобщата стачка, която се очаква на 30? И тук залагаме подозрението, че повече ще са журналистите от онези, които излязат на стачката, така ли?
Водещ:Чудим се, да. Чудим се, защото те са като огледални образи – стачката на БДЖ и държанието на участниците в този конфликт, както и увеличаването на пенсионната възраст по своеобразен начин.
Весела Смилец: За жалост, както отбеляза и колежката от „Труд”, имаме едно крайно недоразвито гражданско общество. Много лесно и много бързо вярваме на онова, което се изсипе от екрана, от радиото или е заявено, тиражирано от вестниците.
Водещ:Прекомерно вярваме в чудеса и в спасение.
Весела Смилец:Също да. Не се замисляме. Не търсим дълбочината, защото специално за БДЖ – в момента стачката е само един кратък епизод от големия проблем – ще има ли железница и каква да бъде тя. Никой до момента не описва модела на тази железница. Всичко е краткосрочно. Дори и петте задължителни мерки според мен са краткосрочни. И никой не отива на там. Никой не разговаря. Никой няма сякаш стратегическото мислене за следващата, по-следващата стъпка. И така се движим от много време насам.
Водещ:По-важен е въпросът не има ли машинист в локомотива, а има ли мисъл?
Весела Смилец: По този начин разсъждаваме и ние. Какво да сложим тази вечер на трапезата си и не ни интересува след това.
Водещ:Благодаря за този коментар на Весела Смилец от БНТ и Валентина Петрова от вестник „Труд” за темата на седмицата „Железничарската стачка”. Кой пресява най-важните неща? Добър ден и на Тома Томов.
Тома Томов: Добър ден.
Водещ:Всъщност има ли машинист в локомотива на световните финанси?
Тома Томов:Винаги има, разбира се.
Водещ:Обаче той май е невидим за медиите.
Тома Томов:Ами те не обичат да се появяват по медиите. Защо трябва да се появяват по медиите? То има различни нива, различни прагове. Сега, тези, които са горе на Олимп, защо трябва да слизат долу в равнината? Все пак медиите си изпълняват задачите, които имат и никой не им е казал, че трябва да общуват с тези, които управляват света. Вие да се видели някъде интервю с Рокфелер?
Водещ:Не.
Тома Томов:Да сте чули нещо – довечера да се изкаже нещо за стачката в България шефът на „Goldman Sacks’” или нещо да говорим, да кажем, Обама за проблемите в българското здравеопазване? Нали разбирате, че ние сме си тука – нека си говорим за това, което си е наше, но да не закачаме Олимп, защото в момента Олимп има проблеми системни. На самия връх има много голяма парализа и колкото и да са богати хората, и те си имат своя стрес.
Водещ:Между другото тази седмица ще я запомним с освирквания – освирквания на двамата най-големи да кажем – Обама, когото видяхме как се усмихва на тези, които го освиркваха от движението „Окупирай „Уолстрийт”” и Путин, когото не видяхме как реагира на това, че и него го освиркват.
Тома Томов:С кой да започна?
Водещ:Ами с когото.
Тома Томов:Путин беше освиркан, когато един руснак напердаши един американец. И то от мужици. Това е много дивашки спорт. Путин е малко или повече любимецът на мъжкия мужик, но нормално е. Защо не? Може и да бъде освиркан. Това обаче едва ли ще промени това, което ще се случи в Русия.
Водещ:Решенията, които се взимат от Олимп.
Тома Томов:Това, което ще се случи в Русия догодина и тогава вече Русия ще избере Путин за свой лидер, както и до сега Путин е управлявал. Схемата на тандема беше, че ти избираш един млад човек, който е твой секретар, който добре знае английски и който е приятно, силно момче, има IPad, участва в www.twitter.com, във www.facebook.com, знае да играе рок, да яде хамбургери с Обама и т.н. Ти си алфа кучето, което Западът не обича, който може да позволи да каже на Буш „Вие, когато ние бяхме слаби, когато Русия беше паднала, ни минахте по главите и това втори път няма да Ви го позволя.” Който може, когато неговите членове, с лек страх казват „Ама Запада не ни харесва. Вие сте много за тях…” И той казва /…/ Така че той може да си го позволи. Това е Русия. Напоследък върви. Има стотици милиарди в резерв. Има ресурс, за да се справи със следващата криза. Изнася петрол най-много от всички в света. Климатичните промени едва ли ще я засегнат много, защото дори и да стане нещо на север, от там ще се открият огромни богатства и Русия притежава поне една четвърт от тях или една трета. Териториално това, което е Русия, е една шеста от човечеството на земята. Не човечеството, от земята. И там има нечувани богатства. И даже всички говорят, че ако има някаква логика евразийския съюз, който сега ще се създава като дневен ред на неговите следващи години, е на ново ре-колонизиране на Сибир. И един ден даже българи могат да участват в това, ако наистина се плащат добри заплати, както сега да кажем ходят в Испания, както ходят в Близкия Изток и прочее. Защото този Сибир, както е в момента, той е една абсолютна пустиня, която е пълна с богатства и който може да бъде ре-колонизиран. На времето, по времето на царете, са направили някаква колонозация. Сега в момента цяла Русия е отвъд Орал в Европа. Отвъд Орал имат само няколко милиона души. Ако те не го ре-колонизират, ще го вземат китайците или американците. Това е неизбежно. Това богатство не може да остане така не управлявано. Ето защо той създава този евразийски съюз, който опитва да създаде една конструкция, която по някакъв начин да не е Съветски съюз, а да е нещо с качествата на ЕС. Дали ще успее? Според мен да. Има един голям проблем. Това, което още преди стотици години го е казал /…/, след това го е повторил и друг, всички руски историци го казват, че когато опишеш руската с една дума, тя думата е „карък”. Ако познавате блога на /…/ той казва, че управляващата партия в Русия е партия „…”. Красиви мошеници. Това е истината. В Русия е една огромна част, може би половината от националния доход отива в корупционни схеми. И не напразно, представете си, това е една страна, все едно Саудитска Арабия е Сибир с лед, а не с пясъци. Само 6 % от брутния продукт е икономика. Миналата година за произвели 1500 трактора. Не могат да произвеждат локомотиви. Германците им ги произвеждат. Страна, в която имаш 24 хиляди града и села, където единствената връзка с тях е чрез авиация и те миналата година са произвели горките 10-12 самолета и са изостанали с две поколения от съвременната модерна авиация, гражданска, когато едно време произвеждаха по 500 машини годишно. Дори военната им техника се скапа. Вече си купуват самолетоносачи от Франция. Това е една страна, която е в това отношение е жалка сянка на някогашния велик Съветски съюз. Това е страна с колосални структурни проблеми. И това, че са го освиркали Путин е част от този отвратителен цикъл 24 часов цикъл новини. Стане ли нещо в тези последни 24 часа, веднага почваш да го коментираш. Истината е, че Русия трябва да се вгледа в много по-големи времеви откъсляци. Русия е страна, от която аз се възхищавам. Аз съм върл русофил по отношение на културата. Защото ако ти си закърмен с Толстой, с Чехов, с…Ако ти си създал такава велика култура, ти не можеш, ти си велик народ.
Водещ:Добре, обаче тази култура влиза ли в управлението?
Тома Томов:Да. Има един много хубав английски /…/ „How do you find my wife – compared with what?” Нали „Как намираш жена ми – сравнена с какво?” От първите царе, да кажем не от първите, но от Александър Първи насам през Николай Александър, Николай Втори, Сталин, Хрушчов – всичките. Кога руснаците са били по-свободни? Кога са пътували повече? Кога са имали такава колосална свобода в Интернет, блого сферата? Къде са големите руснаци? Ами всички руски управляващи фамилии – те са в Лондон. Нарича се „Москва на Темза”. Къде са техните емагнали? Те сега се съдят там. Чорни се съди с /…/ Абрамович се съди с /…/ И си живеят с техните милиарди. Руските милиарди, които те са изнесли в Лондон. Живеят в Ница, живеят в Антип, живеят в САЩ.
Водещ:Това ли е част от системата на световните финанси?
Тома Томов:Не. Световните финанси имат съвсем друг проблем. Аз говоря още за Русия. Световните финанси… Но това, което в момента Русия е, е Русия така, както тя не можа да направи преход. Управляващата класа на Съветския съюз на времето си приватизира Съветския съюз и сега в момента имате една Русия, където имате една върхушка, която малко или повече е наследница на старата управляваща класа, която живее като едни капиталисти, които са откровено казано много алчни и много безотговорни. В такъв аспект Путин, като човек, който се опитва да запази Русия, а не да я продаде като Ходорковски, който беше готов да я продаде за 30 милиарда смешна сума. 80% от руските петролни резерви чрез /…/ на САЩ. Ако щеше това сега да стане, американците щяха да контролират тези несметни богатства. Донякъде Путин ги запази. Нали Ходорковски сега е в затвора. Но аз не знам, аз не съм почитател на Путин в никакъв случай. За мен по съвсем друг начин може да се управлява Русия, но кой съм аз да говоря за тези неща. В крайна сметка, ако погледнете в класацията, на първо място е Обама, на второ място е Путин. Чак на трето място е /…/. На четвърто е Меркел. Значи това са хората, които влияят на съдбините на света и ако един такъв човек е на такъв пост, по-добре е да го анализираш, отколкото да го плюеш.
Водещ: Или да му сложиш амфора, ако тръгне да се говори, за да се открие тържествено.
Тома Томов: Да, може да му сложиш амфора, можеш да му сложиш и лентички, които да реже всеки ден. Тук ние познаваме един ленто резач.
Водещ: Какво да кажем за Обама?
Тома Томов:Аз лично винаги съм се възхищавал на Обама. Когато за първи път прочетох книгата му „Dreams for my father”, изключителна книга е тази. Слава Богу я преведоха и на български. Си помислих, че няма нито един български политик, няма нито един български писател в момента да пише толкова добре, колкото той. Един човек, който е от малцинствата, един човек, който е от периферията на САЩ – действа в Хавай и в Индонезия. Един човек, който е отгледан в едно семейство, в което са наистина маргинали, да стигне до самия връх на САЩ, което означава уникални качества. И си спомням, че аз тогава влизах до някъде с Байърли и си спомням, че на един прием си говорехме „Аз съм за Обама. Аз ще гласувам, ако бях американец, за Обама”. Една година да мине и той да дойде на власт. И Байърли ми каза „И аз съм за Обама”. Аз му казах „Вижте, Вие сте много расистка страна. Няма начин да изберете такъв човек” И той „Не, ние сме готови вече! Готови сме!” И действително – случи се. Какво уникално нещо. Един човек от малцинствата и толкова страни, защото за огромна част от управляващата Америка – Обама е социалист. За тях е такава анатема, горе долу като…
Водещ:Какво се оказа – в момента всичко е възможно. В България няма нищо невъзможно?
Тома Томов:Оказа се, че Обама например веднага като дойде на власт, първото нещо, което направи, Вие знаете какво направи Федералния резерв – напечата парите, спаси „Уолстрийт”. Това направи преди всичко Обама. Въпреки че сега „Уолстрийт” не е с него. И, правейки това, той отчужди голяма част от своята основна база, която в момента е правото си да го освирка. Аз не съм много убеден, че това движение „Окупирай „Уолстрийт”” има бъдеще. Трябва да видим още какво ще се случи.
Водещ: Е, то идва и зима все пак.
Тома Томов:Дано да има бъдеще, защото е хубаво този не един процент, защото ние сме 99% срещу 1 %, а „Уолстрийт” казва гордо „Ние пък сме 1%” Те не са единият процент – те са една стотна, не, ами една хилядна от нацията, която държи 40% от националните богатства. Така че истинските богаташи в Америка, които бих се възхищавал, ако те като Стив Джобс или като Бил Гейтс. Но голяма част от тях са просто чиновници, ръководители на могъщи корпорации, банкери от банковия елит и аз не мисля, че допринасят за създаване на национално богатство.
Водещ:Какво мислят…
Тома Томов:И тези хора в крайна сметка заслужават да им бъде даден един урок, защото те в момента създадоха системен кризис на капитализма в САЩ.
Водещ: Какво мисли Олимп за Обама според Вас?
Тома Томов:Кой?
Водещ:Олимп.
Тома Томов: Ами Обама не е харесван от Олимп. Те му подготвят заместник. Аз говорих с едни мои приятели, които подразбират нещо от САЩ през лятото и те почти ме убедиха, те бяха привърженици на Обама – не говоря за имена, защото няма смисъл, те ме убедиха, че един /…/ би свършил по-добре работата.
Водещ:Или жена.
Тома Томов:Би свършил по-добре работата. Същото ме убедиха наскоро и в Израел, където ми казаха, че /…/ е бил много близък на /…/ на времето в /…/ като са били студенти. Така че, ако /…/ може да им свърши по-добре работата, предстоят следващите 9 месеца – може би много тежки 6-7 месеца преди изборите в Близкия Изток и освен това не се знае дали Обама ще събере необходимата поддръжка от тази една хилядна, които са върха – „невидимата власт в САЩ.” Дали те ще застанат зад него. Това е въпрос, открит въпрос. Дали те ще застанат зад този интелигентен професор по касационно право, този прекалено хладнокръвен, прекалено студен човек, който трудно вдъхновява, както на времето вдъхнови, когато дойде на власт, с едни абсолютно неизпълними обещания тълпите. Но днес е изправен пред океан от трудности, не е ясно дали ще може той да се справи. Те мислят, те са ми заместник.
Водещ: На Путин как гледа?
Тома Томов:Вижте. Там имаше една /…/ Аз лично не виждам за какво могат да се карат Русия и Америка. Значи Съветският съюз си е отишъл. Големият проблем на САЩ е Китай. Догодина, само по това време вече, Китай ще има /…/ ръководител, който е един уникален човек. В България никой нищо не знае за него. Сменят се 60% от военната комисия. Сменя се цялото ръководство едва ли не на Китай. Това е уникална година. Ще се смени ръководството на Китай, ще се смени ръководството на Франция, ще се сменят един куп правителства – могат да паднат. Не дай си Боже да стане най-лошото в Европа. Т.е. ние ще имаме един уникален нов свят и аз не виждам САЩ с Русия няма никакви проблеми реално. Това са проблеми остатъци от Студената война. Големият проблем на САЩ е Китай и по-скоро ще е способна ли супер силата на 20 век да намери такива решения в началото на 21 в САЩ, че когато виждаш една издигаща се, невероятно издигаща се със страхотни темпове и търсеща справедливост според мен, не номер 2, а може би номер 1 сила за в бъдеще сила като Китай – дали това може да се постигне без война. Защото винаги в такива случаи има война. Винаги.
Водещ:В една такава прогноза е свързан най-новият Ви филм. Как се казва той?
Тома Томов: Аз снимах в Израел два филма всъщност. През септември. Единият е свързан с едни българи, българин евреин. Той е един уникален човек, на който аз винаги съм се възхищавал. Той ми е като герой. Той наближава 100 години. Виктор Шентов. Напуска България 38-ма година. Отива в Израел. Тогава не е имало Израел, нали. Това е било. Той е един от създателите на държавата. Воюва вътре в първата война, воюва във втората война, воюва третата война – три войни. Освен това – бил е министър на най-важното нещо – на здравеопазването. После на социалните грижи – два мандата. Постепенно. В две велики правителства. На Голдан Мир и на Исак Рабин. И строи 10 болници. Представяте ли си? Български министър, който да Ви построи 10 болници? А той ги строи с хиляди легла. В целия Израел го знаят с това. Той е министър – здраве. Господин „Здраве”. След това – той е винаги за мира. Той е един от авторите на „Процес Осло”. Когато получава нобелова награда Исак Рабин за това той го кани, когато му дават наградата в Осло. И, представете си, това са двете неща, които той воюва целия си живот. Той сега е на 97 години. Наближава 100. Има един страхотен, аз го слагам във филма, едно страхотно предсказание на пророк Исая, който казва „И на края, на свършека на дните, аз ще съм в Йерусалим и ще съм със своя народ, и той ще е щастлив и няма да има повече писък, и ридания, и най-младият от Вас ще расте до 100 години”. Истината е, че това, което го има и във филма – той предсказва, че толкова голям е конфликтът вътре в израелския народ, че той ще убие своя министър председател. И това става. Това го предсказа една година преди това и те убиха Исак Рабин и искам да Ви кажа още нещо. Той предсказа, че рано или късно Израел ще удари Иран и няма да му позволи да има ядрено оръжие. Предстои да видим дали това ще стане.
Водещ:Макар че това звучи доста…
Тома Томов:Доста реалистично.
Водещ:И доста страшно.
Тома Томов:Един ден може да осъмнем, един или два израелски без пилотника казват, че вече са готови. Това са колосални, чисто нови израелски без пилотници, които са големи, колкото един /…/ 747. Ще увиснат над Иран, ще изключат цялата електрическа мрежа. Ще изключат всичките възможни връзки, защото те това могат да го направят. Хвърлили са милиарди долари за подобна война. Както например на времето, знаете, този компютърният вирус, който съсипа центрофугите в …. Те са 15 ярдени обекта, които, въпреки че някои от тях са под 8-10 метра бетон, някои са в планината и към тях водят само тунели – Израел.. Азиатците имат около 460 самолета – най-добрата авиация в региона. Може с едно 100 машини да удари Иран. Иран е страна, която въпреки това, което се говори, те имат изключително слаба противосамолетна защита. Те в много отношения са една държава, която предстои да видим дали те могат да водят война в 21 век. Така че – после имайте в предвид, че Обама е против – каквато и да е операцията. Обаче толкова са силни израелците и толкова силно е лобито им в САЩ, че те могат да си позволят, ако това решение се вземе, а като гледам и /…/, и /…/ са хора, които говорейки за екзистенциална заплаха в лицето на Иран, са готови да извършат това нещо. Готови са да извършат това нещо и според мен те подготвят общественото мнение, но това ще стане вероятно тогава, когато ние не мислим, че ще стане. Когато се говори много в медиите няма да стане. Но когато мъкнат, стане тихо в стаята, гответе се за удара.
Водещ: Но то не е много шумно сега.
Тома Томов:Сега е шумно. Шумно. Говориха къде ли не. Излезе един доклад на Магате, на /…/ След това те правиха изявления. След това /…/ прави изявления. След това правиха операции. След това правиха с подводниците си разни такива…
Водещ:Да де, но това е в контекста на 24 часовите новини по-скоро.
Тома Томов:Не, те си подготвят нещата. Аз лично считам, че рано или късно Израел ще удари. И това ще го направи преди изборите в САЩ, защото при едно такова нещо той ще бъде подкрепен според мен и от Саудитска Арабия. Даже някои специалисти говорят, че те може би ще презаредят самолетите си, защото разстоянието е много голямо, над Саудитска Арабия. Саудитска Арабия е открита, ако четете тези „Уикилийкс”, те казаха, че главата на змията трябва да бъде отрязана. Змията е Иран. Египет не е възможен да помага. Сирия е в развалини. Според мен единственият най=удобен момент за Израел да извърши нещо такова е преди американските президентски избори, когато зад тях ще седят републиканците, кандидати за президент, и на Обама ще му е много трудно да реагира.
Водещ:Не ми казахте как ще се казват филмите.
Тома Томов:Ами единият се казва „Била в джунглата”. И става дума действително за една знаменита фраза на /…/, който каза „Ние сме билата в джунглата на Запада тук в този хаос арабски”. А другият се казва „Векът на Виктор Шентов”, защото това е политикът, който е живял един век и се е борил целия си живот за мир, и е строил болници.
Водещ: Има ли рейтинг в тези филми? Има ли желаещи медии, които да ги излъчат?
Тома Томов:Да. Надявам се, че ще ги излъчат. До сега моите филми се излъчват по първи канал. На много хубаво място, на което се излъчват. Какво значи рейтинг? Аз не съм журналист на рейтинга. Аз не вярвам даже и 1% да бъде.
Водещ:Аз го казах иронично.
Тома Томов:В крайна сметка всеки човек трябва да знае по коя пътека върви. По-добре да избереш пътека, по която не вървят много хора.
Водещ: Ако този сценарий се сбъдне с нападението над Иран, това как ще се отрази на световната финансова криза? Ще изчисти системната грешка по един доста особен начин или ще увеличи кризата?
Тома Томов: Вижте, при всяко положение, ако има война в Близкия изток, няма да може да се режат лентички. Иначе аз не искам да правя лоши предсказания, но според мен ние влизаме в период от 10 години може би, които ще са може би най-тежките от тези, които сме наблюдавали през целия си живот.
Водещ:Солидарност ли ще бъде ключовата дума, за да се издържи и на това след финансовата криза?
Тома Томов:Не. Аз мисля, че хората ще забравят тази дума „солидарност”. Думата, която ще определя това десетилетие, ще е „егоизъм” и може би „хаос”.
Водещ:Много мрачна прогноза. Добре, че грее слънце.
Тома Томов:Да. Слънцето е много хубаво нещо, нали?
Водещ:Да. Слънцето е много хубаво нещо. Ами – нещо оптимистично или? Дали да не кажем? Освен, че слънцето грее.
Тома Томов:Е, аз не мога да режа лентички.
Водещ:Това оптимистично ли е?
Тома Томов:Това съм аз.
Водещ:Тома Томов пред „Клубът на журналистите”. В момента хора с различни идеи и професии са се събрали в „Модерен театър”, за да потърсят общото в идеите си за промяна на обществото. Много ми се искаше да направим една прогноза с колегата Асен Асенов за това дали подобни събития ще бъдат маргинализирани от медиите, които пък често обичат да повтарят как у над гражданското общество няма. За съжаление те много са се задълбочили в работата. За това пък ние сега набързо ще прехвърлим медийните новини от седмицата. Специално изготвен доклад от работна група съветва правителството на Португалия да намали драстично броят на публично финансираните телевизионни и радио канали. Според предложението португалското обществено радио и телевизия би трябвало да излъчва само един програмен канал със съдържание от общ интерес и реклами. И още нещо – международният канал на медията следва да се управлява от правителството. Твърде странно решение. Финландското правителство пък обмисля директно финансиране на обществената медия, защото всъщност все повече финландци отказват да плащат тези лицензионни такси. Основна пречка пред прякото правителствено финансиране е неразбирателството между двете основни управляващи партии. Предишното правителство се провали в опита си да замени въпросната лицензионна такса с така наречената такса медии – регресивен данък се събира във всички домакинства и компании, независимо дали притежават телевизионен приемник. Вече е публикуван доклад на ЕК от изследването „Индикатори на независимостта и ефективното функциониране на регулаторните органи за аудио визуални услуги”. Изследването е проведено в университета в Хамбург от името на ЕК и има за цел да анализира ефективното прилагане на правната рамка за функционирането на въпросните регулатори на медиите. Линк към доклада потърсете в понеделник на страницата на програма „Христо Ботев” в „Клубът на журналистите”. Там можете винаги да слушате последните издания на предаването в удобно за Вас време. Свободата на медиите е в дневния ред на Европа. И заместник председателят на ЕК Нели Круз, отговаряща за цифровите технологии и медийната политика и комисарят по разширяването на европейската политика на добро съседство Щефан Фюлер, с председателя на ЕП Йежи Бузек в Страсбург на 15 ноември поставиха свободата на словото в дневния ред на Европа. Разбира се продължава сагата с унгарския закон. Международната комисия не одобрява унгарския медиен закон. По света – законопроект застрашава свободата на Интернет в Турция. А в Северна Америка е възможно част от радио честотния спектър, използван от електронни медии, да бъде отдаден на търг на мобилните оператори. Ами това са медийните новини на седмицата. Две минути остават до 12 и 30. Точно толкова, колкото да Ви пожелая хубав съботен следобед и дано намерим нещо по-добро от Слънцето, което грее прекрасно.