в. Класа | Иглика ГОРАНОВА, Ана МИХОВА | 24.08.2010
МП не иска да каже кои са чиновниците, които участват в комисиите за оценка на проекти в обществена полза
В. "Класа" ще съди правосъдното министерство заради отказ да каже имената на членовете на комисиите, които оценяват проекти в обществена полза от 2006 г. насам. Поводът: на 9 август т.г. изпратихме официално запитване до ведомството, в което попитахме кои са членовете на комисиите, оценявали проектите през годините, за да разберем дали едни и същи хора не участват в разпределението на парите. В няколко последователни броя подробно разказахме, че става дума за близо 3 150 000 лв., които се разпределят на неправителствени организации в обществена полза от държавния бюджет по абсолютно неясни критерии. Тази година на 16 юли бяха разпределени отново 153 503 лв. на четири организации. На 23 август получихме отговор на писмото си, в което дословно се казва, че МП отказва достъп до обществена информация относно поименното посочване на членовете на комисията, които одобряват проектите на юридическите лица с нестопанска цел, вписани в Централния регистър. Подобен отказ е необоснован, защото в Закона за достъп до личните данни се казва, че "обработването на личните данни е допустимо и в случаите, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните". Което пък означава, че някой в правосъдното министерство не иска да спазва политиката на прозрачност, която следва този кабинет.
Отрязани без отговор
От МП получихме и друга любопитна информация. Че комисиите, имената на чиито членове, както се оказва, са тайна, отказват да пращат мотивирани откази на обществените организации, които са кандидатствали, но не са спечелили. Мотивът е, че няма нормативен акт, който да ги задължи да правят това. Подобен пропуск в законодателството поставя под съмнение целите на програмата. В свое интервю пред "Класа" преди два месеца председателят на комисията в кабинета "Станишев" Сабрие Сапунджиева каза, че задачата на тази програма е да научи организациите да пишат проекти, за да кандидатстват после те по европейски програми. Този своеобразен ПУЦ (професионално-обучителен център) струва на българския данъкоплатец до момента над 3 млн. лв.
Затова пък получихме отговор, че тази година са били отхвърлени 83 организации заради пропуски в документите им.
Комисията е одобрила шест проекта, два от които е оценила с по-малко от необходимите 33 точки, и затова са финансирани само четири. Сред тях са такива, които очевидно работят в обществена полза, като Фондация център "Надя", която се бори с домашното насилие, проект "Джендър", който работи за равнопоставеност на работното място, Фондация за подпомагане жертви на престъпления и борба с корупцията, Асоциация "Съвременни читалища" – София, Фондация "Деца на бъдещето", Федерация "Спорт за хора със зрителни увреждания", Фондация "Деца с проблеми в развитието" и др. За първи път, откакто програмата функционира, Съюзът на тракийските дружества не печели проект. По този повод организацията написа в собствения си вестник "Тракия" гневна уводна статия.
Въпросите
След отговора на МП остават висящи няколко въпроса. А именно – какъв е смисълът на тази програма, при положение че организациите, които кандидатстват по нея, не знаят какви са им пропуските, за да ги оправят при следващ опит. Не е ясно защо се отпускат пари, при положение че няма кой да оцени ефекта на проектите и дали те са наистина в обществена полза, а не за екскурзии и семинари. В отговора от МП, който получихме, е записано, че правосъдното ведомство не е длъжно да упражнява контрол върху изпълнението на проектите и какъв е ефектът от тях. Не разбрахме защо трябва цял отдел в МП да се занимава с поддържането на регистър на организациите в обществена полза, които са длъжни да пишат годишни отчети, за да фигурират в регистъра, при положение че съдът е този, който извършва регистрациите.
Стр. 2
Още по темата: Кирил Терзийски от програмата “Достъп до информация”: Имената на държавния служител не са лични данни, в. Класа | 24.08.2010
