“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 26.11.2011 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 26.11.2011

Водещ: Кой се страхува да стачкува? Страхува ли се някой от стачкуващите или може би чии са тези стачки и протести? С липсващите отговори на тези въпроси изпращаме отиващата си седмица. Какъв диалог проведоха власти, синдикати и имаше ли диалог? До колко в една стачка трябва да се търсят само изчисления? Отвъд границите ни протестиращите имат не само финансови искания. Къде сме ние? Очаквайте коментарите на Валентина Попова от вестник „Труд” и Весела Смилец от БНТ 1. В началото обаче ще проверим движи ли се един влак. Ако не с движи – кой го е спрял? Името на локомотивния машинист ще спестим, но е важно да си припомним една друга стачка от 1998 година, защото светът не започва нито с тази стачка, нито с тези управляващи, нито ще свърши с тях, но във влаковете ще трябва да има машинист, както и пилот в самолета. Независимо дали излита с делегация или без. Два медийни образа от света оставиха следа тази седмица. Двама световни лидери бяха освиркани. Зад океана не само видяхме какво се случва, но и ни напомниха защо представители на „Окупирай „Уолстрийт”” освиркаха Обама. В руските медии освиркването на Путин блесна с присъствието си. Но пък водеща показа среден пръст, съобщавайки вести за Обама и после беше уволнена. Не знам защо се сетих за един виц, който идваше заедно с руски медии, доста по-свободни тогава. Малко преди промените у нас, когато американец и руснак спорили къде има повече свобода на изразяването. Американецът казал „Аз мога да освиркам Клинтън пред Белия дом и никой нищо няма да ми каже.” На свой ред руснакът отвърнал „Аз също съм свободен да освиркам Клинтън, колкото си искам на Червения площад и никой нищо няма да направи”. Как световните лидери приемаха освиркванията? Как и защо медиите коментират или не случващото се? И не само това, изобщо какво се случва по света и до колко ние разбираме какво се случва? За това ще говорим с журналиста Тома Томов и разбира се за новия му филм, който все още не се знае къде ще бъде излъчен. Но пък в замяна на това е готов. Разбира се ще потърсим приликите и разликите на протестите по света, защото у нас повече от скромни и главно анонимни са протестите. В момента хора с различни идеи и професии са се събрали в „Модерен театър”, за да потърсят общото в идеите си за промяна в обществото – земеделие, образованието, в законите, в правата ни. До колко медиите, които обичат да отбелязват липсата на гражданско общество у нас, ще маргинализират това събитие, ще опитаме да прогнозираме пък с колегата Асен Асенов. В началото обаче – ето, най-важното от медийните новини, които по-късно ще прегледаме по-подробно. Шокиращ доклад за състоянието на португалската телевизия и решение да бъдат спрени повечето канали на обществената телевизия и радио, и да останат само по един. Финландското правителство пък в това време обмисля директно финансиране на обществената медия, тъй като финландците отказват да си плащат лицензионните такси. Вече е публикуван докладът на ЕК от изследването „Индикатори за независимостта и ефективното функциониране на регулаторните органи за аудио визуални медийни услуги”. Свободата на медиите е в дневния ред на Европа. Международна комисия не одобрява унгарския медиен закон. Законопроект застрашава свободата на Интернет в Турция. В Северна Америка е възможно част от радио честотния спектър, използван от електронни медии, да отиде на търг за мобилните оператори. Очаквайте подробностите по –късно. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Станимир Иванов, Снежа Спасова, Цвети Николова и аз Ирен Филева. Седмицата запомнихме със стачката на БДЖ. Запомнихме я с повече протестиращи, подкрепящи стачката, отколкото протестиращи, работещи в БДЖ. Чия е тази стачка? Обещах Ви по-необичайно да потърсим отговора на въпроса кой и защо спира влаковете. В крайна сметка най-логично е да потърсим машиниста. Може би трябва да спестим името. Добър ден.
Машинист : Добър ден.
Водещ:Къде Ви намираме?
Машинист :Ами намирате ме в Горна Оряховица.
Водещ:Има ли машинист във влака?
Машинист :Машинистите не стачкуват. Оперативният персонал е в локомотивите в очакване за потегляне.
Водещ:А кой спира влаковете тогава?
Машинист : Ами по информация превозен персонал – началник влакове, кондуктори.
Водещ:Но заради изискванията за сигурност просто спират влака.
Машинист :Поради изискванията за сигурност влакът спира и ние не можем да тръгнем без да има ред и процедура, за да се гарантира безопасността на движението. Ние не можем да тръгнем без сигналите, които трябва да получим от тях.
Водещ:И всъщност сега се налага да Ви бъде спряно работното време, за да можете да върнете влака?
Машинист : Ами ние ще изчакаме да свърши стачката и тогава вече ще тръгне.
Водещ:Добре ли е да си припомним стачката от 1998 година, за която говорехме с Вас в предварителния разговор?
Машинист :Да. Ами през 1998 година синдикатът на локомотивния персонал в България тогава предприе стачни действия с цел подобряване условията на труд, подобряване на техническото състояние на целия подвижен състав, за едно по-справедливо възнаграждение трудово. Стачката беше едночасова като спирахме част в определени гари. Инициативата ни беше подета обаче от другите поделения. Действията ни бяха обявени като незаконни, тъй като синдикатът ни беше млад тогава и не беше под шапката на нито един от двата по-големи синдиката.
Водещ:То и сега ще се случи така.
Машинист :Медиите не представиха цялата истина тогава на обществото. Те скриха част от исканията. Представиха невярна информация за размера на заплатите, които искахме – 2000 марки тогава пуснаха съобщение, настроиха хората против нас. КНСБ и „Подкрепа” мълчаха. Спряхме. Съгласихме се на преговори. И тогава вече започнаха гоненията. Значи голяма част от локомотивния персонал – една част беше уволнена, останалата част бяха понижени – от локомотивни машинисти понижени в помощник локомотивни машинисти. Има още хора, които останаха като такива с по-ниски възнаграждения.
Водещ:Значими санкции. Всъщност тогава…
Машинист :И правителството на Иван Костов тогава отказа преговори. Ако се беше състояла тогава стачката, ако бяхме седнали на преговори- може би състоянието на железницата в момента щеше да бъде съвсем различно. Но виждате – минаха, няколко прав2ителства се изредиха. Промените в БДЖ бяха по-скоро козметични в резултат, на което се натрупаха огромни дългове. Обемът на работата намаля значително.
Водещ:И заради това се предлага сега редуциране на състава.
Машинист :И се стигна до там, че просто трябва да се редуцира съставът, трябва да се промени структурата на железницата и това е първото правителство, което предлага някакви реформи. Аз очаквах, че синдикатите ще седнат, ще дебатират, ще предложат алтернатива при предприети стачни действия.
Водещ:Нека да Ви попитам така – вредно ли е да се стачкува днес и до колко желанието да се стачкува трябва да бъде само въпрос на някакви сметки и изчисления? Все пак, ако погледнем малко по-далеч от границите си, ще видим, че има и едни други протести, в които се протестира за управлението на парите, а не за повече пари. Разликата е сериозна.
Машинист : Икономическото състояние на страната, виждате какво е. Мисля, че преди стачните действия е редно да се седне и да се помисли за бъдещето на железницата. Ако имат алтернатива синдикатите, някой да я предложи. Ако милеят искрено за членския внос ,който ще остане не събран със състоянието на тези железничари, това не е решение на нещата. Но аз смятам, че диалогът на този етап е най-добрият вариант. Нека да се седне около масата за преговорите и да се обсъдят нещата според конюктурата икономическа. Вие виждате какво е състоянието и в останалите страни от ЕС.
Водещ:Вече стана дума за това, че и предишната стачка, и сегашната стачка не е добре отразена от медиите или поне се чуват такива коментари. Какво не попитахме за сегшната стачка?
Машинист : Не попитахте какво е състоянието. Значи можеше да се качите в някой подвижен състав да видите при какви условия работят машинистите.
Водещ:То се чува. Чува се.
Машинист :Вижте състоянието на вагоните. Просто имайте в предвид, че ние трябва да гарантираме безопасността на хората, които возим, на пътниците.
Водещ:Смятате ли, че това са неща, които не са ясни?
Машинист :Това са неща, които пътниците ги виждат, но някак си примирено мълчат и всичко това е за тях. По-добре един по-малък обем на влакове, но пък влакове с един сигурен железен транспорт. Един сигурен железен транспорт. И аз смятам, че това е едно от основните желания на правителството.
Водещ:Мислите, че някой не е наясно с условията за трус, със състоянието на влаковете?
Машинист : Ами аз виждам Ваши колеги журналисти, които стоят долу, показват лица, една част, от които не са от железниците. Не чухме ясно зададени въпроси към синдикалните лидери – какво предлагат те в крайна сметка. Какво предлагат? Нека да се изяснят позициите, нека медиите да помогнат просто да се изяснят позициите и да се вземе някакво разумни решение. Нека да има диалог. Нека да се видят всички аспекти на проблема.
Водещ:Всъщност сега има спрени влакове, има подкрепящи стачкуващите, а стачкуващите ги няма. Медиите няма как да покажат някого, когото го няма на перона в крайна сметка. Едва ли за това са виновни медиите обаче.
Машинист : Може би, но трябва повече информация за естеството на работа – как протича един трудов ден на железничарите. На тези железничари, които водят влаковете, за да се разбере защо искаме реформа.
Водещ:Ясно. Има машинист във влака. На Вас не Ви харесва обаче, че някой друг спира влака.
Машинист :Ами не ни харесва, защото надали това е начинът. Вие виждате, ако продължи дни нататък – гарата е нечовешки пуста. Ако това продължи дни напред, ще настъпи хаос. Има нужда от диалог.
Водещ: Има нужда от диалог. Много Ви благодаря за този коментар. Добър ден сега на Весела Смилец от БНТ.
Весела Смилец: Добър ден.
Водещ: Всъщност ние винаги сме виновни, но приемаш ли критиката? Да я приемем ли ?
Весела Смилец:Не напълно. Има едно залитане безспорно от страна на медиите, ако говоря от името на цялата гилдия, че позовавайки се на двете страни в конфликта – да кажем Министерство на транспорта с ръководство на БДЖ и от друга страна със синдикални лидери, ние малко изпадаме наистина в едно заблуждение наше да броим колко са стачкуващите, колко са движещите влакове, описвайки хода на стачката. И на фона на всичко това наистина забравяме сериозният проблем, затлачван от години наред, за модела на железницата, който ни е нужен. В крайна сметка в България все още оперира модел на железница от времето на социализма. Той е правен за други условия, за една друга държава, с други приоритети. Знаете, едно време искахме да бъдем развита индустриална държава. В последствие се оказа това една огромна заблуда. Минаха 20 години преход и за тези 20 години за съжаление всички правителства се задоволиха с малко или повече наистина козметични промени. И дойде 2007 година, когато влязохме в ЕС и от тогава сме в един постоянен “side not” спрямо европейските изисквания. Защото, влизайки в тази общност, искаш всъщност един общ европейски пазар. И вече трябва да изпълняваш други изисквания и да спазваш други закони. А ние влязохме абсолютно неподготвени за тази нова действителност и съответно по спиралата надолу се затлачихме във все по-големи дългове и сега сме изправени пред един фалит.
Водещ: Добър ден на Валентина Петрова от „Труд”.
Валентина Петрова: Добър ден.
Водещ:Ние, медиите, разбрахме ли кой стачкува в БДЖ?
Валентина Петрова:Ами не е много ясно кой стачкува в БДЖ. Поставят едни аутиматуми от шефовете на БДЖ. Някак си е много мътна и неясна ситуацията. Има известен страх и сред стачкуващите. Опитват се да им извиват ръцете и аз честно казано не знам как ще приключи стачката в БДЖ.
Водещ: Дали успяхме да очертаем поне картината и да представим гледните точки? Дали няма хора, които мълчат от БДЖ все още.
Валентина Петрова:Вероятно има хора, които се страхуват. Няма как да няма хора, които са изправени пред неясно бъдеще, не знаят какво ще стане, хранят някакви надежди,че може би работата и заплатата им ще бъде запазена поне по някакъв начин, макар че на мен ми се струва, че това вече е невъзможно. Макар че днес не би трябвало никой да се страхува, но това е толкова необяснимо обяснение и нищо чудно някои хора наистина да не смеят да кажат това, което мислят.
Водещ: Не превърнахме ли реакциите по повод различните стачки в едно голямо изчисление. По принцип една стачка не е само изчисления. Би трябвало вътре да има и други искания, не само финансови. Ако погледнем отвъд границите си, има достатъчно много движения, които всъщност изразяват недоволство не заради финанси, а заради начина на управление на финансите.
Валентина Петрова:Ами това е една следваща стъпка. Това е липсващото у нас гражданско общество, което гледа малко по-напред в бъдещето, чиито искания са по-социални, по-широки, отправени по-напред в перспектива. Аз мисля, че тук е въпрос на оцеляване и наистина спасяването на всеки един, и материалното, и финансовото излиза на преден план и някак си замъглява другите неща.
Водещ:Какъв диалог проведоха през седмицата власти, синдикати, защото не само БДЖ е повод за спорове помежду им?
Валентина Петрова: Ами неуспешен. Даже не знам този диалог – всъщност на практика нямаше. А пък и това, което се случи вчера – парламентарната група на ГЕРБ внесе този законопроект, който едва ли не предрешава нещата за увеличаване на пенсионната възраст с една година още от 2012. За какъв диалог става дума? Диалог няма. Има едно извиване на ръцете и едно притискане в ъгъла и на синдикатите, и според мен не е добре това, което става. Особено по отношение на пенсионната система. Особено, че миналата година се обещаваха едни неща, а вече се говоря2т съвсем други. Така че тази седмица и предстоящите седмици вероятно вече трябва да има диалог и трябва да бъдат уважени и синдикатите от моя гледна точка, и исканията на хората.
Водещ: Всъщност може и да има машинист в локомотива обаче в локомотива на диалога има ли машинист, Весела?
Весела Смилец: В диалога дали има машинист?
Водещ:Да – в локомотива на диалога.
Весела Смилец: Няма. Никакъв машинист. Има едно нелепо поведение. Може би и от двете страни. Определено то е такова обаче от страната на мениджърския екип на БДЖ, защото не може един изпълнителен директор да влиза с думите на пресконференция по време на стачка „Има две новини – една добра и една лоша. Лошата е, че не реализирахме печалба от стачката, както аз очаквах. Добрата е, че стачкуващите са по-малко от това, което сочеха моите разчети.” Не може шефът на борда на директорите да казва „Нас стачката не ни касае. Касае ни да спасим БДЖ от фалит. Тази стачка няма кауза. БДЖ е бизнес – не е политика.” Всичко това втвърдява позицията на ответната страна. От вчера встъпиха в борда сплашвания към онези, които са в стачката. Исковата молба, която е за законност на стачката. Сигурно има основания, че тази стачка е незаконна. Синдикатите казват обратното. Те също имат своето основание. Съдът ще си каже думата. Но не може да се заявява, че исковата молба за незаконност на стачката ще бъде предявена към стачкуващите лично. Защото има степени на отговорност и тук на предна линия са синдикатите като организатори на стачката. Не можеш да плашиш всеки един от стачкуващите, че на него ще му бъде предявена имуществена отговорност. От вчера заради лошото състояние на дружеството и за това, че безспорно се трупат още загуби по време на стачка шефът на борда на директорите каза „Няма да има може би и заплати. Не се знае кога ще дойдат следващите заплати.” Синдикатите и те се държат много странно. Те не разясняват достатъчно своята гледна точка. Казват за един колективен трудов договор, който сигурно в тази обстановка се явява единствената матрица, която урежда правата на работника, но не се разбира с какво ще бъде запълнена тази матрица. Изобщо и едните, и другите спорят между себе си задочно чрез медиите без да има разяснителни разговори сред хората, които провеждат стачката.
Водещ:Всъщност ние вече изброихме, че повече са тези, които са външни на стачката хора. Нека да направим една прогноза за 30-ти. Кои ще са повече – журналистите или тези, които имат нещо против увеличаването на пенсионната възраст и странния начин, по който това се прави – чрез промяна в бюджета на НОИ?
Весела Смилец: Говорим за всеобщата стачка, която се очаква на 30? И тук залагаме подозрението, че повече ще са журналистите от онези, които излязат на стачката, така ли?
Водещ:Чудим се, да. Чудим се, защото те са като огледални образи – стачката на БДЖ и държанието на участниците в този конфликт, както и увеличаването на пенсионната възраст по своеобразен начин.
Весела Смилец: За жалост, както отбеляза и колежката от „Труд”, имаме едно крайно недоразвито гражданско общество. Много лесно и много бързо вярваме на онова, което се изсипе от екрана, от радиото или е заявено, тиражирано от вестниците.
Водещ:Прекомерно вярваме в чудеса и в спасение.
Весела Смилец:Също да. Не се замисляме. Не търсим дълбочината, защото специално за БДЖ – в момента стачката е само един кратък епизод от големия проблем – ще има ли железница и каква да бъде тя. Никой до момента не описва модела на тази железница. Всичко е краткосрочно. Дори и петте задължителни мерки според мен са краткосрочни. И никой не отива на там. Никой не разговаря. Никой няма сякаш стратегическото мислене за следващата, по-следващата стъпка. И така се движим от много време насам.
Водещ:По-важен е въпросът не има ли машинист в локомотива, а има ли мисъл?
Весела Смилец: По този начин разсъждаваме и ние. Какво да сложим тази вечер на трапезата си и не ни интересува след това.
Водещ:Благодаря за този коментар на Весела Смилец от БНТ и Валентина Петрова от вестник „Труд” за темата на седмицата „Железничарската стачка”. Кой пресява най-важните неща? Добър ден и на Тома Томов.
Тома Томов: Добър ден.
Водещ:Всъщност има ли машинист в локомотива на световните финанси?
Тома Томов:Винаги има, разбира се.
Водещ:Обаче той май е невидим за медиите.
Тома Томов:Ами те не обичат да се появяват по медиите. Защо трябва да се появяват по медиите? То има различни нива, различни прагове. Сега, тези, които са горе на Олимп, защо трябва да слизат долу в равнината? Все пак медиите си изпълняват задачите, които имат и никой не им е казал, че трябва да общуват с тези, които управляват света. Вие да се видели някъде интервю с Рокфелер?
Водещ:Не.
Тома Томов:Да сте чули нещо – довечера да се изкаже нещо за стачката в България шефът на „Goldman Sacks’” или нещо да говорим, да кажем, Обама за проблемите в българското здравеопазване? Нали разбирате, че ние сме си тука – нека си говорим за това, което си е наше, но да не закачаме Олимп, защото в момента Олимп има проблеми системни. На самия връх има много голяма парализа и колкото и да са богати хората, и те си имат своя стрес.
Водещ:Между другото тази седмица ще я запомним с освирквания – освирквания на двамата най-големи да кажем – Обама, когото видяхме как се усмихва на тези, които го освиркваха от движението „Окупирай „Уолстрийт”” и Путин, когото не видяхме как реагира на това, че и него го освиркват.
Тома Томов:С кой да започна?
Водещ:Ами с когото.
Тома Томов:Путин беше освиркан, когато един руснак напердаши един американец. И то от мужици. Това е много дивашки спорт. Путин е малко или повече любимецът на мъжкия мужик, но нормално е. Защо не? Може и да бъде освиркан. Това обаче едва ли ще промени това, което ще се случи в Русия.
Водещ:Решенията, които се взимат от Олимп.
Тома Томов:Това, което ще се случи в Русия догодина и тогава вече Русия ще избере Путин за свой лидер, както и до сега Путин е управлявал. Схемата на тандема беше, че ти избираш един млад човек, който е твой секретар, който добре знае английски и който е приятно, силно момче, има IPad, участва в www.twitter.com, във www.facebook.com, знае да играе рок, да яде хамбургери с Обама и т.н. Ти си алфа кучето, което Западът не обича, който може да позволи да каже на Буш „Вие, когато ние бяхме слаби, когато Русия беше паднала, ни минахте по главите и това втори път няма да Ви го позволя.” Който може, когато неговите членове, с лек страх казват „Ама Запада не ни харесва. Вие сте много за тях…” И той казва /…/ Така че той може да си го позволи. Това е Русия. Напоследък върви. Има стотици милиарди в резерв. Има ресурс, за да се справи със следващата криза. Изнася петрол най-много от всички в света. Климатичните промени едва ли ще я засегнат много, защото дори и да стане нещо на север, от там ще се открият огромни богатства и Русия притежава поне една четвърт от тях или една трета. Териториално това, което е Русия, е една шеста от човечеството на земята. Не човечеството, от земята. И там има нечувани богатства. И даже всички говорят, че ако има някаква логика евразийския съюз, който сега ще се създава като дневен ред на неговите следващи години, е на ново ре-колонизиране на Сибир. И един ден даже българи могат да участват в това, ако наистина се плащат добри заплати, както сега да кажем ходят в Испания, както ходят в Близкия Изток и прочее. Защото този Сибир, както е в момента, той е една абсолютна пустиня, която е пълна с богатства и който може да бъде ре-колонизиран. На времето, по времето на царете, са направили някаква колонозация. Сега в момента цяла Русия е отвъд Орал в Европа. Отвъд Орал имат само няколко милиона души. Ако те не го ре-колонизират, ще го вземат китайците или американците. Това е неизбежно. Това богатство не може да остане така не управлявано. Ето защо той създава този евразийски съюз, който опитва да създаде една конструкция, която по някакъв начин да не е Съветски съюз, а да е нещо с качествата на ЕС. Дали ще успее? Според мен да. Има един голям проблем. Това, което още преди стотици години го е казал /…/, след това го е повторил и друг, всички руски историци го казват, че когато опишеш руската с една дума, тя думата е „карък”. Ако познавате блога на /…/ той казва, че управляващата партия в Русия е партия „…”. Красиви мошеници. Това е истината. В Русия е една огромна част, може би половината от националния доход отива в корупционни схеми. И не напразно, представете си, това е една страна, все едно Саудитска Арабия е Сибир с лед, а не с пясъци. Само 6 % от брутния продукт е икономика. Миналата година за произвели 1500 трактора. Не могат да произвеждат локомотиви. Германците им ги произвеждат. Страна, в която имаш 24 хиляди града и села, където единствената връзка с тях е чрез авиация и те миналата година са произвели горките 10-12 самолета и са изостанали с две поколения от съвременната модерна авиация, гражданска, когато едно време произвеждаха по 500 машини годишно. Дори военната им техника се скапа. Вече си купуват самолетоносачи от Франция. Това е една страна, която е в това отношение е жалка сянка на някогашния велик Съветски съюз. Това е страна с колосални структурни проблеми. И това, че са го освиркали Путин е част от този отвратителен цикъл 24 часов цикъл новини. Стане ли нещо в тези последни 24 часа, веднага почваш да го коментираш. Истината е, че Русия трябва да се вгледа в много по-големи времеви откъсляци. Русия е страна, от която аз се възхищавам. Аз съм върл русофил по отношение на културата. Защото ако ти си закърмен с Толстой, с Чехов, с…Ако ти си създал такава велика култура, ти не можеш, ти си велик народ.
Водещ:Добре, обаче тази култура влиза ли в управлението?
Тома Томов:Да. Има един много хубав английски /…/ „How do you find my wife – compared with what?” Нали „Как намираш жена ми – сравнена с какво?” От първите царе, да кажем не от първите, но от Александър Първи насам през Николай Александър, Николай Втори, Сталин, Хрушчов – всичките. Кога руснаците са били по-свободни? Кога са пътували повече? Кога са имали такава колосална свобода в Интернет, блого сферата? Къде са големите руснаци? Ами всички руски управляващи фамилии – те са в Лондон. Нарича се „Москва на Темза”. Къде са техните емагнали? Те сега се съдят там. Чорни се съди с /…/ Абрамович се съди с /…/ И си живеят с техните милиарди. Руските милиарди, които те са изнесли в Лондон. Живеят в Ница, живеят в Антип, живеят в САЩ.
Водещ:Това ли е част от системата на световните финанси?
Тома Томов:Не. Световните финанси имат съвсем друг проблем. Аз говоря още за Русия. Световните финанси… Но това, което в момента Русия е, е Русия така, както тя не можа да направи преход. Управляващата класа на Съветския съюз на времето си приватизира Съветския съюз и сега в момента имате една Русия, където имате една върхушка, която малко или повече е наследница на старата управляваща класа, която живее като едни капиталисти, които са откровено казано много алчни и много безотговорни. В такъв аспект Путин, като човек, който се опитва да запази Русия, а не да я продаде като Ходорковски, който беше готов да я продаде за 30 милиарда смешна сума. 80% от руските петролни резерви чрез /…/ на САЩ. Ако щеше това сега да стане, американците щяха да контролират тези несметни богатства. Донякъде Путин ги запази. Нали Ходорковски сега е в затвора. Но аз не знам, аз не съм почитател на Путин в никакъв случай. За мен по съвсем друг начин може да се управлява Русия, но кой съм аз да говоря за тези неща. В крайна сметка, ако погледнете в класацията, на първо място е Обама, на второ място е Путин. Чак на трето място е /…/. На четвърто е Меркел. Значи това са хората, които влияят на съдбините на света и ако един такъв човек е на такъв пост, по-добре е да го анализираш, отколкото да го плюеш.
Водещ: Или да му сложиш амфора, ако тръгне да се говори, за да се открие тържествено.
Тома Томов: Да, може да му сложиш амфора, можеш да му сложиш и лентички, които да реже всеки ден. Тук ние познаваме един ленто резач.
Водещ: Какво да кажем за Обама?
Тома Томов:Аз лично винаги съм се възхищавал на Обама. Когато за първи път прочетох книгата му „Dreams for my father”, изключителна книга е тази. Слава Богу я преведоха и на български. Си помислих, че няма нито един български политик, няма нито един български писател в момента да пише толкова добре, колкото той. Един човек, който е от малцинствата, един човек, който е от периферията на САЩ – действа в Хавай и в Индонезия. Един човек, който е отгледан в едно семейство, в което са наистина маргинали, да стигне до самия връх на САЩ, което означава уникални качества. И си спомням, че аз тогава влизах до някъде с Байърли и си спомням, че на един прием си говорехме „Аз съм за Обама. Аз ще гласувам, ако бях американец, за Обама”. Една година да мине и той да дойде на власт. И Байърли ми каза „И аз съм за Обама”. Аз му казах „Вижте, Вие сте много расистка страна. Няма начин да изберете такъв човек” И той „Не, ние сме готови вече! Готови сме!” И действително – случи се. Какво уникално нещо. Един човек от малцинствата и толкова страни, защото за огромна част от управляващата Америка – Обама е социалист. За тях е такава анатема, горе долу като…
Водещ:Какво се оказа – в момента всичко е възможно. В България няма нищо невъзможно?
Тома Томов:Оказа се, че Обама например веднага като дойде на власт, първото нещо, което направи, Вие знаете какво направи Федералния резерв – напечата парите, спаси „Уолстрийт”. Това направи преди всичко Обама. Въпреки че сега „Уолстрийт” не е с него. И, правейки това, той отчужди голяма част от своята основна база, която в момента е правото си да го освирка. Аз не съм много убеден, че това движение „Окупирай „Уолстрийт”” има бъдеще. Трябва да видим още какво ще се случи.
Водещ: Е, то идва и зима все пак.
Тома Томов:Дано да има бъдеще, защото е хубаво този не един процент, защото ние сме 99% срещу 1 %, а „Уолстрийт” казва гордо „Ние пък сме 1%” Те не са единият процент – те са една стотна, не, ами една хилядна от нацията, която държи 40% от националните богатства. Така че истинските богаташи в Америка, които бих се възхищавал, ако те като Стив Джобс или като Бил Гейтс. Но голяма част от тях са просто чиновници, ръководители на могъщи корпорации, банкери от банковия елит и аз не мисля, че допринасят за създаване на национално богатство.
Водещ:Какво мислят…
Тома Томов:И тези хора в крайна сметка заслужават да им бъде даден един урок, защото те в момента създадоха системен кризис на капитализма в САЩ.
Водещ: Какво мисли Олимп за Обама според Вас?
Тома Томов:Кой?
Водещ:Олимп.
Тома Томов: Ами Обама не е харесван от Олимп. Те му подготвят заместник. Аз говорих с едни мои приятели, които подразбират нещо от САЩ през лятото и те почти ме убедиха, те бяха привърженици на Обама – не говоря за имена, защото няма смисъл, те ме убедиха, че един /…/ би свършил по-добре работата.
Водещ:Или жена.
Тома Томов:Би свършил по-добре работата. Същото ме убедиха наскоро и в Израел, където ми казаха, че /…/ е бил много близък на /…/ на времето в /…/ като са били студенти. Така че, ако /…/ може да им свърши по-добре работата, предстоят следващите 9 месеца – може би много тежки 6-7 месеца преди изборите в Близкия Изток и освен това не се знае дали Обама ще събере необходимата поддръжка от тази една хилядна, които са върха – „невидимата власт в САЩ.” Дали те ще застанат зад него. Това е въпрос, открит въпрос. Дали те ще застанат зад този интелигентен професор по касационно право, този прекалено хладнокръвен, прекалено студен човек, който трудно вдъхновява, както на времето вдъхнови, когато дойде на власт, с едни абсолютно неизпълними обещания тълпите. Но днес е изправен пред океан от трудности, не е ясно дали ще може той да се справи. Те мислят, те са ми заместник.
Водещ: На Путин как гледа?
Тома Томов:Вижте. Там имаше една /…/ Аз лично не виждам за какво могат да се карат Русия и Америка. Значи Съветският съюз си е отишъл. Големият проблем на САЩ е Китай. Догодина, само по това време вече, Китай ще има /…/ ръководител, който е един уникален човек. В България никой нищо не знае за него. Сменят се 60% от военната комисия. Сменя се цялото ръководство едва ли не на Китай. Това е уникална година. Ще се смени ръководството на Китай, ще се смени ръководството на Франция, ще се сменят един куп правителства – могат да паднат. Не дай си Боже да стане най-лошото в Европа. Т.е. ние ще имаме един уникален нов свят и аз не виждам САЩ с Русия няма никакви проблеми реално. Това са проблеми остатъци от Студената война. Големият проблем на САЩ е Китай и по-скоро ще е способна ли супер силата на 20 век да намери такива решения в началото на 21 в САЩ, че когато виждаш една издигаща се, невероятно издигаща се със страхотни темпове и търсеща справедливост според мен, не номер 2, а може би номер 1 сила за в бъдеще сила като Китай – дали това може да се постигне без война. Защото винаги в такива случаи има война. Винаги.
Водещ:В една такава прогноза е свързан най-новият Ви филм. Как се казва той?
Тома Томов: Аз снимах в Израел два филма всъщност. През септември. Единият е свързан с едни българи, българин евреин. Той е един уникален човек, на който аз винаги съм се възхищавал. Той ми е като герой. Той наближава 100 години. Виктор Шентов. Напуска България 38-ма година. Отива в Израел. Тогава не е имало Израел, нали. Това е било. Той е един от създателите на държавата. Воюва вътре в първата война, воюва във втората война, воюва третата война – три войни. Освен това – бил е министър на най-важното нещо – на здравеопазването. После на социалните грижи – два мандата. Постепенно. В две велики правителства. На Голдан Мир и на Исак Рабин. И строи 10 болници. Представяте ли си? Български министър, който да Ви построи 10 болници? А той ги строи с хиляди легла. В целия Израел го знаят с това. Той е министър – здраве. Господин „Здраве”. След това – той е винаги за мира. Той е един от авторите на „Процес Осло”. Когато получава нобелова награда Исак Рабин за това той го кани, когато му дават наградата в Осло. И, представете си, това са двете неща, които той воюва целия си живот. Той сега е на 97 години. Наближава 100. Има един страхотен, аз го слагам във филма, едно страхотно предсказание на пророк Исая, който казва „И на края, на свършека на дните, аз ще съм в Йерусалим и ще съм със своя народ, и той ще е щастлив и няма да има повече писък, и ридания, и най-младият от Вас ще расте до 100 години”. Истината е, че това, което го има и във филма – той предсказва, че толкова голям е конфликтът вътре в израелския народ, че той ще убие своя министър председател. И това става. Това го предсказа една година преди това и те убиха Исак Рабин и искам да Ви кажа още нещо. Той предсказа, че рано или късно Израел ще удари Иран и няма да му позволи да има ядрено оръжие. Предстои да видим дали това ще стане.
Водещ:Макар че това звучи доста…
Тома Томов:Доста реалистично.
Водещ:И доста страшно.
Тома Томов:Един ден може да осъмнем, един или два израелски без пилотника казват, че вече са готови. Това са колосални, чисто нови израелски без пилотници, които са големи, колкото един /…/ 747. Ще увиснат над Иран, ще изключат цялата електрическа мрежа. Ще изключат всичките възможни връзки, защото те това могат да го направят. Хвърлили са милиарди долари за подобна война. Както например на времето, знаете, този компютърният вирус, който съсипа центрофугите в …. Те са 15 ярдени обекта, които, въпреки че някои от тях са под 8-10 метра бетон, някои са в планината и към тях водят само тунели – Израел.. Азиатците имат около 460 самолета – най-добрата авиация в региона. Може с едно 100 машини да удари Иран. Иран е страна, която въпреки това, което се говори, те имат изключително слаба противосамолетна защита. Те в много отношения са една държава, която предстои да видим дали те могат да водят война в 21 век. Така че – после имайте в предвид, че Обама е против – каквато и да е операцията. Обаче толкова са силни израелците и толкова силно е лобито им в САЩ, че те могат да си позволят, ако това решение се вземе, а като гледам и /…/, и /…/ са хора, които говорейки за екзистенциална заплаха в лицето на Иран, са готови да извършат това нещо. Готови са да извършат това нещо и според мен те подготвят общественото мнение, но това ще стане вероятно тогава, когато ние не мислим, че ще стане. Когато се говори много в медиите няма да стане. Но когато мъкнат, стане тихо в стаята, гответе се за удара.
Водещ: Но то не е много шумно сега.
Тома Томов:Сега е шумно. Шумно. Говориха къде ли не. Излезе един доклад на Магате, на /…/ След това те правиха изявления. След това /…/ прави изявления. След това правиха операции. След това правиха с подводниците си разни такива…
Водещ:Да де, но това е в контекста на 24 часовите новини по-скоро.
Тома Томов:Не, те си подготвят нещата. Аз лично считам, че рано или късно Израел ще удари. И това ще го направи преди изборите в САЩ, защото при едно такова нещо той ще бъде подкрепен според мен и от Саудитска Арабия. Даже някои специалисти говорят, че те може би ще презаредят самолетите си, защото разстоянието е много голямо, над Саудитска Арабия. Саудитска Арабия е открита, ако четете тези „Уикилийкс”, те казаха, че главата на змията трябва да бъде отрязана. Змията е Иран. Египет не е възможен да помага. Сирия е в развалини. Според мен единственият най=удобен момент за Израел да извърши нещо такова е преди американските президентски избори, когато зад тях ще седят републиканците, кандидати за президент, и на Обама ще му е много трудно да реагира.
Водещ:Не ми казахте как ще се казват филмите.
Тома Томов:Ами единият се казва „Била в джунглата”. И става дума действително за една знаменита фраза на /…/, който каза „Ние сме билата в джунглата на Запада тук в този хаос арабски”. А другият се казва „Векът на Виктор Шентов”, защото това е политикът, който е живял един век и се е борил целия си живот за мир, и е строил болници.
Водещ: Има ли рейтинг в тези филми? Има ли желаещи медии, които да ги излъчат?
Тома Томов:Да. Надявам се, че ще ги излъчат. До сега моите филми се излъчват по първи канал. На много хубаво място, на което се излъчват. Какво значи рейтинг? Аз не съм журналист на рейтинга. Аз не вярвам даже и 1% да бъде.
Водещ:Аз го казах иронично.
Тома Томов:В крайна сметка всеки човек трябва да знае по коя пътека върви. По-добре да избереш пътека, по която не вървят много хора.
Водещ: Ако този сценарий се сбъдне с нападението над Иран, това как ще се отрази на световната финансова криза? Ще изчисти системната грешка по един доста особен начин или ще увеличи кризата?
Тома Томов: Вижте, при всяко положение, ако има война в Близкия изток, няма да може да се режат лентички. Иначе аз не искам да правя лоши предсказания, но според мен ние влизаме в период от 10 години може би, които ще са може би най-тежките от тези, които сме наблюдавали през целия си живот.
Водещ:Солидарност ли ще бъде ключовата дума, за да се издържи и на това след финансовата криза?
Тома Томов:Не. Аз мисля, че хората ще забравят тази дума „солидарност”. Думата, която ще определя това десетилетие, ще е „егоизъм” и може би „хаос”.
Водещ:Много мрачна прогноза. Добре, че грее слънце.
Тома Томов:Да. Слънцето е много хубаво нещо, нали?
Водещ:Да. Слънцето е много хубаво нещо. Ами – нещо оптимистично или? Дали да не кажем? Освен, че слънцето грее.
Тома Томов:Е, аз не мога да режа лентички.
Водещ:Това оптимистично ли е?
Тома Томов:Това съм аз.
Водещ:Тома Томов пред „Клубът на журналистите”. В момента хора с различни идеи и професии са се събрали в „Модерен театър”, за да потърсят общото в идеите си за промяна на обществото. Много ми се искаше да направим една прогноза с колегата Асен Асенов за това дали подобни събития ще бъдат маргинализирани от медиите, които пък често обичат да повтарят как у над гражданското общество няма. За съжаление те много са се задълбочили в работата. За това пък ние сега набързо ще прехвърлим медийните новини от седмицата. Специално изготвен доклад от работна група съветва правителството на Португалия да намали драстично броят на публично финансираните телевизионни и радио канали. Според предложението португалското обществено радио и телевизия би трябвало да излъчва само един програмен канал със съдържание от общ интерес и реклами. И още нещо – международният канал на медията следва да се управлява от правителството. Твърде странно решение. Финландското правителство пък обмисля директно финансиране на обществената медия, защото всъщност все повече финландци отказват да плащат тези лицензионни такси. Основна пречка пред прякото правителствено финансиране е неразбирателството между двете основни управляващи партии. Предишното правителство се провали в опита си да замени въпросната лицензионна такса с така наречената такса медии – регресивен данък се събира във всички домакинства и компании, независимо дали притежават телевизионен приемник. Вече е публикуван доклад на ЕК от изследването „Индикатори на независимостта и ефективното функциониране на регулаторните органи за аудио визуални услуги”. Изследването е проведено в университета в Хамбург от името на ЕК и има за цел да анализира ефективното прилагане на правната рамка за функционирането на въпросните регулатори на медиите. Линк към доклада потърсете в понеделник на страницата на програма „Христо Ботев” в „Клубът на журналистите”. Там можете винаги да слушате последните издания на предаването в удобно за Вас време. Свободата на медиите е в дневния ред на Европа. И заместник председателят на ЕК Нели Круз, отговаряща за цифровите технологии и медийната политика и комисарят по разширяването на европейската политика на добро съседство Щефан Фюлер, с председателя на ЕП Йежи Бузек в Страсбург на 15 ноември поставиха свободата на словото в дневния ред на Европа. Разбира се продължава сагата с унгарския закон. Международната комисия не одобрява унгарския медиен закон. По света – законопроект застрашава свободата на Интернет в Турция. А в Северна Америка е възможно част от радио честотния спектър, използван от електронни медии, да бъде отдаден на търг на мобилните оператори. Ами това са медийните новини на седмицата. Две минути остават до 12 и 30. Точно толкова, колкото да Ви пожелая хубав съботен следобед и дано намерим нещо по-добро от Слънцето, което грее прекрасно.

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 21.05.2011 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 21.05.2011

Водещ: „Ако нещо ни е по-скъпо от стабилността, то това е етническата толерантност на хората, спокойствието, мирът и те нямат цена!” – Бойко Борисов. Две неща ни трябват на земята. Те са любовта и свободата. Жертвал бих живота безвъзвратно за любов. Любовта да дам за свободата съм готов.” Когато си еднакво отдалечен и от премиерския пост, и от поезията, волните полици са готови да направят големи глупости. С това започна снощи неформалният ни диалог с /…/ в Фейсбук. В последно време културата на българина става все по-обща, си помислих, гледайки новинарските емисии. Направо е на път да изчезне напълно културата на българина. Дали едни матури за политици няма да помогнат? Имаме си вода, имаме си земя, правим си кал – ето, по тази схема може да се организират матурите за политици. Имаме си парламент, имаме си квестори, само матурата да не е по книгите на Божидар Димитров. На което /…/ ни отговори „Миксът е взривоопасен и на „Жълтите павета” никой не му прави впечатление”. Така сменяха на времето и имената на хората. След като прочетох това се досетих за един мой стар коментар, който бях нарекла „Шифърът на мъдростта”. Чуйте следващите редове и сами преценете дали звучат актуално към гледаните от всички ни вчера новинарски емисии. „Размяната на хляб над оградите карала хората някога да проумяват различните наричания при омесването му. Така празнуващи и приобщени към празника си говорили и се чували. Не се налагало да се надвикват. И днес – в идеалния център на София, продължават да си съжителстват три храма на три вероизповедания – църква, джамия и синагога. Оградите да почти незабележими, но над тях се разменя не хляб, а децибели. Атака събира подписи срещу високоговорителите на джамията с високоговорители. Питам хората какво им пречи мюсюлманския призив към молитва, подписващите се не обичат да отговарят. Подминалите поканата да се включат към протестиращите пък отговарят на въпроса ни с въпрос – „Ами ако някой започне да събира подписи срещу камбанения звън на християнските храмове?” Надвикването е по принцип занятие, което отива на не порасналите ни синове и дъщери в детските градини и то когато им възложат да измислят приказка с неочакван край. При възрастните истории с неочакван край могат да разкажат тези, които са нещо повече от фенове. За да станеш фен, да станеш фен обаче днес е много лесно и рутинно занимание – това е като да намериш оправдание да не си перфорираш билета в трамвая, да дадеш стотинки на кондуктора във влака. Дали растящите днес деца някой ден ще започнат да събират подписки срещу дрънчащите трамваи – само бъдещето ще покаже. Кой обаче ще им даде да вкусят онзи хляб, дето някога са разменяли над оградите, е въпрос, който звучи безсмислено за подписващите се или протестиращите по един много съобразен начин вчера. На тях им стига да чуят, че в определени часове, шумът е дразнещ или пък че тротоарът е зает. Времето им да се замислят за после обаче никога не стига. Помните ли, пак преди време, преди избори, имаше подписка срещи високоговорителите? Тогава попитах тогавашния заместник кмет Цветан Цветанов имаме ли административна защита срещу надвикването и той отговори по сходен начин, както и вчера. Не трябва да отиваме в другата крайност да забраняваме. Въпросът е да има толерантност. Та, хлябът омесен с популизъм, все още се харчи, даже няма и нов сюжет, както забелязахме вчера. Дали биха го яли обаче дори истинските фенове на стадиона, няма кой да отговори. Има връзка обаче между негативизма и проявите му. Скандали „Презареждане”. Кой скандал натежа повече в медиите – арестът на шефа на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан, мащабните промени във висшата администрация или вчерашните сблъсъци пред най-голямата джамия в София, предвождани от парламентарно представена сила? Темите ще коментираме днес в Валери Найденов, който написа как арестът на шефа на Международния валутен фонд може да промени нации, континенти и световни валути. С Весела Смилец, редактор в Българската национална телевизия. Със Светлана Божилова – медиен експерт, както и с младите ни колеги от „Куку презареждане” – Камелия Петрова и Ангел Иванов. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Кристина Ралиовска, Деси Сапунждиева, Галя Траянова, Цвети Николова и аз Ирен Филева. Вие сте с „Клубът на журналистите”. Сега добър ден на гостите ми. Весела Смилец от Българската национална телевизия.Добър ден!
Весела Смилец:Добър ден!
Водещ:Светлана Божилова – медиен експерт.
Светлана Божилова: Добър ден и на вашите слушатели.
Водещ: Ивайло Петров и Камелия Петрова.
Камелия Петрова: Здравейте!
Ивайло Петров: Добър ден!
Водещ: Съвпадението е случайно – просто фамилия. А сега добър ден на – ще ви помоля да си сложите слушалките, добър ден и на Валери Найденов.
Валери Найденов: Добър ден!
Водещ:Пошегувахме се, че ви поставих задача при уговорката за вашето участие да измислите име, т.е. заглавие и за българското скандално събитие, защото сега ще ви помоля да направим един коментар кое натежа повече в българските медии. Кой скандал? Навсякъде идват избори. Навсякъде има скандали. Дали арестът на директора на Международния валутен фонд, вече бивш в ДСК станал известен, или административните – поголовната сеч във висшата администрация, или вчерашната проява пред столичната синагога.
Валери Найденов: Ами, аз бих заложил на боя пред джамията. Не само защото е скандален сам по себе си, а защото показва една ескалация от умислени скандали, религиозна нетърпимост, неща, които общо взето бяха непознати в нашата политика до преди година – две и сега изведнъж избухнаха.
Водещ: До колко е притеснителен фактът обаче, че това е един стар сюжет. Сигурно си спомняте. Тогава не се стигна до сблъсъци, когато имаше подписка срещу високоговорителите на джамията, но в замяна на това сега се стигна.
Валери Найденов:Такива събития са много планови по принцип. От една страна такова нещо може да предизвика или задълбочаване разбирането на етносите у нас, което е абсолютно безсмислено и няма дълбока причина. Въобще наистина се нарушава етническият мир. Но от друга страна – показва, че тази партия вече е доведена до отчаяние, защото това, тези са постъпки, които говорят за отчаяние. Сега, аз знам, че за това може да се говори без край, но искам да наблегна на това, на което някои казват популизъм, аз бих го изказал – чисти лъжи, лицемерие на всичките тези постъпки. На някои партии. Например постоянно се редува и от Атака, и от ВМРО, и от РЗС за референдумите. Постоянно вадят и предлагат референдуми, които повечето от тях са незаконни по принцип, неконституционни. В същото време, когато се гласува законът за референдуми, никой от тях, нито един от тях не се обади. Аз внимателно четох всички дискусии, както при предишния, така и при по-предишния парламент. Например при по-предишния парламент ВМРО въобще не взе думата. Всички си спомняме кои бяха радетелите, за да има един по-либерален, по-демократичен закон за референдумите и това бяха Кошлуков и Янаки Стоилов. Всички си спомняме кои бяха против, обаче не си спомням ВМРО въобще да е взела думата и да каже каквото и да е. Това важи и за Атака. И виждате какво е лицемерието. Когато се решават инструментите, когато се дискутират инструментите, за да може народът да поиска повече права, тези хора не се обаждат. Те не дават на хората инструмента. Когато обаче вече всичко е решено си ходят и си правят изцепление или си предлагат референдуми, които са, както казах, противоконституционни.
Водещ:Но в замяна на това всички политици обичат телевизионното студио на референдуми.
Валери Найденов: Аз лично не го гледам много, защото, да ви призная, са ми крайно досадни тези безумни и безсмислени приказки. Или трябва да се говори за демократичните инструменти, чрез които се предава властта, чрез които народът да може да влияе върху властта – или вече няма никакъв смисъл да се говори за текущите скандали.
Водещ:Разбира се ние – журналистите повече от това не можем да направим. Все пак, съгласете се, че някак си…
Валери Найденов:Можем и сме крайно виновни, защото всеки път, когато се обсъждат тези теми, които споменавам- аз споменавам, добавям и избирателна система, добавям и разделението на властите, огромна част от журналистите заемат абсолютно реакционни позиции. Те сякаш губят дори и елементарна логика. Мога да ви извадя доста коментари, които от един пропорционални избори правят извода колко са вредни мажоритарните избори. От екцесиите на едни пропорционални избори се водят изводи за мажоритарни избори. Това е толкова глупаво и на пръв поглед, и както и да се задълбочиш, но това се прави редовно и всеки път, когато се вдигне тази тема. Невежеството в нашите колеги по тези въпроси е фрапиращо, толкова глупости се извличат всеки ден. Що се отнася, ако се върнем към етническите проблеми, има една тема, която аз съм писал и много хора са на тази страна. Просто трябва да се премахне двойното гражданство – за това става дума. Това е нашият проблем. Не става дума дали те са турци, не става дума дали дори са българи в Македония /…/
Водещ:Малко изпадаме в извращение. Вчерашният коментар, в четвъртък по-скоро, на Валери Найденов за скандала с бившия шеф на Международния валутен фонд, носеше името „Фелациото, което ще разтърси света”. Всъщност, най0важното послание за хората би било това, че изтървахме доброто ченге и сега ще гоним лошото. Това ли е, Господин Найденов? Това ли ще стигне до хората или разчитате повече неща да стигнат от този коментар?
Валери Найденов:Аз първо искам да се върна на досегашните теми, двете дами – с най-голямо уважение съм категорично несъгласен с техните съждения. Първо в българския печат има много добри анализи и коментатори и аз мога да изброя 10 – между другото е предостатъчно за една такава нация, говорим за сериозни коментатори. Проблемът не е в това. Проблемът е в това, че в крайна сметка журналистите и медиите са принудени, те са принудени да изпълняват това, което правят собствениците и между другото до тази ситуация се стигна – аз мога да говоря без край на тази тема, по вина на редица компетентни органи, които трябваше да регулират конкуренцията, които трябваше да забранят дъмпингите и ще се върна много години назад. Включително и тези, в които участваха и двете уважавани дами. Не ги обвинявам тях конкретно, но цензурата се намеси много пъти през последните 20 години срещу журналистиката.
Водещ: Весела Смилец никъде не е участвала, само да ви кажа.
Валери Найденов:В СЕМ.
Водещ:Весела Смилец никога не е участвала в СЕМ.
Валери Найденов:Извинявам се.
Весела Смилец: Никога, да.
Валери Найденов: Но не съм съгласен да се уеднаквява свободата на словото с поведението на една чиновничка. Това няма нищо общо. Хайде да оставим министерските чиновници на страна. Те си имат вътрешна дисциплина и аз лично я уважавам тази дисциплина. Аз държа за свободата на словото в медиите и сега – проблемът с медиите е, че общо взето са собственост на олигархията и журналистите са принудени да защитават техните позиции по всички фундаментални проблеми на демокрацията. В противен случай те ще изхвърчат. Те ще останат без поминък и трябва да ходят да копаят, да гледат овце някъде.
Водещ:И картофи да съдят, както е новата повеля.
Валери Найденов:И аз говоря за конкретни неща. Говоря за съвсем конкретни решения за всеки конкретен проблем. Що се отнася за Строс-кан – мисля, че не сте разбрали, както много хора не разбраха каква е темата. Аз исках да обясня това събитие. Какви огромни последици може да има въобще за световната валутна система и за съдбата на много нации. Т.е. за съдбата на Европа. И точно няма значение кой крив – кой прав. Важното е ние да схванем колко много е заложено върху една неприятна случка. Между другото имаше едни коментаторки, които ме обвиниха в сексизъм. Това е абсурдно, защото първо самият материал изобщо не става дума за секс, а става дума за икономика и международна политика, за геополитика. И второ – аз никога не бих одобрил в никакъв случай такова ужасно престъпление. От друга страна човекът още не е осъден. Той категорично отрича и сме длъжни да проявим съмнение. И има много неща, които натежават в правото ни на съдии. Аз мисля, че всички, които обвиняват, тези, които се съмняват в сексизъм са абсолютно антидемократично настроени. Те какво искат? Искат всички като едно стадо да приемат всичко, което се случва, за чиста монета. Мога от днес, а и цяла седмица, да ви говоря колко много случки имаше, когато подобни организирани провокации обърнаха ходът на историята или бяха използвани, за да се избиват милиони хора, както беше с „Томкинския инцидент”. Оказа се абсолютна инсценировка. Или пък, хайде да не говорим за това, че е имало оръжие за масово разоръжаване, масово унищожение в Ирак. Ние, нашата работа – на журналистите, е да се съмняваме във всичко. Журналист, който веднага тръгва със стадото, накъдето го поведе поредният пастир, той не струва и 5 ст.
Водещ: И всъщност вашето съмнение, че изборите в Международния валутен фонд вече се състояха. Т.е…
Валери Найденов:Не твърдя. Напротив. В момента се води много сериозна битка. Изключително сериозна битка в Международния валутен фонд. Значи най-сериозната претендентка е финансовата министърка на Франция в момента, но има група държави, които са организирани да настояват за председател от техния свят. Така да се каже от развиващите се страни.
Водещ:Нейната теза беше, че медиите злоупотребяват със сапунените американски сюжети. Също бяха намесени медиите. Че те са криви не само у нас, а и по света.
Валери Найденов:Журналистът е длъжен, за разлика от обикновената готвачка, да мисли двата варианта едновременно. Той е длъжен да се съмнява и да приема едновременно. Поради простата причина, че истината е нееднозначна и ние няма начин да знаем. Ние сме длъжни да употребим разумът, а не емоцията, а за да се стигне до разумно мнение по даден въпрос, е много по-трудно и много по-сложно. Това е нашата професия. И трябва да изберем този по-трудния и по-сложния път, отколкото чрез някакви заложени емоции да кажем „А, този дърт изнасилник”. Или да кажем „Ах, тази невинна жертва на американския милитаризъм!” Да кажем. Това е нашата професия. Ние сме длъжни да се съмняваме.
Водещ:Светлана Божилова с реплика.
Весела Смилец:
Светлана Божилова: Аз много се радвам, че си говорим за нашата професия.
Валери Найденов: Когато казвам нашата имам в предвид себе си.
Светлана Божилова: Не е хубаво. Журналистиката все пак е професия, която формира обществено мнение. И едва ли един човек, колкото и да е добър, може да формулира и е достатъчен да формира обществено мнение. Що се отнася до…
Валери Найденов: „Тази мандра формира обществено мнение” – отново е бюрократична. Ние сме длъжни да информираме и да се съмняваме. Да разглеждаме различни версии.
Светлана Божилова:Вижте, нали мога да продължа и да има един толерантен диалог? Както виждате, не започвам с това, че когато съм била член на Регулатора, в националния съвет за радио и телевизия, винаги съм била критична към властта и регулацията и може би за това след кратко време изпаднах от регулацията и започнах да работя за европейски институции. Не се преживявам като чиновник, но това е вече лична теза. Нещо друго искам да ви кажа. Журналисти и анализатори има добри. Специалисти в различни области също има добри, но единствено и само в полето на медиите те могат, не говоря за блок, сфера в интернет все още, макар че и там става значим диалог. Техните тези, виждания, могат да стигнат до гражданите, до читатели, зрители, слушатели през медии. В този смисъл делението на журналисти на добри и лоши медии, които не изпълняват своята функция, обслужват олигарси или от някакви политикоикономически интереси – някак си не е достатъчно за мен защитима и ще ви кажа защо. България в момента, професионалната общност едва ли дебатира своите проблеми и се обединява около някакви професионални ценности. Журналистическите съюзи според мен даже гласът им не се чува. Няма да говоря в какво състояние са, защото няма техни представители, така че, ако журналистите сами не говорят за своите проблеми, за качествата на журналистиката, за дефицитите, за възможността, както в други страни членки на Европейския съюз – да бъдеш журналист е изключително ценно.
Валери Найденов: Ама, чакайте! Я ми кажете – значи според вас излиза, че ние конкретно журналистите сме виновни. Така ли? Че ние сме необразовани, неграмотна паплач.
Светлана Божилова: Не, казвам, че и ние сме там. Не можем да кажем медиите, вестниците, радио и телевизия.
Валери Найденов: Кога сте работила в медия, за да знаете какво означава да ви уволнят, заради това, че сте казали нещо.
Светлана Божилова: Ами, то мен ме уволниха от НСРТ, няма значение.
Валери Найденов: Извинявайте, но аз, когато ставаха тези изцепки примерно за радиото, аз не си спомням някой да е гласувал против.
Светлана Божилова: Аз непрекъснато гласувах против. Съзирах европейски институции. Бях заедно с протестиращите на улицата. Вие не помните
Валери Найденов: Имаше гласове „въздържали се”.
Светлана Божилова: Не е вярно това. Просто не е вярно!
Валери Найденов: На НСРТ нямаше нито един глас против.
Светлана Божилова: Ама това въобще не е вярно, съжалявам много, във всички случаи съм била против, върнете се и прочетете.
Валери Найденов: НСРТ беше и все още е, вече не е НСРТ, а е СЕМ…
Светлана Божилова: Вижте, в момента говорите неверни данни, защото аз и Георги Лозанов бяхме през цялото време против…
Валери Найденов: Георги Лозанов беше въздържал се през цялото време. Никога през цялото си членство не е гласувал против.
Светлана Божилова: Добре, аз съм гласувала против, може да се върнете и да видите в протоколите и във всички решения на органа. Просто това е невярна информация, и го казвам официално в национален ефир.
Валери Найденов: Аз официално казвам, че това е вярна информация. И ще ви кажа, че държавните чиновници независимо дали се правят на обществен орган или не, са си чиновници. И това, че вие стоварвате върху самите журналисти цялата вина за тази ситуация в момента, аз го намирам за крайно некоректно…
Светлана Божилова: Не и на медийните специалисти, те са част от тази професия…
Валери Найденов: Медийните специалисти, първо, нищо не разбират от медии в България, и второ, та с чиновници. Вие знаете ли колко хора журналисти има с разбита тежка съдба, защото са казали истината. Колко хора взривени, колко хора пребити, колко… С какво право имате вие да оневинявате олигарсите и да обвинявате конкретните хора, които са отдадени на тази професия. Ако това не бяха честни хора, те не биха се хванали с тази професия.
Водещ: Това е така, г-н Найденов, аз ще си позволя тук едно отклонение, което рядко правя, но аз бях от тези уволнени, за които говорихте…
Валери Найденов: Аз съм уволняван…
Водещ: Е, вие водите в резултата, безспорно, не мога да се сравнявам с вас…
Валери Найденов: И сам съм си напускал.
Водещ: Искам да кажа, че е много добре на територията на една обществена медия да се водят такива разговори за стандартите в професията. Така ги наричат експертите, а иначе за правилата, които спазваме…
Валери Найденов: Кои експерти, по какво са експерти – по чиновническа регулация? Ако извадя през годините какви закони за печата бяха предлагани, ще ви настръхне косата, и Кадафи не би измислил такива.
Водещ: Ама няма, няма закона за печата, сега съгласете се.
Валери Найденов: Няма, защото хората бяха възмутени. Няма, защото ако отворите в американската конституция, ако не се лъжа в Петата поправка май че чеше, абсолютно е забранено да има закон за печата. И когато докарвате американски експерти, те винаги казват, чакайте бе, за какво ви е закон за печата. Ей сега в момента също се движи един закон, който отделно формулира наказание…
Водещ: За клеветата ли?
Валери Найденов: Да, въпреки че има в Наказателния кодекс тази точка…
Водещ: Така е, да, ние сме коментирали този въпрос…
Валери Найденов: …тази точка бе дискутирана, ако не се лъжа преди десетина години и международната общественост се намеси, за да се смекчи тя. Става въпрос за НК. Но тези хора, които се правят на законодатели, те не са разбрали, че има (…), в който клеветата е конституирана като престъпление и където има сериозни наказания, наказателно престъпление. И сега мислят втори закони. И отново ви казах, когато говорите за свободата на журналистиката, хайде питайте журналисти, които са платили с нещо тази свобода…
Водещ: Ами аз защо ви питам вас според вас? Аз ви питам вас все пак. Добре…
Светлана Божилова: Възможността да се плати свободата също е естествено състояние при журналиста, както и съмнението, на кой когато му се случи.
Валери Найденов: А това, че в момента е изкупена две трети от печатните медии и предстоят да бъдат изкупени още доста от една и съща сила с едни неизвестни пари, в които веднага настъпва такава мрачна средновековна цензура…
Водещ: Поне в това студио…
Валери Найденов: А това, че сто на сто разпространението на вестниците е в едни ръце, едни и същи ръце, и ако човек иска да продаде дори една бройка, трябва да коленичи пред тази неизвестна мрачна…
Водещ: Всички тези неща са коментирани в това студио.
Валери Найденов: Защо уважаемите семове не са предложили да се разбие ето тази, ето този монопол, който е абсолютно опасен за държавата, за националната сигурност. Става въпрос за монопола върху разпространението.
Водещ: Лошото е, че ние журналистите само можем да зададем въпроса защо, но…
Валери Найденов: Ето това са въпросите, а не да ме обвинявате, че нямало в България коментатори и анализатори. Как да няма, има великолепни. Аз мога да ви говоря половин час за тях.
Водещ: Много ви благодаря за това участие! Очевидно…
Валери Найденов: Кога уважаемите членове на СЕМ са написали през живота си критичен материал, истински критичен спрямо властта, кога? Знаят ли какво значи, какво се случва с човек, който ги пише тези неща?
Водещ: Ами знаят.
Валери Найденов: Не знаят, защото докато не го изпитат на гърба си чиновниците, няма да разберат.
Водещ: Много ви благодаря! Валери Найденов по телефона в коментар за най-скандалното събитие на седмицата и изобщо за свободата на словото.
Разгорещени коментари в Клубът на журналистите днес, презареждане преди избори политическите скандали по света и у нас са много. Досега коментирахме вътрешните и външните и се опитвахме някак си да ги съпоставяме. Сега ще ви кажа за едно друго презареждане, което предстои, и то е Ку-Ку. Тук са Камелия Петрова и Ивайло Петров. Пак ще отбележа, че връзката, съвпадението на фамилиите е случайно.
Ивайло Петров: И чисто колегиално.
Водещ: И чисто колегиално. Но да ви попитам, вие нямате бекграунд за тези събития, в смисъл, професионален натрупан. На какъв език говорим, разбирате ли за какво говорим?
Камелия Петрова: Разбира се, че разбираме за какво говорите. Ние сме в края на образованието си, 4 години не са достатъчни един човек да стане журналист, в това съм абсолютно убедена, и съм още по-убедена заради това, което чухме преди малко. Много години явно трябват (…) и това пак не е гаранция, че ще стане журналист.
Ивайло Петров: В крайна сметка журналистиката няма един момент, в който казваш аз вече съм журналист. Според мен това е професия, която цял живот се учи и се надгражда и се доразвива. Проблемът е, че общността, гилдията в България някак си прекалено вече е разединена в мненията си, в работата си.
Водещ: Това е причината. Аз в началото започнах с една съпоставка, съпоставка на предишно събиране на подписи пред джамията и вчерашните по-кървави събития, по-кинематографично образни, така да ги наречем, и тук се сещам да ви попитам, вярна ли е репликата, всичко в историята, което се повтаря, се повтаря като фарс?
Камелия Петрова: …се повтаря като фарс.
Водещ: Фарс ли беше това вчера, това повторение или не беше?
Камелия Петрова: Зависи от гледната точка. Предполагам, че за "Атака" си е била истина, защото те в това вярват, това правят и така процедират. Фарс беше, защото хората, които седят пред телевизорите и на които ние всеки божи ден предлагаме подобни истории и подобни материали, предполагам, че вече за тях всичко е фарс. Абсолютно всичко е фарс. И всеки път да настояваме, че ние просто отразяваме събития не е достатъчно. Тези събития, които ние отразяваме, които манипулират вече общественото мнение станаха много. И оттам насетне журналистите подлагат микрофони на политиците, за да могат те да си направят PR, за да могат да се обвинят един друг в нещо и някак си нещата приключват. И много се радвам, че днес сме в това студио, за да се чуе нещо повече.
Водещ: Ивайло?
Ивайло Петров: Ами аз ще бъда още по-кратък. Според мене с наближаването на изборите хората започват все по-странни неща да предприемат като действие. Не знам, според мене това беше нещо изключително, така, което не трябваше да се случва поради редица причини, но видяхме, че партия "Атака" доста време не беше предприемала никакви такива действия. Сега изведнъж достигна пика си в своята история и своите…
Водещ: Нека направим един експеримент сега. Весела, колко спора имаше в нюзрума преди централната емисия? Относно това как ще бъде отразено случващото се пред синагогата.
Весела Смилец: Нямаше спорове. Значи, специално за това събитие нямаше спорове. Аз се радвам поне, смятам така, че и в голяма част от обществото българинът носи своята толерантност. Това вчера, което видяхме, е фарсовата форма. Изключително опасно е обаче. Такова нещо, да посегнеш на вярата на другия досега не се е случвало в такъв откровен вид. И то не бива да остане в никакъв случай без последствия. Аз например, ето тук на младите колеги предлагам, и ги питам, вие какво ще кажете за една такава форма, ответна, на гражданското общество, за което всички казваме, че не се е случило. Във Фейсбук има вече една група. 300 000 са се подписали към тази сутрин. И там има един призив. Разпространява се в интернет петиция до главния прокурор и се иска да бъде отстранен Волен Сидеров като депутат.
Ивайло Петров: Фейсбук у нещо много приятно…
Весела Смилец: Вие какво ще кажете за това? Това адекватно продължение ли е?
Ивайло Петров: Според мене не е адекватно поради простата причина, че главният прокурор би трябвало да предприеме тези действия без петиция във Фейсбук. Без въобще каквото и да се случва. В смисъл не трябва някой да върши неговата работа, казвайки му каква е тя.
Камелия Петрова: И нека само да отбележим, че това, което се случи вчера не беше просто посегателство над чужда вяра, това беше един призив към всички, нека да посегнем всички заедно към чуждата вяра. Така че това, което се случва във Фейсбук ние видяхме, че и в Северна Африка събитията се случваха много често и през Фейсбук. Явно там има някакво гражданско общество. Съгласни или не с мнението, това отразява мнението на някаква доста голяма група хора. Така че (…) трябва да обръщаме внимание….
Водещ: По отношение на рефлексите, 300 000 звучи много добре.
Весела Смилец: Много ми се иска да съпоставя другото събития, рокадите през седмицата, на които бяхме свидетели, като начин на обсъждане в нюзрума. Ето там имаше огромно жужене. И ще ви кажа защо. При тези трусове в икономически сериозни ресори, абсолютно необходимо беше в централната емисия на „По света и у нас” например да застане ресорният вицепремиер. Той не дойде. Абсолютно необходимо беше примерно в емисията в 18 или в 20 часа да влезе шефът на политическия кабинет на премиера. И той не дойде. Не дойдоха дори социолози, които сякаш и те изчакват нещото да мине, за да могат да се присламчат тук и там.
Водещ: Как беше, снишаване.
Весела Смилец: Може би. Но рокадите и до момента са неразчетени. Истинската причина за рокадите и до момента остава до голяма степен скрита, а много неща, които пълзят като слухове са си непотвърдената информация, която ние щем не щем, понеже няма кой да я отхвърли или потвърди като посредници я тиражираме по-малко или по-много. И тук се получава следващата изопачена картина. И тук се получава една демонстрация според мен от страна на, политическа класа ние нямаме, но от страна на управляващи и на опозиция, едно неуважение към избирателите. Защото хората остават с впечатление, че не всичко им се казва, че не могат да разберат причините, заради които се правят дадени промени. И се правят ужасно неприятни изводи и в крайна сметка има наказания.
Светлана Божилова: Всъщност Весела по някакъв начин задочно ме подкрепи в тезата ми, че политиците бягат, но журналистите би трябвало да задават на горещия стол тези въпроси или да кажат, че са зададени, но политиците не отговарят. И от друга страна, къде са ни политическите коментатори? Да, аз не искам да кажа, че в България няма такива, но къде са като реакции? Защо медиите, няма значение дали е обществена медия, дали е частна, ето, зрителят, читателят, слушателят иска анализи, иска да погледне отвъд видимото. Той не наблюдава процесите в различните ресори така че да знае в резултат на какво се е случило едно или друго уволнение. Няма анализите, няма коментарите, а пък да не говорим колко на брой въобще в национален радио и телевизионен ефир…
Весела Смилец: Има ги, но са малко спорадични може би.
Водещ: Аз съм малко скептична към думичката няма ги коментарите. Ето, и Валери Найденов преди малко каза, че никой не е говорил за това, че има окрупняване на вестникарския пазар, че има само един разпространител. Ами не е вярно, това са неща, които са говорени поне в това студио, но не само в това студио. Това че ние не можем денонощно да следим целия новинарски поток и да проследим всички коментари е вече съвсем различно нещо. Та сега към младите колеги. Ако трябва да презаредите тази новина, как ще я презаредите?
Ивайло Петров: Коя точно, те са много новини?
Водещ: Ами изберете си една от трите.
Ивайло Петров: Сложен, изключително труден въпрос между другото.
Водещ: На чужд гръб може би Доменик Строс Кан ще спечели, защото на чужд гръб е по-лесно.
Камелия Петрова: Ами така или иначе в нашето, родното медийно пространство по-малко се говори за това, което се случва по-надалеч, защото като че ли по-малко ни засяга.
Ивайло Петров: Което не е така и е доста голям недостатък на медиите като цяло в България. В смисъл, ние се възприемаме като някакъв изолиран остров от света и си мислим, че глобалните процеси, които се случват в момента в целия свят не влияят по никакъв начин на нас, което е изключително погрешно. Видяхме какво стана с рецесията, въобще всичките тези процеси, които в момента се случват малко или много ще се отразят и на България в един момент. Така че за перифразирането на новината, не знам, според мене имаше един виц за министерството на здравеопазването и опашката отпред на входа. Сега дали няма да се появи такъв и за транспортното министерство, не знам. Дано да няма, защото един ресор, колкото повече хора минават през него, толкова по-неефективен става той в един момент. Това е като народната поговорка много баби хилаво бебе.
Водещ: Колко е важно да се знаят имената на колегите коментатори – така мога да обобщя станалото в студиото по време на песента, защото тук се разгоря един спор дали хората, които четат, прочитат и имената на журналистите или не го правят. Ивайло и Камелия поспориха малко, стигнахте ли до единодушие?
Камелия Петрова: Ами аз мисля, че трябва да питаме читатели, зрители и слушатели, не можем да говорим от тяхно име.
Водещ: Исках да кажа защо е важно да се отговори на този въпрос.
Ивайло Петров: Моята теза беше, че е важно, защото в България се привнесе от редица водещи телевизионни медии един характерно американски стил на журналистиката, той е персонификацията на новината с човека, който е отразява. В смисъл, показвани се лице, което ни разказва за новината. Разказва ни с някаква история житейска от 1 л. ед.ч. Във вестниците обаче хората, които коментират, много често се представят чрез самата статия, чрез самия си коментар. А те като личности остават някъде на заден план. В този смисъл ние за да можем да преценим в една коментарна статия кое е истина, кое не е и кое донякъде има привнесени симпатии или каквото и да било друго, в смисъл да преценим нейната обективност, трябва да познаваме човека като цяло, като личност…
Светлана Божилова: Но то коментарът е авторски материал сам по себе си, той не може да има коментар без личност.
Ивайло Петров: Точно това, защото не е забранено никой не го прави. Защото хората четат вестници, докато пият кафе.
Камелия Петрова: Това е добре, когато става въпрос за коментар и когато зад коментара седи лична позиция. Тогава съм съгласна.
Ивайло Петров: Ако няма лична позиция, то тогава става новина.
Камелия Петрова: Именно. Но аз мислех, че спорът се отнася и до това дали по принцип трябва да се интересуваме от целия бекграунд, от всичко това, което сега си говорим, кой разпространява вестниците и как, кой седи зад тези медийни групи, кои са собствениците…
Водещ: И винаги е важно да имаме отговор на въпроса кой говори.
Камелия Петрова: Разбира се, но ако отидем в една утопия, в която нещата се случват както си трябва, тогава читателят няма да има нужда да се информира за всички тези неща, за да знае в кое да се съмнява и къде го манипулират.
Ивайло Петров: …всяко едно демократично общество би трябвало да знае тези неща, защото то демокрацията е управление на самото общество…
Водещ: Нека да се опитаме да погледнем малко по-позитивно на случилото се. Ето тези 300 000 човека във Фейсбук, колкото и Ивайло да подценява тяхната позиция…
Ивайло Петров: Не, напротив, въобще не я подценявам. Казвам, че това не е донякъде роля на самото общество. То е хубаво, че ги има…
Водещ: А как да не е, чия роля е обществото да каже, не, това не ми харесва.
Ивайло Петров: Ами това казвам…
Водещ: Само журналистите ли трябва да го казват?
Ивайло Петров: …институции си вършеха работата, за която те всъщност са посочени и са избрани за тези постове, не е нужно всеки път, когато се случи нещо такова, всичките ми приятели във Фейсбук да слагат под статусите си цитати от конституцията на Република България. А Конституцията на Република България се предполага, че би трябвало да се познава от главния прокурор все пак.
Светлана Божилова: Тук има и един друг проблем. Ако наистина децибелите са много, това е една тема, един проблем, който върви във времето. Ако се нарушават правила на кметството като децибели в центъра на София, има си оторизирани институции, които биха могли в рамките на своите правомощия да направят това. А що се отнася до Фейсбук, много у хубаво, че хората имат шанс чрез тези социални мрежи емоционално веднага да реагират и да създават една общност. Но практиките показват, че тези общности са много крехки и когато се наложи или се изиска някакво друго, помня за ГМО, усилие, социално действие, твърде малко са хората, които излизат на улицата. И затова на мен ми се струва, че Фейсбук може да бъде знак, сигнал за реакция, отношение, но върху този сигнал и реакция трябва да последва едно говорене, една по-голяма обществена акустика. И отново, сега е ясно, че аз може би преекспонирам и съм от другата страна като контратеза на Валери Найденов, но всяко едно изследване на българските вестници ще покаже, че доминират информационните материали. Анализите, коментарите, разследванията, памфлетът, фейлетонът почти го забравихме. И ние трябва да бъдем в достатъчна доза самокритични колкото и добри постижения да имаме, защото само така и единствено ще можем да бъде коректив на властта и да си казваме, че сме изразители, ние трябва да сме на страната на гражданите и обществото. А що се отнася до това що е независима журналистика и независими вестници, специално във вестниците европейските практики са следните. Всеки вестник има ясна редакционна политика, защитава определени ценности политически, няма значение дали са либерални, неоконсервативни, социал-демократически и журналистът, отивайки във вестник, специално за вестниците, търси вестник, който да хармонира с техните убеждения. Далеч по-сложна е ситуацията в радио и телевизия, затова там има принципи и стандарти за регулация, във вестниците няма. И едва ли някой ще…
Водещ: …доколко правилата, по които са разпределяни честотите са били европейски и доколко е спазена евродирективата.
Светлана Божилова: Всички експертизи на ЕК и преди това на Съвета на Европа показаха, че ние не можем да направим достатъчно демократична медийна регулация, която да защитава обществения интерес.
Водещ: Аз ще се върна обаче на думичката на Камелия, тя употреби една много необичайна дума за един такъв разговор – утопия. Къде е утопията?
Камелия Петрова: Ами да ви кажа, ние живеехме, поне тази група от мои колеги във факултета по журналистика, с която се движим четири години, живеехме в една утопия, че журналист се става с образование, че журналист се става във факултета по журналистика и че там ще ни се изяснят нещата. Но там сме толкова далече от истината, която се случва в България, пък и не само в България, а и в света. И в един утопичен свят ние отиваме и получаваме образование, което е напълно достатъчно за това да се справяме с тази професия. Но това, което трябва да научим става само със сблъсъци, само с много тежки удари тук, само с неща, за които не сме подозирали, а разбираме за тях всеки ден, научаване на много имена, които вероятно ние не сме били родени, когато те въобще са станали фактори и до ден-днешен са фактор, и цялата тази история…
Весела Смилец: А любопитни ли сте да ги научите?
Камелия Петрова: Не всички, разбира се, че не всички.
Весела Смилец: Защото аз лично се сблъсквам на терен с млади колеги, които, меко казано, са много боси.
Ивайло Петров: Ами аз ако може да се включа и аз…
Весела Смилец: Които задават неадекватните въпроси, след което понеже вече има и много кабелни телевизии, изобщо има голяма мрежа от средства за масова информация, не всеки бди за това да е на ниво, и се тиражират неистини, тиражират се глупости.
Светлана Божилова: Но те се тиражират не само от младите хора. Във всяка една професия, няма значение дали сме млади, средно поколение или по-възрастни, има качествени и некачествени… Аз съм против делението…
Весела Смилец: Абсолютно. Но понеже ставаше дума за миналото, за онова, на което те не са били свидетели…
Светлана Божилова: Ние нямаме школа, ние нямаме традиции и приемственост. Прекъсната е. Казвам го това като преподавател.
Водещ: Ето сега ще направим един експеримент. Питам Камелия и Ивайло, знаете ли чия е репликата за снишаването, докато премине бурята?
Ивайло Петров: Пръв си признавам, не.
Камелия Петрова: Снишаването докато отмине бурята – не. Аз се сетих за песен, но иначе не знам.
Светлана Божилова: Те не знаят не времето на Тодор Живков, те не знаят за близкото минало, преди 6-7 години. Това са хора по на 22, 23. Скъсана е нишката на паметта и на приемствеността. Аз затова казах, че журналистическата колегия не е едно тяло.
Водещ: Кога за последен път говорихте с колеги журналисти във Фейсбук по неформален начин.
Ивайло Петров: Във Фейсбук или като цяло?
Водещ: Във Фейсбук.
Ивайло Петров: …и все пак искам да дам една малко по-различна гледна точка на този разговор. Според мене не е редно да обобщаваме младите журналисти в тази професия.
Водещ: Така е, аз затова задавам лично въпроса.
Ивайло Петров: Факултетът по журналистика към СУ е една прекрасна школовка, която разбира се има своите недостатъци. Тя е необходима за абсолютно всеки човек, който излезе с микрофон и камера на улицата или застане пред микрофона в студиото, в радиото. Но всеки един човек индивидуално се обучава. Той индивидуално решава да се запознае с историята преди 7 години, да контактува с хора, които…
Водещ: И дори след работно време сверява позицията си със свои колеги.
Ивайло Петров: Абсолютно винаги се прави това.
Водещ: И кога да последно това се случи?
Ивайло Петров: Вчера, вчера вечерта. Аз постоянно, благодарен съм за това, че имам възможността да работя с хора, които са доказани в тази професия и от тях научих много.
Водещ: Камелия?
Камелия Петрова: На мен също ми се случват постоянно, аз живея с две съквартирантки журналисти също. Такава ни е средата, това правим. Аз не твърдя, че всички млади хора са така. Но независимо в коя сфера на журналистиката работи човек и независимо в каква посока…
Водещ: Трябва да учи всеки път, всеки ден.
Камелия Петрова: И не трябва да се изолира…
Водещ: Дойдохме си на думата за първия селски университет.
Светлана Божилова: …само от млади хора и не е само за млади хора, а за всички.
Ивайло Петров: Преди да заговорим за първия селски университет, ако може да използвам ефира да поздравя нашия звукорежисьор Димитър Величков Шмид, миналия ден му се роди син, детенце, Ясен се казва.
Водещ: Да е жив и здрав и да се научи да не ти пипа копчетата.
Ивайло Петров: Точно така. Това е първата рожба на студентската телевизия. Вторият празник тази седмица, първият е ефирът, който ще се състои утре от 13.30 по БТВ Екшън ще бъде излъчено пилотно предаване Ку-Ку Презареждане. Темата е висшето образование в България.
Водещ: Тутанкамон участва ли?
Ивайло Петров: Не. Предаването бе заснето зимата. То отлежа известно време да види какви са обществените реакции, докъде ще стигне този…
Водещ: Искам да кажа, египетската нишка има ли я вътре?
Ивайло Петров: Няма я. Беше провокирано всъщност от студентските протести зимата, които тръгнаха от една много нелепа причина – спирането на топлата вода в Студентски град. Както знаем битовизъм абсолютен. Повечето, голяма част от студентите в Софийски живеят там в Студентски и това за тях е един доста сериозен проблем…
Водещ: Но все пак този проблем се реши, там се презареди топлата вода, тече.
Ивайло Петров: Да, но най-интересното беше, че повлече след себе си една такава вълна от протести и съответно впоследствие се надигнаха много други такива искания за сериозна реформа в университетите.
Водещ: Ясно. Камелия?
Камелия Петрова: Ами това, което се случи в Ку-Ку Презареждане със създаването и разрушаването на първия селски университет, то се случва всеки ден в България. Всеки ден елате в нашите факултети, във всичките сгради на СУ, предполагам, че не само в СУ. Аз мисля, че темата има мегдан да се обсъжда.
Водещ: Аз обаче тук ще ви върна на един стар разговор, който сме водили тук в това студио с друг колега от БНТ. Имаше един прекрасен филм за бърза помощ. Точно в разгара на първите протести за цените на горивата някак си поставихме въпроса защо хората, на които им е скъп бензинът протестират, а тези, на които им е скъп животът си седят вкъщи. Веси, кой ни чу? Кой ни чу като поставихме този въпрос като обществени медии?
Весела Смилец: Нарочно мълча. Никой не ни чу.
Светлана Божилова: А пък нека да попитаме Камелия, защото предстои излъчването на студентска работилница за изкуства Ателие, която представя проблемите и живота на младите хора, искащи да останат в България и да работят в полето на изкуствата. Нека пък тя да каже какво мисли?
Камелия Петрова: То това с протеста е, всеки ден се протестира под някаква форма. С излизането на улицата и с излизането в ефир. Въпреки че всеки божи ден ние чуваме по няколко пъти защо сте тръгнали да правите предаване за изкуство и култура, коя ще ви чуе? Ами ние пък във Фейсбук събрахме едни огромни групи от хора, които ни гледат. И да ви кажа честно, ако ще се вслушваме по проблемите за протестите и горивата и какво ли не, и за Африка, хората, които говорят във Фейсбук, мисля, че най-сетне трябва да се чуят и други мнения.
Весела Смилец: Аз смятам, че всеки, дошло е някак си времето, понеже продължавам да настоявам, че е извратен моделът, по който живеем, дошло е време всеки някак си да се погрижи за своята лична чистоплътност и да избере какво да гледа, кого да слуша и кого да следва, защото това консуматорско общество, което много лесно го прехванахме някак си през Океана, и само няколко негови страни прихванахме, се движи точно по тези определени модели и се изпълняват определени проекти. И ние влизаме от модел в модел, от проект в проект и само…
Водещ: И разрешаваме да ни манипулират.
Весела Смилец: Точно така. Този проект вече е (…), но те са ни пуснали следващият, и това става страшно, доброволно.
Светлана Божилова: Знаеш ли колко е драматично това, че младите хора много малко, от гл.т. на нашата професия много малко гледат телевизия, основно са в интернет или гледат, слушат, четат чужди медии.
Водещ: Ние затова имаме достъп до себе си и през интернет.
Светлана Божилова: И много е странно, когато медиите ни казват, предлагайки студентските предавания, които имат и международни награди в Европа и в България и се излъчват по чужди телевизии повече, отколкото в нашата и казват, ама вашата за култура и изкуство е стеснена нишата. А иначе, ама млади хора, ама младите хора ние гоним рейтинг. Младите хора не гледат телевизия. Това го казва…
Камелия Петрова: Е защо да гледаме телевизия..?
Ивайло Петров: …мога ли да изведа извода, че всъщност медиите, телевизията в България е абдикирала от функцията си да привлече младите хора и тя работи само за хората на…
Весела Смилец: Пак направихте разграничението млади – стари. Няма такова нещо. Има пълноценни… Има хора, които си знаят правата, има хора, които си отстояват правата, има хора, които избират да гледат „Референдум”. Едно много добро предаване, към което малко по-рано станахме свидетели на една позиция малко по-отгоре. Гледайте „Референдум” и нека всеки един от нас да има убеждението, че в неговите ръце е да участва в един референдум.
Светлана Божилова: И освен това „Референдум” е едно от хубавите предавания на БНТ.
Водещ: Нека да ви попитам накрая така. Има ли смисъл да задаваме на политиците въпроси, на които няма да получим отговор?
Светлана Божилова: Аз мисля, че винаги има смисъл да задаваме въпроси, но мисля, че големият дефицит, може би пак съм крайна, големият дефицит от задаване на въпроси е да задаваме въпроси колегиално, дени на друг и да говорим…
Водещ: Тук този дефицит го няма. Всяка събота… Нека да попитаме Камелия и Ивайло. Куклата на Ку-Ку жива ли е?
Ивайло Петров: Жива е, но някъде в гардероба.
Водещ: А ще отговаря ли, когато политиците не отговарят?
Камелия Петрова: Аз си мисля, че има случай, в който няма отговор, в който политиците не отговарят, това, че те не отговарят е отговор. Липсата на отговор пак е отговор.
Водещ: Къде е куклата?
Камелия Петрова: Ами някъде далече е. Нашата кукла е малко по-различна от тяхната.
Весела Смилец: Единствена ли е тази кукла?
Камелия Петрова: Единствена е била.
Светлана Божилова: Много талантливи са създателите на Ку-КУ, но те просто смятат, че след тях няма да има студенти, които ще стигнат тяхното равнище, затова си пазят куклата, а ние сме Презареждане.
Водещ: Аз си спомням, че когато беше тук филмът на… когато беше един от поредните филми, някой открадна Дар Вейдър, моля, който го е откраднал да го подари на Ку-Ку Презареждане, да им свърши малко работа, щото куклата на Ку-Ку я няма.
Весела Смилец: И питайте, непременно, непрекъснато питайте. Дори и отговорът да е примерно както за Александър Цветков, който си тръгна, той останал бил неразпознаваем. Но вие питайте, за да се разбере защо. И премил ли е и какво сме загубили и защо две години той беше неразпознаваем и никой не го махна и дали заради това го махнаха.
Водещ: Препоръка от един от най-железните редактори в БНТ Весела Смилец една дума.
Ивайло Петров: За финал една дума. Ако медиите спрат да питат и лекарите спрат да лекуват, какво ще се случи с нас?
Водещ: Утопия.